Медийната агитация на референдуми отваря нова схема за точене на бюджета

в. Сега | Светослав СПАСОВ | 12.01.2016

Едва ли може да се очаква много от анализа, който Централната избирателна комисия (ЦИК) пише в момента по повод отминалите общински избори. През декември комисията излъчи неколцина свои членове, които да разгледат и обобщят проблемите, срещнати по време на изборния процес. Въз основа на техния труд след това ЦИК ще представи на парламента свой прочит на недъзите на изборната система и ще предложи промени в законодателството. Засега не е ясно дали текстът ще бъде готов за началото на дискусиите в НС дали да се въведе възможността за дистанционно гласуване по електронен път. Този дебат бе вменен в дневния ред на депутатите, след като референдумът на 25 октомври м.г. изпълни условието в него да участват над 20% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори. Дори докладът на ЦИК да стане готов през следващите дни и да бъде внесен в парламента, малцина хранят надежди, че той ще предложи наистина работещи решения, а няма да се плъзне по повърхността и да заоре в чисто технически детайли. Песимизмът изглежда напълно основателен, след като повечето от членовете на ЦИК вече показаха, че са част, а не решението на проблемите.
Една от точките, по която НС предстои да заседава, е какво да прави с т.нар. медийни пакети, предвидени за информационни кампании преди референдум. За пръв път държавата ги въведе в рамките на допитването "за" и "против" е-вота м.г. За целта парламентът реши да се отпускат по 40 000 лв. под формата на ваучери на всички извънпарламентарни партии и граждански комитети, регистрирали се за участие в разяснителния процес.
С тези пари те получиха правото да сключват договори с медии, в които да агитират в едната или другата посока. След е-вота ЦИК призна, че като идея медийните пакети са добро хрумване, но като изпълнение първата по рода си кампания е куцала. Затова комисарите обещаха да помислят сериозно по въпроса как да направят този информационен механизъм по-полезен за обществото.
Все по-малко избиратели обаче още вярват на обещания. Ако ЦИК наистина искаше кампания №1 да се получи смислена, членовете й имаха достатъчно възможности да го покажат. Вместо това в месеца преди и след референдума на 25 октомври ясно се видя, че ЦИК действа като класическа бюрократична структура, която не може да отсее зърното от плявата. На заседанията, които са публични и могат да се гледат и слушат в интернет, членовете й се разправяха с часове дали да изплатят хонорар от 50-100 лв. на някой член на ОИК, работил извънредно да напише защита срещу жалба или по друг повод. В същото време ЦИК позволи с абсолютна лекота и с отношение проформа през пръстите й да изтекат над 150 000 лв. държавни пари. С благословията на голяма част от хората в нея сумата бе изплатена на един доскоро напълно анонимен сайт, към който насочиха средства няколко инициативни комитети (повечето регистрирани във Видин) и извънпарламентарни партии. По описаната схема около 10% от общата субсидия, предвидена от държавата за агитация, бе узурпирана от 3-4-има души, разполагащи с мрежа от НПО-та и свързани с тях сайтове. Въпреки че бе очевидно, че върви операция "Съмнително усвояване на средства от републиканския бюджет", през цялото време ЦИК гледа напълно безучастно. А някои дори биха казали, че гледа благосклонно. Случайно или не, оказа се, че в миналото шефката на комисията Ивилина Алексиева е била служител на бившия царски депутат Борислав Цеков, върху когото паднаха напълно основателните подозрения, че е мозъкът на целия този замисъл.
Затова днес е трудно да се повярва, че ЦИК ще преживее катарзис и ще предложи правила, които да спрат лесното усвояване на пари на данъкоплатците чрез подставени лица и мрежа от НПО-та и сайтове. В същото време обаче е добре да се знае, че при следващ референдум резултатите от това усвояване може да са много по-сериозни и да предизвикат дори нужда от актуализация на бюджета.
Цяло щастие бе, че за участие в кампанията на 25 октомври се регистрираха само около 30 извънпарламентарни партии и инициативни комитета. За тях държавата предвиди под 1 200 000 лв. за медийни пакети. Можем обаче да сме сигурни, че за рехавия закон и за щедрата ЦИК вече се е разчуло. Затова няма да е никак чудно, в случай че "Шоуто на Слави" успее да предизвика ново допитване, ако за агитация в него се регистрират не 30, а 300 или дори 1000 партии и сдружения, които също поискат по 40 000 лева. Този път в операцията може да участват не само инициативни комитети от Видин, но и от Пловдив, и по-специално от "Столипиново", от Самоков, откъдето на миналия референдум имаше само един, от Сливен, от Хасково и т.н. Мащабът на далаверата вече ще звучи другояче и ЦИК ще получи искания да разплати не един милион, а много повече.
Ако НС наистина реши да предотврати възможността да се точи бюджетът чрез т.нар. медийни пакети, без да ги забранява, мерките могат да започнат от сравнително простички неща. Например формациите, които имат право на държавно финансиране, да не могат да насочат цялата сума към една медия. Звучи логично не повече от 10% от 40-те хиляди лева да отидат в един сайт, в една телевизия или в едни вестник. Ако парламентът сложи една подобна бариера, усилието да се регистрират инициативни комитети и да се прави мрежа от фиктивни медии, за да се приберат 5-6 пъти по 4000 лв., няма да има същия ефект, какъвто в момента има същото усилие заради 5-6 пъти по 40 000 лв.
И нещо не по-малко важно – ако референдумът съвпада с друг вид избори, за неговата информационна кампания трябва да се помисли много по-внимателно, отколкото бе досега. В допитванията също трябва да има ясни правила за агитация, както и при останалите гласувания. В противен случай ситуацията с кампанията за е-вота, която се претопи и изчезна в морето от кандидаткметски клипове, дебати, кръгли маси и т.н., ще се повтаря всеки път.

