Икономика | 10.12.2015
Подготовката на двучасово събитие може да отнеме половин година
Илияна Захариева е директор "Корпоративни комуникации" в Мтел. Тя отговаря за всички комуникационни дейности на компанията, насочени към обществото и служителите. Дирекция "Корпоративни комуникации" обединява управлението на традиционни и дигитални медии, организацията на спонсорство и събития, програмите за корпоративна социална отговорност и вътрешните комуникации на Мтел. Има над 15 години опит в сферата на корпоративните комуникации, връзките с обществеността, маркетинга и рекламата, Присъединява се към екипа на Мтел от Пощенска банка, където е ръководила корпоративните комуникации на компанията в последните шест години. Отговаряла е за рекламата и връзките с обществеността последователно за Хеброс банк, HVB Bank Biochim и Уникредит Булбанк. Работата си в областта на корпоративните комуникации започва в KPMG през 1999 година. Тя има диплома от Chartered Institute of Marketing, London, London School of Public Relations, както и магистърска степен от Факултета за нови и класически филологии и Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски".
Избрах тази професия, защото беше близко до журналистиката, но с предизвикателството за нещо ново и все още неустановено в българска среда. Когато започнах да работя корпоративен ПР, професията "прохождаше" и това предизвика интереса и любопитството ми. Бях в голяма международна компания и постепенно поех маркетинговите комуникации. Хареса ми да бъда журналистът в компанията – този, който събира информация от подходящите хора, придава й правилната форма и я разпространява към различните публики. С времето натрупах не само практически опит, но продължих да се обучавам с допълнителни квалификации в областта на ПР и маркетинг.
Да поддържаш корпоративната комуникация на голяма компания е отговорно, сериозно, често стресиращо занимание. От друга страна, ефектът на стреса зависи от това как го възприемаме. Според Кели Макгонигъл, здравен психолог и автор на "Как да направим стреса наш приятел", стресът ни вреди само ако вярваме, че това е така. Преподавателката от Станфорд разглежда стреса като позитивно явление и показва нови механизми за неговото овладяване чрез търсене на социален контакт и подкрепа. Възприемам стреса на моята работа като зареждащ и водещ до нови социални контакти.
Масовата представа, че ПР-ите само ходят по коктейли и събития, не отговаря на истината. Нашата работа е свързана с много седене пред компютъра и писане на…всякакви неща. Формите са различни и се променят – само помислете за социалните медии, но в крайна сметка става въпрос за разказване на истории, които да завладеят читателите и да ги карат да променят своите нагласи към компанията, продукта, услугата, събитието и т.н. Дигиталните медии са просто ново средство за комуникация, но за да я има – трябват добре подготвени хора, които да създадат и разкажат съответната история.
Моята работа изисква отдаденост и непрестанно любопитство към света. Казах за "измислянето" на истории – това предполага четене и следене на различни източници, създаване на връзки между понякога несвързани неща, сглобяване на информации от различни автори, говорене и срещи с всякакви хора, усет за пулса на обществото – от какво се вълнуват и интересуват публиките. ПР-ът трябва да е отворен човек, без предразсъдъци и страх от авторитети и статукво, защото както при журналистите, това пречи на работата. Добрият език и обща култура, афинитетът към писане, комуникативността, точността, прецизността, бързата реакция – всичко това са качества, които смятам за задължителни за професията. Това, което е невидимо, е многото "черна" работа, която остава скрита за публиките. Това важи и за други професии. Подготовката на едно двучасово събитие може да отнеме половин година и повече. Зад финалното съобщение към служители или прессъобщение често се крият дни работа: координация на различни звена, уточняване на фактология, множество редакции, коментари и одобрения. Всичко това остава невидимо, но пък крайният продукт от нашата работа е винаги много видим.
Най-тежките моменти за корпоративния ПР са кризите, защото се работи в извънредни условия, когато всички са напрегнати, а резултатите не са ясни. В Мтел имаме постоянно миникризи, тъй като работим за над 4 млн. крайни клиенти. Но когато говоря за най-тежките моменти, визирам наистина големи кризи, които изискват координация на много хора, незабавна реакция и поемане на рискове. В такива ситуации опитът е изключително важен, той помага много повече от теоретичната подготовка по кризисни комуникации. Знаеш не само как да постъпиш по най-правилния начин, но и как да запазиш хладнокръвие, което е част от успеха в подобна ситуация.
Срещам неразбиране от хора, които не разбират какво работя. За мое щастие това са все по-малко хора в корпоративните среди, а промяната на масовите заблуди по отношение на моята работа ще отнеме очевидно още доста време и усилия на гилдията като цяло.
Голямо удовлетворение ми носи успешният финал на всеки един проект. Зарежда ме невероятното разнообразие на моята професия. Ежедневно работя с много хора, по различни проекти и идеи, свързани с творчество, но и точност и прецизност към детайла. Като мениджър управлявам хора и процеси и отговарям за резултатите. Защото нашата работа трябва да има смисъл и измерими резултати. Добре е да се знае, че комуникациите се учат цял живот.
Добре е да се знае, че комуникациите се учат цял живот.
Стр. 98,99
