3 достъпни алтернативи на Facebook

www.manager.bg I 05.10.2014г. 

 

Facebook маркетингът се промени след скриването на видимостта на публикациите от фен страниците под 3%. Голям брой малки фирми, които преди години считаха социалната мрежа за базплатна и ефективна платформа за реклама сега усещат, че трудно могат да се популяризират с нея, ако не финансират свои статуси и линкове като реклама.
Кои тогава са алтернативите на Facebook за достъпен маркетинг? Списание Entrepreneur посвещава материал по темата.
„За реклама в социалните медии, включително във Facebook, в случаите на много малки и средни фирми в момента не може и да се говори – те не разполагат с бюджет за нея. В същото време собствениците имат нужда да се заговори за бизнеса им“, коментира изданието. То посочва, че освен оптимизацията на търсенето в Google (SEO), блоговете и професионалната социална мрежа LinkedIn има и три други варианта пред тези фирми.
Вариантите са следните:
1. Стимулиране на споделянето. Публикуване на статии със схема да бъдат разпространявани от интернет потребителите. Такъв пример могат да бъдат информационни графики, разпространявани в сайтовете на фирмите, с поредложение за подарък от компанията – карта за отстъпка, предметна награда или друго, за всеки десети, които ги е споделил. Освен това американските фирми ползват и друг модел: молят потребителите да споделят за продукта или услугата им X пъти в даден период пред приятелите си и след това им предлагат в замяна специална оферта. Това създава виртуална верига от препоръки. Популярен скорошен пример за успешно стимулиране на споделянето (incentive sharing) е предизвикателството с ледената кофа. На теория механизмът му не е различен от този на играта във Facebook "Candy Crash", в която се получават допълнителни точки за всеки приятел, който се е вписал в нея и е започнал да я играе.
Мотивирането на потребителите да споделят може да стане игра или състезание със забавен елемент, което е сравнително безболезнена реклама. Най-големият печеливш от него обикновено е бизнесът или кауза, която се промотира.
2. Образователни демонстрации. Организирането на събития, които да промотират продуктите или услугите на компанията все още са много работещ начин клиентите и потенциални купувачи да научат за бизнеса. На такива събития обикновено се залага на възможността клиентът да научи нещо ново и полезно за него. Фирмата пък се установява като експерт в бранша си.
Местен бизнес като ресторанти, хардуерни фирми или магазини за алкохолни напитки могат да спечелят особено много от тази формула. Ресторантът например може да предложи изпробване на ястията му за нови менюта и, защо не, готварски уроци. Компютърната фирма може да обучи присъстващите да употребяват определени технологии и инструменти, които са от полза за работата им, а магазините за алкохолни напитки винаги събират клиенти като разказват за изкуството да се произвежда вино, бира, как се правят коктейли, или с дегустации и презентации на най-добрите ястия за всяка напитка.
3. Snapchat, Vine. Социалните медии залагат все повече на видеото и зрителното възприятие. Това е видимо от възхода на по-новите платформи за споделяне като Instagram, Pinterest. Snapchat и Vine също набират сила. Присъствието на всяко от тях в маркетинговия микс става все по-разпространено сред модерните компании. 

 

Оригинална публикация 

РRодуктовото позициониране

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 12.10.2011

Вече повече от век проблемът за продуктовото позициониране провокира мислите и въображението на специалистите по комуникации от цял свят. Както значението на почти всяко понятие, зад чиято фактическа реализация стои солиден творчески потенциал, и "продуктовото позициониране" позволява интерпретация в доста широки граници. За да избегнем каквато и да е мискомуникация, преди да продължим напред в анализа на това явление и неговото значение и особености конкретно в PR бизнеса, нека започнем с малко определения, които възникват и се налагат с времето.

НАЧАЛОТО

Преди бума на филмовото производство и телевизионните продукции, "сапунените сериали" заемат огромна част от времето за забавления на американците. Това, което е изключително любопитно и е пряко свързано с нашата тема, е фактът, че "сапунените сериали" възникват като продукт, който цели популяризация на широка гама перилни препарати, включително и Proctor&Gamble – оттам идва и името им "сапунени сериали" Lsoaps"). През 1890-те, когато възникват първите многосерийни продукции, братята Люмиер вплитат в сюжетите на филмите си марката сапуни Lever Sunlight Soap и причината за това е много проста. Тя е свързана със запазилия се и до днес вариант на PR "продуктово позициониране" – стратегическото. В конкретния случай, братята просто имали сериозни бизнес отношения със собствениците на марката сапуни и това бил техният начин да ги подкрепят. В следващите почти сто години позиционирането в най-популярния му смисъл – "платена форма на вплетено в сценария показване/споменаване на брандовете", не представлява особен интерес за рекламистите. Това обаче се променя драстично през 1980-те, когато за много кратко време се налага като територия, управлявана в по-голямата си степен именно от тях.

ОБРАТЪТ

Теоретиците по публични комуникации поставят като "повратна точка" във възприемането на значението и ролята на "продуктовото позициониране" годината 1982 и появата на превърналия се в тотален хит филм "Извънземното" ("Е.Т.") на Спилбърг. В една сцена от него извънземното е скрито в кашон, натоварено е на колело и, докато го возят, по земята зад колелото остава следа от малки кръгли бонбончета, изсипващи се от
кашона. Бонбоните са Reese’s Pieces – изцяло нов продукт, пуснат на пазара от Hershey. За тази сцена от Hershey не осъществяват директно плащане, но дават 1 милион долара под формата на спонсорство на Universal Pictures, за да подпомогнат развитието на филмовата индустрия. В следващата една година инвестицията се оказва повече от оправдана, филмът става тотален хит, а продажбите на бонбоните скачат с 80%.

PR И ПРОДУКТОВОТО ПОЗИЦИОНИРАНЕ

Днес масовото възприятие на значението на продуктовото позициониране се свързва с "платената поява на бранда, вплетена в медийното съдържание". Въпреки това, едно професионално преразглеждане ясно би могло да разграничи понятието типово, детерминирайки част от него като запазена територия за PR. Най-общо казано, продуктовото позициониране се разделя на платено и безплатно, като платеното (съставляващо значително по-голяма част от цялото) остава зона на рекламата, докато безплатното (осъществявано без директно плащане) се превръща в цел, за която се състезават най-добрите специалисти в PR-a. Разбира се, както за всяка атрактивна територия, и тук кандидатите са много, но цената за присъствие често се оказва непосилна. Нещо повече – у нас все още доста рядко можем да говорим за "PR продуктово позициониране" като причините за това са много – за част от тях ще стане дума по-долу. За да успеем да отговорим обаче на най-важния за PR специалистите въпрос, касаещ конкретната тема – а именно: "Как бихме могли да позиционираме собствените си брандове, без за това да плащаме рекламна цена?", нека продължим по-нататък с опита за прецизиране на термините. В рамките на PR продуктовото позициониране съществуват различни видове, всеки от които има конкретни особености и изисквания, а познаването и разбирането им е важна част от пътя до тях.

Позициониране по убеждения

Едно от най-желаните позиционирания от всеки PR специалист е позиционирането на бранда му по усмотрение на редакторите на медията. Професионалните нагласи, интереси или компетентната специализирана оценка на гейткипърите задават субективни критерии, които, веднъж покрити от бранда, го възнаграждават с внимание, позитивно отношение и допълнителна популярност. По проявление този вид PR продуктово позициониране е изключително рядък и за него обикновено се "преборват" марки с многогодишна история и високи нива на потребителско доверие. До голяма степен той е свързан с качествените характеристики на продукта и безупречността на репутацията му. Най-често това позициониране засяга медицински или козметични брандове, както и марки, свързани с производството на техника или иновативни изобретения. Към позиционирането по убеждения (разглеждано в позитивен смисъл) попадат и друга категория брандове – "първите на пазара". Те, освен че са пионерите в категирията, задължително имат дългогодишна история и поддържат високи нива на корпоративна репутация. Всичко това ги налага като нарицателно в тяхната продуктова категория. На български език примерите са често свързани с употребата на думи като "памперси" (вместо бебешки пелени), "ксерокс" (вместо копирна машина), "елка" (вместо калкулатор).

Позициониране при реализиране на истински добра идея

Този вид позициониране спокойно може да се нарече "висшият пилотаж в PR-a". Именно той кореспондира с всичко, писано в учебниците no PR. За да се реализира обаче, са необходими няколко задължителни условия, а липсата на което и да е от тях автоматично сваля шансовете за реализацията му на нула. За да може да реализира успешно позициониране от този вид, PR специалистът трябва едновременно да познава в дълбочина конкретната медия, да поддържа доста добри отношения с редакторите й, да бъде креативен и гъвкав и за финал – да успее, "влизайки в обувките" на редакторите, да измисли идея за материал, която умело да вплита бранда в интересен за читателите/зрителите на медията контекст, представен изцяло в нейния стил. Разбира се, всеки един елемент от процеса по реализацията на този вид позициониране е достатъчно изискващ – неслучайно успешният резултат се реализира доста рядко и три са основните причините за това:

1. За да се създаде и реализира достатъчно добра идея, PR специалистите трябва да притежават доста от качествата на журналистите – да могат да мислят и пишат като тях. В тази връзка схващането, че добър PR се става, след като преди това си практикувал като журналист, никак не е без основание.

2. Реализацията на подобни добри идеи е по-лесна, когато PR специалистите се познават добре с редакторите. Това е много добър реален пример за всичко, което пише в учебниците – "изграждането и поддържането на добри/ приятелски взаимоотношения с медиите е изключително важно". За съжаление, все още у нас съществува известна "пропаст" между болшинството PR специалисти и повечето журналисти и именно първите сме тези, които трябва да изградим мостовете върху нея.

3. Инвестицията на време и усилия от страна на PR специалистите не винаги е оправдана пред клиента. Все още по-лесно е да се обадиш на клиента и да кажеш колко ще му струва платена публикация, отколкото да защитиш бюджет за възнаграждение на PR специалистите си (а не на медията) за техните усилия. Все още клиентите и в България са по-склонни да разпределят по-големи бюджети за реклама, отколкото за PR – факт, чиято промяна е заложена в краткосрочните цели на бизнеса в глобален мащаб.

Позициониране при организация на събития

Терминологичното установяване и разграничаване се оказва най-важна при разбирането и на този вид позициониране. Според изследователите Ейлинг, Уайт и Грюниг, бъдещето на успешните комуникационни кампании се състои в едновременната реализация на различните компоненти, съставляващи маркетинговия микс. Нещо повече, взаимната обвързаност на отделните дисциплини и подчиняването им на крайната обща цел, позволява интердисциплинарен трансфер на отделни техники. Така, в зависимост от целите, определени маркетингови инструменти биха могли да служат за ефективна реализация на PR. Като най-често срещан в тази връзка авторите открояват варианта спонсорство на спортни или културни събития, което служи за ефективна реализация на CSR PR. С други думи, при определени контекстуални условия маркетинговият похват "спонсорство" съдейства за ефективна реализация на корпоративна социално отговорна PR кампания, която повишава доверието на марката пред медиите, а оттам и пред цялата общественост.

