БТВ, Отпечатъци | 24.07.2011

Водеща: Нова мода наблюдаваме от известно време в политическия пиар. Но истинският бум предстои около изборите наесен. Пиар агенциите предлагат, а партиите под сурдинка купуват нов продукт – платени хейтъри или преведено на български щатни оплювачи, които срещу определена сума пишат цял ден във форуми и социални мрежи срещу набелязани политически и други опоненти. 168 часа забеляза и описа в последния си брой явлението, за което неофициално се знае отдавна. Затова съм поканила днес авторката на материала Сима Владимирова. Заедно с нея ще ми гостува и главната редакторка на сайта Уебкафе Емилия Милчева, която също има сериозни наблюдения върху феномена. По-късно с гражданския кандидат за президент и първия български еврокомисар Меглена Кунева ще си говорим за изборите наесен. Електоралните очаквания, конкуренцията и други теми, свързани със злобата на деня. Ще видите и разказ от 1 л.ед.ч. на един от постоянните обитатели на Борисовата градина. Паркът привлече общественото внимание като опасно място, където убиват и умират жени. Но най-напред платените хейтъри и щатната анонимна пропаганда със Сима Владимирова и Еми Милчева. Здравейте. Заповядайте. Благодаря ви, че сте тук. Заповядайте. Сима беше човекът, който написа нещо абсолютно публична тайна. Това, че вече има така да се каже услуга в пиар агенциите и такъв пиарски продукт – писане във форуми, чатове, социални мрежи срещу пари с бой по определени хора, които са политически противници или корпоративни опоненти на дадена фирма и че това на изборите ще бележи големи, невиждани висоти може би. Така ли е, Сима? Какво представляваше твоята проверка?
Сима Владимирова: Моят материал беше базиран точно на тази тема, защото аз разговарях с представители на основните политически партии. Не мога да кажа, че съм говорила с всички 330 партии, но с основните партии в българския политически живот и всичките те под сурдинка, както ти каза признават…
Водеща: С намигване.
Сима Владимирова: Не. Не. Абсолютно. Без никакво намигване си признават, че има такава услуга, но когато се опитах да ги цитирам всичките казаха, че… отрекоха. Просто никой не иска да си признае. И даже първоначалната информация, която достигна до мен беше от представител на политическа партия, който каза, че няма да ми каже имената на фирмите, защото са няколко и иска да ги ползва за изборите наесен. И затова няма да признае пред мен имената на фирмите. Но аз след това направих проверки по всички партии. И стана ясно, че някои плащат по-малко, други плащат повече. Когато става въпрос за местни избори в провинцията стоят нещата малко по-различно…
Водеща: По-евтинко е там или обратното?
Сима Владимирова: По-евтино. Но там от 3 лаптопа един и същи човек върши работата, която иначе на централно ниво в София се… или във Варна, или в Пловдив, в големите градове се наемат повече хора.
Водеща: Какво точно представлява този пиар продукт?
Сима Владимирова: Партията задава теми, които за нея са важни и съществени. И искат да бъдат коментирани в интернет пространството. Например такава тема за ДСБ е да няма АЕЦ Белене. Такава тема за БСП е да има АЕЦ Белене. Сещате се. такива важни политически теми, които трябва да бъдат насаждани под формулата непринудено изказване…
Водеща: Уж непринудено, а всъщност напълно режисирано.
Сима Владимирова: Същевременно те си знаят никовете. Те знаят никовете на хората, които влизат и има 1 или 2 души, които следят дали тези никове влизат и коментират по дадената тема. И се контролира дали парите са дадени абсолютно…
Водеща: За каквото трябва. Еми, ти си главен редактор на сайта Уебкафе. Един доста според мен успешен и четен сайт най-вече защото в нещо има много провокативни текстове. Ярки авторски материали. Понякога доста оспорвани, понякога доста в защита на каузи, които са непопулярни. (…) много случаи на форуми и писания, които са част от тях съвсем не непринудени, а както казва Сима, направо режисирани. Какви са твоите наблюдения?
Емилия Милчева: Ние определено сме свикнали на (…), както я беше нарекъл един журналист доста успешно и от доста време бяхме обмислили дали да не направим някаква хигиена на коментарите като например хората да влизат да коментират с профилите си от Фейсбук директно. Сега има и такава възможност, но остана и възможността за хора, които са регистрирани също, без да имат Фейсбук профил да могат да коментират. Моите впечатления са, винаги съм казвала, че е адски лесно, когато си скрит зад анонимност да коментираш и да пишеш всичко, каквото ако се изправиш с лицето си не би казал никога или най-малкото дори да го кажеш, няма да го повториш. Но за мен е много странно как партиите са се навили да дават пари за един такъв продукт по простата причина, че темата, Сима даде много удачен пример с АЕЦ Белене, темата е безгранична. Това означава не просто един форумец, който да седи отдолу, да плюе и да казва – не, вие сте идиоти, трябва да имаме АЕЦ Белене и така. Ако ще се спори с такива аргументи, както много често се спори във форумите…
Водеща: Всъщност това направи форумите почти нечитаеми напоследък. Защото имаше време, по което имаше време, по което те бяха много интересни, но…
Емилия Милчева: …няма експертни аргументи. Тогава имаше хора, които коментираха абсолютно експертно и всяко четене във форума първо те предизвиква теб да обмениш мисли, идеи, да научиш нова информация.
Водеща: Аз си спомням времето, когато работех във в-к Сега форумът на в-к Сега беше наистина феномен.
Сима Владимирова: Ама вие (…) цели страници от този форум.
Водеща: И това беше явление, от което наистина можеше да чуеш народния глас много аргументирано. Понякога дори по-аргументирано отколкото пишещите. Факт е (…). Но дори там, дори този форум, който продължава да подържа някакво ниво вече не е което беше.
Емилия Милчева: Ами за съжаление ще кажа, че една голяма част от хората, които коментират в сайтовете и то главно тези, които са анонимни за мен смятам определено, че една част от тях са твърде фрустрирани, твърде гневни и недоволни, с някакви дефицити. Определено няма как иначе да изразят това, което мислят. Нещо ги угнетява нещо, ги тормози. А е най-лесно, защото пред клавиатурата на компютъра те се чувстват богове, малки богове. Там можеш да правиш каквото искаш, там си всесилен, всевластен, можеш да обиждаш, можеш да замерят безнаказано с камъни или да оплюваш. И всъщност това е някакъв вид отдушник, който обаче е грозен по простата причина, че не би свършил работа нито на партия, нито на корпорация дори. В смисъл ако трябва да се оплюва продукт корпоративен.
Водеща: Идват ми на ум две неща. Едното, четох и в Новинар тези дни една статия по повод на форумите. Хейтъри е имало винаги, има ги отдавна. Това, което е новото, че те стават щатни, платени оплювачи, така да се каже. В тях вече се инвестират съвсем сериозно пари от политици, от партии, от корпорации, от фирми. Това става професия. Една от новите професии в България.
Сима Владимирова: Аз не можах да установя колко струва тази услуга, защото се оказа, че тя варира, цената й варира. Защото…
Водеща: Ти пишеш нещо като 500 лв.
Сима Владимирова: 500 лв, това беше за една определена политическа партия ми казаха, че плаща на месец на един от тези 20 да речем, 30 души, които постоянно влизат по форумите и то определени форуми, които имат значение. Не някакви дребни сайтове. Но става въпрос, че не можах да открия истинската цена и явно тя варира, защото включително чух и за 1000 лв за един човек, който влиза от 3 различни лаптопа. Но като цяло тези рекламни агенции предлагат цялостен продукт, цялостно рекламно обслужване и затова не може да се каже коя част от парите, които партиите плащат на рекламните фирми, каква част отива за т.нар.хейтъри.
