“Медии без филтър – страхът и свободното слово”

БНР, 12+3 | 21.11.2012

"Медии без филтър – страхът и свободното слово" – дискусията, организирана от Агенция БГНЕС, фондация Фридрих Науман и Института за модерна политика. За нея ще ни разкаже Светослава Кузманова.

Репортер: Незавидното 80-то място в класацията за свободата на словото, което отреди на страната ни Репортери без граници още в началото на тази година беше трън в очите на участниците и в тази поредна медийна дискусия. Писмото на еврокомисаря Нели Крус от края на октомври до премиера Борисов и срещата ѝ с български журналисти по тяхна молба през септември бяха коментирани за пореден път и на този дебат. Председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков, който беше eдин от организаторите днес смята, че корпоративните медии са новите бухалки на олигарсите. Според Никола Кицевски, свободата на печата у нас е умряла в следобедните часове на 14 декември 2010 г.
Никола Кицевски: Когато немската група ВАЦ се изтегли от бизнеса у нас, немския концерн, който се занимава само с печатни издания напусна, защото видя, че у нас вече няма бизнес в печатните издания. Тоест от вестникарство не може да се печелят честни пари. Когато се изтегли ВАЦ, това беше знак, че една епоха, тоест че от вестникарство не могат да се печелят пари, съответно притежателите на вестници вече имат съвсем други интереси. Интереса най-точно може да се определи като търговия с властта, разправа с конкурентите, помощ на приятелите, но не в интерес на читателите, а по-скоро в свой личен интерес.
Репортер: Според Кицевски, вестникарството е в криза и умира.
Никола Кицевски: Нюзуик приключи, сега издаде последните си броеве, вчера беше съобщено, че немското издание на Financial Times има 250 млн. евро загуби. Просто хартиените поколения наистина си отиват.
Репортер: Медийния експерт Иво Инджов посочи, че България съвсем устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация.
Иво Инджов: От една страна нямаме цензура в класическия смисъл на думата. Цензур, който да стои в редакциите и да казва – това става за публикуване, това не става за публикуване. Има по-прецизни средства за цензуриране. Например когато министър-председателя праща SMS-и на журналисти и изразява своето несъгласие с едно или друго предаване, с една Или друга позиция. Други техники на цензуриране. Публична тайна е, че министри се обаждат в редакциите и изразяват несъгласието си с една Или с друга Публикация. И ако на главния редактор не му стиска съответно публикацията се променя. След това, финансирането с държавни средства, с парите, които са предназначени за пропагандиране на европрограмите. На едни се дава, на други не се дава. Големия проблем обаче е автоцензурата, дори не толкова политическия натиск, концентрацията и монополизацията.
Репортер: Юлияна Методиева, главен редактор на сп. Обектив, издавано от БХК цитира току що приключило изследване, което включва мненията на 22 български журналисти от национални и регионални медии.
Юлияна Методиева: Които изразяват изключително тревожните си изводи за това, че няма свобода, те не могат да правят информацията такава, каквато да бъде полезна на обществото, правят такава, каквато е полезна, удобна за корпоративния контекст. Към този момент ние Имаме печалният резултат с автоцензурата, която добива застрашителни размери, пак позовавам се на интервютата на журналисти. Те са потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект Бойко Борисов, който успя да въведе в редакционните политики нещо неподозирано. Преди той да вдигне телефона, те вече знаят какво той иска.
Репортер: PR експерта Арман Бабикян смята, че ситуацията сега в България прилича на ситуацията от 89-та. Страната пак е пред фалит, има 15-20 торби с пари и някои хора са си купили по една медия за всеки случай. Без да назовава имена, Бабикян цитира журналисти, които му споделяли по софийските кафенета, че ходят с отвращение на работа.
Арман Бабикян: Хората са омерзени от самите себе си дори, защото са наясно, че са направили онзи избор. Себе си ненавиждат дори и факта, че упражняват това. До там са стигнали нещата, че се наложило да избират между това да се препитават или да правят журналистика. И те са наясно, че са направили онзи пошлия избор. Може би националното радио и 2-3 медии останаха, които може човек да се заслуша и да чуе нещо. Едно време се шегувахме 97-98-ма година, като погледнеше човек списъка на българското футболно първенство можеше да се направи списък на групировките в България, по собствеността. Сега с медиите е горе долу същото. Само че не са онези едричките момчета с шлифованите дървета, ами са белите якички, които носят големите торбички. Горе долу така се получи с медиите. 

Дъжд от медийни новини днес

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 15.12.2011

15 декември се оказа богат на медийни новини ден.

