Журналистът Николай Бареков: Неделята не е измислена от Кеворк

www.vsekiden.com | 17.03.2012

Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Започва кариерата си като радиожурналист в родния си град. В София идва през 2000 г. като водещ на политическо токшоу в ТВ „Европа“. 7 години е лице на сутрешния блок на Би Ти Ви – от 2003 г. През 2010 г. стана директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и водещ на рубриката „Гореща точка” в сутрешния блок на медията. В неделя от 15,30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков ще има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник”. Журналистът сподели пред „Всеки ден” с какво ще изненада зрителите и защо е избрал за свой първи гост Христо Стоичков.

Г-н Бареков, в неделя ТV7 стартира ново грандиозно предаване, с което ще бори блоковете по другите телевизии. Кои са вашите силни страни в сравнение с останалите?

Предаването се прави от доста голям екип продуценти и журналисти. В екипа участват освен аз като водещ, и репортери от новините – Диана Радева, Диляна Гайтанджиева, Асен Иванов, както и бащата на посттоталитарния модерен вестник Петьо Блъсков. Той ще има своя рубрика. Ще има и доста атрактивни и любими български публицисти. Първото издание стартира с 20-минутна лекция на проф. Вучков на тема „Какво е качеството на българските политици”. Красимир Каракачанов ще има много интересна рубрика, която прави с външен продуцент. В нея разглежда най-скандалните части от българската история. Според мен предаването е добре композирано.

Има ли някакви изненади, които трябва да очакват зрителите?

Да, но предпочитам засега да ги запазя в тайна, иначе няма как да бъдат изненада, нали така? Не всички ще станат известни първата седмица. Една голяма част от приятните изненади ще бъдат представени във второто издание на неделното ни предаване. Въобще неочаквани моменти ще има в първите четири предавания. Във всяко едно от тях ще има нови неща. Между другото, особено интересна е рубриката на Инна Пелева. Тя ще стартира по много силен начин точно преди горещото интервю с Христо Стоичков. Предаването винаги ще завършва с гост, наречен „Вашият събеседник”, който ще бъде избиран от зрителите на ТV7. Те ще му задават и въпросите. Всъщност тази рубрика ще бъде моето коронно изпълнение в магазинното предаване. Силата му е в огромния екип и разностранните таланти, които ТV7 е успяла да събере.

Кажете в аванс поне някои от изненадите за тази неделя.

Голяма част е вече разкрита. Зрителите знаят какво да очакват. Доста изненадващо ще преминат и самите рубрики. Ексклузивният гост е Христо Стоичков, а в светската рубрика „Виенско колело” ще гостува не кой да е, а Люба Кулезич. Вярвам, че тя ще направи едно доста интересно интервю.

Какво смятате да попитате Стоичков?

Хората са задали много въпроси. Има за футбола, има за политика, има за личния му живот, има въпроси за много неща в България. Много са интересни. Сам по себе си Христо Стоичков е най-успешната, най-коментираната фигура в обществения живот. Самото му интервю ще е голямо предизвикателство както за него, така и за мен като водещ.

Как успяхте да „навиете” Елена Йончева да участва като водещ в неделния блок? От доста време тя отсъстваше от телевизионния екран.

С Елена отдавна сме в преговори. Мисля, че тя избра нашата телевизия, защото вижда, че ТV7 е телевизията с най-голяма и качествена публицистика в българския ефир. Образно казано, докато останалите телевизии унищожаваха своята публицистика и своите сериозни журналисти, ние ги създавахме. Мисля, че Елена вижда естественото си място в ТV7. Тя ще има възможност да пътува из горещите точки на света, а ние ще й дадем платформа, възможност да показва своите уникални репортажи.
Тоест ние пак ще видим Елена във вече познатото й амплоа – на авантюрист, на човек, от когото можем да очакваме приключения?
Да, разбира се, това е областта, в която наистина е добра. Там е силата й. Несериозно е тя да прави светски репортажи, нали?

Къде ще пътува сега? Можете ли да вдигнете завесата?

Тя подготвя пътуването сега и когато дойде времето, ще разберете.

С Петьо Блъсков как се сработихте? Той май като че ли не е толкова лесен за общуване?

Много лесно се сработихме. Той е много интелигентен, много разбран човек. Сега ще се пробва на ново поприще, в телевизията. Ако запази своето скептично отношение към живота и политиката, както го е проявявал като вестникар, мисля, че ще има голям успех като телевизионер. Той ще си има собствена рубрика, ще коментира актуални събития. Малко са медиите, които могат да се похвалят с добри коментатори. А ние вече добавихме и Петьо Блъсков към нашия екип.

Някои зевзеци се питат дали ще дойде трезвен в студиото?

Винаги е бил трезвен, когато е общувал с мен.

Да разбирам ли, че не се страхувате от конкуренцията по това време, в неделя? Защото точно тогава има няколко подобни предавания. Как ще измъкнете зрителите им?

Аз внимателно наблюдавах пазара, преди да стартираме този проект. На пазара в момента няма изявен лидер в неделя. Пазарът е много сегментиран. Би Ти Ви и Нова се конкурират, но никоя от тях не е изявен лидер. Това означава, че зрителят не е убеден в качествата на програмите, които текат по двете телевизии. Ние ще предложим нещо трето, което нищо чудно да стане лидер на телевизионния пазар.

