PRESS.dir.bg I 19.10.2010

Това е един от изводите на Шеста годишна дарителска конференция на Български дарителски форум, която се състоя в София днес.

Все повече апели за подкрепа на различни каузи присъстват в публичното пространство. По този начин благотворителността се натоварва с все по-големи отговорности, насочени както към обикновените граждани така и към фондациите и компаниите, които даряват. Натискът върху дарителите се увеличава и с възможностите, които дават новите социални мрежи. Чрез тях все повече кампании и каузи, които трудно намират достъп чрез традиционните канали, достигат до широка аудитория и търсят съмишленици. На благотворителността и на дарителите се делегира ангажимента да запълват пропуските в държавните политики и механизми и да изпълняват част от функциите на държавата. Особено силно това личи в социалната и здравна сфера.

Друга важна тенденция, която организаторите отбелязаха, е промяната на топ дарителите в световен мащаб – докато до миналата година в обема направени дарения първо място заемаха компаниите и фондациите, то сега идивидуалните дарители убедително водят в процеса. Над 80% от всички дарения в Западна Европа и САЩ се правят или от изключително богати хора, или от малки дарители, които дават до 1 евро за избрана от тях кауза. В България все още е обратното – най-много даряват компаниите и фондациите.

Не на последно място сред новите световни тенденции се откроява засилването на прозрачността в дарителството. В публичното пространство се поставят въпроси, които доскоро благоприлично се премълчаваха: прави ли се политика с парите за благотворителност? Откъде идват средствата за нея и каква част от тях се предоставят действително безусловно? Какъв е интересът на една компания да дарява?

Шестата дарителска конференция тази година беше с фокус върху иновациите. Събитието се състоя под патронажа на американското посолство в България с официален гост Н. Пр. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България.

Темата “Дарителство и иновации: модели, практика, комуникации” предложи различни гледни точки към иновативни практики в благотворителността : от създаването на корпоративни фондации до възможностите на Web. Специален акцент в програмата беше комуникацията на социалните инициативи и начините те да намират по-силен отзвук в онлайн пространството.

Шест нови компании бяха официално приветствани като членове на Български дарителски форум.

Като част от Конференцията се проведе и Панаир на благотворителността.
На него компаниите и фондации, членове на Форума, представиха свои общественозначими проекти и инициативи.

Целта на конференцията и на Панаира е да провокира в дарителите различни нови и интересни идеи за благотворителност, чието реализиране да води до истинска социална промяна.

За повече информация:

Боряна Кирилова
Мениджър Комуникации
Български дарителски форум
Тел.: 0882 52 74 38  
02 951 59 78 

