в. Седем | Рени НЕШКОВА | 2010-02-03

Отговорът на този въпрос може да се окаже по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Вярно, Милен Цветков не бе твърде любезен към своите събеседници, да не казваме, че понякога бе невъздържан и гневен до арогантност.
Но никой не вярва, че това е причината да го махнат. Напротив, добрият стил е бич и анатема, той е противопоказен за нашите телевизии. Шефовете им нямаше да имат нищо против зрителите да се бият с пръчки, ако това води до повишаване на зрителския интерес. Ама рейтингът на "Здравей, България" бил паднал. Но и в това малцина вярват. Защото един от собствениците на конкурентна телевизия мери същите рейтинги и нищо чудно да държи повече на своята телевизия, нежели на чуждата.
Тогава защо?
Милен Цветков дразнеше с нахакания си тон, всезнайковщина и началническа категоричност. Обаче той със сигурност не е посредствен човек. Притежава едно изключително рядко качество – обича истината. Опитваше да я изравя, изчопля и изчегъртва на всяка цена, та понякога се натъкваше на неприязън и дори обикновени псувни от зрители рано сутрин. Имаше хоби да изяснява проблеми. Да не ги оставя да се изнизват леко и мазно от студиото, каквато е масовата практика в българските ефирни и печатни издания. Веднъж успяваше, друг път – не. Но го правеше страстно, с хъс и по тази причина държеше зрителите будни. А нали това е целта.
Тогава защо го отстраниха?
Новият мозаечен формат на сутрешния блок обаче комай не бе твърде успешен. С малки изключения той разчиташе на плоски забавления или вчерашни сайтове, преразказани без въображение от сладкия Мон Дьо. Милен прояви, меко казано, лош вкус с избора и на яростно каканижещия професор Юлиян Вучков. Но лошият вкус, както виждаме, не се наказва, а дори се поощрява и налага с всички сили.
Тогава каква е причината? Не формалната, а същинската.
Като се позамисли човек, Милен Цветков прояви май изключителна недалновидност, което всъщност му изяде главата. Не рейтингът. При това той вече бе гърмян заек, човек с опит в телевизионните работи.
Една заран, както си крещеше на воля, всеядният учен Вучков се увлече и нападна президента Георги Първанов. Съобразителни зрители моментално реагираха в интернет форумите и прогнозираха, че дните на професора в телевизията са преброени. Дори предположиха, че ще има уж "промяна на схемата", та да могат да го шитнат по-елегантно.
Други потребители на интернет бяха още по-далновидни. Според тях самият Милен щял да си изпати заради гнева на културолога. Защото на държавния глава му било малко неловко да се разправя с опонентите си така директно и прозрачно, както направи по време на първия си мандат с журналиста Иво Инджев. Влизали сме били в негативни класации заради разправа със свободомислещи. Неудобно някак си се получавало за демокрацията.
Тази причина за отстраняването на водещия изглежда по-вероятна. Защото поне за журналистическата гилдия не е тайна кои вестници, телевизии и радиа контролира президентът. Кажи-речи, всичките.
Но има и още едно предположение за падането на Милен Цветков от екран, обсъждано в интернет. За да опровергае мнението, че управлението на ГЕРБ тъне в медиен комфорт, премиерът Бойко Борисов спомена съвсем наскоро, че това никак не е вярно. "Като ме почне сутрин Милен, та ме довършва вечер Слави", рече той на шега. Възможно ли е, разсъждават предимно форумците, премиерът да си е разчистил площадката в "Здравей, България" за едно по-сговорчиво и удобно за властта предаване? И са доста склонни да отговорят положително. Или тази работа все пак е свършена от президента, като с един куршум е отстрелял два заека – един за Първанов и един за Бойко като подарък.
Кой знае? Но би било много, много недалновидно от страна на министър-председателя. Защото напоследък той показа чувствителност към мнението на обществото по един или друг въпрос, което рядко се е случвало по тези ширини. И съответно получи одобрение от места, откъдето най-малко трябваше да очаква.
Милен може да е обвиняван във всичко, но не и в използване на своята популярност за лични облаги. За разлика от един свой колега никога не е демонстрирал парвенюшки лукс и поведение на куртизанка на властта. Такъв-онакъв, но Цветков е непреднамерен и естествен, което също е нещо като бяла лястовичка из нашите медии. За Борисов би било много по-добре да има искрен опонент, отколкото подлога, готова да услужи всекиму според интереса си (не става дума за Коритаров, защото той поне е журналист и тъкмо заради това бе уволнен, а не заради изтъкваните причини, все едно дали отговарят на истината или не).
Или пък да не би шефовете на "Нова телевизия" да са се престарали в тълкуването на височайши сигнали? Там лицензи, рекламни схеми, това-онова, ние си знаем, така сме си свикнали открай време.
Посредствеността тук, както е очевидно, винаги оцелява, тя е любимото дете, дундуркано от властта. Просто такава е логиката на нещата. Медиите и властта са в естествена опозиция и всякакви опити генно да се модифицира този организъм водят до тежки обществени увреждания. А това не е добре и за самите власти маши. Но те това го разбират после, когато вече не са властимащи.

