в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 09.03.2013

Докато съдебните спорове по едрите проблеми продължават, на повърхността ефирният преход върви по ноти

Какво би могло да се случва на един кораб, ако в машинното тече масло и наближава буря, но капитана го няма, боцманите са изгонени, а на борда има неколцина юнги? Те само поддържат курса. Горе-долу така тече процесът по цифровизация на телевизионния ефир в България, който има злощастието да съвпадне с правителствената криза. От една страна, Европейската комисия (ЕК) даде страната на съд заради непрозрачните и ограничаващи конкуренцията конкурси за мултиплексите. От друга – във Върховния административен съд (ВАС) текат две дела: за рекламната кампания на цифровизацията (до десет дни съдът трябва да излезе с решение) на огромната стойност от 17.5 млн. лв. и за обявения от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) конкурс за седми мултиплекс. От трета – няма никаква яснота ще даде ли държавата пари и колко, за да освободи място в ефира не само за новия оператор, но и за втория от досега избраните.
Но пък насред всички тези заплахи на повърхността всичко е спокойно и малките процедури, заложени по план, текат сравнително гладко.

Дърва, въглища и телевизия

На 1 март преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване тръгна по план. Мерки по повод забележките на Брюксел не бяха предприети, а цифровият сигнал започна да се излъчва паралелно с аналоговия в график с аргумента, че ако не започне процесът, ще последват нови санкции от еврокомисията за неспазени ангажименти и срокове. От екрана потекоха още и още еднотипни рекламни клипове, които да ни обясняват какво ни предстои, как да се справим и колко ясно телевизионно бъдеще ни чака.
На 1 септември аналоговият сигнал ще спре окончателно. В този преходен период от половин година социално слабите, които получават енергийни помощи, имат право на ваучер, с който да си вземат декодиращо устройство, на стойност 60 лева. С него те трябва да отидат в някой от магазините на избраната търговска верига и да си вземат т.нар. set top box – имайки предвид, че толкова струва най-евтиният модел. За 2012/2013 г. броят на хората, имащи право да получат помощ за въпросното устройство, е 210 711 – според официалната информация на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Кутийки за 15 млн. лв.

На 1 март правителството в оставка гласува нови 17.5 млн. лв. да бъдат отпуснати от бюджета на транспортното ведомство именно за социални помощи за декодиращи устройства. Според информация от министерството предоставянето на декодерите ще стане на два етапа за цялата страна. "За всеки от етапите се предвиждат до 7.5 млн. лв. Следователно общо на цялата територия на страната – до 15 млн. лв.", казаха от PR отдела на МТИТС. Както се и очаква, остатъкът от сумата ще отиде за целите на информационната кампания. "За радио- и телевизионни клипове, публикации в печатни издания, печатни информационни и разяснителни брошури…" Дали за въпросните 2.5 млн. лв. ще бъде обявена обществена поръчка, кога и при какви условия – за момента не е обявено. Ако трябва да бъдем точни обаче, дори ако всичките 210 711 души на енергийни помощи получат ваучери за декодери по 60 лв., получената сума е 12.64 млн. лв. Тоест за реклама остават 4.86 млн. лв.
Не по-малко интересно е обаче как ще бъде изхарчена по-голямата сума. Обществената поръчка за доставчик и разпространител на декодиращите устройства бе обявена в края на миналата година. На 27 декември бяха отворени и офертите на кандидатите да продават декодерите. "В момента комисията продължава работата по разглеждането и оценяването; подписването на договор с изпълнител и по-конкретно изразходването на публични средства е обвързано с положително произнасяне на ЕК относно схемата за държавна помощ", коментираха от МТИТС. Компаниите, които участват в търга, са три: веригите магазини "Техномаркет", "Технополис" и "Зора". На пазара обаче се коментира, че поръчката ще бъде спечелена от веригата "Техномаркет", собственост на "К енд К електроникс". През ноември мажоритарен акционер в дружеството стана регистрираната в Лихтенщайн компания Domtech Holding, свързвана с банката на Цветан Василев. КТБ влезе като кредитор в "Техномаркет" в началото на 2012 г. и впоследствие преобразува заемите си в собственост, като увеличи капитала на групата.
"К енд К електроникс" кандидатства за т.нар. обособена позиция 2, която е за Северозападния район на България, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. "Техномаркет" е единственият кандидат, подал оферта за тези населени места. За Южен централен район, в който влизат областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково (позиция 1) и за Североизточния район, в който са области Варна, Добрич, Търговище, Шумен (позиция 3), кандидатите са два – "К енд К електроникс" и "Зора М.М.С.". Най-оспорвана е надпреварата за град София (позиция 4), където оферти подадоха "К енд К Електроникс", "Зора М.М.С." и "Технополис България".
От магазини "Технополис" обясниха, че нямат информация кога ще приключат търговете. Не са наясно и как ще бъдат осребрявани от държавата ваучерите на гражданите, които търговските вериги ще приемат срещу декодиращо устройство.
На въпроса при какви условия ще се получават ваучерите, от МТИТС коментираха: "При спазване на принципа за технологична неутралност (т.е. лицето да няма достъп до цифрова телевизия) – минимален диференциран доход; условие, че лицето живее само или че е единственото в семейството, което ще получи декодиращо устройство."

