Битката за БНТ приключи, победителят ще триумфира днес

в. Сега I Галя ГОРАНОВА I 15.07.2010

Единият от кандидатите отпадна по трасето и накрая финишираха петима

СЕМ приключи вчера изслушванията на кандидатите за генерален директор на БНТ и днес с явно гласуване ще избере победителя. Шестима подадоха документи за участие, но до края останаха петима, след като бе установена принадлежност на Александър Бешков към бившата ДС. Радослав Главчев пък, който се явява за 8-и път, участва по-скоро формално.

Четиримата останали претенденти – Вяра Анкова, Люба Кулезич, Светлана Божилова и Радомир Чолаков, обещаха радикални реформи, въвеждане на продуцентска система, отстояване на обществения характер на БНТ. Повечето са на мнение, че трябва да отпадне ограничението за реклама в праймтайма на БНТ, поне докато трае кризата.

Вяра Анкова поиска държавата да се ангажира с реформата в телевизията и с предстоящата цифровизация по примера на ЕС – чрез целева субсидия или увеличаване на бюджета. Тя призова в новия закон да бъде ясно дефинирана задачата на обществената телевизия, да се допусне публично-частното партньорство, БНТ да може да участва в търговски дружества, да отпадне ограничението от 15 мин. реклама в праймтайма. Анкова отрече да е съучастник в източването на БНТ, нямала никакво отношение и към скандално раздутия бюджет на предаването "В неделя с" с Димитър Цонев. Но и не пое ангажимент да го свали от екрана.

Само Радомир Чолаков заяви, че сегашните 60 млн. лв. за БНТ са "ужасно много пари", и който не се справи с тях, не става. На въпрос за рекламата той подметна, че има идея за 2 млн. евро, но не посмя да я огласи, за да не я откраднат частните телевизии. Чолаков, който е и зам.-шеф на работната група за новия медиен закон, подкрепи сливането на БНР и БНТ и припомни, че като го предлагал още преди 15 г., бил поруган. Сега обаче идеята си проправяла път в закона. Кандидатът отписа младежката аудитория на БНТ, която била безвъзвратно загубена и предложи да се инвестира в предавания за деца.

"Ако младите видят на екрана на БНТ своите проблеми – ще гледат", опонира му задочно Светлана Божилова. Тя обеща конкурси за всичко и пълна прозрачност за разходите на БНТ. Наблегна и на стратегическото планиране. За погасяване на дълговете от 15 млн. лв. предложи заем от ЕБВР при изгодни условия. Шефката на студентската телевизия "Алма Матер" смята, че почти всички културни и образователни предавания могат да се финансират по европейски проекти. Божилова вярва, че българските домакинства биха давали по 6 лв. месечно за БНТ, ако я припознаят като "тяхната" телевизия.

Семеен канал пък се зарече да направи от БНТ Люба Кулезич. Първата й работа ще е да събере средства за култов тв сериал. Тя обеща да подчини цялата администрация на производството, защото "програмата е сърцето на БНТ". Приоритет ще й бъде създаването на журналистически стандарти. Кинокритичката се закани да провери издъно всички договори с външни продуценти и обществени поръчки заради съмненията за злоупотреби. Има идея за създаване на БНТ-колеж, в който да се обучават кадрите. "Аз не съм учила за мениджър. Аз съм мениджър по дух", обяви Кулезич.

—–ЧАДЪРИ

Политическите протекции зад кандидатите също бяха предмет на обсъждане. Чолаков декларира, че не се ползва с политически протекции, не е питал Бойко Борисов дали да участва в конкурса и няма никакво взимане-даване с президента. Люба Кулезич също изтъкна като свое предимство факта, че няма политически гръб. Същото заяви и Вяра Анкова, която за последно се видяла с президента покрай "Българската Коледа", а с премиера – още по-отдавна.

Георги Лозанов: Мълвата е, че Вяра Анкова е фаворитът на управляващите… и Първанов

в. Show | Славей КОСТАДИНОВ | 14.07.2010

По-малко от половин час преди началото на конкурса на мераклиите да управляват националната телевизия, задъхан нахлу в кабинета си председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според уговорката си с "ШОУ". След двайсет и кусур минути разговор доц. Лозанов, погледна часовника си, извика панически, че вече е закъснял за началото, хвана се за главата и изхвърча към залата за изслушване на първия кандидат Радо Чолаков.

- Нека започнем направо – публична тайна е, че фаворитката е Вяра Анкова?

- Аз съм чул много неща. Вероятно повече от слуховете, които се носят в медийните среди. Чул съм например, че Радомир Чолаков е фаворитът на доскоро зам.-председателя на парламента Лъчезар Иванов. Чул съм, че зад Вяра Анкова стоят управляващите и президентът, чул съм и за други. Но какво от това? Мога да ви уверя, че за мен това ще бъде състезание на концепции и защитата им. Нищо друго.

- Лично за вас не се съмнявам. Въпреки това можете ли сега, минути преди началото на избора, с ръка не сърцето да заявите, че не ви е оказан и грам натиск досега.

- Разбира се. Има и нещо друго, числеността на членовете на СЕМ е намалена, гласуването е явно. Вярно, че квотният синдром е лошо нещо, спомен от миналото. Сега е 3:2 в полза на парламента срещу президента. Но съм убеден, че ще бъде избран най-добрият.

- А чул ли сте, че зад Вяра Анкова плътно стои и самата Уляна Пръмова. която панически бърза па си вдигне чукалата от БНТ? Според моята хипотеза, за па замете някои следи? А според вас защо?

- Относно бързането обяснението е, че мандатите на двама членове от УС са изтекли и Пръмова предпочита новият шеф на БНТ да си ги предложи, отколкото да ги завари наложени от нея.

- А батаците в националната телевизия по време на двата й мандата? Не е ли това причината? Например БНТ дължи 8 млн. лв. неплатени такси към Виваком…

- Нямам наблюдения върху числото, но знам, че има големи задължения във връзка с преноса. Има си финансов надзор. Обясненията на ръководството са големите съкращения на бюджета и че при това положение, с толкова намален бюджет няма с какво да се произведе програма, което е довело до този голям дефицит. Алтернативата била спиране на мощности, спиране на излъчването на сателитния канал, спиране дейността на регионалните центрове.

- Нещо не ми е ясно. Бюджетът на БНТ и при възход, и падение на националния бюджет винаги е бил почти един и същ. Ако не се лъжа, той и сега е около 60-те милиона. А върху главата на Уляна Пръмова толкова кахър се е събрал, че трябвало да избира програма, сателит и регионални центрове, или заради милиона борч към Виваком? Ами, че само неделното фамилно и помпозно предаване на фамозния Митко Цонев излиза по 20 000 лв. парчето. При тая беднотия!

- Вярно е, че предаването е дълго. Ръководството казва, че в тоя часови пояс било най-рейтинговото сред ефирни и кабелни телевизии в България, а една минута от него не излизала по-скъпо от всяко друго предаване.

- Значи така казва ръководството? Абсурд! И кокошките ще му се смеят. Цялата журналистическа гилдия – вестници, радио, телевизионери. се хилят на това предаване и твърдят обратното. Да не говорим за обикновените хора. Явно ръководството на БНТ лъже или си пазарува рейтинг в името на Митко Цонев, който набута част от родата си на хранилка в неделните си изригаания като водещ?

- Вижте, аз мисля, че това предаване се превърна в лоша емблема на БНТ. Не че не бива да има подобно предаване в неделя, но то се превърна в знак, че БНТ прави разточителни предавания.
А това, което е моя гледна точка, е, че хора на ръководна позиция нямат право да правят предавания, които ги поставят в конфликт на интереси по отношение на собствената им продукция. Митко Цонев правеше предаване и дълго време беше същевременно програмен, после зам.програмен директор на БНТ. Все едно да продуцираш собственото си предаване. Явен конфликт на интереси. После сам се отказа от административните си задължения и постове. Мисля, че това беше началото на негативните отношения към него и предаването му.

- А вярно ли е, че в БНТ са отчитали на книга или Бог знае как нулеви месеци рекламни приходи? Не че в други малозначителни медии това го няма, но в БНТ?

- Е, това е доста преувеличено според мен.

- Казват го запознати с кухнята на БНТ?

- Едва ли ще споря, че управлението на бюджета, оптимизирането на програмата според изискванията и реализацията на регламентираните рекламните права и възможности са далеч от оптималното. Това е част от проблема при избирането на кандидатите за нов шеф. Оздравяването на финансовото състояние на БНТ и антикризисните мерки са основен акцент за нас.

- Тогава ще направя и друга догадка според мълвата. От двойката Фаворити – Вяра Анкова и Радо Чолаков, първата е фаворитка. За причините на благословията към първата от страна на Уляна Пръмова вече споменахме, но не до бавихме. че заканите на втория са най-напред да извади кирливите ризи на БНТ под ръководството на Пръмова. Става въпрос за бившия юрист на БНТ и след това юридически консултант във ВАЦ. който най-добре знае що значи медия плюс далавера.