Водени от тази теория, за разговор по темата поканихме Клаус Дукас, Генерален мениджър на WWP-България, тесен специалист по спортен маркетинг.

Клаус Лукас, Генерален мениджър на WWP-България. Компанията е специализирана в сектора на спортния маркетинг

Какво печелят брандовете, когато избират да инвестират в спортно събитие?

Инвестирайки в спортно събитие, брандовете на първо място получават изключително ефикасен и атрактивен комуникационен инструмент, трудно постижим със стандартните инструменти на маркетинга като рекламата например. Той предоставя уникалната възможност да бъде изградена непосредствена емоционална връзка между дадена марка и даден спорт или спортно събитие.
Друг важен аспект в комуникацията чрез спорта е социалната отговорност на компанията спонсор, финансирането от страна на бранда подпомага развитието на спорта като цяло, както и това на отделни състезатели. Това пък води до един широк социален отзвук и изграждане на позитивен имидж на марката.

Разполагате ли с данни, които показват степента на доверие на потребителите към бранда, когато брандът застава зад подобно събитие, сравнени със случая, когато същият инвестира бюджета си в директна реклама?

Факт е, че само в рамките на Европейския съюз излъчваните телевизионни реклами са над 2 400 000 на година, а на рекламния пазар се представени над 60 000 различни бранда. Всичко това води до инфлация на марките, което прави все по-трудно открояването на дадена марка. Не така стоят нещата, когато брандът застава зад спортно събитие и това често се оказва единственият начин да се достигне до търсената аудитория.

Какво е отношението на медиите към брандираното събитие и има ли разлика в начина, по който те отразяват брандирано и небрандирано такова?

На практика единственото значимо спортно събитие, по време на което не присъстват комерсиални брандове, са Олимпийските игри. В тази връзка резервираната реакция на някои медии да отразят брандирано спортно събитие е непрофесионална и е в противоречие с амбицията им да се наричат сериозна или национална медия. За щастие, представителите на прогресивно мислещите медии стават все повече и се надявам, че в бъдеще този проблем ще съществува все по рядко! Популярността на проекта М-Tel Beach Masters например все пак доказва, че ако бъде създадено нещо полезно, аудиторията ще го оцени и няма да го приеме като поредния рекламен трик. Това се вижда и от страна на медиите, които не се колебаят да споменават името на турнира, в което присъства и името на бранда. В този случай събитие и бранд се приемат като едно цяло и преминават през призмата на полезен и качествен продукт.

Каква е разликата в начина, no който едно брандирано спортно събитие е възприемано от медиите в чужбина?

На запад организатори на спортни събития, спонсори и медии отдавна работят като един отбор, в който всеки един възприема другия като партньор, от който зависи общият успех. Медиите не се колебаят да анонсират инвестирането на компания или бранд в даден вид спорт, а големите спонсорски суми стоят на челни места.
Един от най-престижните наши проекти е легендарното състезание от календара на Световната купа по ски в Китцбюл. Сътрудничеството с всички представители на медиите по време на това събитие е много успешно, още по време на подготовката се провеждат множество срещи, на които се обсъжда как събитието да бъде отразено най-добре, като това неизменно включва представянето на брандовете, които го финансират. Това се дължи на факта, че всяка една от страните осъзнава важността на всеки елемент, за да бъде постигнат успех – професионална организация, добро финансиране и перфектно медийно отразяване!

Стратегическо позициониране

Въпреки че на пръв поглед този вид позициониране изглежда доста разпространено, дълбочинното вникване в същността на терминологичната рамка показва точно обратното. Припомняйки основното и споменатото по-горе разграничение между "продуктово позициониране" и "PR продуктово позициониране", "стратегическото позициониране" на свой ред се разделя между такова, обвързано пряко с рекламата и калкулирано по-често като бонус в рамките на рекламния бюджет, и такова, което няма директна връзка с финансови параметри. Общото между двете е, че са инициирани от страна на редакторите и целят подобряване на бизнес взаимоотношенията между тях и рекламодателите им. За целите на настоящия материал обаче, ние ще се спрем на второто, тъй
като то не е свързано с директна форма на заплащане и това го прави особено интересно за PR специалистите. Инициира се от редакторите и те сами позиционират бранда в материалите си, вплитайки ги в изначален сюжет. Отговорът на въпроса: "Как може да попадне и нашият бранд в подобно позициониране?" е кратък, но състоятелен – при три ключови условия: 1 .Ако сме добър рекламен партньор на медията, 2. ако поддържаме добри връзки с редакторите и 3. ако брандът ни има наистина висока репутация сред аудиторията на конкретната медия.

Позициониране в блоговете

Изключително важно е, когато правим опит за обзорно разграничение на видовете позициониране, да правим разлика между позиционирането по усмотрение на редакторите в класическите и онлайн медии и това по желание на авторите на блоговете. Основната разлика, разбира се, се корени в същностните характеристики между двата типа медии. Ако съществуват изградени и работещи механизми за комуникация между PR специалисти и журналисти, то тези между PR специалисти и блогъри все още са в процес на развитие. Защо – причините са различни. Основните, разбира се, отново препращат към същностното разграничение между медии и блогове – последните са доста по-лични от традиционната журналистика. Именно заради това и авторите им най-често подхождат много по-ревностно към всеки един детайл от съдържанието им. В тази връзка, позиционирането в блоговете настъпва най-често в резултат на продължителна ефективна комуникация между PR експерти и блогъри (когато е позитивно) и спонтанно и силно емоционално повлияно по желание на автора (по-често негативно, отколкото позитивно). В опит да вникнем по-дълбоко в проблематиката по оста "PR специалисти – блогъри – PR продуктово позициониране" разпитахме доц. Десислава Бошнакова, в качеството й едновременно на PR експерт и на блогър, познат в онлайн средите със своето активно присъствие и силна гражданска позиция.

доц. д-р Десислава Бошнакова
зам. ректор по ПР и международна дейност на НБУ, управител на ROI Communication http://boshnakova.com/

Как бихте определили ролята на продуктовото позициониране като част от PR технологиите?

Когато е направено умерено и изглежда естествено, е ефективен начин за комуникация. Но съм виждала и много дразнещо натрапвне на продукта. Така че, като всички форми на комуникация, и продуктовото позициониране има своето място, но трябва да се спазват правила, за да бъде и ефективно.

Каква е степента на PR продуктово позициониране в блоговете?

Не помня точната статистика, но блогърите често пишат за продукти и услуги, защото ги ползват. Друг е въпросът, как компаниите работят с блогърите, за да ги запознаят със своите продукти и услуги. Блогърите (по-голямата част) не са журналисти и не искат с тях да се отнасят като с журналисти. Те искат да пишат по своя си начин, за продукти, които ги интересуват, или поне са им били предоставени за ползване – за да могат да говорят от първо лице единствено число.

Това се случва и при нашите блогъри – тестват и пишат и в повечето случаи пишат откровено за онова, което са харесали, и за онова, което не са харесали.

Какви са тънкостите, с които трябва да е запознат успешният PR специалист, ако цели неплатено (PR) продуктово позициониране на бранда си в български блог?

На първо място трябва да познава блоговете и за какво се пише в тях. Добре е (задължително е) да ги прочете, за да намери връзката между неговия продукт и конкретния блогър. Добре е да подходи към него като към човек, а не институция. И да се подготвят компаниите, че блогърът ше напише истинското си мнение – което рядко е само напълно положително. Хората четат даден блог, зашото вярват на блогъра. Ако той си позволи да наруши доверието в него, ше загуби читателите си. Така че, когато се търсят блогърите за подкрепа в дадена кампания, трябва да сте подготвени за истината – а тя винаги е шарена.

Как вие бяхте определили трите най-големи грешки, които допускат PR специалисти, когато общуват с блогъри и целят PR продуктово позициониране на страниците им?

На първо място, подхождат към блогърите като към медии. Те са хора, които пишат, а не медиа, която има структура и ресорни журналисти. Блогърите имат интереси и е добре да се потърсят блогърите с интерес по темата, а не първите 10 блогъри от класацията.

На второ място, блогърите искат да напишат нещо, което няма да бъде написано от всички останали. Така че трябва да се потърси нещо различно, което да се предложи на блогърите – и най-често това е тестване на продукт или услуга, за което след това блогърът ще напише своето мнение.
На трето място, никога не искайте да прочетете предварително написаното и не молете блогъри да свалят текстове.

Кога PR продуктовото позициониране е допустимо в даден блог и не би провокирало негативното отношение на читателите му?

В личния ми блог има категория статии на тема: Ако бях … (напр. кола) щях да бъда… В тях разказвам за любимите си продукти и услуги. Нито една компания не ме е молила за това, но аз ползвам продуктите и обичам и споделям. Когато историята има личен отенък, няма как да дразни. Но когато е безлична и дистанцирана – тя освен че дразни, не води и до желания успех. А малцина блогъри ще си позволят да я публикуват. Затова ПР специалистите трябва да изучат внимателно кой кой е в българското блог пространство и да намерят онези блогъри, които се интересуват от това, с което те се занимават.

Кога лично вие сте провокирана да пишете/изразявате мнение за продукт/услуга на страниците на блога си? И как този вид естествено позициониране (по преценка на автора) се възприема от читателите ви?

Обикновено се случва или с продуктите и услугите, които обичам, както споменах по-горе, или с онези, които силно са ме разочаровали. Но и в двата случая читателите не са реагирали негативно, защото, когато споделяш собствен опит, винаги ще има хора, които ще се съгласят, както и такива, които няма да се съгласят. Но едно от най-интересните неща в блоговете са коментарите под публикацията. Влогът е личното пространство на своя автор и той има право да изразява мислите си в него. А всеки на свой ред има право да не се съгласява. Такъв е животът и хора с различно мнение дебнат отвсякъде.

Стр. 75, 76, 77, 78, 79

Пол Кругман е най-добрият блогър сред финансистите за 2011 г.

