www.movebg.com  I 10.06.2014

Кои медии са по-плуралистични – обществените или частните? Чие съдържание е по-информативно? На кого да вярваме повече? Финансиране и собственост – има ли значение КОЙ? Пазарът достатъчен ли е – като регулатор и като източник на финанси? Как можем да гарантиране независимост на обществените и частните медии?

На тези, но, най-вече, на ВАШИТЕ въпроси ще отговарят на 12-ти юни от 19.00 ч. Бойко Василев и Силва Зурлева по време на дебата на MoveBG „Частни или обществени медии?“. Дебатът е част от кампанията на MoveBG в подкрепа на „Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм“. Целта на инициативата е да задължи европейските институции да приемат, мерки в защита на медийния плурализъм (повече информация тук). За да се постигне това, трябва да се съберат 1 млн подписа на европейски граждани от най-малко 7 държави-членки, като за всяка ДЧ има минимална квота (България – 13 500).

Кампанията на MoveBG цели, освен подкрепата и популяризирането на инициативата и темата за плурализма, но и повдигане на важни въпроси от областта на медийната дейност пред общественото внимание. Също така, в нейните рамки правим опит чрез дискусия и рационализъм да достигнем до консенсусни решения по някои от проблемите на медиите.

Ако желаете да присъствате и да участвате като гости на дискусията в дома на "MoveBG", пратете заявка на e-mail contact@movebg.com със следните данни:

1) Три имена, e-mail и телефон за връзка;

2) Професионална област, в която се изявявате;

3) Какво ви е мнението по темата? (кратко)

4) Имате ли конкретен въпрос по темата към панелистите?
 

Оригинална публикация

economic.bg I 6.11.2013

Персоналната телевизия е доста скъпо удоволствие и не мисля, че скоро ще се развие в България, смята Силва Зурлева, член на УС на "Нова броудкастинг груп"

- Госпожо Зурлева, каква според вас ще е българската телевизия в близко бъдеще и какви са очакванията ви за телевизията на бъдещето?

- Ще става все по-модерна, ще предлага по-голямо разнообразие на съдържание и ще се стреми непрекъснато към световните стандарти. За съжаление, смятам, че още по-голямата й комерсиализация е неизбежно зло.

- Кога ще стане реалност у нас персоналната телевизия – когато зрителят ще избира сам съдържанието, което гледа?

- Това е доста скъпо удоволствие, не мисля, че скоро ще се развие в България поради невисокия стандарт на живот. Цифровизацията ще остави много хора без телевизия, първо трябва да се реши този проблем.

- Каква е ролята на българските телевизии в образоването на обществото?

- Образованието е дело преди всичко на семейството и училището, но би трябвало да е задача на всяка една национална телевизия. Нова телевизия, макар и частна медия – част от шведската медийна група Modern Times Group, ясно съзнава своята роля и отговорност и непрекъснато търси баланса в това да информира, забавлява и образова обществото.

- Къде е вашата телевизия сред многото канали в приемниците ни? Три причини зрителят да избере точно вашата телевизия?

- Ние сме обективни и точни, не манипулираме зрителите заради частни бизнес интереси, забавляваме с програми по световни стандарти. Програмната ни схема предлага предавания за цялото семейство – от Новините на Нова, през богатия набор от силни публицистични предавания до едни от най-популярните игри, риалити формати, токшоута и сериали.

- Вие лично какво гледате по българските тв канали?

- Следя новините и Нова, както и тези на другите национални телевизии. Интересуват ме и малкото предавания, посветени на българската култура и изкуство.

- Кои са позитивите и кои негативите от нарастващата конкуренция в ефира?

- Конкуренцията става все по-жестока, но това те кара да поставяш собствената си летва все по-високо и да даваш най-доброто, на което си способен. Мисля, че определено е необходима в телевизионния бизнес като цяло, иначе щяхме да си лежим на старите лаври, всеки от нас има такива в гардероба си.

- Скъсват ли телевизиите с практиката copy-paste на предавания и програмни схеми? Кога ще стане модерно всяка да има свой собствен облик и разпознаваем почерк и стил на работа?

- В интерес на истината кабелните канали, част от групата Нова Броудкастинг Груп – Диема, Диема фемили, Кино Нова, имат такъв свой собствен облик – те са профилирани, много добре позиционирани и имат твърда зрителска аудитория, която се увеличава постоянно. За националните телевизии е по-трудно това да се случи в близко бъдеще, светът става все по-глобален и ние просто сме част от него. В период на икономическа криза това си е направо лукс, идеята за профилиран български канал като "Арте" например е много добра, но от бизнес такъв, на този етап това би бил предизвестен провал.

- Всяка година в края на лятото ставаме свидетели на трескаво пренареждане на познатите лица от екрана. Каква е вашата кадрова политика и задържане на добрите водещи и на качествените журналисти? А за привличане на нови професионалисти?

- Добрите условия за работата на журналистите се определят от максимално възможната свобода на изразяване и адекватното заплащане.

- Какво ще ни донесе и какво ще ни отнеме цифровизацията, която вече влиза във всеки дом Възможно ли е тя да пренареди тв пазара и от него да отпаднат по-малките играчи?

- Не е възможно, а със сигурност ще отпаднат в по-дългосрочен план, ще има пренареждане, разбира се. Конкуренцията ще стане още по-сериозна.

Четете цялото интервю в брой 30 на списание "Икономика

Оригинална публикация 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 24.03.2012 

