www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

Оригинална публикация

www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

Оригинална публикация

в. Сега | 07.07.2012 | 00:01 | Стр. 1

Според шефа на държавното обвинение те са разкрили равен брой престъпления

Прокуратурата обяви медиите за по-ефективни в противодействието на престъпността от цялата контролна система, включваща близо 40 ведомства, които разполагат със стотици милиони левове от републиканския бюджет. "През 2011 г. средствата за масова информация са разкрили почти равен брой престъпления с целия контролен апарат на държавата", заяви пред парламентарната правна комисия главният прокурор Борис Велчев при представянето на годишния доклад на ръководеното от него ведомство. Според данните прокуратурата се е сезирала и е работила по 1563 публикации, а получените медийни сигнали в НАП, митниците и пр. са били 1676.

Велчев обяви, че прокуратурата не може да отчете напредък единствено по работата срещу корупционните престъпления. А причината за това е остарелият Наказателен кодекс и въпросните 40 ведомства. В подкрепа на тезата си обвинител №1 заяви, че контролните органи са изпратили общо 1676 доклада до прокуратурата за м.г., което е с близо 100 повече от предходната година, но по тях са образувани едва 170 дела, което е по-малко от 2010 г.

Не за пръв път главният прокурор напада контролиращите служби. От години той прокарва тезата, че именно заради тях държавното обвинение е претрупано от работа. Според него, вместо да направят проверки и да накажат бързо с административни санкции виновните, си измиват ръцете, като пращат всичко на прокуратурата.

Депутатите не оспориха тезата на Велчев, че за последните 4 г. е направен "необратим напредък" в работата на обвинението. Главният прокурор се оплака, че хората му работят на ръба на "биологичните си възможности". Той е изчислил, че всеки от магистратите му разглежда годишно по 230 преписки, 180 досъдебни производства, прекратил е 50 с изтекла давност и се е явил на 150 съдебни заседания. През 2011 г. били осъдени 50 000 души и 1200 са оправдани. Велчев обобщи, че за периода 2007-2011 г. има четворно увеличение на окончателно осъдените за участие в организирани престъпни групи, шест пъти са се увеличили признатите за виновни за данъчни престъпления, а наказаните за злоупотреби с европейски средства са близо 200 на фона на нито един през 2007 г. През м.г. е бил създаден национален регистър на хората с две или повече висящи дела, които само за 12 месеца намалели с 35%, което означава, че те "са обработени" и са отишли в затвора.

————-ПОДСЛУШВАНЕ

МВР е използвало 26% повече специални разузнавателни средства (СРС) през 2011 г., показва докладът на парламентарната подкомисия за контрол на СРС. Слухтенето в държавата се е повишило въпреки обещанията на властта да го ограничи силно. Това стана след шумните скандали около излезлите в публичното пространство записи на премиера Бойко Борисов, който дава указания на шефа на митниците Ваньо Танов да спре законна проверка на фабриката на Михаил Михов-Мишо Бирата. Тогава Борисов се закле да има бързи законови промени, а вътрешният министър да не контролира този процес. Обещанията му останаха на книга. Затова пък се оказва, че м.г. са подслушвани или следени общо 7881 българи, или с 30% повече от 2010 г. В същото време осъдените на базата на доказателства, събрани чрез СРС, намаляват.

Стр. 1, 4 

Супер 19 минути | Деница АЛЕКСАНДРОВА | 14.11.2011

Много от българите са под строй, не правят свой собствен избор

Разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината"

Росен Цветков е човекът, който направи най-професионалното разследване за купуване на гласове на избори – те Младият репортер от БНТ започва сагата още през януари, когато си прави адресна регистрация в Несебър. Като се почне от нея, той се натъква на десетки нередности и незаконни действия на местната администрация, на партиите в най-богатата българска община, както и на полицейско бездействие. Точно по втория тур на изборите неговият репортаж Глас под наем беше излъчен в рубриката На фокус на БНТ и предизвика сензация.
Росен не може да диша, ако няма динамика и адреналин в дните му. За него е щастие да се "рови" из бъркотиите на живота и да ги I показва в материалите си. Иска му се да има повече време, за да прочете всички книги, на които е хвърлил око. Мечтае да обиколи света. Той е репортер в По света и у нас на БНТ1, а преди това е работил в програма Хоризонт на Българското национално радио. Изявява се също като сценарист и водещ.
В деня на първия тур изборни "брокери" уговориха репортерът под прикритие да гласува за определена партия, а след това му платиха 60 лева, въпреки че граждани разказаха пред скритата му камера, че вземат и по 200 лева на тур.
След разследването последваха арести. Полицията в Бургас задържа две жени и един мъж. По неофициална информация имената на задържаните са Кирила Тодорова, Станка Райкова и Александър Стоянов. Задържаните жени отговаряли за различни райони в Слънчев бряг, а Мъжът се занимавал с парите. Тримата са били задържани за 24 часа. Разследването на схемата бе поето от районната прокуратура в Несебър. Наблюдаващият прокурор Севдалина Станева заяви, че е възложила допълнително събиране на доказателства на разследващите полицаи.

- Господин Цветков, Вие осъществихте никален експеримент с журналистическото разследване за изборната търговия в Община Несебър Каква беше главната Ви цел – да накарате институциите да се задействат или да провокирате социален отглас?

- Основната ми цел беше да покажа изключително отблизо изборната търговия. Нещо, което не е правено досега в нашите медии. Усилено си говорим за купуване и продаване на гласове, често доста абстрактно и неясно, но никой не си признава да участва в престъпните схеми. Реших, че е крайно време да заговорим още по-мощно за това, но с факти, с ярки доказателства, с конкретни имена. Затова направих този експеримент – за да не си затваряме очите пред реалното, пред покупко-продажбата на гласовете ни, които вече са се превърнали в скъпа стока. Исках да проверя дали е мит безсилието на институциите. Все още предстои да видим какво ще направят полицията и най-вече прокуратурата след разкритията ми. Едно стана ясно обаче: можеш да бъдеш жител на община Несебър, без нито ден да си живял там и без нотариален акт. И накрая – без никакъв проблем да станеш част от търговията за вота. Явно наистина всичко е възможно в България.

- Във Вашия филм една от най-често употребяваните думи беше страх. От какво се страхуват българските избиратели според Вас?

- Страхуват се най-вече от хората, от които зависят работата, хлябът на масата и бъдещето им – такава е ситуацията в огромна част от малките населени места у нас. Много български избиратели гласуват под строй, не правят свой собствен избор. Така им се нарежда. Те вече нямат глас.

- Според Вас защо до момента никоя друга медия не се изправи пред тези проблеми, тича се само по следите на вече разкрити случаи на купуване на гласове? Има ли страх у българските журналисти?

- Не мога да си обясня защо останалите колеги не направиха опит да покажат проблема от този ъгъл. Не знам дали думата е "страх". По-скоро разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината, дори когато лъжата е натрапчива и не можеш да я приемеш.

- А у политиците?

- Те едва ли се страхуват. По-скоро имат интерес да мълчат. Всички купуват гласове, не само една партия. В този смисъл, няма защо да вдигаш шум и да казваш, че друг купува, след като и ти си част от тази търговия. По-добре е да не правиш нищо. Много от политиците следват този принцип.

- Кои са трите думи, с които бихте определили българското общество?

- Не знам дали точно аз трябва да определям българското общество. Но може би думите са "борба", "вяра", "сила". Въпреки всичко, което преживява обществото ни, убеден съм, то не се отказва да вярва, да се бори и да намира сили, за да не спира да върви напред. Дори, когато му се пречи.

- Коя е най-абсурдната ситуация, в която сте попадал по време на работа?

- Непрекъснато изпадам в абсурдни ситуации. Не знам как, но провокирам хората, понякога и без да го искам. Боядисвали са ми микрофона, гонили са ме, обиждали са ме с какви ли не епитети. Видял съм много неща по време на работа преживял съм всякакви ситуации, но знам, че най-абсурдните предстоят. И затова не ми омръзва да съм журналист – професията ми никога не може да бъде скучна.

- Кое е най-голямото Ви постижение?

- Получавал съм много награди за репортажи и документални филми. Но постижение за мен е, когато провокирам реакции и коментари след някой мой материал. Тогава разбирам, че си върша добре работата. Че посланието ми е стигнало до зрителите, а не е било игнорирано или нечуто. А най-голямото постижение – то винаги е някъде в бъдещето.

- С какво не бихте направили компромис?

- С честността си – не бих излъгал и не бих манипулирал в репортажите си. Никога не съм го правил и не бих го направил. Журналист съм, за да посочвам истината, а не, за да преправям лъжата на истина.

- Коя е книгата, която е променила живота Ви?

- Не знам дали книгите могат да променят живота ми, но определени периоди от тях – да, случва се. Това лято успях да отида на едно място, до което изобщо не съм и подозирал, че мога да стигна – Афганистан. Заснех и филм. Още преди да замина, прочетох книгата на Халед Хосейни Ловецът на хвърчила. Хосейни отвори очите ми за света – не просто за Афганистан. И ме накара да търся нови пътища за себе си.

- Къде се виждате след десет години?

- Със сигурност отново в телевизията. Не знам дали ще бъда точно репортер, но че животът ми е неизбежно обвързан с медиите. Това е самата истина. Винаги съм искал да бъда журналист и ще работя усилено, за да постигна много повече в професията от това, което имам в момента. Надявам се най-силните ми репортажи и разследвания да предстоят.

Стр. 8-9

Водещ: Сайтът за разследваща журналистика „Бивол” и приятели организират кратък практичен курс за журналисти блогъри и членове на неправителствени организации, които се интересуват от методите за защита на източниците, информацията и комуникацията от неоторизиран достъп. Темата е с елемент на оценка състоянието на правата в България „Защита на информацията в условия на полицейска държава”. Сега ще разговаряме с Атанас Чобанов, журналист от bivol.bg. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте!
Водещ: Сега, то можем да поразсъждаваме на тема колко е полицейска държавата, като стана ясно, че полицията се издържа от дарения на съмнителни граждани, така че може да се окаже, че тя не е полицейска, а нечия друга вече, но това в скоби.
Атанас Чобанов: Да, направо е гражданска държава и тя се издържа от даренията на гражданите и фирмите, на които не им се проверяват колите и можем да предположим също, че не им се прилагат СРС на тези дарители.
Водещ: Между впрочем вече беше споделено и в ефира на „Хоризонт”, че практиката с даренията не е само българска. Имало я в Холандия, Великобритания и в Съединените щати. Вие като цяло как коментирате тази тема, тъй като после ще продължим с нея и с коментар, свързан с очакване на радикалните промени?
Атанас Чобанов: Моят коментар е кратък. Това е вид подкуп, особено ако се окажат верни твърденията, че не се проверяват коли на фирми, които са дарили пари на МВР. Това си е направо подкуп. Че има дарения в други страни, има, включително американското правителство е дарило много милиони от свои програми за подобряване на работата на МВР, за изграждане на лаборатории, експертни лаборатории в криминалистиката. Това са дарения, така да се каже, от американските данъкоплатци на българските полицаи. Друг е въпросът какъв е резултатът от тези дарения. Виждате, че една лаборатория по криминалистика не може да се произнесе с месеци за автентичността на едни СРС.
Водещ: Днес вестник „Дневник” е посветил един припомнящ коментар на тази дълга сага, наречена Тановгейт. Със сигурност още в самото начало бяха направени много уговорки и ни беше намекнато, че няма да научим истината. Междувременно и обществото забрави за този скандал.
Атанас Чобанов: Да. За съжаление, късата памет на българското общество е голям проблем за установяването на ясни правила и на чувство за отговорност у политиците. Практически резултатите от този скандал са, че един човек се оказа с чест и достойнство в тази държава във висшия ешалон, това е Цветелин Йовчев, който пое отговорността за изцапаното бельо на министъра, министър-председателя и т.н., хората, които са замесени в този скандал, всички други се скриха, снишиха. Главният прокурор забрави, млъкна, потъна в мълчание. Забави се разследването, още не е приключило, разследване и явно няма да научим истината скоро…
Водещ: Да, защото и вие това, което вие споменахте, че няма лаборатория в България, която да се ангажира с категоричен отговор, който всички очакваме.
Атанас Чобанов: Да. Това е много странно, тъй като наистина, и това излиза в американските дипломатически доклади, изтекли в „Уикилийкс”, щатите са налели доста пари за времето си, става въпрос за десетки, да речем, над 10 милиона долара, за да изградят такъв капацитет и какво е станало с този капацитет технически не е ясно, след като не могат или не искат, може би не искат да се произнесат категорично, защото в условията на полицейска държава хората рискуват местата си и кариерата си.
Водещ: Категоричен ли сте в това, че е полицейска държава? Питам ви, защото имаше възможност в един период, когато те бяха по-смели, представители на полицейските синдикати, които говориха и заявяваха гражданска позиция. Сега между другото това не е така. Няма ги. Та тогава и самите полицаи даваха да се разбере, че не са съгласни с това, което се случва в МВР. Всъщност полицейска ли е държавата? Това ли е точното определение, или?
Атанас Чобанов: Ако се върнем към анекдотичното определение на Ленин, че полицейска държава е държава, в която полицаят получава повече от учителя, да, полицейска държава е. Друг критерий е броят на СРС, които се прилагат на глава от населението, който е изумително висок. В сравнение със САЩ, където 2008-а мисля, че имаше 3000 СРС, България 2008-а е имала 10 хиляди. Представете си на глава от населението какво ще рече това.
Водещ: А то излезе статистика за миналата година. Вече са 15 хиляди, така че те растат. Това е факт.
Атанас Чобанов: Растат, и това е много тревожно. Има някакви предложения законодателни, които ГЕРБ щял да обсъди в началото на работния сезон, но те изглеждат доста несмели. Трябва да има повече граждански контрол, трябва да има ясни правила кой подписва, примерно, ако главният секретар подписва, може ли неговият заместник да подписва, което означава, че…
Водещ: Че не е единствен.
Атанас Чобанов: … захапал опашката. Пак стигаме до такива абсурди. Сега, важно е хората може би да разберат, че…
Водещ: Да. Всъщност това ли предлагате с този обучителен семинар, да се спасяваме сами, докато все пак някой намери воля да реши радикално проблема?
Атанас Чобанов: Вижте! Когато не можем да имаме доверие в институциите, явно трябва да се спасяваме сами. Но най-вече хората, които са професионално засегнати, т.е. разкриването на тяхната работа, подслушването на тяхната работа може да провали резултата, това са разследващи журналисти, блогъри, също хора, които са активни в интернет, организират за някакви граждански каузи и съответно неправителствените организации, които също работят за прозрачна държава и за непрозрачни граждани, за това се борим. Те могат да се защитят с няколко елементарни безплатни технически средства и идеята е да им покажем нагледно как става това и да им дадем арсенал, за да не се подлагат на риск да изтече тяхната работа при институциите или при бандитите, което е по-лошо…
Водещ: Бандитите…
Атанас Чобанов: Имаше една информация…
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Една информация, че имало скрити камери в съблекални, където ходели агенти на ДАНС. Това вече…
Водещ: Това е без коментар. Аз мисля, че бандитите отдавна са преди всички по отношение на своята подготвеност. Покрай скандала с Ваньо Танов имаше подробна информация за колко лева откъде какво можеш да си купиш, за да заглушаваш или подслушваш. Въпросът е това, което вие предлагате на колегите, от гледна точка на това да могат да си вършат нормално работата. И е в рамките на закона, нали така?
Атанас Чобанов: Абсолютно в рамките на закона. Доколкото ми е известно, фотографията не е забранена в България, както е забранена примерно в някои други страни, но освен това, дори да се опитат в един момент да ни забранят и това, има начини човек да се предпази като използва наличните свободни технически средства. Сега, виждаме, че властта реагира панически, когато гражданите започват да се самоорганизират. В Египет дори спряха интернета. В Щатите също се заговори за (…), за паник бутон, който да спре интернета в цялата държава. Този (…) икономически, за да предпази властта. Това според мен е приложимо наистина за такива малки държави като България, където е възможно да се случи нещо такова при установяване вече на сериозна диктатура, ако се стигне дотам, но преди да се стигне дотам, ние наистина демонстрираме, че поне професионалистите могат да се предпазват и журналистиката може да оцелее дори в такива трудни условия.
Водещ: Като човек, който работи в такъв сайт, как коментирате призивите, които се чуха покрай събитията в Лондон, че социалните мрежи, новите комуникации, започват всъщност да стават опасни, да се обръщат срещу демокрацията?
Атанас Чобанов: Те са продукт на демокрацията, продукт на прогреса и човешкото развитие и няма как в един момент да станат причина за нейния…
Водещ: Но ако чрез тях се организираш да ходиш да рушиш, както стана във Великобритания?
Атанас Чобанов: За съжаление, в случая се използва за рушене, но в друг контекст се използва за градеж, така че не можем да обвиним телефона, че…
Водещ: По-скоро хората как…
Атанас Чобанов: …или измислянето на азбуката, че е предизвикало социални сътресения, защото Маркс е написал „Капиталът”. Не може да се правят такива…
Водещ: Това е хубаво сравнение. Едно финално изречение за една от темите на вашия семинар „Феноменът „Уикилийкс”, митове, манипулации и реалност”. В какво съотношение са митовете, манипулацията и реалността? Питам ви като хора с ексклузивни права да публикувате в „Бивол” материали от „Уикилийкс”?
Атанас Чобанов: Заповядайте на семинара и ще ви разкажем, но най-общо казано, става въпрос затова, че медиите по някой път изкривяват реалното, фактическото положение на нещата с тази информация, която е изтекла от американски дипломатически доклади. Тя не е измислена, написана от „Уикилийкс”. „Уикилийкс” са само един посредник в разпространението й. Това е едно, второ, има правила при публикуването, които ние сме ги обявили много отдавна, как се формират, публикуват материалите, с оглед… Единствената мотивация и цел на пускането на определена информация в определен момент е тя да се прочете от максимален брой хора. Затова е нужен съответния информационен фон, да не се застъпват нещата. Това е, което прави всяка медия, търси да си вдигне рейтинга и броя на читателите си. Това го прави „Уикилийкс”.
Водещ: Въпросът е, че там излязоха неща, която някой си е мислел, че казва на четири очи, а те пък всъщност…
Атанас Чобанов: Ако погледнете всеки се чувства засегнат.
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Защото на никой не му е спестено нищо. Въпросът е, че в един момент излиза за един, в друг момент излиза за друг. Но това зависи от, както казах, вече от контекста, информационния фон, така че да се постигне максимален…
Водещ: И важното е, че ти си го казал, така че в крайна сметка, когато стане достояние, трябва да си носиш отговорността. Благодаря ви! Атанас Чобанов от сайта за разследваща журналистика „Бивол”, преди една дискусия, конференция, на която журналисти и блогъри ще коментират какво може да се направи, за да защитим правата си, правата на информацията в условия на полицейска държава. 

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 30.12.2010

Професионализмът и задълбочаването в детайлите няма да ни навреди, смята репортерът на десетилетието

Репортерът на bTV Миролюба Бенатова продължава усилно да работи и в предновогодишните дни. Годината за нея бе изключително успешна – Миролюба бе избрана от колегите си за репортер на десетилетието по повод десетата годишнина на “bTV Новините"

- Как се чувствате като репортер на десетилетието – повече отговорна или доволна от признанието на колегите си?

- Благодаря на колегите, че ме избраха. Разбира се, това е отговорност, да не предам доверието им. Надявам се, че вярват в избора си и ще се постарая да виждат в мен "своя човек" и занапред.

- Каква бе за вас 2010-а в професионален и личен план?

- Успешна. Бях на Международна конференция на разследващите журналисти в Женева, където имах честта да бъда лектор заедно с емблеми като Роберто Савиано (автор на "Гомор"). Вдъхнових се и когато се върнах, направих "Донори на гени" и "Каталог за деца" – две серии в "bTV Репортерите". 62-годишната жена от Русе, която роди две близначета, ме провокира да разбера как е възможно да се случи такова нещо и покрай проучването научих стряскащи факти, които разказах на публиката. Българките вече не продават износените си деца, а яйцеклетките си. И ако една ромка може да размени едно дете в годината срещу 2000 евро, то образовани, но бедни жени продават по 45 свои полудеца за десетки пъти по-малко пари. Законно, без регламент, без изследвания, българки бълват гени и зареждат гръцки репродуктивни клиники. Това е модерният трафик на хора, който не може да бъде разследван по стандартния начин, познат на службите. Но е зловещ, защото всъщност не знаем какво се случва зад законния параван на ин витро бизнеса.
В личен план мога да кажа, че се чувствам разбрана и подкрепяна.

- Кои от случаите, по които работихте през 12-те месеца, ви разтърсиха така, че ще ги запомните за цял живот и защо?

- Не знам какво ще помня "цял живот", защото за радост сме устроени да забравяме. Но предполагам, че дълго ще се сещам за пияното 8-годишно момиче, което видя как пастрокът му убива близначката й. Случайно. Докато с майката се карат за коня и каруцата. 8-годишната Силвия ми разказа, че често пие, за да заспива по-лесно. Нямах какво да й кажа и се почувствах на дъното.

- Всеки ден се докосвате и сблъсквате с престъпления, насилие, криминални прояви. Как ви действа това – уморява ли ви, променя ли ви?

- Уморявам се като след работа. Обичам да се връщам в моя свят, където се надявам на предвидимост и нормалност.

- Как се разтоварвате и очиствате душата и съзнанието си от натрупаните негативни преживявания?

- С любов.

- Как преодолявате натиска, заплахите, агресията срещу вашата личност и работата ви?

- Натискът е част от ежедневието в журналистиката и е очакван. Нямам проблем с опитите за влияние, защото е ясно, че засегнатите ще се опитват да променят фактите и да изкарат историята в своя полза. Нашата работа е да сме достатъчно аргументирани и да не им го позволим.

- Кое ви дава сила и мотивация да продължавате разследванията си?

- Не знам. Не мисля по този въпрос. Просто върша работата, която умея.

- В ежегодния доклад на международната организация "Репортери без граница" страната ни зае 70-о място в скалата, измерваща показателя "свобода на словото". Кои са причините според вас?

- Свободата е състояние на духа и в този смисъл всеки избира дали и как да я преживява. Независимо дали става въпрос за професията или личния живот, вярвам, че никой не може да ни отнеме избора насила.

- Какво трябва да се промени в медийната среда и работата на журналистите по отношение на отстояването на професионалните и етичните стандарти?

- Повече професионализъм и отношение към детайлите няма да ни навреди. Смятам, че трябва да задаваме повече въпроси и да не се притесняваме да ги повтаряме, докато не получим отговори. Струва ми се, че управляващите не са достатъчно широко скроени и задраскват важни теми. Слагат в графа "неуместни" въпроси за имотите на вътрешния министър Цветан Цветанов или за недвижимостите на общинския съветник Андрей Иванов. И се опитват да ни обяснят, че всичко е наред по дефиниция. Може и да е наред, не знам, но публично показаната, доказаната и обсъждана фактология, ми се струва недостатъчна.

- Да очакваме ли нови посоки, промени и търсения в "Код Криминално“?

- "Код Криминално" ще се появи отново в ефира на Про.бг след седмици. Надяваме се да продължим да показваме интересни, скандални и важни истории.

- Къде ще посрещнете настъпването на новата година?

- В София.

- Какво си пожелавате за 2011 г.?

- Усмивка!

Стр. 20

сп. Журнал за жената | Деляна ЦРЪНЧЕВА | 28.10.2010

Казват, че домът говори много за човека. Убедих се в това, когато пристъпих прага на дома на Маргарита Михнева – усещането беше за събудена красота от миналото, отдаване на детайла и хармонията, стремеж към спокойствие и баланс. Такава е и самата Маргарита – разпалена и нахъсана, но при вглеждане в очите й човек открива малко тъга, много обич към живота и изтънченост на мислите и чувствата.

Цял живот се бориш за различни каузи, опита дори да пееш – по-добър начин ли се оказа?

- Оказа се, че и пеенето не помага достатъчно. Затова взех решение да помагам на Bailando no друг начин. Bailando е като мой репортаж в умален вид – разследвания, разказани от първо лице. Въпросът е не да се предизвикват сълзи, а да се бие камбаната. Моята задача е да доведа докрай тези драми – да се намери някакво разрешение, като почукам на вратата на институциите. Там съм по-силна, отколкото да извивам глас.

Съжаляваш ли за нещо пропуснато?

- О, за много неща съжалявам, но това е съдба – така ми било писано. Всеки човек е брънка от някаква верига. Явно при мен не е бил толкова много талантът, за да успея в музиката или писането, с които се занимавах като дете, а просто останах журналист на едно прилично ниво… Но и това не е малко…

Хора с твоята съдба биха казали за себе си най-малкото "аз съм успял"…

- Аз съм изградила своята лична биография напук на общественото мнение. Възприемай ме по-скоро като драматична и тъжна личност… Какво значи успял човек – успял е само глупакът!

В какво не успя?

- Не успях в личен план – една жена трябва да се омъжи правилно, да получи топлата грижа на мъжа си… Моят личен живот е много сбъркан – не можах да бъда жена, която е ухажвана – не съм имала големи ухажори, любови. Мен ме харесват слаби мъже, защото намират това, което им липсва. Аз от малка бях възпитавана да си намеря половинката – оказа се, че човек трябва да си намери единицата! Половинка не ми стига. Знаеш ли как ми се иска да срещна единицата!

Казваш, че си тъжна, а рядко се вижда усмивка като твоята…

- Аз съм родена, за да се усмихвам – с усмивка приемам дори най-големите трагедии. Аз се радвам, защото имам надежда, че мога с нещо да помогна. И съм помогнала на много хора.

Това ли тe усмихва?

- Не – това е голяма тревога. Много ме натоварва моята популярност – тя не е да искат да се снимат с мен и да им дам автограф, а е да им помогна. Не мога да поема цялата тревожност на хората.

А какво успя ga тe зарадва най-много в живота?

- Това, че съм жива – малко ли е? Аз съм преживяла страшна болест.

Какво се обърна в съзнанието и в душата ти, като се разболя?

- Ракът показва къде си сбъркал – аз съм сбъркала в много неща. Прекалено много преживявам, драматизирам. А трябва да щадиш здравето си, защото ти е нужно. Както е казал Юнг – проблемът трябва да се държи на 15 см от тялото. Аз допуснах в моя живот работата да ме разруши.

Как успя да съхраниш дъщеря си във всичко това?

- Не съм я съхранила – тя живее по-сложен живот от мен. Работи много повече от мен на нейната възраст.

На какво се наслаждаваш – какво обичаш?

- Музика. Виж ми пианото – произведено е преди 120 години – уникално е! Големи български и световни пианисти са идвали вкъщи, свирили са на него и са се учудвали как мога да го поддържам и запазвам. Обичам и да реставрирам старинни мебели. При мен можеш да видиш огледала от френския двор, стола на австрийския посланик, бюрото на министъра на финансите отпреди сто години… Неща, които са купени за без пари или са ми подарени. Всяко нещо тук съм си направила сама – не с пари, а със страшно много усилия. И всяка една вещ има много интересна история… Сама си измислям и бижутата – всичките са по мой дизайн. На такива неща се наслаждавам – опитвам се да пренеса миналото в настоящето. Искам да живея в XVIII век – тогава хората са внимавали в детайлите.

Ако наистина живееше в XVIII век – каква си се представяш тогава?

- Музикантка. Може би щях да преписвам нотите на Моцарт. Или да бъда чистачка в къщата на Бетовен – знам как се чисти роял, пиано. Виждам се като подкрепящ човек на велика личност…

Помниш ли смешни и куриозни случки от реалното си минало?

- А, много неща. Като бях дете, помня че трябваше да научим химна на Китайската народна република, защото трябваше да отидем в китайското посолство да поднесем приветствия. Нашият учител по пеене се обърка и изпяхме китайските песни в руското посолство! Имам весел спомен и за това, че когато излизахме на ресторанти, баща ми гордо поръчваше 4 лимонади, а ние от къщи си носехме кюфтетата – всичко. И първо ме караха да изям хляба, а после кюфтето (затова сега мразя бял хляб). А през зимата най-големият номер беше да се закачиш с шейната за някоя каруца – и да се пързаляш на аванта!

А с какво са различни мечтите ти тогава и сега?

- Една от мечтите ми като малко дете беше да изям цяло пилешко бутче, да изям цяла паста – да не я деля. Виж какви жалки и смешни представи и мечти съм имала! Но имах чисто детство, защото имах много мечти. А сега мечтата ми е да съм жива. И да надживеем битовизма. 

Стр. 12 – 13

Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-22 

сп. Жената днес | 2010-02-24

Не се подлъгвайте по младежкото й излъчване и закачлива къса прическа. Генка Шикерова изглежда напълно безобидно, но това е привидно. Всъщност тя е момиче, което не може да стои дълго на едно място. Повечко адреналин тече във вените й. Любопитството и репортерската й чувствителност я водят в най-различни посоки и истории, които тя обича педантично да разгръща пласт по пласт. Последният филм на Генка, който разбуни духовете в държавата, се казваше"Бетонни градини". В него журналистката разказа за схемата, по която Слънчев бряг се превърна от морски оазис в бетонно гето. С този репортаж едно от най-известните имена на bTV си спечели враг в лицето на туристическите олигарси, но и наградата на омбудсмана на републиката.

Генка, ти беше пишещ журналист, толкова примамлива ли се оказа телевизията?

Всъщност аз се готвех за полицейската школа в "Симеоново" там исках да уча. Покривах нормативи, тренирах. Но точно в годината, в която трябваше да кандидатствам, не отпуснаха бройки за областната дирекция. Тогава кандидатствах в университета и влязох журналистика. Първата ми работа беше във в. "Континент" при Венелина Гочева, а оттам отидох в "Стандарт". В "Континент" се научих да пиша. А телевизията не съм я избирала, просто така се случи. Борис Календеров, с когото се познаваме добре, ми даде идеята за телевизия. Но никога това не е било моя фикс идея. Дори във Факултета по журналистика се записах профил "Печат" макар че голямото натискане беше за профил "Телевизия". Доволна съм, че първо бях в пресата, защото точно там научих А-то и Бе-то на професията. Пряката ми шефка в икономическия отдел Таня Митова ме е докарвала до рев, като за пети път ме връщаше да си преписвам дописката. Не съжалявам за това, беше ми полезно. Но телевизията ми хареса. Харесаха ми динамиката, монтажът, усещането за време.

Как подбираш темите си?

Отвсякъде, от това, което виждам, от разговори с приятели. Обичам теми, които разпалват любопитството ми, обичам да правя разследващи материали. Аз обичам да нареждам пъзели, да ровя за факти, не е нужно всички отговори да са налице. Това, разбира се, отнема време, но е по-интересно.

Как стигна до "Бетонни градини"?

Започнахме още преди няколко години. Бях отишла по работа в Несебър за един уикенд. Разхождах се по улицата и изведнъж улицата свърши, защото по средата й беше разположен хотел. След него улицата продължаваше. Но картината беше абсурдна, не можех да повярвам на очите си. Тогава започнах да се интересувам, да се ровя и темата логично продължи към застрояването на Слънчев бряг. И понеже всички говорят, че "тук ще стане като в Испания" направихме аналог с Испания. Всъщност мит е, че там са съборили хотели.

Успя да се скараш с туристическия бранш.

Проблемът на бранша у нас е, че предприемачите строят хотели, без да знаят как да ги управляват. Те строят 1000 легла, но не знаят какво да правят с тях. Стоят и чакат те от само себе си да се напълнят. Очаква се тази година да е много зле. И те решиха, че ние сме хората, които ще им срутят бизнеса. А ние само показахме какво се случва.

Много хора не биха отишли доброволно в Слънчев бряг на почивка.

За всичко си има хора. На някои им харесва. Става дума за хора, които живят реално през нощта, за купона. Брегът и морето остават мъгляви в облаците алкохол около тях.

Ти самата къде почиваш? Очевидно не в Слънчев бряг.

Години наред ходех на почивка в Гърция – там беше спокойно, имаше простор и нямаше такова строителство като у нас. От няколко години не съм ползвала отпуска през лятото и през зимата си организирам пътуване из топли дестинации. Така се чувствам добре. На мен тук не ми е приятно. Не обичам да лежа върху строежи, а в същото време обичам морето.

С кои свои репортажи си най-горда?

0, не съм си правила тайна класация. Пък и аз винаги съм недоволна, все нещо накрая ме дразни. Всичко, което съм правила, ми е било интересно. На мен ми беше направил голямо впечатление филмът ти "Сделка с църквата" за Варненската митрополия. Когато бяха дискусиите за това дали да има вероучение в училищата, или да няма, винаги бягах от този тип материали. Знаех, че ще проявя пристрастие. Аз съм категорично против това. Не искам хората, които се борят помежду си за материални облаги и имоти, да учат децата на морал.Това е отблъскващо. Единствените хора от клира, които съм разбирала, са отец Иван от Нови хан и папата, когато беше в България. Докато го слушах, за момент изпитах желание да стана католичка, толкова изключително красиво говореше той. На мен християнската религия ми е близка, но църквата винаги ми е била далечна, а това беше човек, който "ме повдигна" енергийно.

Страхувала ли си се, когато си правила някои от репортажите си? Вероятно доста интереси си накърнила.

Не мисля за това, когато снимам. Не ме преследва параноя. Преди години имах случай, в който в няколко последователни дни ми нарязаха четирите гуми на колата, счупиха ми всички прозорци и ми звъняха по телефона от улични номера да ме заплашват с убийство. Доста време след това, преди да паркирам пред нас, правех кръгчета с огледи на мястото. В един моментен казах – стига, аз ще се побъркам. И предпочитам да не се задълбочавам върху това.

Какви теми те влекат сега?

Криминалните не ме вълнуват. Интересуват ме теми, които са свързани с живота, нещо, което е по-пъстро и шарено, с повече звуци.

Карнавалът в Рио де Жанейро тъкмо сега започва.

Неее! Излъгах се да отида миналата година. Карнавалът в Рио е чудесен за минута и половина телевизионен репортаж. Толкова. Иначе Рио не ме впечатли. А в сравнение с Копакабана Слънчев бряг е страхотно място!

Сблъсквала ли си се с цензура в твоята практика?

Не. Според мен по-големият проблем е автоцензурата. В момента, в който почнеш да се замисляш какво ще стане, ако пуснеш някакъв материал, кой ще се обади, как ще реагира – убиваш журналистиката. Има автоцензура у нас, разбира се.

Стр. 62 – 63