в. Класа | 14.03.2011

 

Икономистите съветват читателите да участват в дискусии и предупреждават за наближаващи кризи

 

Финансовата криза се оказа катастрофална за икономиката, но тя беше и двигателят, който доведе до успехи финансовите блогове, пише списание "Тайм“. През последните 3 години десетки от тях се появиха, за да дискутират въпросите, свързани с възстановяването, икономическата политика и кои са виновниците за краха на пазарите. Потребителските финансови блогове са препълнени със съвети как да живееш по-евтино.
Прегледаните от специалисти на "Тайм“ финансови блогове с всякаква информация, от макроикономическите нива, до тези посочващи купони за деня, са подредени в ранглиста. Те са разглеждани според броя читатели и линковете от други блогове, които препращат към тях. След внимателно проучване списанието определя кои са най-полезните от тях и кои предлагат най-добрите финансови съвети, информация за състоянието на икономиката или са създадени просто за забавление. След като експертите са съставили списък, те са поканили самите автори да прегледат блоговете на своите колеги. На базата на всички това "Тайм“ определи най-добрите 25 блога за финанси и икономика.
На първо място е избран блогът на известния икономист Пол Кругман – The Conscience of a Liberal. Освен че авторът е Нобелов лауреат, професор по икономика и международни отношения в университета "Принстън“, той има и колонка в "Ню Йорк таймс“. Известен е във финансовите среди и с икономическите си модели. Дори и критикуван заради своите възгледи той е един от авторите, от които може да се научи много за икономика и финанси. Следващият блог в класацията е на Феликс Салмон. Той е популярен журналист и редактор, разглежда икономическите и бизнес въпроси от много гледни точки. В добавка работи и за световноизвестния Нуриел Рубини. Славата му е на опитен и прагматичен професионалист и практик.
В следващия блог, Marginal Revolution, работят интелектуалци, които освен начетени, са настроени и за дълги дискусии, посочва "Тайм“. Тайлър Коуен и Алекс Табарок са икономисти в университета "Джордж Мейсън“. Те са с либерални възгледи и за тях е по-важно да обсъждат въпросите. Те дават поле на изява и изслушват автори от целия политически спектър.
Бил Макбрайд е автор на икономическия блог Calculated Risk. Сайтът предлага достъпна информация за всички основни факти и разработки в сферата на стопанството. През 2005 г. той започва с начинанието си, за да предупреди хората за наближаващата катастрофа в жилищния сектор.
Има място и за забавление
Стивън Дъбнар, Стивън Левит и техният екип от професионалисти се грижат за доброто настроение на своите (по)читатели с блога Freakonomics. Те информират не само за търговията с наркотици и бизнеса с проституция, но също така и за вещиците в Румъния. Целта на авторите е да покажат "скритата страна на нещата“ в човешките истории и проучвания.
Читателите на The Consumerist обичат да се оплакват. Те пишат десетки коментари по някои дискутирани събития и проблеми на интернет страницата. Авторите на блога обаче провокират дори повече техните емоции срещу различни гиганти. Организират се и класации, разпалващи допълнително страстите, като например: "Най-лошата компания в Америка“.
Езра Клайн също има свой блог, освен известната си работа по колонки във "Вашингтон поуст“ и "Нюзуик“. Винаги добре информиран по политическите и икономическите въпроси, той не се притеснява да задава и неудобни въпроси. Блогът Planet Money се опитва да обясни всичко на читателите си с прост и ясен език, така че отговорите да бъдат разбрани, а не да породят още повече въпроси. Дори и да изразите несъгласие с мнението на авторите в него, все пак ще напуснете страницата по-добре осведомени, отколкото сте били преди това, смятат експерти.
Zero Hedge залага на конспирацията, Street Sweep – на обикновения читател
Zero Hedge е сайт, който набляга на конспиративната страна на нещата, според някои, а за други е истинско забавление. Прекалено песимистичните или странни теории обаче също си имат свой кръг от почитатели.
Бари Ритхолц е финансовият мениджър, който стои зад сайта The Big Picture. Определян като по-голям от живота, той ръководи блог, който включва широк диапазон от мнения на други специалисти за финансовите пазари, осигурява бърз анализ на свежите икономически издания и водещите новини. Освен всичко останало той споделя и лични неща за страстта си към джаз, технологични джаджи и луксозни лимузини. Economix е блогът, който според някои експерти трябва да се чете ежедневно. Сайтът предлага на читателите актуална информация в различни сфери на икономическия живот, но също така и за здравеопазване, образование и др. Free Exchange поднася в по-четивна форма информацията, която няколко водещи икономически репортери от "Икономист“ представят в самото издание. Без изписани имена, но с поставени инициали, авторите са известни на своите фенове. Коментарите на читателите също показват, че аудиторията на блога е добре образована и високоинтелигентна. Сайтът е критикуван единствено заради досадните изненадващо изскачащи реклами, които дразнят с появата си. Street Sweep е сайтът, който осигурява хумор и цвят в света на големия бизнес. Все пак блогът не е насочен към обикновения читател, а към тези с известни познания към финансовите факти и дела.
Никой не се събужда преди екипа на DealBook, коментират специалистите от "Тайм“ за тях. Преди всички останали, те поднасят информацията си на своите фенове. Журналистите, които пишат в този блог, са известни имена в бранша, с необходимия опит.
Мегън Макардъл е журналистката, която чрез своя личен блог информира света за всякакви икономически и бизнес събития по по-различен от обичайния начин. Тя поднася новините заедно със своя коментар за политическите действия и решения. Real Time Economics е блог на "Уолстрийт джърнъл“, насочен към икономическия свят. Темите в него прескачат от цените на газта до управителите на Федералния резерв.
Банките и останалите богати
Naked Capitalism е друг сайт, който обяснява за влиянието на банките върху общото състояние на икономиката, като критикува и финансовата система при проява на всяка грешка от тяхна страна. WalletPop се е превърнал в един от най-популярните блогове заради множеството съвети на потребителите едни към други. На страницата се дискутират въпроси, свързани с всякакви аспекти на разходи и стоки. На блога на "Уолстрийт джърнъл“ – The Wealth Report, Робърт Франк пише за една съвсем малобройна, но привличаща неимоверен интерес прослойка. Това са неприлично богатите хора. От друга страна, Пол Кедроски филтрира потоците на финансовата и технологичната информация с нестихваща енергия. В резултат на това блогът му е един от най-четените.
Dealbreaker е сайтът, уловил духа на Уолстрийт. Хуморът, егоцентризмът и езикът от света на на финансистите са представени по забавен начин от Бес Левин. Въпреки забавната страна, по която новините са поднесени на читателите, те все пак са по-близо до реалността, отколкото тези, представени от по-сериозни репортери. Rortybomb е друг блог, който представя информацията енергично, с много математически модели и статистически данни. Авторите в Econbrowser също са едни от най-добрите икономисти по света. Джеймс Хамилтън е известен преподавател от университета в Сан Диего, Калифорния. Мензи Чин също е професор по икономика в Университета в Уисконсин. В блога се набляга на бизнес циклите, финансовата политика, икономиката на горивата и др. Grasping Reality with a Sharp Beak разглежда сложни финансови или икономически теми. Оригинален и винаги интересен, блогът на Брадфорд Делонг е и силно препоръчван от експертите. Business Insider завършва 25-те най-добри електронни дневника според "Тайм“ – това е блог с много новини и слухове от света на бизнеса. За съжаление много от съдържанието на сайта е взаимствано от други места, без да се влагат оригинални анализи или доклади.

Стр. 17

Оригинална публикация

AOL придобива онлайн изданието “Хъфингтън пост“ за 315 млн. долара

в. Дневник, Компании & Финанси | Юлиян АРНАУДОВ, Зорница СТОИЛОВА | 08.02.2011
 
Интернет компанията ще създаде силна медийна група
 

Късно вечерта в неделя интернет компанията AOL обяви, че ще придобие онлайн изданието "Хъфингтън пост“ в сделка за 315 млн. долара. Тя ще обедини два интернет гиганта по нетрадиционен начин, коментира "Ню Йорк таймс“. AOL ще плати 300 млн. долара кеш, а останалите в акции, като се очаква сделката да бъде приключена в края на това или началото на следващото тримесечие. Сделката ще помогне на AOL да продължи разширяването на бизнеса си в медийната сфера, след като компанията придоби технологичния блог TechCrunch за 25 млн. долара през миналата година, а освен това притежава и Engadget.
По силата на обединението съоснователката и главен редактор на "Хъфингтън пост“ Ариана Хъфингтън ще получи контрола над всички новинарски и медийни сайтове, които са собственост на портала. Сред тях освен технологичните блогове са и други медийни компании като Moviefone и MapQuest. Това ще стане чрез новосъздадената медийна група "Хъфингтън пост медия груп“. Свързването между двете дружества ще доведе до увеличение на продажбите на "Хъфингтън пост“, докато AOL ще се превърне в сериозен играч в интернет медийното пространство. Според AOL комбинираните усилия на двете фирми ще създадат база от 117 млн. уникални посетители месечно от САЩ и 270 млн. от целия свят.
Основаният през 2005 г. "Хъфингтън пост“ се разрасна до един от най-посещаваните сайтове в САЩ, като в момента претендира за 25 млн. посетители месечно. Той генерира приходи от 31 млн. долара през изминалата година и очаква през тази те да нараснат до 60 млн. долара, заяви Кенет Лерър, вторият съосновател на компанията. За разлика от AOL "Хъфингтън пост“ не е публично дружество и не обявява официално своите разходи. То се оценява на около 350 млн. долара, ако приходите му през 2011 г. достигнат 60 млн. долара, пише "Венити феър“. Продажбата е добре дошла и за инвеститорите, и за акционерите на "Хъфингтън пост“, които ще приберат своята печалба по-рано, отколкото ако чакат компанията да се разрасне достатъчно, за да направи дебют на борсата. Едно от големите предимства на сайта е създаването на силно онлайн общество от читатели, което наброява десетки милиони души. Те могат да коментират материалите, публикувани в "Хъфингтън пост“, и да ги споделят в социалните мрежи. Това е и една от причините онлайн изданието да привлече доста читатели. Сайтът обаче търпи критика, че голяма част от материалите не са авторски и се използват доста чужди източници, вместо да се разчита на собствени. Напоследък обаче компанията нае на работа репортери с опит в издания като "Ню Йорк таймс“, "Нюзуик“ и други традиционни медии, за да подобри качеството на материалите си. Докато сайтът отчита растеж и в момента разполага с над 200 служители, то AOL свива дейността си. През миналата година компанията съкрати 2500 работни места, което е приблизително една трета от целия й персонал. Въпреки че последните финансови резултати надминаха очакванията на Уолстрийт, приходите за четвъртото тримесечие спаднаха с 26% на годишна база поради факта, че намаляват интернет абонатите, които използват модем за връзка. Приходите от реклама, към които компанията се преориентира за основен бизнес, също търпят понижение от 29% през четвъртото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на предходната година. "Придобиването на "Хъфингтън пост“ ще създаде американска медийна компания от ново поколение с глобален обхват“, се казва в официалното съобщение на Тим Армстронг, председател и главен изпълнителен директор на AOL. "В случая става въпрос за смела инвестиция, която съвпада с нашата стратегия за развитие“, заяви Армстронг. "Мисля, че сме в ситуация, в която 1+1=11.“ "Когато Кени Лерър и аз основахме "Хъфингтън пост“ през май 2005 г., имахме големи надежди. Но дори ние трудно бихме предвидили, че след по-малко от 6 години ще можем да обявим сделка, която ще ни позволи да реализираме възгледите си със скоростта на светлината. Все още се движим в същата посока, със същите хора и със същите цели, но сега ще го правим много, много по-бързо“, коментира Ариана Хъфингтън. Предаването на такава власт на Ариана Хъфингтън и превръщането й в публично лице на компанията може да коства на AOL имиджа й на политически неутрална компания. Тя е популярен критик на консервативно мислещите мениджъри и политици. Хъфингтън прави опит и да влезе в политиката, като неуспешно се кандидатира за сенатор на щата Калифорния през 2003 г. Според нея политическата й дейност няма да се отрази на това как ще управлява бизнеса, свързан с "Хъфингтън пост медия груп“.
Някои информационни сайтове на AOL като "Политикс дейли“ и "Дейли файненс“ най-вероятно ще изчезнат след завършването на сделката и повечето хора, които работят в тях, се очаква да станат автори в "Хъфингтън пост“.

