www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

 www.capital.bg I 25.03.2015г.

От декември миналата година на пазара функционират две подобни компании за предоставяне на рейтингови данни

На пресконференция за медиите във вторник компанията LIC33 обяви, че придобива контролните дялове в стратегически бизнеси на Цветан Василев -  БТК, мултиплексите НУРТС и "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и пийпълметричната ГАРБ. Не уточнява обаче, за коя точно ГАРБ става въпрос.

А това е важно, защото от декември миналата година на пазара функционират две компании. Едната е "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", която беше създадена през 2006 година и по принцип предоставя данни за телевизионната аудитория, но в момента е с поискана несъстоятелност. Втората е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" – ново дружество, регистрирано през декмври 2014 г., което също е с предмет на дейност предоставяне на рейтингови данни за телевизионна аудитория.

Кой е собственик на ГАРБ

И при двете дружества информацията в Търговския регистър за това кой е собственик е заличено обстоятелство. В съвета на директорите на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" влизат Ива Иванова, Серж Шайе и Веселин Шулов. В съвета на директорите на новорегистрираното дружество "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" влиза отново Веселин Шулов, а заедно с него в органите на управление са Ива Стоянова-Гамари и Камелия Калайджиева.

Ива Гамари беше оперативният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" ЕАД преди да бъде създадена новата компания. До края на миналата година дружеството се представяше като доставчик на пийпълметрични данни и публични знаци за промяна на собствеността нямаше.

"Капитал" потърси Ива Гамари за коментар по повод новия инвеститор в пийпълметричната компания. "Във връзка с появили се в медиите публикации по повод на инвестиционни промени, свързани със собствеността на ГАРБ, имаме следните коментари: към момента единствената фирма, предоставяща данни за телевизионна гледаемост и оперираща под това име на българския пазар е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България", фирма с ясна и прозрачна собственост на физическите лица Ива Гамари и д-р Веселин Шаулов", отговориха двамата собственици.

Те уточниха, че фирмата е приемник на дейността и всичко, необходимо за предоставянето на пийпълметрични данни, на фирмата "ГАРБ Аудиенс Рисърч". Новите собственици потвърдиха, че "ГАРБ Аудиенс Межърмент" е подписала договори и продължава да обслужва своите клиенти, в това число водещи телевизионни групи, рекламни агенции, продуцентски компании и др. И допълниха: "Нямаме коментар относно настоящия статус и собственост на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", но можем да потвърдим, че те по никакъв начин нямат отношение към дейността на пийпълметрията в България".

Вероятно пренасянето на дейността е обусловено и от това, че в момента в Софийския градски съд има започнало дело за несъстоятелност срещу "ГАРБ Аудиенс Рисърч". То е открито на 5 февруари по молба на "Интегрирни пътни системи". Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че е възможно надмощие там в момента да има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Веселин Шулов коментира, че новата регистрация на дружеството за пийпълметрични данни се е наложила поради факта, че изпълнителният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България АД", Джордж Лукс е подал заявление за заличаване от търговския регистър без да е уведомил за обстоятелствата около това Съвета на директорите или друг управителен орган. "В тази връзка, за да запазим дейността на фирмата, както и лично направените от нас инвестиции в технология и know how, се взе решение за регистриране на ново дружество, което да продължи и разшири дейността в сферата на пийпълметрията като приемник на старото дружество", коментира Шулов.

В крайна сметка не става ясно кой ГАРБ всъщност LIC33 твърди, че придобива, но вероятно става въпрос за по-старото. Фактът обаче, че около пийпълметричната агенция остават въпросителни, продължава да й вреди.

Драмите около пийпълметрията

Дълги години на пазара възникваха сериозни войни между медиите и играчите на рекламния пазар заради достоверността на данните за телевизионната аудитория. Съмнението в данните на ГАРБ идва от подозрението, че в собствеността на агенцията има влияние банкерът Цветан Василев. То се обяснява през сложна схема от свързани компании, а документи за това бяха публикувани от няколко сайта. В Търговския регистър последното вписване в досието на ГАРБ беше от септември 2012 г. Собствеността в компанията беше разпределена между "София медия асоциация" ЕООД, собственост на Джордж Лукс, която притежава 60% от ГАРБ,  а останалите 40% се държат от швейцарското дружество "Юръпеан медия холдинг" СА, чиито собственици са неизвестни. През юли 2014 Джордж Лукс напуска поста изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и иска да бъде заличен като представител на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" в Търговския регистър.