Оригинална публикация

в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 01.10.2010

Тежко е бремето на твоята тв наблюдателка, любезни ми зрителю,
тежко. Ти все пак можеш с дистанционното да юрнеш из ефира и да потърсиш някакво убежище за своите предпочитания, но Васа гледа и за теб с усилие пошлотията, която от новия тв сезон отново плисна от малките екрани.
Как другояче да квалифицираме например участието на Негово Превъзходителство посланика на САЩ у нас в предаването на БНТ "Законът и ние" от понеделник, 20 септември, в което Върховният дипломат се яви в небрежен, меко казано, вид.
Екселенц, най-отговорно и от опит се осмелявам да отбележа, че с разгърдена риза и кецове и най-разпасаната холивудска треторазрядна звезда не би се появила на национален екран, камо ли превъзходителство! И да дава акъл на българските "аборигени", коментирайки за кой ли път вътрешните работи на една суверенна държава. Можете да никнете като гъбка на светски, дипломатически {и не дотам) събития, да си изпросвате роличка в сериал и снизходително да се врете навсякъде и изказвате по въпроси, касаещи единствено държавническите решения в страна, в която сте и на работа, и гост. Но да демонстрирате подобно пренебрежение към държавната ни телевизия е недопустимо!
Ми той пък може да е прав, този господин Уорлик. Като се има предвид на какво ниво започнаха да бълват новите си продукции наричащите себе си "национални"телевизии, то нищо чудно човекът наистина да е решил демократично да се приравни към цървуланковското им равнище.
В "Байландо" по Нова тв например водещият Георги Мамалев представлява такова недоразумение, че веднага се питаш, мили ми зрителю, човек, роден за потури, бива ли да е барнат s нещо средно между келнер и илюзионист? И до него да цъфне Стефчето Колева като кукла Барби и двамата да се лигавят с висшата изк кауза на обременените
и нещастните в Тази страна? Или пък във "Великолепната шесторка" по Би Ти Ви Ани Салич да е облечена като за дворцов прием, а да се държи все едно посреща гостите на шоуто в кухнята си? Да ги сръчква, да ги потупва по рамото и да се държи и говори като излязла от обор?
Кои са тия армии от стилисти, мениджъри, он стейдж, бек стейдж асистенти, фризьори, гримьори и модисти, които превръщат всенародни любимци в хайлайфни клоуни? Кои са тия сценаристи, които влагат в устата им невъобразими глупости, плод на уродливо сиромахомилство и словесен примитивизъм? Кой побърза да замени чергата с червен килим, носията с "Версаче" и потурите с "Дзеня"? Кога пък стана това светкавично скъпоструващо преобразяване, дъхащо на потна и зле парфюмирана парвенющина? Откъде лъснаха тези стремежи изнурително до смърт да се тренира, за да се танцува като Майкъл Дже-ксън или пее като Мадона? Защо яростно се загърбиха естественото поведение и талант, с които трудолюбивите ни звезди спечелиха сърцата народни?
И всичко това – за благотворителност! Сторено преднамерено и спекулативно сълзливо, организирано в клипове, визитки, репортажи, високопарни демагогски речи и неописуеми мъки на жадните за слава из лъскави студиа. Не съзнават ли българските копирщици на задокеанските формати, че като в земетресение разпукват зейнала пропаст на псевдомилосърдие между богати и бедни, можещи и неможещи, здрави и болни? И че непрекъснато набиват В главите на народонаселението, че едва ли не е длъжно да дава пари, които преди всичко трябва да покрият разходите по лустросаните еснафски представления. И че това народонаселение живурка в абдикирала държава и му се вменява едва ли не чувство за вина за социалното й нехайство и презрение към изпадналите в немилост дечица и увредени хорица?
Благотворителността е свещ в мрака. В най-чистия си вид тя се извършва богоугодно и тихо, а примери за това у нас колкото щеш. Само парвенютата и извличащите престъпна полза от хорското нещастие и недоимък могат да афишират по подобен начин своята "благотворителност".
Никой и за миг не бива да се съмнява в поривите и ентусиазма на нашите журналисти, артисти, на рокаджиите, на певците, на личностите, които с дарбите си предлагат помощта си.
Въпросът е в спекулата надигнала вълна от недоволство сред майки, педагози, лекари и социални работници,посветили се на децата и нуждаещите се. Техният труд не е осветен от прожектори и посипан с пудра и пайети, героизмът им е с такива чисти извори, че е направо гнусно да се бърка с мръсни, макар и напомадени ръце в душите и делата им.
Е как, кажи ми, скъпи мой зрителю, да не обърнеш взор към половинвековната и упорито отстояваща културното си ниво Българска национална телевизия? Същата поне-делнишка нощ, ако зашеметен, оглушей и дезориентиран от крещящите за милосърдие шоута си превключил каналите, сигурно си се насладил безкрайно на великолепния възпоменателен и благотворителен концерт на Виенската филхармония по БНТ 1. Вместо попфолк – Моцарт, вместо чалга – Бетовен, вместо Георги Мамалев – Рикардо Мути. Вопиющ контраст на ценностни системи, на културни необходимости и стил за харчене на пари.
Пощръкляхме, че не видяхме на тв екран №1 футболния ни позор от Уембли, но сега скоро идва Лондонската филхармония ще можем ли да я видим?
Ще можем ли да видим Хърби Хенкок, Натали Коул и други велики музиканти? Че това нали струва пари?
У нас да не би да не се правят страхотни концерти, да не би да не гостуват изящни и велики изпълнители, да не би проточилият се като сопол преход чак толкова да е унищожил културните и вкусови потребности на хората?
Защо медиите и простаците да шумят и обсъждат до възбог единствено проявите на кретенизъм у псевдоепита, турските и латино сериали и унищожаващите достойнството ни нахални изяви на хлебарки и всякакви там глисти, непрестанно обекти на коментари по кръчми и фризьорски салони? Кое е онова предаване за култура, за книги, за филми, за модерни философии в ефира, къде е интересният и шумен съвременен дебат и само все по-дебилните ни политици ли ще имат приоритет на екрана?
Затова вярвай, любими ми зрителю, че мечката БНТ отново ще се надигне и ще заеме отреденото й с чест първо място в националния ефир. И вместо да й се подиграваш по форуми и кафенета, вземи, че подкрепи нерадостната й съдба, гледай отличната й публицистика и изяви на култура, черпи познания за себе си и семейството си. И по-леко с дистанционното, цивилизованият човек винаги гледа телевизия избирателно, така е по цял свят.
Но ти не позволявай, драги, да те използват, да мачкат грубо доброто ти, но бедно българско сърце, защото милосърдието също е плод на познание на светлината и духа.
Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 28 