Първо, СЕМ глоби Бареков
Съветът за електронни медии реши да наложи парична санкция на ТВ7 заради изказванията в ефир на водещия на "Гореща точка". Органът имаше заседание днес, на което присъства и Алексей Петров.

Главният обвиняем по делото "Октопод" използва възможността да окаже натиск върху СЕМ и открито демонстрира желанието си TV7 да бъде наказана.

Николай Бареков от своя страна отказа да дойде на заседанието. Още през седмицата той изрази подозрения, че мероприятието е на път да се превърне в трибунал, гледащ едностранчиво на изказването му.

"Ще бъда кратък и лаконичен. В контекста на заседанието на СЕМ, на което присъстваха знакови фигури от организираната престъпност, ще кажа само едно – на мен ми беше издадена смъртна присъда", каза пред агенция "Блиц" Бареков след решението на СЕМ.

Мотивите за санкцията са "насаждане на нетърпимост сред гражданите", за което предвидената глоба в закона е между 3000 и 20 000 лева. Размерът й ще бъде уточнен допълнително, но решението може да бъде обжалвано в съда.

Второ, Светлана Джамджиева бе утвърдена за главен редактор на "Труд"
Решението за смяната на досегашния главен редактор – Димитрана Александрова, е взето снощи след като бе обявено, че Диляна Грозданова е новият президент на издателския борд на "Вестникарска група България".

Джамджиева е известна с близостта си до бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, НО не го последва в оставката му, когато пресгрупата смени собствениците си.

Никола Кицевски, който също не последва Тошо Тошев, става член на гореспоменатия борд.

Когато става дума за Тошев, не може да се пропусне намерението му да започне издаването на вестник "Преса". Около "опозиционния вестник", както той сам определя бъдещата му насоченост, могат да се откирият интересни коментарни публикации в Интернет като тази в Е-Вестник и в Биволъ.

Третата новина е свързана със спортната журналистика
Собственикът на Спортал Стилиян Шишков става изпълнителен директор на Левски по въпросите на "мърчъндайзинга, рекламата и други финансови въпроси в клуба" [цитат на Тодор Батков].

Шишков и медийната му собственост са известни с близостта си до рекламния олигарх Красимир Гергов. Гергов и неговата телевизия БиТиВи пък бяха обвинени в нелоялна конкуренция на рекламния пазар от Нова Телевизия. Поради същата причина бизнесменът се ползва със спорно име и в Интернет средите. И малки, и големи играчи в онлайн пространството са силно зависими от бюджетите, които се преразпределят от медия-шоповете на Гергов.

В контекста на назначението на Шишков в Левски може да се смята, че Спортал получава доминиращо положение на пазара на спортните медии и че се формира нелоялна конкуренция.

Оригинална публикация

Трудоваци отказват работа във вестника на “АБВ”

в. Торнадо | 12.03.2011

Бившите заместник главни редактори на Тошо Тошев във вестник "Труд" са му отказали да го подкрепят кадрово в новия вестник на президентската формация, който ще се финансира от олигарсите Георги Гергов и Николай Гигов. Според източници на "Торнадо" друг финансов донор на медията ще бъде скандалният бос Мишо Бирата, за когото Първанов се застъпи пред премиера Борисов и НАП. С най-категорична позиция била Светлана Джамджиева, като с нея се солидаризирали и други подчинени на Тошев. Никола Кицевски, който сега е в отпуска, също бил дистанциран от медийния проект на президента. По етажите на бившата ВАЦ-ова империя упорито се носят и други пикантни клюки. Фаворитката на Тошев Валерия Велева, станала известна като Мадам В., е получавала доскоро до 15 бона месечно. Шеметната цифра била орязана от новите собственици, което принудило Мадам В. да търси подслон в Нова Телевизия. Пръвоначално за главен редактор на "24 часа" била гласена Димитрана Александрова, но Венелина Гочева катогерично се противопоставила на предложението. Тя заплашила, че ще напусне новите собственици, ако Александрова седне на стола й. Така била направена рокадата – Данка Василева в часовия вестник, а Александрова при трудоваците.

Стр. 59

Скандали и оставки в “Труд”

в. Дума | 07.03.2011

 

Оставки, продължителни отпуски и размяна на остри реплики разтресоха през изминалата седмица в. "Труд". Запознати с вътрешните напрежения във вестника твърдят, че се забелязва пълно неразбирателство между новата главна редакторка Димитрана Александрова и "старите кучета" Никола Кицевски, Валерия Велева и Светлана Джамджиева.
Валерия Велева, една от легендите на "Труд", си пусна дълга творческа отпуска преди няколко дни. Според вътрешна информация сътресението е дошло заради понижаването й в длъжност. Александрова поканила за шеф на отдел "Общество" бившия си подчинен от в. "Сега" Веселин Стойнов, а на Велева било предложено да стане политически наблюдател в "Труд". Имало вероятност Велева да реши да си тръгне официално от изданието.
Пръв с "Труд" реши да се раздели досегашният първи зам.главен редактор Никола Кицевски. Той е излязъл в двумесечен отпуск, но си е пуснал и предизвестие за напускане.
Според разкази на колеги Кицевски и Димитрана Александрова стигнали почти до бой на редакционна планьорка миналата седмица. Тогава новата главна редакторка поръчала на Кицевски да напише празнично коментарно обръщение към читателите на първа страница. Той обаче категорично отказал и заявил, че не е съгласен с политиката на новите собственици. Със същия аргумент отказала и другата зам.главна редакторка Светлана Джамджиева.
Димитрана Александрова усетила, че срещу нея се надига организирана съпротива, и отсякла: "Тогава позиция няма да има!" Валерия Велева реагирала с аргумента: "В този вестник от 20 години позиция има, ще има и сега!" В крайна сметка с конфликтната "позиция" бил натоварен ветеранът на вестника Людмил Павлов, който работи в него вече 59 години. Ядосана, главната редакторка светкавично понижила Валерия Велева в длъжност, а Кицевски излязъл в отпуска.

Стр. 5

Тошо Тошев: Никола Кицевски трябва да е главен редактор на “Труд”

в. Класа | 14.02.2011

Никола Кицевски, който близо 10 години е бил мой пръв заместник, трябва да е главен редактор на в. "Труд". Това каза в предаването "Нека говорят" Тошо Тошев, вицепрезидент по издателската политика на ВАЦ. Тошев допълни, че, казано на шега, има един голям недостатък – че Кицевски е негов човек. Той допусна и друг вариант, който включва постът главен редактор да бъде поет от другият зам. гл. редактор Светлана Джамджиева, "защото така няма да се усети сътресение в редакцията". Тошев не изключи и възможността да дойде външен човек. Той обясни какво представлява неговият статут в момента. Тошев координира 15-те издания на ВАЦ-България и подчерта, че не оказва никакъв натиск върху ръководствата на вестниците. На въпрос, дали се чувства отстранен, Тошев каза: "Аз съм отстранен", и обясни, че е право на новите собственици да определят кой каква позиция да заема. Тошев допълни, че в много дълъг разговор с новите собственици те са му казали, че неговите възможности и опит надхвърлят поста гл. редактор, и затова са му предложили тази позиция. За Венелина Гочева той обясни, че е доста активна, защото е вицепрезидент по корпоративните въпроси и се занимава с рекламата.

Стр. 4


Оригинална публикация

Гочева съдружник в “168 часа” ООД, Тошев – акционер в “Медиа холдинг”

в. 24 часа | 10.01.2011

Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски и.д. главни редактори.