Стремите ли се да създадете предаване, подобно на „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, или приликите са случайни?

Аз видях отговора и на г-н Кеворкян, той много добре е усетил нещата. Не просто се стремим, ние взимаме това, което е най-добре за зрителите. „Всяка неделя” не е измислено в България, не е измислено от г-н Кеворкян. Това е формат, измислен в чужбина. Просто досега опитите да се възобнови нещо като „Всяка неделя” не бяха добри, защото нямаше журналисти, които да го направят качествено. Кеворкян има силен журналистически стил, който досега в неделно предаване не сме го виждали. А и думата „неделя” не е измислена от него. Нормално е всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, тогава цялото семейство е пред екрана. Ние ще се опитаме с един букет от силни личности да направим качествена журналистика. От моя гледна точка нещата са много прости и ясни. Няма да правим пиар нито на политици, нито на други личности. Ще правим истински неща, истинска публицистика, на ръба на забавното, на ръба на веселото, на интересното от българския живот. Искам хората, които ни гледат, да се развличат и да научават нещо важно и в същото време да им бъде интересно.

Кога ще почивате? Излиза, че всеки ден ще бъдете на работа, водите и сутрешния блок.

Да ви кажа честно, не ми е приятно да нямам почивен ден в седмицата. Събота става работен ден. Но засега ще е така. Аз съм човек, който си има режим, спортувам. Спазвам известен режим и се надявам, че ще мога да изкарам така още известно време.

Това отразява ли се на вашия личен живот, на отношенията ви с близките ви? Сърдят ли ви се?

Аз много отдавна съм на професионалната сцена, така че близките ми хора отдавна са ме възприели с всичките ми позитиви и негативи.
Не се ли страхувате, че в един момент зрителите могат да се пренаситят от вас? Всеки ден ще ви гледат по телевизията.
Имам ги тези страхове. Аз затова и една година си почивах, не се показвах по телевизията. Сега работя, когато трябва пак – ще почивам. Знам кога да сляза от екран, кога да си взема въздух. В момента съм в стихията си, нещата, които правя, се възприемат страхотно от публиката и не е момент да почивам.

Оригинална публикация

Топрепортери напускат Нова тв?

www.trud.bg | 28.10.2011

Тримата най-добри разследващи журналисти на Нова телевизия Диляна Гайтанджиева, Васил Иванов и Марин Николов се готвят да напуснат медията, но до понеделник продължават да преговарят с работодателя си, научи “Труд”.
“Няма да коментирам нищо”, нито потвърди, нито отрече Васил Иванов. Телефоните на другите двама не отговарят.
Тримата журналисти са имали среща с директорката на телевизията Светлана Василева и Дидие Щьосел, зам.-председател на борда на директорите. На нея репортерите поставили условие разследванията, за които сами са намерили финансиране по донорски програми, да бъдат излъчвани в ефира на Нова тв, тъй като в момента редакторите бавели техните репортажи.
За да стигнат до ултиматум за напускане, тримата са получили изгодни оферти от конкурентна телевизия. Техни колеги от нюзрума твърдят, че не става въпрос за обичайния заподозрян – Би Ти Ви, където развиват приоритетно криминалния ресор в нишовия си канал “Би Ти Ви екшън”. В БНТ пък заплащането не било достатъчно добро, за да изкуши Диляна, Васко и Марин. Най-вероятно, ако ръководството на Нова тв не изпълни исканията им, те ще се присъединят към екипа на нискорейтинговата, но добре плащаща Тв 7.
“Нямам такава информация. Тримата остават в Нова телевизия”, лаконична бе по телефона шефката на медията Светлана Василева. Думите й могат да се тълкуват като решение в полза на разследващите журналисти.
Звездата на Диляна Гайтанджиева изгря, след като вече бившият шеф на здравната комисия и зам.-председател на парламента Лъчезар Иванов се опита да й окаже натиск да спре свой материал за негов приятел митничар. След личната намеса на премиера Бойко Борисов ГЕРБ-ерът се прости с постовете си.
Васил Иванов нашумя, след като през 2005 г. най-официално “продаде” чрез нотариус служебния мерцедес на главния прокурор Никола Филчев и бронираната кола на президента Георги Първанов за 50 лева. Година по-късно бе взривен апартаментът на журналиста, който залови Христо Стоичков да шофира неправомерно със син буркан и как депутатите гуляят в работно време.
Марин Николов също има десетки скандални разследвания в Нова телевизия. Той показа как срещу 30 лева можеш да си купиш смъртен акт, как се купуват гласове в Перник, как в Стария Несебър собствениците получавали разрешения за незаконни надстройки.

