в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 2010-01-25 

Единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията, смята известният режисьор

Академик ХАЧО БОЯДЖИЕВ е известен български режисьор, роден е на 20 януари 1932 г. в София. Малцина знаят, че истинското му име е Имре. Родителите на майка му, която се казва Пирошка, се преселват от Унгария в България и тя започва работа като шапкарка на ул. "Леге" в столицата. Там я среща баща му – Димитър Соколов, известен столичен бохем, личен приятел на принц Кирил. Пирошка и Димитър се сближават, тя забременява и искат да се оженят. Обаче нейният баща – виден унгарски фабрикант, не й позволява да сключи брак със Соколов. Тя ражда Имре едва 17-годишна и е принудена да го даде за осиновяване. Хората, отгледали го с много любов, произхождат от богат арменски род. Кръщават го Хачадур Крикор Бояджиев. Детството му минава в Нови пазар, след което учи в Пловдив, а през 1951 г. идва в София. Завършва висша математика и театрална режисура във ВИТИЗ през 1958 г. В Англия защитава докторат по кино- и телевизионна режисура. Генерален директор е на БНТ в периода 1993-1995 г. В момента е режисьор на предаването "Полет над нощта", което се излъчва всеки петък по БНТ и БНТ САТ и Военния телевизионен канал.

- Г-н Бояджиев, през последните години в България ту се появяват, ту се закриват телевизии или пък се сменя собственикът им. Обществото като че ли не успява да разпознае сред тях своята медия. Та има ли днес обществени телевизии у нас?

- Има! Една. Това е БНТ.

- Казвате го, защото може би сте пристрастен?

- Не, не съм пристрастен. Българската национална телевизия си е държавна обществена телевизия. Такава, каквато е BBC, ARD, ZDF, RAI 1, RAI 2 и RAI 3.

- Кажете тогава какво означава телевизията да е обществена.

- Обществената телевизия служи на изискванията и потребностите на обществото. А задължение на държавата е да я финансира. За съжаление обаче държавата обръща повече внимание на комерсиалните телевизии, отколкото на националните. И е смешно да се говори, че държавата субсидира БНТ. Парите, които й дава, са нулеви.

- Как тогава оцелява националната телевизия?

- Оцелява със съкращаване на програми, с отсъствието на големи художествени произведения, които са задължение на телевизията… Но те преди всичко са задължение на държавата…

- Винаги ли е било така?

- Не. В последните 10-15 години много малко внимание се обръща на националната телевизия и на националното радио. Ще ви дам пример. Сега съкратиха някъде около 20% от миналогодишния бюджет на БНТ, дават й 60 млн. лева. От тях една четвърт – близо 15-16 милиона, са наем за предаватели на БТК – частна фирма. 750 хил. евро всяка година се плащат за наем на сателит – по един договор отпреди 3-4 правителства. Когато месечният наем е между 5 и 15 хил. евро, по договора, който е за 12 години, се плаща в пъти над тази сума. И за да се прекрати това, трябва да се плати цялата сума. Отгоре на всичко в Съединените щати и в Южна Америка излъчването на сателитния канал БНТ САТ е с 6 часа закъснение. Това само в България може да стане!

- Има ли как една национална телевизия да оцелява благодарение на рекламите, или това е в разрез с ролята й на обществена медия?

- В пълен разрез! Обществената телевизия ще оцелее, защото е задължително да я има, съгласно принципите и законите на Европейския съюз. Пример давам със ZDF и ARD – те са държавни обществени телевизии със 7 милиарда евро бюджет.

- А казахте, че за БНТ са предвидени 60 милиона…

- Да. Нека приемем, че сме малка държава. Но тая малка държавица – нашата, е с прекалено много телевизии. В Австрия има две или три програми и само една от тях е частна. А ние сме тъпкани с кабеларки.

- Колко телевизии са достатъчни за България според вас?

- Това е въпрос на търговски проекти. Не мога да бъда компетентен тук.

- А каква сума е необходима за една обществена телевизия, за да може тя да изпълнява функциите си както трябва?

- Ще ви дам пример. До 1989 г. имаше единствено Първа програма, Втора се създаде допълнително, по-късно. Та за Първа програма се отделяха 128 млн. лева, които правят към 600 млн. лева сегашни пари. От тези 128 млн. лева 40 милиона отиваха за игрални филми и се произвеждаха сериали за БНТ, 30 млн. лева – в студио "Екран" за документално и художествено кино, а останалите пари бяха предостатъчни за програмата.

