в. Банкеръ | 22.04.2011

Не е тайна, че в туристическия сектор се Въртят много пари и истинските печалби са в пъти по-големи от официално обявените. Едва ли има човек, който да не знае от опит какъв е арсеналът на нашенските бизнесмени в надпреварата за трупане на пачки, но със сигурност малко хора подозират за парите, изкарвани покрай курортистите от едни други предприемачи. Става дума за отбрани рекламни и пиар агенции, на които държавата плаща сериозни суми, за да популяризират България като туристическа дестинация. Само през 2011-а за реклама на страната ни по света са предвидени 34 млн. лева. Поголямата част от тях – 26 млн. лв., ще дойдат по линия на оперативната програма "Регионално развитие", а останалите 8 млн. лв. са заложени в държавния бюджет. Кой точно ще се облажи от тези милиони Все още е рано да се каже, но ако погледнем резултатите от миналата година, картинката значително се изяснява.
Една от най-големите поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през 2010а например е за провеждането на "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България". Целта е била да се изберат фирми, които да организират промоционални събития и реклами, да подготвят откриването на летния и зимния туристически сезон, съпътстващите ги мероприятия и т.н. От обявлението става ясно, че победителят е разполагал с близо 3.8 млн. лева осигурени от оперативната програма "Регионално развитие". Договорите за изпълнението на поръчката обаче са сключени чак в средата на летния сезон на 23 юли, което до голяма степен обезсмисля организирането на каквито и да е мероприятия, особено пък за откриването на летния сезон. Но както се казва има едни пари, които трябва да бъдат похарчени, а за какво и как ще стане това е без особено значение.
В случая за организиране на десет събития, свързани с туризма, и шест прояви за откриване на летен (!) и зимен туристически сезон "Публисис" на Николай Неделчев взима над 100 хил. лева. Но големият пай се "пада" на регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество "Про ивент бизнес груп партнерс 3". То печели три от четирите обособени позиции в търга – за изготвяне, отпечатване и поставяне на 80 тематични билборда, за създаване на интернет сайт и за рекламна дейност чрез телевизия, радио и печатни медии. Важна подробност е, че цялото това начинание е трябвало да се извърши само за срок от четири месеца до края на ноември 2010-а. Още по-любопитното е кой стои зад "Про ивент бизнес груп партнерс 3"?
Според електронния регистър Дакси собственици на дружеството поравно са "ОМ София", "Метрополис груп", "Реформа адвъртайзинг" и група нефизически лица. Мажоритарен собственик на първата фирма е управителката на рекламна агенция Ogilvy и съпруга на продуцента Нико Тупарев – Екатерина Попова-Тупарева. "Метрополис груп" пък е лидер на пазара на външна реклама и се управлява от борд на директорите, в който влизат Христо Гюрговски, Нели Луски, Марк Десбиенз, Евгени Йонов и Александър Тошев. Самият Тошев е и управител на "Про ивент бизнес груп партнерс 3", участва в ръководството на други 31 фирми и има собственост в 21 компании.
В "Реформа адвъртайзинг" също има интересни имена. Освен трите дъщери на шефа на социологическата агенция "Галъп интернешънал" Андрей Райчев – Вера, Стела и Ана Илза, в ръководството на фирмата са още Десислава Тодорова-Олованова и водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ – Мирослава Баджева. Последните две дами не за първи път успяват да се доберат до държавните поръчки за реклама. През миналата година, чрез фирмата си "От-до консулт", те спечелиха 300 хил. лв. от земеделското министерство за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение чрез национален всекидневник на два 60-минутни филма за програмата за селските райони.
Не по-малко внимание заслужава и поръчката за "Изготвяне и разпространение на рекламни брошури за България", която също се финансира от оперативната програма "Регионално развитие". При нея са дадени почти 2.5 млн. лв. за точно 890 хил. листовки и 111 666 компактдиска. Процедурата е разделена на 11 обособени позиции, които в крайна сметка са си поделили само четири фирми:
"Ламбаджиев Стандарт", "МАГ Адвъртайзинг", "Бранд Ню Айдиъс" и консорциум "Дакс Партньори". Трима от отстранените участници – "Одисея – Ин Комит", "Икономедиа" и "Мастър Мад", са обжалвали решението пред Комисията за защита на конкуренцията, но антимонополният орган е оставил без уважение исковете им.
