www.all-channels.com I 19.03.2015г.

Българската асоциацията на комуникационните агенции (БАКА) анонсира провеждането на  деветнадесетото издание на „Форум на рекламата“. Ежегодното събитието събира международни специалисти от комуникационния бранш и обсъжда тенденциите и новаторските подходи във всички сфери на комуникациите. Тази година форумът ще се проведе на 26 март 2015 г., а сцената му ще събере 10 утвърдени международни и местни комуникационни специалисти, които ще обсъждат различни теми.

Форумът по традиция ще бъде открит от Красимир Гергов, председател на БАКА, с прогноза за развитието на пазара през 2015 г. Успоредно с богатата лекторска програма в рамките на форума ще бъде обявен и екипът, който печели правото да представи България в конкурса Cannes Young Lions в категория „Film“ през месец юни 2015 г. в Кан, Франция.

Еднодневната конференция комбинира разнообразни теми от международни и български лектори: Найал Хорган, мениджър на Twitter за региона на Европа, Близкия Изток и Африка, който ще говори за социалната медия като инструмент за намиране на правилните хора, в точното време и с точното съдържание; Парис Чилдрес, ще обсъди бъдещето на дигиталните комуникации, както и възможностите пред медийните агенции да надграждат портфолиото си с дигитални услуги; Международният консултант на CME и bTV проф. Ханс Мар ще презентира темата „Бъдещето на телевизията”. Той ще очертае какви са тенденциите, предизвикателствата и възможностите за телевизиите в дигиталната ера. Проф. Мар има над 30 годишен опит в телевизионния сектор в различни европейски държави. В продължение на 10 години е директор Новини и спорт в най-голямата частна немска телевизия RTL. Последните 5 години от кариерата си в RTL заема и длъжността заместник изпълнителен директор. През 2006 г. основава mahrmedia, консултантска компания в сферата на медиите и телекомуникациите с клиенти в Германия, Швейцария, Австрия, Франция, Русия, държави от Централна и Източна Европа и Китай.

Програмата включва и прожекция на две от най-забележителните лекции от фестивала Cannes Lions 2014 – „Ogilvy & Mather: Космически явления и креативност“ и  “Какво е добро, какво не е и какво следва“.

От българска страна във Форума ще участват и Светлана Ломева, директор на Асоциацията за развитие на София, Иво Цеков от Пиеро 97 МА ще направи обзор на рекламния пазар за 2014 и Димитър Стаматов, маркетинг мениджър на JTI, ще представи темата EFFIE: Вкусът на успеха – Постиженията могат да бъдат само резултат на общи усилия между агенция и клиент. Цвети Димитрова от BluePoint ще обобщи резултати от изследване за доверието в различните комуникационни канали през погледа на потребителя.

Освен интересно съдържание на годишния форум на рекламата, bTV организира и среща на  публиката с провокативните шеф-готвачи Андре Токев, Виктор Ангелов и Петър Михалчев от най-гледаното кулинарно шоу MasterChef по време на дегустационния обяд bTV Мастърклас.

Автор:
All Channels | PR

www.capital.bg I 30.01.2015г.

И през тази година телевизията ще продължи да властва над медийния пазар

Без значителни повишения на бюджетите за реклама, по-интегрирани кампании и бизнес решения вместо просто комуникационни послания. Това са само част от тенденциите, които изпълнителните директори на рекламни агенции в България очакват през 2015 г.

Рекламата без подходящо медийно планиране обаче е просто творческа идея, която много трудно би повлияла на потребителското поведение и настройка. Ето защо потърсихме и мнението на българските медийни агенции, които да разкажат своите прогнози за развитието на рекламния пазар в страната през новата година.

Телевизията е единодушен победител

Традиционно българският медиен пазар е телевизионно ориентиран. Именно поради тази причина това е и водещият канал в маркетинговия микс. Такъв и ще остане, смятат от агенциите. "Българите са много сериозни и верни потребители на телевизия, като това определя и до голяма степен разпределението на комуникационния микс", казва Женя Гуцова, управляващ директор на MediaCom Bulgaria. Весела Апостолова, заместник изпълнителен директор на ZenithOptimedia, обобщава успеха на традиционния "малък екран" с това, че този канал предлага "бързо покритие на масова аудитория и непосредствен резултат върху продажбите." Подобна е и ситуацията и в други, сходни на нашия, пазари, уточнява Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. От друга страна, продължаващото присъствие на телевизията като водещ канал в маркетинговите миксове на рекламодателите се дължи в голяма степен и на стагнацията на пазара, смятат специалистите. Според Иво Цеков, управляващ директор на "Пиеро 97", кризата ще продължи да предизвиква консервативни медия планирания от страна на компаниите, което ще задържи ситуацията в много подобни съотношения на тези, които се наблюдаваха през изминалата година.

