Deutsche Welle обаяви конкурс за онлайн журналисти и блогъри

www.aej-bulgaria.org I 02.03.2015г.

Deutsche Welle набира кандидатури за конкурс посветен на онлайн активизма – Best of Online Activism, който подкрепя свободата на изразяване и човешките права в интернет пространството.

Приемат се номинации от онлайн журналисти и блогъри, които пишат на един от следните езици: арабски, бенгалски, китайски, английски, френски, немски, хинди, циспански турски и др. Победителите ще бъдат обявени на 3 май. Те ще бъдат поканени да приемат своите награди по време на Deutsche Welle Global Media Forum (22-24 юни) в Бон, Германия.

Крайният срок за участие изтича на 12 март. Повече информация за конкурса ще намерите тук.

 

Оригинална публикация

Награда за млади журналисти и блогъри

ФМД  | 17.08.2012

Ако сте на възраст до 35 г. и сте отразявали теми и въпроси, важни за Европейския съюз, можете да кандидатствате за наградата за млади журналисти, която ще бъде присъдена от Информационното бюро на Европейския парламент в България.

Условието, освен да отговаряте на възрастовото ограничение, е материалът Ви да отговаря на темата „Време за промяна в ЕС” и да е публикуван/излъчен в периода между 30 септември 2011 г. и 15 октомври 2012 г. Наградата ще се връчи за първи път тази година, като ще бъдат отличени млади журналисти в две категории:
- медии – печатни и онлайн издания, радио и телевизия,
- гражданска журналистика – материали, публикувани в блогове.
 

Организатори:

Информационното бюро на Европейския парламент в България в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България. С подкрепата на Съюза на българските журналисти и фондация „Медийна демокрация”.
Награда е посещение на сесия на Европейския парламент в Страсбург или Брюксел.
 

Срок за кандидатстване:

Срокът за изпращане на материалите е до 15 октомври включително. Наградата ще бъде присъдена през ноември 2012 г.
 

Темата за 2012: Време за промяна в ЕС:

Кризата в ЕС сблъска две различни визии за икономическото бъдеще на Европа – дали то да се основава на консервативни разходи на принципа „харча, колкото произвеждам”, или на насърчаване на потреблението, заетостта и бизнеса като ключови фактори за растеж. И докато в началото ЕС реагира на кризата с ограничения, то през последната година ясно се вижда завой на ляво и стремеж към един по-социален модел. Но това ли е единствената промяна, която виждаме в Европа? Проблемите събудиха и промени в социалните, политическите и гражданските нагласи, поставящи под съмнение, или обратното – легитимиращи основни европейски ценности, каквито са солидарността, многообразието и толерантността. Затова, в тази насока ще бъдат отличени журналистически материали, отразяващи обективно и интересно текущите процеси от общоевропейско значение, независимо дали засягат икономически, финансови, социални, политически или културни въпроси.
 

Наградата:

Наградата на Информационното бюро на Европейския парламент в България за млади журналисти се присъжда на журналисти до 35 години, които са спомогнали за изясняване на значими теми на европейско равнище или са насърчили по-доброто разбиране на институциите или политиките на Европейския съюз. Наградата има за цел да отличи и стимулира качествени журналистически материали на млади журналисти, които разглеждат определена тема, която се обявява всяка година. Наградата се присъжда в дух на зачитане на свободата и пълната независимост на медиите и медийния плурализъм и в контекста на желанието на Европейския парламент за подобряване на комуникацията между институциите на ЕС и европейските граждани.
Наградата на Информационното бюро на Европейския парламент в България за млади журналисти е символична: грамота, както и посещение на сесия на Европейския парламент в Страсбург или Брюксел на разноски на Информационното бюро на ЕП в България.
 

Материалите

Материалите, с които можете да кандидатствате:
- една статия или един репортаж;
- които разглеждат зададената тема;
- които са публикувани или разпространени в периода между 30 септември 2011 г. и 15 октомври 2012 г.;
- които са на български език;
- които са в една от посочените платформи – медии (печатни и онлайн издания, радио и телевизия) или блогове – които от своя страна не трябва през посочения период да са получавали финансиране по медийни програми на Европейския парламент;
- които не са участвали в конкурс или са били публикувани в издание на Информационното бюро на ЕП в България.
Всички конкурсни материали трябва да бъдат изпратени по електронна поща (epsofia@ep.europa.eu), с препоръчана поща или доставени на място, на адреса на Информационното бюро на Европейския парламент в България (София 1000, ул. Московска 9).
 

Определяне на победителите

Носителите на Наградата на Информационното бюро на ЕП в България за млади журналисти се избират от самостоятелна комисия по присъждане на наградата, която е съставена от представители на професионалното журналистическо съсловие и организации, университетски преподаватели, блогъри и представители на Информационното бюро на ЕП в България.

Блогът у нас – дългосрочно занимание на активни хора

AMI Communications I 6.08.2012

43% от българските блогъри поддържат блога си вече над 4 години
 
София 06.08.12 г. – Поддържането на блог в България не е временно хоби, а сериозно и дългосрочно занимание на активни хора. Над 43% от блогърите поддържат собствен блог повече от 4 години, а други 34% – между 2 и 4 години. Също над 40% от блогърите в страната заемат ръководни позиции или имат собствен бизнес.
Това показват резултатите от проучване на нивото на доверие и състоянито на блогосфератау нас, инициирано отPR агенция AMI Communications и осъществено в партньорство с Нов български университет и агенция за пазарни проучвания Арбитраж.Според изследването около 28% от блогърите отделят средно между 1 и 3 часа на седмица за блога си, а 22% – между 3 и 5 часа. Най-голям дял – 43%, публикуват поне по един пост седмично, а 27% – по два-три поста.
Проучването показва още, че българските блогъри най-често са на възраст между 25 и 34 години. Мнозинството от тях – 85%, работят, а други 11% са студенти.
Блогърите имат най-голямо доверие на ИТ компаниите и на независимите експерти, търсят корпоративна информация първо в Интернет
Резултатите показват, че 52% от блогърите в България имат най-голямо доверие на компаниите от сектора на информационните технологии. На второ и трето място са производителите на софтуер и хардуер (47%) и фирмите, които се занимават с търговия на дребно (22%).
Блогърите приемат за най-достоверна информацията за дадена организация, когато тя идва от независими експерти (60%) или от „човек като мен“ (55%). Най-важните фактори за добрата корпоративна репутация според хората със собствен блог са високото качество на продуктите и услугите (80%), прозрачните и честни бизнес практики (70%) и откритата комуникация (64%).
Мнозинството от анкетираните (81%) използват първо онлайн търсачките, когато търсят информация за дадена компания. Социалните мрежи са вторият предпочитан източник (34%). Сравнително голям дялот блогърите (39%) по принцип приемат информация за дадена организация за вярна, когато са я чули или прочели веднъж или два пъти. Когато имат доверие на конкретната компания, делът на блогърите, които ще повярват на новината от първия или втория път, нараства до 45%. При негативно отношение към дружеството, склонните да повярват в информацията от първите два пъти намаляват до 17%.
Блогърите са все по-отворени да общуват с компании/ марки
Резултатите от проучването сочат, че информация за продукти, услуги, марки или компании намира място в блоговете. Почти половината (44%) от анкетираните заявяват, че публикуват постове, свързани с марки и компании, поне веднъж в месеца. От тях 3% – всекидневно, 10% – по няколко пъти в седмицата, други 10% – веднъж седмично, а 5% – веднъж на две седмици.
Все по-голяма част от българските блогъри са отворени да общуват директно с компаниите и да използват подадена им информация за тях и продуктите им. Над 67% от блогърите са получавали предложения от компании да отразят информация за тях или техни марки в блога си. От тях 44% са писали по предложената тема. За сравнение през 2009 г.161% са получавали информация от компании и марки, за да я използват в блога си. Само 25% от тях са я публикували.
Данните сочат още, че 57% от анкетираните са получавали предложение да тестват продукт, като 38% от тях са приемали поканата. Това бележи значително увеличение в сравнение с 2009 г. Тогава делът на блогърите, на които е била предоставяна подобна възможност, е бил 33%.
Допълнителна информация за проучването
Проучването „Ниво на доверие“ е реализирано по инициатива на PR агенция AMI Communications в партньорство с агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. То е проведено сред четири различни групи:
  • журналисти - 155 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.;
  • блогъри (хора, които поддържат собствен блог) - 67 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.;
  • представители на бизнеса, които заемат високи и средни управленски позиции – 104 анкетирани чрез онлайн анкета в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.;
  • жители на градовете в България на възраст между 18 и 65 години - 302 анкетирани чрез онлайн анкета и телефонни интервюта в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.
Можете да намерите допълнителни резултати от проучването на този линк:http://www.youtube.com/watch?v=m6EDfl5ZTOo&feature=youtu.be
 