PRnew.info I 29.08.2010

The Dust Busters са група от Бруклин, Ню Йорк, и тяхната музика включва широка гама от стари песни, балади, блус и инструментални парчета, изпълнени с носталгия и заредени с енергия, характерна за ранните струнни формации

Силен старт на музикалната сцена на „Аполония 2010” в Клуб ОББ даде лично американският посланик в България Н. Пр. Джеймс Б. Уорлик, който представи The Dust Busters на българската публика в Созопол.

The Dust Busters са група от Бруклин, Ню Йорк. Тяхната музика включва широка гама от стари песни, балади, блус и инструментални парчета, изпълнени с носталгия и заредени с енергия, характерна за ранните струнни формации като The Skillet Lickers, Dykes Magic City Trio, The Mississippi Sheiks. Репертоарът им е повлиян от шотландско-ирландската и африканската музика, много популярна в западните щати и американския Юг от ранната колониална епоха до Втората световна война. Често свирят с много известни певци, гостуват на фестивали и радио предавания. В това турне с тях е Бетси Плъм, която е израснала с традицията на старите ритми.

След участието си в Клуб ОББ на „Аполония 2010” те ще зарадват и почитателите си в София с концерт на 1 септември.

Отново с подкрепата на ОББ, Списание 8 откри в Созопол изложба на тема ВОДА на фотографа Йордан Йорданов на снимки от въздуха на прелестни български пейзажи. Йорданов е единствения български фотограф, който лети сам с мотоделтапланер и снима. Любителите на красивата фотография могат да намерят изложбата в Етнографския музей в Созопол до 5 септември.

Довечера (30 септември) в Амфитеатър „Аполония” ще се проведе и Концерт OVER and OVER ВАСИЛ ПЕТРОВ с участието на Васил Петров, Ангел Заберски, Димитър Шанов, Димитър Семов и специалния гост Орлин Атанасов. В Клуб ОББ на сцената ще излязат TRI O FIVE, Илин Гривишки (DJ Ilko), Десислав Иванов (Desso), Антони Рикев (WahTony) и Майкъл Флеминг (aka Lexus).

В следващите дни почитателите на музиката и изкуството ще могат да се насладят в Клуб ОББ на премиерен концерт в памет на Оскар Питърсън – АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ и още две премиери – концерт ASTOR FOR FOUR, Музиката на ПИАЦОЛА – Веселин Веселинов – Еко, Венци Благоев, Живко Петров, Христо Йоцов и концерт ONE jazz MAN – Милчо Левиев. С концерти в джаз клуб ОББ ще се представят – МИХАИЛ ЙОСИФОВ СЕКСТЕТ с гост Бен Крос и Концерт 100 ГОДИНИ DJANGO REINHARDT VENTZISLAV BLAGOEV HOT JAZZTET.