Ще има ли 15 март

За момента Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е твърдо решена да проведе обявения за 15 март конкурс за седмия мултиплекс оператор. Стига, разбира се, дотогава ВАС да не спре процедурата, каквото е искането на единия от кандидатите – Ди Ви Би Ти, който обжалва условията в нея. Другият кандидат, който има право да се яви на наддаването на 15 март, е "Булсатком". Само тези две компании закупиха документацията по конкурса. Междувременно обаче по информация от запознат с процедурата източник притежателят на лицензите за мултиплекс платформи за втория етап на цифровизацията – "HD Медия сървисиз" (компанията, на която "Хану про" прехвърли три от четирите си лиценза), се готви да блокира конкурса или резултатите от него. Компанията вече е подала протестно писмо до КРС, че комисията стартира процедура за още един конкурент, при положение че не е осигурила честотен ресурс за работа на вече допуснатите до този пазар дружества.
Дали изобщо търгът ще стигне до някакъв резултат – засега няма как да се прогнозира. Държавата обаче в момента вече не е само без воля да разреши едрите проблеми около очерталия се монопол при цифровизацията, но и без проводник на такава воля. И се оказва, че лошото съвпадение на безвластието с ключови моменти в хода на ефирния преход само заздравява позициите на свързаните с Цветан Василев фирми в цялата схема.

Стр. 48

в. Труд | Светослав МЕТАНОВ | 21.02.2011

Ще си плащаме за телевизия дo 2015 година

Законно ли бе спечелен т. нар. обществен мултиплекс от компанията "Хану про"? Отговор на този въпрос се очаква даде тричленен състав на Върховния административен съд утре. Срещу избора на компанията, която сложи ръка на 4 от общо 6 парчета от цифровия ефир, са подадени жалби от две компании – класираната на второ място в търга с нищожна разлика от 0,345 точки "Ди Ви Би Ти" АД, и "Мобилтел". И от двете компании са категорични, че конкурсът за телевизионния пренос е бил манипулиран.
Двама от членовете на тръжната комисия в конкурса за обществения мултиплекс са готови да свидетелстват за оказван натиск от страна на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков. Това е записано в искане до Върховния административен съд за допускане на свидетели по делото, заведено от Ли Ви Би Ти". "Труд" потърси за коментар председателя на КРС, но мобилният му телефон бе изключен.
Всъщност, въпреки че комисията за мултиплексите е междуведомствена, повечето й членове са назначени точно от КРС. Затова всяко вмешателство в картите на членовете на ведомството автоматично променя и крайния изход от конкурса.
"Върху членовете на конкурсната комисия е оказван груб натиск по време на подготовката на оценката на четиримата кандидати в процедурата. След изготвянето на всички индивидуални карти за оценяване и след сумирането на резултатите се е оказало, че конкурсът убедително се печели от "Ди Ви Би Ти". След това членовете на експертната комисия са били привиквани и заплашвани (включително и с уволнение), твърди Бойко Бочев, представител на загубилата компания. Според него в резултат именно на този натиск част от професионалистите са подменили вече попълнените карти с нови, в които оценките за кандидата "Хану про" са били значително завишени. Именно след "апликациите" в анкетите първият и вторият в конкурса се сменят. Печели "Хану про", която вече е спечелила други 3 мултиплекса. Останалите два са дадени на "Тауърком България", която купи от БТК половината от инфраструктурата за сегашния аналогов телевизионен пренос НУРТС.
Още преди конкурса за държавния мултиплекс медийни спекулации откриваха връзка между "Тауърком" и "Хану про", но чисто юридически такава няма.
Единственото обединяващо звено е фактът, че Корпоративна търговска банка е поела ангажимент да финансира изграждането на мрежата на "Хану про" с 10 млн. евро. В бизнес плана на спечелилия кандидат е записано, че ще ползва инфраструктура на "Тауърком" и на НУРТС, въпреки че тези компании би трябвало да са конкурентни.
В жалбата на "Ди Ви Би Ти" се твърди, че техническата оферта на "Хану про" е абсолютно неизпълнима. В нея е записано, че с 90 цифрови предавателя ще бъде осигурено покритие на 97 процента от населението, за което реално са необходими повече от 600. Въпрекитова "Хану про" е получила максимална оценка за техническо предложение от страна на междуведомствената комисия по избора.
От "Ди Ви Би Ти" са удивени и от факта, че бизнес планът им е получил ниски оценки, тъй като е "само" до края на 2024 г., докато според конкурсната документация трябва да представят разчети до 2025 г. Натрупалото повече точки предложение на "Хану про" е с бизнес план до 2015 година.
Основно изискване на Закона за електронните съобщения е да се насърчава конкуренцията. Сигурно затова КРС даде всички мултиплекси на една компания, коментира Бочев.
И докато съдебните спорове и съмненията за далавери са проблем на съдебната система, то отлагането на старта на цифровия ефир за 2015 г. пряко бърка в джоба на потребителите. Поне дотогава българите безалтернативно ще плащат на кабелни доставчици.

