Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и си свършил нещо смислено за някой друг

www.luboslovie.bg I 06.2015г.

Потърсих колега, с когото да поговоря за тези изводи в контекст, който ми подсказа, че е необходимо. Ежедневно се сблъскваме със случаи на човешка болка – от екрана, между страниците на вестниците, на улицата. Виждаме как от двете страни на болката стоят хора – хора в бели престилки и всички останали. Сред случаи на кошмарни раждания, малтретирано новородено и всякакви потресаващи истории на болката виждаме също истории като онази на младата лекарка, газила преспите с часове, за да си свърши работата. И се замислих за ролята на комуникацията като важна част от терапията и дори превенцията на болката. Потърсих гледната точка на хора, които професионално се занимават с организацията на този тип общуване, и ги помолих да разкажат за битката си. В светлината на опита си въобще.

‘Ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно!’

Беше първото, което остана в мислите ми след разговора с Елена Цонева-Папуджиева и Росяна Сотирова.

За ролята на комуникациите в изграждането на една качествена история те споделиха за читателите на „Любословие” част от опита си и всичкия си ентусиазъм.

Разкажи ни за PR Care. Кой е мозъчният тръст зад него и как проектът се роди и узря за дела?

Ели: Юридически Агенцията, или да го наречем Проектът съществува от около четири месеца. Но той се роди като резултат на много жизнен опит, и в работен, и в личен план. Лично аз се занимавам с медии от двадесет години. Росяна от около девет. Работя от 17 годишна. Преминала  съм през опита на репортер и журналист в радио, телевизия, информационна агенция, известно време съм работила и като  корпоративен и институционален PR специалист. Около 6-7 години преподавах и на студенти.Това са периоди, кога светли, кога не толкова, но всеки един от тях е донесъл своя момент, своя урок. Истината е, че човек трябва да следва себе си, да не си изневерява, да прави неща, в които знае, че добър и да ги развива във времето. Лично за мен основното ми предимство е било , че винаги съм се чувствала като PR сред журналистите и журналист сред пиарите.  А това чувство води след себе си голямо предизвикателство. За да си интересен на журналистите, трябва да им подсказваш теми, идеи, но и същевременно да им даваш пълна свобода за вариации, да работите на моменти като екип. От друга страна, за да изпълняваш ангажиментите си като PR трябва да се вживееш в темата,  да я видиш от всички възможни страни,  да я опознаеш и разбереш, за да можеш да „заразиш” другите. Или да я обясняваш в детайли, да извадиш на бял свят най- интересното и вдъхновяващото.

Основната мисия на PR Care е да помага на здравни и социални каузи. Работим изключително много с пациентски организации и млади лекари. Ежедневно се срещаме с много драматични човешки истории . PR Care работи само за теми, хора и организации, които харесва. На първо място за нас е човешкият фактор и смисълът на кампанията. Опитваме се максимално да сме съпричастни. Ние не наблягаме толкова на атрактивната визия и шоу. Работим задълбочено с теми и проблематики. Много добре знаем какво точно интересува журналистите от здравния сектор, темите, които биха ги  заинтригували . Знаем и коя медия на какво би обърнала внимание. Това всъщност е напълно бутикова работа. Трудното е, че наистина изисква много време и специално внимание.„Платените публикации” за нас са мръсна дума и непрекъснато обесняваме, че това не е PR. Може би всеки добър и по-практичен бизнесмен би ни казал, че толкова усилия не се изплащат. Но ние работим за преспективата, чистото име и лична човешка позиция.  Явяваме се  като една скромна, но различна алтернатива в бранша .  Опитваме се да изграждаме малки човешки общества, които да си взаимодействат и да си помагат. Затова сме си избрали и това име –  PR Care  – PR Грижа.

Да се работи самостоятелно и да се работи независимо са две различни положения на духа и материята, особено когато става дума за ПР. Разкажете ни с кое от двете свързвате проекта?