С конкурси за ръководители на двата най-качествени вестника на пазара ще се търси модернизирането им, а не промяната
Венелина Гочева става акционер в "168 часа" ООД – издателя на вестниците "24 часа" и "168 часа", а Тошо Тошев е акционер в "Медиа холдинг".
Това бяха две от новините на първата пресконференция на Издателския борд на Вестникарска група България, който бе създаден в петък.
Негов президент е Любомир Павлов, вицепрезиденти – Венелина Гочева и Тошев, Огнян Донев и Христо Грозев са членове.
"Издателският борд ще е ядрото, което ще определя стратегията. Той е създаден, за да гарантира ненамесата в работата на изданията", обясни Павлов. Заради това Гочева и Тошев вече няма да са главни редактори на "24 часа" и "Труд"
На тяхно място като изпълняващи длъжността са съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски, досегашните им първи заместници.
Издателите обявиха конкурси за главни редактори на двата всекидневника и на седмичниците "168 часа" и "Седмичен Труд", които трябва да приключат до края на февруари.
"От днес влизам в чистия издателски бизнес. Досега бях упълномощена от ВАЦ да ги представям в Съюза на издателите, където съм първи зам.-председател. Този Издателски борд ще бъде гарант както за качеството на вестниците, така и за ненамеса в редакционната им политика", обясни Венелина Гочева. Според вицепрезидента на издателския борд това е било и поведението на ВАЦ през последните 15 години.
"Различното днес е, че тази ненамеса на редакционната политика на практика се бе превърнала в отчужденост от продуктите. Предполагам, че нито един от вас не би ме заподозрян в отчужденост към "24 часа" или към професията – все пак съм председател и на Фондацията за етична журналистика", каза още Гочева.
"От 28 години работя във в. "Труд", а от 20 – от 3 януари 1991 г., съм негов главен редактор. Опитвах се да давам всичко на вестника, но и получих много от него. Сега оставам със солидна позиция във вестникарската група, ще бъда председател на Борда на директорите на "Медиа холдинг", обясни Тошев.
"В разговорите ни през тези 3 седмици, откакто сме собственици на компанията, Венелина ни спомена какво още може да се направи в тази голяма медийна машина.
Затова решихме, че е по-добре двамата да са част от нас, защото има толкова много неизползвани ресурси. Ако акумулираме всички читатели на изданията ни в интернет например, се оказва, че сме най-големите там", обясни Грозев.
"Специално ще наблягаме на синергията в бизнеса. Досега имаше голямо разделение между чистия бизнес – разпространение, реклама, администрация, и журналистическите издания ", каза Павлов. А Огнян Донев вижда себе си като гарант за съчетаване на високите журналистически стандарти с доброто корпоративно управление
"Нужно ни е време да наложим своето виждане и да привлечем всички наши приятели, които поддържат демократичните стандарти, към изданията ни, като едно по едно ги направим публични, каза Донев. Според него медийната група е една от най-солидните финансово в държавата. Чрез конкурсите издателите ще търсят модернизиране на вестниците, а не промяната им. Защото " всекидневниците ни са най-качествените на пазара, с най-голямо доверие от аудиторията в страната", каза Грозев, като цитира проучване, направено през последните 3 месеца от агенция "Медиана". То показва, че "Труд" е с най-голям брой читатели, следван плътно от "24 часа", на трето място е "Телеграф ", на четвърто – " Стандарт". Сред по-младата аудитория "24 часа" е на първо място. Какво ще се случи с медийната група? Ще има промяна към модернизация, ще има нови продукти и увеличение на тиражите, ще се увеличат и рекламните приходи, каза Любомир Павлов.
"Нашият господар са читателите, а позицията ни е да си увеличаваме приходите", обясни той. И допълни, че свободата на словото е една от най-големите ценности в България и собствениците ще го гарантират.
Издателите имат намерение да създадат журналистически правила, по-строги от сега съществуващите в етичния кодекс. "Това е най-добре да се случи чрез публична дискусия", каза Христо Грозев. Те ще държат тези правила – да се спазват в техните издания, а при нарушаването им да има публична санкция.
Огнян Донев, Венелина Гочева, Любомир Павлов, Тошо Тошев и Христо Грозев (от ляво на дясно) обявяват намеренията на ВГБ.

