Слави Бинев ще подаде оставка, ако се оттеглят двамата назначени от партията на Корман Исмаилов (допълнена)

www.dnevnik.bg I 02.12.2014г. 

Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев ще подаде оставка като председател на парламентарната комисия по култура и медии, ако се оттеглят зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов и областният управител на София-град Веселин Пенев. Двамата са назначения на Народна партия "Свобода и достойнство – част от Реформаторския блок, които от Патриотичния фронт искат да бъдат отстранени, за да не оттеглят подкрепата си от правителството.

Бинев съобщи за намерението си на едночасова пресконференция в Народното събрание, която даде заради реакцията на интелектуалци, културни дейци и медии срещу избора му. Другите варианти, за да се оттегли от поста, са оставката да му бъде поискана от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който го е предложил на поста, както и ако протестиращите срещу него дадат аргументи, които да не са клишета.

"Не свиря, не пея и не стихоплетсвам"

Слави Бинев е искал да поеме комисията за европейските фондове, но заради политическо решение той е бил пренасочен към друг ресор. Получил е предложението за културата и медиите в късния следобед на миналия четвъртък, по думите му 16.54 ч. Самото гласуване обаче беше три часа по-рано. Първоначално е отказал, но след това преценил, че с неговия седемгодишен опит в европейските институции като депутат в Европейския парламент ще може да привлече повече пари от оперативните програми и фондове. "Едва ли има по-подготвен човек от него по тези теми, ако не в държавата, то в българския парламент", посочи той.

След това припомни, че той бил единственият политик, който повдигнал въпроса за неясната собственост на медиите у нас на европейско ниво, заедно с "обидени и унижени журналисти". Той даде заявка, че ще осветли до физически лица собствениците на медии у нас, "а не да чуваме техните имена само по улиците". "Трябва да освободим медиите от техните зависимости – политически, икономически или каквито там има", добави той.

По думите му той не може да свири, да пее или да стихоплетства, но като шеф на комисията ще бъде мениджър на културните индустрии. Даде за пример културни дейци, които са се занимавали с мениджърски функции, и са похабили таланта си, и не са успели да ръководят, както трябва. По думите му като председател на комисията по култура и медии ще бъде администратор, а няма да дава естетически оценки.

"Не ги познавам тези хора, които ме критикуват по телевизията"

От думите на Бинев се разбра, че той не познавал "като личности" културните дейци и интелектуалците, които го критикували през последните дни в медиите. "Не мога да си представя, че хора, с които никога съм нямал вземане-даване, ме критикуват, все едно цял живот са ходили по мене, до мене, за мене…", посочи той и малко по-късно добави, че е видял много отмъстителни погледи сред тези хора.

По думите му сред недоволните срещу него имало и платени интелектуалци, и хора, увлечени от общото недоволство, и хора, които просто търсят лошия. На въпроси кои са платените културни дейци, Бинев посочи критикуващите го по медиите, но отказа да уточни кои са точно те. На питания кой им плаща той също не отговори, но не изключи това да бъде Цветан Цветанов от ГЕРБ.

Според него единствено от Българската национална телевизия (БНТ) могат да се чувстват засегнати от негови действия, заради организираните от него протести през април 2013 г. От медията реагираха в неделя срещу назначението на Бинев. "Ако някого съм засегнал, извинявам му се", каза депутатът и по-късно се разбра, че точно в обществената телевизия ще бъде първото му интервю. По време на пресконференцията той нарече БНТ бюджетна телевизия, която се нуждаела от обществен контрол. "Някой трябваше да даде тон за песен. Никой не си зададе въпроса защо правя тези атаки срещу БНТ", посочи той.

За БИАД и чалгата

Бинев коментира и критиките към него, че е бил собственик на БИАД – един от емблематичните столични клубове за чалга музика. "Петьо Блъсков (бел. ред. – в момента главен редактор на в. "Труд") беше казал нещо много готино. Отишъл при него един политик, като мен и му казал, че някаква статия не била коректна. И Блъсков му отговорил, че продава вестници, не ги чете", разказа Слави Бинев. По думите му, ако трябва да направи нещо, което да му носи пари, да бъде бизнес, това ще бъде клуб с чалга.

"Но забравяте, че аз съм основател и на клуб "Библиотеката", където се изявяваха всички музиканти, които бяха отритнати, всички, които бяха опукани от властта", заяви депутатът. Според него репродукциите на Мона Лиза, които се продават около Лувъра, не са добри, но туристите ги купували.

Депутатът заяви, че не е чел само една книга – "Винету", както някои хора, имайки предвид премиера Бойко Борисов. На въпроси коя му е любимата книга, кой му е любимият композитор и коя му е любимата постановка той заяви, че не е подготвен за тази викторина, а никога не бил твърдял, че е най-интелигентният човек.

На въпроси за негови законодателни инициативи – примерно Закон за печата или Закон за продуцентите, Бинев посочи, че е не подготвен по тези теми. А и по принцип в такива ситуации се консултирал и с двете страни – лобита, по темата, за да стигне до решение. 