Ели и Роси – В днешно време никой не може да е 100% независим, защото просто съществуват финикийски знаци и всички сме зависими от тях. Но самостоятелен е възможно. Ние не сме типичната българска  PR агенция. Не сме част от нищо, и за добро или за зло никой не седи с парите и репутацията си зад нас.  В момента  PR Care се състои само от нас двете. Ние сме хората – оркестър . Вършим всичко – от създаването на понякога доста сложни стратегии и събития, до писането и изпращането на прессъобщения и организацията на контактите с журналистите.Това носи наистина високо качество за клиентите ни, но понякога е ужасно изморително. И точно когато си най-изморен, но видиш ефект или просто някой ти звънне или ти напише SMS , за да каже колко е доволен, че те е срещнал, идва тази свобода и независимост на духа. Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и удовлетворението, че имаш възможността да работиш за себе си и си свършил нещо смислено за някой друг..

Споделете за предимствата и трудностите? – Вие ли избирате хората, за които работите, или те избират вас? Разкажете за най-вълнуващия си проект напоследък.

Ели и Роси – Процесът е двустранен. И като че ли напоследък наистина сме целунати от Съдбата.  Хората, които идват при нас са обикновенно  с много сериозни здравословни  и социални проблеми. Водят големи битки с обществото, с институциите, със системата, дори понякога със собствените си семейства..Много приятели и колеги ни питат дали това не ни натоварва прекалено. Натоварва ни, разбира се, но виждаме смисъл, виждаме и пътищата, по които да помогнем. Някой наричат това „човещина”, а всъщност е още по-просто, казва се „съпричастност”. Един от най- силните проекти,  по които работим в момента е свързан с едно от най-честите неврологични заболявания  – болестта на Паркинсон. Кампанията се казва „Живот с Паркинсон”. Сблъскахме се наистина с много  драматични човешки съдби, снимахме видеа с пациентите и с близките им. Някой от тях плакаха като деца…и ние плакахме. Преди няколко дни подарихме колело на един от пациентите.Невероятен човек с дух и огромен поетичен талант. Оказа се, че при Паркинсон на човек му е по -лесно да кара колело, отколкото да ходи. Проект, по който също работим и се вълнуваме е ситуацията на младите лекари, специализанти и студенти по медицина в България. Подготвяме голяма комуникационна кампания. Скоро ще бъде и първото ни събитие , което ще стартира инициативата.

– С какви предизвикателства трябва да знае, че ще се сблъска новоизлюпеният практик по комуникации след университетската банка?

Ели и Роси – С много хамалогия и бумащина. С неща, които не са особено творчески, но ти дават възможност да навлезеш в материята. Много от младите колеги си мислят, че веднага ще започнат с правенето на грандиозни събития, шоута, въртят им се в главата понякога нереални идеи. Всъщност това е прекрасно, стига да е балансирано. Младите PR  професионалисти трябва да са готови, че на моменти трябва да си едновременно адвокат, журналист, психиатър, маркетолог и какво ли още не…, а всичко това се подрежда, развива и си идва по местата след много практика и късане на нерви..А ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно.

– Кога и при какви обстоятелства той или тя трябва да умее да казва „НЕ”?

Ели и Роси Казваш НЕ – или в началото и на часа, когато усещаш, че нещо не е наред, или когато стане нетърпимо.

— Една PR кампания като правило цели адаптации в нагласите, не просто козметични корекции в крайния продукт (избирателна активност или пазарано поведение например). Кои са критериите, по които трябва да мерим възвръщаемостта на усилията и ресурсите си?

Ели и Роси Много зависи от каузата, продуктът или услугата. Обикновенно тези критерии са разтегливо понятие , но те се поставят в началото на всяка сериозна кампания. Много важен момент е времево нещата да са относително ясни и да е добре проучена настоящата ситуация, която трябва да променяме. В България се обръща много малко внимание върху проучването на изходната ситуация. Основен критерии, специално за PR – а, са обикновенно брой присъставли журналисти на специално събитие, брой и интензивност на публикациите и репортажите, рейтингът на медиите, които са ги отразили. Водещ момент е доколко са спазени в медийното отразяване основните ключови послания, върху които се крепи смисълът на цялата концепция.  Преди време  имахме клиент, на който  продажбите му скочиха почти двойно след тримесечна  PR кампания. Но това не може да се случва винаги. Просто продуктът беше с много капацитет за развитие и носеше информационна стойност, която не беше използвана до този момент. Но наистина този случай беше много ясен – човекът дори ни показа графика на продажбите си преди и след кампанията. В интерес на истината ние също бяме учудени от ефекта.

