в. Телеграф | 2010-04-18

Медийният съвет се вслуша в призива на МВР шефа Цветан Цветанов и заплаши Нова телевизия с глоби от 2 до 15 000 лв.

Съветът настоява елементи от програмата с възможно вредно въздействие върху детската аудитория да не бъдат излъчвани преди 23 ч. Това става ясно от специално писмо, адресирано до Карл Якоб Андерсон, изпълнителен директор на "Нова телевизия – първи частен канал" АД, подписано от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Аз не гледам "Биг брадър", защото не смятам, че това е предаване, което заслужава да бъде гледано и такива предавания ни отдалечават от ценностите, коментира преди дни вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той изрази надежда, че СЕМ ще прояви повече активност по отношение на подобни предавания. На заседанието си на 14 април 2010 г. Съветът за електронни медии обсъдил и приел междинни констатации в доклад на дирекция "Мониторинг" за наблюдението на риалити предаването "Биг брадър фемили".

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Порноактрисата Анджелика Петрова е звездата на "Биг брадър фемили".

Стр. 3 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-18 

Водещ: Изгубени в реалити страстите, сякаш между другото не забелязахме, че тази седмица критиците похвалиха пресата. Очевидно все още е много важно какво казват хората във властта. Едва ли обаче някой от тях ще похвали медиите, че са станали по критични. Това е крайна утопие. До колко обаче е сериозно, вицепремиер да има сценарни забележки?! Еми не е, да мнозина не харесват големия брат в на семеен, но никой няма право на намеса в сценария. Това е демокрацията, несъвършена, по-добра няма. На ход е СЕМ, а от там дойде вестта, че ще се занимават на всяко заседание със санкции към Брата. Доста по-сериозен анализ обаче заслужава фактът, че пресата се опитва да се отдели на една ръка от властта. А Бойко Борисов от централен говорител на държавата, влезе в ролята на по мълчалив премиер, до колкото това е възможно. Все още, вече има всъщност два открояващи се са гласа на двама вицепремиери всеки със своя специфичен стил и това осигурява в медиите многогласие в лансираната от управляващите политика. И разногласие да кажем, няма да сбъркаме обаче. И това е добре, защото когато политиката влезе в ролята на медийното съгласие, диалогът и дискусиите отиват в ъгъла. Да всички обичаме да слушаме солови парти, особено изпълнените с таланти, но не е зле и хорът да се чува. Има и още /…/ е на път да влезе в историята „Гарван, гарван око не вади”, иначе казано умертата, щом управляващи излязоха от властта, никога да не става обект на възмездие е на път да отиде на бунището, обещаващо. Без разбира се да брои някои особености в дейността на българските съдии. Гледката не е особено красива, както утопично си я представяхме, но е добре, че я има, коментира по този повод доц. Георги Лозанов през седмицата. Какво показват данните от картите на медийните зависимост за поредното тримесечие, как медиите промениха отношението си към властта, кои са големите медийни драми, какво е съотношението управляващи-опозиция в медиите, защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети, как използването на интернет за граждански каузи, прави своите революции? Ето на тези въпроси днес ще потърсим отговор с най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”, след като чуем коментара на доц. Орлин Спасов. Кой притопля стари медийни слухове и пуска нови? Само преди седмица в „Клубът на журналистите” новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ, по моделът BBC и нуждата от Закон за медиите, който включва и печата. Даниела Петрова председател на парламентарната медийна комисия, ще ги коментира след малко. Каквото и да си говорим за медиите, най-важното е кой говори и кой цитира. Много важно още да има дистанция между управлението на една медия и редакционната и политика. В крайна сметка има разлика между дневните тиражни новини и еднодневните тиражни цитати? Ами няма, забравят се за по-малко от три дни. Тогава защо са на първите страници и напред в реда на основните новини? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казвам Зойка Ескинова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите”. Добър ден на Даниела Петрова, председател на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко Медийната комисия. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на радиослушателите и на вас.
Водещ: Благодаря. Кой притопля стари слухове и пуска нови, и такова заглавие можем да сложим на разговора, само преди седмица новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ и създаването на закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Даниела Петрова: По отношение на тези проекти, много често когато се очаква промяна в нормативната уредба, те се вадят на дневен ред, но считам, че към настоящия момент макар и да са в идеен формат, те не са били предмет на обсъждане и в комисията, няма такава политическа воля, която да е обсъждана, за да мога да коментирам дали това би могло да стане факт. Но считам, че Закон за печат, тъй като той урежда печатните медии, а Закона за радиото и телевизията урежда съответно друг тип правоотношения и работа на радиото и телевизията, всяка от своя характер се отличава със специфика. Това не считам, че в един медиен закон можем да уредим всичко. Защото ако минем на този принцип, ние трябва да включим там и съответно и интернета, интернет реклами, интернет излъчване, интернет медийни изяви. Така, че не считам, че към настоящия момент може да се включи, да се прави някаква регламентация на печата в Закона за медиите. Т.е. Закона за медиите, визирам Закона за радиото и телевизията. Това е медийния ни закон. Закона за…
Водещ: Може би този коментар се появи по повод поисканата среща от Съюза на издателите миналата седмица с премиера. Там има доста натрупани проблеми, които няма как по друг начин да се решат. Очевидно Етичния кодекс само не е достатъчен?!
Даниела Петрова: Процеса на саморегулация, всъщност който би следвало да тръгне и /…/ е един по-дълъг и сложен процес, действително там където не може да се уреди нещо по по-свободна, на споразумението, на прозяването, на саморегулацията е задължително да има закон. Но тъй като предходната седмица проведохме среща с представители на Европейския алианс за, за тях беше просто учудващо и недопустимо саморегулацията да бъде разписана като рамка, тя е предмет на…
Водещ: На доброволно!
Даниела Петрова: Именно на доброволно присъединяване и на доброволна регулация в самия сектор. Така, че е предмет и на узряване и на желание да има регулация на този медиен пазар.
Водещ: Няма да сбъркаме, ако кажем, че Закон за печата звучи еретично?
Даниела Петрова: Закон за печата, все пак ограничава и свободата, и рамката. След като той е отменен и не е поставен на дневен ред считам, че в на този етап той просто, във формата който може би се визира, надали.
Водещ: Ясно, шансовете да заживее административен живот, така казано, да влезе в комисията са минимални. Един от медийните сюжети на седмицата, безспорно бяха някои сценарни забележки към големия брат в битността му на семеен от силовия вицепремиер Цветан Цветанов. Нека коментираме моля ви хипотезата „цензура”, защото струва ми се е по мярка за този случай. Кой има право да санкционира медиите и има ли някой право на сценарни забележки, ако не е част от тези медии?
Даниела Петрова: Не мога да коментирам думите на министър Цветанов, защото все пак изказвайки се, не знам в какво качество, дали лично мнение е споделил. Тъй като към настоящия момент дискусията по отношение на участието на деца в “Big Brother” продължава. Тя започна преди стартирането на предаването в медийната комисия, с всички опасения, рискове и действително тази дискусия, където взеха участие Министерство на културата, Министерство на образованието, Агенцията за закрила на детето, над 130 представители, над 130 неправителствени организации, изслушани бяха кинопродуцентите, смисъл на самия формат на предаването. И считам, че това доведе до корекция във формата и не участието на тийнейджъри в него. Но ако трябва да изкажа личната си позиция, аз считам, че не трябва да участват деца в този тип формат и считам, че това, този тип примерно изказвания, предполагам, че вицепремиера се изказал в чисто човешки план.
Водещ: Така е, да. Въпросът е дали…
Даниела Петрова: Не е споделил позиция, която е на комисията или съответно на правителството. По отношение на контрола, санкциите и регулациите, това е в правомощията на Съвета за електронни медии, които следва да наблюдават съдържанието. Те поеха този ангажимент и до колкото разбрах към настоящия момент вече има дадени определени препоръки.
Водещ: Те обещаха на всяко заседание да се занимават с въпросният голям брат!
Даниела Петрова: Да, да действително мониторингът над този тип формат трябва да бъде по-строг, за да се види дали самия формат и самата идея на продуцентите, ще … показвайки определени модели на българското семейство, няма да натрапи неподходящи модели в подрастващите. Всъщност да се постигне обратния ефект. Не критикувам нито желанието на едната страна, но просто считам, че участието на деца и то на толкова малки деца. Като чели не е редно, защото не е ясен какъв ще бъде последващия резултат върху психиката на децата.
Водещ: Вероятно, вероятно обаче трябва да се намери някакво принципно решение, защото едва ли моралните категории са най-добрия начин да бъдат мотивирани някакви санкции. В крайна сметка определението за цензура е класическо, някой се намесва без да е част от медията!
Даниела Петрова: Не мога, не мога да коментирам дали това се е целяло и евентуално така е възприето, но по-скоро считам, че след като приключи този формат трябва да се направи наистина един много сериозен анализ или след като успеят да излязат децата по един или друг повод, смисъл имам в предвид, че по естествен път да отпадат някои от децата, смисъл изгонените семейства. И…
Водещ: Всъщност сега реалността ни поднася факта, как няма лоша реклама, т.е. големият брат се радва на лоша реклама, но това все пак е реклама. За това казвам, че е хубаво да се намери някакво принципно решение!
Даниела Петрова: Аз предполагам, че дискусията ще продължи и СЕМ действително и той ще изпълни вменените му правомощия по закон, както Агенцията за закрила на детето, както всички заинтересовани страни. И разбира се, в новия Закон за радиото и телевизията, разбира се ако има необходимост за разписване на текстове, които за уреждат такъв тип казуси, за да не изпадаме в…
Водещ: И намиране, и намиране на принципно решение!
Даниела Петрова: Да, и намиране на решение, за да се изпада в такива ситуации.
Водещ: Да кажем и нещо за новия Закон за медиите в цифровата ера, който имате амбициите да създадете, може ли вече да цитираме имената на някои от експертите декларирали желание да работят по него, знаем, че експертите не са кой знае колко много?!
Даниела Петрова: Към настоящия момент, за петък всъщност имах предварителна неофициална информация, че трябва да бъде сформирана работната група, но нямам все още информация дали това е вече факт. И съответно, ако е факт, след като имаме заповедта на премиера, може да коментираме имената.
Водещ: Обещаващо звучи. Ще има какво да коментираме другата седмица. Благодаря ви за участието. Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Дойде ли краят на сагата „Всички медии обичат Бойко Борисов и кабинетът”? Какво показват данните от мониторинга на медийната среда, ще коментираме сега с доц. Орлин Спасов, ръководител проекти Фондации „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Струва ми се, че най-важната тенденция е известната нормализация на говоренето за новата власт. В самото начало след изборите, благодарение на персоналната голяма популярност на премиера, още като кмет на София и като централно опозиционна фигура, медиите възприеха един доста еуфоричен стил на отношение към смяната на властта. И това до някъде беше притеснително, защото пиковете на това пристрастие към новото управление, понякога достигаха до тревожни измерения и ние като наблюдатели си задавахме въпроса до кога това ще продължи.
Водещ: Смисъл Бойко Борисов говори, а медиите слушат?
Орлин Спасов: Да, точно така. И да и във всеки случай те са, бяха доста безкритични към всичко това, което се случваше и по-скоро влизаха в ролята на един комуникационен канал, който доста услужливо се предлагаше на новата власт. Без съответно да заема каквато и да било критическа позиция. Това будеше известна тревога през първите месеци на новото управление. Сега с много голямо успокоение бих казал, наблюдаваме една тенденция на нормализация на медийното отношение към Бойко Борисов и към правителството, поне на терена на печатните медии, които наблюдаваме през първите три месеца на 2010 година. И в правим това в съпоставителен план с последните няколко месеца на миналата година.
Водещ: По принцип журналистите трябва да са от едната страна, властта и хората с икономически интереси от другата. Има ли го вече това в реалността медийната?
Орлин Спасов: Да, това вече го има, това именно е и новото, може да се каже, че това е централното послание на новите ни наблюдения. А за първи път, ние виждаме как говореното специално за Бойко Борисов макар и да остава в сферата на позитивно, все пак е доста умерено позитивно, колебае се между позитивно и неутрално и тук не откриваме вече нищо от предишната позната патетика. Значи медиите по-скоро са склонни вече да не даряват премиера с внимание, а да обвързват неговата популярност с конкретните политики на правителството. Но най-интересните изменения са по отношение на това как печатните медии говорят за самото правителство и за политическата партия ГЕРБ. Тук е изненадата, защото виждаме, че в тези печатни медии, които наблюдаваме започва да доминира едно по-скоро критично отношение към правителството и към ГЕРБ, това означава, че медиите започват полека лека да влизат в своята гражданска и критическа функция. И мисля, че в крайна сметка големия печеливш от това нещо, е самото правителство. Защото то самото може да печели от коригиращата роля на медиите. Мисля, че ако правителството разбере това, а не драматизира факта, че печатните медии говорят по-скоро негативно за него, то само ще спечели.
Водещ: Което значи, че вече има диалог между медиите и властта? А не властта да говори, а медиите да слушат!
Орлин Спасов: Сега разбира се, вероятно продължава в някои медии тази тенденции. Трудно е да се говори за медиите като цяло, все още има издания като „Монитор” да кажем, които продължават в същия приповдигнат тон да говорят за премиера и за правителството. Но основните и най-влиятелни медии, вече наистина започват да влизат в една по-диалогична роля и най-вече в една по-критична роля, което в крайна сметка е и основната функция на медиите, като посредник между гражданското общество и властта. Тази роля за известно време като чели се беше загубила и за това казвам, че сега така с радост констатираме тази нормализация на медиите, нещо което пак повтарям, работи в полза на правителството, защото никое правителство няма полза от една фалшива подкрепа на медиите. Това винаги много бързо се обръща срещу всяка властта пък била тя и най-симпатичната.
Водещ: Какви са перспективите пред Фондация „Медийна демокрация” от тук насетне, на къде, вие ще продължите да наблюдавате?
