БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.08.2011
Водещ: След кого да вървят журналистите? Все по-често се налага да си задаваме този въпрос, където и да се намираме в Европа. Тази седмица се оказа, че и островът не е спасение. Именно там колегите бяха изправени пред предизвикателството да се питат защо се случиха погромите. Докато кадрите на пожари, плячкосване петнят имиджа на Великобритания по света, предимно младите размирници и социолозите изразяват съгласие с едно нещо „Случилото се е било просто въпрос на време. Ще продължавам да правя това всеки ден, докато ме хванат. Когато се прибера у дома нищо няма да ми се случи”, казва тийнейджър на това с плячкосани стоки пред репортер на BBC В Манчестър. „Затворите са претъпкани, така че какво ще ми направят е допълнителен мотив.”Десетгодишни деца бяха видени да отнасят плячкосаните стоки с найлонови торби от магазин в северния град. Те също се смееха и шегуваха. За премиера Дейвид Камерън отвратителните сцени, разиграващи се на улицата, подчертават големия проблем на Великобритания, а именно гангстерската култура. Проблемът с антисоциалното поведение, който Камерън дефинира като характерна черта за разваленото общество във Великобритания, не е нов. При предишното правителство на лейбъристите на бившия премиер Тони Блеър временно въведе полицейски час и така наречените разпоредни относно антисоциалното поведение, се оказаха безнадеждни, в последствие изоставени практики. Макар че социално икономическата предистория на размириците не може да бъде пренебрегната, бунтовете така или иначе бяха шокиращи не само за наблюдателите, но и за самите журналисти. Само преди няколко месеца Великобритания се отъждествяваше с „Harry Potter” и кралската сватба, а сега – със скандала с подслушването на телефони и с размириците по улиците. „Това е голям обрат”, твърди Равис Сомая, кореспондент на „New York times”. Френската коментаторка Ан Боне заявява пред BBS, че размириците се отразяват зле на британското общество. „В бедните райони на британските градове бандитите са заели мястото на родителите”, пише пък „Independent”. Събитието обаче си имат и предистория. Блокирането на сайтове е един лош прецедент и не работещ в отношение. Това се случи дни преди събитията във Великобритания и то с цел да бъде блокиран достъпа до online филми и като мярка срещу пиратството. Наистина има цели дисертации на тази тема. Във всички случаи обаче решението е проблематично от гледна точка на ефективност и пропорционалност. Съдът приема, че колкото по-малък ефект има блокирането, то е оправдано. След събитията пък стана ясно, че журналистически кадри и снимки лондонската полиция е използвала за различаване на лица и така е търсила мародерите. По-късно е разпространила тези снимки, които пък таблоидите са публикували с призив „Разпознайте мародерите”. След кого трябва да вървят журналистите? Темата днес ще коментираме с доцент Маргарита Пешева и Юлиян Попов. Какво е мястото на кампаниите в медиите пък ще говорим с Георги Караманeв от списание „Осем” и Цветелина Атанасова от БНТ 1. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Дияна Люцканова, Любомир Пъшев, Стаматина Никодимова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. Най-древното човешко оръжие безспорно е страхът. Като че ли обаче то не можа да бъде използвано много ефективно във Великобритания, защото имаше гражданска реакция. Вчера гледахме телевизионните кадри за дърво вместо стъкло. Това е една много ясно заявена гражданска позиция. Въпросът обаче е малко по-сложен. В началото казах, че полицията е използвала журналистически кадри с цел разпознаване. По-късно пък някои британски издания са публикували тези кадри с призиви „Разпознайте мародерите. Кажете ги в полицията!” Дали това е проблем? Добър ден казвам на Юлиян Попов.
Юлиян Попов: Добър ден!
Водещ: И до колко това би следвало да бъде проблем? Следва ли да си задаваме въпроса „След кого да вървят журналистите”?
Юлиян Попов: Журналистите вървят след събитията, когато успяват вървят преди събитията. Но в този случай беше трудно да вървят преди събитията, защото тези събития бяха много неочаквани. Освен това, това е едно от тези явления, този тип бунтове, които са спонтанни и нямат много ясна предвидимост и всяка една полиция, всяка една добре професионализирана полиция, каквато е английската, по принцип знае, че подобни неща могат да се случат, но нямат никаква представа кога, малко като градушка. Сега, дали медиите би трябвало да тръгнат след бунтовниците? В случая ми се струва, че реакцията на британските медии и на британските граждани е сравнително ясна. Да, защото зад тези бунтове не стои никакво конкретно искане. Ако примерно бунтовете бяха за права на малцинствата или за повишаване на заплати, или увеличаване на обществени разходи, или каквото и да било друго, тогава медиите биха заели едно по-балансирано положение, биха разглеждали нещата от една страна и от друга страна, но в случая няма никакво искане, никакъв фокус на тези недоволства.
Водещ:Макар че коментарите, последните коментари малко опровергават като че ли тази теза, защото се твърди, че това е било очаквано, тъй като става дума за едно поколение, за което няма ценности, няма реализация. Общо взето това са оправданията на участниците в събитията и на социолозите.