За Арбитраж
Arbitrage Research е независима агенция за проучвания на пазара и нагласите на потребителите, oснована през 2002 година. Прилага иновативни методологии за разбиране на двигателите на потребителското поведение с комбинация от качествени и количествени техники, онлайн и офлайн. Разполага с онлайн комюнити панела bganketa.com – социална мрежа от ангажирани и активни потребители, създадена и поддържана за провеждане на качествени и количествени проучвания.
 
За AMI Communications
AMI Communications България (www.amic.bg) е част от AMI Communications Group, която има представителства още в Чехия, Словакия и Румъния. Тя е партньор на водещата независима глобална PR мрежа Edelman за България. AMI Communications България е член на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). Сред клиентите на агенцията са ЧЕЗ България, Visa Европа, LG Electronics България, мебелни магазини Aiko,Hobas България, Shell България и други.
Следвайте AMI Communications във Facebook.
 
1 Според резултатите от допитване „БГ блогърите за PR практиките“ осъществено по инициатива на PR агенция AMI Communications в партньорство с компанията за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. То е проведено сред 52 блогъри (хора, които поддържат собствен блог) чрез онлайн анкета между 18-27 септември 2009 г. 

РRодуктовото позициониране

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 12.10.2011

Вече повече от век проблемът за продуктовото позициониране провокира мислите и въображението на специалистите по комуникации от цял свят. Както значението на почти всяко понятие, зад чиято фактическа реализация стои солиден творчески потенциал, и "продуктовото позициониране" позволява интерпретация в доста широки граници. За да избегнем каквато и да е мискомуникация, преди да продължим напред в анализа на това явление и неговото значение и особености конкретно в PR бизнеса, нека започнем с малко определения, които възникват и се налагат с времето.

НАЧАЛОТО

Преди бума на филмовото производство и телевизионните продукции, "сапунените сериали" заемат огромна част от времето за забавления на американците. Това, което е изключително любопитно и е пряко свързано с нашата тема, е фактът, че "сапунените сериали" възникват като продукт, който цели популяризация на широка гама перилни препарати, включително и Proctor&Gamble – оттам идва и името им "сапунени сериали" Lsoaps"). През 1890-те, когато възникват първите многосерийни продукции, братята Люмиер вплитат в сюжетите на филмите си марката сапуни Lever Sunlight Soap и причината за това е много проста. Тя е свързана със запазилия се и до днес вариант на PR "продуктово позициониране" – стратегическото. В конкретния случай, братята просто имали сериозни бизнес отношения със собствениците на марката сапуни и това бил техният начин да ги подкрепят. В следващите почти сто години позиционирането в най-популярния му смисъл – "платена форма на вплетено в сценария показване/споменаване на брандовете", не представлява особен интерес за рекламистите. Това обаче се променя драстично през 1980-те, когато за много кратко време се налага като територия, управлявана в по-голямата си степен именно от тях.

ОБРАТЪТ

Теоретиците по публични комуникации поставят като "повратна точка" във възприемането на значението и ролята на "продуктовото позициониране" годината 1982 и появата на превърналия се в тотален хит филм "Извънземното" ("Е.Т.") на Спилбърг. В една сцена от него извънземното е скрито в кашон, натоварено е на колело и, докато го возят, по земята зад колелото остава следа от малки кръгли бонбончета, изсипващи се от
кашона. Бонбоните са Reese’s Pieces – изцяло нов продукт, пуснат на пазара от Hershey. За тази сцена от Hershey не осъществяват директно плащане, но дават 1 милион долара под формата на спонсорство на Universal Pictures, за да подпомогнат развитието на филмовата индустрия. В следващата една година инвестицията се оказва повече от оправдана, филмът става тотален хит, а продажбите на бонбоните скачат с 80%.

PR И ПРОДУКТОВОТО ПОЗИЦИОНИРАНЕ

Днес масовото възприятие на значението на продуктовото позициониране се свързва с "платената поява на бранда, вплетена в медийното съдържание". Въпреки това, едно професионално преразглеждане ясно би могло да разграничи понятието типово, детерминирайки част от него като запазена територия за PR. Най-общо казано, продуктовото позициониране се разделя на платено и безплатно, като платеното (съставляващо значително по-голяма част от цялото) остава зона на рекламата, докато безплатното (осъществявано без директно плащане) се превръща в цел, за която се състезават най-добрите специалисти в PR-a. Разбира се, както за всяка атрактивна територия, и тук кандидатите са много, но цената за присъствие често се оказва непосилна. Нещо повече – у нас все още доста рядко можем да говорим за "PR продуктово позициониране" като причините за това са много – за част от тях ще стане дума по-долу. За да успеем да отговорим обаче на най-важния за PR специалистите въпрос, касаещ конкретната тема – а именно: "Как бихме могли да позиционираме собствените си брандове, без за това да плащаме рекламна цена?", нека продължим по-нататък с опита за прецизиране на термините. В рамките на PR продуктовото позициониране съществуват различни видове, всеки от които има конкретни особености и изисквания, а познаването и разбирането им е важна част от пътя до тях.

Позициониране по убеждения

Едно от най-желаните позиционирания от всеки PR специалист е позиционирането на бранда му по усмотрение на редакторите на медията. Професионалните нагласи, интереси или компетентната специализирана оценка на гейткипърите задават субективни критерии, които, веднъж покрити от бранда, го възнаграждават с внимание, позитивно отношение и допълнителна популярност. По проявление този вид PR продуктово позициониране е изключително рядък и за него обикновено се "преборват" марки с многогодишна история и високи нива на потребителско доверие. До голяма степен той е свързан с качествените характеристики на продукта и безупречността на репутацията му. Най-често това позициониране засяга медицински или козметични брандове, както и марки, свързани с производството на техника или иновативни изобретения. Към позиционирането по убеждения (разглеждано в позитивен смисъл) попадат и друга категория брандове – "първите на пазара". Те, освен че са пионерите в категирията, задължително имат дългогодишна история и поддържат високи нива на корпоративна репутация. Всичко това ги налага като нарицателно в тяхната продуктова категория. На български език примерите са често свързани с употребата на думи като "памперси" (вместо бебешки пелени), "ксерокс" (вместо копирна машина), "елка" (вместо калкулатор).

Позициониране при реализиране на истински добра идея

Този вид позициониране спокойно може да се нарече "висшият пилотаж в PR-a". Именно той кореспондира с всичко, писано в учебниците no PR. За да се реализира обаче, са необходими няколко задължителни условия, а липсата на което и да е от тях автоматично сваля шансовете за реализацията му на нула. За да може да реализира успешно позициониране от този вид, PR специалистът трябва едновременно да познава в дълбочина конкретната медия, да поддържа доста добри отношения с редакторите й, да бъде креативен и гъвкав и за финал – да успее, "влизайки в обувките" на редакторите, да измисли идея за материал, която умело да вплита бранда в интересен за читателите/зрителите на медията контекст, представен изцяло в нейния стил. Разбира се, всеки един елемент от процеса по реализацията на този вид позициониране е достатъчно изискващ – неслучайно успешният резултат се реализира доста рядко и три са основните причините за това:

1. За да се създаде и реализира достатъчно добра идея, PR специалистите трябва да притежават доста от качествата на журналистите – да могат да мислят и пишат като тях. В тази връзка схващането, че добър PR се става, след като преди това си практикувал като журналист, никак не е без основание.

2. Реализацията на подобни добри идеи е по-лесна, когато PR специалистите се познават добре с редакторите. Това е много добър реален пример за всичко, което пише в учебниците – "изграждането и поддържането на добри/ приятелски взаимоотношения с медиите е изключително важно". За съжаление, все още у нас съществува известна "пропаст" между болшинството PR специалисти и повечето журналисти и именно първите сме тези, които трябва да изградим мостовете върху нея.

3. Инвестицията на време и усилия от страна на PR специалистите не винаги е оправдана пред клиента. Все още по-лесно е да се обадиш на клиента и да кажеш колко ще му струва платена публикация, отколкото да защитиш бюджет за възнаграждение на PR специалистите си (а не на медията) за техните усилия. Все още клиентите и в България са по-склонни да разпределят по-големи бюджети за реклама, отколкото за PR – факт, чиято промяна е заложена в краткосрочните цели на бизнеса в глобален мащаб.

Позициониране при организация на събития

Терминологичното установяване и разграничаване се оказва най-важна при разбирането и на този вид позициониране. Според изследователите Ейлинг, Уайт и Грюниг, бъдещето на успешните комуникационни кампании се състои в едновременната реализация на различните компоненти, съставляващи маркетинговия микс. Нещо повече, взаимната обвързаност на отделните дисциплини и подчиняването им на крайната обща цел, позволява интердисциплинарен трансфер на отделни техники. Така, в зависимост от целите, определени маркетингови инструменти биха могли да служат за ефективна реализация на PR. Като най-често срещан в тази връзка авторите открояват варианта спонсорство на спортни или културни събития, което служи за ефективна реализация на CSR PR. С други думи, при определени контекстуални условия маркетинговият похват "спонсорство" съдейства за ефективна реализация на корпоративна социално отговорна PR кампания, която повишава доверието на марката пред медиите, а оттам и пред цялата общественост.

Водени от тази теория, за разговор по темата поканихме Клаус Дукас, Генерален мениджър на WWP-България, тесен специалист по спортен маркетинг.

Клаус Лукас, Генерален мениджър на WWP-България. Компанията е специализирана в сектора на спортния маркетинг

Какво печелят брандовете, когато избират да инвестират в спортно събитие?

Инвестирайки в спортно събитие, брандовете на първо място получават изключително ефикасен и атрактивен комуникационен инструмент, трудно постижим със стандартните инструменти на маркетинга като рекламата например. Той предоставя уникалната възможност да бъде изградена непосредствена емоционална връзка между дадена марка и даден спорт или спортно събитие.
Друг важен аспект в комуникацията чрез спорта е социалната отговорност на компанията спонсор, финансирането от страна на бранда подпомага развитието на спорта като цяло, както и това на отделни състезатели. Това пък води до един широк социален отзвук и изграждане на позитивен имидж на марката.

Разполагате ли с данни, които показват степента на доверие на потребителите към бранда, когато брандът застава зад подобно събитие, сравнени със случая, когато същият инвестира бюджета си в директна реклама?

Факт е, че само в рамките на Европейския съюз излъчваните телевизионни реклами са над 2 400 000 на година, а на рекламния пазар се представени над 60 000 различни бранда. Всичко това води до инфлация на марките, което прави все по-трудно открояването на дадена марка. Не така стоят нещата, когато брандът застава зад спортно събитие и това често се оказва единственият начин да се достигне до търсената аудитория.

Какво е отношението на медиите към брандираното събитие и има ли разлика в начина, по който те отразяват брандирано и небрандирано такова?

На практика единственото значимо спортно събитие, по време на което не присъстват комерсиални брандове, са Олимпийските игри. В тази връзка резервираната реакция на някои медии да отразят брандирано спортно събитие е непрофесионална и е в противоречие с амбицията им да се наричат сериозна или национална медия. За щастие, представителите на прогресивно мислещите медии стават все повече и се надявам, че в бъдеще този проблем ще съществува все по рядко! Популярността на проекта М-Tel Beach Masters например все пак доказва, че ако бъде създадено нещо полезно, аудиторията ще го оцени и няма да го приеме като поредния рекламен трик. Това се вижда и от страна на медиите, които не се колебаят да споменават името на турнира, в което присъства и името на бранда. В този случай събитие и бранд се приемат като едно цяло и преминават през призмата на полезен и качествен продукт.

Каква е разликата в начина, no който едно брандирано спортно събитие е възприемано от медиите в чужбина?

На запад организатори на спортни събития, спонсори и медии отдавна работят като един отбор, в който всеки един възприема другия като партньор, от който зависи общият успех. Медиите не се колебаят да анонсират инвестирането на компания или бранд в даден вид спорт, а големите спонсорски суми стоят на челни места.
Един от най-престижните наши проекти е легендарното състезание от календара на Световната купа по ски в Китцбюл. Сътрудничеството с всички представители на медиите по време на това събитие е много успешно, още по време на подготовката се провеждат множество срещи, на които се обсъжда как събитието да бъде отразено най-добре, като това неизменно включва представянето на брандовете, които го финансират. Това се дължи на факта, че всяка една от страните осъзнава важността на всеки елемент, за да бъде постигнат успех – професионална организация, добро финансиране и перфектно медийно отразяване!

Стратегическо позициониране

Въпреки че на пръв поглед този вид позициониране изглежда доста разпространено, дълбочинното вникване в същността на терминологичната рамка показва точно обратното. Припомняйки основното и споменатото по-горе разграничение между "продуктово позициониране" и "PR продуктово позициониране", "стратегическото позициониране" на свой ред се разделя между такова, обвързано пряко с рекламата и калкулирано по-често като бонус в рамките на рекламния бюджет, и такова, което няма директна връзка с финансови параметри. Общото между двете е, че са инициирани от страна на редакторите и целят подобряване на бизнес взаимоотношенията между тях и рекламодателите им. За целите на настоящия материал обаче, ние ще се спрем на второто, тъй
като то не е свързано с директна форма на заплащане и това го прави особено интересно за PR специалистите. Инициира се от редакторите и те сами позиционират бранда в материалите си, вплитайки ги в изначален сюжет. Отговорът на въпроса: "Как може да попадне и нашият бранд в подобно позициониране?" е кратък, но състоятелен – при три ключови условия: 1 .Ако сме добър рекламен партньор на медията, 2. ако поддържаме добри връзки с редакторите и 3. ако брандът ни има наистина висока репутация сред аудиторията на конкретната медия.