- Всеки от кандидатите трябва да посочи и да каже как ще изпере "кирливите ризи". И да го направи, защото иначе той ще опере пешкира.

- А двойно Финансираната "черна дупка" БНТ не е ли рекордьор и на друг абсурд? Тук вече и вие имате отношение. Всякакви наблюдатели се чудят и се чешат по темето в търсене на въпроса – с какво БНТ изпълнява обществените си функции?

- Аз съм едва от три месеца отново в СЕМ, не съм избирал Пръмова, но няма какво да се крие - БНТ е импотентна по отношение на компонентите, които определят характеристиките на една обществена телевизия.

- Аз тъкмо щях да ви питам, дали случайно не сте заложили в критериите за концепциите на кандидатите задължителното условие – развод на Бойко Василев с "Панорама . която няма нищо общо с "Панорама "-та на Иван Гарелов?

- Бойко Василев е много образован, има друг вкус и стил на водене, изслушва всяко мнение. Въпрос на смяна на поколенията…

- Друг път въпрос на смяна на поколенията.Според  мен е въпрос на смяна на технологията по инстинкта за самосъхранение. Бойко Василев е истински гении по селекцията за участие в студиото на удобните за момента политически Фигури. И е уникално конгениален в задаването на най-удобните неудобни въпроси. Просто "Панорама" беше емблемата на БНТ. където извряха и изкипяха страстите на целия преход, а сега е пълна нула, "Панорама" днес не ражда нито страсти, нито истински дискусии, нито нищо, а Бойко Василев се самолюбува от висотата на широката си образованост и се хили като истински инфантил. Ами с изключение на "Референдум кое е другото дискисионно. коментарно-публицистично предаване в тази обществена телевизия? Няма такова. Абсурдът отново е пълен.

- Всичко това е вярно. Затова СЕМ в изискванията си към кандидатите ще заложи основно и на предложения за разширяване на публицистичните, разследващите и коментарни предавания. Изобщо трябва да ви кажа, че всички кандидати са критично настроени към досегашното ръководство. Най-критична е Люба Кулезич.

- Зад която пък стои Младен Мутафчийски, ако се съди по отзивите от скандалното й участие в скандалното предаване по Канал 3 с главен провокатор Сашо Диков. Кулезич напусна студиото, а веднага след това заваляха коментари, че се дуе, защото усеща зад гърба си духане на Младен Мутафчийски. което я тика напред, към заветния пост.

- Това вече не го знам. По принцип съм съгласен, че в миналото нямаше кандидат, който да не разчита на нечий як гръб, но пак ви гарантирам, че това ще е съвсем различен конкурс. Можем да си поговорим повече за него след края му.

Стр. 26

Грандиозни далавери в БНТ

в. Уикенд | Люба КУЛЕЗИЧ | 2010-06-18 

Златен дъжд окъпал Пъпеша и Уляна Пръмова

Специално за "Уикенд"

"Глупак е онзи директор, който след края на мандата си в националната телевизия не гушне поне милион. Най-близките му сподвижници също не остават на сухо и дори не се притесняват да демонстрират благосъстояние." Този невероятен слух пълзи из коридорите на "Сан Стефано" 29 малко преди на мястото на президентската любимка Пръмова да се настани нов генерален директор.

Обявилата, че се оттегля предварително тв шефка обаче изведнъж се разприказва пред медиите за разлика от надменното си мълчание по времето на закрилящата я тройна коалиция.
Отскоро Пръмова облъчва обществото с катастрофични изявления. Тя бие тревога, че заради кризата и некомпетентността на новите депутати държавната телевизия е на път да остане без пукната пара.
Как при този плач някой би допуснал, че етървата на бившата еврокомисарка Меглена Кунева си тръгва от 10-ия етаж на "Сан Стефано" 29 с добре захранени банкови сметки? Звучи абсурдно при съобщенията, че БНТ фалира, че няма пари за заплати и дължи над 8 млн. лв. на БТК за излъчвания.
Възможно е обаче милионерската мълва от "Сан Стефано" 29 да не е просто закъснял донос на познатите телевизионни натегачи. Вече се пропуква стената на мълчанието за скандалното източване и обезкостяване на БНТ под ръководството на Пръмова и най-близките й съратници.
Последната шокираща информация изтекла от 12-етажната сграда край Орлов мост, е за уреждането на фирма, свързана с руското енергийно лоби, с прескъпа обществена поръчка за ремонт на Студио 1 в Националния тв център в кв. "Младост".
Говори се, че миналата година лично Пръмова в тандем с бившия финансов министър Пламен Орешарски е инициирала търг за довършителните работи.
С няколко юридически трика в условията към кандидатите фирма "Енемона" е била предварително определена да й напълнят гушата. За да й бъдат отпуснати цели 8 млн. лв. за рутинни довършителни работи, благодетелите й от БНТ прибегнали до още една хитрост. В тръжните бумаги те представили ремонта на студийното помещение и на прилежащите му стаи и коридори за изграждане, а не за Доизграждане, както би следвало. Защото въпросното Студио 1 е изградено преди цели 20 години. Но не е довършено, за да стане подходящо за снимки и излъчване.
В милионите, заделени за "Енемона" обаче, не влизат сумите за техника и осветление. Тях данъкоплатецът ще плаща отделно. Но най-обикновеното саниране на студийната площ вече му е излязло солено. Още повече че главното помещение, изискващо по-специални строителни екстри, е с размер само от 639 кв. м.
Да, но "Енемона" и нейните покровители от медията се изхитрили да надуят първоначалните 8 млн. с поне още 2 млн. лв. Това станало чрез серия допълнителни договори за уж "забравени" в заданието работи. Повечето пари обаче вече били изплатени на фирмата. Това станало чрез решение на Пръмова и хората й да плащат не след цялостното приключване на обекта, а на парче, след завършването на отделни фрагменти от ремонта. Твърди се, че покровителстваната отдавна и от високо фирма не се е поскъпила и вече е върнала част от постъпленията си към благодетелите си от БНТ под формата на тлъсти комисиони.
В държавната телевизия отдавна имало термин за такива жестове на признателност.

Наричали ги "Връщайки"

И широко ги практикували както за различни дейности, възложени на външни изпълнители, така и за вътрешни услуги между етажите и дирекциите.
Запознати смятат обаче, че ерата "Пръмова" се отличава с рязко стесняване на кръга от приближени, намазвали от "връщанките". Така дискретността на операциите била гарантирана повече от всякога. А взятките сериозно поскъпнали.
Отгоре на всичко дори и най-шокиращите харчове се мотивирали все по-ловко. Да не говорим за по-рутинните схеми на източване. Например закупуването от местни посредници на техника от предишни поколения, но на завишени цени.Тези далавери отдавна плачат за прокурорско дознание. И не само те.
Защото Вальо Топлото ще се окаже момченце в сравнение с тарторите на "Сан Стефано" 29 и широките им пръсти. Но като виден медиен темерут Пръмова успя да запази в сянка шефските си апетити за доста дълго време.
Не такъв беше случаят със суетния Митко Цонев. Не е тайна, че Пъпеша е дясна ръка, душеприказчик и посредник на генералната директорка. Особено при реализирането на показни и скришни жестове на близост до силните на деня – и в политиката, и в бизнеса. Едва ли безкористието е най-силната им страна. За финансовата изгодност на някои от тях се носят легенди.
Сред най-крещящите примери е скъпарският купон за 50-годишнината на Цонев. Той не е легенда. Бил отпразнуван пищно и шумно в баровски клуб.

Фойерверки за над 10 хил. лв.

осветявали елитното сборище. Коментираше се, че партито струвало повече от 20 хил. лв., но не и кой е платил сметката. Имало сцена, нает оркестър, морски деликатеси, Маркови уискита и мезета.
Много пъти е писано, че бившият говорител на царя стана шеф в БНТ и дори напусна заплатата си от 6500 лв. в БТК, за да превземе неделния ден от програмата начело на мегаломанската продукция "В неделя с…"
Именно заради манията си да надмине по размах и влиятелност Кеворк Кеворкян с неговата "Всяка неделя" Пъпеша натиснал Пръмова да задвижи машината по доизграждането на Студио 1. Но тромавите процедури и нетърпението му да се прослави и да се нагуши всъщност дали ход на аферата с наемането на зала 2 в НДК. Тя стана арена на един от най-грандиозните шоупровали в тв историята. Разбира се, срещу водопад от бюджетни пари и срещу репутацията на медията.
Равносметката след двата сезона на "В неделя с…" е плачевна. Дори най-пресметливите службогонци в БНТ най-сетне скочиха срещу разхищенията и шуробаджанащината в продукцията.
Началото на грабежа е сложено през 2008 г. със специално решение на Управителния съвет на Пръмова. Той одобрява рекордния бюджет от 67 000 лева за едно издание на предаването. Заделят още 15 хил. лв. за шапки и кашове. Интересното е, че тогава УС поставя условието предаването да има рейтинг праг от 4%. И да реализира приходи от реклама минимум 100 хил. лв. без ДДС за брой.
След първата остра реакция на някои медии спрямо мащабната глупост на "В неделя с…" хората на Пръмова леко се стряскат. Времетраенето на шоуто е посъкратено. Бюджетът спада, но на също апетитните 54 хил. лв. После спада още. За това пък изчезва изискването за праг на рейтинга и …за реализирането на реклама. И досега "В неделя с…" няма спонсор и специално привлечена реклама.

