За рождена дата на агенционнта журналистика се смята 1835 г., когато Шарл Хавас, по професия банкер, който претърпява тежък банкрут, със сетни сили успява за пренасочи служебната си ориентация към далечната за него преводаческа дейност.
Тогава той успява да се преквалифицира в преводаческо бюро, създадено през 1832 г. на парижката улица “Жан-Жак Русо” в непосредствена близост до пощенски клон, източник на чуждоезични вестници, и се превръща в бюро с преводни метериали за информация и новини за нуждите на френския печат.
Първоначално Хавас продавал преводите на английска, немска и испанска преса на френските вестници, като това бил основен източник на новини от цял свят, във време, когато обществото живеело в изолация, простираща се често само до пределите на държавата или града в който живеели хората от една нация.
Въпреки ниските доходи, припечелвани от Шарл Хавас, той успял да излезе от своята емоционална и финасова криза и съумял да започне нов бизнес. Уменията да превежда добре от чужди езици Хавас придобил от своят баща Шарл Луи, чието име самият той носи. Като главен инспектор в библиотека, бащата обучавал своя син от малък на трудолюбие и интерес към книгите.
Успехът на младия Хавас не е лишен и от политически отенък. Неговият чичо е личен секретар на Жосеф Фуш, министър на полициятата по времето на Наполеон, смятан за страховит ръководител. Това е един от начините Хавас старши да започне доходоносна работа като армейски доставчик на провизии за войската на Наполеон.
Не след дълго, след множество пътешествия, той се жени в Лисабон и неговата съпруга го дарява с три деца. Двамата му синове Шалр и Огюст получават в наследствие агенцията.
Синът Шарл Хавас придобива дял в "Гюзет дю Спорт", един от малкото вестници, на които Наполеон разрешава да излизат по това време. Тук е неговият дебют като жураналист, но радостта му не е дълга. През 1815 г. режимът на Наполеон претърпява тежък крах след множество загуби на военнния фронт, което допринася за банкрута на Хавас като кредитор на имперското правителство.
Завръщането на монархията обрича семейството на банкера Хавас на 15-годишен недоимък и мизерия, като едно от нещата, които помагат на Шарл Луи след няколкото неуспешни опита да се захване наново с търговия в Лондон и Лисабон е придобитото в детските му години умение да чете и превежда от чужди езици.
Така, подпомаган от съпругата си с португалски произход, която освен родния си език владее и добър испански, Хавас прави пробив в дейността на преводач на вестиници от четири езика.
След опита и горчивината на контактите с управляващата власт този път Шарл Шавас предлага преводните си текстве на опозиционня печат. Пречупените им през призма коментари и анализи на вести от чужбина за положението във Франция текстове служат на ,,Журнал” за смели допълващи политически анализи – един вид своеобразен щит от удрарите и гнева на тогаващната власт.
През 30-те години на XIX век нито един вестник, освен “Таймс”, не разполага със собствени или дори само хонорувани кореспонденти в ключовите столици. Войните, водени от Наполеон, са на границата на два века и това рязко покачило търсенето на новини от тези съдбовни събития за тази част от Европа.
По-късно Шарл Хавас отново банкрутирал, като по ирония на съдбата на трона на властта се изкачва кралят граждаднин Луи-Филип. Тогова това е един от първите процеси, в които се забелязва феноменът на гражданската журналистика,.
Макар и с надвисналата заплаха от затвор поради многото му дългове Хавас успява да хване вятъра на промяната и да изплува на гребена на информационните процеси, като към своите преводи добявя новини на собствени репортери в Париж, наричани от него информатори. Скоро новото му поприще на агенция за новини потръгва и личният му ресурс става недостатъчен за захранване на глада за новини от събития.
Воден от тези процеси през 1835 г., Хавас трансформира малкото си бюро за преводачески услуги, основно на преса, в “агенция” с нов собствен ресор за набавяне на факти и информации за случващото се в Париж и цяла Франция.
Доходът от продажби за френски издания скоро става твърде малък, за да може Шарл Луи да финансира източните си на новини. Той започва да предлага освен на вестник “Журнал”, основно запълнен с коментари и дебати, но все пак заплащащ му над 100 екю за първи препис на новина (тъй като по това време, бюлетините са се преписвали ръчно), и новини на банкери, за които добавя новата услуга на актуална информация от борсата.
След като очевидно Хавас е станал “приятел” на властта, той още веднъж засилва хегемонията си в информационно отношение.
През 1837 г. той прилага най-бързите си за времето средства за известяване и предаване на съобщения. Създадената въздушна линия Париж-Булон се обслужва от добре тренирани пощенски гълъби. Така вместо необходимите 14 часа за връзка, времето пада с 10 часа и съобщенията пристигат за рекордните 4 часа.
Управлящата власт помилва още въднъж Шарл Хавас през 1845 г., когато със специален указ министерството на вътрешните работи разрешава на агеницията му първа да бъде свързана с телеграф, използван по това време само за известяване при пристигане на един влак от гара да гора.
———
* В статията са използвани части от магистърска теза на Андрей Велчев с тема: "Медиаморфоза: От агенционната журналистика до психологическите аспекти на новите медии", защитена в Нов български университет в началото на 2010 г., както и части от книгата "Агенционна журналистика" на Светослав Терзиев – бел. авт.
В новия 13-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:
