Мила Миленова бе избрана за втори мандат като председател на БДВО за 2019 г.

БДВО I 3.11.2017

Мила Миленова поема ръководството на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2018 и 2019 г., след мандата на Мануела Тотева, който приключва в края на тази година. Решението бе взето по време на редовно Общо събрание на организацията, което се проведе на 2-ри ноември в София.

Миленова беше избраба за председател на БДВО за 2018 г. с едногодишен мандат още в края на миналата година, а на вчерашното събрание получи кредит на доверие от PR гилдията и за втори мандат през 2019 г. Тя е член на Управителния съвет на БДВО от 2012 г. Преди това е била член на друг ръководен орган на организацията – Комисията по етика. Заема позицията директор «Корпоративни и маркетингови комуникации» и кънтри комуникационен мениджър на KBC Груп в България, като ръководи комуникационния екип на десетте дружества във финансовата група, сред които са ОББ, СИБАНК, ДЗИ, Интерлийз и дъщерните дружества на ОББ. Член е на работната група по комуникации към Асоциацията на банките в България. По-рано е била управляващ директор в All Channels | PR, афилиирана агенция на FleishmanHillard в България. Има академичен опит като преподавател по Маркетинг и Маркетингово планиране в Университета за национално и световно стопанство от 2012 до 2014 г.

В състава на Управителния съвет на дружеството на PR специалистите с мандат до 2020 г. влизат нови членове – Десислава Еленкова, мениджър „Маркетинг и комуникации“ в „Евроинс Иншурънс Груп“, Розита Михайлова – Еленова, член на СЕМ, и Пепи Димитрова, собственик на PR агенция „ПР2“. Мануела Тотева, Радина Ралчева и Александър Христов от досегашния състав приключват своите мандати.

В рамките на Общото събрание, членовете на Дружеството приеха отчет за дейността на организацията за изминаващата календарна година и програма за 2018 г. Приоритети в работата на БДВО през следващата година ще бъдат създаването на групи комуникационни специалисти по индустрии и развиването на връзката между университетите и бизнеса.

През 2017 г. броят на PR практиците, вписани в регистъра на подписалите Етичния кодекс, се е увеличил до 180 души. Сдружението има 120 отчетени членове, 7 от които са юридически лица. Наблюдава се устойчива тенденция за повишаване на числеността на членовете с дългогодишна принадлежност към организацията.

В Отчета на Комисията по етика към БДВО нейният председател Даниел Киряков спомена разгледаните казуси през годината.

Оригинална публикация 

Мила Миленова бе избрана за председател на БДВО за 2018 г.

БДВО I 28.11.2016

Мила Миленова поема ръководството на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) от януари 2018 г., след мандата на Мануела Тотева, която ще бъде начело на организацията през следващата календарна година. Решението бе взето по време на редовно отчетно-изборно Общо събрание на организацията, което се проведе на 27 ноември в София.

Миленова е член на Управителния съвет на БДВО от 2012 г., а преди това, между 2010 и 2012 г., е била член на Комисията по етика на същата организация. През последните години отговаря за връзките с членовете на организацията и социалните мрежи. Заема длъжността PR & Advertising Manager в мобилния телекомуникационен оператор Макс телеком, където отговаря за корпоративните и маркетинговите комуникации на компанията. Преди това е била управляващ директор в All Channels | PR, афилиирана агенция на FleishmanHillard в България. Има 10 години опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинговите комуникации, маркетинга и медиите. Била е преподавател по Маркетинг и Маркетингово планиране в Университета за национално и световно стопанство от 2012 до 2014 г. Водила е редица медийни обучения, както и обучения по публично говорене и по кризисни комуникации за различни организации. Завършила е специалност Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по Бизнес администрация – Стратегическо управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и по Маркетинг от УНСС.

„Щастлива съм, че ми бе гласувано доверие да оглавя една от най-престижните професионални организации в сферата на комуникациите в България. Като председател на БДВО ще работя за издигането на престижа на PR професията, налагането на добри стандарти на работа и сплотяването на PR общността у нас“, коментира Мила Миленова по повод избора й за председател.

В рамките на Общото събрание, членовете на Дружеството приеха отчет за дейността на организацията за изминаващата календарна година и програма за 2017 г., представени съответно от Радина Ралчева и Мануела Тотева.

През 2016 г. над 120 души практици са се включили в PR регистъра на подписалите Етичния кодекс. Сдружението има 90 отчетени членове, от които нови индивидуални членове и юридически лица. Наблюдава се устойчива тенденция за повишаване на числеността на членовете с дългогодишна принадлежност към организацията. В Отчета на Комисията по етика към БДВО, бяха споменати разгледаните казуси, както и предстоящото стартиране на самостоятелен сайт. В рамките на събитието бе избран новият състав на Комисията по етика, в която остава Даниел Киряков, а нови членове са Евелина Христова и Мария Николова.

Бе избран Управителен съвет с мандат 2017 – 2020 г., със състав: д-р Александър Христов, Доника Ризова, Елена Матеева, Илияна Захариева, Мануела Тотева, Мила Миленова и Радина Ралчева. Асен Асенов и Яна Събева от досегашния състав приключват своите мандати.

Попълнен бе съставът на Контролния съвет, който е с петгодишен мандат и включва избраните Силвия Костова – председател, Росица Вартоник и Николай Боев.

Сред основните приоритети в програмата на сдружението за предстоящата година са: идентифициране и развитие на възможности за участие на организацията в проекти с външно финансиране; иницииране на дискусия по темата за стратегическата роля на професията в организационната структура на предприятията; продължаване на инициативата за споменаване на марки в електронните медии; подновяване и развитие на партньорства с международни професионални организации. Два важни предстоящи проекта са създаването на «комуникационен омбудсман» – независима институция, която ще защитава възможността гражданите да получават точна и навременна информация от компаниите и институциите, както и откриването на библиотека за специализирана комуникационна литература в памет на проф. д-р Тодор Петев.

Събранието беше включено в програмата на третото издание на „Денят на Бернайс“, който продължава с конферентна програма и на 28 ноември. Отчета на организацията, както и програмата за 2017 година, са публикувани на www.bdvo.org.

Оригинална публикация

Радина Ралчева ще говори пред студентите на НБУ за членството в професионална асоциация и за работата в ПР агенция

PRnew.info I 7.10.2016

Радина Ралчева ще говори за индивидуалното членство в професионална асоциация и работата в ПР агенция.