Ефекти от придобиването
• Сделката е за 315 млн. долара, от които 300 млн. долара кеш, другите в акции.
• Ще бъде създадена медийна група "Хъфингтън пост медия груп“, която ще отговаря за целия новинарски и информационен бизнес на AOL.
• "Хъфингтън пост медия груп“ ще бъде управлявана от съоснователката и главен редактор на интернет изданието Ариана Хъфингтън.
• Очаква се новата медийна група да генерира над 117 млн. уникални посещения месечно от САЩ и 270 млн. от целия свят.

Кого купува
The Huf ngton Post тръгва през май 2005 г. като електронно издание с минимален бюджет и екип. Основан e от Ариана Хъфингтън, имигрант с гръцки корени, която впоследствие се превръща в един от най-смелите критици на консервативно мислещите медийни мениджъри. Тя събира над 250 от "най-креативните умове в страната“ по собствените й думи с концепция за групов блог, който да покрива най-разнообразни теми от политика през развлечение до спорт и религия. Сред пишещите тогава са бившият автор на речите на Буш Дейвид Фрум, актрисата Даян Кийтън и адвокатът Върнън Джордан-младши За кратко време сайтът придобива огромно влияние и се превръща в символ на появата на гражданската журналистика и активното участие на обикновените хора в правенето на новини.
2006
През ноември 2006 г. The Huf ngton
Post променя курса си и от влиятелен блог все повече придобива облика на медия от нов тип. Започва да отразява Конгреса и се включва активно в президентската кампания през 2008 г. Сайтът дори наема Мелинда Хененгберг, журналист с дългогодишна практика в печатните медии, за свой политически редактор. По това време сайтът има около 2.3 млн. уникални посетители на месец и е един от най-популярните блогове в страната.
2008
До февруари 2008 The Huf ngton Post привлича по 3.7 млн. уникални посетители според Nielsen Online, за първи път успявайки да надвие The Drudge Report, консервативния еквивалент на Huf Po. По същото време започват да валят и обвинения към сайта за това, че агрегира новини от други новинарски сайтове, отклонявайки трафика им. През октомври Comscore излизат със статистика, според която Huf Po е привлякъл 4.5 млн. уникални посетители през септември, което го нарежда на първо място сред всички политически сайтове и блогове в САЩ с бомбастичното увеличение на трафика от 472% в сравнение със същия период за предишната година.
2009
На 29 март The Huf ngton Post обявява, че ще привлече разследващи журналисти срещу големи суми и ще направи националната икономика приоритетна тема в своите репортажи. Заедно с големи донорски организации като The Atlantic Philanthropies компанията създава собствен Фонд за разследваща журналистика с първоначален бюджет от 1.75 млн. долара.
2010
През пролетта Huf Po решава да разшири хоризонтите си, добавяйки отделни подсайтове, посветени на "Храна“ и "Изкуство“. През април обявява, че пуска собствена Twitter версия, която се явява като продължение на основния новинарски сайт, но е отделно обособена. През лятото на 2010 г. сайтът придобива Pollster.com, агрегатор за политически анкети и кратки политически новини, малко преди това купува технологичната компания за данни и онлайн изследвания Adaptive Semantics. През същата година Huf Po успяват да превърнат т.нар. реклама в социалните мрежи, включваща и "спонсорирани блогове“, в основен източник на приходи за компанията.

Стр. 6

M3 College организира обучение на тема: “PR в мрежата. Интернет и новите предизвикателства”

www.prkernel.com | 25.01.2011
 
Период на провеждане: 07.02.2011 г. – 21.02.2011 г. в дните понеделник и сряда от 18:00 ч. до 21:00 ч.
 

1. Въведение. Обзор на основните онлайн ресурси.
2. Аудитория. Кой е в Интернет? Нашите публики онлайн.
3. Класически начини за присъствие онлайн.
4. Уебсайтът като център на онлайн присъствие.
5. Web 2.0 инструментариум и PR – обзор и възможности.
6. Блогове. Блогосфери. Нашите корпоративни блогове. Ние в чуждите блогове. Микроблогинг.
7. Социални мрежи и социални медии. Начини на присъствие. Успешни практики.
8. Управление на репутацията онлайн.
9. Стратегии за успешно онлайн присъствие.
10. Примери и добри практики.


Информация за лектора:

Жюстин Томс е водещ експерт в областта на онлайн медиите, маркетинга и PR. Основател и ръководител на уебагенция ABC Design&Communication Group и онлайн медийна група „Аз медиа“, част от която са популярните сайтове Az-jenata.bg, Az-deteto.bg, Kafene.bg и други. Занимава се с изготвяне на цялостни концепции за изграждане на уебсайтoвe и онлайн присъствие. Специалист в сферата на интерактивната реклама, онлайн маркетинга, медияпланирането за Интернет, имейл маркетинга и Web 2.0. Има публикации в печатни бизнес издания и своя страница в списание .Net, откакто излиза на български език. Автор е на 8 книги по темата онлайн медии и маркетинг, уеб присъствие, на редица изследвания и статии в специализирани издания. Жюстин Томс е дългогодишен преподавател в НБУ, лектор в семинари и корпоративни обучения на тема онлайн медии, PR, маркетинг и реклама в Интернет у нас и в редица европейски страни. Основател и идеен ръководител на конкурса за най-добър сайт „БГ Сайт“, организиран през 1999 г. Активно работи за развитието на уеб в България.


Формат
: Семинар
Лектор: Жюстин Томс
Хорариум: 14 учебни часа
Допълнителни материали: Материалите ще се получават на място и ще са съобразени с практическата насоченост на курса
Сертификат: Всеки курс гарантира високо ниво на подготовка и удостоверение за професионална специализация.

Оригинална публикация

Най-добрите блогове на 2010 година

сп. PC Magazine | Ерик ГРИФИТ | 21.01.2011

 
Нашите любими всекидневни онлайн четива
 

Няма спор, че ние прекарваме много време във връзка с интернет. И то най-вече за работа – например в четене на блогове. Този тип "изследвания" ни помагат да съставим ежегодния списък на любимите ни блогове. Някои са ви познати, други са съвършено нови. Но общото между тях е, че редовно публикуват интересни материали (или снимки и видеоклипове) за ваша информация и забавление. Тук ще ви запознаем с първата десятка от петдесетте блога, които ни харесват най-много.

1. 1000 Awesome Things

Във Вселената има хиляда изумителни неща и този сайт редовно е на първо място сред тях.

2. All Facebook

Влогът за Facebook, поддържан от MediaBistro, е отличен източник за всякакви новини и коментари във връзка с тази социална мрежа – добри, лоши и странни.

3. Apartment Therapy

Този сайт за мода и домашно обзавеждане е предпочитан от хората, които обитават апартаменти в многоетажни сгради. В него може да намери полезни съвети всеки, който живее в относително малко жилище.

4. Autoblog

Този блог на AOL третира всички аспекти на автомобилите. Той разполага с много журналисти,
които пишат статии.

5. Awful Announcing

Очевидно спортът е легнал на сърцето на слабо компетентните автори на реклами, както личи от видеоклиповете в този блог.

6. Awful Library Books

Докато Google Books работи здраво, за да направи всяка книга достъпна онлайн, Awful Library Books показва книгите, които са направо отвратителни.


7. The Awl

Бивши редактори от сайта Gawker основаха този смешен блог, съдържащ клюкарски новини и поп-култура. Впрочем той е доста търсен.


8. Bleeding Coo
l

Ако смятате, че баровците си нямат собствен блог за клюки, жестоко грешите.


9. A Blog about History

Любителите на историята вероятно ще харесат този блог, пълен със статии и връзки към други уеб ресурси на историческа тематика от цял свят.


10. Boing Boing

Този много популярен блог на тема високи технологии и култура покрива всичко, което може да ви е интересно – от филмите от серията "Завръщане в бъдещето" до снимки на роботи.

Стр. 14

Оригинална публикация

Какво пропуснаха медиите през годината?

в. Капитал | 24.12.2010 

Капитал попита блогъри за събитията, които останаха без отзвук
***
Интересните теми са просто преразказани
Мартин Заимов, общински съветник, блогър
Българските медии изпускат смисъла на живота. Те са изключително изостанали и не задават въпроси въобще, т.е. почти нищо не ги интересува. И обслужват собствениците си, които, общо взето, са неизвестни. Ввместо това би трябвало да са малко по-любопитни. По-голяма част от интересните въпроси на годината са пропуснати или просто преразказани. Уникални неща се случиха тази година. Нещо сериозно да имаше за "Уикилийкс"? Страдам от липсата на медии в общинския съвет – журналистите преразказват какво се говори и не правят никакво усилие да разберат какво в действителност се случва там. А пък да не кажем да си зададат въпроса какво би трябвало да се случи, за да могат да формират реалните желания и нужди на хората.
***
Медиите изпуснаха Канкун и Африка
Юлиян Попов, председател на УС на Българско училище за политика, блогър
Българските медии изпуснаха Канкун. Защо трябваше да пишат за климатичната конференция в Канкун, Мексико? Миналата година климатичната конференция в Копенхаген предизвика огромна медийна вълна, първо положителна, после отрицателна. Копенхаген не постигна много. Канкун не се радваше на голяма публична кампания, но постигна доста повече. Държавите по света се разбраха за повече мерки за намаляване на въглеродните емисии. Това означава, че Европейският съюз ще предприеме по-амбициозни действия за енергийна ефективност и развитие на възобновяемата енергия. Това пък означава, че България, страната с най-ниска енергийна ефективност в ЕС, има шансове да повиши конкурентоспособността си, но и рискува да остане още по-назад, ако не е в крак с онова, което стана в Канкун. Българските медии пропускат да пишат и за Африка – голям и неоправдан пропуск и пренебрегване на една от най-важните и най-динамично развиващите се територии.
***
Животът на бизнеса не е интересен за медиите
доц.д-р Десислава Бошнакова, зам.-ректор по международни отношения и ПР на НБУ, издател, блогър
В тази трудна година за мен медиите по-скоро отразяваха – следваха – събитията, и много малко търсеха отговори на въпросите защо се случват тези неща. Много от "големите" истории не получиха отговор в публичното пространство и след като светлините на прожекторите се насочиха към други теми и събитията, повечето от медиите сякаш забравиха, че нещо се е случило и отговор не е намерен. Разбира се, не можем да подминем казуса с телефоните за подарък, който отново вдигна шум и привлече вниманието около проблем, за който много от гражданите се досещат, но как да се реши този проблем не бе тема от публичното пространство. Много ми се иска медиите да станат наистина четвърта власт и да са коректив на управлението, независимо кой е на власт, а не да следват събитията.
И още нещо – животът на бизнеса, неговите проблеми, животът на българина – тези неща сякаш не са теми, интересни за медиите. Освен ако няма кризи, престъпления или други лоши новини.
Много ми се иска през 2011 г. медиите да генерират съдържание, което човек да го е яд, ако пропусне.
***
Липсва силен медиен натиск за промяна
Христо Иванов, специалист "Проучвания и анализи" в "Нетинфо", блогър, най-активният последовател на "Капитал" в "Туитър"
Според мен БГ медиите не пропускат много неща, по-скоро ги споменават мимолетно или само с една гледна точка. Нашите медии обикновено показват или бяло, или черно, много рядко и двете, и почти никога и сивото.
Медиите пропуснаха две големи теми тази година: съвременните технологии – имаше огромни открития (не е само колайдера) и те не се отразяват достатъчно добре. Другата тема е екологичната – петролният разлив беше отразен съвсем отгоре-отгоре (неща, които са далеч от нас, не ни засягат), земетресението в Китай, това в Хаити (по-добре отразено, но нямаше "какво се случи 6 месеца по-късно"), в Чили (само заради миньорите разбрахме за проблемите там), наводненията в Пакистан . Единствено вулкана Какмубешеимето намери място, и то защото беше в Исландия и парализира летищата в Европа.
В България се мълчи за две неща – здравеопазване и образование. Всички знаем, че е зле, но никой не смее да си го признае. И медиите лекичко го заобикалят – сякаш ни е срам от тях. Направи ми впечатление и потулването и неотразяването достатъчно силно от нашите медии на злоупотребите в домовете за възрастни хора и деца с проблеми (двете разследвания на БХК). Всяко чудо за три дни, нямаше достатъчно силен натиск от страна на медиите за наказания и промяна в тях…
***
Медийното пространство генерира шум без да казва нищо
Боян Юруков, информатик, блогър
Като пропуснати теми от последно време мога да включа скандалните промени около изборния кодекс, търговския регистър, подслушването в нета и практическото обезсмисляне на парламента като институция. Всички тези неща постоянно биват засягани в блогове и мрежи от активни граждани, но някак си не достигаха до масовата публика.
Ако трябва обаче да посочим пропуск на медиите в последната година, то това би било не толкова в неотразяването на дадени теми, а по-скоро в начина, по който се представят. Медийното ни пространство е стигнало фаза, в която се генерира ужасно много шум без реално да се каже нищо. Пример за това е пенсионната реформа и промените около осигуровките – чуха се хиляди мнения, хиляди варианти и спекулации, но в крайна сметка не беше предадена никаква информация. Дори излезе статистика, че доста хора са разбрали, че ставките и стажа вече са вдигнати.
В този смисъл почти всички теми от медийното пространство бяха пропуснати в една или друга степен. Журналистиката не е изливане на всички мнения наведнъж или преписване на официални съобщения – това и аз го мога. Журналистът играе роля на модератор и редактор в целия този поток от информация, за да може обикновеният зрител да разбере нещо. Това не видяхме тази година и това чувствам аз като пропуск.

