obache.bg I 28.09.2015
От две години и половина някакви малки стъпки оставят черни следи по фасадата на БНР. Големите поражения обаче се виждат с просто око. И пийпълметричните данни, и социологическите проучвания, показват резултата от катастрофалната концепция „С малки стъпки към …големи промени“ на гендира Радослав Янкулов.
Най-видни са резултатите в малката регионална радиостанция Радио София, оглавена от един голям реформатор. Още с първите промени той срина рейтинга на популярното младежко и регионално радио.
След очевидните резултати Управителният съвет на БНР и Съветът за електронни медии препоръчаха на директора д-р Митко Димитров да върне старата концепция. Той все се напъва нещо да преправи, но все нищо не се получава. Дори докторската степен по неизвестни науки не му помага. От две години хората в радиото гадаят какво иска да направи момчето Митко. Той извика на помощ съветници от министерството на отбраната, където е работил преди това, за да се включат в сражението за изгубената аудитория. Да, ама не. Не се получава. За да не изпитва комплекси в реформаторския си плам, младият директор разчисти опитните кадри. Започна с известните журналисти Кин Стоянов и Емил Янев, а после продължи един по един да отстрелва останалите. Даже секретарките не са пощадени. Тези дни напусна и журналистът Симеон Белев, на когото Радио София дължи основната част от успеха на програмата на Съвета на Европа „Европа за мен“, която при Митко също отиде в минало време.
Обаче най-сетне стана ясно каква програма иска да направи гражданинът Димитров. Той назначи за главен продуцент бившата собственичка на ловешкото Радио Лиани Анелия Иванова, представена на колектива като „Нели“. Неотдавна в малкото радио Митко изкарал няколко години от скромния си стаж като „журналист“. Всъщност от това радио д-р Митко е започнал стремителната си кариера, отбелязала връх в Радио София. За малко перспективният Митко минал през Министерството на отбраната, където макар че се представял непрекъснато за директор, бил нещо като пиар експерт. Предвидливо той е запазил мястото си там, защото не се знае къде ще го отведат реформите в радиото. Във военното ведомство го очаква и сестра му, която той сръчно е успял да назначи на прилична работа. Преди това Митко назначи и приятелката си в БНР, която предвидливо веднага след акта го напусна. За съжаление не успя да назначи в медията и съпругата си, но затова пък привлича за съветници ценни кадри от военното министерство. Повечето от тях не са виждали радио, други имат прилично досие в ДС. Най-накрая директорът извика на помощ и „Нели“. Профилът на Радио София се прояснява.
Но успехите в БНР не свършват само с това. След два безуспешни опита СЕМ все още не е приел отчета на ръководството за поредния период, а лицензирането на Радио Кърджали буксува от скандал в скандал заради очевидното неумение на ръководството да реализира дори чужда идея.
Затова пък с радост слушателите на БНР узнаха,че прочулото се с бедния си език и богато самочувствие предаване „Часът на директора“ на гендира Радослав Янкулов отново се появява в ефир. Вероятно в предаването си ще развие идеите за по-големи стъпки от досегашните.
За по-сигурно се стягат и редиците. Преди две седмици гендирът, който воюва с журналистите от медията, уж на шега поискал синдикатите да го подкрепят за втори мандат. Пили уиски в кабинета и зачакали щастливи дни. Междувременно освободената директорка на музикалните състави на БНР Хелия Чавдарова решила да потърси реванш. Методите й на управление принудиха продуцентите в съставите да напишат остро писмо до СЕМ, след като Управителният съвет и гендирът се правеха, че не виждат недоволството им. Под ласкавия призив на регулатора, Радослав Янкулов решил да я смени и й обещал място в „Златния фонд“ на БНР, въпреки че за оттеглянето си амбициозната Хелия поискала място в друга медия. Тя обещала да се оттегли, но след два часа си взела болнични и от болничното легло е успяла да направи вече два филма със съпруга си – режисьора Росен Елезов. Въпреки че е завършила музикална педагогика, Хелия се опитва да диктува репертоара на диригента на Симфоничния оркестър Емил Табаков. Впрочем един от най-добрите диригенти у нас. За да реализира мащабните си идеи Чавдарова, на която неговата компетентност й пречи, е решила просто… да го махне. С тази цел е привлякла удобни кариеристи, прикрити зад синдикални длъжности, които, в писмо до гендира, прочетено от един от тях, са изсипали вини върху всички, несъгласни с нея. Направен е даже опит в интригата да бъде привлечен един музикален сайт от чужбина, който обаче предпочел да запази почтеност. Всъщност демаршът е ясен. Връща се Хелия, отново печели подкрепата на гендира, разбива враговете в оркестрите и заедно с един от лидерите на синдикатите там започват да дирижират Симфоничния оРкестър. Следващата малка стъпка – верните застават зад любимия радио ръководител и в писмо до СЕМ и обществеността го подкрепят за …втори мандат. За да е пълна победата, всички директори са пред микрофоните на БНР като водещи, начело с гендира.