Събитието е част от семинар „Знания за ПР практици и журналисти“ на департамент „Масови комуникации“ и си поставя за цел да запознае студентите с професионалисти от практиката в сферата на пъблик рилейшънс и журналистиката.

Модератор e гл. ас. д-р Евелина Христова, а участници – студенти, преподаватели и гости на департамент „Масови комуникации“.

Оригинална публикация

———-

Повече събития от бизнес секторите PR, Реклама и Маркетинг, може да откриете в Информационния портал EventsPRO.bg I Бизнес събитията в България: http://EventsPRO.bg/sektor/pr-reklama-marketing/

 

Няма пречки за отразяването на имената на компаниите при социално-отговорни кампании

БДВО I  20.07.2016

На дискусията вчера, организирана от БДВО, много участници поискаха коректно отразяване на инициативите в полза на обществото, независимо от кого са организирани

Няма пречки при отразяването на имената на компаниите в електронните медии, когато става въпрос за социално отговорни кампании и инициативи, въпреки че практиката това да не се случва все още продължава. Това стана ясно на организираната от БДВО дискусия на тема „Кой стои зад доброто? Всички гледни точки за отразяване на компаниите в електронните медии“, която се проведе вчера в „Офис на открито” в градината на ул. Кракра 16.
Дискусията успя да събере медийния регулатор и много бизнес и професионални организации в сферата на НПО, медиите, ПР и рекламата – СЕМ, БДВО, БАПРА, БДФ, Фондация „За нашите деца“, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, MediaMixx, АБРО, БАР, НСС, БАКА, както и представители на Мтел и Софарма.
Голяма част от участниците се съгласиха, че проблемът за неспоменаването на имената на компаниите и организациите, реализирали КСО проекти, е съществен. Този проблем, популярен в ПР средите като „една компания направи едно добро“, произтича от липса на разбиране и желание от страна на медиите да популяризират компаниите, стоящи зад каузите. Друга причина е автоцензурата от страна на журналистите и интервюираните в медиите поради непознаване на законовата рамка по въпроса. Представителите на СЕМ, които взеха участие в дискусията, специално подчертаха, че няма забрана за споменаване на търговски марки, когато те не съдържат характеристиките на скрито търговско съобщение и цитираха издадените от регулатора още през 2012 г. Методически указания.
Представителите на НПО сектора, ПР и рекламните организации изтъкнаха ползите за обществото от споменаването на имената на компаниите за по-добра информираност на хората, за популяризирането на важни за обществото ценности и за повишаването на чувствителността към хората от по-уязвими социални групи. Присъстващите представители на медийни организации обаче настояха, че има пречки при отразяването на търговски марки и насочиха вниманието към невъзможността в една програма да се включат много новини, свързани с КСО проекти.
В хода на дискусията бяха повдигнати още темите за отсъствието на „добрата новина“ от медийния дневен ред, слабото присъствие на икономически теми и трудността бизнес новини да бъдат отразявани.
Организаторите от БДВО подготвят декларация от името на участниците в дискусията, чиято идея е организациите да поемат ангажимент да работят за по-добра информираност за хората, за коректното отразяване на информацията и за разпространението на важните за обществото ценности.
 

Публична дискусия за споменаването в телевизия и радио на имена на компании и организации, които реализират и подкрепят обществено значими каузи ще се проведе днес

БДВО I 19.07.2016 г.

Публична дискусия „Кой стои зад доброто? Всички гледни точки за отразяване на компаниите в електронните медии“ се организира от Българското дружество за връзки с обществеността днес, 19.07.2016 г.

ПРОГРАМА

17:30 – 17:45. Посрещане и регистрация

17:45 – 17:50. Дискусия за отразяването на компаниите: история и гледни точки
Модератор: д-р Александър Христов, Член на УС на БДВО

17:50 – 18:00. ПР и компаниите в електронните медии: колко е важно да се знаят. Как да насърчим практиката за отразяването им?
Радина Ралчева, Председател на УС на БДВО
Любомир Аламанов, представител на БАПРА

18:00 – 18:10. Регулаторът. Какво казва ЗРТ и как да се тълкува?
Розита Еленова, член на СЕМ

18:10 – 18:25. Неправителствените организации. Какви са ползите за обществото от споменаването на имена на компании?
Красимира Величкова, Директор на БДФ
Иванка Шалапатова, фондация „За нашите деца”
Марина Стефанова, Изпълнителен директор, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН

18:25 – 18:35. Телевизионните и радио оператори и продуцентите. Какво спира електронните медии да отразяват имената на компаниите при социално-отговорни проекти? Какви са новините за тях?
Асен Григоров – MediaMixx
Ивайло Бурков – правен съветник на АБРО
Мария Савова – Изпълнителен директор на АТП (покана)

18:35 – 18:55. Компаниите. Каква е необходимостта от повече публичност за каузи и социално отговорни проекти?
Росен Мисов, Изпълнителен директор на БАР
Георги Руйчев, Изпълнителен директор на ББЛФ
Илияна Захариева, Директор „Корпоративни комуникации” на Мтел
Елена Кръстева, Директор „Реклама и Корпоративни комуникации” на Софарма

18:55 – 19:05. Рекламистите. Кое не е реклама в електронните медии? Разликата между информационно и рекламно съдържание.
Ели Герганова, Председател на НСС
Мариана Брашнарова, Изпълнителен директор на БАКА

19:05 – 19:45. Дискусия. Бъдещи действия 

До медиите: Спрете да криете имената на фирмите, които правят добро

КЛУБ Z I 2.06.2016

Експерти по ПР с петиция срещу практиката да не се споменават търговски марки в ефир

Шестима експерти в областта ПР и комуникациите написаха отворено писмо до българските медии, с което призовават да се прекрати практиката да не се споменават търговските марки на компаниите, които организират социални кампании. Участниците в журито на „ПР приз 2016“ организираха и петиция, която набира подписи в интернет.

"Време е да бъде въведена и насърчена практиката за кампании с обществена значимост, иницирани или подкрепени от бизнеса, да бъдат споменавани имената на ангажираните с тях компании“, призовават инициаторите.

ФАЛШИВОТО СИРЕНЕ СИ ИМА МАРКА. ЗАЩО НЕ ВИ Я КАЗВАТ?

Автори на петицията са председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Радина Ралчева, председателят на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) Деница Сачева (от миналия петък тя вече е зам.-министър на труда и социалната политика – б.р.), проф. Иванка Мавродиева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, журналистката от „България Он Ер“ Доника Ризова, д-р Мария Николова от УНСС и Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За нашите деца“.