- Липсата на средства ли е причината сега в БНТ да не се правят игрални филми и сериали?

- Правят се! Как да не се правят?

- Е, в по-малки количества отпреди…

- Причината е в парите. Сега например тръгна продължението на българския сериал "Клиника на третия етаж". И второ, става дума за качество. Моето мнение е (но то е все тая дали е мое или не, защото никой не чете и не слуша), че реклама в БНТ и в БНР не трябва да има.

- Изобщо?

- Изобщо. А трябва ръководствата на тези медии да заявят пред парламента, който гласува бюджета им, че за да бъдат сериозни държавни обществени структури, трябва да направят примерно 20 театрални спектакъла, 30 забавни програми, 40 детски предавания… Разбирате, че аз си измислям цифрите сега. Освен това всичките предавания с обществена значимост, където въобще реклама не може да има, но зрителят се нуждае от тях, трябва сериозно да се финансират. Защото телевизия не се прави само с пари, а се прави с много пари.

- В някои държави зрителите плащат определена такса, за да гледат обществена телевизия…

- Това тук не е възможно. В България до 1989-а за радио и телевизия имаше 12 лева годишна такса, която отпадна. Вече при толкова много кабелни и ефирни телевизии това не може да стане. Например във Великобритания – там такси "вървят". И гледам напоследък различни мнения от Европейската организация за телевизия, където реагират много остро на намалените бюджети на обществените телевизии. Защото единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията. Единствено! Всичко останало са формати, купени от разни частни фирми с цел печелене на пари.

- Вие сте известен режисьор, създател на българския мюзикхол, автор на много новогодишни програми… Съществува ли рецепта или формула за добро забавно предаване?

- Думата "рецепта" в случая е много неясна. Няма и формула. Има човек с фантазия, който прави предаване, което се харесва на хората, и толкова…

- Как се отнасяте към новите телевизионни формати? Гледали ли сте "Цената на истината", "Шоуто на Слави Трифонов", вечерното предаване на Иван и Андрей, танцувалните програми?

- Най-добре е нищо да не кажа… Напишете – "мълчание".

- Мислите ли, че зрителят иска телевизионните предавания да отразяват неговия характер, бит, начина му на живот…

- Това го прави БНТ.

- Някои може би предпочитат сериалите пред реалността…

- Кои сериали?

- Напоследък се излъчват много турски…

- Абе аз ги харесвам турските сериали. Защото те са на няколко крачки пред всички останали сериали, не искам да кажа пред "Дързост и красота", но в сравнение с латиноамериканските са огромни крачки напред. Е, има и италиански, и американски сериали, които вървят по БНТ. Те са много добри. Но лично аз не мога да вържа сериалите. Те са примерно 2113 броя! Ако накарам някой да разкаже в кой сериал какво става, никой няма да може. И затова те минават и заминават, но забавляват възрастното население на България.

- Какво днешните телевизии правят най-добре – информират, образоват, забавляват или манипулират?

- Обработват.

- Обърнахте ли внимание какво даваха на Нова година по телевизиите?

- Обърнах, да.

- И?

- "Мълчание".

- Смятате ли, че БНТ направи грешка, като плати на Горан Брегович почти всички пари, предвидени за новогодишната програма?

- Това е нулев бюджет за една новогодишна програма. Дали е Горан Брегович, Шарл Азнавур или Лили Иванова – няма значение. Важното е, че такава програма, на такъв площад трябва да бъде платена от общината, а не от БНТ. Защото това е мероприятие за гражданите на София. Тоест телевизията трябва само да го отрази, а парите да дойдат от общината.

- Водени ли са подобни преговори със Столичната община?

- Не знам. Не управлявам телевизията от 15 години. Но смятам, че госпожа Фандъкова трябва и това да има предвид занапред.

- Как според вас повлия демокрацията на развитието на телевизията? Много ли се промени тя? За добро ли е или…

- Като изключим проблема с бюджета и парите, смятам, че демокрацията помогна на телевизията и на журналистиката.

- Нормално ли е уличният език, пошлостта, чалгата да присъстват в медиите?

- За това голяма вина имат печатните издания, дори преди телевизията. И "перфектният" български език, който звучи от парламента. Тоест чалгализирането изключително вреди. Но това е временно явление.