Водеща: Знам, че в твоя материал, затова казах, че ти си първата, която го пише официално, но в същото време аз самата познавам и хора, на които са предлагали пари, за да пишат определени неща срещу определени суми. За тяхна чест тези колеги са отказали. Ами и пиар агенции, които също предлагат тази услуга. Т.е.от личен… моето лично така… личен рисърч… лична проверка показа абсолютно същото, което казваш и ти макар в твоя материал да няма конкретно позоваване и цитати. Само че бих искала да те питам, Еми, не си ли личи, когато не се пише със страст поне, ако няма аргументи, за които си говорихме преди малко? Поне ако не се пише от сърце, със страст под някакъв материал защитаващ или противопоставящ се на определена кауза? То би трябвало да си личи в онлайн пространството, както и в на живо, в живия живот, че работи това.
Емилия Милчева: Така е. Повечето хора, които имат бекграунд по темата или са достатъчно умни, следят и т.н. да, със сигурност ще го забележат. Но хората, които получават и се информират предимно от интернет като източник на информация много често дори не четат материала. Те само скролват надолу, виждат (…) в коментарите и започват да коментират. Много често аз съм хващала хора, които коментират и примерно плюят или ни казват – абе вие как сте го написали този материал, а горе стои източник като е ясно, че източникът е отвън. Но аз се подсетих нещо, което, от думите на Сима, което каза. Имаше, тъй като до момента кампанията на Обама първата с счита за една от най-успешните в онлайн пространството. Все пак онлайн бяха събрани повече от 2/3 от парите в кампанията му – 560 млн.долара от общо 750 млн.дойдоха от онлайн кампанията. Та там човекът, който водеше щаба, гуруто му беше казал, че всъщност онлайн кампанията е само един елемент. Той трябва да е съвършено интегриран към останалите елементи. В смисъл там онлайн кампанията не се използва, за да бъде оплюван този или онзи, а за да бъде свързват примерно избирателят от Охайо с някой, който е по-далеч, за да влязат те в една онлайн общност, където да си коментират и да си обсъждат предизборните слогани и т.н.
Водеща: Искаш да кажеш, че във вихъра на това хейтърство всъщност ние, всички ние пропляскваме именно това толкова важно общуване между различните етажи, различните светове даже бих казала? Защото какво пречи един човек образован, но просто, който не живее в големия град да си общува с Меглена Кунева, която след малко ще бъде гост в студиото или Ивайло Калфин, който ще бъде следващата неделя по време на една кампания. Защото сигурно той има въпроси към тях.
Емилия Милчева: И това е най-лесният начин да си обменят информация. Било то с чат във Фейсбук, било следейки туитовете, макар че в България Туитър не е от най-следените мрежи. Сега разбира се… Постепенно навлиза, но не е мрежа, която много се следи. Но така или иначе онлайн разговорите с избиратели или потенциални гласоподаватели може би е най-добрият начин да се разбере, аз мисля, че тук всички сме наясно с една азбучна истина, че черният пиар не върши работа.
Водеща: Да, но в същото време политиците струва ми се, че последни ще го разберат. Защото ние, медиите, отдавна сме го разбрали, понеже например аз ще ви кажа – в момента, в който форумът на Сега стана прекалено нецензурно място, аз престанах да го чета. Когато жълтите вестници станаха общо взето нечитаеми като цяло просто престанах изобщо да им обръщам внимание. Но политиците продължават да мислят, че това е канал, през който могат да стигнат до хората. Много бъркат. Какво мислиш ти, Сима?
Сима Владимирова: По тази тема ли? Аз исках нещо друго да кажа във връзка с младежките организации на партиите. Те си измиват ръцете.
Водеща: Това беше интересното, че в твоя материал те казват ние не плащаме… партиите казват ние не плащаме на пиар агенции, защото имаме младежки организации, те на доброволен принцип го правят.
Сима Владимирова: Те го правят на доброволни начала. Наистина може да използват и младежките организации, но плащат и на фирми. И най-смешното е, че всички партии твърдят, че техните младежки организации са най-добре организирани, имат най-голям потенциал, най-концентрирано могат да въздействат включително и по този начин в интернет форумите. Но аз се натъкнах и на обратната информация, че ползват и професионални услуги. Като самите партии задават темата от централата. Темата, която е важна за деня, за седмицата, за кандидата, за съответния кандидат дали това сега ще бъдат хората, които ще са кандидати за президент, за кмет, какви качества има и съответно и за противника вероятно черен пиар. Аз така си представям.
Водеща: Но проблемът наистина, Еми, просто искам да те върна в тази тема, защото ми се струва, че това е много тъжно, че ние задръстваме разговора именно с тази отрицателна емоция вместо да извлечем максималното от този пряк канал, който дава интернет. Така ли се получава?
Емилия Милчева: Така се получава и за съжаление уроците на прехода не се оказаха… не знам защо, но никой не научи уроците на прехода. Всички негативни кампании през този преход не знам да са свършили особена работа. И това, хейтърството сега, което партиите започват да преоткриват като начин да правят бизнес или политика, ще се зачудя кое от двете, няма значение…
Водеща: Определено правят и двете заедно.
Емилия Милчева: Да. Това като някогашните опашки, където… но там имаше нещо друго. Помните, че на времето на опашките се пускаха слуховете. Понеже нямаше интернет примерно Костов е циганин или нещо такова. Но там се намираше един човек, който е лидер на мнение. Той заставаше в квартала на опашката от съответната партия, мисля, че всички се сещаме коя и обясняваше и пускаше такива неща.
Водеща: Е аз ще те върна още по-далеч. По времето на възраждането, когато на мегдана примерно или на седенките са текли всички слухове. Интернет са седенки в социалната мрежа.
Емилия Милчева: Точно така. Но това са неща, които са били казани от лидери на мнение все пак. Човекът, който го казва всички останали го познават. Можеш да му се довериш, той е някакъв фактор, неформален лидер.
Сима Владимирова: Форумците те също се познават по между си и даже си казват – ти защо беше изчезнал, ти къде се губиш, я кажи. Те също се познават. Аз не изключвам дори възможността една пиар агенция или рекламна агенция да работи едновременно за две партии и да осигурява две различни гледни точки по една и съща тема.
Водеща: Защото проблемът с никовете… аз това, разбира се, в кръга на шегата, но няма да се учудя ако започнат някои хора да въведат нова професия стари форумци истински, реални със стари никове, което да започнат да ги продават, да ги дават под наем.
Емилия Милчева: Това е много хитро. Някой ще ти плагиатства идеята, сигурна съм.
Водеща: Защото аз знам от старите форуми като бг мама да кажем, там всеки новопоявил се е подлаган на много голяма проверка и го гледат с много голяма подозрителност именно заради това. По една дума от вас за финал.
Сима Владимирова: Ами аз се надявам партиите все пак да използват някакви по-легитимни методи макар че през всичките години на преход се е оказвало, че те са неизчерпаеми източници на различни трикове. Така че не бих се учудила ако има и нови трикове, които използват.
Водеща: Еми, ти.
Емилия Милчева: Нека помнят, че негативният пиар се връща.
Водеща: Добре. Благодаря ви много за този разговор.