Орлин Спасов: Това което много искаме да направим, да дадем път на един екип от млади изследователи, които работеха с фондацията в продължение на цяла година, през 2009 година. Те натрупаха много опит и сега ние се надявам, че тези млади хора, това са докторанти и студенти от Софийския университет, различни специалности, културолози, социолози и от Факултета по журналистика. Надяваме се, че тези млади хора все по-активно ще влизат в експертна позиция и тези млади хора наистина имат какво да кажат, това са нови, свежи гласове в медия критиката. Може би тук трябва да кажа, че имаме желание с доц. Георги Лозанов, по нататък да разгърнем дейността на фондацията, като направим към нея един институт за медийни изследвания, за да можем около този институт да запазим и екипа от млади изследователи. Би било много жалко ако тези хора се разпръснат, ако този опит не бъде доразвит и не бъде насочен към промотирането към една нова генерация от медийни анализатори и критици, които работят не в полето на всекидневната медийна критика, която често така влиза в малко по-коноктюрни и персонални неща, а по-скоро да се позиционират така в зоната на сериозната критическа мисъл върху медиите.
Водещ: За една година наблюдение върху дейността на медиите, научихте ли медиите да се отнасят критично към себе си?
Орлин Спасов: Нямам идея, може би, би било пресилено да кажем, че сме ги научили. Но все пак струва ми се, че успяхме да създадем в медиите известно очакване за това, че нещата, които казва Фондация „Медийна демокрация” все пак са важни. И израза това е, че почти всичко което фондацията е публикувала като анализи, през цялата 2009 година и през 2010, среща много добър прием в медиите. Публикуват се тези данни макар и критични към самите медии. Така, че нашата идеална цел е да направим самата медийна среда по-толерантна към медийната критика, защото тогава когато има медийна критика, самата медийна среда става много по-здравословна и в крайна сметка печелят самите медии.
Водещ: Доц. Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация” пред „Клубът на журналистите”. А младите експерти вече са в студиото. Очаквайте след малко коментарите им.
Водещ: Станаха ли по-критични медиите към властта, станаха ли по-критични към себе си? Ето за това ще говорим сега. В студиото както ви казах преди малко са най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Николета Даскалова, Калина Петкова и Петко Карадечев. Здравейте.
Петко Карадечев: Добро утро.
Калина Петкова: Привет.
Николета Даскалова: Привет.
Ели Александрова: Привет.
Водещ: Добър ден може би, в 1 без 10 добър ден е подходящо. Така, най-атрактивния въпрос който може да бъде зададен за медиите и промененото им отношение към властта, безспорно е защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети. Коя поговорка е по-уместна „Гарван, гарван око не вади” или „Рибата се вмирисва от към главата”. Петко Карадечев е експерт анализиращ съдържанието на жълтите медии във Фондация „Медийна демокрация”.
Петко Карадечев: Ами аз се сещам за друга поговорка за това, че всички са маскари и много интересната тенденция в жълтата преса, особено вестник „Уикенд” който е най-тиражирания да се опитва да измести тази поговорка. Криминалната тема е най-разпространената, това е как да го кажа, легитимирането тема в жълтата преса. Колкото повече се пише за криминални и политически теми, толкова по легитимен е един въпрос. И сближаването между политиката и криминалното, аз специално го виждам като един опит за самолегитимация на самата медия, образът на вестника да се промени към нещо по-добро, коментирайки и критикувайки такива теми.
Водещ: Макар, че има много висока смъртност сред авторите на жълтата преса, има ли някакво влияние това?
Петко Карадечев: Ами, в анализа който направихме изкачат няколко любопитни неща, техники ако така мога да ги нарека за отговаряне на проблема за криминалното и едното което на мен ми направи впечатление това, че всеки проблем свързан с криминалната тема се раздува безумно много. Правят се някакви страхотни структури от различни теми, да речем сагата с Алексей Петров се раздуха на безумно много нива и например за до такава степен се разви, че той беше посочен като един от възможните поръчители на убийствата на репортерите от вестника. Та връзка и да има, някак си се потулва в страшно много, разводнява се всъщност в много коментари. Човек не може да разбере…
Водещ: До колко това обаче е автореклама, защото и подобни подозрения звучат доста логично?
Петко Карадечев: Ами автореклама ми звучи доста, как да го кажа, възможно е, защото самата медия в последствие публикува истории с продължение за своите автори. Нали в типичния жълт скандален тон и знам ли, дивиденти се изкарват, от където може. Колкото и да е неприятна темата!
Водещ: Със средствата на медиите, средата на интернет в последните месеци гражданското общество направи своите няколко малки революции. И така можем да наречем тази активност, можем ли да каже обаче, че това е трайна тенденция и какво е участието на традиционните медии в нея? Добър ден на Ели Александрова, която анализира за Фондация „Медийна демокрация” случващото се във фейсбук, нагалено клюкарника и останалите социални мрежи.
Ели Александрова: Точно така, клюкарник наистина. Ами тъй като започнахме с темата “Big Brother”, може би е хубаво да обърнем внимание на това какво се случва във фейсбук по темата. Значи противно на бурния обществен отзвук и критиките, и положителните мнения по въпроса във фейсбук “Big Brother Family” присъства само като негативна тенденция. Няма изобщо групи в подкрепа на предаването и такива, които се обявяват по някакъв начин в полза на това което се случва там. Напротив, присъстват само негативни групи и хората, потребителите на фейсбук, определят така явлението “Big Brother” като позор за България.
Водещ: Всъщност реално погледнато, няма хора, които да защитават големия брат в битността му на семеен. Тук става дума по-скоро за принципи, кой има право да се меси в сценария?
Ели Александрова: Еми да, може би в случая имам предвид по-скоро рейтинга и обществения отзвук, става въпрос, че това е явно достатъчно гледано предаване, щом и самият вътрешен министър започна да се занимава с него.
Водещ: Безспорно е много трудно да заемеш критична позиция спрямо големия брат, без да влезеш в хипотезата „цензура”, това са фактите просто!
Ели Александрова: Точно.
Водещ: А това, че той не ти е симпатичен, съвсем нищо не значи.
Ели Александрова: Съвсем друга тема. Разбира се, в най-популярната група в фейсбук, която е срещу “Big Brother”, тя се казва „Повръща ми се от Big Brother Family” в нея са записали 16 000 потребителя на фейсбук.
Водещ: Което е доста.
Ели Александрова: Което е доста. Ами по най-актуалните данни, над 1 млн. са потребителите на фейсбук от България, но 16 000 против явление което се случва в телевизията е наистина достатъчно сериозен брой хора. Така, че очевидно рейтинг и било то с негативна или положителна оценка, нещата се случват и във фейсбук, като резултат на това което гледаме на екрана.
Водещ: Коя революция събра най-много поддръжници във фейсбук?
Ели Александрова: Ами може би по отношение на…
Водещ: ГМО?!
Ели Александрова: …политическите, тъй като това беше темата в началото. Така най-мащабен отзвук и най-мигновенен след събитията, беше мобилизацията срещу опита на братя Юзеирови да учредят партия от ОТОМАН, към момента има над 20 групи създадени против тази, този опит. Тъй като това така и не стана факт на този етап. В тези 20 групи, ако сумарно съберем брой участници се събират над 100 000 души, над 100 000 потребители на фейсбук са се обявили против това явление. Като това е една, продължение на една тенденция която започна още миналата година, с миналата предизборна година, когато беше много активно участието на фейсбук потребителите по теми свързани с изборите против ДПС беше тогава мобилизацията, сега прераства в това явление.
Водещ: Всички тези потребители склонни ли са да обвиняваме медиите, че преекспонираме темата с братята? Защото в началото имаше страшно много критики към традиционните медии, че те са виновни едва ли не за голямата известност на въпросните братя!
Ели Александрова: Не знам до колко биха могли да вземат така позиция потребителите на фейсбук, тъй като те сами са част от тази преекспонизация на “Big Brother”.
Водещ: Да, точно това имах предвид, това имам предвид.
Ели Александрова: Просто нещата са свързани.
Водещ: Добър ден и на Калина Петкова, която следи взаимоотношенията между политиците и телевизиите за Фондация „Медийна демокрация”.
Калина Петкова: Привет и от мен.ю
Водещ: И при телевизиите ли големият брат е тема номер едно или не съвсем?
Калина Петкова: Не бих казала, до колкото големият брат е все пак е продукция излъчвана от една конкретна телевизия. Сега…
Водещ: Но пък удобна за присмех от едни други телевизии!
Калина Петкова: Да. Ако разбира се той направи нещо много, много лошо, което конкурентите могат да развеят като някакво знаме в собствена полза, това ще се случи. Но на този етап не се наблюдава такъв цялостен телевизионен интерес към темата.
Водещ: А иначе телевизиите как се отнасят към политиците? Има ли промяна …
Калина Петкова: За телевизията не мога да потвърдят това, което доц. Спасов каза по отношение на пресата. Нещата стоят така, че дори когато не се изказва директна подкрепа за управлението или пряко за министър председателя, самия факт на подредбата на новините и на присъствието на образи и теми в ефир, довежда до по-висока популярност. Какво имам предвид, през изтеклото тримесечие политическата новина от периферна от преди това в телевизионния интерес стана централа. Първите новини в емисиите започнаха редовно да бъдат политически, като цяло блока от политически новини се изтегли доста по-напред. По време на предишното управление, включително по време на предизборните кампании, когато логично хората очакват доста повече политика. Това нещо далече не изглеждаше така, политиката се появяваше след десетото, някои път дори на 15-20 минута в емисията, като съвсем дребна незначителна тема.
Водещ: Достатъчна ли е само медийната харизма на премиера да обясни това?
Калина Петкова: Не съм много сигурна, тук може доста да се спекулира. Със сигурност медийната харизма на премиера е един от основните фактори за това явление. Може да се каже, че цялото управление влага ресурс в тази посока. Може би самото то би нарекло това прозрачност, да кажем това е една медиатизирана стратегия за управляване изобщо, за представяне пред обществото.
Водещ: Какво е усещането ви, кой пише заглавията на медиите, политиците или самите медии, когато става дума за телевизия?
Калина Петкова: Когато става дума за телевизия, бих казала, че телевизията като чели не се стреми да ги пренаписва. Когато те са добре подадени от политиците, се ползват така.
Водещ: Да, значи пак стигаме медийната харизма. Има ли пък критичност в новинарските сайтове към политиците? Отговор очакваме от Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”, добър ден.,
Николета Даскалова: Добър ден и от мен. Преди да говорим, преди да кажем дали има критика, всъщност по-важното е, че най-малкото има интерес и той е изключително силен и продължителен във времето интерес към Бойко Борисов. Ако той спира да бъде чак такъв ярък и централен говорител на държавата, просто има едно отместване назад което показват данните от наблюденията върху печатните медии. То той със сигурност продължава да бъде съсредоточието на медийния интерес. Бойко Борисов и неговите подгласници в управлението, министъра на финансите и преди него министъра на вътрешните работи. Така, че тези три фигури са, са фигурите, които акумулират най-силно медийно внимание.
Водещ: И биват най-често цитирани, защото умеят да пишат заглавия?!
Николета Даскалова: Биват най-често цитирани, да, да има нещо такова. Най-често цитирани, най-често споменавани.
Водещ: Но те не са виновни за това разбира се?
Николета Даскалова: Да, но все пак може би имат някаква така медийна грамотност да речем, да знаят какви заглавия и какви теми да подават, за да се поемат толкова леко от медиите. В същото време, пък критичните гласове, гласовете на опозицията се случват така звучат много, едно много по-тихичко звучат. Въпреки, че говорим за новинарски сайтове, може да използваме аналогията със звука. Наистина много по-тихичко звучат, много по-малко са информационните единици, които се така мултиплицират критичните гласове от страна на опозиционно настроените политически фигури.
Водещ: Причината е липса на атрактивност или нещо по-различно?
Николета Даскалова: Може би липса на атрактивност, сега със сигурност, така по-висока чуваемост придобиват критиките от страна на президента. Все пак президента говори от една наистина много висока трибуна.
Водещ: Но пък там имаше и така, как да кажем една политическа сага, която като чели го постави, как да го кажа на гребана на вълната!
Николета Даскалова: О да, имаше политическа сага. Така, тази политическа сага, така смея твърда, че донесе известна полза и за, двете страни, които участваха в тази сага. Тези, които критикуваха Първанов, които се опитаха да го отстранят и за самия Първанов, защо? Ами защото, така целия кръг който се събра, на правителството и на подкрепящите партии от Синята коалиция и АТАКА най-вече, които се обединиха в критиката си срещу Първанов. Просто насочиха и мнението внимание и общественото мнение с така, наистина негативен знак към тази фигура, просто те си имат един опонент, една мишена към която и те се прицелват и цялото обществено внимание се прицелва. От другата страна пък, държавния глава така имаше възможността да влезе в ролята на централен опозиционер, много интересно. Той просто при него наблюдаваме известно разкрачване или влизане в едно двойно ампула, да. Едновременно на обединител на нацията и на опозиционер, човека който критикува правителството. Така, че са много интересни нещата. Да сагата около президента и така наречения импийчмънт, всъщност остана едно медийно зрелище. Наистина създаде се бух на медийната пиана около него, поизцапаха се малко едната и другата страна. Но в крайна сметка…
Водещ: И накрая стана ли ясно, дали стигнахме до, както Петко каза, до това, че всички сме маскаради?
Николета Даскалова: Маскарите са, тука нещо друго интересно, което между другото е свързано с наблюденията на Петков и насочването на акцента в жълтата преса към криминалните теми. Всъщност нещо подобно се случва и в новинарските сайтове. Темата, сюжета който генерира най-голям интерес и така плътно бива отразяван в продължение на месеците от началото на годината до сега. Това са всички тези новини, които показват, че се случва някакво възмездие. Това е темата, сюжета за силната ръка. Фиксирам всичките, разгласяването на акции, като „Октоподите”, „Недосегаемите”, „Медузите”, да. Ето виждате ли, самите имена са изключително атрактивни и мигновено попадат в медиите, защото пък и медиите имат интерес да транслират такъв тип сюжети…
Водещ: Да, ние сме коментирали в „Клубът на журналистите”, хипотезата, че може би много добър журналист пише заглавията на операциите.
Николета Даскалова: Може би да или поне човек с така… но наистина…
Водещ: Но факт е, че ролите са разменени. Политиците пишат заглавията в медиите, пък медиите пишат заглавията на операциите, но да оставим, да оставим разбира се това настрана. Промени ли се отношението на медиите към критиките на експертите, за повече от година наблюдение, мониторинг и коментари на многото експерти ангажирани от Фондация „Медийна демокрация”. Николета!
Николета Даскалова: Мнението на медиите към критиката?
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Ще потвърдя това което каза и Орлин Спасов, просто медиите започнаха да ни слушат. И ние сме изключително доволни от това, че слушат и пренасят нашето мнение сред себе си.
Водещ: Предполагам, че Петко не може да каже такова нещо за жълтата преса обаче?
Петко Карадечев: Не, не, там фокуса един единствен…
Водещ: Там със слуха има проблеми!
Петко Карадечев: Там е положението при жълтата преса, особено при вестник „Уикенд” е много ясно изразено. Вестника е с най-голям тираж, това са 324 000 броя, поне според вестника и от тази трибуна е много важно какво се пише. Има два много важни фрагмента там. Първата страница и централния сегмент, вътре в самия вестник, който в последните 15 броя от януари до сега, е окупиран изцяло от криминална тематика, само две цифри. От 15 заглавия, 13 на криминална тематика. От тези 13 пет са за Алексей Петров. Мисля, че фактите говорят за себе си.
Водещ: И във всичките върви тънката червена нишка на политическия сюжет!
Петко Карадечев: Да, естествено. Това са любопитното обвързване на ДАНС, Октоподите и нали всичките операции, за които говорихме. От друга страна чисто тези случаи с неразкритото убийство на сестрите Белнийски и прочие, прочие. Във всеки един елемент, във всеки един момент винаги има някаква политическа подплата. И много любопитното поне в жълтата преса е, че политическата подплата, т.е. винаги е свързана с политици от миналото или по-минали правителства.
Водещ: Никога със сегашните!
Петко Карадечев: Никога със сегашните и това не знам дали е, не знам дали може да се говори за някакъв реваншизъм или за нещо такова, но е факт просто.
Водещ: Но очевидно жълтата преса изостава от другата преса, защото другата преса страни вече на ръка разстояние от политиците и търси критичен поглед към тях!
Петко Карадечев: Да, аз това не бих могъл да го кажа като някакво явление в жълтата преса. Има статии, но аз специално при моите наблюдения не съм забелязал някаква обща вълна на критика.
Водещ: Кое е огледалцето на телевизията, политиците или хората? Калина!
Калина Петкова: Трудно е да се прецени. По принцип идеята на телевизията е хората да бъдат огледалото.
Водещ: Но пък в реалността, огледалцето е много ползвано…
Калина Петкова: Може би в момента политиците са достатъчно атрактивни, за да бъдат търсени в крайна сметка от аудиторията. Трудно е да обвиняваме само телевизията. Тя показва все пак това, което е гледаемо. Така, че топката остава в управлението до някъде.
Водещ: И накрая, Ели има ли наченки на критично отношение във фейсбук към властта?
Ели Александрова: Със сигурност има, но интересното в случая, че има и наченки на това властта да се вслушва в мнението на гражданското общество във фейсбука, аз го наричам фейсбук-обществото вече дори. Показателен пример в това отношение, например реакцията на премиера Борисов, още преди началото на годината, когато във фейсбук се появи една група с обидно съдържание по отношение на България, която се казваше “Fuck Bulgaria”, тогава Борисов коментира, че дори ще съзира ДАНС и ще предприемат някакви последващи мерки по отношение на създателите на групата. В това отношение друг актуален пример е последния скандал, който се случи с кучето Мима от Дряново, за който всички знаем. Това беше един пример в който, активността на хората във фейсбук, доведе и до някакви проекти за промяна на закон, което наистина е прецедент.
Водещ: И с оглед кратките срокове, направо си е живо чудо. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” днес гостуват най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Калина Петкова, Николета Даскалова и Петко Карадечев. Хайде сега да поговорим за големите медийни драми, дали ще постигнем обединение на различните медии, в това отношение. Николета!
Николета Даскалова: Може би ще постигнем, ако трябва да вървим хронологически през месеците от началото на годината, ще трябва да кажем първата голяма, наистина много голяма медийна драма, която предизвика огромен интерес, това е казуса около кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева. Цялата сага около тази, така тази история завършила не добре за Румяна Желева, успя да обедини медиите в това, те да сложат като топ новина в своя дневен ред. Поне това аз го отчитам в новинарските сайтове. Мисля, че и в телевизията се случи точно същото.
Водещ: Калина!
Калина Петкова: Определено беше така и в телевизията, даже може да се каже, че политическата новина отново стана първа покрай тази сага. Тя излезе най-печеливша от всичко което се случи.
Водещ: Какви групи амбицира за изява във фейсбук и в останалите социални мрежи, Ели?!
Ели Александрова: Ами този конфликт във фейсбук беше отразен, така с три нюанса, имаше един положителен, един отрицателен и един герой който носеше и двете характеристики. Абсолютно отрицателния герой се оказа Антония Първанова. Ако според така това което се случи в традиционните медии, нещата се развиха не добре за Желева, то във фейсбук имаше както нейна подкрепа, така и такива против. Но по отношение на Първанова имаше само отрицание. А напълно положителният герой разбира се беше Кристалина Георгиева, която събра и много голям поддръжници в мрежата.
Водещ: Което показва, че и в реалността може да има щастлив край!
Ели Александрова: Точно така.
Водещ: А как стоят нещата с медийните драми в жълтата преса?
Петко Карадечев: Там е малко по-различно, защото както се оказа Румяна Желева не се оказа достатъчно силна, достатъчно жълта, за да измести Бойко Борисов, ако може така да се изразя с метафори естествено. Някак заглавията посветени за нея, не се оказаха толкова атрактивни за жълтия нюх. Там героя, по-силния герой беше Ирина Бокова и нейното семейство, нейното минало, историята покрай нея. Тя беше отразена по-силно като такава медийна драма, предизвикваща много възмущение от критично настроените автори във вестника, зареди нали различни спекулации, които са правени там покрай нея. Но уви героината на „Dancing Stars”не можа да се котира чак толкова много.
Водещ: Добре, каква причината да има разлика в драмите в, от едната страна едните медии, от едната страна другите медии и жълтите, трябва да има някаква причина сигурно?
Петко Карадечев: Ами трябва, сигурно има, но аз все още си държа на тезата, че криминалното продава най-много, поне в този сегмент на пресата. И политическите теми, винаги когато присъстват, трябва да са свързани с някаква конспирация, някаква голяма картина, някакви по-сериозни, по-сложни взаимоотношения, които обикновения читател не разбира и от там вече…
Водещ: Да се преместим сега от реалното в нереланото, в утопичното. Какво могат медиите и гражданите заедно? Могат ли нещо да направят, научиха ли се да го правят заедно? Николета.
Николета Даскалова: Надявам се, че ще направя нещо съвсем скоро и това е да, с помощта на политиците разбира се, и това да променят Наказателния кодекс и да инкриминират жестокостта към животните. Ето това е наистина една много ключова тема, много ключово събитие, което обединява както гражданското общество, новите медии, реакцията на традиционните медии беше изключително важна, просто каузата нямаше да придобие такава публичност, ако не беше помощта на традиционните медии. И политиците може би нямаше да обърнат внимание по, ако новината е около голямото обединение на хора, които искат промяна в Наказателния кодекс, но беше пренесена по телевизията най-вече.
Водещ: Обаче тук говорим за една истинска кауза, а не за измислена, нали така. Да направим и тази разлика!
Николета Даскалова: Да, да, това е една истинска кауза.
Ели Александрова: Истинска кауза, която във фейсбук се подкрепя от 250 000 потребителя, от 1 млн., 250 000 подкрепят тази кауза. Няма как да не е истинска.
Водещ: Да и всъщност не се е случвало до сега подобно обединение на толкова голям брой хора заставащи зад една идея.
Ели Александрова: Не. Абсолютен прецедент на такава гражданска инициатива, която не е свързана с нещо жълто за което говорихме, нещо криминално…
Водещ: Криминално!
Ели Александрова: То е криминално под някаква форма, но е…
Водещ: Не, у нас не е, там е проблема, че у нас това формално не е.
Ели Александрова: Че искаме да стане, че трябва да бъде, но на този етап не е.
Водещ: Телевизиите как се справят с този прецедент събиращ страшно много мнения за промяна в законодателството, защото няма ли картинка, телевизията е доста безсилна! Но картинката е достта…
Калина Петкова: Да, картинка имаше…
Водещ: Но тя е доста трудна за преглъщане!
Калина Петкова: Имаше така новите собственици на кучето Мима бяха показани, начина по който животното живее сега, колко хора го отглеждат, какви медицински грижи се полагат, как го хранят, помагат му да се разхожда, изобщо да съществува. Мога да потвърдя само това което казах и Николета, със сигурност влизането на тази новина в телевизията и отново влизането в телевизията на отзвука който тази новина предизвика във фейсбук, беше от ключово значение за това развитие, което виждаме в момента.
Николета Даскалова: Имаше и нещо друго, само ще допълня Калина. Самите протести бяха отразени също в телевизията. Събирането на гражданите да протестират, да се организират за подписването на подписка, това нещо беше отразено и подсили още повече, и продължава. Просто това е тема, която продължава да тече в момента, не е нещо еднократно, просто някакъв инцидент, който едноекранно да се регистрира и да остане.
Калина Петкова: Влезе в телевизионния дневен ред, така да се каже.
Николета Даскалова: Да, да. Ако трябва обаче да се върнем пак на въпроса ви, да помислим пак за някаква утопична тема, може би това е идеята, че ще настъпи това дългоочаквано възмездие. Справедливостта, че справедливостта ще бъде раздадена най-накрая, лошите ще получат своето наказание. Знаем в момента е атаката към бившите управляващи най-вече, че ще има осъдени, наказани министри. И сега безспорно това е темата, около която се наема най-много шум в така в сумарен план. Но дали ще се случи, дали ще остане само на медийно ниво, все още не можем да кажем, пък не сме ние хората, които трябва да кажат, има си институции за това.
Водещ: Ели във фейсбук, отношението към подобна утопия?
Ели Александрова: Към подобна утопия към отношение на кое?
Водещ: Хората, които са били във властта, да получат възмездие за това което не са направили както трябва?
Ели Александрова: Ами фейсбук винаги призовава към справедливост, така че…
Водещ: Но по принцип!
Ели Александрова: Но по принцип да, конкретен пример в това отношение не мога да дам. Но със сигурност това е една от характеристиките на гражданското общество което се заформи там като фейсбук-общество. Така, че може би тепърва ще ставаме свидетели на такива…
Водещ: До колко гражданските активности са наистина в приоритетите на телевизиите, Калина?
Калина Петкова: Трудно е да се прецени, защото гражданските активности трябва да се конкурират с политическите такива. Със сигурност случаи като този с кучето Мима и последвалите протести свързани с насилието към животните, инициираните промени в НПК, показват, че гражданските активности могат да са интересни и за телевизията. По-скоро е трудно да се сегментират темите, по които гражданските активности успяват, може да се каже, че със сигурност има теми, които влизат в телевизията през политиката и за които гражданското общество е по нямо така, да употребя тази дума. Други теми за които политиката мълчи, които тя не е обсебила, както в случая отношението към животните, имат по-голям шанс да събудят граждански интерес и да влязат в традиционните медии, в телевизията специално през гражданския ключ.
Водещ: Последно да ви попитам. Закъсняха ли политиците да се включат в сюжета с кучето Мима или просто бяха подчинени на това, че гражданите и медиите се обединиха зад една кауза? Ники!
Николета Даскалова: Тука най-добре могат да отговорят хората, които инициират тази кауза. Те направиха много мащабна акция миналата година, но тогава тяхната идея не успя. В така обсъждаха се промени в наказателния кодекс, до тогава в парламента имаше и защитници и критика. И в крайна сметка тези, които бяха против инкриминирането на жестокостта, нали това което сега искаме да се случи, не се случва, не се случи. Така, че да, закъсняха. От тази гледна точка закъсняха, това е втората така мащабна вълна на такава акция. Защо сега тя има голям шанс да се случи, защото гражданите наистина много, много силно, много качество се обединиха и традиционните медии така станаха в случая техен помощник.
Водещ: Как постъпи в този случай жълтата преса, Петко?
Петко Карадечев: Абсолютно нямо, аз лично не съм срещал в нито един от броевете, които съм разглеждал. Не съм видял някакво отразяване. Просто не е достатъчно криминално, не е достатъчно конспиративно, не е достатъчно политическо, колкото и странно да звучи за нюха на жълтата преса. Там трябва да има наркотици, трябва да има жени, трябва да има…
Водещ: Политици!
Петко Карадечев: Да.
Водещ: И, и световен заговор по възможност.
Петко Карадечев: Естествено.
Водещ: С телевизиите Калина. Политиците закъсняха ли да застанат зад камерите по случаите?
Калина Петкова: Бих казала, че се включиха точно на време, от гледна точка на телевизията. Това което каза Ники, че такава активност е имало и миналата година, дори и тя да е минала през телевизията, не е предизвикала този фурор, не е имало тези атрактивни образи, не е била толкова рейтингова. Докато сега, политиците заеха позиция и реагираха точно в момента, в който темата беше най-гореща на екрана.
Водещ: И за фейсбук да кажем, там беше основната активност.
Ели Александрова: Ами по отношение на фейсбук, аз мога да, моето заключение е, че реакцията на политиците беше мигновено, не просто, не просто не е закъсняла, ами мигновена в резултат на това което се случи буквално там за няколко дни, като мобилизация, не електорат, ами в случая потребителите по тази тема.
Водещ: Значи можем да кажем, че политиците зорко следят фейсбук?
Ели Александрова: Ами не знам до колко можем да го кажем, но със сигурност в случая можем да кажем, че тази кауза имаше политически отзвук.
Водещ: Благодаря ви за участието. Днес гости ни бяха Ели Александрова, Калина Петкова, Петко Карадечев и Николета Даскалова. Най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”. Днес говорихме за цитатите на хората от властта, уместни или не, които добиват статут на чудо за един ден. Накрая ми се ще да се разделим с един сборен цитат за домашно. Над съдебната система виси облакът, Красьо Черния, в ролята на горския влезна американския посланик. Правим го перфектно, разбирам я и я мога тази работа с арестите, тя е най-антикризисната мярка. Отвърна с присъщия си медийни чар Бойко Борисов. В това време Еврокомисията одобри нашите икономически прогнози въпреки многото забележки към лексиката на вицепремиера Симеон Дянков. По делото за новите българските демони, Ваньо Танов напълно потвърди написаното от Юргин Рот. Адвокатите на Румен Петков, призоваха за свидетели Алексей Петров и Валентин Петров. Както се казва, събраха се. Обаче процесът ще остане засекретен зареди думи на Ваньо Танов, станали известни преди 2 години. Горе долу по времето когато Румен Петков се закани да съди немския разследващ журналист. Та в задачката се пита „Гарван, Гарван око вади ли”? И още нещо, хората предполагат, вулканите разполагат. Хубав ден. 