Стр. 16

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 04.12.2010

В тълковния речник срещу еквилибристика е написано следното – цирков жанр, при който се правят трудни упражнения, без да се губи равновесие. А преносното значение на думата е – хитруване или лавиране. Нещо подобно – независимо в кой от двата варианта се разиграва в медийното ни пространство, докато телевизиите и вестниците може би изчакват нещо глобално да ги връхлети. Какво обаче точно се случва?

ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕЛИВАНИЯ

Малко преди края на годината телевизиите решиха да лавират като за последно в битката за рейтинги. И като нямат с какво точно да го направят, приложиха най-силното си оръжие – собствените си кадри. Последните обикновено са със статут на запазени марки на съответните медии. Така, за пореден път, най-големите тв канали у нас си размениха в неприятелски срещи някои от най-известните имена, които сами са си "отгледали". Например – Лора Крумова сменя Нова телевизия с Би Ти Ви. След като не й намериха място в новия формат на "Здравей, България", бившата телевизионна партньорка на Георги Коритаров и Милен Цветков, ще прави собствено предаване в най-големия конкурент на доскорошния си работодател. От началото на декември Крумова ще се изявява в ефир в неделния предиобед. Милен Цветков пък подготвя завръщането си в БНТ, откъдето преди години стартира кариерата му. При това в компанията на друго емблематично телевизионно име -Иван Гарелов. Те ще бъдат част от новото предаване "Екип 5". Идеята е новото начинание да продължи традициите на известното в миналото "Екип 4". То стартира преди 13 години и през него като водещи се изредиха Евгения Атанасова и Елена Йончева, Милена Милотинова и Светла Тадаръкова. Засега от "Сан Стефано" 29 не потвърждават официално новината, но по всяка вероятност ще стартира през декември и ще продължи три месеца. Ако покрие изискванията за рейтинг, най-вероятно ефирният му живот ще продължи. Предвижда се "Екип 5" да бъде всекидневно предаване преди "Лека нощ, деца" и да се фокусира върху темите от деня в политиката и обществения живот. Петорката ще бъде във формат от трима господа и две дами или още – Георги Кузмов, който през последните години правеше международния медиен фестивал в Албена, бившата водеща на сутрешния блок на ТВ7 Мартина Шопова и Мариета Федосиева от БНР. За местата им държавната телевизия избира между осем телевизионни персони. Това е причината и Милен Цветков в последния момент да откаже на Сашо Диков да се присъедини към екипа му в кабелната "Канал 3". Друг бивш вече кадър на Би Ти Ви – Николай Бареков пък отново се появи на екран. От 15-ти ноември той стана част от сутрешния блок на ТВ7 и прави своя рубрика "Бодилник". В нея Бареков пренася модела на "На барекадата" от Би Ти Ви. Опитите му да я пренесе и в другата частна ефирна медия, обаче, удариха на камък. Затова някогашният кадър на чалгата се спря на "БОдилник", тъй като щял и да боде, и да пробужда аудиторията. И на този фон, пловдивчанинът обеща че няма да прави ПР на политиците. Затова те отново започнаха да се изреждат пред неговия микрофон.
Мартин Карбовски пък затвърди позициите си в Нова телевизия като завзе още ефирно време. Новото му предаване "Директно" се излъчва два часа преди "Отечествен фронт". Журналистът, известен с острия си език, обеща (и изпълнява) да "поднася" нестандартни гости, предимно от Долната земя, а на питанията им да отговарят от Горната земя. За първи път у нас се прилага интернет-базирана технологична картина за пренос на броудкасткартина.
