в. Капитал Daily | Мария МАНОЛОВА | 15.01.2014

Конкурсът е сред сравнително малкото раздвижвания на рекламния пазар в последните месеци

Рекламна агенция reforma ще измисля рекламите на Уникредит Булбанк през следващата година. Агенцията спечели обявения в края на 2013 г. конкурс, в който участваха още четири компании – New Moment New Ideas, Publicis, Ogilvy и досегашната агенция на банката – The Smarts.
През изминалата година Уникредит Булбанк беше четвъртият най-голям рекламодател сред финансовите институции (виж графиката) с общ брутен бюджет от 5.5 млн. лв. Банката е увеличила инвестициите си в реклама с 20% спрямо 2012 г., показват още данните на Be Media Consultant (те не включват отстъпките и бонусите, които традиционно получават рекламодателите и намаляват разходите им за реклама с 30 и дори 50%).

Класически конкурс

"Пичът (конкурсът – бел. ред.) не беше дълъг – имахме около три седмици, за да измислим концепцията, което според мен е оптимален срок", разказа пред "Капитал" управляващият директор на reforma Десислава Олованова. "Бяхме поканени и на предишния конкурс преди две години, но тогава не успяхме да го спечелим. Сега наехме консултант от чужбина, което смятам, че ни помогна", казва изпълнителният директор.
Директорът бизнес комуникации в Уникредит
Булбанк Кирил Бъчваров допълва, че от банката са харесали "стратегическия поглед върху цялостната кампания с поетапно и органично включване на различни медии". Предимство на концепцията на reforma e и идеята брандът да се позиционира върху каузата "оптимизъм".
Тази седмица reforma вече снима и първия рекламен клип за банката, който е директно взет от концепцията им на конкурса. "В момента се провежда проучване на нивото на увереност и оптимизъм, успоредно с това сме стартирали собствено мащабно проучване във Facebook", обяснява Бъчваров. Резултатите ще послужат за основа на комуникацията, която банката планира скоро.

Участници с история

В началото на 2012 г. Уникредит Булбанк отново смени агенцията си, като тогава The Smarts спечелиха конкурса. Те подписаха едногодишен договор с опция за удължаване. "Договорът ни с The Smarts беше само за 2012 г. и ние го продължихме до края на 2013 г. поради добре свършената работа", казва Кирил Бъчваров. От банката обаче преценяват, че след определен период на съвместна работа с даден партньор идва време за нова оценка на състоянието на пазара и качеството на предлаганите креативни идеи. "Точно в този момент имаше няколко утвърдени агенции опит в областта на финансовите услуги, които приеха да участват в конкурса", довършва Бъчваров.
През 2013 г. reforma взе първата в историята на рекламния фестивал ФАРА награда Grand Prix за работата си по кампанията "Отива една жена при лекаря". Рекламата беше отличена в категориите "Иновативно използване на дигитални медии", "Дигитална кампания", " Медийна кампания", "Социални медии", "Интерактивна кампания", "One-to-One Communication" и "Рекламна кампания". Идеята на Grand Prix е да селектира идеите на "световно ниво". Година по-рано reforma взе наградата за медийна агенция на 2012 г. на конкурса в Албена. През същата година агенцията е реализирала приходи от 3.4 млн. лв., показват данните от Търговския регистър. Мажоритарен собственик в агенцията е дъщерята на социолога Андрей Райчев – Стела Райчева.

Пазар в очакване

Конкурсът на Уникредит Булбанк е сред сравнително малкото раздвижвания на рекламния пазар в последните месеци. Въпреки че това традиционно е периодът, в който рекламодателите си избират нови агенции, краят на 2013 г. беше необичайно тих откъм конкурси, коментират участници на пазара. През 2013 г. те наблюдават тенденция за организиране на "недействителни" пичове или конкурси, от които не произтича нищо. Така например през 2013 г. Great Wall и "Техномаркет" са направили пичове, в които са били поканени повече от стандартните 4-5 агенции. В крайна сметка обаче нито една от двете компании не е избрала агенция.

Стр. 13

Capital.bg I 1.02.2013

Кои рекламодатели смениха агенциите си с настъпването на 2013 г.

Ако рекламата беше спорт, сезонът на квалификациите щеше да е между декември и февруари. Тогава компаниите най-активно организират питчове* – състезанията, чрез които си избират рекламна, PR или медия агенция (или всичко в едно). Победителите в тези предварителни мачове после участват в същинското състезание през годината – това на продажбите.

Кой си търси нов отбор

В момента на пазара на комуникационни услуги текат над десет значими питча, а поне още толкова вече приключиха. В края на 2012 г. стана ясно, че Ogilvy Sofia ще продължат да обслужват Globul през следващите три години. DDB Sofia отново спечелиха EVN след питч, в който участваха и КРЕС, reforma, Publicis и The Smarts. Noble Graphics пък си осигуриха обслужването на корите за баница "Белла", a Saatchi & Saatchi ще работят за няколко бранда на "Фикосота синтез", сред които Bruschette Maretti.

В момента състезания са обявили ОББ (досега обслужвани от New Moment New Ideas), Moto Pfohe (досега работеха с Lowe Swing), Blizoo (с досегашна агенция noble graphics), както и Carrefour, Unicef, MasterCard, соковете Queens и "Белла България" – за бранда "Леки".

Това обяснява и натоварването на рекламните агенции. Според управляващия директор на All Channels Communication Group в последните два месеца неговата агенция е получила общо 20 покани за участие в конкурси (за различни видове обслужване – рекламно, PR, event или цялостно). Агенцията е спечелила пет от тях, отказала е и е изгубила по три и очаква резултатите от девет. Четирите агенции под шапката на Ogilvy Group пък са се явили общо на 19 конкурса, спечелили са четири (сред които пълното обслужване на "Девин" и BNP Paribas, клон София, и медия планирането на Haribo) и очакват отговор за осем. От декември насам DDB Sofia са участвали на три големи конкурса, имат един спечелен и очакват резултатите от два. Имат обаче и четири нови клиента, които са се обърнали към тях без конкурс. BBDO Group се хвалят със спечелването на два големи конкурса – за медийно и творческо обслужване.