Първоначалните сравнения между данните на ГАРБ и Nielsen Admosphere Bulgaria (преди Mediaresearch) показаха най-големи отклонения в данните на ТВ7 (телевизията, на чийто собственик Цветан Василев дълго време се представяше като консултант). Сравнителен анализ на рейтинговите данни за периода април – юли миналата година, който "Капитал" публикува, показа, че ГАРБ е завишавала рейтингите на ТВ7 с от 100 до 300% на предавания в праймтайма на медиата, в сравнение с данни за същия период на Nielsen Admosphere Bulgaria (тогава все още Mediaresearch). За разликите в предоставените данни от двете агенции има анализ и на интернет страницата на  медиа агенция Argent.

В момента тв пазарът е разделен на две – една голяма група медии работи с данни на Nielsen Admosphere Bulgaria, останалата част с ГАРБ, която вече е с променена собственост и дяловете са разпределени 50 на 50 между Ива Гамари и Веселин Шулов. Остава неясно кой ще финансира дейността на новата компания. Данните от пийпълметричните агенци обаче са важни, защото са приемани като валутата на телевизионния пазар. Затова и е ключово агенцията, предоставяща данните за гледаемостта на телевизиите, да има прозрачна собственост.

Оригинална публикация

www.all-channels.com I 11.03.2015г.

Промяната е част от стратегията на Райфайзенбанк за изграждане на силно онлайн присъствие чрез собствени комуникационни канали.
„С обновения блог целим да имаме още по-близък контакт с нашите клиенти, да им предложим нови преживявания в общуването помежду ни", каза Ани Ангелова, Изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) ЕАД.
Изградена е улеснена навигация, която позволява интуитивно и бързо достигане до нужната информация. Новата визия следва актуалните уеб тенденции в областта на блог сайтовете, като за потребителите на мобилни устройства е предвиден и адаптивен интерфейс, съвместим с различните мобилни устройства и екрани. Новата версия е адаптирана и за незрящи.
Корпоративният блог съдържа полезни и информативни материали, съвети от експерти, продуктови статии, любопитни новини за външни и вътрешни събития и др. Наред с останалите канали в социалните мрежи на банката, той служи като среда за публикуване в реално време на важни съобщения и новини и като средство за получаване на обратна връзка от клиентите.
Всяка публикация има възможност да бъде коментирана и споделяна в социалните мрежи, като към нея има линкове към други подобни публикации по избраната тема. Блогът дава възможност за задаване на въпроси и получаване на отговори. Той включва и мултимедийно съдържание като снимки, банери и видео клипове, които допълнително допринасят за постигането на съвременен и интерактивен облик. За тези, които искат да получават новините от блога в момента на тяхното публикуване, е предвиден абонамент за нотификации по e-mail, както и RSS абонамент.
От всеки екран в блога могат да се достъпят и другите канали на Райфайзенбанк в социалните мрежи на банката – Facebook, Twitter и Youtube. В блога е интегриран и нюз фийда на Twitter канала на Райфайзенбанк.

Автор:
Елисавета Андонова

www.24chasa.bg I 09.03.2015г.

- Как клиентът трябва да си избира рекламна агенция, господин Неделчев?

- Първото нещо е да си зададеш въпроса дали харесваш хората, които работят в рекламната агенция. По време на рекламни конкурси това, което клиентите си избират, много често не е най-доброто решение, а най-добрият екип – каква добавена стойност дават хората в него към кампанията. Защото много често след тези рекламни конкурси, на които се явява целият рекламен бранш, едва 10-15% от идеите, които предлагаш и с които печелиш, се реализират. Всичко се модифицира в процеса на работата. Така че истината е, че клиентите купуват човешкия фактор.

- Значи тези конкурси са много субективни, така ли?

- Абсолютно е така. Така и трябва да бъде. Второто нещо е тези хора да ти докажат, че имат ноухау, да ти покажат кампаниите, с които те са успявали да решат конкретен проблем.

Третото нещо е тези хора наистина да бъдат заинтересовани от тази марка. Ако аз съм производител на колбаси, малко вероятно е моят акаунт директор (човек от агенцията, който ръководи рекламната кампания) от страна на агенцията да е вегетарианец. Няма как да бъде, защото най-малкото няма да може да влезе в тъканта на моя продукт.

- Защо има все по-малко български реклами по телевизията?

- След 2008-2009 г. всички сме в режим на икономии. Големите мултинационални компании вече предпочитат да произведат една реклама в Полша или Унгария, а може и в България и после само да се адаптира за отделните пазари. Много по-евтино е, нямаш разходи за производство. Но от това губи релевантността на информацията, защото виждаш образи, които очевидно не са български. Веднага една доза достоверност пада.

