На стилна церемония вчера Българска асоциация на ПР агенциите награди победителите в шестото издание на престижния конкурс Bright Awards 2015

www.bapra.bg I 30.04.2015г.

30 април 2015 г., София – На стилна церемония вчера Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) обяви победителите в шестото издание на престижния ПР конкурс – BAPRA Bright Awards. 21 ключови постижения в сферата на маркетинговите комуникации получиха престижното отличие Bright Awards. Събитието се състоя в бизнес и конгресен център Рейнбоу плаза. Тази година в конкурса се включиха рекорден брой проекти – 97, подадени от 19 комуникационни агенции и 4 вътрешни ПР отдела на компании и организации. Отчетеният повишен ръст в броя на заявките е в размер на близо 13% в сравнение с миналата година.

На церемонията присъстваха петима представители от многоуважаемото международно жури на Bright Awards 2015: д-р Зехра Гюнгьор, председател на журито и президент на Международната ПР асоциация за 2014 г.; г-ца Бинта Кристин Хамерич, генерален мениджър на Световната ПР асоциация (ICCO); г-н Кристоф Жинисти, международен ПР гуру и специалист по социални медии с над 20 годишен опит в областта; г-н Джон Сандърс, регионален президент на  Fleishman-Hillard за Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA) и талантливият творец с дълбока страст към историите на марките и основател на EdgarДамян Обал. Всички членове на журито могат да бъдат видяни тук: http://www.bapra.bg/2015/bg/jury/

„За първи път посещавам България и се вълнувам изключително много, че съм тук тази вечер в качеството си на председател на международното жури в Bright Awards 2015. Впечатлена съм от нивото на проектите в конкурса и смятам, че всеки един от участващите проекти е напълно достоен за отличие.“ сподели д-р Зехра Гюнгьор, председател на международното жури в BAPRA Bright Awards 2015.

Присъстващите гости на церемонията се насладиха на въздействащите изпълнения на етноформация Бalkanskyмузикалната легенда Теодосий Спасов, електронен звук и ритъм от Иван Шопов и интерактивна визия, дело на Иво Христов. Омайното съчетание от традиционна българска музика, електронен звук и визия, допринесоха за впечатляващата атмосфера на вечерта.

Престижната статуетка BAPRA Bright Awards 2015 по категории отиде при:

„Агенция на година“ – United Partners;

„Кампания за устойчиво развитие“ – New Moment New Ideas Company за кампанията „Погледни бежанците с други очи“;

„Специално събитие“ (2 първи места) – All Channels Communication Group за кампанията „Саундтракът на София“ и APRA Porter Novelli Group за кампанията „Живей активно!“;

„Иновативна кампания“ – All Channels Communication Group за кампанията „Саундтракът на София“;

„Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“ – Българска национална телевизия за кампанията Купувам българското”;

„Комуникационна кампания на годината“  - All Channels Communication Group за кампанията „Саундтракът на София“;

„Комуникационна кампания в публичния сектор“ APRA Porter Novelli Group за кампанията „Величественият Дунав – непокътнати природни красоти и люлка на древни народи“;

 

Останалите агенции и компании, които бяха наградени в BAPRA Bright Awards 2015 са:

 

„Агенция на годината“

All Channels Communication Group – ІІ награда;

Publicis Groupe Bulgaria – ІІІ награда;

 

„Кампания за устойчиво развитие“

BBDO Group за кампанията „Най-добър старт за всяко дете“ – ІІ награда;

DeConi за кампанията „СТАНИ ЕКОГЕРОЙ: Научи всички вкъщи да събират разделно“ – ІІІ награда;

 

„Специално събитие“

Publicis Groupe Bulgaria за кампанията „Офис под небето“ – ІІ награда;

All Channels Communication Group за кампанията „Мtel Media Masters 2014 – “Човекът е изчезващ вид“– ІІІ награда;

 

„Иновативна кампания“

United Partners за кампанията „EE Music” – ІІ награда;

M3 Communications Group, Inc. за кампанията „Буквата С е навсякъде“ – ІІІ награда;

 

„Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“

FOX International Channels Bulgaria за кампанията: „FOX International Channels Bulgaria“ – ІІ награда;

AMI Communications за кампанията „Съвременните двама“ – ІІІ награда;

 

„Комуникационна кампания на годината“

Грозданов Комюникейшънс Консултинг за кампанията: Предотвратяване приемането на вредния „Закон срещу търговските вериги“ – ІІ награда;

M3 Communications Group, Inc. за кампанията:  Хепи ли Си?– ІІІ награда;

 

„Комуникационна кампания в публичния сектор“

Intelday Solutions за кампанията „Информационна кампания „Младежта в движение“, София 2014“ – ІІ награда;

Победителите в категория „Кампания за устойчиво развитие“ получиха допълнителен сертификат от българската мрежа за корпоративна социална отговорност csr.bg. Сертификатите бяха връчени лично от г-н Борис Колев, изпълнителен директор на csr.bg.

Спонсори на проекта са: Рейнбоу плаза, Dve events, Авенди ООД, Брангаба, Кока-Кола, Текама, Загорка АД и I-nature.

Официални партниращи организации на BAPRA Bright Awards 2015 са: Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ), Гръцки бизнес съвет в България (HBCB) и Италианска търговска камара в България (Camera di Commercio Italiana in Bulgaria).

Медийни партньори на конкурса са: Българска национална телевизия, сп. Мениджър, Дарик Носталжи и интернет платформите:  Economy.bg, marketing360.bg, csr.bg, investor.bg, PR&Media News, actualno.com, expert.bg, dir.bg, myPR.bg, Еcon.bg и b2bmagazine.bg.

Актуална информация за BAPRA Bright Awards 2015 можете да следите в социалните мрежи с хаштаг #BrightAwards2015 или да изпратите запитване на: office@bapra.bg.

Ако желаете да получите допълнителна информация за конкурса, моля изпратете своето запитване на: office@bapra.bg.

***

За BAPRA Bright Awards

Наградите BAPRA Bright Awards са учредени през 2010 г. и много бързо се утвърдиха като единствения форум у нас, който дава възможност на ПР професионалистите да сравнят своите постижения със световната ПР практика. С всяка изминала година броят на заявките за участие расте значително. През 2014 г. взеха участие 86 кампании, а през 2013 г. – 80. Изборът на победителите е напълно конфиденциален, като всеки член на журито оценява самостоятелно постъпилите кандидатури в дадена категория.

За БАПРА

Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: BAPRA Bulgaria @BAPRABulgaria

Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl   

Web-site: www.bapra.bg

Hashtag: #BrightAwards2014

 

 

За Бalkansky

Бalkansky е аудио-визуален творчeски проект, който съчетава традиционна българска музика с електронен звук и визия. Проектът стартира със сътрудничество между Иво Христов и Иван Шопов. По-късно към тях се присъеднява и музикалната легенда Теодосий Спасов и понастоящем тримата представят проекта на живо по целия свят. Всяко тяхно участие на живо включва музикално изпълнение от Теодосий Спасов, комбинирано с електронни звуци и ритми от Иван Шопов и интерактивни визии от Иво Христов.  Повече за етноформация Бalkansky можете да намерите на: www.balkansky.bg

 

Идва ли краят на социалната мрежа Фейсбук?

Нова телевизия, Здравей България | 10.08.2011

Водещ: Вчера хакери предупредиха ЮТюб, че скоро ще убият социалната мрежа Фейсбук – една нов вид терористична заплаха за убийство, че вече няма да има социална мрежа Фейсбук. Събрали сме се тук с Арман Бабикян, PR експерт, с Иво Христов, журналист и…
Иво Христов: Потенциални жертви.
Водещ: Потенциални жертви, точно така. И създател на (…) солидарна България. Както и с Венци Мицов, който е музикант… за да си говорим възможно ли е това да се случи действително, какво ще замести Фейсбук, ако вземе, че умре и можем ли изобщо да живеем без Фейсбук според вас? Г-н Бабикян.
Арман Бабикян: А, със сигурност можем да живеем без Фейсбук. Това е доказан факт, защото имаше време, в което нямаше Фейсбук.
Водещ: Е да де, ама сега…
Арман Бабикян: Животът не стартира с него. Нищо, това е все едно да те пребият в градинката на „Кристал” по време на едни събития преди 22 години и да счете човек, че няма градинка, в която да се събират хората. След като имат нужда да споделят някакви неща от живота си…
Водещ: Хората.
Арман Бабикян: …хората, със сигурност ще намерят друга форма да го направят.
Водещ: Значи то се заговори, че примерно Гугъл+ са го организирали това, борба между конкуренти, как мислите?
Венци Мицов: Аз ще се върна малко по-назад. Всъщност още много преди да има Фейсбук, имаше едни такива лексикони в училище, които горе-долу бяха също… и там се пишеха статуси, нали, „Любовта е като копейка, дрънне, звънне и офейка”. Така че това винаги си го има под някаква форма. Дори да предположим, че тези пичове от „Анонимус” хакнат и стане много тежко положението. Може би пичове не трябваше да казвам толкова рано, извинявайте, уважаеми зрители!
Водещ: Не, мисля, че не е много обидна тази…
Венци Мицов: Може би господинът от „Солидарна България”…
Водещ: Та може ли без Фейсбук според теб?
Иво Христов: Без съмнение може, но има сума конкуренти, Туитър…
Водещ: Които ще заемат тази ниша.
Иво Христов: Всъщност проблемът е другаде, че активните ползватели на Фейсбук, те са вече над 600 млн., ако не се лъжа, преформатират съзнанието си. Това го забелязваме всички ние, които сме…
Венци Мицов: Говорим в статуси.
Иво Христов: Говорим от статуси още от ранни зори, свикнал си никога да не си сам…
Водещ: Какво си казахте в статусите сутринта?
Иво Христов: Ами аз, да речем, пуснах статус, че ще съобщя имената на онези, които по моему не могат без Фейсбук, тъй като ги наблюдавам във Фейсбук и да си направят списък. И те се записаха не малко хора там…
Водещ: А що примерно човек не може без Фейсбук? Защо не могат тези хора?
Иво Христов: Стараех се да го обясня. Защото ние се преформатираме, свикваме да мислим в кратки фрази, наречени статуси, свикнали сме на всяко наше почесване да има някаква ответна реакция, което прогонва самотата. В този смисъл такъв човек има нова психология и нова матрица на мислене.
Водещ: И това лошо ли е?
Иво Христов: Аз не твърдя, че е лошо…
Водещ: Не, аз питам, не казвам, че…
Венци Мицов: Това са новите жанрове между другото, което е страхотно, защото така или иначе, ако щеш дори глобално да започнем, в изкуството има една страхотна умора, в смисъл всичко вече е предъвкано, и това ни дава на практика някакъв нов поглед, някакъв нов жанр…
Водещ: Винаги можеш да запишеш парче и да го пуснеш там.
Венци Мицов: Всичко можеш да направиш, включително да си пуснеш голи снимки и да станеш много популярен и какво ли не.
Иво Христов: Т.е. без Фейсбук може, но човекът, който е преминал през Фейсбук е като наркоман, който в някаква степен е зависим и ще ме трябва малко време, за да се дезинтоксикира и да се върнем към друг живот или пък да намери, да смени дрогата.
Водещ: Ето примерно за политиците как ще се отрази това нещо?
Арман Бабикян: По същия начин като при всички останали, просто ще започнат да работят в Туитър или в Гугъл+ или господ знае къде. Аз например нямам Фейсбук, и съвсем целенасочено нямам Фейсбук…
Водещ: Защо?
Арман Бабикян: Вкъщи само аз и котките нямаме Фейсбук…
Водещ: И примерно сядате на вечеря, ти си вечеряш, а останалите хора цъкат.
Арман Бабикян: Често се случва това.
Иво Христов: Малко анатомичен атлас. Ако нямате Фейсбук, изглеждате така, ако имате Фейсбук, изглеждате така…
Арман Бабикян: Не, не съм умрял, защото нямам Фейсбук, а при политиците нещата, особено сега ще станат леко драматични, защото всички са се подготвили да изглеждат като човек от народа, а пък народът според част от тях се намира във Фейсбук…
Водещ: Абе то народът… защото 600 млн., колко са в България потребителите..?
Иво Христов: Над 2 млн.
Водещ: 2 млн. потребители.
Иво Христов: Над 2 млн., и те прогресират дневно с хиляди…
Венци Мицов: Между другото странното е, че според последното преброяване са повече хората с компютри и телевизори, отколкото с вътрешни тоалетни в апартаментите. Аз такова чувство имам.
Водещ: Да, точно така, над 90% от хората имат телевизори, а всеки 5-и, както пишеше във вестниците се изхожда отвън.
Арман Бабикян: Ето има значи нужда да изхождат повече неща от себе си като мисли хората, отколкото…
Водещ: Добре, защо ти не използваш социалната мрежа за PR кампании в такъв случай, или я използваш?
Арман Бабикян: Аз не съм казал, че не я използвам. Просто аз нямам.
Водещ: За лична употреба.
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Значи само професионално.
Венци Мицов: Той е подмолен човек, не знам дали усещаш.
Арман Бабикян: Нищо подмолно нямам, казвам ти го съвсем открито. Не използвам, просто нямам време за това. Дал съм си сметка колко време на ден ще ми отнема.
Иво Христов: И това ли е най-сериозното оправдание, което имаш, или?
Водещ: Добре, ето какво казват тези Анонимните. Че всъщност във Фейсбук, когато влезе човек, си предоставя данните на най-различни фирми, лични данни за неговия живот, за неговите приятели, за това от какво се интересува, къде пазарува, какво иска да си купи, на най-различни фирми, и те го ползват безплатно това. Това лошо ли е?
Венци Мицов: Аз не мисля, че е лошо по никой начин. Така или иначе спам ще има винаги.
Иво Христов: Мога ли една минутка само, защото темата е сериозна наистина. Във Фейсбук матрицата залага на нарцисизма на всеки един от нас, т.е. ти изграждаш свой профил чрез снимките, които харесваш и селекционираш, чрез вкусовете, които търсиш да афишираш, ти градиш идеален образ на себе си, alter ego, точно така…
Водещ: Обаче се появява някой друг, дето те тагва.
Иво Христов: …сам пишеш доброволно досието си и без съмнение, и фирми, и тайни служби се интересуват от Фейсбук, тъй като Фейсбук стана и революционен инструмент за хоризонтална организация на общности в Северна Африка по време на революцията, сега в Лондон също. В този смисъл има нездрав интерес към Фейсбук. Аз не мисля, че той е създаден с цел да изпомпа тези данни. Не с тази цел е замислен, но неизбежно се появяват като интерес, нездрав интерес към мрежата.
Водещ: А защо да не е здрав? Аз това си мислех, ако аз се интересувам от автомобили и от дрехи, и всеки път ми пускат рекламни послания във Фейсбук за автомобили и за дрехи…
Иво Христов: …политически убеждения и затова си заведен в някое досие, за това, че си писал статус…
Водещ: Е, това вече е по-различно, а за това използва ли се?
Арман Бабикян: Надявам се, че не се използва за това, но със сигурност, Иво е прав, няма как такава база данни да не представлява интерес за тези, на които им се заплаща, за да събират данни, да правят анализи на тяхна база и да си вършат работа, да речем на тема сигурност. Сега, абсурдно е да си говорим, че това не се случва…
Водещ: От какво печели Фейсбук според вас?
Арман Бабикян: Вижте, то я има и обратната логика. Правиш бомбардировач по технологията стелт, след което произвеждаш тефлонови тигани. Така че има и обратна посока.
Венци Мицов: Според мене Фейсбук печелят както печелят и всички уеб сайтове.
Водещ: От какво?
Венци Мицов: От реклама. Влизаш, виждаш еди-какво си, еди-какъв си продукт… Аз примерно, има прозорци с реклами, които постоянно излизат.
Водещ: Ема тях си ги… Примерно ти можеш да си пуснеш да рекламираш нещо. И от това, което си пуснал да рекламираш не печели Фейсбук…
Венци Мицов: И друго, което аз съм чувал, не знам доколко е вярно, че има хора, които купуват цели групи. В смисъл някоя група, която наброява 100 000 души и плаща кеш, след което на цялата тази група, неговият келепир от цялата работа е, че той изпраща покани на всички тези хора да се присъединят към нещо, към някакъв уеб сайт или нещо подобно. Било установено математически, аз не знам, това е малко като вашите пийпълметрични изследвания или като таргет групите, че примерно еди-колко си процента винаги… кълве на подобни, да речем ако купиш 10 000 човека, 10 000 категорично ще клъвнат на това, че им изпращаш покани да се джойнът към нещо… И става като някакъв бизнес.
Иво Христов: Пакетираш някаква общност около някаква кауза или някакъв интерес. И след това ти имаш готовата таргет група, до която разпращаш механично чрез този инструмент информация. Не е необходимо да я издирваш…
Венци Мицов: В крайна сметка какво лошо има, ако искаш да поканиш някакви хора на концерт и търсиш хората, които се интересуват, да речем от рок музика, защото ти правиш рок концерт, намираш сред твоите приятели такива и им пращаш поканите. Ти няма да пратиш на някой, който се интересува от Ивана, защото той няма да отиде.
Водещ: Не, ти пак може да си му пратиш…
Арман Бабикян: По някакъв начин създава илюзията за равенство. Защото всеки е комуникатор. Там няма един водещ пирамидално, който всички са длъжни да гледат, както сме ние в момента в телевизията, а всички останали са длъжни да бъдат само зрители.
Водещ: Не, това го променяме и в телевизията. Зрители се обаждат, тук четем какво мислят във Фейсбук за Фейсбук…
Венци Мицов: Това е едното нещо, което Фейсбук промени, че всички казват, че бъдещето е на крос медията, и това е абсолютно така. Постоянната обратна връзка, свързан и с интернет…
Арман Бабикян: Това е илюзорното чувство за равенство…
Водещ: Защо илюзорно?
Арман Бабикян: …се в връща чрез Фейсбук по някакъв начин, защото всички смятат, че има някаква кауза, да речем, харесвате ли водка, да харесваме, ами дайте да тръгнем сега към зимния дворец. В смисъл, че това абсолютно може да се случи във Фейсбук и в момента. Тръгваме ли за Слънчев бряг, ами да, тръгваме.
Водещ: И всъщност си мерим броя на приятелите много често.
Иво Христов: А има и това, да, разбира се. И авторитетът на приятелите.
Водещ: Авторитетът защо?
Иво Христов: …случая с Бегбеде, на когото съм преводач на български, след като…
Венци Мицов: Ти ли си виновен за..?
Иво Христов: Да, аз съм виновен. След това мнозина други тръгнаха да го издирват, да речем, получи заявки от много българи. И това се случва… Също така ми се е случвало да се поинтересувам от чужди приятели. Но Фейсбук е лаборатория за естествени авторитети. В този смисъл онзи, който владее кратките послания, хумора, закачката постепенно се утвърждава като авторитет. И това е друг тип авторитет, не академичният, не военният с пагони, не е политическият, не е бизнес, ами този, комуникативният.
Водещ: Ти колко време изкарваш във Фейсбук през деня?
Иво Христов: Много, но аз работя паралелно. В смисъл, аз поглеждам какво става във Фейсбук и паралелно с това работя. Тъй като стоя пред компютъра си, ако броим всички часове, които работя, са 5-6 часа.
Водещ: …ще видиш статусите, снимчици..?
Иво Христов: Да. Снимки, не, нямам специален интерес.
Водещ: Ами в такъв случай защо не предпочиташ другата мрежа, Туитър, която е само..?
Иво Христов: Тя ми е напълно безинтересна, практично ориентирана бизнес мрежа.
Венци Мицов: Тя е ориентирана към българския ентъртейнмънт, хора, които работят като сценаристи, да могат някакво кратко такова да го използват…
Водещ: Ето едно друго нещо, което казват тези Анонимните, които ще убиват Фейсбук, е, че изкарваш повече време във Фейсбук и споделяш повече на приятелите си във Фейсбук, отколкото на семейството си.
Иво Христов: Това е дори констатирана психологическа закономерност вече, изследва се.
Водещ: Какви разводи, защо се развеждат хората?
Иво Христов: Поради това, че вместо да общуват, единият от тях е във Фейсбук.
Водещ: Да, даже го имаше…
Арман Бабикян: …А има и друг вариант, Фейсбук просто да са решили да извадят нова версия, нов модерен вариант. И това да е една прекрасна рекламна кампания.
Водещ: Не, всъщност аз това си го свързах с друго, което излезе като послание от създателя на Фейсбук Марк със сложното второ име, Зукърбърк, той казва така, да се намери хакер, който да ни хакне нас, и ще му платим.
Венци Мицов: Ама то винаги така става. Майкрософт, доколкото знам, казах фирма, пардон, извинявайте…
Арман Бабикян: Ние досега все за фирми говорим…
Венци Мицов: …които работят там и са най-яките, са били някакви хакери, които са им хаквали системите там.
Иво Христов: Според закона, внесен от "Атака", трябва да се казва вече малък и мек, защото не може да се използва чуждица. Това казва блогърът Иван Стамбулов.
Водещ: Това нещо беше в блок постнато, така ли, или във Фейсбук?
Иво Христов: Да, да, от блогъра Иван Стамбулов, да му дадем дължимото, той винаги проявява добро чувство за хумор. Има закон на "Атака", който предвижда глоби за чуждици. Но разбира се езикът не се контролира чрез глоби…
Водещ: И българският вариант на Фейсбук, ако се случи, трябва да е книга за лица…
Венци Мицов: Като работихме за телевизията, дойде една мацка и каза, тази вечер имаме един ивент, чиито контент е ентъртейнмънт. И на мене ми дойде малко в повече. Така де, трябва да има някакъв баланс.
Водещ: Добре, идва 5 ноември, след като уточнихме каква е значимостта на Фейсбук за всички хора над 2 млн., аз не знаех, че са чак толкова много потребителите в България, идва 5 ноември, хакерите успяват, закриват го. Опитваш да се логнеш, обаче не става. Какво правим на 6 ноември.
Арман Бабикян: На 6 ноември според мене…
Иво Христов: Ние знаем какво правим на 7 ноември.
Водещ: Будим се в един прекрасен 7 ноември, ОК, и какво правим…
Венци Мицов: Освен това то остават няколко месеца до края на света, така че то все тая.
Водещ: Така или иначе изборите ще са минали вече.
Арман Бабикян: Изборите ще са минали вече и направо ще започне подготовката на следващите, които в зависимост от тези, може да се окажат и много близко. Ще видим.
Водещ: Благодаря ви за този разговор!

Интервю с Любослава Русева – в. Дневник, Веселин Стойнев – в. Култура и Иво Христов – в. Сега

Водещ: Вие гледате Отпечатъци. В студиото са трима от най-остроумните и талантливи коментатори, които можете да прочетете в българската преса напоследък. Любослава Русева от Дневник, Веселин Стойнев с много силния от последните седмици в. Култура, и Иво Христов, който освен колега журналист е и създател на групата във Facebook Солидарна България. освен това пише във вестник Сега и в сп. Еуропео. Вие пишете много силни неща на ръба на политическата сатира, според мен, защото виждам някакви … нещо в гротескния жанр общо взето във вашите статии, за това и ви поканих в този формат. Кажете, гротескна ли е ситуацията в момента в България? има много неща, които избиват на присмех, много вицове, карикатуристите, сатириците са в разцвет. Нещо средно между театъра на абсурда по Бекет и ЮНЕСКО, имаше апропо един такъв текст на Любослава в Дневник наскоро и Шекспировата Комедия от грешки, защото непрекъснато се случват някакви такива полу-смешни, полу-тъжни неща.
Любослава Русева: Вие споменахте последния ми текст, който се казва – Ако сюрреалистите бяха българи и накрая завършвам, че давам отговора – ако те бяха българи със сигурност щяха да се нарекат реалисти, защото нашата действителност наистина вече е толкова абсурдна, сюрреална, че не може да анализираш, можеш само да описваш и то през литературата, през метафората. Това си говорехме с Иво Христов преди да влезем, че вече класическия анализ ни е отказан. Можеш действително, както казвате, само да снимаш гротеската, да насочиш фотоапарата със зум-а към действителността и толкова.
Водещ: Или е достатъчно само да го преразкажеш със силни думи. Между другото (?) когато правихме един видео репортаж за него преди няколко броя на предаването точно това каза – всъщност ние карикатуристите нямаме работа. То сюжетите си ги измислят политиците.
Веселин Стойнев: Голяма заслуга за това може би има самото правителство, според мен, защото това е правителство на волята, на силната воля, на политическата воля, толкова в обръщение термин. Но правителството в същото време е лишено от разум, от воля, която сама от себе си е призвана да произвежда някаква реалност с един пробационен подтичваш разна фриволна воля разум, правителство на пробите и грешките, на постоянните опитвания, на запълване на дневния ред на обществото в общи линии с нищо. С нещо, което днес се казва и след 5 минути се казва точно обратното. Тоест ..
Водещ: Със събития хок, които имат само кратки сюжети, така да се каже, които не се помнят дълго.
Веселин Стойнев: Това правителство твори дори имагинерни факти, противно на така да се каже обективните факти и на досадните обстоятелства и за това то до голяма степен е целия свят, който създава това управление е PR свят. И най-красноречивото показателство, не доказателство, защото не може да има доказателства там, където няма разум, за това е точно този случай с уволнението и назначението в рамките на няколко часа на шефа на Техноекспортстрой, който беше обвинен, никой не разбра как точно, че прави PR на гърба на правителството или по-точно на външно министерство , като е пратил самолет на фирмата с държавни пари, нает от България Еър за спасяването на медиците в Либия. Тука единственото разумно може би е, че трябва да се поправи в конституцията и да се запише, че никой няма право да прави PR в тази страна извън министър-председателя и че всичко останало…
Водещ: И че само той може да праща самолети и хеликоптери.
Веселин Стойнев: До такива политически факти, защото това е политически факт, произведени от това правителство се стига, когато желанието да правиш PR и да произвеждаш от това някаква действителност е надделяло над всичко останало. Както имаше един виц, че борбата за спасяването на българите е толкова силна, че може би нямаше да остави нито един българин, то така и се случи накрая.
Водещ: Имаше една българка. Това между другото е повод за виц, някъде го четох пак из форумите. Как вече в речника ще пише под името Една българка – А, първо, разказ на Вазов, второ – спасителна операция по времето на Бойко Борисов. Иво?
Иво Христов: Ами да се пише анализ днес, то значи да се държиш логично в нелогична среда. Това ни затруднява, тъй като всичко логично отдавна е изговорено, без да предизвика никакъв ефект. На второ място, това все повече затруднява и читателите, не знам какво е впечатлението на колегите, но аз виждам, че съдейки по реакциите във форумите – читателя вече не е способен да възприеме логиката на един чужд текст. Той чака да чуе единствено и само това, което носи в собственото си съзнание. И е глух за всичко останало. Това значи, че е напълно прекъснат обществения диалог, междуличностния диалог и вече разпада е стигнал до ниво език. Виждате, че и езика губи… понася тежки удари между впрочем от самото правителство, ако споменем министър Цветанов, той пренаписа българския синтаксис със своите медийни изяви през последната година. В този смисъл разпада е стигнал много по-далеч от колкото външно личи.
Водещ: Само искам да добавя, защото да не говорим само за правителството. Тя сюрреалистична е цялата държава и защото …
Любослава Русева: Ние сме такива всъщност.
Водещ: Именно. И защото в този текст на Люба Русева аз си спомням и други примери, пък и се добавиха неща и през седмицата, които съвсем не касаят правителството. Например тези роми, които отидоха и разглобиха една млекопреработвателна фабрика под погледа на полицаите, които седяха и ги гледаха или например въпросната жена с нож между очите, която се разхождаше дълго време в един провинциален български град и абсолютно никой не се опита нещо да и каже, докато тя не седна на паважа и сама не потърси утеха и помощ. Тоест това са неща наистина като сцени от филм на Хичкок или на Буньоел.
Любослава Русева: Ами аз си мисля, че ние някак си не сме живи. Не искам да кажа – ние сме мъртви, но не сме живи. Нямаме отношение към собствения си живот. Ето, виждате в Либия хората показват отношение, показват, че им пука, че искат да живеят различно. Докато ние някак си сме се отказали да се борим за собствения си дневен ред. Ето примерно когато ВАС окончателно оправда Доган, нямаше абсолютно никаква обществена реакция. Аз си представям това ако се случи другаде ще отидат тълпи, които най-малкото ще освиркат тези съдии, които оправдаха Доган за хонорара му от 1 млн.
Водещ: Друго по-абсурдно нещо е назначаването на Петко Сертов, шефа на лошата стара ДАНС в ръководството на добрата нова БОРКОР, антикорупционна структура на правителството.
Иво Христов: Моето мнение е, че БОРКОР е надзорен орган, в койот доновете на мафията, невидими за обществото делегират на свои представители правото да надзирават това какво се прави в службите, кого разработват, кого не и до къде са стигнали. Това е начин да се помирят интересите. Имам и една ексклузивна информация – че г-н Сертов е бил на среща в централата на социалистите около час-час и половина след анонса на създаването на БОРКОР.
Водещ: Тоест, че това не е несъгласувано с Позитано?
Иво Христов: Повече от очевидно, въпреки патетичните филипики срещу него от страниците на Дума, които четох ден след това.
Веселин Стойнев: Защо, може би е съгласувано постфактум, те са изненадани и го привикват на Позитано час по-късно… Политически погледнато от тази акция с двама заместници, от които единия от лявото, другия от дясното пространство се провали още на следващия ден, защото и двете страни се разграничиха, да не говорим, че остава необяснимо аргумента на премиера пред широката публика – как така вие до вчера този беше най-лошия и беше пионка в ръцете на Алексей Петров, най-страшния човек в държавата, изведнъж сега вие го слагате заместник на нова антикорупционна структура – ами той е, защото е професионалист. Значи до вчера не беше професионалист, сега изведнъж стана професионалист. До вчера беше опасен, вече не е опасен, ами напротив, той представлява някак си … крепи доверието на левия сектор…. не виждам никакво логично обяснение в това и едва ли широката публика може да види такова.
Любослава Русева: Логиката, както каза Иво, е точно помирителна операция. И неслучайно Алексей Петров беше единствения, който похвали …
Иво Христов: А дни по-късно Яне Янев излезе на съвместна пресконференция със Симеон Дянков за всеобщ потрес да подкрепи идеята за пакт за финансова стабилност. Тази идея всъщност минава малко незабелязано от обществен интерес. Всъщност тя рискува за години напред да лиши българските правителства от основния инструмент за правене на политика – данъците. Тоест стагнацията, която е резултат от тази монетарна догма, която Европа, света и България в частност изповядват да се превърне в закон и това ще мине незабелязано, щастлив съм, че г-н Костов все пак обърна внимание и даде крачка назад последните дни, но е на път да се оформи конституционно мнозинство и това може да стане.
Веселин Стойнев: И логичното продължение на това нещо, като наистина стане законова норма и конституционна, е че тогава трябва да се криминализира нарушението на чисто финансови, икономически и законодателни дейности. Тоест този, който се опита да вдигне данъците, които по конституция са фиксирани на сегашното ниво трябва да подлежи на финансова отговорност, което разбира се е пълен абсурд. И ние се връщаме в едни революционни години или постреволюционни, дори в рамките на нашата история от преди няколко десетилетия, когато се съдят едни хора за икономическа политика.
Водещ: Нека да ви върна към една данъчна неикономическа тема, която е свързана с министър Цветан Цветанов. Това, което се случва също не ви ли звучи сюрреалистично? Излезе след 4 месеца проверката на данъчните, която оповести, че министър Цветанов е сух, но за сметка на това част от неговите доходи са с неясен произход, защото идват от тъста и тъща му, които ги били дарили, спестили с техните пенсии. Тов ае така да се каже прехвърляне топката от болната глава на здравата.
Иво Христов: Ами ето това е обяснение защо ние сме неспособни да пишем сериозни анализи, защото абсурдното се заявява от шефа на данъчното, а все пак държавните органи са тези,които носят официалната истина и официалната информация в държавата, и ние трябва да коментираме този абсурд.
Веселин Стойнев: Това е второто изсушаване. Първото беше установено прокуратурата, до колкото си спомняте. Но аз се сещам за една проста, елементарна практика, която най-добре може да използва. Сега се говори само за СРС-та и подслушване. Преди няколко години или десетилетия хората са използвали съгледвачи. И може би ще бъде интересно ако докато говори от поредната телевизия вицепремиера и министър на вътрешните работи с оправдателен тон, няколко съгледвача в няколко кръчми, кафенета, просто да слушат как реагират хората, които гледат това, което им се казва от екрана.
Водещ: Какво би чул министър Цветанов?
Веселин Стойнев: Ами ще се опитат да доловят до колко е било (?). Според мен е пълна глупост поведение, при което ти обясняваш с трудовия си стаж, че понеже работиш от 1964, някакво фактическо имотно твое или парично състояние на нещата. Това е още по-голям автогол, защото всеки човек се идентифицира с това и казва – абе чакай, и аз работя от 1961, защо нямам 6 апартамента, защо нямам 100 000 лева като пенсионерка сега, а взимам 300 лева пенсия. Просто изключително силен е този удар срещу министъра на вътрешните работи и той по изключително силен начин задълбава още повече проблема. Защото ако обясните на хората, че бившия финансов министър Милен Велчев е откраднал 1 млрд. Лева от българския външен дълг никой няма да разбере и по никакъв начин няма да го трогне, защото това е непредставимо. Но ако му кажем, че тъщата на министъра на вътрешните работи има еди какви си пари, защото работи от 1951 – е това вече някак си … Всеки с епидермиса си го разбира и е ангажиран към такова твърдение.
Водещ: Добре, Люба, според теб кои се бият в момента, защото наблюдаваме три сюжета. Значи от една страна властите казват „Тук ни бият престъпни групировки с помощта на опозицията.” Опозицията казва „Тук ние в момента наблюдаваме тотална милиционерска държава.” А пък Иван Костов каза „Тук има някакъв съмнителен мир между престъпните групировки и правителството, и ГЕРБ по-точно.” Кое е вярно от тези три абсолютно взаимоизключващи се тези?
Любослава Русева: Според мен се бият едни и същи хора, едни и същи групировки. Тоест едни групировки, които са напълно еднакви и просто разликата е, че едната е текущо овластена, другата се стреми да бъде овластена. Те по същество са с еднакъв манталитет, с еднакъв произход.
Иво Христов: Вчера имаше една чудесна снимка, илюстрираща една публикация с Алексей Петров, скрит зад маската на Бойко Борисов.
Водещ: Да, всъщност самият Алексей Петров си е направил тази маска и така е посрещнал кореспондента на МОНД в тях.
Любослава Русева: Точно това – маските са…То няма нужда от маски всъщност. И маските, и лицата зад тях са еднакви.
Иво Христов: Какво представлява българският политически живот? Прощавай. В момента това са двама бивши приятели каратисти, които чрез два жълти вестника „Уикенд” и „Галерия”, и своите говорите в тях – бивша двойка, господата Дачков и госпожа Кулевска. С това се изчерпва политическият дебат в момента.
Веселин Стойнев: Вестник и журналисти…
Водещ: Определят дневния ред в държавата.
Веселин Стойнев: Не, дават пресконференция на други журналисти. Това мисля, че до сега не сме го виждали. Освен, че пишат жълт вестник, те…
Водещ: Интересно ми е какво ще коментирате, защото аз наблюдавам още едно ново явление, свързано с медиите и с журналистиката, но нека най-напред да видим защо най-интересните събития ги предизвикват с пресконференция няколко журналисти от вестник „Галерия”? Очевидно снабдени с много добра информация разбира се, защото тези неща, които се вадят са сериозни.
Иво Христов: Просто, топката е изнесена от политическия терен изцяло на терена на скандала. А медиите са тези, които дават ехо на скандала. И с това се изчерпват обясненията по мое мнение.
Водещ: Люба?
Любослава Русева: Точно така, абсолютно се е разпаднало политическото. Всъщност на терена не са се появили тези играчи – жълтите медии.
Веселин Стойнев: Това всъщност – българската политика винаги и българските политически кризи са започвали и са минавали през скандали. Обаче скандалът е изомощната същност на българското политическо изобщо и ако се върнем години назад, ще видим, че винаги през вестници са излизали такива неща, дори имаше /…/ по времето на Иван Костов. Във вестник „Дума” излезе един доклад на НСС, нали в опозиционния вестник „Дума”, който беше излязъл – твърдеше се от страната на тогавашните управляващи. Сега вече имаме изцяло канализирани медии, които са посочени – тази медия е на Алексей Петров, тази е един каква си и може би сега нещата са по-центрирано медийни, защото просто самото управление е такова. Медийно управление до сега не сме имали.
Водещ: В същото време има – аз наблюдавам персонални, лични войни, както ти каза нали колегата Дачков има, освен това Бареков с Лили Маринкова има, Карбовски срещу Патрашкова. Има изобщо такива едни – за първи път виждам сюжети, които са абсолютно персонални и които също не са за подценяване, тъй като сме колеги журналисти. Очевидно това е симптоматика някаква.
Иво Христов: Това е тъжно за мен, че журналисти могат да се вживеят до там в някоя позиция, че да водят персонални войни, често съпроводени с много язвителност в личен план. Това ни отдалечава от нормалния дебат. Би трябвало да бъдем на терена на аргументите. Това е вече забравен терен за българската журналистика и за политически живот.
Водещ: Ще продължим за медии и политика да си говорим след малко. Останете с нас. Гледате „Отпечатъци”. Мои гости са колегите Любослава Русева, Веселин Стойнев и Иво Христов. Говорим си за българската политика и нестихващите вече месеци скандали в нея. А последното нещо, за което си говорихме, беше журналистиката и медиите. Сега тук има някои неща. Ако ти си прав за това, че Вие имате проблем като пишещи хора с тези, които Ви четат, защото читателите Ви искат да четат само собствения си глас, така да се каже, тоест живеят си в главите – тогава има и още един проблем – че политиците също искат да виждат само това, което така … Представата си за себе си огледана в медиите. И тогава какво? Това е абсолютен омагъосан кръг.
Иво Христов: Обществото се атомизира и това е процес, които тече от години. Господин Стойнев, мисля, че е социолог, така че със сигурност има наблюдения. Но ние вече си говорим сами. Кой в буквалния смисъл, защото има не малко луди по улиците, кой все още тихомълком – но ние слушаме собствените си мисли в опит да се вкопчим в някаква логика, която да ни спаси от битуващия абсурд и в резултат всеки се затваря в собствените си мисли. Споменахме вече, че ни е все по-трудно да анализираме. Виждаме, че читателите често реагират без да прочетат статията или по предубеждения спрямо лицето, което я пише или спрямо зададената тема. Това е просто атомизация на обществото.
Водещ: Добре, но има още нещо, което може да се види по форумите. Като че ли ни липсва така наречената „критична маса”. Смисъл форумите са пълни с недоволстващи, протестиращи хора, обаче те са само виртуални. Ако излезем – ето например, те просто нямат лице на площада. Да вземем случаите с протестите с мобилните оператори.
Иво Христов: 20 човека от 2-3 милиона потребители, ако не и повече.
Водещ: И всички са недоволни от мобилните оператори, убедена съм дори и тези, които не са се записали във въпросните facebook групи. Люба, как го обясняваш?
Любослава Русева: Ами аз вече казах – ние не сме живи, просто не реагираме. Нямаме отношение към собствения си живот. Просто аз гледам като стана дума за форумите, под последната ми статия примерно има страшно много ругатни по мой адрес „Ти си много черногледа, виж хубавото. Какво пишеш тука нихилистка такава?” А ти всъщност се грижиш за този човек. Ти му казваш „Много сме болни. Нещо не ни е наред. Хайде да видим какво точно не ни е наред.” Той ме ругае и обижда, напада ме грубо. Абсолютно ненужно, нали, не спори по същество, не предлага аргументи. Въобще нещо ни е сбъркано и трябва да се види какво.
Водещ: Какво е точно – инерция ли е това, мързел ли е, пасивност, апатия, страх?
Веселин Стойнев: Активността в социалните мрежи, която е само виртуална и не води до градско действие, е просто продължение дали на атомизацията, дали на класическата, типична за български народопсихология, че ние сме хора, които не сме способни на елементарна социална солидарност, дори тогава, когато става въпрос за защита на твой много личен интерес, като интересът да ти бръкнат в джоба или да те лишат от някакво твое фундаментално право. Право не в абстрактния смисъл на думата. Например правото да си паркираш колата там, където живееш. По същия начин, по който българинът на ракийката и салатката гледа телевизора и псува властта, по същия начин този, малко по-млад може би и по-активен българин, се включва в Facebook и Twitter в групи по интереси и се опитва да откаже Веселин Маринов от пеенето или от цената на мобилните оператори.
Водещ: Човека глас.
Веселин Стойнев: Излиза на площада с лицето си, винаги под някакъв nickname и никога това, което толкова се възмущава, особено ти сигурно знаеш – тези майчинските, женски форми, колко са страстни – там също рядко се стига до нещо, което все пак има нормални механизми на гражданко и политическо поведение.
Водещ: Иво, ти си много активен в facebook и твоите статии винаги са много граждански ангажирани с някакви така политически наблюдения под формата на Хай Клуб много често. Защо се случва така?
Иво Христов: Защо? Защото имам много свободно време. Защо хората реагират?
Водещ: Защо хората не реагират извън виртуалната среда?
Иво Христов: Защото мнозина от тях са похарчили своя ентусиазъм и гражданска енергия напразно. Имаше вълни от разочарование в България, те са плод, както на нашата наивност, така и на нашата безкритичност и липса на ценност на мислене. Българите отказват да мислят ценностно, те просто намразват някого и се хващат със следващия. След като се хванаха на няколко хора – вече краката са им уморени и те стоят в къщи пред facebook и там реагират на моите статии.
Любослава Русева: Виртуални хъшове ги наричат.
Водещ: И нека се върнем към живата журналистика. Смисъл малката част от нея, която проявява функции на живот и мърда обаче вече се опитват да и слагат пранги. Смисъл искам да цитирам нещо от седмицата. Премиерът Борисов не се случва често да отговаря на въпроси, това се случи в петък, когато каза там на двама журналисти да си гледат работата, когато го питаха за кореспонденцията в МОНД или за данъчната проверка на Цветанов. Но правителственият пресцентър, преди няколко дни, по време на посещението на президента на Европейския съюз – Ромпой, просто не даде на журналисти изобщо да задават въпроси. След това същото стана и с председателя на Съвета на Европа. Това беше предварително забранено и беше казано, че няма да има въпроси.
Иво Христов: Това ни връща във времената на София-форм бюро. Тоест журналистите там, за да запишат както казва официалното лице, за какво става дума. Посещението на Ромпой не беше без значение, тъй като в Европа е на път да се оформи така наречената Г17 – група на страните от евро зоната, които дефакто ще бъдат авангарда и тези, които ще диктуват политиката на съюза, и една периферия от страни, сред които и България, до които тези решения ще бъдат свеждани по един или друг начин. При положение, че той е тук с тази толкова важна мисия, от страх да не се зададе сконфузен въпрос относно имотно състояние на Цветанов и прочее, правителството просто…
Веселин Стойнев: Точно така е. Но тук аз по-скоро мога да вляза в положението на…
Иво Христов:
Водещ: Имаше два прецедента, в които премиерът съвсем ясно показа, че е раздразнен от въпроси и на български, и на чужди журналисти, които го питат на такъв тип високи срещи за някакви други неща, наши текущи проблеми.
Веселин Стойнев: Точно така, но ние нямаме елементарна такава медийна саморегулация, етична, която да би ограничила тези въпроси на места, които не са подходящи. Например, ако премиерът беше помолил „Така и така, разбирам, че за Вас този въпрос е много важен, защото е важен – за проверката на НАП и за /…/, но нека сега, ако обичате не ме питайте това. След срещата – 10 минути по-късно ще отговоря на въпроса.”
Водещ: Да, но не беше така в парламентарните колари. Предстои ли, Люба, това е последният ми въпрос към Вас, защото приключваме. Предстои ли ледников период между властта и медиите след като до сега имаше голяма любов, но ето сега повече и повече се чуват нотки на раздразнение?
Любослава Русева: Не мисля, но аз тук конкретно в този случай искам да кажа, че вината, по-голямата вина е на журналистите, които би трябвало да бойкотират пресконференцията и да кажат „Как така? Ти ми пречиш да си изпълнявам служебните задължения.” От къде на къде ще ми забраняваш да задавам въпроси? Тоест и от наша страна…
Водещ: Трябва да има вид гражданско отношение.
Любослава Русева: Разбира се.
Водещ: Последни думи от Иво Христов.
Иво Христов: Аз мисля, че вървим към неизбежен катаклизъм и ако не е обществен, той ще бъде природен, но нещо трябва да върне българина към съзнанието, че е човек, че трябва да се бори за правата си, ако иска да оцелее и че сме все още някакво подобие на общество. Може би това са последните години, в които то може да бъде спасено, защото то умира демографски, духом и интелектуално.
Водещ: Надявам се.
Веселин Стойнев: Аз мисля, като става дума за журналистиката, медиите и властта – в момента сме свидетели на това как влюбената в управлението българска журналистика, която е като една фуния, която транслира постоянно едни и същи звуци, образи от сутрин до вечер, в момента показва, че има и обратната сила. Подаден от където и да е скандал, от някаква маргинална медия или от самостоятелен журналист по същата тази фуния, само че в обратна посока – да върне, с извинение тази помия, в лицето на властта и в момента на това сме свидетели. Звучи парадоксално, /../ , че всички са влюбени в управлението, но получават в лицето си едни черни, лоши, малки петънца.
Водещ: Благодаря Ви. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще пропуснем следващата неделя заради празниците, ще се видим отново на 13 март.