 

 

Оригинална публикация 

АБРО настоява за пълна забрана на рекламата в обществената медия

в. Пари | Силва ЗУРЛЕВА, член на управителния съвет на АБРО | 17.08.2010

Ние от АБРО сме категорично против да бъде увеличено времето за реклама на БНТ. Даже пледираме за пълната забрана на рекламите в обществената телевизия. Най-напред защото това двойно финансиране противоречи на европейската правна рамка. Много рядко в Европа обществените медии се финансират от държавата и разполагат с време за реклами. Във Франция, Испания и Швейцария например обществените оператори се финансират изцяло и само от държавата.
Гръцката държавна , телевизия не разполага с държавна субсидия. Тя е търговско дружество и се конкурира наравно с частните телевизии. Не е справедливо БНТ да получава както тази година 60 млн. лв., които са пари на всички нас, данъкоплатците, и да има време за реклама. Ние ще настояваме в новия медиен закон да залегне клаузата, че БНТ се финансира само чрез държавна субсидия. От БНТ твърдят, че имат регионални програми и изисквания за определен вид предавания с обществена функция по лиценз. Тогава нека искат промяна на лиценза си, а не увеличение на рекламното време.

Стр. 14

Увеличаването на рекламата в БНТ не се подкрепя от бранша

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14

Телевизия и обществено мнение

БНТ, новини в 18.00 часа | 20.07.2010

Как се формира общественото мнение? Колко е важно за хората това, което се казва по телевизията? Може ли медиите у нас наистина да се независими от властта? Първият новинарски принцип е обективност. Спазван ли е той през годините? По времена Студената война враждуващите лагери откриват силата на пропагандата. В идеологическата битка телевизията се оказва най-мощната бомба. България е в съветския лагер и единствената й тогава телевизия е принудена да следва властта. Още повече, че в следвоенна обстановка своеобразният патриотизъм надвива обективността.
Днес от дистанцията на времето е лесно да видим политическата пропаганда и манипулацията.
Достатъчно е да вземем само две знакови събития – съветското нахлуването в Унгария през 1956 година и Пражката пролет, окупацията на Чехословакия през 1968-а и да видим как са представени.
Тогава журналистиката не се опълчва. Не се опълчва и обществото. Целта, разбира се е да се повлияят политическите събития.
На другия полюс обаче сме свидетели на точно обратното, когато цялото общество се опълчва срещу страха. Това телевизията следва него и не му влияе, и именно БНТ дава път на демокрацията. Когато никой не пречи на журналистическия талант, историята се пише само с кадър и звук.
Това обаче обикновено става във времена на клатеща се власт. Знаковата картина се освобождава от субективния дикторски глас. Дава се шанс на обществото да прецени само. Така тези записани думи на наскоро избрания за президент Петър Младенов преобръщат посоката на управлението.
Заради мощта на телевизията и в нови времена сме били свидетели на жонглиране с новините, но не заради липсата на професионализъм у новинарите. В деня, в който загиват 14 войници на околовръстното в София, вместо с безспорната новина №1, емисията на държавната телевизия започват с хоро, изиграно от тогавашния министър-председател Жан Виденов.
И в национален, и в световен мащаб десетки години са нужни на телевизиите, за да се разграничат от властта. Пред 97-а американската Си Ен Ен дава награда на БНТ за репортажите й от Януарските събития. Според съвременни медийни изследвания формулата за телевизия в услуга на хората е журналистиката да не се отъждествява нито с национални приоритети, нито с патриотични цели, нито със стратегически интереси. Само така според тях тя може да остане обективна и чиста.

 

Интервю с Максим Бехар

БНТ, новини в 18.00 часа | 20.07.2010

Водещ: Обективна и чиста ли е журналистиката, къде се разминават целите на политиците с принципа на медийната свобода и независимост? Продължаваме темата с Максим Бехар, специалист по медии и PR. 