Стр. 41

Успешният БГ блог

сп. Sign Cafe | Любен ДИЛОВ-СИН | 04.12.2010

Сравнението на интернет с будка за вестници все повече ми допада – влизаш и избираш. Както се казва – кеф ти сериозно издание, кеф ти жълт клюкарник. Особено интересна е аналогията, когато визираме конкретно блоговете. Когато авторът на блога има какво да каже в него, а не си го е направил само "защото е модерно" или "защото всички имат", тогава нещата са наистина различни. Точно при тях въпросът за учредяването на награди "Черноризец Храбър" за блогъри изобщо не звучи абсурдно. Какво би променила една такава награда и как би изглеждал достойният за нея блог, ще ни разкаже човекът, автор на идеята никак небезизвестният в онлайн пространството Любен Дилов-син.

"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР" ЗА БЛОГЪРИ

Трябва да се учреди "Черноризец Храбър" за блогъри, защото явлението е вече достатъчно значително, за да се превърне не само в коректив на официалната журналистика, но и – самото то – в напълно приета журналистика, но по-интимна, по-близка до потребителите си, разкриваща нови хоризонти като медиа. Егоистично погледнато, от камбанарията на Съюза на издателите в България -това е и начин да се журира едно явление, което е породено и от официозността на самия съюз…

БГ БЛОГЪТ

Определено разлика има между българските блогове и тези от Запада. Тукашните все още имат характеристиката на съпротивително движение, те са ъндърграунд на официалната журналистика и – в условията на известна политическа и икономическа несвобода на официалните медии – ще стават все no-важни. В Западна Европа, и особено в Америка, сякаш вече са се институционализирали като форми на оценка и публично общуване.

FACEBOOK VS. БЛОГОВЕТЕ

"Лицевата книга" само доказва твърдението ми, че аудиторията се стреми към силно индивидуализирана журналистика, разказ от първо лице единствено число, който да съдържа оценки и мнения. И това е съвсем очаквано, в постмодерния период на българските медии. Те все още робуват на марксистко-ленинското разбиране за журналистиката като колективен организатор, агитатор и пропагандатор за колкото се може по-големи маси. А хората искат персонално отношение. Всъщност, в момента Facebook е основната среда, в която блоговете се авторекламират.

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ VS. КОНВЕНЦИОНАЛНИТЕ МЕДИИ

Конвенционалните медии са застрашени от социалните мрежи заради скоростта, с която се разпространява информацията в тях. Те помитат традиционните писма на читатели, зрителски и слушателски обаждания и т.н. Традиционните медии са застрашени и от собствената си невъзможност да общуват индивидуално.

УСПЕШНИТЕ ПРОФИЛИ

За Facebook профила е важно на първо място той да бъде интересен, да докосва лично потребителите си, да ги дразни и провокира да бъдат активни, да осъществява постоянен диалог. Да бъде дневник на едно и също време, което обитават блогър и читатели на блога, респективно профила. Абсолютно същите неща са важни и за успешните блогове, плюс изискванията за грамотност, визуална атрактивност и известна завършеност на публикациите. Във Facebook можеш да си позволиш да оставиш многоточие, а блогът предполага точка. И в смислово, и в емоционално отношение, и като форма на журналистическа мимолетност…

Стр. 84

Блогърът, мой приятел

сп. Sign Cafe | Ралица СТАНЕВА, AMI Communications | 2010-03-18 

В блогосферата е като в бар. Не може да влезеш вътре и да привлечеш вниманието като се провикнеш: "Аз съм най-добрия". Важен е личният подход към всеки – да се представиш и да го заговориш открито, да прецениш дали си пасвате, да не се натрапваш. И чак тогава да се опиташ да му споделиш (продадеш) идеите си.

КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА В ТОЗИ ВИРТУАЛЕН БАР?

Как една шепа хора започна да влияе върху мнението на интернет обитателите чрез своите онлайн дневници и защо погледите на всички PR-и са втренчени в новите лидери на мнение в мрежата?
Българската класация на блогове TopBlogLog класира над 2100 блога по различни критерии като входящи връзки (FeedBurner, authority), посещаемост (посещения, коментари и гласове). В класацията има специализирани блогове за технологии, политика, туризъм, готварски рецепти, фитнес, книги, екология, както и много лични блогове от типа "Днес разходих кучето". Блоговете и пишещите ги са толкова различни, колкото и хората в нашия бар. Общото между тях е, че всеки има постоянна аудитория от сходномислещи последователи с достъп до съдържанието 24/7.

БЛОГЪРИТЕ СА НОВАТА НЕЗАВИСИМА ТРЕТА СТРАНА

(third party endorsement), така необходима, за да убедим целевите си публики в ценността на нашите идеи, продукти и услуги. Читателите им вярват, идентифицират се с тях, тъй като имат сходен опит, преживявания или интереси. Потребителите все повече се доверяват на мнения и препоръки от "хора като мен", а блоговете се превръщат в един от най-популярните източници на информация в мрежата за продукти, услуги, марки и компании. Във време на информационно пренасищане, блогърите се приемат за достъпен и достоверен източник на информация за формиране на лично мнение. Те са алтернатива на традиционните медии, където новините минават през цедката на редактора и медийната политика. Много от тях са заели определена информационна ниша и са станали експерти в нея.

Това ги издига в ранг "авторитети" и лидери на мнение.

Вероятно сте забелязали "ефекта на вълната" в блогосферата – някой блогър пуска тема, приятелите му от blogroll-a я подемат и доразвиват, появява се в социалните медии и мрежи, докато стигне до традиционните медии. Помните ли кой дръпна спусъка на протестите пред НС срещу управлението на тройната коалиция на 14 януари 2009 г.? Историята тръгна от блогосферата. Блогърите дори се идентифицираха с протеста като поставяха банери "14.01 е ден за протест". За разлика от традиционните медии, блогърите са част от аудиторията, имат лице, търсят диалог с читателите си и лесно можем да се свържем с тях. Блогърите са важни за PR комуникациите не само като канал за предаване на информация и като източници на влияние, те са и клиенти, и потребители на продукти.
Понякога в един от любимите ми блогове се появяват съобщения от PR специалисти, тотално несъвместими със съдържанието на блога, директно промотиращи я звезда, я някой продукт. Появяват се на нещо като "стената на срама". Извод: някои PR специалисти осъзнават влиянието на блоговете, но не знаят как да ги използват. Според първото у нас проучване "БГ блогъри за PR практиките", 60% от анкетираните са получавали информация, която не е свързана с темата на блога им.
За нас, PR практиците, е важно да знаем как и защо да се обърнем към блогъри при изпълнение на корпоративните или маркетинговите PR стратегии.
Сега ще оставя теорията в библиотеката и ще споделя някои чисто практически правила от новата дисциплина Blogger relations.

БЛОГЪР # ЖУРНАЛИСТ

Вярно, че някои журналисти поддържат собствени блогове, но повечето блогъри не са журналисти и затова не ги добавяме към листата с медии и не ги заливаме с поток от прессъобщения. Те нямат нужда от поредния спам.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ИСКАТ БЛОГБРИТЕ?

Според проучването "БГ блогъри за PR практиките":

• 87% от блогърите искат да получават информация от PR специалисти, но само ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие;
• 94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, стига да се чувстват свободни да напишат каквото мислят;
• 80% биха тествали продукт или услуга и биха споделили впечатленията си;
• Блогърите предпочитат да получават проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. По отношение на формата, предпочитат текст, снимки и линкове;

ВИЖ КОЙ ГОВОРИ

Преди да се впуснем в разпращане на информация в мрежата, е добре да чуем какво се говори там – настроенията към нашия бранд, кои хора инициират разговори за него, кои думи се "прикачват" най-често, т.е. да си направим мониторинга. За целта можем да използваме Google Alert, RSS, Facebook и други инструменти. След анализ на съдържанието идва ред на т.нар. blogger mapping – изготвяне на лист с ключови блогъри, измерване степента им на влияние (influence measurement) и оценка на отношението им към бранда. Тази синтезирана иформация ще ни помогне да създадем PR стратегия на бранда в мрежата (блогосфера, социални мрежи, форуми). Блогърът не е самоцел за PR специалиста. Не всеки блогър е подходящ за запознанства с бранда – някои обновяват блога си рядко и губят влияние, други са т. нар. "хейтъри" и комуникацията с тях априори е обречена на "затръшване на вратата под носа", а трети пък са откровено комерсиални (предлагам да ги избягвате, ще разберете защо в края на текста : ))

ДА "НАХРАНИМ" БЛОГЪРИТЕ

Не в буквалния смисъл, който Надежда Михайлова вложи в репликата "да нахраним журналистите". Тук става въпрос за основната храна на блога – полезна и интересна за читателите информация. Миналата година в AMI Communications направихме онлайн кампания за нов модел принтери на HP. Избрахме майки-блогъри за канал на посланията. Целта ни беше да ги накараме да погледнат на домашния принтер като нов начин за забавление с децата. Подсказахме им някои креативни идеи за принтиране – как да си направят семеен албум, стикери за чаши и как да украсят домашните на децата си с цветни шаблони. Получихме много позитивни коментари и още добри идеи. И двете страни останаха удовлетворени от споделената информация.