В допълнение двете системи за измерване на телевизионната аудитория (на ГАРБ и "Медиарисърч") продължават да бъдат основен проблем за медийните агенции и техните клиенти. Те са и причината за несигурността на международните рекламодатели при инвестициите в този канал и "влияят негативно върху гаранциите на годишни бюджети", смята Боряна Несторова, управляващ директор на Media Direction OMD.

Растежът на дигиталните канали

"Господството на телевизията продължава, но хората, които работят там, са наясно, че тази хегемония ще продължи толкова дълго, колкото бързо те са готови да инвестират в иновативни рекламни формати, които разчупват традицията на познатия рекламен блок", казва Мария Грашнова, изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network, България. Според медийните агенции този тип допълваща комуникация, която да съпътства телевизионната реклама, може да се наблюдава най-ясно в лицето на добиващите все по-голяма популярност дигитални канали. "Телевизията има пред себе си уникални възможности да развива и надгражда продуктите си със съдействието на дигиталните медии. Примери от други пазари показват, че една добре планирана тв кампания с паралелни активности в интернет може да увеличи обхвата на аудиторията и да повиши търсенето на даден продукт в мрежата", казва Женя Гуцова от MediaCom Bulgaria. Допирни активности между дигиталните и традиционните медии в лицето на телевизията може най-ясно да се наблюдават, когато става въпрос за онлайн видеосъдържание, единодушни са специалистите. Според Мария Гергинова от MindShare ясно се отличава нова тенденция "телевизионните кампании да бъдат подкрепяни с паралелни онлайн кампании с присъствието на видеоформати" и уточнява: "Очаквам тази тенденция да продължи да се развива."

Онлайн комуникациите обаче не се ограничават само до създаване и планиране на подходящо видеосъдържание. Въпреки че по думите на Боряна Несторова от Media DIrection OMD "клиентите все още нямат склонност да гарантират годишни бюджети за онлайн комуникация", ясно покачване се наблюдава и при инвестициите във Facebook и Google, единодушни са от медийните агенции. Не всички обаче са на мнение, че повишаващите се бюджети за тези канали са добра стъпка. "Това поставя местните медии в трудна позиция, защото прави издръжката им по-трудна", казва Иво Цеков от "Пиеро 97". Подобно е и мнението на Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. Според нея обаче създалата се ситуация се дължи на факта, че "все още няма измерителна система, с която да виждаме ефективността на стандартната дисплей реклама." И все пак някои агенции са оптимисти, когато става въпрос за този тип формати. Според прогнозите на Carat за 2015 г. се очаква ръст от 5% при планирането на дигитални канали, като това включва и форматите, които българските сайтове предлагат, разказва Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България.

В прогнозите си за планирането в дигиталната среда агенциите все по-често включват и мобилната реклама. Всички те са на мнение, че този канал предлага все по-голяма ефективност на компаниите поради нарастващата му аудитория. "Телевизия се гледа сутрин половин-един час и след 17:30 часа – през останалото време хората използват мобилните си устройства. В България има над 2 600 000 таблета при население 7 300 000 души, а масово хората използват смартфони", коментира Иво Цеков от "Пиеро 97". От друга страна обаче, специалистите уточняват, че е от особена важност как точно компаниите рекламират чрез този канал. "Мобилните стратегии трябва да се съобразяват с практическата употреба на мобилните устройства всеки ден", уточнява Весела Апостолова от ZenithOptimedia.

Традиционните подгласници

Често обаче, за да се инвестира в нови и нетрадиционни канали, бюджети се пренасочват от добре познати такива. Това според специалистите се дължи на липсата на ясно измерване и конкретни цифрови резултати в активностите извън телевизия и интернет. И все пак според Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България, "радиото продължава да държи не особено големи, но стабилни позиции в общото бюджетно разпределение, а пресата, която традиционно губи позиции, забавя видимо тази негативна тенденция". При външната реклама пък дори се очаква покачване на инвестициите. "Бюджетите за този канал плавно, но стабилно растат. Очакванията ни са тази година те да са между 5 и 7% от общия рекламен бюджет", допълва Грашнова.

Не сегментиране, а интеграция

Какво всъщност означават тези прогнози за начина, по който се планират кампаниите? В отговора на този въпрос медийните агенции отново са категорични, че независимо от разпределението на маркетинговия микс да продължава да се мисли и да се разпределят бюджетите според индивидуалните канали е остаряла практика. "Целта винаги е била и ще остане правилното послание в правилното време на правилния потребител. Агенциите, медиите и клиентите, които могат най-ефективно и качествено да решат този проблем, ще бъдат най-успешни на пазара", казва Мария Гергинова от MindShare. Подходящото интегриране и комбинация на различните канали ще бъде все по-ясен индикатор за това коя компания се е справила по-добре със своята рекламна кампания. За да се наблюдава тази еволюция на пазара, трябва да се промени мисленето както на агенциите, така и на рекламодателите, смятат специалистите. "Не може да има разпарцелиране на бюджетите по канали, а трябва да има симбиоза", казва Иво Цеков от "Пиеро 97".