Стр. 14

“Медии без филтър – страхът и свободното слово”

БНР, 12+3 | 21.11.2012

"Медии без филтър – страхът и свободното слово" – дискусията, организирана от Агенция БГНЕС, фондация Фридрих Науман и Института за модерна политика. За нея ще ни разкаже Светослава Кузманова.

Репортер: Незавидното 80-то място в класацията за свободата на словото, което отреди на страната ни Репортери без граници още в началото на тази година беше трън в очите на участниците и в тази поредна медийна дискусия. Писмото на еврокомисаря Нели Крус от края на октомври до премиера Борисов и срещата ѝ с български журналисти по тяхна молба през септември бяха коментирани за пореден път и на този дебат. Председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков, който беше eдин от организаторите днес смята, че корпоративните медии са новите бухалки на олигарсите. Според Никола Кицевски, свободата на печата у нас е умряла в следобедните часове на 14 декември 2010 г.
Никола Кицевски: Когато немската група ВАЦ се изтегли от бизнеса у нас, немския концерн, който се занимава само с печатни издания напусна, защото видя, че у нас вече няма бизнес в печатните издания. Тоест от вестникарство не може да се печелят честни пари. Когато се изтегли ВАЦ, това беше знак, че една епоха, тоест че от вестникарство не могат да се печелят пари, съответно притежателите на вестници вече имат съвсем други интереси. Интереса най-точно може да се определи като търговия с властта, разправа с конкурентите, помощ на приятелите, но не в интерес на читателите, а по-скоро в свой личен интерес.
Репортер: Според Кицевски, вестникарството е в криза и умира.
Никола Кицевски: Нюзуик приключи, сега издаде последните си броеве, вчера беше съобщено, че немското издание на Financial Times има 250 млн. евро загуби. Просто хартиените поколения наистина си отиват.
Репортер: Медийния експерт Иво Инджов посочи, че България съвсем устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация.
Иво Инджов: От една страна нямаме цензура в класическия смисъл на думата. Цензур, който да стои в редакциите и да казва – това става за публикуване, това не става за публикуване. Има по-прецизни средства за цензуриране. Например когато министър-председателя праща SMS-и на журналисти и изразява своето несъгласие с едно или друго предаване, с една Или друга позиция. Други техники на цензуриране. Публична тайна е, че министри се обаждат в редакциите и изразяват несъгласието си с една Или с друга Публикация. И ако на главния редактор не му стиска съответно публикацията се променя. След това, финансирането с държавни средства, с парите, които са предназначени за пропагандиране на европрограмите. На едни се дава, на други не се дава. Големия проблем обаче е автоцензурата, дори не толкова политическия натиск, концентрацията и монополизацията.
Репортер: Юлияна Методиева, главен редактор на сп. Обектив, издавано от БХК цитира току що приключило изследване, което включва мненията на 22 български журналисти от национални и регионални медии.
Юлияна Методиева: Които изразяват изключително тревожните си изводи за това, че няма свобода, те не могат да правят информацията такава, каквато да бъде полезна на обществото, правят такава, каквато е полезна, удобна за корпоративния контекст. Към този момент ние Имаме печалният резултат с автоцензурата, която добива застрашителни размери, пак позовавам се на интервютата на журналисти. Те са потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект Бойко Борисов, който успя да въведе в редакционните политики нещо неподозирано. Преди той да вдигне телефона, те вече знаят какво той иска.
Репортер: PR експерта Арман Бабикян смята, че ситуацията сега в България прилича на ситуацията от 89-та. Страната пак е пред фалит, има 15-20 торби с пари и някои хора са си купили по една медия за всеки случай. Без да назовава имена, Бабикян цитира журналисти, които му споделяли по софийските кафенета, че ходят с отвращение на работа.
Арман Бабикян: Хората са омерзени от самите себе си дори, защото са наясно, че са направили онзи избор. Себе си ненавиждат дори и факта, че упражняват това. До там са стигнали нещата, че се наложило да избират между това да се препитават или да правят журналистика. И те са наясно, че са направили онзи пошлия избор. Може би националното радио и 2-3 медии останаха, които може човек да се заслуша и да чуе нещо. Едно време се шегувахме 97-98-ма година, като погледнеше човек списъка на българското футболно първенство можеше да се направи списък на групировките в България, по собствеността. Сега с медиите е горе долу същото. Само че не са онези едричките момчета с шлифованите дървета, ами са белите якички, които носят големите торбички. Горе долу така се получи с медиите.