Още по темата: 500 лв. заплата за партийна пропаганда в онлайн форуми, в. 168 часа | 22.07.2011

в. Банкеръ | 22.04.2011

Не е тайна, че в туристическия сектор се Въртят много пари и истинските печалби са в пъти по-големи от официално обявените. Едва ли има човек, който да не знае от опит какъв е арсеналът на нашенските бизнесмени в надпреварата за трупане на пачки, но със сигурност малко хора подозират за парите, изкарвани покрай курортистите от едни други предприемачи. Става дума за отбрани рекламни и пиар агенции, на които държавата плаща сериозни суми, за да популяризират България като туристическа дестинация. Само през 2011-а за реклама на страната ни по света са предвидени 34 млн. лева. Поголямата част от тях – 26 млн. лв., ще дойдат по линия на оперативната програма "Регионално развитие", а останалите 8 млн. лв. са заложени в държавния бюджет. Кой точно ще се облажи от тези милиони Все още е рано да се каже, но ако погледнем резултатите от миналата година, картинката значително се изяснява.
Една от най-големите поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през 2010а например е за провеждането на "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България". Целта е била да се изберат фирми, които да организират промоционални събития и реклами, да подготвят откриването на летния и зимния туристически сезон, съпътстващите ги мероприятия и т.н. От обявлението става ясно, че победителят е разполагал с близо 3.8 млн. лева осигурени от оперативната програма "Регионално развитие". Договорите за изпълнението на поръчката обаче са сключени чак в средата на летния сезон на 23 юли, което до голяма степен обезсмисля организирането на каквито и да е мероприятия, особено пък за откриването на летния сезон. Но както се казва има едни пари, които трябва да бъдат похарчени, а за какво и как ще стане това е без особено значение.
В случая за организиране на десет събития, свързани с туризма, и шест прояви за откриване на летен (!) и зимен туристически сезон "Публисис" на Николай Неделчев взима над 100 хил. лева. Но големият пай се "пада" на регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество "Про ивент бизнес груп партнерс 3". То печели три от четирите обособени позиции в търга – за изготвяне, отпечатване и поставяне на 80 тематични билборда, за създаване на интернет сайт и за рекламна дейност чрез телевизия, радио и печатни медии. Важна подробност е, че цялото това начинание е трябвало да се извърши само за срок от четири месеца до края на ноември 2010-а. Още по-любопитното е кой стои зад "Про ивент бизнес груп партнерс 3"?
Според електронния регистър Дакси собственици на дружеството поравно са "ОМ София", "Метрополис груп", "Реформа адвъртайзинг" и група нефизически лица. Мажоритарен собственик на първата фирма е управителката на рекламна агенция Ogilvy и съпруга на продуцента Нико Тупарев – Екатерина Попова-Тупарева. "Метрополис груп" пък е лидер на пазара на външна реклама и се управлява от борд на директорите, в който влизат Христо Гюрговски, Нели Луски, Марк Десбиенз, Евгени Йонов и Александър Тошев. Самият Тошев е и управител на "Про ивент бизнес груп партнерс 3", участва в ръководството на други 31 фирми и има собственост в 21 компании.
В "Реформа адвъртайзинг" също има интересни имена. Освен трите дъщери на шефа на социологическата агенция "Галъп интернешънал" Андрей Райчев – Вера, Стела и Ана Илза, в ръководството на фирмата са още Десислава Тодорова-Олованова и водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ – Мирослава Баджева. Последните две дами не за първи път успяват да се доберат до държавните поръчки за реклама. През миналата година, чрез фирмата си "От-до консулт", те спечелиха 300 хил. лв. от земеделското министерство за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение чрез национален всекидневник на два 60-минутни филма за програмата за селските райони.
Не по-малко внимание заслужава и поръчката за "Изготвяне и разпространение на рекламни брошури за България", която също се финансира от оперативната програма "Регионално развитие". При нея са дадени почти 2.5 млн. лв. за точно 890 хил. листовки и 111 666 компактдиска. Процедурата е разделена на 11 обособени позиции, които в крайна сметка са си поделили само четири фирми:
"Ламбаджиев Стандарт", "МАГ Адвъртайзинг", "Бранд Ню Айдиъс" и консорциум "Дакс Партньори". Трима от отстранените участници – "Одисея – Ин Комит", "Икономедиа" и "Мастър Мад", са обжалвали решението пред Комисията за защита на конкуренцията, но антимонополният орган е оставил без уважение исковете им.
Така изработването на имиджовата брошура "България", която да представи страната ни като "дестинация със съвременни курорти, богато културно-историческо наследство, съхранена природа и разнообразни туристически възможности, т.е. място, където туристите има какво да видят, но и има как да се забавляват", е поверено на "Ламбаджиев Стандарт". Според заданието рекламната диплянка трябва да бъде отпечатана в 215 хил. тираж и да е преведена на няколко езика. Мажоритарният собственик и управител на фирмата Бойко Ламбаджиев е пресметнал, че може да направи това срещу 360 хил. лв., колкото е стойността на договора му с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Фирмата на въпросния бизнесмен явно е много добра в рекламната дейност, тъй като през последните две години е била наета общо осем пъти от различни държавни и общински структури. В предишния си брой в. "БАНКЕРЪ" писа подробно за услугите, които тя е предоставяла на Министерството на труда и социалната политика. "Ламбаджиев Стандарт" е прибрала и близо 11 хил. лв. без ДДС, за да осигури публичност на схемата "Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали". Дружеството се е занимавало и с отпечатването на различни издания и материали по поръчка на Народното събрание, от което е спечелило около 20 хил. лева. Негови клиенти са били още Националният център за информация и документация,
Агенцията по заетостта, община Несебър и други. "МАГ Адвъртайзинг" пък е била избрана да подготви четири брошури – "Българското Черноморие", "Зимен туризъм", "Еко и селски туризъм" и "Вино и кухня", всяка в 75-хиляден тираж. Освен на
български език те е трябвало да бъдат преведени на немски, руски, английски, френски и испански и да представят летните и зимните ни курорти, възможностите за водни и ски спортове, природните и културните забележителности, както и традиционни ястия и вина, екопътеки, занаятчийство и други. фирмата се е ангажирала също така да изработи 111 хил. миникомпактдиска, на които да бъдат качени въпросните брошури. За това тя е получила близо 1.3 млн. лева. През март 2010-а "МАГ Адвъртайзинг" печели още 1.5 млн. лв., но този път за провеждането на рекламни кампании на руския пазар. Управител на компанията е Константин Манолов, който ръководи и "Сън медия сървисиз", а мажоритарен собственик е "МАГ комюникейшънс" на 82-годишната Султанка Кралева. Последната фирма обаче се управлява от заместникпредседателя на партия "Новото време" Красен Кралев.
Следващият печеливш от печатането на брошури е "Бранд ню айдиъс". Дружеството е натоварено с подготовката и разпространението на диплянки за културен, балнео- и конгресен туризъм. Техният тираж също е по 75 хил., но за производството им са предоставени 630 хил. лева. "Бранд ню айдиъс" се управлява от Ваня Димитрова и Виктория Миткова, а негов собственик е "България он еър", в което пък дялове притежават пенсионните дружества "ЦКБ Сила" и "Съгласие", Централна кооперативна банка, "България Ер", ЗАД "Армеец", "Пловдивска стокова борса" и "М Сат кейбъл".
Рекламата на спортовете и религиозния туризъм е била поверена на консорциум "Дакс партньори" срещу 330 хил. лева. В обединението влизат "фондация за регионално развитие" и компаниите "Ай Дии Тийм" и "Ни плюс – Макаров и сие". През миналата година втората фирма, чиито собственици са Кирил Макаров и Светлана Тихова, е спечелила още 80 хил. лв. от доставката на информационни материали за Министерството на финансите.
От средствата за туризма добре се е облажило и "България Травъл 2010". Регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество е получило през септември 2010-а над 1.75 млн. лв. за доразвиване на официалната туристическа страница на страната www.bulgariatravel.org и за създаване на мултимедиен каталог на туристическите обекти. Негови собственици са "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов), "Скрийн брадърс" (на Николай Василев и Женя Йорданова), както и "Сиенсис" (със собственици Николай Медаров, Лъчезар Стаменов и Емил Енев). Така е било през 2010а, но сега предстои раздаването на още пари
Пред приключване е поръчката за рекламни сувенири, за която са предвидени близо 1.7 млн. лв. от оперативната програма "Регионално развитие". Има се предвид изработването и разпространението на хиляди чадъри, химикалки, тениски, значки и др. (виж таблицата), които би трябвало да напомнят на чужденците за нашата страна и евентуално да ги накарат отново да дойдат да почиват у нас. Също на финала е и конкурсът за избор на фирма, която да проведе рекламна кампания във Великобритания. За това начинание са предвидени близо 3 млн. лв., срещу които победителят трябва да подготви и организира информационни срещи и три туристически обиколки за английски журналисти в България, по време на които да им бъдат представени възможностите за балнео-СПА, уелнес, гурме, еко и селски туризъм, посещения на винарски изби с дегустации, езда, голф, исторически и културно-познавателен туризъм, туристически преходи и други. Необходимо е да се осигурят и поне 20 рекламни публикации в пресата (рекламни карета, съобщения и материали) за нашата държава в минимум шест специализирани туристически издания във Великобритания. Списъкът продължава с отпечатване на рекламна притурка в Travel Weekly, минимум 250 излъчвания на рекламен клип по Sky News, рекламни билбордове и банери за период от 100 дни с локации Лондон, Шотландия, Южна Англия и други.
Какъв ще е ефектът от всички тези дейности предстои да видим. Но, изглежда, че българските управници са пропуснали факта, че на Запад хората си планират летните почивки още от предишната година и е почти невъзможно да убедиш някой с каквито и да било реклами в последния момент. А да се надяваш, че с няколко билборда и телевизионни клипа ще те помнят за догодина, е повече от абсурдно.