"За съжаление, за пореден път се сблъскахме с една съществена и постоянстваща пречка пред развитието на корпоративната ангажираност и инвестициите в обществено значими каузи, а именно липсата на отразяване на името на компаниите, които иницират и подкрепят каузи, дори и в ясни случаи на напълно благотворителни, обществено значими дейности. Това се случва, въпреки допустимостта на споменаване на стоки, услуги, наименования, търговски марки или дейности на производител (под формата на говор или изображение), когато това има информационна цел".

В петицията се припомня, че споменаването не противоречи на Закона за радиото и телевизията и на европейските директиви, а СЕМ дори има приети методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение от май 2012 г.

"Преодолявайки тази изкуствено съществуваща пречка, вие, медиите, ще дадете ясен знак, че осъзнавате и разбирате обществената отговорност, с която сте натоварени и имате видим и постоянен ангажимент за стимулиране на добрите практики, които водят към развитие на обществото", се казва още в петицията.

 

Ето и пълния текст:

 

Уважаеми дами и господа от медиите,

Уважаеми представители на СЕМ,

Уважаеми представители на българските институции,

 

В рамките на тазгодишното издание на конкурса за постижения в ПР професията „ПР Приз 2016“ ние, членовете на журито, имахме удоволствието и честта да се запознаем с ПР проекти, които целят да въздействат върху нагласите и ангажираността на нашето общество, както към най-наболелите проблеми, така и към най-ценните предпоставки за просперитета на България.

Докоснахме се до проекти, свързани с много лични истории, до корпоративни и граждански инициативи, които оказват значимо положително влияние върху уязвими социални групи, върху хора с тежки или нелечими заболявания, върху околната среда и устойчивото развитие на отделни региони и на цялото общество, върху насърчаването на изгубените социални връзки на Българите у нас и в чужбина.

Подобни кампании водят до положителна и трайна промяна в живота на изоставени деца, подкрепят семейства в бедност или жени с ракови заболявания, изграждат навици и отношение към природата, предизвикват обществената солидарност и заздравяват скъсаните социални връзки – все неща, които са фундаментални за здравето на обществото, за развитието и бъдещето на страната ни и за принадлежността ни към споделените ценности на съвременния свят.

За съжаление, за пореден път се сблъскахме с една съществена и постоянстваща пречка пред развитието на корпоративната ангажираност и инвестициите в обществено значими каузи, а именно липсата на отразяване на името на компаниите, които иницират и подкрепят каузи, дори и в ясни случаи на напълно благотворителни, обществено значими дейности. Това се случва, въпреки допустимостта на споменаване на стоки, услуги, наименования, търговски марки или дейности на производител (под формата на говор или изображение), когато това има информационна цел.

Споменаването не противоречи на разпоредбата на Закона за радиото и телевизията и на европейските директиви и е нормална практика, ако не съдържа характеристиките на скрито търговско съобщение и при условие, че неспоменаването може да въведе потребителите в заблуда. В този смисъл са приети и МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение на СЕМ от май 2012 г.

Въпреки тази съществена пречка, в поредното издание на конкурса „ПР Приз” виждаме повишаване на активността и ангажираността на граждански организации и на бизнеса към провеждането на разнообразни социално отговорни инициативи. Това е ясен знак за разбирането от страна на бизнеса и на неправителствения сектор за нуждата от подобни дейности, както и за продължаващата необходимост чрез тях да бъдат компенсирани важни обществени дефицити. За обществената енергия граници няма и в България се радваме на повишена осъзнатост на това, че инвестирането в хората, в разбирането и осведомеността ни и мобилизирането на нашите ресурси и енергия са най-верния път за развитието ни и интеграцията ни като общество.

В същото време считаме, че сега е моментът тази енергия да бъде умножена, показана и подпомогната и за това огромен принос имате вие, медиите и отговорните институции. Време е да бъде въведена и насърчена практиката за кампании с обществена значимост, иницирани или подкрепени от бизнеса, да бъдат споменавани имената на ангажираните с тях компании. Всички условия това да се случи са налице, включително и нормативната регулация, и се надяваме, че нашият апел ще има резултат. Убедени сме, че споменаването на името на търговски марки ще съдейства за трайно преодоляване на множество трудности и ще има силен положителен ефект върху дарителството и инвестициите на компаниите в основните сфери на благосъстояние.

И не само това – преодолявайки тази изкуствено съществуваща пречка, вие, медиите, ще дадете ясен знак, че осъзнавате и разбирате обществената отговорност, с която сте натоварени и имате видим и постоянен ангажимент за стимулиране на добрите практики, които водят към развитие на обществото.

Като професионалисти и членове на обществото, ние вярваме, че е възможна промяна в отношението към проблема и оставаме на разположение да дискутираме най-добрите начини това да се случи максимално бързо.

 

С уважение,

Радина Ралчeва, председател на БДВО и председател на журито на „ПР Приз 2016”

Деница Сачева, председател на БАПРА и член на журито на „ПР Приз 2016”

професор, д.ф.н., д-р Иванка Мавродиева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и член на журито на „ПР Приз 2016”

Доника Ризова, водещ на предаването „Медиите ON AIR“ и член на журито на „ПР Приз 2016”

Гергана Иванова, съсобственик и управител на рекламна агенция The Smarts и член на журито на „ПР Приз 2016”

Д-р Мария Николова, асистент в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС и член на журито на „ПР Приз 2016”

Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“ и член на журито на „ПР Приз 2016”

Оригинална публикация

С времето повишаваме професионализма и на PR сферата

manifesto.bg I 9.05.2016

Радина Ралчева започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, след което е била мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до Управляващ директор на „Хохегер България“.

През 2009 г. година основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления“ PR, която продължава да се развива успешно.

В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти“.

Член е на Международната PR асоциация (IPRA), на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и е съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация „Качество на живота”.

Председател е на БДВО за 2016 г.

През настоящата година БДВО празнува двоен юбилей, 20-ет години от създаването на организацията и 10 – то юбилейно издание на PR фестивала. Какви са равносметките до сега и очакванията за следващото десетилетие?