Така изработването на имиджовата брошура "България", която да представи страната ни като "дестинация със съвременни курорти, богато културно-историческо наследство, съхранена природа и разнообразни туристически възможности, т.е. място, където туристите има какво да видят, но и има как да се забавляват", е поверено на "Ламбаджиев Стандарт". Според заданието рекламната диплянка трябва да бъде отпечатана в 215 хил. тираж и да е преведена на няколко езика. Мажоритарният собственик и управител на фирмата Бойко Ламбаджиев е пресметнал, че може да направи това срещу 360 хил. лв., колкото е стойността на договора му с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Фирмата на въпросния бизнесмен явно е много добра в рекламната дейност, тъй като през последните две години е била наета общо осем пъти от различни държавни и общински структури. В предишния си брой в. "БАНКЕРЪ" писа подробно за услугите, които тя е предоставяла на Министерството на труда и социалната политика. "Ламбаджиев Стандарт" е прибрала и близо 11 хил. лв. без ДДС, за да осигури публичност на схемата "Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали". Дружеството се е занимавало и с отпечатването на различни издания и материали по поръчка на Народното събрание, от което е спечелило около 20 хил. лева. Негови клиенти са били още Националният център за информация и документация,
Агенцията по заетостта, община Несебър и други. "МАГ Адвъртайзинг" пък е била избрана да подготви четири брошури – "Българското Черноморие", "Зимен туризъм", "Еко и селски туризъм" и "Вино и кухня", всяка в 75-хиляден тираж. Освен на
български език те е трябвало да бъдат преведени на немски, руски, английски, френски и испански и да представят летните и зимните ни курорти, възможностите за водни и ски спортове, природните и културните забележителности, както и традиционни ястия и вина, екопътеки, занаятчийство и други. фирмата се е ангажирала също така да изработи 111 хил. миникомпактдиска, на които да бъдат качени въпросните брошури. За това тя е получила близо 1.3 млн. лева. През март 2010-а "МАГ Адвъртайзинг" печели още 1.5 млн. лв., но този път за провеждането на рекламни кампании на руския пазар. Управител на компанията е Константин Манолов, който ръководи и "Сън медия сървисиз", а мажоритарен собственик е "МАГ комюникейшънс" на 82-годишната Султанка Кралева. Последната фирма обаче се управлява от заместникпредседателя на партия "Новото време" Красен Кралев.
Следващият печеливш от печатането на брошури е "Бранд ню айдиъс". Дружеството е натоварено с подготовката и разпространението на диплянки за културен, балнео- и конгресен туризъм. Техният тираж също е по 75 хил., но за производството им са предоставени 630 хил. лева. "Бранд ню айдиъс" се управлява от Ваня Димитрова и Виктория Миткова, а негов собственик е "България он еър", в което пък дялове притежават пенсионните дружества "ЦКБ Сила" и "Съгласие", Централна кооперативна банка, "България Ер", ЗАД "Армеец", "Пловдивска стокова борса" и "М Сат кейбъл".
Рекламата на спортовете и религиозния туризъм е била поверена на консорциум "Дакс партньори" срещу 330 хил. лева. В обединението влизат "фондация за регионално развитие" и компаниите "Ай Дии Тийм" и "Ни плюс – Макаров и сие". През миналата година втората фирма, чиито собственици са Кирил Макаров и Светлана Тихова, е спечелила още 80 хил. лв. от доставката на информационни материали за Министерството на финансите.
От средствата за туризма добре се е облажило и "България Травъл 2010". Регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество е получило през септември 2010-а над 1.75 млн. лв. за доразвиване на официалната туристическа страница на страната www.bulgariatravel.org и за създаване на мултимедиен каталог на туристическите обекти. Негови собственици са "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов), "Скрийн брадърс" (на Николай Василев и Женя Йорданова), както и "Сиенсис" (със собственици Николай Медаров, Лъчезар Стаменов и Емил Енев). Така е било през 2010а, но сега предстои раздаването на още пари
Пред приключване е поръчката за рекламни сувенири, за която са предвидени близо 1.7 млн. лв. от оперативната програма "Регионално развитие". Има се предвид изработването и разпространението на хиляди чадъри, химикалки, тениски, значки и др. (виж таблицата), които би трябвало да напомнят на чужденците за нашата страна и евентуално да ги накарат отново да дойдат да почиват у нас. Също на финала е и конкурсът за избор на фирма, която да проведе рекламна кампания във Великобритания. За това начинание са предвидени близо 3 млн. лв., срещу които победителят трябва да подготви и организира информационни срещи и три туристически обиколки за английски журналисти в България, по време на които да им бъдат представени възможностите за балнео-СПА, уелнес, гурме, еко и селски туризъм, посещения на винарски изби с дегустации, езда, голф, исторически и културно-познавателен туризъм, туристически преходи и други. Необходимо е да се осигурят и поне 20 рекламни публикации в пресата (рекламни карета, съобщения и материали) за нашата държава в минимум шест специализирани туристически издания във Великобритания. Списъкът продължава с отпечатване на рекламна притурка в Travel Weekly, минимум 250 излъчвания на рекламен клип по Sky News, рекламни билбордове и банери за период от 100 дни с локации Лондон, Шотландия, Южна Англия и други.
Какъв ще е ефектът от всички тези дейности предстои да видим. Но, изглежда, че българските управници са пропуснали факта, че на Запад хората си планират летните почивки още от предишната година и е почти невъзможно да убедиш някой с каквито и да било реклами в последния момент. А да се надяваш, че с няколко билборда и телевизионни клипа ще те помнят за догодина, е повече от абсурдно.