Стр. 3

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-03 

Прави нов формат само за събота и неделя

Милен Цветков се връща като водещ на "Здравей България", но в събота и неделя.
"Нова тв" ще пусне нов лежерен формат на делничния си блок. Досегашният му водещ е представил проекта си в понеделник следобед и е бил одобрен.
Първото издание се подготвя за 27 и 28 февруари. Предаването в събота ще е от 8 до 10 часа, а в неделя от 8 до 12 часа. Рубриките и през двата дни ще съответстват на характера на уикенда. Рано сутрин ще върви детски блок, вероятно с анимации. Ще има кулинарна рубрика, като в единия ден ще се прави закуска, а на следващия – обяд.
Мон Дьо, Люба Кулезич и проф. Юлиан Вучков също запазват изявите си, но вече при Милен. Водещият ще има и политически разговор – в събота това ще е "Реплика от седмицата", а в неделя ще се обсъжда актуален политически гаф или морален казус.
"Милен остава със свое предаване, което ще пуснем в края на месеца. Още в началото на неговата поява в "Здравей, България" ни беше ясно, че натрапчивите тв формули бързо се изчерпват. Така ще запазим силното му присъствие, но не всяка сутрин", каза програмни-
директор на Нова тв Олга Лозанова.
Новият водещ в "Здравей България" през делниците вероятно ще се появи на екрана в средата на месеца. Диана Найденова от "Челюсти" сигурно също ще получи време сутринта по Нова тв. Сега медията тества сутрешния си блок чрез фокус-групи. Те показват, че хората се интересуват повече от сервизна информация, а тежкото политическо присъствие по това време ги изнервя.

Стр. 40
 

в. Стандарт | Искра КРАПАЧЕВА, Люсиена КРУМОВА | 2010-02-02 |

Георги Тошев, новият главен редактор на "МАХ", пусна първия си брой с великия кинаджия Шон Пен на корицата.

Екипът на списанието е съвсем нов, форматът и съдържанието също, похвалиха се от лъскавото издание. Сегашната визия е подготвена от творческия директор Джовани Русо, който живее в Ню Йорк. Тошев, познат от писанията в най-големите всекидневници и с авторските си поредици "Другата България" и "НепознатиТЕ" по bTV, е подписал и продукции за RFI, BBC и други световни медии. Има над 30 документални филма. Автор е на книгата "Невена Коканова: Коя съм".
Нов в бандата е и известният фотограф Павел Червенков. Николай Стойнов е свежият редактор, Лиана Димитрова е тартор на дизайна. Дамата има тапия от родната академия, специализирала е в Италия и Испания. Живяла е и е работила в Канада, но е прекарала детството си в Африка. Занимава се активно със съвременно изкуство. Веселин Йорданов, един от най-известните родни дизайнери на мъжка мода, работил за "Гре" в Париж, Rollmann и Capasca в София, става моден консултант.

Стр. 24

Снимка: www.slusham.com

в. Труд | 2010-02-01 

Георги Коритаров се завръща по Тв плюс – телевизията, която върви в мрежата на сателитния оператор "Булсатком", научи "Труд".
Програмната директорка на канала Милена Данева потвърди, че се водят подобни разговори. Все още обаче не било ясно колко често журналистът ще се появява на екран, но вероятно ще бъде поне веднъж седмично.
Според слуховете Коритаров обмислял да прави нестандартна форма на политическа публицистика.
Доскоро журналистът, който мина през сутрешния блок на Би Ти Ви, но се задържа по-дълго при конкуренцията от Нова тв, се изявяваше по кабелната тв "Тракия". Неговото предаване "Коритаров онлайн" там беше спряно, защото кабеларката не можела да го издържа.