Труден въпрос. Толкова много неща могат да бъдат казани. Акценти в равносметката за изминалите десет години бих сложила върху повишения професионализъм в нашата сфера, разнообразието от дейности, важната роля на браншовите организации за тона на развитие на професията, силата на новите комуникационни канали и практики, които доведоха до значителна промяна в начина, по който работим, интересът на младите хора към реализация в сферата на PR, все-по силната екипна работа на всички нива, пълната смяна на парадигмата на професията в контекста на променените обществени, бизнес и социални очаквания, синергията на комуникационните дейности и др.

През следващите 10 години смятам, че натискът за спазване на етичните стандарти ще расте и така трябва да бъде. Ще растат и очакванията към резултатите от работата ни, динамиката и креативността, ще се променят формите на работа, границите между различните комуникационни практики ще стават все по-тънки, вероятно ще се появят и нови такива.

Смятам, че в следващите 10 години професията ни ще е изправена пред предизвикателството да презавери ролята си като необходим инструмент в съвременния свят и да препотвърди, че разбира отговорностите, които носи.

Какви са анализите на УС на БДВО за броя и качеството на подаваните кандидатури за тези 10 години на „ПР Приз“?

Броят на проектите в конкурса PR Приз расте всяка година. Все пак това е най-старият и авторитетен конкурс за PR постижения в страната, който с годините е доказал своята стойност. Много се радваме на това доверие, държим на безупречната си репутация и работим, за да я увеличаваме. Тази година имаме рекорден брой проекти в конкурса – 69, както и много широка представителност на участващи организации – частен бизнес, неправителствен сектор, държавни институции, агенции. На практика имаме участници от всички сфери на обществения живот.

Винаги сме получавали наистина много силни проекти. По прегледа на тазгодишните, смятам, че отново е така. Почти всяка година в някои (различни) категории разликата между победителя и класираните на второ и трето място проекти е малка, много равностойни кампании има. Неслучайно сме имали случаи, когато получаваме равни резултати от журирането и даваме по няколко втори и/ или трети места. Има, разбира се, и случаи на проекти, които действително се открояват – толкова професионални, оригинални и добри са. Но едно мога да кажа със сигурност – нивото на работа в България е много високо.

Абсолютно съизмеримо, а понякога и по-високо от това по света. Предвид, че тази професия е много млада у нас, на 20-ина години, това е огромно постижение и държа да поздравя колегите за него.

Наблюдавате ли някаква нова тенденция в тематиката или при участниците? Има ли категория, която е предпочитана и има очевидно преимущество в броя на подадените кандидатури?

Всъщност ще започна с това, че ние имаме 14 конкурсни категории, за да обхванем многообразието на професионалната изява в PR. Смятаме, че това, както и двустепенната система на журиране, която включва оценка на проектите по документи, но и уникалните за България открити представяния на всички проекти със с напълно свободен достъп на аудиторията, са предпоставки за високото ниво на конкурса PR Приз. Между другото, тази година откритите представяния на участващите проекти ще бъдат на 14 и 15 май в хотел Хилтън и използвам случая да поканя хората, които имат интерес, да ги посетят, да зададат своите въпроси и да преценят сами качествата на кампаниите.

А що се отнася до тенденциите – в последните години мога да кажа, че устойчиво расте броят на проектите в двете категории за социална отговорност – “CSR проект – бизнес сектор” и „CSR проект – нестопански сектор”. Тази година имаме и доста проекти в две други категории – девет в категорията „Специално събитие”, както и осем в специалната конкурсна категория „PR на студентски проект”. Активността на студентите особено много ме радва. Успяхме да запалим младите хора, да ги привлечем към практиката и да им покажем реалната връзка между това, което учат и това, което тази професия означава. Аз, както поне още двама от членовете на УС на БДВО, сме и университетски преподаватели. Неслучайно това е и един от акцентите в работата на БДВО, защото сегашните млади хора ще поемат щафетата от нас и сме длъжни да ги подготвим, за да бъдат по-добри професионално от нас.

Г-жо Ралчева какви са вашите лични наблюдения за бранша – ПР и връзки с обществеността? С бързите темпове на промяна в икономически и социален план какво ще е развитието според вас. Ще има ли и нов „вид“ комуникатори в следващите години?

Аз съм в тази професия около 19 години и за това време я видях да се променя неимоверно. Това е една от най-динамичните и адаптивни професии. И мога да кажа, че в много голяма степен ние, PR практиците, сами управляваме собствената си професионална промяна. Дори сами я генерираме. А това е невероятно. Просто, за да си вършим добре работата, не е достатъчно да следваме тенденциите, а трябва да ги предусещаме и да вървим крачка пред тях. Понякога трябва да им помагаме да се случат. Така че със сигурност ще има нов вид комуникатори и нов вид комуникации, поне що се отнася до инструментариум и изразни средства. Но в същината си, смятам, че професията ще остане това, което е нейният център – високо квалифицирана и ерудирана работа по изграждане на взаимоизгодни отношения между една организация (или човек) и всички нейни заинтересовани страни, при спазване на работна етика и при отговорност за последствията и резултатите (и в тесен, и в широк смисъл). При всяко положение, за мен е привилегия да участвам активно в развитието на тази професия в България и се надявам, когато приключвам професионалната си кариера, да мога с гордост да казвам, че съм била част от този процес и с радост да наблюдавам посоката, в която се движи PR в страната.

* Традиционно b2b Media е партньор на конкурса. Избира свой фаворит от категорията „Корпоративна социална отговорност на компания от стопанския сектор“ и връчва на един от участниците специално отличие за устойчива зелена икономика и екологична политика.

Оригинална публикация

Представяме: Радина Ралчева, Директор „Обслужване на клиенти“ в CIVITAS

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 25.03.2016

Тя от хората, които имат изключително остър език, не спестява истината и е болезнено откровена. Такава е и в следващите редове в рубриката ми ПР-те. Тя буквално съблича душата си и остава напълно истинска. Затова е и интересна. Тя е "луда" в най-добрия смисъл на думата и знам, че всяка комуникация с нея ми дава огромна енергия.
Радина Ралчева започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, след което е била мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до управляващ директор на „Хохегер България“.

През 2009 г. година основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления“ PR, която продължава да се развива успешно. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти“.

Носител на специална грамота за принос към правозащитността и човешките права „Човек на годината” 2014. Член е на Международната PR асоциация (IPRA), на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и е съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация „Качество на живота”. Председател е на БДВО за 2016 г.