Оригинална публикация

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 26.03.2011 

Рекламният пазар у нас не само се е свил през 2010-а, но и понижението му е било близо два пъти повече от предвиденото. Това отчете 15-ият форум на Асоциацията на рекламните агенции. Най-засегнат за втора поредна година е вестникарският бизнес. Повече дори от списанията. За първи път от 2008-а насам обаче прогнозите за тази година са положителни. Откъде все пак ще дойде промяната и как ще повлияе на този процес? Какво точно се случва в света на рекламата и дали президентският и общинският вот ще рестартират рекламния пазар?

Очакванията бяха

приходите от реклама през 2010-а да са със 7 до 10% по-ниски. Само че постъпленията са се свили с 13.9 на сто, призна шефът на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов. На практика през 2010-а рекламният пазар за всички медии е бил на стойност 329, 18 млн. лв., а година по-рано – 382 млн. лева. Но експертите не пропускат да отбележат, че има голяма разлика между бруто и нето приходите. Първите са се редуцирали по-малко от 3%, а вторите – почти с 14 на сто. Разликите идват от официално обявените тарифи за реклама и отстъпките и бонусите, които медиите реално упражняват, както се казва, "под масата". Повечето от тях ги прилагат и заради ограничените постъпления в условията на криза. Така или иначе, изминалите 12 месеца не са най-тежките в историята на рекламния бизнес у нас, след като през 2009-а регистрираният спад в инвестициите от реклама беше рекордните 27 процента.
Без съмнение

телевизиите остават лидери

по рекламни приходи, независимо че са свалили официалните си тарифи с пет на сто. Така в тях са се "завъртели" 648.17 млн. лева. Предишната година парите са били 647 милиона. Националните тв канали са "присвоили" 90 на сто от рекламните послания, а нетните приходи в този сектор са се понижили с повече от 10 на сто. Почти същите са и регистрираните спадове в радиосредата. Въпреки предсказанията, че тя ще бъде най-силно засегната от финансовата криза и поне 30% от радиостанциите ще фалират, това не се сбъдна. Запазва се обаче тенденцията за окрупняване на радиобизнеса.
Най-тежка 2010-а се оказа за пресата. Там брутните приходи са с 11% по-слаби, а нетните са с 32% по-рехави в сравнение с година по-рано. Ако инвестициите през 2009-а са били 176 млн. лева (данните са на медиа-шоп "Пиеро 97"), то през 2010-а те са 157.5 млн. лева. Спадът, поне на пръв поглед, изобщо не се отрази върху количеството (по-скоро на качеството) на печатните издания. Може би в името на предстоящите избори по-голяма част от печатните издания оцеляха. Предизборната обстановка дори "роди" и нови в сферата на т.нар. жълти седмични издания. Както се казва, пресата пострада по-обстойно, а може би и по-достойно от списанията. При все че сегментът отдавна е тотално пренаситен, в кризата загинаха едва няколко лайфстайлски списания – като българските варианти на мъжките "Пентхаус" и FHM. От сергиите изчезнаха и някои женски заглавия като НЕЯ и лицензното "Мадам Фигаро". Почти година след шумната си рекламна кампания у нас се изгуби и руското "Вокруг света". След почти половинвековно присъствие на пазара си отиде и емблематичното за цяло поколение списание на БТА – "Паралели". По данни на ТВ План ТНС брутните бюджети за пресата за първите два месеца на 2011-а са се понижили с 19 на сто, но това според анализаторите е нормална тенденция за този период на годината.
Най-силно

слънцето на рекламата

продължава да огрява интернет изданията. Единствено там има ръст на нетните приходи от тази дейност. При това от 11 на сто и така интернет вече заема 6 на сто от общия рекламен пазар. В глобалната мрежа са се "завъртели" 37 млн. рекламни лева и този сегмент, независимо че е най-малък в дялово отношение, се оформя като най-перспективния. Най-голям дял от средствата за търговски послания се насочват към новинарските сайтове, твърдят от "Пиеро 97". Оттам отчетоха още, че рекламата в социалните мрежи като "Фейсбук" е с четири пъти повече от предишната година. Част от рекламодателите обаче продължават да нареждат като фаворити в предпочитанията си т.нар. традиционни канали за комуникация.
Прогнозите за 2010-а са за 10-процентов скок на рекламните бюджети, като половината от средствата ще дойдат от президентските и парламентарните избори през есента. Изпълнителният директор на "Пиеро 97" Иво Цеков смята, че годината ще се окаже последна за някои печатни издания.