Стр. 24, 25 

в. Банкер | 16.04.2011

МИНИСТЕРСТВАТА ДАВАТ ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ ЗА РЕКЛАМНИ КЛИПОВЕ СЪС СЪМНИТЕЛНА ЕФЕКТИВНОСТ

Да спечели благоразположението на медиите сигурно е мечта на всеки управник. Примерите за "благотворното" влияние на средствата за масова информация върху публичния образ на политика не са един и два. Достатъчно е човек да се загледа в сутрешните блокове на телевизиите или да разлисти страниците на някои от националните ни всекидневници.
Заради отънелите рекламни бюджети в годините на криза е особено подходящо да се купува медиен комфорт. Разбира се, не става въпрос за директно даване на пари или други задкулисни споразумения, а за съвсем законни и до голяма степен прозрачни сделки с подписани договори за реклама или участие в информационни кампании. Специфичното в тях е, че с пари от еврофондовете управляващите си купуват медийно спокойствие, необходимо им, за да не се шуми прекомерно по най-сложните проблеми на обществото – например високите цени и инфлацията.
Заради свития до крайност рекламен пазар през последните месеци държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него, популяризирайки множество мерки и дейности, осъществявани по линия на европейските фондове.
През 2010-а само министерствата са изхарчили десетки милиони левове за рекламни карета, клипове, брошури и всевъзможни информационни материали. Близо 1.4 млн. лв. например бяха дадени за реклами, билбордове и други дейности с идеята да се популяризират седемте оперативни програми на ЕС.
Изпълнението на кампанията, която се проведе в края на миналата година, бе възложено на консорциум "Прозрачност за еврофондовете". В него влизат агенцията "Актив груп" на Моника Йосифова, агенция "Икономика" – дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски, и "ПроМедия продакшън" на медийния консултант Петко Георгиев. Въпреки похарчените немалко пари от бюджета на програмата "Техническа помощ" обаче, анкета на социологическата агенция "Алфа Рисърч" установи, че информираността за структурните фондове на Евросъюза се е подобрила едва с 3-4% в сравнение с година по-рано.
"Кампанията показа, че трябва да се инвестира повече "в срещи на терен", в лични контакти с експерти и информационни дни", коментира тогава министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. И независимо че по думите му през 2011-а не се предвиждали други такива специални информационни мероприятия, от справка в Агенцията за обществени поръчки се вижда, че сега вървятредица нови процедури за такива дейности. Те отново ще осигурят добри приходи за рекламните агенции и приближените до тях медии, които в отговор ще смекчат критиките си към властта. (А дали и колко компетентно ще разяснят европейските програми е съвсем отделен въпрос.) Както се казва: "Не хапи ръката, която те храни"…
За да не помисли някой, че разглеждаме тази тема, тъй като не сме успели да се облажим от държавната баница, ще припомним, че именно журналист от в. "БАНКЕРЪ" спечели голямата награда в конкурса "Еврофондовете в българските медии". И въпреки че той се финансираше с пари от кампанията за популяризиране на оперативните програми, във в. "БАНКЕРЪ" не бе публикувано нито едно рекламно каре. Ропята на държавните ведомства
Те са първият посредник, чрез който европейските пари достигат до българските бенефициенти (получатели). И тяхна е задачата това да стане прозрачно. Най-често обаче чрез конкурси те избират "подходящите" рекламни агенции, които пък правят връзката с "правилните" медии. И обикновено се оказва, че голяма част от парите по всички програми отиват в едни и същи медии.
Така например рубриките за популяризиране на програмата за селските райони са се излъчвали в периода март – октомври 2010-а по осем телевизии и три радиа, за което са платени над 1.1 млн. лева. Най-много пари – по 250 хил. лв., са взели националните телевизии бТВ и "Нова". След тях с 200 хил. лв. се нарежда "Дарик радио". Останалите, сред които "ТВ Европа", "ТВ7", "Про БГ", радио "фокус", както и БНТ и "БНТ Сат", са взели по 60 хил. лева. Както се казва: "Дай Боже всекиму!" Неприятното в случая е, че посочените медии не са избрани с конкурс а са предложени от работна група на самото земеделско министерство, оглавявана от вече бившия заместник-министър Преслав Борисов.
Въпреки че не става дума за суми от споменатия по-горе порядък, публикуването на стандартните реклами и обяви във вестниците също не е за пренебрегване. Или пък "завъртането" на някой телевизионен клип, предизвикващ найчесто смях у публиката. Поважното е: не защо се правят подобни излагации, а как се избират медиите, на които се плаща да ги излъчват?
Механизмът на посредничеството
Най-често министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява търг за избор на изпълнител, който да подготви и реализира рекламна и информационна кампания. По "традиция" такива поръчки се печелят от рекламни, PR или медия агенции, тъй като само те отговарят на предварително заложените изисквания. От тях в голяма степен зависи и към кои медии ще бъде насочена рекламата, за да е тя максимално ефективна. Това обаче невинаги е така, тъй като възложителите могат предварително да определят рекламния микс – още в документацията на обществената поръчка. Казва се например, че е необходимо кампанията да върви в три национални всекидневника с над определен тираж или пък да се излъчва по три национални ефирни телевизии. Обяснението на министерствата за подобни ограничения е, че по този начин се постига максимално покриване на целевата аудитория, което звучи твърде семпло, да не кажем непрофесионално. И тъй като в министерствата работят специалисти по всичко, някой такъв предвидливо е посочил медиите, чието отношение към властта е важно за нея.
Колкото до това, кой дава най-много пари за реклами – безспорен лидер е Министерството на земеделието и храните. Оглавяваното от Мирослав Найденов ведомство, което спокойно може да бъде прекръстено на Министерство на пиара и рекпамата е обявило една дузина обществени поръчки за информационни дейности през последната година. На 7 април 2010-а е подписан договорът за "създаване на цялостна концепция за информационна кампания, изготвяне на всички материали за печатните медии, консултиране на всички рубрики в електронни медии, наблюдение на изпълнението и координиране на информационната кампания". Задачата е възложена на "Д енд Д – Агенция за проучване и връзки с обществеността", като за целта са й платени 304 хил. лв. без ДДС. В случая обаче наемането на консултант е било повече от безпредметно, тъй като планът за информационната кампания и за всички съпътстващи дейности вече е бил готов. Доказателство за това е и фактът, че още преди подписването на контракта с "Д енд Д" министерството е обявило по-голямата част от процедурите за реклами. Случайно или не, "Д енд Д" е една от агенциите, които работиха по предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 година. Според Търговския регистър мажоритарен собственик на фирмата с 2310 от общо 2500 акции е Диана Дамянова медийният съветник на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. "Д енд Д" има и половината акции в съвместно дружество с медийния бос Красимир Гергов – "РА Крес".
Харчовете на европейски пари от Мирослав-Найденовото ведомство продължават с над 400 хил. лв. за изготвяне и изпълнение на външна реклама по информационната кампания на Програмата за развитие на селските райони. В процедурата са участвали 14 фирми, но след подписаното на 10 юни 2010-а споразумение средствата са дадени на "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а фирмата е избрана от същото министерство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а извършва подобна услуга, но за здравното ведомство, за което получава над 450 хил. лева.
Почти всички останали реализирани проекти за външна реклама на "Рекламна агенция Киви" са възложени от Първа инвестиционна банка. Това може да се обясни с факта, че Ел-фелеки и Олеков участват в ръководството на сдружение "Софийски тенис клуб", където партньор им е председателят на Българската асоциация по ски и основен акционер в банката Цеко Минев.
Нови 300 хил. лв. земеделското министерство за деля за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение, чрез национален всекидневник, на два 60-минутни филма (в 100 хил. тираж) за програмата за селските райони. Този път за победител е избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще" в който влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР") и "От-до консулт", както и група нефизически лица. Вестникът, който те избират за разпространението на филмите, е "Стандарт".
Според информационната система "Дакси" управител на "Консорциум Европейско бъдеще" е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". Той е управляващ и на "Консорциум Интегрирани европейски транспортни мрежи в България". Въпросното обединение е сред кандидатите в обявената в началото на годината от транспортното министерство обществена поръчка за организация и провеждане на публични събития за оперативна програма "Транспорт". Прогнозната й стойност е 400 хил. лв., като се очаква до дни да бъде обявено името на победителя.
В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева. Водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ участва още в управлението на "Ирис" ПР, "Болкан Медиа Груп" и "Реформа Адвъртайзинг".
Още близо 300 хил. лв. са дадени за разработване на консултантска рубрика и за излъчването й от 28 регионални радиостанции. За изпълнението на тази задача на 16 август 2010-а е избран консорциумът "Прайм тайм Кренбърис" в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова. Освен с тази поръчка през миналата година въпросната агенция се е занимавала и с два проекта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Единият е за провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали, а другият – за разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт. Любопитна подробност около Цуцекова е, че съпругът й Живко Гинчев е личният пиар на шахматиста Веско Топалов.
За изработване и излъчване на петминутна специализирана рубрика в телевизионни канали от ведомството, ръководено от Мирослав Найденов, са дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо" в който влизат "Аргент 2002" и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Изискването е било клиповете да се въртят в повече от 60 телевизии и в тях да участват земеделски производители и други бенефициенти, както и експерти от Министерството на земеделието и от Държавен фонд "Земеделие".
На 15 декември 2010-а "Аргент 2002", чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова, печели и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. фирмата участва и в редица други консорциуми – като чрез "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка. "Аргент 2002" си партнира и със споменатата вече "Прайм тайм", но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Най-много пари – близо 2.1 млн. лв., е предвидило земеделското ведомство за публикуването на материали в национални и регионални всекидневници и седмични печатни издания. Задачата е възложена в края на миналата година на "Арчър Айдиас" АД което се управлява от Вихра Хаджиганчева и Даниела и Анани Явашеви, а от няколко седмици и резултатите вече са налице. Вярно, че според заданието рекламите трябва да се публикуват в над 80 издания (виж таблицата), но е някак странно, че каретата се появяват и в някои "жълти" издания, които са доста далеч като тематика от българските фермери. Обяснението на земеделското министерство е, че така информацията ще достигне до максимален брой читатели, защото срокът за приемане на заявления за "Агроекологични плащания" е до 15 май. Мотото на рекламната кампания е "Европа дава ръка на биологичните производители". Конкретно тези производители у нас все още не са си получили плащанията от 2009 г., но ето че сега ги канят да подават заявка за 2011-а…
С популяризирането на мерки по програмата за селските райони се занимава и консорциумът "Грейн Мастър" на който са платени над 930 хил. лева. Мажоритарен собственик на фирмата със 70% е "Грейн Адвертайзинг" на Мартин Батков, брат на адвокат Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова.
"Акциите" на Министерството на земеделието не свършват дотук. Сега вървят още няколко процедури за различни рекламни дейности, по които ще бъдат раздадени други стотици хиляди лева. Най-заплетено е положението в конкурса за осигуряване на излъчване на рекламно-информационни видеоклипове в национални и регионални телевизии, за който са предвидени близо 600 хил. лева. За победител в него бе избран консорциумът между "Тандем Ирена 2- 90" ООД (със собственик Цветан Георгиев) и "Книгоиздателска къща Труд" ООД. Другият участник "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов, който преди време бе свързан с медийния бизнес на ТИМ) обаче обжалва процедурата с твърдението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не е извършила оценяването съгласно приетата от възложителя методика. Комисията за защита на конкуренцията не уважи жалбата на "Медиа планинг груп", но се чака и крайното решение на Върховния административен съд.
След всичко казано едва ли може да има някакво съмнение колко големи възможности за влияние върху медиите предоставят на властта еврофондовете. И нищо чудно с наближаването на изборите рекламите за тях да се поувеличат, а и благодарностите към рекламодателите…