Юлиян Попов: Ами да, но това са оправдания на участници и на социолози. Те не са фактологически оправдания. Да се каже, че очаквано е, защото поколението няма ценности, някак си не е формулировка, спрямо която човек първо може да има някаква подготвеност и второ – може да има някаква симпатия, някакво чувство за разбиране. Ако ставаше дума за нещо конкретно, тогава хората могат да се разделят на две. Но когато някой каже „Ами такива са ни ценностите или нямаме такива ценности!”, общо взето масовата публика и то съвсем основателно ще си каже „Това са глезотии!” Всички имат много сериозни проблеми особено в Англия, където икономическата криза се чувства много сериозно и сега защо една група от обществото да реагира по този начин. Няма някакви сериозни основания. Освен това всичките реакции са изцяло насочени към чупене, крадене, побоища и т.н.
Водещ:Всъщност усъвършенствания софтуер, който използва лондонската полиция на базата на телевизионни кадри и на журналистически фотоматериали за разпознаване на мародерите и по-късно ги разпространи тези снимки, които пък от своя страна вестник „Sun” отпечата на първа страница с призив „Посочете мародерите!” Имаме ли повод да твърдим, че това влиза в клишето „Журналистите тръгват след полицията” да кажем? Има ли морален проблем според Вас? Или след рейтинга?
Юлиян Попов: Това ще звучи малко като вестник „Галерия” – те тръгват след полицията. Не, не е сериозно. Вестник „Sun” не е сериозен вестник и той се захранва именно от подобни акции. Когато усети, че има такова настроение, каквото обясних преди малко, т.е. хората имат голяма степен на възмущение, те яхват това възмущение и казват „Дайте сега ние да поемем ръководството и лидерството, тъй като лидерство няма!” Единствения проблем в момента в Англия е, че наистина първо няма много ясно политическо лидерство, защото министър председателят не е бабаид, който да се хвърля и да се справя с този тип неща.
Водещ:Още повече, че на него му тежи и медийния скандал.
Юлиян Попов:Ами, до някъде му тежи, донякъде не. Там е малко по-особено, защото този медиен скандал, който се разви наскоро, той може да се разглежда и като едно успешно разкритие и справяне с империята на Мърдок. Там може да се гледа и по един, и по друг начин. Но той не е фигура, която звучи като човек, който се хвърля в улична битка. Той е по-скоро като ръководител на едно доста цивилизовано социално движение, т.е. той не е много подходящ като фигура в момента.
Водещ: Нека да включим…
Юлиян Попов:Другият проблем е, че в една такава ситуация не е ясно кой точно трябва да поеме отговорност – дали полицията, дали правителството, дали това е просто улично насилие, при което полицията трябва да действа професионално, или е въпрос, който да се разглежда по-нависоко? И по тази причина полицията и правителството си прехвърлят в момента обвинения едни към други.
Водещ:Докато пък обществото събра 100 000 подписа и петицията ще бъде разглеждана в Британския парламент. Става дума за искане от мародерите да бъдат изхвърлени от социалните жилища, които обитават в момента.
Юлиян Попов:Да, но това няма да се случи. Сега в момента в Англия много силно се съкращават социалните разходи и според мен една от причините за тези бунтове е именно това, защото много от хората, които участват в тези бунтове, те са нещо, което е трудно да се каже в Англия, но в България мога да го кажа – предимно бунтове на черното население, което за жалост е в по-бедната част на обществото и те са по-силно засегнати от подобни социални съкращения. Нормално. Те не са артикулирали това като искане. Съкращаването на социалните разходи е просто усилващ фактор в цялата тази история и така или иначе тези разходи се съкращават и надали самите бунтове ще доведат, не надали, а абсолютно категорично няма да доведат до никакъв такъв тип наказателна дейност.
Водещ:Но пък от друга страна е много силен образът на майката, която каза в полицията, че дъщеря и е участвала в тези размирици. Нека сега да включим и доцент Маргарита Пешева. Дали един такъв акт, публикуване на полицейски снимки с призиви, е тичане след рейтинга, защото има обществено настроение, доцент Пешева, във Великобритания към мародерството, което е нещо нормално, още повече в условия на криза?
Маргарита Пешева: Добър ден. Благодаря за поканата най-напред. Вие поставяте въпроса за новите медии и за това, че новите медии разшириха пазара на идеи от една страна. От друга страна същите тези нови медии доведоха до редица нови мобилизации, доколкото съм осведомена – бунтовете в Лондон и в други различни градове са организирани през facebook.com, през социалната мрежа. Редица от тези мобилизации са с негативен знак, те са твърде враждебни, твърде отрицателни и тук се поставя големият етичен проблем. Проблемът е до колко новите медии, разчитайки на твърде слабите социални бариери и твърде високата анонимност, всеки, който участва в рамките на интернет пространството, на социалните мрежи, на блоговете по-малко разбира се, има висока степен на анонимност, той може да се скрие зад своя аватар и този аватар е новата персона на виртуалния свят. Това е новата маска, зад която ти се чувстваш социално защитен и имаш възможност да пренебрегваш редица морални граници и бариери, които примерно традиционната журналистика на старите медии спазваше изрично. Аз бих използвала повода да поздравя колегите, които публикуваха съвсем скоро новото изследване „Новите медии и новите мобилизации”, колегата Орлин Спасов, Анна Кръстева, Иван Бедров. Едно чудесно изследване, което е достъпно, безплатно, Online и те поставят също тези въпроси. До колко примерно новите медии могат да бъдат кучето пазач на обществото и да алармират всеки път, когато управляващите нарушават гражданските права и свободи на хората? Дали новите медии, които функционират на пазарен принцип, на комерсиален, за тях е важно колко ще бъдат кликванията, какъв ще бъде трафикът? Примерно, един голям проблем, който се обсъжда твърде оживено напоследък, е въпросът за това, че старата журналистика губи своя профил, своето лице. Заглавията вече не могат да включват ирония, не могат да включват остроумия. Те трябва да включват повече ключови думи, да бъдат прости, за да могат червеите на търсачките да могат да ги разпознават. Т.е. журналистиката губи стария си профил, качествената журналистика. Едно е ясно поне за мен и за всички колеги, които се занимаваме с медийни анализи – вестниците вече нямат монопол върху новините. Всички изследвания, социологически и с количествени, и с качествени методики, показват, че пазарът на новините вече не е монопол на вестниците. Той е монопол на телевизията, на интернет и на радиото. Това са трите най-влиятелни медии. Вестниците останаха на четвърто позиция. Те губят авторитет, губят репутация и следователно, за да могат да запазят читателската аудитория, трябва да надграждат с качествена информация, с повече коментари, с повече анализи, с разследваща журналистика.