- Какво мислите за днешните млади, които четат все по-малко, а ако го правят, голяма част от тях използва за целта интернет?

- Аз лично не боравя и не желая да боравя с интернет. Защото смятам, че на този етап интернет на 90% е фалшификат. Ползват го много активно разузнавателни и идеологически организации по света, за да си правят анализи. Не приемам интернет, защото смятам, че той ослепява младите хора. А и те там повече си играят, правят си закачки, пращат си поздрави… Интернет за мен е прогрес на технологията, но неправилно ползвана, която вреди на човека, на мисленето и на фантазията му.

- Все пак в предаването "Полет над нощта" използвате и този начин за връзка със зрителите…

- О, много активно го ползваме. Но това е заради шоуто, заради характера на предаването. Основно обаче използваме телефони. А телефонът е старо понятие, нали?

- Това, че продължавате да се занимавате с телевизия, какво ви дава – удовлетворение, наслада, държи ви във форма?

- "Полет над нощта" е мое задължение. Предаването се прави вече 8 години. Предназначено е основно за над 2 милиона българи зад граница, които редовно ни се обаждат. И това е контактът България – чужбина. Това е живо предаване. Трае 3 часа. Има особено силен интерес към него. И е единственото предаване, на което никой не може да определи рейтинга. Защото няма такава организация, която да търси рейтинг по целия свят, където живеят българи, които го гледат. Аз съм убеден, че в петък вечер имаме 2 милиона зрители.

- Това ли е най-важното за вас?

- Това е основното за предаването! "Полет над нощта" е най-българското предаване на БНТ.

- Има ли други програми или водещи, които да харесвате, или поне такива, които да ви вдъхват надежда?

- "Мълчание".

- На 20 януари имахте рожден ден, навършихте 78 години – да сте жив и здрав още дълго време! Как обикновено отбелязвате този ден?

- Нормално.

- Разкажете какво правихте?

- Изпих две ракии. Това е.

Стр. 8

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Борислав КАНДОВ | 2010-01-23 

Вместо да поиска по-добър механизъм за финансиране, БНТ заложи на лесното – повече реклама