Историята помни

как в името на някой всенароден вот винаги е имало издания, които са се раждали или пък са заминавали заради каузата. При всички положения радиото ще остане най-евтиният рекламен канал и най-вероятно при него стойностите ще се запазят непроменени. Безспорно е, че изборите ще окажат най-голямо положително въздействие върху приходите на телевизиите. По-точно върху приходите на влиятелните национални тв канали. А поради факта, че данните на Асоциацията на рекламните агенции се изчисляват върху официалните тарифи на медиите, без да се "броят" отстъпките, бартерите и комисионите на рекламните агенции, много е вероятно изборите да подпомогнат медиите повече от очакваното. Така очакваният възход, от който половината да е благодарение на вота, ще напълни касите на редакциите над предвидените 10 на сто. Което никак не е без значение, като се има предвид, че по традиция част от медиите в България преживяват от избори до избори.

Стр. 36

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.03.2011

Вестниците страдат най-много от липса на реклама

"Една от характерните тенденции за изминалата година е повишаването на креативността на рекламните отдели в медиите. Те предлагаха всевъзможно бартери, отстъпки и промоции, за да привлекат рекламодатели", коментира управителят на "Пиеро97" Иво Цеков по време на 15-ия рекламен форум вчера.

Телевизията

Това се отнася в най-голяма степен за телевизиите. И през 2010 г. 90% от големите рекламодатели продължиха да инвестират в телевизионната реклама. Тенденцията от 2009 г. за намаляване на цените и "изстискване" на все повече отстъпки продължи с пълна сила. Въпреки това се наложи големите телевизии да намалят цените на рекламните си тарифи с до 5%. Останалите канали се бореха за сделки с все по-намаляващи стойности.

Пресата

Драстичният спад на рекламата в пресата се отрази най-силно на вестниците. Едни от най-големите рекламодатели – автомобилните компании, финансови институции, телекомуникации, модни марки, недвижими имоти, и през 2010 г. продължиха да намаляват бюджетите си за пресата. Причина за това се оказа съмнението за ефективността на рекламата там. Продължава да липсва прозрачност по отношение на обявените тиражи. Негативните тенденции се отразиха и на пазарния дял на пресата от общия рекламен сплит. Той спада от 2 до 4% на година, от 2007 до 2010 г.

Радиото

Ситуацията при радиото остана относително стабилна през трудната 2010 г. Радиопазарът демонстрира стабилен дял – между 7 и 8% от 2007 г. досега. За да запазят добрите си позиции, радиостанциите масово започнаха да предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените бартерни сделки, специални извънтарифни отстъпки и прочие. Сериозен проблем в тази медия е липсата на ефективен метод за измерване на стойностите на рекламата.

Интернет

През миналата година рекламата в интернет бележи невероятен нетен ръст от 5%, като дисплейната реклама се оказа с най-голям дял – над 80%, докато рекламата на клик бе само с 10% дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в новинарските сайтове, показват данни от проучване на TNS/TV Plan. Резултатите сочат още, че рекламата във "Фейсбук" е нараснала 4 пъти спрямо 2009 г. Социалната мрежа привлича повече от половината активни потребители. В България те са близо 2 млн. "Гугъл" остава с лидерска позиция при търсенето по ключови думи с 98% дял, показват данните от проучването.

