в. Про & Анти | Ангел ГРЪНЧАРОВ, блогър | 2010-01-29 

Случайно попаднах на коментар на Кеворк Кеворкян. Наречен е с претенциозното заглавие "Бездомни попове". Алея на брътвежа – и в нея доайен-патриархът на манипулативната "журналистика Кеворкян се изживява като недооценен жив класик на перото: стилът му е лек, пърхащ, съдържа нещо едва ли не хемингуеевско.
В анализа му откривам ред верни думи и констатации, които обаче в неговите уста звучат като краен цинизъм. А пък напъните му да се представя като морален блюстител и поборник за чистотата на журналистическите нрави ми прилича на това престаряла труженичка на сек-суално-проститутския фронт да се захване с произнасянето на патетични речи, проповядващи възвишеността на сексуалното въздържание, аноргазмията и на аскетизма. Та ето какво казва нашият поборник за чисти журналистически нрави: "Това беше една от най-мизерните за телевизионната политическа журналистика години, поне откакто се помня." Истина е това, което казва. Вече го няма дискретния чар на умелата ченгесарска манипулация, останала е някаква просташко-дебелашка милиционерщина, подлизурство за пари от типа на Барековото, мутренска свинщина, подобна на Яневата.
Но има нещо още no-впечатляващо: Кеворкян се обявява за защитник на свободата на словото, представете си; ето, четете, дивете се докъде я докарахме: "От алеята на журналистиката лъхаше често на нещо безсмислено вместо на нещо разумно, трезвите гласове бяха заглушавани."
От алеята на журналистиката "често лъхало", представете си, на "нещо безсмислено"! А пък "трезвите гласове" били заглушавани!!! Интересно ми е: а какво ли разбират под "трезви гласове" тъкмо ченгетата от ДС, чиято медийна хегемония е безусловна и така мощна, че нищо не може да я разклати. И кой ли в такъв случай заглушава тия така драгоценни за ченгетата "трезви гласове’?! Господа и дами, Оруел ряпа да яде 6 тоя свят на криви огледала, който сътворява с няколко мацвания на четката нашият журналистически Рафаело, нашият Кеворкян Димитров!
А ето сега и репликата срещу блогърите, която всъщност ме накара да напиша нещичко по повод на "хемингуеевската" статия на агента: "Екскрибиционистите (блогърите) с техните неконтролируеми страсти са опасно и заразно зло, това вече е очевидно. Тази тъмна страст обаче отдавна е овладяла и телевизиите."
"Екскрибиционистите" са блогърите, значи. Страшно нещо е поетичната ченгесарска душа, когато е уязвена от нещо.
Нали беше "свободолюбец", що тогава така злобно се нахвърля срещу блогърите? Ченгесарското високомерие на истинските господари на България тук достига непостижимо гръмки акорди.
Пръстите ме сърбят да напиша логически анализ на изпусната от Кеворк злобна фраза. Но сега бързам, имам друга, по-важна работа. Затуй ще се задоволя само с това, което направо боде очите.
Свободата на словото, пък и на мисълта, не е друго, господин Кеворкян, а тъкмо това, което ти наричаш "неконтролируеми страсти". Не знам даваш ли си сметка що е туй "контролируеми страсти" и как подобен идеал се връзва с крокодилските ти сълзи по "заглушаваните трезви гласове". Всичко в мозъка на ченгето е преобърнато, нормалната човешка логика тук не действа. "Тъмната страст", идеща от интернет и символизирана от блогърите, била тръгнала да овладява и… телевизиите! Какъв кошмар: телевизиите да станат свободни и неконтролируеми!!! Ченгето няма как да не поставя на най-висок пиедестал оруеловското "Свободата е робство". Ето защо, ако тъмната блогърска страст бъде изпусната от контрол, прекрасният оруеловско-ченгесарски свят, на който се радваме, като едното нищо ще се сгромоляса без остатък.
Благодаря ти, господин Кеворкян, за тази твърде висока оценка на блогърстването! По-голям комплимент ний, "тъмните сили", ний, рушителите на светлата вселена, не сме получавали и едва ли някога ще получим! Сполай ти! Нищо че сам силно ще се изненадаш, ако някога изобщо разбереш какво си благоволил всъщност да кажеш…