Парите за Цонев обаче не секват.

Но епопеята не спира. Хората на Пръмова одобряват и изплащането на 19 хил. лв. към фирма "Доменика про" за изработката на авторекламни клипове. Сключен е договор с модна къща за облекло на водещия. Той е на стойност 48 хил. 600 лв. до януари 2009 г. Договорът е бартерен срещу рекламно време. Дрехите обаче не се заприходяват в гардероба на БНТ, каквато е практиката.

Бракуват се с протоколи.

Цонев лъсва с костюми и аксесоари, получени даром

Общо 4 млн. лв. пък са инвестициите в НДК.

Наемът на ден е 2466 лв., без режийните – или около 1 милион годишно. За останалите 3 млн. са купени осветление, озвучителна техника, мултимедийна апаратура. Впоследствие се купуват камери, аутокю, изгражда се и цяла апаратна – парите текат като из ведро.За декора на "В неделя с…и, за "Референдум" и "Бъди звезда", които също се излъчват от зала 2 на НДК, са хвърлени 500 000 лева. Малко след това БНТ

изсипва още 30 бона за поправка на дефектите.

Макар фирмата, изработила декорите, да се води близка до Цонев и Вяра Анкова, от нея изтече слухът, че двамата стари партньори съвсем не останали безразлични към "връщанките" след едрата поръчка.
Не се отказали от пая, който им бил предложен
Може би разследващите органи ще се заинтересуват от корупционните разплащания в БНТ, като обърнат внимание и на сумите, хвърлени за прословутата нова "опаковка" на БНТ. Националният екран изгря целият в червено в чест на 50-годишния юбилей на телевизията.
Тогава "Уикенд" съобщи, че конкурсът е спечелен от фирмата на известния и талантлив аниматор Ивайло Сеферов "Креатив студио". Чу се, че "почервеняването" ще коства на данъкоплатците около 250 хил. лв. Истината в крайна сметка се оказа доста по-сурова.
До този момент за кашове, шапки, лога и авторекламни заставки са похарче ни чрез познатата върволица от анекси 658 212 лв. (с ДДС)! И Запознатите са наясно обаче, че БНТ обикновено е плащала по около 4-5 хил. лв. за обичайните кашове и шапки. За новите 40-50 бройки от червената опаковка би трябвало да се бръкне с около 250 хил. лв. Отгоре на всичко фирмата е предложила доста облекчена оферта за разсрочено, разхвърляно по месеци разплащане.
Създадената от Пръмова работна комисия за опаковката е начело с Митко Цонев и Вяра Анкова. Те са тандемът, който поръчва продуктите, оценява ги, приема ги, предлага цена.

Явно са се поувлекли

обаче. И в момента БНТ разполага с още неизползвани, но вече създадени визуални аксесоари към програмата си.
Въпросът е защо са били тъй щедри? Според информация от кулоарите на "Сан Стефано" отговорът е, че "Креатив студио" е било притиснато да се реваншира за обемната поръчка -на Цонев и Анкова заедно с Пръмова и финансовия
директор Чапанов. Твърди се, че компенсацията, прибрана от този квартет, е доста по-голяма от обичайните 10-15%. Това било обяснението за лавинообразно набъбналата крайна цена.
Но ако е така, с какви очи Вяра Анкова се кани да спечели конкурса за нов БНТ шеф? Не е чудно, че Митко Цонев публично подкрепи кандидатурата й под мотото "приемственост".
Нима става дума за онази "приемственост", която би трябвало моментално да заинтересува МВР и дознанието? Доказването на съмнения за подкупност е в техни ръце.

Стр. 27, 28-29

Митко Цонев няма да е шеф от есента

в. Стандарт | 2010-06-10

Димитър Цонев няма да бъде шеф на "Сан Стефано" 29 от август. На последното заседание на Управителния съвет на телевизията миналата седмица той подаде оставка като зам. програмен директор на БНТ1. Ръководството на телевизията обаче не одобри идеята му и го остави на поста. Водещият на "В неделя с…" искаше да се раздели с шефския пост заради становището на Етичната комисия и решенията на Общото събрание на пълномощниците в БНТ за негов "конфликт на интереси". Цонев бе категоричен, че обвиненията са безпочвени. Оценявайки колегиалната постъпка на тв водещия, Управителният съвет реши, че е неуместно той да бъде освободен в момента. Още повече че програмният директор на БНТ1 Невена Андонова до края на юли е в продължителен редовен годишен отпуск. Затова Цонев ще я замества дотогава. След това той ще излезе в отпуск, а наесен новият генерален директор на телевизията ще реши дали да върне предаването му в ефир. Цонев е категоричен, че не иска да бъде част от управленския екип на следващия шеф на "Сан Стефано" 29. В средата на юли СЕМ ще избере кой ще застане начело на държавната телевизия в следващите 3 г.

Стр. 17

Има ли връзка бюджета, изготвен по време на криза, с фалита на електронна българска медия, заявена като гражданска?

