в. Дума | 28.04.2011

След 65 години излъчване Руската служба на Би Би Си прекрати радиопредаванията си на руски език на територията на Русия и напълно премина на интернет. Наред с руския ще се прекрати излъчването и на украински, азербайджански, турски, виетнамски и китайски език, а също така на испански език за Куба.Тези сериозни мерки са в резултат от намаляването на бюджета на корпорацията. Без работа ще останат 433 човека от редакциите за предавания в чужбина на Би Би Си.

Стр. 14

www.dartsnews.bg | 27.04.2011

БНТ и bTV влизат в кралски сблъсък. И двете медии ще отразяват сватбата на века – в петък Кейт и Уилям се вричат пред Бога и цялото кралско войнство. Частната медия цака с интервю със сина на Камила Паркър, а от БНТ ще предават 5 часа по сигнала на BBC.
Мариана Векилска ще бъде водеща в студиото на bTV от 12,30 часа. Освен прякото предаване от най-дългоочакваното светско събитие на 2011-а г., в рамките на три часа bTV ще предложи и още много включвания на живо от английската столица, ексклузивни репортажи, интервюта с част от поканените на сватбата и коментари на известни личности. Дни преди сватбата репортерът на bTV Петя Дикова засне ексклузивно интервю със сина на Камила Паркър – Tом Паркър Боулс, което ще бъде излъчено по време на живото предаване в петък. Камерата на bTV ще покаже и родното място на младоженката. А на живо от Лондон ще предава репортерът Стоян Георгиев. Той ще следи какво е настроението в английската столица, как обикновените граждани посрещат височайшата сватба и каква е организацията около това вълнуващо събитие.
БНТ пък е единствената телевизия в България, която като член на Европейския съюз за радио и телевизия, ще получи правата и ще излъчи близо 5-часовата церемония, заснета от британските партньори на най-влиятелната обществена медия на Острова – Би Би Си. Извънредното студио на 29 април също е с начало 12,30 часа. Водещи са Аделина Радева и Андрей Захариев. Специално за БНТ англикански свещеник ще обясни скрития смисъл на церемонията. На живо в предаването изтънчен познавач на кралския етикет ще покаже как трябва да бъде подредена масата за тържествената сватбена вечеря, която принц Чарлз ще даде в чест на кралската двойка. Преди това, в емисиите новини в 10 и 12 часа часа зрителите ще видят началото на събитието. В Лондон ще бъде и екип на БНТ, който ще предаде автентичната атмосфера на празничния ден. От там ще разказва кореспондентката от Германия Мария Стоянова. В 11, 05 пък от "Сан Стефано" ще пуснат документалния филм на Би Би Си „Уилям и Кейт – един кралски годеж”. С принос от близки приятели, историци, биографи и известни журналисти като Пиърс Морган, лентата показва много различния им произход и възпитание и проследява моментите, довели до годежа им, като обяснява защо двамата са толкова идеални един за друг и толкова популярни сред обществеността. От деня на раждането си принц Уилям е предопределен за живот, отдаден на дълга. Зрителите на БНТ ще видят как е израснал под светлината на прожекторите и се е научил да се справя със световната преса, но останал младеж, пазещ за себе си личния си живот. За разлика от него Кейт произхожда от обикновено семейство от средната класа, достатъчно богато, за да я изпрати в частно училище. Филмът прониква по-дълбоко в произхода й, за да разкрие невероятното й издигане. Тя ще стане първата жена извън аристокрацията, омъжила се за толкова близък до британската корона наследник след 1660 година. Съдбата ги среща в университета "Сейнт Андрюз" в Шотландия. През четирите години, които принц Уилям прекарва там, той е защитен от взора на медиите и живее толкова обикновен живот, колкото е възможно. Пътищата им с Кейт за малко не се пресичат по време на годините им на отпуск от университета, които прекарват в един и същ район на Чили, но в крайна сметка любовта между тях пламва, когато като колеги студенти делят обща къща.
Два дни след сватбата bTV ще прожектират игралния филм "Уилям и Кейт", създаден тази година в Германия. Тук също се разказва историята за деветгодишния романс между принц Уилям и Кейт Мидълтън от момента, когато дамата без благородническа титла за първи път запленява сърцето му. Въпреки огромния натиск от страна на семейството и неспирния интерес от медиите, които почти разделиха младата двойка, на финала истинската любов печели. Уилям най-накрая предлага брак на Кейт и тя се съгласява да го обича вечно. И да стане неговата принцеса

Би Би Си обяви, че се противопоставя на съкращенията на бюджета си, като се позовава на данните от изследване на Deloitte, според които корпорацията е увеличила своя принос за икономиката на страната с 5.6% за изминалата финансова година спрямо предходната, което се равнява на вливане в бюджета на сумата от над £8 млрд. За сравнение година по-рано обемът бе £7.7 млрд. Корпорацията, създадена пред 1922 г. като първата радиостанция в света, има специален статут, като се финансира самостоятелно от събирането на лицензионни такси, като отчислява автоматично от всяко плащане на потребител по £2 към бюджета.
Британският консерватор лорд Крис Патън, който се готви да поеме поста президент на корпорацията, декларира позицията си, че ще активизира своите усилия, за да отстоява нивата на лицензионната такса с аргумента, че тя не е непосилна за данъкоплатците, а е нужна за подкрепа на техническото обезпечаване на програмите и реализацията на творческите дейности, като успоредно с това допринася и за положителния нетен резултат.
Изследването на Deloitte която предоставя одиторски и консултантски услуги в областта на финансите и управлението на риска установява, че чистият приход от дейностите на радиотелевизионната компания са нараснали до £5 млрд., което е 14.9% ръст в сравнение с резултатите година порано. Приходите от събирането на лицензионни такси е около £3.6 млрд. годишно.
Независимо от усилията да разшири дейността си в посока юг-изток, Би Би Си остава силно ориентирана към столицата Лондон, посочват от Deloitte. 69% от общите приходи се реализират именно в столицата, независимо че се наблюдава и тенденция на нарастване на финансовите потоци от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
За това Би Би Си планира да намали именно Югоизточния си фокус до 2016 г., като половината от разходите за телевизионните и радиопрограми се очаква да бъдат направени извън Лондон, като акцентът ще бъде изместен към няколко департамента в Салфорд, Манчестър.
Крис Патън, предупреди, че Би Би Си е изправена пред сериозни предизвикателства и опасността от огромни вълни на съкращения.
По силата на споразумение, съгласувано с министерството на финансите, Би Би Си обеща да предприеме 20%-тни съкращения, които ще обхванат всички департаменти през следващите четири години. Лицензионните такси трябва да бъдат замразени в продължение на шест години, като Би Би Си поема финансирането на Световната служба.
В Би Би Си работят 17 000 души. Според ръководния мениджмънт на новинарската служба бюджетът на корпорацията за чуждестранни новини е превишен до степен, че ресурсите за отразяването на ежегодни събития – в това число церемонията на "Оскар"-ите и кинофестивалът в Кан са били ограничени до минимум.

