БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.07.2012

Водещ: Жега –така в една дума можем да обобщим медийните събития на отиващата си седмица. Така беше и преди 7 дни. Днес продължава да бъде актуално. Как иначе започна медийната седмица?
:Ваши думи са размествани, монтирани и е вписано…
Бойко Борисов:Аз си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го до ден днешен. Президентът ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия.
:Аз… Това е въпросът. Дали променят смисъла, контекста.
Бойко Борисов:И с няколко леки пипания разговорът придобива съвсем друг… Но помня една голяма ругатня по линия на президента, я нямаше в записа, защото това става ясно,ч е той ,ми се е обадил и всъщност аз този Мишо Бирата не го познавам. Никога не съм имал нищо общо с него, с неговото семейство, с неговия бизнес и каквото и да било. Точно обратното. Той дава на БСП масите, столовете по бирфестите, които правят. И всички го знаят. Той си беше на Първанов приятел, на Румен Петков. И той вечерта като ми се обади и понеже ги няма тези работи, и след това вътре няма още няколко, не мога, нямам такава памет да си спомня, но кое е най-важният факт – няма нито едно последвало обстоятелство на извършена проверка или прикрито, или каквото и да било. Проверката си е направена, протоколирана, всичко. Няма никакво последствие, освен за мен шамара публичен, който получих заради това, че съм се намесил в нещо, което… Как да не реагирам като президентът ми се обади и ме помоли. Не че е правилно. Не е трябвало да го правя, но съм си такъв. Всеки човек има своите грешки и аз, разбира се, се обадих. Прекрасно знаейки, че натам телефонът е под контрол. В този момент аз не съм казвал абсолютно нищо, което считам,че е грешно, защото не съм повлиял по никакъв начин.
Водещ: Две минути, които може би ще разтърсят доклада за България. Усещането, че премиерът изпусна новина пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов, за които благодаря за това звуково доказателство, Константин Павлов Комитата. Вече имат свое потвърждение и в чужди издания. Нещо повече – има вече и коментари. У нас коментарите в началото бяха по-скоро разочарования, вероятно заради въс дългото интервю, което всички чухме – всички хвалби. Новината, не по правилата на журналистиката, дойде в самия край на интервюто. Разбира се блогърите си работят по свои собствени дела. До колко може да се говори за война между журналисти и блогъри? Въпросът остана да виси през седмицата. Вихреното начало на седмицата беше характерно за финалът и. Вчера станахме свидетели на първия протест на съдии в България, след като през седмицата ВСС уволни съдия. Поредният доклад от Европа ще определи за пореден път европейци ли сме? Дали това, че новините около този доклад не бива да вървят на фон, това Ви предизвикваме да коментирате на Фейсбук стената ни. Ще ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Щом и песните имат редакции в текста и продължения. И така, както чухте, 9 милиона /…/ се превърнаха в 9 милиона длъжници като редакция. Актуална редакция, а пък ако не си припяваш „Дим да ме няма”, някой може да реши „дим да те няма.” Ако Ви е станал интересен и този музикален колаж, можете да го чуете повторно на Фейсбук стената ни. А иначе не сегашното правителство, а вчерашният ден на съдебната реформа трябва да влезе в учебниците. Коментарът на следователя и блогър Христо Панев ще чуете след малко в „Клубът на журналистите”. Темите от седмицата ще коментираме с колегите Надежда Узунова от БНТ, Райна Маркова от в.”Култура”, за съжаление Елена Кодинова няма да може да дойде, но пък в замяна на това тук е социалният антрополог, който напоследък влезе в дрехите на фоторепортер Васил Гарнизов. Има ли война между журналисти и блогъри в Германия с коментар ще включим по телефона и Боян Юруков. „Клубът на журналистите” тази седмица започна една нова класация. Най-споделяните музикални цитати като коментари. Тази седмица формата е ТОП 2. Но разбира се Вие може да променяте това. Най-споделяните музикални сюжети на отиващата си седмица в социалните мрежи бяха два, но със сходно заглавие. Ера – „Не е лесно” и Соня Иванова – „Да бъдеш гербер не е лесно”. Клип с този ТОП 2 на най-споделяните реплики е качен на Фейсбук стената ни. Там очаквам да прочета и коментарите Ви. А през седмицата моля споделяйте какво споделяте. Както е казано там, където думите свършват, започва музиката. При нас напоследък музикалните цитати. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Любомир Пъшев, Дарина Арнаудова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във Фейсбук всичко, което смятате за важно. Медийните събития на седмицата започваме да коментираме сега в „Клубът на журналистите” и тъй като взаимоотношенията между блогъри и журналисти бяха много актуални през седмицата, нека първо един блогър да подреди своите акценти. Христо Панев, който освен следовател, е и активен блогър.
Христо Панев: Основната тема е уволнението на /…/ и протестът. Протестите определено за по-важна тема. Имам в предвид протеста пред ВСС. Второто – поредна промяна в изборното законодателство ,което сякаш беше малко подминато. Харесва ми определено. Поне до момента историята на България, съвременната – в последните 20 години са показали, че който се опитва да променя закони в последния момент, страда само. Третата е включването на действащото правителство в учебниците по история. Леко иронично подминато с насмешка и за историческата наука като наука, мисля че е интересно събитие, защото поне според мен…
Водещ:Добър ден на гостите ми в студиото. Надежда Узунова от екипа на „Панорама” – БНТ. Добър ден.
Надежда Узунова:Добър ден.
Водещ:Твоите събития?
Надежда Узунова:Ами протестът на съдиите определено е на първо място и за моята класация. Аз не знам дали правителството ще влезе в историята по този начин, по който премиерът си пожела, но този ВСС определено ще влезе в историята с неща, които едва ли са си пожелавали тези хора, когато са отивали. Но те сами си го направиха. Лошото е, че го направиха и на цялата система.
Водещ:По-късно ще анализираме тази новина. Твоите други събития, актуални от седмицата?
Надежда Узунова:Ами другите събития продължаващите социални протести. Тази седмица видяхме поредният спонтанен протест срещу цените на тока. Бих включила, аз бих отвърнала на реверанса на колегата, събитието – блогъри се пробват като журналисти. Ние не сме ревниви – нека видят, нека опитат. Може иб така ще оценят по-добре нашите усилия. Какво ни е на нас.
Водещ:Добър ден и на Райна Маркова от в. „Култура”. Първа блогърска страница за вестник „Култура”.
Райна Маркова:Блогърска, малко силно казано. По-скоро аз отговарям мрежата, не какво става в блоговете и технологиите, и последствията на технологиите върху не само, и то не само върху…
Водещ: Върху медиите и върху тяхното мнение.
Райна Маркова:И върху обществения живот, и върху културата. И не е лесно.
Водещ:Иначе твоите най-важни мнения и събития на седмицата.
Райна Маркова:Ами аз бях доста щастлива за това, че предметът на моята колонка се оказа толкова интересен за цялото общество. И събитието според мен беше точно това, че…
Водещ:Вестник „Култура” винаги е бил критикуван за това, че малко хора го четат, но всъщност тази седмица, като че ли беше доста цитиран.
Райна Маркова:Не, мисля че това не може да е проблем на „Култура”, защото тя има някаква мета роля и четат я важните хора, които там прихващат, има мета роля „Култура” и оказва влияние по този начин на общественото мнение чрез масовите медии. Масовите медии четат. Така че, който е решил да критикува мен, за това, че колонката ми не е приспособена, не се приспособява към масовия вкус или култура като цяло, мисля че просто не схваща.
Водещ:Събитията ще подреди и Васил Гарнизов, който смени ролята си от социален антрополог, влизайки в обувките на репортер. Удобни ли са?
Васил Гарнизов :Ами не са много удобни. Аз, смисъл, има радостни, има недоволни. По-добре разбирам Вашия занаят, отколкото сега е лесно да ядосаш важни и влиятелни хора, обаче от друга страна пък си има чар, защото влизаш в пряк диалог или опосредстван камера или нещо друго с най-различни индивиди, групи, слоеве. Просто двойки, млади, средни, т.е. в един момент това някак ми помага. Хем ми помага на професията, хем ми помага да изляза от нея, т.е. едната ми обувка е професионална, другата от друга професия и там вече между куцането на двете може и голям сакатлък да стане.
Водещ:Между другото не стана сакатлък, стана цяла изложба.
Васил Гарнизов:Това с изложбата беше голяма изненада. Тя стана възможна благодарение на един изключително мотивиран и упорит човек – професор Любомир Христов, който ми каза „абе тия снимки”, защото аз ги качвам във Фейсбук, малко блогърска работа, всичко, което снимам го качвам. Хората се намират, означават, тагват се, коментират, продължава. Да, смисъл това, което е ставало на улицата, после продължава и върху снимките и едни доволни, други недоволни. Имаше много хора, недоволни, че не са влезли в изложбената зала като снимки. Тук да им кажа, че просто от 6000 снимки ме принудиха да избера 40, аз избрах 160 – най-накрая вместо мен кораторката на изложбата избра 35.
Водещ:Сега искам да Ви помоля да изберете 3 събития на седмицата.
Васил Гарнизов:а, ТОВА е много сложно. Значи протестът на съдиите захлупи всичко останало. Той може би нямаше да изглежда толкова важен, но първо се случи на края. Тамън правителството се прави с улични протести, после с пожара на Витоша. След това с няколко медийни гафа на няколко министъра, включително и на министър-председателя. И тамън всичко аха да кротне към петък, изведнъж тази меко казано неумела, непрактична, нетактична и неморална постъпка на ВСС припомни всъщност, че живеем в доста тревожно време. В доста, в ситуация на голям произвол, на неясни стандарти, на неясни морални ориентири. И защо? За да не го размиваме, няма да кажа другите две събития. Значи 100 съдии по моите сметки се равняват, казвам 100, смисъл трябва да дам единица мярка – 100 съдии се равняват в моите представи на 10 000 протестиращи на „Орлов мост”. Защото съдиите в България, поне когато за последен път им гледах бройката, миналата година по едно време на работа бяха 1679. Сега примерно могат да имат 1800 щатни бройки. Половината от тях поне, около 800 са абсолютно доброволно членове на този Съюз на съдиите. Това не е някогашния комунистически профсъюзен съюз на юристи и някакви други. Абсолютно доброволна организация. Тази абсолютно доброволна организация, която включва половината съдии, 200 човека са излезли – това означава ¼. Представете си какво представлява съдебната система. Тя е много стара, много бюрократична, много чиновническа, много урегулирана законово, с много тесни възможности за гражданска изява. 200 съдии на практика, ако другаде излязат, могат да съборят цяла държава. И тези ще я съборят. Уверявам Ви, че това, което стана вчера,м ще разтресе държавата много дълбоко и аз виждам тежката тревога на премиера. Виждам и ужасно в какво небрано лозе се набута Цветан Цветанов и Ви уверявам , че заради това, което той прави през последните седмици, много е вероятно есента вече да не е министър. Да вдигнеш ти срещу себе си съдийското съсловие, което преди това те е критикувало, че посягаш на системата. Предупреждавало те е един път, втори път, трети път, четвърти път. И накрая ти да се намесиш по тоя груб начин срещу съдия, който пряко е работил срещу теб. Вече нещата отиват отвъд всякакъв здрав смисъл. Уверявам Ви, това, ако го разглеждаме като край на активния сезон, уверявам Ви, че след лятната почивка, тая работа ще продължи и няма да продължи по добър начин за институционалната стабилност, политическата стабилност и политическото здраве на това правителство.
Водещ:Аз обаче смея да направя една малко по-различна прогноза, защото 18 е след четири дни. Наде, според теб, коя критика има повече шансове да влезе в доклада, който всички очакваме? Дали признанието пред премиера, защото вече в западни издания има информация за загрижеността на ЕК или това уволнение?
Надежда Узунова:Безспорно и двете ще бъдат част от доклада.
Водещ:Защото обществена тайна – докладът се пише до неделя.
Надежда Узунова:Така е. Безспорно този доклад няма да бъде това, на което цялата държава и се иска да прочете. Аз бих продължила думите на Васил. За мен лично големият проблем в случая не е Цветан Цветанов. Нормално е и до сега, по време на целия преход, всеки вътрешен министър се е опитвал по някакъв начин да влияе на съдебната система и някак си за мен е нормално дори вътрешният министър да изисква някакви неща от съда. Големият проблем е ВСС. Тези хора са длъжни, те за това са избрани, за да отстояват независимост. В момента те, бидейки на края на своя мандат, на един мандат изпълнен със скандали, те нямат никакви морални задръжки да поставят цялата система на колене пред другата власт, пред изпълнителната власт. Това е големият проблем. Този ВСС ще влезе в историята със своята безпринципност. Значи съгласна съм, че решението за съдия Мирослава Тодорова е принципно. Ок. Тя е просрочила три дела, сериозно е просрочила едното – 4 години. Трябва да бъде наказана.
Водещ:Но Бойко Борисов…
Надежда Узунова:Къде беше принципността при кадруването, при другите дисциплинарни производства. Когато си превърнал безпринципността за начин на съществуване и само веднъж проявиш принципност, това е скандално. И още повече, когато я провиш срещу един явен критик, на самия ВСС, на вътрешния министър.
Водещ:Нека да се върнем сега на тротоара пред ВСС вчера около 10 часа сутринта. Сега обещанието си е обещание. Връщаме се във вчерашните ден на тротоара пред ВСС, където потърсих мнение на няколко юристи. Госпожа Куткува и господин Грозев ще чуете сега.
Нели Куцкова:Въпросът е принципен как трябва да се наказват съдиите при несъздадени стандарти за натовареност и при недостатъчно обсъждане на условията, при които работят съдиите чувството за справедливост на колегите е накърнено и този протест днес е идея на млади съдии от софийските съдилища. Виждам и хора от други градове от страната, които си взеха отпуск, за да дойдат да подкрепят каузата. Въпросът не е личен, не е само за съдия Тодорова. Въпросът е, че това е вече капката, която преля чашата и колегите искат да изразят виждането си.
Водещ:Какво значи това уволнение, господин Грозев?
Йонко Грозев:Поредното безобразие в стъпка от много безобразия, които този ВСС направи. И ясна индикация, че той е напълно подчинен и изпълнява поръчки политически на управляващите. Много важно е да се разбере, че не става въпрос за оправдаване, омаловажаване на проблема със забавяне на писане на решения, изобщо със забавяне на делата. Това е изключително сериозен проблем. Това решение не само, че не решава проблемът, то го задълбочава. На практика крадецът вика „дръжте крадеца”. Създадени са условия на работа, в които един съдия работи 3-4 пъти повече от друг, а когато стане въпрос за оценяване на работата, това колко работа е свършил няма никакво значение. Единственото нещо, което има значение, е дали е направил в някакъв момент грешка. Другото нещо, което е изключително показателно, е че става въпрос за целенасочено търсене на грешки от съдия Тодорова и няма друго разумно обяснение за това целенасочено търсене на грешки от преди 6-7-8 години, освен това тя да бъде санкционирана за принципната и позиция на критика и към правителството, и към ВСС за това, че на практика не правят нищо, за да решат сериозните проблеми на системата. Именно това е много тревожно.
Водещ:Госпожо Илиева, какво значи това уволнение?
Маргарита Илиева:Уволнението значи политическа разправа с опонент на властта и много виден общественик. Без независим съд, ние нямаме права. А това, което властта се опитва да направи, е именно да подцени съдът. Той да не бъде повече независим и в цялата тази, вече една година, кампания тече по репресиране на Съюза на съдиите посредством лично атакуване на неговата лидерка е да се подчинят, да се сплашат, да престанат да говорят публично, да престанат да критикуват, да престанат да бъдат опоненти. Това е много плашещо и ние със сигурност вече не можем да си позволим да го оставим да продължи. Просто нещата опряха, минаха пределите, всички възможни по мое мнение и вече не остава място за гражданска пасивност.
Водещ:Как ще коментирате чутото от ВСС след уволнението?
Маргарита Илиева:Значи това е демагогия. Тази държава от 20 години има структурни проблеми с бавно правораздаване, за което има десетки решение на Европейския съд по правата на човека, включително и пилотни решения. Това означава една наказателна процедура за една държава, което не се справя със структурен проблем. Властите никога не направиха нищо, за да променят, за да поправят този проблем. Той се дължи преди всичко на обективни пречки, не на субективни дадености, че този съдия или онази съдия така или онака, а на структурни проблеми на самата система на разпределяне на делата, на организация на движението. Някои съдии са свръх натоварени. В най-натоварените съдилищата, каквито са тези в София. Т.е. властта ги превръща в нарушители, всички са нарушители и след това властта избира произволно според това как и е удобно да преследва, когото тя реши. Лесно е всички да бъдат държани в страх и подчинение, понеже може да се наложи репресията срещу всекиго.
Водещ: Коментарът на премиера беше, че това уволнение е провокация, насочена към доклада, който очакваме. Знаем, че до неделя той продължава да се пише.
Маргарита Илиева:Демагогията на премиера е поразителна понякога. Човек, който той лично и неговият вицепремиер Цветан Цветанов се стремят всячески да утвърдят тотален авторитарен контрол върху това, което става в държавата. Когато е очевидно, че ВСС действа като техен изпълнител, те да се оплакват от това, че някой им е направил нещо на тях… Без коментар.
Водещ:И така, на тротоара пред ВСС чухме коментарите на съдия Нели Куцкова, на Йонко Грозев, който на този протест се появи като юрист, извън политическите му изяви напоследък и Маргарита Илиева – представител на Българския хелзинкски комитет. Сега мнението на следователя и блогър Христо Панев.
Христо Панев:Аз не знам. Носят се легенди за самата зора на демокрацията, когато/…/ Аз лично тогава съм бил 10-12 годишен. И все още има хора, които разказват за такива случаи. Това е подобен случай, но всъщност самият случай не е изолиран, той е един процес, който започна още през 2001 година. Промените в конституцията доведоха до реално превръщането на /…/ в един неработещ… А съдебната система разполага за защита на независимостта си именно с тях. Реално, въпреки че преди 2 години аз примерно/…/
/…/ ЛОШО КАЧЕСТВО на записа от интервюто с Христо Панев. /…/
Водещ:От тук нататък никой няма да има смелостта да пуска. След като съдии, юристи, журналисти постояха на тротоара пред ВСС бяхме поканени от член на този съвет – Пламен Стоилов, вътре на разговор. Чуйте как започна всичко.
Пламен Стоилов:Уважаеми колеги, уважаеми представители на медиите- аз съм Пламен Стоилов – член на ВСС. И един от петимата членове на ВСС, които внесоха предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу колежката Мирослава Тодорова. До настоящия момент прочетох много сайтове, гледах много телевизионни програми, слушах и радио. Исках да се ориентирам така в обстановката, във вашите настроения, нагласи, в това, което се говори. И прецених, че днес е моментът, в който моите задължения все пак да се срещна с Вас и да Ви отговоря на всички въпроси, които Ви интересуват във връзка с конкретния случай и ще Ви помоля да се придържаме към конкретиката, защото ако започнем дълги обсъждания на тема независимост, принципи в съдебната власт, справедливост, ефикасност и т.н. Не че темата ми е чужда и неприятна, но просто няма да имаме време. За това заповядайте.
Десислава Иванова: Десислава Иванова – Софийски градски съд. Ние не можем да коментираме делото. Ние сме съдии. Няма как да го коментираме в момента. Нито защото сме запознати с конкретиката на фактите, нито защото имаме пред себе си материалите по това дело. Отделно този случай очевидно е висящ. Има още по –голямо основание нито един от нас не би могъл да коментира делото. Имаме една забрана в Закона за съдебната власт, за това нещо, тъй като делото предстои да се разглежда в съда. Имаме забрана, етичен кодекс.
Пламен Стоилов:Бе отказвам да отговарям на никакви въпроси.
Борислав Белазелков : Аз съм Борислав Белазелков и съм изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България. Този протест не е ние да осъществим контрол върху Вашето решение, защото ние много добре знаем кой каква компетентност има. Целта на този протест е хората, които са взели решението, да видят каква е обществената реакция, да видят каква е реакцията на професионалната гилдия и ако могат да се…
Пламен Стоилов:Разбирам. Обществената реакция.
:Да си подадете оставката. Това е. Незабавно.
Пламен Стоилов:Незабавно. Да си подадем оставката, добре. Ако не се…
:Ако не се затваряте, не ги подавайте!
Пламен Стоилов:А Вие сте решили да предприемете ролята на обвинители…
Водещ: После имаше още доста въпроси. Но научихме от господин Пламен Стоилов, че някои неща не би искал да бъдат коментирани. Тези някои бяха много неща. Господин Гарнизов, тайно и полека ли гражданската инициативност бе заменена от гражданска активност?
Васил Гарнизов: Ами за мен има една известна изненада, защото примерно някакви малки граждански организации и зимата, и пролетта се опитваха да притискат изпълнителна власт или някакви други, или просто да поставят някакви въпроси. Не само екологични организации. Непрекъснато има едни малки групи, които поставят въпроса за цената или ниските доходи на възрастни хора. Това е просто, това е просто един калейдоскоп от малки групи, които протестират. Но сега изведнъж се получи така, че просто на „Орлов мост” се получи много широка коалиция на недоволни хора, на фрострирани хора по различни причини. Екологически мотивирани, морални мотивирани, просто обедняващи или млади хора, които усещат, че пътят им е запушен. И мисля, че това разтресе много здравно изпълнителната власт и парламента и всъщност премиерът Борисов много бързо и много гъвкаво, макар че нямаше правомощия, при гласуван закон, който трябва Цецка Цачева да изпрати и да подпише, и да изпрати на президента, той се намеси между парламент и президент. Спря го, обеща от името на президента на има вето. Имаше вето. В един момента гражданската активност стана нещо, което в никакъв случай не пише дневния ред, но влияе на взимането на едни или други решения. Струва ми се, че протестът на съдиите има, е почерпил някаква енергия от успеха на предходните протести. Примерно да кажем за горите.