Водещ: Тази седмица експертите дискутираха отново бъдещето на медийното законодателство у нас. Идеята за един общ закон за медиите, която доцент Георги Лозанов представи миналата събота пред “Клубът на журналистите” намери неочаквани поддръжници и още по-неочаквани киртици. Доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет и бивш член на СЕМ коментира, че закон за печата в каквато и да било форма би бил противоконституционен заради тълкувателно решение номер 7 от 1996 година на Конституционния съд и защото „Понеже се занимавам с медии от 15 години насам и наблюдавам една непрекъсната тенденция всяко ново политическо мнозинство в определен период от време след като започне да се занимава със законодателна дейност, преминава към идеята да се изготви закон за печата. Трябва да кажа, че тези идеи постепенно всяко мнозинство се убеждава, че не следва да се изпълняват и да намират, каквото и да било развитие.” Изненадващо или не Петъо Блъсков обяви, че приема представения от немкси медийни експерти закон за печата, регламентиращ дейността на вестникарите в провинция Бранденбург. Всъщност 16-те провинции си имат свои закони за печата, които се отнасят и до online медиите. Те обаче не са ограничения, а даващи и свобода. Очертавайки рамката на свободите, описани в конституцията и в Хартата за правата на човека. На дискусията най-често употребяваната дума беше „уникално.” Махалото обаче описваше широко колебливо движение между да и не. Докато експертите за пореден път дискутираха не трябва ли регулацията, не като ограничения, а като правила да важи за всички стари, нови, електронни или хартиени медии, по-изнервената част от публиката дава за пример не спазващите правилата, сочейки това за проява на свобода. Дали това не е оксиморон или примерът, че регулация няма как да значи друго освен по-малко свобода. Дали невидимата ръка на пазара е единствената регулираща хартиените и интернет медии, наистина изпълнява функциите си на регулатор? Дали тази уж невидима ръка не дружи с амбиции за влияние? И какво правят свръх регулираните медии в това време? Има една пирамида за добрите храни за хората. На нея много прилича една друга пирамида – тази за разли1ниуте свободи, които са разрешени на различните медии. Заглавието хареса на члена на управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Според действащото статукво, хора, колеги, български граждани, които уж и по конституция и по силата на всички останали действащи закони трябва да са равнопоставени, всъщност в медийното пространство не са. Пример – ако да речем господин Кеворкян каже или напише нещо на страниците на един вестник, макар и не жълт, обикновено нищо няма да последва. Ако го каже същото нещо в ефира на БНТ или на БНР, със сигурност ще има поне опит за репресия и съдебно одиране. Разбира се, ако същото това нещо е казано, било от господин Кеворкян, било от господин Георги Лозанов или господин Бойко Василев, на страниците на жълт вестник, просто нищо няма да последва. Всичко това означава, че практически българските журналисти са поставени в изключително неравностойно положение по отношение на свободата. И тази вертикала в единия край на която има безбрежна свобода и свободия, и безнаказаност, а в другата десетки регулационни правила и норми, част от които изключително глупави и съвсем недемократични, просто трябва да се пресече, да се скърши. За това и една от най-използваните думи беше „радикално”, „радикален”. Очевидно, че в известна степен ние сме задържани в пространството, в което виреем по някакъв начин и оцеляваме, на къса каишка и в паничка с постна храна, за да бъдем обърнати само към този вид ценности на екзистенца и нищо друго. И след 22 години духовен геноцид, който не се дължи на демокрацията, той се дължи на методологията, която успяха да ни излъжат да ни наложат, просто ще изчезнем и тогава и самият разговор за това какви да бъдат медиите и дали да ги има или да ги няма ще стане безпредметен, тъй като няма нито да има хора, които да ги гледат, четат и слушат, т.е. истински граждани, нито пък ще има достойни просветени хора със способността на оправят полезни и почтени послания към тези, които ги слушат. Поредна вълна и плеяда управляващи очевидно нямат желание да сторят нещо в посока, правилна за наистина освобождаване на медийното пространство, с една изключителна забележка разбира се пред скоби – на върха на тази пък друга пирамида да стои една чисто човешка, чисто хуманитарна, чисто етическа регулация и нищо друго.
Водещ: Колкото по-малко тези могат да обединят журналистите и най-вече собствениците, толкова по-радостни ще са всички политици, икономически субекти, рекламисти и други явни и неявни общности с непреодолимо желание за контрол и влияние над медиите. Дали отдавна цензурата не смени дрехите си? Едва ли би рискувала да бъде уличена с натиск върху регулаторните органи? Дали цензурата трайно не мигрира в собствеността например? В рекламните парчета баница до елегантната програма на евро пари по проекти. Днес в студиото не сме на къса каишка, нямаме мисъл за съдържанието на паницата. За пореден път, слушайки спорещите страни, си спомних, че страхът е най-древното човешко оръжие. Дали този страх не кара аудиторията да изпада в рестриктивни блянове за медиите, спазващи етичния кодекс, давайки за пример тези, които не го спазват? Отговорите имаме време да намерим заедно до 13 и 30. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Ваня Новакова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страниците ни в интернет – във facebook.com и google+.com – „Клубът на журналистите” БНР. Какви бяха коментарите на кръглата маса с международно участие, организирана от фондация „Конрад аденауер” и фондация „Медийна демокрация”, ще обобщи днес доцент Орлин Спасов, доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет, чухме, че е против закон за печата, но пък прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков твърди, че това е добро решение. Какви са медийните реалности според коментарите на експерти и медийни хора? Има ли теми табу и защо? Институтът по модерна икономика започва изследване „Темите табу в печатните медии”. Проектът за този граждански мониторинг е на д-р Иво Инджов. От него ще научим подробностите. Шефът на борда на директорите на Нова телевизия се чуди как с молби, лични познанства да опази разследващите си репортери от жълтата преса. Защо се случва така? Александър Кашъмов, за.председател на етичната комисия за електронни медии твърди пък, че решенията на комисията дори само препоръчителни, могат да бъдат уважени от съда и така да бъде получена съдебна санкция например за правото на отговор в медиите. Това е една от малкото кандидатури от днешните ни събеседници за оптимистичен поглед в развитието на българските медии в навечерието на „Благовещение”. Протоколно първо с коментар се включва музикалният редактор Цвети Бахариева. Тя избира „Деградация” на Щурците. 700% лихва по бързи кредити- пестим ударно по 10 милиона всеки ден. Надига се лавина от фалити според /…/ три членки ще решават кои роми имат право на лична карта, Азис бил герой за нкои деца, учени чакат вълни убийци в Черно море и Камата стана Боримечка. Да не си мислите, че съм си рязала специално заглавия от днешните вестници. Прочетох водещите. Ще Ви прочета и датата – събота 24 март. Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт без значение – икономическа, политическа или и двете. Чухме в началото на днешното издание доводите против закон на печата на доцент Райна Николова. Добър ден на прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков:Здравейте.