Според данните на Be Media Consultant бюджетите на повечето от търсещите си в момента рекламни агенции компании са се увеличили през 2012 г. Тази статистика обаче не включва бонусите и отстъпките, които получават рекламодателите. Вместо като абсолютни стойности тези числа трябва да се взимат като ориентир за съотношението между рекламните бюджети. В действителност много компании или свиват бюджетите си, или дяловете на отделни медийни канали. Според изпълнителния директор на reforma Десислава Олованова например все по-често се пренасочват инвестиции от ATL реклама (от above the line – реклама в телевизия, радио, преса и аутдор) към директна комуникация с дистрибутори и търговци или към дигиталните медии. "По-малките обеми в традиционните медии не значат по-малко работа за нас", коментира Олованова.

Анатомия на един питч

Питчът може да отнеме между три седмици и повече от два месеца. Обикновено агенциите минават през преселекция, в която изпращат портфолио и препоръки; селекция, след която попълват обемна документация за конкурса; първи кръг с бриф и презентация; и втори кръг с (понякога различен) бриф и презентация. След това се договарят финансовите условия. Заместник изпълнителният директор на медия агенция ZenithOptimedia Весела Апостолова разказва, че един от конкурсите, в които участват, е започнал през юни и е приключил едва през януари. "В друг от конкурсите клиентът ни хареса още на първата среща и подписахме договор в рамките на една седмица", допълва обаче тя.

"Организирането на питч не е израз на недоволство от настоящата ни агенция, а начин да сме в крак с пазара", коментира директорът маркетинг и продажби в Moto-Pfohe Александър Костадинов. Компанията е поканила агенции, които нямат автомобилен бранд в портфолиото си, а резултатът ще стане ясен през февруари. "Предизвикахме ги с възможна реална кампания, която може да тръгне в близките месеци", обяснява Костадинов. И допълва, че освен практичност със заданието целят да провокират и дори да подведат агенциите, "защото така можеш да видиш евентуалните силни и слаби страни на агенцията".

От Samsung, които наскоро преизбраха New Moment New Ideas за своя PR агенция, пък обясняват, че е политика на компанията всяка година да провежда конкурс за PR агенция. "От една страна, така следим как се развива пазарът, кои са най-добрите агенция в този бранш", смята Кристина Щерева, която е PR и маркетинг специалист в Samsung Electronics Romania, офис София. И допълва, че конкурсите са стимул за агенциите да генерират нови идеи и да предлагат нови тактики и подходи.

Според Васил Петраков от DDB в конкурсите напоследък все по-често се залагат конкретни тактически цели. Имиджовата реклама на бранда отстъпва пред моментните продажби. "Интересното напоследък е, че в брифовете има и маркетингови, дори социо-политически въпроси", допълва Десислава Олованова. Така на агенциите се налага да дават предсказания за развитие на пазара и обстановката в страната, освен да прилагат творческите си умения. Друга особеност през последните месеци е, че по време на питча клиентите искат да се запознаят с конкретния екип, който ще ги обслужва. "Искат да разберат дали има нужната химия и дали агенцията действително има капацитет да ги обслужва", смята Олованова. Обикновено обаче за питчове агенциите мобилизират хората, които презентират и продават най-добре, а обслужването на спечелените клиенти се поема от друг екип.

"Конкурсите са много, но не знам дали това е знак за раздвижване на пазара, или клиентите търсят начини за оптимизация на бюджетите." Така съсобственикът на The Smarts Гергана Иванова коментира ситуацията на пазара в момента. Агенциите не оценяват ситуацията единодушно. "Напоследък безкрайно трудно се съди за пазара", обяснява Васил Петраков. Според него много клиенти идват с малки тактически брифове и не са готови за дългосрочни договори. Работата на проект продължава да е масова практика, без да се отчитат негативните ефекти и разпокъсването на комуникацията, смята и PR мениджърът в Ogilvy Group Мира Гатева. "Описаните бюджети са само за брифа и ако спечелиш конкурса, трябва да работиш с абсолютно различен бриф и бюджет", казва още Петраков. На обратното мнение обаче е Александър Дурчев, според когото в момента има концентрация на конкурсите за годишно обслужване. "Има стремеж към по-дългосрочна работа, за партньорство в изграждането на комуникационна стратегия и съответно внимателен подбор в началото на годината", смята той.

Микрореволюция

Проблемът с питчовете е, че отнемат огромен ресурс на агенциите. Затова и когато в един конкурс са поканени повече от пет агенции, често много от тях се отказват. Изпълнителният директор на BBDO Group София Пенева обяснява, че Българската асоциация на рекламодателите и асоциацията на комуникационните агенции имат правила за провеждането на конкурси – задание, брой на поканените агенции и таксата, която рекламодателите трябва да им платят за участието. "Въпреки че всички са съгласни, че е правилно и полезно, клиентите продължават да организират конкурси без ясен бриф, процес и цели, а агенциите масово участват в тях", коментира Пенева.

От повече от година обаче Saatchi & Saatchi се опитват да наложат различен подход на пазара. "Смятаме конкурсите за остаряла форма. Алтернативата е не да се фокусираш върху конкретен бриф за конкурса, а да анализираш стратегията на марката в по-дългосрочен план, например за две години напред", коментира изпълнителният директор на агенцията Милин Джалалиев. През 2012 г. агенцията е била поканена на общо 20 конкурса, 11 от които е отказала именно защото рекламодателят не се е съгласил на предложения нов подход. "Идеята работи по-добре при български компании, тъй като имаме по-добър достъп до клиента", смята Джалалиев. Чуждестранните компании имат по-тежки структури и по-трудно биха могли да вземат решението да не правят конкурс, допълва той.