Това не е присъда за българския творчески потенциал. Напротив. Тук има много кадърни колеги.

- След като сте част от световна компания, имате ли възможност да вземате самостоятелни бизнес решения?

- Абсолютно. Единственото, което е задължително, е, че има международни клиенти, които трябва да обслужваш. Оттам нататък с какви други клиенти ще работим и как ще го правим, е изцяло решение, което аз и моите мениджъри взимаме.

- Кое е най-голямото ви постижение, откакто сте в рекламата?

- Едно от най-големите постижения в моята кариера е от едно изследване преди няколко години, направено от “Публисис” във всички страни, където компанията има клонове. То беше анонимно, онлайн и всеки от офисите в България, САЩ, Корея, Бразилия, Япония го попълваше по желание. Бяха около 60 въпроса от рода: Доволни ли сте от мениджмънта си, имате ли проблем с ръководителя си, чувствате ли се достатъчно оценени. Казваше се “Изследване на пулса на организацията”. Целеше да види къде има проблеми и къде удовлетвореността на хората е най-висока.

На първо място беше България, на второ – Канада, на трето – Швейцария.

- Т.е. вие самият сте бил поставен на първо място като ръководител?

- Да. За мен наистина беше голяма чест, защото хората са най-важните в нашия бизнес. Вярвам в това, че ако направиш хората си щастливи, ако ги накараш да се чувстват добре на работното си място, те ще ти се отплатят и ще направят неща, с които резултатите в бизнеса ще са много по-високи.

Оригинална публикация

www.makethem.net I 16.01.2015

Мануела, здрасти и много ти благодаря, че отдели от ценното си време, за да си поговорим на тема презентации. Преди обаче да се гмурнем там, много ми се иска да те питам друго. Като четох биографията ти на сайта на БДВО, а и познавайки те от няколко години, имам чувство, че си била навсякъде и си правила всичко. Хайде кажи, какво не си била още, а ти се иска да бъдеш?

Първо, благодаря за поканата и успех на чудесния блог, който създаде и се оформя като поредната творческа инициатива с практичен привкус в твой стил. Относно питането ти – за мен човек трябва да преоткрива себе си и възможностите си ден след ден, без да спира, поставяйки летвата все по-високо, иначе се получава безметежно носене по течението, което изобщо не е типично за моя характер и зодиакален знак (Скорпион!). Определено последните десет години се отличават с трупане на много разнообразен опит в нестихваща динамика, което изисква огромна отдаденост и често води до компромиси с личното време за семейство и приятели и вероятно това обяснява усещането ти. Наскоро си правих равносметка какво следва, как се виждам след 5-10 години и установих, че е трудно, но не невъзможно да напаснеш желанието с реалните възможности, така че работя в тази посока. Някой ден искам да се посветя на писане, навремето исках да стана писател и журналист, тормози ме фактът, че сега нямам време. Струва ми се реалистично да вляза в ролята на учител и ментор, за да са още по-смислени годините прекарани в практикуване на професията и целия опит. Мечтая да имам шанса да се отдам на благотворителни каузи в области като подкрепа на деца и жени в риск, опазване на природата и ресурсите, защита на бездомните животни.

В последните години си изключително активна част от екипа на Българското дружество за връзки с обществеността и като такава имаш пряк поглед върху едно от най-важните събития за индустрията за годината – Годишните награди на дружеството. За онези от нашите читатели, които не са дотам вещи в ПР индустрията, ще обясним, че по време на наградите се представят и избират (от специално жури) най-добрите ПР проекти и компании за годината. Колко е важна там презентацията на участниците и влияе ли тя на крайната оценка на журито?

Представянето на проектите, участващи в конкурса, се провежда под формата на открити презентации пред журито, останалите участници, студенти, преподаватели и други представители на PR гилдията, които проявяват интерес към последните тенденции от практиката у нас. Това не случайно е вторият етап от конкурса, до който са допускат по-добрите и именно те получават реален шанс да грабнат статуетка в ръцете си. В този смисъл представянето по време на фиксираните 10 минути за презентация е от изключително значение – емоцията и езикът на тялото, тонът, възможността за отговори, двупосочната комуникация в реално време – това определя значителна част от крайната оценка на журито. Опитът в презентирането е важен и съветът ми към участниците в бъдещите издания на конкурса, е винаги да изпращат най-подготвения член на екипа си.

