www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация

 в. Капитал | 30.11.2013 

Или как информационната агенция си вкара автогол

Ако има нещо, което може да обедини журналистическата гилдия, това е подозрението, че някой може да принуди медиите да си разкриват източниците на информация. Затова беше възприето като масов самоубийствен акт на депутати намерението да задължат "всяка медия да декларира източниците си на информация". Според публикация на БТА, на която коректно се позовава bTV, а после и www.dnevnik.bg, това станало в сряда в парламентарната комисия по култура и медии.
Телеграфната агенция е цитирала Татяна Буруджиева, депутат от БСП, да казва, че "за да се гарантира достоверността на информацията, всяка медия, която няма кореспондентско бюро, трябва да предоставя договор с информационна агенция, т.е. да е ясно откъде получава новините си". А пък колегата й от ГЕРБ Лъчезар Иванов заявил, че "трябва да бъде защитено авторското право на източниците на информация" и казал: "Ние сме длъжни с това и на обществото, защото вече всеки пише каквото иска."
При по-внимателно прочитане не става ясно каква е връзката между първото изречение и цитираните депутати, но като се има предвид нелицеприятният прякор на представителя на ГЕРБ с намек за интелектуалните му възможности, човек си казва, че е възможно есенцията на изказванията да е такава. "Да, ама не", както казва дългогодишният служител на БТА Петко Бочаров. Оказа се, че дискусията в комисията е била заради оплакването на агенцията, че не е цитирана в публикации на медии, с които има договори. Особено често това се случвало в статиите с международни новини. Така нямало как да оправдае нарастващата нужда от държавно финансиране. Депутатите от БСП и ГЕРБ постигнали политическо съгласие, че по този начин не бива да се продължава, обясни Буруджиева пред "Капитал". "Може би някой от БТА в ентусиазма си се е опиянил", пошегува се тя. В случая ползата от коректното цитиране на БТА е очевидна – но не е в интерес на агенцията.

Оригинална публикация

Economy.bg I 29.10.2012

Вижте мнението на водещи експерти и представители на медии в България

bTV (над 157 хил.), Cars.bg (над 125 хил.), Sportal.bg (над 111 хил.), The Voice Radio & TV Bulgaria (над 111 хил.) и Radio Fresh! ( над 104 хил.) – това са най-големите български фейсбук страници на медии, сочат данни на Stranici.bg.

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3