Конкурсите тази година са повече, но надали и разпределените пари на пазара ще са повече. От агенциите отново предвиждат свити бюджети, оптимизации, подкрепяне на една марка за сметка на друга и частично компенсиране от страна на нови и малки рекламодатели. Резултатите от първото тримесечие обикновено са тези, от които може да последва раздвижване – но надали повече от 5 – 10%. Нови играчи, които да вдигнат залога – няма.

*питч – рекламен конкурс

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 22.10.2011

Над 15 млн. лв. са похарчили министерствата за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони. До края на 2013-а те ще профукат още 150 млн. лева. Други милиони отиват за билбордове и реклами на отделните проекти по еврофондовете, които се реализират от общините, пътната агенция и други институции. Ефектът обаче е нулев. Нито "публиката" е по-наясно, нито усвояването на средства е нараснало сериозно. Над две трети от българите дори не си спомнят каквато и да било рекламна кампания.
Всичко това недвусмислено показва, че прахосването на купища пари за брошури и клипове въобще не постига заложената от Европейския съюз цел – обществото да е информирано. За слабата ефективност на рекламите призна и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. "Те изпълняват задължителните цели – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него, но не постигат голямата цел – съпричастност към проектите", каза той пред "БАНКЕРЪ".
По-неприятното е, че няма изгледи нещата да се променят. Причината е, че всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е писан още в началото на програмния период през 2007-а, а днес, когато се изпълнява, ситуацията вече е съвсем различна. Независимо от това никой не се наема

да обнови медийните планове

В момента продължават да се рекламират мерки, по които средствата са изчерпани. А други, които не са популярни, тънат в неведение. "Има дефекти още в изначалната кройка, докато са мислени оперативните програми. Като обясним на обществото например, че програмата "Регионално развитие" финансира ремонти в публични сгради, това по принцип не е лошо. Хората, като видят, че се ремонтира детска градина или училище, знаят, че се прави с пари от Евросъюза. Каква е обаче добавената стойност от това? Нима очакваме някой да се ентусиазира и да кандидатства сам по оперативната програма, чиито бенефициенти са общините?", чуди се министър Дончев. Според него "не е достатъчно еднопосочно да подаваме сигнал, че правим даден проект и точка. По-скоро трябва да се опитаме чрез използването на различни интерактивни методи да разберем какво искат хората. За съжаление за това досега никога не се е говорило".
Какво всъщност се случва у нас? Прави се проект и се провежда някаква информационна кампания по време на изпълнението му. Но не и в периода на неговата подготовка, когато необходимостта от такава кампания е най-голяма. Или, ако продължим с примера на министър Дончев за училищата, има решения кои обекти да бъдат ремонтиран и кои не, по какъв начин да се извърши реконструкцията и т. н., само че никой не разбира как всъщност се вземат тези решения. Далеч по-разумно и целесъобразно би било съответните местни власти предварително да разясняват, да съгласуват и да събират мнения за подготвяната инвестиция. Така и съпричастността на обществото ще е по-голяма, и информираността му, което няма как да се постигне само с рекламни елементи.
Противно на тази логика през следващите години разходите за листовки, билбордове и неразбираеми клипове

ще набъбнат значително

Подсказва го общият бюджет на комуникационните планове на еврофондовете – над 165 млн. лева. С други думи, до края на 2013-а ще бъдат похарчени десет пъти повече от средствата за последните пет години. И най-интересното е, че никога не може да се хване колко листовки точно са отпечатани и раздадени. От хвърчащи листчета се краде най-лесно.
Безспорно най-промотираната програма ще продължи да бъде тази за развитието на селските райони. Комуникационният й план надхвърля 36 млн. лв., от които досега са похарчени едва около четири милиона. Сумата обаче бързо ще нарасне, тъй като само през последните няколко месеца Министерството на земеделието и храните е обявило една дузина нови обществени поръчки за информационни дейности на обща стойност няколко милиона лева. До броени дни например предстои да стане ясно кой ще прибере 680 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. През 2010-а за същата поръчка бяха дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо", в който влизат "Аргент 2002" (чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова) и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Според документацията цялостната концепция, идейните проекти за рубриките и графикът за производството им трябва се съгласуват със земеделското министерство или консултанта, за избора на който все още върви процедура. Но е известно, че за съветите си въпросният консултант ще получи 200 хил. лева.
Пред приключване е и

търгът за идейни проекти

печат и монтаж на външна реклама на програмата за селските райони. Предвидената сума е 500 хил. лв., а изискването е билбордовете да ни информират в продължение на 12 месеца. За изготвянето им през тази година бяха похарчени 400 хил. лв., като за целта бе избрана "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-Фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а същата фирма бе избрана от земеделското ведомство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а тя извършва подобна услуга, но за здравното министерство, за което получава над 450 хил. лева.
Търси се и нова компания за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции, като предвидените пари са 280 хил. лева. Досега с тази задача бе натоварен консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова.
За популяризиране на Програма за развитие на селските райони и тази година ще бъде направен специален филм (в 100 хил. тираж), който ще се разпространи чрез някои от националните всекидневници. Заделените средства са 450 хил. лв. – със 150 хил. повече от миналогодишната процедура, когато за изпълнител бе избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще". В него влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР"), "От-до консулт", както и група нефизически лица. Според информационната система "Дакси" управител на консорциума е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева.
Други 500 хил. лв. ще бъдат дадени за интернет рекламирането на същата тази "селскостопанска" програма. Избраната за изпълнител фирма ще трябва да направи и публикува не по-малко от 30 банера в национални интернет сайтове, социални мрежи и блогове и още 50 в регионални сайтове. Същият брой ще са експертните и информационните материали.
Добре с поверената му оперативна програма,