Водещ: Ами аз не знам подлежи ли на коментар прочетеното, но като че ли вестниците са принудени да се правят на… Не знам на какво.
Радомир Чолаков:А, може би това, което прочетохте, просто означава, че днеска няма новина. Всеки си изсмуква нещо от пръстите, което му се е сторило интересно. Като казахте за закона за печата обаче, Райна Николова е принципно права и тя е права, защото има една тенденция. Тук напоследък проблемите в медиите, решаването на проблемите в медиите да се търси в административната им регулация, поставянето им под обща шапка. Аз не знам защо ние сме решили, че за да се реши един проблем, трябва да има орган и понеже съветът за електронни медии очевидно губи функции напоследък и се чуди какво да прави, започва да играе върху обществените настроение на недоволство от съдържанието на вестниците и като че ли се опитва да си разшири функциите с регулация в сферата на вестниците. То няма как да стане разбира се, но защо пък да не се опита?
Водещ: Другата гледна точка обаче – свободни ли са вестниците в 16-те германски провинции?
Радомир Чолаков:Вижте, ние когато говорим за регулация, ние хората в медиите, винаги си представяме инстинктивно, усещаме инстинктивно, че става дума за регулация на съдържанието. Ние, като кажем регулация, си представяме, че сега някой от Big Brother слуша този разговор и след това ще ни привиква един по един и ще ни набива канчетата, защо сме казали това или онова. Значи, ние самите хора в медиите така си го представяме. Вероятно има политици, които точно така си я представят и затова идва тази параноя от регулация. Същинската регулация в цивилизования свят никога не е регулация на съдържанието, тя е регулация на медийната инфраструктура и ние се провалихме в регулацията на медийната инфраструктура, защото през цялото време се страхувахме и правихме предпазни действия да не би да има регулация върху съдържанията. Заради маловажното, заради това, което няма как да се случи в демократичното общество, ние пропускахме да си регулираме важните неща, като например разпространението на медиите. Вижте, хайде да го кажем в прав текст. В сферата на електронните медии и в сферата на печатните медии в момента най-важният въпрос е как те се разпространяват. Каналите за разпространенията на медиите в момента са монополизирани. И ако има заплаха за свободата на медиите, тя идва през каналите за разпространение. Никой няма да седне и да ни казва какво да говорим днеска в това студио.
Водещ:Е, Слава Богу.
Радомир Чолаков:Латентният страх, за който Вие говорите, идва от това, че една група хора в момента могат да контролират ще се разпространяваме или няма да се разпространяваме, дали ще бъдем чути.
Водещ:И ако дилемата на вестникарите на някой може да му се стори хамлетовска, какво се случва при свръх регулираните медии и как свободно тълкуващи правилата в занаята печелят лъжейки? Добър ден на председателя на борда на директорите на Нова телевизия Госпожа Силва Зурлева.
Силва Зурлева:Добър ден.
Водещ:Безспорно най-интересни герои в главна роля за жълтата преса са разследващите журналисти. Какво да се прави? Всъщност Хамлет е подходящ образ за вестникарите. Ние да се насочим към по-класическия въпрос.
Силва Зурлева:Да, мисля, че е подходящ образ не само за вестникарите, а въобще за журналистите. За съжаление, малко се натъжих, но в текста имаше много препрадки за сегашната ситуация, в която ние се опитваме да се развиваме. Аз искам да се върна малко назад и да кажа на слушателите, че всъщност фондация „Конрад Аденауер” ни представи законът, който действа за печатните медии за различните провинции в Германия и аз съм много доволна от това, че можах да прочета две неща, които ме вълнуват от 12 години, откогато се занимавам с това, защото моята лична борба и борбата на Нова телевизия като цяла, беше да се сдобие с национален лиценз и да се утвърди като втора телевизия, защото най-хубавото нещо в България, както е известно, е да и монополист и за това преживяхме доста тежки моменти. В този смисъл аз не разбирам колегите от печатните медии, които са категорично против една такава регулация, защото за мен регулация в никакъв случай не означава ограничаване нито на свободата на словото, нито на правата на журналистите. За мен тази дума има по-друго значение и то е правила. Аз искам да има правила, защото в момента цари пълен хаос. Съжалявам, ще бъда много откровена. Наистина е невъзможно да се защитиш от написаното в различни печатни издания, които за съжаление, доколкото знам имат голям тираж. Те не са пренебрежими, те определят по някакъв начин общественото мнение и ако не го предопределят – най-малкото влияят на близките на хората, за които се пише и то се стига до едни такива почи трагични ситуации, в които могат да причинят болест на хората с това, което се случва. Пример, за да не съм голословна, след разследването на Васил Иванов за това пият ли или не пият някои представители на съдебната власт, наистина изпаднахме в една доста затруднена ситуация и имаше в няколко издания, които претендират да бъдат сериозни, публикации на тази тема, но един от вестниците излезе с огромно заглавие „Убиват Васил Иванов” с червени букви, снимката на Васил. И се оказва, че телевизията по какъв начин би могла да го защити. Това е реторичен въпрос. Какво да кажем на тази майка? Коя е тази майка, която ще види това заглавие и снимката на детето си и ще остане спокойна? Ние говорим за много сериозни неща. Тази свободия, защото това не е свобода. Това е не преведимо на никой език. Демокрацията какво означава? Свободия – да можеш да се гавриш, да правиш каквото си пожелаеш. И това е за всички наши водещи. Какво не се изписва? И това, което е на дискусията, която имахме по този повод мисля, че Александър Кашъмов каза, че нашата съдебна система позволява да се защитиш, но ти ще водиш един процес 6-7 години. Всички ще забравят за какво, защо трябва такъв процес. Между другото наскоро пак собствениците на НТВ, групировката на MTG поикаха да зададем няколко съдебни дела срещу такива публикации и аз , колкото ми е тъжно, ги убедих, че няма никакъв смисъл. Ние ще похарчим средства за нещо, което абсолютно няма смисъл. И какво се получава? Започва да се моля на главни редактори, които познавам по някаква линия, защото все пак съм 12 години в тази работа. Понякога даже е унизително, защото се засягат човешки съдби и тук искам да попитам защо се страхувате, колеги в печатните медии, от това да имате правила? Защо в телевизията аз съм длъжна да дам право на отговор, и телевизията, и радиото са длъжни. В рамките на засегнатото лице, то може да поиска право на отговор и да го получи в същото предаване, в същите рамки, в които е нанесена тази обида или е засегната нечия чест. А в печатните издания всичко може да се напише и ти няма как да се защитиш. И само искам да Ви кажа, че в немския закон, който ни предоставиха, ясно е казано, че в печатните медии отговорът трябва да бъде публикуван след подаването му в първия следващ не приключен брой на изданието, на същото място и със същия шрифт, както оспорвания текст – без съкращения или добавки. Правото на отговор не може да се публикува под формата на читателско писмо. Отпечатването е безплатно. Коментарите в същия брой трябва да се ограничат до фактологични забележки. Ето това искам. Искам просто да има правила за печатните медии и ако е възможно по някакъв начин таблоидите или както е прието в България да се наричат жълтите вестници да бъдат по-разграничими от така наречените сериозни. Другото, което бих искала да кажа, с прискърбие го казвам, но наистина хамлетовски звучи това, с песента беше изключително подходящи. Понякога за съжаление трябва да призная, че не мога да намеря точната разлика между сериозния и жълтия вестник, в някои публикации, защото там пък се отива в едни лобиостки войни, които мисля, че доникъде няма да доведат.
