www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

БНР, 12+3 | 21.11.2012

"Медии без филтър – страхът и свободното слово" – дискусията, организирана от Агенция БГНЕС, фондация Фридрих Науман и Института за модерна политика. За нея ще ни разкаже Светослава Кузманова.

Репортер: Незавидното 80-то място в класацията за свободата на словото, което отреди на страната ни Репортери без граници още в началото на тази година беше трън в очите на участниците и в тази поредна медийна дискусия. Писмото на еврокомисаря Нели Крус от края на октомври до премиера Борисов и срещата ѝ с български журналисти по тяхна молба през септември бяха коментирани за пореден път и на този дебат. Председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков, който беше eдин от организаторите днес смята, че корпоративните медии са новите бухалки на олигарсите. Според Никола Кицевски, свободата на печата у нас е умряла в следобедните часове на 14 декември 2010 г.
Никола Кицевски: Когато немската група ВАЦ се изтегли от бизнеса у нас, немския концерн, който се занимава само с печатни издания напусна, защото видя, че у нас вече няма бизнес в печатните издания. Тоест от вестникарство не може да се печелят честни пари. Когато се изтегли ВАЦ, това беше знак, че една епоха, тоест че от вестникарство не могат да се печелят пари, съответно притежателите на вестници вече имат съвсем други интереси. Интереса най-точно може да се определи като търговия с властта, разправа с конкурентите, помощ на приятелите, но не в интерес на читателите, а по-скоро в свой личен интерес.
Репортер: Според Кицевски, вестникарството е в криза и умира.
Никола Кицевски: Нюзуик приключи, сега издаде последните си броеве, вчера беше съобщено, че немското издание на Financial Times има 250 млн. евро загуби. Просто хартиените поколения наистина си отиват.
Репортер: Медийния експерт Иво Инджов посочи, че България съвсем устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация.
Иво Инджов: От една страна нямаме цензура в класическия смисъл на думата. Цензур, който да стои в редакциите и да казва – това става за публикуване, това не става за публикуване. Има по-прецизни средства за цензуриране. Например когато министър-председателя праща SMS-и на журналисти и изразява своето несъгласие с едно или друго предаване, с една Или друга позиция. Други техники на цензуриране. Публична тайна е, че министри се обаждат в редакциите и изразяват несъгласието си с една Или с друга Публикация. И ако на главния редактор не му стиска съответно публикацията се променя. След това, финансирането с държавни средства, с парите, които са предназначени за пропагандиране на европрограмите. На едни се дава, на други не се дава. Големия проблем обаче е автоцензурата, дори не толкова политическия натиск, концентрацията и монополизацията.
Репортер: Юлияна Методиева, главен редактор на сп. Обектив, издавано от БХК цитира току що приключило изследване, което включва мненията на 22 български журналисти от национални и регионални медии.
Юлияна Методиева: Които изразяват изключително тревожните си изводи за това, че няма свобода, те не могат да правят информацията такава, каквато да бъде полезна на обществото, правят такава, каквато е полезна, удобна за корпоративния контекст. Към този момент ние Имаме печалният резултат с автоцензурата, която добива застрашителни размери, пак позовавам се на интервютата на журналисти. Те са потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект Бойко Борисов, който успя да въведе в редакционните политики нещо неподозирано. Преди той да вдигне телефона, те вече знаят какво той иска.
Репортер: PR експерта Арман Бабикян смята, че ситуацията сега в България прилича на ситуацията от 89-та. Страната пак е пред фалит, има 15-20 торби с пари и някои хора са си купили по една медия за всеки случай. Без да назовава имена, Бабикян цитира журналисти, които му споделяли по софийските кафенета, че ходят с отвращение на работа.
Арман Бабикян: Хората са омерзени от самите себе си дори, защото са наясно, че са направили онзи избор. Себе си ненавиждат дори и факта, че упражняват това. До там са стигнали нещата, че се наложило да избират между това да се препитават или да правят журналистика. И те са наясно, че са направили онзи пошлия избор. Може би националното радио и 2-3 медии останаха, които може човек да се заслуша и да чуе нещо. Едно време се шегувахме 97-98-ма година, като погледнеше човек списъка на българското футболно първенство можеше да се направи списък на групировките в България, по собствеността. Сега с медиите е горе долу същото. Само че не са онези едричките момчета с шлифованите дървета, ами са белите якички, които носят големите торбички. Горе долу така се получи с медиите. 

Тема: Институции или личности саботират обществения характер на Българската национална телевизия

Участници:

Светлана Божилова – медиен експерт и директор на студентската телевизия "Алма Матер" 
Люба Кулезич – журналист 
Тома Иванов – бивш финансов и изпълнителен директор на БНТ 
Надежда Ковачева – адвокат 
Юлияна Методиева – представител на Български хелзинкски комитет

————————————————————————–

Начало: Понеделник, 20 Декември 2010 г. – 11:00 часа
Край: Понеделник, 20 Декември 2010 г. – 12:00 часа
Място: София, Национален пресклуб СОФИЯ ПРЕС
Достъп: За медии
Отворено за медии: Да

Тема: Институции или личности саботират обществения характер на Българската национална телевизия

Участници:

Светлана Божилова – медиен експерт и директор на студентската телевизия "Алма Матер"
Люба Кулезич – журналист
Тома Иванов – бивш финансов и изпълнителен директор на БНТ
Надежда Ковачева – адвокат
Юлияна Методиева – представител на Български хелзинкски комитет