Максим Бехар: Честит празник!
Водещ: Благодаря много, ще се постараем новините ни да не са жълти, защото това е темата на нашия разговор.
Максим Бехар: Това е пожелание за много жълти цветя и по-малко жълти новини.
Водещ: Да, защото ще говорим за… разбира се ще стане дума и за жълтите новини, но най-вече за обществената телевизия, за новините на обществената телевизия. И все пак 20 години говорим за обществена телевизия, има ли я?
Максим Бехар: Има я разбира се, журналистиката става все по-честна, все по-почтена, все по-точна, и не защото, да кажем, тези 20 години родиха повече професионалисти, а защото има промяна в комуникациите. Вече не е необходимо да имаш само един телевизор вкъщи и да си го пуснеш и да гледаш това, което ти кажат или това, което ти внушат. Просто самият факт, че има интернет, самият факт, че има социални мрежи ни дава възможността да научаваме различни мнения от различни страни. Няма как журналистиката да не бъде точна, честна и почтена, защото ако днес излъжеш от екрана, утре или след 5 мин. веднага ще те опровергаят някъде другаде.
Водещ: Така е, но успява ли БНТ да мине, да обхване новините от всички гледни точки, да бъде обективна, да създаде това впечатление от зрителя? „По света и у нас” за тези 50 години дали е успял да запази и този авторитет? Обективните новини в България да бъдат в „По света и у нас”.
Максим Бехар: БНТ е много добра телевизия, много професионална телевизия. И не само защото съм студиото на БНТ, бих го казал и в студиото на всяка една друга телевизия, че БНТ за тези 20 години успя да изгради един много добър екип, да удържи професионализма, което не е малко. В същото време да удържи на традициите и да представя едни доста точни, доста почтени новини. Но не може да не съзнаваш, че през следващите 10-15 години тези новини, които сега правите, няма да имат нищо общо с новините, които ще трябва да бъдат правени от различни екипи и от различни други професионалисти.
Водещ: Разбира се. Във времето има развитие. А има и голяма промяна. Струва ми се, че „По света и у нас” успя да запази марката си. Но какво направи отстрани погледнато, какво промени, за да бъде по-близко до зрителите, защото както вече говорихме има конкуренция, има различни медии? И аз си мисля, че за тези години „По света и у нас” доста се промени.
Максим Бехар: Едната промяна на националната телевизия е очевидна. Ето виж, нямаш нужда вече да имаш големи телевизионни екрани, трябва да имаш само това, нещо, което да си носиш със себе си, нещо, с което аз не се разделям от 2 месеца. Тук това е сайтът на националната телевизия, мога да гледам „Новините в 100 секунди”, мога да гледам сегашните новини, мога да гледам и в 20 часа емисията. Телевизията излиза в интернет и БНТ го прави доста интелигентно и доста настъпателно, доста иновативно бих казал. В същото време запази интересните предавания, запази пъстротата на новините, запази спокойния тон рано сутрин. Личи си от агресивната политическа полемика, която според мене я направи още по-обичана и още по-гледаема сутрин. Но ако вие продължавате промените с тези темпове, това ще бъде само в интерес на зрителите. Защото вече няма да имаме нужда от телевизори, за да гледаме телевизия. Показах ти ето това. След 10 години телевизорите, които ние имаме сега вкъщи, големи, малки, каквито и да са, плазмени, ще бъдат излишни. Но освен това телевизията става интерактивна. Ако ние в момента дискутираме, много хора ще могат след 10 години да кажат своето мнение, да се съгласят с мен, с тебе или да не се съгласят, и това може да бъде изписано на екрана.
Водещ: Аз точно това исках… защото става дума за рейтинг, винаги в телевизията рейтингът е определящ. Къде е границата между новините на комерсиалните и тези на обществената телевизия?
Максим Бехар: Виж, не бих сравнявал…
Водещ: И каква е разликата естествено в новините на тези медии?
Максим Бехар: Не бих сравнявал телевизиите, а по-скоро бих сравнявал различните медии. Защото голямата особеност през последните 5 години, която промени нашия свят, е, че сега всеки прави новини. Всеки участва в новините и всеки има достъп до всички новини. И само преди 5 години какво беше нужно, за да бъдеш телевизионен журналист? Да имаш камера, да си завършил журналистика или телевизионно операторство, да имаш съответния ценз, да имаш телевизия. Ами сега в една социална мрежа като Фейсбук и още хиляди, всеки има своята си телевизия, всеки може да каже своите новини. Всеки може да опонира.
Водещ: Точно това исках да подкрепя това изказване, защото тази сутрин в „Денят започва” един мой колега Спас Кьосев каза нещо, което на мен много ми хареса, че докато преди няколко години боговете са били тези, които се показват на екрана и правят новините, сега боговете са тези, които ги гледат. Всъщност толкова много медии има, и трябва да изберат теб.
Максим Бехар: Точно така, тези, които гледат новините, те могат да правят вече новини. И това е огромната разлика. Струва ми се, че в комерсиалните телевизии това начало ще бъде още по-силно положено, защото тези, които правят новини, всъщност първо ще се насочат към комерсиалните телевизии. Винаги ще има разлика между обществената телевизия, и не цитирам само Англия и Франция като пример, и комерсиалните телевизии. Обществената телевизия трябва да отстоява интересите на обществото като цяло, трябва да ги информира нормално, спокойно и интелигентно и трябва да бъде често арбитър в спорове, които се зараждат в обществото, дори и между бизнес организации, дори между самия бизнес. Комерсиалната телевизия няма кака да не заема страната на едни от тези спорещи или на една от тези страни.
Водещ: А в този ред на мисли може ли обществената телевизия да се използва за политически PR например? Имаше един прекрасен американски филм „Да разлаеш кучето”. 
Максим Бехар: Не би трябвало. Доколкото си спомням „Да разлаеш кучетата” беше свързан по-скоро с частна телевизия, но мощна, голяма частна телевизия. Но обществената телевизия наистина трябва да изразява всички възможни гледни точки и да казва на обществото това, което ще се случи след 5 години. Нашето общество в момента има нужда от страшно много вяра, доверие в това, което се случва, трябва да знае, че светът е по-хубав, той наистина е по-хубав. И България е прекрасна страна, една от най-хубавите в света. И ако ние не го осъзнаваме това, ако ние не вярваме, че България може да направим супер европейска държава и обществената телевизия не стои зад тази концепция, всичко ще стане много по-трудно.
Водещ: И след толкова много хубави думи за „По света и у нас” каква е вашата лична оценка по десетобалната система за „По света и у нас”?
Максим Бехар: 8,5, за да оставя все пак 1,5 за бъдещото развитие. Но наистина много висока ми е оценката. Честит празник още веднъж!
Водещ: Благодаря!