чийто комуникационен план е 23.5 млн. лева

се справя и транспортното министерство. Близо половин милион ще бъдат дадени за рекламни и информационни материали, като процедурата е разделена в три обособени позиции. Така кандидатите ще могат да участват само за изработването на рекламни диплянки, на печатни материали или клипове и интернет банери.
Далеч по-апетитна хапка обаче е процедурата за избор на фирма, която да разработи информационна кампания в печатни медии с национално и регионално покритие. Бюджетът, с който победителят в конкурса ще разполага, е почти един милион лева. Изискването е да се подготвят различни рекламни карета (с размер най-малко 1/4 вестникарска страница), да се представи график за публикуването им и да се посочат най-подходящите издания за поместването им. Според документацията каретата трябва да са поместени в не по-малко от десет всекидневника и две седмични издания с широко национално и регионално покритие, както и в пет регионални вестника. Освен това е предвидено да има експертни и информационни публикации за допълнително разясняване и съветване към целевите групи. Под такива пък се разбира специалисти, интересуващи се от транспортна политики и икономически въпроси, транспортния и строителния бизнес, неправителствени организации, държавни и общински служители, народни представители, други държави-членки на ЕС, международни организации, бизнес консултанти и правни компании, изследователи и студенти, журналисти, медийни организации…
От Министерството на транспорта обясняват, че целта на тази кампания е "да се осигури необходимото ниво на информираност на обществото за проектите, финансирани по оперативната програма "Транспорт", както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази програма". Всеки обаче може да прецени доколко подобни намерения могат да се постигнат само с рекламни карета. Още повече че видяхме резултата от такава кампания, само че при селските райони.
Сериозни реклами ще има и за другите оперативни програми. След като през последните две години "Административен капацитет" съвсем зацикли, финансовото министерство се зае

да я промотира сред обществото

Сега ведомството търси фирма, която да проведе медийна, информационна, рекламна и интернет кампания, както и да отпечата и разпространи съответните материали. В заданието на поръчката е записано, че популяризирането ще стане "чрез публикации в медиите, платени обяви и съобщения". Предвидените за целта средства са 347 775 лева.
Подобно е положението и при програмата "Човешки ресурси". За нея Агенцията по заетостта е обявила поръчка с предмет "Изработване и доставка на печатни, информационни и рекламни материали, публикации в медии", като прогнозната стойност е над 360 хил. лева. За популяризирането на програма "Регионално развитие" в началото на месеца бяха дадени близо 130 хил. лв. на "БГМАП" ООД, чийто мажоритарен собственик и управител е Виолета Костова. Сега върви и втора поръчка, но този път за рекламни сувенири. Така за химикалки, папки и ключодържатели ще бъдат похарчени 3000 лева. За по-луксозните им разновидности, изработени от кожа и метал, са предвидени 45 хил. лв., а за тези от стъкло и дърво – 21 хил. лева. За флаш памети, часовници и други електронни сувенири има 30 хил. лв., а още 10 хил. лв. са заделени за порцеланови чаши.