Вили Сечкова, която вече се изявява като продуцент на No Frame Media, заедно с Емил Кошлуков и Иван Радев, ще се завърне отново като водеща на "Градски легенди". Предаването бе част от програмната схема на ПРО. БГ, преди красавицата да излезе по майчинство. Сега No Frame Media стои зад гърба на няколко предавания и в ТВ7, сред които "Споделено с Камелия", "5400", "Нашенци", както и играта по ПРО. БГ "Големият Кеш" 2. Емил Кошулков пък се изявява в собственото си ефирно предаване "Уикенд с ТВ 7".
Във всичкото това лавиране насам-натам на журналисти и водещи нямаше да има нищо странно, защото по традиция медиите "пазаруват" лица от конкурентите си. И то не само преди Коледа. В случая обаче става въпрос за хаотично преливане на кадри, с което телевизиите рисковано се опитват да запазят равновесието на собствената си аудитория. Докато запазените марки на тв каналите скачат от телевизия в телевизия или пък се завръщат в тази, която ги е създала, маневрите по високите мениджърски етажи на Нова телевизия продължават.
От средата на ноември Светлана Василева вече е в редиците на медийната група, която официално ще поеме като СЕО от началото на 2011-та година. Бившата шефка на Би Ти Ви и на българските канали FOX ще смени на поста шведа Якоб Андерсон, на когото скандинавският концерн MTG възлага друг пост. Нова телевизия и останалите телевизии от българското й семейство обаче останаха (за втори път) без програмната си директорка Олга Лозанова. Телевизионната дама е "виновничката" у нас да се пренесат и наложат реалити формати като "Биг Брадър". Освен това, тя стои и зад други новаторски проекти като "Шоуто на Иван и Андрей", "Станция Нова", "Истината за вас". Олга Лозанова бе програмен директор на Нова тв и между 2001 и 2006 г., когато медията беше собственост на гръцката "Антена груп".

ПЕЧАТНИ УПРАЖНЕНИЯ

Ново издание ще "помете" вестникарския пазар. Идва седмичникът "Торнадо", който ще бъде на 88 страници. Един от издателите му е Огнян Стефанов, който стои зад информационния сайт Frognews. Главният редактор на политематичния продукт ще бъде бившият кадър на вестник "24 часа" Стойчо Стоянов. Стефанов, който през 2008 г. беше жестоко пребит, обяснява името на седмичника така: след торнадото всичко е спокойно, то е вид пречистване. В седмичника участие ще има и журналистът Васил Петев, който е син на шефа на Съюза на писателите Николай Петев. Преди торнадото да помете конкуренцията, у нас стъпи "форбс". В първия брой на български на популярното списание е публикуван списък с най-влиятелните предприемачи в страната. Те са 21 на брой. България е 11-тата страна в света, в която "Форбс" се появява. Засега списанието "произведе" един брой, а от пролетта обещава да се появява всеки месец. В интернет пък продължи сагата около продажбата на "24 часа" и "Труд". Този път те трябваше да станат притежание на руски олигарх, който стои зад австрийска компания. Така около сделката на двата вестника бяха забъркани имената на цяло съзвездие политици -Бойко Борисов, Владимир Путин до Ангела Меркел. Всички те участвали, според запознати, във въпросните преговори.Руският олигарх, бивш кагебеец и собственик на британския "Индипендънт", Александър Лебедев също бе замесен в случая. Появиха се и слухове, че и "Газпром" има интерес към изданията. До момента, обаче, те мълчат, а сделка – на практика няма. Междувременно Съюзът на издателите на вестници си раздаде за пореден път наградите"Черноризец Храбър", които някои от изданията бойкотираха, а "обичайните" заподозрени си поделиха отличията.