Стр. 12 – 13

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 24.03.2011

bTV Media Group премина успешно през процеса на сливане

Рекламата е навсякъде. Рекламата ще се разширява все повече, без да се свива или ограничава. Тя вече прераства в нова форма, която заема всяко свободно пространство във всички типове медии. Това каза специално за "Класа“ Красимир Гергов, председател на Асоциацията на рекламните агенции, по време на XV рекламен форум, който се проведе вчера в НДК. По отношение на формата на търговските послания Гергов уточни: "Рекламата ще се променя все повече – и заради новото мислене и светоусещане в поколенията, и заради начина, по който тя се прави. Потенциалът на креативността вече в голяма степен е подпомогнат от новите технологии.“
Красимир Гергов коментира, че е доволен от успешното развитие на bTV Media Group, която следва очакванията и вярната посока: “Телевизията прави изключително професионален продукт. Сливането мина много благоприятно за групата, като бяха постигнати заложените резултати и като рейтинг, и като приходи. Ръководният мениджмънт на медията и екипът на bTV трябва да са много доволни и горди, че отстояват лидерството, след като преминаха успешно през трудния процес на съвместяване“, е категоричен той.
Красимир Гергов посочи, че в близките години очакванията са интерактивността да навлиза и допринася за формирането на нови аудио-визуални продукти, които ще разкриват нови хоризонти и измерения пред потребителите. По думите му зрителите ще бъдат все по-активни участници в комуникацията и обратната връзка с медиите.
През 2010 г. нетният рекламен пазар се сви с 14%, а медиите отстояваха оцеляването си
По време на откриването на XV рекламен форум в НДК председателят на Асоциацията на рекламните агенции посочи, че нетният рекламен пазар през 2010 г. достига малко над 329 млн. лв., което е с 14% по-ниско от 2009 г. 2010-а мина под знака на това, че медиите през годината водиха битка за оцеляването си. Единствено интернет рекламата отчете ръст на общите рекламни приходи. По думите му като цяло за пръв път от 2008 г. се очаква ръст на рекламния пазар между 7 до 10%. Прогнозата се мотивира главно от факта, че предстоящите избори ще окажат трайно влияние върху рекламния пазар.
Според данните на GARB (GfK Audience Research Bulgari) брутните рекламни бюджети са намалели с 2.6%, а нетните рекламни бюджети спаднаха с 13.9%.
Телевизията – с най-голям дял
Въпреки че БВП в страната се увеличава, нетните разходи през 2010 г. за реклама намаляват чувствително.
Според НСИ за изминалата година в сравнение с 2009 г. БВП отчете ръст с около 6.5%. В същото време нетните разходи за реклама на глава от населението в лева бележат спад с около 17% – до 43.5 млн. лв.
По отношение на реализираните рекламни брутни бюджети, за кризисните 2009 г. и 2010 г., се отчита спад – съответно с 14.8% и 2.6%, до 1 000.54 млн. лв.
Изменението на стойностите по видове медии за 2010 г. е с доста близки стойности. Телевизията запазва нивото на бюджетите си, външната реклама, радиото и пресата отчитат спад. Интернет единствено отбелязва ръст от 11% спрямо 2009 г. на брутните рекламни инвестиции.
За 2010 г. телевизията е с най-голям дял – 65% от общите брутни рекламни бюджети по медии. В рекламните инвестиции следват: пресата – 16%, радиото – 8%, външната реклама – 7%, и интернет – 4%.
13.9% е спадът на целия рекламен пазар през 2010-а спрямо предходната година.
В годишната класация на най-големите рекламодатели има леки размествания спрямо 2009 г., като в Топ 10 не се наблюдават промени. Отново Nestle Blg е в челото с 4.72%, следва Procter & Gambel – 4.49%, "Мобилтел“ – 3.82%, Henkel – 2.62%. Globul е на пета позиция с 2.66%, следван от "Крафт фуудс“, L`Oreal,“Фикосота синтез“, Vivacom и Coca-Cola.
Няма промяна в картината на тв операторите, които са общо 243 за страната, което безспорно е твърде много.
В пазарните дялове на отделните телевизии се наблюдава общ спад в брутните бюджети от 0.2% през 2010 г., като общо взето те са останали на нива от 2009 г., а реалният спад е 10.5%. Като тенденция може да се отбележи, че големите рекламодатели продължиха консервативната си политика по отношение на медия микса, като разпределиха значителна част от рекламните си бюджети – до над 90%, в националните телевизионни медии с най-висок рейтинг.
За да запазят рекламния си дял в конкурентната надпревара, големите медии намалиха цените си с около 5% за 2010 г.
Тенденцията от 2009 г. за намаляване на цените и повече бонуси и отстъпки се запази и през 2010 г., затова немалко рекламни агенции бяха принудени да провеждат почти безплатно обслужване.
Кои фалираха, кои се появиха?
Телевизия ММ прекрати излъчване в края на април 2010 г., като на нейно място се появи спортният специализиран канал на MTG Group – Нова спорт. От юни 2010 г. започна да се излъчва Discovery Channel България. През октомври стартира българският вариант на още един канал на Discovery Networks – дамски ориентирания TLC.
От декември 2010 г. Pro.bg прекрати националното си ефирно разпространение и от края на януари 2011 г. се преформатира в bTV ACTION.
През първите два месеца на 2011-а наблюдаваме известно увеличение на тв рекламата спрямо нивата от началото на 2010-а. Това, което се очаква, е увеличение на телевизионните рекламни инвестиции на годишна база, като предвижданията на "Пиеро 97“ са, че те ще бъдат между 7% и 10%.
Изненадите, които поднесе пресата
Отчита се спад според TV Plan/TNS в брутни стойности до -11%, като реалния /според прогнозни изчисления/ в нетни стойности е около – 32%, който е най-големият по видове медии на пазара. Вестниците са почти два пъти по-засегнати от тази негативна тенденция при списанията. Рекламните тарифи останаха без промяна, продължава редуцирането на бюджетите в печатната реклама на най-големите рекламодатели в областите автомобили, финансови институции, телекомуникации, модни марки, недвижими имоти. "Традиционната липса на прозрачност в пресата по отношение на големите тиражи предизвиква голямо недоверие относно тяхната ефективност“, посочи Иво Цеков, управител на "Пиеро 97“. "Започналото през 2010-а отпадане на издания се очаква да продължи още по-интензивно и през 2011 г.“, уточни той. Продължава тенденцията за намаляване на дела на пресата от общия рекламен сплит, като от 2007 г. до 2010 г. той се съизмерва със спад от 2 до 4% на година.
През 2009 г. рекламата в пресата заемаше 17% от общия рекламен пазар, докато през 2010 г. този дял е 16%.
2010-а бе годината, в която спряха да излизат изданията сп. FHM, Madame Figaro, Penthouse, English Manager, "Мама“, "Бебе“, "НЕЯ“, "Бон Апети“, "Мач Магазин“, "Вокруг света“. От януари т.г. спря изданието на БТА, сп. "Паралели“ – списание с 47 години история.
Сред новите заглавия са сп. Forbes, което излезе с нулев брой през ноември 2010 г. и се очаква през април тази година да стартира месечната си периодика. Другото ново издание сп.HELLO! издаде първия си брой в средата на декември 2010 г. и оттогава е на пазара всяка втора седмица.
Радиостанциите вървят към окрупняване
При радиото приблизителният спад в брутни стойности е около 3%, като реалният спад според прогнозни изчисления в нетни стойности е около – 10,6%. През последните години тенденцията е окрупняването на радиостанциите под шапката на международно признати компании. Въпреки отчетените на рекламните приходи, радиопазарът демонстрира стабилен дял – между 7 и 8% от 2007 г. досега.
По отношение на търговската си политика радиостанциите масово предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените, бартерни сделки, специални извънтарифни отстъпки.
Финансовите институции и телекомуникациите водят в интернет
Тук се наблюдава увеличение на брутните бюджети с 10.75% и около 5% реално увеличение на нетните, като интернет рекламата не надмина по дял останалите медии, но е единственият медиен канал с ръст от около 11%, което е около 36 млн. лв. бруто.
Рекламата във Фейсбук е нараснала 4 пъти спрямо 2009 г. по данни на "Пиеро 97“. Водещи браншове в интернет рекламата са финансовите институции и телекомуникациите.
Интернет е медийният канал, който повече от всеки друг осигурява пряк достъп до новата аудитория.
Българските компании инвестират в три типа онлайн компании. Първа е дисплейната реклама е с най-голям дял – над 80%. Основните рекламодатели в интернет са големите брандове, които имат нужда от топпозиции в топмедиите. Липсата на добре развит пазар на онлайн продажби предопределя рекламата на клик само с 10% дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в българските новинарски сайтове.
Разбира се, Фейсбук привлича повече от половината активни интернет потребители и немалко рекламни пари. Тази тенденция ще продължи и през 2011 г. Фейсбук се ползва вече от близо 2 млн. българи, като Гугъл остава с лидерска позиция при търсенето по ключови думи с 98% дял.
Рекламните агенции все повече трупат опит, като големите рекламисти имат бързи дигитални звена, разполагат с добри специалисти, като се базират на опита на своите колеги от рекламните вериги в Западна Европа. Резултатът е ръст в интернет рекламата на техните клиенти и много интересни и ефективни кампании.
Интернет сегментът ще достигне до 6%
Очаква се ръст от 10% на нетните рекламни бюджети, а като дял в общия рекламен пазар интернет сегментът ще достигне до 6%.
Управителят на "Пиеро 97“ Иво Цеков посочи, че се очаква и появата на нови медийни групи, което ще засили конкуренцията и ще повиши качеството на съдържанието и на услугите. Много офлайн медии ще инвестират по-сериозно в интернет сайтове, като пакетно предлагане на по-добра цена. Заради кризата клиентите ще търсят по-прецизно таргетиране на по-ниска цена. Осезателно увеличаване на видеосъдържанието в сайтовете ще увеличи чисто “телевизионните" рекламодатели в интернет.
Рекламата на мобилни платформи – телефони и таблети, ще се активизира и у нас.