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-12-05

Водещ: Научихме, че бюджета бил приет късно през нощта. Отдавна знаем, че е постна пица, но пък в парламента вече има рекламни брошури, къде сервират такава пица и кой я прави. Някой намекна, че майка на бюджета май е кризата, а други закрещяха, че бюджета е мащеха за някои. Стана ясно още, че имаме добри финансисти, но с богаташите сме я закъсали. А тези дето зло не мислят защото пеят, се подготвиха за кръгова отбрана от данъчните. Всъщност какво научихме за бюджета? Има ли връзка бюджета изготвен по време на криза с фалита на електронна българска медия, заявена като гражданска? САЩ ни похвалиха за енергийната политика, а след два дни в Копенхаген, може би тази похвала ще загуби или може би ще спечели от стойността си. Темите ще коментираме с Ирина Алексиева и Асен Григоров. Махленските закачки между политиците, тази седмица добиха и библейски привкус, а от другата започва голям балкански проект на училището за политици. По същото време може би писачите на учебници ще се наложи да се върнат в училище, защото министърът прочел какво са написали и се е хванал за главата. Дано му остане време да прочете и учебниците след 4-ти клас, за да не четем всяка година ученически бисери от многобройните изпити. А защо сегашното членуване било като да носиш топка на глава и зареди това до три години институтът за български език към БАН щял пише нова граматика. Иначе медиите превратно отразили кръглата маса за правописа. Винаги е важно да има виновни. Медиите винаги са готови за тази роля, защото си знаят, че са под един знаменател, нищо че са различни! БНТ откри кампанията „Българските събития на 20 век”, а Българското национални радио е медиен партньор, от Димитър Цонев ще научим още подробности. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Жанет Николова, Иво Георгиев, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирин Филева. Останете с нас.
Водещ: Какво не научихме за бюджета? Важно ли е, че кризата е майка, бюджетът е постен и мащеха за някой? Добър ден казвам на Ирина Алексиева и Асен Григоров, здравейте.
Ирина Алексиева: Здравейте.
Асен Григоров: Здравейте.
Водещ: И така, какво не научихме за бюджета, защото много подробности, така чисто любопитни научихме, но май най-важното не научихме?
Ирина Алексиева: Ами зависи от гледната точка, смисъл това че не сме научили нещо може да възприема като позитивно, от друга гледна точка като негативно. Според въпроса не е толкова в това какво не научихме, а всъщност какво научихме и то от гледна точка на изказвания, квалификации. Бюджета най-важното нещо за година от всяка една гледна точка и факта, че дебат прерасна в, се измести на плоскостта колко е голяма една пица, как трябва да се яде, какво трябва да има върху нея и кой я приготвя. Така е една добра илюстрация в какво състояние е обществото ни и какво всъщност предлагат медиите като дебат по най-важното нещо в държавата, от което всъщност зависят съдбите на много хора.
Водещ: Ами всички хора в крайна сметка. Имат ли връзка забавените плащания на държавата с фалита на една електронна медия, заявила себе си като гражданска?
Асен Григоров: Не, нямат нищо общо забавените плащания на държавата. Една дума за бюджета, ако може преди това.
Водещ: Да, да.
Асен Григоров: Нали без да съм, без да съм навлязъл в дълбочина на тазгодишната дискусия с бюджета, понеже с друг бюджет се занимавахме както ви е известно.
Водещ: Който не беше успешен!
Асен Григоров: Да. Но две думи около политическите знаци. Първо отказа на социалистическата партия да дебатира на първо четене, което беше абсолютно скандално и никога не се е случвало до момента и всякакви обяснения с процедури, нали просто не са адекватни. И от друга страна второто четене нали пък преекспонирана на цялата тая история, сега вече 17 часа гледане бюджет, нали много оживена дискусия и т.н. Единствения проблем който виждам, който повече е политически от колкото финансов в бюджета, това е приетия текст който позволява практически правителството да актуализира при неизпълнение без да отива в Народното събрание.
Водещ: Без да минава през Народното събрание.
Асен Григоров: Да. Което смятам, че не е редно, но както се разбра и предишното мнозинство, това е правило. Обаче пък все пак това, че предишното мнозинство го е правило…
Водещ: Не е повод и това да го прави!
Асен Григоров: Не е повод и това да го прави. Така, че толкова по бюджета до колкото нали наблюдавах отгоре, отгоре.
Водещ: А какво се случва с бюджета на Ре:ТВ?
Асен Григоров: Нищо, Ре:ТВ не беше замислена като комерсиална медия. Въпреки това нали разчитахме на или поне частично от бюджетната дупка грубо казано да се попълва от пазара. Сега пазара не реагира по една или друга причина, във всички случаи кризата има значение, ако за 2008 пазарния пазар се оценяваше на около 250 млн. за 2009 се чуват експертите дали ще стигне 100, т.е. това тия 150% намаление или 150 млн. дефицит в бюджета неминуемо се отразява и на нас. Просто ние изтеглихме късата клечка, медията да тръгне два месеца преди да започне, така силното говорене за кризата. Така, че това са обективните реалности около Ре:ТВ. Нямаше как просто да продължим разчитайки на пазара.
Водещ: Какво щяхме да гледаме по Ре:ТВ за бюджета, ако тя вървеше?
Асен Григоров: Ами какво да кажем, каквото направи Ре:ТВ за стоте дни на правителството. Понеже наблюдавах целия дебат естествено около стоте дни на правителството. Ре:ТВ беше единствената телевизия която си позволи три часов абсолютно обективен сериозен дебат с всички възможни участници в него. Лидерите на парламентарните групи на всичките, премиера, с пресклуб, с анализатори от областта на медийния мониторинг. Нали защото това правителство за добро или за лошо е много медийно и така медийния слой в него е изключително важен. Политолози, анализатори, икономически анализатори, изобщо смятам, че единствения сериозен преглед да кажем на стоте дни в българските медии беше в Ре:ТВ. Това щяхме да правим и за бюджета, просто…
Водещ: Да погледнем на декорите, в които се разиграваше драмата приемане на бюджет, данъчен натиск върху не изрядните певци, рестрикции върху хазартни босове и търговци на петрол, както и нови плащания за здравето за всички. Добър ли е този декор и какво му липсва Ирина?
Ирина Алексиева: Ми аз мисля, че не бих гледала на нещата какво му липсва, значи човек борави с някакви реалности и реалностите са такива. За мен лично големия проблем за бюджета е не състоялия се дебат за бюджета въпреки 17 часа дебат в пленарна зала. Бюджета от моя гледна точка трябва да бъде обсъждано събитие и съответна да го нарека грубо казано подготовка и в медиите, и в обществото по съответните политики. Защото всички го отнасят от това, че се прави нещо и не се прави друго нещо, нали условно да го нарека по този начин. Това, че се сложиха акценти върху нещата, които ти сподели е до някъде нормално, те изглеждат така най-видими, най така интересни, жълти, дебатиращи от обикновения човек.
Водещ: Не са ли обаче дразнещо релефно на фона на липсата на една по-сериозна информация?
Ирина Алексиева: Ами да, те са дразнещи от гледна точка на това, че прекалено много се акцентира върху тях без да се даде шанс на други много по-важни неща, които съдържа бюджета за тази година да излязат на яве и да се… може би това един от проблемите, които имат колегите, които се занимават с журналистика, а именно, че не могат да си извадя, да се излезе извън тази рамка която се предоставя от широкото обсъждане и с малко по жълт привкус и да не се намерят другите теми, които определят житието и битието на българина и неговото благосъстояние за следващия 12 месечен период.
Водещ: За декорите нещо?
Асен Григоров: Ми всяко число е политика. Това което сега ще кажа от моя гледна точка, че правителството не направи, без да съм 100% сигурен, защото наистина не съм следил 100% дебата. Не обясни политиките за числата. Примерно това, че има Х пари, нали като бюджет за военното министерство, какво точно следва, защо министъра е поискал точно тези пари, защо финансовия министър се е съгласил точно тези пари да заложи. И какво ще правим, сега ще купуваме самолети, ще реформираме армията. Т.е. политиките във всяка една сфера поне за мен останаха необяснени и неизяснени. Ясно е, че бюджета е нали в условие на финансова криза. Това, че в Европа била свършила финансовата криза, първо не е 100% вярно, второ няма никакво значение, защото българската икономика много по-бавно и много по-трудно ще излезе от този кризисен период по ред причини, структурни и т.н. И това трябваше да се случи, всъщност трябваше да се обясняват политиките зад отделните числа, около здравната реформа, т.е. нали ако е свържем бюджета на Здравното министерство имаше няколко различни сигнала, нали здравния министър внесе един тип реформа, Лъчезар Иванов в Народното събрание каза друг тип, сега се оказа, че имало трети тип реформа и всъщност не се разбра за парите на Министерството за здравето, просто ще се дофинансират пътеки болнични и т.н. И съответно ще се реформира системата, която нали всички знаем плачи за реформа. Това ми стана ясно.
Водещ: Обаче пък замяна на това стана ясно, че може би още едни два процента ще дължим без да ясно дали ще доплащаме в болниците? Но това е извън бюджета вече.
Асен Григоров: Именно.
Ирина Алексиева: Това са просто не състоялите се реални разговори за бюджета, защото извън темата на обсъждане остана колко ефективен е и самия бюджет. Т.е. защо имаше всякакви оценки, той е по-добър, той е по-лош което са морални категории, малко според приложим…
Асен Григоров: Да, да, то не се говори за бюджета там.