Бъдещето на обществените медии

БНТ, Денят започва | 16.07.2010 

Водещ: Здравейте отново. Вяра за БНТ, Вяра Анкова е новия директор на БНТ избрана с пълно единодушие. Вяра взе БНТ, /…/ взе с 5 на 0. След малко колегите ще ги чакат леки дни, Вяра хваща метлата. Това само някои от заглавията в днешната преса, без да претендирам за изчерпателност. От един конкурс следен с огромен интерес за директор на БНТ, на обществената телевизия или поне стремяща се да бъде обществена телевизия. В студиото сме с Георги Лозанов, председател на СЕМ. Добро утро, здравейте г-н Лозанов.
Георги Лозанов: Добро утро.
Водещ: Огромен интерес към конкурса и към /…/
Георги Лозанов: Това е много радост.
Водещ: Предполагам е важно!
Георги Лозанов: И да и много радостно, защото показва, че обществените медии съвсем не са някаква маргинална сфера в общественото внимание, че действително за дълго ги забравяме като чели, защото те съдействат, стоят на екрана, стои те. Но когато има повод, дебата става бурен, гледните точки. Разбира се на дъното вие казвате стремящи към обществени. На дъното стои големия проблем, през цели 20 години на прехода, да създадем истински обществени медии, което е нещо подобно на това, но все пак доста по-различно. И то се виждаше, ако в концепцията на кандидатите, които се явиха. На хартия беше описано, сега въпроса е до колко и как ще се случи в реалността, кога.
Водещ: Провокирате ме да ви питам, държавна медия или обществена е БНТ в момента?
Георги Лозанов: Ами за съжаление все още е държавна медия в преход на обществена.
Водещ: Защото има голяма разлика, дали една медия е държавна или обществена!
Георги Лозанов: Има разбира се, даже обществената медия обратна на държавната медия. Но говоря като структура, като устройство, като начин на направа на самата медия. До голяма степен продължава да носи чертите на държавна медия и това не е по вина на тези, които работят в медията или пък другите тези, които я управляват. Ами това е по-скоро проблем на модела на медията и за това сега пишем закон, белкем този закон стане добър, белкем се приеме и създаде основата за истинска обществена медия, такива каквито има в развитите европейски държави.
Водещ: Начина на финансиране…
Георги Лозанов: Но няма да е много, много по-различно от това което е в момента, така това което ще се вижда, но някак си в друга перспектива, друг глас ще се появи в нейното пространство.
Водещ: В какъв смисъл?
Георги Лозанов: Ами обществената медия е така какво да кажа, има една предварителна харизма, усещането, че това е твоята медия. Че ти там си защитен, че там са защитени твоите интереси, че непременно от там ще чуеш всичко което ти е абсолютно необходимо, за да се ориентираш в социалния свят. Останалото е повече за удоволствие.
Водещ: А добре, това не зависили от начина на финансиране?
Георги Лозанов: Зависи….
Водещ: Защото, ако обществената медия се финансира от бюджета, а не от вноски на всеки един от абонатите или не знам на хората, които притежават телевизори или радио приемници, ако е по-ясна връзката, човек внася вноска и иска…
Георги Лозанов: Да, разбира се тия вноски не можехме да ги съберем нито за момент през целия преход, пък и още една видимост на това, че тази медия не е същинска обществена медия, защото за да искат хората да дават вноски, трябва да я усетят своя. Така, че процесът е двустранен и /…/ тия вноски стоят като някакво насилие, данъчно на хората. И вие знаете, че всеки път когато стане дума за вноски, страхотен вой, как е възможно, не искаме да плащаме. А пък в обществената медия и в този тип отношение, всичко трябва да е доброволно, желано. Така, че трябва от самата медия да тръгне един процес, който може след това да доведе до това хората, някой ден да плащат вноски макар, че тук минават като инструмент за финансиране. Така или иначе не само финансирането, много неща трябва да се случат на структурно ниво, на ниво на модела, за да може да наричаме тази медия обществена според европейските представи за това.
Водещ: Каква промяна, необходима ли е промяна в БНТ и каква промяна е необходима според вас?
Георги Лозанов: Ами ако говорите сега с днешна дата бързо, трябва да кажа два позабравени лозунга. Качество и ефективност!
Водещ: Това е доста, да. Това си го спомняме. Може би за голяма част от нашата аудитория звучи познато!
Георги Лозанов: Качество, защото и БНТ в това отношение има своите постижения, особено в сферата на новините и публицистиката, ние говорихме това по време на конкурса. Но по начало задължение обществената медия е да прави качествен продукт, много по-качествен от останалите. Нямаме това усещане, че непременно по отношение на БНТ, така, че качеството е много важно страна, във всички сфери от техническо качеството, до /…/, до съдържателното и т.н. И второ обаче колко струва направата на една минута. Ефективна ли е? И за това казвам качество и ефективност. Така, че директорът първата работа, първите му действия ще трябва да бъдат в тази посока. Една програма, която да може да повиши качеството в медията и след това разбира да направи един преглед на ефективността. Включително от гледна точка на това което се нарича корупционни рискове или възможност за източване на медията. Въобще върху Вяра пада една задача, много сериозна, тя ще бъде вписана и в договора да направи един анализ на всички причини за кризата, финансовата криза, в която се намира БНТ. Вие знаете за това. До степен отговорност и вини.