Позициониране в блоговете

Изключително важно е, когато правим опит за обзорно разграничение на видовете позициониране, да правим разлика между позиционирането по усмотрение на редакторите в класическите и онлайн медии и това по желание на авторите на блоговете. Основната разлика, разбира се, се корени в същностните характеристики между двата типа медии. Ако съществуват изградени и работещи механизми за комуникация между PR специалисти и журналисти, то тези между PR специалисти и блогъри все още са в процес на развитие. Защо – причините са различни. Основните, разбира се, отново препращат към същностното разграничение между медии и блогове – последните са доста по-лични от традиционната журналистика. Именно заради това и авторите им най-често подхождат много по-ревностно към всеки един детайл от съдържанието им. В тази връзка, позиционирането в блоговете настъпва най-често в резултат на продължителна ефективна комуникация между PR експерти и блогъри (когато е позитивно) и спонтанно и силно емоционално повлияно по желание на автора (по-често негативно, отколкото позитивно). В опит да вникнем по-дълбоко в проблематиката по оста "PR специалисти – блогъри – PR продуктово позициониране" разпитахме доц. Десислава Бошнакова, в качеството й едновременно на PR експерт и на блогър, познат в онлайн средите със своето активно присъствие и силна гражданска позиция.

доц. д-р Десислава Бошнакова
зам. ректор по ПР и международна дейност на НБУ, управител на ROI Communication http://boshnakova.com/

Как бихте определили ролята на продуктовото позициониране като част от PR технологиите?

Когато е направено умерено и изглежда естествено, е ефективен начин за комуникация. Но съм виждала и много дразнещо натрапвне на продукта. Така че, като всички форми на комуникация, и продуктовото позициониране има своето място, но трябва да се спазват правила, за да бъде и ефективно.

Каква е степента на PR продуктово позициониране в блоговете?

Не помня точната статистика, но блогърите често пишат за продукти и услуги, защото ги ползват. Друг е въпросът, как компаниите работят с блогърите, за да ги запознаят със своите продукти и услуги. Блогърите (по-голямата част) не са журналисти и не искат с тях да се отнасят като с журналисти. Те искат да пишат по своя си начин, за продукти, които ги интересуват, или поне са им били предоставени за ползване – за да могат да говорят от първо лице единствено число.

Това се случва и при нашите блогъри – тестват и пишат и в повечето случаи пишат откровено за онова, което са харесали, и за онова, което не са харесали.

Какви са тънкостите, с които трябва да е запознат успешният PR специалист, ако цели неплатено (PR) продуктово позициониране на бранда си в български блог?

На първо място трябва да познава блоговете и за какво се пише в тях. Добре е (задължително е) да ги прочете, за да намери връзката между неговия продукт и конкретния блогър. Добре е да подходи към него като към човек, а не институция. И да се подготвят компаниите, че блогърът ше напише истинското си мнение – което рядко е само напълно положително. Хората четат даден блог, зашото вярват на блогъра. Ако той си позволи да наруши доверието в него, ше загуби читателите си. Така че, когато се търсят блогърите за подкрепа в дадена кампания, трябва да сте подготвени за истината – а тя винаги е шарена.

Как вие бяхте определили трите най-големи грешки, които допускат PR специалисти, когато общуват с блогъри и целят PR продуктово позициониране на страниците им?

На първо място, подхождат към блогърите като към медии. Те са хора, които пишат, а не медиа, която има структура и ресорни журналисти. Блогърите имат интереси и е добре да се потърсят блогърите с интерес по темата, а не първите 10 блогъри от класацията.

На второ място, блогърите искат да напишат нещо, което няма да бъде написано от всички останали. Така че трябва да се потърси нещо различно, което да се предложи на блогърите – и най-често това е тестване на продукт или услуга, за което след това блогърът ще напише своето мнение.
На трето място, никога не искайте да прочетете предварително написаното и не молете блогъри да свалят текстове.

Кога PR продуктовото позициониране е допустимо в даден блог и не би провокирало негативното отношение на читателите му?

В личния ми блог има категория статии на тема: Ако бях … (напр. кола) щях да бъда… В тях разказвам за любимите си продукти и услуги. Нито една компания не ме е молила за това, но аз ползвам продуктите и обичам и споделям. Когато историята има личен отенък, няма как да дразни. Но когато е безлична и дистанцирана – тя освен че дразни, не води и до желания успех. А малцина блогъри ще си позволят да я публикуват. Затова ПР специалистите трябва да изучат внимателно кой кой е в българското блог пространство и да намерят онези блогъри, които се интересуват от това, с което те се занимават.

Кога лично вие сте провокирана да пишете/изразявате мнение за продукт/услуга на страниците на блога си? И как този вид естествено позициониране (по преценка на автора) се възприема от читателите ви?

Обикновено се случва или с продуктите и услугите, които обичам, както споменах по-горе, или с онези, които силно са ме разочаровали. Но и в двата случая читателите не са реагирали негативно, защото, когато споделяш собствен опит, винаги ще има хора, които ще се съгласят, както и такива, които няма да се съгласят. Но едно от най-интересните неща в блоговете са коментарите под публикацията. Влогът е личното пространство на своя автор и той има право да изразява мислите си в него. А всеки на свой ред има право да не се съгласява. Такъв е животът и хора с различно мнение дебнат отвсякъде.