ЦИФРОВИЗАЦИЯ, АМА ДРУГ ПЪТ

Срокът за цифровизацията на ефира се отлага. С две години. Засега. Новата дата за преминаване от аналогов към дигитален радио и телевизионен сигнал е 1 януари 2015 г., вместо 31 декември 2012 г. Удължаването бе гласувано от правителството. Официалната причина е липсата на средства -Министерство на отбраната
трябва да осигури между 200 и 300 млн. лева за освобождаването на честоти. Още преди година експерти предупредиха, че за освобождаването им щели да са необходими към 500 млн. лева. До момента за тази задача пък били усвоени 100 млн. дева. Управляващите признаха, че нямат готовност за широката обществена кампания, която трябва надлежно да обясни какво става след идването на дигиталната ера, нито пък знаели колко ще струват декодерите (необходими за трансформирането на сигнала в цифров на старите телевизори), нито пък как точно ще се направи кампанията за социално слабите (в страни като Испания, например, декодерите се раздават безплатно). Това са все факти, които отдавна бяха известни като задължителна необходимост за да се случи цифровизацията. Още преди "Хану Про" и "Тауърком" да спечелят правото да изграждат мултиплексите. Решено е още, че до 31 януари отново ще се събира работна комисия, която отново ще изготвя план за цифровизацията, след като настоящият явно се оказа неефективен.
Вярно е, че и САЩ имаха проблеми с цифровизацията. И там се наложи да бъде отлагана. Безспорно е също така, че тя вече е факт в развити европейски икономики, като Германия и Холандия, на които им трябваха години, за да забравят аналоговия сигнал. Любопитно, обаче, ще стане, ако Брюксел реши да наложи глоба за забавянето на България. Така сумата за задължителната цифровизация със сигурност ще се увеличи. Затова, спорно е дали в крайна сметка с всичките тези еквилибристики медиите правят сложни упражнения, с които запазват равновесие или чисто и просто си погаждат циркаджийски номера.

Стр. 4 – 5, 6 – 7, 8 – 9

в. Дневник, Компании & Финанси | Татяна ПУНЧЕВА, Христо ПЕТРОВ | 23.08.2010

Със средствата е увеличен капиталът на дружеството, което ще управлява предавателите

Българската телекомуникационна компания (БТК) (която оперира на пазара с марката "Виваком") приключи сделката по продажбата на 50% от Националното управление"Радио и телевизионни станции" (НУРТС), съобщиха от телекома. Купувач е кипърското дружество Mancelord Limited. Промените в собствеността са вписани в търговския регистър. Според договора за покупко-продажба БТК прехвърля НУРТС на специално създаденото за целта дружеството на "НУРТС България" (собственост на Macelord) за цената от 57 млн. евро. Представител на Mancelord Limited в България e "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, който е основен акционер в Корпоративна търговска банка. Сделката се очакваше от края на март насам, когато стана ясно, че БТК е сключила предварително споразумение с Mancelord Limited за продажбата на НУРТС и създаването на джойнт венчър с равни дялове за контрола върху антените. Съвместното дружество между БТК и Mancelord е "НУРТС България", чийто капитал вече е увеличен именно от 50 хил. лв. на 111.5 млн. лв. (с въпросните 57 млн. евро). "Целта на сделката е НУРТС да се превърне в конкурентен играч на пазара на дигитално разпръскване в България и в доставчик на мултиплекс услуги в национален мащаб. Националното управление ще се възползва от допълнителната финансова подкрепа, за да осъществи своята стратегическа програма за инвестиции, свързана с въвеждането на цифрово телевизионно и радиоизлъчване, както и за разработване на нововъведения в своята цифрова инфраструктура", поясняват от БТК в официално съобщение до фондовата борса. От компанията заявиха още, че според изискванията на Европейския съюз всички държави членки трябва да прекратят напълно аналоговото телевизионно излъчване до края на 2012 г. БТК се опитва да продаде НУРТС от 2008 г. насам, когато имаше оферта от австрийската ORS. До сделка тогава обаче така
и не се стигна. Настоящото споразумение с кипърската Mancelord беше подписано през март и одобрено от Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията през юни.
Освен че ще е собственик на антените, през които в момента основно се разпространяват БНТ, БНР и другите големи телевизии в страната, дъщерното дружество на БТК и Mancelord Limited – "НУР-ТС България" – е собственик и на компанията "Тауърком", която спечели търга за построяване на два от общо шестте мултиплексора (цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват телевизионен и радио-сигнал от 2013 г.). Другите четири мултиплексора ще се строят от латвийската "Хану про", след като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) я определи за победител в съответните търгове. В средата на юли "Хану про" спечели и търга за изграждането на платформата, която ще разпространява сигнала на БНТ и БНР. Тогава изпълнителният директор на "Мобилтел" Андреас Майерхофер разкритикува избора на латвийската компания. "Повечето критерии за оценка, заложени в тръжната документация, не подлежат на обективна проверка от страна на участниците. Самите оценки зависят изцяло от субективната преценка на тръжната комисия. Това според мен показва, че процедурата за избор на компания за изграждане на мултиплекси обслужва определени бизнес интереси", коментира за "Дневник" Майерхофер непосредствено след решението на КРС.