ПРИЯТНО МИ Е, PR-ЪТ НА КОМПАНИЯТА X

Важно е комуникацията с блогъри да започне с открито и лично представяне чрез имейл, а не в коментарите под материал за нашия бранд например. Те оценяват директната комуникация от типа: "Здравей, казвам се Ралица и работя за компанията X. Следя блога ти и т.н." Чиста работа. Никакви прессъобщения.
Прилагаме правилото за откритост и на други места в мрежата – социални мрежи като Facebook и Linkedln, когато коментираме във форуми или под постингите на блогъри.
Миналата година блогърът Oggin поде инициатива срещу некоректно отношение на Транскарт към картодържателите й. Под материала, с който призоваваше клиентите на компанията да подадат колективен иск, се заформи дълга дискусия, a Oggin разобличи служител на фирмата да изказва положително мнение за продуктите на компанията от името на служител на ПИБ. Топ пример колко е трудно да скриеш самоличността си в мрежата.

БЛОГООБВЪРЗВАНЕ

Целта на PR специалиста е запознанството с блогъра да прерасне в разговор, взаимопомощ и дългосрочно сътрудничество, което да поощри развитието на нови идеи за бранда и да окуражи блогъра в разпространяването на добри новини за нашите продукти. Затова е важно да му предложим оригинални продукти и идеи и по този начин да задействаме механизма "от-уста-на-уста" сред неговите последователи. Комуникацията с блогъра не е едностранно и еднократно изпращане на информация, а обвързване.
Ако теглим чертата на казаното дотук, можем да обобщим комуникацията с блогърите с четири основни стъпки: планиране, слушане, анализ и обвързване (изграждане на взаимоотношения).

И сега да се върнем на въпроса защо не е полезно да плащаме на блогъри.

No Blogola, No Payola** Съвсем наскоро medibistro.com писа за CEO-то на KMR Communications, която изпратила писмо до блогъри с предложение да й намерят клиенти срещу заплащане. Блогърите веднага я изобличили. Плащането под масата както на журналисти, така и на блогъри може да даде бърз и ефективен резултат на момента, но завинаги спъва създаването на дълготрайни win-win взаимоотношения. Разменната монета в работата с блогъри и журналисти е информацията. Колкото по-нова и близка до интересите на техните читатели, толкова по-ценни и търсени ще бъдем като източник на информация.
Някои блогъри оценяват и добавената стойност към информацията – да задържат продукта, който са тествали, да им осигурим пътуване или друг тип преживяване с продукта или услугата.
При плащането на блогъри в замяна на публикация има и друг риск – блогърът да разкаже за опита да го подкупите. Това петно ще стои върху репутацията ви, докато интернет светува.
Като заговорихме за ограниченията в общуването с новите онлайн инфлуенсъри, не мога да не спомена натиска на някои компании върху блогъри за сваляне на негативен постинг. Това поведение в стил "внимавай какво говориш" ми напомня за едно друго време, когато свободното слово беше табу. Ако някой блогър се разочарова от компанията или продуктите й, най-добре да се обърнем лично към него, да се опитаме да разберем какъв е негативният му опит и дали можем да му помогнем, а не да заемаме отбранителна позиция в коментарите под постинга или да настояваме да свали материала. Въпреки това, 19% от анкетираните блогъри в "БГ блогъри за PR практиките" са получавали молба за сваляне на публикувана от тях информация.

* БГ блогъри за PR практиките" – първото в България проучване сред блогъри, инициирано от AMI Communications.
** Blogola – плащане за положителни статии в интернет, аналогично на практиката да се плаща на традиционните медии за публикуване на положителни материали, т.нар. Payola (б.р. – термините са на Business Week).

Стр. 100-101, 102

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 20.02.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-20

Водещ: Медиите сменят собствениците си, а хората искат смяна на правилата в т.нар. забавни формати. Кой има по-голям шанс за успех? Разбира се, че собствениците за сега. Независимо от прогнозите на експертите, че от сделките на светло печелят първо зрителите. Немаловажната подробност за сбъдването на тази прогноза е на зрителите да не се гледа само на консуматори на рекламни продукти. За сега обаче техния интерес се фиксира именно по този критерий. Интересно някой дали ще направи проучване за комбинацията между вечерята и да кажем прахът за пране. Или с друг слоган казано – дано се събуждаме не от простатата, а от интереса към случващото се в реалния живот. Защото операциите с морски имена ще си останат само новинарски сюжет без обществен коментар, който да мотивира прокурорски и съдебни решения. Тази седмица БТВ смени собственика си. Дойде ли времето подобни сделки да се правят открито ще покаже само бъдещето. Факт е обаче подписа върху договора. Кой печели и кой губи – според повечето експерти печелят зрителите. За да има подписан договор очевидно и новия собственик смята, че ще спечели. Мърдок се отделя в платените канали на запад, ние сме още в сферата на развитието на безплатните. До кога ще покаже само бъдещето. Добре е обаче, че играчите излизат на светло. Добре е и че гражданските организации открито заявиха позицията си за тези зрелища и за участието на деца в подобни забавления. Иначе инерцията традиционните медии да залагат повече на зрелищата, а блогърите да стават все по-сериозни не губи актуалност. Вчера бе първия полезен петък за блогърите. На къде ще поемат ще разговаряме днес с Богомил Шопов, по-популярен сред блогърските среди като Бого. Какви разследвания правят журналистите в другите балкански държави и какви у нас. какво се слчува след това. Има ли постоянни теми и защо ще коментираме със следващия журналист, Станимир Въгленов. Какво се случва в Хаити, съдбата на държавата през седмиата се оказа, че е в ръцете на две българки. От Хаити се върна Марио Гаврилов от БНТ 1. Какво видя там. Добре дошли в "Клубът на журналистите".
Инерцията традиционните медии да залагат на зрелищата, а блогърите да стават все по-сериозни не губи актуалност. Вчера първия полезен петък за блогърите. На къде ще поемат. Добър ден на Богомил Шопов, по-популярен в блогърските среди като Бого.
Богомил Шопов: Добър ден.
Водещ: И на къде? Напред към сериозното или завой към свежото, към любопитното?
Богомил Шопов: Ами всякакви блогъри има, но наистина все повече журналисти стават блогъри, за да могат да получат малко независимост от медиите, в които работят. И ставаме свидетели на това, че доста сериозни журналисти стават блогъри, което е една добра тенденция и увеличава качеството на блого сферата.
Водещ: Какво полезно свършихте и защо събитието ви получи името полезен петък?
Богомил Шопов: Свършихме доста работа. Полезен петък беше защото хората, които списвахме блогове си говорехме с хора, които не вписват блогове и успяхме да ги убедим, че това не е чак толкова страшно и че всеки аспект от това да бъдеш блогър си има своите полезни черти и мисля, че успяхме да свършим тази полезна работа.
Водещ: Всъщност най-голямата инвестиция, която правите е във време.
Богомил Шопов: Точно така. времето за всяка професия и за всяко хоби, така да го наречем, от жизнено важно значение. И освен време, разбира се трябват и малко средства, за да може човек да има интернет и да може да си позволи да използва качествен софтуер за този блог. Но наистина най-ценния ресурс е време.
Водещ: И все пак трябва да има какво да бъде казано.
Богомил Шопов: Да.
Водещ: Нека да ви попитам, ако вярваме на рекламистите, най-жив е интереса към зрелищата. Това, че вие залагате на сериозното къде води – към интереса на хората или обратно?
Богомил Шопов: Има всякакви блогове. Най-популярните са точно тези, които залагат и на зрелищата, на жълтините, на ч1алгата ако щете и на всякакви други неща. Но наистина има сериозни блогъри, които имат гражданска позиция по определени въпроси и хубавото е, че до сега хората смятат журналистите за агенти на промяната, докато сега вече блогърите могат да се окичат и те с тази титла, защото доста полезни инициативи, тръгнали именно от блогъри, вече се осъществяват. Дори и на високо ниво, като в парламента, или на някакво ниско ниво, като междусъседски отношения.
Водещ: Каква е гаранцията, че министрите следят написаното от вас? Шегата нека оставим настрана. Абсурдния режим на получаване на покупки, купени чрез интернет предизвика мигновената реакция на финансовия министър и за нула време ходенето по гишетата бе отменено, а Симеон Дянков за по-убедително обяви чрез медиите, че си е получил стока под чуждо име, за да провери новия ред на получаване на пратките. Та каква е гаранцията, че повече министри ще четат написаното сериозно от вас блогърите?
Богомил Шопов: МВР чете блоговете. Това е нещо, което…
Водещ: Това е сигурно.
Богомил Шопов: Да. Министрите няма нужда да четат блогове. Въпроса е, че информацията, която блогърите пишат има начин да достигне до тях, и не само до министрите, а и до НС. Има си канали това да се случва. Въпроса е хората да започнат да пишат, да започнат да определят какви проблеми имат и вече тогава се намира, когато проблема се знае какъв е във всички аспекти, се намира начина за неговото разрешаване.
Водещ: Обаче ако не бяха традиционните медии, които да подхванат написаното в блога, какво щеше да се случи и дали финансовия министър щеше да прочете тази сага, защото това беше една сага, през 14 гишета се минаваше май.
Богомил Шопов: Да. Симбиозата между блогове и медии е задължителна, поне на този етап. Също тя е двустранна симбиоза. Блогърите и традиционните медии, тоест новите и старите медии т.нар. трябва да работят заедно. Това е хубавото нещо. Ето както ние вече вкарваме темата блогове в радиото, също може да вкараме темата радио в блоговете. Така че това е една задача, която и ние и вие трябва да поемем и да вървим заедно напред.
Водещ: А, не. Вие трябва да я поемете, защото блоговете отдавна влязоха в радиото. Ние си говорим доста често с вас.
Богомил Шопов: Да, така е.
Водещ: Така че инициативата е у вас. Може ли да бъде направена една седмична класация на интереса към темите на блогърите?
Богомил Шопов: То има такава класация. Има и на седмична база, и на месечна база и всякаква друга стастистика, на един от … всъщност тя е една-единствена в България. И наистина е доста полезна за всеки, който се интересува какво пишат блогърите, коя да речем е най-често употребяваната ключова дума през изминалата седмица, което може да покаже евентуално какъв интерес има сред блого-сферата.
Водещ: Какво могат гражданите и медиите и в коя група да сложим блогърите?
Богомил Шопов: Ами ние всички сме граждани, така или иначе. Блогърите може би като махнем гражданската част, това са активни граждани, граждани, които имат позиция, каквато и да е тя и намират начин да я споделят. Същото е и с журналистите. Малката разлика е, че на блогърите това е като хоби, на тях не им се плаща да правят това нещо и може би заради това се получава различен тип информация, която излиза.
Водещ: Вие мислили ли сте за приемането на някакъв етичен кодекс на блогърите, знаете, ние отдавна имаме етичен кодекс. До колко той се спазва от всички вече е друг въпрос.
Богомил Шопов: Има различни проекти и мисли по този въпрос. Всъщност такъв етичен кодекс има. Той е международен. Но никой не е длъжен да го спазва, разбира се. Това е едното от нещата в блогосферата, че никой не е длъжен да прави каквото иска. Но пък от друга страна който прави нещо, което не е етично на друго понятие, там се изтласква информацията, слиза по-надолу и така хората не мгоат да я четат. Доброто в блоговете преобладава. Това е един естествен начин на контрол.
Водещ: Най-често с вас в ефира сме си говорили за закона за електронните съобщения. Отстъпките, които направиха депутатите за т.нар. интерфейс, по-популярно като следенето в интернет и по телефона на живо, достатъчна гаранция ли са за свободата на словото и на журналистите и на блогърите и на гмуркащите се и общуващи в мрежата?
Богомил Шопов: Със сигурност не са гаранция, все още. Защото съществува това, че се задържат самите данни, което е предпоставка за злоупотреба с тях. но трябва да се оцени факта, че управляващите направиха един доста активен диалог с неправителствени организации, с полицейски партии, с всички, замесени в този проблем и за момента се избра едно що годе добро решение. Но ние продължаваме да работим, за да имаме наистина гаранцията на нашите човешки права.
Водещ: Ако правилно ви разбирам клавиатурите и мишките ще си останат по къщите, няма да излизате с тях на улицата. Така ли?
Богомил Шопов: Все още няма да излизаме, но работим на законодателно ниво, имаме доста инициативи, които скоро ще станат известни.
Водещ: Кое е най-доброто, което може да се направи в този закон, така щото да не попадаме в класациите за свобода на словото до страни като Того.
Богомил Шопов: Ами този закон едва ли ще реши проблема със свободата на словото, но принципно основната идея на такъв тип закони е те да … на всички видове закони, е те да почнат да се прилагат когато човек е виновен. Защото това е закон, който ограничава, така че един свободен гражданин не може и не трябва да бъде ограничаван от който и да е закон, що се касае разбира се до неговите граждански права. Но в момента, в който има данни за извършено престъпление от него или започне следствие срещу него, тогава този закон да влиза в сила, а не на общо основание за всички.
Водещ: Какви по-добри взаимоотношения ви се иска да има между журналистите, работещи в т.нар. традиционни, стари медии и между вас, блогърите?
Богомил Шопов: Ами да има отношения просто, защото вчера имаше такива случаи на използване на информация, примерно от информационни медии на блогъри без да бъдат цитирани… просто да се осъзнае, че всъщност това нещо интернет някой стои зад него, не че всеки може да взема всичко, което си хареса чрез някаква дадена търсачка. Просто да се уважава труда на човека, който е седнал и написал нещо ценно, щом в момента сме опрели до нуждата да използваме тази информация.
Водещ: Е, ние в радиото нямамв такъв проблем, защото както се казва ви даваме направо думата.
Богомил Шопов: Да, благодарим за което.
Водещ: Ами благодаря ви и аз. Аз лично ви желав да си направите свой вариант на етичния кодекс, а не да ползвате международния, просто защото това ще предизвика може би по-сериозна ангажираност от страна на блогърите към един такъв акт.
Богомил Шопов: Възможно е, да.
Водещ: Ами с радост ще отразим създаването на един такъв етичен кодекс. Благодаря ви за това участие. Богомил Шопов, по-известен сред блогърските среди като Бого пред "Клубът на журналистите".