Стр. 6
 

Bloody’s TechBlog I Антон БЕЛЕВ I 2009-12-11

Прави ми впечатление, че напоследък все повече компании и PR агенции започват да обръщат повече внимание и на новите “медии” онлайн, в това число разбира се и на “обществото на блогърите”, ако то може да бъде оприличено на такова. Съвсем пресен, но не единствен, пример за това напоследък е организираната вчера от Sony България неформална среща с български блогъри. В това разбира се няма абсолютно нищо лошо на пръв поглед, но за да има реална полза и смисъл е необходимо да е налице ясно разбиране и идея за цялото нещо и за двете страни. Тоест необходимо е организаторът на едно такова събиране да има ясна идея какво иска да покаже пред участниците, какво точно послание трябва да предаде и разбира се какво да получи в замяна (да се чете като например активна двупосочна комуникация в бъдеще, обмен на впечатления, полезна информация и т.н.). Разбира се рядко нещата се получават от първия път, тъй като за повечето хора подобен тип комуникация е нещо съвсем ново и непознато (за блогърите и за компаниите и агенциите). Без обаче някакви ясно поставени цели и формулирани идеи и очаквания, не само че може едно такова събитие да се превърне в моментен провал, но да се отрази доста негативно и за в бъдеще. Най-простият пример е например съответните блогъри да останат разочаровани и да приемат цялото нещо за пълна загуба на време, което в последствие да се отрази като формиране на негативно мнение за компанията, нейните продукти или дори служители. В резултат на това вместо да се достигне до положителния ефект под формата на по-честа двупосочна комуникация от полза и за съответния блогър и за компанията, до тотална липса на такава. В тази връзка мога да се върна отново на вчерашното събиране на блогъри, организирано от Sony България, което като цяло беше добре подготвено и изпълнено, но не е като да няма какво още да се иска. Разбира се като за първи път нещата се получиха добре, а при следващия опит вече може и още по-добре, ако разбира се нещата продължат да се развиват в движение при всяка следваща стъпка…

Защо обаче блогърите и като цяло по-активните онлайн потребители напоследък се превърнаха в интересна за компаниите и PR агенциите нова област и начин за комуникация? До неотдавна в България, а и не само, PR специалистите (консултанти, експерти и т.н.) и компаниите работеха предимно и основно с традиционните медии, в това число – телевизии, радио и печатна преса. Към настоящия момент обаче това вече не е достатъчно, тъй като интернет отдавна се е превърнал в много по-важен и удобен начин за информираност специално сред по-младите потребители. В момента дори не е никак странно да чуеш че някой въобще не гледа телевизия, слуша радио или чете печатни вестници/списания, но за сметка на това същия човек е много активен потребител на интернет. И за да може една компания или агенция да достигне до тези хора тя трябва да се научи да борави с новите средства за комуникация, които обаче изискват различен тип подход от този, които работи при традиционните медии…

Напълно възможно е един блогър да има достъп до много по-голяма потребителска база и авторитет сред своите читатели, отколкото едно специализирано месечно списание, дори то да не е посветено на някаква твърде ограничена като интерес тематика. Само че същият този блогър в обикновено няма нищо общо с един традиционен журналист, нито като начин на работа, нито като подход, нито, ако щете и ограничения. Блогърите често са много по-информирани, не търсят сензация извадена от контекста (или поне не винаги), готови са винаги да инициират двустранна комуникация, когато попаднат на нещо интересно, не подлежат на ограничения на база реклами или рекламодатели, не биват скастряни от главен редактор или издател, когато пишат на неудобна или не политически коректна тематика и т.н. Блогърът е свободен да пише за всичко, което го интересува, да изразява своето лично мнение по темата (ключовия момент е именно личното мнение, без да се съобразява с маркетинг или PR изисквания), без да се самоцензурира. Разбира се това може да доведе и до възникване на сериозни конфликти и спорове, защото не е задължително винаги изразената позиция да е правилна или достоверна и базирана на факти. Не е нужно личната позиция да бъде обосновавана и доказвана, обективността и безпристрастността не е задължение поради простата причина, че става дума именно за лична позиция по някаква тема и толкова. Често дори моментното физическо и/или душевно състояние на блогъра може да се отрази на появата на положителна или отрицателна нотка в генерираното от него в дадения момент съдържание. А тези неща не би трябвало да бъдат от значение и да влияят на един традиционен журналист, който трябва да бъде напълно обективен и безпристрастен по презумпция, макар за съжаление този идеален случай да е много рядко срещано явление…

