10-те най-чести грешки в пиара

highviewart.com I Анна КОШНИЧАРОВА I 3.12.2015

Да си PR често изглежда отстрани като мистично занимание, за някои може би романтично, защото образът на PR-a е възприеман като този на важен човек, който се разхожда по червения килим със звездите. Понякога е сивият кардинал в сянка, който дърпа конците на важна житейска или корпоративна сцена.

Реалността е доста различна. За да бъдеш добър PR, се изисква не само талант за общуване, но и житейски опит, защото често ситуациите, които трябва да решаваш изискват нюх и познаване на хората, понякога игра на скрито и на сляпо.

Ако искаш да работиш в сферата на комуникациите, ето 10-те неща, за които да внимаваш:

1. Съдържанието на текстовете, които изпращаш – не е важно само да проверяваш текстовете си за грешки.

По-важно е да бъдат написани на ясен и достъпен език. Ако искаш да постигнеш реално отразяване в медиите, първото нещо за което, трябва да помислиш, е дали наистина има новина.

Това, което за много клиенти, е "информация, заслужаваща първи страници и време в централните новини", често е незначително за медиите. То се губи в общия поток от нюз рилийзи, които журналистите получават всекидневно и не получава внимание, защото не представлява интерес за значителна част от аудиторията им.

2. Общуването с журналистите – най-често срещана грешка, която много PR-и допускат, е да прозвъняват журналисти с въпроса "Ще отразите ли темата?"

Журналистите са част от комуникаицонната верига, а не изпълнители на поръчение. По редно е да попиташ дали информацията, която е изпратена, представялва интерес за тях.

Ако не, повече ползи ще постигнеш като обсъдиш с тях какво друго би могъл да им предоставиш като "гледна точка по темата" или "говорител", което би им помогнало да създадат ексклузивен материал, който да е наистина интересен за аудиторията им.

3. Облеклото на PR-a – не, няма проблем да ходиш по дънки и кецове, но когато очакваш важна среща, винаги трябва да имаш наличен реквизит.

В корпоративния свят облеклото е съществена част от преговорите. И, да, един чифт токчета и сако, макар и в комбинация с дънки и тениска, могат да ти дадат голяма преднина чисто психологически в твоето представяне и във впечатлението, което околните имат за теб.

4. Общуването с клиента – малко са случаите, в които клиентът е прав.

Да, той разбира своя бизнес, но ти си този, когото са наели като комуникационен експерт. Ако ти не отстояваш своята преценка за хода на кампанията и стратегията, резултатите не само, че ще бъдат посредствени, но могат да бъдат дори негативни.

Примерите за така зле известния "клиентски криейтив" са много и те са винаги с отрицателен знак, както в PR-a, така и в рекламата.

5. Популярността на PR-a – моя любима преподавателка в университета казваше нещо, което с времето се оказа много вярно: "Ако PR-ът ти е по-известен от теб, смени го."

Без значение с каква кампания е ангажиран, той де факто ще бъде малко или много фокусиран върху изграждането на собствения си имидж. Отделно неговата популярност често влияе върху репутацията на марките, за които работи.

Така, че работата на PR-a е не да бъде популярен, а да подготви обстоятелствата така, че марката/ бизнеса или кампанията, за която работи, да получи необходимото внимание.

6. Комуникацията по email – електронната поща е официален комуникационен инструмент.

За това следи внимателно какво минава в официалната мейл комуникация, до кого е адресирано, кой получава копие от мейла и какво всъщност се казва в него.

В същия този дух е добре да внимаваш какво пишеш, защото важи парвилото, че всичко, което напишеш, може и ще бъде изпозлвано срещу теб, когато обстоятелствата го налагат.

7. Публичният образ на PR-a – когато сте на събитие на клиент или в неформална обстановка с журналисти, разбира се, че трябва да разчупите атмосферата, но е редно да спазвате елементарни правила за добро поведение.

Не, не може да се напивате и не е редно да фамилиарничите с хората, с които ви свързват професионални взаимоотношения.

8. Не се паникьосвай – не се поддавай на всеобщата психоза във фирмата/ при клиента при всяка негативна публикация или дочуто мнение.

Запази самообладание и анализирай хладнокръвно и безпристрастно фактите. Това ще ти даде възможност да вземеш най-правилното решение.