БТВ, Отпечатъци | 2010-04-18 

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. В студиото са доц. Георги Лозанов, новоизбраният член и председател на Съвета за електронни медии и Явор Дачков, гл. редактор на „Гласове” и зам. главен редактор на вестник „Галерия”. Ще си говорим за медиите, за властта и обществото, както би трябвало в негова полза да работят и медиите, и властта, ама май не се получава винаги така. А най-напред, доц. Лозанов, вие сте съвсем от скоро и член, и председател на СЕМ, но преди това пак…
Георги Лозанов: Преди една седмица…
Водещ: Но преди това пак наблюдавахте печатните медии, като така, активен член на медийната коалиция и медийния мониторинг, нали на този проект. Кое по-лесно се наблюдава, електронните или печатните медии?
Георги Лозанов: Е не мога да кажа, че кое е по-лесно и даже не е въпроса в това кое е по-лесно…
Водещ: Къде се генерират повече скандали, повече проблеми, повече жилтаж, така да се каже?
Георги Лозанов: Ние в определени периоди с „Медийната демокрация” наблюдавахме цялата медийна среда, включително и електронните медии. Аз за това казвам, че /…/ същото правя, независимо дали експертно качество като във неправителствен сектор или в социално качество. Така, че даже в това отношение чувствам особена промяна, но в печата няма съмнение, че има по-големи криви и драстичност на посланията. Електронните медии по начало са по-обрани, там всичко е по-близо до една средна норма, няма големи отклонения, печата се позволява много повече и в това има логика, защото печат е общо взето коментарна зона и там се чуват и е важно като коментар. В съвременния свят, какво да ви кажа, почти никой според мен вече не се информира просто от вестници. Във вестниците чакаш реакции, чакаш мнения чакаш обогатяване на новината, а новината я чуваш през електронните медии основно, през телевизията. Така, че в този смисъл, поведението на вестниците е по-интересно, така да кажа.
Водещ: Добре, а какво е, какъв е най-големия грях на медиите в момента, защото много упреци отнасят печатните медии, пък и електронните също?
Георги Лозанов: Не вижте, голям грях, върху медиите обикновено се стоварват много повече така очаквания. Те са един жокер на всичко което липсва в държавата и реакцията, /…/ винаги излизат виновни. По отношение на печата и въобще на медиите, но главно по отношение на печата, имаше един проблем в началото на новото правителство тогава, че бяха прекалено, фамилиарни, а и до голяма степен безкритични към властта. Сега последните изследвания показват, че тази тенденция започва да се променя.
Водещ: Така ли е?
Явор Дачков: Може да е така, аз…
Водещ: Твоето мнение отстрани, като човек който има своя поглед, нали беше това официално изследване, нали медиен мониторинг.
Георги Лозанов: Там числата говорят, аз не съм казал от своя гледна точка, като коментар.
Явор Дачков: Предполагам. Според мен, основния проблем на медиите в България, че те вървят след политиците, а не преди тях. И осведомяват хората, те са само посредник в по-голямата си част, да не обобщаваме за всички, има малки хубави изключения. Но в по-голямата си част, те препредават посланията на политиците на хората, а би трябвало да е обратното. Първо да вървят медиите и да сочат на къде върви страната или политиката, или за съответната сфера за която пипат, а и дори да оформят мнението на политиците, които трябва да се съобразяват с всеобщо приети форми. Аз ще дам два примера! За медиите, голямата корупция, за голямата част от медиите, голямата корупция на тройната коалиция се откри след парламентарните избори, когато ГЕРБ взе властта. До тогава, само в малки издания, от време на време без особена, особено внимание как ще се развият скандалите, медиите не знаеха за тази корупция въпреки, че тя беше видна. И много, и колеги, и политици, анализатори знаеха. И за ДПС, и за БСП, и за НДСВ, всичко това което се случваше и което сега Бойко Борисов изнася като новина. Не, то не е новина, но по-голямата част от медиите, дори тези, които пишеха биваха заглушавани. Аз ще дам любимия си пример с колегата Иван Михалев от „Капитал” който пръв написа за далаверите в Пътния фонд, никой не му обърна внимание и чак когато от Европа, три месеца съзираха България за този проблем, всички започнаха да говорят за него. Сега медиите правят друга грешка, те не виждат…
Водещ: Ще ви питам аз, а сега не действат /…/ същото?
Явор Дачков: Точно така, те продължават да вървят след властта и в момента правят следното! Не предупреждават обществото за това, което ще се случи след няколко месеца. Много тежка икономическа криза и много тежка политическа криза, /…/ естествено и икономическа. А икономическата криза ще дойде не зареди наследството на тройната коалиция, нито зареди световното положение, а зареди изключително некомпетентния начин, по който това управление подкрепено от Синята коалиция, АТАКА, започна да управлява България. Има сектори, които са спрели, блокаж на администрацията. Страхотен бюджетен дефицит, който мисля, че другата седмица ще излязат нови много сериозни поразяващи данни. Абсолютно хаотично управление, което стопира нещата. И медиите вместо да се съсредоточат върху тези неща, вместо да разговорят, усилено, т.е. да предизвикват дебат върху общия ни проблем, защото той ще стане общо независимо кой от ГЕБР, БСП или ДПС, се занимават с по-голямата си част с глупости или вървят след постъпките на агентите на Цветан Цветанов, които така общо взето предлагат един мутренски екшън по никое време.
Водещ: Доц. Лозанов, вие бяхте казали преди време, че медиите прекалено много захаросват премиера Борисов, от както стана премиер, а пък и преди това и, че той има повече нужда от критика. Вие откривате ли я тази критика все пак?
Георги Лозанов: Нали това казах, че има известно движение в по-критичния тон, ние имаме една даже, представяме една схема която се вижда тази крива.
Водещ: Ама аз видях само, че например „Труд” е станал по критично, а не „24 часа”. Да не говорим за групата около „Монитор”…
Георги Лозанов: Сега тя не е пред мен, но има, вижда се за поведението за всеки метод, като цяло такава е тенденцията, няма съмнение. Какво да кажа, има друго…
Водещ: Кажете за другото нещо, което е основен упрек в медиите, към медиите в момента. За прозрачността на собствеността, това е нещо което започва да се говори и за собствеността на електронните медии?!
Георги Лозанов: Нека преди това да кажем, ще говорим за собствеността. Но нека преди това да кажа нещо около самата публична ситуация, която медиите възпроизвеждат, което минава и през нашето изследване. Има общо взето този, който е очакван, дълго очакваното разпадане на задочния договор в политическите елити. До сега винаги се очаквало, че всеки следващ управляващ се върне назад от гледна точка някаква справедливост или някакво дори възмездие, ще потърси сметка за начина който управляваме страната. Сега не говоря за собственото управление в момента, а за това, за това, че този договор като чели сега за пръв път имаме ситуация публична в която този договор е започнал да се разпада, да. Това променя много целия тон, дори ако искате и хонографията на медиите. Такова нещо не е виждано, дали ще го наречем екшън и как ще го оценяваме е отделен въпрос, но договорът като чели за пръв път от началото на прехода, който е задочния договор, че в крайна сметка, каквото и да извършват следващите. Те удържат общата рамка на елитите, вътрешната им консистентност и последна сметка, спокойствие. Това минава и през езика. Тези, /…/ политически езици….
Водещ: Езикът обаче в никакъв случай не е по-добър от колкото…
Георги Лозанов: Какво значи по-добрият, по-лош! Езика не е този език или все по-малко е този език, който самите политически елити бяха утвърдили през прехода. Първо самият диалог на премиера, второ да кажа в отдени изказвания, изключително така създаващи оживления, а често пъти и скандалност на министър Дянков. Проговаря се на друг език. А вижте, преди влизането в езика, който политическия елит така и така беше утвърдил през годините, независимо какво ще кажеш на него, от само себе си, това значи принадлежност. Т.е. влязохме в една публична среда на недоговорени отношения между елитите, която може да даде перспектива за справедливост, може даде разбира се и усещането за това, че санкцията, нали полицейския натиск става доминиращ, доминиращ…
Явор Дачков: Сега, малко по-различно мнение. Аз не виждам в това опит да се възстанови справедливостта, тъй като има една единствена норма, която и мисли, и Гого я спазва винаги, когато е в институция, нормата на правилото и процедурата. Вижте сега ми хрумна колко лицемерни са медиите в България. Ето щото и, ето и щото и доц. Лозанов е тук, от една седмица се говори за неговата сестра, “Big Brother” децата вътре, езика вътре. Всичко много се възмущават от тези езика, от просташкия език в медиите, никой не се възмущава от езика на премиера. Всички се възмущават от това, че имало деца в къщата, никой не се възмущава от това, че въоръжени полицаи до зъби влизат в четири часа пред бременна жена и пред малки деца, може и да ги застрелят, ако стане грешка, както стана по времето на Богомил Бонев, сещате, че имаше такъв случай. Неволна грешка и да остават отпечатък в две невинни малки деца за цял живот, със своето мутренско поведение. Повтарям, без да има никаква необходимост от това. Всичките показни на другаря министъра Цветанов, можеха да се случат, както сме ги гледали по телевизията с едно позвъняване и една призовка. Никой нямаше да избяга от тях.
Водещ: Не, щото е станало … Аврамов, нали с тях.
Явор Дачков: Да, да с Красимир Аврамов. И сега, от една страна всички възмущават как можело това по телевизията да се дава, никой не се възмущава когато живота наистина го поднася по един абсолютно брутален и абсолютно неприемлив начин. Вижте, ние свикнахме с абсурда до там, че от десет дни имаме реалната заплаха, здравеопазването което е в абсолютна криза, да бъде оглавено от една жена, която е най-малкото, освен, че некомпетентна. Хайде да го наречем, не е комуникативна! И въпреки всичките екстрентични, така бих казал обидни за състоянието на здравеопазването акции по телевизията, медиите се правят на ощипани, все едно това трябваше да стане скандал, тази кандидатура да бъде оттеглена, да има дебат за здравеопазването което в … и в прочие!
Водещ: Аз не мисля така, медиите достатъчно много осмяха и така телевизионните идеали и медийните изяви на г-жа Борисова.
Явор Дачков: Доста меко, то нямаше и на къде.
Водещ: Да, но все пак говорихме за езика. Това което в момента виждаме като промяна в езика. Ще видите след малко и какво мисли певицата Белослава по въпроса, защото е един умен човек, който макар да е в съвсем друга сфера, има своите наблюдения върху медиите. Но тя твърди, че умните хора нямат, не намират място в медиите или, че от умното говорене…
Георги Лозанов: Мен ми се струваше, че този език така да се каже на политическите елити на прехода, трябваше да бъде такова /…/ то е отдавна, ние говорихме за това много години. Той спазил съдържание, превърнал се е в едно клише, което приспива по-скоро аудиторията и да формира вот. А той отказва и де вкарва в /…/. Всеки пробив в тази система…
Водещ: Какво разбужда!
Георги Лозанов: Да. Не всеки пробив в тази система обаче се преживява естествено като, какво да кажа, като първоначален шок и даже будещ съпротива.
Явор Дачков: Ама сега, проблема е кога ще тръгнем нагоре, защото така…
Георги Лозанов: Проблема тук …
Явор Дачков: Бяхме така в „24 часа” в началото на прехода, нали това беше бунта срещу комунистическия език, след това…
Водещ: Това беше език който влезе в…
Явор Дачков: Винаги бунта води до деградация, а не до промяна в позитивен план.
Водещ: Нека чуем какво мисли Белослава и след това ще продължим с нашия разговор. Защо медиите са в дълг на обществото? Това обясни пред Йоана Гъндовска певицата Белослава.
Репортаж: Медиите са длъжници на обществото, на бунтуващите срещу чалгакултурата във всичките и аспекти. С излъчването си и музиката която прави, певицата Белослава е отрицание именно на тази култура. Самата тя смята, че с поведението си медиите наказват мислещите хора.
Белослава: Езика от известно време насам на медиите, така се принизи и слезе до нивото на народа. Това ниво е онова което не мотивира и не гради нищо след себе си. То не стимулира хората да следват някакъв път, който да подражават на добри герои. Попфолк иконите са ниски на /…/, но има и много талантливи актриси, художнички, писателки. Хора с едни пълни погледни, които са будни и жадни да се случват много повече от нещата, които се случват по твоето тяло. И мисля, че медиите правят тази грешка, огромна грешка. Това е едно наказание за умните хора в тази страна. Те просто ги пренебрегват в момента.
Според Белослава публичната порнографска култура съществува навсякъде около нас по улиците и ни гледа както от страниците на вестниците, така и от екрана.
Белослава: С тази ниска медийна култура, обричаме нашата българска култура и градивността на хората в един локален Балкански синдром. Хората спират да се развиват, защото се примиряват, че нивото е такова и няма кой да им каже „Не, не е такова”. Гледах скоро Мариус Куркенски, който каза, че майка му го е възпитала да се вглежда в нежността на душата. И аз така настръхнах и си казах, ми че той говори като от друг свят, т.е. това е моят свят смея да твърдя. Но дали хората, които гледат “Big Brother” разбират за нежността на душата, дали хората въобще се замислят, че нещата са далече по-дълбоко от повърхността, на която те се представят и показват.
Певицата смята, че в момента нивото на медиите не е на висота и, че съзнателно загърбват нежността за сметка на саира.
Белослава: Липсва нежността и той нежността във всичките и измерения, т.е. да показваш личности и хора, които са деликатни, фини, образовани, говорят на правилен български език. Които говорят тихо и не викат. Няма ниво и това си личи. Може би не си личи за Леля Гергана от еди къде си, която много е щастлива с фолклорните предавания, която обича всички герои от турските сериали. Но тя едва ли се замисля на къде води пътя, защото нейния започва и свършва в къщата и в двора и. А света е голям и пътя е много дълъг.
Водещ: Ето какво казва Белослава, че медиите като чели наказват мислещите хора!
Георги Лозанов: Много е симпатично, това което казва Белослава. Тя самата е симпатична, разбира се. Макар, че тя възпроизвежда една претенция към медиите която, не съм сигурен, че медиите са същинския адресат на тази претенция. Действително високата култура, ценностите и деликатното говорене, сложното говорене. Имаме усещането, че ги няма много в нашата среда. Но не медиите са тези, които…
Явор Дачков: Сега, аз извинявай, че те прекъсвам. Можеш да избираш Discovery Chanel, History няма такъв език, в момента няма такъв език. National Geographic, няма такъв език и можеш да гледаш само това и BBC по цял ден, така че не мисля, че това е проблема.
Водещ: А все пак говорим за българските медии, че би трябвало да имаш избори в рамките на родните медии!
Георги Лозанов: Да гледаме телевизия, но да не забравяме библиотеката. Ние искаме в момента медията да свърши цялата комуникативна работа. Така или иначе медиите, не искам да обиждам никого, това е абсолютно необходимо, но медиите /…/ не иска публичност. Всекидневна, всеки ден чуваш едно мнение, утре чуваш друго, трето чуваш обратното. Това е логиката на езика на медиите. Големите истини, ценностната устойчивост се търси на други мести. Ние изведнъж очаквахме от медиите, говоря във връзка със скандали около Big Brother или …
Водещ: Именно това, самия вътрешен министър Цветанов имаше същата претенция към медиите, че тя не възпитавала децата и не харесвал предаването.
Георги Лозанов: Има логика, аз разбирам тези претенции, естествено.
Явор Дачков: Аз не харесвам министър Цветанов, а не, не. Какво означава министър на вътрешните работи, да се меси в медиите. Това означава, че абсолютен скандал.
Водещ: Именно за това го питах, работа ли е на министър да…?
Явор Дачков: Не, не му е работа, както не му е работа да тръшва пред малки деца, бременните и майки. Не му е работа да дрънка глупости сутрин, когато контрабандните цигари са навсякъде, да ми говори, че бори мафията. И за това е хубаво наистина, тук малко и гилдията да се стегне, вместо да прави, да превръща от един човек, който е завършил за учител по физкултура, героя срещу мафията в България, което не е вярно и да му прави чест от сутрин до вечер, да му кажа, че не му е работа да се меси в медиите. Както не е работа на Волен Сидеров да се меси в тея медии, както не е работа на третата власт да се меси в работата на политиците…
Георги Лозанов: Момента, вярно, политиците въобще не е работа да се месят по медиите, това е така. Заедно с това, нямат драма в това, те да изказват персонално недоволство. Разбира се, това е никой не можеш да отнемеш правото на мнение, да не говорим за медиите, които традиционно произвеждат…
Явор Дачков: Ами винаги трябва да имаш реакция… не веднага ще реагират, ако вътрешния министър на Германия се намеси в някакво предаване, ще го направят на нищо.
Георги Лозанов: Въпроса е, не въпроса е от това да не следват институционални поведения и реакции. Сега имаше към СЕМ непрестанно очакване, спрете “Big Brother”.
Водещ: Или санкционирайте…
Георги Лозанов: СЕМ не може първо да спира предавания. Той може само, ако има нарушение на закон, конкретно ако го наруши. Аз често слушам такова нещо. Абе на вас харесва ли ви „Big Brother”, защо не го спрете? Ама казвам, на мен не ми харесва, много неща в тоя живот не ми харесват, но смисъл на това е, когато попадне в едно институционално качество, не е да наложиш собствения си вкус, пренебрегвайки…
Явор Дачков: А да спазваш процедура.
Водещ: Да или, да…
Георги Лозанов: Защото иначе, санкцията става по-голям риск за демокрацията, от това което санкционираш. Трябва непременно да се пази тази логика. Заедно с това, аз разбирам, че “Big Brother” вдигна обществен дебат с много негативни реакции, които впрочем са част от смисъла и посланието на формата. Защото това създава…
Водещ: Но нека да не обсъждаме това в момента, толкова…
Георги Лозанов: Не, това създаде една норма, около това в каква посока да се разбират добрите нрави, до къде да се разбират. Този дебат е важен и в него трябва да участват цялото общество, включително и политиците. Няма лошо в това! Въпроса в това е да не се, да няма институционална спекулация, така да се кажеш, да преписваш институционалната роля, за това да налагаш собственото си мнение. Така, че докато това не се е случило, аз не виждам проблем в начина по който тече дебата.
Водещ: Добре, ще продължим след рекламите с въпроса на собствеността на медиите, който става все по-актуален.
Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”, мои гости са доц. Георги Лозанов, новият член и шеф на СЕМ и журналистът Явор Дачков. Говорим си за медиите и собствеността. Това беше. Всъщност въпроса който исках, поне малко да си поговорим, защото ти си зам. главен редактор в „Галерия”, а „Галерия” беше едва ли не обявена за вестник на Октопода и на мафията от Волен Сидеров. И каза даже…
Явор Дачков: Мафията, каза Волен Сидеров по няколко медии.
Водещ: Той в момента е на доста високата позиция, така шеф на комисията, парламентарната за ДАНС. Така, че вече той обяви, че ще се занимава с вас съвсем легално, така да се каже.
Явор Дачков: Това което мене разтревожи, за това такава бурна реакция предизвика и сред колегите ми. Защото Волен Сидеров на който иначе не обръщам много внимание, честно да ви кажа, смешен ми е, винаги е бил. Но вече институционално говори, човек който направи политическа кариера с вдигане на ръка за хитлериски поздрав. И това му бе простено и той не се отказа от това през цялата си кариера. Днес заплаши един вестник, като го нарече вестник на мафията само, защото в него излизат данни за корупция, независимо от къде. Това е наша грижа. Всеки журналист ще ви каже, че си брани източниците на информация. И при положение, че собствеността сме обяснявали 20 000 пъти на кого, аз мога да кажа кой ме покани в този вестник, защо съм там, едва ли това интересува зрителите ви.
Водещ: Не, това което мисля, че наистина…
Явор Дачков: Този вестник печели по 150 000, т.е. не печели, а има 150 000 тираж на седмица. Всеки човек който се занимава с този бизнес, знае, че това е печалба която е достатъчна да издържа не само вестника, но и той да печели от това нещо. Така, че въпрос за пари, за финансиране за всичко това е решено от самите хора, които го четат. За аз съм… макар, че ме обявихте гл. редактор на един друг вестник „Гласове”, който е с далеч по-малък тираж. Много по така…
Водещ: Но той си има своите читатели и фенове.
Явор Дачков: Има много малко читатели, никой не пита за неговата собственост, никой не ме пита как от 3-4 години се опитвам да го издържам. Но понеже „Галерия” има по-голям ефект върху читатели и се държи опозиционно, той трябваше да бъде ударен. Същевременно и с това приключвам, няма да ви досаждам повече. Вчера във вестник „Капитал” имаше голямо разследване за това как един депутат от ДПС, който се казва Делян Пеевски се оказа най-големия медиен император на България. Никой не го разследва, включително Волен Сидеров, който изкара политическата си кариера на с „Анти ДПС риторика” никой не попита как депутат от ДПС Делян Пеевски на 30 години, който няма нищо зад кариерата си, освен зам. министър и някакъв изследовател, това е работил, това са му приходите. Купи няколко телевизии, десетки радиостанции, вестници, един от които „Уикенд”.
Водещ: Не в лично качество обаче!
Явор Дачков: Не, той командвал. В „Уикенд” сега се махна, защото той командваше.
Водещ: Неговата майка Ирена Кръстева е там, като официално лице и собственик.
Явор Дачков: Но никой не ги е попитал от къде са тези пари. Сега протягат ръка и към мултиплекс и към разпространение, и от тях ще зависят утре вие кой вестник ще си купите на пазара и кой не. Защото този монопол става опасен!
Водещ: Доц. Лозанов, тъй като вървим към финал!
Георги Лозанов: Не се съмнявам в искреността на Явор, това са всички сблъсъци вътре на територията на медиите, между конкурентни издания и ето както и зад „Галерия”. Когато отзад застане сянката на някой друг, се получава голям проблем с медията. За това е страшно важно собствеността на в България действително най-после да един, да има прозрачен механизъм, по който да е ясно кой стои зад изданията.
Явор Дачков: Е при нас е ясно, има го навсякъде…
Георги Лозанов: Когато се появи Алексей Петров в самата позиция на вестник, тази обвързаност започна да…
Явор Дачков: Тоя вестник се появи миналата седмица, заедно с Алексей Петров.
Георги Лозанов: Виж, аз не отричам трибуната, но напротив.
Водещ: Просто ви давам по една дума за финал и свършваме.
Георги Лозанов: Но искам да кажа, че трябва да се свалят сенките отзад. Това е проблема и това трябва да стане, включително и през ново законово устройство, с един нов закон, който да обхваща и печата най-после. Мисля, че и самата колегия има готовност за това. За да може Явор да се чувства добре, защото аз пак казвам в неговата искреността не се съмнявам.
Водещ: Край, край, свършваме. Много ви благодаря за този разговор. Можем за медии да си говорим безкрайно. Това беше всичко за днес, вие гледахте „Отпечатъци”, ще се видим отново следващата неделя в 10:30.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-10