Продължавайки с особеностите на блогърите, едно от нещата, което е крайно важно, но много често бива пропускано именно от хората, които трябва да имат предвид тези фактори, е времето. За разлика от традиционните журналисти, които са на работа под една или друга форма в една медия (телевизия, радио, печатно издание), то блогърите обикновено пишат за удоволствие – когато, както и каквото намерят за добре, интересно или им е направило впечатление. В същото време обаче те може да са ученици и да ходят на училище, да са студенти и да посещават лекции или да са на работа през деня, факт, който като че ли често убягва и води до неочаквано неприятни изненади. Да се опиташ да събереш на едно място блогъри например рано сутринта или по обедно време може да се окаже пълен провал, просто, защото те имат някакви нормални други по-важни ангажименти. В крайна сметка блогването е просто нещо, което те правят за удоволствие (в общия случай) и нито им се плаща за това, нито това ги задължава с нещо по какъвто и да е начин. Именно поради тази причина при планирането на час за събитие, на което се очаква да присъстват и блогъри, трябва да бъде по-внимателно обмислено, като вечерта след края на работния ден често е най-удачния и правилен избор. Това обаче не гарантира нищо, особено ако и поканата или информацията за съответното събитие е била изпратена в последния момент, тъй като и блогърите са хора и те си правят планове за свободното време…

Особеностите на блогърите обаче никак не са малко, и макар често да има и редица конкретни индивидуални странности при всеки от тях, то все пак и общите черти не са никак малко. Например не малко от блогърите си нямат и представа за неща като що е то NDA и дори не се замислят, че обикновено служителите в дадена компания имат вътрешна забрана да говорят за каквито и да е бъдещи продукти (дори да знаят подробности). Тук обаче не рядко се случва и точно обратното, а именно че един блогър може да знае много повече за продуктите/услугите на една компания и да има много по-сериозен опит с тях и с конкурентни предложения, отколкото съответния служител. Тук разбира се един добър PR, продуктов мениджър или друг служител в съответната компания би трябвало да се досети да почерпи тази информация и да я използва в своя полза, тъй като блогър а в общия случай е напълно склонен да я сподели. Тук разбира се опираме до ползата от тази двустранна комуникация и обмен на информация от двете страни, което именно е един от най-ценните моменти, отново за двете страни в общуването. За съжаление тук доста често има твърдоглави служители, които си мислят, че те всичко си знаят, следват си точно определена рамка на общуване и игнорират всичко и всички, които не са съгласни с тяхното мнение, а лошото е, че такива хора често се срещат. Никога не трябва да се изключва възможността съответния блогър да се окаже е много по-голям специалист в дадена област, просто защото по случайност тя се е оказала негово хоби или пък блогвайки за удоволствие, то той реално може да работи или учи именно това. А когато не познавате добре един блогър, за разлика от традиционния журналист, които все пак работи като журналист и рядко има свободно време и възможност да се задълбочава в нестандартни за него области под формата на хобита, е необходимо поне първоначално да имате едно на ум…