Водещ:Поне заради тези вестникарски войни научихме, че има едни бонуси, които пълниха медийното пространство известно време. Има ли теми табу в българските вестници? Това е един проект на граждански мониторинг на д-р Инджов от Института за модерна политика. Добър ден.
Иво Инджов:Здравейте.
Водещ:Да Ви попитам от началото.
Иво Инджов:Институтът за модерна политика на фондация …
Водещ:Дали след този мониторинг ще може да имате например мобилен телефон?
Иво Инджов:Ами аз обмислям още от преди този мониторинг да се откажа от мобилните телефони, интернет, защото съм прецакан от един от големите мобилни оператори, но да не навлизам в частни случаи. Но такива неща много рядко се появяват във вестниците за проблемите с преносимостта на номерата, със злоупотреби с лични данни на клиентите, дискусия обективна за вредите от GSM антените. Появяват се лобистки текстове в ползата на големите мобилни оператори. Появяват се откровени PR публикации, маскирани като журналистически текстове. Т.е. много рядко излизат проблемите на големите рекламодатели, но да не забравяме, че тези рекламодатели инвестират не само в пресата. Инвестират във всички видове медии, така че проблемът за забранените теми е на само за печатните медии, но въобще за медиите в България, но ние понеже правим пилотен проект и искаме да използваме една методология, сме се спрели на основните печатни медии в страната.
Водещ:Доцент Спасов, след края на дискусията обещахте обобщение. Разчитам обаче сега на най-основното. Чухте, че между Хамлет и Чернишевски са българските медии, защото са в много неравнопоставена среда, като че ли. Едните са свръх регулирани, другите са регулирани, третите се радват на свободия.
Орлин Спасов:Ами тъкмо тези дисбаланси бяха и в основата на нашата идея да инициираме една подобна дискусия. Аз отново бих подчертал, че двете фондации и „Конрад аденауер”, и „Медийна демокрация” в никакъв случай не тръгват с идеята да налагат, каквото и да било на българската медийна среда, тъй като и по време на дискусията бяхме попитани едва ли не дали сме делегирани от страна на актуалната власт да стартираме такава дискусия, дали имаме мандат. Разбира се, че няма такова нещо. Не бихме си и помислили да искаме такъв мандат. Още повече, че ясно се вижда, че в момента, като че ли няма достатъчно политическа воля за промяна в съществуващото медийно законодателство, камо ли да се прави нещо ново и по-радикално. Така че това беше една инициатива, която стартира изцяло от терена на гражданското общество, отдолу. И тя има една единствена цел да направи диагностика на мненията в медийната сфера, ключовите фигури – дали подкрепят или отхвърлят една такава идея, защото ние сме водени от убеждението, че развитието на българската медийна среда в момента има изключително много проблеми и смятаме, че съществуващите инструменти в момента не водят до добро решаване на тези проблеми. Разбира се, както каза и Господин Кашъмов, има възможност в рамките на съда и т.н. Разбира се имаме и саморегулация, но въпреки това ми се струва, че тези средства са до голяма степен изчерпани или не се прилагат достатъчно ефективно. И за това ние решихме да предложим на обсъждане един опит на една страна като Германия, която има дълъг опит в медийната регулация. Тя е страната поне в Европа с най-добре развито медийно право от години. Така че просто за мен би било любопитно да разиграем една хипотеза, да си представим, че този закон, който ни беше даден за обсъждане, закон за пресата вече е гласуват от Българското народно събрание и в сила. И дали тогава би се намерил някой, който да посочи някакъв конкретен текст от този закон, който ограничава по някакъв начин св3ободата на словото на печатните медии?
Водещ:Намери ли се?
Орлин Спасов:Намерили ли са вече такива ограничения? Ами да.
Водещ:Не, дали се намериха?
Орлин Спасов:Не, но повечето го отхвърлят. Според мен…За това създавам тази хипотеза. Много трудно е този закон да бъде атакуван сериозно. И аз впрочем след като приключи дискусията разговарях с професор /…/’, който е немски известен специалист по медийно право как му е прозвучала нашата дискусия. Дали той е бил изненадан, че такава голяма съпротива имаше срещу идеята? И той ми каза „Ами виж какво, изобщо не съм изненадан, защото същото нещо се случи 90-те години във Бранденбург, когато ние искахме да /…/ този закон. Отново имаше много тежки възражения срещу него дали няма да се ограничи свободата на словото и т.н.” Но той каза „това пък от друга страна насърчи и авторите на закона да го направят наистина перфектен и специално този закон, който важи за Бранденбург, е според професор/…/ най-добрият от законите. Така че той каза, че е изключително добре балансиран, добре написан, обиращ всички възможни напрежения. И за това мисля, че този закон е добра основа за дискусия. Даже някои български печатни медии вече го и публикуваха в части, което също е знак, че вероятно има желание за дискусия по-сериозна по него. Едно от тези издания беше вестник „Република” на Господин Бъзков, който…
Водещ:Обяви, че е твърдо зад този закон.
Орлин Спасов:Подкрепи тази идея. Но така или иначе, вижте, когато говорим за регулация, разбира се, че има две перспективи и едната е свързана с това, че регулацията може хипотетично, а и на практика да бъде използвана за натиск върху медиите. И за съжаление има и такива примери. Да речем организацията „Прозрачност без граници” миналата година публикува един доклад, който обобщава именно такива примери и на такива случаи за използването на медийното законодателство за ограничаване на словото. Но примерите, които се дават с този доклад, са свързани с Уганда, Пакистан, Южна Африка.
Водещ:Но ние не сме далеч от тази компания, за съжаление по степен на свободата на словото. Аз говоря за цифри все пак.
Орлин Спасов:Защо давам този пример. В Европа също имаше илюстрации на това как медийното законодателство може да бъде използвано за ограничаване на медиите и това разбира се е случаят на България. Но ние всички видяхме на какъв мощен натиск беше подложена Унгария, за да промени своето медийно законодателство. Така че, както и Вие самата казахте във въвеждащите си думи, днес цензурата, ограничението на свободата на словото мигрира, да Ви цитирам, в други посоки. В страни от законодателството. То не е най-голямата опасност. По-голямата опасност са политически влияния, влиянията по линия на собствеността, по линията на разпространенията и т.н.