Стр. 4

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 26.07.2010

И "Хану про", която трябва да управлява 4 мултиплекса, ще използва инфраструктурата на оператора

До 2012 г. всички телевизии и радиа в България трябва да бъдат излъчвани с цифров сигнал. Реализацията на тази цифровизация на електронните медии обаче остава под въпрос заради кратките срокове, в които трябва да бъде приключена. За едно е ясно – Националното управление "Радио и телевизионни станции" ще стои в дъното на целия процес заради наличната си инфраструктура, която покрива цялата страна и в момента. В момента то може да излъчва само аналогов сигнал, което обаче ще се промени. Или поне такива са плановете на новите собственици на дружеството – кипърската офшорна компания Mancelord Limited, представлявана в България от председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Сделката между офшорката и "Виваком" бе сключена в началото на април и включва отделянето на управлението от структурата на телекома в отделно дружество – "НУРТС България".

Сделки и преговори

Според официално обявените параметри "НУРТС България" трябваше да бъде поделено поравно между Mancelord Limited и "Виваком". Справка с Търговския регистър обаче показва, че дружеството е 100% собственост на кипърската фирма.
Официална информация за финансовите параметри на продажбата не бе оповестена, но според различни източници тя е на стойност около 100 млн. лв. Плановете на новия собственик са свързани с инвестиции в дружеството и продажбата му след 3 до 5 години.
Паралелно с изкупуването на "НУРТС България" стана ясно, че е сключена сделка и за изкупуването на българското представителство на словашката компания "Тауърком", която притежава 2 от общо 6 лиценза за изграждане на мултиплекси у нас. Именно чрез тях ще се излъчва цифровият сигнал на телевизии и радиа след 2012 г.
Двете покупки минаха и през телеюмуникационния, и през антимонополния регулатор. Според официалната позиция на КЗК обаче сделката не попада в юрисдикцията на регулатора, защото Mancelord Limited на практика не е реализирала никакви приходи за 2009 г. Това изкарва дружеството извън Закона за защита на конкуренцията.
Останалите 4 лиценза за изграждане на мултиплекси на територията на България, в които се включва и разпространението на сигнала на БНТ и БНР, бяха спечелени от латвийската "Хану про". Компанията обаче е системен интегратор на подобни мрежи и досега не е инвестирала в изграждането на подобни системи, а е отговаряла само за техническата част.

Съмнения

Малко преди спечелването на конкурса за разпространение на БНТ и БНР главният изпълнителен директор на "М-Тел" Андреас Майехофер обяви, че процедурата е с предрешен победител, което ще доведе до монопол на този пазар. Той не обяви предварително името на сочения от него за сигурен фаворит, но заяви, че "Хану про България" преговаря за сливане с "Тауърком България", което на практика би означавало, че една и съща компания ще отговаря за управлението на всички мултиплекси у нас.
Информацията за подобни преговори обаче бе отхвърлена както от "Хану про", така и от представителя на собственика на "НУРТС България", респективно и на "Тауърком България", за страната ни Цветан Василев. По думите му обаче латвийците са осъществили преговори с "НУРТС България" за използване на инфраструктурата на дружеството у нас, която включва 800 стратегически обекта на територията на цялата страна. На практика това е единствената мрежа, която може да излъчва телевизия и радио в национален мащаб. Според специалисти от бранша изграждането дори само на част от цифровите мултиплекси навреме без използването й е на практика невъзможно.