Стр. 1, 23

в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

в. Банкеръ | 22.04.2011

Не е тайна, че в туристическия сектор се Въртят много пари и истинските печалби са в пъти по-големи от официално обявените. Едва ли има човек, който да не знае от опит какъв е арсеналът на нашенските бизнесмени в надпреварата за трупане на пачки, но със сигурност малко хора подозират за парите, изкарвани покрай курортистите от едни други предприемачи. Става дума за отбрани рекламни и пиар агенции, на които държавата плаща сериозни суми, за да популяризират България като туристическа дестинация. Само през 2011-а за реклама на страната ни по света са предвидени 34 млн. лева. Поголямата част от тях – 26 млн. лв., ще дойдат по линия на оперативната програма "Регионално развитие", а останалите 8 млн. лв. са заложени в държавния бюджет. Кой точно ще се облажи от тези милиони Все още е рано да се каже, но ако погледнем резултатите от миналата година, картинката значително се изяснява.
Една от най-големите поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през 2010а например е за провеждането на "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България". Целта е била да се изберат фирми, които да организират промоционални събития и реклами, да подготвят откриването на летния и зимния туристически сезон, съпътстващите ги мероприятия и т.н. От обявлението става ясно, че победителят е разполагал с близо 3.8 млн. лева осигурени от оперативната програма "Регионално развитие". Договорите за изпълнението на поръчката обаче са сключени чак в средата на летния сезон на 23 юли, което до голяма степен обезсмисля организирането на каквито и да е мероприятия, особено пък за откриването на летния сезон. Но както се казва има едни пари, които трябва да бъдат похарчени, а за какво и как ще стане това е без особено значение.
В случая за организиране на десет събития, свързани с туризма, и шест прояви за откриване на летен (!) и зимен туристически сезон "Публисис" на Николай Неделчев взима над 100 хил. лева. Но големият пай се "пада" на регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество "Про ивент бизнес груп партнерс 3". То печели три от четирите обособени позиции в търга – за изготвяне, отпечатване и поставяне на 80 тематични билборда, за създаване на интернет сайт и за рекламна дейност чрез телевизия, радио и печатни медии. Важна подробност е, че цялото това начинание е трябвало да се извърши само за срок от четири месеца до края на ноември 2010-а. Още по-любопитното е кой стои зад "Про ивент бизнес груп партнерс 3"?
Според електронния регистър Дакси собственици на дружеството поравно са "ОМ София", "Метрополис груп", "Реформа адвъртайзинг" и група нефизически лица. Мажоритарен собственик на първата фирма е управителката на рекламна агенция Ogilvy и съпруга на продуцента Нико Тупарев – Екатерина Попова-Тупарева. "Метрополис груп" пък е лидер на пазара на външна реклама и се управлява от борд на директорите, в който влизат Христо Гюрговски, Нели Луски, Марк Десбиенз, Евгени Йонов и Александър Тошев. Самият Тошев е и управител на "Про ивент бизнес груп партнерс 3", участва в ръководството на други 31 фирми и има собственост в 21 компании.
В "Реформа адвъртайзинг" също има интересни имена. Освен трите дъщери на шефа на социологическата агенция "Галъп интернешънал" Андрей Райчев – Вера, Стела и Ана Илза, в ръководството на фирмата са още Десислава Тодорова-Олованова и водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ – Мирослава Баджева. Последните две дами не за първи път успяват да се доберат до държавните поръчки за реклама. През миналата година, чрез фирмата си "От-до консулт", те спечелиха 300 хил. лв. от земеделското министерство за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение чрез национален всекидневник на два 60-минутни филма за програмата за селските райони.
Не по-малко внимание заслужава и поръчката за "Изготвяне и разпространение на рекламни брошури за България", която също се финансира от оперативната програма "Регионално развитие". При нея са дадени почти 2.5 млн. лв. за точно 890 хил. листовки и 111 666 компактдиска. Процедурата е разделена на 11 обособени позиции, които в крайна сметка са си поделили само четири фирми:
"Ламбаджиев Стандарт", "МАГ Адвъртайзинг", "Бранд Ню Айдиъс" и консорциум "Дакс Партньори". Трима от отстранените участници – "Одисея – Ин Комит", "Икономедиа" и "Мастър Мад", са обжалвали решението пред Комисията за защита на конкуренцията, но антимонополният орган е оставил без уважение исковете им.
Така изработването на имиджовата брошура "България", която да представи страната ни като "дестинация със съвременни курорти, богато културно-историческо наследство, съхранена природа и разнообразни туристически възможности, т.е. място, където туристите има какво да видят, но и има как да се забавляват", е поверено на "Ламбаджиев Стандарт". Според заданието рекламната диплянка трябва да бъде отпечатана в 215 хил. тираж и да е преведена на няколко езика. Мажоритарният собственик и управител на фирмата Бойко Ламбаджиев е пресметнал, че може да направи това срещу 360 хил. лв., колкото е стойността на договора му с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Фирмата на въпросния бизнесмен явно е много добра в рекламната дейност, тъй като през последните две години е била наета общо осем пъти от различни държавни и общински структури. В предишния си брой в. "БАНКЕРЪ" писа подробно за услугите, които тя е предоставяла на Министерството на труда и социалната политика. "Ламбаджиев Стандарт" е прибрала и близо 11 хил. лв. без ДДС, за да осигури публичност на схемата "Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали". Дружеството се е занимавало и с отпечатването на различни издания и материали по поръчка на Народното събрание, от което е спечелило около 20 хил. лева. Негови клиенти са били още Националният център за информация и документация,
Агенцията по заетостта, община Несебър и други. "МАГ Адвъртайзинг" пък е била избрана да подготви четири брошури – "Българското Черноморие", "Зимен туризъм", "Еко и селски туризъм" и "Вино и кухня", всяка в 75-хиляден тираж. Освен на
български език те е трябвало да бъдат преведени на немски, руски, английски, френски и испански и да представят летните и зимните ни курорти, възможностите за водни и ски спортове, природните и културните забележителности, както и традиционни ястия и вина, екопътеки, занаятчийство и други. фирмата се е ангажирала също така да изработи 111 хил. миникомпактдиска, на които да бъдат качени въпросните брошури. За това тя е получила близо 1.3 млн. лева. През март 2010-а "МАГ Адвъртайзинг" печели още 1.5 млн. лв., но този път за провеждането на рекламни кампании на руския пазар. Управител на компанията е Константин Манолов, който ръководи и "Сън медия сървисиз", а мажоритарен собственик е "МАГ комюникейшънс" на 82-годишната Султанка Кралева. Последната фирма обаче се управлява от заместникпредседателя на партия "Новото време" Красен Кралев.
Следващият печеливш от печатането на брошури е "Бранд ню айдиъс". Дружеството е натоварено с подготовката и разпространението на диплянки за културен, балнео- и конгресен туризъм. Техният тираж също е по 75 хил., но за производството им са предоставени 630 хил. лева. "Бранд ню айдиъс" се управлява от Ваня Димитрова и Виктория Миткова, а негов собственик е "България он еър", в което пък дялове притежават пенсионните дружества "ЦКБ Сила" и "Съгласие", Централна кооперативна банка, "България Ер", ЗАД "Армеец", "Пловдивска стокова борса" и "М Сат кейбъл".
Рекламата на спортовете и религиозния туризъм е била поверена на консорциум "Дакс партньори" срещу 330 хил. лева. В обединението влизат "фондация за регионално развитие" и компаниите "Ай Дии Тийм" и "Ни плюс – Макаров и сие". През миналата година втората фирма, чиито собственици са Кирил Макаров и Светлана Тихова, е спечелила още 80 хил. лв. от доставката на информационни материали за Министерството на финансите.
От средствата за туризма добре се е облажило и "България Травъл 2010". Регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество е получило през септември 2010-а над 1.75 млн. лв. за доразвиване на официалната туристическа страница на страната www.bulgariatravel.org и за създаване на мултимедиен каталог на туристическите обекти. Негови собственици са "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов), "Скрийн брадърс" (на Николай Василев и Женя Йорданова), както и "Сиенсис" (със собственици Николай Медаров, Лъчезар Стаменов и Емил Енев). Така е било през 2010а, но сега предстои раздаването на още пари
Пред приключване е поръчката за рекламни сувенири, за която са предвидени близо 1.7 млн. лв. от оперативната програма "Регионално развитие". Има се предвид изработването и разпространението на хиляди чадъри, химикалки, тениски, значки и др. (виж таблицата), които би трябвало да напомнят на чужденците за нашата страна и евентуално да ги накарат отново да дойдат да почиват у нас. Също на финала е и конкурсът за избор на фирма, която да проведе рекламна кампания във Великобритания. За това начинание са предвидени близо 3 млн. лв., срещу които победителят трябва да подготви и организира информационни срещи и три туристически обиколки за английски журналисти в България, по време на които да им бъдат представени възможностите за балнео-СПА, уелнес, гурме, еко и селски туризъм, посещения на винарски изби с дегустации, езда, голф, исторически и културно-познавателен туризъм, туристически преходи и други. Необходимо е да се осигурят и поне 20 рекламни публикации в пресата (рекламни карета, съобщения и материали) за нашата държава в минимум шест специализирани туристически издания във Великобритания. Списъкът продължава с отпечатване на рекламна притурка в Travel Weekly, минимум 250 излъчвания на рекламен клип по Sky News, рекламни билбордове и банери за период от 100 дни с локации Лондон, Шотландия, Южна Англия и други.
Какъв ще е ефектът от всички тези дейности предстои да видим. Но, изглежда, че българските управници са пропуснали факта, че на Запад хората си планират летните почивки още от предишната година и е почти невъзможно да убедиш някой с каквито и да било реклами в последния момент. А да се надяваш, че с няколко билборда и телевизионни клипа ще те помнят за догодина, е повече от абсурдно.