Стр. 2

Снимка: www.pal.bg

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-31 

Г-жо Маринкова, социологическо проучване по повод 75-годишнината на БНР показа, че "Неделя 150" е най-разпознаваемото радиопредаване в ефира. Какъв извод да си направим от факта, че 20-те години преход не родиха нова голяма радиомарка?

- В демократичните медии непрестанно се появяват нови заглавия и лица, но повечето реномирани предавания на БНР имат по-дълга история. Сутрешният блок тръгва през 60-те години, а "12 плюс 3" и "Алегро виваче", също обичани предавания, са на 20. В "Неделя 150" има повече измерения – от една страна, рубриката е нещо като официоз (съобщенията в нея се цитират както от новините на радиото, така и във вестниците), а от друга – е и форма за свободно, гражданско, дискусионно изразяване, в този смисъл тя е в списъка от емисии и предавания, които могат да направят имиджа на даден политик, но безспорно дава и "дивидент" и на журналистите. В такава рубрика по-бързо се прави име – аналогично с новините или "Панорама" на БНТ. Част от успеха свързвам и с навиците ни. В края на седмицата е, след петъка и съботата. Тогава на хората пак им се връща желанието да гледат и да слушат за политика, след като в първите два дни от уикенда им се е отщяло. Така си обяснявам дълголетието и успеха.
Удивена съм обаче какви огромни количества сили и енергия трябва да се изразходват, за да се наложи една подобна медийна марка. Ако днес пак трябва да мисля дали да избера и да тръгна с такава рубрика – не знам. Но знам, че желаещи да ме заместят бързо ще се намерят. Тежка е, като най-много тежи денят преди самия ефир – събота. На мен лично този "ден за размисъл" ми идва малко в повече. Обхващат те най-различни притеснения, сценична треска. Ако вършиш работата си ден за ден, някак като че ли не усещаш напрежението. Готвиш се един следобед или един предиобед, както е в "12+3" например. После работиш.

Вие и сценична треска?

- Да, защо не. Това е дълго предаване, с множество събеседници, най-малко десетина интервюта. Самата композиция, с която трябва да се справиш, е такава, чене позволява предаването много добре да се планира предварително. В електронна медия сгъстяването на напрежението се усеща много силно. Чувстваш как ходиш по опъната нишка, това е непрекъснато изпитание. На вниманието ти му е нужна свръхконцентрация.

Да поговорим малко за събеседниците. Напоследък "водещи" водещи започнаха да признават как политиците сами им предлагат сензационни разкрития точно в техния ефир. Партийните пресцентрове пък като че ли напълно си присвоиха правото еднолично да решават кой политик кога да говори и по какъв въпрос. Особено в радиа и телевизии не стана ли така, че вече не журналистите решават кой в политиката е интересен, а обратното?

- Наистина, пресцентровете по-често вземат или поне искат да вземат решенията. За журналистите остава единствено изборът дали да приемат, или да не приемат предложения им събеседник. Все пак имаме право да настояваме за друг, който ни се струва по-интересен. Не сме длъжни изцяло да се съобразяваме с политиките и стратегиите на партиите.
Но иначе е факт, че много от рубриките, в които политиците обикновено се изявяват, започнаха да стават лесна плячка за амбициите, за кариеризма. Това се оказва и най-евтиният начин да си направиш предаването – предимно с хора, които по една или друга причина търсят популярност, а не с тези, за чието мнение си убеден, че ще бъде интересно и полезно за хората. В този смисъл става все по-трудно да се направи престижно интервю.
Тези взаимоотношения между политици и медии, за които ме питате, показват още един аспект на ситуацията у нас днес. Най-лесно е да се каже, че в нея няма естествена политическа система, и естествена реакция на хората е, че политиците не израстват по истинския си път. Неслучайно точно сега се появи и терминът за генното политическо инженерство. Вижда се как се търсят всякакви изкуствени системи политическото да продължи да живее. Като се почне от купуването на избори и се стигне до купуването на политическо влияние. До второто медиите за съжаление не стоят далеч, въпреки че според обществения модел това не би трябвало да е така. Не е нормално, както става напоследък, да се говори как едно телевизионно шоу работи за дадена политическа сила или субект. А то се говори.
Затова и хората се отчаяха и вече започнаха да отказват да гледат и да слушат какво им говорят политиците. И това предизвика съсипията в нейната най-пълна и завършена степен.