Стр. 9

Медии и власт

БНТ, Денят започва | 2010-03-29

Водещ: Продължават коментарите и ехото от безпрецедентното отворено писмо, с което Ахмед Доган обвини в поръчковост, в манипулации, в корупция дори един от водещите журналисти на в. „Труд” Валерия Велева. Тя в интервюто си за БНТ още в петък първо в нашето предаване съобщи, че ще съди председателя на ДПС и го призова да докаже обвиненията си и твърденията си. Този скандал разбира се постави под въпрос и хвърли дори сянка и върху морала на цялата гилдия. Силна ли е близостта на медиите с политиците? Кога те поръчват и се опитват да влияят? Става ли това със съгласието или въпреки несъгласието на някои медии? Знаем, че има случаи, при които подчинението става чрез покупка на изданието и по този начин някои неудобства биват отстранени. Целта на разговора ни сега не е да покажем, че видите ли, събрали се едни морални хора да развяват душевна чистота и да я пръскат, но така или иначе да започне един разговор по темата. Не знам доколко и гилдията и медиите са способни да понесат и разговор за самите себе си. Ще говорим сега по тази тема с нашите гости Георги Лозанов, медиен експерт; Никола Кицевски, от в. „Труд”, Константин Вълков от Дарик радио. Очакваме към разговора да се присъедини след малко и Галя Прокопиева, която е главен редактор на в. „Капитал”. Защо се стигна дотук и каква е поуката за вас, има ли невинни в тази случка? Г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Специално в тази история, тази престрелка между един политики и един журналист много трудно е да се извади някакъв ясен, обобщаващ извод, тъй като са много конкретни мотивациите. Много хубаво е, че от това писмо на Ахмед Доган започва един разговор. Впрочем той не е нов, но се води обикновено в едни доста по-затворени пространства на гражданската сфера, където се наблюдават медиите. В много проекти аз самият съм участвал, които са изследвали връзките между медиите и властта, включително и политическия PR, включително и (…)PR, който за съжаление по някой път извършват българските медии. Но в този случай разговорът е малко предварително компрометиран, тъй като очевидно г-н Доган чрез това писмо търси начин да премести обекта на скандала от себе си върху някой друг.
Водещ: Успява ли?
Георги Лозанов: Ами това, че сме се събрали тук, до голяма степен успява видимо. И разговорът тръгва около друго. Така ние лека-полека забравяме фактически за огромната комисионна, която той е взел, защото за мене това е комисионна, абсолютно безсмислено е да се говори, че това може да бъде някакъв договор, който плаща някаква негова компетентност, експертна. Не става дума за това, ами става дума за комисионна. Г-н Доган в това отношение е изключителен майстор. Той успява да изрече на глас, и даже да поеме върху себе си, абсолютно скандални поведения и тези и нищо да не му се случи, като по този начин доказва силата си. Така че той така започна, и след това има тактика, чрез която това нещо го удържа. И сега тази тактика минава през това да атакува Валерия Велева. Друг въпрос е, че действително разговорът е важен. Хубаво е, че сега като го започваме да говорим, че в основата му стои фактически самопризнанието на един журналист, на един политик, че той е търсил такъв тип натиск върху журналистите.
Водещ: Ударена е репутацията и на самото издание според мен, защото репликата „спряхме да плащаме” по доста безпардонен начин говори за…
Георги Лозанов: Но само да кажа… Тя показва, че това е самопризнание, че е плащано. За първи път имаме самопризнание… За това казвам, че в това отношение даже е изключително дързък. Той всъщност признава, че е плащал.
Водещ: Някакви последици от наказателно-правно естество очаквате ли да има или всичко ще стане в разговор за морал или нещо от този род?
Никола Кицевски: Първо искам да кажа, че доколкото си спомням Доган няма реплика, в писмото на Доган до Валя Велева няма реплика „спряхме да плащаме”, а има твърдения, че тя е поискала да й плащат за PR услуги. Доколкото…
Водещ: „защото този път не ти платихме, нали” – имаше едно такова изречение.
Никола Кицевски: При всички положения доколкото познавам Доган, доколкото познавам политическата обстановка и методите на ДПС те с радост биха плащали на Валя Велева, ако тя беше поискала. ДПС като всички партии се ползва от сериозен платен PR, плаща си за това нещо. При нас обстановката обаче е малко по-различна. Така че ако Валя наистина беше поискала да й се плаща, щяха да й плащат с огромна удоволствие, но тогава не би се стигнало до статията, която предизвика в крайна сметка това писмо на Доган, а именно „Парите повлякоха Доган и ДПС”. Така че дали е плащано личи от самия скандал.
Водещ: Какво очаквате оттук насетне като отношение на самото издание? Имаше много упреци, че всъщност в. „Труд” е вестникът, който е бил в най-голяма близост, допускан и от самия Ахмед Доган, помним и самото знаменателно интервю в момента, в който се беше затворил Доган и не желаеше да разговаря с други, той предпочете да даде интервю за „Труд.” Добро утро и на Галя Прокопиева! Имаше и една реплика вчера на Любен Дилов – син, когато много се вглеждаш в Доган, перифразирайки Нитше, и Доган ще се вгледа в теб. Как приемате?