Стр. 24, 25 

в. Банкер | 16.04.2011

МИНИСТЕРСТВАТА ДАВАТ ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ ЗА РЕКЛАМНИ КЛИПОВЕ СЪС СЪМНИТЕЛНА ЕФЕКТИВНОСТ

Да спечели благоразположението на медиите сигурно е мечта на всеки управник. Примерите за "благотворното" влияние на средствата за масова информация върху публичния образ на политика не са един и два. Достатъчно е човек да се загледа в сутрешните блокове на телевизиите или да разлисти страниците на някои от националните ни всекидневници.
Заради отънелите рекламни бюджети в годините на криза е особено подходящо да се купува медиен комфорт. Разбира се, не става въпрос за директно даване на пари или други задкулисни споразумения, а за съвсем законни и до голяма степен прозрачни сделки с подписани договори за реклама или участие в информационни кампании. Специфичното в тях е, че с пари от еврофондовете управляващите си купуват медийно спокойствие, необходимо им, за да не се шуми прекомерно по най-сложните проблеми на обществото – например високите цени и инфлацията.
Заради свития до крайност рекламен пазар през последните месеци държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него, популяризирайки множество мерки и дейности, осъществявани по линия на европейските фондове.
През 2010-а само министерствата са изхарчили десетки милиони левове за рекламни карета, клипове, брошури и всевъзможни информационни материали. Близо 1.4 млн. лв. например бяха дадени за реклами, билбордове и други дейности с идеята да се популяризират седемте оперативни програми на ЕС.
Изпълнението на кампанията, която се проведе в края на миналата година, бе възложено на консорциум "Прозрачност за еврофондовете". В него влизат агенцията "Актив груп" на Моника Йосифова, агенция "Икономика" – дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски, и "ПроМедия продакшън" на медийния консултант Петко Георгиев. Въпреки похарчените немалко пари от бюджета на програмата "Техническа помощ" обаче, анкета на социологическата агенция "Алфа Рисърч" установи, че информираността за структурните фондове на Евросъюза се е подобрила едва с 3-4% в сравнение с година по-рано.
"Кампанията показа, че трябва да се инвестира повече "в срещи на терен", в лични контакти с експерти и информационни дни", коментира тогава министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. И независимо че по думите му през 2011-а не се предвиждали други такива специални информационни мероприятия, от справка в Агенцията за обществени поръчки се вижда, че сега вървятредица нови процедури за такива дейности. Те отново ще осигурят добри приходи за рекламните агенции и приближените до тях медии, които в отговор ще смекчат критиките си към властта. (А дали и колко компетентно ще разяснят европейските програми е съвсем отделен въпрос.) Както се казва: "Не хапи ръката, която те храни"…
За да не помисли някой, че разглеждаме тази тема, тъй като не сме успели да се облажим от държавната баница, ще припомним, че именно журналист от в. "БАНКЕРЪ" спечели голямата награда в конкурса "Еврофондовете в българските медии". И въпреки че той се финансираше с пари от кампанията за популяризиране на оперативните програми, във в. "БАНКЕРЪ" не бе публикувано нито едно рекламно каре. Ропята на държавните ведомства
Те са първият посредник, чрез който европейските пари достигат до българските бенефициенти (получатели). И тяхна е задачата това да стане прозрачно. Най-често обаче чрез конкурси те избират "подходящите" рекламни агенции, които пък правят връзката с "правилните" медии. И обикновено се оказва, че голяма част от парите по всички програми отиват в едни и същи медии.
Така например рубриките за популяризиране на програмата за селските райони са се излъчвали в периода март – октомври 2010-а по осем телевизии и три радиа, за което са платени над 1.1 млн. лева. Най-много пари – по 250 хил. лв., са взели националните телевизии бТВ и "Нова". След тях с 200 хил. лв. се нарежда "Дарик радио". Останалите, сред които "ТВ Европа", "ТВ7", "Про БГ", радио "фокус", както и БНТ и "БНТ Сат", са взели по 60 хил. лева. Както се казва: "Дай Боже всекиму!" Неприятното в случая е, че посочените медии не са избрани с конкурс а са предложени от работна група на самото земеделско министерство, оглавявана от вече бившия заместник-министър Преслав Борисов.
Въпреки че не става дума за суми от споменатия по-горе порядък, публикуването на стандартните реклами и обяви във вестниците също не е за пренебрегване. Или пък "завъртането" на някой телевизионен клип, предизвикващ найчесто смях у публиката. Поважното е: не защо се правят подобни излагации, а как се избират медиите, на които се плаща да ги излъчват?
Механизмът на посредничеството
Най-често министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява търг за избор на изпълнител, който да подготви и реализира рекламна и информационна кампания. По "традиция" такива поръчки се печелят от рекламни, PR или медия агенции, тъй като само те отговарят на предварително заложените изисквания. От тях в голяма степен зависи и към кои медии ще бъде насочена рекламата, за да е тя максимално ефективна. Това обаче невинаги е така, тъй като възложителите могат предварително да определят рекламния микс – още в документацията на обществената поръчка. Казва се например, че е необходимо кампанията да върви в три национални всекидневника с над определен тираж или пък да се излъчва по три национални ефирни телевизии. Обяснението на министерствата за подобни ограничения е, че по този начин се постига максимално покриване на целевата аудитория, което звучи твърде семпло, да не кажем непрофесионално. И тъй като в министерствата работят специалисти по всичко, някой такъв предвидливо е посочил медиите, чието отношение към властта е важно за нея.
Колкото до това, кой дава най-много пари за реклами – безспорен лидер е Министерството на земеделието и храните. Оглавяваното от Мирослав Найденов ведомство, което спокойно може да бъде прекръстено на Министерство на пиара и рекпамата е обявило една дузина обществени поръчки за информационни дейности през последната година. На 7 април 2010-а е подписан договорът за "създаване на цялостна концепция за информационна кампания, изготвяне на всички материали за печатните медии, консултиране на всички рубрики в електронни медии, наблюдение на изпълнението и координиране на информационната кампания". Задачата е възложена на "Д енд Д – Агенция за проучване и връзки с обществеността", като за целта са й платени 304 хил. лв. без ДДС. В случая обаче наемането на консултант е било повече от безпредметно, тъй като планът за информационната кампания и за всички съпътстващи дейности вече е бил готов. Доказателство за това е и фактът, че още преди подписването на контракта с "Д енд Д" министерството е обявило по-голямата част от процедурите за реклами. Случайно или не, "Д енд Д" е една от агенциите, които работиха по предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 година. Според Търговския регистър мажоритарен собственик на фирмата с 2310 от общо 2500 акции е Диана Дамянова медийният съветник на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. "Д енд Д" има и половината акции в съвместно дружество с медийния бос Красимир Гергов – "РА Крес".