Имало ли е трудни за забравяне презентации по време на Годишните награди на БДВО и ако да, кое ги е направило такива? (Може и в негативен смисъл да погледнеш въпроса – толкова лоши, че е трудно да ги забравиш).
През годините на конкурса, който се провежда ежегодно от 2001 година насам, добрите или лошо поднесените презентации са били ключови за оценяването и те до голяма степен са накланяли везните нагоре или надолу. Смятам, че е непростимо, ако имаш самочувствието да се явиш на престижни професионални награди, каквито са организираните от БДВО, да не си в състояние да дадеш всичко от себе си, за да направиш най-атрактивната презентация и да спечелиш срещу конкуренцията. Няма да дам конкретни примери, по-скоро ще обобщя, че нивото на участващите проекти е добро и с годините се повишава. Като студент на Chartered Institute of Public Relations имах преди време възможност да получа база за сравнение с PR опита на Великобритания, държава, в която тази професия може да се похвали със завидно по-дълга история. Ще кажа, че нивото при нас достойно добро, а надеждата ми е най-вече в младите хора, които предлагат все по-нестандартни идеи и подходи за презентиране.

Била си и от двете страни на барикадата – и от страната на ПР агенцията, и от страната на клиент. Какви бяха предизвикателствата, когато трябваше да правиш презентация за клиент на агенцията, и какви са днес, когато трябва да оценяваш презентации на агенциите?
Опитът да си бил от едната или от другата страна, е предимство, което ми е дало критичен поглед. В общи линии, независимо от коя страна си, трябва да изпълниш сценария по възможно най-добрия начин без право на втори дубъл, особено когато печелиш нов клиент или проект. За да направиш ефектна презентация, за мен първо място трябва да покажеш, че познаваш бизнеса или организацията, да спечелиш доверие от самото начало, доказвайки заинтересованост. Горе-долу, като на интервюто за работа. Като ръководител комуникации на голяма компания от частния сектор днес съм в ролята на клиент и бих казала, че нещо, което е от значение и ми прави добро впечатление, е интерактивният подход. Честно казано мина времето, в което под „презентация“ имахме предвид единствено стандартни слайдове с повече текст и малко картинки. Ходя на доста събития, на които дори липсват слайдовете, а фокус е говорещият и неговите ораторски способности. Трябва да се търсят нови начини за убеждаване, както чрез визия, така и допир, вкус, мирис – ключовото за мен тук е презентиране, което докосва, създава емоция.

Разкажи ни малко повече за своя процес на създаване на презентации – коя част най-много обичаш, и за коя не остава много време. Как подхождаш към планирането, колко време отделяш за подготовка, за дизайн, за репетиции?

Живея на много високи обороти в бизнес среда, в която обикновено времето за презентация е твърде лимитирано с оглед спазване на крайните срокове. Но на първо място съм PR и като професионалист следва да отдавам значение на този процес. Обикновено в частта планиране си нахвърлям на лист хартия правоъгълници (слайдовете) и си структурирам съдържанието с първоначални идеи – винаги мисля по-трезво с химикалка в ръка, отколкото пред екрана. Следва пренасянето в електронен вид, което е оперативно ако съдържанието вече е налице. „Разкрасяването“ обикновено е умерено, като наблягам на диаграми и графично изобразени процеси, които улесняват възприемането, по-рядко снимки. Всичко е доста изчистено, но все пак говоря от страната на корпоративния свят. В друга област, разбира се, подходът ще е различен и са приемливи повече снимки, видео съдържание и т.н. Репетиция обикновено няма, но когато сам си подготвил презентацията, си достатъчно запознат с материята и едва ли е нужно да стоиш пред огледалото и да декламираш. Ако колега от моя екип ми е съдействал с подготовката, обикновено отделям време заедно да обсъдим, преди представянето пред дадената аудитория.

Как се чувстваш, когато трябва да говориш пред голяма аудитория? Как се справяш с напрежението преди важна презентация?

Дълго време професионално се занимавах с музика и излизането на сцена пред голяма аудитория беше почти ежедневие още в детството ми, изпълнено с клавирни продукции (концерти). Вероятно това ми е помогнало до известна степен, но днес не помня какво е чувството на притеснение и това дали говоря пред двама или двеста не ме кара да се чувствам некомфортно. Според мен напрежението идва, когато не си добре подготвен с информацията, която поднасяш, това разклаща увереността. Също така, ако предварително знаеш, че сред слушателите ти има негативно настроени, е минус и е възможно да ти повлияе негативно.