Стр. 75, 76, 77, 78, 79

AOL придобива онлайн изданието “Хъфингтън пост“ за 315 млн. долара

в. Дневник, Компании & Финанси | Юлиян АРНАУДОВ, Зорница СТОИЛОВА | 08.02.2011
 
Интернет компанията ще създаде силна медийна група
 

Късно вечерта в неделя интернет компанията AOL обяви, че ще придобие онлайн изданието "Хъфингтън пост“ в сделка за 315 млн. долара. Тя ще обедини два интернет гиганта по нетрадиционен начин, коментира "Ню Йорк таймс“. AOL ще плати 300 млн. долара кеш, а останалите в акции, като се очаква сделката да бъде приключена в края на това или началото на следващото тримесечие. Сделката ще помогне на AOL да продължи разширяването на бизнеса си в медийната сфера, след като компанията придоби технологичния блог TechCrunch за 25 млн. долара през миналата година, а освен това притежава и Engadget.
По силата на обединението съоснователката и главен редактор на "Хъфингтън пост“ Ариана Хъфингтън ще получи контрола над всички новинарски и медийни сайтове, които са собственост на портала. Сред тях освен технологичните блогове са и други медийни компании като Moviefone и MapQuest. Това ще стане чрез новосъздадената медийна група "Хъфингтън пост медия груп“. Свързването между двете дружества ще доведе до увеличение на продажбите на "Хъфингтън пост“, докато AOL ще се превърне в сериозен играч в интернет медийното пространство. Според AOL комбинираните усилия на двете фирми ще създадат база от 117 млн. уникални посетители месечно от САЩ и 270 млн. от целия свят.
Основаният през 2005 г. "Хъфингтън пост“ се разрасна до един от най-посещаваните сайтове в САЩ, като в момента претендира за 25 млн. посетители месечно. Той генерира приходи от 31 млн. долара през изминалата година и очаква през тази те да нараснат до 60 млн. долара, заяви Кенет Лерър, вторият съосновател на компанията. За разлика от AOL "Хъфингтън пост“ не е публично дружество и не обявява официално своите разходи. То се оценява на около 350 млн. долара, ако приходите му през 2011 г. достигнат 60 млн. долара, пише "Венити феър“. Продажбата е добре дошла и за инвеститорите, и за акционерите на "Хъфингтън пост“, които ще приберат своята печалба по-рано, отколкото ако чакат компанията да се разрасне достатъчно, за да направи дебют на борсата. Едно от големите предимства на сайта е създаването на силно онлайн общество от читатели, което наброява десетки милиони души. Те могат да коментират материалите, публикувани в "Хъфингтън пост“, и да ги споделят в социалните мрежи. Това е и една от причините онлайн изданието да привлече доста читатели. Сайтът обаче търпи критика, че голяма част от материалите не са авторски и се използват доста чужди източници, вместо да се разчита на собствени. Напоследък обаче компанията нае на работа репортери с опит в издания като "Ню Йорк таймс“, "Нюзуик“ и други традиционни медии, за да подобри качеството на материалите си. Докато сайтът отчита растеж и в момента разполага с над 200 служители, то AOL свива дейността си. През миналата година компанията съкрати 2500 работни места, което е приблизително една трета от целия й персонал. Въпреки че последните финансови резултати надминаха очакванията на Уолстрийт, приходите за четвъртото тримесечие спаднаха с 26% на годишна база поради факта, че намаляват интернет абонатите, които използват модем за връзка. Приходите от реклама, към които компанията се преориентира за основен бизнес, също търпят понижение от 29% през четвъртото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на предходната година. "Придобиването на "Хъфингтън пост“ ще създаде американска медийна компания от ново поколение с глобален обхват“, се казва в официалното съобщение на Тим Армстронг, председател и главен изпълнителен директор на AOL. "В случая става въпрос за смела инвестиция, която съвпада с нашата стратегия за развитие“, заяви Армстронг. "Мисля, че сме в ситуация, в която 1+1=11.“ "Когато Кени Лерър и аз основахме "Хъфингтън пост“ през май 2005 г., имахме големи надежди. Но дори ние трудно бихме предвидили, че след по-малко от 6 години ще можем да обявим сделка, която ще ни позволи да реализираме възгледите си със скоростта на светлината. Все още се движим в същата посока, със същите хора и със същите цели, но сега ще го правим много, много по-бързо“, коментира Ариана Хъфингтън. Предаването на такава власт на Ариана Хъфингтън и превръщането й в публично лице на компанията може да коства на AOL имиджа й на политически неутрална компания. Тя е популярен критик на консервативно мислещите мениджъри и политици. Хъфингтън прави опит и да влезе в политиката, като неуспешно се кандидатира за сенатор на щата Калифорния през 2003 г. Според нея политическата й дейност няма да се отрази на това как ще управлява бизнеса, свързан с "Хъфингтън пост медия груп“.
Някои информационни сайтове на AOL като "Политикс дейли“ и "Дейли файненс“ най-вероятно ще изчезнат след завършването на сделката и повечето хора, които работят в тях, се очаква да станат автори в "Хъфингтън пост“.

Ефекти от придобиването
• Сделката е за 315 млн. долара, от които 300 млн. долара кеш, другите в акции.
• Ще бъде създадена медийна група "Хъфингтън пост медия груп“, която ще отговаря за целия новинарски и информационен бизнес на AOL.
• "Хъфингтън пост медия груп“ ще бъде управлявана от съоснователката и главен редактор на интернет изданието Ариана Хъфингтън.
• Очаква се новата медийна група да генерира над 117 млн. уникални посещения месечно от САЩ и 270 млн. от целия свят.

Кого купува
The Huf ngton Post тръгва през май 2005 г. като електронно издание с минимален бюджет и екип. Основан e от Ариана Хъфингтън, имигрант с гръцки корени, която впоследствие се превръща в един от най-смелите критици на консервативно мислещите медийни мениджъри. Тя събира над 250 от "най-креативните умове в страната“ по собствените й думи с концепция за групов блог, който да покрива най-разнообразни теми от политика през развлечение до спорт и религия. Сред пишещите тогава са бившият автор на речите на Буш Дейвид Фрум, актрисата Даян Кийтън и адвокатът Върнън Джордан-младши За кратко време сайтът придобива огромно влияние и се превръща в символ на появата на гражданската журналистика и активното участие на обикновените хора в правенето на новини.
2006
През ноември 2006 г. The Huf ngton
Post променя курса си и от влиятелен блог все повече придобива облика на медия от нов тип. Започва да отразява Конгреса и се включва активно в президентската кампания през 2008 г. Сайтът дори наема Мелинда Хененгберг, журналист с дългогодишна практика в печатните медии, за свой политически редактор. По това време сайтът има около 2.3 млн. уникални посетители на месец и е един от най-популярните блогове в страната.
2008
До февруари 2008 The Huf ngton Post привлича по 3.7 млн. уникални посетители според Nielsen Online, за първи път успявайки да надвие The Drudge Report, консервативния еквивалент на Huf Po. По същото време започват да валят и обвинения към сайта за това, че агрегира новини от други новинарски сайтове, отклонявайки трафика им. През октомври Comscore излизат със статистика, според която Huf Po е привлякъл 4.5 млн. уникални посетители през септември, което го нарежда на първо място сред всички политически сайтове и блогове в САЩ с бомбастичното увеличение на трафика от 472% в сравнение със същия период за предишната година.
2009
На 29 март The Huf ngton Post обявява, че ще привлече разследващи журналисти срещу големи суми и ще направи националната икономика приоритетна тема в своите репортажи. Заедно с големи донорски организации като The Atlantic Philanthropies компанията създава собствен Фонд за разследваща журналистика с първоначален бюджет от 1.75 млн. долара.
2010
През пролетта Huf Po решава да разшири хоризонтите си, добавяйки отделни подсайтове, посветени на "Храна“ и "Изкуство“. През април обявява, че пуска собствена Twitter версия, която се явява като продължение на основния новинарски сайт, но е отделно обособена. През лятото на 2010 г. сайтът придобива Pollster.com, агрегатор за политически анкети и кратки политически новини, малко преди това купува технологичната компания за данни и онлайн изследвания Adaptive Semantics. През същата година Huf Po успяват да превърнат т.нар. реклама в социалните мрежи, включваща и "спонсорирани блогове“, в основен източник на приходи за компанията.

Стр. 6

M3 College организира обучение на тема: “PR в мрежата. Интернет и новите предизвикателства”

www.prkernel.com | 25.01.2011
 
Период на провеждане: 07.02.2011 г. – 21.02.2011 г. в дните понеделник и сряда от 18:00 ч. до 21:00 ч.
 

1. Въведение. Обзор на основните онлайн ресурси.
2. Аудитория. Кой е в Интернет? Нашите публики онлайн.
3. Класически начини за присъствие онлайн.
4. Уебсайтът като център на онлайн присъствие.
5. Web 2.0 инструментариум и PR – обзор и възможности.
6. Блогове. Блогосфери. Нашите корпоративни блогове. Ние в чуждите блогове. Микроблогинг.
7. Социални мрежи и социални медии. Начини на присъствие. Успешни практики.
8. Управление на репутацията онлайн.
9. Стратегии за успешно онлайн присъствие.
10. Примери и добри практики.


Информация за лектора:

Жюстин Томс е водещ експерт в областта на онлайн медиите, маркетинга и PR. Основател и ръководител на уебагенция ABC Design&Communication Group и онлайн медийна група „Аз медиа“, част от която са популярните сайтове Az-jenata.bg, Az-deteto.bg, Kafene.bg и други. Занимава се с изготвяне на цялостни концепции за изграждане на уебсайтoвe и онлайн присъствие. Специалист в сферата на интерактивната реклама, онлайн маркетинга, медияпланирането за Интернет, имейл маркетинга и Web 2.0. Има публикации в печатни бизнес издания и своя страница в списание .Net, откакто излиза на български език. Автор е на 8 книги по темата онлайн медии и маркетинг, уеб присъствие, на редица изследвания и статии в специализирани издания. Жюстин Томс е дългогодишен преподавател в НБУ, лектор в семинари и корпоративни обучения на тема онлайн медии, PR, маркетинг и реклама в Интернет у нас и в редица европейски страни. Основател и идеен ръководител на конкурса за най-добър сайт „БГ Сайт“, организиран през 1999 г. Активно работи за развитието на уеб в България.