Водещ:Ами това се случва във Великобритания според мен. Да направим един парелел, Господин Попов, каква е съдбата на вестниците във Великобритания?
Юлиян Попов: Съдбата на вестниците е такава, каквато е тук. Те просто се трансформират, те не изчезват. Има вестници, които са се усетили по-рано и са развили много силно интернет присъствие и са много силни в интернет. Но пазарът на медиите не просто се измества, той се разслоява и има просто повече различни канали. Вестникът съществува и ще продължи да съществува. Дали под формата на хартия или под формата на интернет издание, включително и новите таблетни вестници, които са по-скоро старомодния вестник, отколкото новите twitter.com и facebook.com канали, по един или друг начин съществува. Но така, както тази анонимност дава някаква възможност за усещане за анонимност, така именно тези медии дават възможност на британската полиция да ловят хората един по един. Така че от една страна има анонимност, от друга страна не само, че няма анонимност, но всяко нещо, което човек направи, остава следа и тя може да бъде постигната и да бъде намерен източникът на злото, така да се каже. Това са неща, които в България съществуват в пълна сила. Ние просто не им обръщаме внимание, ние обръщаме внимание на това, което става в Англия. В България преди две години имаше във facebook.com група да кастрираме циганите преди да кастрираме кучетата. Цялата тази група от 20 000 души, която ние успяхме да затворим с една публична акция, но тя съществуваше, всеки един от тези 20 000 души човек можеше да му намери мобилния телефон и адреса вътре. Всеки един от тези 20 000 души подлежеше на наказание затвор по Българския наказателен кодекс, но никой някак си не обръща внимание на това. И когато гледаме подобни неща, които се случват в Англия, именно в такива региони, би трябвало много сериозно да се замислим дали подобно нещо не може да избухне в България.
Водещ:Ние точно заради това го правим, да.
Юлиян Попов:Ако избухне в България няма спасение, защото никой не е подготвен. В Англия се справят с улични кървави сблъсъци, откакто се помня непрекъснато и това е, да не кажа всекидневие, но на всеки две-три години подобни неща се случват и полицията е много обучена за подобни неща. В България някак си ще бъде такава изненада, че хората няма да знаят какво да правят.
Водещ: Доцент Пешева?
Маргарита Пешева: Аз бих казала, че в интернет пространството на България, Господин Попов е прав разбира се, има също много негативни мобилизации и през последните няколко години срещу новините на турски език, срещу ДПС, срещу турците. Има и много позитивни мобилизации. Примерно те са свързани с екологични проблеми, но има много негативни политически мобилизации. На времето срещу Ахмед Доган, срещу Сергей Станишев, срещу Бойко Борисов. Бих обърнала внимание на две гледни точки. Едната е негативна. Негативна на Филип Майер, който публикува преди няколко години книгата „Изчезващият вестник” и направи прогнозата, че последният хартиен брой ще се появи 2043 година. Другата е по-позитивна на Рупърт Мърдок, който смята, че в рамките на 10 години вестникът такъв, какъвто е, ще изчезне, че ще се появи новинарска организация или цифрова, на цифрова платформа, че ще изчезне хартиеният вестник. Това са двете гледни точки.
Водещ:Разбира се, ако се подменят с такава бърза скорост стандартите в журналистиката, както в „News of the World”, може и по-скоро да изчезнат.
Маргарита Пешева:Искам да кажа, че и в България ние живеем в глобален свят и тук това, което се случва в Англия, може много бързо да ни застигне и нас. В общи линии няма особена разлика в динамиката на процесите в интернет след 2007 година, когато наистина мрежата стана знаменитост за една нощ в България. Поне всички социологически изследвания го показват. Но има и един друг проблем, който е много съществен по моя преценка за традиционния вестник. Традиционният вестник в общи линии трябва да генерира качествената информация, а той все по-малко генерира качествена информация. Разликата между пресата на фактите и пресата на мненията, поне в България, много тревожно се заличава, при това с много бързи темпове. Това е първият проблем. Т.е. не може да има сериозни вестници, които се гримират като жълти издания. От друга страна така наречените високи китайски стени, високи китайски бариери между редакционната политика и маркетинговото издание, маркетинговия отдел, тези китайски стени в България много бързо се разрушиха и следователно вестникът все повече се занимава с PR публикации. Той все повече става придатък на определена корпоративна политика, маркетингова, PR политика.