Стр. 24, 25 

в. Банкер | 16.04.2011

МИНИСТЕРСТВАТА ДАВАТ ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ ЗА РЕКЛАМНИ КЛИПОВЕ СЪС СЪМНИТЕЛНА ЕФЕКТИВНОСТ

Да спечели благоразположението на медиите сигурно е мечта на всеки управник. Примерите за "благотворното" влияние на средствата за масова информация върху публичния образ на политика не са един и два. Достатъчно е човек да се загледа в сутрешните блокове на телевизиите или да разлисти страниците на някои от националните ни всекидневници.
Заради отънелите рекламни бюджети в годините на криза е особено подходящо да се купува медиен комфорт. Разбира се, не става въпрос за директно даване на пари или други задкулисни споразумения, а за съвсем законни и до голяма степен прозрачни сделки с подписани договори за реклама или участие в информационни кампании. Специфичното в тях е, че с пари от еврофондовете управляващите си купуват медийно спокойствие, необходимо им, за да не се шуми прекомерно по най-сложните проблеми на обществото – например високите цени и инфлацията.
Заради свития до крайност рекламен пазар през последните месеци държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него, популяризирайки множество мерки и дейности, осъществявани по линия на европейските фондове.
През 2010-а само министерствата са изхарчили десетки милиони левове за рекламни карета, клипове, брошури и всевъзможни информационни материали. Близо 1.4 млн. лв. например бяха дадени за реклами, билбордове и други дейности с идеята да се популяризират седемте оперативни програми на ЕС.
Изпълнението на кампанията, която се проведе в края на миналата година, бе възложено на консорциум "Прозрачност за еврофондовете". В него влизат агенцията "Актив груп" на Моника Йосифова, агенция "Икономика" – дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски, и "ПроМедия продакшън" на медийния консултант Петко Георгиев. Въпреки похарчените немалко пари от бюджета на програмата "Техническа помощ" обаче, анкета на социологическата агенция "Алфа Рисърч" установи, че информираността за структурните фондове на Евросъюза се е подобрила едва с 3-4% в сравнение с година по-рано.
"Кампанията показа, че трябва да се инвестира повече "в срещи на терен", в лични контакти с експерти и информационни дни", коментира тогава министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. И независимо че по думите му през 2011-а не се предвиждали други такива специални информационни мероприятия, от справка в Агенцията за обществени поръчки се вижда, че сега вървятредица нови процедури за такива дейности. Те отново ще осигурят добри приходи за рекламните агенции и приближените до тях медии, които в отговор ще смекчат критиките си към властта. (А дали и колко компетентно ще разяснят европейските програми е съвсем отделен въпрос.) Както се казва: "Не хапи ръката, която те храни"…
За да не помисли някой, че разглеждаме тази тема, тъй като не сме успели да се облажим от държавната баница, ще припомним, че именно журналист от в. "БАНКЕРЪ" спечели голямата награда в конкурса "Еврофондовете в българските медии". И въпреки че той се финансираше с пари от кампанията за популяризиране на оперативните програми, във в. "БАНКЕРЪ" не бе публикувано нито едно рекламно каре. Ропята на държавните ведомства
Те са първият посредник, чрез който европейските пари достигат до българските бенефициенти (получатели). И тяхна е задачата това да стане прозрачно. Най-често обаче чрез конкурси те избират "подходящите" рекламни агенции, които пък правят връзката с "правилните" медии. И обикновено се оказва, че голяма част от парите по всички програми отиват в едни и същи медии.
Така например рубриките за популяризиране на програмата за селските райони са се излъчвали в периода март – октомври 2010-а по осем телевизии и три радиа, за което са платени над 1.1 млн. лева. Най-много пари – по 250 хил. лв., са взели националните телевизии бТВ и "Нова". След тях с 200 хил. лв. се нарежда "Дарик радио". Останалите, сред които "ТВ Европа", "ТВ7", "Про БГ", радио "фокус", както и БНТ и "БНТ Сат", са взели по 60 хил. лева. Както се казва: "Дай Боже всекиму!" Неприятното в случая е, че посочените медии не са избрани с конкурс а са предложени от работна група на самото земеделско министерство, оглавявана от вече бившия заместник-министър Преслав Борисов.
Въпреки че не става дума за суми от споменатия по-горе порядък, публикуването на стандартните реклами и обяви във вестниците също не е за пренебрегване. Или пък "завъртането" на някой телевизионен клип, предизвикващ найчесто смях у публиката. Поважното е: не защо се правят подобни излагации, а как се избират медиите, на които се плаща да ги излъчват?
Механизмът на посредничеството