Още малко за шоупрограмите и политиците. Около индиректния диалог между Бойко Борисов и Слави Трифонов тръгна дискусия трябва ли журналистът на всяка цена да е настроен опозиционно, дори ако не вижда достатъчно основания за това?

- По постановка журналистът трябва да е опозиционно настроен. В никакъв случай да не е сервилен, да прави истинско интервю от гледна точка на подаване на пасовете с политиците. Трябва да бъде максимално отчужден.
Не съм сигурна обаче дали всичко това е в състояние да притесни един толкова ловък в медийно отношение събеседник като Борисов. Защото безспорно това е министър-председателят с най-голяма концентрация на медийно внимание – като пробив и кариера. Без съмнение – феномен. Но бих казала, че никога не е късно това внимание да се обърне с обратен знак. Медията както създава, така и убива. Изпълнителната власт е най-жестоката власт. Тя ни-! кога не приключва безболезнено. Такава е традицията.

Вашето лично отношение към премиера какво е?

- Аз нямам лично отношение към премиера. Бойко Борисов никога не е посещавал БНР. Това прави впечатление на част от работещите тук. Самата аз съм правила няколко интервюта по телефона с него още от времето, когато беше главен секретар. Но тези разговори наричам "експлоатация на ситуацията". При тях винаги може да се появят смущения по трасето, времето да се окаже ограничено, неподходящо и т.н.

И вие ли мечтаете за интервю с Ахмед Доган, както много други известни журналисти признават?

- Вече не. Канех го често в един известен период и после се отказах. Той дава интервюта само на две-три места. Вероятно защото подозира, че и други мечтаят да го интервюират. Спомнете си какво каза в нощта на изборите: "Без мен ще ви бъде по-скучно." И действително, неговата сдържаност поражда неща, за които често е цитиран. Той в действителност не е интересен и смислен, а е по-скоро провокативен, обича да предизвиква. Казва неща, които другите крият. Това е част от номера му в живота.

Има ли важни за обществото въпроси, които в момента стоят без отговор?

- Има неудобни въпроси към министър-председателя. Забелязвам, че хората се
страхуват от него. Нямам предвид само журналистите. Говоря по-скоро за събитията около бламирането на Румяна Желева и за начина, по който се държаха приближените му. Останах с усещането, че самите те не знаеха коя от същностите на Борисов ще срещнат и дали няма да си навлекат гнева му, ако изкажат свободно мнението си. Затова около този случай журналистите не успяха да съберат наистина смислени обяснения от властимащите.
Има и други неудобни въпроси около правителството – на Сашо Диков за "Остеотех", фиксацията на опозицията около поръчката на винетките, инвестициите в обществени проекти на хора, близки дo Цветелина Бориславова. Има и други, свързани със забравените обещания. Аферите на бившите министри също вече стават част от неудобните въпроси, защото минават в графа "забравени обещания".

Преди време БНР беше барикада, а вас за кратко дори ви уволниха. Днес всичко тук изглежда тихо и спокойно. Какво се случи оттогава насам – животът тръгна по мед и масло, политиците показаха превъзходството си или просто екипът бе завладян от конформизъм?

- Събитията тогава бяха свързани с избора на генерален директор. Дето се вика, такъв избор винаги може да доведе до буря. Вижте какво стана сега в Музикалния театър. Напрежението в БНР тогава имаше пряк отзвук от напрежението между Иван Костов и Петър Стоянов. То беше функция и на люлеенето в регулаторния орган. Може да е било функция и на други процеси, за които да не си даваме сметка. Предполагам, че сме изглеждали доста смешни в очите на хората, които са кроили ситуацията в онзи момент. Те вероятно са мислили за съвсем други неща – да кажем, за овладяване на обществените поръчки, които БНР предстоеше да обяви на по-късен етап. Или пък за формирането на съвсем нова политическа сила. Защото, спомнете си, че създаването на "Новото време" (и дори на НДСВ в перспектива) също бе свързано със събитията в радиото преди 10 години. Тези събития дадоха старт на кариерата на един Николай Сви-наров например, който тогава беше адвокат на протестиращите.
Напоследък все повече ме занимават политическите сценарии зад един подобен протест, какъвто тогава направихме ние. Там долу, на площада, хората си крещят за някаква си свобода на словото, но горе, в офисите, котараците си мислят за съвсем други работи. Да не забравяме, че тази година също предстои избор на генерален директор на радиото. Дали отново са възможни колизии? Ако питате мен – да. Защото ще трябва пак да се синхронизират много интереси. Преди 3 години социалистите също не успяха да ги синхронизират напълно, тогава също се чу за напрежение по оста Станишев – Първанов. Какво пречи сега отново да се появи такова? Хората в новото мнозинство, които отговарят за медиите, не са никак популярни. Ние например, в БНР, не знаем какви идеи имат по отношение на радиото.