Водещ: Което безспорно влияе върху доверието.
Маргарита Пешева: Рекламните съобщения на агенциите не могат да изпълват две трети от страниците дори на сериозните издания в България и за жалост това не е само български проблем. В общи линии така вървят нещата, но нека да си спомним, че един Филип Котлър публикува книгата „Маркетинг 30”, в която той каза, че най-добрите маркетингови усилия и най-добрият маркетинг е този, който е обърнат към обществото, който генерира в обществена полза, обществена целесъобразност, който има значение за самото общество. От тази гледна точка текат процеси и в старите и в новите медии. Има преливания и прекалено много етични проблеми има в това движение на старите медии, за да оцелеят и разширят своето пространство. Примерно един медиен /…/ Роджър Фидлър представи преди 5-6 години, мисля, постави въпроса за това, че цифровите технологии не могат да бъдат проследени, за това, че степента на манипулиране на телевизионното изображение, на клиповете, на звука, на образа е огромна и тази степен на манипулация създава един друг медиен произвол, защото след като не може да има куче пазач, след като не може да се контролира дали това изображение е такова, каквото е, тъй като не позволяват цифровите технологии, Фидлър поставя този въпрос напълно основателно. Т.е. за да може ние по някакъв начин да се защитаваме в цифровата среда, трябва да приемем висока степен на саморегулация и само организация.
Водещ: За да бъда по-ясна ще цитирам пример от вчера. Вчера повечето агенции писаха за ураганен вятър във Варна. В същото време варненци се караха да ходят на плаж. Така. Оставам. Отделен въпрос. Господин Попов – позитивна активност, негативна активност. На къде водят британските медии хората?
Юлиян Попов: Водят към позитивна активност общо взето, но британските медии са малко, както българските медии – разслоени. Вярно, че България е на последно място от всички 27 страни в Европа по свобода на медиите. Великобритания има твърде свободни и развити медии, но иначе разслоеността е факт и в Англия, и в България. Така че има медии, които действително организират много позитивна енергия и аз мисля, че това са повечето медии, особено BBC, но също и качествените вестници, но също има такива медии като “Sun”, като „Bailey’s express”, които просто усещат тези популистки настроения, които могат да се появят в обществото и просто ги усилват. Но това няма да доведе до някакво кой знае какво разбутване и промяна в обществото, а английското общество е доста свикнало и доста добре е отработило всичките тези мнения, тъй че аз мисля, че от цялата тази история, която е много неприятна разбира се с тези бунтове по улиците, ще се извлекат по-скоро полезни оперативни заключения, отколкото някакви фундаментални заключения за английското общество.
Водещ: Как обществото да е подготвено за подобни предизвикателства? Останете с нас, продължаваме след малко. Как обществото да е по-подготвено за възможните манипулации, които му поднасят новите медии и изобщо, и старите разбира се? До сега коментирахме малко това с доцент Маргарита Пешева. Сега ще включим към нашия разговор и Георги Караманев от списание „Осем”. Здравейте!
Георги Караманев: Здравейте!
Водещ: Стигнахме и до там, че в крайна сметка, едно от добрите неща, които могат да направят медиите навсякъде по света, поне това е безспорно, да предизвикат една позитивна активност. Списание „Осем” безспорно се свърза с каузата „Спасяване на софийските кестени.” Беше ли необходима анонимност за тази кампания, защото за всички други кампании, като че ли основното е анонимността?
Георги Караманев: Напротив. Тъй като ние търсим позитивното, за него очевидно има голям глад, показва го големият интерес към нашите кампании, няма нужда от никаква анонимност. Когато помолихме нашите приятели да дойдат, да ни помогнат да съберем окапалите листа от кестените, с което да ги спасим, пак Борисова градина се напълни с млади хора, с деца, с родители. Продължават постоянно да се свързват с нас читатели, които питат с какво могат да помогнат.
Водещ: На този фон отговорът на въпроса „Има ли гражданско общество?” какъв би бил?
Георги Караманев: Ами, ако някога съм се съмнявал, откакто работя в списание „Осем” вече не се съмнявам. Просто липсва може би катализаторът, липсва позитивното влияние на медиите, което тепърва се опитваме да създаваме и кампанията за кестените всъщност не е единствената. Ние имаме и кампания за рисуване в детските отделения на различни болници, където заедно с художничката Станка Желева превръщаме сивите стени в едни пъстри картинки, децата се включват и въобще се връщаме към една роля на медиите, която е донякъде забравена, може би възпитателната. В един зелен начин на мислене, в един позитивизъм и фактът, че тиражът ни постоянно расте, доказва, че има глад за такова нещо.
Водещ: Господин Попов, във Великобритания кои медийни кампании са повече? Позитивните или негативните.
Юлиян Попов: Разбира се, че позитивните. Аз не знам защо в България има такава любов към негативните новини и негативните кампании.
Водещ: Ами, нали за това го дискутираме, за да намерим ключа и най-сетне да отключим тази палатка и да видим какво има в нея.
Юлиян Попов: Негативната кампания е скучна и много кратка, и тя не води до нищо общо взето. За това естествено е дори от чисто търговска гледна точка, когато една медия иска да се ангажира с нещо и да привлече по-дълготрайно читатели, зрители, тогава те търсят някаква позитивна кауза, защото когато хората ги асоциират с позитивна кауза, ще ги купуват по-дълго, включват се по-активно и в този смисъл дори от чисто комерсиална гледна точка, позитивната кампания е много по-смислена.