Водещ: Каквото и да си говорим за медиите става дума не само за пари, но и за влияние. На всеки три години става дума и за два стола. Разбира се, възможността да се седне на стола на генералния директор не винаги значи много. Историята на Старата къща, както добронамерени наричат радиото, помни директор, който не успя да седне в заветния стол. Както отбелязват и най-върлите критици, в радиото наистина духът на свободното слово се чувства добре. Какво прави обаче духът на свободното слово, докато навсякъде говорят и пишат за обичайните заподозрени с амбиции към стола? Ами пита, не за имената, а за принципите. Важно е кой директор как ще бъде запомнен, но е по-важно медията да запази лицето си независимо от обитателя на големия кабинет. Все още няма подадена нито една кандидатура за шеф на БНР. Днес обаче вестниците залагат на четири имена: Валери Тодоров, настоящ генерален директор; Стефан Радованов, в момента програмен директор; Поля Станчева, имаща зад гърба си два управленски мандата на „Драган Цанков” №4; и Чавдар Стефанов, работил над 28 години в радиото. Как ще бъдат избрани новите шефове на националните медии, ще има ли сливане на администрациите на БНР и БНТ, да бъде ли редуциран броят на членовете на СЕМ, ще има ли нов закон за радиото и телевизията, ще успеем ли да догоним цифровизацията, как ще изглеждат медиите на бъдещето, еретично ли звучи идеята за закон за печата? Това са въпросите, чиито отговори ще търсим след малко с новия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов. Защото е много важно да има дистанция между управлението на една медия и редакционната й политика. В крайна сметка всички знаем, че е добре да пазим източниците на информация, но трябва и да ги знаем, за да не попаднем в чужда схема, където общественият интерес е съмнителен. Също както и при хората, и за медиите е важно да пазят името си. А това става с дистанция от хората във властта и тези с икономически амбиции. Иначе просто правило, но понякога, когато става дума за обществени медии, трудно за спазване. Всички обичат да забраняват на националните медии. Да, за политиците сигурно е много важно при кой генерален директор ще се проведат следващите избори, но за хората по-важно е икономическите и политическите решения да се вземат прозрачно и те да знаят истината за мотивите. Останалото са пари, влияние и за които винаги става дума. Дойде ли му времето да се променят забраните, които правят неконкурентни обществените медии по време на избори? И на този въпрос не е зле експертите, които работят по новия закон да се замислят. След най-медийната тема от седмицата ще коментираме и най-невралгичната – ще удари ли високото напрежение национализация на електроразпределителните дружества? С Марио Гаврилов от БНТ1 няма да пропуснем да коментираме и факта, че амбициите ни да влезем в чакалнята на Еврозоната се изпариха. Финалният спринт ли ни изнерви или кризата в Гърция ни препъна? И у нас испаноговорящата общност ще има вестник, за него ще говорим с Къдринка Къдринова от сп. „Тема”.

Водещ: Комитет за телевизия и радио не изключвате? Добър ден вече на битността ви на председател на СЕМ, г-н Лозанов!
Георги Лозанов: Да, не изключвам, в смисъл евентуално възможността да се съберат двете обществени медии в някаква перспектива, но в никакъв случай не като комитет за радио и телевизия, с тази аналогия към соца, а точно бягайки от този модел, и в да кажем в някакъв български вариант на Би Би Си. Въобще да направим най-после един модел на обществена медия, която да се утвърди в представата на българското общество като такава, защото сега, все още, 20 години след началото на прехода, независимо от тези магически думи, написани в закона, това остава относително неразбрано, относително частично. Обществените медии приличат на нещо средно между частни и държавни. И т.н., много стари проблеми. А пък сега, в предстоящата нова цифрова ера ще е страшно важна ролята на обществените медии, на БНР и на БНТ. Защото, вижте, преди, някак си през 20-те години на преход гражданската проблематика, социалните теми, онова, което е същинската работа на обществената медия, беше комерсиално, беше продаваема. А сега, така или инак, вече е започнала все по-голяма комерсиализация на частните медии, така че те полека-лека ще оставят основния товар на обществения ангажимент на медията на БНТ и БНР. И БНТ и БНР трябва да са структурирани така, че и финансово, и професионално, а и като начин на функциониране да могат да извършат тази работа. Да бъдат този анклав, в хубавия смисъл на думата, на обществената медия сред тази иначе комерсиализирана среда. И точно, обаче бягайки от социализма, защото, вижте, практически вие работите тук и аз може би не е много правилно и не много вежливо, но нека да го кажем, че БНТ и БНР като структури социални са най-слабо реформирани в медийната сфера. Носят през тези години едни белези, които имат своята голяма традиция, но не са достатъчно съобразени с една все пак радикално променяща се среда. И хайде, в тази аналогова ера това вървеше някак. Но след няколко години, когато днешните медии, убеден съм, много малко ще приличат на тогавашните, е необходим някакъв ход. Но разбира се, не комитет за радио и телевизия, в смисъл над двете медии една трета шапка, а падане по-скоро и на двете други шапки и създаване на една администрация много по-малка, и с много по-малка роля, за сметка на ролята на една обществено тяло, което управлява медията в програмен план (…) и за сметка на излизане напред на творческите професии пред тези, които взимат административни решения.
Водещ: Имайки предвид обаче обстоятелства и някои характерни особености на нашата медийна среда, и знаейки колко трудно се прави английска ливада, как смятате, че този модел би могъл да заработи?
Георги Лозанов: Ами знаете ли, ние според мен правихме английска ливада в медиите всичките тези 20 години, когато все очаквахме да има обществени медии и все не се случваха такива, каквито ни се иска, даже някои продължават да си ги наричат държавни, но не искат да признаят въобще, че има опити в това отношение. Аз не съм толкова радикален критик, но тъкмо това очакване според мен може да подготви една реформа същинска, която да е свързана и с това да се намали администрацията, да се намали, да се намали въобще огромният бюджет за издръжка на това тяло, за да отидат повече пари в продукта, да го кажа най-грубо икономически.
Водещ: Какво бихте казали на скептиците, които веднага ще контрират с тезата, че досегашната практика на обединяване води винаги до по-големи разходи, отколкото по-малки?
Георги Лозанов: Ами какво да кажа на скептиците, освен че пак може да стане така (…), но смисълът на цялото това упражнение би бил, като пак повтарям, това е само една хипотеза, съвсем не е задължително да е най-добрата, но смисълът на това обединяване би бил точно в това да се намали целият, както го наричаха Илф и Петров, „административен възторг” по отношение на медиите. Освен това да се разклати малко доста твърдата роля и ръка по самия замисъл на модела на генералния директор. Защото вижте, генералният директор поради това, че доста е събрал в свои ръце цялата власт, сега ние треперим какъв ще бъде. И ако случайно успеем, което е трудна работа, хубаво, но ако не успеем пък провалът е голям, защото когато цялата медия я сведеш до един човек, ако този човек е в някакви корпоративни връзки, политически да кажем, с президента, няма значение с кого, то фактически медията се управлява от този, с който той е в корпоративни връзки. Ето това… естествено то опира до персонални качества и до персонална воля до независимост, но вън от това може и на чисто моделно ниво все пак да се създадат някакви защитни механизми по-големи.