Водещ:Преди да продължим. След малко ще се опитаме да нарисуваме картината как изглежда цензурата днес и ще поговорим за това, ако един вестник може да е купен, а една телевизия не може да бъде гледана, едно радио не може да бъде слушано – това дали е цензура. Преди това обаче Господин Инджов имаше реплика.
Иво Инджов:Аз така като проследих дискусията по време на самата конференция и след това отговорите, ми направиха впечатление следното – че колегите от печатните медии по принцип отхвърлят идеята за закон за печата без много, много да се задълбочават върху съдържанието на един такъв закон. Могат да бъдат изброени поне 5 области, ако се позова на превода на закона за печата на германската провинция Бранденбург, срещу която нито един издател, пък и журналист, не би възразил, но за сметка на това те отхвърлят въобще идеята за закон на печата. Кои са тези 5 области? Априори отхвърлят и след това казват…Значи първото важно нещо, което би следвало да има такъв закон, е както каза господин Чолаков, да се уреди въпроса с равен достъп до разпространение, т.е. да няма монопол, да няма диктат.
:Със сигурност има печатни издания, които ще са против.
Иво Инджов:Но те ще бъдат малцинство.
Водещ:Искате ли да Ви разсмея? Дали някой може да каже ще има ли скоро решение на Комисията за защита на конкуренцията, която се само сезира в един особен момент за монополно състояние, господстващо влияние на…
/…/
Орлин Спасов:Може би срещу тях ще има съпротива и тя е разбираема, но поне половината от вестникарите би трябвало да са за пълно осветяване на собствеността на вестниците. Примерът е, че там се публикува периодично, два пъти в годината, цялата структура на собствеността на дадена печатна медия, включително участието в други телевизии, радия, други вестници. Защо пък обществото да няма правото да знае кой притежава даден вестник или дадено списание, което формира една част от общественото мнение? След това – регулирането на правото на отговор, което в момента не е по отношение на печатните медии, което не е законодателно уредено. Мисля, че Господин Чолаков ще ме подкрепи. Освен това ясно и силно разграничаване на задачите и на функциите и задълженията между редакторите и издателите. В момента, в българската медийна практика интересите на медиите се разглеждат като едно цяло и журналистите припяват, ако използвам този израз, на собствениците на медиите. А така не би следвало да бъде. В техните кодекси или закони трябва да е написано, че журналистите преди всичко трябва да се съобразяват с обществените интереси, с интересите на обществото, защото те невинаги съвпадат с интересите на медийните собственици, които са преди всичко комерасиални. В България това е тема табу и аз се сещам, че тази тема беше изпусната.
Водещ:Тя е тема табу, защото в България вестниците се свенят да обявят, както в други страни, своите пристрастия. И може би има и ред други причини. Не знам какъв коментар ще избере сега Цвети Бахариева. За системната грешка у нас, за отчаянието – ето за това си говорихме, докато не ни чувахте. Господин Чолаков, издадох Ви.
Радомир Чолаков:За системната грешка?
Водещ:Да.
Радомир Чолаков: Понеже Силва Зурлева е почтен човек и искрен, и аз я разбирам в това, което оказа одеве, че има вестници, които си позволяват малко повече, то ние ги знаем кои са тези вестници.
Водещ:Това са много сериозни неща и в едно общество, което уважава хората по принцип, би трябвало да има санкции в такива случаи. Нека да върнем малко лентата назад и да си спомним, че блокът, в който живее колегата, беше взривен. И тогава медията застана зад гърба му и не само зад неговия, ами и зад всичките хора, които покрай него останаха без прозорци.
Радомир Чолаков:Ама Госпожо Филева, въпросът всъщност, около който се въртим, е кой да я наложи тази санкция. Това е въпросът. Кой и в какъв срок? Значи, разберете, кажете на печатните медии, че няма да има СЕМ за печатните медии, ама много ясно им го артикулирайте и този германски закон може да бъде приет утре.
Водещ:Господин Спасов, можем ли да кажем така?
Радомир Чолаков:Притеснението на германските медии… Лошото е, че то не зависи от Господин Спасов.
Силва Зурлева:Ако зависеше от нас…
Радомир Чолаков:Разберете, притеснението на вестниците в Българи е, че този прекрасен германски закон в момента, в който влезе в българския парламент, в него две неща ще бъдат променени, две алинеи и ще появи един член, който ще се казва СЕМ. Разбирате ли? Това ще се случи.
Водещ: Т.е. този закон идва със съответния артикулиращ орган.
Радомир Чолаков:И тогава ние трябва да ходим да целуваме ръка на някакви хора, които са наши колеги, за да ни санкционират или да не ни санкционират. Значи не желаем това нещо да продължава повече. Така, в Германия този въпрос е регулиран в съда. Ако примерно госпожа Зурлева или Господин Инджов имат проблем с някаква публикация, се обръщат към съда и единствената разлика между Германия и нас – това, което Господин Кашъмов е казал, е правилно. И там делата се гледат от нормалният съд, само че има много бързо срокове, защото медиите са бързи и там, в германския граждански процесуален кодекс специално за медийни дела, са сложени едни кратки срокове от 1 седмица до 2 седмици, до 1 месец, за да се изчерпи въпросът. Това ни е проблемът, разбирате ли?
Силва Зурлева: Извинявай, че те прекъсвам, само че тук пише, че решението се взима от съда в закрито заседание, съдебно производство не се предвижда, т.е. това е написано в член 4. Няма 6 години, 7 години.
Радомир Чолаков: Точно така.
Водещ:Може би тук е уместно и малко английски опит да цитирам. Там собствениците на вестници са длъжни да плащат на един човек, който да играя ролята на медиатор между засегнатите и между…
Радомир Чолаков:Това е вече извън правна форма. Вижте, Госпожо Филева, много Ви моля, ние смесваме модели, смесваме принципи. Може би това решение, може би онова решение, може би това е по-добро, може би онова е най-добро и най-накрая нямаме решение, разбирате ли? Това, което казах одеве в разговора между нас, че агонизирам, е защо ние не сме в състояние да произведем конструктивно решение? Защо не сме в състояние? Извинявах, само завършвам. Значи, за да се реши проблемът, за който говорихме одеве с, как да кажа, подобряване на качеството на медийното писане във вестниците, е необходимо да се каже, че делата се решават от съда в закрито заседание, еднообразно, веднага. И проблемът отпада, разбирате ли? Защо не можем да се обединим около това решение? Английски модел, френски модел, китайски модел? Два закона, един закон, общ закон? Нямате ли усещането, завършвам с това, че някой си играе с нас като с калинки и непрекъснато отлагаме – дай сега един нов медиен закон, който сега една нова работна група ще го направи, за да се отлага, за да може през това време да продължава бардакът.
Водещ:Едно време писахте закон, а после писахте концепция за закон и накрая…
Радомир Чолаков:Ама ние я направихме концепцията и някой я скри тази концепция, защото тя въвеждаше ред. И аз от тогава живея с много силното усещане, че още известно време трябва да продължи хаосът, за да се създадат едни свършени факти, след това, ако щете пишете закон. Те ще бъдат узаконени.