Водещ: Да се надяваме, че това е бъдещето. Дори излизайки от примера Христо Стоичков, който намери своето естествено продължение в лицето на Димитър Бербатов. Доцент Пешева?
Маргарита Пешева: В България има и доста прекрасни, много добри, позитивни кампании, които минават през социалните мрежи, през интернет. Бих обърнала внимание само на кампанията срещу поправките и измененията свързани с генно модифицираните храни, бух обърнала на кампанията, свързана с екологичното опазване на природата в Места и на кампанията срещу поправките в закона за електронните съобщения във връзка с потребителския интерфейс. Дали имат право да се наблюдават нашите e-mail, трафика на телефоните, да се събира такава информация. В общи линии, вярно е това, което казва Господин Попов, че в България има много негативни кампании, че те обикновени са кратки. В българските интернет форуми са доста по-враждебни от форумите на европейските потребители, в развитите европейски държави.
Водещ: Така ли е, Господин Попов?
Юлиян Попов:Ами, зависи за какви форуми, форсирани, недоволни, нещастни има навсякъде. Интернет им помага много добре да се организират един с друг. Но едно уточнение да направя само по отношение на негативните и позитивните кампании – зависи какво значи негативна кампания. Например цялата кампания, която е много успешна за спирането на строежа на АЕЦ „Белене”, строеж, който никога няма да бъде построен, на всеки му е ясно това, но дали това е позитивна или негативна кампания не знам. Според мен е по-скоро позитивна.
Маргарита Пешева: Несъмнено.
Юлиян Попов:Защото много добре е формулирана целта. Позитивната цел на една такава кампания, така че ако включим и тези кампании в категориите на позитивните кампании, може би ще се окаже, че и в България има много позитивни кампании.
Водещ: Имаме проблем с дефинирането, с квалифицирането по-скоро. Негативна – позитивна.
Юлиян Попов: Позитивна кампания е кампания, която в крайна сметка поставя една позитивна цел в края си. Понякога естествено, че противопоставянето винаги е част от една добра кампания. Противопоставяне на нещо лошо.
Водещ:До колко е тема за обсъждане във Великобритания фактът, че интернет ни прави твърде уязвими като възможност за навлизане в личното ни пространство? Аз пак ще Ви върна на скандала с „News of the World”, като че ли капката, която преля, беше фактът, че са
Юлиян Попов: Да. Това е. Обикновено трябва да хванеш струната на т.нар. сантимент на обществото. Ако бъдат подслушвани политици, ако бъдат подслушвани знаменитости и хора, които много не се вълнуват от този случай, но в случая бяха подслушвани телефона на съпругата на един загинал във войната в Афганистан, ако не се лъжа. Английското общество гледа на армията си с изключително уважение, с преклонение и подобно нещо е грях от неописуема величина. Другото нещо беше, че бяха подслушвали, бяха извадили един SMS от телефона на едно загинало момиче и след това го бяха изтрили и това до такава степен е безскрупулно, че това напълно преля обществената чаша. Но във всички случа, когато се хване, че някой влиза в сметките на някой друг и се подслушват телефони, което е много ограничена практика в Англия, за разлика от България, това води до краен стрес сред хората. В крайна сметка в Англия няма лични карти по тази причина, защото се смята, че това е навлизане в личното пространство. Просто човек може да живее без документ за самоличност – без паспорт, без лична карта, без каквото и да е.
Водещ: И без ЕГН.
Юлиян Попов:Ами, няма ЕГН. Има social security number, което е свързано с данъците. Ако примерно не работиш и не си свързан с тази система, ти можеш напълно да се откъснеш от обществото и да нямаш никакъв номер, никаква следа, която да води до тебе. И това е някак си един краен резултат на фундаменталното човешко право за частен живот. Това някак си звучи доста прекалено тук и в някои случаи може би е.
Водещ: Доцент Пешева?