Харчовете на европейски пари от Мирослав-Найденовото ведомство продължават с над 400 хил. лв. за изготвяне и изпълнение на външна реклама по информационната кампания на Програмата за развитие на селските райони. В процедурата са участвали 14 фирми, но след подписаното на 10 юни 2010-а споразумение средствата са дадени на "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а фирмата е избрана от същото министерство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а извършва подобна услуга, но за здравното ведомство, за което получава над 450 хил. лева.
Почти всички останали реализирани проекти за външна реклама на "Рекламна агенция Киви" са възложени от Първа инвестиционна банка. Това може да се обясни с факта, че Ел-фелеки и Олеков участват в ръководството на сдружение "Софийски тенис клуб", където партньор им е председателят на Българската асоциация по ски и основен акционер в банката Цеко Минев.
Нови 300 хил. лв. земеделското министерство за деля за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение, чрез национален всекидневник, на два 60-минутни филма (в 100 хил. тираж) за програмата за селските райони. Този път за победител е избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще" в който влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР") и "От-до консулт", както и група нефизически лица. Вестникът, който те избират за разпространението на филмите, е "Стандарт".
Според информационната система "Дакси" управител на "Консорциум Европейско бъдеще" е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". Той е управляващ и на "Консорциум Интегрирани европейски транспортни мрежи в България". Въпросното обединение е сред кандидатите в обявената в началото на годината от транспортното министерство обществена поръчка за организация и провеждане на публични събития за оперативна програма "Транспорт". Прогнозната й стойност е 400 хил. лв., като се очаква до дни да бъде обявено името на победителя.
В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева. Водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ участва още в управлението на "Ирис" ПР, "Болкан Медиа Груп" и "Реформа Адвъртайзинг".
Още близо 300 хил. лв. са дадени за разработване на консултантска рубрика и за излъчването й от 28 регионални радиостанции. За изпълнението на тази задача на 16 август 2010-а е избран консорциумът "Прайм тайм Кренбърис" в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова. Освен с тази поръчка през миналата година въпросната агенция се е занимавала и с два проекта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Единият е за провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали, а другият – за разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт. Любопитна подробност около Цуцекова е, че съпругът й Живко Гинчев е личният пиар на шахматиста Веско Топалов.
За изработване и излъчване на петминутна специализирана рубрика в телевизионни канали от ведомството, ръководено от Мирослав Найденов, са дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо" в който влизат "Аргент 2002" и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Изискването е било клиповете да се въртят в повече от 60 телевизии и в тях да участват земеделски производители и други бенефициенти, както и експерти от Министерството на земеделието и от Държавен фонд "Земеделие".
На 15 декември 2010-а "Аргент 2002", чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова, печели и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. фирмата участва и в редица други консорциуми – като чрез "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка. "Аргент 2002" си партнира и със споменатата вече "Прайм тайм", но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Най-много пари – близо 2.1 млн. лв., е предвидило земеделското ведомство за публикуването на материали в национални и регионални всекидневници и седмични печатни издания. Задачата е възложена в края на миналата година на "Арчър Айдиас" АД което се управлява от Вихра Хаджиганчева и Даниела и Анани Явашеви, а от няколко седмици и резултатите вече са налице. Вярно, че според заданието рекламите трябва да се публикуват в над 80 издания (виж таблицата), но е някак странно, че каретата се появяват и в някои "жълти" издания, които са доста далеч като тематика от българските фермери. Обяснението на земеделското министерство е, че така информацията ще достигне до максимален брой читатели, защото срокът за приемане на заявления за "Агроекологични плащания" е до 15 май. Мотото на рекламната кампания е "Европа дава ръка на биологичните производители". Конкретно тези производители у нас все още не са си получили плащанията от 2009 г., но ето че сега ги канят да подават заявка за 2011-а…
С популяризирането на мерки по програмата за селските райони се занимава и консорциумът "Грейн Мастър" на който са платени над 930 хил. лева. Мажоритарен собственик на фирмата със 70% е "Грейн Адвертайзинг" на Мартин Батков, брат на адвокат Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова.
"Акциите" на Министерството на земеделието не свършват дотук. Сега вървят още няколко процедури за различни рекламни дейности, по които ще бъдат раздадени други стотици хиляди лева. Най-заплетено е положението в конкурса за осигуряване на излъчване на рекламно-информационни видеоклипове в национални и регионални телевизии, за който са предвидени близо 600 хил. лева. За победител в него бе избран консорциумът между "Тандем Ирена 2- 90" ООД (със собственик Цветан Георгиев) и "Книгоиздателска къща Труд" ООД. Другият участник "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов, който преди време бе свързан с медийния бизнес на ТИМ) обаче обжалва процедурата с твърдението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не е извършила оценяването съгласно приетата от възложителя методика. Комисията за защита на конкуренцията не уважи жалбата на "Медиа планинг груп", но се чака и крайното решение на Върховния административен съд.
След всичко казано едва ли може да има някакво съмнение колко големи възможности за влияние върху медиите предоставят на властта еврофондовете. И нищо чудно с наближаването на изборите рекламите за тях да се поувеличат, а и благодарностите към рекламодателите…