Водещ: След като заговорихме с тези лозунги и с тези понятия, аз всъщност да репликирам за човешкия фактор, също от онова време, доста…
Георги Лозанов: Ами да, то всичко зависи от хората, тя медията са хората, тя е въобще не е сградата и машинарията. Хората взеха /…/ от техниката. И освен това връзката между хората и техника. В смисъл има ли излишни хора, излишни не като персонално качество, ами излишни като разпределени роли в професионалния процес. И заедно с това техниката. Тази техника натоварена ли е достатъчно, обратно има ли големи дефицити и технологични. Защото тази връзка между хората и техниката прави телевизията, нали. В това отношение ми се струва, че трябва много сериозен преглед върху ситуацията в БНТ. И ни винаги говорим за това, че трябва да се случи, то винаги се случва, но моето чувство, понеже аз съм от години в процеса, че това се случва все по-повърхностно, което /…/ остават същите и старите проблеми започват да се затрупват с нови и по тоя начин да не изчезват, а не като се решават. И аз /…/ такава и е нашата уговорка, … на договора който ще подпишем с г-жа Анкова, че този път ще се стигне до същинските проблеми, независимо от това, че в определени точки това ще бъде в плана на човешкия фактор, както казвате вие, полезния.
Водещ: Съвместими ли са обществена функция и висок рейтинг?
Георги Лозанов: Частично съвместими, но ако по начало се откаже човек от критерия рейтинг в името на обществената функция е загубил обществената функция.
Водещ: Да, ако никой не те гледа, няма да…
Георги Лозанов: Да и самия подход, значи за да има обществена функция, това трябва да е важно. Щом е важно, няма как да не те гледат много. Разбира се може да не те гледат като една реалити програма или нещо подобно, но в някакъв смисъл да е всеки момент върху главата на човека да знае, че БНТ, Канал 1 там какво се случва и това да минаваш, ако не друго, поне за малко от там да се ориентираш както казах във важните за живота ти неща, което е /…/ обществена медия.
Водещ: Качествения продукт, качествени новини, качествена публицистика, качествено излъчване на спортни програми и т.н., е свързано с пари. Нещо за да е качествено, трябват пари. В условията на криза, тази програма за която говорим, тази /…/ силно ще повлияе, ще повлияе и до каква степен? Може само с оптимизиране, свиване на така ненужни така звена и…
Георги Лозанов: Вижте, БНТ има един стимулиращ фактор. Погледа в бездната, БНТ е малко надникнала в бездната! И така да се каже стряскащата гледка се надявам, че може да даде един импулс. Което си е по-важен даже от парите, за да почнат да стават работите.
Водещ: Да де импулса, но то е свързано знаете по-добре от мен, че … това струват пари!
Георги Лозанов: Има така идеи и е предначертана възможността да излезе от финансовата криза БНТ бързо. Разбира се не е богато време, в никакъв случай, но има вече национален път, той минава обаче непременно през анализ, това както казах какви са причините за финансовата криза и върху базата на това, вече намирането на съответните решения на ниво реформа.
Водещ: Забавлението, ролята на забавлението в програмата. Сега говорим за БНТ, но то предполагам по принцип за обществената медии, за БНР може би в някои случаи!
Георги Лозанов: Абсолютно задължително е за БНТ, защото по начало телевизията е забавно нещо. На времето Едуарно, един голям философ беше казал, че какво е телевизията, това е казва разиграваме си собствения си живот с двуизмерни десет 10 сантиметрови джуджета. И ние сега с вас сме 10 сантиметрови джуджета на нечии екран. Т.е. ние само по себе си има нещо забавно, нещо в плана на играта, нещо което трябва да ти носи удоволствие, да ти примами погледа и така. Непременно всичко трябва да успееш да кажеш и разбира се отделни драматични информации и проблеми. Но като цяло тя трябва да може да носи духа на свободата и на забавата, включително обществената медия. Това противопоставяне, че е забавлението е за комерсиалните медии пък БНТ, ще бъде строга даскалка и е наследено от някаква, даже не знам дали е наследено. Не знам от къде е дошло. Няма такова нещо, част от ангажиментите на обществената медия, така да се каже по дефиниция освен да информира и да образова, и да забавлява. Третия кит е забавлението. При това забавление не само по себе си, а всичко в една или друга степен да бъде понесено забавно.
Водещ: Новините, публицистиката също могат да бъдат?
Георги Лозанов: Да в някакви аспекти…
Водещ: Някакъв баланс.