Стр. 1, 16, 17

Водещ: Вие гледате Отпечатъци. В студиото са трима от най-остроумните и талантливи коментатори, които можете да прочетете в българската преса напоследък. Любослава Русева от Дневник, Веселин Стойнев с много силния от последните седмици в. Култура, и Иво Христов, който освен колега журналист е и създател на групата във Facebook Солидарна България. освен това пише във вестник Сега и в сп. Еуропео. Вие пишете много силни неща на ръба на политическата сатира, според мен, защото виждам някакви … нещо в гротескния жанр общо взето във вашите статии, за това и ви поканих в този формат. Кажете, гротескна ли е ситуацията в момента в България? има много неща, които избиват на присмех, много вицове, карикатуристите, сатириците са в разцвет. Нещо средно между театъра на абсурда по Бекет и ЮНЕСКО, имаше апропо един такъв текст на Любослава в Дневник наскоро и Шекспировата Комедия от грешки, защото непрекъснато се случват някакви такива полу-смешни, полу-тъжни неща.
Любослава Русева: Вие споменахте последния ми текст, който се казва – Ако сюрреалистите бяха българи и накрая завършвам, че давам отговора – ако те бяха българи със сигурност щяха да се нарекат реалисти, защото нашата действителност наистина вече е толкова абсурдна, сюрреална, че не може да анализираш, можеш само да описваш и то през литературата, през метафората. Това си говорехме с Иво Христов преди да влезем, че вече класическия анализ ни е отказан. Можеш действително, както казвате, само да снимаш гротеската, да насочиш фотоапарата със зум-а към действителността и толкова.
Водещ: Или е достатъчно само да го преразкажеш със силни думи. Между другото (?) когато правихме един видео репортаж за него преди няколко броя на предаването точно това каза – всъщност ние карикатуристите нямаме работа. То сюжетите си ги измислят политиците.
Веселин Стойнев: Голяма заслуга за това може би има самото правителство, според мен, защото това е правителство на волята, на силната воля, на политическата воля, толкова в обръщение термин. Но правителството в същото време е лишено от разум, от воля, която сама от себе си е призвана да произвежда някаква реалност с един пробационен подтичваш разна фриволна воля разум, правителство на пробите и грешките, на постоянните опитвания, на запълване на дневния ред на обществото в общи линии с нищо. С нещо, което днес се казва и след 5 минути се казва точно обратното. Тоест ..
Водещ: Със събития хок, които имат само кратки сюжети, така да се каже, които не се помнят дълго.
Веселин Стойнев: Това правителство твори дори имагинерни факти, противно на така да се каже обективните факти и на досадните обстоятелства и за това то до голяма степен е целия свят, който създава това управление е PR свят. И най-красноречивото показателство, не доказателство, защото не може да има доказателства там, където няма разум, за това е точно този случай с уволнението и назначението в рамките на няколко часа на шефа на Техноекспортстрой, който беше обвинен, никой не разбра как точно, че прави PR на гърба на правителството или по-точно на външно министерство , като е пратил самолет на фирмата с държавни пари, нает от България Еър за спасяването на медиците в Либия. Тука единственото разумно може би е, че трябва да се поправи в конституцията и да се запише, че никой няма право да прави PR в тази страна извън министър-председателя и че всичко останало…
Водещ: И че само той може да праща самолети и хеликоптери.
Веселин Стойнев: До такива политически факти, защото това е политически факт, произведени от това правителство се стига, когато желанието да правиш PR и да произвеждаш от това някаква действителност е надделяло над всичко останало. Както имаше един виц, че борбата за спасяването на българите е толкова силна, че може би нямаше да остави нито един българин, то така и се случи накрая.
Водещ: Имаше една българка. Това между другото е повод за виц, някъде го четох пак из форумите. Как вече в речника ще пише под името Една българка – А, първо, разказ на Вазов, второ – спасителна операция по времето на Бойко Борисов. Иво?
Иво Христов: Ами да се пише анализ днес, то значи да се държиш логично в нелогична среда. Това ни затруднява, тъй като всичко логично отдавна е изговорено, без да предизвика никакъв ефект. На второ място, това все повече затруднява и читателите, не знам какво е впечатлението на колегите, но аз виждам, че съдейки по реакциите във форумите – читателя вече не е способен да възприеме логиката на един чужд текст. Той чака да чуе единствено и само това, което носи в собственото си съзнание. И е глух за всичко останало. Това значи, че е напълно прекъснат обществения диалог, междуличностния диалог и вече разпада е стигнал до ниво език. Виждате, че и езика губи… понася тежки удари между впрочем от самото правителство, ако споменем министър Цветанов, той пренаписа българския синтаксис със своите медийни изяви през последната година. В този смисъл разпада е стигнал много по-далеч от колкото външно личи.
Водещ: Само искам да добавя, защото да не говорим само за правителството. Тя сюрреалистична е цялата държава и защото …
Любослава Русева: Ние сме такива всъщност.
Водещ: Именно. И защото в този текст на Люба Русева аз си спомням и други примери, пък и се добавиха неща и през седмицата, които съвсем не касаят правителството. Например тези роми, които отидоха и разглобиха една млекопреработвателна фабрика под погледа на полицаите, които седяха и ги гледаха или например въпросната жена с нож между очите, която се разхождаше дълго време в един провинциален български град и абсолютно никой не се опита нещо да и каже, докато тя не седна на паважа и сама не потърси утеха и помощ. Тоест това са неща наистина като сцени от филм на Хичкок или на Буньоел.
Любослава Русева: Ами аз си мисля, че ние някак си не сме живи. Не искам да кажа – ние сме мъртви, но не сме живи. Нямаме отношение към собствения си живот. Ето, виждате в Либия хората показват отношение, показват, че им пука, че искат да живеят различно. Докато ние някак си сме се отказали да се борим за собствения си дневен ред. Ето примерно когато ВАС окончателно оправда Доган, нямаше абсолютно никаква обществена реакция. Аз си представям това ако се случи другаде ще отидат тълпи, които най-малкото ще освиркат тези съдии, които оправдаха Доган за хонорара му от 1 млн.
Водещ: Друго по-абсурдно нещо е назначаването на Петко Сертов, шефа на лошата стара ДАНС в ръководството на добрата нова БОРКОР, антикорупционна структура на правителството.
Иво Христов: Моето мнение е, че БОРКОР е надзорен орган, в койот доновете на мафията, невидими за обществото делегират на свои представители правото да надзирават това какво се прави в службите, кого разработват, кого не и до къде са стигнали. Това е начин да се помирят интересите. Имам и една ексклузивна информация – че г-н Сертов е бил на среща в централата на социалистите около час-час и половина след анонса на създаването на БОРКОР.
Водещ: Тоест, че това не е несъгласувано с Позитано?
Иво Христов: Повече от очевидно, въпреки патетичните филипики срещу него от страниците на Дума, които четох ден след това.
Веселин Стойнев: Защо, може би е съгласувано постфактум, те са изненадани и го привикват на Позитано час по-късно… Политически погледнато от тази акция с двама заместници, от които единия от лявото, другия от дясното пространство се провали още на следващия ден, защото и двете страни се разграничиха, да не говорим, че остава необяснимо аргумента на премиера пред широката публика – как така вие до вчера този беше най-лошия и беше пионка в ръцете на Алексей Петров, най-страшния човек в държавата, изведнъж сега вие го слагате заместник на нова антикорупционна структура – ами той е, защото е професионалист. Значи до вчера не беше професионалист, сега изведнъж стана професионалист. До вчера беше опасен, вече не е опасен, ами напротив, той представлява някак си … крепи доверието на левия сектор…. не виждам никакво логично обяснение в това и едва ли широката публика може да види такова.
Любослава Русева: Логиката, както каза Иво, е точно помирителна операция. И неслучайно Алексей Петров беше единствения, който похвали …