Формат
: Семинар
Лектор: Жюстин Томс
Хорариум: 14 учебни часа
Допълнителни материали: Материалите ще се получават на място и ще са съобразени с практическата насоченост на курса
Сертификат: Всеки курс гарантира високо ниво на подготовка и удостоверение за професионална специализация.

Оригинална публикация

Най-добрите блогове на 2010 година

сп. PC Magazine | Ерик ГРИФИТ | 21.01.2011

 
Нашите любими всекидневни онлайн четива
 

Няма спор, че ние прекарваме много време във връзка с интернет. И то най-вече за работа – например в четене на блогове. Този тип "изследвания" ни помагат да съставим ежегодния списък на любимите ни блогове. Някои са ви познати, други са съвършено нови. Но общото между тях е, че редовно публикуват интересни материали (или снимки и видеоклипове) за ваша информация и забавление. Тук ще ви запознаем с първата десятка от петдесетте блога, които ни харесват най-много.

1. 1000 Awesome Things

Във Вселената има хиляда изумителни неща и този сайт редовно е на първо място сред тях.

2. All Facebook

Влогът за Facebook, поддържан от MediaBistro, е отличен източник за всякакви новини и коментари във връзка с тази социална мрежа – добри, лоши и странни.

3. Apartment Therapy

Този сайт за мода и домашно обзавеждане е предпочитан от хората, които обитават апартаменти в многоетажни сгради. В него може да намери полезни съвети всеки, който живее в относително малко жилище.

4. Autoblog

Този блог на AOL третира всички аспекти на автомобилите. Той разполага с много журналисти,
които пишат статии.

5. Awful Announcing

Очевидно спортът е легнал на сърцето на слабо компетентните автори на реклами, както личи от видеоклиповете в този блог.

6. Awful Library Books

Докато Google Books работи здраво, за да направи всяка книга достъпна онлайн, Awful Library Books показва книгите, които са направо отвратителни.


7. The Awl

Бивши редактори от сайта Gawker основаха този смешен блог, съдържащ клюкарски новини и поп-култура. Впрочем той е доста търсен.


8. Bleeding Coo
l

Ако смятате, че баровците си нямат собствен блог за клюки, жестоко грешите.


9. A Blog about History

Любителите на историята вероятно ще харесат този блог, пълен със статии и връзки към други уеб ресурси на историческа тематика от цял свят.


10. Boing Boing

Този много популярен блог на тема високи технологии и култура покрива всичко, което може да ви е интересно – от филмите от серията "Завръщане в бъдещето" до снимки на роботи.

Стр. 14

Оригинална публикация

Какво пропуснаха медиите през годината?

в. Капитал | 24.12.2010 

Капитал попита блогъри за събитията, които останаха без отзвук
***
Интересните теми са просто преразказани
Мартин Заимов, общински съветник, блогър
Българските медии изпускат смисъла на живота. Те са изключително изостанали и не задават въпроси въобще, т.е. почти нищо не ги интересува. И обслужват собствениците си, които, общо взето, са неизвестни. Ввместо това би трябвало да са малко по-любопитни. По-голяма част от интересните въпроси на годината са пропуснати или просто преразказани. Уникални неща се случиха тази година. Нещо сериозно да имаше за "Уикилийкс"? Страдам от липсата на медии в общинския съвет – журналистите преразказват какво се говори и не правят никакво усилие да разберат какво в действителност се случва там. А пък да не кажем да си зададат въпроса какво би трябвало да се случи, за да могат да формират реалните желания и нужди на хората.
***
Медиите изпуснаха Канкун и Африка
Юлиян Попов, председател на УС на Българско училище за политика, блогър
Българските медии изпуснаха Канкун. Защо трябваше да пишат за климатичната конференция в Канкун, Мексико? Миналата година климатичната конференция в Копенхаген предизвика огромна медийна вълна, първо положителна, после отрицателна. Копенхаген не постигна много. Канкун не се радваше на голяма публична кампания, но постигна доста повече. Държавите по света се разбраха за повече мерки за намаляване на въглеродните емисии. Това означава, че Европейският съюз ще предприеме по-амбициозни действия за енергийна ефективност и развитие на възобновяемата енергия. Това пък означава, че България, страната с най-ниска енергийна ефективност в ЕС, има шансове да повиши конкурентоспособността си, но и рискува да остане още по-назад, ако не е в крак с онова, което стана в Канкун. Българските медии пропускат да пишат и за Африка – голям и неоправдан пропуск и пренебрегване на една от най-важните и най-динамично развиващите се територии.
***
Животът на бизнеса не е интересен за медиите
доц.д-р Десислава Бошнакова, зам.-ректор по международни отношения и ПР на НБУ, издател, блогър
В тази трудна година за мен медиите по-скоро отразяваха – следваха – събитията, и много малко търсеха отговори на въпросите защо се случват тези неща. Много от "големите" истории не получиха отговор в публичното пространство и след като светлините на прожекторите се насочиха към други теми и събитията, повечето от медиите сякаш забравиха, че нещо се е случило и отговор не е намерен. Разбира се, не можем да подминем казуса с телефоните за подарък, който отново вдигна шум и привлече вниманието около проблем, за който много от гражданите се досещат, но как да се реши този проблем не бе тема от публичното пространство. Много ми се иска медиите да станат наистина четвърта власт и да са коректив на управлението, независимо кой е на власт, а не да следват събитията.
И още нещо – животът на бизнеса, неговите проблеми, животът на българина – тези неща сякаш не са теми, интересни за медиите. Освен ако няма кризи, престъпления или други лоши новини.
Много ми се иска през 2011 г. медиите да генерират съдържание, което човек да го е яд, ако пропусне.
***
Липсва силен медиен натиск за промяна
Христо Иванов, специалист "Проучвания и анализи" в "Нетинфо", блогър, най-активният последовател на "Капитал" в "Туитър"
Според мен БГ медиите не пропускат много неща, по-скоро ги споменават мимолетно или само с една гледна точка. Нашите медии обикновено показват или бяло, или черно, много рядко и двете, и почти никога и сивото.
Медиите пропуснаха две големи теми тази година: съвременните технологии – имаше огромни открития (не е само колайдера) и те не се отразяват достатъчно добре. Другата тема е екологичната – петролният разлив беше отразен съвсем отгоре-отгоре (неща, които са далеч от нас, не ни засягат), земетресението в Китай, това в Хаити (по-добре отразено, но нямаше "какво се случи 6 месеца по-късно"), в Чили (само заради миньорите разбрахме за проблемите там), наводненията в Пакистан . Единствено вулкана Какмубешеимето намери място, и то защото беше в Исландия и парализира летищата в Европа.
В България се мълчи за две неща – здравеопазване и образование. Всички знаем, че е зле, но никой не смее да си го признае. И медиите лекичко го заобикалят – сякаш ни е срам от тях. Направи ми впечатление и потулването и неотразяването достатъчно силно от нашите медии на злоупотребите в домовете за възрастни хора и деца с проблеми (двете разследвания на БХК). Всяко чудо за три дни, нямаше достатъчно силен натиск от страна на медиите за наказания и промяна в тях…
***
Медийното пространство генерира шум без да казва нищо
Боян Юруков, информатик, блогър
Като пропуснати теми от последно време мога да включа скандалните промени около изборния кодекс, търговския регистър, подслушването в нета и практическото обезсмисляне на парламента като институция. Всички тези неща постоянно биват засягани в блогове и мрежи от активни граждани, но някак си не достигаха до масовата публика.
Ако трябва обаче да посочим пропуск на медиите в последната година, то това би било не толкова в неотразяването на дадени теми, а по-скоро в начина, по който се представят. Медийното ни пространство е стигнало фаза, в която се генерира ужасно много шум без реално да се каже нищо. Пример за това е пенсионната реформа и промените около осигуровките – чуха се хиляди мнения, хиляди варианти и спекулации, но в крайна сметка не беше предадена никаква информация. Дори излезе статистика, че доста хора са разбрали, че ставките и стажа вече са вдигнати.
В този смисъл почти всички теми от медийното пространство бяха пропуснати в една или друга степен. Журналистиката не е изливане на всички мнения наведнъж или преписване на официални съобщения – това и аз го мога. Журналистът играе роля на модератор и редактор в целия този поток от информация, за да може обикновеният зрител да разбере нещо. Това не видяхме тази година и това чувствам аз като пропуск.