При общуване с блогъри е особено важно човекът отсреща да е подготвен и да знае какво може да очаква, а обикновено от един блогър може да се очаква абсолютно всичко. Задаване на неудобни въпроси, открита критика, четене между редовете (в положителна насока) и т.н. При комуникацията с блогъри е особено важна и бързата реакция, тъй като те обикновено не са обвързани със срокове и това, което ги интересува в момента и за което питат, след 2 дни например вече може да е неактуално за тях. Използването на традиционни похвати, като отговори с много приказки, които обаче нищо конкретно не казват, не само че няма да е ефективно, но по-скоро може да доведе до негативни последствия. Много по-добре е да се каже истината директно и ясно, отколкото да се използват заобикалки, намеци и в крайна сметка да не стане ясно нищо или пък направо да се изпрати някакъв абсолютно стандартен и безличен отговор. В тази връзка и кризисният PR, когато бъде реализиран адекватно и своевременно, може да доведе до много по-добър ефект за бъдещата комуникация с един блогър. Това, което ми е направило впечатление обаче за момента е, че много малко PR агенции в България се занимават с кризисен PR онлайн, а дори да го правят, често не се справят особено добре с това, като в общия случай колкото по-голяма е агенцията и нейния клиент – толкова по-незаинтересувани явно са те (не, че няма и изключения). PR експертите и компаниите, които искат да поддържат някаква взаимно полезна комуникация с блогъри трябва да обърнат достатъчно внимание и да са добре подготвени за особеностите, с които може да се сблъскат в тази непозната за тях все още територия. Трябва доста да се внимава и с тематиката, с която се занимава даден блог и с това, с което се опитва да бъде ангажиран неговия автор от страна на определена компания или агенция, за да няма неприятни и неочаквани обрати в общуването. Лош пример например е да тормозиш един блогър, който да кажем пише само на политическа тематика, а ти се опитваш да го заангажираш под някаква форма да кажем със специализиран бизнес-ориентиран софтуер. Още при първия сигнал за незаинтересованост от страна на блогъра е добре да се прекрати “тормоза”, а не да се прибягва до опити за по-голяма настоятелност – това дразни излишно, а може да се отрази и под формата на публикуване на нелицеприятна тема в блога (незадължително необоснована). Може да се каже, че на света няма нищо по-лошо от това да амибицираш един блогър с нещо негативно, така че той да те разнесе навсякъде… и тук “правилото” че няма лош PR по-скоро не върши работа…

Обзалагам се, че съм пропуснал много неща в текста по-горе, но все пак се надявам някои от засегнатите от мен моменти по-горе да са от полза за всеки, който е склонен да се учи в движение и смята че има нужда от това…

Оригинална публикация

 EVENTS.dir.bg I 2009-12-01

Събитията под шапката Blog Masters имат за цел да покажат ПРАКТИЧЕСКИ как се използват новите технологии, медии и следващото поколение Уеб в различни сектори на бизнеса. Всеки от нас е присъствал на конференция, на която му се говорят неразбираеми неща за страшно много пари. Целта ни, със стартирането на тези събития е да направим ПОЛЕЗНИ конференции на достъпни цени и като бонус, знанията, които ще придобиете, веднага ще можете да използвате в практиката и да възвърнете бързо инвестицията си.

Blog Masters 1: Събитие първо

Събитието ще е предназначено за хора, работещи в сферата на PR, маркетинг, реклама, различни агенции, малки и големи компании и професионалисти, които искат да разберат следното:

• Какво са блоговете?
• Защо ни трябва блог?
• Как да комуникираме с тази нова медия;
• Как да си говорим с блогърите и какво да очакваме от тях; Как можем
да работим заедно?
• Как да изградим и да достигнем до обществото, което ни е нужно.
Управление на общества.
• Какво са социалните мрежи, как и защо да ги използваме за нашите
цели? Facebook, Тwitter, Favit, Svejo, Youtube, Vimeo, BlipTV и още
много. Как да се оправим в хаоса?
• Защо търсещите машини са важни? Какво правят потребителите в
тях?
• Защо блогът ни трябва да е ползваем и за хората.
• Как да комуникираме с публиките, които постояннно присъстват
онлайн.

Идеята на събитието е да покаже ПРАКТИЧЕСКИ как се случват тези неща. Целта не е да се показва, какво лекторите са постигнали, а да помогнат на всеки присъстващ да разбере материята и да може максимално бързо да възвърне инвестицията си. Лекциите са по-скоро практически упражения, а не теория, което е най-ценното на едно такова събитие.

Събитието ще е организирано в 3 слота по час и половина. Във всеки слот ще има 2 до 3 лектора, професионалисти в тези области, които всеки ден правят това, за което ще разкажат и покажат.