Стр. 15

в. Пари | Иван БЕДРОВ | 14.03.2011

През изминалите почивни дни преживях една неочаквано безболезнена раздяла. Дългогодишните ни отношения със CNN, BBC, Yahoo news, напоследък и AlJazzeera… си останаха някъде в петъка. Всичко за Япония научавах от @bembeni в Twitter и забравих за старите източници на информация. Позволявам си да споделям личен опит, защото подозирам, че не само с мен се е случило същото.
@bembeni всъщност е профилът на Албена Тодорова, стипендиантка в Токийския университет, в Twitter. Съвсем нова е в тази социална мрежа – първият й туит е от края на януари. Тогава използва Twitter за каквото и милиони други по света – споделя кратки остроумни реплики, контактува с приятели. "Първи пробен туит от телефона", пише на 21 януари. Предизвикана от посещението на българския министър-председател в Япония, няколко часа по-късно Албена казва: "Край Босфора шум се вдига, Бойко в Токио пристига". Реплики към приятели, музика, филми, пазаруване… Един от милионите акаунти в мрежата. И така до петък, 11 март.
В ранния следобед Албена съобщава "друсна много здраво в централно Токио и още тресе, сградата е нова и не се усеща толкова, но беше доста страшно. още люлее лекичко." По това време нито един информационен сайт, радио или телевизия не са съобщили новината. Секунди по-късно: "пак се засили". Минути след това: "спря. отивам да видя има ли поражения. стана ми лошо, беше като люлка в атракционен парк". След още няколко съобщения "тръгва и спира, изобщо не ми харесва. излизам, страх ме е".
От този момент в петъчния следобед съобщенията на Албена Тодорова са повече от хиляда – новини от различни части на Япония, чуто от колеги, изявления на властите, лични впечатления от метрото, магазините, улиците… Ако наистина ви интересува какво се случва в Япония, за момента няма по-богат източник на информация на български език от @bembeni.
А какво е различното ли? На пръв поглед логичен въпрос. Всички големи световни новинарски сайтове поддържат секция "На живо" по горещите теми, където информацията също идва през секунди, а външно тези секции приличат на личен акаунт в Twitter. И разбира се, че там информацията е много по-богата. Разликата е в доверието – когато знаеш, че един човек на другия край на света го прави за теб и още неколкостотин като теб, и когато получиш личен отговор на въпроса, който си задал, тогава това е твоят източник. Световните информационни лидери не предлагат такова "обслужване".
След като денонощно е информирала своята публика за последиците от авариите в ядрената централа "Фукушима", Албена съобщава и за нещо невиждано в Япония: "първо планирано спиране на тока в новата история на Япония след подобно бедствие". Няколко минути по-късно е ред на друго "егати, забравила съм да купя лук". Доброволното дежурство продължава вече трето денонощие.

Стр. 2

Трима репортери на Би Би Си са били задържани, пребити и подложени на симулирана екзекуция от войници и въоръжени мъже, верни на режима на Муамар Кадафи в Либия, след като се опитали неуспешно да достигнат град Зауия, за да отразят водещите се там боеве между силите на властта и бунтовниците, съобщиха агенциите.
Британският журналист Крис Коб-Смит, турският оператор Гоктай Коралтан и кореспондентът от палестински произход Ферас Килани били задържани за 21 часа и били преместени няколко пъти, преди да бъдат освободени и да се върнат във Великобритания със самолет.
Репортерите завчера били откарани в сграда в Триполи, в която те предполагат, че се помещава централата на либийската служба за външно разузнаване. Войниците им заповядали да наведат глави и да се наредят до стената.
"Един мъж в цивилни дрехи опираше дулото на малък автомат в тила на всеки от нас. Когато стигна до мен в края на редицата, той дръпна спусъка два пъти. Изстрелите профучаха край ухото ми", разказва Коб-Смит.
На едно от местата, в които били отведени репортерите, Ферас Килани бил принуден да коленичи, а един от пазачите произвел изстрел, симулирайки екзекуция. "Мислех, че ще ме застрелят", разказва Килани. Той бил обвинен, че е британски шпионин, тормозен заради палестинския си произход и пребит от пазачите. Един от похитителите му го удрял с юмрук и го ритал, докато бил в безпомощно състояние. "После намери пластмасова тръба на земята и започна да ме удря с нея. Тогава войниците му подадоха дълга тояга", спомня си кореспондентът.
В един момент журналистите били затворени заедно с още четирима души, които им казали, че не са се хранили от три дни и
са били измъчвани многократно
Единият от тях имал видими следи от изтезанията. Виждали се и счупените му ребра.
Междувременно град Зауия, намиращ се на 40 км западно от Триполи, падна след няколкодневни боеве в ръцете на силите, лоялни на полковник Кадафи. "Градът в момента е под контрола на армията", заяви пред АФП местен жител, пожелал анонимност. "Сраженията приключиха миналата вечер. Днес положението е спокойно. Ще се възползвам от възможността да напусна града със семейството си", допълни той.
Зауия беше подложен на непрестанно нападение с танкове и артилерия през изминалите няколко дни от силите, лоялни на Кадафи. Бунтовниците по-рано бяха превзели града, където много офицери от армията имат домове.
Това се случи няколко дни след избухването на бунтовете срещу режима на Кадафи, които започнаха на 15 февруари.
Бойни самолети бомбардираха
вчера петролното пристанище Брега, разширявайки обсега на ударите си по-дълбоко в контролираната от бунтовниците източна част на Либия.
Брега от няколко дни не е ставала мишена на войските на режима. Градът се намира на около 90 км източно от Рас Лануф, който също бе подложен на бомбардировки вчера.
Междувременно очевидец съобщи пред Ройтерс, че два танка, изпратени от силите на Кадафи, са се приближили към Рас Лануф и са обстрелвали позициите на бунтовниците в града.

Стр. 29, 30

в. Монитор | 09.03.2011

Британският журналист Майкъл Пейлин представя страната ни като циганска държава

Скандален филм, излъчен по Би Би Си, представи България като циганска държава. Автор е британският журналист Майкъл Пейлин.
Според материала страната ни е известна най-вече с това, че в нея живеят много цигани.
"В тази страна те са около половината от населението", казва авторът на филма "Източна наслада". Пловдив директно е наречен "циганския град", защото там живеели най-много роми. И въпреки че Майкъл Пейлин снима и амфитеатъра в Пловдив, кадрите въобще не влизат във филма. Нито пък Перперикон, който е единственият подбран археологически обект. Затова и археологът професор Николай Овчаров първи реагира на това.
"Право на всеки автор е да си направи както иска филма, но все пак беше чудно защо във филма не влязоха тези толкова важни и емблематични български паметници.
И въобще не се говореше за българската култура, а единствено за циганска държава", коментира професор Овчаров. Според него в социалните мрежи повечето мнения са категорично против това представяне на България
"При всяко положение търсенето на евтини сензации на гърба на нашата култура и на нашето и без това нелеко съществуване не е най-доброто, което могат да правят режисьори от такъв ранг", подчерта Николай Овчаров.
Филмът е част от поредицата "Новата Европа" и още преди години предизвика общественото мнение с не особено лицеприятното представяне на страната ни в чужбина.