Dnevnik.bg I 26.08.2010

По време на днешното посещение на американския посланик Джеймс Уорлик в Царево полицията е "отвела за проверка" в местното Районно полицейско управление журналиста Атанас Чобанов, след като той издигнал плакат, който припомня агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Това съобщи информационният сайт chernomorie-bg.com.

Джеймс Уорлик бе в Царево по покана на Арнаудов, за да вземе участие в откриването на нов мост към ромската махала в града. През последните месеци американският посланик активно демонстрира ангажираност с каузата за защита на правата на ромите и усилията за интеграция на малцинствата.

Според комуникационната група "Имидж адвъртайзинг", осъществяваща връзките с обществеността на няколко черноморски общини, около 10,15 ч. днес, след като Арнаудов и Уорлик прерязали символично лентата на моста, полицията забелязала Чобанов, който издигнал портрет на Владимир Илич Ленин, с надпис: "Уберите посла, верните Вождя. Агент ДС "Гоце" Агент ДС "Иванов", град Мичурин." ("Махнете посланика, върнете Вожда. Агент на ДС Гоце и Агент на ДС Иванов" – б.а.).

"Гоце" и "Иванов" са агентурните псевдоними от комунистическата Държавна сигурност на президента Първанов и неговият съпартиец Петко Арнаудов, припомня "Имидж адвъртайзинг". Според протестиращия журналист присъствието на Джеймс Уорлик в Царево би могло да бъде приемано като реабилитация на бившите агенти на ДС в България.

Атанас Чобанов живее във Франция и работи в Националния център за научни изследвания (CNRS) като компютърен лингвист. Занимавам се също с журналистика и с обществена дейност.

Оригинална публикация

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 10.08.2010

Защо пък Шкумбата да не стане дипломат – след като американският дипломат посланик Уорлик иска да стане като Шкумбата?