Има ли нещо, което не можете да кажете в "Неделя 150", та се налага да водите и "Вън от рая" по Канал 3?

- От съвместяването на двете занимания научих, че голямата медия ти дава чувството да не си благодарен на събеседниците си за това, че ти дават интервю. Знаете, за интервюто може да се говори по два начина – че се взема и че се дава. В БНР журналистът е напълно еманципиран, тук си много по-спокоен. Упражняваш професията си в най-почтен план. Не казвам, че другото не е почтено, но в малката медия непрекъснато живееш с усещането, че не взимаш интервюто, а ти го дават. В малката телевизия, във вестника с малък тираж трябва да вложиш много по-голяма стръв, за да си осигуриш нужния събеседник. С цената понякога дори на унижение.

Живеете в Своге. Как изглежда голямата политика оттам през очите на съгражданите ви?

- Хората по улиците там вече отдавна не говорят за тези неща. Нещо, което звучи поучително.

Стр. 48 – 49

Снимка: Novinar.net

в. Шок | 2010-01-26

Остава ми още малко живот, а Кеворкян ме засипва със съдебни дела, жалва се журналистката

Маргарита Михнева иска да се помири с най-големия си враг – Кеворк Кеворкян. Разследващата журналистка призна в откровен разговор с репортер на "Шок", че дългогодишната съдебна сага с бащата на "Всяка неделя" почти напълно я е съсипала. Тепърва предстои делото им да се гледа отново.
Конфликтът между двамата възниква през 2002 г. на среща на медиите със Симеон Сакскобургготски. Тогава Михнева моли царя да се освободи от ченгетата и кредитните милионери в БНТ. Като ченге и кредитен милионер визира Кеворкян.
Мустакатият телеви-зионер веднага й завежда дело за клевета, като иска 500 000 лева обезщетение. Впоследствие магистратите осъждат Михнева и я задължават да плати глоба от 11 лева.
"Как така стана, че Кеворк Кеворкян ме осъди за клевета? Казала съм, че бил ченге и кредитен милионер,а българският съд не провери досието му и ме обяви за клеветница", възмущава се днес устатата журналистка. Тя е смутена и от съдебните дела, които Кеворк води срещу други журналисти.
"Сега е подел дело срещу Милен Цветков. Съди го, че прочел една дописка от вестник в ефир. Ставало дума за Кеворкян и Лора Крумова. Доколкото разбрах, иска му голяма сума пари. Не бих се учудила, ако спечели. Той осъди и БНТ за милиони
После Канал 1 излъчваше предаването му, като по този начин му плащаше обезщетението, което бе определил Софийският съд. Това е безпрецедентен случай в съдебната практика. Не е лошо да се види благодарение на кой съдебен състав се е стигнало до това решение", ядосва се Михнева. Устатата журналистка разказва, че по друго дело Кеворк Кеворкян и Гриша Ганчев съдят нея и дъщеря и за 250 000 евро, тъй като двамата имали пропуснати ползи от твърдения в нейното предаване. Така се стигнало до запориране на жилището на Маргарита Михнева.
Нещо повече – Кеворкян моли съда да обяви дарението, което тя прави на дъщеря си, за недействително. Майка и дъщеря стават подсъдими. Щерката Неда изживява доста болезнено проблемите в семейството.
"Стигна се до там, че шефът на колежа "Льо Розе" в Швейцария, където Неда е директор на спортния департамент, искаше да й помогне финансово, за да си стъпим на крака. Те не можеха да повярват, че в бедна България някой може да съди журналист за един милион лева. Това са много пари. Господин Гютен се интересувал дали ако Кеворкян получи милиона ще се успокои съвестта му и ще е по-щастлив?", пита сякаш сама себе си Маргарита Михнева.
Поредното заседание на делото на Кеворк срещу нея ще се гледа от Върховния касационен съд на рождения ден на Янчо Таков. Според Маргарита тогава ще се отмени наказателната присъда, която тя има от Кеворк.
Малко утешение за скандалната журналистка е това, че историята й е стигнала до Виена и е заинтригувала международната организация за защита на свободното слово "Интернешънъл прес институт". Председателят на организацията е написал вече няколко писма до България, в това число и до шефа на Комисията по досиета. Той бил изключително изненадан от поисканата сума. Възмущавал се и от поведението на Гриша Ганчев, който 14 пъти бил призоваван като свидетел по делото, но не се появил. Според него казусът "Михнева – Кеворкян" разкривал доста въпросителни пред европейските правни институции, за които подобно дело е тормоз върху свободното слово.
В крайна сметка краят на осемгодишната съдебна сага между Маргарита Михнева и Кеворк Кеворкян се вижда и последната дума ще е на Върховния касационен съд.
Равносметката на журналистката?
"За последните години съм дала 60 000 лева по дела.
Аз съм се учила от Кеворк.
Бях една от първите участнички във "Всяка неделя". Заради него в цяла България ме наричат лъжкиня. Васа Ганчева, която ми е кума, дори ме нарича патологична лъжкиня. Никой не знае колко страдам от обидните думи, как заспивам вечер и какво ми тежи на душата. Призовки получавам дори в Швейцария. Най-лошото е, че се разболях. Всички знаят, че ми правиха операция от рак. Кеворк много добре знае какво е да имаш раковоболен вкъщи. Аз и неговата съпруга Надето бяхме лекувани от един и същи лекар – доктор Стоян Донев. Всъщност Кеворк заведе дело дори срещу шефа на Медицинска академия. Преживявам всичко. Ходех на химиотерапия, а после на заседанията в съда. Не съм от олово. Предстои ми нова операция – този път на очите. Кой ще я плати сега?", изповядва се Маргарита Михнева.
Тя предлага на Кеворк Кеворкян да заровят томахавката. Убедена е, че й остава още малко живот и че няма смисъл да води нови дела, за да защитава честта и името си.
"Искам мир в името на телевизията и на дъщеря ми. Дано съм още малко жива, за да се порадвам на Неда", въздъхва Маргарита.