Най-често министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява търг за избор на изпълнител, който да подготви и реализира рекламна и информационна кампания. По "традиция" такива поръчки се печелят от рекламни, PR или медия агенции, тъй като само те отговарят на предварително заложените изисквания. От тях в голяма степен зависи и към кои медии ще бъде насочена рекламата, за да е тя максимално ефективна. Това обаче невинаги е така, тъй като възложителите могат предварително да определят рекламния микс – още в документацията на обществената поръчка. Казва се например, че е необходимо кампанията да върви в три национални всекидневника с над определен тираж или пък да се излъчва по три национални ефирни телевизии. Обяснението на министерствата за подобни ограничения е, че по този начин се постига максимално покриване на целевата аудитория, което звучи твърде семпло, да не кажем непрофесионално. И тъй като в министерствата работят специалисти по всичко, някой такъв предвидливо е посочил медиите, чието отношение към властта е важно за нея.
Колкото до това, кой дава най-много пари за реклами – безспорен лидер е Министерството на земеделието и храните. Оглавяваното от Мирослав Найденов ведомство, което спокойно може да бъде прекръстено на Министерство на пиара и рекпамата е обявило една дузина обществени поръчки за информационни дейности през последната година. На 7 април 2010-а е подписан договорът за "създаване на цялостна концепция за информационна кампания, изготвяне на всички материали за печатните медии, консултиране на всички рубрики в електронни медии, наблюдение на изпълнението и координиране на информационната кампания". Задачата е възложена на "Д енд Д – Агенция за проучване и връзки с обществеността", като за целта са й платени 304 хил. лв. без ДДС. В случая обаче наемането на консултант е било повече от безпредметно, тъй като планът за информационната кампания и за всички съпътстващи дейности вече е бил готов. Доказателство за това е и фактът, че още преди подписването на контракта с "Д енд Д" министерството е обявило по-голямата част от процедурите за реклами. Случайно или не, "Д енд Д" е една от агенциите, които работиха по предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 година. Според Търговския регистър мажоритарен собственик на фирмата с 2310 от общо 2500 акции е Диана Дамянова медийният съветник на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. "Д енд Д" има и половината акции в съвместно дружество с медийния бос Красимир Гергов – "РА Крес".
Харчовете на европейски пари от Мирослав-Найденовото ведомство продължават с над 400 хил. лв. за изготвяне и изпълнение на външна реклама по информационната кампания на Програмата за развитие на селските райони. В процедурата са участвали 14 фирми, но след подписаното на 10 юни 2010-а споразумение средствата са дадени на "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а фирмата е избрана от същото министерство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а извършва подобна услуга, но за здравното ведомство, за което получава над 450 хил. лева.
Почти всички останали реализирани проекти за външна реклама на "Рекламна агенция Киви" са възложени от Първа инвестиционна банка. Това може да се обясни с факта, че Ел-фелеки и Олеков участват в ръководството на сдружение "Софийски тенис клуб", където партньор им е председателят на Българската асоциация по ски и основен акционер в банката Цеко Минев.
Нови 300 хил. лв. земеделското министерство за деля за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение, чрез национален всекидневник, на два 60-минутни филма (в 100 хил. тираж) за програмата за селските райони. Този път за победител е избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще" в който влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР") и "От-до консулт", както и група нефизически лица. Вестникът, който те избират за разпространението на филмите, е "Стандарт".
Според информационната система "Дакси" управител на "Консорциум Европейско бъдеще" е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". Той е управляващ и на "Консорциум Интегрирани европейски транспортни мрежи в България". Въпросното обединение е сред кандидатите в обявената в началото на годината от транспортното министерство обществена поръчка за организация и провеждане на публични събития за оперативна програма "Транспорт". Прогнозната й стойност е 400 хил. лв., като се очаква до дни да бъде обявено името на победителя.
В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева. Водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ участва още в управлението на "Ирис" ПР, "Болкан Медиа Груп" и "Реформа Адвъртайзинг".