Въпросът какво ще прави Шкумбата в Чикаго е излишен. Ще разказва вицове за Бойко.
Това не означава автоматично, че и Уорлик разказва вицове, поне не винаги.
В крайна сметка, най-сетне имаме симетрия в българо-американските дипломатически отношения – разказвач на вицове срещу човек, който иска да стане актьор в сериала на Би Ти Ви “Стъклен дом". И освен това подрежда боб в Смилян. Преди три години там започнали да правят “пано със символите на района" от сцепени бобени зърна, щели да кандидатстват за “Рекордите на Гинес".
Нещата в дипломацията вървят добре. Не толкова отдавна си разменяхме кадрови военни срещу кадрови гейове.
Напредъкът е очевиден.
Всъщност няма нищо странно в това, че държавата ще разговаря с хората от диаспората (Чикаго) с вицове. И с тукашния народ политиците също от години общуват с вицове.
Само дотук има поне 10 въпроса, които могат да бъдат зададени на Уорлик. Но вие знаете, че в момента няма и половин телевизионен водещ, който да му ги зададе.
Телешките езици са заети с друго.
Между другото, заедно със Сдружението за честни избори съм носител на наградата “Маршал", подписана от Бил Клинтън. Освен това нямам намерение да ходя в Америка – моята Америка е тук, в книгите на великите майстори на американската словесност, напоследък и с романа “Злокобен остров" на Денис Лихейн, един фантастичен автор, потърсете го. Тъй че спокойно мога да говоря дори за бобените пана. Все пак иска ми се един по-значим опит да доминира в общуването ни с тази велика страна.
Дълго се вглеждах в едно заглавие от “Телеграф" – Хилъри (Клинтън) пусна Уорлик в “Стъклен дом" – и ако размишляваме по-съсредоточено, ще ни се провидят доста скрити значения в него. Този свят няма да е достатъчно спокойно място, ако дипломацията се превърне в шоу. Може би следва да очакваме руският посланик да влезе в “Биг брадър", и пр.
Самият Уорлик е много симпатичен в телевизионните си изяви, в смисъл, че попада все на водещи, направени от конфитюр от рози. В едно предаване го питаха с половин уста за екологичните рискове от добива на шистов газ – новата идея на г-н посланика, която среща съпротива от наши специалисти. Предполагам, че посланикът с удоволствие щеше да дискутира – например с д-р Георгиев, познавач на перспективите на шистовия газ в България. Но не му осигуриха това приключение и той опроверга тукашните си опоненти единствено с великодушния аргумент: “Това не са верни твърдения!" И сетне покани местните неверници да посетят САЩ – така би постъпил и Шкумбата, когато в Чикаго ще му мрънкат нещо за реформите на Бойко. Макар че точно сега, след малкия Армагедон, причинен от сондата на “Бритиш Петролиум", едва ли подобни визити са много уместни, но както и да е.
Да се върнем към нашите шисти. Хайде, Бойко не е издържал на молбите на Шкумбата, той си е по начало добричък към бившите си приятели, сантиментален е и пр. А може би пак иска да ни каже, че може да управлява с всякакви хора, стига да са достатъчно правоверни. Дори го чувам как ми казва: “Ами ония педеруги, които бяха посланици в Атина, Рим и другаде, тях повече ли ги харесваш?" Не, не, миличък, в никакъв случай, аз съм за другостта в умерени дози. Разбира се, извън всичко друго и този случай може да послужи като доказателство, че Бойко има 9 глави и 11 ръце, като музейния св. Йоан Предтеча, и по тази причина все още успява да се справи с всички навлеци.
Ами Шкумбата? За какво му е това изпитание?
Излишен въпрос, жегите са виновни. У нас границите на приличието отдавна не съществуват, продадени са с помощта на ловки медийни търгаши.
Тия дни стана ясно, че дори част от държавната граница (74 декара край Балчик) е продадена за някаква дребна сума в компенсаторки. Навремето Стефан Стамболов беше казал – като гледал как народните избраници в първото Велико събрание се кюскат с гегите – че не сме народ за сенатори.
Какво ли би казал сега за народ, който лепи бобени зърна с лепило С 200, а под носа му продават държавните му граници.
Президентът Желев и досега се ядосва, че навремето Живков беше съден за кокошкарски истории, а не за намерението му да присъедини страната като 16-а република към великия Съюз на всичко онова, което сте забравили. Живков отричаше това, а пък аз дори не се сетих да го питам за тази афера при трите ни продължителни и крайно любопитни срещи – какво всъщност е целял в действителност, и пр. Сега Желев сигурно е напълно отчаян – онова, което комунистическите динозаври си шушнеха на свръхтайни заседания на Политбюро, днес други го правят без никакви притеснения, парче по парче.
Покрай Шкумбата най-много пострада Мишо Александров, посветиха му нищожно внимание – а това момче постигна нещо уникално: стана шампион на САЩ по плуване на 100 метра брус! На САЩ! В момента не се сещам за нещо подобно за всичките години на прехода. Навремето от Българското сдружение за честни избори изпратихме десетина души да учат в Америка. Само Юлия успя истински, но и тя по някое време искаше да се връща. Един-двама аниматори, неколцина дизайнери, нищо кой знае какво, нищо шампионско – е, да, по едно време нашите юнаци държаха количките на чикагското летище, общо взето – стотици хиляди със съществуване, глупаво като тапа, както би се изразил някой по-остроумен от мен.