Ради, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Нямам спомен съзнателно да съм избирала професията. По-скоро се намерихме. И беше любовна история. По времето, когато аз започнах да се занимавам с това, единици бяха хората, които изобщо бяха чували за public relations. В това да бъдеш пионер в дадена професия има много чар и много предизвикателство. Разбира се, за тези неща си давам сметка в ретроспекция.

Когато започвах, не съм си мислела нито, че това ще е нещото, което ще правя, нито че съм пионер в една напълно нова професионална сфера. Пътят ми в PR започна съвършено случайно. Работех във фондация и исках да правя нещо друго. Моя много скъпа приятелка и състудентка работеше в PR агенция и си търсеха човек. Каза ми да се явя на интервю. Имах колебания, защото това ми беше неизвестно, но все пак опитах. Собственикът ме хареса и ми гласува доверие. Така започна всичко. Оказа се, че съм вършила PR работа и във фондацията, без изобщо да знам това. В началото на новата си работа правех мониторинг и клипинги. Беше много отдавна – тогава тези неща се правеха ръчно и на хартия. От там започнах. Понякога, когато говоря пред студенти, ми става странно, защото си давам сметка, че съм част от историята на тази професия в България. Това е друго ниво на отговорност.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Когато постигнем резултат. Казвам „постигнем”, защото това е екипна работа. В PR без екип си нищо. Много съм била щастлива, когато „измъкнем” безнадеждна ситуация, решим обречен казус, успеем с минимум ресурси да реализираме проект, който повечето хора са класифицирали като невъзможен. Щастлива съм, когато спечелим нов клиент след тежък конкурс, когато клиенти, с които работим, ни третират повече като приятели и ни благодарят за нещата, които правим заедно, когато колегите ми са вдъхновени, когато печелим награди и признание за усилията си.

Най-силните моменти? Мисля, че те не са публични. Това е едно много лично преживяване на удовлетворение. Моменти, в които знаеш, че сте направили всичко възможно и не е можело да стане по-добре, че има смисъл в работата ти, че си променил нещо, някого, че си направил разликата в качеството на живот на уязвима социална група… Моменти, в които виждаш, че професионализмът има значение и че силата, която владееш, е позитивна, изграждаща, лидерска. Понякога в нашата професия имаме усещането за мисия. И то си струва всички неща, през които минаваме, за да стигнем до него.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Е, тя не е особено тънка. Това са различни инструменти в съвременния комуникационен микс, които, ако работят в синергия, могат да постигнат много. Основната разлика може би е в това, което ние наричаме „paid and earned content”. В първия случай (рекламата) съдържанието е платено, в другия е „спечелено”. В нашата професия е напълно неетично да се плаща за съдържание, ние трябва да го извоюваме. Докато в рекламата това е напълно нормалният начин на работа. Двете неща са с много специфики и като достигане до крайния резултат, механика на случване, „производствен” процес, ако мога така да го нарека, технологии. Аз съм голям привърженик на интегрираните кампании – когато различните комуникационни инструменти работят в синхрон, с обща концепция и планиране. Стават чудесни неща тогава. Маркетолози, рекламисти и PR специалисти, работещи заедно, са голяма сила.

Има ли безплатен ПР?

- Зависи какво влагате във въпроса. Както вече казах – плащането на PR присъствие и съдържание е неетично и нередно. Това е едната страна и в този смисъл професионално извършеният PR e безплатен. От друга страна, PR е услуга. Колкото по-високо квалифициран, подготвен и експертен екип я извършва, толкова по-скъпа е тя. Като всяка друга услуга, PR не е безплатен. Така че, услугата PR и всички включени в това дейности, не са безплатни, но постигането на резултати, публичност и ефект при разпространението на една информация е. Разбира се, когато говорим за кампании, те рядко се свеждат само до базисни отношения с медиите и са многокомпонентни. Работата е там, че ние „продаваме” идеи, концепции и квалификация. За да видят какво означават тези неща, когато заработят, клиентите първо трябва да ни се доверят, без да можем да им покажем нещо за виждане и за пипане, освен предишни успехи. Затова в нашия бизнес репутацията и доверието са ключови. Ако имаме добра репутация, може да получим доверие. А когато го получим, резултатите не закъсняват.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- О, доста неща. Пък и имам професионални деформации по темата, така че съм доста взискателна. Напоследък става все по-трудно да разбереш какво искат да ти кажат всъщност. Всички толкова се стараят да говорят завоалирано, че това се превръща в загуба на време и създава верига от излишни напрежения и обяснения. Не харесвам и неспособността или нежеланието на много хора да влизат в комуникация, когато става дума за сблъсък на позиции. Не харесвам и липсата, на каквито и да е умения за водене на спорове, говоренето ad hominem, отблъскването на всяко различие, нуждата да бъдеш прав на всяка цена, липсата на уважение към другия и т.н. Имаме огромен дефицит на социални умения в сферата на общуването, което, според мен, е следствие от ниска емоционална интелигентност и от неспособност за емпатия. Не умеем да вникваме в това, което другите говорят, приписваме им думи и мисли, нетърпеливи сме, слушаме, но не чуваме, нагаждаме света според собствените си представи и отказваме да видим неговите цветове, различия, многообразие, контекст… Изобщо, имам усещането, че сме изгубени в информацията и не знаем вече как да правим базисни неща – такива като междучовешкото общуване. А общуването изисква равнопоставеност, уважение, зачитане, внимание, търпение, изграждане, усилие, време. Не е fast food. Поне качественото общуване не е. Не можем да го правим набързо и между другото. Така неусетно се създават пропасти и не можем да се разбираме помежду си.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- О, аз съм доста енергичен човек. Не се спирам. Никак не умея да стоя на едно място. Много обичам да пътувам. Но не в смисъла на турист, а по-скоро в смисъла на пътешественик. Привлича ме откриването на нови неща, изследването, търсенето. Добре, че си имам половинка, която споделя същото отношение към пътуванията. Животът ми е доста активен. Тествам най-различни неща. Обичам спорта още от дете. Пробвала съм доста работи – лека атлетика, баскетбол, аеробика, тае бо, фитнес, рафтинг, езда… Все нещо спортувам. Дори и да е само джогинг. Сега обмислям crossfit. Но там е много трудно и изисква голямо отдаване. И с моя перманентен недостиг на време и около 20 паралелно случващи се във всеки един момент проекта, не знам как да съчетая нещата. Обичам много животни. Много. Имам си котка – Тринити. Но, ако имам възможност, бих гледала всякакви животни – кучета, котки, птички, морски свинчета… Като малка прибирах бездомничета и дядо и баба почти ежедневно се занимаваха с търсене на стопани за тях. Имала съм си костенурки, таралежи и всякакви други животинки на отглеждане. Ако някой ден изчезна от полезрението ви, да знаете, че съм си организирала ранчо с коне и други животни. Обичам музиката – всякаква. Без една, всъщност. Имам предпочитана музика, разбира се, но най-най-най любимата ми група е Depeche Mode. Концерти, театри, кино, изложби, изобщо културни мероприятия много ме разтоварват и отпускат. Пътувала съм в и извън страната само заради концерт на любим изпълнител или заради изложба. Универсалното ми анти стрес хапче са книгите. Чета много, безразборно и с огромно удоволствие. Мога да не спя и да забравя да ям заради книга. Което си е постижение, защото обичам храната и истински й се наслаждавам. Хапвам почти всичко. Не ям животни, които познавам, зайчета, коне, магаренца и подобни, както и дивеч.