Оригинална публикация

За грозната страна на журналистиката

в. Труд | Силва ЗУРЛЕВА | 16.07.2010

Има ли нещо по хубаво от знанието? От бързата и точна информираност, и то особено в днешно време, когато не солта, а информацията е по-скъпа от всичко? Да знаеш, да покажеш, да помогнеш да разобличиш? Това е привилегията на журналистите – хора, осмивани от най-големите зевзеци на нациите си, но и хората, на които всеки разчита да научи нещо…, професията призвание, а не образование.
В нашата история става дума за сънен държавен служител и за бъбрив парламентарист хванати "на калъп"* от красивата журналистка. Историята, която вероятно вече всички сте видели в "Темата на НОВА". Единственото предаване в българския ефир с репутацията на безкористен разобличител. Предаването, в което извадихме на бял свят десетки измами и престъпления, които няма да останат безнаказани. Но това са просто думи, които един отговорен редактор е едва ли не длъжен да издрънка, за да защити продукта и месечното си трудово възнаграждение. За кратко заплата. А всичките журналисти, работещи в "Темата на НОВА" са на заплата именно към Нова телевизия. И дължат лоялност именно на медията и принципите си. За жалост, след поредното изобличение нещата като че ли малко се пообъркаха… не за нас, а за колегите ни журналисти. Нещо не им стана ясно хем зам.-председателят на парламента подви опашка, хем срещу уморения от смяната митничар и колегите му започнаха проверки, хем нашият журналист Диляна Гайтанджиева не си е свършила работата. Свършила е де…, ама не съвсем… или поне в това се опитват да убедят аудиторията.
Защото цялата "операция", както е модерно да се казва сега, била под личното наблюдение и одобрение на г-н премиера или за кратко НЕГО. Само че ние сме журналисти и министър-председателите се избират за период от време. За времето на "Темата на НОВА" г-н Борисов е четвърти, мисля, не мога да си спомня точно. Е, защо пък точно той и точно Диляна – услужливо ни подсказва уважаваният журналист Кеворк Кеворкян от редовната си рубрика Диляна е хубава, а премиерът – не е тайна е расов мъжкар. Отговора си търсете сами, а и още отговори на въпросите защо г-н Кеворкян се изживява като Кръстник на българската журналистика или защо той именно е задавал въпросите в мрачната социалистическа ера на импотентност на информацията.
Лично аз и колегите ми се чувстваме длъжни да защитим принципите си, както и репутацията, а не и на последно място заплатите. Защото всичките до един зависим от тях, а не от митични баровци,които ни заливат с джипове и къщи на удобни и красиви места. И ако колежките в офиса са привлекателни, това може само да ни прави дните по-усмихнати, но не и журналистиката грозна. Защото именно от ефира на предавания на Нова телевизия ние позволихме на колегите си от други медии да задават въпроси по оста журналист-премиер, защото въпросите трябва да бъдат зададени, а истината всеки ще намери в себе си.
Просташки израз, употребяван за изобличаване в сексуални пози на двама или повече души. Използван от мен, за да достигне сериозността на деянието до съзнанието на повече хора и журналисти.