Иво Христов: А дни по-късно Яне Янев излезе на съвместна пресконференция със Симеон Дянков за всеобщ потрес да подкрепи идеята за пакт за финансова стабилност. Тази идея всъщност минава малко незабелязано от обществен интерес. Всъщност тя рискува за години напред да лиши българските правителства от основния инструмент за правене на политика – данъците. Тоест стагнацията, която е резултат от тази монетарна догма, която Европа, света и България в частност изповядват да се превърне в закон и това ще мине незабелязано, щастлив съм, че г-н Костов все пак обърна внимание и даде крачка назад последните дни, но е на път да се оформи конституционно мнозинство и това може да стане.
Веселин Стойнев: И логичното продължение на това нещо, като наистина стане законова норма и конституционна, е че тогава трябва да се криминализира нарушението на чисто финансови, икономически и законодателни дейности. Тоест този, който се опита да вдигне данъците, които по конституция са фиксирани на сегашното ниво трябва да подлежи на финансова отговорност, което разбира се е пълен абсурд. И ние се връщаме в едни революционни години или постреволюционни, дори в рамките на нашата история от преди няколко десетилетия, когато се съдят едни хора за икономическа политика.
Водещ: Нека да ви върна към една данъчна неикономическа тема, която е свързана с министър Цветан Цветанов. Това, което се случва също не ви ли звучи сюрреалистично? Излезе след 4 месеца проверката на данъчните, която оповести, че министър Цветанов е сух, но за сметка на това част от неговите доходи са с неясен произход, защото идват от тъста и тъща му, които ги били дарили, спестили с техните пенсии. Тов ае така да се каже прехвърляне топката от болната глава на здравата.
Иво Христов: Ами ето това е обяснение защо ние сме неспособни да пишем сериозни анализи, защото абсурдното се заявява от шефа на данъчното, а все пак държавните органи са тези,които носят официалната истина и официалната информация в държавата, и ние трябва да коментираме този абсурд.
Веселин Стойнев: Това е второто изсушаване. Първото беше установено прокуратурата, до колкото си спомняте. Но аз се сещам за една проста, елементарна практика, която най-добре може да използва. Сега се говори само за СРС-та и подслушване. Преди няколко години или десетилетия хората са използвали съгледвачи. И може би ще бъде интересно ако докато говори от поредната телевизия вицепремиера и министър на вътрешните работи с оправдателен тон, няколко съгледвача в няколко кръчми, кафенета, просто да слушат как реагират хората, които гледат това, което им се казва от екрана.
Водещ: Какво би чул министър Цветанов?
Веселин Стойнев: Ами ще се опитат да доловят до колко е било (?). Според мен е пълна глупост поведение, при което ти обясняваш с трудовия си стаж, че понеже работиш от 1964, някакво фактическо имотно твое или парично състояние на нещата. Това е още по-голям автогол, защото всеки човек се идентифицира с това и казва – абе чакай, и аз работя от 1961, защо нямам 6 апартамента, защо нямам 100 000 лева като пенсионерка сега, а взимам 300 лева пенсия. Просто изключително силен е този удар срещу министъра на вътрешните работи и той по изключително силен начин задълбава още повече проблема. Защото ако обясните на хората, че бившия финансов министър Милен Велчев е откраднал 1 млрд. Лева от българския външен дълг никой няма да разбере и по никакъв начин няма да го трогне, защото това е непредставимо. Но ако му кажем, че тъщата на министъра на вътрешните работи има еди какви си пари, защото работи от 1951 – е това вече някак си … Всеки с епидермиса си го разбира и е ангажиран към такова твърдение.
Водещ: Добре, Люба, според теб кои се бият в момента, защото наблюдаваме три сюжета. Значи от една страна властите казват „Тук ни бият престъпни групировки с помощта на опозицията.” Опозицията казва „Тук ние в момента наблюдаваме тотална милиционерска държава.” А пък Иван Костов каза „Тук има някакъв съмнителен мир между престъпните групировки и правителството, и ГЕРБ по-точно.” Кое е вярно от тези три абсолютно взаимоизключващи се тези?
Любослава Русева: Според мен се бият едни и същи хора, едни и същи групировки. Тоест едни групировки, които са напълно еднакви и просто разликата е, че едната е текущо овластена, другата се стреми да бъде овластена. Те по същество са с еднакъв манталитет, с еднакъв произход.
Иво Христов: Вчера имаше една чудесна снимка, илюстрираща една публикация с Алексей Петров, скрит зад маската на Бойко Борисов.
Водещ: Да, всъщност самият Алексей Петров си е направил тази маска и така е посрещнал кореспондента на МОНД в тях.
Любослава Русева: Точно това – маските са…То няма нужда от маски всъщност. И маските, и лицата зад тях са еднакви.
Иво Христов: Какво представлява българският политически живот? Прощавай. В момента това са двама бивши приятели каратисти, които чрез два жълти вестника „Уикенд” и „Галерия”, и своите говорите в тях – бивша двойка, господата Дачков и госпожа Кулевска. С това се изчерпва политическият дебат в момента.
Веселин Стойнев: Вестник и журналисти…
Водещ: Определят дневния ред в държавата.
Веселин Стойнев: Не, дават пресконференция на други журналисти. Това мисля, че до сега не сме го виждали. Освен, че пишат жълт вестник, те…
Водещ: Интересно ми е какво ще коментирате, защото аз наблюдавам още едно ново явление, свързано с медиите и с журналистиката, но нека най-напред да видим защо най-интересните събития ги предизвикват с пресконференция няколко журналисти от вестник „Галерия”? Очевидно снабдени с много добра информация разбира се, защото тези неща, които се вадят са сериозни.
Иво Христов: Просто, топката е изнесена от политическия терен изцяло на терена на скандала. А медиите са тези, които дават ехо на скандала. И с това се изчерпват обясненията по мое мнение.
Водещ: Люба?
Любослава Русева: Точно така, абсолютно се е разпаднало политическото. Всъщност на терена не са се появили тези играчи – жълтите медии.
Веселин Стойнев: Това всъщност – българската политика винаги и българските политически кризи са започвали и са минавали през скандали. Обаче скандалът е изомощната същност на българското политическо изобщо и ако се върнем години назад, ще видим, че винаги през вестници са излизали такива неща, дори имаше /…/ по времето на Иван Костов. Във вестник „Дума” излезе един доклад на НСС, нали в опозиционния вестник „Дума”, който беше излязъл – твърдеше се от страната на тогавашните управляващи. Сега вече имаме изцяло канализирани медии, които са посочени – тази медия е на Алексей Петров, тази е един каква си и може би сега нещата са по-центрирано медийни, защото просто самото управление е такова. Медийно управление до сега не сме имали.
Водещ: В същото време има – аз наблюдавам персонални, лични войни, както ти каза нали колегата Дачков има, освен това Бареков с Лили Маринкова има, Карбовски срещу Патрашкова. Има изобщо такива едни – за първи път виждам сюжети, които са абсолютно персонални и които също не са за подценяване, тъй като сме колеги журналисти. Очевидно това е симптоматика някаква.
Иво Христов: Това е тъжно за мен, че журналисти могат да се вживеят до там в някоя позиция, че да водят персонални войни, често съпроводени с много язвителност в личен план. Това ни отдалечава от нормалния дебат. Би трябвало да бъдем на терена на аргументите. Това е вече забравен терен за българската журналистика и за политически живот.
Водещ: Ще продължим за медии и политика да си говорим след малко. Останете с нас. Гледате „Отпечатъци”. Мои гости са колегите Любослава Русева, Веселин Стойнев и Иво Христов. Говорим си за българската политика и нестихващите вече месеци скандали в нея. А последното нещо, за което си говорихме, беше журналистиката и медиите. Сега тук има някои неща. Ако ти си прав за това, че Вие имате проблем като пишещи хора с тези, които Ви четат, защото читателите Ви искат да четат само собствения си глас, така да се каже, тоест живеят си в главите – тогава има и още един проблем – че политиците също искат да виждат само това, което така … Представата си за себе си огледана в медиите. И тогава какво? Това е абсолютен омагъосан кръг.