Водещ: Продължаваме един дълъг разговор за закон за радиото и телевизията, който с председателя на СЕМ Георги Лозанов няколко пъти сме водили досега. Безспорна е необходимостта от един такъв закон. Досега винаги сте бил скептично настроен. Сега?
Георги Лозанов: Скептично съм настроен за това дали ще се направи такъв закон. Сега, какво да кажа, има относително нови управляващи. Винаги като дойдат едни управляващи те искат да правят нов закон, влагат усилия и този първи порив трябва да се използва разбира се от медийната среда, за да придвижи собствената си нормативна база, която помага и на нейното развитие. Освен това управляващите у нас са декларирали, че ще правят такъв закон. Освен това сега тук вече не е въпрос и на смяна на едни управляващи с други, а на смяна на цял един свят – аналоговия с цифровия. И аз съм сигурен, че след 5-6 години дори няма да има смисъл да говорим за медии със съдържанието, което влагаме сега. Ще е отпаднала думата. Аз си представям един закон, който да либерализира много медиите и да ги приближи до Интернет като норма на свободата, защото иначе тези дисбаланси почват да ги поставят в много неравностойно положение и те губят, така да се каже, влияние, което значи много по-малко на брой забрани, но с много повече гаранции за спазване. Включително, аз иначе съм много мек и не обичам санкцията като инструмент, но включително и санкция. Ако забраните са много малко и са смислени, а не както досега е имало все опит, не само в сферата на медиите, някак си да опаковаме със забрани цялата реалност социална, пък да го направим така да се каже на хартия, знаейки, че е хартиена опаковка, която няма да попречи на нищо. Затова аз сега си представям, че ще има една много по-либерална нормативна база и действително само там, където е абсолютно необходимо ще се намеси законодателят, т.е. държавата, а иначе като цяло тя ще се оттегли. Заедно с това, видимо има една променена нагласа за появата на закон за печата, защото самите издатели основните видяха, че има две много големи заплахи, от които само законът може да ги спаси. Едната е бумът на жълтата медия, и тя е жълто-компроматна често пъти, която, вярно, че тъй като си позволява много повече често пъти и казва повече, но нарушава стандарти, които криво или ляво другите медии спазват. По този начин тя печели с нелоялна конкуренция фактически. Така че там именно стандартизирането на поведението става важно, за да могат другите медии да оцелеят. Иначе много скоро аз си представям как основните тиражни вестници ще бъдат основни жълти заглавия, а пък да кажем вестници като „Сега”, и като „Труд” и „24 часа” ще бъдат бутикови малки вестничета, ако не се намери друг баланс.
Водещ: Факт е, че самите издатели поискаха от премиера…
Георги Лозанов: И освен това се появяват абсолютно неизвестни играчи, които по доста брутален начин разширяват влиянието си с икономически инструменти, а пък информацията не е просто стока. Знаем за това, да не влизаме в този голям дебат, тя е и право, право на информация. Ти можеш да купуваш стока, но човешки права не се купуват в съвременни свят, така че към тях има специални изисквания, които също трябва да бъдат въведени през закон. И аз си представям един закон за медиите въобще, в който даже думата „медии” я няма, защото тя ще е останала в музея, а един закон за информационните услуги, в който много по-либерално, по-свободно и същевременно с много малко на брой точки с много твърда ръка да се преформулират отношенията в медийната среда.
Водещ: Закон за информационните услуги или закон за радиото и телевизията по-напред?
Георги Лозанов: Аз мисля, че сега като се прави трябва да се направи в една перспектива. Защото вижте какво стана със стария закон. Той не беше никак лош, аз съм участвал в работата по него в далечната 98-а, 97-а, благодарение на него се затвори глава „Теливизия”, аудио-култура и аудио-визия и т.н. Но той този закон го няма, той се е върнал в индианско одеало…
Водещ: Е той е целият в кръпки…
Георги Лозанов: При това много от кръпките са правени с много конкретни цели – да махнат тоя, да сложат тоя…
Водещ: Имат си имена кръпките.
Георги Лозанов: И това цялото не е нормативна база вече, то ни се разпада в ръцете. Както като вземеш много стар вестник и като опиташ да го вдигнеш, фактически той, хартията се разкъсва. Така някак си ми изглежда сега законът. Така че много бързо трябва да се направи един нов закон. Трябва да го направят хора с философско мислене за медиите, в смисъл да могат да гледат в перспектива, и то тенденции, и заедно с хора, които могат да изговарят сложни, бъдещи, дори хипотетични процеси на правен език, особено от втората група, пък и от първата са толкова малко, бих казал на пръстите на едната ръка, но това е хипербола.
Водещ: Спомняте ли си онази метафора за експертите в къщата, които да напишат закона? Само това ли е спасението?
Георги Лозанов: Винаги накрая през нечия експертна ръка. Знаете ли писането на един текст на закон, дори експертът, който го пише, юристът в областта на медийното право в случая, нищо да не вложи от себе си, да му дадат съдържанието, само преводът му на правен език е невероятно усилие, защото всеки закон, знаете, е обвързан с десетки други закони. Сега вече има и общностно право. Да познаваш цялата тази материя е нещо, което тук има политическа воля или професионалната колегия го иска, за да може да звучи като норма, която да работи, това е огромно усилие. В нашата страна, даже какво да кажа, в момента няма потенциал и достатъчна оценка на интелектуалния труд, който въобще да плати такова нещо. Така че отново това трябва да е благотворителен жест.
Водещ: Смятате ли, че ще ви стигне времето до излизането на един такъв нов закон? Защото, медиите ви цитират, че засега забавяте процедурата за избор на шеф на БНТ.
Георги Лозанов: Забавям ли? Аз нищо не забавям. Но първо трябва да се избере на радиото директор, на БНР, защото така е по време, а някъде до есента трябва да се избере и директор на БНТ. Знам обаче, че има ангажимент да се редуцират във връзка с кризата съставите на регулаторните органи, така че между тези два избора може би ще се състои тази редукция. Но за това трябва да се води разговор със законодателя.

Водещ: Има логика да се намали броят на членовете на СЕМ в условията на криза. Това е една ваша теза…
Георги Лозанов: Не е моя, за съжаление. По-скоро е на законодателя, който започна редукцията с КРС. Да, няма смисъл от много раздути органи. Аз съм работил на времето в НСРТ, което беше 7 души, не мога да кажа, че ставайки 9 кой знае това помогна на нашата работа. Но има едно такова нещо, за което и друг път съм споменавал, че това не бива да става механично, защото все пак повечето членове са гаранция за по-голяма независимост на органа, тъй като най-просто и най-цинично казано, шансът да ги купиш е по-малък. А пък да се надяваме, че членовете на (…) в България имат персонално достойнство и воля за справедливост и заедно с това живеем в доста сенчеста страна, така че да се предпазваме от такива рискове е полезно.
Водещ: Да ви попитам и за продажбата на предавателите, попадането в зоната на кипърска офшорна фирма, какво ще се случи с предавателите на обществените медии?
Георги Лозанов: Много отдавна те трябваше да станат собственост на самите медии. Това не стана, не се случи. Оттам нататък това беше предизвестен сценарий. Нищо няма да се случи обаче, надявам се. Просто продължават да осигуряват услугата. Разбира се, въпрос е на цена. И когато държавата не си направи труда навремето да ги преотстъпи на БНР и БНТ, в което има не само икономика, има и идеология, за да гарантира тяхната независимост, сега ще трябва да води винаги едни сложни търговски преговори.
Водещ: Те до известна степен са и „пунически войни”, защото как се мотивира частен собственик да прави инвестиции?
Георги Лозанов: Ами да, точно така, но пък от друга страна услугата се плаща, така че всеки, който плаща, може да изисква качество на услугата. Сега, влизаме в една сфера, която можеше да бъде, ако беше извадена тази собственост и дадена на БНТ и БНР и гарантирана. Но това е положението. То толкова много, какво да кажа, недоразумения са зарити в дворовете на двете обществени медии, че това даже не ми се вижда най-страшното.
Водещ: Как ще изглеждат медиите на бъдещето?
Георги Лозанов: Труден въпрос е този. Какво да ви кажа, може човек да си отпусне въображението и така да се каже да направи една вътрешна почивка от настоящето, да напише една фикция, но аз имам някаква известна експертна отговорност, затова мога да кажа нещо, което ми се струва сигурно, че медиите на бъдещето няма да са много медии. А ще живеем в една цялостно медитизирана среда, в която всичко ще може да бъде медия, включително и пространството при нас под формата на холограми ще присъстват посланията и образите. Разбира се, аз малко много в плама (?) на научната фантастика имам надежда, че телепатията ще се развие като форма на комуникация и това ще постави човека пред много големи морални отговорности, защото ще можеш да общуваш с другия независимо от неговото желание, или поне частично, така да се каже, да заобикаляш вътрешните бариери, които сега поставяме това, че потокът на съзнанието си е само наша територия, ще може да променя облика на (…), моралното качество на човека и т.н. и т.н. Може да гледаме колкото си искаме напред, но дали не е по-добре да поприказваме за по-близка перспектива, когато, аз и друг път съм казвал, смятам, че скоро частните телевизии например, пък и радиопрограми, ще загубят политематичния си формат, не 100% и не изведнъж, но постепенно, и ще стават все по-специализирани канали, които разбира се ще бъдат цифрово разпространени, кабелно и сателитно, и тогава именно БНТ и БНР, аз си позволявам да говоря за един анклав, в хубавия смисъл на думата, в медийната среда, ще останат именно гарантиращи едни политематични програми с обществена функция, с граждански ангажименти, обърнати към цялата аудитория, или към всеки от аудиторията, програми, чиито адресат не са мнозинството, а са различните малцинства, на които всяко мнозинство се разпада. Такава ще е близката перспектива в следващите няколко години според мен. А най-близката перспектива е, че трябва на 1 януари 2012 г. да сме минали в изцяло цифровата ера, т.е. да кажем довиждане на аналоговото разпространение. Закъснели сме ужасно, скандално бих казал, но ако не го направим, ще бъдем един европейски изоставач и повтаряч, маргинален, с мръсни уши…
Водещ: Надолу в скалата на свободата на словото…
Георги Лозанов: То всичкото това води след себе си, и въобще способността да бъдеш медийно интегриран в един свят, към който искаш да принадлежиш. Така че в тази година трябва да направим чудо. И един от големите ми мотиви да вляза отново в СЕМ, и да поема председателската роля, е да направя всичко възможно, независимо какво мислим за цифровизацията, дали има смисъл от нея и т.н., тя е политически знак за принадлежност в момента. Което значи нещо много просто. Това не значи да изчезнат кабелните и сателитните програми. Но значи всички, които в момента се разпространяват в аналоговия ефир, да се разпространяват цифрово. Не е невъзможно, може да кажа и аз като Георги Димитров, за една година да направим това, което за 10 не направихме, но което сме абсолютно длъжно да извършим, но това е моята прогноза, която граничи с надежда…
Водещ: А законът за информацията, колко време?
Георги Лозанов: За информационните услуги ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Може и през това време да се напише… Може… да, да започнем 2012 г. 1 януари с нов закон, да влезем в цифровата ера, и то стъпили на летящото килимче на един съвсем друг като философия и инструменти законов текст.
Водещ: Доц. Георги Лозанов, новият председател на СЕМ, гост в „Клубът на журналистите”. Закон за информационните услуги, който да регулира и печата – това е необходимо, за да влезем подготвени в цифровата ера.

Водещ: Безспорно най-невралгичната тема в медиите на седмицата беше започналата дискусия за електроразпределителните дружества. Ще удари ли високото напрежение национализация тези дружества? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ! Отвъд политическите залагания, които стигнаха чак до печелене на следващите избори, започвайки тази дискусия, отличихме ли възможното от невъзможното? Изобщо има ли нещо възможно в хипотезите, които бяха изнесени през седмицата?
Марио Гаврилов: Ами има, теоретично много възможни неща могат да се случат, включително национализация. Но практически според мене чак до такъв краен сценарий надали ще се стигне. Така че това е границата, разделът, който аз бих сложил между възможно и невъзможно.
Водещ: Всъщност е достигнал пределът във възможностите за заплащане на хората, или някаква друга граница икономическа е достигната?
Марио Гаврилов: Според мене правителството е изправено пред една крайна необходимост, трябва да набави отнякъде приходи, за да може да върже бюджета по някакъв начин. И лично моята хипотеза е, че точно затова беше натискът върху електроразпределителните дружества. Друг е въпросът, че впоследствие се оказа, че дори и те да донесат дивиденти на държавния бюджет, става въпрос за една скромна сума, от гл.т. на мащабите на бюджета.
Водещ: Доколко може да се вярва на поставяне на подобна хипотеза – държавата имала паралелен живот, имайки предвид енергетиката изобщо?
Марио Гаврилов: Малко ми е трудно да разбера въпроса ви…
Водещ: Това е една хипотеза, изказана от президента на „Подкрепа” Константин Тренчев, която е революционна разбира се, той твърди, че има паралелен живот в енергетиката, отделен от държавата.
Марио Гаврилов: Всъщност политическите сили в България твърде често се заиграват и обичат да използват действително държавен (…) в енергетиката, и много често той се подчинява не толкова на икономически, колкото на политически интереси и на политически закономерности и зависимости. Това е вярно, особено когато се разгледа съдбата на НЕК. НЕК действа на регулиран пазар, също както електроразпределителните дружества, но много често политическите партии изтърсват като брашнен чувал и взимат от нея и пари за проекти, и за решаване на социални проблеми. Така че да, действително съгласен съм с една подобна теза.
Водещ: И някаква прогноза може би, дивидент ще има ли?
Марио Гаврилов: Да, ще има някакъв дивидент, но той ще бъде прекалено скромен, за да реши проблемите на държавата в бюджета, за да запълни дупката, която зейна в бюджета след решението на Конституционния съд през тази седмица.
Водещ: Веднъж започнал обаче този разговор, тази обществена дискусия, нека така да я наречем, как мислите, че ще завърши, при положение че ако се стигне само до този малък дивидент…
Марио Гаврилов: Най-същественото според мене е електроразпределителните предприятия, които представляват едни фирми, които не си позволяват в собствените си държави да се държат по начина, по който се държат в България, да разберат, че българинът е действително европейски клиент. Искам да ви припомня как едно от ерепетата дълго време се съпротивляваше срещу решение на регулаторния орган, който в една демокрация, основана на закони, това е абсолютно недопустимо. Така че смятам, че клиентите ще успеят да извлекат някакви облаги. Също така смятам, че регулаторният орган оттук нататък ще бъде много внимателен при определянето на цените на електричеството. Дори ето и вчера, шефът на регулаторния орган Ангел Семерджиев даде да се разбере, че е твърде вероятно, твърде е възможно от 1 юли, когато в новия си състав комисията за първи път ще определя цени на тока, твърде е възможно да има известно поевтиняване на електрическата енергия. Дето се казва, да има малко радост и за потребителите.
Водещ: Т.е. големият печеливш едва ли ще бъде потребителят, но и той ще може да извлече своите ползи.
Марио Гаврилов: Ами както се казва в един виц, с малко, обаче ни стана приятно. Общо взето това очаквам да се случи с потребителите. Така или иначе досега тези дружества се държаха действително като монополисти, защото те са регионални монополисти. И да кажем аз като потребител в София не мога да кажа да съм недоволен от досегашния си доставчик и да се обърна към друг. Надявам се да се стигне действително до либерализация на пазара, за да има някаква конкуренция, но това е една по-дългосрочна и по-неясна засега перспектива.
Водещ: Всъщност досега единствената опозиция на тези дружества бяхме ние медиите. Имаме ли полезен партньор вече в лицето на изпълнителната власт след дадените заявки?
Марио Гаврилов: ами надявам се така да се случи. Очакваме с нетърпение да видим какво ще се случи при проверките. Общо взето в тях участват доста авторитетни правораздавателни институции, ДАНС, данъчни – да видим какво ще излезе. Защото действително премиерът е прав в едно, въпреки че всичките тези компании говорят за многомилионни инвестиции, аз да кажем в моя квартал в София, откакто дойде частен оператор на електроразпределителната мрежа не съм видял нещо да се е променило.
Водещ: В смисъл, че са по-малко инкасаторите и че…
Марио Гаврилов: Имам предвид като инфраструктура на електропреносната мрежа. Оттам нататък всичките онези проблеми, които ние като клиенти се сблъскваме, тримесечно отчитане, едномесечно отчитане и т.н., са ясни мисля на хората и всеки от нас го е преживял това.
Водещ: Нека да опитаме да оценим новината, че се отказваме от амбициите си да влезем в чакалнята на Еврозоната. Всъщност не успяхме с финалния спринт, препъна ни кризата в Гърция или нещо друго?
Марио Гаврилов: Изключително неприятно. Аз мисля, че правителството беше малко неподготвено, когато педи месец каза, че ние при всички положения ще кандидатстваме. Действително много е неприятно. Неочаквано е да излязат такива дефицити в бюджета, но мисля, че правителството е било наясно, че такъв риск съществува и трябваше малко по-внимателно да оповести така фанфарно нашата кандидатура преди около месец. Още повече, че за всички е ясно, че ЕК и ЕС по друг начин смятат бюджетен дефицит, а не по формулата, която е приета в България. И за съжаление, ще трябва засега да се откажем от амбициите си. А може би единственото положително е това, че действително обстановката сега беше неприятна и щеше да е още по-неприятно, ако ние изпълнявахме критериите, но не бяхме допуснати в Еврозоната. Да се надяваме, че все пак ще дойдат добри времена и от третия опит България ще успее.
Водещ: Това значи по-малко рестрикции или значи нещо друго?
Марио Гаврилов: Напротив, при това положение е твърде вероятно ние да бъдем подложени на рестрикции от страна на ЕК, която при този свърхдефицит може да започне процедура на мониторинг. Там най-крайната фаза е именно – те могат да ни наложат ограничаване насилствено на някои разходи.
Водещ: Значи разхлабването на колана е хубава новина, но не е истинска?
Марио Гаврилов: Да, засега трябва да забравим за разхлабването на колана, още повече че продължава да зее тази дупка, тази пропаст в бюджета, която засега не е ясно как ще бъде запълнена. Вчера финансовият министър Дянков каза, че имал някакви идеи, но предстои да ги чуем, за да видим дали те са осъществими.

