www.manager.bg I 02.02.2015г.

За ефективното съдържание и правилното му позициониране – разговор с Костин Михайла от MediaCom, новата медия агенция, която се присъедини към Ogilvy Group Bulgaria

КОСТИН МИХАЙЛА е управляващ директор на базираната в Лондон агенция MediaCom за пазарите в Европа, Близкия изток и Африка (EMEA). Той започва кариерата си през 1995 г. в Румъния, работейки в Initiative, а след това за Coca-Cola Южна и Централна Европа. След като се премества в холандския офис на Initiative, на глобално и регионално ниво обслужва клиенти като Unilever Bestfoods, Rabobank и Tommy Hilfiger. Присъединява се към MediaCom през 2007 г.

- С какво присъединяването на MediaCom към Ogilvy Group Bulgaria ще промени рекламния пазар у нас? Какви са целите на партньорството между двете агенции?

- Не съм сигурен, че с влизането ни на този пазар ние ще променим нещо революционно. Със силен партньор като Ogilvy Group Bulgaria, който е свързан с WPP – нашата агенция майка, се надяваме да изградим по-стабилни бизнес отношения тук. Амбициите ни в световен мащаб са да бъдем номер 1, а най-бързият начин да се развиваш в тази посока е да бъдеш номер 1 на всеки пазар. За България ние ще разчитаме на международната си мрежа, но също така ще се фокусираме върху привличане на локални клиенти.

- Какви нови услуги ще ви отличат от останалите медия агенции?

- Разликата е в нашия подход към медийните стратегии на клиентите. В крайна сметка ние работим със същите медийни канали, с които работят всички – телевизия, радио, преса и онлайн каналите, които са от доста голяма важност за нас. Нашата основна цел винаги е била да дадем най-добрия съвет на клиентите как да постигнат много добри резултати за своите кампании, фокусирайки се върху съдържанието, което позиционират в своето съобщение в различните канали за комуникация. MediaCom не е криейтив агенция, но въпреки това ние не само избираме правилното съдържание, но понякога го създаваме.

- Можете ли да посочите топ 3 тенденции в рекламния и медийния бранш за 2015 г.?

- Този въпрос е много често задаван и хората навсякъде по света се вълнуват от това. Би било хубаво да имаме кристална топка, с която да ги предвидим, но в близко бъдеще ще бъдат в сила тенденциите, които виждаме и сега. Първо – видеосъдържанието. Ние вече няма да планираме просто телевизия, ние трябва да се съобразим с това, че поведението на потребителите се промени и те консумират видеосъдържание през всякакви мобилни технологии. Втората много ясна тенденция, която се налага със смели стъпки на други пазари и вярваме, че голяма част от планирането в интернет ще става по този начин, е programmatic buying. И третата тенденция, за която се говори много и ние прилагаме в нашата работа – съдържанието. През последните години има страшно много клиенти, които вече не правят реклама за телевизия, а съдържание за различните канали и публики. Понякога, когато хората търсят нещо в Google и имаш 30 секунди, за да те намерят, не можеш, когато те намерят, да им предоставиш просто един двучасов материал. Затова за различните канали и публики трябва да имаш различен подход. За да вземе решение, потребителят минава през три фази – информиране, вдъхновяване и въвличане. В една фаза може да е уместно да му покажеш дълъг материал, а в друга – кратка и ясна информация, която бързо да асимилира. И това е всъщност част от нашата стратегия – да съветваме клиентите си да разполагат своите рекламни съобщения на правилното място, в правилния контекст, за да може медийните решения, които са взели, да бъдат работещи за тях.   

От сп. "Мениджър"

Оригинална публикация

www.manager.bg I 06.01.2015г. 

Да говорим пред публика е трудно начинание, което често саботираме с неволни грешки.
Въпреки че много е изписано и още толкова прочетено, някои навици, които разбиват на пух и прах доброто ни представяне пред аудитория, остават международно разпространени и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес сайт изброява 12 чести проблема на публичното говорене, които трябва да се избягват.

Ето кои са те, според авторите.
Изказване на съобщение, история или послание, които не са обвързани с публиката. Както е казал Бенджамин Дизраели "Говори на човека за него самия и той ще те слуша с часове". И обратно, ако не говорим на аудиторията за нея самата, вероятно за секунди ще изпуснем вниманието й.

Танцът на очите из залата. Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа дори за миг на едно място, в лицето на един от хората, на които се говори. Тази честа грешка се допуска неволно и е белег за притеснение. Може да бъде също знак за отегчение от случващото се или арогантност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката.

Разсейващо ръкомахане. Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на дрехите и косата. Нервничене с писалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад гърба. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, ако не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си.

Липса на подготовка. Добрите презентатори са наясно с темата си, организирали са съдържанието си, проверили са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и изучават страничните си бележки. Те дори са изговорили на глас речта си предварително няколко пъти и са изпробвали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят.

Липса на физическа енергия. Нисък и монотонен глас. Глупаво изражение на лицето, без ентусиазъм и заинтересованост от собствената тема. Излъчване на летаргия. За да избегнете опасността да изгубите публиката си много бързо, спортувайте предварително и се заредете с енергия както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се искрено, движете се естествено и се радвайте на момента.

Претрупване с данни. Разбираемо е. Когато застанем пред аудитория, се фокусираме почти изцяло върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функции на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, критичното мислене и боравенето с числа. Когато разчитаме на този тип съдържание в крайна сметка правим твърде дълго представяне, претрупано с излишна информация. Обръщаме гръб на най-важния елемент от презентирането – публиката. Научете се да се освобождавате от нуждата да изброявате данни. Тя е лош навик.