Вечно съм привлечена и любопитна към новото. Невинаги го разбирам, но се опитвам да бъда „в час”. Следя активно света във всичките му измерения – спорт, култура, хора, политика, екология… Като казах екология – живея отговорно и със съзнание за природата. Това е много важно за мен. Природата е… Ако не видя небе, цвете, връх на планина, пясък, нещо от природата дълго време, мога да полудея.

Имам нужда и от приятелите и от семейството си. Говоря с родителите си почти всеки ден. Доста е интересно да виждам как за тях житейските приоритети са различни. А приятелите ми са супер шарени, умни, свестни и разнородни хора. Цял свят са и са по цял свят. Хубави хора, както се казва. Те са ми и мотиватор, и мрежа за подкрепа, и критици, и другарчета за свободно време и забавления.

Не пия никакъв алкохол, кафе и газирани (случва се рядко). Не пуша. Но не отказвам добро парти. Дори и, ако някой ми се обади в 1 през нощта за него:)

И още нещо – гледам да се усмихвам повече. И в работата, и извън нея. Животът ми е приключение. Наистина.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Де да знаех :-) Но енергия да искате от мен. Понякога ме зарежда успехът. А друг път – неуспехът. Един мой съученик преди време ми каза, че още в училище бил открил, че най-сигурният начин да ме накара да свърша нещо бил да ми каже: "това не може да стане." И мисля, че в голяма степен е прав. Напълно съм съгласна с Нелсън Мандела, че "Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато някой не ги направи". Мисля, че източникът на енергия на всеки от нас е вътре в него. Това е да имаш хъс, зъб на живота, сам да си създаваш причини да се движиш. Застоят е опасен. Дава ти измамно чувство за спокойствие и те приспива. Затова нонстоп гледам да излизам извън зоните си на комфорт във всичко. А и нали трябва да е интересно. Да надграждаш. Да се развиваш. Да учиш нови неща. Да преживяваш нови неща. Ето така се зареждам. Понякога съвсем дребни неща са достатъчни. А в други дни ти трябва малко чудо. Просто държа очите си отворени и съм любопитна какво ме чака зад следващия ъгъл.

Какво би учила още?

- Всичко. Е, може би без квантова физика, висша математика и подобни. Но мен знанието ме изкушава постоянно. Във всичките му форми – научни, художествени, сетивни, емоционални, географски, социални. В една песен на Aerosmith се пее "Life’s a journey, not a destination". И е точно така. Вълнуващ е пътят. И в буквален, и в метафоричен смисъл.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Знам, че високоефективните хора са ранобудни и т.н, но аз не съм. Преди 10.30 сутрин на практика функционирам на автопилот. Сутрините не са точно моето време. Аз съм нощна птица. Работоспособна съм до 2-3 часа през нощта. След 8 часа вечер мозъкът ми включва на свръх висока предавка и влизам в някаква зона. Разбира се, мога и да го изключа, ако пожелая. И това е много приятно.

А иначе – винаги ми се иска денят ми да започне позитивно, така че първата новина, която искам да прочета, е добрата новина. Все по-рядко се случва, за съжаление. Налага се съзнателно да търся добрите новини. Вече е част от нуждата ми за баланс. Но добри новини има. Има добри неща. Просто трябва да ги търсим и умножаваме. А ако не ги открием – да ги създадем.

Оригинална публикация

 

Работата между неправителствените организации и компаниите е диалог, в който двете страни трябва да се учат една от друга

 Offnews.bg I Яна СЪБЕВА I 15.12.2015

Визитка: Радина Ралчева има огромен опит както в корпоративния, така и в неправителствения сектор. Тя започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността" в Icona Communications. След това има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността" на Globul. Продължава кариерата си като мениджър „Връзки с обществеността" на веригата магазини 2be, докато израства до Управляващ директор на „Хохегер България".

През 2009 г. година Радина основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления" PR, която продължава да се развива успешно и до днес. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти".

Тя има изключително богата експертиза в областта на публичните комуникации, автор е на десетки медийни публикации, анализи и коментари, както и активен професионален доброволец и преподавател в областта на PR.
Радина е член е на Международната PR асоциация (IPRA) от 2001 г. и на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) от 2011 г. Избрана за председател на БДВО за 2016 г.

Госпожо Ралчева, вие сте новият председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2016 г. Какви са приоритетите на организацията за следващата година?

Един от основните приоритети, при това в по-дългосрочен план, не само по време на моя едногодишен мандат, е да продължаваме да развиваме авторитета на организацията. Догодина БДВО навършва 20 години. Това е много значим момент за нас, защото БДВО, която е едновременно неправителствена и професионална организация, в продължение на две десетилетия успява да е фактор за развитие на ПР професията в страната.

Второто нещо, което смятам за важно, е да изпълним със съдържание новата форма на БДВО. Миналата година ние се регистрирахме като организация в обществена полза. Това е нещо ново за нас от гледна точка на дейностите, които можем да извършваме. Така че през следващата година ще търсим начин да уплътним тази нова формула на съществуване. Третият приоритет, който е винаги е бил от ключово значение за нас, е поддържането на връзка с академичния свят и развитието на отношенията ни със студентската общност.