Стр. 11

Сделката е за 67,2 млн. долара

BBC Worldwide обяви, че е придобил оставащите 25% от капитала на Lonely Planet от основателите Тони и Морийн Уилър за $67,2 млн. (42,1 млн.). Развитието на сделката е на основата на финансов договор от 2007 г. между двете страни, с включена опция за закупуване на акциите за определен период от време, който гарантира на търговското дружество на английската обществена радиотелевизионна компания придобиване срещу уговорена цена, независима от текущите пазарни нива.
Тони и Морийн Уилър, учредители на Lonely Planet, коментираха: "През последните три години наложихме тенденцията да се развиваме по свой собствен път, като предоставяме на своите потребители и читатели все по-голям избор на съдържанието. Пожелаваме на компанията успех в бъдеще. "
От 2010 г. най-големият издател в света в туристическата ниша и цифровите медии издава над 500 заглавия на 8 езика, както и телевизионни програми, списания, мобилни приложения и множество интернет страници.
Месечният брой на посетители за сайта lonelyplanet.com се е удвоил почти два пъти и достига 8,5 милиони потребители през януари 2011 година в сравнение с година по-рано.
От 2007 г. насам въпреки трудните пазарни условия Lonely Planet е увеличил дела си в основните пазари – от 18,2% през 2007 г. на 20,6% през 2010 г.
Медийната компания стартира две нови серии на книги-гидове, влезе на вътрешния пазар в Китай и публикува своята 100-милионна книга през януари тази година. Марките на Lonely Planet, които стартираха във формат на списание през 2008 г., вече имат осем издания в световен мащаб, сред които във Великобритания, Бразилия, Франция, Испания, Азия, Аржентина, Филипините и Индия.
BBC Worldwide, търговската и медийна дъщерна компания на Би Би Си, има мисията да максимизира печалбите от името на Би Би Си чрез създаване, придобиване, разработване и използване на медийно съдържание и медийни марки по света.

Стр. 20

в. Класа | 27.01.2011

Спестяванията на стойност 50 млн. се пренасочват за международните служби

Би Би Си уърлд сървис обяви намерението си да пристъпи към съкращаване на 650 работни места, което е близо 25% от работната сила. Безпрецедентните стъпки за съкращения на персонала се предприемат заради стремежа на корпорацията да реализира спестявания на стойност 50 млн., които да пренасочи към международните си дейности.
Сред кризисните мерки, които ревизират дейностите на Би Би Си, е и прекратяването на излъчването на чужди езици – албански, македонски, португалски, за Африка и сръбски. Закрива се и службата, която излъчва на английски за Карибския регион, и спират излъчванията на къси вълни на радиопредаванията. Очаква се да бъдат направени съкращения и в арт направленията и продуцирането.
Съветът по изкуствата ще бъде принуден да откаже около 600 подадени заявления за дългосрочно финансиране, Би Би Си е с намален бюджет в размер на 16% за период до 2014 година, като ограниченията бяха наложени в рамките на цялостните мерки на правителството за съкращаване на разходите и оптимизация на ресурсите.
Директорът на световните новини на Би Би Си Питър Хорокс заяви: "Съкращенията няма да засегнат отделните информационни услуги или програмите. Предприемаме тези действия заради необходимостта от икономии. Поради мащаба на съкращенията на BBC World Service за конкретни информационни направления ние ще съсредоточим усилията си в езиковите служби, които имат най-силно стратегическо влияние и покритие.
С последните съкращения общият брой на загубилите
работните си места в корпорацията достига почти 1000. Още редукция на човешки ресурс предстои да бъде направена и в други подразделения в корпорация Би Би Си заради съкращенията на целия бюджет.
От своя страна Националният съюз на журналистите в Обединеното кралство призова народните представители да инициират спешно преразглеждане на правителствените промени, за да не бъдат допуснати "непоправими щети" на Световната служба.
В писмо до председателя на Комисията по култура, медиите и спорта в британския парламент Джон Уитингдейл, представители на NUJ посочват, че "е нужна битка в защита на съществуването на наложил се стил в журналистиката, който донесе надежда на милиони хора по целия свят".
"Ако бъдат реализирани, тези съкращения ще доведат до една трагедия", заявяват профсъюзните лидери в писмото. "Надяваме се, че парламентът ще окаже пълна подкрепа и ще спре това посегателство."
Междувременно журналистите от World Service и техническите екипи обявиха, че ще проведат мирни протести – "бдение", пред входа на Bush House, където се помещава управляващият мениджмънт на корпорацията.
Би Би Си ще поеме финансирането на World Service след завършването на срока на действие на сега действащия финансов договор през 2014 г., което е едно от условията на променените клаузи на лицензията, успоредно със задължението корпорацията да направи 16% съкращения на финансовите си разходи за период от шест години.