 

 

Стига ли само доброто желание на хората от цял свят да помогнат на Хаити? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ 1.
Марио Гаврилов: Добър ден.
Водещ: Като че ли адреса по лична карта напоследък трябва да е Сан Стефано 29.
Марио Гаврилов: Ами така се получава, какво да се прави, правим много напрегнато филма за интересните изживявания, които имахме в Хаити и зрителите на БНТ ще могат да го видят овъв вторник от 20:30.
Водещ: Има ли шанс страната на кашоните преди дъждовния период да се промени с общите усилия на света?
Марио Гаврилов: Лично аз съм определено песимист. Онова, което се случва там в момента е просто да се поддържа някакво статукво, да се поддържа живота на тези хора. Но личното ми мнение е, че не виждам как тази държава ще излезе от състоянието, в което се намира в момента, още повече, че хората там са свикнали години наред да живеят в бедност и в мизерия и сега това допълнително съсипва тяхното битие.
Водещ: Всъщност какво се случва в Хаити?
Марио Гаврилов: В Хаити се случва една зверска ежедневна борба за оцеляване, борбата за това какво да ядеш днес, от къде да намериш поредния стрък захарна тръстика или някаква помощ, дошла от международна организация, за да оцелееш поредния ден и нищо друго. Това там е в манталитета на хората, просто по цял ден те седят и са взрени около живота, който преминава покрай тях, или по-точно който не преминава покрай тях, тъй като покрай тях нищо не се случва, освен да пристигат камиони и самолети с международни помощи.
Водещ: А всъщност какво очакват хората там и какво правим всички ние, които сме съпричастни с тази трагедия?
Марио Гаврилов: Хората там нямат особено големи очаквания. Това е в тяхната култура и в техния начин на мислене. Това е държава, която десетки години, десетилетия, ако не и векове, живее в ситуация на политически размирици, на тотална мизерия, на крайна бездност и хората нямат някакви социални перспективи или някакви очаквания за бъдещия си живот, имам предвид поне масовия хаитянин. Разбира се там има и една много малка, но все пак класа от доста богати и състоятелни хора.
Водещ: Но как стои въпроса с образованието, с инвестицията в мислене, нека така го кажем, защото спомена пред медиите напоследък, че там има главно бетон и нищо друго.
Марио Гаврилов: Истината е, че хаитяните дават мило и драго за образование, дават последните си стотинки и хората, които живеят там ми разказват, че преди земетресението е била умилителна гледка, всяка сутрин децата, които са с прекрасни униформи са отивали на училище. Мечтата обаче на образования човек в Хаити е една – как по-бързо да се махне от страната, поради което освен бедността и мизерията, страната определено страда и от липса на … как да го кажа, от липса на мозък, от липса на мозъчен потенциал, тъй като всичките и образовани хора моментално напускат и всеки си търси щастието някъде по света. това,ч е там не е водена далновидна политика, това че политиците в тази дръжава са безкрайно късогледи очевидно просто навсякъде, където още като влезеш в държавата това е очевидно, като погледнеш в един полупустинен пейзаж, особено като излизаш от съседната доминиканска република, в която туризма, икономиката, всичко цъфти. От едната страна е рая на земята, веднага след границата започва ада.
Водещ: Обаче такива територии, в които властва адът знаем, че ако там няма държава, нещата започват да вредят на всички. Достатъчно е да си спомним за Сомалия, това е една територия без държава.
Марио Гаврилов: Не съм ходил в Сомалия. В Хаити държавата е до сега по традиция е държава за частно ползване на поредния сатрап, на поредния човек, който унищожава собствения си народ и собстевната си страна. В момента практически в тази държава няма централна власт. Първо тази централна власт не разполага с финансови ресурси, след това корупцията по традиция е просмукала всички нива на управление в тази държава. Бюрократите в Хаити имат една единствена идея как биха могли да откраднат нещо, поради което е много важно международните помощи, които пристигат в тази държава да не се дават за менажиране, за разпределяне от местните власти, а да продължат да се управляват от международни организации като ООН, като УНИЦЕФ. Просто да не се дават за разпределяне от местните власти, защото те ще изчезнат.
Водещ: Как гледат хаитяните на журналистите и има ли интерес към филма за Хаити, който денонощно, както разбрахме, подготвяш, предварителен интерес има ли към него?
Марио Гаврилов: Да, определено има предварителен интерес, тъй като това е единствения автентичен репортерски поглед. Аз имах щастието, удоволствието за сега да съм единствения български журналист, който е отишъл на място да види какво е положението. Това беше едно изключително екзотично, много интересно преживяване. Хаитяните по принцип са много конктактни хора, децата там още с раждането си придобиват един много интересен манталитет. Те са изключително дружелюбни, веднага протягат ръчички, дори и към непознати хора и същевременно с това обаче първата им мисъл е как нещо да изпросят. Така че хаитяните са изключително добронамерени към външните хора, имам предвид нормалните хаитяни, тъй като това е държава с ужасяващо висока престъпност, а и сега по време на земетресението някои от ванданите паднаха и 600 от най-кървавите главорези в тази държава са в момента на свобода и това е основната грижа на военните от цял свят, които се намират на място.
Водещ: А интереса към филма ти?
Марио Гаврилов: Интереса към филма – до сега много хора се обаждат, интересуват се, какво ще представлява, какво ще видят вътре, следят и страницата на националната телевизия в интернет. Мисля, че интереса е доста сериозен.
Водещ: Имам предвид от външни оператори, дали вече има такъв заявен интерес?
Марио Гаврилов: О, не мога да ти кажа. Първо филма трябва да бъде излъчен, за да може някой ако има интерес от външни телевизионни компании да го закупуват.
Водещ: Най-голямото предизвикателство в Хаити за теб кое беше?
Марио Гаврилов: Трудно ми е да говоря. Просто беше толкова интересно и толкова любопитно, така ти се качва адреналина, че всичко беше безкрайно забавно и безкрайно предизвикателно. Най-голямото предизвикателство, като се замисля в личен план, беше да не се разплача в една американска болница. Тя представлява една огромна палатка и бях застанал в средата и просто се парализирах от мястото на скръб и на болка, в центъра на които се намирах и си казах – Боже господи, не бива да се разплаквам, защото току що бях взел интервю от едно 15-годишно момче без дясна ръка, което по време на цялото интервю се смееше, просто се усмихваше в камерата. Преди това разговарях с едно 18-годишно момиче, което беше без два крака. И си казах – боже, те не плачеха, та аз ли ще плача. Но наистина усещането за безсилието там е ужасяващо. Просто е много негативно действа психически.
Водещ: Всъщност като че ли най-спешната нужда е от болници там. От някакви полеви болници? Освен от храна.
Марио Гаврилов: В момента да. Трябва да имаме предвид, че в момента света осъществява най-мащабната хуманитарна операция изобщо в цялата история. Така че там действително се изсипват милиони долари във вид на храни, във вид на медицинска помощ. Големия въпрос е какво ще правят хаитяните, когато международните организаии, когато света, в края на краищата все някога ще се случи, дали ще е след месец, дали ще е след година, но това ще се случи – какво ще правят след това, какво ще правят инвалидите, които когато излязат от болницата ще бъдат пуснати в една жестока борба за оцеляване. В една държава, в която няма никаква социална инфраструктура, не се полагат никакви грижи и човешкия живот няма особена стойност. Те просто ще бъдат обречени.
Водещ: Да, и това е наистина много сериозно предизвикателство. Ами благодаря ти Марио. Как ще започне филма? Няма да питам как ще свърши, ще питам само как ще започне.
Марио Гаврилов: Филма започва с отбрани изключително силни реплики, просто по 2-3 думи от най-цветистите хора, които заснехме по време на филма, тъй като ние имаме интервюта може бис почти 30 човека и просто колаж от думи от всеки от тях.
Водещ: Благодаря ти. Желая ти спорна работа и до вторник, когато ще можем да видим филма. 20:30, нали така?
Марио Гаврилов: Точно така. веднага след новините.
Водещ: Марио Гаврилов от БНТ 1 пред "Клубът на журналистите".