Стр. 17

Кондиция. Жал по дрънкала

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 13.07.2010

Работите на Б. Б. изглежда наистина не вървят на добре – щом и Андрей Райчев започна да му кади тамян. Сега остава Бойко да го вземе за съветник, и ще стане ясно, че му остават 12 месеца.
Поначало Райчев е много забавен разказвач – особено изразителни са ръцете му, те са много изчерпателни, има много логика в на пръв поглед хаотичния им летеж в пространството, винаги оставят впечатлението, че искат да се откъснат, да избягат по някаква причина надалеч.
Интересен разказвач – особено ако бяхме все още в предгутенберговата епоха, нямаше печат и пр. Сега обаче остават свидетелства – и за някои хора би било хубаво да са само разказвачи, но не едновременно и социолози, понеже те пък ръсят след себе си някакви данни. Но са и щастливи – за разлика от публиката, тъй като веднага ги забравят, все едно че не са изречени. И никога не се връщат назад, към гробището на социологическите си прогнози, ужас.
Бойко сигурно се е усмихвал доволно, докато е слушал какъв любимец е на народа. Така се усмихваше и царят, обаче сега плаче пред резиденцията в Кричим. Българинът – а още повече българският социолог – е цар на преструвките, иначе нямаше и да оцелее.
Бойко бил – според ония жестикулации – “обикновено момче от народа". И си правел сметките с кого да се бие – рече по някое време с известна надежда социологът. Охо, голяма грешка, съвсем скоро “момчето от народа" ще изпердаши някои от любимите олигарси на социолозите. Между другото, те никога не влизат в полезрението на тази наука.
“Момче от народа" – ето до това се домогва социологията. Доста изобретателен образ, като се има предвид, че Живков беше човек от народа.
Ако Райчев за момент се беше превърнал в Диляна Гайтанджиева, която кротко си чакаше реда в “На 4 очи", щеше например да попита защо Бойко позволява мъжът на парламентарната Цецка да е в борда на “Булгартабак" – вместо да коси плевелите в някой гробищен парк, каквото било призванието му.
Социологията няма очи за подобни дреболии. Но пък претендира, че е наука за това кой е народен любимец – дайте да му вчешем гривата дрън-дрън-дрън.
Да твърдиш, че някой е народен любимец, когато тия дни личния му балама Лъчезар Иванов го развеждат из всички медии, намазан с катран и овъргалян в перушина, трябва наистина да умееш да говориш с ръцете си. Впрочем българинът никога не е вярвал на никакви цифри, най-малкото пък на социологическите.
Спомнете си какво твърдяха ония през последните 20 години. И получавате отговора на загадката.
Социолозите много мразят Мира Янова, не си спомням новото й име, понеже тя си позволява да казва странни неща, които смущават покоя на заверата. Например: “Не може в едно и също време да си съсобственик със собственика на най-голямата телевизия в голф игрищата на морето и заедно с това да мериш рейтингите на телевизиите" – край на цитата. Сега да видя как да го преразкажа, за да не ядосвам излишно някой редактор.
У нас всичко е объркано. Навремето горкият евреин Анжел изпука парите за “Градът на бъдещето" и прати 400 българи да мрънкат пред Стената на плача в прародината му. Но докато беше все още на свобода, започна да продава месо в една миниатюрна бакалничка в квартал “Изток" – и всички приеха това за невъзпитано. Но не мислят така, когато някой продава цифри, а сетне си прави голф игрище.
Както и да е, да вървим към втората дупка. После ще се върнем пак към първата, предаването на Цв. Р.
Тази седмица най-сетне с Витомир С. се случи нещо интересно, понеже ползвал някакви сексуслуги на публично място в колата си. В това по принцип няма нищо лошо, като изключим факта, че това не се излъчваше на живо и Ани Владимирова, психоложката – така ли се казва? – не го коментира увлекателно както винаги.
Мечтите все пак накрая се сбъдват. Както би казала програмната шефка на Нова телевизия – Това е модерната телевизия. А пък нейният брат, който е шеф на СЕМ, освен че е личен биограф на Бойко – този Бойко пък е навсякъде! – би казал, че това е акт срещу скуката на соца. Така се изразяваха те по повод на онова нещо – “Цената на истината", където Вито получаваше своите все още скромни по онова време оргазми.
А пък продуцентът му, който е кумец на програмната шефка на онази телевизия и нещо като универсалното ренде “Бьорнер" за нейната продукция, сигурно е бил също много щастлив, да не споменавам пък кой му е кум, за да не заприлича работата на сергия от “Плод-зеленчук".
Мечтите им се претворяват в живота, така излиза, но няма да им завиждате по нашенски.Аааа, преди това пък съдружника на кумеца, който също е майстор на “риалитито", пък го бяха заснели с любовницата му да тупат някакъв юрган из Родопите, тайно от мъжа й.
Върнете се 6 реда назад – и вижте как са се оплели тия хора – из телевизии, сем-ове и пр., а пък Бойко ги е сложил и закона за телевизията да пишат. И той понякога не е с … – не е в кондиция, така да се изразя.
Момче от народа. Не е бил никога бодигард на Живков, каза авторитетно лявата ръка на Райчев. Любимец, обаче не съвсем като Живков.
Да се върнем към темата за оргазмите.
Докато следваше истинското си призвание, онзи Бареков пееше “Радка Пиратка" из пловдивските дискотеки, а пък дамите търсеха някакъв дудук из потурите му. Това не е образ – той така си е ходил тогава, такава е била артистичната му опаковка, доста по-късно го опаковаха като телевизионен водещ.
И той беше напълно прав един-единствен път, когато сподели, че всяка маймуна може да стане телевизионен водещ.
Витомир пък се беше опаковал като нещо друго в “Цената на истината", за да набере кураж да разговаря с министри и важни политици, и чак тогава стигна до истинския си оргазъм. Ето как се получават спонтанно “Законите на К. К." – “Говори с Костов, за да стигнеш до края". А пък и в края на краищата подобни публични сексжестове разрушават ограниченията на соца, които все още ни тежат, извисяват ни над скуката, и пр.