Надежда Узунова:Големият проблем, прощавайте, големият проблем е, че тук премиерът не може да се намеси между първо и второ четене и да им каже „прегласувайте”.
Васил Гарнизов:Може.
Надежда Узунова:Просто я няма тази власт.
Васил Гарнизов:Гледам Борисов, който няма власт, но има влияние. Борисов в момента ще постъпи, уверявам Ви, гледайте какво ще стане до понеделник, а може да стане до тази вечер, ще постъпи като с волейбола. Той нямаше никакви компетенции във волейбола, но извика там федерация, уволнен тренъор, за да ги сдобри. Сдобри ги. После те обаче се разсдобриха, защото на практика той има само влияние, но не и власт. Все още Борисов има влияние. Големият проблем в България ще стане есента, когато той престане да има инструменти на влияние. Сега, ние започнахме с Вас един разговор предварително – ВСС е гнездото, което трябва да се разтури, а моята тема е, че имаме проблем с изпълнителната власт. Всъщност проблемът е двоен. От една страна е порочно заченат ВСС, да наистина е порочно заченат в една предишна фаза, но от друга страна трябва да признаем, че ВСС никога не е бил подложен на такъв тежък натиск от страна на изпълнителната власт, както става сега. На ВСС, на този, който се обясняваше, съжалявам, че не запомних…
Водещ:Пламен Стоилов.
Васил Гарнизов:Пламен Стоилов – въобще не им е в момента до това да се разправят със Съюза на съдиите и с нейния председател. Това става под тежък натиск на изпълнителната власт и по какво го разбираме? Бързата реакция на правосъдната министърка, която побърза веднага, като член на ВСС без право на глас, да заеме страната на ВСС. Първо, бързата реакция на Цветанов и последващата реакция на Цветанов, който снощи пак каза „да, да, може би те там да си се оправят. Ама вижте, знаете ли, има хора, не могат да дочакат правосъдие толкова години – изнасилвани и прочее.” Значи изпълнителната власт има две възможности – или си трае и казва „оправете се в името на общия ред и общото благо, ние ще подкрепяме с каквото можем, но няма да се бъркаме” или ако се бърка, става част от проблема. Вече е част от проблема. И сега и едните са проблем, и другите са проблем. И кога вместо…И за това само влиянието на Борисов може в момента да сложи край на пожара. Иначе този пожар ще се разгори много. Дали ще го сложи, предполагам че разбира, че това го засяга много пряко. Понеже всички аргументират обвинението със забавянето на делата, моят опит в съдебната система показва, че бавенето на делата е стандарт. Това е подсъзнанието на системата.
Надежда Узунова:Съдиите в софийските съдилища са пренатоварени. Те имат в пъти, десетки пъти повече дела от колегите им в страната. И е работа на ВСС да балансира това. Трябва да бъдат повече като брой съдиите в софийските съдилища, за да бъдат те разтоварени. Не можеш ти да държиш в подчинение тези хора, пренатоварвайки ги с работа и после да им държиш сметка защо те се бавят в работата си. Ами съдия Мира Тодорова е гледала по 30 дела
Васил Гарнизов:Не исках да персонализираме.
Надежда Узунова:Ок. Всички са така.
Васил Гарнизов:За да не се окаже нали председателката Мирослава Тодорова. Въпросът е, че аз го виждам. То за големите райони е стандарт да се влачат дела, по 4, по 5, по 6 години.
Надежда Узунова:Зад лицемерието „отказ от правосъдие” в момента ще се наложи нов отказ от правосъдие, защото уволнявайки този човек, този съдия е момента ще останат, ще трябва да започнат от начало и да се преразгледат всички тези десетки, стотици дела, които тя е водила. Ето там вече ще имаме отказ от правосъдие. А какво става с хората по тези дела, какво става с жертвите на тези престъпления? Нали всичко е една демагогия и едно лицемерие. Друго нещо – в проверката, която уличава тази съдия в тези професионални нарушения,са открити нарушения и на други съдии от Градския съд. Георги Ушев, на Владислава Янева, на Петя Крънчева.Къде са тези хора сега? Единият е шеф на Специализирания съд, другият – шеф на Градския съд, третият е зам.шеф на Градския съд. Ами ето ги двойните стандарти. Ето е безпринципността.
Водещ:Дали това ще бъде лятото на нашето недоволство, дали може би ще стане лятото на нашата солидарност? Останете с нас. Ще продължим след малко. Обещахме си да продължим да разсъждаваме за мрежата, журналистиката и изобщо за това какво се случва. Райна Маркова се опита по време на песента да го изговори. Какво се случва?
Райна Маркова:Да, чета тези дни някакви коментари във Фейсбук и изобщо по социалните мрежи, критически особено по повод случващото се във ВСС. Къде бяха до сега тези съдии? Питам се. Или изобщо по всички други поводи. Къде бяха до сега? Ами моят поглед на човек, който се опитва да обхване, който обхваща голяма част от свлучващото се, от пирок пейзаж, панорама благодарение на това, че отглежда новите медии, моето мнение е, че хората тепърва почнаха да комуникират и всъщност това е фектът на мрежата. Аз съм писала много за Ларсеновия ефект на тази комуникация, който е нещо негативно, т.е. нали прекалено директната комуникация между страните води до зацапване на сигнала и…
Водещ:До влизането в едни не добри отношения.
Райна Маркова:Да и правенето на тази комуникация невъзможна, но когато от двете страни на веригата стоят хора, които имат какво да кажат и имат отношение по някакъв проблем, защото всички видяхме, че на „Орлов мост” не се струпа тълпа, а се струпаха интелигентни, мислещи хора, които знаеха какво правтят там и какво искат. И всъщност мрежата би могла д абъде от помощ на всички, които… Аз съм писала за този пчелен вид комуникация, както пчелите комуникират помежду си в рояк, почти несъзнателно реагират на сигналите една на друга, това може да звучи и малко така…
Водещ:Като от учебника по биология. Без конец.
Райна Маркова:Или някак си така омаловажаващо спрямо отделната личност, но не е така. Ние можем да си останем личности и индивиди, и действащи в идеален синхрон и…
Водещ:Има ли конфликт според Вас между блогъри и журналисти?
Райна Маркова:Предполагам има. Аз не съм нито едното, нито другото. Просто нямам енергия да съм блогър. Понеже колонката ми и преподаването ми, и писането на други неща ми отнема прекалено много енергия. Но предполагам има някакъв конфликт, не съм и журналист, но от една страна блогърите са обвинявани от журналистите в липса на окурантност, поне аз съм останала с такова впечатление, липса за чувство на отговорност. И някакво такова…
Водещ:Ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можем да включим в нашия разговор и Боян Юруков от Германия, който е блогър, доста известен. Добър ден.
Боян Юруков:Добър ден.
Водещ:За съжаление Елена /…/ е възпрепятствана по много обективни и сериозни причини да бъде тук. Много ми се искаше да продължите един Ваш стар диалог на тема журналисти и блогъри. Но поради тази причина можем да говорим малко по-принципно. Вашето усещане – има ли конфликт журналисти – блогъри и през тази седмица не видяхме ли финалът на този конфликт?
Боян Юруков:Не мисля, че има конфликт. По-скоро има от доста време тече един процес, в който се разпознават блогърите под една или друга форма като фактор в медийната среда. И тъй като за сега журналистите, медиите, медийните компании са били или поне са се чувствали като централна фигура, като единствена фигура в тази медийна среда, излизането на блогърите малко по малко променя тази медийната обстановка и се получава точно моментът, че едните реагират на това. В последната седмица точно това видяхме – страшно много журналисти започнаха много силно да наблягат на това колко са некадърни, как това е вредно за медийната сфера, как едва ли не, не всички блогъри внасят единствено и само шум в цялата обстановка и това слага много силно качество на…
Водещ:Е, може би, ако трябва да сме обективни, трябва да кажем, че не бяха чак толкова много гласовете, че блогърите са… Аз лично си направих труда да говоря и с Константин Павлов – Комитата, и с Асен Генов. На пръстите на едната ръка успяха да отброят критиките към себе си за това, което направиха миналата неделя.
Боян Юруков:Може би имаше просто шумни гласове. Може би просто ние реагирахме доста силно, но казвам го, защото и преди е имало такива коментари. И преди е имало такива мнения и някак си сега просто катализираха тези неща. Моето мнение – много блогъри има, не само по материали, не само по качеството. Блогърите пишем това, което на нас лично ни харесва. Днес някой се бъзика, че сме писали…Но в същото време не можем да кажем, че блогърите като цяло качеството на материалите… Защото от мои лични наблюдения абсолютното съотношение на глупости, които се пишат от много от блогърите и качеството на материали е същото, както при журналистите. И това надали някой може да го отрече. Просто има ужасно много материали, включително на големи ежедневници и медии, които са просто под всякаква критика. И също можем да кажем за блогърите, за това не мисля, че може да…
Водещ:Въпросът – имате ли усещането, че вече взаимоотношенията ни са малко по –нормални – блогъри-журналисти? Макар че Вие специално сте гостувал в „Клубът на журналистите” и знаете, че има медии, в които блогърите винаги са се чувствали добре дошли.
Боян Юруков:Да, разбира се. На първо време има много вече все повече хора, които са и блогъри, и журналисти. Има много блогъри, които станаха журналисти и обратното. /…/ Мога да го твърдя като човек, който много успява със своя блог. Има много медии, които създадоха свои блогове.Самата комуникация между чистите блогъри и медии също се подобрява много, защото едните и другите оценяват вече плюсовете към някаква такава комуникация, било то възможност за съобщение или /…/ От страна на журналистите да получат /…/
Водещ:Благодаря Ви з атози коментар. Няма как социалният антрополог да не го попитам. Краят на войната ли е за тази между блогъри и журналисти, колкото и новината да е била силно преувеличена, като се позовах на мерните единици на Марк Твен?
Васил Гарнизов: Войната беше малка война, в смисъл не се разгърнаха армии.
Водещ:Една улична престрелка.
Васил Гарнизов:Но за сметка на това беше остра. Смисъл и принципна. В края на седмицата взе да възцарява примирителният тон, за сметка на абсолютно банализиране. Т.е. е, ние сме готини, Вие сте готини, има бивши журналисти станаха блогъри и то прекрасни, смисъл Иван Бедров, Иво Инджев и прочее. И бивши блогъри станаха журналисти. Има граница. Има заплаха в печатните медии откъм електронните медии. Има заплаха на професионално организираните журналисти в радия, телевизии и вестници, включително дори малки такива провинциални вестници. От тази лавина от информация, коментари и най-различни сведения, документи, които текат в мрежите, з акоито Вие говорихте. В този смисъл ние се намираме в такъв момент, аз го гледам в Западна Германия, в САЩ все повече мрънкат основателно, вероятно, професионалните журналисти, че заради полупрофесионални мрежови изяви губят влияние. Нали, този проблем вероятно ще предстои в следващите няколко години. Нито ще изчезне обаче професионалната журналистика, нито ще изчезнат и блогърите. Вероятно обаче много по-силно ще се поставя въпросът за професионалните стандарти, за индивидуалните проведените примерно да кажем журналистически разследвания, много по-силно ще се постави въпросът за смелостта в национални телевизии, радия, т.е.
Надежда Узунова:За ефективността според мен, защото според мен медиите…
Васил Гарнизов:Няма полза да банализираме, то не е война, напрежението. Това напрежение може да даде много сериозен и груб профил. Истински хубав импулс.
Водещ:Но е добре да не се превръща във война, защото тогава нещата вече…
Васил Гарнизов:Дали ще се превърне в новина, това е нали, както викаше Радичков, веднъж две филоксерии се биха с мотики. Ще стане новина в скандала. Иначе тази седмица това за нас беше, аз не предполагах, просто не предполагах, че има всъщност такова скрито напрежение между хората, които професионално, които живеят от това да събират информация, да подреждат, да интерпретират, да издирват…
Водещ:Всъщност те проблемите са два и са преплетени. Обикновените, конвенционалните медии – нека така да ги наречем, са разделени на две – тези, които са подписали Етичния кодекс и другите. А пък блогърите нямат етичен кодекс и може би това са поводите, формалните поводи.
Надежда Узунова:Бих искала да кажа. Има една много тънка граница и тя се нарича отговорност. Да си журналист е отговорност. В блога си всеки може да напише всичко. Но журналистиката е отговорност. Не мисля, че има война, повечето журналисти, които познавам, са и блогъри.
Райна Маркова:Според мен това наистина е някакъв измислен проблем, защото чисто технологически според мен медиите се хибредизират и скоро ще имаме… Всичко се излива в мрежата.
Водещ:Казахте, че ще правите едно журналистическо разследване.
Райна Маркова:Това беше споменато в „На 4 очи”, да. И да, разчитам точно на мрежите, а между другото споменах го по повод случващото се в, случилото се вчера пред ВСС. Аз се страхувам, че ако започна да разследвам нещо, ще се окажа в позицията на самоубиец, ако няма действащо правосъдие. В този смисъл го казах, но дай Боже да имам сили да го довършим. Но разчитам, да, точно на публикации в мрежата, а не в… Разчитам на публикации в bivol.org.
Водещ: Преди две седмици с колегата Силвия Великова си говорихме за една работна среща на съдиите, които обсъждаха вътрешни проблеми и стана дума с нея, коментирахме, че всъщност при липсата на правосъдия реално, е нелепо да говорим на хората за електронно правосъдие. Най-вече трябва ли да ги пеем новините за съда, за да стигнат те наистина до хората, защото едва ли по Националната телевизия или по Националното радио те са чули малко по въпроса. Защо няма чуваемост? Всъщност това е проблемът.
Надежда Узунова:Аз мисля, че… Големият проблем е, че съдебната система превърна скандала в свое постоянно съществуване. Съдебната система, забележете, че влиза в новините само и единствено със скандали. Което е много жалко, защото според мен те добива имунитет към този скандал. Вече на никой нищо не му прави впечатление.
Водещ:Всъщност там нищо не се случва – само скандали от време на време.
Надежда Узунова:За съжаление стигаме до там – всички са маскари и нека се оправят.
Водещ:Както каза социалният антрополог – това е едно банализиране, което е абсолютно излишно.
Надежда Узунова:Именно. Всеки един от нас в качеството си на гражданин има интерес съдебната ни система да функционира правилно. И аз преди време го казах в „Панорама” – за съжаление независимата съдебна власт е идеалът на прехода, но в момента тя не е нищо повече от дъвка идеал. Смисъл, това е едно нещо, което ние предъвкваме периодично от време на време то излиза,м обикновено покрай доклади и говорим си колко е важно, колко така… И какво? И нищо. И този ВСС пък успя да катализира абсолютно всички негативни процеси, които биха могли да се случат. Мисля, че образно казано „скъсаха синджира” с Красъо Черния. От там нататък беше ясно, че по-черно от това не може да стане. И се завихриха такива…
Водещ:Във вчерашния ден, да.
Васил Гарнизов:И все пак аз наистина също се тревожа, че много отдавна никакви новини за съдебната система не могат да стигнат до широки групи граждани, които пряко са заинтересовани от нея. Може би в тоя момент, но утре или вчера. По най-различни спорове, по които трябва да имаме ефикасен съд. В момента обаче се случва нещо много позитивно. Трябва да бъдат убедени, че реформа в съда извън съда няма как да стане. Това е обсъждано много, мислено, от началото на прехода, помня го още на кръглата маса най-голямата им грижа беше да имат независим съд, за да не бъдат разстрелвани. За да не бъде конфискувано имуществото на номенклатурата. Да кажем ясно на нашите слушатели за какво говорим. Иначе нямаше да допуснат безкръвен преход. Получиха си го този имунитет. Началото съдът трябваше да бъде независим, за да опази старата номенклатура, старата олигархия или както я наричаме.
Водещ:Чухте от Христо Панев – съдии бяха уволнявани по факса…
Васил Гарнизов:Ама така беше. В това отношение – значи ти като ги оставиш сами и им кажеш – виж сега, ние не Ви пипаме, Вие правете, каквото искате, Вие не пипайте никой от нашите – те така и се бяха подбрали. Цялата съдебна система е с произход от номенклатура.
Надежда Узунова:Така се роди и съдебната олигархия, съдебната…
Васил Гарнизов:Това няма никакво значение. Не ме дразни дори съдебната олигархия и съдебната аристокрация и независимостта. Дразни ме банализирането. Значи в самия съд има вече няколко поколения. Има едни съвсем млади и едно средно поколение съдии, много от тях са организирани в Съюза на съдиите. Не ги познавам – познава само бившата председателка и настоящата председателка. Не лично. Но проследих избирането на процедурата „човек на годината”, защото аз бях номинирал Дими Паница. Тогава вече беше починал и гледах конкуренцията. И казах „да, конкуренцията, която спечели, спечели достойно”. Значи виждам потенциал. Именно тази, даже не група, то е на практика половината, една втора от съдиите в България, организирани в една доброволна организация, от вътре сами бавно и революционно реформират съда, така че не за мен да има правосъдия, а да има правосъдие за нашите деца и внуци. Ние не можем да бъдем утопични в тази зала, идеалисти и дъвка идеал никого не помага. Най-малкото на слушателите. В този момент трябва да си абсолютно полудял, да си скъсал с всякакви корени на здравния разум. Не да си скъсал с контрола на изпълнителната власт или въобще с контрола на общественото мнение, да уволниш човека на годината. Такива работи на времето по комунизма ги правеха друго яче. Първо ще го омаскаряват една година. Нали „ай какви дела тази ги забатачи!Ах тук едно изнасилено момиче не е получило достъп до правосъдие”.
Водещ:Имаше такива позиции между другото.
Васил Гарнизов: Да, ама ако бяха останали със здравия си разум една година щяха да я заливат с кал и най-накрая общественото мнение подвластно на дъвката идеал щеше да каже „Боже, тази най-сетне няма ли да я махнат?” Тази арогантност „ние ще махнем шефа на Съюза на съдиите, който при това е човек на годината, който при това страда от същите дефекти, от които страдат всички софийски съдии, следователно това е структурен дефект” Ние знаем, че е структурен дефект, въпреки това бой по каската демонстративно, арогантно, за да се покаже, че те са тези, които определят правилата на играта. Да, обаче арогантност се получи и на Витоша. Спряха лифтовете арогантно. „Няма да има ски!”. Така ли? Излиза Цеко от Алеко. Три дена и се обръща всичко – закон, влияние, олигархия, лобиране. И тук ще стане така. Заразата, която тръгна – ние се намираме в световен цикъл. В края на този цикъл. И всичките тези ВСС, нашите олигарси и част от министрите просто не разбират, че живеем в друг свят. Те се правят… Аз бях в Тунис преди и след революцията. Никой в Тунис не допускаше, че самоубийството на един търговец от една периферия ще събори толкова мощна, въоръжена с пари, армия, полиция система. И че тя пък след това ще помете цяла Северна Африка. Тази зараза, смисъл наричана зараза на доброто настроение, зараза на идеята, че човек може да влияе на управляващите.
Водещ:И като бактерия…
Васил Гарнизов:Пряко свързана с това, за което ти говориш – с новите мрежи, със способността за бързо обменяне на информация и за бързо организиране.
Водещ:И за това блогърите да бъдат един вид добър на журналистите, но разбира се това ще се регулира.
Васил Гарнизов:Към блогърите, за да завърша. Блогърите, особено моите приятели като Косъо и Асен, да започнат като BBC. Преди да напишат един коментар, да си проверят три източника. Те се опитват. В този смисъл аз се радвам, когато те се опитват да вкарат професионален стандарт в непрофесионална среда, а пък да заразят със смелост журналистите, които си вадят хляба с това.
Водещ:Аз искам обаче накрая да се опиташ в три изречения да ни кажеш защо е толкова важно съдът да е независим. Ако искаш го изпей. Нали започнахме с този подход днес.
Надежда Узунова:Боя се, че ще изгоня аудиторията. Важно е съдът да бъде независим, за да бъде всеки един от нас свободен. Не знам дали се… И защитен. Защото съдебната независимост е гаранция за свободата на всеки един от нас, а хубавото в момента е, че самата система показа воля от вътре за промяна, защото преди време един правосъден министър беше казал, че да реформираш съдебната система, е като да преместиш гробище. Не може да очакваш помощ от вътре. Е, в момента помощта от вътре я има. Въпросът е дали това може да се катализира към нещо позитивно наистина да настъпи тази промяна.
Водещ:Може и да звучи не чак толкова интересно, но темата наистина е важна и си заслужава усилието да бъдем в час. Хубав и спокоен съботен следобед Ви пожелаваме Любомир Пъшев, Снежа Спасова, Дарина Арнаудова и аз Ирен Филева.          

в. Дума | 23.04.2012

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) излезе с поредната си класация за журналистика. За месец март номинации за качествените си материали са получили двама души.