Имаш ли любими презентатори или говорители, или пък любими презентации? Кои са те?

Имам най-вече житейски примери, личности, с които съм се срещнала през професионалния ми път дотук и са се превръщали в модел за подражание.

Всички те са притежавали няколко основни характеристики, които се надявам да развивам – ясна и фокусирана мисъл, размах и сближаване с публикута от самото начало, умение за убеждаване без да се затрупва аудиторията с хиляди теоритични факти и аргументи, изчистени визии със семпли, но силни по своето послание акценти.

По традиция е време и за съвети към прохождащите презентатори. Кои са най-важните неща, които би им казала – как се става добър презентатор?

Нека използват всеки момент да упражняват и развиват умението да презентират добре. Вярвам, че ако го постигнат, ще им погомне от взимането на изпитите в университета, до печеленето на симпатиите на колеги и ръководители, а защо не и в личния живот. Винаги запълвайте със съдържание, за да ви запомнят и да вървите нагоре.

Петъчно с Мануела Дюлгерова – Тотева си говори Михаил Стефанов

Оригинална публикация

www.manager.bg I 10.11.2014г. 

Маркетингът на една услуга, предоставяна от бизнеса, може да е в пъти по-труден от маркетинга на продукт. Целта на първия е да продаде нещо, което не е осезаемо. Продава се невидимото за очите.
Тук се разчита на опита на клиента, на личното му, субективно преживяване във връзка с дадената услуга. Тоест, важно е крайното впечатление на човека, усещането и асоциациите, които остават в главата му. За разлика от продукта, услугата не може да докосне отново. Плащаш и преживяваш само веднъж. Маркетингът на услугата може единствено да се опре на въображаемата представа или на спомена за нея.
Услугите обикновено имат репутация, изградена от един човек – този, който работи с клиентите, търговецът. Неговата работа може да бъде подкрепена от маркетинга и да се получат удивителен резултат и високи продажби. Или пък може да съсипе репутацията и работата на целия бизнес. Много е трудно да се контролират факторите, които вредят на имиджа на компаниите, предлагащи услуги. Затова, основната цел на пиара е да запази бизнес реномето чисто и неопетнено, за да не звучат като лъжливи обещанията на маркетинга.
Различното при отношението на хората към услугата, в сравнение с гледната им точка към продукта, е че изборът им е определен до много висока степен от доверието. Избирайки да заплатят за дадена услуга, клиентите се съгласяват, че ще я получат с предполаганите от тях, обещани предварително от рекламата, качества. Когато не са доволни от услугата, хората могат да се откажат от бъдещото й потребление, но не и да я върнат във формата, която не ги е удовлетворила, каквато възможност има с потреблението на даден продукт.
Как се прави добър маркетинг на компания, която предоставя услуги?
Традиционното правило гласи, че той зависи от разпределението на 4-те P, които оформят маркетинг микса – Product (продукт), Price (цена), Place (дистрибуция) и Promotion (промоция).
Мнозина обаче смятат, че в маркетинга на услугите има и три други важни съставки, които го правят успешен. Става дума за другите 3 P – People (хора), Physical evidence (материални доказателства), Process (процеси).
Всички хора, които са директно или индиректно свързани с продажбата и консумацията на услугата, са важни за маркетинга. Те добавят стойност и са реалното лице на компанията, за което клиентите впоследствие се сещат. Това са хората в петото P.
Кои са материалните доказателства? Става дума за качеството на единствените физически доказателства, които потвърждават, че услугата е продадена – принтираните и електронните документи, които удостоверяват, че покупката е била направена. Както и за гласа на служителя, който обслужва клиента. Тези неща могат да бъдат докоснати и чути. Те имат значителна роля за маркетинга.
Кои са процесите? Те са начинът, по който самата услуга се осъществява. За да не бъде измамено доверието на клиента, е необходимо всичко да върви гладко и той да получи това, за което е платил или ще заплати след потреблението от край до край, без да има спънки и да остане недоволен. Това са самите процеси в услугата, която бизнесът предоставя и която крепи маркетинга.
Използвайки 4-те P на традиционния маркетинг, в съчетание с допълнителните 3 P фактора, ще продадете успешно на хората това, което е невидимо за очите им и което не могат да си върнат.
От Marketing.About Guide 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 04.11.2014г. 