Обаче ония скопци от СЕМ, които дори не смеят да си помислят за оргазъм, взеха, че глобиха “Цената на истината", понеже противоречала на добрите нрави. Все едно че “Радецки" акостира на медийния бряг.
Сега сериозно. Съсипаха публичността и продължават да го правят – защото стръвта към мерзкото е вътрешната им същност. Едни произвеждат боклук – извън всякакво приличие, отвратително вонлив. Другите го легитимират усърдно.
И заедно морализаторстват. Непременно.
Тази седмица съм леко притеснен от поведението на американския посланик Уорлик – все още нищо не е споделил за новата песен на Веселин Маринов. На кого ни оставяте, екселенц.
Но пък “Труд" взе едно забележително интервю с него. Така се случва понякога в нашия занаят – говориш си с някого – хай-хай, нещо като изчеткване на сакото от пърхот, пък интервюто отива директно в историята. Някои от откровенията на господин посланика са наистина приносни.
Излиза например, че за да диверсифицираме енергийната си политика, трябва да обявим война на някого. Добре че нашите мързеливци го слушат с половин ухо. Ето, казва г-нът, “в САЩ си научихме урока преди 30 години, когато бяхме зависими от близкоизточния петрол". Затова сега уж открихме ядрено оръжие в Саддам, набутахме се в Ирак и вече не зависим от близкоизточния петрол – допълнението е мое, ако позволите.
Руснаците са много лениви – техният посланик никога не би дал толкова приносно интервю, той може би дори не знае, че без руския газ се превръщаме в една огромна монголска юрта.
Веднъж един друг американец, Марк Уайнгарднър, беше казал следното: “Не трябва да се отнасяме към Всевишния, все едно е актьор, играещ ролята на Дядо Коледа в някой супермаркет." Но не мога да ви кажа защо се сетих за това сега. И още нещо беше казал Марк: “Здравият разум е за баламите."
Фразата на седмицата безспорно принадлежи на министър Трайчо Трайков. Той каза ясно следното: “С никой посланик не правим упражнение “Въпроси и отговори". И още: “Аз си формулирам и въпросите, и отговорите."
Така става понякога – изглежда като безукорно негоден, а пък се оказва човек с характер. Поне на думи.
А така се случват и скромните ми дописки – ето я една тема за някой друг ден: как, защо, докога, как така и пр. нашите политици ще проявяват характер на думи.
Бойко пак беше буквално навсякъде – хубаво, радвам се, това означава, че все пак е някъде. Бях писал за царя, че с мънкането си може да приспи и боа. Бойко отдавна го задмина в това занимание – някой ми каза, че в “Панорама" участието му било като в “Платен репортаж".
Той вече беше наречен Батман, Херкулес, Кол, гений – и аз се питам каква е всъщност цената му? Наричаш го Кол или Батман и цъфваш в някое сладко кресло. Ами после? После по-вероятно е да получиш здрав отпечатък от милиционерския ботуш, възпят от Веско М. – епизод от “Цената на истината".
Да се върнем към нашите овце, както обичат да се изразяват французите. Вече са положени трайните основи на безкритичното възприемане – затова Бареков си казва, че е маймуна, пък Бойко е Хелмут Кол, а “Цената на истината" не е клозет, а нещо друго, и пр.
Фантазьорите се увеличават и дори не крият хранилките, на които са подвластни. Янето вече отпадна от техния “А" отбор. Но има немалко други, по-въздържани и уж авторитетни имена, които направо се панкьосват, когато стане дума за магистрали, Ковачки, газ или нещо подобно.
Има и тарикати, които се държат като потайните герои на Дан Браун. Константин Пенчев, председателят на ВАС, е много атрактивен, когато говори за корупцията в съдийското съсловие. Но той знае ли всъщност кой е шефът на неговия съд? Някои са готови да се обзаложат, че това е адвокатът И. Т.
Бойко намери време и да даде ценни наставления на Диляна Гайтанджиева, която стана причина да натирят онзи Лъчо. Бях писал преди време, че е истинско изтезание да слушаш как функционира езикът му, за другото да не говорим.
Още далеч преди епохата на ГЕРБ Бойко ни показа какъв ще е човешкият материал, от който ще слепва конструкциите си. На него лъчовци са му напълно изгодни и пр.
Пред “24 часа" (8 юли) Диляна каза: “Тогава звъннах на премиера и се оказа, че той тъкмо излиза нанякъде. Дойде при мен и говорихме на 4 очи. Аз му разказах за обаждането на Лъчезар Иванов. Борисов не се замисли за секунда и каза: “Пускайте абсолютно всичко!" Вечният арбитър наш.
За това казвам, че Б. е навсякъде – в случая е бил нещо като главен редактор на Нова.
Същият Б. обаче преди няколко седмици отряза друга репортерка на Нова с думите: “Баш на тебе знаеш ли кога ще ти отговоря…"
Тогава, разбира се, ставаше дума за нещо далеч по-маловажно – газовата криза.
Погледах снимката на Диляна и се сетих каква може да е причината за разликата в отношението на Бойко.
И аз харесвам Диляна. Но тя не бива да надценява ролята на подобни скандали за журналистическата й кариера. “Този скандал няма да се забрави" – рече тя пред Цв. О, моето момиче, и далеч по-важни неща са отдавна забравени. Вече са забравени – и, слава Богу, и думите на Б., че “постъпка като оставката на Лъчо в българския политически живот нямало". Бре, бре! А това беше казано преди 4 дни.
Навремето една особа смяташе, че се е превърнала в нещо си, понеже засне – по поръчка естествено – как покойният вътрешен министър Начев дремеше на някакъв купон с манекенки. И какво сетне? Нищо и половина. Сетне малко дилетантски упражнения на тема изборите в САЩ, още по-сетне Емел Етем я доведе за ръчичката и я навря в УС на БНТ, и накрая – пустиня.
За разлика от нея Диляна е наистина талантлива и упорита, от години вече се навира между шамарите. Стана ми жал, когато я гледах в “На 4 очи". Но не за нея, разбира се, а за водещите и останалите дрънкала, които никога няма да имат храбростта да живеят като Диляна. А тя дори свари да поиска оставката на ген. Танов.
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Анализи". Предишната бе прочетена от 9311 души и бе коментирана от 67 от тях.