Маргарита Пешева: Господин Попов е прав, но в обши линии големият проблем по моя преценка са новите медии, защото новите медии нерегламентирано нарушават личната неприкосновеност на своите потребители. Отдавна е известно, че facebook.com и google.com, един от големите всъщност скандали, събират данни и създават нещо като потребителски досиета на своите клиенти, които продават след това на рекламодателите за отправяне на таргетирани и рекламни послания. Нещо, което просто нарушава личната неприкосновеност. Неслучайно преди може би 10 години беше създадена и фондация за граничещи online престъпления, свързани с етиката, свързани с нарушаването на личната неприкосновеност. Това всъщност е проблем и на facebook.com. Неслучайно тече една такава тенденция, инициатива за смъртта на мрежата. Нещо, в което аз лично не вярвам. Смятам, че новите медии имат своето място и изпълняват и позитивни, и негативни функции. Но при всички случаи един от големите проблеми, който се генерира в свободната зона, наречена интернет, е проблемът, свързан с нарушаването на правото на личността да бъде себе си и с извличане на информация, която е нерегламентирана. Примерно т.нар. дипломатически 11 септември преди 1 година, през ноември „Wikileaks” изнесе огромно количество класифицирана информация, свързана с американската дипломация. Но тази информация, по моя преценка, е нож с две остриета. Защо целенасочено се изнасят едни стенограми, а други не се изнасят? Кои стенограми се изнасят, с какви цели и кой е филтърът, и какви са корпоративните интереси
? От тази гледна точка дали „Wikileaks” е нова медия или е медийна платформа, или е просто пощенска кутия? Един от големите етични проблеми в свободното интернет пространство е, че се появяват нови платформи, които са само пощенска кутия и служат за определени опозиционни цели, за определен тип бариерен public relations, за създаване на конфронтации. Т.е. мобилизациите и това, което казва Господин Попов – целта е да се мобилизираме за позитивни каузи. Да, наистина може да ползваме негативни аргументи, да сме против генно модифицираните храни, да сме против създаването на АЕЦ, извинете – строежа на АЕЦ „Белене”, да сме против да ни следят, да има потребителски интерфейс, да се наблюдават какви e-mail генерираме, какво пускаме, какво получаваме на своята лична поща, но това за позитивни каузи. Това за позитивни мобилизации. От тази гледна точка самият феномен, явлението “Wikileaks” по мое скромно убеждение, не е просто само положително или само отрицателно. Аз се отнасям твърде скептично към всички, които селектират една информация, целенасочено и в определен момент подават точно определени грами. Това е начин да се манипулира глобално световното обществено мнение.
Водещ: Как реагира, Господин Попов, на “Wikileaks” британската преса, британските медии и българските? Ако трябва да направите сравнение, то как би изглеждало?
Юлиян Попов:Ами от начало беше голям бум и голям скандал, и голямо забавление. Много бързо премина там. В Англия по-скоро се дебатираше въпроса дали създателят на “Wikileaks” трябва да бъде /…/ от Англия във връзка с обвиненията, които са му отправени и дали той наистина е защитен като индивид да извършва това, което извършва.
Водещ: Пак за човешки права става дума.
Юлиян Попов:Да. Става въпрос, че по-скоро вниманието се концентрира върху неговите лични права. Иначе самите “Wikileaks” според мен показаха една картина на международната дипломация, която е много успокояваща. Всъщност всички стенограми, които бяха публикувани например за българското правителство, за българското общество, показваха само това, което човек може да чуе по кафенетата, което означава, че поне, доколкото „Wikileaks” показва някаква реална картина, тези дипломатически мисии или нямат разузнаване, или то е много слабо.
Водещ: Как беше? „Дипломацията по чехли”, може би е заглавие подходящо.
Юлиян Попов:Информацията беше изтекла. Беше просто доста прилична журналистика, в която се описват…
Маргарита Пешева: Синтезира се това, което се пише по вестниците.
Юлиян Попов:Да, и за това според мен „Wikileaks” доста скоро избледня като голям феномен, но това, което каза Госпожа Пешева, е много интересно. За това, че „Wikileaks” подсказва за появата на един нов феномен на пощенската кутия, защото в момента, когато сложиш дипломатически стенограми, това не е кой знае какво. Може да започнеш да слагаш вътре кой знае какви неща. И тогава границите между секретността, дори когато тя е оправдано със знанието на Национална сигурност, Военна сигурност и т.н. и правото на достъп до информация, съвсем се разбиват и наистина се намираме в една нова медийна територия.
Водещ:Или журналистическата етика, ако трябва да дадем един още по-изразителен пример – това са флашките и начина им на употреба в българските медии.
Маргарита Пешева: Все повече се чуват гласове, че освен Етичен кодекс на журналистите, каквито има и в BBC и навсякъде по света, и у нас, трябва да има Етичен кодекс на блогърите, Етичен кодекс на това, което излиза в медийните платформи, в социалните мрежи, защото те също трябва да носят отговорност за истинността на твърденията, на документите, на позициите, които заемат, да търсят различни гледни точки, да не предизвикват омраза, която се основава на расов, полов, етнически и друг признак, да проверяват фактите от повече от един източник, защото се получава така, че твърде много се афектира медийната среда. От една страна предявява големи претенции към традиционните журналистика, към старите медии, към радиото, към телевизията, към вестниците. От друга страна има вече твърде много нови медии, които би трябвало да имат също вече степен, по-висока степен на саморегулация. Защото старите медии вече функционират като мултимедийни платформи. Те генерират, постоянно обновяват новините, те създават cross медийно производство, т.е. едно и също съдържания извозват на различни платформи и следователно границите между старите и новите медии намаляват. Намалява се това пространство, което ги различава и следователно има нещо, което по моя преценка има един неморален пример в интернет, който е лош пример за старите медии. Винаги може един журналист от класическа стара медия да каже „След като може и така, защо ние да спазваме тези стари, признати стандарти, които са залегнали във всеки етичен кодекс?” Намираме се в много сложна медийна трансформация, в която би трябвало да има поставяне на някакъв общ кодекс на медийната чест, на честта на медиите.
Водещ:Господин Попов, във Великобритания това как е направено, как е регулирано?
Юлиян Попов: Не е регулирано и не знам дали може да се регулира.
Водещ:То е неформално регулирано разбира се.
Юлиян Попов:Дори и неформално. Когато се стигне до – facebook.com например има регулация, че ако се прекрачат някакви граници може да се… Но това е трудна процедура. Ние минахме веднъж през нея. Други примерно – twitter.com и други големи платформи, всеки си има някаква политика.