Георги Лозанов: Разбира се, трябва да са сериозни, да звучат авторитетно. Няма съмнение, много повече от колкото частните медии. Но някъде нещо да се случва, да има едно намигване към така пътищата свобода на човека и усещането, че ние тука сме на крак коментар, сега разхождаме се, нещо се случва и трябва да успеем да погледнем по-леко на собствената си участ.
Водещ: Оставате ли поддръжник на идеята за сливане на БНТ и БНР в един холдинг, за запазване на редакционна самостоятелност?
Георги Лозанов: Категорично оставам поддръжник разбира се, защото това е достатъчно сериозен реформаторски подход. Всички други в тази ситуация ми се струват частични.
Водещ: Какво ще промени това за зрителите и слушателите, защото сигурно това е важно?
Георги Лозанов: Вижте, това … ще се слеят утре, няма да се появят на екрана някакви други същества от друга планета, пак ще е подобна ситуацията. Най-голямата промяна е, че ще стане важна толкова не толкова институцията БНР, БНТ, а отделната програма. Нейната свобода, нейното лице, нейния така да се каже стил. Т.е. че на преден план ще излязат хората свързани с програмата, журналистите, творческите фигури, а не институционалната структура.
Водещ: Има знаете съмнение, опасение от едно по-старо време, някой така цитираха холдинга от онова време. Аналогия с комитета за телевизия и радио, за опасение за може някакви такива рецидивистки!
Георги Лозанов: Комитетът за телевизия и радио беше една шапка, всичко си оставаше долу същото, а това беше една шапка. Сега става дума точно за обратното при това сливане, за едно малко мениджърско тяло, което е да е да управлява една компания, в съвременния смисъл компания, национална радио и телевизионна и край това тяло, едни програми, които имат самостоятелност. Канал 1, … за програма. Сега ще се направи в епохата на цифровизацията още много канали, те да се разположат ветрилно около това административно малко ефективно тяло, което най-после да вкара истински БНТ на пазара, и БНР съответно. Докато пък БНР още по-малко с усещането, че живеем в един свят на пазарна конкуренция.
Водещ: Добре ли е да се съберат на едно място?
Георги Лозанов: Абсолютно добре е. БНТ спазвайки спецификата си, само в точките, които могат да си съдействат, ще си съдействат. Това е ресурс, помощен. Получават нещо повече от сливането си, нищо не губят. И аз за това много се чудя освен разбира се, такива инерционни нагласи да не би да си загубиш мястото, защото в тази суматоха никой не знае как ще излезе от една суматоха, както казваше …
Водещ: Т.е. да сме, да го обясним това на зрителите, чисто не само юридически, ами чисто физически е добре да се съберат БНТ и БНР на едно място?
Георги Лозанов: Аз… в една къща. Впрочем това сливане ще стане за един голям анализ. При това съпоставителен с други медии, които функционират заедно съвместно.
Водещ: Би Би Си, сигурно…
Георги Лозанов: Би Би Си, в повечето европейски развити европейски държави е така.
Водещ: Добре, закона кога ще бъде готов и какво ще произтече от това за директорите на БНТ и БНР след като влезе в сила?
Георги Лозанов: Вижте, аз не знам точно кога ще бъде готов, не е бърза работа. Някъде към края на годината трябва да е написан на експертно ниво проекта, според нашия така заповед, министър председателя да бъде назначена група с тази задача. Горе долу това е реалистично, разбира се през публичните дебати. Даже ето използвам случая, тука през екрана на обществената медия да кажа, че първия такъв дебат ще е края на месец юли. Голям дебат по основните теми закона. Като е важно да го пишем всички заедно, тъй като върху всички заедно той ще се стовари неговата мощ. Да се надяваме, че ще е мощ. И след това вече през следващата година той трябва да мине по своя път, институциите – Министерски съвет, Народно събрание. Така, че може би догодина, не казвам точно кога може да влезе в сила, живот и здраве.
Водещ: Кога ще стане ясно, какво ще стане…
Георги Лозанов: Какво ще произтече, ако Вяра което аз много се надявам, се е усетило нейното присъствие и способността да справи с медията в тази ситуация, съм сигурен, че законодателят ще намери начин да запази нейната роля през едни преходни разпоредби на директорите на сега действащи директори. Поне да си довършат мандата. В някаква роля а новата структура.
Водещ: Добре, приключваме. Само да ви питам, след няколко години, не знам пет, десет, 15, къде виждате обществените медии като рейтинг, като влияние. Дали европейския модел или американския ще се наложи. В САЩ обществените медии имат много нисък процент на рейтинг, на гледаемост, на слушаемост!
Георги Лозанов: Аз съм голям оптимист за бъдещето на обществените медии, защото ситуацията на цифровизация на многото канали, на влиянието на пряко на зрителя, силно ще нараснат комерсиализацията на медиите и битката и комерсионните битки. Така, че обществените медии ще бъдат един остров, така да го кажа комерисиално море на смисъл и радост.
Водещ: Добре, много ви благодаря, така Георги Лозанов беше наш гост.
Георги Лозанов: Благодаря ви. 