Неумение да се вдъхновява. Дори по-важно от logos според Аристотел е pathos – активностите на дясната част на мозъка, които включват създаване на емоции, изображения, истории, примери, емпатия, хумор, въображение, цвят, звуци, докосвания и обратни сведения. Десетки изследвания показват, че хората вземат първичните си решения на базата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И ако говорителят пред нея не успее да й въздейства на дълбоко емоционално ниво с думи, действия и визуални инструменти, за да провокира в нея радост, изненада, надежда, въодушевление, любов, състрадание, уязвимост, тъга, страх, завист или вина, представянето няма смисъл. То ще се забрави все едно че не е било.

Липса на паузи. Връхлитане върху съдържанието и прехвърляне през него, което създава усещането за преминаване на бърз влак. Във всяка презентация има поне три пъти, когато трябва да се замълчи за кратко – преди и след като се каже нещо важно, което публиката трябва да запомни, преди и след като се направи преход от една подтема на друга, след откриващата реч и преди закриването.

Липса на ударно встъпление. Според Платон началото е най-важната част на изявлението. Лош навик на публичните оратори е да губят ценните си откриващи секунди в мрънкане или разказване на виц, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не успяват да грабнат вниманието на публиката и да я мотивират да ги слуша.

Завършване със запитване за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да слагат финал с думите "Това е. Има ли въпроси?". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са последен шанс да припомним ключовеите си аргументи, да подсигурим почва съобщението ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към действие.

Четене от слайдовете на презентацията. В повечето случаи, ако всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да разкаже чрез нея история, докато тя е само спомагателен елемент за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея трябва да има само ключови думички, не цели пасажи от текст.

Извинения или оправдания в края. Може би защото допустимото време е било прехвърлено. Или понеже представящият смята, че всъщност може да се представи далеч по-добре. Завършването с тях е излишно. На всичко отгоре се запомня добре.  

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 09.12.2014г. 

Често се случва голяма част от хората да бъркат брандирането на бизнеса с логото. Да напомня, двете не са едно и също. Логото е само парченце от брандинг стратегията. То е символ на бизнеса, който снабдява потребителите с инстинктивно, силно разпознаване на марката и на продукта или услугата, които се предлагат.
Преди да започне процеса на създаване на лого, всеки стартиращ бизнес трябва първо да разработи бранд стратегия. Защо? Логото е като малка реклама за компанията. Без стратегията зад него то може да разпространи невярно съобщение и в замяна дори да отслаби развитието на бизнеса. А в маркетинга е задължително посланието на бранда да бъде постоянно, за да се постигне разпознаваемост.
Как да разберете, че сте готови да преминете към процеса на създаване на лого за бизнеса?
Мисията на логото е да представи ценностите и целите на компанията. Уверете се, че те са ясно определени преди да потърсите дизайнер. Бъдете сигурни в идеята, която разпространявате чрез вашия бранд, и след това асоциирайте логото с нея.
Логото винаги трябва да отразява професионализъм и растеж, независимо колко е малка компанията.
То трябва да изглежда универсално и не толкова да отговаря на времето, в което възниква компанията, колкото по-скоро да бъде подходящо за поява и употреба след години.
В обобщение може да се каже следното: Уверената и силна брандинг стратегия използва дизайна, за да комуникира съобщение, което привлича целевата публика на бизнеса. Това е съобщение, което внушава доверие в името и същевременно се разграничава от конкуренцията.
Ако настоящото лого на компанията не отговаря на тези изисквания са необходими усилия за промяна на дизайна му и репозициониране на бизнеса.
Лаура Лейк в сайта MarketingAbout 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 01.10.2014г.

Можете да измислите най-красивата и впечатляваща реклама на света и пак да няма ефект. Защо ли? Понеже имате проблем със
съдържанието.
Това коментира в електронното издание на сп. Entrepreneur Сюзън Гънилиъс. Авторката разказва за десетте най-често срещани проблема, които според нея правят маркетинг съобщенията непродаваеми.
Ето кои са те.
Рекламата звучи арогантно. Например когато говори предимно за компанията и казаното няма връзка с нуждите и желанията на клиента.
Твърде настоятелна е. Тонът на комуникацията към клиента не е мил и добронамерен. Времето на рекламите, които „притискат” потребителите, отмина. Отдавна човекът е цар, конкуренцията е голяма и бизнесът не може да разчита на вечен монополизъм.
Потокът от мисли е едно безкрайно увъртане. Клиентите са заети. Атакуват ги със съобщения ежедневно и ежечасово. Многословието и липсата на конкретно послание в рекламата минава покрай тях без да се запомни.
Рекламата е скучна.
Не създава доверие. Обещанията звучат преувеличено.
Не казва каквото хората искат да чуят. Целевата аудитория не е проучена добре преди началото на кампанията.
Рекламира се на грешното място. Съобщението реално не достига до потенциалните купувачи.
Казаното звучи сякаш е измислено от някой неподготвен и неинформиран човек. Съобщението се изпраща без рекламната агенция и бизнесът „да са си написали домашното”. Тоест без да са проучили добре конкуренцията и потребителите.
Рекламира се само в един вид медия. Това вече не е достатъчно. Ефективните съобщения се разпространяват в множество канали.
Каквото се казва, няма смисъл. Не се говори на езика, който разбира и на който отговаря желаната таргет група. 

Оригинална публикация