Стр. 16

Властта се намеси и в медиите

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

Вижда ли всичко българската разследваща журналистика?

Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-22 

Водеща: Вие гледате „Здравей, България”, а това, което виждате е холът на „Биг Брадър Фемили”. Всъщност не знам доколко успяхте да видите от него, но има детски кът, има холче с диванчета и разни такива златисти неща по стените. Между 9 и 12 семейства тази вечер ще влязат точно в 20 ч в къщата на „Биг Брадър Фемили”. Ние сме си поканили тук група журналисти, някои от тях си имат собствени семейства и преди малко споделиха, че… Диляна примерно, всъщност ти не си женена, но се оказа, че животът ти е като в турски сериал. А пък Йордан, който е журналист от сп. „Тема” каза, че и без това живее в риалити формат. Темата, с която започваме е „Вижда ли всичко българската разследваща журналистика”. Започваме тази тема, защото „Биг Брадър” разследва от упор, с камерата, колкото явни, толкова и тайни камери, които виждат какво се случва с хората, каква е психологията им. Тази вечер и в продължение на известно време ще се занимава със семействата…
Водещ: Нищо не казахме за Митко Илиев от в. „Стандарт”, но може би после той сам ще каже, ако иска нещо.
Водеща: И по тази причина решихме да погледнем от другата страна, там, където се работи не от упор – разследващата журналистика работи и по друг начин, не само от упор.
Йордан Мичев: Това е работа за снайперисти по-скоро. Не се стреля от упор. Стреля се от разстояние, внимателно се цели, следи се мишената и се стреля в точния момент.
Водещ: Трябва ли да чакам в разговоря някой да каже, че целият ни живот е един голям „Биг Брадър”, за да кажа, че Данчо ми е братовчед, което абсолютно е истина, и освен това това не е нагласена история.
Йордан Мичев: Не е нагласена, наистина.
Водеща: И какво се оказа, че само аз нямам роднина тук около тази маса. Всъщност какви са ви роднинските връзки?
Йордан Мичев: Двамата с Коко сме втори братовчеди, а те двамата са трети братовчеди. Митко и Диляна.
Водещ: Всички сме братовчеди. Когато Иван Костов го каза, много му се смяха, хайде кажи сега, че не е така. А няма нищо нагласено, ето, заклевам се в сценария.
Водеща: Той сценария се мени малко, така че… Добре, ти последната мишена, по която стреля, беше през почивните дни по един зам.-земеделски министър. Има ли изобщо разследваща журналистика в България?
Йордан Мичев: Трудно е, защото разследващата журналистика е мерцедес в журналистиката. Тя е много скъпо удоволствие. Не всяка медия може да си го позволи. И понеже в Българя стандартът и в медиите, както навсякъде е нисък, да правиш разследваща журналистика е доста трудно.
Водеща: Това на какво се дължи? По-старото поколение журналисти казват, че защото сме прекалено млади и неопитни примерно, въпреки че аз не съм разследващ журналист, говоря за вас.
Диляна Гайтанджиева: Аз не мисля, че е толкова трудно чисто теоретично да се прави разследваща журналистика. По-трудно е нейното изпълнение.
Водещ: Кои са пречките?
Диляна Гайтанджиева: Пречките са обективни, от всякакво естество. Една от основните пречки, това, което примерно на мен ми е най-трудно, когато правим някакво разследване, е хората, с които се сблъскваме. Тъй като в България си мисля, че все още разследващата журналистика не се приема на нужното ниво и с нужното доверие. Връзката и приликата между „Биг Брадър” и нашата работа е, че ние много пъти стигаме до личния живот на хората. Публичните личности трябва да знаят, че те са такива и техният личен живот, свободата, която имат като личности в много случаи е явна и е публична. И трябва да знаят, че всичко, което правят по някакъв начин става достояние на обществото. Затова си мисля, че най-трудното е сблъсъкът чисто законово. Много пъти сме коментирали употребата на скрита камера, до каква степен свършва личната свобода и започва обществения проблем. Винаги в случаите на разследваща журналистика трябва да се знае и от хората, които работят, и от другите, които стават обект, нещо като героите в „Биг Брадър”, че личната им свобода, когато са публични личности, е малко по-ограничена от нормалното.
Водеща: Цензура? В какви случаи сте се сблъсквали с товарния влак на цензурата?
Митко Илиев: Преди цензурата искам да направим този преход от това, че тук сме в някакви роднински отношения. В България всички са роднини. България е много малка и всичко се знае. И разследващата журналистика сякаш се правеше по-лесно през 90-те години, когато още всичко кипеше в обществения живот. Нещата сега станаха по… влязоха в един статус. И общо взето всеки конфликт, примерно както този зам.-министър, примерно първата реакция на редактора е, абе защо сега трябва да окепазим този човек. Въобще, не се държи толкова на морала, не се държи толкова на закона, а кой на кого е кум и кой на кого е сват. В смисъл, тези отношения влияят в голяма степен и в това доколко разследващата журналистика може да повдига теми, които да стават дневен ред на обществото.
Водеща: Има ли тема, за която сте били спрян?
Митко Илиев: Много рядко, много рядко. По-често се случва така, че в един момент ти разчиташ на някакви хора, примерно говоря за едно разследване за горите на Симеон Сакскобургготски. Тогава трябваше да ми помогнат от министерството на земеделието, което се държеше от ДПС. И ние направихме всичко, за да стигнем до детайлите, до истината. И когато министерството трябваше, хората на Доган трябваше да дадат документацията, да изземат от тази земеделска комисия в Самоков, те просто я скриха и я употребиха в политическия контекст. Те отидоха и изнудиха Симеон Сакскобургготски за някакви си политически цели. Тоест много рядко…