Стр. 19

БНТ, Новини в 20.00 часа | 2010-01-23

Журналистът Милен Вълков беше избран за трети пореден мандат за председател на Съюза на българските журналисти. За него гласуваха над половината от общо 73-та представители на журналистическите дружества.
Другите претенденти за поста бяха журналистката Светла Каменова и издателят Петьо Блъсков.
Старият нов председател на Съюза на българските журналисти Милен Вълков е работил дълги години в Българската телеграфна агенция като репортер и редактор. От 1986 до 1990 година е кореспондент в Египет, а след това е политически репортер в Народното събрание и Министерския съвет. В средата на 90-те е избран за генерален директор на БТА, а от 1997 година досега работи в агенция „София прес”. От април 2006 година е член на Съвета за електронни медии.

Снимка: Вестник "Стандарт"

Dnevnik.bg I Ана НАЧЕВА I 2010-01-18

Фондация "Роберт Бош" и Ройтерс канят професионални журналисти да участват в програмата "Политическо и икономическо репортерство от Югоизточна Европа".

Ежегодната програмата включва два десетдневни курса във Великобритания и Германия. Журналисти, работили за Ройтерс, водят семинарите, а темите, които се обхващат са писане за формиращи се пазарни икономики и отразяване на компании и репортажи за пазари. Участниците правят и практически упражнения на базата на актуални европейски теми.

За участие ще бъдат избрани 15 журналисти от Югоизточна Европа. Кандидатите трябва да говорят английски език и да са професионалисти, които работят за утвърдена медия поне от две години. Необходимо е те да имат опит в областта на икономическата журналистика или да демонстрират силен интерес към икономически и политически въпроси.

Крайният срок за подаване на документи за тазгодишната програма е 14 февруари 2010.

Повече подробности може да прочетете на уебсайта на фондация "Роберт Бош" или на страницата на Ройтерс.

—-

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commons.

Фотограф: World Economic Forum

Оригинална публикация

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-01-07 

Ралица Василева е родена в София. Завършва средно образование в английската езикова гимназия в столицата и в Ню Делхи, Индия. След това се дипломира в Софийския университет "Климент Охридски" със специалност английска филология. Тя е първата българска журналистка, избрана за водеща в "Си Ен Ен интернешънъл". Отразявала е войната в Босна, Арабско-израелския конфликт и много други международни събития. Интервюирала е редица световни лидери, сред които са Михаил Горбачов, Ариел Шарон, Хенри Кисинджър и др. Наскоро бе у нас, за да снима филм за промените след демокрацията по поръчка на Си Ен Ен.