Стр. 41

Блогърът, мой приятел

сп. Sign Cafe | Ралица СТАНЕВА, AMI Communications | 2010-03-18 

В блогосферата е като в бар. Не може да влезеш вътре и да привлечеш вниманието като се провикнеш: "Аз съм най-добрия". Важен е личният подход към всеки – да се представиш и да го заговориш открито, да прецениш дали си пасвате, да не се натрапваш. И чак тогава да се опиташ да му споделиш (продадеш) идеите си.

КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА В ТОЗИ ВИРТУАЛЕН БАР?

Как една шепа хора започна да влияе върху мнението на интернет обитателите чрез своите онлайн дневници и защо погледите на всички PR-и са втренчени в новите лидери на мнение в мрежата?
Българската класация на блогове TopBlogLog класира над 2100 блога по различни критерии като входящи връзки (FeedBurner, authority), посещаемост (посещения, коментари и гласове). В класацията има специализирани блогове за технологии, политика, туризъм, готварски рецепти, фитнес, книги, екология, както и много лични блогове от типа "Днес разходих кучето". Блоговете и пишещите ги са толкова различни, колкото и хората в нашия бар. Общото между тях е, че всеки има постоянна аудитория от сходномислещи последователи с достъп до съдържанието 24/7.

БЛОГЪРИТЕ СА НОВАТА НЕЗАВИСИМА ТРЕТА СТРАНА

(third party endorsement), така необходима, за да убедим целевите си публики в ценността на нашите идеи, продукти и услуги. Читателите им вярват, идентифицират се с тях, тъй като имат сходен опит, преживявания или интереси. Потребителите все повече се доверяват на мнения и препоръки от "хора като мен", а блоговете се превръщат в един от най-популярните източници на информация в мрежата за продукти, услуги, марки и компании. Във време на информационно пренасищане, блогърите се приемат за достъпен и достоверен източник на информация за формиране на лично мнение. Те са алтернатива на традиционните медии, където новините минават през цедката на редактора и медийната политика. Много от тях са заели определена информационна ниша и са станали експерти в нея.

Това ги издига в ранг "авторитети" и лидери на мнение.

Вероятно сте забелязали "ефекта на вълната" в блогосферата – някой блогър пуска тема, приятелите му от blogroll-a я подемат и доразвиват, появява се в социалните медии и мрежи, докато стигне до традиционните медии. Помните ли кой дръпна спусъка на протестите пред НС срещу управлението на тройната коалиция на 14 януари 2009 г.? Историята тръгна от блогосферата. Блогърите дори се идентифицираха с протеста като поставяха банери "14.01 е ден за протест". За разлика от традиционните медии, блогърите са част от аудиторията, имат лице, търсят диалог с читателите си и лесно можем да се свържем с тях. Блогърите са важни за PR комуникациите не само като канал за предаване на информация и като източници на влияние, те са и клиенти, и потребители на продукти.
Понякога в един от любимите ми блогове се появяват съобщения от PR специалисти, тотално несъвместими със съдържанието на блога, директно промотиращи я звезда, я някой продукт. Появяват се на нещо като "стената на срама". Извод: някои PR специалисти осъзнават влиянието на блоговете, но не знаят как да ги използват. Според първото у нас проучване "БГ блогъри за PR практиките", 60% от анкетираните са получавали информация, която не е свързана с темата на блога им.
За нас, PR практиците, е важно да знаем как и защо да се обърнем към блогъри при изпълнение на корпоративните или маркетинговите PR стратегии.
Сега ще оставя теорията в библиотеката и ще споделя някои чисто практически правила от новата дисциплина Blogger relations.

БЛОГЪР # ЖУРНАЛИСТ

Вярно, че някои журналисти поддържат собствени блогове, но повечето блогъри не са журналисти и затова не ги добавяме към листата с медии и не ги заливаме с поток от прессъобщения. Те нямат нужда от поредния спам.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ИСКАТ БЛОГБРИТЕ?

Според проучването "БГ блогъри за PR практиките":

• 87% от блогърите искат да получават информация от PR специалисти, но само ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие;
• 94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, стига да се чувстват свободни да напишат каквото мислят;
• 80% биха тествали продукт или услуга и биха споделили впечатленията си;
• Блогърите предпочитат да получават проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. По отношение на формата, предпочитат текст, снимки и линкове;

ВИЖ КОЙ ГОВОРИ

Преди да се впуснем в разпращане на информация в мрежата, е добре да чуем какво се говори там – настроенията към нашия бранд, кои хора инициират разговори за него, кои думи се "прикачват" най-често, т.е. да си направим мониторинга. За целта можем да използваме Google Alert, RSS, Facebook и други инструменти. След анализ на съдържанието идва ред на т.нар. blogger mapping – изготвяне на лист с ключови блогъри, измерване степента им на влияние (influence measurement) и оценка на отношението им към бранда. Тази синтезирана иформация ще ни помогне да създадем PR стратегия на бранда в мрежата (блогосфера, социални мрежи, форуми). Блогърът не е самоцел за PR специалиста. Не всеки блогър е подходящ за запознанства с бранда – някои обновяват блога си рядко и губят влияние, други са т. нар. "хейтъри" и комуникацията с тях априори е обречена на "затръшване на вратата под носа", а трети пък са откровено комерсиални (предлагам да ги избягвате, ще разберете защо в края на текста : ))

ДА "НАХРАНИМ" БЛОГЪРИТЕ

Не в буквалния смисъл, който Надежда Михайлова вложи в репликата "да нахраним журналистите". Тук става въпрос за основната храна на блога – полезна и интересна за читателите информация. Миналата година в AMI Communications направихме онлайн кампания за нов модел принтери на HP. Избрахме майки-блогъри за канал на посланията. Целта ни беше да ги накараме да погледнат на домашния принтер като нов начин за забавление с децата. Подсказахме им някои креативни идеи за принтиране – как да си направят семеен албум, стикери за чаши и как да украсят домашните на децата си с цветни шаблони. Получихме много позитивни коментари и още добри идеи. И двете страни останаха удовлетворени от споделената информация.