Стр.15

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-01 

Миналата година ни се наложи да опознаем Того. Тази година – Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76-то място. Има и добра новина – изпреварихме съседите си. Румъния 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация Фридъм Хаус всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни. Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8-ма поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС. Какво се оценява? Анализират се законови политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натиска, който правителствата оказват на медиите, понижаването на журналисти и структурата на собствеността. Какво анализирахме напоследък в "Клубът на журналистите" ? критично близката дистанция между журналисти и хора от властта и кръгове със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите. Независимо дали става дума за обществени или частни медии. На това реалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ с елементи на замесване на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо че днес „Труд” пише : „БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия”. Това, че го пише не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние журналистите. Защото свободата на словото би трябвало да е единствената важна за нас. Очевидно все още е много важно какво казват хората в политиката, на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични – край на Утопия. До колко обаче е сериозно избора на генерален директор на БНР да се обзързва със законовите промени в медийното закнодателство и редукцията на членовте на СЕМ – ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е. Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. За това отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да претопляме вчерашните гозби. Като тежкия компромисен избор за генерален директор през 2001г. Това е добре да го припомняме само журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зараден с опит за влияние. Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ очаквайте след минути един разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Прозрачни ли са институциите в България, защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от фондация Програма Достъп до информацията. Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят – очаквайте интервюто с Майкъл Мулаф, дългогодишен продуцент и водещ в BBC, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери, вестникарски заглавия, тиражлийки. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко медийната комисия. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Как ще бъде редуциран състава на СЕМ и какви промени в законодателството ще бъдат приети, вече ги обсъдихте в комисията, моля ви за коментар?
Даниела Петрова: Предложението, което беше направено от народните представители , в общи линии това са колегите членове на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, постоянната комисия имах предвид, прощавайте за лапсуса, се състоят в следното. Състава да бъде редуциран от 9 на 5 човека, съответно като трима бъдат от квотата на парламента и двама от квотата на президента. И другата промяна, която се визира в (?) предложение се състои в намаляване съответно мандатността. Тоест липсата на два поредни мандата да бъдат заемани от членове на СЕМ.
Водещ: Един от медийните сюжети днес е, както го нарича Труд, обстрела с писма между ръководството на БНР и СЕМ. Подобни занимания обаче ни смъкват надолу в листата на свободата на словото. Да се опрем на класиката, какво да се прави? Вие виждате ли връзка между промяната в медийното законодателство и течащата в момента процедура за избор на генерален директор на БНР.
Даниела Петрова: Не бих коментирала, но винаги могат да се търсят някакви връзки или да се използва ситуацията, че тече конкурс и да се вкарват такива притеснения. Но считам,ч е дискусията, която всъщност е обявена от СЕМ по отношение на промяна работата в БНР по-скоро би създала напрежение, защото все пак в този конкурс всеки от бъдещите кандидати следва да престави своята концепция. Това обсъждане в непосредствена близост би следвало да разкрие участниците част от концепциите си. Тоест това по-скоро ми се струва, лично мое персонално становище изказвам, би опорочило този конкурс. Но това са моите опасения.
Водещ: Ще участвате ли в дискусията, която СЕМ организира на 4 май за бъдещето на БНР и възможността за повече независимост на редакционната политика от административното управление?
Даниела Петрова: Ангажиментите ако ми позволят бих присъствала, но не знам дали и в какъв формат бих изразила становище. Комисията е получила посмото, раздадено е на всички народни представители, като се има в предвид, че във вторник почти всички пътуват от регионите си, не мога по категоричен начин от сега да поема ангажимента, че ще бъда. Мисля, че дискусията ще се проведе между 13 и 16 часа, точно в този период има и парламентарна група,придвижват се хората. Така че надявам се да има представители от комисията, ако аз лично не мога да присъствам.
Водещ: Давате си сметка, че леда е много тънък. От една страна от вас зависи медийната регулация, от друга обаче сте политици и политическото влияние носи минуси по скалата на Фридъм Хаус. Къде ще търсите баланса?
Даниела Петрова: Ами баланса трябва да се търси в една разумност и в по-премерено говорене, защото действително напрежението в момента и в ситуация на реформа, и в ситуация на икономическа криза, и в редуциране на състав, течащи конкурси, изтичащи периоди и етапи, всъщност създава именно тази ситуация, която при неправилно използване на ситуацията действително може да доведе до много силно напрежение.
Водещ: Как ще коментирате постъпилите вече политически заявки, че една промяна в медийното законодателство ще бъде атакувана по съдебен ред и това какво щезабави, само редукцията на членовете на СЕМ или и избора на генерален директор на БНР?
Даниела Петрова: Ами смятам, че … по-скоро редукцията на членовете на СЕМ. След като органа така или иначе това е политика, която във всички регулаторни органи е започнала да се редуцира състава, тя ще се проведе с болезнени и съответно с много политическо говорене, но следва да се проведе, защото такава е ситуацията, такова е решението на МС и считам, че това може да се постигне. Но не трябва да се прави съответно такава връзка, че редуцирането на състава на СЕМ едва ли не следва да определи състава, който трябва да избере конкретното лице и по този начин да се вкарват думи, които не са така.
Водещ: Нека направим опит за прогноза. Колко члена на СЕМ ще изберат генералния директор на БНР?
Даниела Петрова: Трудно бих се включила в такава прогноза. Първо не знам колко са кандидатите и след това след като не знаем и състава на СЕМ и дали при този състав ще се избира директор на БНР или евентуално в редуцирания състав, трудно бих се ангажирала с такива прогнози.
Водещ: Очаквате ли закъснение в този избор в тази връзка?
Даниела Петрова: Ами не бих казала, тъй като ако съответно технологично промените не минат в закона в този период между първо, второ четене, респективно се запазят в този състав направените предложения, няма предложение между първо и второ четене, респективно имаме един срок след влизане по сега дадения текст на закона в сила, тогава да се прекратят мандатите на действащите членове на СЕМ, респективно президента в 10-дневен срок да посочи от своите трима оставащи членове в сегашния състав на СЕМ, тоест от сегашния състав на СЕМ в новия, кои двама да останат. Това технологично време просто не мога да прогнозирам как ще се развие, дали ще успее да мине преди конкурса и респективно след конкурса. Но така или иначе конкурса ще се проведе и той трябва да бъде проведен прозрачно, за да не се изпада в още по-голямо напрежение и дестабилизация на една медия, която смятам, че е добре работеща към настоящия момент.
Водещ: Благодаря ви за тази оценка. И накрая ще ви помоля да коментирате резултатите на Фридъм Хаус за това, че сме доста назад по рейтинга за свободата на словото по отношение на (?).
Даниела Петрова: За това, че България е на 76-то място? Ами в крайна сметка това е една оценка, която се прави през конкретни периоди, не съм … не мога като познавач да кажа до колко тя е коректна, справедлива, но това в крайна сметка е една оценка. Тя дава един поглед върху ситуацията на медийния пазар. И не знам дали 76-то място е мястото, което всъщност ни се полага. Но явно трябва много да се работи, за да може действително да говорим, че разполагаме с един медиен пазар, с една свобода на словото, която действително гарантира свобода и на изказ и респективно и на работа, не само на изказ, защото в крайна сметка това ограничава, свободата на словото създава и други възможности и други прегради.
Водещ: Смятате ли, че цифровата ера, в която влизат всички медии вече ще направи словото по-свободно? Ако вземем за пример интернет.
Даниела Петрова: Не бих могла да кажа, че цифровата ера ще го направи по-свободно, защото то е до толкова свободно, до колкото ние му разрешим. Законодателя, гражданите, регулацията, саморегулацията, самото общество. Но смятам, че с цифровизацията просто още медийния пазар ще мине на едно ново технически достъпно ниво и действително ще има промяна и по начина и на приемане, и по начина на възпроизвеждане. Но считам, че ще даде една по-голяма бързина и един нов поглед, по начина на представяне на информацията.
Водещ: И може би ще направи по-пряк контакта между хората и журналистите, за които всъщност те работят.
Даниела Петрова: Да, това действително и аз мислех нещо в подобен смисъл, което исках да кажа. Ще се доближи самата медия до потребителя и респективно ще има по-бърза реакция.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Клубът на журналистите".