Маргарита Пешева: Да, точно така.
Юлиян Попов:Ето, една друга платформа да речем, която е видео платформа – mayoma.com, в която всеки може да изпрати новини, репортажи с видео със собствения си мобилен телефон, също си има такъв код и вътрешна селекция, която изважда нещата навън, ако те не отговарят на някакви принципи. Но когато става въпрос за платформи като youtube.com или mayoma.com, или facebook.com има някакво наблюдение, има някакъв контрол. Ако става въпрос за абсолютно индивидуален блог, тогава контролът се получава в това, че ако започнеш да пишеш глупости никой няма да ги чете или ще ги четат един много малък затворен кръг от хора, които така или иначе и те са на същия акъл, така да се каже. И според мен това ще бъдат естествените механизми на регулация.
Водещ: Естественият подбор.
Юлиян Попов:Да, надали може да се направи универсален код на медийното поведение, който да се спазва от всички.
Маргарита Пешева:Да, но проблемът е, че се криминализират в интернет престъпленията. Няма въвеждане на някакви етични стандарти за това, че това, което правиш в мрежата като лошо, би могло да ти бъде направено и на теб самия.
Водещ: От друга страна…
Маргарита Пешева:Т.е. не се криминализира слабата потребителска информация, невярната потребителска информация, подвеждащата, манипулативната.
Юлиян Попов:Има и винаги ще има лоши и по-добри хора и лошите ще могат да си показват лошотията. Но има случаи, например – има един много интересен случай. В Германия е забранено не само пропагандирането, но и употребата на нацистки символи. Преди 10 години в зората на интернет, на популярността на интернет един журналист създава web сайт, сатиричен web сайт, в който напада неонацизма, но използва неонацистки символи в web сайта си. Сайтът е нападнат от властите в Германия. Той се защитава с аргумента, че този сайт въобще не се намира в Германия. Той е някакъв сървър в Сан Франциско. Независимо от това него го осъждат и го вкарват в затвора. Т.е. юридически механизми, които се намират и дори, които са създадени напълно извън интернет, биха могли да бъдат приложени. По същия начин наказателният кодекс може да бъде приложен за всеки човек, който във facebook.com развива подобни дейности, но просто никой не се е сетил или никой не е поел инициативата да приложи този наказателен кодекс и да вкара 5-6 души от facebook.com в затвора. Тогава някак си нещата ще потръгнат малко по-добре.
Водещ: Много Ви благодаря за това участие. Ние продължаваме след малко по темата в студиото.
Водещ: Хващам се за реплика от песента „на прага на сърцето” – като че ли на прага на сърцето, по- ни е на сърцето една добра новина, дори на нас журналистите отвъд изтърканото правило, че добрата новина не е новина. Добър ден казвам на Цветелина Атанасова от БНТ.
Цветелина Атанасова: Добър ден.
Водещ: Мястото на каузите в медиите и мястото на тези каузи в посока позитивна активност и стимулиране на гражданското общество – ето това коментираме днес в "Клубът на журналистите" и това е повода да ви потърсим и да ви попитаме найлоновите пликчета ще ги преборим ли някой ден?
Цветелина Атанасова: Ами както се казва – дай боже. Това е тенденция в целия свят и аз мисля, че България не може да бъде лошото изключение. Вие казахте позитивни и положителни – да, това е нещо много положително, което се случи през месец юли – че ние започнахме една масирана кампания в цялата страна да накараме хората да се замислят. Не да ги откажем от найлоновите пликчета или нека да се поправя, полиетиленовите, имахме много критика за това да ги наричаме найлонови, но …
Водещ: И нашите слушатели много ни критикуват за това. разбира се, всички медии имаме опит вече.
Цветелина Атанасова: Те са популярни така.
Водещ: Стана ли България по-чиста? Вие пътувате много.
Цветелина Атанасова: За съжаление не. Но смея да бъда много категорична, че страшно много хора са се замислили и по някакъв начин са ограничили употребата на тези колкото полезни, толкова и вредни аксесоари от нашия живот.
Водещ: Да ви попитам и нещо друго, понеже разбира се, всяка една медия си има най-разнообразни кампании. Обратната връзка в news room-а показва ли, че за хората добрите новини са по-важни и такива кампании оказват влияние върху тяхната подготвеност да реагират на предизвикателствата в живота ни?
Цветелина Атанасова: Да. Моето мнение и мнението на колегите е, че това не беше просто кампания и няма да е кампания, защото ще има своето продължение. Това е една обществена потребност от положителното. Нещо положително да се случи в живота ни. Зрителската реакция показа, че сме на прав път. Оказа се обществото има нагласа да променя, как да кажа, стереотипите си.
Водещ: Ние също много пъти сме предизвиквали нашите слушатели по темата, трябва да ви кажа, че винаги след едно такова предизвикване са идвали дори … имало е подчертана репортерска активност от страна на нашите слушатели. Случва ли се това и при вас?
Цветелина Атанасова: По същия начин беше при нас. Страшно много хора, ама страшно много хора. И казаха – най-после нещо хубаво да се случи, най-после БНТ да направи нещо, което наистина да се чувстваме съпричастни към него.
Водещ: Къде ви намираме сега?
Цветелина Атанасова: Връщам се от командировка, снимах няколко репортажа по северното Черноморие. И сега съм на път за София.
Водещ: И там положението не е много розово, предполагам.