Никола Кицевски: Ами аз мисля, че „Труд” е бил предпочитан по доста различни причини. Като на първо място, че това е един сериозен вестник, един вестник с огромно влияние, с авторитет, с доверие в хората. Второто нещо е, че при „Труд” винаги може да се разчита, че ще бъде коректен и обективен. Което пък повлия следващото, че когато „Труд” смята, че някой не е коректен към обществото, той го казва. Нито един друг вестник не излезе със съобщението за хидрохонорара на Доган. Всички тръгнаха след това.
Водещ: А съжалявате ли за тази близост, която се е наблюдавала така или иначе през годините? Дали нямаше да бъде толкова лично, толкова остро и толкова бомбастично дори писмото, ако дистанцията беше по-голяма?
Никола Кицевски: Дистанцията между „Труд” и Доган не е по-различна от дистанцията между „Труд” и други политици. Тоест хората, които отговарят за конкретната партия, те се опитват, нашите репортери, те са професионалисти, те се опитват наистина да бъдат в една доста близка дистанция, за да познават онези, за които пишат. Така че аз не виждам някаква кой знае каква огромна разлика. Напротив, Доган може би е политикът, който винаги е бил на най-голяма дистанция от медиите. И ако „Труд” е била медия, която е била малко по-напред и по-наблизо, това говори добре само за „Труд”.
Водещ: Има ли „опасни близости” според вас, не само в този случай, а по принцип, между медии и политици, между бизнес и медии? Преплетено ли е в такава степен, че да не може самата гилдия да докара един подобен разговор докрай?
Константин Вълков: Има опасна близост според мен по две направления. Първото е абсолютно безпрецедентното писмо, което атакува един журналист независимо по какъв повод. Как след това искате да има млади разследващи, как след това искате да има честна журналистика, която очевидно хората вече се страхуват? Но второто, далеч по-интересно нещо за мене е, че медиите, ние тук всъщност отгледахме това… някои биха го нарекли чудовище, този звяр или този особен тип субект още преди 10-15 години, когато започнаха един целенасочени материали за това как това е единственият човек, който може да опази етническия мир в държава, в която не е имало етнически сблъсък… Това е единственият, който… по-лошо е той да бъде в правителството, но още по-лошо е, ако не е в правителството. И една такава серия, канонада от неща, които го превърнаха в един статус-символ, който може да си позволи с един вид писмо или каквото и да е да казва нещо…
Водещ: Ще излезе, че медиите са виновни, че случват политиците?
Константин Вълков: Абсолютно го случват. Никой досега не си е задал за мен резонния въпрос, ами ако той всъщност не е това, за което се представя, ако той не е толкова умен, за колкото ние всички си мислим?
Галя Прокопиева: Значи журналистите да са доста посредствени, ако той не е това, за което се представя.
Константин Вълков: Защото всичките казват, че той мисли с 10 хода напред. Ами може би не е точно така.
Водещ: Какви са поуките, Галя, според вас от тази история? И за кого?
Галя Прокопиева: Поуките не знам. В журналистиката има един такъв вид сделка с източника. Всеки път, когато получаваш информация, жертваш нещо. Има и цена близостта до източника. Формулата на „Труд” от години е била винаги да е много добре политически информиран. Това го знаем всички и това има своята цена. Случаят сега по някакъв начин показва точно този въпрос. Всяка медия и всеки журналист избира между това доколко да има достъп и да бъде информиран, което е определено качество на журналистиката да знае и да бъде информирана, но и доколко да пази дистанция и да бъде свободен. Аз просто мисля, че в момента видяхме, че Валерия Велева, в добрия смисъл го казвам, е в сделка с Доган в момента, когато тя имаше единственото интервю в сарая след убийството. Помните миналата година. И това интервю определено имаше стойност. Всички тогава го четохме и научихме неща. Просто това е избор, който е направен и от време на време се получават такива дефекти. Сега, писмото на Доган е извън всякаква критика и допустимост разбира се.
Водещ: А всъщност стана дума за това, че то представлява своего рода и признание за практика, от която се интересува Наказателния кодекс обикновено.
Галя Прокопиева: Говорим за хонорара ли?
Водещ: Не само. И за самия хонорар, но и за това, което той намеква, че се случва, че се плаща.
Галя Прокопиева: Това не знам наистина, в смисъл политиците, всеки е склонен да злоупотребява в такива ситуации, и лично към нас… аз съм получавала също някакви такива, разбира се не толкова…
Водещ: Предложения?
Галя Прокопиева: Не, кореспонденции, в които… след всяка по-остра публикация веднага се започват, това е поръчково. Хората твърде много смятат, че журналистите са поръчкови. Повече, отколкото те всъщност са. Тук вече проблемът е разбира се за журналиста по някакъв начин да се защити след такова писмо.