Мястото

Мястото на провеждане е луксозният петзвезден хотел “Holiday INN”, като в цената за участие са включени:

- Участие в събитието и нетуоркинг
сесията.
- Обяд.
- Кафе, напитки, сладки;
- Паркинг за целия ден.
- Интернет достъп.

Слот 1:

Какво е блог? Как да комуникираме с тази нова медия? Защо ми трябва даси правя блог? Как да изградя общество или да достигна до това, което ми е нужно? Как да накарам един блог да публикува нещото, което искам?
Има ли разлика между личен и корпоративен блог? Какво е поведението на един човек пишещ в блог. Защо не можем да си говорим с блогърите? Как да създадем подходящо съдържание за блога си, как да привличаме читатели, как да комуникираме с публиките си?

Слот 2:

Използване на социални мрежи като PR инструмент, като вътрешно
фирмена комуникация, като всекидневна задача. Защо толкова много
бизнеси всеки ден пишат в Twitter?. Как да достигна до определена
аудитория. Какви социални мрежи има, какви са предимствата и
недостатъците им. Как да вградим социалните мрежи в нашата стратегия и в нашия блог.

Слот 3:

Как на потребителя да му бъде удобно на блога ни? Kак на търсещата
машина да и бъде удобно на блога ни. Какви точно търсещи машини има?
Защо най-търсената дума у нас е ‘abv.bg’? Как да оптимизираме блога си, така, че всички да са доволни? Защо трябва да смесваме съдържание?
Каква да е навигацията на блога ни. Как ефективно да предложим
информацията си.

Програма

19.02.2010, петък

10:00 – 10:40 Регистрация и нетуоркинг (носете си визитките)
10:40 – 12:20 Слот 1: Какво са блоговете. (вижте по-горе)
12:20 – 13:30 Обяд
13:30 – 15:15 Слот 2: Социалните мрежи (вижте по-горе)
15:15 – 15:40 Кафе пауза и нетуоркинг (носете си визитките)
15:40 – 17:20 Слот 3: Търсещи машини и ползваемост (вижте по-горе)

Лектори

Огнян Младенов е основател и собственик на агенция SEOM, специализирана в Search engine Optimization (SEO).
Занимава се с оптимизация за търсачки от 2000-та година, като е работил, провеждал консултации и обучения в над 330 фирми и организации.
Един от организаторите на SEO конференция 2009 и лектор на много от големите събития на IT бранша в България. Сред хобитата му са фотография и футбол, непоправим фен на ЦСКА и Man Utd. Води личен блог на адрес http://oggin.net .

Богомил Шопов се занимава с блогове, уеб и всичко свързано с развитието на Интернет от дълги години. Беше кандидат за народно събрание и за европарламента с идеята да защитава българския уеб и Интернет.
В професионалната му биография са много и интересни проекти. Носител е на награда за развитие на българския Интернет. Понастоящем работи като бизнес архитект на голям български стартъп и организира ето такива полезни събития, като част от Екип Нула. От скоро е и главен редактор на българската версия на TheNextWeb

Мартин Линков е възпитаник на НГДЕК „Св. Константин Кирил – Философ“ и СУ „Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си в IT сферата в отделът за техническа поддръжка на aplus.net. В момента е регионален мениджър на иновативната платформа за споделяне и обмен на съдържание – favit.com. Отговаря за локализацията на платформата на български и гръцки език, поддържа корпоративните блогове на съответните езици, комуникира новостите около платформата с потребитите й, отговаря на въпросите им и им помага да се ориентират по-добре в favit.

Петър Стойков – Longanlon е авторът на kaka-cuuka.com – един от най-популярните блогове в страната, характерен с големия брой читателски коментари след всяка статия. Блогър като хоби, Петър работи в неправителствения сектор – мениджър е в организация, активно участваща в създаването и оформянето на политиките за местно самоуправление и гражданско общество в България в последните 20 години.
Самият блог предлага по характерен, непринуден начин мнението автора по широк кръг теми и подкрепя и популяризира критическото мислене, здравият разум и либертарианството – идеята за социална и икономическа свобода и индивидуални човешки права.