Съобщение на ЕК за прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение
За пръв път от доста време държавната БНТ успя да продаде цялото си рекламно време. И за пореден път поиска да продава повече с аргумента, че парите не стигат за издръжката на медиата.
Ръководството на телевизията даде гласност на исканията през седмицата, в която в парламентарната медийна комисия се обсъждаха на второ четене промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Текстът, регулиращ медийния пазар, бе ремонтиран (за 27-ми път), за да бъдат отразени в него промените, произтичащи от новата аудио-визуална директива, приета от Европейския парламент. В него се казва, че БНТ има право да продава 15 минути реклама на 24 часа програма, като само шест от тях – в праймтайма. За частните медии ограничението е 12 минути на час. Освен от рекламните приходи БНТ се издържа и от държавна субсидия, която за 2010 г. е в размер на 60 млн. лева. Това слага оръжие в ръцете на частните тв компании, които винаги са били против присъствието на рекламни блокове в обществения канал. Контрааргументът на БНТ е, че заради икономическата криза субсидията й е била намалена със 17% в сравнение с 2009 г. Така съставките за поредната война между държавната и частните медии бяха налице и взривът не закъсня. Но (поне засега) вълната отново повали исканията на държавната медиа. А всъщност проблемите й се коренят съвсем другаде – в модела, по който тя се финансира от държавата.
БНТ като играч на пазара
В началото на годината от БНТ се похвалиха, че са запълнили рекламното си време въпреки финансовата криза, която ограничи бюджетите на рекламодателите. До съвсем скоро не беше така. Според данните на изследователската агенция TNS/TV Plan дори през най-силния откъм рекламни приходи на БНТ юни 2009 г. (по време на парламентарните избори) телевизията успя да запълни едва 85% от 15-те си минути рекламно време на денонощие, отредено й по закон.
Запълването на рекламното време даде самочувствие на БНТ да разпространи становище, според което ограничението в ЗРТ за правото на медиата да излъчва само 15 минути реклама на ден е вече "неадекватно и остаряло". Това ограничение бе въведено през 1998 г. и тогава неговата цел беше да се поощри развитието на нововъзникващите частни телевизии. В момента обаче ограничението е "в разрез с практиките в ЕС, където държавните телевизии генерират около 50% от приходите си чрез продажба на реклама", твърдят от БНТ. Което е леко манипулативно изказване, тъй в някои държави членки обществените медии изобщо нямат право да продават рекламно време.
От друга страна, намаляването държавната субсидия на БНТ със 17% я връща на нивото от 2005 г., което няма как да й даде възможност да инвестира в качествена програма. "Годината, която измина, беше изключително тежка и наложи много сериозни съкращения на разходи, хонорари, възнаграждения по предавания. Предоговорихме бюджетите на външните продукции, съкратихме до минимум разходите за гориво, за производство, за мобилни телефони, за абонамент, за командировки. Повече няма накъде, санитарният минимум вече е достигнат. Ако не се намерят начини БНТ да се дофинансира тази година, тя няма да може да поддържа тази програма до края на годината и ще трябва да сваля часове програма", се казва в отговорите на екипа на държавната медиа до "Капитал".
Според предвиденото в бюджета субсидията на БНТ за 2010 г. е 60 млн. лв. За 2009 г. по официални данни телевизията е продала реклама за близо 12.7 млн. лева, според мониторинга на TNS/TV Plan. Реално тази сума е по-малка, тъй като от нея не са извадени търговските отстъпки, които се правят за големи рекламодатели. Пред в. "24 часа" генералният директор на медиата Уляна Пръмова коментира, че на телевизията са нужни още 20 млн. лв., за да поддържа нивото си. Телевизията има задължения към "БТК груп" за разпространение на сигнала, трябва да се направят инвестиции и заради предстоящата цифровизация. Тя предупреди, че финансовото състояние, в което се намира телевизията, ще я принуди да спира предавания.
Търговските телевизии в лицето на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) естествено шумно се възпротиви на исканията на БНТ и по време на обсъжданията на промените в ЗРТ ограничението от 15 минути на денонощие остана в сила.
Така БНТ за пореден път заора в дебат, от който никога досега не е излизала като победител, вместо да насочи вниманието на законодателите към реалния проблем – неефективното определяне на размера на държавната субсидия. Сега всяка година ръководството представя пред Съвета за електронни медии и медийната комисия в парламента в докладна форма какви разходи и инвестиции има и планира да направи. Думата има и Министерството на финансите.
Този процес има две огромни слабости – възможността за големи грешки в прогнозираните нужди на медиата и огромното влияние, което правителството може да оказва върху съществуващата като защитник и проводник на обществения интерес телевизия. За сравнение: във Великобритания бюджетът на Би Би Си се определя след широк дебат за срок от 10 години, което намалява влиянието на властимащите върху компанията. Друг възможен източник на приходи в момента се обсъжда в Испания, където обществената телевизия RTVE се финансира изцяло от държавата и където се обмисля въвеждането на нови данъци върху за частните тв компании (3% върху приходите), телеком операторите и отпускане на 80% от таксите, начислявани за използването на радиочестотния спектър в страната. По този начин правителството няма да определя сумата за финансиране на държавните медии и се гарантира по-голяма независимост.
Най-големият недостатък на настоящия модел на финансиране всъщност е, че той може да се окаже несъвместим с европейското право, което има строги правила за отпускането на държавна помощ за който и да било бизнес. Чехия и Словакия поетапно ще забранят рекламата в обществените си медии през 2012 г.
Колкото и да не му се иска на ръководството на БНТ, в дългосрочен план рекламите нямат място в обществения ефир. Просто няма как една медиа да претендира за обществен статут, докато се опитва да угажда на интересите на частния бизнес. А всяка демократична държава има нужда от независима телевизия, която да бъде коректив и на държавните управници, и на корпоративната машина. Всичко това означава само едно: БНТ ще трябва да излезе от що-годе комфортното си състояние и със силни, смислени и ефективни аргументи да извоюва бъдещата си независимост. Всъщност това е задача не само на все-още-държавната телевизия, а на всички. Защото в случая не става дума просто да се гарантира оцеляването на БНТ, а да се измисли такъв механизъм за финансирането и управлението й, който да защити независимите и свободни мнения в националния ефир.