Георги Лозанов: Хората смятат, че журналистите са поръчкови, защото в много отношение оставят това впечатление, особено когато, независимо къде, в предишния мандат например, сега това са така да се каже осколки, останали последствия вече, които се движат на базата на тази близост между журналистиката и властта. Аз, независимо, че при нас това се е превърнало в норма, не смятам, че е допустимо в изпълнението на журналистическата професия да стои някаква близост със субекта, за който пишеш. Смятам, че това е конфликт на интереси, който при нас е нормализиран и това е един от белезите на целия провинциализъм на публичния ни живот. Тази… какво да кажа, топла, почти битова среда, одомашнена, в която всеки познава всеки, и така да се каже, абе какво толкова ще говорим, сяно, дай да се разберем. И стои зад всяка публикация дори, стои някъде един частен разговор, който не личи много в публикацията. Това нещо според мен е голям дефект. Не съм никак сигурен, че това писмо ще почне да ни вади от този дефект. Но съм сигурен, че това… за да може да се модернизира, да стане съвремие на българската журналистика, това ще трябва да се разпада така или иначе, трябва да се нарича конфликт на интереси. Както е абсолютен конфликт на интереси хонорарът, който е взел Доган, няма никакво съмнение, така е конфликт на интереси този тип вътрешна близост между журналистиката и обекта на нейните публикации, на нейните разследвания. Аз дори в този смисъл съм се изказвал многократно, макар че това е световна практика, срещу ресорната журналистика. Казвам, че журналистът трябва да е един „просветен лъик”, в хубавия смисъл на думата, който да може да влиза в различни зони, да влиза от името на читателите и слушателите, защитавайки слушателите…
Водещ: Да, има една такава роля на
Никола Кицевски: Аз вече малко не съм съгласен, защото журналистът трябва да е професионалист и да си познава наистина ресора, да познава хората. Въпросът е къде минава тънката граница.
Константин Вълков: Истината е, че вече цяла седмица, или няколко дни, вместо да говорим и пишем за този милион и половина, ние говорим и пишем за това писмо. Представете си какво би станало сега, и си спомним, когато Барак Обама реши да забрани „Фокс нюз” за достъп до Белия дом. Всички други медии се обединиха и казаха, че ние също няма да отидем, ако „Фокс нюз” не влезе. Защо примерно ние не експериментираме един месец да не пишем за ДПС, един месец то да не съществува?
Водещ: То ДПС така се беше затворило и капсулирали, поне докато беше на власт, че…
Георги Лозанов: Не, не, Косьо е прав, аз съм сигурен, че Доган чрез целия този сюжет иска да се самовъзпроизведе като силен политик в новата политическа ситуация, в която неговото положение беше доста…
Водещ: Той излиза силен от тази история?
Георги Лозанов: Да, той излиза силен по следния начин. Това е неговият… какво да кажа, номер. Той прави нещо, което се смята за недопустимо, или казва нещо, което дотук се е смятало за недопустимо, нищо не му се случва и от това, така да се каже, неговата сила се възпроизвежда.
Константин Вълков: аз продължавам да… че той е човекът, който мисли 10 хода напред, който налага политическото говорене…
Галя Прокопиева: Аз това щях да кажа между другото, че това са абсолютно две различни теми. Хонорарът, който е получил Доган е един огромен скандал, но и писмото вече създава друга тема. И аз не смятам, че е вредно, че едното, да кажем, избива другото. Не, те са два паралелни сюжета и ние трябва да си говорим и за другото. Доколкото разбрах, днес етичната комисия има намерение да се събира по случая.
Водещ: Така ли, това не го знаех? Етичната комисия към печатните медии?
Галя Прокопиева: Точно така, да. И това, което бих призовала всъщност, е разговорът там да бъде публичен. Защото ако има стойност нещо сега за качеството на журналистиката, то е тези разговори да бъдат публични. А не да излизаме с някакви декларации в защита, за, против, без да е изговорено, без да има аргументи докъде стига добрата практика в журналистиката и къде свършва тя.
Никола Кицевски: Аз мисля, че всичко, което се случи от излизането… от 21 март, когато излезе новината за хидрохонорара на Доган, през писмото до днес, е пример за добра практика специално на в. „Труд”. Нещата за това дали има близост или няма си личи от публикацията. Прочетете статията на Валерия Велева, за да разберете дали човек, който влиза в някакви отношения може да бъде обективен или не, защото тази статия е жестоко обективна и точно тя е предизвикала…
Водещ: Много остра, много силна е тази статия, обаче отговорът, който даде „Труд” имаше очаквания да е много по-остър.
Никола Кицевски: Остър към кого?
Водещ: Към Доган след писмото. Има такова чувство.
Никола Кицевски: Ами вижте, в крайна сметка ние трябва да сме премерени. Не можем да бъдем такива, каквито би искал да бъдем може би Доган с това писмо. Впрочем аз това писмо го оценявам като един доста слаб текст.
Галя Прокопиева: Е, тук вече няма нужда да влизаме пак в лични отношения. То това е и част от проблема. Твърде в лични отношения влизаме с политиците, твърде много, дори самият анализ, ако щете по принцип, има едни разсъждения сега за неговите нагласи, пък какво си помислил, пък какво е искал да стане. Случаят с хонорара е толкова ясен, той даже няма нужда от такъв тип коментиране, за мислите и чувствата на Доган… и това за мене е въпросът сега, че не би следвало да се влиза в лична война с Доган, само защото той си е позволил да напише писмо на журналистката или на „Труд”. Поне аз така смятам. Това не би трябвало да (…) някаква принципна позиция на медията и на медиите.
Константин Вълков: Аз дори се питам вече не ви ли стана скучно това слушане на тези низки страсти, на влизане толкова в личното? На мен това е ужасно скучно.
Водещ: Става въпрос за порочни практики, за това. Поставя…
Галя Прокопиева: Не, това е повърхностност на журналистиката. Тук има толкова много неща, които трябва да бъдат анализирани…
Георги Лозанов: Писмото е безвкусно по начина, по който то обсъжда Валерия Велева. Няма никакво съмнение в начина, по който се опитва да я оглежда. Даже, понеже ние с него сме колеги от университета, учихме философия с медии… Става ми малко така, даже тъжно за това, че един човек, който е влязъл в това високо знание, смея да кажа, по този начин използва езика и категориите и толкова разпаднато… Но не е това проблемът. Проблемите са два. Първо, отклонението несъмнено на дебата, защото ние казваме, че трябва да се водят и двата, но ето, в момента общо взето минаваме към втория дебат, което е самата дирижирана в публичността линия от Доган. И второто е възможното самопризнание, което се съдържа в това писмо от политик…
Водещ: Самопризнание за?
Георги Лозанов: За това, че политици купуват журналисти. Това трябва да се изчисти. То разбира се е много между другото казано, много завоалирано и така. И затова аз ценя намерението на Валерия Велева да съди Доган…
Водещ: Аз това исках да попитам дали от правна гледна точка…
Георги Лозанов: От правна гл.т. няма никакво съмнение, независимо че той не я нарича Валерия Велева, че става дума за нея. Това може да се докаже съвсем ясно в съда. И това трябва да бъде един шумен и важен процес, в който преди всичко Доган да изясни какво значи това, че той плащал ли е на журналисти, на кои журналисти е плащал. От този процес на територията именно на съда… Защото тук разговорът действително варива в едни експертно-морализаторски…
Водещ: Прокуратурата има ли според вас възможност да реагира или…
Георги Лозанов: Нека да се разследва това Доган на кого е плащал.
Никола Кицевски: Аз не смятам, че ще се заеме прокуратурата с това нещо. Впрочем то има няколко абсолютно законни начина да се плаща. Първият е разбира се когато си наеме PR агенция, която вече движи нещата. Вторият е просто като си купиш медии. Ако купиш цялата медия, ти плащаш на всички журналисти и това е абсолютно законно.
Георги Лозанов: Аз не казвам, че ще се окаже, че Доган е нарушавал закона. Аз казвам, че това е много важен разговор са гилдията, който през процеса на Валерия Велева, която трябва да си изчисти името през съд… Впрочем върху нея пада доста сериозно обвинение, независимо как сега го тълкуваме. Така или иначе в съзнанието на читателя остава подозрение, че има скрита връзка.
Константин Вълков: Обаче остава в съзнанието на читателя и слушателя точно това подозрение, че всички медии са подкупни. Затова аз си мисля, не е ли по-добре без процес, просто да бъде убито с мълчание всичко това. Аз наистина не бих продължавал да се занимавам по какъвто и да е начин…
Водещ: Не, ама ще увиснат съмненията във въздуха с огромна тежест. Трябва ли да има такъв шумен процес, в който…
Галя Прокопиева: Не дай боже аз някога да съм на нейното място, но това е единственият начин според мен от ситуацията в момента да се излезе.
Никола Кицевски: Аз не мисля, че нещо може да бъде убито с мълчани, особено у нас. И не бива да се мълчи. Впрочем ние забравяме, че днес Ахмед Доган има рожден ден, той става на 56 години…
Георги Лозанов: Нашият разговор е добър подарък, още повече, че той очевидно го е търсил.
Водещ: За рождения ден?
Георги Лозанов: Не, в обществото да има шум по този начин около него.
Водещ: Очакването за този случай, той точка ли е на нещо или отваря нов абзац?
Галя Прокопиева: Ако се върнем на хонорара, който по същество си е някакъв подход…
Водещ: Тук няма точка?
Галя Прокопиева: Ами не би трябвало да има точка. Мисля, че започва цял голям абзац.
Георги Лозанов: Нито си заслужава да има точка, независимо че по този начин започва разговора за медиите. Аз разбирам на Косьо, така да се каже, аристократичния възглед с мълчание да решим въпроса, но в публичността трябва да се дебатира и ако самите медии, тяхното поведение влезе по-надълбоко в дневния ред на медиите, това ще е полезно за тях във всички случаи.
Никола Кицевски: Аз искам да кажа две думи на Валерия Велева по този повод, а именно, че за първи път излиза нещо черно на бяло за тезата на Доган за обръчите от фирми, и то показва благоразположението на Доган към един проект и към една фирма. И оттук трябва вече да се тръгне и да се върви не само по повод на Доган и ДПС, а по повод на политиците и на тяхното благоразположение, обръчите и т.н.
Водещ: Много ви благодаря!