Стр. 15

Оригинална публикация

в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 28.10.2010

WEBIT AMNASSADORS HONORARY BOARD беше учреден в София

Управляващите мениджъри на световния елит в областта на маркетинга, рекламата и дигиталната индустрия се събраха в София, за да учредят нова обща структура, наречена WEBIT AMNASSADORS HONORARY BOARD. В рамките на официалното откриване на форума бяха обявени и посланиците на държавите от региона на Централна и Източна Европа. За България като най-успешни и изтъкнати професионалисти в рекламната и дигиталната индустрия бяха делегирани: Иво Цеков, изпълнителен директор на "Пиеро 97“, Николай Неделчев, изпълнителен директор на "Публисис Марк Груп“, и Ненад Лозович, управляващ собственик на New Moment New Ideas Company. Експерти, специалисти и утвърдени имена в индустрията разискваха върху темата за новите модели в света на рекламата. Сред тях са капацитети от ранга на Блейк Чендли – вицепрезидент на Facebook, Марвин Лиао – директор на Yahoo за Европа, Средния изток и Африка.

Какво се случва в онлайн бизнеса в момента?

Много от нещата, които се случват в онлайн комуникацията, въобще не са свързани с рекламата, а с икономика. Рекламистите се обединиха около тезата, че има дисбаланс между търсенето и предлагането в онлайн рекламата, което обуславя по-силната позиция на тези, които купуват спрямо онези, които продават. Това е трайна тенденция в момента. Затова най-важното е ефективността на продажбата на посланието. Тя трябва да стигне до правилния човек в правилното време и този човек да извърши подходящо действие.