Цветелина Атанасова: Започнах с думата „за съжаление” в началото…
Водещ: Да, запомних аз.
Цветелина Атанасова: Да.
Водещ: А темата е?
Цветелина Атанасова: Темата отново екологична. Правих репортажи за няколко проекта по ОП "Околна среда" за опазване на Дуранкулажко езеро, картиране на Черно море и изграждането на ВиК мрежата в Каварна.
Водещ: Това пак попада, за съжаление, все още в графата на излишна екзотика в условията на криза май?
Цветелина Атанасова: Ами не би трябвало да е така.
Водещ: Така де, да, жалко.
Цветелина Атанасова: Споменах, че има картиране на Черно море, нямате си представа колко жалко изглежда дъното на Черно море. Боклуците са толкова много, че самата аз буквално със сълзи излизам от морето, защото миналата година картината беше доста по-позитивна.
Водещ: Ами със съжаление ще видим тези кадри и с интерес, разбира се. Благодаря на Цветелина Атанасова от БНТ. Има ли нещо позитивно в кестените пък питам Георги Караманев.
Георги Караманев: Естествено. Най-малкото това е една ангажираност към…
Водещ: Живи са?
Георги Караманев: По-добре са, разбира се. Идеята е с всяка година да стават още по-добре. Но с идеята за обратната връзка ми се щеше да кажа още нещо. Ние в момента развиваме и една друга кампания за Алея на влюбените, зад хотел Хилтън, тъй като няма такова …
Водещ: Там има един безсмислен мост, може да се ползва с тази цел.
Георги Караманев: Да, но зад моста пък има един безсмислен парк, който може да стане едно романтично кътче. И ние обявихме конкурс, съвместно със Столична община за идеен проект. В началото много критики защо толкова малка награда даваме, какви са ни критериите. Ние нямаме опит, разбира се, но имаме добро желание. И след това много бързо тези критики бяха погълнати пък от позитивно настроени наши фенове в интернет, които казват – все пак това е нещо позитивно, което е по-добре да се случи. И в крайна сметка не е важно толкова обема, колкото желанието, колкото нагласата.
Водещ: И както се казва може всички да си запеем – всичко, от което имаме нужда е любов. Но ще запеем след малко. Доц. Пешева, да се върнем към глобалните мрежи и глобалните рискове. Има един много изразителен пример, който вие разказвате на студентите си за рисковете, които носят тези мрежи за всички. Тук няма касти, няма бедни, няма богати. Всички са под…
Маргатира Пешева: Да, така е. Но преди това само да кажа поздравления към националната телевизия за тази кампания. Тя е наистина по фасона и портфейла на една обществена телевизия и аз много се радвам на тази инициатива. А що се отнася до нарушаване на личните права и на личната неприкосновеност – няма социални групи, няма приятели, братовчеди – всички биха могли да имат нарушени лични права. Бих искала да разкажа този случай, той е симптоматичен. Беше разказан в българския печат преди около 10 години…
Водещ: И веднага добре забравен.
Маргатира Пешева: Не зная дали е добре забравен, но е много показателен. Един собственик на голяма PR агенция в САЩ, който в края на годината неговия адвокат решава да поднови неговата застраховка живот и отива в най-голямата застрахователна компания в САЩ, която му отказва да поднови застраховката живот на неговия клиент с аргументи, че те са събрали информация през интернет, че за миналата година неговия клиент е изпушил твърде голямо количество цигари, изпил е твърде голямо количество твърд и мек алкохол, което го поставя в графата на рисковата група на хора, които има опасност да се разболеят от рак на белите дробове. Тогава започна и в Щатите, след това и в Европа, големи дебати, публично обсъждане, включително през печатните медии до колко събирането нерегламентирано на лична информация се намесва в личния ти живот, тъй като когато ти имаш голяма PR агенция е нормално да правиш партита и да поръчаш огромни количества алкохол и цигари за своите клиенти, които ти лично не си консумирал. Следователно той е драстичен случая, но показва, но е твърде физиономичен за това, че имаме нужда от защита на личната сигурност. На личните данни. В по-широк смисъл на думата. И че новите медии прекалено много открехват вратата към личното ни битие, към личния ни живот, което понякога може да се използва срещу нас. Както се използва от Google и от Facebook да се продава информацията ,днес се продава на рекламните агенции, за да могат да таргетират рекламните послания. Утре ще се продава на политиците, другиден ще се продава на определени медийни корпорации, а по-другиден ще се продава на хора, които примерно правят световен тероризъм. Възможни са най-различни сценарии…
Водещ: Подсказвате ми …
Маргатира Пешева: И това е важен въпрос, един от най-важните проблеми, който стои на отворената ножица между старите медии и новите медии, новите платформи, които дават наистина огромни шансове за лична, персонална, интерперсонална, глобална комуникация, глобален маркетинг, глобални рекламни PR кампании. Но същевременно ние получаваме твърде голям виртуален лукс и удобство за сметка на някаква понякога горчива цена, свързана с изгубването на личното ни пространство.
Водещ: Което ме подсеща, че може би преди тези избори ние медиите бихме могли вместо да цитираме до безсъзнание социологически изследвания да направим едно разследване по повод това – от кои наши данни се интересуват политиците, едва ли това би било толкова трудно за засичане. За съжаление времето ни изтече. Но пък в друго издание ще поразсъждаваме и над този въпрос.