Иво Христов: Обществото се атомизира и това е процес, които тече от години. Господин Стойнев, мисля, че е социолог, така че със сигурност има наблюдения. Но ние вече си говорим сами. Кой в буквалния смисъл, защото има не малко луди по улиците, кой все още тихомълком – но ние слушаме собствените си мисли в опит да се вкопчим в някаква логика, която да ни спаси от битуващия абсурд и в резултат всеки се затваря в собствените си мисли. Споменахме вече, че ни е все по-трудно да анализираме. Виждаме, че читателите често реагират без да прочетат статията или по предубеждения спрямо лицето, което я пише или спрямо зададената тема. Това е просто атомизация на обществото.
Водещ: Добре, но има още нещо, което може да се види по форумите. Като че ли ни липсва така наречената „критична маса”. Смисъл форумите са пълни с недоволстващи, протестиращи хора, обаче те са само виртуални. Ако излезем – ето например, те просто нямат лице на площада. Да вземем случаите с протестите с мобилните оператори.
Иво Христов: 20 човека от 2-3 милиона потребители, ако не и повече.
Водещ: И всички са недоволни от мобилните оператори, убедена съм дори и тези, които не са се записали във въпросните facebook групи. Люба, как го обясняваш?
Любослава Русева: Ами аз вече казах – ние не сме живи, просто не реагираме. Нямаме отношение към собствения си живот. Просто аз гледам като стана дума за форумите, под последната ми статия примерно има страшно много ругатни по мой адрес „Ти си много черногледа, виж хубавото. Какво пишеш тука нихилистка такава?” А ти всъщност се грижиш за този човек. Ти му казваш „Много сме болни. Нещо не ни е наред. Хайде да видим какво точно не ни е наред.” Той ме ругае и обижда, напада ме грубо. Абсолютно ненужно, нали, не спори по същество, не предлага аргументи. Въобще нещо ни е сбъркано и трябва да се види какво.
Водещ: Какво е точно – инерция ли е това, мързел ли е, пасивност, апатия, страх?
Веселин Стойнев: Активността в социалните мрежи, която е само виртуална и не води до градско действие, е просто продължение дали на атомизацията, дали на класическата, типична за български народопсихология, че ние сме хора, които не сме способни на елементарна социална солидарност, дори тогава, когато става въпрос за защита на твой много личен интерес, като интересът да ти бръкнат в джоба или да те лишат от някакво твое фундаментално право. Право не в абстрактния смисъл на думата. Например правото да си паркираш колата там, където живееш. По същия начин, по който българинът на ракийката и салатката гледа телевизора и псува властта, по същия начин този, малко по-млад може би и по-активен българин, се включва в Facebook и Twitter в групи по интереси и се опитва да откаже Веселин Маринов от пеенето или от цената на мобилните оператори.
Водещ: Човека глас.
Веселин Стойнев: Излиза на площада с лицето си, винаги под някакъв nickname и никога това, което толкова се възмущава, особено ти сигурно знаеш – тези майчинските, женски форми, колко са страстни – там също рядко се стига до нещо, което все пак има нормални механизми на гражданко и политическо поведение.
Водещ: Иво, ти си много активен в facebook и твоите статии винаги са много граждански ангажирани с някакви така политически наблюдения под формата на Хай Клуб много често. Защо се случва така?
Иво Христов: Защо? Защото имам много свободно време. Защо хората реагират?
Водещ: Защо хората не реагират извън виртуалната среда?
Иво Христов: Защото мнозина от тях са похарчили своя ентусиазъм и гражданска енергия напразно. Имаше вълни от разочарование в България, те са плод, както на нашата наивност, така и на нашата безкритичност и липса на ценност на мислене. Българите отказват да мислят ценностно, те просто намразват някого и се хващат със следващия. След като се хванаха на няколко хора – вече краката са им уморени и те стоят в къщи пред facebook и там реагират на моите статии.
Любослава Русева: Виртуални хъшове ги наричат.
Водещ: И нека се върнем към живата журналистика. Смисъл малката част от нея, която проявява функции на живот и мърда обаче вече се опитват да и слагат пранги. Смисъл искам да цитирам нещо от седмицата. Премиерът Борисов не се случва често да отговаря на въпроси, това се случи в петък, когато каза там на двама журналисти да си гледат работата, когато го питаха за кореспонденцията в МОНД или за данъчната проверка на Цветанов. Но правителственият пресцентър, преди няколко дни, по време на посещението на президента на Европейския съюз – Ромпой, просто не даде на журналисти изобщо да задават въпроси. След това същото стана и с председателя на Съвета на Европа. Това беше предварително забранено и беше казано, че няма да има въпроси.
Иво Христов: Това ни връща във времената на София-форм бюро. Тоест журналистите там, за да запишат както казва официалното лице, за какво става дума. Посещението на Ромпой не беше без значение, тъй като в Европа е на път да се оформи така наречената Г17 – група на страните от евро зоната, които дефакто ще бъдат авангарда и тези, които ще диктуват политиката на съюза, и една периферия от страни, сред които и България, до които тези решения ще бъдат свеждани по един или друг начин. При положение, че той е тук с тази толкова важна мисия, от страх да не се зададе сконфузен въпрос относно имотно състояние на Цветанов и прочее, правителството просто…
Веселин Стойнев: Точно така е. Но тук аз по-скоро мога да вляза в положението на…
Иво Христов:
Водещ: Имаше два прецедента, в които премиерът съвсем ясно показа, че е раздразнен от въпроси и на български, и на чужди журналисти, които го питат на такъв тип високи срещи за някакви други неща, наши текущи проблеми.
Веселин Стойнев: Точно така, но ние нямаме елементарна такава медийна саморегулация, етична, която да би ограничила тези въпроси на места, които не са подходящи. Например, ако премиерът беше помолил „Така и така, разбирам, че за Вас този въпрос е много важен, защото е важен – за проверката на НАП и за /…/, но нека сега, ако обичате не ме питайте това. След срещата – 10 минути по-късно ще отговоря на въпроса.”
Водещ: Да, но не беше така в парламентарните колари. Предстои ли, Люба, това е последният ми въпрос към Вас, защото приключваме. Предстои ли ледников период между властта и медиите след като до сега имаше голяма любов, но ето сега повече и повече се чуват нотки на раздразнение?
Любослава Русева: Не мисля, но аз тук конкретно в този случай искам да кажа, че вината, по-голямата вина е на журналистите, които би трябвало да бойкотират пресконференцията и да кажат „Как така? Ти ми пречиш да си изпълнявам служебните задължения.” От къде на къде ще ми забраняваш да задавам въпроси? Тоест и от наша страна…
Водещ: Трябва да има вид гражданско отношение.
Любослава Русева: Разбира се.
Водещ: Последни думи от Иво Христов.
Иво Христов: Аз мисля, че вървим към неизбежен катаклизъм и ако не е обществен, той ще бъде природен, но нещо трябва да върне българина към съзнанието, че е човек, че трябва да се бори за правата си, ако иска да оцелее и че сме все още някакво подобие на общество. Може би това са последните години, в които то може да бъде спасено, защото то умира демографски, духом и интелектуално.
Водещ: Надявам се.
Веселин Стойнев: Аз мисля, като става дума за журналистиката, медиите и властта – в момента сме свидетели на това как влюбената в управлението българска журналистика, която е като една фуния, която транслира постоянно едни и същи звуци, образи от сутрин до вечер, в момента показва, че има и обратната сила. Подаден от където и да е скандал, от някаква маргинална медия или от самостоятелен журналист по същата тази фуния, само че в обратна посока – да върне, с извинение тази помия, в лицето на властта и в момента на това сме свидетели. Звучи парадоксално, /../ , че всички са влюбени в управлението, но получават в лицето си едни черни, лоши, малки петънца.
Водещ: Благодаря Ви. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще пропуснем следващата неделя заради празниците, ще се видим отново на 13 март.