- Г-жо Василева, смятате ли, че чуждите зрители могат да разберат недоволството у нас от дългия преход – уж сме свободни, пък пак недоволни?

- Филмът ми е за събитията малко преди и след падането накомунизма, около 10 ноември 1989 г. Документалната поредица на Си Ен Ен, от която филмът е част, се нарича “Есента на промяната" и проследява събитията около падането на комунизма в Централна и Източна Европа. Мисля, че от чисто човешка гледна точка международният зрител ще оцени какво е струвало на българите и на останалите източноевропейски народи да осъществят един труден преход от тоталитарен режим към демокрация и пазарна икономика – преход, който светът не е познавал до този момент.

- Какви интервюта заснехте за филма, с кои личности и защо точно тях предпочетохте?

- Интервюирах участниците в събитията отпреди 20 години както от управляващата по онова време комунистическа партия, така и дисиденти, и опозиционни лидери. Всички тези хора представляват двете страни, които движеха прехода. Интервюирах първия свободно избран президент след комунизма-Желю Желев, Александър Лилов, Емил Кошлуков, Нери Терзиева, за която аз работих като млад репортер, Соломон Паси, Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов и други личности от този период.

- Пред Би Ти Ви споменахте за посещението си в старозагорския затвор, разкажете как вплитате епизода във филма.

- Там ме заведе Емил Кошлуков. Той ми разказа как на 19 години е бил затворен, как е прекарвал времето си заедно с други дисиденти, какви са били условията. От затвора ни оказаха огромно съдействие – имахме възможност да снимахме крилото, където са били държани дисидентите.

- Какви други интересни места посетихте?

- Снимахме символите на старата власт. От парламента получихме разрешение да снимаме бившия кабинет на Тодор Живков, дори ни позволиха да се качим на върха, където преди се издигаше петолъчката, сега заменена от българското знаме.
Снимахме и на паркинга, където в годините на комунизма се намираше мавзолеят и където манифестирахме пред Тодор Живков като ученици.
Присъствахме на репетиция на студентския танцов състав "Зорница". Танцьорите репетират на студено, със стари носии от комунистическо време, но продължават да печелят международни награди. Държавата вече не ги субсидира, но имат свободата да пътуват и да решават своите изяви и своето бъдеще. Свободата да определяш съдбата си – това за мен е едно от най-големите постижения на прехода.

- Той е част от няколко филма за падането на режима в различни соцстрани. Разкажете за проекта "Есента на промяната".

- Поредицата отразява събитията, които доведоха до падането на комунистическите режими в Източна и Централна Европа – в нея са включени документални филми за Полша, Унгария, Германия, бивша Чехословакия, Румъния и, разбира се, България. Аз направих филма за България, защото съм българка и защото отразявах тези промени като млад репортер. Работих в Българската национална телевизия до септември 1991 година. Това бяха невероятно значими години в моя личен и професионален живот… Но предложението за работа в Си Ен Ен не можех да откажа и заминах за Атланта.

- Лично на вас как ви изглежда България 20 години след промяната?

- Въпреки че не живея в България, аз се прибирам всяка година и винаги намирам промени. Този път впечатление ми направи новото метро с новите станции. За мен като журналист обаче най-ценна е възможността да наблюдавам хората и да слушам техните разговори, докато съм в страната.

- Ако не беше 10 ноември, каква щеше да е професионалната ви съдба?

- Всъщност аз почти не заминах за Атланта… Ако си спомняте, през август 1991 г. имаше преврат в Съветския съюз – за една седмица комунисти, които бяха против перестройката, свалиха Горбачов от власт. За една седмица не знаех дали ще замина за Атланта.
Ако не бях наета от Си Ен Ен, с удоволствие щях да продължа да работя в БНТ. Имах чудесни колеги, с които много се разбирахме и работихме с огромно желание.

- Кое може да ни вкара в новините на Си Ен Ен и по какви поводи сме споменавани?

- България се споменава по различни поводи – във връзка с приемането на страната в НАТО и Европейския съюз; по време на избори и други събития. Мисля, че е чудесно, че в продължение на няколко дни Си Ен Ен показа половинчасовия документален филм за 20-годишнината от падането на комунизма в България.

Стр. 24