Промените в сравнение с миналата година?

Трябва да разберем сегашната ситуация, за да проектираме решенията си в бъдещето – така започна коментара си за "Класа“ Онур Кабадай, продукт мениджър на турската Hurriyet. "Реалната реклама онлайн започна да се развива миналата година. Между нас битува една шега – преди време търговският директор издаваше указанието да се изпращат електронни съобщения, което създаваше много работа. Ситуацията днес е много по-различна. При всички положения парите не идват наготово и трябват огромни усилия, за да имаме активни продажби. За да обясним ползата от интернет рекламата, ние ползваме консултанти за нашите клиенти, защото допреди година много хора рекламираха, без да разбират защо го правят именно в интернет.“ По думите на Онур Кабадай в първата част на годината за онлайн рекламата в Турция се отчитат 30 % растеж. " Но трябва да се работи упорито и усилено. Съгласен съм, че няма значение какво средство за реклама използваме, а е важно как да се брандира продуктът и как той да бъде показан пред аудиторията“, казва той. На фона на трудностите пред много фирми в Европа, Кабадай допълва: “В Турция мога да кажа, че повечето от рекламите са класически. Миналата година имаме много нови продукти. Сред тях е и онлайн телевизията, която има 3 милиона зрители всеки месец. Видеорекламата е много добра област за нас, а и клиентите за мобилна реклама нараснаха, но ние въведохме и приложенията за iPhone. Правим нови експерименти, например работим с компания, като се опитваме да рекламираме различни канали и RSS информацията. Резултатите са много обещаващи. Трябва да се пробват нови платформи, за да се намери верният бизнес модел.

Структурата от 2010 г. няма да се запази

Драгос Станка от румънската F5 допълва: "Рекламният модел и миналата година, и тази не беше много постоянен. Тази година бе трудна за нас и доста предизвикателна. В 2010 г. ние успяхме да се развиваме и да влезем в нови медийни канали като мобилните и социалните медии. Сега предизвикателството е да интегрираме всички медийни канали – не само да предоставяме едно послание на социалните или мобилните мрежи, а по-скоро да интегрираме общо медиите. По този начин можем да представим нов специален проект, който събира всички медии не само един канал. Нашата аудитория не е само в мрежата или мобилните услуги – тя е навсякъде. Ако успеем да локализираме аудиторията си и да предадем посланието, било то дали стигаме до потребителите си в интернат или в мобилните услуги, то това би било идеално. Мисля, че през тази година можем да атакуваме нови начини за реклама, но не само това. “

Банерите излизат на мода

Рекламата с банерите става все по-популярна и в България. Банери искат всички рекламни агенции, признават експертите. Но от гледна точка на потребителите нещата са по-различни, защото те казват, че пространството е пренаситено с банери. Въпросът който си задават хората от маркетинг и дигиталната индустрия е как да превърнат в пари посещенията в сайтовете?
Том Баумат от Би Би Си обяснява: "Трябват ни повече реклами в интернет пространството, но не повече от някакъв разумен брой. Трябва да уважаваме аудиторията, не само рекламодателите. Много от собствениците на уебсайтове слагат на първо място рекламодателите и не уважават потребителите. Това не е правилно. Спорен е моментът дали хората искат или не искат да гледат реклама. Нужно е информацията да бъде редуцирана и поднесена ясно. Би Би Си новините няма да бъдат никога с ограничен достъп или платени, защото ние съзнаваме, че хората ще получават информацията от други източници. Това, което иска да направи рекламата, е може би да защити печалбата си, но мисля, че е важно как хората управляват бизнеса си и каква е цената за рекламиране на продуктите. Не може да се гледа само към рекламодателите, а е важно как предаваме посланието си.“

Бъдещият успех трябва да се предвиди

"Важното е посланието да достигне по правилния начин до аудиторията чрез медиите, които използват рекламодателите“, казва Драгос Станка. "Става дума за управление на идентичността на аудиторията – това е бъдещето на рекламата… да познавате добре аудиторията си! Става дума за разработване и навлизане в нови медийни канали. Ние навлизаме на мобилния пазар, добре се справяме в уебсайтовете, в интернет, но трябва да следваме потребителя между отделните медийни канали.“

Да използваме всички възможни платформи

Използвате мобилния си телефон, за да проверите информацията или последните новини. Друг го прави, гледайки телевизия или чрез компютъра. Бъдещето за нас е да достигнем до различни видове платформи. Трябва да имаме система за рекламиране, която да ни позволява да видим колко потребители има в отделните платформи.“ казва Том Бауман. "Повечето от най-големите ни сделки в момента са в областта на телевизията, интернет и другите медии. Но става дума предаване на посланието по многобройни платформи. Има много голяма разлика между мрежата и интернета. Защото всъщност новините са част от интернет, но не са част от мрежата. По думите му, това разделение между интернет и мрежата всъщност ще се увеличава и ще бъде от решаващо значение през следващите години. "Има и големи производители на тв програми, които искат да добавят нещо към IPTV новините. Очевидно новините идват и по други средства не само по телевизията. Явно ангажиментът ни днес е информацията да стигне до потребителите, а не просто да присъстваме онлайн. Съдържанието трябва да се разпространява във всички платформи – това е в основата на успеха.
Допълнителните услуги често имат различна гледна точка към една и съща новина. Ако използвате приложенията, вие не сте в мрежата, а преминавате от една в друга услуга. Рекламирането ще бъде част от това, както и контактът с аудиторията. Правопропорционална е зависимостта големина на аудиторията – реклама – приходи. Много важно е не само да се достигне до по-голяма аудитория, но и до правилната аудитория“, казва Бауман..