в. Show | 01.12.2010

Междузвездна война се очаква да избухне всеки момент в bTV. след като се разбра, че Лора Крумова избутва предаването на Мира Баджева.

Заради "Тази неделя", както се казва новото шоу на Лора, "Отпечатъците" на Баджева се изместват в най-негледаемото време – 8 заранта. Предаването на блондинката тръгва от 12 декември и ще тече от 9 до 11 ч. Официалната метреса на Димитър Шумналиев и неофициална на Андрей Райчев не може да си намери място от яд и не спира да одумва Крумова, като най-меката обида била "некадърно кюфте", шушукат в коридорите на bTV. Според запознати обаче Лорчето ще цъфне на екран тънка като фиданка. Тя се готвела за новия си старт със суров, буквално военен режим, който бил дело на гаджето й Сотир. Сърф-инструкторът й наложил строга диета, съчетана с изтощителни тренировки. От близо месец журналистката и любимият й се били усамотили в планинска хижа, където Крумова по цял ден тичала, правели коремни преси и ядяла само сурови зеленчуци и риба.

Стр. 2 

WEBCAFE I 15.09.2010

Нежният феминизъм на главния редактор на вече 65-годишното списание "Жената днес" и водещ на "Отпечатъци" по бTV не е отчужден от нищо женско – "суета, бъбрене, чупливост, разточителство, интуиция, свян, постоянство, приспособимост, дребнавост, нужда от закрила, инертност, мекота…", признава Мира Баджева и добавя, че когато се умори да бъде жена, усилва мъжките си качества: "Знам да мисля като мъж, да действам като мъж, възхищавам се на мъжката смелост, креативност и мащаб…"

Журналист и изпълнителен директор на "Болкан Медиа груп", Мира Баджева е от жените, чиято професионална сила се крепи едновременно и на чара им, и на логиката, и информираността им.

И в голяма степен BG Positive-ното й състояние през последните 10 години се дължи на легитимирането на жените (мениджърки) в България. И още: "Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития…"

Личностите

Журналистът в мен щеше да се изплъзне от конкретиката, но историкът, който също се бори за място под слънцето, настоява за антиконформизъм и обективност. Някои от героите на нашето време са много спорни (както всичко в България не само през последните 10 години), но все пак първо ще започна с онези, които не предизвикват противоречиви чувства:

Маги Малеева показа, че личният пример в защита на зелената кауза и екологичния начин на живот може да бъде заразителен.

Теодора Захариева не просто осъди държавата ни за безразличието й към болните от рак, но продължи да се бори за правата и на други онеправдани пациенти.

Теодора Димова бръкна с пръст в раната с романа си "Майките", търсейки отговор на въпроса защо обществото ни дотам деградира, че деца започнаха с лекота да убиват деца.

Виргиния Захариева увлече хиляди жени у нас в процеса на себепознание, в живеенето "тук и сега", в творчеството като "божествена готварница" (по "9 зайци").

В мъжкия свят – състоящ се главно от политици и шамани – има неколцина, които оцеляха на публичната сцена не само през последните 10, но и през предишните 10 години, което си е достатъчна причина да попаднат в категорията "Личности".

От шаманската група бих отличила Харалан Александров, психиатъра д-р Николай Михайлов, Андрей Райчев, Иван Кръстев.

Към "говорещите глави" бих добавила и пишещите: Валери Найденов, Димитри Иванов, Петьо Блъсков.

Има и един самотен бегач на дълги разстояния, който показва особена издържливост на пистата на шоубизнеса: Слави Трифонов.

И за политиците критерият е същият – сървайвърски: Доган, Първанов, Костов, Борисов. Спирам дотук, преди да почнат да ме замерят с камъни.

Събитието

Падането на визите – като предвестник и символ на влизането ни в Европа.

Но в това знаменателно събитие се съдържа ироничен парадокс – с падането на визите ние, провинциалистите, получихме официален достъп до столицата. С което окончателно затвърдихме статута си на провинция.

Защото вече сме в Европа и ние сами сме си виновни за несъстояването, за дребнотемието, за махленските страсти, които ни вълнуват.

За това, че не виждаме по-далеч от носа си и у нас не се обсъжда сериозно нито един общоевропейски въпрос. Прилича на казуса със софийското жителство – може и да го отмениха, но от това разквартированите в София не станаха автоматично софиянци.

Явлението

Жените на България. И по-точно жените мениджърки на България.

По-адаптивни, по-скромни, по-пестеливи, по-малко нарцистични, по-последователни и лоялни, по-добри психолози от мъжете на сходни позиции и значително по-евтини като работници.

Е, имат и дефекти – често не им достига мащаб и чувство за хумор. Но кой е съвършен?

Откритието

На 20-ата година от прехода българите откриха, че харесват социализма. И си го искат обратно. Ако не ви се вярва, питайте Веселин Маринов.

Творбата

Може би Алек Попов написа емблематичната за последното десетилетие творба – "Мисия Лондон". Но ако Димитър Митовски не беше заснел филм по нея, мнозинството българи така и нямаше да разберат какво са изпуснали. Защото не се напъват особено да четат.

Но май съм несправедлива – всъщност четат: жълти вестници и мутренски епоси а ла Георги Стоев. И сигурно жълтата преса ще се окаже накрая истинската творба на второто десетилетие от българския преход.

Повратната точка

Както Десети ноември беше преди 20 години повратна точка за обществото ни, както преди 10 години Симеон II помете двуполюсния модел и смени играчите на сцената, така днешната повратна точка се нарича Криза.

Няма съмнение, че сме на прага на поредното пренареждане на пластовете и ролите. Свърши времето на бързите пари, иде време на пост и очистване.

Задават се и нови герои. И пак ще броим сървайвърите.

Незабравимото

Има хора, които не бива да забравяме. И стихове, които не можем да забравим. Борис Христов, един от най-големите поети на България, блести през последните десетилетия със своето отсъствие, а не присъствие.

Избра публичното мълчание и "отшелничеството" пред светската суета – живее в родопското село Лещен със семейството си, отказва държавни ордени и отличия.

Професионална визитка

Мира Баджева е журналист с 19 години опит в пресата. Започва работа през 1990 г. във вестник "Младеж", пет години е парламентарен репортер в "24 часа", а после шест години редактор и политически наблюдател във в. "Сега".

През последните шест години е главен редактор на списание "Жената днес" и шеф на прес група "Болкан Медиа Груп", която издава списанията "Наш дом" и "ГОЛФ & SPA".

Носител е на първата награда за публицистика в пресата „Черноризец Храбър", учредена през 2002 г. от Съюза на издателите в България.

Продуцент, автор и водещ на предаването "Отпечатъци", което стартира в ефира на bTV в края на 2008 г.

Завършила е Класическата гимназия и история в Софийския университет.

В прав текст

Всеки път се чувствам като истинска жена, когато пиша редакторската си колонка в "Жената днес", когато чета авторските текстове в това 65-годишно списание, изобщо когато попадам на неща, писани от талантливи или просто честни жени.

Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития.

Толкова е облекчаващо за нас да разберем, че не сме сами в паниките, тревогите и битките си, че има и други с нашите болки и тайни, да се идентифицираме с чуждата история, с чуждия глас.

Наистина вярвам, че правя списание, което променя животи. Ние една друга се променяме, споделяйки.

Незабравимо от Борис Христов

…В очите на прозорците една вдовица мина,

избягала от своя дом като от стих старинен.

Tрептеше въздухът и раменете й трептеха

под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада

с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,

че старците дълбоко свойте ножчета забиха…

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,

добра се тя до ъгъла… Нататък беше сянка.

("Графика", Вечерен тромпет, 1977)

Оригинална публикация