Още близо 300 хил. лв. са дадени за разработване на консултантска рубрика и за излъчването й от 28 регионални радиостанции. За изпълнението на тази задача на 16 август 2010-а е избран консорциумът "Прайм тайм Кренбърис" в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова. Освен с тази поръчка през миналата година въпросната агенция се е занимавала и с два проекта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Единият е за провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали, а другият – за разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт. Любопитна подробност около Цуцекова е, че съпругът й Живко Гинчев е личният пиар на шахматиста Веско Топалов.
За изработване и излъчване на петминутна специализирана рубрика в телевизионни канали от ведомството, ръководено от Мирослав Найденов, са дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо" в който влизат "Аргент 2002" и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Изискването е било клиповете да се въртят в повече от 60 телевизии и в тях да участват земеделски производители и други бенефициенти, както и експерти от Министерството на земеделието и от Държавен фонд "Земеделие".
На 15 декември 2010-а "Аргент 2002", чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова, печели и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. фирмата участва и в редица други консорциуми – като чрез "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка. "Аргент 2002" си партнира и със споменатата вече "Прайм тайм", но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Най-много пари – близо 2.1 млн. лв., е предвидило земеделското ведомство за публикуването на материали в национални и регионални всекидневници и седмични печатни издания. Задачата е възложена в края на миналата година на "Арчър Айдиас" АД което се управлява от Вихра Хаджиганчева и Даниела и Анани Явашеви, а от няколко седмици и резултатите вече са налице. Вярно, че според заданието рекламите трябва да се публикуват в над 80 издания (виж таблицата), но е някак странно, че каретата се появяват и в някои "жълти" издания, които са доста далеч като тематика от българските фермери. Обяснението на земеделското министерство е, че така информацията ще достигне до максимален брой читатели, защото срокът за приемане на заявления за "Агроекологични плащания" е до 15 май. Мотото на рекламната кампания е "Европа дава ръка на биологичните производители". Конкретно тези производители у нас все още не са си получили плащанията от 2009 г., но ето че сега ги канят да подават заявка за 2011-а…
С популяризирането на мерки по програмата за селските райони се занимава и консорциумът "Грейн Мастър" на който са платени над 930 хил. лева. Мажоритарен собственик на фирмата със 70% е "Грейн Адвертайзинг" на Мартин Батков, брат на адвокат Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова.
"Акциите" на Министерството на земеделието не свършват дотук. Сега вървят още няколко процедури за различни рекламни дейности, по които ще бъдат раздадени други стотици хиляди лева. Най-заплетено е положението в конкурса за осигуряване на излъчване на рекламно-информационни видеоклипове в национални и регионални телевизии, за който са предвидени близо 600 хил. лева. За победител в него бе избран консорциумът между "Тандем Ирена 2- 90" ООД (със собственик Цветан Георгиев) и "Книгоиздателска къща Труд" ООД. Другият участник "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов, който преди време бе свързан с медийния бизнес на ТИМ) обаче обжалва процедурата с твърдението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не е извършила оценяването съгласно приетата от възложителя методика. Комисията за защита на конкуренцията не уважи жалбата на "Медиа планинг груп", но се чака и крайното решение на Върховния административен съд.
След всичко казано едва ли може да има някакво съмнение колко големи възможности за влияние върху медиите предоставят на властта еврофондовете. И нищо чудно с наближаването на изборите рекламите за тях да се поувеличат, а и благодарностите към рекламодателите…

Стр. 1, 16, 17

в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация

в. 24 часа | 21.12.2010 

Българската агенция "Реформа" спечели награда за реклама на престижния фестивал "Епика" с нестандартна идея.
Тя успешно рекламира в пресата през годината първото частно гробище "Бояна парк" в София, а свежите слогани станаха причина да грабне и приза. "Реформа" взе бронз в категорията за печатна реклама.
Epica Awards е един от най-престижните европейски рекламни фестивали, който се прави всяка година в Париж.
Тази година в него участваха 3155 проекта на 530 агенции от 48 държави.
Сред тях има още 4 български агенции – The Smarts, "Ноубъл графикс", "Актив комюникейшънс" и Publicis, c общо 19 реклами. Бронзът за "Реформа" обаче е единствената награда за българска рекламна агенция тази година. Наградени са 69 агенции.
"Ние сме локална агенция, но с глобално мислене, наградата ни го показва", каза Десислава Олованова, шеф на "Реформа".

Стр. 30