Стр. 15

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.08.2010

Изданията от луксозна хартия очакват стабилизиране на приходите от реклама

Как приходите от реклама са паднали, как телевизиите са все пак по-добре, а печатните медии най-зле – омръзна. Но ако има нещо свежо, то може би трябва да се търси в настроението на издателите на списания, които преминаха през най-драстичния спад на рекламните приходи. Напоследък те като че ли вярват, че пазарът през следващите месеци ще се стабилизира.
Приходите на списанията се покачват на месечна база, но приходите общо за първите шест месеца остават под тези от същия период на 2009 г., казва Николай Караджов, директор "Издания" в издателската група "Санома Блясък" (издават "Блясък", Elle, Cosmopolitan). Неговото мнение се споделя и от други мениджъри на списания у нас. Силвия Чапарова, маркетинг мениджър на Attica Media (Playboy, Joy, Grazia), също смята, че спадът изглежда овладян. По подобен начин се изказват и други медийни директори. Но дали това е реалност или задължителен позитивизъм, естествено ще стане ясно в следващите епизоди до края на годината.

Числата се разминават

Пийпълметричните изследвания традиционно показват по-песимистична картина. Според проучване на агенцията TNS/Tv Plan, цитирано във в. "Капитал", приходите от реклама на списанията у нас за първите 6 месеца на 2010 г. спрямо 2009 са паднали средно с около 30%. Данните на друга авторитетна медия агенция – Piero97, се доближават до тези на TNS/ TV Plan. Според тях намалението е между 18 и 20%. Но според хора от индустрията действителният спад за периода по-скоро е близо до 50%, като най-тежко пострадали са лайфстайл списанията. Разликата в числата погоре се получава от начина на измерване. Официалните данни на TNS/Tv Plan и Piero97 пресмята площта на рекламата в списанието по официалната тарифа, без да се отчитат собствените реклами, бонусите, отстъпките или пък бартерните сделки, които издателите сключват с рекламодателите. "Целта е да има повече реклама по страниците на списанията, но реално парите, които получават от тях, са доста по-малко", казва управителят на Piero97 Иво Цеков.
Оптимизъм без граници
"Темповете на възстановяването са твърде ниски и в краткосрочен до средносрочен план няма изгледи да бъдат достигнати нивата от предкризисната 2008 година", казва Николай Караджов. Мнението му споделя и Иво Цеков. Той обаче прави уговорката, че тенденцията към подобрение ще се усети едва след като някои списания престанат да съществуват. "Има прекалено много издания в една и съща пазарна ниша, като тази на лайфстайл списанията, модните и дамските", смята също Цеков. И допълва, че нашият пазар не би могъл да издържи и в момента някои издатели губят от публикуването на тези списания. Всъщност едва ли има издатели, които не губят пари в момента. Любопитно е обаче, че според медийния анализ на Piero97 "2009 – какво се случи?" през миналата година само едно издание спря да излиза – дамското "Тя".

А някои поставят ново начало

И макар засега издателите да издържат финансово, без да закриват издания, редица проекти просто не започнаха да излизат по първоначалния си план. През миналата година бяха обявени, но не и публикувани: Esquire, GQ, Dove, Shape, Forbes.
Все пак проектът на Forbes не изчезна окончателно. Според издателите от AtticaMedia първият брой трябва да се появи на българския медиен пазар през ноември тази година с тираж 25 хил. броя и със смели рекламни тарифи.
Според някои AtticaMedia правят смела стъпка с Forbes. И наистина при пазар, за който се спори дали е паднал с 40 или с 80%, всякакви усилия може и да изглеждат безсмислени. Но това не задължително е вярно. Вярно е единствено, че при напълно съсипан пазар новите продукти имат шанс да бъдат видени. А който успее да си върне читателския интерес, ще си върне и интереса на рекламодателите.

Спад на приходите от реклама при списанията (за първите 6 месеца от 2010 г.)

18-20%
според проучванията на Piero97
30%
по данни Ha TNS/TvPlan
50-70%
по неофициална информация

Стр. 14

Още по темата: Иво Цеков, управител на Piero97: Някои пазарни ниши на списания трябва да бъдат разчистени, в. Пари | 24.08.2010