Като преподавател имам пряк досег със студентите и преки впечатления. Затова мога да кажа, че един от най-големите проблеми, с които се сблъскват те, е да си представят как нещата които учат, се случват на практика. И именно тук идва ролята на организации като БДВО, в които има представителство на ПР практици и ценно ноу-хау. В БДВО се стремим да дадем на студентите възможност да видят какво означава на практика нашата професията. Това е, което правим с конкурси като Mtel Challenge и Денят на Бернайс. Затова тези събития остават ключови в календара на организацията и през следващата година. Освен това, планираме да разширим броя на университетите, с които имаме подписани споразумения за сътрудничество и в които се изучава специалността „Връзки с обществеността" .

Друга насока, в която ще работим, е да адресираме нуждата от по-високо ниво на представителност на БДВО по отношение на генерални процеси, които протичат в комуникационната сфера в национален мащаб. Защото често в подобен тип дискусии биват канени организации, които представляват бизнеса, вкл. ПР бизнеса, а организациите, които представляват индивидуалните професионалисти, остават пренебрегвани. Това не е редно, защото професионализъм не се гради от структурата, а от хората, които работят в нея.

Друг проблем, върху който ще продължим да работим заедно с всички сродни организации, е проблемът със забраната да се цитират имена на компании в ефира на електронните медии. Този проблем е тежък, защото лишава значителни постижения на бизнеса от гласност. Това е съвсем българска, нередна практика и трябва да полагаме систематични усилия, за да я преодолеем.

Друг приоритет на БДВО като организация е да успеем да изградим система за саморегулация на ПР сектора. Тя е необходима, защото нашата професия е с много голяма степен на обществена отговорност и следва да се подчинява на определени професионални и етични правила. И е наша работа като професионална организация да работим за устойчивото налагане, приемане и изпълнение на такива правила. Първата стъпка в това отношение беше направена със създаването на списък с професионалистите, които са подписали Етичния кодекс на българските ПР специалисти. Този процес ще продължава с дискусии със сродни организации, с търсене на допирни точки и база за изграждане на сертифициране и за определяне на границите на ПР професията.

Нека поговорим за един друг аспект на комуникациите – отношенията между бизнеса и НПО. Като човек, който има огромен опит и от двете страни, на какво според вас е дължи остарялото, но доста разпространено схващане, че двата сектора са противници?

За да отговоря на този въпрос, се налага да започна от малко по-далече. Разбирането за корпоративното дарителство, връзката между неправителствения сектор и бизнеса и изобщо цялата среда, е функция на зрелостта на обществото, в което живеем. В този смисъл дебатът, за който говорите и който ние в момента водим тук, не е локален. Той се е случвал на много места по света. Само че десетки години преди да започне да се води в България. Този дебат е естествен процес от развитието на едно общество.

В България обаче има няколко особености. Първо, средата е изключително нездрава. Второ, ние от години работим в перманентно положение на недостиг, на постоянни кризи. Иначе казано, в много устойчива среда на неустойчивост, която възпроизвежда едни и същи проблеми. При нас винаги има или политическа неустойчивост, или икономическа неустойчивост, или и двете. Това само по себе си е предпоставка бизнесът да бъде много прецизен, скромен и ограничителен по отношение на инвестициите, които прави в полза на обществото. Защото често пред българския бизнес стои въпросът дали да инвестира в каузи или в ключовата си дейност така, че да може да оцелее. Понякога не може да направи и двете.

От другата страна стои неправителственият сектор, който с малки изключения за последните 20 години се разви и постигна много. И всяко малко постижение е резултат от голяма битка. В този смисъл аз разбирам неправителствените организации. Условията и средата са такива, че всичко се постига с много труд. Неправителствените организации обаче трябва да си дадат сметка, че както за тях всеки успех е резултат от голяма битка, по същия начин стоят нещата и за компаниите. За да може един бизнес да направи малка крачка напред, понякога са необходими огромни усилия. Като човек, който работи и от двете страни аз мисля, че тук не можем да говорим за противопоставяне. Просто неправителствените организации и бизнеса имат различни очаквания за това, което трябва да се случва и за скоростта, с която трябва да се случва. Какво се получава на практика? Неправителствените организации си мислят „Ето, ние правим добри неща за цялото общество, а никой не ни обръща внимание – нито държавата, нито бизнеса".

Ясно е обаче, че не можеш да имаш императивно очакване, че компаниите трябва да отпускат финансиране безрезервно. Много често НПО не успяват да оценят факта, че бизнесът може да е полезен и по други начини, освен с пари. Например с ноу-хау, с прецизиране на начина, по който една организация изразходва средствата си по най-ефективния за нея начин. Бизнесът може да помогне и с професионално доброволчество, с хора, които да извършват дейности в полза на гражданския сектор. А това, ако трябва да сме честни, са доста неразвити сфери у нас. За съжаление, често НПО сектора си представя отношенията с бизнеса само като финансиране.

Друг момент, който е важно да се спомене е, че често бизнесът и НПО секторът не се разбират, когато си говорят, защото използват различни езици. Затова е важно гражданските организации да се научат да комуникират каузите си по подходящ начин. Например, никой, който работи в сферата на бизнеса няма да отдели време да чете предложение, което е по-дълго от 2-3 страници. Просто защото няма да има физическото време, за да го направи. Затова начинът, по който НПО представят себе си, своите проекти и най-вече исканията си, трябва да се прецизира. Те трябва да са много конкретни, ясни и разбираеми. Важно е също така гражданските организации да са готови на гъвкавост. Защото императивният подход, според мен, не работи.

При всички случаи обаче, благодарение на НПО, процесът на корпоративно дарителство, на корпоративна социално отговорност и разбиране между гражданските организации и бизнеса е в много по-напреднала фаза, отколкото беше. Този процес трябва да продължи. Международните компании в повечето случаи навлизат на пазара с готовността да работят и в сферата на социалната отговорност, защото идват от съвсем различни общества. С тях НПО сектора, смятам, че работи по-лесно. Сега е добре да насочим усилия да разширим представите и на българския бизнес, защото той, в голямата си част, е неразработена територия. Представителите на чисто българските компании продължават да не разбират нуждата, смисъла и ползите за всички нас от това да се инвестира в обществото. Те продължават да не виждат в лицето на гражданските организации потенциални партньори. Един от начините, по които НПО сектора може да ги привлече на своя страна е да им помогне да разработят и управляват проекти, свързани с подкрепа на общностите или на конкретни техни програми за корпоративна отговорност. Това е един чудесен начин да се изграждат мостове между бизнеса и НПО сектора така че те да си бъдат взаимно полезни.

Различни изследвания на процеса на корпоративно дарителство сочат, че един от най-големите проблеми пред компаниите при взимането на решение за отпускане на средства е липсата на доверие. Това така ли е според вас и ако – да, защо?