Осланяй се на опита си, знанията, инстикта си и винаги търси неформално чужно мнение, което би ти помогнало да претеглиш правилно.

9. В PR кампанията е като на война и като в любовта – позволени си всякакви средства стига да спазвате общоприетия бон тон и да се разграничите от порочните практики.

Всякакви източници на информация и съюзници могат да бъдат от полза. Забрави конвенционалните и шаблонни решения.

Не се притеснявай да предлагаш на пръв поглед смели ходове. Всеизвестен е фактът, че съдбата и късметът са на страната на смелите.

10. Екипът – никой човек не е успял сам без помощ отвън.

Разпределяй задачите и отговорностите, и не се притеснявай да обсъждаш дори на пръв поглед елементарни дилеми с хората в екипа, които са с по-малко опит. Това ще ти даде подкрепа, още една гледна точка и ще съдздае усещане за съпричастност и споделена отговорност в екипа.

Най-важното от всичко, което научих по трудния начин, е за добри резултати трябва да планираш и изпълняваш PR стратегии, които ти доставят удоволствие. Само, когато харесваш това, което правиш, има видими и добри резултати.

Оригинална публикация

Не, наистина, това дразни!

www.manager.bg I 17.01.2015г.

Има някои особености на прессъобщенията, които ме дразнят.

Не се заблуждавайте. Аз не мразя прессъобщенията, въобще. Вярвам, че те са инструмент – много полезен на пиар специалистите. И все пак искам да споделя някои неща за тях, които не харесвам. Може би така бих бил полезен на някои професионалисти. Например следното:

  • Не харесвам как някои прессъобщения представят професията. Те са изпълнени с грешки или съдържат прекомерна доза суперлативи. Или пък новината, която разпространяват, е абсурдна. При все това, мнозина които не знаят много за работата на пиара, си мислят, че основната му задача е да пише, редактира и разпространява такива съобщения.
  • Представата, че прессъобщението може да се разпространява от само себе си. Има схващане, че всичко, което трябва да направи един пиар или маркетингов специалист, е да напише информация и да я прави. И тя ще продължи самостоятелен живот. Каква заблуда, колеги! В реалността нещата далеч не са толкова прости.
  • Твърденията за смъртта на прессъобщението, изказвани от комуникационни експерти.  “Хората на новите медии” често прокламират тази смърт. При това го правят от доста време. Действителността обаче продължава да ги опровергава – всеки ден се изпращат безброй нови и нови пиар съобщения по цял свят.
  • Примирението с агресивните нападки на четвъртата власт. Журналистите и в частност тези, които ходят на пресконференции, често критикуват пиар специалистите от позицията на публикуваща инстанция. Обясняват колко много се дразнят от подготвените папки с информация и че те обикновено са написани много лошо. Но също толкова често, когато попаднат на интересна, история питат: “А дали имате прессъобщение с информация, подготвено по темата?”
  • Ангажирането на големи групи от хора да участват в подготвянето на едно прессъобщение. В повечето компании като настъпи моментът да се изпрати прессъобщение често се събира група по-голяма от тази, която е написала Декларацията за независимостта на САЩ. Хората от различни отдели с разностранни компетенции идват да дадат своя принос. Ако сте пиар специалист, този процес може да е изключително “забавен”.
  • Клишетата. Прочел съм достатъчно цитати на изпълнителни директори, за да съм сигурен, че всеки, който заема тази топ длъжност, изпитва определен тип емоции. Той е или “развълнуван”, или “има честта” да каже нещо, или е “радостен” да съобщи някоя новина. Понякога е “дълбоко загрижен”, “натъжен” и т.н. от всичко негативно. И си задавам въпроса изпълнителните директори всъщност способни ли са на друг тип емоции? Според прессъобщенията, не.
  • Езикът. Само в тази епистоларна форма в днешно време може да срещнете изрази от рода на: “пазарен лидер”, “променящ играта”, “новатор” и “притежаващ основни компетенции” в едно и също изречение. 

Има ли нещо, което ви притеснява в прессъобщенията? Ако да, моля, добавете коментар.

Джаксън Уитман, PR и маркетинг специалист, в сп. Entrepreneur

 

Оригинална публикация

 

Фаталните грешки в рекламното съобщение

www.manager.bg I 01.10.2014г.