Пламна войната за рекламата в БНТ

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА | 2010-01-22 

ЕК ограничи допълнителните приходи за обществените оператори

През изминалата година ЕК прие съобщение, което изрично очерта рамките, в които обществените телевизии трябва да бъдат субсидирани за осъществяване на своите функции. Финансирането, което държавите членки могат да осигуряват за обществените оператори, не може да надвишава разходите, които са необходими за осъществяване на обществената функция на съответния оператор. Ако противното се случи, ЕК счита това са свръхфинансиране и налага санкция на съответната държава членка за непозволена държавна помощ.
"Ролята на Комисията е ограничена до проверка дали е налице очевидна грешка що се отнася до определението на обществената услуга в сектора на радио- и телевизионно разпръскване", пише в Съобщението на Комисията относно прилагането на държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието на 9 юли 2009 г.
Комисията не решава кои програми се предоставят и финансират като услуга от общ икономически интерес, нито поставя под съмнение естеството или качеството на определен продукт. В определението на мисията за обществената услуга би имало обаче очевидна грешка, ако то включва дейности, за които не би могло да се счита, че отговарят (съгласно текста на Протокола от Амстердам) на "демократичните, обществените и културните потребности на всяко общество". "По принцип такъв би бил случаят например при рекламата, електронната търговия, телевизионната търговия, използването на специални телефонни номера при игрите с награди, спонсорирането и мърчандайзинга. Освен това е възможна явна грешка в случаите, в които посредством държавна помощ се финансират дейности, които не носят добавена стойност за задоволяването на социалните, демократичните и културните потребности на обществото", конкретизира Съобщението.
БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления.
След приемането на Съобщението, рекламата в обществените телевизии вече е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
В Чехия и Словакия пък са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша. Обществените телевизии в тези държави се борят за вниманието на зрителите и рекламодателите, без да разчитат на удобната сигурност на подразбиращата се държавна субсидия.
Въпреки тези тенденции, БНТ настоява да бъде разблокирано рекламното й време. Същевременно, по официални справки за миналата година, БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време от 15 минути на ден. Има месеци, в които са продавани едва 3-4 %, което ръководството на БНТ не отрича. През декември е запълнено цялото рекламно време, но по това време на годината продажбите във всички медии по принцип се увеличават. Следователно БНТ има възможност и към момента ефективно да увеличи 3 пъти своите рекламни постъпления. "За съжаление няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с шест минути на час реклама. Ако това време е напълно продадено, регионалните канали и БНТ като цяло би трябвало да се радват на добри рекламни приходи", заяви изпълнителният директор на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори (АБРО) Гриша Камбуров в предаването "Тази сутрин" по bTV.
В писмо до Народното събрание пък българските кинорежисьори, оператори, филмови продуценти, артисти и филмови дейци също се обявиха срещу намаленото финансиране на обществената телевизия. "БНТ е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта, казват творците. Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси и реклама. Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма", завръшва писмото, подписано от председателите на асоциациите на кинорежисьорите, филмовите продуценти и българските оператори, както и от съюзите на артистите и филмовите дейци.
"БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време, но в същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче", категоричен е обаче медийният експерт Иво Драганов.
Просто решение на проблема с финансирането на БНТ предлага бившият генерален директор на медията Кирил Гоцев: "Рекламата в БНТ трябва да бъде напълно спряна, а държавата да увеличи субсидията, за да компенсира липсата на допълните приходи."
От националната телевизия обаче не са съгласни. Генералният директор на медията Уляна Пръмова продължава да настоява законодателят да възприема медията като търговски оператор. "Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия с промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали. Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране. То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време", се казва в съобщение на БНТ. От телевизията обаче са оптимисти, че в крайна сметка парламентът ще приеме тяхното становище. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Иска Фидосова обаче бе категорична, че няма как тези искания да залегнат в новия вариант на ЗРТ, тъй като няма внесени подобни предложения в Комисията за култура, гражданско общество и медии. Евентуално това може да се случи при изготвянето на съвършено новия медиен закон, работата по който ще започне в началото на февруари.