Ирина Алексиева: То дефакто не стана ясно този бюджет защо от икономическа гледна точка би служил по-добре на държавата, да речем от предходния. Каква е неговата по-добра ефективност на разходите. Добре ще съкращаваме ако се наложат разходи, но това до каква ефективност, как я измерваме, по какво съдим, че това се случва. Т.е. тези неща не бяха част от обществения дебат. Аз за това казах, че проблемът не е, нито в политическите партии, нито в правителството. Но в липсата на достатъчно натрупване и желание за дебат по цялата политика и разбиране от страна, дори на журналистите за това как трябва да се води дебати. Защото това не е дебат за това какво ще обядваме следващата година, а е дебат за това, защо точно това обядваме и не може ли да обядваме нещо по-добро. Нали, липсваше този измерител на нещата.
Водещ: Т.е. само пицата в кутията не е достатъчна, като едно послание?!
Асен Григоров: Не, това до голяма степен е такава нагласа … между политици и журналистите, защото излиза политика и казва „Ние ще вдигнем хазарта”, нали журналистите хващат това като една прекрасна димка, там като преследват изтребител, тоя хвърля едни димки топлинни за да отклони преследващите го ракети. И същото се получава, говори се три дена за данъка за хазарта, който нали окей важен е, там има освен нали чисто финансови има и други измерения да кажем на обществено политически. Обаче зад това нищо друго не остава и някак си журналистите на нашите колеги им е по-лесно да се фокусират върху една точка. На политиците също им е по-лесно, като не им се налага да обясняват повече от това. Това наричам негласното съгласие между политици и журналист.
Ирина Алексиева: Аз бих допълнила, че дори за тази тема за вдигането на акциза така за хазарта. Значи погледнете на нещата така? никой не стана и не обясни всъщност, че как определят тази дейност, защо ние качваме точно при хазарта. Значи искаме ли да имаме приходи от тази дейност.
Асен Григоров: Да, да. Така е!
Ирина Алексиева: Защо я искаме, колко печели всъщност, знае ли някой колко печели българския туризъм от тези дейности, колко привличаме ние от съседни страни, които подобна дейност е изцяло забранена. Значи…
Водещ: То по-скоро имаше едно морално заклинание в това решение.
Ирина Алексиева: Ама това морално заклинание някой трябва ясно и отчетливо да каже, ние искаме да развиваме този вид индустрия, защото това е вид индустрия и да печелим пари от нея. Но тъй като сме в условия на криза, се налага да качим при нея, тъй като тя е силно печеливша и считам, че така трябва да постъпим. Значи това е едно заявление! Заявлението, ами ние там качваме, те са не знам какви едни лоши момчета които въртят едни пари. Е някак си несериозно, защото…
Асен Григоров: Пак няма политика!
Ирина Алексиева: Пак няма политика зад него, т.е. политиката е едно ясно изявление за това, защото ти правиш нещо.
Асен Григоров: Да не говорим, че не се разбрали, нали то щеше до последния момент да е 12 пък изведнъж стана, 15. Какво там се… извършили.
Ирина Алексиева: …опозицията подкрепи 15, пък управляващите след това казаха „Не ще е 12”, после се върна на 15. Въпроса дори не е в това, въпроса е да има ясна позиция. Ние искаме това, защото подкрепено с ясни цифри, данни. Имаше от колегите така насока и коментар в това колко икономическо изгодно е да се направи едното или другото. И аз много не срещнах такъв, ясен отчетлив анализ за това. Ето това прибираме толкова при, сега ще прибираме толкова пари, значи сме на сметка толкова пари. В крайна сметка бюджета е…
Водещ: Но пък финансовия министър произнесе един доста ярък коментар поредния, че той е в топ 100 финансистите в световен мащаб. Като с богатите сме го закъсали!
Асен Григоров: Е това, смисъл финансовия министър влиза от време на време такива лични престрелки. Случая с феодалните старци и т.н. което не намирам някакъв особен дефект, нали по-скоро е колорит от колкото да е част от политиката. Човека наистина е стои по класациите на известните икономисти, финансисти по-точно. Не е спорен този факт.
Ирина Алексиева: Въпроса е, първо на изказ, второ какво постигаш правейки едно такова заявление, защото…
Водещ: Е постигаш морално заклинание! За това вдигаме…
Ирина Алексиева: Не бих казала, значи дебата не трябва да се води на личностна основа, аз съм много добър и съм в топ 100. Поне от мое гледна точка. Пък другите са нали еди какви си. Въпроса е това е въпрос на политика и на политическа воля на едно правителство, а не позицията на министъра на финансите до момента. Въпреки, че той в някаква степен изразява. Все пак трябва да има обща позиция на управлението и аз мисля, че той я има въпреки, че се получи така… как да кажа, изгубени в превод.
Водещ: Какво значение има това в началото на декември вече имаме приет бюджет, което се е случвало за първи път?
Асен Григоров: Не съм убеден, че се случва за първи път. Защото последните десетина години, бюджета се приема на време.
Водещ: Е винаги е имало пазарлъци до последния момент.
Асен Григоров: Е, то пазарлъци има, това е част от политиката, но…
Водещ: Има ли някаква гаранция, че пазарлъците не са приключили вече, след като има приет бюджет?
Асен Григоров: Ами да, поне на макрониво са приключили, нали ясно е кой колко пари получава и за какво би трябвало да ги харчи.
Ирина Алексиева: Аз мисля, че то е много позитивно, че сме наясно с това как ще изглежда картината поне от макро гледна точка, за следващата година. Аз дори не бих гледала на това което каза Асен в началото, възможността правителството да режи разходи без да минава през парламента. Това има своя позитив, има и своя негатив. И пак опираме до чисто процедурно как това нещо е направено. Значи върховния орган, държавата наистина е парламента и той трябва да има контрол върху това нещо. Но от друга страна като се замислим, Министерството на финансите следи постоянно как се разходват средствата. И тъй като това е една доста динамична система която ти получаваш информация след като събитието се е случило, а не преди да се случи като такова в някакъв аспект. Е добре да има възможности да маневрира, за да постигне баланс бюджетът каквато е целта за идната година.
Водещ: Има ли постигнат баланс за това, че Ре:ТВ за винаги спира или има и нещо друго?
Асен Григоров: Значи никога не казвай никога, съответно ако пренеса завинаги. Но това беше разумното решение. Значи, за да продължим още известно време, трябваше много драстично да се съкрати бюджета така наречените оперативни разходи, с които работи телевизията. Драстичното съкращаване на разходите, щеше да доведе до драстично съкращаване на качеството на самия продукт. Нали сега въпрос на избор беше дали когато продукта е в… да кажем в добро, оценявано по един добър начин състояние да спрем или да изчакаме този продукт да деградира и някак си след няколко месеца пак да се изправим пред същата дилема. Решението което взехме беше да спрем в това състояние.
Водещ: От тук насетне какво се случва?
Асен Григоров: Ами от тук насетне има стандартни процедури, които на мен ще ми се наложи да извърша нали по приключването на дейността самата фирма, сега въпреки че това е технология, не знам дали интересува някого. Нали няма да обявяваме несъстоятелност или изпадаме във фалит. То е една трета процедура, която се нарича доброволно приключване на дейността, ще платим заплати и компенсации на хората. И прекратим дейността някъде най-вероятно до март, това ще се случи.
Водещ: Очаквате ли изненадващ интерес от инвеститори?
Асен Григоров: Ами не, инвеститорите са много предпазливи, особено в този момент. По-скоро беше до известна степен изненадваш интереса и изобщо отзвука който получи затварянето на медията. Нали главно чрез гражданското общество. Както казвам гражданското общество, имам предвид една не малка група хора, която някак си се самоидентифицира, самообозначава в интернет. Ама като казвам в интернет, това също не трябва да звучи бутиково, защото. Всъщност медията на гражданското общество става интернет по липса на друга. Но точно тия хора по някакъв начин са разпознали Ре:ТВ като изразител на собствената им позиция. И сега в момента има една фейсбук група, която общо взето всеки ден расте, снощи мисля че гледах последно около 3700 човека, което никак не е малко, това са активни хора които си обменят информация, пишат всеки ден. Те си организираха две срещи на живо, т.е. не само… защото да си пишем по интернет е едно, да се съберат пред Народния театър миналата неделя, след това се бяха събрали в един ресторант. Нали се опитват да търсят някакви начини да се финансира Ре:ТВ като обществена медия. Но сега до колко това е пазарно, до колко ще е устойчиво, нали до колко желанието ще прерасне в създаване на някакъв бизнес модел, ни е много трудно да кажем.
Водещ: Само бъдещето ще покаже, остане с нас, продължаваме след малко.
Водещ: САЩ дойдоха и ни похвалиха за енергийната политика, след два дни в Копенхаген тази похвала ще загуби или ще спечели стойността си? Само да обясня така засмиването, докато слушахме песента имаше едно признание. Ние двамата тука поужурналисти, признанието беше от Асен, защото…
Асен Григоров: Ами всъщност се занимаваме с управление на някакви проекти, нали все пак стъпвайки на една дългогодишна журналистическа кариера. Но не си, в смисъл не си е загубил рефлекса, това което…
Водещ: Да, нали така журналистите не може да приключи с журналистиката до края на живота си. Та за тази енергийна похвала, ще загубили или спечели от стойността си в понеделник да кажем?
Ирина Алексиева: Имаш предвид началото на срещата в Копенхаген…
Водещ: Копенхаген, да.
Ирина Алексиева: …за климатичните промени. Ми аз мисля, че дори без срещата в Копенхаген би следвало да се спечели от една подобна похвала, защото основната критика за енергийната политика на България за последните не знам колко години вече, именно че тя не е достатъчно независима, недостатъчно балансирана от гледна точка таза хубава дума която нали честичко се използва, че няма диверсификация, както на…
Водещ: Смисъл, че само едно Черно море не стига за граница!