Дойде ли краят на страшната приказка – институциите в България са непрозрачни за журналистите и гражданското общество. Какво показват данните от годишния доклад на фондация Достъп до информация. Добър ден на адвокат Кирил Терзийски.
Кирил Терзийски : Добър ден.
Водещ: Та, дойде ли този край или той е много далеч?
Кирил Терзийски : Ами доста трудно да кажем, че е дошъл края изведнъж институциите са станали напълно прозрачни и няма какво да се желае в тази посока. Но със сигурност има голям напредък, имам предвид от приемането на закона за достъп до обществена информация през 2000 до сега. Тоест подобриха се значително нещата.
Водещ: Добра новина ли е,ч е сме втори по света по искане на достъп до информация? Кирил Терзийски : Ами не знам дали е добра новина. Определно показва, че правото на достъп до информация се използва и се познава, не само от граждани, ами и все по-често напоследък от журналисти, от неправителствени организации, а е доста обяснимо защо е толкова голям броя на заявленията и то е защото твърде малко информаиця се публикува активно по собствена инициатива от страна на институциите. в повечето европейски държави се публикува значително количество информация от институциите, по тяхна инициатива диреквно в интернет, затова естествено и броя на заявленията е много по-малък, има и разни позитивни практики от сорта на това – като една информация се иска един, два или три пъти, очевидно тя представлява интерес за гражданите и тогава се публикува, докато при нас няма такив апрактики.
Водещ: В смисъл, че това е доста трудно решени еза вземане или просто ние живеем в една мания за тайнственост?
Кирил Терзийски : Ами не знам дали от мания за тайнственост или просто от липса на време или пък на ресурс, нямам представа.
Водещ: На желание?
Кирил Терзийски : Може би и на желание.
Водещ: За 10 години от както е приет закона какво се промени?
Кирил Терзийски : ами промениха се доста неща, институциите вече доста добре познават закона и изпълняват задълженията си по него. Тоест от началото мнгоо често имаше мълчаливи откази. При подаване на заявление за достъп до информация след това нищо не се случва, институциИте изобщо не се чувстваха длъжни да отговарят по този закон. Докато сега не е така. Вече повечето места има назначени служители, които отговарят специално за приемането на заявления за достъп до информация, горе долу се спазват сроковете и много често се предоставя информацията и не е нужно да се водят дела и т.н.
Водещ: Освен този доклад, вие връчвате и едни награди Големия брат. Сравнението следва с оригинала да се прави, разбира се, а не с реалити формата. До сега се случваше така,ч е нямаше много конкуренция при избора. Нещата далИ ще се променят в някаква посока?
Кирил Терзийски : Нямам представа. Имате предвид това, че МВР са традиционно абонирани за тази награда и горе долу те си взимат някак съвсем есетсвено. А дали това ще се промени – не знам, на фона на тази активност, която показва в момента МВР с всичките тези акции, се съмнявам.
Водещ: Пак имат огромни шансове да се доберат до статуетката.
Кирил Терзийски : Абсолютно. Имат още повече защото много се чуват гласове, че има настроения, отново за промяна на закона за електронните съобщения, пак да се връщаме към наболялата тема за следенето в интернет, с нови правила и такива неща.
Водещ: Всъщност очаквате ли, по-точно кога очаквате институциите да започнат лично да идват и да си получават антинаградите. Тогава ли достъпа до информация ще бъде по-лесен?
Кирил Терзийски : Знам ли, със сигурност ще е по-лесно ако институциите имат сили да признаят грешките си. Ние сме много доволни, защото освен наградите "Биг Брадър" раздаваме и едни други награди на 28 септември, когато отбелязваме междрународния ден на „Правото да знам”, там раздаваме позитивни награди, раздаваме и негативини награди. Миналата година за пръв път дойде служител от институцията, който получи негативна награда.
Водещ: Това беше събитие, всички журналисти се въодушевиха страшно.
Кирил Терзийски : Всички в залата ръкопляскаха, беше много изненадващо.
Водещ: Но факт е, че дошлия не си посипа главата с пепел, все пак. Институцията не пострада от това, искам да кажа, напротив, като че ли имаше позитивни коментари после от страна на журналистите?
Кирил Терзийски : Ами имаше нещо такова, но от друга страна вие виждате вече колко месеца минаха от управленеито на новото правителство, има един такъв момент, че се опитва да се направи PR акция от всяко събитие, дори от негативните.
Водещ: Доста успешно, защото има изявени таланти в това отношение.
Кирил Терзийски : Явно са добри съветниците на премиера.
Водещ: Дали съветниците, дали той самия – няма никакво значение. До колко може да се говори за прозрачност на новия МС. Знаем там още в самото начало се започна публикуване на стенограмите от заседанията. Как бихте коментирали тази практика?
Кирил Терзийски : Ами това беше чудесно, което направиха в началото на мандата си ГЕРБ, че направиха достъпни всички стенограми от заседанията на МС. Именно за това миналата година ги отличихме. Получиха грамота за принос в областта на достъпа до информация за това си действие. Трудно ми е да дам някаква по-глобална оценка, тъй като нямам на много случаи нови, в които граждани и журналисти да търсят информация от МС. Имаме само един такъв слуай в последните месеци на журналист от в. Дума, който търси информация за командировките на премиера в страната и има там леки проблеми с предоставянето на информацията в пълния и обем.
Водещ: Какво значи леки проблеми?
Кирил Терзийски : Ами в смисъл, че не дадоха в началото МС подробна информация за броя посетени места по дати къде е пътувал премиера в страната. Изпратиха пак един отговор в стил PR, в който обясняваха колко е готин премиера, той като пътува никога не взима пари за дневни или за квартирни, както се водят там, командировъчни разходи не правел, ползвал автомобили на НСО и за това нямало други разходи някакви по пътуванията му. Това беше отговора. Тоест имаше проблем с броя посетени места и за това какви са разходите по тези пътувания. Но за броя посетени места от премиера в период от 3 месеца от началото на стъпването в длъжност, имаме съдебно решение,с което беше отменена на административен съд – София град, този отказ и беше задължен съветника на министър-председателя, който е упълномощен да се произнася по заявления да предостави информация. По отношение на разходите, журналистката пусна ново заявление до НСО, от която търси тази информация. Имаме отказ от края на миналата седмица на основание държавна тайна, така че предстои още едно съдебно дело.
Водещ: В смисъл държавна тайна е на колко места е бил премиера ли?
Кирил Терзийски : Не, държавна тайна е какви са разходите, които прави НСО с автомобилите си за пътуванията на премиера.
Водещ: Не, защото иначе може да се направи един мониторинг на репортажите за тези посещения и нещата да си дойдат на местата може би.
Кирил Терзийски : Да. Смешно е, но не е като да нямаме в практиката и такива случаи, когато някоя информация е публикувана и институцията твърдяла, че е държавна тайна. Имахме случай такъв с гражданин от Варна преди няколко години. Той искаше технически характеристики на един радар, с който полицаите спират хората за превишена скорост. Беше се ядосал човека, че нещо неправомерно са го глобили, подозираше някаква измама и искаше техническите характеристики и му се наложи да води дело, тъй като министъра на вътрешните работи тогава отказа да предостави информация с мотив, че е държавна тайна. Класифицирана информация била тази техническите характеристики на радара. По самото дело съдията беше намерил случайно, докато се ровел човека в интернет, беше намерил публикувани техническите характеристики на въпросния радар.
Водещ: Тоест и съдиите карат кола, такъв ли е извода в този случай?
Кирил Терзийски : Да, може и така да се каже, да.
Водещ: Макар че раазбира се това е крайно несериозно. Защо се стига до такива ситуации?
Кирил Терзийски : Защо се стига до такива отказвания на информация ли? Ами за това вече е трудно да се отговори, някой път е просто субективното нежелание, тоест да се предостави информация, друг път се прикриват разни нередности може би като не се предоставя информация.
Водещ: Тоест има дефицит на правила, трябва кодекс на чиновника, може би, който отказва или как?
Кирил Терзийски : Ами не, не кодекс. Достатъчно е всички институции да имат вътрешни правила за предоставянето на достъп до информация, което е много добре, тъй като внася някаква яснота в процедурите по този закон, как да се изпълняват от служителите. А и (?) на служителите могат да се четат тези вътрешни правила и да се научават от служителя и започва всичко отначало. Защо има един такъв момент малко при смяната на правителството, всеки път институциите им трябват няколко месеца докато влязат в ритъм.
Водещ: Колко институции могат да се похвалят с истински такива правила?
Кирил Терзийски : Ами …
Водещ: Какво пише в доклада?
Кирил Терзийски : В нашето проучване има резултат за вътрешните правила, мисля, че повече от половината институции от 511 имаха вътрешни правила.
Водещ: В смисъл имат ги написани. А с приложението как стоят нещата?
Кирил Терзийски : В какъв смисъл с приложението как стоят нещата?
Водещ: Ами може да има написани правила, но те да не се спазват. Това е нашата ахилесова пета, навсякъде.
Кирил Терзийски : Така е, да. Случва се и това, да има вътрешни правила, но те да не се спазват. Все пак закона предвижда и възможност за обжалване на отказа да се предостви информация. Тогава тези неща се оправят в съда.
Водещ: Колко адвокати са нужни на програма Достъп до информация, за да може да реагира адекватно на колеги журналисти, на граждани?
Кирил Терзийски : Ами 5 човека е юридическия екип на програма Достъп до информация. Като трима от тях сме адвокати и се явяваме и по дела.
Водещ: Стига ли ви времето?
Кирил Терзийски : Ами стига ни, да. За миналата година сме се явили на 43 дела, което е горе долу нормално.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – останете с нас, за да научите след малко.

Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – ето така продължаваме разговора в "Клубът на журналистите" с адвокат Кирил Терзийски от програма Достъп до информация. Става дума за годишния ви доклад. Не е тайна, че ние журналистите често когато имаме проблем се обръщаме към вас. Кога обаче тази ваша помощ ще отнема по-малко време?
Кирил Терзийски : Кога ще отнема по-малко време?
Водещ: Да, защото сега отнема доста време.
Кирил Терзийски : Ами то отнема доста време най-вече заради това, че ВАС е много натоварен и случаите, когато дело срещу отказ да се предостави информация е подсъдно на този съд може д амине повече време. И чрез създаването на административните си (?), новия административно процесуален кодекс доста сте подобриха нещата в сравнение с това, което беше преди в окръжния съд. Тоест доста по-бързо минават тези дела в административен съд София, от който Имам най-преки наблюдения от завеждането на делото до постановяването н съдебно решение обикновено минават не повече от 3 месеца.
Водещ: Което си е чист рекорд.
Кирил Терзийски : Да, лошото е след това ако институцията реши да обжалва решението на първа инстанция, защото в повечето случаи отказите биват отменяни и ако те решат да обжалват, след това отива делото на ВАС и тогава може да се проточи във времето.
Водещ: Кой е най-дългия ви случай в практиката?
Кирил Терзийски : Ами той най-дългия ни случай в практиката още продължава с Росен Босов от в. Капитал вече 4-та година водим дела в опит той да получи достъп до всички договори, сключени от правителството с Майкрософт за осигуряване на софтуер за нуждите на държавната администрация.
Водещ: Някакви изгледи това да приключи?
Кирил Терзийски : Ами има изгледи, сега трябва окончателно да се произнесе отново ВАС, за да стане вече ясно, че ще трябва правителството да пита лично Бил Гейтс съгласен ли е да бъдат предоставени тези договори или не е съгласен и след като той отговори ще видим какво ще направят.
Водещ: Влизаме обаче в хипотезата на едно по-литературно, по- кино занимание. Подобни случаи използват ли се като прецедент в нашите съдилища или по-скоро не?
Кирил Терзийски : Подобни случаи дали се използват като прецедент. Ами да, и зползват се. Тя практиката вече съдебната е доста богата по тези дела и например,.. а някои такива случаи направо правят нови пътеки,като например случая на Христо Христов, който успя да осъди дори Националната разузнавателна служба и да получи достъп до архивите на бившиата Държавна сигурност по случая Георги МАрков. А в резултат на това и да подготви книга.
Водещ: Да, макар че това … като се замисли човек защо е било толкова тайно няма логичен аргумент с отговор.
Кирил Терзийски : Ами няма логичен аргумент, тази информация е била класифицирана като секретна, но от онези служби, по онова време, но все пак и сега има правила за класифицираната информация и ние там случихме на много добър съдия от градския съд, който прецени, че естествено по отншение на тази информация са изтекли всички срокове за защита и тя трябв да бъде разсекретена и предоставена.
Водещ: Добре, ами ако съдията не е добър, ако съдията не кара кола, тогава какво се случва? Защото сериозно е влиянието на субективния фактор, очевидно.
Кирил Терзийски : Ами знам ли, според мен по тези дела не чак толкова, защото най-вече защото няма материален интерес по тези дела. Така че мисля, че това е избегнато. Но естествено има и случаи, когато губим дела и то се създава лоша практика, потвърждават се някои безумни откази на администрацията. Но какво да правим, такъв е живота.
Водещ: Да кажем най-изразителния пример в това отношение? Или този, който се сещате, разбира се?
Кирил Терзийски : Ами трудно ми е в момента да се сетя за такъв пример. Спомням си преди време, че беше доста скандално потвърден един отказ на ВСС да предостави достъп отново на журналист, не помня от коя медия, до едни доклади на прокуратурата. И тогава просто много строго погледнаха буквата на закона магистратите и прецениха, че щом не били създадени от самия ВСС тези доклади, а само се съхранявали там, и то не по закон, защото случайно били изпратени по някакъв сигнал, те не били длъжни да ги предоставят. Което … това са такива случаи, които са някакви необясними.
Водещ: Със средствата на медиите в средата на интернет в последните месеци гражданското общество отвоюва няколко свои малки революции. И така можем да наречем тази активност. Обаче можем ли да кажем, че това е трайна тенденция, медии и гражданско общество да воюват заедно за прозрачност от институциите?
Кирил Терзийски : Трудно мога да направя такова обобщение, че е традиция..
Водещ: Тази новина е прекалено преувеличена.
Кирил Терзийски : Да. Абсолютно. И определено поне от това, което излезе от нашите случаи са доста различнинещата,от които се интресуват журналистите и от които се интересуват гражданите. Гражданите обикновено се интересуват от нещо по-лично, което ги касае по-пряко тях, докато журналистите обикновено по обществено важни теми чоплят и търсят информация.
Водещ: Какви хитрини използват институциите, за да скрият информация от медиите и от активните граждани. Има ли някакъв нов челен опит, така да кажем?
Кирил Терзийски : Ами не, няма някакъв нов челен опит. Те няма нужда да използват хитрини. Достатъчно е да отказвта информация, даже и когато няма основания за това, те много често си позволяват да го правят. Лошото е, че за тази година отбелязваме тенденция за увеличаване броя на мълчаливитеоткази, тоест от 34 (?) жалби, които сме изготвили през годината, 12 са били срещу мълчаливи откази, което е 2 пъти повече в сравнение с миналата година, когато сме изготвили само 8. Но пък това е обяснимо със смяната на… винаги става така в година, когато се сменя правителството. Тоест старата администрация, която си отива е прекалено заета да се бори как ще се представи на новите избори, а след това новите като дойдат пък са прекалено заети да правят стрктурни промени и да разчистват и се получават такива неща.
Водещ: Това ли е основния извод от тези факти? Или има и някаква друга тенденция.
Кирил Терзийски : Има и други, позитивни тенденции все пак, да не звучи толкова негативно. Имаме значително подобрение от страна на институциите по отношение изпълнение на съдебните решения. Тоест много често преди се случваше дори след като е спечелено дело и бъде отменен отказ да бъде предоставена информация, институцията да откаже отново, на друго основание. И отново трябва да се води дело. Сега много по-рядко се случва това. Имаме няколко много добри случая, когато след постановяване на съдебното решение веднага беше предоставена преди това отказваната информация. Например на главен редактор на един вестник от Ловеч, който търсеше информация за това какви суми е изразходвала общината за публикация на обяви и наредби в пресата или пък случая на Павлина Трифонова от 24 часа, която търсеше информация за ремонта в кабинета на премиера Станишев през лятото на 2007г. Много интересен случай имахме на Световния фонд за дивата природа, срещу ДАМС, те искаха информация за всички финансирани юридически лица и спортни фондации за период от 2 години. И в началото беше постановен мълчалив отказ, трябваше да бъде отменен от съда мълчаливия отказ, да бъде предоставена информацията, но там поне прави чест на държавната агенция, че веднага след като излиза решението, те публикуваха цялата информация в интернет. Направиха ги достъпни тези списъци на финансираните от тях лица.