Kонстантин Павлов е един от популярните блогъри в България. Блогът му съществува от 2006-та година. От 10 години се занимава с Интернет бизнес и е участвал в създаването на някои от най-популярните български Интернет проекти. В момента е консултант по Интернет проекти и стратегии. Ангажиран е с множество каузи на гражданското общество. Член на „Електронна граница“ и „България е наша“.
Заедно с Радан Кънев и Илия Марков е водещ на ежеседмичното телевизионно предаване (видеоблог) по Re:TV „Пристрастно“.

Станислав Божков текущо е интернет Интернет предприемач и Софтуерен Архитект.
Има опит с много и различни технологии в IT сферата. Професионално се занимава с компютри и Интернет от 2002г. насам. Учил е в компютърния техникум (УКТЦ) в град Правец, а след това ТУ София. През последните 2г работи в областта на социалните мрежи. Създател е на една от успешните такива за България – svejo.net. Текущо се занимава с развитието на нова социлна мрежа – Fanopic.com, при която има амбицията освен на българския пазар да има успехи и на международния.

Сайт

Повече информация за събитието, може да намерите на нашия сайт, като началната страница на събитието е ето тук: http://www.blognime.com/?page_id=222

Оферта за участие

Пакетът за участие на всеки участник, включва:

1. Участие в събитието и нетуоркинг сесията.
2. Обяд.
3. Кафе, напитки, сладки;
4. Паркинг за целия ден.
5. Интернет достъп за целия ден на събитието.

Цените са както следва:

До края на декември 2009 година:

За 1 участник: 60 лева
За 2 участника: по 55 лева
3-5 участника: по 50 лева
За над 5 участника – обадете ни се за специална оферта.

Като бонус, ако заплатите участието си до края на годината, ще сложим логото ви, заедно с препратка към вашия сайт в секцията участници на сайта на събитието.

От 01.01.2010 до 19.01.2010 година:

За 1 участник: 75 лева
За 2 участника: по 65 лева
3-5 участника: по 60 лева
За над 5 участника – обадете ни се за специална оферта.

След 19.01.2010 година:

За 1 участник: 85 лева
За 2 участника: по 75 лева
3-5 участника: по 70 лева
За над 5 участника – обадете ни се за специална оферта.

Пропуски на място, НЯМА да се предлагат.

Информация за Blog Masters 1: Събитие първо, 19.02.2010 г.

Контакти

Телефони
0897/ 615128 – Глобул
02/ 491 36 41
062/ 650 538
6364182 в мрежата на Bgopen.net
Skype глас /безплатно/
1. Добавете ‘bgopen.net’ във вaшият списък с контакти
2. Обадете му се и след като чуете сигнала въведете 6364182
E-mail: bogo (at) blognime.com

Организатор е “Екип Нула” – Нив правим събития от 2004 година. Повече за нас, има тук: http://www.blognime.com/?page_id=217

Оригинална публикация

 

 

сп. Мениджър | Елена КОДИНОВА | 2009-11-27 

В информационния век е трудно да скриеш каквото и да било. Човечеството изпитва все по-сериозен глад за добри коментатори, които да ни обяснят новините