Не ми излиза от главата проклетото пано – що за неприличие е да правиш с бобени зърна, при това наполовина срязани, символите на родния си край. Чу се, че и Соломон Паси редил боб – ето това сме ние, все се въртим в някакъв цирк, возим с трабанти шефове на НАТО, после търпим иноверци да казват “Майната му на православието", или “Каква ни е далаверата да признаваме арменския геноцид?" (все същият Соломон). Какво ни пречи тогава да продаваме държавната граница, нали.
Пак добре, че някой самодеец не е дал идеята и великолепното стихотворение “Пепел от светлина" на Любомир Левчев да се изпише с бобени зърна, понеже той живее от двайсетина години край Смолян.
Хей, чакайте малко…
Тъй – отидох да взема сбирката на Левчев и ето какво открих в “Пепел от светлина": “Бъдете много предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят!".
И преди това: “Но нали все пак (керванът на времето) е натоварен с тайни?"
За жалост нашето време (политика, дипломация и пр.) е толкова плоско, че никакви тайни не крие, дори никакъв смисъл.
…
Ако човек не е прочел съботния брой на “Сега", няма да се ориентира в казуса около хонорара на Доган, то всъщност няма и казус. При непорочния си ентусиазъм телевизиите се държат пак като слепи котета.
Излиза, че целият им изкуствен патос си е чиста пропаганда. И то неефикасна. В телевизиите по начало бързо губят желание да вникнат в дълбочина, в този случай пък ефикасността изобщо не ги интересува. Тях ги интересува ефикасността единствено на турските сериали, основната им стока днес. Кой им поръчва подобни акции – или действат инстинктивно, понеже основният им нагон е да се харесат на всяка власт? Отговорът го знаете и без мен.
В петък (6 август) една от централните теми в обедните, а сетне и в централните новини на Би Ти Ви бе репортажът за т. нар. дворец на Доган в Дръндар. Антон Хекимян е добър репортер, независимо от обстоятелството, че известно време работеше с Цветарката. Но аз очаквах, след лъжите за “частния" плаж на Аня Пенчева, репортерите на Би Ти Ви да отидат към Северното Черноморие, където сърцата им ще тупкат с по-голямо въодушевление заради някои прояви на очевиден грабеж. Но Антон свърна навътре към сушата – и хоп, пак този Доган. Не отива на способно момче като него да се поддава на адвокатските внушения на Димо Гяуров и да повтаря папагалски някои неистини. Защото наистина не се плаща данък сграда за имот, който не е въведен в експлоатация. Другото в репортажа сигурно е истина, обаче в нашия занаят и най-малката неточност те проваля.
А Доган да пита солташака си Камен Костадинов защо, в крайна сметка, направи толкова услуги специално на тази телевизия.
Накрая политиците се оказаха по-големите балами в търговията с медии. Затваряха си очите, правеха услуги, търкайки гръб в зида на затвора – и ето ги сега, на опашка пред телевизиите, протегнали умолително ръчичка за милостиня. Хак им е – както биха казали в Дръндар.
Немалко от телевизионните репортери, сякаш са постоянни посетители на плажа край Вромос, близо до Бургас – онова място, където откриха висока радиоактивност. Видяхме един невероятен човек – може би това вече е средностатистическият българин – който изглеждаше дори щастлив. “От толкова лъжи сме облъчвани вече, че още нещо няма значение" – рече той. Сякаш беше готов дори да реди бобени пана. Българската апатия взема вече заплашителни размери. Неверието – също. Дали някои репортерчета не ги държат тайно на Вромос, може би там има лагер за някакви нашенски манджурски кандидати. Напълно е възможно, като гледам как са готови да потеглят по всяка лъжлива следа, щом им наредят. В занаята почти не са останали хора с инстинкта на един Гюнтер Валраф – стават невероятни, дори безумни неща, работодатели крият от ревизори сервитьорите си във фризери, шивачки припадат в асансьори, пак по същата причина. Но никой не иска да се престори на сервитьор, макар и за няколко седмици – макар че днешният телевизионен занаят не е кой знае колко по-различен.
Все пак станахме свидетели на един забележителен репортаж – след като Апелативният съд освободи “Килърите". Канна Рачева бе негов автор (4 август, Би Ти Ви). Смайващо бе въведението, с което Гена Трайкова представи трите съдийки от Апелативния съд, тя каза буквално следното: “Вижте лицата на тези жени…"
Вижте! Надявам се, че тази дума не е случайно подбрана. Вижте ги тези жени и ги запомнете – това ли ни каза Гена? Запомнете ги, защото са свършили нещо добро – или пък тъкмо по обратната причина.
Струва си да бъдат запомнени някои от твърденията на съдийките, тъй както бяха поднесени от Канна:
“Не може да си помагач на помагача на извършителя на престъпление."
“В България не може да има мафия. Защото България няма ресурс. Ние сме една изключително малка държава, с изключително противоречив народ, който дори не може да се обедини, да има четири човека на едно и също мнение."
“За мафия може да се говори, само когато се каже: Върховният касационен съд потвърди присъдата на минимум трима души за това, че са извършили поръчкови убийства, разпространение на наркотици или нещо от тоя род."
Виртуозна работа на Канна Рачева.
Сега започвам да разбирам, че у нас да се редят бобени пана е по-смислено занимание.
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 10 719 души и бе коментирана от 75 от тях.