Какви разследвания правят журналистите в балканските страни и какви ние, има ли разлики, мода, добър ден на разследващия журналист Станимир Въгленов.
Станимир Въгленов: Добър ден на слушателите.
Водещ: Какви разследвания се правят, имат ли мода на балканите сред разследванията, има ли специфичен стил?
Станимир Въгленов: Специфичен стил не бих казал, някъде колегите имат по-добри умения в определена област, в други страни са по-добри в друга област. Темите като цяло са общи. Най-болезнената е естествено организираната престъпност и корупцията. Като (?) е интересно, когато колегите от различните страни имат възможност да общуват помежду си и да открият не само колко общи са проблемите, но и че са пряко свързани. В смисъл, че организираната престъпност много рядко е регионална, в смисъл в една страна или в определен град. Обикновено тя има връзки.
Водещ: Какво носи общуването в тази балканска мрежа от разследващи журналисти?
Станимир Въгленов: Първо сигурност, която е свързана с коректността на материалите. Тогава, когато и самите престъпници виждат, че журналистите просто вършат своята работа, а не (?) на някои от враждуващите групировки, както понякога се случва. Това до голяма степен помага на журналистите да оцелеят – тогава, когато биват възприемани като хора, които вършат работа, а не като войници от някакво сражение.
Водещ: Наистина ли в момента продължава най-важното, което да изпълни един разследващ журналист на балканите е да оцелее.
Станимир Въгленов: Ами аз мисля, че това винаги ще бъде задача номер 1, и в най-развитите общества е така. защото и там колкото и да са регулирани нещата, колкото и да са силни правоохранителните органи, колкото и да е организирано обществото, опасностите остават. За това журналиста трябва да работи със знанието, че най-добре това да продължи възможно най-дълго време. Така самото общество ще има повече…
Водещ: Много вятър има около вас. Да се надяваме, че ще спре за малко, за да можем по-добре да се чуваме. Сега има ли някакъв общ проект, върху който работите?
Станимир Въгленов: Да, постоянно работя в общи проекти с колеги от предимно балканските страни. Имаме …
Водещ: Ще опитаме отново да ви наберем, защото очевидно връзката е лоша, а темата е доста интересна и си заслужава да бъде чута.

Разчитаме на по-добра телефонна връзка преди тя да ни изневери преди мъничко. Започнахме да говорим за балканския проект, върху който в момента работите вие, г-н Въгленов. Та сега разчитаме на по-добра връзка и ви слушаме.
Станимир Въгленов: Ами от няколко месеца работим с колеги върху един нов проект, който засяга най-общо охранителните компании на Балканите. Това е една изключително интересна тема, според мен, и от събраните до сега данни от балкански страни се убеждавам, че това е наистина е така. само погледнете ситуацията в момента в България. Имаме министър-председател, който е собственик на една много голяма охранителна фирма и имаме един човек, обявен за голям бос на организираната престъпност, който беше вкаран в ареста миналата седмица, който е от същия бизнес. Просто охранителния бизнес според мен е едно много добро огледало както на обществото в настоящия момент, така и на това, което се случва през последните 20 години. как се развиха събитията, как се формираха определени структури и какъв път извървяха хората, които бяха свързани с тях.
Водещ: А подобни модели има и в съседните балкански страни б езспорно.
Станимир Въгленов: Абсолютно навсякъде. Като има разбира се и специфични особености. Примерно в бивша Югославия страните – там са по-засегнати от войната, самия преход. И бяха образьувани пара военни формирования, доста по-силни от българските. Организираната престъпност и свързаните с тях охранителни структури имат по-специфичен вид. Но до голяма степен много неща са общи. Самите структури имат и доста крепки връзки помежду си, към момента.
Водещ: А как се отнасят тези структури към журналистите? Рискови ли са взаимоотношенията, искам да кажа?
Станимир Въгленов: Ами според мен зависи от поведениет на журналиста. Ако той стане изключително опасен за тях, те общо взето имат методи за решаване на всякакви проблеми. И това не е тайна. Това го виждаме всеки ден, буквално. Имаше колеги, на които чупят краката. За щастие няма убит български журналист и се надявам това поне да не се променя.
Водещ: Какво най-често на Балканите замитаме под килима и само у нас ли е популярно да се бърка журналистиката с епоса, сътворен за подземния свят и това не е ли всъщност генно-модифицирана журналистика?
Станимир Въгленов: Да почнем точно от замитането на проблемите под килима. Ето днес г-н Първанов направи едно много интересно изявление, че той е за отваряне и на икономически досиета от прехода и че той е против точно това – замитането на проблемите. Да кажем – каквото било – било, сега започваме на чисто. Ами не съм сигурен, че той лично ще го направи. Просто ми се иска наистина той както го казва това нещо да поеме инициативата и първи да извади досиетата на всички хора, които по един или друг начин бяха свързани през годините и напоследък с него. Първи той да го направи това нещо, нека и премиера да го направи и да тръгнем от най-високите нива и да слезем до най-ниските. Защото аз съм абослютно съгласен с него – имаме гореща нужда от това нещо и за да започнем наистина на чисто единствения начин е да видим какво всъщност се случи и кои сме ние.
Водещ: И всъщност доста интересни са и какво казвате самите икономически досиета, а не толкова другите за обвързаност с една или друга служба.
Станимир Въгленов: Ами разбира се, защото те са действащи досиета. Те не са нещо, което стои в някакви папки някъде. Това са структури, които са изключително активни. И нещо повече –т е ще бъдат много активни за в бъдеще. Те ще определят нашето бъдеще.
Водещ: Какъв е интереса на западните ни колеги към подобен вид разследвания?
Станимир Въгленов: Интереса е голям. Там тези процеси разбира се са текли в някакъв период от време, някои от тях 30-те години на миналия век, някои по-скоро. Интереса им е голям. Как стоят нещата при нас. защото ние освен друго сме и посткомунистическо или постсоциалистическо или не знам какво пост общество сме. Но си имаме специфичните особености и това е много интересно за тях.
Водещ: До колко застъпена на балканите е еко тематиката? И до колко това е повод за истински разследвания, защото това е безспорно една модерна тема, но там също имат голямо замитане под килима.
Станимир Въгленов: Ами има замитане и според мен основната причина за това е, че обществото не е активно по тези проблеми. То просто не е осъзнало колко сериозни са те и всъщност по-големия проблем е, че има много по-сериозни въпроси, изправени пред него, свързани до голяма степен с неговото оцеляване отново, за да се стигне до екологични промени. Те някак си остават на заден план. Включително глобалното затопляне и неща, които всъщност са изключително важни, но хората просто не могат да ги усетят толкова близки все още. И вие виждате – процесите срещу ГМО, така нареченото, събират 300 човека. Това просто не е сериозно. В 2 млн. София.
Водещ: Това се случва у нас, а в балканските страни? Каква е температурата на гражданското отношение към подобни проблеми?
Станимир Въгленов: Мисля,ч е каквато и при нас, да не кажа и по-ниска. Там другите проблеми са още по-големи. Ние пак сме доста напред, имам предвид България, Румъния, са доста по-напред вече от останалите страни на балканите.
Водещ: Аз мисля, че за чест на българската журналистика, ние направихме доволно много по отношение на ГМО така щото хората да имат отношение към това, коетос е случва, защото безспорно това е една непозната тематика и ако ние журналистите не я обясним на хората, едва ли ще има някой друг.
Станимир Въгленов: Абсолютно съм съгласен. Същото беше и с организираната престъпност, корупцията, когато преди 15 години ние говорехме, тръбяхме и т.н. Тогава тези неща бяха доста далечни за обществото. А сега виждаме, че цялтоо общество вече се ангажира, то просто не иска да живее по този начин. По същия начин ще се получат нещата и с ГМО, с еко проблемите. В един момент хората ще узреят и ще разберат колко са важни. Но те трябва да започнат да мислят, сега общо взето под влияние на чувствата, тласакни от постоянните събития и катаклизми около тях.
Водещ: И накрая да ви попитам – какво могат медии и граждани заедно? Могат ли вече повече? Днес, 2010 г?
Станимир Въгленов: Разбира се, че могат и го правят. Само хора, които примерно са отсъствали от страната не могат да усетят колко големи проблеми всъщност преживяхме. Като цяло посоката е правилан и като цяло постигаме нещата. Тъжното е, че това става твърде бавно. Нямаме време за губене, но нещата се получават.
Водещ: Излязохме ли от ерата на разрешаването на предимно продоволствени проблеми, свързнаи с т.нар. природни монополисти и прочие в общуването си, ние медиите с гражданите?
Станимир Въгленов: Мисля, че и медиите и гражданите вече са доста зрели и мнгоо бързо се разбират. Комуникацията е вече трайна. От тук нататък и медиите има още много какво да научат, да постигнат, и гражданите.
Водещ: Можем ли да очертаем една линия, която никой да не си позволява да преминава. От едната страна да сме ние журналистите и гражданите, от другата страна да са всички с икономически и властови интереси?
Станимир Въгленов: Това със сигурност ще стане. Станало е във всички нормални общества. Но за мен първостепенната задача в момента е да (?) избиваме по улиците. Всъщност това е за съжаление имиджа на България пред света. място, където убиват хора по улиците. Това е. този имидж първо трябва да изчистим.
Водещ: Да, за съжаление обаче този имидж с разследвания не се чисти. Може би трябява да има и други сюжети, с които да подпомагаме този процес на изчистването.
Станимир Въгленов: Аз съм оптимист напоследък. Правоохраснителните органи най-после започнаха да правят това, което трябваше да правят от 20 години насам. Най-после го правят.
Водещ: Ами дано вашия оптимизъм е заразителен и дано успеем някак си наистина да очертаем тази линия, която да не бъде прекрачвана, защото тогава нещата стават лесни за замитане под килима.
Станимир Въгленов: Абсолютно.
Водещ: Благодаря на разследващия журналист Станимир Въгленов.

Водещ: Думите да значат повече и най-вече да казват истината. Това е една оптимистична прогноза, която очертахме днес в "Клубът на журналистите”.