Орлин Спасов: Аз само това бих казал, че наистина няма общо решение, това е големият проблем. И това обаче, за разлика от Господин Чолаков, според мен не се дължи само на факта, че някой някъде, както той каза, ни третира по някакъв начин, а до голяма степен се дължи и на самата медийна среда, която в една значима своя част предпочита да продължи дълго време да работи в ситуацията на неуреденост на самите проблеми, защото тя просто е заинтересована тази ситуация да продължи. Така че имаме удвояване на проблема. От една страна някой някъде горе не е заинтересован , но от друга страна и много медии също така нямат интерес от регулация и от една нормална европейска модерна работа.
Водещ:Значи съвременната медия не мечтая за Солунската митница, а мечтая за монопол.
Силва Зурлева:Детска мечта на всички.
Орлин Спасов: И дискусията около тази идея на кръглата маса всъщност по-голямата част от опасенията бяха свързани не толкова със самото бъдещо евентуално медийно законодателство, колкото с възможностите за неговото побългаряване. И наистина, ако ние ще тръгнем в тази посока, която тук очерта господин Чолаков, по-добре да не тръгваме. Ако ще сложим един-два допълнителни члена, които ще преобърнат смисълът на подобно законодателство, аз не бих подкрепил дори самата идея.
Водещ:Нека да очертаем обаче как изглежда съвременната цензура или поне да опитаме. Господин Инджов, смятате ли, че този Ваш граждански мониторинг ще намери място, давайки информационен повод разбира се на изданията, които подозирате, че за тях има теми табу?
Иво Инджов: Ами значи този проект за темите табу сработи като една тема табу на следващия ден след представянето на резултатите. Той беше широко отразен от трите основни информационни агенции, трите радия национални, от много интернет качествени медии, сайтове, телевизиите не проявиха интерес, предполагам , защото не могат да се покажат картинки. Но от десетте вестника, които ще бъдат обект на мониторинг, седем не публикуваха нито един ред. Два си спестиха част от най-/…/теми и ни цитираха и фактически само един вестник разказа подробно за този проект. Вярно – той е на етап номинации на теми, но все пак идеята до сега не е работена в България.
Водещ:В процентно отношение табуто важи повече за политика или повече за икономика?
Иво Инджов: Ами те са горе долу една трета, на една трета, на една трета по отношение на политика, икономика, но също така и /…/ национални теми, свързани с малцинствени групи, хора в неравностойно положение, които не са пазарно конвертируеми за медиите. И тук въпросът е дали на по-късен етап ние ще изследваме дали става въпрос за цензурирани теми, дали те са резултат от автоцензура или просто обикновен журналистически не професионализъм.
Водещ: Футболен рефер топи Стоичков. Познайте в кое издание може да излезе днес такова издание. Ама не го назовавайте, защото нямаме представител.
Орлин Спасов : Почти всички всекидневници с изключение на един-два. Не бива да преувеличаваме и ролята на заглавията. Вчера излезе един списък с подобни заглавия за миналата година в немската преса, където едно от заглавията беше „Тони чака трамвай на спирката”.
Силва Зурлева:”Тони чака трамвай на спирката” е много по-елегантно, отколкото „Баба изяде внуче” примерно или „Внучето изяде бабата”.
/…/
Водещ: Как изглежда цензурата днес?
Орлин Спасов : Да, но аз бих… Това е много интересна инициатива по темите табута. Имам един въпрос към Господин Инджов и той е свързан с това, дали изследването ще ограничи табутата, които са преднамерено налагани в медиите от табутата, които по един „естествен” начин се появяват там под формата на едно непреднамерено филтриране, тъй като пазарът налага теми, които са по-интересни, предизвикват по-голяма любопитство, именно като „Тони чака трамвай на спирка” или някакви други подобни примери? Тогава за социалните теми просто няма място или просто изданията нямат време да правят сериозни разследвания и т.н., защото залагат на подобен тип журналистика.
Водещ: И да допълня, може ли да разграничите дали това табу е различно от автоцензура?
Иво Инджов: Значи благодаря за двата въпроса. Аз се опитах в началото, когато преди малко навлязох по-подробно за този проект, да кажа действително, че ние ще се опитаме във втория етап от проекта да разграничим кои теми са цензурирани, кои са резултат на автоцензура и кои са просто на журналистически непрофесионализъм, когато не става въпрос за автоцензура, а просто недостатъчна подготовка на журналистите и пропускат определена тема. А темите табу сме го формулирали, за да бъде по-атрактивно, разбира се. Не всички са наложени, ограничени с всички теми или не всички са автоцензурирани. Но това ще стане след като все пак селектираме основните теми и видим какъв техният характер, към коя група принадлежат, защото освен цензурирани теми и пренебрегнати теми, има и цензурирани личности и автоцензурирани личности – те вървят ръка за ръка.
Водещ: Господин Спасов, спомням си,че след последните избори няколко пъти Ваши експерти коментираха това, че политиците и то по-точно един политик много често пише заглавията във вестниците. Като че ли сега се клонира тази практика. Един от най-изразителните примери от последните дни е „Щастливите кокошки направиха хората нещастни, че не могат да си купят яйца”. Това в скалата на цензурата как бихте го описали?
Орлин Спасов:Е, липсата на достатъчно критичност в българските медии, твърде голямата им пропускливост за послания, които идват от властта и се излъчват нататък към аудиториите без да бъдат подложени на един сериозен коментар. И именно, струва ми се, че липсата на подобни коментари и на анализи, понякога кара и политиците да бъдат твърде непредпазливи и да казват и такива неща, които звучат като кюриози. Но когато няма критика, когато медията е просто един канал, който препредава това, което политиците казват, не може и резултатът да бъде друг. Аз наблюдавам обаче и една тенденция нова през последните няколко месеца, която е доста любопитна и струва ми се, че също може да бъде разглеждана в плана на контрола върху медиите, макар че на пръв поглед, като че ли няма нищо общо с него. Имам в предвид зачестилите напоследък опити на ключови политически лица, не само опити, но и директни намеси, включвания в предавания, които си вървят по телевизии най-вече. Някакви хора са се събрали, нещо дискутират, обсъждат и изведнъж звъни телефонът, и се обажда една изключително важна политическа фигура, влязла в ролята на зрител, и взима думата, и казва „ама Вие защо така?” Но за мен това е силно проблематично и аз наистина се безпокоя, че се превръща в практика.
Водещ:Много често политиците гледат телевизия. Това искате да кажете.
Силва Зурлва:Те гледат телевизия повече от нас. Аз даже се учудвам понякога. Кога го гледахте това нещо? Как стана?
Водещ:Да Ви припомня ли, че веднъж Господин Борисов беше закъснял, заради телевизията. После се оплака, че е гледал два телевизора едновременно и т.н.
Орлин Спасов:Нека да гледат. Не е това въпросът. И е хубаво, че гледат, защото телевизията дава една обратна връзка, която е важна, но можем ли да си представим, че госпожа Меркел вдига телефона и звъни в едно предаване.
Значи, германският президент падна заради тази работа, защото се беше обадил на един вестник. Просто го свалиха за това.
Силва Зурлва:Но сигурно не е било за цената на яйцата, защото нашите политици ходят по пазарите. Това им е основната дейност.
Знаете.
Силва Зурлва:Знам, но просто иронизирам.