Водеща: Влизате в колелото на нечии интереси.
Митко Илиев: Да. За съжаление, всеки, който си мисли, че журналистика, разследваща или каквато и да е, тя се прави на чисто поле, като едно чисто зърно, това не е така. Всеки човек има някакъв интерес, когато идва да сподели някаква информация, да направи някакво разкритие. Много често журналистите се оказват едни маши, един инструмент на някакви хора, които се опитват да предизвикват някакви явления в обществото, в смисъл някакви катаклизми и т.н. А цензурата, най-опасната цензура е самоцензурата всъщност. Волю или неволю човек си поставя сам граници, примерно конкретно ето тези, „Стандарт” примерно 2008 г. февруари месец направи две страници разследване за тези Дамбовци, което тогава беше абсолютно извън дневния ред на обществото, въобще никой не знаеше какви са тези хора. По същия начин навремето в „168 часа” извадихме името на Самоковеца. Никой не знаеше кой е Самоковеца.
Водеща: Героите от сериала „Октопод”…
Митко Илиев: И в един момент какво се случи? Тези хора ги пуснаха, те изведнъж започнаха да обясняват какви големи бизнесмени са, какви големи инвеститори са, какви кредити от банки ползват, лизингови схеми и т.н. и в обикновения човек наистина остава впечатлението, че тези хора са невинни, щом веднъж са пуснати примерно с мярка за неотклонение на свобода.
Водещ: Ама не е само това. Аз четох, подготвяме се за тези разговори разбира се, нещо, което беше през лятото на миналата година, свързано с енергийния холдинг, ТЕЦ „Марица-Изток” и т.н. Интервюто ти с г-жа Галина Тошева, то е нещо уникално. В смисъл, тя така се изразява, че човек нищо не може да разбере. Абсолютна мъгла. Имам чувството, че все едно Георги Пирински ми говори за политика. Просто някакъв водопад от думи и нищо не може да се разбере.
Митко Илиев: Ами това е от типа интервюта, не само това, и министри сега правят по същия начин. Примерно една Маргарита Попова обича да дава интервюта, които са написани от тях. В смисъл, няма го прекият диалог. С г-жа Тошева беше същия момент. Ние даваме едни въпроси, на които те отговарят неща, които на тях им са изгодни. Това не е типът интервю, в който има диалог. Това просто трябва да бъде забранено като практика някой да дава писмени отговори. Защото в някакъв диалог всъщност, в сив разговор хората стигат до истината по-бързо и по… в смисъл гледат се очи в очи. Докато другото е просто замазване на едни очи. Този енергиен холдинг така и остана. Този човек в ТЕЦ „Марица-Изток” така и си остана на поста. Просто това казвам, че журналистиката каквито и опити да прави, ние тогава писахме 10 стр., коментари, интервюта, факти, извадихме договори и не знам какво си… Когато я няма политическата воля да се направи нещо, винаги има нещо друго, което… много често журналистите попадат в един омагьосан кръг. Той не знае защо нещо не се случва. Той си мисли, че си е направил целия сценарий, целия… абе всичко, каквото е трябвало по книга да направи и т.н. и очаква отговора на управляващите. Той обаче много често не се случва.
Диляна Гайтанджиева: Ние в момента все едно сме се събрали да се оплакваме, което не е така. Наистина има много натиск върху журналистите, има и много примери, в които…
Водеща: Ама има им ръсни поръчки, има и такива, които играят не по правилата, има такива, които…
Диляна Гайтанджиева: Наистина има издания, които определено правят поръчкова журналистика, но в случая има и добри практики, които… фактът, че всеки ден както и при вас в предаването се обаждат толкова много хора, на които по някакъв начин успяваме да помогнем, макар и много трудно, показва, че наистина разследващата журналистика вижда много. Не вижда всичко, но вижда много и вижда достатъчно.
Митко Илиев: Друго искам да кажа аз, извинявай, че те прекъсвам. Добрата разследваща журналистика, тя е като едно парче злато, което е скрито в един куп. Защото добрите разследвания не се появяват в правилния актуален момент. В смисъл, добрата разследваща журналистика, тя не яхва някаква вълна и тогава да направи някакво разследване, което да доведе, което да е последната… да обере последното препятствие пред някаква вълна, която да тръгне. Тя винаги, по принцип винаги е нещо, което, пак давам случая с тези Дамбовци, преди две години никой не знаеше кои са тези Дамбовци. Чак сега след две години се разбира, че това е нещо, което си е заслужавало да се каже истината в онзи момент точно, когато те започнаха да правят тези афери в „Кремиковци”.
Водещ: Сега любопитно, във връзка с разследването на Данчо, защото това всъщност май е първият голям скандал от този род, свързан с новата изпълнителна власт. Аз поне не си спомням нещо подобно, което… до такава степен да е разследвано. „Разораната целина”. То е свързано със зам.-министъра Преслав Борисов. Един мой съученик прочете заглавието на книгата „Разораната целина”, но това не е нищо, защото един друг „Вълшебникът от Оз”, казваше, хайде да ходим да гледаме „Вълшебникът от нула три”. Но това е само една шега.
Водеща: Не, по-добре разкажи всъщност, каква е историята там със зам.-министъра…
Йордан Мичев: Историята е следната, че фирми, в които е участвал зам.-министърът, и в които формално в момента не участва, но се ръководят от брат му, започват да обработват, и те го правят от няколко години, обработват земеделски земи в териториите на общините Мездра и Роман, без да сключват договори със собствениците на тези земи. Сключват договори с определена част от собствениците, на останалите разорават нивите. Общо взето комасират земята, „комасират” (в кавички) земята, така да го кажем, на ръба на закона. Законът до някаква степен им дава това право, но лично за мен е много учудващо, че един зам.-министър от морална гледна точка може да си позволи такова нещо.