ИНТЕРНЕТ Е ЗАДРЪСТЕН С електронен боклук. Сайтовете, без които можем, вече отдавна надхвърлиха 99 процента от общото съдържание на световната мрежа. Замърсяването е още по-голямо в блог пространството. В обичайната му първична супа от никому ненужни електронни дневници със снимки на домашни любимци се изля и мощен поток от рекламни страници, гримирани като блогове. От това смесване супата се пресече. Трябва много гребане, за да намериш в нея смислена храна за ума. Първоначалната й идея – да бъде алтернатива на традиционните комерсиални медии, рупор на гражданското общество, храм на независимите мнения -е силно размита от помията, която се получи.
Аз обаче съм гладен читател и тъй като комерсиалните медии обикновено ме оставят с недохранено любопитство и неудовлетворен апетит за оригинални позиции и креативност, гребах – и продължавам да греба – в електронната помия. Търся там истински талантливи писачи с независим поглед към света. Така съставих собствения си Топ 10 от български блогове, които с интерес следя и които горещо препоръчвам.
Моят вкус няма никакви претенции за меродавност и изчерпателност. Но имам няколко много обективни критерия, по които преценявам кои блогове си струват и кои не. Оригиналното съдържание е на първо място. Влоговете, състоящи се предимно от копирани текстове, снимки и линкове към чужди писания, съвсем обективно не представляват ценност и напълно субективно обиждат информираността ми. Предпочитам да видя размазана собствена снимка от уникална гледна точка, отколкото копирана от комерсиален сайт фотография на професионалист. Прегледността и лесният за възприемане дизайн идват веднага след това в приоритетите ми. В интернет се пише кратко, ударно и ясно. Разхвърляни постове, припокриващи се текст и картинки, дълги фермани – всичко това показва неуважение към читателя и непознаване на природата на интернет. Грамотното писане също е важно. Запетайки, пълни членове, правопис поне на ниво завършена гимназия, богат език, умение за боравене с думите – това винаги впечатлява и улеснява четенето. Всички по-горни критерии са технически постижими при известно усърдие. Но мистичната съставка, решаваща за успеха на блога, винаги се оказва уникалният лирически герой, който говори през него. Този критерий е най-субективен, но съм забелязала, че обикновено автоироничните, устати, напористи, огнени, критични, независими и обичащи това, което правят, блогъри постигат най-висока посещаемост.
В интернет пространството има много специализирани (основно технически) блогове, които дават ценна информация. Но те си имат ограничена, образована в съответната област публика. Ще пропусна тях, защото тогава класацията би станала безкрайна, и ще ви разкажа за любимите си блогове с коментарно общочовешко съдържание. Тези, които съм избрала, присъстват отдавна в българското интернет пространство и нямат очевидни признаци за зависимост и свързаност с корпоративни структури и политически партии (с изключение на един, при който обаче политическата свързаност е следствие, а не причина на гражданската му позиция).
Според много наблюдатели на процесите в медиите новините отдавна са съвсем достъпни и лесни за писане и разпространение. В информационния век е трудно да скриеш каквото и да било. Човечеството обаче, твърдят експертите, изпитва все по-сериозен глад за добри коментатори, които да ни обяснят тези новини. Всяка комерсиална медия си има своя политика и коментарите й се подчиняват на нея. За обективно тълкуване хората все по-често ще се обръщат към блогърите.

1. Иван Стамболов (http://sulla.bg/) е автор на най-любимия ми български блог. Пише изключително забавно и оригинално. Поглежда иронично дори към най-сериозните неща. Разбира много от реклама и от медийните аспекти на живота. Но също така анализира и явления в политиката. Пише за храна и пиене – и то вкусно, за всичко, което може да интересува един начетен, образован, съвременен човек с вкус към живота. Постовете му се леят, думите му са съюзник, писането не го мъчи, а го забавлява. Дизайнът е изключително семпъл и удобен за четене. Ако мога с една дума да определя излъчването на блога му, тя е елегантност – на мисълта, на интерфейса, на отношението с читателите му и обектите, които описва, дори когато откровено не им симпатизира.

2. Живко Желев (http:llrobstvo.wordpress.com/), някогашният прочут телевизионен журналист и създател на едно от първите частни радиа в България, се оттегли от официалните медии, за да се превърне в мъдър анализатор и прекрасен блогър. На текстовете, които публикува в страницата си, им личи, че са писани от професионалист. Но в същото време са изчистени от сковаността и автоцензурата на официалните професионалисти.
На места са хъшлашки, без това да накърнява стойността им. Защото, за разлика от другите телевизионни водещи, които са се взели насериозно и като блогъри, в текстовете на Живко Желев има класа и биография. А точно тези две неща болезнено липсват на младите "дихатели" (както той ги нарича).

3. Циничния елф (http://cynical.elfglade.com/) е един от най-талантливите автори в българското интернет пространство. Човек с ярка писателска дарба, болезнено откровен, много често брутален, когато пише за заобикалящата ни действителност.
Понякога по-брутален от самата действителност. ("Лайняни улици – лайняни мечти" – колко добре описва тази кратка фраза връзката между материално и духовно в милата ни родина.) Текстовете му се лутат между откровената предизвикателна простащина и чистия лиризъм. Противоречива личност като всеки интелигентен, чувствителен човек, който се крие зад щита на цинизма. Много млади български писатели и публицисти, претендиращи да са говорители на поколението си, могат само да му чистят праха от монитора.