Водещ: Аз да кажа, понеже ме гледат много лошото, защото радиото е освен всичко друго и музика. Да кажа някак инкогнито, че цензурата е забулена, но не от религиозни съображения и да дадем думата на Цвети Бахариева за малко. Журналистите са откровено неравнопоставени в зависимост от медията, в която работят. Мисля, че се обединихме около тази теза, както около другата, че всъщност този закон е много хубав, ако има гаранция, Господин Чолаков, че към него не върви регулаторен орган и промяна на два члена.
Радомир Чолаков:Да. Точно така е. Ама защо да са неравнопоставени журналистите във видовете медии. Смисъл кое им е неравнопоставено?
Водещ:Ами едните са свръх регулирани, другите изобщо не са регилирани.
Радомир Чолаков:Вижте сега, значи сериозните вестници – вестниците, които са сериозни, които се подчиняват на правилата от комисиите за журналистическа етика, общо взето струва ми се спазват приличие. Изпълняват правото на отговор без да е необходим закон. Аз поне нямам случаи в Комисията за журналистическа етика…
Водещ:Искате ли да кажете процентно колко от тези медии са приели етичния кодекс и колко не са?
Радомир Чолаков:Ами ще Ви кажа веднага. „Стандарт” – да, „Монитор” – не. „Новинар” – да, „Сега” –да, „Дума” – да, „24 часа” –да и „Труд” –да. /…/
Силва Зурлва:А защо е необходимо това? Защо трябва да има два етични кодекса, два синода? Всичко в България по две.
Водещ:За да има схизма.
Силва Зурлва:Абсолютно не е необходимо да има нов етичен кодекс.
Радомир Чолаков:Споделям напълно, че не трябва. Не само, че не трябва, но би било и пасно и даже би създало прецеденти нови. Противно обаче на някои мнения, които бяха тиражирани, когато се създаде вторият съюз на издателите, аз не мисля, че самото /…/ на тези професионални организации е проблематично. Нека да има и два, и три, ако трябва съюза.
Водещ:Ама на издателите не е професионална организация.
Радомир Чолаков:Да, именно. Това все пак показва известен плурализъм на интересите. Не е лошо да има.
Силва Зурлва:На кои интереси?
Радомир Чолаков:На различни групи.
Силва Зурлва:Не, на интересите на журналистите. В никакъв случай.
Радомир Чолаков:Не, на журналистите не.
Силва Зурлва:Това са интересите на издателите, на хората с пари, на собствениците.
Радомир Чолаков:Именно.
Силва Зурлва:Много е важно да го уточним, защото в медиите се вкараха пари, които нямат нищо общо с журналистиката.
Радомир Чолаков:Това го знам, но не мисля, че тук трябва да настояваме да има една единствена организация на собствениците на медии. Това не е реалистично.
/…/
Започват да се роят и интересите на журналистите.
Силва Зурлва:Защото ги следват заради тази прословута автоцензура. Те са свързани. Ние говорим за едни и също неща, но това, което аз искам да вметна във Вашето изказване, че гледайки от страната на човек практик, защото аз се занимавам всеки ден с телевизия и отчитайки мнението на зрителите, които са и читатели на вестници, смятам, че все повече и повече професията девалвира, все повече и повече журналистите не стоят добре в очите на обществото образно казано, все повече и повече хората, които са наши зрители и читатели смятат, че ние сме подкупени и се носим по течението на собствениците. Говоря общо в момента. Но като цяло журналистическата професия олеква. Това го казвам с болка обаче съм убедена, че е така, защото го виждам по обратната интерактивна връзка, която имам с нашите…
Водещ:Може ли да си позволя един образ, защото незнайно кой ни научи, че всъщност като правим сутрин преглед на печата задължително трябва да коментираме, а пък стандартът е, че за коментар си има място, за преглед на печата си има място. И като че ли трудно се цитираме. Господин Инджов, Вие искахте да кажете нещо.
Иво Инджов:Да, аз бих искал да кажа за това, което каза госпожа Зурлева. Действително има девалвация на журналистическата професия. Журналистите са притиснати от обстоятелствата, ниски заплащания, свит рекламен пазар, страх да не бъдат уволнени и според мен проблемът не е, че има два Съюза на издателите, макар че и това в известен смисъл е проблем. Проблемът е, че двата съюза на журналистите на практика не демонстрират самостоятелен живот. Журналистите в България следват интересите на издателите. Това е големият проблем. Те не са партнъори.
Водещ:И сериозните теми изпадат в състояние на маргиналност. Господин Чолаков, едно изречение.
Радомир Чолаков:Проблемът на печатните медии – а той става все по-голям, проблемът на електронните медии е, че второ поредно правителство, чрез индиректна държавна помощ, регулира медийния пазар. Не по начина, по който ние тук говорим, а по един друг начин.
Водещ:Това е елегантната невидима ръка на пазара – евро пари по евро проекти.
Радомир Чолаков:Елегантната невидима ръка на пазара се оказва една много видима ръка на правителството, което, пак Ви казвам, започва да подрежда медиите и ясно е усещането на медийния пазар, че някой от правителството започва да реди „тази медия ще живее, тази медия няма да живее.”
Водещ:Ами може би е крайно време да преодолеем…
Радомир Чолаков:Разберете, в такава ситуация всички имат право, всички, които се чувстват засегнати, имат право на закон на самоотбрана. Или правителството ще намери начини, ето, например с този немски закон, ако медиите подкрепят да няма в него СЕМ за печатните медии…Да влезе точно в същия вид – ние сме за. От правителството зависи да направи един такъв жест на добра воля.
Водещ:Понеже…
Силва Зурлева:Абсолютно съм съгласна.
Радомир Чолаков:Ако правителството не иска да направи такъв жест на добра воля, значи правителството има интерес да няма решения на проблемите, с което се връщаме на първоначалната ми теза. Съжалявам.
Водещ:Ако съумеем да се обединим, ето, аз веднага ще пусна на facebook.com страницата една анкета, ако ние съумеем да се обединим и да създадем информационен повод, така щото правителството да бъде длъжно да се изкаже, може би бихме постигнали нещо. Да или не?
Радомир Чолаков:Ами надяваме се и това беше идеята зад думичката радикална промяна, защото това е един тест и за готовността на правителството да отговори на търсенето на условия за нормализиране на медийната среда.
Водещ:Госпожо Зурлева, ще се промени ли тази пирамидалност на правата в журналистиката, които са законодателно скрепени някак?
Силва Зурлева: Аз много вярвам в това, че нещо ще се промени и по-младите колеги, които идват и които носят може би по-демократичен дух, който не е толкова подвластен на автоцензурата или на някакви интереси, но смятам, че ако има обединение на професията по някакъв начин, бихме могли да принудим, който и да е управляващ, да застане на страната наистина на свободата и наистина на демокрацията, защото това е бъдещето. И не можем да останем в рамките на клишетата, защото всяко правителство идва с идеята, че анти монополът ще бъде развит, след което той се затвърждава все повече и повече, а пък сега сме свидетели в печатните медии специално, аз съм твърде убедена, че абсолютно съзнателно се създава нов монопол. Абсолютно съзнателно и то е по чисто бизнес причини. Тук не става дума за никаква журналистика, да извиняват всичките колеги.
Водещ:И много случайно…
/…/
Ние ще продължим този разговор отвъд ефира, а по-интересно очаквайте да го пише на facebook.com страницата „Клубът на журналистите” БНР. Хубав съботен следобед от всички ни.    