Стр. 2 – 3

Как да се финансират обществените телевизии?

www.money.bg | Елица ЕЛЕФТЕРОВА I 2010-01-18 

Телевизия 3Поставянето на телевизията по търговски начин е необходимо, за да се изпълнят очакванията на аудиторията. В условия на криза, удачен вариант за постъпване на повече средства е разблокирането на рекламното време.
Това ограничение е било въведено с навлизането на частните медии на пазара, за да могат те да се развиват. В момента обаче държавата няма пари за БНТ и намалява бюджета с 20%. От БНТ искат да бъде дадена възможност на телевизията за компенсиране на това намаление.
Това са част от изводите на проучване на БНТ за обществените нагласи за финансирането на обществените телевизии, както и нуждата от повече реклама в ефира й.
Основната цел на изследването практически е качеството на програмната схема, обясни Таня Стоянова от Агенция за маркетингови изследвания, пишат в анализ от националната телевизия.
БНТ има 15 мин реклама за цял ден-24 часа, от които само 5 могат да бъдат в праймтайма от 19 до 22 ч. Разблокиране в случая означава всички тези 15 минути да могат да се използват в периода от 19 до 22 часа.
Анна Мартинова от същата агенция, разясни, че според изследването БНТ попада в традиционно-публицистичния и традиционен сектор на българските телевизии. БНТ се възприема като по-консервативна заради високия стил, т.е. запазване на чистотата на българския език.
Зрителите не използват тремина "обществена телевизия", но много добре осъзнават какви са функциите й – да информира и да има "леко възпитателна функция", в същото време зрителите не очакват от нея да бъде твърде забавна и определено не я припознават като комерсиална.
Аудиторията, обаче, иска от БНТ забавления и я съпоставя с останалите телевизии от медийния пазар. Високият стил на публицистика и журналистика, обаче е позитивно оценяван.
Към настоящия момент рекламното време на БНТ е на 100% продадено. До септември месец 2009 година телевизията е продавала рекламно време на цени 5 пъти по-високи от тези на частните телевизии и тогава продаваемостта е била 20%.
Каква е практиката за финансиране на обществените телевизии в Европа, САЩ и Канада
Според Стоарт Кокс, продуцент в СВС, съществуват разнообразни модели на финансиране, но основната борба е как да се поддържа стабилността на приходите в обществената телевизия, така че тя да издържа на конкуренцията на частните канали.
Във Франция например продължава дебата за забрана на рекламата в обществената телевизия срещу обещанието, че правителството ще компенсира загубата на приходи, като отпуска по-големи субсидии и наложи нови такси. Контрааргументът е обаче, че с течение на времето правителството няма да успява да изпълнява обещанието си, защото пред него често възникват други приоритети. В Канада моделът е смесен. Издържаме се и от публични средства и от реклами, твърди Кокс.
В Европа обществените медии са традиоционно силни и Европейският съюз за радио и телевизия настоява да се поддържа стабилното им финансиране, независимо от източника на средствата. Единно правило няма. Обществените средства под формата на държавна субсидия или лицензионни такси покриват над 90 на сто от разходите на обществените медии в скандинавските страни и само около 40-50 на сто от разходите им в Полша, Испания, Италия, Австрия, Ирландия.
Тези обществени телевизии допълват бюджета си от реклама и спонсорство, както и от продажба на програми. В Холандия, Белгия и Швейцария рекламите покриват около 20% от бюджета на обществената телевизия. В Румъния и Чехия около 15%, в Германия под 5%.
Разнообразието във финансирането на обществените медии е голямо, но от тях се очаква едно и също: да имат качествени новини и публицистика, да осигуряват достъп до националната и световна култура, да дават платформа за дискусии, да популяризират равенство и толерантност и да са интересни.
Според Стоарт Кокс, между програмирането и финансирането винаги има напрежение. Дори и при британския модел, където всички плащат такси за обществени телевизии. Това означава, че ББС трябва да има широка аудитория, за да оправдае съществуването си. В противен случай хората ще кажат: "Ако не ви гледаме, защо ви плащаме?" Добрата обществена телевизия е и популярна и повечето ми колеги в САЩ и Европа ще се съгласят с мен. У нас казваме така: купуваш лимони, правиш лимонада.
Ние в Канада вярваме, че е наше задължение като обществен оператор да произвеждаме популярни програми, които обаче да държат и високо качество – само така ще изпълним функцията си, защото много от рейтинговите програми в световен мащаб нямат никаква обществена стойност.
Този деликатен баланс е голямо предизвикателство за нас в обществената телевизия – балансът между популярността и обществената значимост. Според мен на този етап, не е реалистично един обществен оператор да оцелее само с държавно финансиране. Това ще го направи зависим.
Ако пък програмите са прекалено елитарни, тогава правителството ще каже: "Никой не ви гледа, защо да хабим пари за вас?". Рекламните приходи осигуряват на обществените медии известна независимост. Но както вече казах най-важен е балансът в програмите – да са едновременно иновативни, интересни, обществено значими и популярни.

Оригинална публикация