4. Еленко Еленков (http://eenk.com/) е човекът в България, който безспорно знае най-много за законите на блогърството. Създал е няколко изключително професионални сайта, които, без да блестят с творчески инвенции, впрягат целия потенциал на публикуването в мрежата. Успява да се опази от свързване на личните му страници с компанията, в която работи. Въпреки че е част от голяма медийна групировка, не проявява никъде никаква корпоративна вярност или политически слугинаж (за разлика от други негови колеги от официални медии с блогове). Според мен той ще е първият човек у нас, който ще успее да се издържа от блогърство, и най-искрено му го пожелавам. Защото носи независим и модерен дух, предизвиква доверие и много повече му отива да е човек-медия, отколкото човек от медия.

5. Богомил Шопов (http://www.bogomil.info/) е гласът на електронното гражданско общество. Той е сред неформалните лидери на тази част от обществото ни, която живее в световната мрежа. В неговите блогове може да прочетете информации, анализи и дискусии за всичко, свързано със свободата на словото, неприкосновеността на личността, гражданските движения и инициативи. Напоследък се обвърза с една партия, което лично за мен го смъкна в блогърската класация. Но пък политическата сила, зад която публично застана и като кандидат за евродепутат, е бедна и непозната и едва ли я подкрепя по комерсиални причини.

6. Свилен Милев (http://nname.org/) прави забавен актуален блог и графичното изразяване е най-силната му страна. Изобретателните колажи като коментари на политически събития, обществени и медийни явления
разсмиват до сълзи. Пише кратко, ясно и ударно, малко цинично и дори хейтърски, даже прескача понякога допустимата граница на приличие, но го прави със собствен почерк. Има очи за мястото, в което живее, типично градско момче, малко лошо, малко нахално, но с ясно съзнание кой е и какво иска.

7. Милена Фучеджиева (http://milenafuchedjieva.blogspot. com/) е един от най-интересните женски гласове в българските медии и българската литература. Слава Богу, че има и блог, а той е място за хора, които мислят. Не по женски провокативен, много откровен, на моменти до ексхибиционизъм. Макар постиженията й в писането да й дават пълно право да забие нос в облаците и да не общува с плебеите читатели, тя не го прави. Спори и дори се кара с тях, което създава доста демократична атмосфера на сайта. Реагира винаги на чувствителни теми от България, макар да живее от години в Америка. Много повече гражданин на страната ни, отколкото хората, които физически пребивават в нея.

8. Откровената феминистка (http://www.openlyfeminist.com/) е според мен най-адекватният женски глас в интернет пространството ни. На фона на другите женски блогове, потънали в мелодраматични лиготии и плътски примамки (протяжни разкази за първото, второто и третото зъбче на бебето и четене на стихове по бельо), този сайт гордо гребе срещу течението. В страна, в която да си феминистка е срамно и успехът като жена има ориенталски измерения, това си е живо геройство.

9. Йоана Петрова (http://www.kulinarno-joana.com/) прави блог, който на пръв поглед няма място в моята лична класация, но не е така. Това е най-симпатичната лична кулинарна страница, на която съм попадала. Включвам я в селекцията си не само защото не искам да оставям впечатлението, че симпатизирам единствено на бойки жени. Влогът на Йоана е пълен само с оригинално съдържание, прави се с много любов и отношение към живота, храната и читателите.

10. Петър Стойков (http://kaka-cuuka.com/) заслужава поощряващо внимание, защото е сигурно най-амбициозният, упорит и методичен блогър, който съм срещала из българската мрежа. Макар да не пише талантливо като Циничния елф, нито да знае толкова много за блогърството, колкото Еленко Еленков, е твърдо решен да се научи. Преследва предните места в класациите на блогърите, без да се срамува да си го признае. Гони съзнателно популярност, интересува се от всички хватки за вдигане на трафика си. Той със сигурност ще е вторият човек в България, който ще успее да се издържа от личния си сайт. Блогър със състезателен дух, знае какво иска и не се срамува от комерсиалната си природа.

Стр. 128 – 129, 130, 131