Водещ: Вие гледате Отпечатъци. В студиото са трима от най-остроумните и талантливи коментатори, които можете да прочетете в българската преса напоследък. Любослава Русева от Дневник, Веселин Стойнев с много силния от последните седмици в. Култура, и Иво Христов, който освен колега журналист е и създател на групата във Facebook Солидарна България. освен това пише във вестник Сега и в сп. Еуропео. Вие пишете много силни неща на ръба на политическата сатира, според мен, защото виждам някакви … нещо в гротескния жанр общо взето във вашите статии, за това и ви поканих в този формат. Кажете, гротескна ли е ситуацията в момента в България? има много неща, които избиват на присмех, много вицове, карикатуристите, сатириците са в разцвет. Нещо средно между театъра на абсурда по Бекет и ЮНЕСКО, имаше апропо един такъв текст на Любослава в Дневник наскоро и Шекспировата Комедия от грешки, защото непрекъснато се случват някакви такива полу-смешни, полу-тъжни неща.
Любослава Русева: Вие споменахте последния ми текст, който се казва – Ако сюрреалистите бяха българи и накрая завършвам, че давам отговора – ако те бяха българи със сигурност щяха да се нарекат реалисти, защото нашата действителност наистина вече е толкова абсурдна, сюрреална, че не може да анализираш, можеш само да описваш и то през литературата, през метафората. Това си говорехме с Иво Христов преди да влезем, че вече класическия анализ ни е отказан. Можеш действително, както казвате, само да снимаш гротеската, да насочиш фотоапарата със зум-а към действителността и толкова.
Водещ: Или е достатъчно само да го преразкажеш със силни думи. Между другото (?) когато правихме един видео репортаж за него преди няколко броя на предаването точно това каза – всъщност ние карикатуристите нямаме работа. То сюжетите си ги измислят политиците.
Веселин Стойнев: Голяма заслуга за това може би има самото правителство, според мен, защото това е правителство на волята, на силната воля, на политическата воля, толкова в обръщение термин. Но правителството в същото време е лишено от разум, от воля, която сама от себе си е призвана да произвежда някаква реалност с един пробационен подтичваш разна фриволна воля разум, правителство на пробите и грешките, на постоянните опитвания, на запълване на дневния ред на обществото в общи линии с нищо. С нещо, което днес се казва и след 5 минути се казва точно обратното. Тоест ..
Водещ: Със събития хок, които имат само кратки сюжети, така да се каже, които не се помнят дълго.
Веселин Стойнев: Това правителство твори дори имагинерни факти, противно на така да се каже обективните факти и на досадните обстоятелства и за това то до голяма степен е целия свят, който създава това управление е PR свят. И най-красноречивото показателство, не доказателство, защото не може да има доказателства там, където няма разум, за това е точно този случай с уволнението и назначението в рамките на няколко часа на шефа на Техноекспортстрой, който беше обвинен, никой не разбра как точно, че прави PR на гърба на правителството или по-точно на външно министерство , като е пратил самолет на фирмата с държавни пари, нает от България Еър за спасяването на медиците в Либия. Тука единственото разумно може би е, че трябва да се поправи в конституцията и да се запише, че никой няма право да прави PR в тази страна извън министър-председателя и че всичко останало…
Водещ: И че само той може да праща самолети и хеликоптери.
Веселин Стойнев: До такива политически факти, защото това е политически факт, произведени от това правителство се стига, когато желанието да правиш PR и да произвеждаш от това някаква действителност е надделяло над всичко останало. Както имаше един виц, че борбата за спасяването на българите е толкова силна, че може би нямаше да остави нито един българин, то така и се случи накрая.
Водещ: Имаше една българка. Това между другото е повод за виц, някъде го четох пак из форумите. Как вече в речника ще пише под името Една българка – А, първо, разказ на Вазов, второ – спасителна операция по времето на Бойко Борисов. Иво?
Иво Христов: Ами да се пише анализ днес, то значи да се държиш логично в нелогична среда. Това ни затруднява, тъй като всичко логично отдавна е изговорено, без да предизвика никакъв ефект. На второ място, това все повече затруднява и читателите, не знам какво е впечатлението на колегите, но аз виждам, че съдейки по реакциите във форумите – читателя вече не е способен да възприеме логиката на един чужд текст. Той чака да чуе единствено и само това, което носи в собственото си съзнание. И е глух за всичко останало. Това значи, че е напълно прекъснат обществения диалог, междуличностния диалог и вече разпада е стигнал до ниво език. Виждате, че и езика губи… понася тежки удари между впрочем от самото правителство, ако споменем министър Цветанов, той пренаписа българския синтаксис със своите медийни изяви през последната година. В този смисъл разпада е стигнал много по-далеч от колкото външно личи.
Водещ: Само искам да добавя, защото да не говорим само за правителството. Тя сюрреалистична е цялата държава и защото …
Любослава Русева: Ние сме такива всъщност.
Водещ: Именно. И защото в този текст на Люба Русева аз си спомням и други примери, пък и се добавиха неща и през седмицата, които съвсем не касаят правителството. Например тези роми, които отидоха и разглобиха една млекопреработвателна фабрика под погледа на полицаите, които седяха и ги гледаха или например въпросната жена с нож между очите, която се разхождаше дълго време в един провинциален български град и абсолютно никой не се опита нещо да и каже, докато тя не седна на паважа и сама не потърси утеха и помощ. Тоест това са неща наистина като сцени от филм на Хичкок или на Буньоел.
Любослава Русева: Ами аз си мисля, че ние някак си не сме живи. Не искам да кажа – ние сме мъртви, но не сме живи. Нямаме отношение към собствения си живот. Ето, виждате в Либия хората показват отношение, показват, че им пука, че искат да живеят различно. Докато ние някак си сме се отказали да се борим за собствения си дневен ред. Ето примерно когато ВАС окончателно оправда Доган, нямаше абсолютно никаква обществена реакция. Аз си представям това ако се случи другаде ще отидат тълпи, които най-малкото ще освиркат тези съдии, които оправдаха Доган за хонорара му от 1 млн.
Водещ: Друго по-абсурдно нещо е назначаването на Петко Сертов, шефа на лошата стара ДАНС в ръководството на добрата нова БОРКОР, антикорупционна структура на правителството.
Иво Христов: Моето мнение е, че БОРКОР е надзорен орган, в койот доновете на мафията, невидими за обществото делегират на свои представители правото да надзирават това какво се прави в службите, кого разработват, кого не и до къде са стигнали. Това е начин да се помирят интересите. Имам и една ексклузивна информация – че г-н Сертов е бил на среща в централата на социалистите около час-час и половина след анонса на създаването на БОРКОР.
Водещ: Тоест, че това не е несъгласувано с Позитано?
Иво Христов: Повече от очевидно, въпреки патетичните филипики срещу него от страниците на Дума, които четох ден след това.
Веселин Стойнев: Защо, може би е съгласувано постфактум, те са изненадани и го привикват на Позитано час по-късно… Политически погледнато от тази акция с двама заместници, от които единия от лявото, другия от дясното пространство се провали още на следващия ден, защото и двете страни се разграничиха, да не говорим, че остава необяснимо аргумента на премиера пред широката публика – как така вие до вчера този беше най-лошия и беше пионка в ръцете на Алексей Петров, най-страшния човек в държавата, изведнъж сега вие го слагате заместник на нова антикорупционна структура – ами той е, защото е професионалист. Значи до вчера не беше професионалист, сега изведнъж стана професионалист. До вчера беше опасен, вече не е опасен, ами напротив, той представлява някак си … крепи доверието на левия сектор…. не виждам никакво логично обяснение в това и едва ли широката публика може да види такова.
Любослава Русева: Логиката, както каза Иво, е точно помирителна операция. И неслучайно Алексей Петров беше единствения, който похвали …
Иво Христов: А дни по-късно Яне Янев излезе на съвместна пресконференция със Симеон Дянков за всеобщ потрес да подкрепи идеята за пакт за финансова стабилност. Тази идея всъщност минава малко незабелязано от обществен интерес. Всъщност тя рискува за години напред да лиши българските правителства от основния инструмент за правене на политика – данъците. Тоест стагнацията, която е резултат от тази монетарна догма, която Европа, света и България в частност изповядват да се превърне в закон и това ще мине незабелязано, щастлив съм, че г-н Костов все пак обърна внимание и даде крачка назад последните дни, но е на път да се оформи конституционно мнозинство и това може да стане.
Веселин Стойнев: И логичното продължение на това нещо, като наистина стане законова норма и конституционна, е че тогава трябва да се криминализира нарушението на чисто финансови, икономически и законодателни дейности. Тоест този, който се опита да вдигне данъците, които по конституция са фиксирани на сегашното ниво трябва да подлежи на финансова отговорност, което разбира се е пълен абсурд. И ние се връщаме в едни революционни години или постреволюционни, дори в рамките на нашата история от преди няколко десетилетия, когато се съдят едни хора за икономическа политика.
Водещ: Нека да ви върна към една данъчна неикономическа тема, която е свързана с министър Цветан Цветанов. Това, което се случва също не ви ли звучи сюрреалистично? Излезе след 4 месеца проверката на данъчните, която оповести, че министър Цветанов е сух, но за сметка на това част от неговите доходи са с неясен произход, защото идват от тъста и тъща му, които ги били дарили, спестили с техните пенсии. Тов ае така да се каже прехвърляне топката от болната глава на здравата.
Иво Христов: Ами ето това е обяснение защо ние сме неспособни да пишем сериозни анализи, защото абсурдното се заявява от шефа на данъчното, а все пак държавните органи са тези,които носят официалната истина и официалната информация в държавата, и ние трябва да коментираме този абсурд.
Веселин Стойнев: Това е второто изсушаване. Първото беше установено прокуратурата, до колкото си спомняте. Но аз се сещам за една проста, елементарна практика, която най-добре може да използва. Сега се говори само за СРС-та и подслушване. Преди няколко години или десетилетия хората са използвали съгледвачи. И може би ще бъде интересно ако докато говори от поредната телевизия вицепремиера и министър на вътрешните работи с оправдателен тон, няколко съгледвача в няколко кръчми, кафенета, просто да слушат как реагират хората, които гледат това, което им се казва от екрана.
Водещ: Какво би чул министър Цветанов?
Веселин Стойнев: Ами ще се опитат да доловят до колко е било (?). Според мен е пълна глупост поведение, при което ти обясняваш с трудовия си стаж, че понеже работиш от 1964, някакво фактическо имотно твое или парично състояние на нещата. Това е още по-голям автогол, защото всеки човек се идентифицира с това и казва – абе чакай, и аз работя от 1961, защо нямам 6 апартамента, защо нямам 100 000 лева като пенсионерка сега, а взимам 300 лева пенсия. Просто изключително силен е този удар срещу министъра на вътрешните работи и той по изключително силен начин задълбава още повече проблема. Защото ако обясните на хората, че бившия финансов министър Милен Велчев е откраднал 1 млрд. Лева от българския външен дълг никой няма да разбере и по никакъв начин няма да го трогне, защото това е непредставимо. Но ако му кажем, че тъщата на министъра на вътрешните работи има еди какви си пари, защото работи от 1951 – е това вече някак си … Всеки с епидермиса си го разбира и е ангажиран към такова твърдение.
Водещ: Добре, Люба, според теб кои се бият в момента, защото наблюдаваме три сюжета. Значи от една страна властите казват „Тук ни бият престъпни групировки с помощта на опозицията.” Опозицията казва „Тук ние в момента наблюдаваме тотална милиционерска държава.” А пък Иван Костов каза „Тук има някакъв съмнителен мир между престъпните групировки и правителството, и ГЕРБ по-точно.” Кое е вярно от тези три абсолютно взаимоизключващи се тези?
Любослава Русева: Според мен се бият едни и същи хора, едни и същи групировки. Тоест едни групировки, които са напълно еднакви и просто разликата е, че едната е текущо овластена, другата се стреми да бъде овластена. Те по същество са с еднакъв манталитет, с еднакъв произход.
Иво Христов: Вчера имаше една чудесна снимка, илюстрираща една публикация с Алексей Петров, скрит зад маската на Бойко Борисов.
Водещ: Да, всъщност самият Алексей Петров си е направил тази маска и така е посрещнал кореспондента на МОНД в тях.
Любослава Русева: Точно това – маските са…То няма нужда от маски всъщност. И маските, и лицата зад тях са еднакви.
Иво Христов: Какво представлява българският политически живот? Прощавай. В момента това са двама бивши приятели каратисти, които чрез два жълти вестника „Уикенд” и „Галерия”, и своите говорите в тях – бивша двойка, господата Дачков и госпожа Кулевска. С това се изчерпва политическият дебат в момента.
Веселин Стойнев: Вестник и журналисти…
Водещ: Определят дневния ред в държавата.
Веселин Стойнев: Не, дават пресконференция на други журналисти. Това мисля, че до сега не сме го виждали. Освен, че пишат жълт вестник, те…
Водещ: Интересно ми е какво ще коментирате, защото аз наблюдавам още едно ново явление, свързано с медиите и с журналистиката, но нека най-напред да видим защо най-интересните събития ги предизвикват с пресконференция няколко журналисти от вестник „Галерия”? Очевидно снабдени с много добра информация разбира се, защото тези неща, които се вадят са сериозни.
Иво Христов: Просто, топката е изнесена от политическия терен изцяло на терена на скандала. А медиите са тези, които дават ехо на скандала. И с това се изчерпват обясненията по мое мнение.
Водещ: Люба?
Любослава Русева: Точно така, абсолютно се е разпаднало политическото. Всъщност на терена не са се появили тези играчи – жълтите медии.
Веселин Стойнев: Това всъщност – българската политика винаги и българските политически кризи са започвали и са минавали през скандали. Обаче скандалът е изомощната същност на българското политическо изобщо и ако се върнем години назад, ще видим, че винаги през вестници са излизали такива неща, дори имаше /…/ по времето на Иван Костов. Във вестник „Дума” излезе един доклад на НСС, нали в опозиционния вестник „Дума”, който беше излязъл – твърдеше се от страната на тогавашните управляващи. Сега вече имаме изцяло канализирани медии, които са посочени – тази медия е на Алексей Петров, тази е един каква си и може би сега нещата са по-центрирано медийни, защото просто самото управление е такова. Медийно управление до сега не сме имали.
Водещ: В същото време има – аз наблюдавам персонални, лични войни, както ти каза нали колегата Дачков има, освен това Бареков с Лили Маринкова има, Карбовски срещу Патрашкова. Има изобщо такива едни – за първи път виждам сюжети, които са абсолютно персонални и които също не са за подценяване, тъй като сме колеги журналисти. Очевидно това е симптоматика някаква.
Иво Христов: Това е тъжно за мен, че журналисти могат да се вживеят до там в някоя позиция, че да водят персонални войни, често съпроводени с много язвителност в личен план. Това ни отдалечава от нормалния дебат. Би трябвало да бъдем на терена на аргументите. Това е вече забравен терен за българската журналистика и за политически живот.
Водещ: Ще продължим за медии и политика да си говорим след малко. Останете с нас. Гледате „Отпечатъци”. Мои гости са колегите Любослава Русева, Веселин Стойнев и Иво Христов. Говорим си за българската политика и нестихващите вече месеци скандали в нея. А последното нещо, за което си говорихме, беше журналистиката и медиите. Сега тук има някои неща. Ако ти си прав за това, че Вие имате проблем като пишещи хора с тези, които Ви четат, защото читателите Ви искат да четат само собствения си глас, така да се каже, тоест живеят си в главите – тогава има и още един проблем – че политиците също искат да виждат само това, което така … Представата си за себе си огледана в медиите. И тогава какво? Това е абсолютен омагъосан кръг.
Иво Христов: Обществото се атомизира и това е процес, които тече от години. Господин Стойнев, мисля, че е социолог, така че със сигурност има наблюдения. Но ние вече си говорим сами. Кой в буквалния смисъл, защото има не малко луди по улиците, кой все още тихомълком – но ние слушаме собствените си мисли в опит да се вкопчим в някаква логика, която да ни спаси от битуващия абсурд и в резултат всеки се затваря в собствените си мисли. Споменахме вече, че ни е все по-трудно да анализираме. Виждаме, че читателите често реагират без да прочетат статията или по предубеждения спрямо лицето, което я пише или спрямо зададената тема. Това е просто атомизация на обществото.
Водещ: Добре, но има още нещо, което може да се види по форумите. Като че ли ни липсва така наречената „критична маса”. Смисъл форумите са пълни с недоволстващи, протестиращи хора, обаче те са само виртуални. Ако излезем – ето например, те просто нямат лице на площада. Да вземем случаите с протестите с мобилните оператори.
Иво Христов: 20 човека от 2-3 милиона потребители, ако не и повече.
Водещ: И всички са недоволни от мобилните оператори, убедена съм дори и тези, които не са се записали във въпросните facebook групи. Люба, как го обясняваш?
Любослава Русева: Ами аз вече казах – ние не сме живи, просто не реагираме. Нямаме отношение към собствения си живот. Просто аз гледам като стана дума за форумите, под последната ми статия примерно има страшно много ругатни по мой адрес „Ти си много черногледа, виж хубавото. Какво пишеш тука нихилистка такава?” А ти всъщност се грижиш за този човек. Ти му казваш „Много сме болни. Нещо не ни е наред. Хайде да видим какво точно не ни е наред.” Той ме ругае и обижда, напада ме грубо. Абсолютно ненужно, нали, не спори по същество, не предлага аргументи. Въобще нещо ни е сбъркано и трябва да се види какво.
Водещ: Какво е точно – инерция ли е това, мързел ли е, пасивност, апатия, страх?
Веселин Стойнев: Активността в социалните мрежи, която е само виртуална и не води до градско действие, е просто продължение дали на атомизацията, дали на класическата, типична за български народопсихология, че ние сме хора, които не сме способни на елементарна социална солидарност, дори тогава, когато става въпрос за защита на твой много личен интерес, като интересът да ти бръкнат в джоба или да те лишат от някакво твое фундаментално право. Право не в абстрактния смисъл на думата. Например правото да си паркираш колата там, където живееш. По същия начин, по който българинът на ракийката и салатката гледа телевизора и псува властта, по същия начин този, малко по-млад може би и по-активен българин, се включва в Facebook и Twitter в групи по интереси и се опитва да откаже Веселин Маринов от пеенето или от цената на мобилните оператори.
Водещ: Човека глас.
Веселин Стойнев: Излиза на площада с лицето си, винаги под някакъв nickname и никога това, което толкова се възмущава, особено ти сигурно знаеш – тези майчинските, женски форми, колко са страстни – там също рядко се стига до нещо, което все пак има нормални механизми на гражданко и политическо поведение.
Водещ: Иво, ти си много активен в facebook и твоите статии винаги са много граждански ангажирани с някакви така политически наблюдения под формата на Хай Клуб много често. Защо се случва така?
Иво Христов: Защо? Защото имам много свободно време. Защо хората реагират?
Водещ: Защо хората не реагират извън виртуалната среда?
Иво Христов: Защото мнозина от тях са похарчили своя ентусиазъм и гражданска енергия напразно. Имаше вълни от разочарование в България, те са плод, както на нашата наивност, така и на нашата безкритичност и липса на ценност на мислене. Българите отказват да мислят ценностно, те просто намразват някого и се хващат със следващия. След като се хванаха на няколко хора – вече краката са им уморени и те стоят в къщи пред facebook и там реагират на моите статии.
Любослава Русева: Виртуални хъшове ги наричат.
Водещ: И нека се върнем към живата журналистика. Смисъл малката част от нея, която проявява функции на живот и мърда обаче вече се опитват да и слагат пранги. Смисъл искам да цитирам нещо от седмицата. Премиерът Борисов не се случва често да отговаря на въпроси, това се случи в петък, когато каза там на двама журналисти да си гледат работата, когато го питаха за кореспонденцията в МОНД или за данъчната проверка на Цветанов. Но правителственият пресцентър, преди няколко дни, по време на посещението на президента на Европейския съюз – Ромпой, просто не даде на журналисти изобщо да задават въпроси. След това същото стана и с председателя на Съвета на Европа. Това беше предварително забранено и беше казано, че няма да има въпроси.
Иво Христов: Това ни връща във времената на София-форм бюро. Тоест журналистите там, за да запишат както казва официалното лице, за какво става дума. Посещението на Ромпой не беше без значение, тъй като в Европа е на път да се оформи така наречената Г17 – група на страните от евро зоната, които дефакто ще бъдат авангарда и тези, които ще диктуват политиката на съюза, и една периферия от страни, сред които и България, до които тези решения ще бъдат свеждани по един или друг начин. При положение, че той е тук с тази толкова важна мисия, от страх да не се зададе сконфузен въпрос относно имотно състояние на Цветанов и прочее, правителството просто…
Веселин Стойнев: Точно така е. Но тук аз по-скоро мога да вляза в положението на…
Иво Христов:
Водещ: Имаше два прецедента, в които премиерът съвсем ясно показа, че е раздразнен от въпроси и на български, и на чужди журналисти, които го питат на такъв тип високи срещи за някакви други неща, наши текущи проблеми.
Веселин Стойнев: Точно така, но ние нямаме елементарна такава медийна саморегулация, етична, която да би ограничила тези въпроси на места, които не са подходящи. Например, ако премиерът беше помолил „Така и така, разбирам, че за Вас този въпрос е много важен, защото е важен – за проверката на НАП и за /…/, но нека сега, ако обичате не ме питайте това. След срещата – 10 минути по-късно ще отговоря на въпроса.”
Водещ: Да, но не беше така в парламентарните колари. Предстои ли, Люба, това е последният ми въпрос към Вас, защото приключваме. Предстои ли ледников период между властта и медиите след като до сега имаше голяма любов, но ето сега повече и повече се чуват нотки на раздразнение?
Любослава Русева: Не мисля, но аз тук конкретно в този случай искам да кажа, че вината, по-голямата вина е на журналистите, които би трябвало да бойкотират пресконференцията и да кажат „Как така? Ти ми пречиш да си изпълнявам служебните задължения.” От къде на къде ще ми забраняваш да задавам въпроси? Тоест и от наша страна…
Водещ: Трябва да има вид гражданско отношение.
Любослава Русева: Разбира се.
Водещ: Последни думи от Иво Христов.
Иво Христов: Аз мисля, че вървим към неизбежен катаклизъм и ако не е обществен, той ще бъде природен, но нещо трябва да върне българина към съзнанието, че е човек, че трябва да се бори за правата си, ако иска да оцелее и че сме все още някакво подобие на общество. Може би това са последните години, в които то може да бъде спасено, защото то умира демографски, духом и интелектуално.
Водещ: Надявам се.
Веселин Стойнев: Аз мисля, като става дума за журналистиката, медиите и властта – в момента сме свидетели на това как влюбената в управлението българска журналистика, която е като една фуния, която транслира постоянно едни и същи звуци, образи от сутрин до вечер, в момента показва, че има и обратната сила. Подаден от където и да е скандал, от някаква маргинална медия или от самостоятелен журналист по същата тази фуния, само че в обратна посока – да върне, с извинение тази помия, в лицето на властта и в момента на това сме свидетели. Звучи парадоксално, /../ , че всички са влюбени в управлението, но получават в лицето си едни черни, лоши, малки петънца.
Водещ: Благодаря Ви. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще пропуснем следващата неделя заради празниците, ще се видим отново на 13 март.