Ирина Алексиева: Да, че няма диверсификация както на трасетата, така и източниците на основни енергийни ресурси.
Асен Григоров: Е то се видя януари миналата година, т.е. тази година януари…
Ирина Алексиева: Смисъл, тази това вече го играхме на него.
Асен Григоров: Да, даже съвсем картинно, даже физиологически обрисувано нали, защото…
Водещ: Тази тръба беше като една непрекъсната пъпна връв.
Асен Григоров: Намръзвахме една седмица, десетина дни.
Ирина Алексиева: Забавното беше всъщност, че покрай тази криза нали аз тогава работейки в бТВ звънях в Украйна и един от анализаторите, който правеше анализ всъщност защо всичко това се случва. Казва „А как е при вас” и аз казах „Ми хладничко е някак си” и той каза „Да те успокоя и при нас е хладно”, защото и на Киев им бяха ограничили подаването на газ.
Водещ: Но това не ни стана по-топло, от това признание. Между другото има ли значение факта, че тогава някак си, аз попитах Каварна в България ли е?
Ирина Алексиева: Ами хубав така въпрос. Какъв отговор получи?
Водещ: Ами никакъв.
Ирина Алексиева: Но ако трябва да се върна темата за климатичните проблеми, това което почва в Копенхаген е наистина нещо уникално и то е един така прекрасен шанс. Първо да се постави акцент върху тази тема и тя да се разбере не от гледна точка на това, както ние обичаме да водим дебата „Има ли глобално затопляне или няма затопляне?” и „Кои мечки ще измрат и кои ще оцелеят?”. За това да видим, ако приемем, че то съществува, ако приемем, че промените в климата са една реалност, защото срещата е именно защото света е приел, че те са една такава реалност. Ние къде се наместваме в тази реалност. Въпроса е, дали новата политика на Съединените щати, тъй като знаете САЩ не е подписал протокола от Киото, който до сега регулираше взаимоотношенията на страните в тази област. Нали те ще успеят наистина да се включат в едно бъдеще такова споразумение, как би изглеждало то, кой какви ангажименти би пое и по-важното! Ако това се случи, как изглеждат от икономическа гледна точка последиците от едно такова решение за всяка една страна и как България ще се възползва от това нещо. Защото то ще носи несъмнени, не съмнение и може би негативи от някаква гледна точка, ако бъдат, ако се вземе решение за допълнително намаление на емисиите въглероден диоксид, но ще носи и потенциално и огромни възможности за печалба и за развитие на българската икономика.
Асен Григоров: Ще носи много печалби за бизнеса.
Водещ: Тази гледна точка, ние можем да кажем, че ледникът се топи, че … ако не знаете така се казва любимия пингвин нашите антарктици, също страда. Но дали това е достатъчно?
Асен Григоров: Аз гледам на дискусията в Копенхаген, като на дискусия за енергийната ефективност повече от колкото на дискусия за глобалното затопляне. Личното ми мнение, че нали проблема с глобалното затопляне е леко преекспониран, но все пак леко, т.е. има такова нещо. Но покрай глобалното затопляне, дискусиите за енергийната ефективност, търсенето на нови начини да се произвежда енергия при ясното, че след – не помня точно – да кажем след 30-40 години петрола е изчерпаем в Арабския полуостров. Нали това са неща, които човечеството даже не бих казал, икономиката световната въпроси които тя трябва да реши. И тя ги решава по някакъв начин. Нали част от да кажем от новите технологии, по-ефективни работят, като вятърни паркове, като соларни централи. Има други много авангардни проекти примерно в Норвегия мисля, че започна миналата седмица да произвежда едно нещо се нарича осмотична централа, която работи на принципа на осмозата, от морската вода така произвежда енергия. Така или иначе тези казуси човечеството трябва да ги реши, както и казуса с електрическите автомобили, който между другото не е нов. Не знам дали знаете, че примерно 1918 година всички таксита в Ню Йорк са били електрически автомобили. Нали едни или други причина тогава икономически, тогава се намира петрола в Тексас и т.н. и започва, нали петролните коли в края на краищата си имат превес. Но това също е казус който човечеството трябва да реши. Така, че това е Копенхаген, сега къде сме ние в Копенхаген, ами нали трябва да започнем малко повече да мислим и да разсъждаваме около прилагането на въпросните технологии. От една страна има добро законодателство, което гарантира на инвестиралите в възобновяеми енергийни източници изкупуване на тока от НЕК по фиксирана цена за определена, период от време, който не беше никак, ако не се лъжем 25 години. От друга страна обаче да кажем, инвестицията в един слънчев парк със соларни панели е голяма, а на процедурите на които държавата изисква, за да се включиш в мрежата на НЕК, примерно могат да траят 2 и половина, три години. Което е напълно убийствено с оглед нали ако си инвестирал 3-4 млн. евро в една такава централа, как чакаш три години за да започнеш да връщаш част тая инвестиция, нали какво прави банката която ти е дала парите и т.н. Т.е. окей е тоя дебат…
Водещ: Пак става дума за пари!
Ирина Алексиева: Става дума, значи ако погледнем на Копенхаген като цялостно, това е всъщност част от разговора за енергийна сигурност. Всяка една страна трябва да намери своя модел за енергийна сигурност, защото това което казва Асен, изграждането на алтернативни източници на енергия, на мощности са част от сигурността за това ти да не трябва да внасяш такива количества от всичките обичайни заподозрени в този бизнес. Освен това има един такъв въпрос, който е много важен. Най-напредналите страни, които са инвестирали в енергийна ефективност, във възобновяеми източници, една основна част от тях не са го направили, защото трябва, защото има климатични промени или има или няма глобално затопляне. Те са започнали още 70-те години, когато е била първия петролен шок, първата петролна криза. И те са си казали тогава, не ние не желаем да бъдем толкова зависими от цените на петрола и от доставчиците на тази основна суровина, т.е. ние трябва да балансираме и да съградим такъв модел, който да ни гарантира нашата енергийна сигурност. И за това ние се обърнем към себе си и да видим собствените си енергийни източници. Под формата на слънце, на вятър, на каквото и да се сетим друго.
Водещ: Един малко по отнесен въпрос, така да кажа. След края на света 2012,кой има смисъл да инвестира в подобни кино проекти? Защото това са два големи кино проекта, които до някъде промениха общественото мнение към климатични промени!
Асен Григоров: Още не съм го гледал тоя филм 2012.
Водещ: Е другия е по-стар, След края на света. Той е на същия режисьор!
Асен Григоров: Не съм фен на апокалиптичните филми, наистина не съм ги гледал. Но не очаквам края на света, смисъл нямам такова лично усещане.
Водещ: Не, не края на света е далеч, обаче края на горивата е близо и от тази гледна точка е важно е да се говори за това!
Ирина Алексиева: Значи арабските страни, които са основния производител на петрол, изобщо такъв тип горива. Те почват да строят едни огромни соларни паркове, за да могат да захранват отново с енергия, но произведена по друг начин, да речем в пустинята. Т.е. краят на света е нещо относително понятие или краят на горивата също е толкова относително, защото в крайна сметка основата на всички тях енергията която получаваме. Тука говорим за това, начина по който да я придобием, начина по който да я произведем. А очевидно начините са сменят и се сменя вида, технологията на икономиката по света. Българската също ще трябва да се промени технологично, за да отговори на цялото това нещо, което се случва в световен мащаб, независимо дали иска или не.
Водещ: А как самите хора, самите потребители на електроенергия ще бъдат мотивирани да вложат повече в ефективност, защото за сега като чели единственото което се случи е, че забраниха обикновените крушки от 100 вата!
Ирина Алексиева: Ама то това е проблема, виж сега не е достатъчно и проблема е, че задавайки въпроса „Забраниха” и за това ние вече ползваме енергоспестяващи.
Водещ: Е това стария рефлекс, пуснаха по коледа банани!
Ирина Алексиева: Да може би. За мен въпросът е в това как цялостно да изглежда една политика на страната в това отношение. Има закон за енергийната ефективност, наистина там пише и той изглежда много добре написан на хартия. 10 години можеш да си приспадаш от данък сгради, ако ти нали си в енергоефективен дом. И изниква една серия въпроси. Точка първа, това се отнася плащането на данък до теб лично. Да де, ама за да се възползваш от въпросната преференция в закона, тя казва не само твоя личен дом, ами кооперацията в която живееш. И ти ако живееш в една стара кооперация, където има възрастни хора, които не могат да си платят от пенсията едно подмяна прозорци и не знам си какво си още, да направят енергоефективен целия блок. Тогава ти не се възползваш от тази въпросната…
Асен Григоров: А това са 95% примерно…
Ирина Алексиева: Т.е. законодателството е прекрасно, но то не е приложимо към реалността която имаме в държавата, т.е. трябва да се помисли как хората наистина да бъдат подпомогнати. Било чрез отпускане на някакви лихвени кредити, има възможности, има фондове. Било чрез търсенето на други варианти, по които това нещо да се случи. Значи като минете особено по панелните комплекси, няма такава цигания и шарания, която виждаш. Някак блокове с едни големи кръпки в разни цветове, някои енергоефективни, другите не. Смисъл другите страни, такова чудо не сме видели. Хубаво е да мислим за една цялостна система която работи, а не…
Водещ: За политика!
Ирина Алексиева: Именно за политика, а не за стимули написани на хартия, които обаче от които хората реално не могат да се възползват.
Асен Григоров: Добрата новина е, че да кажем поне средата в която аз се движа вече има, как да кажа има една английска дума, идва ми на ум … някаква загриженост и съзнание, за това че човек трябва някак си енергийно и ефективно да живее и лично.
Водещ: Това не е достатъчно.
Ирина Алексиева: Ама най-големия стимул, защото излиза по-евтино в крайна сметка!
Асен Григоров: Когато започна нали в среди на лично ниво да се мисли по такава политика, то неминуемо ще доведе до промени на по макро ниво.
Водещ: Но ако погледнем на делата на инициативата частната, виждаме стомана и стъкло. Това е най не енергоефективното нещо което може да се и змисли!
Ирина Алексиева: Ама то за това именно се променя времето, това е процес, това не е за някаква статийкия която ти измерваш. Освен всичко останало наистина, това е най-добрия стимул за хората, те да усетят по джоба си, че това ще им излезе по-евтино на финал. И тука е волята на държавата, която да каже „да, хората в момента нямат достатъчно средства да го реализират това нещо въпреки, че биха се възползвали”, т.е. дайте да намерим такъв механизъм по който да ги подпомогнем и те да свършат тая работа, която в перспектива ще им носи полза. Аз когато правих филма за Калифорния, ми значи спестяването от крушка, от една крушка…
Асен Григоров: Ама на някой им е по-лесно покрай…
Водещ: На мен ми измръзнаха мандарините и прасковите…
Ирина Алексиева: Съгласна съм да, но спестяването от една крушка до годишен аспект е енергия, която ако я превърнеш в петрол и я сипеш в една кола, можеш да стигнеш от България до Франция и обратно. Само от една крушка. Което е един доста добро постижение от всеки един ъгъл.
Водещ: Очевидно. Какво очаквате в крайна сметка от Копенхаген на фона на това, че очевидно у нас липсва още политика? Какво ще се случи в Копенхаген!
Ирина Алексиева: България следва общата европейска политика, тя няма как да…
Водещ: Добре, че България е част от Европа!
Ирина Алексиева: Ми не е само зареди това, значи България…
Асен Григоров: Извинявай, просто се сещам за нещо. Има конкретни политики, да кажем които водят до изместване на фокуса на цели бизнеси! Примерно при Европейския съюз забрани производството на телевизори, които харчат над ако не се лъжа 250 вата, това автоматично изхвърли плазмените телевизори от пазара. Някой да чул скоро за плазмени телевизори, ми не. Всички големи производители, тъй като Европа е огромен пазар естествено, спряха производството на плазми, продължиха производството на LCD.
Водещ: Какво се случи у нас, поевтиняха плазмите.
Асен Григоров: Еми поевтиняха плазмите, но те ще изчезнат освен, че нали са поевтиняли, защото просто вече никой не ги произвежда. Нали пример как една европейска политика на съвършено микрониво слиза, защото като не се произвеждат плазми, ти няма да си купи, като не си купиш нали няма да си я закачиш на стената да харчи 500 или 600 вата ток и готово.
Водещ: Всъщност това е нещото което сега…
Ирина Алексиева: Не, ако питаш какво точно ще се случи, дали ще се разделят големите държави в този дебат. С това няма как да кажа със сигурност да или не. Въпроса е, че …
Водещ: Разбира се. Говорим за очаквания!
Ирина Алексиева: Моето, най-големия плюс на тази среща е, че събудиха такова огромно внимание върху тази тема, дори и да не се разберат, това стартира един процес на дебат в глобален мащаб и рано или късно, той ще стигне до някакви решения. Може да не станат сега в Копенхаген, би било много хубаво ако се случат сега, защото това би спестило много време и би дало възможности действително да се правят конкретни политики на страните. Но реално погледнато дори да не стане, отприщи се един дебат, в който всеки ще трябва да решава своето технологично обновление и ще трябва да решава въпросите на енергийната си сигурност с всичките си компоненти и на енергийна ефективност, и на независима енергия. Изобщо на всичко това, т.е. имаме го на дневния ред, така сложено е на мястото. Въпроса е и ние какво решение за нас, следвайки европейската политика ще изберем да направим.
Водещ: Очевидно Копенхаген е доста далеч от нас, не само по географски причини, да се върнем…
Ирина Алексиева: Не е далече.
Асен Григоров: Не, не аз не смятам, че е далече. Първо смятам, че дебата е жив в българското общество да кажа най-общо. И второ смятам, че зареди именно голямото създадено очакване, политическите лидери ще излязат с някакво силно политическо съобщение. От там нататък обаче това е наистина процес който ще трае 20-30-50 години, то не може да стане от днеска за утре.
Ирина Алексиева: Не, замислете се, ако сега построим един завод по стара технология…
Водещ: Колко санкции ще търпим?
Ирина Алексиева: Не, не оставете санкциите, този завод ще произвежда съответния продукт следващите минимум 50 години, т.е. ние от тук насетне трябва взимаме решения за това какъв вид инвеститори превличаме и какви заводи искаме те да построят и на какво да отговарят те! Защото по този начин ние променяме мащаба и лицето на своята икономика. Т.е. трябва да се замислим и от тази гледна точка. А това е част от това което се случи в Копенхаген и то е свързано с работните заплати, които ще получават българите следващите 50 години, с околната среда, с възможностите които ще има икономиката ни. Благосъстоянието ни в някакъв аспект зависи от това което се случва там въпреки, че то географски е далече, но реално то е именно в България.
Асен Григоров: Не България, съвършено ясно е част от тоя процес и тоя дебат.
Водещ: Нека да се върнем обаче у нас. Махленските закачки между политици тази седмици, както отбелязах придобиха и библейски привкус, идната седмица започва голям балкански проект на Училището за политика. Загубена кауза ли са Ирина старите политици за ученето?
Ирина Алексиева: Не, защо?
Водещ: Не знам, питам.
Ирина Алексиева: Не за мен не са загубена кауза, аз мисля, че всеки един човек който иска да се развива и да бъде лидер, защото политиците именно искат това да бъде лидери и да водят обществото в определена насока. Те трябва да учат през целия живот. Не случай има програми европейския съюз за учене през целия живот. Това което правим ние в Македония от идната седмица, е всъщност обучение на млади политици, защото младостта е бъдещето на Балканите, а и на България, на всяка държава. И се опитваме да си поговорим за, да видим как изглеждат Балканите от гледайки от младите хора, които ще управляват в бъдеще този регион. Т.е. на какъв език говорим едни за други. Защо гледаме нали Балканите погледнато, България е много успяла и примерно някой би си казал. Сега пък точно България, абе след като и България влезе в този Евросъюз, значи всички там ще се вмъкнем, нали няма страшно! Въпроса е да не говорим.
Асен Григоров: И ще се прави.
Ирина Алексиева: Да. Въпроса е до някъде ще се прави. Въпросът е, че примерно те не си дават сметка за това, че България все пак е платила своята цената за членството. На тях все още това членство им изглежда като една вкусна баница която да прилапат. Ама въпроса е, че преди да стигнат до нея…
Водещ: Като стигнат до пицата, ще видят!
Ирина Алексиева: Като стигнат до нея, нея нали има един дълъг път който площаш със съответното не правене на определени неща или правенето на други неща. Така, че ние даваме тоя шанс да се поговори, да се видят, да по научат те някои неща от нашия опит. Между другото това е една от темите, която правим съвместно с „Отворено общество”, за уроците от присъединяването не само българското, но и на останалите страни, които последно влязоха в Европейския съюз, Румъния и предната вълна от 10 страни членки вече. Уроците, какво научихме, какво могат да използват те, какво не. За езика на с който си говорим едни за други, защо се обичаме и защо се мразим. И за езика на медиите, на Балканите ще бъде една друга много важна и интересна тема. Как медиите говорят едни за други. Защото докато не разберем, че трябва погледнем едни на други по един доста точен и изчистен от емоциите начин, няма някак си да преодолеем наслоението през много години, които живеем заедно едни до други. Аз бях на един форум в Косово и много бях впечатлена от един от изказващите се там политолози, който каза, всъщност той беше сърбин между другото той каза „Въпроса не е в това да се научим да се обичаме, въпроса не е в това да се прегръщаме, въпроса е да се научим да живеем заедно!”. Което е една съвсем друг вид позиция и политика. Така, че аз си мисля, че това е много важно. Да се научим да живеем заедно. А любовта или омразата сигурно някъде на Балканите хората се мразят, но въпроса е ако могат да живеят заедно или се научат да живеят заедно, това ще бъде един голям успех.
Водещ: Вземам тази фраза и тръгвам от нея! Научиха ли се медиите да живеят заедно, колко медии съжаляваха?
Асен Григоров: С кого, с кого?
Водещ: С прекратения проект Ре:ТВ, колко медии изразиха съжаление, колко изразиха доволство?
Асен Григоров: Ами така официални писма не сме получавали, обаче да кажем петък вечерта когато обявихме нали прекратяването на дейността, до понеделник общо взето бях телефонист. Смисъл много хора се обаждаха.
Водещ: Всяко чудо за три дни обаче?
Асен Григоров: Всички със съжаление. От друга страни, нали сега се сещам, че нали в контекста на разговора, който водим за икономическата ефективност и т.н. Това решение изискваше известно смелост, но то икономически разумно е обосновано. След като проекта не успя да превърти така бизнес колелото, по-логично е да се затвори за да не се създават излишни илюзии. За мен като граждански проект той се състоя, като бизнес не се състоя, тъй като нямаше време. Но за да не разочароваме тази част която го призна като обществен и граждански проект, това беше нормалното решение.
Водещ: Това решение обаче няма ли да доведе до един много силен консерватизъм в бъдеще, когато евентуални би възникнало нов такъв граждански проект?
Асен Григоров: Ще доведе, ще доведе. Това е проблем, но все пак не е по нашите сили да променяме така цялото общество, нали неговите механизми. Ние чрез знаците които дадохме нали чрез съществуването си, с прекратяването си. Смятам, че Ре:ТВ направи достатъчно за периода за който съществуват, такива са между другото и коментарите в това в интернет.
