в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010
Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.
- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?
- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.
- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…
- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.
- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.
- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.
- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?
- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.
- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?
- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.
- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?
- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.
- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…
- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".
- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?
- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…
- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.
- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.
- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.
- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".
- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?
- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…
- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.
- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.
- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.
- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.
Стр. 5, 11