Стр. 1, 16, 17

в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация

в. 24 часа | 21.12.2010 

Българската агенция "Реформа" спечели награда за реклама на престижния фестивал "Епика" с нестандартна идея.
Тя успешно рекламира в пресата през годината първото частно гробище "Бояна парк" в София, а свежите слогани станаха причина да грабне и приза. "Реформа" взе бронз в категорията за печатна реклама.
Epica Awards е един от най-престижните европейски рекламни фестивали, който се прави всяка година в Париж.
Тази година в него участваха 3155 проекта на 530 агенции от 48 държави.
Сред тях има още 4 български агенции – The Smarts, "Ноубъл графикс", "Актив комюникейшънс" и Publicis, c общо 19 реклами. Бронзът за "Реформа" обаче е единствената награда за българска рекламна агенция тази година. Наградени са 69 агенции.
"Ние сме локална агенция, но с глобално мислене, наградата ни го показва", каза Десислава Олованова, шеф на "Реформа".

Стр. 30

в. Дневник, Компании & Финанси | 15.12.2010

"БГ принтмедия" ООД е създадена през август тази година. Според Търговския регистър в момента съдружници във фирмата са австрийската "БГ приватинвест" (с дял за 53 лв.) и Любомир Павлов (с дял от 47 лв.). Последният е и управител на "БГ принтмедия" заедно с Христо Грозев. При създаването на дружеството то е било собственост изцяло на Павлов. Той е притежавал дялове лично и чрез компанията си "Финансова консултантска компания" ЕООД. През октомври 2010 г. става прехвърляне на дялове. Тогава мажоритарен пакет в "БГ принтмедия" придобива "БГ приватинвест". Според извлечение от фирмените документи на "БГ приватинвест", направено от Първи търговски съд във Виена и приложено в българския търговски регистър, капиталът на фирмата е 35 000 евро. От него по 11 550 евро притежават Даниел Руц и Карл Хабсбург, а Христо Грозев държи 11 900 евро.
Според публикации в пресата тримата са партньори и в медийната група Altelys, чиито интереси са основно в проекти в Източна Европа, но притежава електронни и печатни медии в Холандия. А Altelys е собственик на дружеството "Стевиа комюникейшънс" (Stevia Communications), което през юни 2009 г. беше обявено като новия съсобственик в новинарската телевизия "Европа". Тогава Емил Стоянов (настоящ евродепутат от ГЕРБ) съобщи, че "Стевиа" ще придобие 50%. Той не назова цена, а само намерения на австрийската компания за инвестиции. Справка в Търговския регистър вчера показа, че сделката явно не е финализирана, защото информация за нов съсобственик не е отразена във фирмените документи нито на "Телевизия Европа" АД, нито в дружеството-шапка "Бета 1" АД. Отбелязано е само напускането на Стоянов. "Стевиа комюникейшънс" фигурира единствено в регистрацията на медия агенция "Агента ИК", в която притежава 50%. Другият съдружник във фирмата е Десислава Тодорова-Олованова (която има участие в други рекламни и PR агенции). Според документите в това дело Карл Хабсбург притежава и управлява "Стевиа".
За германеца Даниел Руц публично известно е, че е финансов експерт и живее в Лондон. Българският им партньор Христо Грозев е бивш директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (тя притежава у нас "БГ радио", "Радио 1", радио и телевизия City и други). Той живее във Виена, но през последните две години беше консултант по няколко медийни проекта в България. На ВВТ в началото на 2009 г. (включително преговаряше за покупката й от името на инвеститор), на Re:TV, а според запознати от името на настоящите си партньори е преговарял и за покупката на ТВ7. Не е ясно дали се познава с Любомир Павлов покрай тази телевизия или по-отдавна. В началото на 2009 г. Павлов продаде ТВ7, като консултант по сделката беше Ирена Кръстева, собственик на "Нова българска медийна група". Тогава беше обявено, че консултантът поема и оперативното управление на медиите. Заедно с ТВ7 Павлов продаде и вестник "Експрес". Медийните интереси на бившия банкер и близък приятел на Стефан Софиянски са по-стари – още от зората на прехода той става председател на издателския синдикат на вестник "Демокрация". През 1993 г. създава радио "Експрес" и започва да издава и едноименния вестник. В края на 2005 г. влиза в тв бизнеса с ТВ7, две години по-късно възражда и всекидневника "Експрес". В края на ноември "Капитал" съобщи, че Павлов е консултант на бъдещия нов собственик на ITV Partners, "Сателайт БГ". Компанията е поканена да стабилизира сателитната телевизия от кредитора й Уникредит Булбанк, който я обяви за продажба заради дълг от 16.5 млн. евро. "Сателайт БГ" е 90% собственост и се управлява от Иван Ханджиев – член на борда на дружеството на Павлов "Деница имоти". Огнян Донев, чиято форма на участие все още не е официално известна, е сред най-големите български предприемачи. Той има дялови участия или присъства в управлението на около 40 фирми. Сред тях са фармацевтичните компании "Софарма", "Унифарм", "Българска роза Севтополис", дистрибуторът на лекарства "Софарма трейдинг", холдингът "Доверие". През ноември Донев беше избран за председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) – най-голямата работодателска организация в страната.

Стр. 1