Стр. 16

в. Галерия | Кристина ПАТРАШКОВА | 22.07.2010

Дипломатът постигна своята американска мечта да се снима с българската си фаворитка

Яна Маринова се оказа най-работещата и ангажирана българска актриса, и то в разгара на артреформата.
Във време, когато Вежди слива театри, закрива опери, обединява "Арабеск" с оперетата, съкращава актьори и музиканти звездата от "Стъклен дом" няма и минута отдих.
Вместо да учи репликите си за новите епизоди от сериала и да се съсредоточава върху образа на коварната си героиня Елена, Яна има нова и отговорна задача.
Маринова официално бе представена като първа дама на неуморния щатски посланик Джеймс Уорлик, чийто график напоследък е по-натоварен, отколкото на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов.
Уорлик е навсякъде – той поднася цветя на гроба на Иван Вазов, празнува годишнина от рождението на Левски, следи под лупа газовите ни преговори с Москва, нахлува в кабинета на министър Трайчо Трайков, за да чуе лично от него какво са се договорили с руснаците, случайно се озовава на морето, където Тазпром" и България си извиват ръцете за посредниците на газа.
През останалото време висшият американски дипломат нищи с подбрани журналистически босове прозрачността на медииния пазар в страната, изказва се за знакови дела срещу организираната престъпност, сочи с пръст основните мафи-оти, попържа съдебната система.

Тежката му дума вече ще се чува и в арта

След като Уорлик се яви на церемонията при раздаването на БГ оскарите в компанията на Яна Маринова, той смъмри и кинаджийската гилдия.
Това направи чрез новия си пиар Яна Маринова. Тя препредаде "учудването" на дипломата, че сред номинираните ленти не е заглавието, което особено го е впечатлило – "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев. Същото се отнасяло и за "Източни пиеси" на Камен Калев. Не че филмите не заслужават призове, но все пак нали те се определят от кинаджийско жури, а не от дипломатическа мисия?
В духа на партийните доклади, с които културните министри навремето рапортуваха за свършената работа, Уорлик отсече, че "трябва да се работи за постигането на целите във всички сфери без значение от физическите и финансовите пречки". Защото, "когато един човек работи както трябва, резултатът ще е налице".
За да потвърди думите си, посланикът даде личен пример, като обеща, че ще проговори на български. Отново чрез новата си фаворитка Яна Маринова той съобщи, че ще се появи с роля в "Стъклен дом", чиито перипетии следи с огромен интерес.
Джеймс Уорлик е реализираната мечта на дъщерята на Тодор Живков – Людмила, която през целия си живот се опитваше да докаже, че може да се роди "всестранно развита личност".
Негово превъзходителство е вещ в икономиката, в работата на тайните служби, в журналистическите дела и дори в киното.