Водещ: Ирина как трябва да се отнасят политиците към медиите? Едно време си спомням, че имаше някакъв призив за нахранването им, но мисля че това крайно недостатъчно!
Ирина Алексиева: Ми аз не бих ти дала някакъв дефиниран отговор, как те трябва да се отнасят, защото това би било някой изискване, рецепта, стандарт.
Водещ: Какво бихте ги научили?
Ирина Алексиева: Това на което бихме ги научили, ние всъщност ги учим в Училищната политика е как да работят с медиите. Защото всъщност политиката е дейност която е насочена към обществото, медиите са един посредник, т.е. те трябва да знаят как да работят с тези медии, за да могат да достигат техните послания. Не искам това веднага да създава следващия въпрос, как да ги използват в този негативен смисъл! Навсякъде по света нещата изглеждат по този начин, друг е въпроса в тази връзка как би трябвало да изглеждат взаимоотношенията политика, политики и медии, и журналисти. Това вече е един много дълъг и сериозен разговор. Но иначе това са ролите, те са абсолютно ясни и въпросът е кой как играе в тези рамки, поне аз така смятам.
Асен Григоров: Аз не бих хвърлил никаква вина върху политиците в този случай, смисъл политиците са такива каквито са. Но ако се върнем на разговора от началото на предаването, там да кажем за 15-те процента увеличение на хазарта, ми в една нормална среда, нормални медии биха направили това което Ирина каза, защо да са 12, да не са 15. Ако сега сме печелили, смисъл ако бюджета е печелил 100 млн., сега като печели 150 нали до какво ще доведе от една страна това за самия хазартен бизнес. От друга страна тия 50 млн. плюс къде ще отидат и към какво ще се насочат. Това е работа на медиите, медиите не вършат тази работа. И наистина тука проблема не е в политиците. Проблема е в качеството на самите медии, в това че от моя гледна точка голяма част от журналистите са ниско платени, към тях има ниски професионални изисквания и ниски професионални критерии. И се получава продукта, който се получава. От друга страна пък електронните медии, телевизиите по-специално нали, в които за да работя се изисква наистина един много сериозен финансов ресурс. Като влезем от страна на инвеститора този сериозен финансов ресурс от другата страна той иска да го види обратно, т.е. за да измъкне всяка стотинка обратно от инвестицията си, инвеститора си гледа бизнеса, той върви по линията на най-малкото съпротивление искат да гледат Иван, ето ти Ивана по телевизията. И нали там се губи всъщност обществената функция на медиите.
Водещ: Получавали ли сте някога флашка?
Асен Григоров: Какво?
Водещ: В Ре:ТВ, флашка получавали ли сте в Ре:ТВ или материал в пощенската си кутия?
Асен Григоров: Не сме, не сме. Не знам дали да се радвам или съжалявам за това нещо, но не сме получавали например доклада на ДАНС.
Водещ: Да, но това всъщност е проблем според мен, това е морален избор. Искаш или не искаш да получаваш в пощата си подобни неща!
Асен Григоров: То въпроса е как ги обработваш професионално и нали по професионалните критерии. Сега трябва да бъда честен получихме доклада на ДАНС, но не сме го получили, т.е. намерихме го по-скоро…
Ирина Алексиева: Точно това е проблема! Всъщност въпроса е, защо не намираме тези неща, някъде се слагат по някакъв начин…
Водещ: Едни флашки се предвижват !
Асен Григоров: Да и най-случайно да намираш… но това не е медия, ретранслирането просто на съдържанието от една флашка памет, не е нито журналистика, нито медия, то е продължение на политиката с други средства. Така да се каже. И наистина не е характерна за медиите активност.
Водещ: Ми Ирина и ти да кажеш за флашката?
Ирина Алексиева: Аз няма какво да допълвам, извън това което казах. Въпроса е нали, че всъщност работата на медиите да намират именно тези доклади, да разбират какво стои зад тях с всички възможни интереси, които те акумулират, това е част от работата, за това има разследващата журналистика, за това хората по света получават големи награди, защото са успели да се докопат някакъв начин до нещо което е от обществен интерес, защото медиите са пазител на обществения интерес, а не е просто ретранслатор както каза Асен, някакви бомаги или каквото да е та, зад които стоят определени интереси.
Асен Григоров: Между другото въпросния доклад има невероятно скандални неща на които…
Водещ: А вие целия доклад ли получихте или…
Асен Григоров: Целия доклад получихме. Има невероятно скандални неща, които не мога да кажа нали зареди цялото забъркване с класифицирана информация, но включително журналистите които транслираха този доклад и го направиха обществено достояние, не посмяха да обърнат внимание. А нещата които имам предвид, нали пак казвам за съжаление не мога да кажа, са в пъти по-скандални от това което излезе, нали което ние разбрахме като някакъв тип огласяване на информация от секретните служби.
Водещ: На трети от студио 3 Българската национална телевизия започна новата кампания „Българските събития на 20 век”, чието медии партньор пък е Българското национално радио. Добър ден на Димитър Цонев.
Димитър Цонев: Добър ден, добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Българските събития на 20 век, какво е хубаво да знаем още за тях освен първите предложения?
Димитър Цонев: Ами хубаво е хората да знаят категориите в които ще могат да избират тези събития. Те са точно 10 на брой, 10 ще бъдат и ефирите преките по време на които всички зрители на БНТ ще могат да изберат своето събитие, това са българските културни събития, научни постижения, революциите в бита, спортните събития, политическите събития, военните успехи на България. Една от най-атрактивните теми са българските любовни истории, българските строежи, атентатите на 20-ти век и накрая българските абсурди и куриози на 20-ти век.
Водещ: Е там интереса наистина ще е феноменален, но аз да попитам българските военни успехи на 20-ти век, които вече бяха представени, затрудниха ли ни по някакъв начин, затрудниха ли интереса на хората да гласуват?
Димитър Цонев: Не вярвам да са затруднили, ние все още нямаме окончателни резултати точно кое е събитието. То ще бъде обявени може би в следващия ефир. Така, че тогава хората ще разберат кое е това събитие военно, за военните успехи на България което е избрано от зрителите на БНТ.
Водещ: Ами да, благодаря ви за тази информация, ние ще следим и ще гласуваме както се казва, за да разберем, да изберем сами българските събития на 20-ти век. Това беше Димитър Цонев.
Водещ: Какво могат медии и граждани заедно? Айде така да завършим!
Асен Григоров: Ами могат да повдигнат въпрос, могат да кажат някакви неща на политиците. Ама не са толкова важни всъщност политиците, медии и граждани могат да си говорят за това как да живеем по-добре като общество. Нали от тоя разговор политиците са част, но са само част, а не са водещата група и не са основната група.
Водещ: Обаче звучи като пожелание като чели.
Асен Григоров: Е в някакъв смисъл звучи като пожелание, но и това е процес като глобалното затопляне.
Водещ: И като бюджета.
Асен Григоров: И като бюджета. Не, бюджета е по-бързичка процедура, но ще мина известно време. Аз съм убеден, че това ще се случи.
Водещ: Ирина какво могат медии и граждани заедно?
Ирина Алексиева: Аз мисля, че могат всичко.
Водещ: О?
Ирина Алексиева: Ами разбира се, замислете се.
Водещ: Кога го могат?
Ирина Алексиева: Ами винаги го могат, стига да бъдат заедно, стига да знаят какво искат. В крайна сметка медиите, пак се връщам на това което казах преди малко, защитник на обществения интерес и ако обществото има интерес да постигне нещо, да промени нещо и медиите са тези, които ще защитят неговия интерес. Аз мисля, че това е достатъчно, за да постигне една промяна и политиците също пък обслужват този обществен интерес. Те са длъжни да се съобразят с него. Така, че аз мисля, че те могат всичко.
Водещ: Това също звучи като пожелание.
Ирина Алексиева: Не, то е реалност, не защо. Аз мисля, че всеки един политик върви съобразно и би следвало да върви, а пък и върви съобразно интереса който имат хората, които гласуват. И дори тези, които не гласуват. Но има интерес да представлява обществен интерес. Това е част от неговото ампула, част от неговите функции. Той за какво се е цанил иначе?
Водещ: Което значи, че е хубаво медиите да пишат сами заглавията си!
Ирина Алексиева: Хубаво е медиите да, хубаво е да има силно гражданско общество, което да показва на политиците какво искат! Защото проблема е, че когато нямаш яснота и нямаш обществената позиция за това какво искат хората, не може да очакваш политиците пък да знаят всичко.
Водещ: Стана ли по активно гражданското общество сега?
Асен Григоров: Ами да, смятам че последните две три години, гражданското общество е по-активно. Много сме далече от това да има достатъчно развито гражданско общество което да диктува буквално теми на политиците, но движението за отваряне на досиетата, различните зелени партии, студентските протести на 14 януари. Нали това са.
Водещ: Са прояви на гражданското общество.
Асен Григоров: Прояви на гражданското общество, които са птички, не е една птичка. Нали повече са, т.е пролет може да се очаква.
Водещ: Ми да пожелаем на тия птички да не разрешават да ги манипулират тогава.
Асен Григоров: А дано, дано!
Ирина Алексиева: Гражданското общество не мисля, че може да бъде манипулирано.
Водещ: Е то може, но за кратко!
Ирина Алексиева: Ми аз лично се съмнявам, мисля че пак опираме до това, че това е едно начало на един процес. В крайна сметка да си дадем сметка до къде сме стигнали и факта, че сме членове на Европейския съюз. И че сме тук и водим този разговор и е факт на едно съзряване на гражданското общество и отстояването на определени позиции на обществени интереси.
Водещ: Благодаря на Ирина Алексиева и Асен Григоров. На мен ми остава време само да пожеланието за хубав ден.