Умението да извършвате продажби е най-важното във всеки бизнес. Приходите са това, което прави компанията независима от инвеститори, а за да печелите пари, трябва да можете да продавате продуктите си.
За нещастие, много предприемачи пропиляват шансовете си да извършат продажба, като правят лошо първо впечатление на клиентите си. Ето и няколко правила, които ще ви помогнат да се представите добре на следващата си среща с клиенти.
Обличайте се елегантно
Може издокарването да не е характерно за вашата фирма, но трябва да се уверите, че сте облечени адекватно, когато се срещате с потенциални купувачи. Искате те да ви вземат на сериозно, но и да им покажете уважението си. Погледнете през тяхната призма. Когато клиент ви погледне за първи път, той вече подсъзнателно е започнал да ви преценява. „Дали мога да поверя парите си на този човек? Изглежда ли отговорен?“ Винаги е за предпочитане да сте добре облечени. Не рискувайте. Когато изглеждате елегантни, клиентите ви ще ви вземат на сериозно и ще ви е по-лесно да извършите продажба.
Усмихвайте се
Широката усмивка на първа среща с потенциален купувач може да ви даде силен старт. Много често предприемачите са нервни на първите си бизнес срещи, което пречи на способността им да мислят позитивно. И усмивката изчезва. Освен това е изключително важно да предразположите клиента си, а най-лесният начин е като се усмихнете. Казват, че усмивките са заразни, а и, според проучвания, оправят настроението. Когато предизвикате у клиента си позитивна нагласа, продажбите стават по-лесни. 
Не започвайте веднага с рекламата
Много честа грешка, допускана от търговците, е, че веднага след здрависването се хвърлят да рекламират продуктите си. В повечето случаи това е ужасна стратегия. Виждали ли сте как действат невероятните търговци? Ако се вгледате, ще забележите, че те са майстори на празните приказки. Сприятеляват се с клиентите си и намират общи интереси извън работата. След като са създали приятелство, лесно могат да преминат към продажбата. Бил Клинтън, например, е познат като изкусен оратор. Това, което го прави толкова велик, е че, когато ви заговори, имате чувството, че мисли само за вас. Затова и стана президент. Това би помогнало и на вас да спечелите купувачи.
Запознайте се с проблема
Една стратегия, която работи добре, е воденето на подробни записки по време на делова среща. В началото й бележките помагат да се уверите, че разбирате всички големи проблеми, пред които е изправен вашия потенциален клиент. Освен това, така му показвате, че сте по-отговорен повече да слушате, по-малко да говорите. А след края на срещата, имаге възможност да прегледате записките и да прецените дали сте измислили правилното решение на проблема.
Когато влезете в бизнес среща, уверете се, че сте разбрали тревогите на потенциалния си купувач. След това трябва да пригодите рекламата към нуждите му. Помнете, че клиентите не купуват продукти, те купуват решения.
По материали от Entrepreneur

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 01.10.2014г.

Можете да измислите най-красивата и впечатляваща реклама на света и пак да няма ефект. Защо ли? Понеже имате проблем със
съдържанието.
Това коментира в електронното издание на сп. Entrepreneur Сюзън Гънилиъс. Авторката разказва за десетте най-често срещани проблема, които според нея правят маркетинг съобщенията непродаваеми.
Ето кои са те.
Рекламата звучи арогантно. Например когато говори предимно за компанията и казаното няма връзка с нуждите и желанията на клиента.
Твърде настоятелна е. Тонът на комуникацията към клиента не е мил и добронамерен. Времето на рекламите, които „притискат” потребителите, отмина. Отдавна човекът е цар, конкуренцията е голяма и бизнесът не може да разчита на вечен монополизъм.
Потокът от мисли е едно безкрайно увъртане. Клиентите са заети. Атакуват ги със съобщения ежедневно и ежечасово. Многословието и липсата на конкретно послание в рекламата минава покрай тях без да се запомни.
Рекламата е скучна.
Не създава доверие. Обещанията звучат преувеличено.
Не казва каквото хората искат да чуят. Целевата аудитория не е проучена добре преди началото на кампанията.
Рекламира се на грешното място. Съобщението реално не достига до потенциалните купувачи.
Казаното звучи сякаш е измислено от някой неподготвен и неинформиран човек. Съобщението се изпраща без рекламната агенция и бизнесът „да са си написали домашното”. Тоест без да са проучили добре конкуренцията и потребителите.
Рекламира се само в един вид медия. Това вече не е достатъчно. Ефективните съобщения се разпространяват в множество канали.
Каквото се казва, няма смисъл. Не се говори на езика, който разбира и на който отговаря желаната таргет група. 

Оригинална публикация