в. Пари | 19.01.2011
Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост
Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.
Въпрос на подход
През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".
Стандартно и нестандартно
През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.
Как се избират медиите
Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.
Маркетинговият канал на влиянието
И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".
(Без)спорните резултати
Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.
КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ
- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.
Стр. 4, 5