Големите, утвърдени граждански организации нямат този проблем. Те имат много сериозни бизнес мрежи, с които работят и отдавна са разбрали, че никой донор, никой бизнес не може да си даде парите, без да знае къде точно и за какво точно са похарчени. Когато една гражданска организация работи по европейски проекти или по други донорски програми, тя работи по един механизъм на отчетност, който изисква пълна прозрачност на изразходваните средства. Същото важи и за работата с бизнеса. Независимо колко пари дава – 5000 или 100 000 лв., бизнесът се отчита пред своите акционери, борд на директорите и пр. Затова, големите, утвърдени НПО, които получават сериозна подкрепа я получават и заради това, че са изключително прозрачни за начина, по който изразходват дарените им средства.

Има обаче и една категория организации, които нямат капацитета, желанието или разбирането, че трябва да работят по този начин. Те получават еднократно някакви дарения, не са достатъчно прозрачни при отчитането им и тълкуват грешно факта, че компаниите търсят отчетност. Така се натрупва фрустрация по отношение на представителите на бизнеса. Тези НПО организации трябва да разберат, че за компаниите е много важно как са изхарчени парите. И това не е израз на недоверие към организацията, на която са ги дали. Това е отговорност за начина, по който се изразходват тези пари и към резултатите, които са постигнати с тях.

Какво друго трябва да имат предвид огранизациите, когато кандидатстват за финансиране пред дадена компания?

НПО не бива да се сърдят ако дадена компания им откаже пари. Отказите обикновено са мотивирани от обективни причини. Първата е липса на пари или неподходящ момент -знаем, че всеки бизнес има своите приоритети. Втора причина може да бъде, че тази инициатива не се вписва в програмите за социална отговорност на даден бизнес. Затова е добре преди да кандидатства за финансиране, неправителствената организация да проучи дали тази компания финансира подобни проекти. Защото няма смисъл да предлагаш на компания, която финансира проекти в областта на културата, проекти в областта на екологията.

Друг много важен фактор е начинът, по който успяваш да представиш проекта си. Има и четвърти фактор, за който се говори много рядко – често този тип отношения се детерминират от синергията между двете страни. Ако липсва химията на потенциалната възможност за работа, това също може да се превърне в бариера.

Кои са проблемите на бизнеса при работата му с НПО?

Бизнесът има склонност да бъде арогантен. Това е нормално, защото всеки един бизнес се стреми към развитие в чисто икономическия смисъл на думата. И когато порасне достатъчно, за да бъде различим, той има склонност да бъде надменен.

Освен това, бизнесът понякога не проявява социална чувствителност. Това също е естествено, предвид факта, че той работи с цифри. И ако цифрите не са ОК, всичко останало остава на заден план.
Друг проблем на бизнеса е, че той малко или повече има склонност да се капсулира и да си подбира контрагентите, с които работи. Това също е абсолютно нормално, защото партньорите, с които влиза във взаимодействие трябва да му „добавят" репутация, а не му отнемат такава. Тук трябва да добавим и естественото недоверие на бизнеса към неща, които не познава. Това обаче са естествени, функционални характеристики които са абсолютно преодолими.

Важно е да се знае, че работата между неправителствените организации и компаниите е диалог, в който двете страни трябва да се учат една от друга. Това е партньорство, което трябва да се гради в рамките на взаимно уважение и стремеж към значими и за двете страни цели и резултати.

Повече за дейността на неправителствените организации в България можете да научите тук.

Оригинална публикация

Мануела Дюлгерова-Тотева бе избрана за председател на БДВО за 2017 г.

БДВО I 24.11.2015

Тотева поема ръководството на Дружеството на PR специалистите след мандатите на Асен Асенов и Радина Ралчева

Мануела Дюлгерова-Тотева ще заеме позицията председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) в началото на 2017 г. Кандидатурата й беше представена от Управителния съвет на БДВО на годишното Общо събрание на 22 ноември и получи подкрепата на членовете на организацията. Тя ще наследи позицията от Радина Ралчева, която ще поеме едногодишен мандат в началото на предстоящата 2016 г.
Мануела е член на БДВО от 2003 г., през 2007 г. е избрана за член на Управителния съвет на Дружеството, а впоследствие и за заместник-председател. Заема позицията Ръководител Комуникации в Аурубис България от 2010 г., където отговаря за вътрешните и външните комуникации на компанията, информационните центрове и планирането и участието в социални проекти на местно и национално ниво. Кариерата й започва като пресаташе в Българска търговско-промишлена палата. След период от 5 години тя се насочва към корпоративния сектор, където работи като Мениджър Корпоративни комуникации в МЕТРО Кеш енд Кери България. В периода 2005-2007 работи като PR консултант за различни клиенти. От 2007 до 2010 г. отговаря за събитията и корпоративните социално-отговорни проекти на Юробанк И Еф Джи – България (Пощенска банка). Тя има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността“ от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет, както и диплома от Международния банков институт в София. Продължава своето образование в Британския институт за връзки с обществеността (Лондон) и завършва редица специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България, Сърбия, Чехия и Германия. Член е на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD).
По време на Общото събрание членовете на БДВО приеха още отчета за дейността на дружеството през отиващата си 2015 г. и програмата за 2016 г., представени съответно от Асен Асенов, председател за 2015 г., и от Радина Ралчева, председател за 2016 г. Събранието беше включено в програмата на второто издание на „Денят на Бернайс“, който тази година се провежда в два дни.
Акценти от първия ден бяха още академична дискусия за дигиталните комуникации в образованието по PR, както и студентския конкурс „Като Бернайс“ за представяне на идеи за дигитални комуникации на start-up проект.
Програмата на второто издание на „Денят на Бернайс“ продължава днес с дискусионен панел на тема „Дигиталните комуникации като канал за промотиране на иновации и Start up проекти – възможности и перспективи”, който ще се проведе в Конферентната зала на Софийски университет „Св. Климент Охридски” от 16:30 ч., както и с награждаването на победителите от студентския конкурс „Като Бернайс”, който се проведе по време на първия ден от програма.
„Денят на Бернайс” се организира с любезното партньорство на КРИБ, Samsung, Mtel, Idea PR and Advertising и с медийното партньорство на ngobg.info, Медиите на 21 век, b2b Media и mkt360. Криейтив партньор на събитието e The Smarts, а негов домакин – СУ „Св. Климент Охридски”.