Снимка: Цветелина Ангелова, вестник "Капитал"

Стр. 33

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА | 2010-01-22 

ЕК ограничи допълнителните приходи за обществените оператори

През изминалата година ЕК прие съобщение, което изрично очерта рамките, в които обществените телевизии трябва да бъдат субсидирани за осъществяване на своите функции. Финансирането, което държавите членки могат да осигуряват за обществените оператори, не може да надвишава разходите, които са необходими за осъществяване на обществената функция на съответния оператор. Ако противното се случи, ЕК счита това са свръхфинансиране и налага санкция на съответната държава членка за непозволена държавна помощ.
"Ролята на Комисията е ограничена до проверка дали е налице очевидна грешка що се отнася до определението на обществената услуга в сектора на радио- и телевизионно разпръскване", пише в Съобщението на Комисията относно прилагането на държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието на 9 юли 2009 г.
Комисията не решава кои програми се предоставят и финансират като услуга от общ икономически интерес, нито поставя под съмнение естеството или качеството на определен продукт. В определението на мисията за обществената услуга би имало обаче очевидна грешка, ако то включва дейности, за които не би могло да се счита, че отговарят (съгласно текста на Протокола от Амстердам) на "демократичните, обществените и културните потребности на всяко общество". "По принцип такъв би бил случаят например при рекламата, електронната търговия, телевизионната търговия, използването на специални телефонни номера при игрите с награди, спонсорирането и мърчандайзинга. Освен това е възможна явна грешка в случаите, в които посредством държавна помощ се финансират дейности, които не носят добавена стойност за задоволяването на социалните, демократичните и културните потребности на обществото", конкретизира Съобщението.
БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления.
След приемането на Съобщението, рекламата в обществените телевизии вече е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
В Чехия и Словакия пък са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша. Обществените телевизии в тези държави се борят за вниманието на зрителите и рекламодателите, без да разчитат на удобната сигурност на подразбиращата се държавна субсидия.
Въпреки тези тенденции, БНТ настоява да бъде разблокирано рекламното й време. Същевременно, по официални справки за миналата година, БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време от 15 минути на ден. Има месеци, в които са продавани едва 3-4 %, което ръководството на БНТ не отрича. През декември е запълнено цялото рекламно време, но по това време на годината продажбите във всички медии по принцип се увеличават. Следователно БНТ има възможност и към момента ефективно да увеличи 3 пъти своите рекламни постъпления. "За съжаление няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с шест минути на час реклама. Ако това време е напълно продадено, регионалните канали и БНТ като цяло би трябвало да се радват на добри рекламни приходи", заяви изпълнителният директор на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори (АБРО) Гриша Камбуров в предаването "Тази сутрин" по bTV.
В писмо до Народното събрание пък българските кинорежисьори, оператори, филмови продуценти, артисти и филмови дейци също се обявиха срещу намаленото финансиране на обществената телевизия. "БНТ е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта, казват творците. Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси и реклама. Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма", завръшва писмото, подписано от председателите на асоциациите на кинорежисьорите, филмовите продуценти и българските оператори, както и от съюзите на артистите и филмовите дейци.
"БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време, но в същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче", категоричен е обаче медийният експерт Иво Драганов.
Просто решение на проблема с финансирането на БНТ предлага бившият генерален директор на медията Кирил Гоцев: "Рекламата в БНТ трябва да бъде напълно спряна, а държавата да увеличи субсидията, за да компенсира липсата на допълните приходи."
От националната телевизия обаче не са съгласни. Генералният директор на медията Уляна Пръмова продължава да настоява законодателят да възприема медията като търговски оператор. "Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия с промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали. Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране. То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време", се казва в съобщение на БНТ. От телевизията обаче са оптимисти, че в крайна сметка парламентът ще приеме тяхното становище. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Иска Фидосова обаче бе категорична, че няма как тези искания да залегнат в новия вариант на ЗРТ, тъй като няма внесени подобни предложения в Комисията за култура, гражданско общество и медии. Евентуално това може да се случи при изготвянето на съвършено новия медиен закон, работата по който ще започне в началото на февруари.

Стр. 2 – 3

БНТ, Новини в 20.00 часа | 2010-01-20 | 20:41:18

Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия в промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали.

Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране.

То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време. Другите промени, гласувани днес от комисията, са: увеличаване на квотата за продукцията на независимите продуценти от 10 на 12 %, без този праг да включва повторенията. При първото четене на законопроекта беше заложено 25 % дял на външните продукции.

Освен това европейската продукция в програмното време на медиите трябва да е 50 %, с изричното уточнение, което се запази от комисията – когато това е практически възможно. Комисията ще заседава и утре, поради големия дял на текстовете, които трябва да бъдат приети.