Журналистката от предаването на БНТ "Денят започва" Жени Марчева е отличена заради интервюто си с премиера Бойко Борисов по повод на оставките на здравния министър Стефан Константинов и колегата му от Министерството на икономиката Трайчо Трайков. Според АЕЖ Марчева заслужава отличието заради острите си въпроси и упоритост по темата с оставките и скандални теми, разтърсили държавата. "Смеем да твърдим, че в настоящата медийна реалност, в която министър-председателят се радва на безпрецедентен комфорт и липса на градивна критика, подобно журналистическо поведение е пробив в полза на независимостта на медиите и способността им да работят в обществен интерес", се казва в мотивите за решението на АЕЖ. Блогърът Боян Юруков е отличен заради свои публикации във връзка с възможностите за използване на безплатен софтуер от българската администрация. "В момент, в който държавата предоставя на частни фирми милиони чрез обществени поръчки за нов софтуер и електронни приложения за администрацията, чрез своите материали "Кодиране за България – дали е възможно" и "Реалистично ли е използването на Linux в държавната администрация", Юруков предлага една алтернативна гледна точка, която би могла да ни спести огромни суми и да насърчи създаването на една по-иновативна и ефективна административна система", отчитат от АЕЖ.
Този път няма награда за антижурналистика. От асоциацията отчитат, че всички направени номинации са за публикации в жълтата преса. Те са категорични, че за да е реалистична една класация, тя би трябвало да се базира на критериите за професионална, качествена журналистика. Пренебрегването на тези принципи "в бързорастящата група на жълтите издания у нас" е отказало АЕЖ да опита да класира продукцията, излизаща от подобни медии.

Стр. 5

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ: Има такива моменти, в които, колкото и да се стреми човек да закъта емоциите си на скришно място, в крайна смета те побеждават усилията за безпристрастност. Преди малко, заедно чухме в бюлетина, въпроса: Има ли надежда за затопляне? Ние сега ще си поговорим за едни други надежди, за надежда трагедиите да не се случват. Дали има такава надежда? Няма нищо по-лошо от лошото време или хроника на обичайната безотговорност и ествествената липса на отговорност. И такова заглавие можем да сложим на репортажите от беедстващите райони в България. В седмицата на бедствия и климматични катастрофи, най-често се казваше: наистина няма нищо по-лошо от лошото време. Какви бяха репортажите през седмицата? Какви бяха коментарите на блогърите и какво постигна т. нар. гражданска журналистика, която поиска от журналистите да покажат другото лице, това на героите, по време на криза. За трагедията в село Бисер и блокираните краища на България от полярния студ ще говорим с Красимира Георгиева от в. „Труд”, Митко Новков от в. „Култура” и Йордан Димитров от БНТ. Няма нищо по-неясно от междинен европейски доклад, защото, както винаги всеки чете отделни части от него. ЕК представи през седмицата поредните междинни доклади за България и за Румъния по механизмите за сътрудничество и оценка. Докладите отчитат напредъка на двете страни от издаването на последния документ, публикуван на 20 юли миналата година. Успоредно с този доклад, политическа партия в Холандия призова „Оплачете се от българи”. За външните коментари по темата, след малко ще научим повече от Даниела Горчева. Дойде ли му времето в Европа да се пише за екология? Ще попитаме колумниста Юлиян Попов. Още за Акта, „протестът вън, в мрежата и коментарите на създаващите обекти, авторски права. Какво се случи в Европа и какво у нас? В изданието днес още: европейски медийни новини „Дайджест”. В Гърция кризата в медиите застрашително расте. Международната фредерация на журналистите призова за по-голяма защита на медиите на международна конференция в Доха, правителства да поемат отговорност при защита на журналистите. Италианският обществен оператор „Рай” затваря филиалите си в Северна Америка. Организация „Репортери без граници” търси отговори, след като програма на общественото радио в Португалия бе спряна по съмнителен начин. Повечето страни членки на ЕС подписаха Акта, предизвикайки протести в стил Сопа. Подробности по-късно в изданието. Добре дошли в „Клубът на журналистите”, ви казваме Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева.
Изпортване по български, това пише балканския наблюдател на германския вестник „Гицайт франкщил”, цитиран от „Дойче веле”, ден слеед като критичният доклад на ЕК за напредъка на България беше огласен. Разбира се, у нас коментарите бяха различни, но ние да започнем в началото с външните коментари. Сега отиваме в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева. Добър ден.
Даниела Горчева: Добър ден, чувате ли ме?
Водещ: Чувам ви,да.
Даниела Горчева: Добър ден на слушателите ви.
Водещ: И така. Нека да се ориентираме първо по външните реакции за междинния доклад за България. В Холандия какво се каза? Знаем, че това, Холандия е критично насочена към България?
Даниела Горчева: Да. Холандия е критично настроена и не е само Холандия, въпреки че във фокуса е, тъй като Холандия налага вето за влизането на България в зоната на Шенген. Вниманеито е насочено към Холандия, но не е лъжа, че големите страни Германия и Фрранция също не са ентусиазирани от това България да бъде приета в тази зона, където няма паспортни проверки. Най-вече няма митнически контрол, а ние знаем, че в България корупцията и организираната престъпност са на такова ниво, че заплашват не само нашата страна, но и целия ЕС.
Водещ: В Германия коментарите обвързаха този доклад с позабравени вечеу нас спомени за Мишоо Бирата?
Даниела Горчева: Аз не знам за разследването за Мишо Бирата да е стигнало донякъде, някой да е наказан, но както навремето, между другото, бившият вътрешен министър Румен Петков, който имаше навика да вечеря с оперативно интересни лица, по терминологията на МВР, което закона му забранява със същата категоричност, с която му забранява да извършва контрабанда на наркотици. Аз не си спомням той да е разследван, да е наказван и т.н., така че аз не смятам, че България има някакъв прогрес, по отношение на корупцията и на престъпността, освен показни акции и пушилки по медиите…
Водещ:Добре. Друго чу ли се за България в Холандия?
Даниела Горчева: В Холандия последният доклад се коментира умерено, че все още не е отбелязан необходимия напредък. Коментира се това, че е оказван натиск от ЕС върху Холандия да отмени ветото. Аз като български гражданин и не само аз, много българи, ако съдя по форумите, това, което хората пишат в България, не желаят България да влезе в Шенген, защото много добре знаят, че така пада последната бариера пред българската мафия.
Водещ: Нека сега включим в разговора и Красимира Георгиева от в. „Труд”. Добър ден.
Красимира Георгиева: Добър ден.
Водещ: Едно и също като, че ли си говорим? Едно и също като, че ли се пише? Защо по различен начин го разчитаме и защо се налага да правите после такива колонки? Вие направихте една колонка, какво всъщност казва евродокладът.
Красимира Георгиева: Не знам.Да ви кажа, ние точно преди предаването си говорихме с вас, че това е като едно страшно дежавю. Всяка година едно и също се пише, всяка година ние правим колонки с основните препоръки към България и на следващата година всъщност тези колонки се повтарят. За мен основният проблем е, че натискът, който стана ясно, че България не е подготвена да влезе в ЕС. Този механизъм беше измислен неслучайно като форма на натиск, но се оказва неслучайно, че този механизъм не е достатъчна форма на натиск. Колежката Горчева каза, че Шенген остава. Това може би е последното, което е останало като някаква форма на натиск, но явно и това не е достатъчно и тука въпросът е да обърнем гледната точка. Натискът не може да идва отвънка. Натискът трябва да дойде отвътре. ЕС се оказва, Брюксел с всичките еврокомисари, с всичките експерти, с всичките доклади не са в състояние да променят нищо. Ако българското общество не поикса такава промяна, тя няма да се случи.
Водещ: Нека сега да включим и г-н Митко Новков. Здравейте.
Митко Новков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Защо преживяваме едно и също непрекъснато?
Митко Новков: Защото да, каза го колежка. Натискът трябва да дойде отвътре. Ние си оставаме същите. Целият проблем на това, което наричаме преход и България в Европа и преди това България извън Европа е факта, че по някакъв начин навиците си не ги променяме. Хубаво, добре. Спряхме да хвърляме, да кажем, торбичките през балконите, обаче пък си хвърляме фасовете. Ето такива …
Водещ: От там ли идва?
Митко Новков: Да, абсолютно. Точно оттам. Когато възприемеш едно нещо като нормално, като възприемеш като нормално, че отиваш в някакъв магазин ив отиваш и си ги изкупуваш контрабандите и си казваш примерно и това за теб, как да кажа, това за теб е нещо като една такава много решителна постъпка…
Водещ: (…)
Митко Новков: Ти си много в кондиция с живота, след като го правиш.
Водещ:Това, защото е в грешка положителен герой.
Митко Новков: Да. Фактически се получава точно това, че ти, по отношение на безобразията, които правят тези над теб, не изпитваш, как да го кажа, не изпитваш неприязън, не изпитваш недоброжелателство по простата причина, че ако ти си на тяхно място, ще правиш същото.
Водещ: Нека…
Митко Новков: Всичко тръгва отвътре. Тръгва от нас първо като индивиди, а след това идва и като гражданско общество и т.н.
Водещ: Нека да сравним сега с холандците. Даниела, като че ли не е много ясно, дали някой се оплаква от българин, румънец и поляк, но самият факт, какви коментари подбуди в Холандия? Да припомня на нашите слушатели. Това е сайт на политическа партия, в която тя по обичаен популистки начин, призовава холандците да се оплакват, че са с си загубили работата, заради българин, поляк или румънец.
Даниела Горчева: Да. Само искам да кажа, че съм напълно съгласна с колегите, че натискъттрябва да дойде от българското общество, защото ЕС не може да ни се бърка във вътрешните работи дотам, че да ни оправя бакиите, както никой не може да се нахрани, вместо теб и да се измие, вместо теб. Просто работата трябва да си я свършим ние. И тук понеже сме в клуб на журналистите, искам да отправя един апел към българските журналисти, чете на всяка цена трябва да задават конкретни, настойчиви въпроси към българските политици, защото например си спомням случая, по време на случая в Катуница, български репортер зададе въпрос на тогавашния президент Първанов: Как той ще коментира това, че има политици, които са посещавали т. нар. бос Рашков? А пък бившият президент със самодоволна физиономия отговори: Не мога да си го обясня. Аз очаквах българския репортер да зададе следващия въпрос на президента: А вие, г-н президент, защо използвахте услугите на един доказан престъпник, осъден престъпник, престъпник, който по това време беше в затвора, за да ви осигури той гласове, ромски гласове? Става въпрос за Цветелин Кънчев и защо след това вашата институция го помилва и той не си излежа присъдата? Ето, това са въпросите, които в България не се задават, за съжаление, към действащите българските политици.
Водещ: Аз мисля, че те ги задават тези въпроси, но както на тях, така и на други още по-конкретни, отговорът е също доста недостоверен. Нека да…
Даниела Горчева: Задават ги много малко журналисти в България и те не ги задават от централните медии, тези, които са големите медии, които са… БНР, моите комплименти, върши доста добра работа. Аз съм разочарована от всички предавания в българските телевизии. Там трябва да се оказва много по-голям натиск. Но да се върнем на въпроса ви за този сайт.
Водещ: Как реагираха холандците? Да.
Даниела Горчева: Да. Холандците, разбира се, реагираха с доста остра критика, защото холандското общество, за разлика от българското общество, не е преживяло половинвековнасъветска окупация и то има висока демократична култура и веднага разчете това като дискриминация. Една от реакциите беше, че беше създаден един сайт, ироничен, азбира се, който беше огледален на този, който направи т. нар. партия на свободата, чиято единствена цел е да ограничи свободата на другите. Парадоксално!
Митко Новков: (…)
Даниела Горчева: ДаТа те направиха един огледален сайт, който се казва „Оплачете се от линбургчани”. Линбург е една от 12-те провинции в Нидерландия. Ние я наричаме и не само ние. По цял свят тя е известна като Холандия, тъй като това е една от най-известните й провинции. Всъщност Холандия е една от тези провинции, но те казват: Оплачете се от лингбурчани. Между другото, моят съпруг е от Мастифт от Линбург и казва: Ето, от 1886 г. Линбург принадлежи към Нидерландия и разни лингбургчани ходят между нас. Учат в нашите заведениия, учебни заведения. Взимат нашата работа. След това те много обичат да живеят един хубав живот, да си попийват. Едни карнавали правят, едни шумове, едни чудеса. Просто абсолютно са дали такива, както в сайта на „Вилдес”, където са цитирани някакси статийки срещу поляци, българи, румънци и всякакви такива елементи, които „смущават холандското спокойствие” и те са дали същите такива статии за линбургчани.
Водещ: Спомняте ли си онзи хубав литературен пример за детето, което с пръста си спасява Холандия като запушва пробойната в дигата?
Даниела Горчева: Да.
Водещ: Бихте ли го пратили насам, че имаме проблем с язовирите? Изобщо какво ще се случи в холандското общество, ако министър-председателят каже: Да, няма виновни. Не може да има виновни?
Даниела Горчева: България всяка година, това не е само сега, всяка година стават трагедии с наводнения. Два дни вали дъжд и веднага има издавени хора и добитък и наводнени къщи и т.н. 2010 г. си спомням, то бяха наводнения в Банско през май, в Пловдивско, в Смолянско. През декември имаше едно голямо наводнение пак от един голям язовир в Костин брод, който се оказа, че е стопанисван от някаква фирма, близка до БСП, депутата Кирил Добрев и т.н. Ние всяка година, както каза колежката, ние си живеем в едно дежавю и не се взимат никакви мерки. Холандия, която е на териториятя, три пъти по-малка от България и 1/3 от страната е под нивото на морето, където навсякъде има вода и непрекъснато вали дъжд, тука отговорността към дигите, към всичко това, което е свързано със сигурността на хората, е огромна. Тука никой не си представя, че няма да се контролират стените, че няма да се наблюдават, че при най-малкото съмнение, няма да се вземат мерки веднага. Най-малкото да се евакуират хората и т.н.
Водещ: Едва ли обаче следва да обвиняваме българските журналисти, че не са попитали? Напротив! Попитаха и даже получихме отговор.
Даниела Горчева: Не го приемайте като обвинение. Просто аз смятам, че българската журналистика, както и българското общество има много да извървипо пътя си към повишаване на демократичната си култура и разбира се, аз много добре знам колегите в каква атмосфера работят в България. Че има уволнени журналисти, че има страх, но както казва Илия Минев, по-лесно е да се бориш с тиранията, отколкото да си роб.
Водещ: Определено е по-лесно, но и зарова се изискват някакви усилия. Разчитам и малко по-късно отново да ви наберем, защото много ми се ще да продължим това сравнение само, че по една друга тема, Акта. Засега благодаря на Даниела Горчева. Да кажем сега и ние. Преляхме и ние от евродоклада в трагедиите от отминалата седмица. И това е тежко дежавю, нали така?
Красимира Георгиева: Това е тежко дежавю и това е същото като доклада. Нещо, което аз си спомних първия път, връщайки се назад в журналистическата ми практика. Спомних си първия пър, когато писах за липсата на водна стратегия, необходимостта да се направи водна стратегия и как е започнала да се прави. Беше края на 2000 или началото на 2001 г. Тогава министър на околната среда беше Евдокия Манева, която сега е заместник-министър и не отговаря за водите Това нещо е минало през всичките правителства след това. Любка Качакова, която по повод наводненията се появи в медиите и каза, че 2009 г. е оставен един доклад, т.е. тройната коалиция не е направила нищо, но е оставила един доклад на наследниците какво…
Митко Новков: Какво трябва да направи.
Красимира Георгиева: Да. И то не се е направило. Но просто тук говорим вече за нещо наистина убийствено, защото не може всяка година да се повтаря едно и също и едно и също и едно и също и сега да се взимат точно пожарни решения. Не правя никакъв паралел с професията на нашия министър-председател, но не можеш да вземеш за броени часове решение, как да преразпределиш едни хиляди язовири, които никой не е наблюдавал, безв това решение да участват експертите, които разбират от това нещо. Оказа се, че никой, нито от асоциацията на хидромилеоративните специалисти, нито от институтите към академията на науките, никой не е участвал. Как точно са го взели това решение?
Водещ: Пожарно.
Красимира Георгиева: Е това е абсолютно пожарно, да.
Митко Новков: Има нещо много любопитно, което в един по-глобален план дори, ако щете, можем да го погледнем, че по някакъв начин българската държава и това не е от вчера, тя съществува независимо от своите граждани. Тя е самодостатъчно образувание, което по някакъв начин се грижи единствено за себе си.
Водещ: Те да си плащат…
Митко Новков: Да, за себе си като разбира се, те си плащат данъците. Оттам, разбира се, по отношение на гражданите, на населението, тя сякаш няма абсолютни никакви такива ангажименти и отговорности, защото иначе наистина това е ненормална ситуация. След като от 2001-ва най- малко се знае целия този проблем…
Водещ: Всъщност най-абсурдното е, че стената е напукана от преди 30 години, 40 години. Има съмнения за това и хората са писали.
Митко Новков: Най-големият абсурд беше всъщност, че един отговаря за водата, втори отговваря за стената, трети отговаря за брега. Какво са правили тези чиновници, че не са си гледали, така да се каже, имота? Има един момент на българско функциониране на държавата, който е тежък остатък, не знам откъде. Дори подозирам, че не е от социалистическата, а още от преди това, в който някакви преписки си текат от едно кабинетче на друго. Кипи дейност и язовирите преливат.
Водещ: И лошото е, че тези преписки се прочитат по един доста странен и свободен…
Митко Новков: И превратен начин!
Водещ: Да. Превратен и свободен начин. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Едва ли експертите могат да дадат определение на понятието гражданска журналистика. Обаче през седмицата имаше много поводи да кажем, ето, това е гражданската журналистика. Ще си позволя един цитат. „Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научихот „Туитър” и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма. Жертвите много. Разрушените къщи и животи също. Въпросът ми обаче е следният: Нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад, от страна на медиите?”, попита в блога си Боян Юруков и помо;и помоли да показваме героите в тази трагедия. Там да сложим акцента. Добър ден казвам сега на Йордан Димитров, към когото…
Йордан Димитров: Здравейте.
Водещ: … по никакъв начин не е насочена тази критика, Йордан Димитров от БНТ. И така.
Йордан Димитров: Благодаря ти за тази оценка. Ние наистина се опитвахме да откриваме героите, малките герои, онези, които влизат в студената вода и наистина залагат на карта здравето си. Аз се опитах именно в пряко включване в националната телевизия и то в централната емисия, да покажа именно тези хора, така че това е всъщност силата, силата на журналистиката. Ние трябва да изграждаме подобни образи. Знаеш и на запад, в американското общество например, то се гради на такива малки частички от обществото, хора, които са готови да дадат от себе си за другия…
Водещ: Пример, който да заразява, да, пример, който да заразява.
Йордан Димитров: Да. В такива моменти, да, трябва да показва подобните примери.
Водещ: Но какво би казал пък на другите хора, които бихаа опонирали, защо ни показвате хората от властта, които няма да отговорина важните въпроси, защо това се случва, които казват, няма виновни? Защото те са на първата линия, разбира се, техните п.р-и бдят, както се казва?
Йордан Димитров: Като журналист, мога да се обърна към теб като журналист с огромна практика имаш и знаеш, че когато един репортер е на мястото на събитието, трябва да отразява всичко.
Водещ: Така е, да.
Йордан Димитров: В крайна сметка държавната машина е там. Ние я виждаме и няма как да не я покажем. Наистина факт е, че имаше кризисен щаб, който работеше активно. Може би за мен беше странно това, че се налага присъствието на толкова високопоставени хора за адекватната работа, евентуално адекватната, ще се направят оценки в последствие и на място. В крайна сметка си мисля, че трябва да има добре оттренирани работещи щабове по места, тъй като, както каза и Кристалина Георгиева, може би ни чака най-лошото тази пролет, а тя знаеш, разполага с експерти и има добра информация за прогнозите, бъдещи, относно климатичните изненади, които ни се готвят. Така че си мисля, ако фронтът на бедствието в последствие стане по-голям, по-широк, ще е трудно да клонираме толкова вицепремиери и министри навсякъде в страната. Така че сега е моментът да си дадем сметка, че…
Водещ:… виждаме доста често.
Йордан Димитров: Да, сега е моментът да си дадем сметка, че ни трябват работещи звена по места, такива, които нямат нужда от вицепремиер или други министри, които да бъдат там и да се разпореждат. Но пък аз в крайна сметка, не виждам и нищо лошо в това, че властта дойде. В крайна сметка, тя показа и някаква съпричастност и най-вече даде ангажимент към тези хора, а ние сега от наш ред като журналисти, ще трябва да проследим дали те ще си изпълнят своите обещания.
Водещ: Ние може би все пак като журналисти, не е лошо, освен да отчетем тази съпричастност, да напомним на същата тази власт и непрекъснато да й напомняме, че е добре да не се случватедни и същи неща, още повече прогнозирани, както ти казваш. Последно да те попитам. Май не оставаше много време за героите?
Йордан Димитров: Оставаше. В крайна сметка, поне ние се опитахме да ги покажем. Такива имаше, Момчетата работеха много. Ако трябва да стъм честен, те нямаха време за нас, което беше и хубаво…
Водещ: Да.
Йордан Димитров: … защото поне малките герои не държаха на медийно присъствие и те си свършиха работата и като че ли аз се опитах и да не им преча. Но имаше такива моменти, в които дори на живо, без по никакъв начин да ги възпрепятстваме, успяхме да предадем на живо тяхната работа. В крайна сметка, те спасяваха наистина деца и възрастни хора,. А като казвам думата спасяваха, тя е с истинския си смисъл, защото една вода до кръста, ледена вода, заскрежена вода, минусова вода, когато си блокиран в дома си,а имаш нужда от лекарства или детето се е уплашило, то няма как да излезе оттам. Затова тези момчета за мен са спасители и те си свършиха работата.
Водещ: Много благодаря на Йордан Димитров за това включване. Къде да построим тази конструкция, въпросът за отговорността?
Митко Новков: Има една, аз, докато слушах колегата ДИмитров и се сетих за една…
Водещ: Да?
Митко Новков: … тя не е много популярна. Щях да кажа, че е популярна, а не е фраза на , мисля на, Дърт Олтбрейт. Той казва следното: Горко на това общество и този народ, който има нужда от герои.В сферата на горедостта трябва да се построят нещата, защото оказа се, че ние в, ето, 21-ви век и т.н. вместо да имаме едни солидни системи на функциониране на социума, не само на държавата, въобще на социума. Та вместо да имаме такива добре смазани механизми, ние имаме нужда, как да го кажа? Ако решиш, че…
Водещ: (…)
Митко Новков: Не. Ако решим, че цялата истрория е една голяма машина, там, където се е случило това наводнение и цялото нещастие и друго нещастие, тази машина е пораждавяла. И какво идва? Героят идва като маслото, греста, която я слагат там, че да почне да функционира машината. Обаче, ако тя не се поддържа по някакъв начин скомпетентност и капацитет, тя ще пораждавее на друго място, тъй че българската машина е много ръждясала.
Водещ: Красимира Георгиева?
Красимира Георгиева: Понякога проблемът е точно това. Да не стигаме в такива ситуации, в които имаме нужда от точно такъв тип герои. Ние имаме нужда от други, много други герои, в най-различни други ситуации.
Водещ: Ако може без трагедии?
Митко Новков: (…)
Красимира Георгиева: Ако не герои, които са след трагичните ситуации, защото какво се оказва?Язовирите, пълен бардак и безхаберие. Никой не знае какво се случва.
Митко Новков: Кое на кого е.
Красимира Георгиева: Трагичният язовир „Иваново”, там се знае какво се случва и просто 6 години никой не иска да вземе, каквото и да е решение за него. Системата за оповестяване просто тази тема само за малко да я…
Водещ: Да, да,да.
Красимира Георгиева: Спомняте си колко милиони бяха излети? Бившата министърка на бедствията Емел Етем какви…
Митко Новков: Да, да.
Красимира Георгиева: … кризисни щабове, там някакви щабове отваря. Телефон 112. Няма система за оповестяване…
Митко Новков: Аз само те прекъсвам. Това беше във вчерашната „Панорама”. Мисля, че Михаилов миков беше трогателен. Как да се дават дежурства в общината и едва ли не хората с флагове еда отиват да махат и да предявяват за опасност…
Красимира Георгиева: Ама не! Точно…
Митко Новков: Е, това просто е абсолютно безумие, да се мисли в такава посока.
Красимира Георгиева: Извинявайте! В 21-ви век при толкова излети милиони, се оказва, че на село Бисер системата за оповестяване е кметицата, която…
Водещ: Кметицата вика, да.
Красимира Георгиева: Тогава каква е разликата с 19-и век?
Митко Новков: Да, да. 19-и век с глашатая. Е, нямаме барабанчета.
Водещ: Сега един бърз преход към реалността, където очаквам да ни върне Юлиян Попов. Добър ден.
Юлиян Попов: Добър ден.
Водещ: Сигурно такова оповестяване, предполагам, чухте как се пошегувахме с нашия…
Юлиян Попов: Да, чух няколко думи.
Водещ: … с нашите по-съобразни системи за оповестяване при бедствия. Една кметица тича и вика, за да спаси хората. Искам да ви върна към една ваша стара реплика. Дайте ми снимка и ще пиша за екология.Така обяснявате невъзможността да се пише за сериозни неща. Сега това променило ли се е?
Юлиян Попов: Това беше по-скоро, свързано с промените в климата, защото това е една много комплексна тема, която много трудно се възприема от хората и са необходими действително образи, а хората в днешно време реагират по-скоро на образи, отколкото на аргументи и концепции. Така че мисля, че това беше контекстът, в който го бях казал.Тука в случая с наводненията и състоянието в България въобще, имаше много, много драматични образи и картини.
Водещ: И какво от това обаче? Може би е редно и това да кажем?
Юлиян Попов: Отново аз си спомням преди 25 години може би, още по времето на комунизма, когато всеки ден даваха интервюта с отговорника на чистенето на снега, който обясняваше как всички са готови за снега и след като снегът падне и затрупа всичко, той изрече тази велика фраза: Снегът ни изненада. И до ден днешен…
ВОдещ: Тя е крилата и реална.
Юлиян Попов:… всяка година, да, всяка година като падне снегът през зимата, той изненадва всички. Просто изглежда ние действаме в България на някаква такава, много сезонен и краткосрочен режим и не мислим за това какво предстои да стане след една гтодина, а подобни бедствия стават всяка година и…
Водещ: И те имат…
Юлиян Попов: Може би не точно същите и юе стават все повече и повече. Това е ясно. Във връзка с климатичните промени, би трябвало просто страната да се подготви за подобно нещо.
Водещ: И при положение, че имаме тези много тъжни образи, много тъжи събития, говори ли се за екология? Може ли да се говори за екология изобщо?
Юлиян Попов: Не би трябвало да се говори за екология в такъв случай, защото екологията не е просто…
Водещ: Излишен лукс?
Юлиян Попов: … грижа за цветя и грижа за чист въздух. Също грижа за цялата околна среда иза предпазване от всичките стихии, които природата може, с които природата може да връхлети хората.Начина, по който хората влизат в морето и винаги знаят, че морето или се качват в планината и знаят, че с планината не бива да се шегуваш, така не бива да се шегуваш и с периродните стихии, които могат да връхлетят едно съвсем обикновено село. Явно не сме подготвени за това. Навремето всички се подигравахме с идеята, че България има министерство за бедствия и аварии. Независимо, че беше изградено може би по-не най-идеалния начин, това беше една много добра идея и много политически нелепо беше, че беше затворено. Ако се изчисли какви щети и какви разходи се нанасят на страната, в резултат на природни бедствия, ще бъде много оправдано да се отвори отново такава институция.
Водещ: Нямате ли усещането, че у нас винаги се оказват виновни институциите? Те се реорганизират, но никога хората?
Юлиян Попов: Ние така сме свикнали. Ние имаме социалистическа нагласа. Очаквамедържавата всичко да ни реши, но институциите са зависими от хората, в някакъв смисъл. Ние ги избираме, ние ги определяме какви да бъдат…
Водещ: Да, но накрая излиза, че не хората са виновни, защото в крайна сметка, хората взимат решенията. Институциите са една формалност около тях?
Юлиян Попов: Стававъпрос за това как институциите работят и дали работят добре и дали са подготвени за подобни събития. Разбира се, че…
Водещ: Как би реагирало британското общество, ако дойдат да му обясняват, въпреки че да кажем, има мораториум, както в нашия случай за шистовия газ, ако дойдат да му обясняват, че трябва да се направят тези проучвания. Как ще реагират британците и как щереагират медиите там?
Юлиян Попов: Много по-спокойно ще реагират и ще реагират с проучвания, изследвания и дебати. Това са неща, които в България цари известна криза в проучване и сериозни дебати. Затова се нагорещяват много страстите около подобни екологични въпроси, екологически въпросии освен това въпросът с шистовия газ, тя България е точно по начина, по който прирподните бедствия връхлетяха българските села. Изведнъж и напълно неочаквано и хората реагираха в някаква паника, защото никой не е подготвен. Във Великобритания може би този процес би бил и е по-бавен, по-задълбочен и по-информиран…
ВОдещ: По същия начин ни връхлетя и темата Акта?
Юлиян Попов: Съвсем същото. Наводнението, шистовият газ и случаят Акта са изключително подобни. В България се надигна голяма вълна срещу Акта без хората да знаят какво е Акта и защо Акта се прокарва. Но Акта разделя света общо взето на две части, една част, която произвежда интензивно интелектуален продукт и една друга, която го ползва, без да го е произвела и тази част е против. Така че Източна Европа, Китай, очаквайте да бъдат силно против Акта, защото това са територии, които крадат интелектуален труд.
Водещ: Аз ще посмея тук да кажа, че и Германия не положи своя подпис в Япония. Рдва ли те точно…
Юлиян Попов: Да. То това зависи главно от това, как онлайн общностите реагират.
Водещ: Реагират, да.
Юлиян Попов: И другият проблем с Акта е, че целият процес на изготвяне на Акта се криеше в известна секретност и хората не знаят за какво става дума. И точно, както с шистовия газ, когато не знаеш за какво става дума и ти готвят някакво законодателство, естествената ти реакция е да се противопоставиш. И така се противопоставят хората в Българиясрещу шистовия газ, така се противопоставят срещу Акта, след като чуват, че по някакъв начин, ще им бъркат в данните и свободите, без да знаят точно как.
Водещ: Юлиян Попов от Великобритания. А ние след малко ще продължим и по темата Акта, защото се оказа, че ако можем образно да се изразим, мерните единици на трите неща, закоито днес говорим, междинния евродоклад, седмицата на наводнения и трагедии и международното търговско споразумение Акта, са с еднакви размери.
Когато миналото се обяви срещу настоящето, значи трябва да спасяваме бъдещето. Този текст някой е поставил във „Фейсбук”, под снимка на паметника на съветската армия с маските на анонимния. И при Акта е валиден съвета, който майката, дала на дъщеря си: Една яябълка много помага срещу нежелано забременяване. Преди или след?-попитала дъщерята. Вместо, вместо.-отговорила майката. Днес в едиинайсет, вземете една ябълка, вмеесто Акта.С тези два цитата оъ „Фейсбук”, разбира се, те са страшно много. Нека да кажа,добър ден на Пейо попов. Здравейте.
ППейо Попов: Здравейте.
Водещ: От „Електронна граница”. Няма как да не сте бил на протеста?
Пейо Попов: Да.
Водещ: Чакаме да ни кажете колко бяхте и измръзнахте ли?
Пейо Попов: Изключително съм впечатлен. Това си мислех, когато се прибирах, че последният премиер, чието решениеизкара толкова много хора на улицата, в момента си изкарва прехраната с честен труд и наистина от времето на Жан Виденов от 97-а година, не съм виждал толкова много хора, събрани и спокойно цялата „Витошка” беше пълна…
Водещ: Това с премиера само не го разбрахме?
Пейо Попов: От времето на Жан Виденов не съм виждал толкова многоброен протест.
Водещ: Разбрах. Сега ви разбрах. Всъщност нека тръгнем от там. Какво е всъщност Акта?
Пейо Попов: Акта е международно споразумение, което е за защита на…
Водещ: Дотам го докарваме, да?
Пейо Попов: … правоносители. Нека първо да кажа какво не е. Единствените субекти, чиито интереси се защитават от това споразумение, това са няколко международни обединения на т. нар. правоносители. Когато говорим за Ата, няма абсолютно нищо за правата на артистите, нищо общо с правата на изпълнителите. Единствено хората, които притежават авторски права и това са обикновено корпорации. Това е споразумение, което предвижда единствено мерки за защита правата на тези няколко корпорации, които мерки варират от плашещи до неясни, които включват наказателна репресия, без дължимата съдебна санкция; право на намеса в личния живот и злоупотреба с правото на търсене на гражданско обезщетение. Т.е. имаме присъди, чиято стойност на обезщетението е предрешена, преди да имаме процес, който да реши действителната стойност на вредата. И тъй като много хора спорят какво всъщност се пише, това, което се вижда от … формулировки и това, което можеда се откриве, да се види в неясните опасения,всичко правят, това е едно много плашещо споразумение. Нека да го квалифицираме като плашещи за всички нас, защото ние сме от другата страна.
Водещ: Да, но всъщност май не ни остава време да кажем основното за Акта, спиране на достъпа до знания, до споделяне, защото и това е Акта?
Пейо Да, това е крайният ефект, който ще бъде.Знанието ще се монополизира, тъй като живеем във време и продължаваме да живеем, когато знанието е нещо ценно и когато хората, които имат достъп до знание, те имат власт, те имат и богатство и те са по-силните. Когато…
Водещ: Разпределят си порциите? Нека да си послужим с тази реплика.
Пейо Попов: Да. Когато имаме възможност да управляваме достъпа до знания, когато можем да приватизираме цензурата. Както определи проф. Огнянова, то разделението в обществото между бедни и богати, което всички сега познаваме, всъщност ще се превръща, ще се осъществи чрез разделение на обществото между знаещи и незнаещи. Хората, които ще бъдат изолирани, те ще бъдат на практика натикани в едно културно и информационно гето и всички други, които ще имат правото, да им отпускат малко знание, ще…
Водещ: И понеже казахте, че протестът е бил многоброен, нека сега да си сравним часовниците. Даниела Горчева пак набрахме по телефона. В Холандия какво е отношението към това международно търговско споразумение?
Даниела Горчева: Холандия не подписа това споразумение в Япония на 26 януари, тъй като Министерски съвет не беше взел решение. Поради тази причина, тука протестите са. Има ги разбира се. Имаше демонстрации и в Амстердам и в Ротердам, но те не са така многобройни просто, защото холандците не се чувастват застрашени от неправомерно решение на своето правителство. Между другото, вчера стана ясно, че Германия, която също не е подписвала, както Полша, Чехия, Словакия и Словения, вероятно няма да подпише това споразумение. Това ще стане ясно най-вероятно в петък, тъй като протестите на интернет-обществото и на либералните политици нарастват и на вашия събеседник правилно посочи някои от важните проблеми, които създава пред свободата и пред достъпа до лична информация и лични данни, това споразумение. То наистина защитава преди всичко интересите на индустрията, а не на артистите. Индустрията тя иска да печели като продаде един продукт не само веднъж, а в продължение на години и десетилетия. Предполагам, че тъй като ЕСсе занимава с това споразумение, много се надявам…
Водещ: Рисковете за нас да са по-малко?
Даниела Горчева: За съжаление, България го подписа и аз тук биъх искала да напомня на българските политици поговорката, хубавата българска поговорка, 7 пъти крои, един път режи!, Но в България отново ставаме свидетели на прибързани действия, на стряскаща некомпетентност, защото същото нещо беше и с този мораториумза шистовия газ, където не вярвам, че всички народни представители, които го подписаха, са корумпирани и са мислели за интересите на „Газпром”, но става въпрос за впечатляваща некомпетентност и безотговорност.
ВОдещ: Благодаря на Даниела Горчева. Аз само да кажа, че Латвия спря ратификацията, Словакия спря ратификацията. Нека да продължим с Пейо Попов. Как точно ще бъде приватизирано знанието? Хайде, да ги съберем в едно?
Пейо Попов: Когато изместим инструмента за държавната репресия в частни ръце, аналогия, която може да се приложи много бързо, нещо, което хората биха разбрали, това става въпрос за синята зона. Интерес търговски е на много хора да събират глоби за неправилно паркиралите коли в София, които знаем, че са поне 30 % от хората, които паркират неправилно. Това е, ако дадем възможност на някой да ви върви и да ви глобява всеки път, когато паркирате неправилно. Вие знаете, че нямате избор да спрете колата си, без да нарушите някоя от многобройните норми и същото нещо ще стане в интернет. В момента авторското право е толкова широко и неясо понятие и ние всички, оито си служим снякакъв, извършваме някакъв род интелектуална дейност, винаги можем да бъдем обвинени и подведени под някаква отговорност. Но дори и този опит да бъдем подведени под отговорност, ние ще бъдем изцяло зависими. Този спор ще бъде неравнопоставен, защото нашият атакуващ има много по-силни средства. Той няма да има нужда да ходи до съд. Той няма да има нужда да води процес. Той ще може да използвва типиччно държавни наказателни средства за репресии. Ще може да се намесва в нашия личен живот и неговият процес на доказване ще бъде значително облекчено.Така че това е нещото, още веднъж, това е инструмент, който ни прави всички нас жертви и ако мога да използвам този, съветския виц за майора, който потупал един човек, който не го арестували този път. И той му казал: Това, че вие сте невинен и ние сега не ви арестувахме, това не е еаша заслуга. Това е наш пропуск. Създаваме атмосфера и среда, в която всички са виновни и в зависимост от благоволението и благоразположението на т. нар. правоносител, той не е обвиняван и не се използвва репресия срещу него.
Водещ: Оттук насетне, вашата прогноза каква е?
Пейо Попов: В моемнта…
Водещ: Дали и с Акта ще се случи това, което се случи със Сопа?
Пейо Попов: Аз съм убеден, че обществената реакция няма да допусне този конкретен акт, законодателен, да бъде ратифициран и да стане действащо право, но това не означава, че интересът и опитите ще спрат. Акта нито е началото, нито е края на тази борба. Имаме огромни финансови интереси и за съжаление, политическата система, когато е доста корумпирана, допуска те да се упражняват чрез законодателна реформа.
Водещ:Няма да ви питам, в 11 като се събрахте, носихте ли ябълки? Обаче ще ви попитам, гневни ли бяхте?
Пейо Попов: Не. Всъщност настроението беше добро, като това ми хареса, че това бяха хора, които не бяха водени от емоции. Това бяха хора, които бяха водени от различни, изключително разумни подбуди. Това са хора, които осъзнават своето мяссто в света. Осъзнават своите интереси, осъзнават от какво зависи тяхното бъдеще и реализацията им като разумни, творящи същества. Хора, които искат да учат и които искат да знаят…
Водещ: Но предполагам, че това са прочели „Разгневете се!”?
Пейо Попов: Моля? Прочели са…
ВОдещ: Това са хора, които са прочели Хесел?
Митко Новков: „Възмутете се!”.
ВОдещ: „Възмутете се!”, да.
Пейо Попов: Не. Това ми направи впечатление, че тези хора са си хора, които осъзнават това, което се случва в техния свят. Те живеят в един свят, който може би вече е по-различен от този свят на вашето поколение. Това е светът на интернет, светът на информацията и те разбират какво влияние биха оказали подобни мерки на този свят, в който те израсват и тяхното бъдеще как е било засегнато. Така че емоцията бе заместена от нещо, което много повече ми хареса, осъзнатата необходимост, осъзнатия общ интерес.
Водещ: Осъзнатата необходимост, осъзнатият общ интерес? Нека тук да завършим. Благодаря на Пейо Попов от „Електронна граница”.
Пейо Попов: Благодаря ви.
Водещ: Аз сега искам в края много бързо да коментираме една снимка, която има 697 споделяния. Тя е на Жоро Хаджиев, който е имал работа в Хасково. Слязъл е към Харманли. Отбил се е в наводненото сео Бисер и там до рвеката е срещнал една възрастна жена. Без да я заговаря, тя отишла при него и заплакала. Отивала при доктора да вземелекарства за дядото. „Не плачеше, заради наводнението, а заради целия й живот, целия й провален живот. Кой ли не ни управлява? Кой ли не ни обещава и все сме нямали пари за лекарства, а се убихме от работа. Кажи ми, момче, има ли оправия този свят?” Хайде, да коментираме това.
Митко Новков: Няма! Няма какво да го коментираме света. Света е…
Водещ: Голям и спасение дебне отвсяъкде ужким.
Митко Новков: Светът е ужасно място, а пък човечеството е, как да кажа, раковото образувание на вселената, но това са общи такива неща. Въпросът е, ето и в случая. Акта е същата работа, само че… Аз четох един анализ, мисля, че беше или по-скоро коментар, но в чуждата преса, където събираха заедно Акта, Сопа и Пипа.
Водещ: Да? Пипнаха сопата. Това…
Митко Новков: Те само имената да им вземеш,вярно, че на другите езици не звучи така, но поне на български…
Водещ: Не звучи така, да.
Митко Новков: Така. Та вземам ги тези и всъщност се говори за американското правителство, което седи в основата на всичките тези мерки като функция на Холивуд.
ВОдещ: Да, ама те не само…
Митко Новков: Ако българската държава е функция на самата себе си, така да се каже, интересува се единствено от себе си, всичките тезиголеми правителства, които прокарват такива неща, са функции на наистина едни големи корпорации, които по някакъв начин имат необходимост …
Водещ: Желанието?
Митко Новков: … и желанието да ни следят в някакви ситуации
Водещ: За маркетингови цели.
Митко Новков: Да.
КрасимираГеоргиева: И да ни държат зависими.
Водещ: Да.
Митко Новков: Да. Да бъдем зависими. В крайна сметка наистина какво? Аз слушах днеска…
Водещ: Ще стигнат ли по-бързо до истината, ако цитираме по-често и тази страна, сочи в моментакъм ”Фейсбук”, който седи отворен и снимката, чийто текст цитирахме. Няма ли да бъдем по-почтени в коментарите си?
Красимира Георгиева: Аз нещо друго искам да кажа. Говорейки за всички тези неща, вижте, как в последните години имаше много случаи,в които някакви каузи ъв „Фейсбук” се събират страшно много …
Водещ: Да.
Красимира Геоергиева: Обаче всъщност на улицата не може да избие. Акта, която засегна изконно нещо на младото, на следващото поколение…
ВОдещ: Усвещането му за свобода?
Красимира Георгиева: Да. Усещането му за свобода наистина ги изкара на улицата и според мен, това е нещото, хубавото и различното, което се случва. Всичко се повтаря като дежавю, обаче вече има едно поколение, което за важните неща, които са за него, това е супер важно. Това е свободата му на информация, свободата му на обмен, то излиза и то, надяваме се, заедно с наша помощ, че то ще успееда си защити това право.
Водещ: И най-хубавото от всичко е, че малко трудно ще му бъде на премиера или на министрите да отидат да се снимат във „Фейсбук”, за да влязат в общюественото пространство като новинарски акцент. Хубав събота следобяд ви желаем. Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.01.2012

Водещ: Тази седмица липсата на достоверност в една новина най-изненадващо стана новина и то водеща. Нещо повече – първа дама или профил. Плевнелиева в интернет. Това са само две от днешните вестникарски заглавия по темата. Съвсем очаквано обаче снегът се превърна във водеща новина и се задържа доста дълго време. Предполагам, че това ще се случва, докато и снегът го има. Другото освен снегът са коментарите за полицията и човешките права или както днес ги нарича главният секретар Калин Георгиев „действията на МВР са удобна политическа дъвка”. Дали 80-тото ни място в годишния доклад на „Репортери без граници” е новина и къде медиите ни класират? По какво си приличат докладът на „Репортери без граници” и годишният доклад на фондация „Медийна демокрация”? Какви са водещите новини в три европейски държави – Швеция, Германия и Брюксел, ще чуем по телефона от Камелия Енчева, Боян Юруков и Божидар Стефанов. Блогъри с традиционен интерес към медиите и критично настроени към обективността на медиите. Казаното от тях после ще коментираме с колегите Алексения Димитрова от вестник „24 часа”, доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. По телефона очаквам да се чуем и с Антон Хекимян от БТВ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. В „Клубът на журналистите” ще започнем с една разходка в три европейски държави, за да направим едно сравнение с българските водещи новини и европейските водещи новини.Добър ден казвам първо на отличниците в Швеция. Защо казвам отличници? Защото според годишния доклад на „Репортери без граница” и по традиция скандинавските страни са на чело. Добър ден на Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей Ирен. Добър ден.
Водещ:Кои са водещите новини в Швеция?
Божидар Стефанов: Ами водещите новини в Швеция тази седмица са доста сходни с това, което официално се случва. Като цяло отново една от топ новините е свързана с SAAB. Аз съм тук от няколко месеца всъщност. Имам чувството, че почти всяка вечер има задължително по една новина, свързана с тази компания. В момента новината е, че все пак ще се намери начин тя да бъде спасена, въпреки че може би почти през ден се обявява фалита и тук.
Водещ: Както се пошегува в предварителния разговор SAAB фалира още преди ти да отидеш там.
Божидар Стефанов: Да. Има и друга интересна новина, свързана с гаф на техен политик. Мисля, че не само в България се случват такива неща. Става дума за Карл Билд, който е шведският представител в глобалния форум в /…/, който се провежда миналата седмица. Той постнал в twitter.com страница с post, гласящ, че няма търпение за гала вечерята, която ще бъде изключително обилна. Все пак гладът по света е много важна тема и който малко шокира медиите тук. Продължава сагата и с един друг техен политик Хокан /…/, който може би вече три месеца продължава с него нещо като мини скандал за това, че той е използвал пари от партията, за да си плати наема и честно казано до момента не си е подал оставката, но стана нещо като звезда в Швеция. Може би, защото е гост в популярни предавания.
Водещ:Сега ще продължим след малко с теб, Божидар. Нека сега да чуем от Боян Юруков какви са водещите новини за германските медии. Здравейте, Боян.
Боян Юруков: Здравейте. Като цяло Германия има три водещи новини. Едната от тях, която тече от доста време и вече по някаква причина всички медии я въртят, е за президента им Вулф, който имаше доста сериозни проблеми с властите по повод недекларирани заеми, които той е взимал. Този скандал експлодира преди доста време, но все още немските медии занимават хората с него. Втората тема е естествено Гърция. Голяма тема в Германия и най-вече всички мнения на абсолютно всички политици по темата, какво е мнението, какво трябва да се случи. Какво се очаква от Германия да спаси Гърция е доста голяма тема тук. И последната голяма тема е /…/ Въобще медиите скандират лозунга, че Германия трябва да спаси Европа и че Германия е водеща икономическа сила и в /…/, така че те възприемат едва ли не ролята и какво трябва да направим за всички останали. И като цяло това са основните теми. Темата за „Репортери без граници” не съм я видял почти никъде.
Водещ:Нека за темата „Репортери без граници” да продължим след малко. Сега да чуем и в Брюксел кои са водещите новини от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Водещите новини са стачката. Това е водещата новина. Очакваме и се подготвяме като България за пътища и сняг. Стачката спира като цяло функционирането на държавата за един ден и в момента обсъждаме, се обсъжда до колко е правдоподобно, дали сега е правилният момент или не. Топ 3- имаме проблеми също и с индексирането на заплатите. Значи икономическите новини за Белгия минават на второ място. Все па януари месец, нали знаете, нови заплати, нови закони, дали така трябва да бъде, дали да не трябва. А нали знаете, че осткоро имаме ново правителство. Т.е. всички промени, които бяха договорени в последствие на формиране на правителството, сега трябва да влязат в сила, така че има малки неща, които тревожат все още гражданите дали точно така е трябвало да бъде договорено или не. И това е може би трето място.
Водещ:Така. Това е в Брюксел класацията. Ами сега да се върнем на „Репортери без граници” и техния годишен доклад, който ни нареди на още по-долно място – на 80 място. Как немските медии погледнаха на този доклад? Очаквам да чуя от Боян Юруков.
Боян Юруков: Ами като цяло немските медии не го отразиха това. Аз разпитах дори мои колеги, с които често си говорим. По принцип от висока международна компания, но говорим за различни страни от Източна Европа и те също не го бяха чували. Като цяло това не е тема. Едно обяснение може да е, защото те не се притесняват, защото са нагоре в класацията и не се притесняват в тази област. Но друго обяснение е, че това, което аз смятам, че е по-вярно е, че по принцип немските медии и власти имат един много хубав начин за използване на различи видове статистика за определени цели. Като цяло много обичат да напасват числата. Пример за това е, че Германия няма преброяване и много хора смятат, че това е, защото не искат да знаят колко турци има в Германия. Така че наистина това нещо не се чу в Германия – „Репортери без граници” и някак си медиите не му обърнаха внимание.
Водещ:”Репортери без граница” са зад границите на Германия. Така да заключим. Да чуем в Швеция как стоят нещата. Божидар?
Божидар Стефанов: Ами в Швеция доста вяло беше отразен докладът. Мисля, че по-скоро със закачка погледнаха към него. Все пак Швеция остава сред първата 12-ка. Закачката беше, че Естония ги изпревари, което за тях е… Имат интересни отношения с тази страна. Но като цяло коментарите са доста вяли. Интересно е, че част от техните медии съобщиха, че в наши дни свободата на печата изглежда по по-особен начин, тъй като вече самата среда и самите хора го определят и за пример беше дадено движението, окупирало Уолстрийт, където всъщност самите протестиращи нападаха доста журналистите, опитващи се да го отразят. Това и тук се случи. Така че не мисля, че беше голяма новина.
Водещ:Благодаря на Божидар Стефанов от Швеция. Сега да чуем Германия от Боян Юруков как се коментират подобни… Какви са коментарите за „окупирай” в Германия?
Боян Юруков: Германия от край време има доста активна опозиция дигитална. Тук партията е доста силна. По подобен начин зелените също са много силни и такива протести, подобни на „окупирай”, в които се блокират някакви публични сгради или площади, които се използват като символика подобно на „окупирай Уолстрийт”, е доста често срещана. Така че по-скоро хората са свикнали с тези неща.
Водещ: А свикнали ли са хората да критикуват медиите си? Налага ли се в Германия да се напомня, че журналистите не са врагове? Те просто пренасят една новина, правят я известна.
Боян Юруков: Ами по-скоро тук са свикнали с това. Смисъл, че те не очакват, мисля, че поне от разговорите ми лични с немци, по-скоро са свикнали с идеята, че винаги имат едно наум, когато отидат при определена медия, като отидат при едни очакват едно нещо. Всяка новина се пречупва през призмата на това, което знаеш за тази медия и политически пристрастия има, кого поддържа. Така че те по-скоро са свикнали и за това толкова не ги нападат. Въпреки че преди това имаше много други протести – инциденти на анти/…/, които много критикуваха медиите за това, че заемат една много ясна позиция в защита на АЕЦ. Така че по-скоро хората са свикнали с това и не ги нападат, защото няма смисъл.
Водещ:Благодаря на Боян Юруков. И сега отиваме, за последно спираме в Брюксел, за да разберем в Белгия дали годишният доклад на „Репортери без граници” стана новина от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Последния доклад дойде не като изненада, а както винаги Белгия си заема едно доста стабилно място и сравнително в началото на класацията. Като цяло премина като част от новинарския бюлетин без изненади. Може би единствената изненада е, че нямаше коментар „а, ама защо нашите съседи от Холандия са толкова по-напред?” Това естествено в кръга на шегата. Но класацията показва доста реални проблеми в Европа, разликите.
Водещ:Някой осъмни ли се в достоверността?
Камелия Енчева:Да Ви кажа, методологията е поставена под въпрос само от хората, които са от дъното на класацията. Това винаги е било така и не е изненада, не е нищо ново. Когато сме първи , всичко е ок, методите са правилни. Когато сме последни обаче, това създава малко проблеми и чудене защо така и как попаднахме там. Но тук определено нямаше никакви въпроси към това как е изготвена класацията. Аз мисля, че критериите са доста ясни за всеки, който се интересува. Държавата е в доста добро положение откъм плурализъм. Медиите са свободни. Журналистите са и спокойни, че няма да бъдат пресирани, от която и да е власт или икономически интереси. Такива неща като цяло не са основният проблем тук.
Водещ: А кой е основният проблем на белгийските медии?
Камелия Енчева: Основният проблем е, че гражданското общество изисква много и трябва много информация, която да бъде представена на хората обективно. При всеки един по-необективен репортаж се появява особено голямо противодействие от всички хора в държавата. Така че трябва, колкото се може по-обективно да представят нещата и балансирано като цяло, без да обиждат определени групи. Съответно да дават различни перспективи на новините.
Водещ: Как изглежда това противодействие на гражданското общество? Малко ни е трудно да си го представим тук, в България.
Камелия Енчева: Ами на Вас Ви е трудно, но нашето гражданско общество стачкува вече 2 пъти, в рамките на един месец. Общо взето има и контролни органи, които следят. Най-лесното нещо е да напишеш оплакване до контролния орган, който следи медиите. И мога да Ви кажа, че процесът въобще не е сложен и получаваш отговор в рамките на няколко дни. Можеш да се оплачеш за обидно съобщение на медиите, за неясно съобщение в медиите. Такива неща са сведени до минимум усилия, така че хората да се чувстват спокойни и да изискват повече и повече.
Водещ: Как се развива една стачка в Белгия? Има ли веднага изчисления от страна на изпълнителната власт, че тази стачка вреди на икономиката, особено в период на криза?
Камелия Енчева: Такива изчисления изпълнителната власт със сигурност не прави, но има други организации, които го правят със сигурност. Има такава организация, която следи за интересите на предприятия и търговци. Съответно те си правят изчисленията и това е тяхно право. Но такива изчисления няма да дойдат от изпълнителната власт. Последната стачка вече наистина има малко критики към стачкуващите защо сега и защо не оставят малко място за диалог. Обаче хората имат какво да кажат, имат защо да протестират и мисля, че това няма да ги спре.
Водещ: Очевидно е интересно какви са водещите новини, защото днес „24 часа” публикува една рубрика „Топ 6 на най-четените и най-коментираните новини от вчера”. „Полярният студ” е най-четен, а най-коментиран е „Помилвах дилъри на дрога, защото закон намали наказанието”. Това е интервю с Ангел Марин. Добър ден сега на Алексения Димитрова от „24 часа”.
Алексения Димитрова: Добър ден.
Водещ:И на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Разбира се ние тук си прехвърляхме този вестник „24 часа” заради този „Топ 6”, но нека да направим едно сравнение между новините в три европейски, водещите новини в трите европейски държави, които чухме – от Швеция, Германия и Брюксел, и нашата. Доцент Спасов, в Швеция политиците и SAAB са водеща новини. Единият е бил гладен и е очаквал храната в /…/. Другият пък си платил наема с пари от партийната каса. В Германия пак политиците са водещата тема. Докато в Брюксел стачката, снегът и парите.
Орлин Спасов: Така е.
Водещ: У нас снегът.
Орлин Спасов: У нас снегът, новата президентша, скандалите и т.н. Излизат на преден план и веднага виждаме една много сериозна разлика в самата структура на медиите, защото когато слушах тези включвания от страни в Западна Европа, първото, което забелязах е, че водещите новини отразяват структурата на една качествена преса, защото тук имаме политика, имаме икономика – много важно. Както видяхме в това, което Боян Юруков ни каза, Германия – външна политика – Гърция и т.н. Това са ключови теми. Обикновено качествените медии са, в които доминират тези страни, откъдето чухме репортажи. Докато кодът на нашите нови последни заглавия, обикновено задава структурата на едно жълто отразяване на реалността, където природните феномени, сензацията и скандалите са водещи. Те за съжаление отразяват и търсенето на такъв тип информационна стока, което до голяма степен предопределя структурирането на пазара именно по този начин.
Водещ:Извън ефир говорихме, стана дума с Алексения за едно по-стари проучване на най-четените новини на „24 часа”. Да кажем нещо.
Алексения Димитрова:Ами да. На мен ми е направило впечатление, че винаги, когато в заглавието има думата секс или нещо свързано със секс, то веднага изскача, изстрелва се на най-върхово място. И понеже вероятно от гледна точка на мениджмънта в една медия е важно да има повече кликвания, вече започват да се слагат думи, заради които ще има повече кликвания и на заден план отиват такива сериозни, задълбочени разследвания, за които човек употребява месеци, да не кажа години и които в един моменти виждаш, че усилията изобщо не си заслужават, защото те не предизвикват интерес. И колкото и да се мъчиш да убедиш началниците, че това е нещо, което е важно, което е същностно, което е дълбано години наред, те викат „съжалявам, обаче…”
Водещ: Няма секс в заглавието.
Алексения Димитрова: Да. Вероятно водени от мисълта, че няма да предизвика такъв трафик, което е тъжно.
Водещ:Ами най-коментирани са вече интервюто, което цитирах с Ангел Марин за помилването на дилъри на дрога, „Бандитът публично” – анализ на Генка Маркова, „Една икономическа новина” – интервю с професор Иван Ангелов. Сега дословно ще цитирам най-коментирана новина номер 4 – „Съветник от ГЕРБ надупчи мъж с нож след скандал на пътя”. В подкрепа на казаното, как медиите биха могли някак елегантно да прескочат тази тенденция, доцент Спасов? Защото това е един затворен кръг, порочен.
Орлин Спасов: Ами трудно биха могли да я прескочат в България.
Алексения Димитрова: Да не кажем, че въобще не могат.
Орлин Спасов:Тъй като примерите, които дадохте, които са свързани с различни криминални събития, също са част от този жълт новост на представяне на реалността в медиите. Криминалният код е може би водещ мотив жълтата преса, като част от черната сензация, ако може така да се каже, която се експлоатира в жълто. Така че какво може да се направи – наистина трябва да се върви към подобряване на журналистика. За това много пъти сме говорили. Аз не съм съгласен с често срещащите се обобщения, че ето българските медии са изключително зле или че българската журналистика е много непрофесионална, защото просто това е едно твърде грубо представяне на реалността. Има и много добри медии, изключително качествени, добри журналисти, но за съжаление и тези медии, и тези журналисти са изтласкани някъде в периферията на публичността, в по-малки издания, не им се дават тези възможности, които този тип журналистика би трябвало да има в публичното пространство.
Водещ: За съжаление обаче и докладът на „Репортери без граници” не казва нищо хубаво за българската журналистика. Защо това се случва? Останете с нас. Ще продължим коментара след малко като към него включим и Антон Хекимян от БТВ. Не случайно от началото направихме едно сравнение между водещите новини в три европейски държави и българската. И всичкото това, за да си дадем сметка защо сме на 80-то място в годишния доклад на „Репортери без граници”. Добър ден казвам сега и на Антон Хекимян.
Антон Хекимян : Добър ден, Ирен.
Водещ: Понеже ти се наложи да пътуваш, сега нека да злоупотребя с твоя репортерски поглед. Редно ли е студът и снегът да са водеща новина?
Антон Хекимян : Донякъде може да се каже, че е редно, тъй като хората се вълнуват. От гледна точка на това, че пътуват, имат ангажименти или че се тревожат за близките си. Но моето лично мнение е, че снегът не може да ни бъде водеща новина от гледна точка на това, че просто е зима. Ако беше лято, да.
Водещ: През лятото да завали – да.
Антон Хекимян :Но има и едно „но”. Има едно „но” от гледна точка на това дали държавата може да се справи с един сняг, пък бил той дори 20см. И когато има трудности, когато има невъзможност, тогава е редно да бъде новина.
Водещ: Да. Твоята класация, седмична класация за водещите новини в България.
Антон Хекимян : Занимава се със снега и с така нареченото полицейско насилие преди всичко, Мировяне също беше част от темата за изминалата седмица. Не успях да слушам това, което сте говорили преди това в студиото, но може би да ги подредим така. Все пак донякъде скандалните злополучни реакции в МВР и снегът. Защо да не е в тази последователност?
Водещ:Е, да. Защо да не е? Това обяснява ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граница” според теб? Новината, която подреди на първо място разбира се.
Антон Хекимян : Всичко донякъде, аз си мислех много по тази тема, от известно време ми прилича на един екшън, американски, но от тези – малко по-небюджетните продукции и то от гледна точка на това, че ние гледаме някакви полицейски акции, които много наподобяват филм, но във филмите това, което се случва там, освен че е художествена измислица, там има някакви виновни хора, някакви хора, които са вредни за обществото, но е доказано, че те са агресивни.
Водещ: Но в крайна сметка те получават санкция. Във филмите поне де.
Антон Хекимян :Да, но там виждаме и едни полицаи, които казват „Имате право на” това, това, това и това. Ако човекът по някакъв начин не буйства, най-малкото, което е. Докато при нас влизаме с кубинките и не че искаме да очерним полицията по някакъв начин, защото пък нашата работа е да отразяваме полицията, но пък тези събития могат да бъдат изкривени или пък манипулирани без това да звучи в лош аспект на думата. Могат да бъдат манипулирани и общественото мнение, но не искам да очерня полицията и обществените професии, каквито са например полицаи или лекари. Но пък трябва да разберем, е нещата може би трябва да се случат по някакви критерии. Всички ние да знаем какво е това полицейско насилие, какви са нашите права и дали това, което се случва с нас, арестувайки ни например, или сме се провинили и ни арестуват, дали е правилно или не.
Водещ: Ами според една европейска класация сме на поредната опашка по отношение на спазване на човешките права в Европа. Това е днес водеща тема за вестник „Сега”. Нека чуем сега Алексения. Всичките тези примери обясняват ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граници”?
Алексения Димитрова: Според мен не.
Водещ: Какво го обяснява?
Алексения Димитрова: Първо трябва да сме наясно, че тази класация се прави от българи. Вероятно сътрудници в тази класация са били група индивидуални българи или НПО, неправителствени организации, които по някакъв начин са дали оценки за това какво се случва в България. Според мен едно от нещата, които може би са били водещи в техните оценки, са били продължаващите проблеми със собствеността на медиите в България. В това число тя още не е прозрачна.
Водещ: Отношението към репортерите. Това е натежало доста тази година. Отношението към Миролюба Бенатова, което отразяваше на живот случващото се в Катуница.
Алексения Димитрова: Значи отношението към Миролюба не беше институционално, така че това не може да показва липсата на свобода на словото, на изразяването. Отношението към Миролюба беше от хората във форумите, но не от институциите. Така че на мен би ми се искало, аз съм си отделила едно четиво за уикенда, за да видя какво е надделяло, защото аз под липса на свобода разбирам институциите да пречат, а не разбирам общото отношение на публиката към медиите.
Водещ: Доцент Спасов? 80-то место как да си обясним?
Орлин Спасов: Според мен трябва да тълкуваме това развитите именно като развитие, защото виждаме, че през последните няколко години има една тенденция България да се оказва все по-назад в тази класация, която впрочем е много престижна. И аз се опасявам, че…
Водещ: За някои е престижна, за нас не е.
Орлин Спасов: Да, но имам в предвид авторитетна в оценките си, макар че аз очаквам да се появят в България опити да бъдат омаловажени тези резултати, но аз не мисля, че те могат да бъдат омаловажени независимо от това какво се казва, защото самият начин на правене, на извеждане на тази оценка е много сериозен. Той се опира на различни критерии и наистина тук участват български граждани, както каза и Алексения, но това са все пак не обикновени граждани, а това са професионалисти, които работят именно в медиите най-вече. Не толкова хора от неправителствения сектор и които от своята гарантирана анонимност изказват своето мнение.
Водещ: Между другото в предишния брой завършихме с едно включване по телефона с Веселина Томова, която е собственичка на един сайт. Тя е колежка. Бяха я заплашвали от полицията, че ще я заведат с белезници, за да даде показания като свидетел по един скандал, който е чисто политически, даже имаше и политическа санкция. Общо взето се чухме, след като тя дойде в София. Питали са я от къде знае определени факти за един политик, който разбира се получи политическа санкция за тези неща. Нека сега да попитам и Антон Хекимян. Антоне, липсата на отговор от институциите може ли да го причислим като натиск, защото в крайна сметка дори и хората да искат ние да разработим една тема, ако липсва отговор от институциите и желание такъв отговор да има, какво се случва с темата?
Антон Хекимян : Ами темата донякъде става ялова или безплодна, но не съвсем, защото аз като репортер доста често се сблъсквам именно с това, че отговор от институциите няма или той се появява прекалено късно. Знаете, че за нас и медиите, които следим, актуалните неща – трябва да изкараме събитията възможно най-бързо и всеки се стреми да бъде първи разбира се. Мога да кажа, че полицията като цяло се стреми да бъде най-коректна, но и най-често получаваме отказ от страна на полицията за какъвто и да е коментар. И това може би е правилно донякъде, защото след това спекулациите биха били прекалено големи или обвиненията към институцията, че всъщност е дала грешна информация или невярна. Но не знам колко може да се сметне това като спекула. Много зависи от темата, Ирен.
Водещ:Зависи, разбира се.
Антон Хекимян :И ако темата е корупция или трябва да се вземе отношение по този въпрос, мисля че отново е натиск, със сигурност е натиск и целта е да мине това известно време – дали 3 или 5 дни, след което всичко ще бъде забравено.
Водещ: Как ще коментираш липсата на достоверност в една новина, която направи новината новина? Разбира се, сещаш се. Става дума за профила на президентшата, на първата дама.
Антон Хекимян : За профила?
Водещ:На първата дама и нейната протоколна липса.
Антон Хекимян :За липсата на новина тогава.
Водещ: Тогава това новина ли е или е липса на новина? Как да го класифицираме?
Антон Хекимян :Това е едно любопитно събитие, което за мен се превърна в по-голямата новина дори от стъпването в длъжност на новият президент на България Росен Плевнелиев. По-скоро залагаме на скандалното. Не смятам, че това е новината на деня или пък трябва да вълнува толкова много хора, но нали знаете, че понякога центърът на тежестта се измества именно в медиите.
Водещ: Благодаря на Антон Хекимян. Нека сега, доцент Спасов, да опитаме да направим един анализ за приликите и разликите между класацията на „Репортери без граници” и годишния доклад, който предстои идващата седмица да представите от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Първо има една голяма разлика в самия начин, по който се стига до… Ние следим съдържанието на медиите, докато „Репортери без граници” се занимават с анализ на цялостната медийна среда и неслучайно в този много критичен за България доклад се поставя акцент върху това, че у нас журналисти продължават систематично да бъдат заплашвани или дори умишлено нападани. Знаете, че имаше няколко атентата, свързани с редакции, с имена на отделни журналисти.
Водещ:Между другото гръмналата кола на Сашо Диков е един от аргументите на „Репортери без граници”.
Орлин Спасов: Именно, това имам в предвид. И там се прави анализът, че журналистите продължават да бъдат особено заплашени именно в ситуация, в която се занимават с проблеми, свързани с корупцията и с организираната престъпност. Един от другите мотиви, които свличат България толкова надолу в класацията, е свързан с упадъка на медийния плурализъм, намаляване на медийния плурализъм, което е един много сериозен феномен за медиите в България. Доста единогласни са. Няма голямо разнообразие в мненията, които се изразяват на българската медийна сцена. И въобще този доклад рефлектира едно цялостно тягостно отношение в журналистическата гилдия, ако мога така да кажа за нейните условия на работа, защото има индикации и за засилваща се цензура, което пък е ефект от различните форми на натиск върху редакциите, които далеч невинаги са пряко политически, но така или иначе ги има, осъществявани под някакви форми. И стигаме до този парадокс – една страна като Унгария, която е толкова критикувана заради опитите на Виктор Орбан да наложи контрол правителствен върху медии.
Водещ:Че той направо си го наложи.
Орлин Спасов:Да, макар и да пропада надолу в класациите, все пак е на 40-то място поставена. Докато вижте…
Алексения Димитрова: Това беше един от фактите, които мен много ме изненада, защото това, което се случва в Унгария, е несравнимо с това, което се случва у нас.
Орлин Спасов: Аз не съм чак толкова сигурен дали е несравнимо, защото и това трябва да бъде обект на много сериозен анализ. Аз обратно на Вас мисля, че е сравнимо, но просто тук формите на натиск вървят по други линии. Ако в Унгария в известни линии това става по-цивилизовано през едни официални органи, през регулация, през законодателство и т.н. се прави, т.е. повече или по-малко открито, което пък дава възможност и тези опити да бъдат критикувани, то в България ние изглежда побългаряваме нещата и успяваме да постигнем същите и може би по-лоши резултати без да използваме същите официални механизми. Примерно този контрол на медиите, ограничаването до известна степен на плурализма и на свободата на действие на журналистите, не върви през медийното законодателство или през някакъв друг вид законодателство. Тук има други неофициални задколисни канали, през които тези механизми влизат в употреба и „Репортери без граници” установяват именно промените в тази среда. Такива, каквито ги виждат самите журналисти.
Водещ: За мен беше много интересно това, че в Брюксел има граждански натиск върху медиите да бъдат обективни. Ние у нас, Алексения, имаме само Етична комисия. Има ли граждани, които се обръщат към Етичната комисия в името на обективността, не защото са сърдити на дадена публикация?
Алексения Димитрова: Значи аз бях член на Етичната комисия два мандата – от самото и създаване от 2005 до 2009. И тогава беше много плах опитът на хората да се свързват с нас. Сега не знам какво е положението, защото след тези два мандата членовете вече са други. Не мога да преценя и дали гражданското общество се е активирало, но тогава наистина бяха плахи и доста персонални, защото според правилника на Етичната комисия могат да бъдат сезирани лично засегнати лица, а не просто от хора, които са говорители на гражданското общество или се чувстват такива.
Водещ: Дали е по-добре да търсим реформа в тази посока?
Алексения Димитрова: Ами не знам дали не сме закъснели. Малко ме притеснява, че сме закъснели. Мисля, че хората, медиите всъщност са функция на това, което се случва с цялото общество. Както е примерно липсата на активност по време на избори. Мисля, че гражданското общество вече дълбоко заспива, ако не е и заспало. Мисля, че в тези 15-20 години хората видяха, че грубо казано няма полза от това да са активни. Аз заради това поставям под съмнение класации като тази, за която Вие споменахте, макар че това е в моя вестник „24 часа”, защото има едни дежурни коментатори, които влизат главно, за да хулят и да плюят. Позитивни коментари и не само в нашия форум. Има във всички форуми.
Водещ: Ти подозираш платените от политици блогъри.
Алексения Димитрова:А не, не говоря за политици. Просто хора, които непрекъснато трябва да бълват някакъв негативизъм и по този начин да симулират и да играят ролята на гражданско общество, а според мен това разрушаване и принципно рушене не създава гражданско общество. Според мен в коментарите включително липсва съзидателното, защото какво е гражданското общество освен съзидание, а не рушене?
Водещ: Намиране на решение.
Алексения Димитрова: Намиране на изход. Докато в тези форуми масово хората непрекъснато плюят, рушат и никога не утвърждават нищо или рядко утвърждават нещо. И за това мисля, че преди години имаше едно такова проучване. Ако бъркам точно как е формулирано, нека Орлин да ме поправи, но мисля, че има проучване, че на хората вече им е до тук от негативни новини, от криминални новини, от новини, които им съсипват деня. Не че те не са важни, обаче според мен това изкривява погледа.
Водещ: Доцент Спасов, къде ни е лупата на Артър Конан Дойл, за да намерим добрите новини?
Орлин Спасов: Ами някои медии се опитват вече да ги лансират, даже да ги маркират със специални знаци, удивителни и т.н. в Интернет, което е комично и крайно. Бих искал малко да се върна към този въпрос за регулацията, саморегулацията, защото в крайна сметка от там ние можем да видим дали въобще българските медии ще се развият в посока на качество. И струва ми се, че един от големите проблеми е свързан именно със саморегулацията на медиите, която практически бих използвал един израз „е мъртва” през последните години. Тя е парализиране, не работи добре и това се дължи на няколко причини. Но една от най-важните е може би, че една много голяма група от българските медии изобщо в крайна сметка не се присъедини към подписването на този Етичен кодекс.
Водещ: И ако преди бяха малцинство, сега са мнозинство тези не присъединилите се.
Орлин Спасов:И сега не присъединилите се даже започнаха последните години да дават сигнали,че искат да направят нов паралелен Етичен кодекс, към който да бъдат поканени и другите да се присъединят, което е поредната схизма в България да има два синода, два етични кодекса и т.н. Това е пълен абсурд.
Водещ: Не може.
Орлин Спасов: И за това фондация „Медийна демокрация” има една идея в рамките на тази година да инициираме една дискусия, която да бъде свързана с проблема за съживяването на саморегулацията на българските медии. Ако трябва този Етичен кодекс да се пренапише, да се осъвремени по някакъв начин, но бихме искали да поканим и тези, които не са се присъединили към него да дойдат, да участват в тази дискусия, да седнат на една маса с тези, които са го подписали и в крайна сметка да се изясни какъв е проблемът. Защото не може войните между медиите, между собствениците, на които ставаме свидетели напоследък, особено след като се оттеглиха някои големи инвеститори – чуждестранни и в областта на печатните медии, не можем да допуснем тези между медийни войни да станат на цената на многобройни нарушения на етичните правила и норми.
Водещ: Ако трябва да се сложи заглавие на годишния доклад „Опитите на собствениците да наложат схизма в българските медии” дали ще е подходящо?
Орлин Спасов:Ами, да. Войни в медиите, може би.
Водещ:Войни в медиите.
Алексения Димитрова: Което за голямо съжаление ни връща с 15 години назад, когато действително пак имаше и войни тогава. И аз много се радвах, когато преди 5 години тези войни приключиха и колкото и да се състезаваме помежду си за тиражи, за читатели и т.н. имаше привидно сядане около масата. Между другото аз мисля, че това за пореден път доказва, че българинът е особен род човек. Примерно скоро четох, а не знам дали това е вярно, че в Персия намерили някаква колона, на която пишело „прото българите са хора, които носят високи шапки и оплюват всеки, който знае и може повече от тях.” Ако това е истина, а не е легенда, това показва, че ние имаме някаква страшна карма, страшно негативна карма, заложена в много векове назад, защото това, което винаги ме е впечатлявало в колегите на запад, е за това, че те могат да работят в екипи и големите, животактуващите моменти в развитието на едно общество, те се обединяват и ги изкарват заедно въпреки конкуренцията, която имат. Докато тук, в България, всеки си копае в собствената нива, гледа си собствената или кариера, или интерес и за това медиите, когато са разединени, те не могат да са единни срещу общия враг или срещу общите проблеми, които съществуват. И заради това нямаме силна, за съжаление, журналистика. Разделението няма да ни доведе до никъде и аз се учудвам, че големи, мъдри мъже и жени не го разбират това и продължават да воюват по един детски начин.
Водещ: Доцент Спасов, дали в тази дискусия ще поканите повече журналисти или повече собственици, или ще гледате да са на приоритетен принцип?
Орлин Спасов:Ами бихме искали да има баланс, разбира се, защото и от едната група, и от другата зависи много. Така че най-вероятно ще намерим този баланс, ще поканим и собственици, и журналисти, за да анализираме какво се случва. Защото виждате – ВАЦ се изтегли от България, въобще и от Балканите. По-лошото е, че се изтеглиха в последните няколко години и някои много важни радио станции. Знаете, през тази година „Дойче веле” вече не излъчва в българския ефир. Така че цялото това присъствие и в радио ефир, и на страниците на пресата играеше една много важна балансираща роля, една нормативизираща роля в известна степен.
Водещ:Може би тук е редно да кажем, че в крайна сметка сега обществените медии са тези, които би трябвало да връщат този баланс.
Орлин Спасов: Ами, точно така.
Водещ:Защото така може да бъде променена средата до някъде. Не може да има във всяко заглавия секс. Съгласете се. Някак не е много прилично.
Орлин Спасов:Така е и аз мисля, че трябва да бъде подкрепяна политиката на обществените медии повече, отколкото това се прави в момента. Защото виждаме как през последните години най-вече с бюджетни средства, но и с някои други инструменти, обществените медии до голяма степен бяха поставени в трудни условия на съществуване и това неминуемо се отразява и на плурализма, но ако трябва да говорим за една обективност на представянето на политиката, струва ми се, че тъкмо обществените медии, поне за сега, продължават да бъдат лидери и ако трябва да дам примери за качествена медийна среда, все още тъкмо БНР и БНТ често са най-добрите примери. Така че тук имаме нужда от една политика, която да развива тези медии по-нататък.
Водещ:Между другото натискът при такива разследвания, които застрашават по един или друг начин политиците от страна на институциите, е много силен. Аз ще припомня предишни опити на Надя Обретенова да докаже на предишните избори как се подменят протоколи и сегашното разследване, за което получи награда Росен Цветков в конкурса „Смели репортери.” 60-те лева, по-известно като „60-те лева”, да дадеш гласа си под наем. Но в единия и в другия случай е имало натиск. Разбира се този натиск и е някак лесно да се назове, но има натиск, който няма как да се назове. С него как да се решават въпросите, доцент Спасов?
Орлин Спасов: Ами…
Водещ:Невидимата ръка не на пазара, а на политиците върху медиите как да стане по-видима поне?
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че в България имаме нужда да извървим пътя в посока на гарантиране и защита в по-голяма степен на свободата на работа на журналистите.
Водещ:Как си го представяте това да се случи?
Орлин Спасов:Ами това може да стане първо по линия на саморегулацията, за която говорихме, тъй като тогава, когато самата среда наблюдава себе си и налага добри практики, това е в полза и на самите журналисти, и разширява пространството.
Водещ: Да, ама чухте Алексения какво Ви каза – колкото и да настояваш, че едно репортерско разследване е много важно, ако няма секс в заглавието, какво правим?
Орлин Спасов:Е, разбира се. Не трябва. Вижте сега, така излиза, че трябва да се отчаем и да не правим нищо, защото хората искат това, медиите предлагат именно това, което публиката иска и т.н.
Водещ:Казахте, че ще предизвикате такава дискусия, за това на мен ми е интересно каква ще е тезата, която ще предложите.
Орлин Спасов:Да. Пак Ви казвам – смятам, че саморегулацията е един от пътищата. Другата възможност да се подобри състоянието на българската журналистика и качеството на българските медии като цяло, вероятно може да бъде търсена в някои прецизации в самата регулация. Не на саморегулацията, а регулацията, защото видяхме, сега особено по време на тези избори, че има много сериозни дефицити в българското законодателство, които дават възможност за лоши медийни практики. Само един пример ще дам. Това беше…
Водещ:Заявлението на ЦИК медиите да замълчат и да козируват един час.
Орлин Спасов:Не. Това беше начинът, по който беше използвана политическата реклама в хода на кампанията, защото всъщност се оказа, че няма специализирана законова регламентация за това първо, ако щете, какво изобщо е политическа реклама, как трябва да разбираме това понятие. Тя е регламентирана само в рамките на търговската практика.
Водещ:Мислите ли, че трябва да има нов Медиен закон за електронните медии в рамките на това управление и мислите ли, че в рамките на това управление може въобще да се продума за закон на печата?
Орлин Спасов: Ами мисля, че би могло да се започне такава дискусия. Струва ми се, че тя ще бъде интересна.
Водещ: И безкрайна.
Орлин Спасов: Сега, за самостоятелен закон на печата, мисля, че няма нужда изобщо да се говори. Но би могло, това впрочем беше и една идея на председателя на СЕМ Георги Лозанов, да се стартира една дискусия за един закон за медиите, който да има малко по-широк обхват и който да регулира и някои отношения на пазара на медиите.
Водещ: Алексения, това дали ти се вижда като реално решение на въпроса? Какво ще стане с твоето разследване? Ще изпревари ли някоя секс информация?
Алексения Димитрова: Не, няма, защото публиката е настроена по определен начин. Публиката вече иска да приема по-леките новини. Не иска да се задълбочава. Според мен това е големият проблем.
Водещ:И изходът, доцент Спасов?
Орлин Спасов:Аз смятам, че има какво да се направи и по отношение на публиката. Може да се развие от това, което се нарича медийна грамотност на Запад, да се преподава малко материя, свързана с медиите още от училищата и т.н. Но това ще бъде един бавен, труден процес. Не може ние да чакаме публиката и не трябва и да я подценяваме много. Публиката много бързо се преориентира, ако медиите започнат да правят нещо важно. Мисля, че е много по-лесно от страната на медиите да започне реформата и да не се оправдаваме ето, ама тя публиката иска това…
Водещ:Проблемът е, че медиите не са нещо единно. Медиите са собственици и журналисти.
Алексения Димитрова: Това, което ме впечатлява по света са два проблема. От една страна колегите работят и действат единно, и са доста обединени, когато става въпрос за общ враг. От друга страна забелязваме в последните две години или три, че медиите и там са принудени да следват дневния ред на редовия гражданин. Какво друго е така нареченият “crowd sourcing”? Изключително модерно, да не кажа в западните, но в развитите медии. “Crowd sourcing”, който буквално означава информации, идващи от тълпата, т.е. хората, които дават новините стават репортери – станете репортери и т.н. Те какво пращат? Те обикновено не пращат новини за големи безобразия в собствените си общини, те пращат снимки на времето, снимки на безобразия на някой дребен местен чиновник и нищо повече.
Водещ:Нека накрая да кажем. Ако ти трябва да класираш като журналист, който е активен и работещ, ако трябва да ни класираш вместо „Репортери без граници”, на кое място ще ни сложиш?
Алексения Димитрова: Трудно ми е да преценя, защото аз пак ти казах, аз искам да видя и съм си го отделила да видя доклада, сега, през уикенда, за да видя критериите, по които сме класирани там, защото не съм запозната с методологията.
Водещ:Аз говоря за усещанията. Усета ти – преди 80-то или след 80-то място?
Алексения Димитрова:Ами със сигурност преди 80-то.
Водещ: Доцент Спасов?
Орлин Спасов: Аз не бих тръгнал да оспорвам това място. Мисля, че то е доста точно.
Водещ:И непрестижно.
Орлин Спасов:И непрестижно и за мен важният въпрос е да се запитаме защо тази тенденция продължава, да се сриваме надолу в класациите и какво може да се направи, за да възстановим позициите си.
Водещ:Ами може би това трябва да бъде част от дискусията, която смятате да предизвикате. За кога я предвиждате?
Орлин Спасов: Ами първо ще направим една дискусия през март месец около политическата реклама. Дали може нещо да се подобри, за да има по-ясни регламенти. И след това…
Водещ: Датата на представяне на годишния Ви доклад избрана ли е вече? Другата седмица.
Орлин Спасов: В началото на февруари. Все още не мога да кажа съвсем конкретно, но…
Водещ: Те възможностите са две – или първи, или втори.
Орлин Спасов:Да. Точно така. Но друга наша инициатива, която ние ще развием в сътрудничество с Френски културен институт и френското културно аташе, с негова помощ в България – ще бъде една съвместна инициатива между тях и нашата фондация, посветена на 3 май, който е международен ден на свободата на печата.
Водещ:Защото все повече експерти казват, че от свободата на печата, от оцеляването на вестниците зависи свободата на словото изобщо по света. Благодаря Ви. Разбира се, че времето не ни стигна. Това е един разговор, който няма как да не бъде продължен в „Клубът на журналистите”. Обещавам Ви в следващото издание и репортаж от Етичните комисии, за да проверим там дали гражданското общество се интересува и има желание да предяви някакви претенции към работата на журналистите. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Бахариева, Цвети Николова и от мен – Ирен Филева.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.09.2011

Водещ: След кого да вървят журналистите? Все по-често се налага да си задаваме този въпрос, където и да се намираме в Европа. Сигурно помните, във Великобритания се обсъжда отново възможността за блокиране на сайтове като мярка за борба с пиратството. Дали само това е причината обаче? В Германия сериозно се коментира вредата от копчето Харесвам, по-ясно като Лайк във Facebook, защото по този начин изтичат лични данни, а това определено противоречи, според немските експерти на общоевропейските правила. До колко нагласите се определят от старите медии, до колкото от т.нар. нови? Кой кого преписва, кой кого цитира, защото виртуалния свят на т.нар. нови медии би трябвало да се управлява от същия, с който се съобразяват и традиционните. Дали обаче това е така? дали т.нар. нови медии са един общ свят, дали традиционните са също един нов свят? Може ли да има припокриване в позициите? Има ли нова страст към позитивните новини в медиите – нови и стари? имат ли те и политически подтекст. Какви са медийните нагласи преди изборите? Превръщат ли се новините в предизборна хроника?
Темата ще коментираме с Николета Даскалова и Християна Христова от фондация Медийна демокрация и издателя на първия самиздат у нас Рашел Леви. По телефона ще открием и Боян Юруков, известния блогър.

От кого се определят нагласите на хората, превръщат ли се новините в предизборна хроника и дали блогърите са на път да заменят някогашния самиздат. Много ми е приятно да кажа добър ден в студиото на издателя на първия самиздат г-жа Рашел Леви. Здравейте.
Рашел Леви: Здравейте, и на нашите слушатели също. Това, което искам да уточня обаче веднага е, че всъщност съм съиздател, въпреки че няколко пъти така ме представят. Автор на тази поезия, която тогава си позволихме в онези мрачни години да издадем е моят съпруг, поета дисидент Божидар Славов и всъщност той има най-голяма заслуга за това, което се случи в онова време. Тука бързам да уточня, че самиздатът има една изключителна история в Русия, в Полша, но за съжаление в България можем да уточним или да го обхванем само с това единствено явление, за съжаление.
Водещ: 1987 г.
Рашел Леви: 1987г. Като казвам, че това явление беше от-до. То беше цялостно. Знам за случаи преди 1987 на спирани вестничета студентски, та малко по-дребни и частични факти. Но при нас нещата се случиха от началото до край. И другото, което искам да кажа – ние тогава в тези години бяхме underground Или бяха аутсайдери и двамата със съпруга ми. Той чисто наследствено като син на един от най-големите анархисти, но не последовател на анархизма, човек, който или иначе живееше извън закона, имаше изключителна биография. Такава биография имат малко хора в България и за съжаление тези хора, които имат такава биография на истински дисиденти. Това е концлагер комунистически, 6 месеца, след което психиатрична клиника. Изобщо това,което е класическата биография на дисидента. Тези хора са забулени. Тези хора нямаха в последните 20 и няколко години почти никаква изява. Друг е въпроса, че разбира се всички интелигентни хора в България знаят за това. друг е въпроса, че то се знае, но то не се изявява. И бързам да кажа, че 1987, когато ние издадохме тази … две издания направихме, понесохме всички последствия. Влошеното здраве на съпруга ми не позволи излизане от страната, за което ни предупредиха изрично – трябва да напуснем страната. Това беше лятото на 1988, имаше ешалони тогава за Австрия. Само неговото влошено здраве не допусна това да се случи и останахме. Но по-нататък, ето преди 4 години направих пак самиздат на същия този самиздат. Абсолютно никаква подкрепа от Никъде, самофинансиране. Така че нещата до известна степен се повтарят. Сега, това е изключително сложен въпрос, много комплициран. Мога да кажа, че хора, които във времето, 1987-88 аз предлагах на литератори, завършвайки тогава и българска филология, и на мои колеги и на мои преподаватели книгата и хора, които тогава не си взеха Или това ми изявиха своите страхове, след това пък станаха големи специалисти по самиздата. Това го казвам неслучайно, не искам да цитирам имена, защото съм омерзена и огорчена, но в България се случват тези неща. Пак има една забуленост на историята по отношение на словото и то изключително голяма забуленост.
Водещ: Като казвате забуленост какво имате предвид? Това, което говорихме преди да започне предаването?
Рашел Леви: Много хора плакаха на 10-ти за това, че няма литература в чекмеджето. Че в чекмеджето не е имало никаква литература. А всъщност едно явление на ъндърграунда, на една литература, която всъщност тя е лицензирана от доста големи специалисти, всъщност тя и до сега по никакъв начин не е осветлена. Моите усилия, това което аз правя до известна степен и сега тука понеже стана дума за социалните мрежи – социалната мрежа за мен се оказа оня факт от няколко години, която ми даде възможност до известна степен да осветля сама тази поезия. Това е, което искам да кажа. Иначе по принцип искам да спомена заглавието и нещо друго си мислех да кажа – заглавието на стихосбирките се кажи – живот ако ти народ (?). и нещо друго ми се иска да споделя. Езика, нашия език тогава не беше агресивния език. Интересно е после, че хора, които по някакъв начин дори никога не са изявявали протеста си, в по-късни години, в годините на прехода добиха този агресивен език, който не беше нашия. При нас нещата и протеста беше всъщност в мисълта, не толкова в агресията на езика. Това е едно нещо, което искам да спомена. За това ако видите стихосбирките ще видите, че всъщност те не са агресивни. В тях нямаше някакъв език на изключителния протест или на вулгарността – нещо, което се случваше после в говоренето на определени …
Водещ: По-скоро търсене на смисъла.
Рашел Леви: Търсене на смисъл, обръщане на смисъла. И това просто само един момент искам още да припомня – 1987, когато излезе, просто продавах на различни места из София стихосбирките и така в някакъв момент ми хрумна да тръгна към площад Славейков. Отидох на площад Славейков, това младите хора не си спомнят. Пл. Славейков беше толкова пуст и толкова тих, както по принцип площадите през онея 80-те години тогава. Толкова пуст и толкова тих и тогава в моето съзнание се роди като порив просто да застана там до онази известна, по-възрастните хора помнят будка за вестници, в която продаваха Работническо дело само. И ми се струва, че това беше първата промяна на този площад. Промяна въобще на визията. Защото какво се случваше – идваха хората при мен, давах им стихосбирката и започвахме да говорим за всичко, което може би трябва да се случи. За цялото ни усещане за едно преобръщане във времето. И всъщност бяха своеобразните първи митинги за демокрация. Не искам да кажа нищо повече от това или някаква нескромност да изпадна, просто наистина това се случваше като преобръщане. И се радвам за това, че участвах в този момент.
Водещ: Един бърз преход, ако направим сега, и минем през опашките за вестници, които по-късно се появиха. Разбира се и разговорите около тези опашки за вестници, минем съвсем пък на бърз ход и стигнем до днес, когато всички експерти твърдят, че жълтото начало е основното начало. Та тежестта на самиздата днес и изобщо самиздата можем ли да погледнем на него като на медия? Добър ден на Николета Даскалова от фондация Медийна демокрация.
Николета Даскалова: Добър ден.
Водещ: Това, което някога е правил самиздата, ето на площад Славейков, будел е желание за разговор, днешните медии правят ли го? И в по-голямата си част жълтите, разбира се.
Николета Даскалова: Днешните медии желание за разговор – това е идеалния вариант – да събуждат това желание за разговор. За съжаление от нашите няколко годишни вече наблюдения това, което постоянно вече самите ние сме уморени да го регистрираме, че поне традиционните медии, традиционните информационни потоци не будят такова желание за разговор. Те по-скоро показват и забавляват. Те развличат. Казахте езика на агресията го нямаше преди, сега го има, процъфтява, той е атрактивен, той е по-секси. Някак си нещата са по-първични от преди, от тази ситуация, която ми описвате вие, която по-фино са се случвали нещата.
Водещ: И това е разликата. Какви са нагласите, добър ден и на Християна Христова, която е политолог, до колко медиите биха могли да променят нагласите и да подтикват към разговор, към размисъл?
Християна Христова: Ами аз исках да направя най-напред една забележка към досегашния разговор за самиздат – по съветско време има и т.нар. (?), който се увтърждава като една алтернативна публичност срещу една репресивна система. Не знам до колко сега може да се говори за самиздат, тъй като това би било една много тежка критика към сегашната система, защото самиздат предполага наличието на репресивна система, срещу която застава и самиздат. Дали медиите могат да провокират или да предлагат теми за разговор – това е и тяхната задача, тяхната основна функция. Наистина има голямо изместване към жълтото. Политическото остава по-скоро приоритет на качествените медии, но все още го има.
Водещ: Да, но това си е истински самиздат, което държим в …
Християна Христова: Това е от 1987г, когато имаме и предпоставките за това. а сега все пак ние сме и в ЕС и не би трябвало да се говори за самиздат в една страна, която поне на теория отговаря на европейските стандарти. Има изследвания на международни медийни организации, например на International research and exchange board, който показва, че точно в страни с репресивни режими, в арабски страни, точно там самиздата под формата на нови медии се утвърждава. Докато в страни, в които формално има демокрация би трябвало да има…
Водещ: Какъв термин да потърсим? Защото като че ли това го има. Ето, ние държим препечатката, как да я наречем днес?
Християна Христова: За тогавашните условия това си е самиздат, да.
Водещ: А днес какво е?
Християна Христова: Днес може би някакво търсене на някаква алтернативна публичност, тъй като …
Водещ: Нямаме термин явно.
Николета Даскалова: Не знам дали е необходимо да има самиздат при положение, че .. не знам, може би може да разглеждаме всеки един блог като самиздат. Така че …
Християна Христова: Ако срещнем самиздат в смисъл на самоиздателство, а не в политически контекст – да, може да се нарече самиздат. Но не би трябвало …
Водещ: Но пък нямат ли тези т.нар. самиздати, докато намерим термин така може да ги наричаме, те нямат ли политически подтекст? Това деление не е ли малко формално? Не трябва ли по някакъв Начин да намерим отликите? Защото явлението го има, ето ние държим в ръцете си…
Християна Христова: Имат естествено и политически контекст, много се говори в медийната среда за различен натиск върху медиите, така че и това е възможност за много хора да изразят мнения, които не могат, защото в официалните медии…
Водещ: Как гледате на новинарските емисии, г-жо Леви? Превръщат ли се те в предизборни хроники напоследък?
Рашел Леви: Да, това е ясно за абсолютно всеки човек. Аз съм човек, който в момента е далеч от политиката, въпреки че преди толкова години някак си е бил вътре. Аз в мометна съм уморена като всеки български гражданин. Така е, безспорно е така, превръщат се. Но така или иначе каза тук г-жа Христова, че има алтернативност. И това е важното. Всеки един от нас би могъл да намери своята алтернативност и всъщност това е свободата. Това е свободата, която я нямахме преди години. Това е свободата, която все пак постигнахме. Така че тя е налице и в никакъв случай … за мен по принцип изключително много се дразня от тази съпоставка непрекъснато да се намери и някой в момента да бъде герой ситуиран така, както е бил в миналото. Съвсем други са нещата. Възможно е човек да рискува заради словото, но в никакъв случай не може да се съпоставят ситуациите от миналото със ситуацияа сега. Напротив, живеем в един информационен век. И живеем сред все по-информирано поколение с много висока степен на информираност. Това са предизвикателства, винаги като че ли словото е изпреварващо. Голямото слово е изпреварващо.
Водещ: Нека видим обаче чисто статистически как това слово изпреварва. Николета, до колко съдържанието на новините в сайтовете се приповтаря? Защото ние от една страна говорим за алтернативност, обаче от другата страна са фактите.
Николета Даскалова: Приповтаря се, разбира се, че се приповтаря. И това няма … не е нещо, което трябва много да ни плаши, защото има нещо, което се нарича консенсусен медиен дневен ред. Това е дневния ред, това е подборката и приоритетите на определени събития, които се представят пред публиката. Но на принципа,в който повечето моменти следват определени стандарти и го следват и го избират, повечето информационни медии. Така че това приповтаряне означава, че различните редакции и на новинарски сайтове и на преса и на телевизия и радио следват свои определени критерии. Така че приповтарянето не е нещо страшНо, не е нещо, което трябва да ни безпокои. Алтернативността може да я търсим там, където няма редакционна намеса. Това са т.нар. медии на гражданите, на публиките. Това са социални мрежи, блогове и т.н. там трябва да търсим алтернативността. Разговора стана интересен и за този паралел, който правим с миналите години и сега. Нещо, което от известно време много ни притесняваше е, че има едно сходство с миналите години и сега и това е фаворизирането на една личност, която тогава се е случвало под централен натиск върху медиите, а сега се сслучва някак си доброволно от нашите демократични медии.
Водещ: Крилатата фраза беше – знам името на човека.
Николета Даскалова: Да. Мисля, че всички го знаем името на човека. Да, чухме че днес е открил фестивал в Крумово, авиофестивал. Другия въпрос – дали новините се превръщат в предизборни хроники – сега, общото впечатление може би на публиката, на уморената публика е, че да, те отдавна са се превърнали в такива хроники. Че популистките и изобщо PR акциите не са спирали от много дълго време. Но реално ако погледнем, ако направим един много по-фин разрез на медийното съдържание, това което ние правим във Фондация Медийна демокрация, заедно с нашите партньори от Агенция Маркетлинкс, които изготвят един много подробен мониторинг на националните вестници, на 7 национални вестника, месец за месец, това, което гледаме като новинарски емисии по радиото и телевизията може да се каже, че летните месеци не бяха предизборни месеци. Собствено предизборната тема не беше в центъра. Присъстваща е константно, още от юни месец е присъстваща константно, но не е нещо,което да ни грабва вниманието и с което да ни се натрапва. Сега, разбира се, медиите са много жадни да предизборна кампания. Ако трябва да направя аналогия с леката атлетика – те са на стартовото блокче, в позиция Готови, чакат само изстрела, за да се впуснат в официалната предизборна …
Водещ: Обаче пистолета още не е произведен.
Николета Даскалова: Пистолета не е произведен, от време на време има някакви пукоти като прерязване на лентички, както знаем, тези по-завоалирани предизборни стратегии, вотове на недоверие – това са си стандартните стратегии и механизми за присъствие в медиите.
Водещ: И на фона на това приповтаряне, Християна, хората не се ли чувстват изморени, наизустили докрай т.нар. общ дневен ред на медиите, за да търсят каквато и да било алтернативност?
Християна Христова: Аз не знам до колко може да се говори за едно абсолютно приповтаряне. Аз последните месеци следях изявите на кандидатите за президенти и тяхното медийно отразяване, най-вече в принт медиите. Ако погледнем предизборните програми на кандидатите за президент, до колкото има, има вече някои програми, виждаме …
Водещ: Е то ще има вече и имена накрая, до края на седмицата ще има и имена.
Християна Христова: Да, утре вече …
Водещ: Е денят Х.
Християна Христова: Да. Някои са формулирали вече програмите си, при други прозират отделни теми в интервюта, които дават. Вижда се едно определено политическо послание. Например темата Европа, или вътрешна икономическа Политика, или дори световната политика, да кажем връзки на България с Бразилия, Китай, Русия, Индия и т.н. , но това са теми, които не се приповтарят в традиционните медии. Традиционните медии слагат своята логика на представяне по-скоро на темата властта на т.нар. politics, тоест самото политическо ежедневие – например предизборни коалиции или …
Водещ: По-протоколната страна на нещата.
Християна Христова: Да. Докато самото политическо послание много трудно се открива в медийното отразяване и …
Водещ: До колко блогърите имат подобен вкус към представяне на алтернативността в политическите послания – останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: Какви са медийните нагласи преди изборите? Превръщат ли се новините в предизборни хроники? До колко можем да говорим, че някогашния самиздат днес е заместен от блогърите? Ето за това говорим днес в "Клубът на журналистите" и сега продължаваме, търсейки коментара на Боян Юруков, един доста известен блогър. Здравейте.
Боян Юруков: Здравейте.
Водещ: До колко блогърите имате вкус към политическия подтекст в това, което пишете и смятате ли, че това променя по някакъв начин нагласите на хората до колко написаното от вас ги променя повече нагласите, от колкото написаното от традиционните медии?
Боян Юруков: В България за жалост още не е толкова развито, тъй като блогърите и въобще този начин на изразяване и възприемане на новини от хората е доста по-малък от колкото в щатите например. Но все пак блогърите коментираме изключително много политическите новини, правят се анализи, допълва се информация, дори има разследвания, журналистически разследвания. И хората възприемат, променя се по някакъв начин мнението, защото виждат някаква различна перспектива, различна гледна точка. До колко това би могло да повлияе на изборите – не бих могъл да кажа, че е много. Но това е някакъв допълнителен .. независимост, независим източник на информация и все повече хора се влияят от това и разчитат повече и повече на блогърите. За това и някои политици започнаха да дават интервюта на блогъри и виждат в тази група от свободните медии един добър източник за достъп до хората, особено в интернет.
Водещ: Спомняте си преди две години може би за първи път коментирахме тази тема, че блогърите сте много затруднени по отношение на акредитации, по отношение на взимане на новини, на интервюта от политици. Вече като че ли има раздвижване в тази посока.
Боян Юруков: Да, определено има раздвижване, защото до някаква степен самите политици и кандидати за кметове и т.н. виждат и в интернет една нова сцена, така да го кажем. Пример бих дал, кандидати за кметове на София, правят срещи с блогъри, обсъждат, говорят, дават си чатове в интернет, в които може да отговарят. Най-вече аз съм забелязал, отговарят все повече и повече на имейли, на телефонни разговори, на мобилни интервюта. Определено има раздвижване. Също както има раздвижване и в сферата на социалните мрежи. Примерно в момента всички кандидати за президенти, почти всички, имат профил във Facebook, където пишат.
Водещ: Е, дали пишат те или някой друг е страничен въпрос.
Боян Юруков: Да, това наистина е така, но това няма и толкова голямо значение, защото имат представителство там. има някои политици, които примерно имат Twitter акаунти, които аз съм абсолютно сигурен, че те сами пишат, защото говорил съм с тях на тая тема и наистина сами пишат. Наистина има някои (?) политици, които правят първите стъпи в тая сфера и вярвам, че ще имат все повече и повече …
Водещ: Нека да направим обаче едно сравнение с медиите в Германия, вие можете по-лесно да го направите това сравнение. Влиянието на блогърите в Германия и в България. и желанието за политически послания, политически коментари от ваша страна.
Боян Юруков: От гледна точка на политическите блогъри бих казал, че Германия просто сцената е по-голяма, говорещите немски език са много повече и когато един блогър стане известен или натрупа някаква известност, влиянието му естествено е много по-голямо от колкото в България. а и все пак не трябва да забравяме, че хората, които имат достъп до интернет и хора, които се информират от интернет, от блогове, сайтове и т.н. са много повече в Германия процентно дори от България. така че определено имат много по-голямо влияние, но все пак много зависи от обществото. Немците са много традиционалисти и все още много разчитат на местните медии, имат много силен местен патриотизъм и много разчитат на вестници, предавания, които са на местно ниво. В България това не е така, защото просто държавата е много по-малка, динамиката на медиите е много по-различна. Но определено тук има по-голямо развитие И по-голямо влияние на блогърите в политическия процес.
Водещ: Значи стигаме до стария извод, който звучи като цитат – размерът има значение. Да поговорим и за мотивацията – мотивацията има ли значение? Знаем, че не са един и два случаите, в които политици си наемат хора, които да защитават определени позиции в дадени форуми. С блогърите как стоят нещата? Има ли неприлични предложения?
Боян Юруков: Аз лично не съм получавал такива. Но знам, че има. Знам, че има предложения към някои блогъри за написване на определени статии, но не бих казал, че това е някаква тенденция сред политиците. По-скоро е изключение, защото повечето българи сами искат да пишат такива неща и повечето българи сами виждат смисъл да го правят, защото те наистина го мислят това нещо. това нещо почва да се забелязва сред търговските марки, сред компаниите, които наемат доста хора да ги защитават в интернет. По-скоро са … преди това беше при политиците предимно, сега е много при самите компании, при рекламните агенции. Тепърва ще видим на тези избори, те още не са започнали предизборните кампании, но тепърва ще видим дали ще има такъв бум и сред политиците. Дали ще видим един куп коментиращи, които ще се стекат из форумите, из блоговете да коментират и защитават даден кандидат. В момента това още не се забелязва, но мисля, че ще го видим тази година.
Водещ: Аз искам да кажа – или на мен ми харесва да говоря, или трети вариант – къде е истината за блогърите що се отнася до мотивацията.
Боян Юруков: Сложно е за мотивацията, аз много обичам да казвам, че ние пишем, защото нямаме нужда да го правим. Блогъра не пише , за мен поне, блогърите, които аз познавам не пишат, защото искат да променят мнението на някого или защото виждат някаква сцена. Повечето блогъри пишат, защото виждат в този начин на изразяване някаква нужда да изразят мислите, да ги поставят в писмена форма и примерно за мен до голяма степен блога, особено в началото беше средство да формулирам мислите си, да ги видя и да го споделя с някого, така да го кажем. И в последствие вече това се развива в комуникация с други хора и с нещо повече. Но мотивацията да бъдем чути и т.н. – това е по-скоро допълнителен бонус.
Водещ: Предполагам, че сега ще ви е интересно да ви запозная по радиото със съиздателя на първия самиздат у нас, г-жа Рашел Леви, тя ви слуша много внимателно това, което говорите. Предполагам, че и на вас ще ви е интересно да чуете мотивацията пък за някогашния самиздат, тогава знаем нямаше интернет.
Рашел Леви: Това беше единствената възможност тогава. Докато сега … значи аз по принцип чета блогове с голям интерес и виждам много при някои от тях изключително компетентно слово. Ако трябва да кажа близостта – това е желанието да се изразиш и мисля, че той го каза съвсем ясно. Така беше и при нас. Само че ситуацията беше коренно различна. Но това е така, винаги ще има хора, които искат да се изразят. Независимо от това дали са намерили своята конюнктура, дали някой ги представя, дали зад тях стои група Или просто са сами – човека, който иска да се изрази по този начин – той намира формата.
Водещ: Какъв беше интереса към самиздата някога, 1987г., повтарям …
Рашел Леви: Да, на улицата, на пл. Славейков Имаше хора, които бяха изумени. Имаше хора, които не вярваха, имаше хора, които като че ли в този момент, в който им предлагах книгата прозираха нещата. И усещаха, че ето това е пулса на времето, хващаха пулса на времето. Аз винаги съм го казвала, дори комични случаи с издигнати бастуни срещу мен, срещу хора, които казват, че това е невъзможно. Така че нагласите бяха коренно различни. И аз тук искам да върна към предната тема и да кажа – да, фаворизирането сигурно е налице, но има и нещо друго. Аз минавам покрай книжарниците и виждам, че там се продава книгата с политически вицове, знаете за кого и какво става дума и на мен ми е драго. На мен ми е много мило, защото аз помня друго време. И да видя в книжарницата книга с политически вицове – това е прекрасно.
Водещ: Нека сега да кажа на Боян, че държа в ръцете си този въпросен самиздат „Кажи живот ако ти народ”. Става дума за стихове, просто исках визуално да допълня представата ти освен това, което чу и да те попитам как се промени интереса към блога, който пишеш за тези години, за които го пишеш?
Боян Юруков: Блога ми вече стана на 4 години направи, 4, да, … Както казах в началото се започна на майтап, някаква интересна форма, пуска се нещо в интернет, аз започнах блога като начин да давам съвети на различни сайтове как се променят, тъй като работата ми е програмист и реших, че мога да помогна по този начин. В последствие започнах да коментирам различни теми. В крайна сметка всичко опира до постоянството и до създаване на някакво мнение…
Водещ: Да де, но сега вече те и цитират някои медии, някои те цитират, някои те преписват.
Боян Юруков: Да, и при българите думата е онлайн, че общо взето има дори дела за крадени снимки и крадени текстове на блогъри, което е много забавно.
Водещ: Ама това е в Германия.
Боян Юруков: Не, не, в България. имаше един блогър, дето спечели дело срещу Стандарт, ако не се лъжа, за крадена снимка. Но като цяло интереса в момента, последните месеци затихва, защото аз започнах да пиша по-малко, защото отделям повече време за други проекти, но като цяло е много интересно когато се види как … имаше един момент, особено по последните избори, когато седнах и вметнах, че 4-5% от населението на София ми е чело блога последния месец. Което е по много причини.
Водещ: Но това беше защото имаше много сериозни затруднения българите, които живеят в Германия да гласуват на предишните избори.
Боян Юруков: Да.
Водещ: Това беше причината тогава за интереса.
Боян Юруков: Точно, да. Има много голям пик на определени теми понякога. И когато вече се понамали, защото никой блог, както и никоя медия не е постоянна в това, което прави, когато се промени фокуса, когато се променят темите, в момента пиша много повече на политически теми, на теми за различни онлайн проекти, свободни инициативи и в момента има намаляване на трафика и на читателите като цяло. Но интересно е, защото наистина се забелязва, че все повече и повече хора разчитат на блоговете за получаване на информация и оформяне на някакво мнение. И е много забавно дори когато имаме срещи с блогъри в България, когато съм в България,като седнем и започнем да си обсъждаме Лични истории как примерно са ме разпознали на улицата, защото повечето блогъри си слагаме снимките в блога. И се получава малко наистина като в щатите в един момент, където наистина блогърите, много известните блогъри могат да бъдат разпознати, наистина имат някакво признание, така да го кажем. В България това не може да се каже още, но има първи стъпки в тая сфера.
Водещ: Дойде ли време разделно и за блогърите, когато може би ще се разделите по един неформален принцип – анонимни и неанонимни? Взех пример от това, което каза за снимките – не всички блогъри си слагат снимки обаче.
Боян Юруков: Не. Но като цяло забелязал съм, че анонимните блогъри не са тези, които …
Водещ: Имат тежест и влияние.
Боян Юруков: Които се възприемат сериозно. Аз примерно никога не бих чел редовно блог, който е анонимен, просто защото не знам кой стои зад този блог. Аз винаги съм казвал, че когато имаш достатъчно време в един блог, и не само, в онлайн медии и когато има анонимност, не можеш да излъжеш никого. При достатъчно много статии, вече има блогъри с по 1000 статии. При толкова много статии и коментари просто не можеш да илъжеш никого ако излъжеш и ако се опитваш да направиш какъвто не си. В крайна сметка винаги изплува това, което си като блогър и като човек.
Водещ: Какъв коментар смяташ да напишеш, какъв коментар ти се пише?
Боян Юруков: На мен ли?
Водещ: Да.
Боян Юруков: Ами .. аз по принцип пиша доста политически коректни коментари…
Водещ: Какво значи политически коректни коментари?
Боян Юруков: Ами на всякаква тема общо взето. Обикновено когато пиша някоя по-жежка статия, така да го кажем, дето доста хора се засягат и почват да коментират, обикновено, и доста хора са ми го казвали, пиша прекалено политически коректно и гледам да не обидя така да се каже хората. Но по принцип коментарите, които аз пиша са … опитвам се да пиша конструктивни коментари, защото всичко останало е малко безсмислено.
Водещ: Ясно. Благодаря на Боян Юруков за този коментар. Няма как веднага да не попитам Ники, Николета Даскалова, политически коректни коментари? Този термин трябва ли да го вкараме вече като гледна точка?
Николета Даскалова: В едно гражданско общество политическата коректност не винаги е нещо изключително необходимо. Има моменти, когато липсата на политическа коректност помага. Изразена под формата на протести, възмущение и т.н., по-силни гласове, по-силни мнения. Но нещо друго искам да кажа във връзка с целия разговор с Боян Юруков и целия този интерес към блогването и това е нещо, което и преди сме си говорили във вашето предаване – именно…блогърите са много важни, защото те запълват тази липса на коментарна журналистика, която ние регистрираме, за съжаление, в България. наистина коментарната журналистика отсъства. Медиите по-скоро са едни предприятия, комерсиални предприятия, които печелят. Изглежда се оказва много трудно хем да си печеливш, хем да коментираш. В същото време обаче другите, тоест медиите традиционните, казвам ги в опозиция на блоговете, те продължават да бъдат много влиятелни, политически коректни или некоректни, продължават да формират мнение и интересното е, че го правят не толкова по един коментарен начин, но има, изразеното отношение го има. Явно механизмите за формиране на (?) се случват по друг начин, не по тези класически журналистически стандарти, за които сме учили.
Водещ: Християна Христова, която е политолог, не мога да се въздържа да не я попитам какво значи политически коректен коментар?
Християна Христова: Политически коректен значи да не се наслагват много необходими и достойни за критика… проявления с техните истински имена. И сега вече зависи от конкретния случай до къде стига политическата коректност. Например в западните общества много често се казва, че политическата коректност не бива да стига до там, че да нарушава принципите или основите на демократичното общество. Например да кажем темата общуване с терористи – трябва ли принципите, които важат за общуването в едно демократично общество, основано на толерантността и уважението между хората да важат и в общуването с терористи. Това е например да не се споменават определени събития Или определени прояви от тяхна страна, само за да не се наруши тяхното човешко достойнство. Тъй Като например, защото германската конституция, германския основен закон по-точно казано, чл.1 от него е – Човешко достойнство е ненакърнимо. И държавната власт е задължена да спазва и да защитава човешкото достойнство. Обаче ако имаме случай, при който е нарушено човешкото достойнство, например в случай терористична атака, нарушава се правото на живот на други хора, до каква степен може държавата да прилага същите стандарти към този човек, който нарушава човешкото достойнство? Дали в този случй не се стига до едно, как да се изразя, до изземване или до отричане на тези конституционни принципи в името точно на тези принципи. Малко като омагьосан кръг се получава. Тоест това е смисъла на политическата коректност. Тя е по-скоро подходяща за общества, в които всички се придържат към определени принципи на общуване.
Водещ: До колко обаче търсенето задължително на някаква добра новина, защото знаем дефицит има от страна на добри новини, но не защото журналистите не искат да ги видят, а просто защото те не се случват, та до колко търсенето на такава добра новина може да се вмести в понятието политическа коректност?
Християна Христова: Политическата коректност не означава търсене на новина, а това е начин на представяне на новините.
Водещ: Има ли, Ники, желание у журналистите задължително да търсят добрата новина? Изобщо какво е раздвижването през летните месеци в тематиките?
Николета Даскалова: Летните месеци бяха по-лежерни от към новини, говоря откъм политически новини, защото ние това следим най-интензивно. Ако погледнем едни новинарски емисии ще ни направи впечатление, че политиката не е на преден план. На преден план са неща, свързани особено в частните медии неща, свързани с парите и изобщо с бита на българина, също така катастрофичното, разбира се, то винаги е на преден план. По-жълти, като цяло по-популярни, по-жълти теми бяха на преден план това лято. Това е нормално като всяко едно лято се случва и сега всъщност голямото раздвижване се очаква този месец, който вече стартира. Казах и в самото начало, че медиите са наистина гладни за тази предизборна треска, която ще става все по-силна и все по-интензивна. И това си личи от данните от медийния мониторинг, който правим. На преден план по споменаване, по даване на оценка за и изобщо по медийно присъствие са всички парламентарно представени сили със съответните им лидери. Изобщо има … и всички претенденти, които са обявени вече по-ключовите, по-централните кандидати за президент и за кмет ..
Водещ: Едва ли има промяна в най-споменавания политик, най-цитирания.
Николета Даскалова: Най-споменавания, най-цитирания и най-често даващия оценка политик разбира се остава Бойко Борисов. Това е една много устойчива тенденция от вече много дълго време. Но прави впечатление нещо друго. Ако го сравняваме с всички останали – Бойко Борисов е единствен и недостижим. Но когато го сравняваме с него си, той може да бъде сравняван само със себе си, той всъщност се случва една тенденция на снижаване, малко снижаване на интереса към него и на позитивното отношение към него. Но това е една фина и много леко протичаща тенденция, интересно е как ще продължи…
Водещ: Обаче аз си спомням след една ваша пресконференция след предишните избори, когато няколко експерти посъветваха Бойко Борисов да ограничи малко изявите си – тогава като че ли имаше резултат, имаше чуваемост.
Николета Даскалова: Да, но частична. Имаше и акция „Един ден без Бойко Борисов”, но продължава да е в центъра. Ето, сега нарочно слушах вашата новинарска емисия преди да започне предаването. Е, не мина без него. И ще продължава… наистина, този сравнителен процес на нормализация, който се случва в момента, това леко дръпване от свръх позитивния имидж на Бойко Борисов много ми е интересно как ще се развие в следващите два месеца. Ако трябва д акажем и за другите политически фигури – те стоят в зоната на неутралното и на негативното. Много категорично, беше много интересно, много категорично дефаворизиране на Цветан Цветанов се наблюдава. Просто това е може би единствения политик от най-популярните политици през последните две години, който … преминава тази бариера от позитивно към негативно отношение, акумулирано от негова страна.
Водещ: Какво ни предстои – останете с нас, ще продължим след малко.

Водещ: Какви са медийните нагласи преди изборите? Каква е тежестта на медийното влияние по отношение на старите и на новите медии? Това говорехме до сега в "Клубът на журналистите". Разбира се, намерихме много прилики между някогашния самиздат и коментарите на блогърите, които запълват липсата на коментари от страна на журналистите, работещи в традиционни медии. Нека сега да опитаме да разберем и какъв е смисъла и какво е влиянието на лексиката, на изказа. Г-жо Леви, как могат едни стихотворения да променят нагласи и да имат политически послания?
Рашел Леви: Могат. Винаги се е случвало. В поезията Има една голяма доза прозрение, независимо от това колко елитарна може да бъде или затворена. Поезията е нещо, което традиционно за българския народ е имало своето влияние. Ако тръгнем от поезията на Ботев, която сега в момента ако я погледнем от тая гледна точка ще кажем, че е била твърде политическа за времето. Така че.. и от там нататък българската поезия запълвала някои празноти в това отношение. За мен поезията е може би един от най-ярките компоненти за изграждане дори на гражданско мислене. Нещо, което според мен предстои тук и е задача на медиите в момента. Защото това е основното. И защото за мен не толкова е съществено самите позитивни новини да ги има, трябва да ги има, но трябва да има едно възпитание по линия на гражданското чувство, което по принцип убягва на българина, поради особеностите на историческото развитие. Така че за мен добра може да бъде тази медия, единствено, която създава граждански нагласи. Там, където го има – това е добрата медия.
Водещ: Коя книга, влизаме да кажем в една книжарница, където стои „Кажи живот” на една страна, първия самиздат, и от другата страна вицовете за Бойко Борисов – коя купчинка ще свърши първа, според вас?
Рашел Леви: А, предполагам, че вицовете ще свършат първи. Това няма никакво значение. Аз винаги съм казвала, че има всякакви, има различни публики. Има публика, и то в България много трайна, която винаги ще чете поезия. Поезията може да бъде и много тясно и много широко понятие. И във всички случаи може да граничи в много … в зоната на политическото, до колкото политическото също е широко. Така че от поезия винаги ще има нужда. Винаги ще има нужда, тя е едно пророческо слово, в най-общия смисъл на тази дума. И създава дълбочинните нагласи на мисленето. Докато другото е за забавление и в крайна сметка трябва да го има, то е едно освобождаване. Както се освобождавахме навремето, така ще се освобождаваме и сега с политическите вицове. Това е необходимо.
Водещ: Защо имаме нужда от политически вицове, Християна Христова питам.
Християна Христова: Политическия виц по принцип в политическата социология се счита за начин, за реакция срещу един репресивен режим.
Водещ: Коментар.
Християна Христова: И при социализма имаше много политически вицове, които ни показваха точно тази дистанцираност на населението спрямо управляващите. И това, че сега също има политически вицове е и показателно за същността на една политическа фигура, която е заела почти цялото политическо и медийно пространство. И освен това това се вижда и в повторение на лексиката. Ако сравним някои стихотворения или песни от социализма във възхвала на партията може да открием специфични повторения на лексиката в сегашна поезия. То може би не е поезия, но – ок, формално може би е някаква поезия, да кажем …
Водещ: Сатирична поезия, да кажем.
Християна Христова: Не, нямам предвид сатирична поезия. Да кажем тези хвалебствени стихотворения, които бяха писани преди време за родната полиция,която ни пази или пък химна за човека, за който ..
Водещ: Да, но пък от друга страна имаше реакция във Facebook, имаше даже сформирана група.
Християна Христова: Да, разбира се, да. Но това не променя факта, че просто има едно повторение на лексиката. Което показва … и при това едно съвсем доброволно повторение, това не е отгоре спусната поезия. И това се променя много показателно за едно определено отношение към личността. Знаете, има политологични изследвания, които показват, че най-успешния български политик е популист и това … популизма се свързва с определени личности, има много малко популистки партии, по-скоро популистки политици. И това също е много показателно според мен , и са свързани с темата за политическия виц и реакцията срещу доминантното положение на определени личности в политическата сфера.
Водещ: Николета, може би ще почнете да наблюдавате и вицовете?
Николета Даскалова: О, вицовете ние ги наблюдавахме много добре през изминалата предизборна кампания, защото политическите вицове веднага се превръщаха в медийни новини. Медиите бяха наистина (?) за тези атаки на опонентите помежду им и просто не се налагаше да вършат каквато и да е работа, просто се регистрираха нещата. И вица беше на преден план, беше тема номер 1. Очакваме да ги наблюдаваме и сега, но много се надявам да не се случи. Да има по-малко вицове и да има повече говорене по същество за политика, за платформи. Прави ми впечатление, отново стъпвам на данните, ми прави впечатление, че сега в пресата се покачва интереса към политическите субекти като колективните политически субекти. Което според мен е добра новина. По-интензивно се говори и се дават оценки на правителството, такова на партиите, управляващата И опозиционните, и казвам леко, много леко спада интереса към личността Бойко Борисов. Но пък като започне надпреварата предполагам,ч е и претендентите ще започнат да излизат с личните си качества вече.
Водещ: Последно искам да ви попитам кога ще изтече срока на годност на тази прословута фраза „знам името на човека”. Г-жо Леви?
Рашел Леви: Е, това са народопсихологически особености, които в крайна сметка в този глобален свят мисля, че много скоро ще се поизгубят, на фона на това, че в крайна сметка сме и ще бъдем европейци. Разбира се тези чисто самобитни неща наши тука локални – те са обречени на изчезване. И младите компетентни хора го доказват до момента.
Водещ: Християна?
Християна Христова: Мисля, че много трудно се отговаря на този въпрос, защото от една страна имаме структурата, от другата страна имаме личността. И в момента виждаме, че личността надделява над структурата. Ако погледнем българската политика след 1989, от 2001 насам имаме едно по-силно фокусиране върху личността на политика. Виждаме освен това, че винаги, когато се появява ярък политик, който успява да … (?) населението, да, виждаме, че в такива ситуации винаги се увеличава и избирателната активност на населението. Това показват проучвания на … участие на населението в изборите. 2001 имаме много голяма избирателна активност, 2005 рязко намалява, 2009 пак се увеличава. Въпроса е до колко ще се задържи това влияние на личностите. Зависи от следващата личност, която изплува от управляващата партия.
Николета Даскалова: И може от следващите личности. Ще спрем да знаем името на човек, когато човеците станат много. Но факт е наистина и това не е само българска, това е световна тенденция, че персоналното по-лесно първо се конструира медийно, отразява се медийно и се възприема от аудиторията медийно, от колкото колективното като структурата и идеята. Това е наистина една световна тенденция на персонализиране на политиката.
Водещ: Каква предизборна кампания очаквате?
Николета Даскалова: Интересна, напрегната и с неизвестности. Очаквам да се случи просто нещо,което да …
Водещ: Християна?
Християна Христова: Ами ще има според мен и много черен PR, още от сега се забелязва, че много кандидати за президенти се дефинират не чрез конструктивни идеи, а чрез опозицията си спрямо управляващите, което не е хубаво за демократичния процес, тъй като трябва да има и някаква визия, не само критика.
Водещ: Г-жо Леви?
Рашел Леви: Ами аз като човек представител на публиката и неспециалист в тази област само искам да кажа, че една крачка повече към гражданското общество се надявам да извървим, дори след тези избори, и с грешките на тези избори – да бъдем по-близо до истинското гражданско общество и тогава за мен всичко ще бъде пълноценно. Дано да извървим тая крачка.
Водещ: Дано да я извървим. Тук поставяме точката в днешното издание с пожеланието за хубав съботен следобед.

в. Капитал | 24.12.2010 

Капитал попита блогъри за събитията, които останаха без отзвук
***
Интересните теми са просто преразказани
Мартин Заимов, общински съветник, блогър
Българските медии изпускат смисъла на живота. Те са изключително изостанали и не задават въпроси въобще, т.е. почти нищо не ги интересува. И обслужват собствениците си, които, общо взето, са неизвестни. Ввместо това би трябвало да са малко по-любопитни. По-голяма част от интересните въпроси на годината са пропуснати или просто преразказани. Уникални неща се случиха тази година. Нещо сериозно да имаше за "Уикилийкс"? Страдам от липсата на медии в общинския съвет – журналистите преразказват какво се говори и не правят никакво усилие да разберат какво в действителност се случва там. А пък да не кажем да си зададат въпроса какво би трябвало да се случи, за да могат да формират реалните желания и нужди на хората.
***
Медиите изпуснаха Канкун и Африка
Юлиян Попов, председател на УС на Българско училище за политика, блогър
Българските медии изпуснаха Канкун. Защо трябваше да пишат за климатичната конференция в Канкун, Мексико? Миналата година климатичната конференция в Копенхаген предизвика огромна медийна вълна, първо положителна, после отрицателна. Копенхаген не постигна много. Канкун не се радваше на голяма публична кампания, но постигна доста повече. Държавите по света се разбраха за повече мерки за намаляване на въглеродните емисии. Това означава, че Европейският съюз ще предприеме по-амбициозни действия за енергийна ефективност и развитие на възобновяемата енергия. Това пък означава, че България, страната с най-ниска енергийна ефективност в ЕС, има шансове да повиши конкурентоспособността си, но и рискува да остане още по-назад, ако не е в крак с онова, което стана в Канкун. Българските медии пропускат да пишат и за Африка – голям и неоправдан пропуск и пренебрегване на една от най-важните и най-динамично развиващите се територии.
***
Животът на бизнеса не е интересен за медиите
доц.д-р Десислава Бошнакова, зам.-ректор по международни отношения и ПР на НБУ, издател, блогър
В тази трудна година за мен медиите по-скоро отразяваха – следваха – събитията, и много малко търсеха отговори на въпросите защо се случват тези неща. Много от "големите" истории не получиха отговор в публичното пространство и след като светлините на прожекторите се насочиха към други теми и събитията, повечето от медиите сякаш забравиха, че нещо се е случило и отговор не е намерен. Разбира се, не можем да подминем казуса с телефоните за подарък, който отново вдигна шум и привлече вниманието около проблем, за който много от гражданите се досещат, но как да се реши този проблем не бе тема от публичното пространство. Много ми се иска медиите да станат наистина четвърта власт и да са коректив на управлението, независимо кой е на власт, а не да следват събитията.
И още нещо – животът на бизнеса, неговите проблеми, животът на българина – тези неща сякаш не са теми, интересни за медиите. Освен ако няма кризи, престъпления или други лоши новини.
Много ми се иска през 2011 г. медиите да генерират съдържание, което човек да го е яд, ако пропусне.
***
Липсва силен медиен натиск за промяна
Христо Иванов, специалист "Проучвания и анализи" в "Нетинфо", блогър, най-активният последовател на "Капитал" в "Туитър"
Според мен БГ медиите не пропускат много неща, по-скоро ги споменават мимолетно или само с една гледна точка. Нашите медии обикновено показват или бяло, или черно, много рядко и двете, и почти никога и сивото.
Медиите пропуснаха две големи теми тази година: съвременните технологии – имаше огромни открития (не е само колайдера) и те не се отразяват достатъчно добре. Другата тема е екологичната – петролният разлив беше отразен съвсем отгоре-отгоре (неща, които са далеч от нас, не ни засягат), земетресението в Китай, това в Хаити (по-добре отразено, но нямаше "какво се случи 6 месеца по-късно"), в Чили (само заради миньорите разбрахме за проблемите там), наводненията в Пакистан . Единствено вулкана Какмубешеимето намери място, и то защото беше в Исландия и парализира летищата в Европа.
В България се мълчи за две неща – здравеопазване и образование. Всички знаем, че е зле, но никой не смее да си го признае. И медиите лекичко го заобикалят – сякаш ни е срам от тях. Направи ми впечатление и потулването и неотразяването достатъчно силно от нашите медии на злоупотребите в домовете за възрастни хора и деца с проблеми (двете разследвания на БХК). Всяко чудо за три дни, нямаше достатъчно силен натиск от страна на медиите за наказания и промяна в тях…
***
Медийното пространство генерира шум без да казва нищо
Боян Юруков, информатик, блогър
Като пропуснати теми от последно време мога да включа скандалните промени около изборния кодекс, търговския регистър, подслушването в нета и практическото обезсмисляне на парламента като институция. Всички тези неща постоянно биват засягани в блогове и мрежи от активни граждани, но някак си не достигаха до масовата публика.
Ако трябва обаче да посочим пропуск на медиите в последната година, то това би било не толкова в неотразяването на дадени теми, а по-скоро в начина, по който се представят. Медийното ни пространство е стигнало фаза, в която се генерира ужасно много шум без реално да се каже нищо. Пример за това е пенсионната реформа и промените около осигуровките – чуха се хиляди мнения, хиляди варианти и спекулации, но в крайна сметка не беше предадена никаква информация. Дори излезе статистика, че доста хора са разбрали, че ставките и стажа вече са вдигнати.
В този смисъл почти всички теми от медийното пространство бяха пропуснати в една или друга степен. Журналистиката не е изливане на всички мнения наведнъж или преписване на официални съобщения – това и аз го мога. Журналистът играе роля на модератор и редактор в целия този поток от информация, за да може обикновеният зрител да разбере нещо. Това не видяхме тази година и това чувствам аз като пропуск.

Стр. 41