Водещ: „Новина” е новият месечен вестник, който ще се появи у нас през май. Той ще зарадва всички, които говорят езика на Сервантес. Какво очакват те – добър ден на Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти и зам.-главен редактор на сп. „Тема”. Какво се очаква от този вестник на испански език?
Къдринка Къдринова: Вестникът фактически вече е на пазара, тъй като излезе нулевият му брой. В момента се подготвя и първия брой, който ще бъде представен в понеделник в изложбената зала на рока в София от неговия хубав млад екип, начело с Мирей Харалампиева, също така и Исмаел Фернандес, Пилар Илескас. Това са млади испанци. Въпреки че едното име, както ви направи впечатление е българско – Мирей Харалампиева. Тя е инициаторката и директор на вестника. Това е българско момиче, т.е. с родители българи и израсло в Испания и испанска гражданка. Така че сега се опитва да сътвори този проект тук в своята стара родина, така да се каже. Идеята е вестникът да съобщава информация и новини за България на испаноезична публика , също така информация и новини за културния живот в испаноезичните страни, не само в Испания, но и в Латинска Америка, за българи, които ползват езика на Сервантес.
Водещ: От книгите и от филмите имаме една много романтична представа за борбите, които се водят за излизане на испански на медии. Такъв ли е случаят в реалността или в живота нещата стоят по друг начин?
Къдринка Къдринова: Всеки нов проект е труден, но по принцип това не е нещо съвсем непознато за България, тъй като, нека си спомним, преди много, много години Агенция „София прес” издаде също един вестник на испански, който се казваше „Нотисия де София”. Така че общо взето има традиция в българското общество да се приема радушно един такъв опит, който е опит всъщност за сближаване на културите. Знаете, колко е популярна испаноезичната култура в България и в рамките на музиката, и в рамките на литературата, и на всички видове изкуства, които са най-прекия път между народите. Разбира се, че е трудно в днешните кризисни времена да се почва какъвто и да е нов проект. Още повече тук идеята е вестникът да се разпространява безплатно. Но той се ползва с подкрепата на всички посолства на Испания, на латиноамериканските държави, на Аржентина, Куба, Венецуела, които са представени в България. Разбира се разчита и на помощта на испански фирми, които имат интерес да се разпространява повече испаноезичната култура в България. Трудно е всяко начало, но амбицията и ентусиазмът е голям, така че надявам се младите ни колеги да имат успех.
Водещ: Да им честитим! Само накрая да ви попитам, по-далечната перспектива е може би този вестник да излезе и отвъд границите ни?
Къдринка Къдринова: Защо не? Още повече, част от него е посветена именно на един много позитивен образ на България, на културния образ на България, на това, което България може да представи извън този клиширан образ, на страна, в която има корупция, престъпност и т.н. Тук се показва какво още може България, а тя може много. Така че наистина много се надяваме това да допринесе и за популяризиране на хубавия образ, който би могла да представи нашата страна пред света.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Да пожелаем успех на новия вестник „Новина”. 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-04-11

Интервю на Светослав Спасов с новия председател на СЕМ и преподавател по медии за старото в едно ново начало, за любовта на Бойко Борисов към опонентите, за "санирането" на медии и за приоритетите на днешните студенти по журналистика

Господин Лозанов, за дни станахте нов член и председател на СЕМ, в който бяхте и между 2001 и 2004 г. Преди това работихте и в НСРТ. Познаването на материята ентусиазира ли ви?

- Когато навремето отидох в НСРТ, органът се създаваше в движение и затова в много отношения работата беше по-романтична. Доминираше усещането за това, което предстои. Спомням си, че когато ни избраха, нито знаехме какво ще правим, нито дори къде. Добре че повече или по-малко вече се познавахме, това беше периодът на звездите в регулатора, ако мога така да кажа – Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Митко Коруджиев, Александър Томов, писателя, не Лупи, и т.н. Тогава Иво Драганов ни се обади и предложи да се видим 6 кабинета на тогавашния председател на медийната комисия към Народното събрание Стоян Райчевски. Е, да, но мястото беше в политическа институция, а пък ние искахме да сме независим орган. Затова първото ни гласуване като медиен регулатор изобщо бе дали можем да заседаваме в НС. Гласувахме, но само при условие че Райчевски и сътрудниците му напуснат…
Разказвам тази история, за да се види как до голяма степен органът самовъзникна, и то в едни много по-наивни, непрофесионални, а вероятно и по-непокварени отношения. Гледахме на регулацията като на европейска магическа пръчка, с която трябва да пренесем властта върху медиите от ръцете на политиците в ръцете на; самите медии. Естествено, после нещата не се оказаха точно такива, органът сам стана терен на битката за власт. Най-ожесточената впрочем в резултат на упоритата партизанска илюзия, че "който държи медиите, държи всичко". Илюзия, която продължава да взима своите политически жертви.

Каква беше ползата от НСРТ?

- Главната полза от НСРТ бе това, че вкара медии в дневния ред на медиите. Те започнаха да се интересуват от себе си като социален сектор, подобен на другите, с които се занимават, със сходни проблеми и пороци – корупция, конфликт на интереси, непрозрачност, измами и пр. Стихийното натрупване на медийно влияние от първите демократични години бавно с блъскане, закачки и удари под кръста минаваше през вратата на медийната регулация. Светът на радиото и телевизията ставаше друг най-малкото защото вече имаше кой да пита кой говори в ефира, чие юридическо и физическо тяло стои зад думите и образите.
Връщането ми сега в СЕМ съвпада с една друга знакова промяна в медийната среда – прехода от аналоговата към цифровата ера. В него, макар и отново бавно и с бутане, играчите пак стават други, а и съдържанието на това, което гледаме и слушаме, защото, както казва Маршъл Маклуън, "средството е съобщението". НСРТ беше създаден преди 12 години, след още 12 днешният медиен пейзаж ще ни изглежда като смешна снимка за спомен в сепия, старите и новите медии ще са се пренаредили в непредвидими миксове.
Иначе подводните камъни в сектора вероятно ще са си все същите – скритите политически и икономически влияния, черната борса на власт и пари срещу имидж. Само че в началото политиката беше основният враг на медийната независимост, а напоследък регулацията все повече се икономизира. След като търговията с оръжие с цялата й морална двойственост така или иначе позатихна, търговията с медии сякаш иска да вземе слабата й. И това безвъзвратно отдалечава СЕМ от някогашните романтични представи, прави го твърде напрегнато работно място.
За мен обаче връщането ми в него не носи особена промяна. Дали в институционална роля, или 6 гражданско качество, аз се занимавам все със същото – наблюдавам медиите и доколкото мога, публично разобличавам крадците на медийно влияние, защото те са опасни поне колкото крадците на ДДС. Цялата минала година фондацията, която ръководя, правеше медиен мониторинг, чиято цел беше да играе коригираща роля на поведението на журналистите и поведението на политиците 8 общуването помежду им.

В тази връзка – влизането ви в съвета стана като че ли малко изненадващо след съвета ви към Бойко Борисов да замълчи 100 дни след изборите, за да се чуе гласът на експертите около него. Може ли да се каже, че в съвета той е изпратил своя критик?

- Наистина, на базата на нашите изследвания казах, че Борисов трябва да излезе от ролята на централен говорител в държавата. Не смятам, че непременно се е вслушал в моите думи, а поскоро в публичната среда, за която той има силно развит слух. Но така или иначе се разшири медийното представителство на управляващите и особено се откроиха две фигури – на Цветанов и на Дянков, които вече са достатъчно разпознаваеми. Иначе имам надеждата, че ГЕРБ, спирайки се на мен, демонстрира либерализъм в кадровата си политика и ми дава куража да мисля, че изборът ми е заради експертните ми качества. Защото аз не принадлежа на никоя партия и това е известно. Да, имам десни нагласи, но пък в България десномислещите хора бяха най-лъганите през прехода в своето политическо представителство. Кураж за новия ми институционален гастрол ми дава и фактът, че в парламента намерих доста широка подкрепа. Само 12 от всички гласували депутати се въздържаха, останалите бяха "за" моята номинация. Дали съм симптом, че ГЕРБ може да се възползва и от критическите мнения за себе си? Ще се разбере от отношенията, в които членовете на регулатора неминуемо влизат с властта.

Със сигурност си давате сметка, че влизате в орган, чийто авторитет клони към нула. Защо рейтингът на регулатора, който трябваше да защитава интересите на потребителите на информация, се срина?

- Навремето много спорихме дали СЕМ (преди това НСРТ) е държавен или обществен орган. Мисля, че кризата на органа започна, когато той престана да има надежда, че ще бъде обществен, и се примири с ролята на държавен орган. Вярно е, че входът в него е през две държавни институции – НС и президентството, но оттам нататък всичко зависи дали можеш да забравиш откъде си влязъл и да гласуваш само по съвест. Тогава и съвсем лесно може да обясниш вота си. А много пъти решенията, които регулаторът взимаше, нямаха логичен и експертен публичен аргумент.
Експертност и публичност – това са двата кита, върху които може да се закрепи авторитетът на СЕМ. Не хората да имат усещането, че ти влизаш в една тъмна стаичка и в нея вече са се настанили представителите на политическите сили, взели са решението, а ти си само миманс, който трябва да го съобщи на потърпевшите. Това винаги е сривало авторитета на органа.
Днес СЕМ е много по-мощна институция в сравнение с миналото, но в същото време е и по-трудно видима. Моят първи рефлекс и желание е да се върне видимостта му, медиите отново да започнат да се интересуват от СЕМ, а това значи и от себе си. Защото навремето, когато ме избраха за председател на НСРТ – пак немного лесно, пред залата беше пълно с журналисти. Сега, когато ме избраха за председател на СЕМ, нямаше никого…
Демократичната власт се различава от недемократичната по това, че взима решенията си пред очите на тези, които те засягат. Другата решава, образно казано, в гората по време на лов. Някои от решенията на СЕМ, а и преди на НСРТ звучат като взети в ловна хижа.

В момента съветът се е заел с две важни задачи – да избере директор на БНР и да смени този на БНТ, където изтича мандатът на Уиша Пръмова. На какво ще държите в тези процедури?

- Едно-единствено нещо гарантира устойчивостта и целесъобразността при избора на шефове на обществените медии – доколкото е възможно, този избор да е подкрепен от колегията. Обществените медии трябва да бъдат управлявани от хора, които са желани в тях. В частната медия нямаш право много-много да капризничиш – назначават те и ако после нещо не ти харесва, можеш да си отидеш. В обществената медия имаш привилегията да кажеш, че нещо не ти харесва, но че няма да си отидеш, а ще искаш медията да се промени.
Затова шефовете им трябва да се изберат с диалог. Друг е въпросът доколко сега колегията има потенциал да стига до консенсус. Но аз съм сигурен, че в новата цифрова ера, когато ще има много по-голяма специализираност на комуникациите, само обществените медии ще поддържат големи, минали през историята политематични канали от типа "за всекиго по нещо". Затова по един особен начин те тепърва ще стават важни. Въпреки всички кризи, през които минаха. Това и ще е още един критерий за избор на шеф на БНР и БНТ – да може да докаже пред колегията, че е в състояние да поддържа обществения характер и функция на професията в една коренно променяща се ситуация. Обществената медия не е медия на мнозинството – политическо, етническо и т.н. Обществената медия разбира мнозинството като множество малцинства – културни, на вкусовете, на опозицията, на любителите на класическа музика, на франкофоните, на авто-мото запалянковците, на каквито искате. Освен това и преди това -тя винаги повече или по-малко е медия на гражданския протест, този, който другаде не е сигурно, че ще се чуе.

В СЕМ ще сте колега с четирима представители на президента Първанов – Милен Вълков, Георги Стоименов, Анюта Асенова и Бойчо Кулински. Останалите пък са хора на БСП и НДСВ. Както изглежда, представителите на ГЕРБ там ще са малцинство…

- Надявам се, че ще съумеем да изваждаме поне отделни теми и решения извън партийния терен. Това е смисълът. Ако ще правим малък медиен парламент, в който за разлика от големия ГЕРБ няма мнозинство, това би било парадоксално обръщане на цялата логика и смисъл на регулатора. Тогава по-добре да го няма. И без това се подхвърлят такива идеи – да се свърже конвергентно с КРС, да се намали съставът му и т.н. Ако решенията в СЕМ ще се взимат чрез партийни и политически сблъсъци вместо на експертен и независим терен, това ще е доказателство, че час по-скоро обществото трябва да се освободи от този разход. Така съветът няма да бъде в състояние да изпълни основната си функция – да извади от хоризонта на политическото важните решения в медийната сфера.

БНТ е една от вечно отворените рани на медийния преход. Приватизация, повече реклама в праймтайма, финансиране чрез потребителски такси – какво е лекарството за оздравяването й?

- Като концепция сме опитвали всичко. Първо да кажа защо БНТ трябваше задължително да има реклама през всичките тези години. Най-абстрактно, за да се избегне монополът на един пазар, поне като хипотеза той трябва да е конструиран така, че никой да не държи повече от 1/3 от него. А за да може това да се случи, са нужни най-малко три национални ефирни телевизии. Така БНТ заедно с bTV и "Нова" досега е осигурявала този баланс. Продажбата на рекламно време донесе и още нещо на БНТ – конкуренцията, която до някаква степен я спаси от уклона да застине за вечни времена в своето социалистическо величие, към което тя има видима склонност.
Затова съм напълно убеден, че БНТ трябваше и трябва да продължи да играе на рекламния пазар. От друга страна, тя не трябва да се приватизира. Не и сега, когато започва цифровата ера. Преди имаше такъв шанс, защото в годините на прехода гражданските теми и проблематика всъщност бяха комерсиални, имаха по-висок рейтинг от сериалите и развлекателните предавания. Но когато комерсиалните медии все повече се издържат с риалити, обществената медия става свещена крава. Най-добре е тя да се финансира пряко от обществото. Но при южните народи – особено при балканските, особено минали през соца, това се получава трудно. Там разходите по събирането почти изяждат самите такси.
Затова мисля, че е време отново да се върнем към заложения в закона фонд, от който да се подпомагат обществените медии. Независимо дали той ще се пълни от такси или от бюджета. Но пред него да може да кондидатстват и частни оператори с проекти за предавания с обществена функция. Така ще се балансира правото БНТ и БНР да имат реклама. Иначе винаги има риск те заради двойното си финансиране да бъдат обвинени, включително и в съда, в нелоялна конкуренция.

В интервю за "ТЕМА" преди време казахте, че българските медии изговарят проблемите, но не създават обществено мнение. Преди кризата у нас непрекъснато се появяваха нови и нови въпреки масовото мнение, че пазарът не може да ги издържа. Някои хора смятат, че в България изкуствено се поддържа огромно многогласие, за да се размива гласът на гражданското общество. Какво мислите по този въпрос?