Водещ: Това е все пак хубаво. Значи има и добри неща, които са се случили за последните 10 години.
Кирил Терзийски : Определено.
Водещ: Има ли повече критичност по отношение на прозрачността на институциите от стран на ажурналистите?
Кирил Терзийски : Повече критичност? Не знам. Но е хубаво да има повече критичност от страна на журналистите, защото трудно ми е да кажа дали има Или няма такава критичност, но определено колкото по-критични са журналистите спрямо институцията, и не само те, цялото гражданско общество, мисля че това е начина да се постигне прозрачност на тези институции.
Водещ: По отношение на свободата на словото в печатните медии сме на 76-то място. Пак доста назад. Какво ще кажете за прозрачността на новата власт? Тя дойде със заявка, много силна заявка за много прозрачност и яснота.
Кирил Терзийски : Така е, да, и ние в момента, когато се смени властта имахме няколко дела срещу институции на изпълнителната власт, централни. И много се надявахме, че след тези заявки за прозрачност и откритост в управлението, например по тези текущи дела ще ни бъде предоставена информацията И няма да има нужда да ги водим до край, но не е така. Всичките ни дела си продължиха. Имахме само един случай с министъра на околната среда и водите, Който предостави определена информация при смяната на правителствата. Тоест ако те бяха толкова открити и прозрачни можеха , тези дела ние отправихме искания да бъдат прекратени и да се споразумеем да ни бъде предоставена информацията, но по никое от тези дела, които са ни текущи, не се случи това.
Водещ: Каква е причината, че става дума за чиновници, които не смеят да вземат решение или става дума за една трайна тенденция да са ясни границите межуд институциите, хората и журналистите?
Кирил Терзийски : Отново ми е трудно да отговоря. За едно от двете неща става въпрос явно. Или за много добре смазана машина и чиновниците си движат нещата без значение това, че се е сменила властта. Или пък става въпрос за една трайна тенденция, без значение какъв е политическия цвят или сила, на непрозрачност в управлението.
Водещ: Ако трябва да прибегнем до народната мъдрост – гарвана гарвану око не вади. Чиновник чиновнику око не вади. Така ли ще се окаже?
Кирил Терзийски : Така, да.
Водещ: Засили ли се активността на нас журналистите по отношение на желанието за достъп до най-различно обществено важна информация?
Кирил Терзийски : Определено се е засилило, поне това излиза от нашата работа, тъй като случаите, които консултираме на журналисти и случаите, в които журналисти използват закона и подават заявления са се увеличили страшно много в последните години. От началото беше много трудно, журналистите изобщо не искаха да прилагат, да използват закона, тъй като казваха – ама как така, на нас информацията ни трябва тук и веднага, аз не мога да подавам заявления, пък да чакам 14 дни, пък после я ми дадат, я не ми дадат. Новина няма. Но естествено той закона не е това идеята на закона, да се правят с него новини. Журналистите се научиха, че в резултат на използването на закона може да се получава достъп до конкретни документи и да се правят по-задълбочени разследвания във времето.
Водещ: Тогава се достига именно до журналистическите разследвания, които променят по-лесно нещата от новините, да кажем.
Кирил Терзийски : Така е, да. И отразяването на работата, която вършат журналистите в тази посока също е много важно, защото има възпитателен ефект.
Водещ: Това ли направи желанието на гражданите да търсят прозрачност, по-голям, защото отчитаха, че и самите граждани са по-инициативни вече. Независимо, че търсят информация за неща, които лично ги интересуват.
Кирил Терзийски : По-скоро активността на гражданите по-скоро може да се обясни с това, че все повече от тях знаят вече за това, че Има такъв закон. Но не знам дали го знаят добре. Но журналистите го знаят, благодарение на нашата дейност, тъй като ние пък сме много активни в тази посока именно да научат все повече и повече хора закона и да го използват, за да се увеличава прозрачността.
Водещ: Ние пък с удоволствие ви цитираме от друга страна. Така че връзката би могла да е по-пряка. Какво бихте пожелали да пише в доклада ви догодина по отношение на взаимоотношенията по-близките между гражданите и журналистите? В борбата им с институциите, нека така го наречем.
Кирил Терзийски : Ами иска ми се да пише в доклада, че сме имали много по-малко случаи, в които сме консултирали откази да бъде предоставена информация. Че сме водили много по-малко дела, което ще означава, че институциите са станали по-прозрачни, но дали ще стане ще видим.
Водещ: И че тези дела са траели по-малко време може би.
Кирил Терзийски : Да, със сигурност.
Водещ: Основния извод от тазгодишния доклад?
Кирил Терзийски : Основния извод от тазгодишния доклад. Ами то целта на нашия доклад е да отправим препоръки на основа на изводите, които правим, така че може би по-добре да кажа кои са основните препоръки в доклада. Една от най-основните ни препоръки е МС, МВнР да предприемат стъпки за подписване на ратификация на конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, която беше приета миналата година и стана факт. Много ще е добре да подпишем този международен акт. По отношение на прилагането на закона, имаме доста препоръки към ръководителите на органи на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт, а именно за публикуването на информация в интернет, активно (?) на инициативата, като имаше изменение в закона от края на 2008 в тази посока. Институциите бяха задължени да публикуват определена категория информация в интернет. Нашето проучване показа, че това не се изпълнява добре и това е една от основните ни препоръки да бъде спазено изискването на закона и данните, които той обявява за публични и казва, че трябва да се публикуват в интернет да почнат да се публикуват там.
Водещ: До колко тази все още сериозна непрозрачност на нашите институции според вас влияе на свободата на словото у нас и на факта, че ние сме на 76-то място, едно незавидно място.
Кирил Терзийски : Не знам дали влияе, но мога да ви кажа какво казва един колега от Холандия, който се занимава със същото, което ние правим тук. Според него, той му казва на това, че медиите са в реакционен режим. Тоест че много често те се изживяват като продължение на PR-ите на институциите, а не търсят сами новините. Тоест журналистите са станали мързеливи, така казва той. Седят на компютъра, получават прес съобщения от едни PR-и, които бълват непрестанно прессъобщения. И по системата copy-paste произвеждат новини. Дали е вярно – надявам се, че не е.
Водещ: Как преценявате дистанцията между журналистите и хората във властта и тези със сериозни икономически интереси?
Кирил Терзийски : Ами то е хубаво да има дистанция, да няма скрити връзки между тези хора. Би било по-лошо.