Мрежата

Инвестицията в един цифров мултиплекс е от порядъка на 100 млн. EUR, коментират от бранша. Тези средства са необходими, за да може да бъде постигната плътност от 60-70% покритие на населението с излъчвания сигнал. Това е и минималният праг на покритие, с който България ще покрие изискванията. За да стане това дори само за 2 от обществените мултиплекси и третия, който отговаря за разпространението на сигнала на БНТ и БНР, е необходимо изграждането на 600-700 нови предавателя на територията на цялата страна. Именно това е и най-адекватният начин за действие в ситуацията, смятат от бранша. Всеки един от мултиплексите може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция (SD).
Оказва се, че използването на инфраструктурата на НУРТС е единственият адекватен изход от ситуацията. Причина за по-големия брой необходими предаватели са технологичните ограничения на цифровите технологии, които имат по-малък обхват на излъчване спрямо аналоговите. Така например само за плътното покритие на София с цифров сигнал трябват поне 6-7 мощни предавателя. Което на практика означава, че НУРТС не може да бъде изключен от уравнението за цифровизацията на радио- и телевизорния сигнал у нас.
По същия начин, по който преди години алтернативните телекоми бяха принудени да използват мрежата на БТК, за да предлагат голяма част от услугите си, така и операторите на мултиплексите ще трябва да се възползват от услугите на "НУРТС България". Цените за това обаче са неясни.
***
100 млн. лв. е стойността на сделката за "НУРТС България", твърдят неофициални източници от бранша.
600 или 700 нови предавателя трябва да бъдат изградени в България, за да може да се осъществи цифровизацията.

2009 г.

5 юни
Тауърком печели първите 2 лиценза за изграждане на мултиплекси
22 юни
"Хану про" печели 3 лиценза за изграждане на мултиплекси
11 ноември
Правителството обявява, че и последният, шести мултиплекс, който ще разпространява сигнала на БНТ и &НР, ще бъде частен. Предходното правителство е заделило 150 млн. лв, от фискалния резерв, за да финансира изграждането на планирания дотогава държавен мултиплекс

2010 г.

7 април
"Виваком" обявява, че продава 50% от НУРТС на кипърската офшорна компания Mancelord Limited, близка до Цветан Василев
23 юни
Сделката за продажбата на НУРТС получава одобрението на всички регулаторни органи в България. От съобщението на КЗК става ясно, че Mancelord Limited е собственик и на "Тауърком", с което компанията придобива 2 от шестте лиценза за изграждане на мултиплекси
15 юли
КРС избира "Хану про" за победител в търга за изграждането на последния мултиплекс, който отговаря за разпространението на БНТ и БНР. От "М-Тел" твърдят, че процедурата е опорочена и победителят е предварително ясен

Какво е мултиплекс

Мултиплекс или мултиплексор е устройство, което смесва сигналите на няколко телевизии и ги превръща в единен цифров сигнал, който впоследствие стига до приемниците на потребителите чрез покривни антени. В България е предвидено изграждането на 6 мултиплекса – един, който отговаря за излъчването на държавните телевизии, и още 5, които да разпространяват останалите телевизионни и радиоканали. Всеки от тях може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция. Системата на действие на мултиплексора включва няколко стъпки:

1. Сигналите на телевизиите постъпват в устройството през различни входове.
2. Постъпили в мултиплексора, сигналите на телевизиите се обединяват в единен сигнал, който е изпращан до покривните антени.
3. Сигналът стига до потребителите, а за да го гледат, те имат нужда от телевизор с дигитален декодер. За да осигури такива за всички домакинства в България, председателят на CEM Георги Лозанов иска 50 млн. лв. от държавата и компаниите, които ще изграждат мултиплексите.

Цифри

100 000 000 EUR е инвестицията в изграждането на един мултиплекс
70 до 80 предавателя планира да изгради "Хану про". С тях компанията ще се опита да покрие цяла България с цифров сигнал. Според експерти обаче това е невъзможно, защото само за София са необходими поне 7-8 предавателя.

Стр. 4, 5

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4