Особено вълнуваща е предстоящата му изява на екрана

Отсега в гилдията тръгнаха залози в кожата на кой персонаж ще се напъха дипломатът. Според мнозина той със сигурност ще има общи епизоди с Яна Маринова, към която отправя дискретни, но емоционално наситени погледи, на каквито са способни единствено холивудските асове като Ал Пачино и Робърт де Ниро. Други обаче смятат, че тъкмо героят на Уорлик ще има пръст в очакваното завръщане в сериала на Ламбо, когото останалите герои наивно мислят за мъртъв.
Тази версия засега най-много е допаднала на сценаристите.
Може би защото г-н Уорлик се превръща в най-силния аргумент в подкрепа на реформата, която подхваща Вежди Рашидов.
Предстоящата изява на дипломата в "Стъклен дом" напълно обезсмисля смешния плач на артистите че ще останат на улицата, след като Рашидов слее всичко, за което може да се сети. Както казва посланикът – който работи, резултатът е налице.
И понеже той се труди, ще дебютира в киното ни. Не е изключено след това да го поканят и в театъра.
Пък артистите нека давят мъката си в алкохол, че ще останат без работа.
Надеждата на част от тях е, че могат да се превърнат в пиари на високопоставени дипломати.
Макар че и тази задача не е лесна. Поливалентна личност като Уорлик не може да бъде открита сред колегите му у нас.
А американският дипломат вече си има говорителка. Ефектна, стройна, руса, перспективна.
Жена, която сбъдна американската му мечта – да се снима с българската си фаворитка. Чудото ще се случи през есента.
Това е най-мощната реклама, която е правена за България като филмов рай. Страна, в която камерите заснемат всичко – арести, откриване на светофари, първи копки на магистрали, които все не могат да бъдат завършени, разходки на министри по пазари и площади, футболни и тенис мачове на премиера.
Крайно време беше тази верига да бъде логично затворена и посланиците у нас да станат актьори. Най-подходящият да прокара пионерската пътека, естествено, е Джеймс Уорлик – човекът, без чиято ключова, изненадваща и често буреносна намеса нищо у нас вече не може да се случи.

Стр. 18

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

в. Банкер | 19.06.2010

“Някои собственици на медии не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо – заяви Джеймс Уорлик, посланик на САЩ у нас, на дискусията “Прозрачност на собствеността и свободата на медиите в България", организирана от фондация “Конрад Аденауър". – Целта им не е да информират обществото, а да манипулират заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос – продължи посланикът: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?"
Уорлик каза, че ситуацията в провинцията е още по-обезпокоителна, тъй като политическите и икономическите интереси са обединени, за да се оказва натиск върху журналистически материали, критикуващи местната власт. Много българи се оплаквали от липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите и влиянието, което се оказва върху тях. “Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията – независимо дали става в провинцията, или в столицата" – подчерта американският посланик, допълвайки, че България не е единствената страна с подобни проблеми. Той предложи три инструмента за разрешаването на проблемите, първият от които е силният закон. “В САЩ не разчитаме само на конституцията за защита на свободата на печата, имаме и закони, които изискват публично обявяване на медийната собственост", изтъкна Джеймс Уорлик. Препоръката му е журналистите и издателите да спазват и етичните правила на професията.
Натискът върху свободата на медиите при последните няколко правителства намалява, отбеляза шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. В същото време и индексът на свободата на словото пада. Причината била нелоялната конкуренция в резултат на корпоративно-икономически интереси. Лозанов смята, че са необходими специализирани мерки срещу концентрацията на собствеността на медиите и това трябва да бъде засегнато в новия медиен закон. “Той ще е закон за медиите въобще", уточни шефът на регулатора. Според него е необходимо някои капитали да нямат право да се използват за медии, тъй като ще компрометират прозрачността на информацията.

Стр. 2

в. Капитал | 19.06.2010

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" организира кръгла маса "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България". В нея се включиха дипломати, издатели, журналисти и анализатори. Според председателя на СЕМ Георги Лозанов прозрачността трябва да престане да бъде само лозунг, а да се стигне до конкретния произход на капитала. Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик (вляво) коментира че има журналисти, които са притеснени от ситуацията с медиите в България. "Има медии в страната, които за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове", каза той. За първи път на форум за собствеността на медиите присъства и управителят и номинален собственик на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева. Това е групата, чието изкупуване беше финансирано от Корпоративна банка – институцията, събрала половината от депозитите на държавни дружества. "Не виждам смисъл и не вярвам, че ще се появи нов медиен закон", каза Кръстева. Новината e, че работна група към правителството подготвя медиен закон, който да изисква пълна прозрачност на капиталите в сектора и да заложи ограничения за концентрация на собствеността. — Повече на www.capital.bg

Стр. 3