в. Класа | 2010-01-19 

Изключително важна е философията, по която се правят промените в Закона за радиото и телевизията, и тя върви в две посоки – едната е задължителното хармонизиране на нашия закон с Директивата за аудиовизуални медийни услуги на ЕК, което трябваше да се случи до 19 декември. Второто, което е по-важно, е проблематиката и взаимоотношенията в текущата практика на телевизионните оператори да бъдат регламентирани в този закон. Във Франция имат медиен закон от 1986 г., но всяка година до 1993 г. го изменят, докато се адаптира към практиката. За мен тези промени в момента са продиктувани повече от външен императив, а не от собствена практика. В това отношение от правна гледна точка законът ще прилича на европейския, но това е проблемът на цялата ни държава – прилича на държава, но не е. Първо трябва да се регламентират отношенията в обществената телевизия. Тя и въобще телевизиите са необходим елемент и инструмент на демокрацията. В интерес на по-ефективното управление трябва да се разграничат функциите и личността на председателя на управителния съвет (УС) от тези на генералния директор. Те трябва да бъдат различни лица, иначе всеки контролира себе си. В момента БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време. В същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче. Второто много важно нещо е, че на България са дадени 10 мултиплекса. На тях по технологията MPEG2 могат да се разположат по 4 телевизии, но тъй като ние сме ужасно закъснели, ще минем направо на технологията MPEG4 и тогава на една широколентова честота ще се разполагат по 10 телевизии. Това прави 100 телевизии! Тогава възниква проблемът не колко телевизии като плурализъм на мнения и гледни точки ще има страната, а от какъв финансов ресурс ще се поддържат те. Тези две неща са от изключително значение -първо, регламента на обществената телевизия и нейното финансиране и второ, либерализирането на всякакви практики за приходи в частните телевизии. Инвестициите в цифровата технология са много скъпи, което означава, че телевизиите ще плащат високи такси. Това може да се превърне в непреодолима бариера за телевизии с не толкова популярни формати – новинарски, коментарно-аналитични, които стимулират развитието на гражданското общество. Предишното правителство две години не направи този закон, което е много голям проблем за процеса на цифровизация. В момента го правят скоростно, защото сме закъснели. В много страни от Европа законите също само се променят, а не се правят нови, съобразени с директивата. Но прякото пренасяне на европейските практики у нас не дава такъв резултат. В България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Необходимо е дълбоко осмисляне на всяка мярка, която ще се пренесе тук от европейските директиви, за да можем да видим в каква степен тя ще проработи при съществуващия режим на взаимоотношения. Режим, в който обществената телевизия спешно трябва да дефинира своите ценности така, както ги е дефинирала Би Би Си. Да се гарантира равно отдалечаване на обществената телевизия от политически влияния и по-голяма дистанция на търговските телевизии от финансови и икономически влияния. Това, което се случва в момента, е временно, а ме е страх, че може да успокои управляващите и те да не предприемат кардиналните промени, които са важни.

Стр. 15

Нова телевизия, Календар в 19.00 часа | 2010-01-15 

И сега една тема разбунила медийното пространство в България през последните дни. Това е предложението на БНТ да бъде разрешена повече реклама в програмната й схема. Изпълнителният директор на Асоциацията на радио и телевизионните оператори Гриша Камбуров изказа мнение в предаването „Здравей, България”, че трябва да има ясно разграничение между търговските и обществените медии.
Гриша Камбуров: Телевизията, която уж трябва да е обществена се превръща в търговска, защото не само различията в колко е рекламното време е важно, а важно каква е програмата. Изследването, което ние направихме беше върху цялата програма на БНТ 1 за цялата 2009 година, което въпреки изказването на госпожа Пръмова в интервюто, че рекламните блокове са пълни до пръсване се оказа, че едва една трета са пълни. Има месеци, в които рекламата стига едва 3-4% от ограничението, което те имат. Тоест случва се едно манипулиране или подвеждане на аудиторията, когато се казва, че БНТ е с пълно рекламно време и трябва да се отпусне ново такова. Защо трябва да се отпусне ново такова, след като за 2010 година държавата и е отпуснала държавна субсидия от около 60 млн. лева? Да, тя е намалена спрямо предните години, но всяко едно домакинство и всяка една телевизия в година на криза и според бюджета, който има успява да си свие разходи, според бюджета, който има, същото трябва да го направи и държавната телевизия.
Как се финансират повечето европейски телевизии, които претендират, че са обществени. Кога е позволена рекламата в ефира и доколко съществува държавно субсидиране за този тип медии, отговорите на тези въпроси ще научим в следващият репортаж.
Най-старата телевизия в България разполага с най-голям ресурс от техника и хора. В държавната телевизия само служителите на трудов договор са над 1700 души. Цифрата е в пъти повече от работещите в коя да е частна национална медия. За сметка на това гледаемостта на комерсиалните медии е в пъти повече от тази на държавната. В момента БНТ се издържа от бюджетна субсидия, пари от данъците на хората и от 15 минути реклами на ден. Отправяме поглед към Европа. В Германия например обществената телевизия също има право на реклами 20 минути на ден. Там обаче медията не получава нито стотинка от държавния бюджет. Финансирането става като всяко домакинство с телевизор плаща 15 евро на месец, а парите отиват във фонд за издръжка на медията.
Най-успешният модел за издръжка на обществена телевизия е Би Би Си във Великобритания. При нея няма реклами, няма държавно субсидиране, което да зависи от политици и партии. Семействата с телевизор у дома плащат по 150 паунда годишна за издръжката на медията.
Френската обществена телевизия също не излъчва реклами. Тя ползва държавна субсидия и парите от таксата за телевизор.

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-01-14 

"Търсим начини телевизията да не спре", отговаря Уляна Пръмова

Пълна забрана на рекламата по БНТ поиска вчера Асоциацията на частните български радио- и тв оператори (АБРО).
Това се случва ден след като генералният директор на БНТ Уляна Пръмова настоя точно за обратното – повече минути за реклама, в интервю пред “24 часа".
Държавната и частните телевизии кръстосаха шпаги, тъй като вчера изтече срокът за предложения, свързани с промяната на медийния закон. В началото на годината всеки дърпа чергата към себе си, за да се подсигури с пари по време на криза
В АБРО влизат Би Ти Ви, Нова тв, Дарик радио и почти всички останали частни телевизии и радиа. Според тях спирането на рекламата по БНТ, която може да бъде 15 минути на ден по закон, трябва да стане поетапно – да се отнемат по 5 минути всяка година и така през 2012 г. тя да изчезне от екрана.

10 причини защо това трябва да се случи посочва Гриша Камбуров, изпълнителен шеф на АБРО:

- “По официални справки за миналата година БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време. Има месеци, в които са продавани едва 3-4%", пише АБРО.
Данните на БНТ сочат възходяща тенденция при продажбата на реклама. За октомври са били заети 33,87% от рекламното й време. През ноември продава 68,65% от него. През декември почти стига максимума с продажба на 98,60% от позволените й минути за реклама.
- Няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с 6 мин на час реклама, пише АБРО. И още:
- Противно на пазарната логика БНТ намалява цените си за реклама, въпреки че за нея това е ограничен ресурс. Това поведение влияе негативно върху целия тв пазар, съставлявайки дъмпинг на цените.
- Рекламният пазар в България е константа и от 2009 г. намалява с по 25-30% годишно. Да се увеличи рекламното време на БНТ, означава отнемане на жизненоважни рекламни приходи от малките тематични частни телевизии.
- Общественият интерес изисква да се стимулира конкуренцията, а не да се потиска, като се помпа изкуствено гигантът БНТ. За кризисната 2010 г. субсидията й е 60 088 000 лева. След като всяко предприятие и домакинство може да съкрати разходите си в тази година, така и БНТ трябва да го направи.
- Рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
- В Чехия и Словакия са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г.
- Информацията на г-жа Пръмова (в цитираното интервю) за минутите реклама в Испания е остаряла. По силата на новоприет закон там от 2010 г. рекламата в обществените канали е забранена. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша.
- БНТ трябва да избере дали да получава сигурната държавна субсидия за програмите, които произвежда, или да се бори равнопоставено с останалите участници на рекламния пазар.
- Забраната на рекламата в БНТ е полезната мярка за целия тв пазар, а най-вече за самата обществена телевизия, която ще може да се съсредоточи върху изпълнение на обществените си функции, а не върху създаването на комерсиални програми, които да продава на рекламодателите.
“В година на криза, когато имаме намален държавен бюджет и липсва нов закон за адекватно финансиране на БНТ, търсим начини да не спираме програмата.
Да, има държави без реклама в обществените телевизии, но там финансирането им е чрез такси. При нас тази част от закона изобщо не заработи. Заради кризата тази година имаме дефицит от 20 млн. лева. Рекламата е начин за докарване на още пари. Ние неправим комерсиални програми. Към всичките ни обществени формати има интерес, защото големите рекламодатели търсят имиджови проекти", каза Уляна Пръмова.
Европейският съвет за радиоразпръскване (EBU) е пратил на 11 януари писмо до шефката на НС Цецка Цачева заради намалението на бюджета на БНТ със 17%. С него моли парламентът да преразгледа бюджета, тъй като това щяло да има последици и за каузата на обществените телевизии в Европа. Подобни писма са пратени до още 5 държави, каза Пръмова.

Стр. 24

в. Класа | 2010-01-14 

Българската национална телевизия (БНТ) поиска промени в новия медиен закон, които да регламентират повече време за реклама в държавната телевизия.
В писмо до медиите вчера от "Сан Стефано" 29 оповестиха, че чрез намалените си тарифи са успели да запълнят 98,60% от рекламното си време през декември и дават предложение времето за търговски послания по БНТ 1, което в момента е 15 минути на ден, да се уеднакви с това на БНР и на регионалните програми на БНР – до 6 минути реклама на час.
"Когато преди 10 години Законът за радиото и телевизията бе приет, рекламата в БНТ беше блокирана временно, за да се развият частните телевизии. Към днешна дата това ограничение звучи неадекватно и остаряло", пише още в становището на медията.
Според текста, ако не се намерят начини за допълнително финансиране на БНТ тази година, медията ще трябва да свали часове програма заради намалената със 17% държавна субсидия.

Стр. 4

в. Труд | 2010-01-09

"В момента у нас липсва сериозната, аналитична журналистика", сподели бившият Мистър Панорама Иван Гарелов в "Денят е прекрасен" по Би Ти Ви. И допълни, че продължава да разработва нов телевизионен проект за телевизията майка БНТ, където да вкара творческата си енергия. "Прецених, че има още много какво да дам на медиите", смята тв ветеранът.
"За съжаление още не сме се договорили с БНТ. Там нещата стават бавно", призна вчера Гарелов пред "Труд" – Както вече писахме, мустакатият журналист има желание да прави вечерно предаване с политическа сатира. Очаква се продуцент на бъдещата продукция да бъде Нико Тупарев.
Въпреки че от години не е на екран, Гарелов не губи тв формата си. Различни медии не спират да го канят като водещ на свои предавания.

Стр. 23

в. Монитор | Людмила ГАБРОВСКА | 2010-01-09 

Новият му роман е продължение на “Вчера”

“Историята обича чудовищата.” Тази максима, която Владо Даверов цитира в новата си книга, синтезира най-точно събитията у нас след прелома през 1989 г. Точно на деформациите в обществото ни през този период е посветен романът му Prime time (ИК “Сиела”). Той е продължение на известната му книга “Вчера” – но без точни биографични детайли, поради което много хора могат да разпознаят себе си в образите му. Героят му се лута в хаоса на 90-те години, когато във всички области изскочи най-мръсната пяна на обществото. Акцентът обаче е върху корупцията в държавната телевизия и кипящите в нея интриги и задкулисни сделки. Мнозина се раздвояват между изкушението да се докопат до слава и пари по нечестен начин, други предпочитат да запазят принципите си. Развитието на тази дилема Владо Даверов проследява в кулоарите на медията. “Телевизията е странно добиче – пише той. – Дебне като хищник, храни се с реални събития, засмуква живота подобно мравояд мравуняка си и го връща на зрителите във вид на обществени норми, правила за поведение, политическа ориентация, представи за добро и зло, красиво и грозно. В известен смисъл изземва правомощията на Господ с наглото си присъствие във всеки дом, раздава правосъдие и опрощава грехове… Хората забравиха да общуват, да клюкарстват и да надничат в чуждия двор; не се гледат в очите, а заедно зяпат поредната тъпа програма, от която очакват отговори на всички въпроси…” Да познава в детайли всекидневието в телевизията, не е трудно за писателя, защото той е работил като шеф на филмопроизводството в БНТ. Но е много по-известен с романите си “Вчера”, “Ангели небесни”, “Животът на другите”, “Господин директорът на пристанището”, както и със сценариите на филмите “Царска пиеса”, “Вчера”, “Суламит”, “Живот до поискване”.

Стр. 36