- Взривното разширяване на медийното пространство след 1989 г. беше резултат на дълго потисканата свобода на мненията. Но поддържането му вкара много капитали, дошли от другаде, не рядко от "долната земя". Така че днес медиите са не по-малко сенчест сектор от останалите в държавата. И доколкото новите управляващи дойдоха на власт със заявката за изтриване на криминогенния профил на обществото ни, в техния мандат трябва да се извърши дълго отлаганото "правно саниране" на медиите. В това отношение ролята на СЕМ може да бъде ключова…

Каква е ролята на медиите ни за нравите в обществото?

- Това, което се очаква от мен, особено като председател на СЕМ, е да кажа: негативна. Добре, казвам го, но не забравям, че през целия преход главно от медиите дойде едно ново усещане за свобода, включително и в нравите. И че те не са училище или църква, а арена за сблъсък на различни мнения, много от които съвсем не е нужно да ти харесват. Въобще медиите не са висока публичност, който истински се нуждае от нея, не гледа "Пълна лудница", а стои в библиотеката.

Харесва ли Ви Big Brother Family?

- Не бих го гледал, ако нямах професионален интерес към него. Но ми харесва идеята
6 дома от патриархалната поговорка "Моят дом е моята крепост" да се сложат камери. Гледката може да се окаже стъписваща и ние като общество трябва да имаме смелост не само да я понесем, но да обвиним освен медиите и себе си.

По-умни и иновативни ли станаха медиите през годините, в които трупаха опит в условията на пазарна икономика?

- По-умни – не, но по-иновативна – да, като така ни подсказаха, че умът и иновацията в медийната сфера далеч не са синоними. Иначе "Професорско каре" в загиналата RE:TV щеше да е най-рейтинговото предаване.

Преподавате журналистика. С какво се отличават днешните студенти от тези, които учеха материята преди 10 и повече години?

- По това, че преди 10 години всички искаха да стават телевизионни звезди, а днес са фейсбук зведи, без дори да го искат.

Стр. 32 – 33, 34 – 35

в. Класа | 2010-04-08

Съветът за електронни медии избра за свой председател доц. Георги Лозанов, съобщиха от регулатора. Кандидатурата му е била единствената, издигната за този пост, като той е избран с обикновено мнозинство от 5 гласа. Доц. Георги Лозанов е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 г. до 2003 г. Георги Лозанов е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Стр. 15
 

в. Седем | Иво БЕРОВ | 2010-04-07 

Досега СЕМ (Съветът за електронни медии) не беше разпуснат поради няколко причини. Една от тези причини, може би не най-маловажната, е, че хората просто забравиха неговото съществуване. Вероятно и самите членове на СЕМ биха забравили съществуването на СЕМ, ако не трябваше да ходят всеки месец да получават заплатите си. Заплати, които между другото се равняват на депутатските.
Въобще рядко някога някъде някой е получавал толкова пари, за да не прави нищо и за да не шумоли около себе си.
От гледна точка на повечето български средства за масово осведомяване СЕМ си заслужава парите. Защото за повечето български медии е изключително изгодно СЕМ да не прави нищо. Да не прави нищо, но да го има все пак. Заради привидността. Заради лъжата, че законността в България е спазена. Нали ако имаше някакво нарушение на правилата, СЕМ щеше да се намеси. А СЕМ не се намесва. Значи всичко е наред. Благодаря. Ето ви две хиляди лева на калпак. На СЕМкаджийския председател – повече.
А по една от националните телевизии всеки ден от 11 и трийсет, тоест тъкмо преди децата да тръгнат на училище или когато се връщат от него, се разправят мръсни вицове. И то не какви да е мръсни вицове, а мръсни вицове за сношаване на обратни, за сношаване с животни (а пък един козар -ха, ха, ха), за сношаване с деца (повод – Майкъл Джексън, ха-ха-ха) и все едни такива. Между другото Краси Радков, който изобразява псуващ поп, сякаш най-малко накърнява крехката, рехава и все още неизявена зрителска нравственост. Той, Краси Радков, поне го прави с умение, дарба и чувство за хумор. Отива му някак.
И тъкмо срещу изпълненията на Краси Радков СЕМ най-после се осмели да заекне с тъничкото си гласченце и да глоби предаването с някаква си там глобичка.
В следствие на което предаването плати някаквата си там глобичка, за да може краси Радков да продължи да псува. Този път и СЕМ. Може би за пръв път уместно.
Защото, ако говорим за отношенията между медии и общество, ако говорим за влиянието на медиите при избора на онези ценности, които са в основата на общественото ни съзнание, тоест на ценностите, които това съзнание приема или отхвърля, то не може предаването на Слави Тр. например да не се разглежда като явление, което влияе върху неговото движение и неговите насоки.
Нека го кажем по-просто. Избуя поколение "славиюгенд". Поколение, което следва образците, създадени от медийния фюрер. Нахаканост, наглост, безогледност, тарикатщина, простащина, продажност, откровени политически пристрастия и поръчкови изпълнения. Тоест всичко, което би бил правил бай Ганьо, ако живееше в днешно време, ако имаше собствено предаване, куп сценаристи, куп полуголи танцувайки и аутокю, за да си чете хрумките.
А, от друга страна, медиите с упоение, наслада, благородна стръв и загриженост се тюхкат за възпитанието на младите. И обсъждат кой бил отговорен за това възпитание. Дали училището, дали семейството, дали държавата или пък политиците.
И му се ще на човек да рече на всичките тези загрижени и дълбокомислени люде:
"Абе, байновци, колкото децата слушат и гледат родителите си, толкова слушат и гледат Слави Тр. и останалите телевизионни простотии. Тоест грешка. Колкото децата слушат и гледат родителите си, двойно повече слушат и гледат Слави Тр. и останалите телевизионни простотии. И той, Слави Тр., влияе върху младите два пъти повече от всяко семейство (то нали майките и бащите го гледат също), два пъти повече от държавата и многократно повече от всеки политик. Нали Слави Тр. се явява по телевизора много по-често дори от Бойко Борисов, което никак не е лесно за постигане.
Само че срещу Слави Тр. никой не смее и дума да продума. Единствено Бойко Борисов, който промърмори нещо и после млъкна. Но пък не е негова работа да спори с шоумени. Това е работа на СЕМкаджиите. Само че те въобще не си дават сметка за отговорността, която носят. Само че те въобще не се питат "абе в края на краищата защо получаваме тия тлъсти сумички?".
Обяснимо е защо те самите не се питат. Но е необяснимо защо никой друг не ги пита.
И така в едно телевизионно предаване представител на славиюгенд се изпикава в кюшето, вследствие на което става желан гост по всички телевизии, и какво значи добро възпитание и защо то е излишно и нищо не значи. В края на месеца СЕМкаджите отиват на "работа" и си взимат парите.
И така в едно предаване някой се самозадоволява и СЕМеизпразва в нужника пред всички, след което го канят по всички телевизии, за да обясни произхода и смисъла на любовта. СЕМкаджиите – краят на месеца – парите.
И така в друго едно предаване двама много нахакани опо-суми обявяват, че един добър и почтен човек (Светослав Лучников) е хомосексуалист, без да им пука, че го клеветят и обиждат семейството му. Обаче СЕМ – краят на месеца – паричките.
Примерите са стотици. С годините станаха хиляди май. Както и парите, които СЕМкаджиите прибраха.
Не че може без простотии. И не че ги няма навсякъде. Но има една граница, отвъд която простотиите се превръщат в ценност. В образец. В пример. В условие за успех. В начин на живот.
И точно тази граница трябва да пазят СЕМкаджиите. Това им е работата. Това им е задължението. Затова си получават тлъстите сумички.
Само че те не го знаят. И няма кой да им го каже.
А дали ще им го каже Георги Лозанов, новият-стар член на Съвета за електронни медии? Защото покрай новото му назначение за член на СЕМ обществото отново си припомни, че има такава служба (институция)

Отговорът е недвусмислен.

Не, няма да им го каже.
И не само защото една птичка пролет не прави.
А и защото, макар неговото назначение да е най-смисленото назначение от дълго време насам, макар самият той да е един от малкото умни и начетени хора не само сред преподавателите, но и въобще сред обществените личности в България, макар той чудесно да се досеща за какво точно иде реч, по всичко изглежда, че той също не осъзнава какво е основното му предназначение (цел, мисия, призвание, работа, длъжност) като член на СЕМ.
Това предназначение (цел, мисия, призвание, работа, длъжност) не е да бъде посредник между СЕМ, журналистите и собствениците на медии.
Това е лесна работа. Това Лозанов го може. Още повече че е либерално настроен. Ще снове между едните, другите и третите, ще обяснява, ще убеждава, ще се съгласява и ще урежда всякакви спорове, недоразумения и противоречия.
Освен едно противоречие. Противоречието между гражданите, от една страна, и медиите, техните собственици и журналистите, от друга страна. А също между законите, от една страна, и медиите, техните собственици и журналистите, от друга.
А тук СЕМ би трябвало да бъде на само посредник, а и защитник.
Защитник на гражданите и на закона. Тоест да бъде всичко това, което сега не е.
Така че и Георги Лозанов нищо няма да направи.
И то не защото му липсват достойнства или желание, а защото никой нищо не може да направи в полза на гражданството, ако то, гражданството, не съществува.
Ако майките, бащите и въобще родителите желаят децата им да слушат и гледат по телевизията гнусотии, ако желаят децата им да имат за образец дегенерати, които се семеизпразват в нужниците, ако смятат, че децата им ще бъдат успешни, ако станат мутри, мутреси, добре платени курви или нахакани простаци, то СЕМ си е добър такъв, какъвто си е. Чудесен е даже.
В Америка, ако майки, баби и въобще граждани се възмутят от това, че някоя медия или предаване застрашава нравственото здраве на децата им, никак няма да се поколебаят да излязат с плакати и да поискат наказание за медията или предаването.

Тук всички си траят.

Ами като е така, така да бъде. Нека простотията печели, щом народът, каквото и да означава тази дума, обича простотията и поръчковата журналистика.
Само че тогава няма нужда и от Съвет за електронни медии. Никаква нужда.
Работата по одобрението и разпределението на телевизионните и на радиочестотите може да върши всяка друга служба. А СЕМ да си се разпусне. Така ще бъде най-полезен за обществото.

Допълнения:

Първо допълнение.
Имаше един човек, който се опита някога да отстоява гражданските и нравствените добродетели в медиите. Името му е Димитър Коруджиев. Той обаче беше подигран и смазан от медийните мутри. И вече не се намират хора с неговата сърцатост, с неговата упоритост и неговата смелост.

Второ допълнение.
Наскоро един преподавател сподели впечатлението си от кандидат-студентите в журналистическия факултет. "Изглеждат ми много нахакани" -каза той. Нахакани. Не начетени, умни или старателни. Естествено. След като пример за журналистически успех е Бареков…

Трето допълнение. Има все пак един остров на запазено обществено съзнание и гражданственост. Това е интернет обществото. То би могло при определени условия да върши работата на СЕМ.

Дали пък Георги Лозанов да не се свърже по някакъв начин с това общество?

Стр. 8

com.investor.bg I Мая ЦВЕТКОВА I 2010-04-01

Георги Лозанов и София Владимирова бяха избрани тази сутрин от Народното събрание за членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) поради изтичане на мандата на други двама членове в края на януари 2010.

Предложенията за назначенията са на ГЕРБ.

Лозанов е бил редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“, за кратко главен редактор на списание „Егоист“, до момента е председател на фондация Медийна демокрация, от 2001 до 2004 вече е бил член на СЕМ.

Владимирова е била репортер във вестник, работила в радио, в момента е шефка на “Дирекция информация и комуникации” във външно министерство.

От страна на ДПС за член на СЕМ беше предложена Мая Вапцарова, но нейната кандидатура събра по-малък брой гласове.

Кандидатурите на Лозанов събра най-голяма подкрепа – 144 гласа „за“ от общо 156 гласували, а 12 се въздържаха. Владимирова получи 113 гласа „за“, 12 „против“ и 35 „въздържали се“.

Представители на ДПС и Коалиция за България коментираха, че кандидатурите на новите членове на СЕМ не са били представени предварително за обсъждане на членовете на парламентарната комисия по култура и медии, както е по правилник, независимо че от януари досега е имало достатъчно време за целта.

Оригинална публикация

www.cross-bg.net | 2010-03-31

По принцип съм дал съгласието си кандидатурата ми за член на СЕМ да бъде предложена за гласуване в НС. Това каза за Информационна агенция КРОСС Георги Лозанов по повод предстоящото попълване на двете вакантни места в регулаторния орган. „Заявявам желание за участие в регулацията. 6 години съм работил в нея, трупал съм компетентности в тази област, а и когато не съм бил член на СЕМ съм се занимавал с тази област", аргументира се медийният експерт. Лозанов уточни, че предложението към него е от името на ПГ на ГЕРБ и вече е разговарял с Цецка Цачева.
Проблемът, който е най-неотложен сега и който винаги се е оказвал много труден за регулатора – това е изборът на директорите на двете обществени медии, смята Георги Лозанов. „Това е много напрегната зона и много често произвежда сериозни скандали", каза експертът.
Много по различни са обстоятелствата, при които е поставен днес Съветът за електронни медии в сравнение с преди 10 години, твърди експертът. „Преди 10 години започваше аналоговата ера, сега трябва да влезем в цифровата ера. За съжаление, днес четем един друг тип отношения – много по-голяма близост със стандартите, които създава новата медия -интернет, в този смисъл въпросът опира не само до конкретните казуси, но за цялостната философия на развитието на медийната публичност и затова за мен е толкова по-интересно", анализира Лозанов.
По повод предложението на икономисти като антикризисна мярка държавата да спре да субсидира БНТ и БНР, Лозанов каза:"В една нова среда, която ще бъде с много по-специализирани и комерсиализирани програми, все повече само БНТ ще остава тази голяма политематична телевизионна програма, която ще се обръща към всички. Така че, обществените медии все повече ще стават „бели врани" и ще трябва да ги пазим". Експертът коментира, че в посока финансиране може да се правят усилия Фондът за радио и телевизия да заработи, задължителни са реорганизациите, но генерално да се зачерква субсидирането на държавните електронни медии, това е в противоречие с логиката на развитие на медийната среда, подчерта медийният експерт.

Дарик радио, Новини в 16.00 часа | 2010-03-31

Управляващата партия ГЕРБ предлага пресатешето на бившия външен министър Румяна Желева – София Владимирова, за член на Съвета за електронни медии (СЕМ). Владимирова е директор на Дирекция „Информация и комуникация" в Министерство на външните работи и е назначена по същото време, в което неуспелия кандидат за еврокомисар Румяна Желева, оглавяваше ведомството. Преди това Владимирова е работила и в продуцентска къща „Междинна станция", която е собственост на Иван Христов и Андрей Арнаудов. ГЕРБ предлагат за нов мандат и бившия член на регулаторния орган Георги Лозанов. В периода 2001/2003 година, той беше в състава на СЕМ от президентската квота. Освен, че е дългогодишен университетски преподавател и медиен критик, сред любопитните факти в биографията му се посочва, че Лозанов е и художествен директор на галерия СИБАНК. Кандидатът на ДПС за член на СЕМ е изпълняващият длъжността председател – Мая Вапцарова. Тя е в състава на наблюдаващия орган от 2006 г.