Водеща: Той коментира ли го това, което го вадиш като разследване?
Йордан Мичев: Коментира, че чисто формално няма нищо общо с тези фирми.
Водеща: Но истината не е такава? А оттук какво следва?
Йордан Мичев: Ето това е най-болното в разследващата журналистика, че нещата ги виждаш, но не можеш да ги пипнеш. Общо взето движението, което си направил, остава да виси във въздуха и чакаш реакция от органите.
Митко Илиев: И това се прави от тези етични кодекси, закон за сблъсък на интереси, защото не винаги законът може да обхване всякакви вратички, които могат да намерят хората. И всъщност се стига дотам, че едно поведение е само морално укоримо…
Диляна Гайтанджиева: Законът за прекратяване на конфликт на интереси е най-пожелателното нещо. Така е направен този закон, аз съм проверявала, че няма никакъв шанс той да се приложи.
Водеща: Добре, да ви върна малко към темата „Биг Брадър”, поне метафорично, където едно око гледа. При вас има ли такова нещо, в смисъл, цензурата откъде идва, от различни посоки, от една посока?
Йордан Мичев: В последните 6 месеца, хайде не 6 месеца, да кажем няколко месеца, е изключително трудно да правиш сериозна разследваща журналистика срещу сериозни хора във властта.
Диляна Гайтанджиева: А преди по-лесно ли ти беше?
Йордан Мичев: по времето на Сакскобургготски и Станишев ми беше много по-лесно.
Водеща: Защо?
Йордан Мичев: Много по-либерален беше режимът и нямаше толкова сериозен натиск върху медиите. Искам да ви кажа, че в момента натискът върху медиите, особено върху пресата, е много сериозен.
Водещ: Аз видях медии, които дори не се наложи да ги натиска и в един момент много рязко обърнаха, просто абсолютно от другата страна на палачинката беше.
Йордан Мичев: Да.
Водеща: От страна на новото правителство?
Йордан Мичев: Това по-скоро е негласно, някаква такава атмосфера. Никой не ти казва в прав текст какво да правиш, как да го правиш, но се усеща атмосферата.
Водеща: Някъде попаднах на статистика, аз си мислех, че в България няма много дела за клевета, но се оказа, че сме на челно място по дела, които са срещу журналисти.
Йордан Мичев: Най-лесно е да осъдиш журналист в България, така че…
Водеща: И това доколко стопира изобщо разследващата журналистика?
Йордан Мичев: До голяма степен.
Митко Илиев: За мене пък по никакъв начин.
Водеща: Ти съден ли си?
Митко Илиев: Ами аз имам 6 или 7 дела.
Водеща: Някое загубено?
Митко Илиев: Нямам загубено. Поне аз лично нямам. Съдят хората, съдят най-лудите. В смисъл, най-сериозните разследвания, които се правят, там никога не се стига до дела. Журналистът винаги си оставя по един коз накрая, това е абсолютно правило. Но аз искам да кажа, примерно за разлика от Великобритания, където не можеш да коментираш едно дело преди то да е завършило, преди да има присъда не можеш да кажеш, че някой е виновен. Ние в България сме в другата крайност. Ние, ето при тези полицейски акции, които стават, ние заедно с МВР, вървим заедно с МВР и общо взето преразказваме това, което те са стигнали по оперативни данни. Като много малко от тези данни впоследствие могат да бъдат доказани в съда. Говоря за 10% или за 20%. Тогава посредникът в тази комуникация – журналистът – винаги е човекът, който изгаря.
Водещ: Само да го обясним малко по-просто. Вестниците някой път пишат „Убиецът на еди-кой си направил еди-какво си”, а всъщност не се знае дали той е убиецът.
Митко Илиев: Ето аз работя по една тема, където един човек, който е психично болен, но е обвинен, че е убил една друга психична болна. Бяха го изкарали…
Водеща: Това е много мило разследване.
Митко Илиев: Да. Бяха го изкарали как този човек четири месеца държал трупа да се мумифицира в дома си. Сега, когато вече има дори присъда на първа инстанция, оказа се, че този човек получава някаква доживотна присъда или не знам какво си само по три косъма, които не е ясно чисто от експертна гл.т. дали наистина са намерени от жената, след като тя е умряла. Абсолютно нелогично е някой да държи, при положение че е убиец, да държи 4 месеца в дома си… При положение че в другата стая има наематели.
Водеща: Има различни болни хора…
Митко Илиев: Не, това е истински случай, който, за съжаление, се случва на една наша колежка журналистка. Това е син, доведен син на една наша колежка журналистка, който много интересен от чисто правна гл.т. Много е хубаво да има осъдени в България, и в края на краищата трябва наистина да се… защото това общество наистина има нужда да има справедливост, но в края на краищата в търчането да осъдим някого… Казали са, по-добре един убиец на свобода, отколкото… т.е. обратното, пет убиеца на свобода, отколкото един невинен в затвора.
Диляна Гайтанджиева: Аз искам да кажа нещо, виждам, че сме към финала, много важно за работата на журналистите е обществото и хората да подават сигнали и да помагат. Аз изключително много се дразня, когато ми се обади някой и подаде наистина сериозен сигнал, но казва: моля ви се, аз съм анонимен. Телефоните се изключват, не получаваш никакъв отговор. Ами как тогава да помогнеш на този човек и защо аз би трябвало да не се страхувам, а той да се страхува? Много е лицемерно това. И наистина, ако хората считат, че е важно и че журналистите са по някакъв начин четвъртата власт и помагат, нека и те да помагат на нас и да не се крият зад някаква анонимна маска и страх.
Водещ: Ние се присъединяваме към този призив на Диляна и благодарим за разговора на нея, на Данчо и на Митко.