Водещ: Евентуално, да. Е, лошото на скритите връзки е, че те винаги оставта скрити. Освен ако не се появи някакво писание да кажем, изненадващо. Кога според вас ще напреднем по отношение на свободата на словото на печатните медии у нас? Когато има яснота на собствеността или по някаква друга причина?
Кирил Терзийски : Трудно ми е да изразявам мнение по въпроси, по които не се чувствам много компетентен, но определено мисля, че да, със сигурност когато има яснота по отношение на собствеността, но би трябвало и сега да има тази яснота…
Водещ: Би трябвало обаче е ключова дума. Мисля, че може да се използва под много поводи.
Кирил Терзийски : Не знам. Хубаво е да станат медиите по-независими, но нямам идея как може да се постигне това.
Водещ: Ами може би пък да кажете как институциите да станат по-прозрачни.
Кирил Терзийски : Институциите как да станат по-прозрачни… ами…
Водещ: Като четат закона и го прилагат?
Кирил Терзийски : Да, това ясно, че като четат закона и го прилагат. Но най-вече, както споменах, като изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация. Да публикуват информация по собствена инициатива в интернет, да не чакат да им я поискат.
Водещ: Могат да се ориентират по запитванията на колеги журналисти и на гражданите. Това със сигурност ще им помогне.
Кирил Терзийски : Не, аз имам предвид информация, която те са длъжни да публикуват по закона, а пък това вече е много добро пожелание, да, да публикуват и такава информация, ктъм която знаят,ч е има интерес.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Адвокат Кирил Терзийски от фондация Достъп до информация в "Клубът на журналистите".
Водещ: Как политиците да пишат по-малко заглавия. Това зависи не само от нас журналистите. Спомнете си репликата за синодалните старци, още се коментира. Ами ако учените говорят по-ясно, вчера и днес се провежда майсторския клас за финалистите в конкурса за разбираемо говорене, за наука, Феймлаб, лаборатория за слава. Специален гост за този майсторски клас, тази година е Малкълм Лав, професионален обучител по комуникационни умения с дългогодишен опит като журналист и продуцент в BBC. Защо е важно за наука да се говори ясно?
Малкълм Лав: Защото говорим за това да се комуникира с публиката, да се слуша какво иска публиката да чуе. И причината, няколко са причините всъщност. Едната причина е, че науката е част от културата и тъй като изкуствата някак си доминират в областта на науката толкова дълго време вече. Много е важно да се, отново да се внедри науката в културата. Ако не разбираш за нищо в областта на науката, ако не можеш да оцениш фактите от науката, всъщност си откъснат от част от нашата култура. Друга причина е, че самите учени имат задължението да разкажат, да обяснят на данъкоплатеца, какво правят с техните пари. Ето това е една много добра причина, науката да бъде комуникирана пред публика. Да говориш с хора за науката, т.е. да говориш с широката аудитория, дава възможност за възникването на публичен диалог, това е много добре за демократичното общество, публиката да научи нещо повече за науката, която се случва. И вероятно едно от най-важните причини е, че ние самите имаме нужда от учените да ни помогнат в разрешаване на някои от най-големите проблеми. Нужни са ни учените, за да ни помогнат да си развием икономическите системи. Това са много важни причини за комуникацията на наука.
Репортер: Какво значи комуникатор на науката?
Малкълм Лав: Особено в Обединеното кралство съществуват хора, има хора която професия е комуникация на науката. Много често това са хора, които работят в университети, не винаги обаче, някои са на свободна практика, все още те не са твърде много. Всъщност ние не сме много заинтересовани от професионалните, не ни интересуват особено професионалните комуникатори на науката. В Лаборатория за слава Феймлаб, по-скоро става въпрос за насърчаване на самите учени да получат основните умения, за да комуникират своята наука пред широката аудитория или да говорят за науката си по определен начин.
Репортер: Това не подценява ли техните познания?
Малкълм Лав: Не, всъщност става въпрос за това, че помагаме на учените да се замислят за това, как да разкажат, как да говорят за науката си. Това по никакъв начин не подценява или не поставя на по-ниско стъпало научната им дейност. А когато говориш за популярно за наука, просто означава, че комуникираш онова което умееш, своите умения пред хора, които нямат специализирани /…/, познания. Но едно от ключовите, едно от ключовите елементи, които се опитвам да насърча учените да мислят е много сериозно да се отнасят към своята аудитория. И да започнат от въпроса къде се намират техните публики всъщност.
Репортер: Грях ли е в Обединеното кралство, учен да даде интервю за по-популярно издание?
Малкълм Лав: Абсолютно не, в Обединеното кралство, поне що се отнася до самите медии. Не е и никакъв грях и що се отнася до публиката. Има някои академични учени, учените от академичните среди, които изпитват завист и често обичат други техни колеги да станат по-известни, но това няма нищо общо с концепцията за това, че изява пред медиите е някакъв грях, по-скоро е ги дразни.
Репортер: Имат ли медиите във Великобритания изисквания към начина на говорене към учените?
Малкълм Лав: Винаги настояват за това да се говори по-популярно. Учените биват интервюирани по различни причини. Разбира се една от най-общите причини когато възникне някаква криза, някаква болест или някаква катастрофа, или някакъв феномен в космоса, затъмнение или нещо подобно. Винаги ще се опитат да намерят учен който разбира от тази област, за да коментира. Но биха предпочели да винаги да има учен който умее да говори по-популярно. За съжаление много малко са тези хора, дори в днешно време. Така, че едни и същи хора се появяват по медиите, редовно във всички медии до степен в която един човек специализира, е специалист по биология например, много често може да коментира физични явления или медицински, или астрономически явления. Защото медиите считат учения просто като учен.
Репортер: Колко научни термини е допустимо да употреби учения в едно интервю?
Малкълм Лав: Ако питате мен като човек занимаващ се с медии, бих казал, много е важно тези термини да бъдат абсолютен минимум, не мога да ви кажа колко са на брой и този минимум. Но ако използваш научен термин, винаги трябва да обясниш какво точно означава той. И всъщност единствената причина учените да използват терминология, научна терминология в своите интервюта е притеснението им, че някой техен колега от научните среди ще слуша това интервю.
Водещ: Науката е част от културата, ако се откъснат от науката, се откъсват от културата. Важно е как се харчат парите за наука. Ако това е прозрачно, дори най-талантливият вицепремиер няма да може да напише заглавие в медия. Ще ги пишат самите журналисти, в крайна сметка това ние работата. Досегашните оценки за свободата на словото на Фрийдъм Хаус ни накара да опознаем добре земите от третия свят. По-малко политическо влияние в медиите, ще ни даде възможност и да стигнем до всички европейски страни. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пашев, Астра Челавиева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.