Можете да измислите най-красивата и впечатляваща реклама на света и пак да няма ефект. Защо ли? Понеже имате проблем със
съдържанието.
Това коментира в електронното издание на сп. Entrepreneur Сюзън Гънилиъс. Авторката разказва за десетте най-често срещани проблема, които според нея правят маркетинг съобщенията непродаваеми.
Ето кои са те.
Рекламата звучи арогантно. Например когато говори предимно за компанията и казаното няма връзка с нуждите и желанията на клиента.
Твърде настоятелна е. Тонът на комуникацията към клиента не е мил и добронамерен. Времето на рекламите, които „притискат” потребителите, отмина. Отдавна човекът е цар, конкуренцията е голяма и бизнесът не може да разчита на вечен монополизъм.
Потокът от мисли е едно безкрайно увъртане. Клиентите са заети. Атакуват ги със съобщения ежедневно и ежечасово. Многословието и липсата на конкретно послание в рекламата минава покрай тях без да се запомни.
Рекламата е скучна.
Не създава доверие. Обещанията звучат преувеличено.
Не казва каквото хората искат да чуят. Целевата аудитория не е проучена добре преди началото на кампанията.
Рекламира се на грешното място. Съобщението реално не достига до потенциалните купувачи.
Казаното звучи сякаш е измислено от някой неподготвен и неинформиран човек. Съобщението се изпраща без рекламната агенция и бизнесът „да са си написали домашното”. Тоест без да са проучили добре конкуренцията и потребителите.
Рекламира се само в един вид медия. Това вече не е достатъчно. Ефективните съобщения се разпространяват в множество канали.
Каквото се казва, няма смисъл. Не се говори на езика, който разбира и на който отговаря желаната таргет група. 

 

 

 

Оригинална публикация

Често срещани грешки в опитите да се прави пиар

www.manager.bg I 09.09.2014г.

Понякога се налага собствениците на бизнес сами да се грижат за своята публичност. В други случаи образовани пиар специалисти не успяват да си вършат работата заради липса на подходящи умения за контакт с медиите.

Кои са най-честите грешки, които възпират опитите да се прави пиар в полза на някоя фирма? Според материал в списание Entrepreneur на Британи Уолтърс-Беърдън, изпълнителен директор и пиар експерт на американската компания At Large PR, те са следните:

Опитите да се третират репортерите, редактори и телевизионни продуценти като служители. Настояване за още и още безплатно внимание, като вграждане на линкове в публикувани в интернет издания материали или редактиране на въпроси за интервюта. „Важно е мениджърите да имат предвид, че медиите им правят услуга като работят с тях, не обратното“, смята авторката.
Опитите на бизнес лидери да прехвърлят изказванията си в интервюта и други журналистически материали на подчинени служители – зам.-директори, официални представители. Полезно е шефовете да делегират задълженията си на членове на екипа им, както препоръчва бестселърът „4-часовата работна седмица“. Но не всички задължения. На журналистическите въпроси е най-добре да отговарят самите те, казва Уолтърс-Беърдън. От малки подкастове до големи печатни издания,всички медии предпочитат да чуят отговорите на въпросите си от човека, който е създал бизнеса. Той би изглеждал в материалите им като по-вдъхновяваща и отговорна фигура.
Игнориране на редакторските молби. "Приемете вида на материала за вас такъв, какъвто го предлага редакцията, вместо да настоявате да се публикува собственото си разбиране за него", съветва още авторката. Липсата на разбирателство с медиите за естеството на материалите често води до откази и излишно влошаване на отношенията между двете страни.
Използване на пиара като реклама и маркетинг. Да си представим следната ситуация. До компанията е пристигнала чудесна новина – списание иска мениджърът да гостува с изказване на страниците. Но, той няма професионален пиар и е добър в полето си на работа, не в писането на текстове. Съветът към него е: Ако предавате отговора си в писмена форма, помислете как чрез него да покажете задълбочени експертни познания и да се представите като сериозна фигура. Не включвайте директни оферти на бизнеса си и суперлативи, защото това не е платена реклама, и не изтъквайте потребността от услугите си и как те решават проблем на хората – не е маркетинг.
Липса на разбиране на работата на медиите. Липса на опит в медиите сред пиар специалистите. Закъсняло изпращане на информацията в света на онлайн изданията, за които бързината е ключова и времето се измерва в минути.

 

 

Оригинална публикация