ПРИЯТНО МИ Е, PR-ЪТ НА КОМПАНИЯТА X

Важно е комуникацията с блогъри да започне с открито и лично представяне чрез имейл, а не в коментарите под материал за нашия бранд например. Те оценяват директната комуникация от типа: "Здравей, казвам се Ралица и работя за компанията X. Следя блога ти и т.н." Чиста работа. Никакви прессъобщения.
Прилагаме правилото за откритост и на други места в мрежата – социални мрежи като Facebook и Linkedln, когато коментираме във форуми или под постингите на блогъри.
Миналата година блогърът Oggin поде инициатива срещу некоректно отношение на Транскарт към картодържателите й. Под материала, с който призоваваше клиентите на компанията да подадат колективен иск, се заформи дълга дискусия, a Oggin разобличи служител на фирмата да изказва положително мнение за продуктите на компанията от името на служител на ПИБ. Топ пример колко е трудно да скриеш самоличността си в мрежата.

БЛОГООБВЪРЗВАНЕ

Целта на PR специалиста е запознанството с блогъра да прерасне в разговор, взаимопомощ и дългосрочно сътрудничество, което да поощри развитието на нови идеи за бранда и да окуражи блогъра в разпространяването на добри новини за нашите продукти. Затова е важно да му предложим оригинални продукти и идеи и по този начин да задействаме механизма "от-уста-на-уста" сред неговите последователи. Комуникацията с блогъра не е едностранно и еднократно изпращане на информация, а обвързване.
Ако теглим чертата на казаното дотук, можем да обобщим комуникацията с блогърите с четири основни стъпки: планиране, слушане, анализ и обвързване (изграждане на взаимоотношения).

И сега да се върнем на въпроса защо не е полезно да плащаме на блогъри.

No Blogola, No Payola** Съвсем наскоро medibistro.com писа за CEO-то на KMR Communications, която изпратила писмо до блогъри с предложение да й намерят клиенти срещу заплащане. Блогърите веднага я изобличили. Плащането под масата както на журналисти, така и на блогъри може да даде бърз и ефективен резултат на момента, но завинаги спъва създаването на дълготрайни win-win взаимоотношения. Разменната монета в работата с блогъри и журналисти е информацията. Колкото по-нова и близка до интересите на техните читатели, толкова по-ценни и търсени ще бъдем като източник на информация.
Някои блогъри оценяват и добавената стойност към информацията – да задържат продукта, който са тествали, да им осигурим пътуване или друг тип преживяване с продукта или услугата.
При плащането на блогъри в замяна на публикация има и друг риск – блогърът да разкаже за опита да го подкупите. Това петно ще стои върху репутацията ви, докато интернет светува.
Като заговорихме за ограниченията в общуването с новите онлайн инфлуенсъри, не мога да не спомена натиска на някои компании върху блогъри за сваляне на негативен постинг. Това поведение в стил "внимавай какво говориш" ми напомня за едно друго време, когато свободното слово беше табу. Ако някой блогър се разочарова от компанията или продуктите й, най-добре да се обърнем лично към него, да се опитаме да разберем какъв е негативният му опит и дали можем да му помогнем, а не да заемаме отбранителна позиция в коментарите под постинга или да настояваме да свали материала. Въпреки това, 19% от анкетираните блогъри в "БГ блогъри за PR практиките" са получавали молба за сваляне на публикувана от тях информация.

* БГ блогъри за PR практиките" – първото в България проучване сред блогъри, инициирано от AMI Communications.
** Blogola – плащане за положителни статии в интернет, аналогично на практиката да се плаща на традиционните медии за публикуване на положителни материали, т.нар. Payola (б.р. – термините са на Business Week).

Стр. 100-101, 102

Кеворк Кеворкян: “Блогърите с техните неконтролируеми страсти са опасно и заразно зло!”

в. Про & Анти | Ангел ГРЪНЧАРОВ, блогър | 2010-01-29 

Случайно попаднах на коментар на Кеворк Кеворкян. Наречен е с претенциозното заглавие "Бездомни попове". Алея на брътвежа – и в нея доайен-патриархът на манипулативната "журналистика Кеворкян се изживява като недооценен жив класик на перото: стилът му е лек, пърхащ, съдържа нещо едва ли не хемингуеевско.
В анализа му откривам ред верни думи и констатации, които обаче в неговите уста звучат като краен цинизъм. А пък напъните му да се представя като морален блюстител и поборник за чистотата на журналистическите нрави ми прилича на това престаряла труженичка на сек-суално-проститутския фронт да се захване с произнасянето на патетични речи, проповядващи възвишеността на сексуалното въздържание, аноргазмията и на аскетизма. Та ето какво казва нашият поборник за чисти журналистически нрави: "Това беше една от най-мизерните за телевизионната политическа журналистика години, поне откакто се помня." Истина е това, което казва. Вече го няма дискретния чар на умелата ченгесарска манипулация, останала е някаква просташко-дебелашка милиционерщина, подлизурство за пари от типа на Барековото, мутренска свинщина, подобна на Яневата.
Но има нещо още no-впечатляващо: Кеворкян се обявява за защитник на свободата на словото, представете си; ето, четете, дивете се докъде я докарахме: "От алеята на журналистиката лъхаше често на нещо безсмислено вместо на нещо разумно, трезвите гласове бяха заглушавани."
От алеята на журналистиката "често лъхало", представете си, на "нещо безсмислено"! А пък "трезвите гласове" били заглушавани!!! Интересно ми е: а какво ли разбират под "трезви гласове" тъкмо ченгетата от ДС, чиято медийна хегемония е безусловна и така мощна, че нищо не може да я разклати. И кой ли в такъв случай заглушава тия така драгоценни за ченгетата "трезви гласове’?! Господа и дами, Оруел ряпа да яде 6 тоя свят на криви огледала, който сътворява с няколко мацвания на четката нашият журналистически Рафаело, нашият Кеворкян Димитров!
А ето сега и репликата срещу блогърите, която всъщност ме накара да напиша нещичко по повод на "хемингуеевската" статия на агента: "Екскрибиционистите (блогърите) с техните неконтролируеми страсти са опасно и заразно зло, това вече е очевидно. Тази тъмна страст обаче отдавна е овладяла и телевизиите."
"Екскрибиционистите" са блогърите, значи. Страшно нещо е поетичната ченгесарска душа, когато е уязвена от нещо.
Нали беше "свободолюбец", що тогава така злобно се нахвърля срещу блогърите? Ченгесарското високомерие на истинските господари на България тук достига непостижимо гръмки акорди.
Пръстите ме сърбят да напиша логически анализ на изпусната от Кеворк злобна фраза. Но сега бързам, имам друга, по-важна работа. Затуй ще се задоволя само с това, което направо боде очите.
Свободата на словото, пък и на мисълта, не е друго, господин Кеворкян, а тъкмо това, което ти наричаш "неконтролируеми страсти". Не знам даваш ли си сметка що е туй "контролируеми страсти" и как подобен идеал се връзва с крокодилските ти сълзи по "заглушаваните трезви гласове". Всичко в мозъка на ченгето е преобърнато, нормалната човешка логика тук не действа. "Тъмната страст", идеща от интернет и символизирана от блогърите, била тръгнала да овладява и… телевизиите! Какъв кошмар: телевизиите да станат свободни и неконтролируеми!!! Ченгето няма как да не поставя на най-висок пиедестал оруеловското "Свободата е робство". Ето защо, ако тъмната блогърска страст бъде изпусната от контрол, прекрасният оруеловско-ченгесарски свят, на който се радваме, като едното нищо ще се сгромоляса без остатък.
Благодаря ти, господин Кеворкян, за тази твърде висока оценка на блогърстването! По-голям комплимент ний, "тъмните сили", ний, рушителите на светлата вселена, не сме получавали и едва ли някога ще получим! Сполай ти! Нищо че сам силно ще се изненадаш, ако някога изобщо разбереш какво си благоволил всъщност да кажеш…

Стр. 6