в. 24 часа | 26.02.2011

Разбира се, че има отчет за наградата на спечелилия.

Объркването идва оттам, че някои хора са си мислели, че ще спечелят пари и от есемесите.
Такова нещо обаче не сме обещавали. Есемесът беше много евтин -25 ст., и реално покрива само разходите на операторите.
Идеята изобщо да се пуснат есемеси беше, че който събере повече гласове, остава в шоуто.
Във всички останали кампании есемесите струват по 1,20 лв. с ДДС.
Единствената разлика в цената на есемесите по време на "Байландо" беше, когато направихме благотворителното предаване за Андрей Баташов. Тогава те струваха малко повече и за една вечер събрахме над 40 хил. есемеса. Това показва, че хората могат да бъдат състрадателни. Тези събрани пари бяха преведени на семейството на Баташов.
В СЕМ сме обяснили всичко за "Байландо", тъй като имаше запитване и от тях.
Целта на "Байландо" беше да сбъдне една мечта – на победителя в шоуто. Това се случи.
Никога няма да сложа името си под лъжа, така че заявявам, че и една стотинка няма останала в телевизията от тези есемеси. Всички пари са за операторите. Не са давани за хонорари на звездите и изпълнителния продуцент, както се говори, защото събраната сума е твърде малка.

Стр. 20

Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011

Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно

- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?

- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите. 

Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение. 

Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.

- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?

- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.

- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?

- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност. 

Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени. 

- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?

- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.

- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?

- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.

Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.

- Подбрахте ли новите лица?

- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.

- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?

- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито. 

- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?

- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.

- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?

- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните. 

В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.

- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?

- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.

- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?

- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.

- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?

-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.

- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?

- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях. 

- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?

- Не бих искала да коментирам.

- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?

- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания. 

По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.

По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.

- Какви бяха политическите причини?

- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.

Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер. 

- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?

- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.

- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?

- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички. 

И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери. 

- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?

Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.

Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.

- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?

Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея. 

- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?

- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му. 

Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.

В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.

- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?

- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.

- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?

- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.

- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?

- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.

- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?

Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари. 

На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия. 

Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.

- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?

- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи. 

След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого. 

Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.

- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?

- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.

Оригинална публикация

Повече от 260 хиляди лева бяха събрани в последния сезон на „Стани богат”. Звезди от спорта, културата, както и действащи министри от настоящия кабинет седнаха за първи път в стола на богатството, като в рамките на двучасови уникални издания играха абсолютно безвъзмездно в помощ на деца, лишени от родителски грижи.

На специална среща в Министерството на спорта и физическото възпитание обществен съвет реши как да бъдат разпределени средствата.
Общественият съвет, роден от инициативата на „Стани богат” събра на едно място БОК в лицето на Стефка Костадинова, шефката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани, водещият на шоуто Ники Кънчев, представители на социални институции и заместник -министъра на физическото възпитание и спорта Иван Ценов. Те се обединиха около разбирането, че събраните 265 хил. лв. следва да бъдат разпределени във вид на стипендии за деца, лишени от родителски грижи, които учат или които тази есен ще бъдат приети в спортни училища – съответно в 4-и, 5-и или 6-и клас.

Силва Зурлева: НТВ за пореден път доказва своята обществена ангажираност по този начин и затова, че иска да помага. Ние искаме да помогнем конкретно и мисля, че това беше най-доброто решение, което Съветът взе – отпускането на индивидуални стипендии на децата от домовете за деца, лишени от родителски грижи, които ще бъдат в спортни училища.
НТВ има привилегията да бъде първата медия, която лансира в публичното пространство серия от благодарни каузи,когато обаче става дума за деца и особено за такива, лишени от родителски грижи в нашето разбиране няма по-добър мотив от този да стимулираш едно даровито и талантливо дете, защото всеки и всички имат равен шанс да се развиват.

в. Торнадо | 08.01.2011

bTV излезе с информация за космическа гледаемост. Според рейтингите, които от медията сами са си отчели, тя е ударила Нова ТВ и БНТ в земята. Проучването на частната медия показва, че в новогодишната нощ около 2 млн. души са стояли пред малкия екран и са гледали "Шоуто на Слави", новините и "Комиците". Същата статистика съобщава, че БНТ1 и Нова телевизия са били уважени едва от общо 600 000 души. От двете злощастни телевизии все още не били готови с резултатите на пийпълметрията, но коментираха, че bTV откровено са се оляли. В Нова ТВ пък имало ежедневни събрания, на които се набивали канчетата за ниската гледаемост, която констатирали през последните месеци. Под сурдинка се говори, че основна вина носели Иван и Андрей, които узурпираха медията от около година, както и продуцентът на сутрешния блок Асен Григоров. Шефката на Нова ТВ Силва Зурлева вече съжалявала за това, че с колегите си изрита от екрана Лора Крумова. Предаването на блондинката в конкурентната bTV само за три издания било обърнало неделния рекламен пазар. Лоши езици твърдели, че легендата Кеворкян й пише въпросите.

Стр. 24

в. Пари | Силва ЗУРЛЕВА, член на управителния съвет на АБРО | 17.08.2010

Ние от АБРО сме категорично против да бъде увеличено времето за реклама на БНТ. Даже пледираме за пълната забрана на рекламите в обществената телевизия. Най-напред защото това двойно финансиране противоречи на европейската правна рамка. Много рядко в Европа обществените медии се финансират от държавата и разполагат с време за реклами. Във Франция, Испания и Швейцария например обществените оператори се финансират изцяло и само от държавата.
Гръцката държавна , телевизия не разполага с държавна субсидия. Тя е търговско дружество и се конкурира наравно с частните телевизии. Не е справедливо БНТ да получава както тази година 60 млн. лв., които са пари на всички нас, данъкоплатците, и да има време за реклама. Ние ще настояваме в новия медиен закон да залегне клаузата, че БНТ се финансира само чрез държавна субсидия. От БНТ твърдят, че имат регионални програми и изисквания за определен вид предавания с обществена функция по лиценз. Тогава нека искат промяна на лиценза си, а не увеличение на рекламното време.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация