в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 09.03.2013

Докато съдебните спорове по едрите проблеми продължават, на повърхността ефирният преход върви по ноти

Какво би могло да се случва на един кораб, ако в машинното тече масло и наближава буря, но капитана го няма, боцманите са изгонени, а на борда има неколцина юнги? Те само поддържат курса. Горе-долу така тече процесът по цифровизация на телевизионния ефир в България, който има злощастието да съвпадне с правителствената криза. От една страна, Европейската комисия (ЕК) даде страната на съд заради непрозрачните и ограничаващи конкуренцията конкурси за мултиплексите. От друга – във Върховния административен съд (ВАС) текат две дела: за рекламната кампания на цифровизацията (до десет дни съдът трябва да излезе с решение) на огромната стойност от 17.5 млн. лв. и за обявения от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) конкурс за седми мултиплекс. От трета – няма никаква яснота ще даде ли държавата пари и колко, за да освободи място в ефира не само за новия оператор, но и за втория от досега избраните.
Но пък насред всички тези заплахи на повърхността всичко е спокойно и малките процедури, заложени по план, текат сравнително гладко.

Дърва, въглища и телевизия

На 1 март преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване тръгна по план. Мерки по повод забележките на Брюксел не бяха предприети, а цифровият сигнал започна да се излъчва паралелно с аналоговия в график с аргумента, че ако не започне процесът, ще последват нови санкции от еврокомисията за неспазени ангажименти и срокове. От екрана потекоха още и още еднотипни рекламни клипове, които да ни обясняват какво ни предстои, как да се справим и колко ясно телевизионно бъдеще ни чака.
На 1 септември аналоговият сигнал ще спре окончателно. В този преходен период от половин година социално слабите, които получават енергийни помощи, имат право на ваучер, с който да си вземат декодиращо устройство, на стойност 60 лева. С него те трябва да отидат в някой от магазините на избраната търговска верига и да си вземат т.нар. set top box – имайки предвид, че толкова струва най-евтиният модел. За 2012/2013 г. броят на хората, имащи право да получат помощ за въпросното устройство, е 210 711 – според официалната информация на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Кутийки за 15 млн. лв.

На 1 март правителството в оставка гласува нови 17.5 млн. лв. да бъдат отпуснати от бюджета на транспортното ведомство именно за социални помощи за декодиращи устройства. Според информация от министерството предоставянето на декодерите ще стане на два етапа за цялата страна. "За всеки от етапите се предвиждат до 7.5 млн. лв. Следователно общо на цялата територия на страната – до 15 млн. лв.", казаха от PR отдела на МТИТС. Както се и очаква, остатъкът от сумата ще отиде за целите на информационната кампания. "За радио- и телевизионни клипове, публикации в печатни издания, печатни информационни и разяснителни брошури…" Дали за въпросните 2.5 млн. лв. ще бъде обявена обществена поръчка, кога и при какви условия – за момента не е обявено. Ако трябва да бъдем точни обаче, дори ако всичките 210 711 души на енергийни помощи получат ваучери за декодери по 60 лв., получената сума е 12.64 млн. лв. Тоест за реклама остават 4.86 млн. лв.
Не по-малко интересно е обаче как ще бъде изхарчена по-голямата сума. Обществената поръчка за доставчик и разпространител на декодиращите устройства бе обявена в края на миналата година. На 27 декември бяха отворени и офертите на кандидатите да продават декодерите. "В момента комисията продължава работата по разглеждането и оценяването; подписването на договор с изпълнител и по-конкретно изразходването на публични средства е обвързано с положително произнасяне на ЕК относно схемата за държавна помощ", коментираха от МТИТС. Компаниите, които участват в търга, са три: веригите магазини "Техномаркет", "Технополис" и "Зора". На пазара обаче се коментира, че поръчката ще бъде спечелена от веригата "Техномаркет", собственост на "К енд К електроникс". През ноември мажоритарен акционер в дружеството стана регистрираната в Лихтенщайн компания Domtech Holding, свързвана с банката на Цветан Василев. КТБ влезе като кредитор в "Техномаркет" в началото на 2012 г. и впоследствие преобразува заемите си в собственост, като увеличи капитала на групата.
"К енд К електроникс" кандидатства за т.нар. обособена позиция 2, която е за Северозападния район на България, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. "Техномаркет" е единственият кандидат, подал оферта за тези населени места. За Южен централен район, в който влизат областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково (позиция 1) и за Североизточния район, в който са области Варна, Добрич, Търговище, Шумен (позиция 3), кандидатите са два – "К енд К електроникс" и "Зора М.М.С.". Най-оспорвана е надпреварата за град София (позиция 4), където оферти подадоха "К енд К Електроникс", "Зора М.М.С." и "Технополис България".
От магазини "Технополис" обясниха, че нямат информация кога ще приключат търговете. Не са наясно и как ще бъдат осребрявани от държавата ваучерите на гражданите, които търговските вериги ще приемат срещу декодиращо устройство.
На въпроса при какви условия ще се получават ваучерите, от МТИТС коментираха: "При спазване на принципа за технологична неутралност (т.е. лицето да няма достъп до цифрова телевизия) – минимален диференциран доход; условие, че лицето живее само или че е единственото в семейството, което ще получи декодиращо устройство."

Ще има ли 15 март

За момента Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е твърдо решена да проведе обявения за 15 март конкурс за седмия мултиплекс оператор. Стига, разбира се, дотогава ВАС да не спре процедурата, каквото е искането на единия от кандидатите – Ди Ви Би Ти, който обжалва условията в нея. Другият кандидат, който има право да се яви на наддаването на 15 март, е "Булсатком". Само тези две компании закупиха документацията по конкурса. Междувременно обаче по информация от запознат с процедурата източник притежателят на лицензите за мултиплекс платформи за втория етап на цифровизацията – "HD Медия сървисиз" (компанията, на която "Хану про" прехвърли три от четирите си лиценза), се готви да блокира конкурса или резултатите от него. Компанията вече е подала протестно писмо до КРС, че комисията стартира процедура за още един конкурент, при положение че не е осигурила честотен ресурс за работа на вече допуснатите до този пазар дружества.
Дали изобщо търгът ще стигне до някакъв резултат – засега няма как да се прогнозира. Държавата обаче в момента вече не е само без воля да разреши едрите проблеми около очерталия се монопол при цифровизацията, но и без проводник на такава воля. И се оказва, че лошото съвпадение на безвластието с ключови моменти в хода на ефирния преход само заздравява позициите на свързаните с Цветан Василев фирми в цялата схема.

Стр. 48

в. Труд | Светослав МЕТАНОВ | 21.02.2011

Ще си плащаме за телевизия дo 2015 година

Законно ли бе спечелен т. нар. обществен мултиплекс от компанията "Хану про"? Отговор на този въпрос се очаква даде тричленен състав на Върховния административен съд утре. Срещу избора на компанията, която сложи ръка на 4 от общо 6 парчета от цифровия ефир, са подадени жалби от две компании – класираната на второ място в търга с нищожна разлика от 0,345 точки "Ди Ви Би Ти" АД, и "Мобилтел". И от двете компании са категорични, че конкурсът за телевизионния пренос е бил манипулиран.
Двама от членовете на тръжната комисия в конкурса за обществения мултиплекс са готови да свидетелстват за оказван натиск от страна на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков. Това е записано в искане до Върховния административен съд за допускане на свидетели по делото, заведено от Ли Ви Би Ти". "Труд" потърси за коментар председателя на КРС, но мобилният му телефон бе изключен.
Всъщност, въпреки че комисията за мултиплексите е междуведомствена, повечето й членове са назначени точно от КРС. Затова всяко вмешателство в картите на членовете на ведомството автоматично променя и крайния изход от конкурса.
"Върху членовете на конкурсната комисия е оказван груб натиск по време на подготовката на оценката на четиримата кандидати в процедурата. След изготвянето на всички индивидуални карти за оценяване и след сумирането на резултатите се е оказало, че конкурсът убедително се печели от "Ди Ви Би Ти". След това членовете на експертната комисия са били привиквани и заплашвани (включително и с уволнение), твърди Бойко Бочев, представител на загубилата компания. Според него в резултат именно на този натиск част от професионалистите са подменили вече попълнените карти с нови, в които оценките за кандидата "Хану про" са били значително завишени. Именно след "апликациите" в анкетите първият и вторият в конкурса се сменят. Печели "Хану про", която вече е спечелила други 3 мултиплекса. Останалите два са дадени на "Тауърком България", която купи от БТК половината от инфраструктурата за сегашния аналогов телевизионен пренос НУРТС.
Още преди конкурса за държавния мултиплекс медийни спекулации откриваха връзка между "Тауърком" и "Хану про", но чисто юридически такава няма.
Единственото обединяващо звено е фактът, че Корпоративна търговска банка е поела ангажимент да финансира изграждането на мрежата на "Хану про" с 10 млн. евро. В бизнес плана на спечелилия кандидат е записано, че ще ползва инфраструктура на "Тауърком" и на НУРТС, въпреки че тези компании би трябвало да са конкурентни.
В жалбата на "Ди Ви Би Ти" се твърди, че техническата оферта на "Хану про" е абсолютно неизпълнима. В нея е записано, че с 90 цифрови предавателя ще бъде осигурено покритие на 97 процента от населението, за което реално са необходими повече от 600. Въпрекитова "Хану про" е получила максимална оценка за техническо предложение от страна на междуведомствената комисия по избора.
От "Ди Ви Би Ти" са удивени и от факта, че бизнес планът им е получил ниски оценки, тъй като е "само" до края на 2024 г., докато според конкурсната документация трябва да представят разчети до 2025 г. Натрупалото повече точки предложение на "Хану про" е с бизнес план до 2015 година.
Основно изискване на Закона за електронните съобщения е да се насърчава конкуренцията. Сигурно затова КРС даде всички мултиплекси на една компания, коментира Бочев.
И докато съдебните спорове и съмненията за далавери са проблем на съдебната система, то отлагането на старта на цифровия ефир за 2015 г. пряко бърка в джоба на потребителите. Поне дотогава българите безалтернативно ще плащат на кабелни доставчици.

Стр. 16