– След първия трус обикновено грабваме най-лекото и най-ценното, и го хукваме да го спасим заедно с живота си. Какво препоръчвате да спасим със себе си след провал в кампания или преговори?

Ели и Роси Всеки, който работи, прави грешки, и никой не е застрахован от провали и драми. Рецептата е – откровенност, честност и лоялност. Провалите, както са дошли, така могат и да си отидат. Най-важно е човек да не се предава и веднага да реагира по достоен начин. Лично ние не обичаме „преговорите”, звучат, като че ли сме завзети от пиратски кораб, по-добре да ги наречем „разговори” на чаша добро вино и обещание за реванш.

– Завършваме като правило интервютата за „Любословие” с молба гостът ни да поумува върху силата на любовта към словото. Какво трябва да знае един PR професионалист за словото, така че да умее да го обича?

Ели и Роси Селинджър го е казал много точно и ясно в “Спасителят в ръжта”::

„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, за да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска”.

Пожелаваме на Любословие още дълги години да защитава красотата на българското слово и да носи познание и вдъхновение на читателите си!

Двете дами в блиц поглед:

Елена Цонева – Папуджиева

PR експерт

Помества себе си в един цитат: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ Ницше

Елена е софиянка, завършила е Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” – Библиотеко-информационни науки, журналистика във ФЖМК  – СУ „Св. Климент Охридски”. Във визитката й попада и докторантура  „Масови комуникации” – НБУ

Елена има 20 години професионален опит – репортер в радио, телевизия, информационна агенция, водещ на нощен радио блок,  пресаташе, организатор на  специални събития, копирайтър, преподавател на студенти и PR практици. богат опит в образователния, здравния и социален PR сектор. Обича рок музика, семейство, книги, добро вино и приятeли.

Росяна Сотирова

PR експерт

„Всеки прави своя избор, и всеки избор има своята цена” е кредото, с което Роси се асоциира.

Роси също е родом от столицата. Дипломирала се е по масови комуникации – Връзки с обществеността. Има и втора специалност: журналистика. Магистър е по семиотика и бранд мениджмънт

Притежава деветгодишен професионален опит в здрвния и социален PR, НПО, публични комуникации, работа с държавни институции,  организация на специални събития, координация и бранд на корпоративни събития, управляване на онлайн комуникационни кампании, медия анализи и медия мониторинг.

Нейните области са рисуването, колелото, котките, морето и доброто вино.

Оригинална публикация

5 съвета за добър пиар на технологични фирми

www.manager.bg I 05.04.2015г.

Технологичните фирми, които се роят неудържимо в модерните икономики, често са създадени от млади майстори на инженерството,а и инвациите, на които създаването на публичност за проектите им убягва. Без правилни маркетингови и пиар усилия, продуктите им могат да бъдат обречени на забрава, а бизнес инициативите им – неуспешни. Защото целевите публики могат така и да не научат за начинанията им. За услугите, които предлагат. 

Тук следват 5 много важни неща, които представителите на тези компании трябва да знаят за пиара. 

1. Напиешете домашното на репортера. Журналистите и редакторите търсят истории, които са приятно поднесени, с данни и факти, примери за казуси или друга интересна информация, която би улеснила работата им и има голяма вероятност да бъде избрана за прочит от читателите. Въпреки че може да изглежда очевидно, е важно да се знае, че редакторите е по-вероятно да използват добре обяснени, изпълнени с фактология и подробности истории, които биха били интересни на публиката, отколкото съдържание, което налага още работа от тяхна страна – събиране на допълнителна информация и изследвания. 

2. Не е вярно разбирането "Колкото повече предложения за отразяване изпращам, толкова повече ще се показвам в медиите". Историята на бизнеса ви не бива да се излъчва по един и същи начин пред всички медии, сякаш са масова публика, а за всяка отделна медия трябва да се стесни, с фокус или ъгъл на поднасяне според нейното съдържание и публика. Всяка история трябва да бъде направена значима за репортерите на всяко отделно издание. Изпращането на неподходяща информация на репортери, например със статистически данни или пък с липса на такива, може да има негативни ефекти. Ако атакувате със съобщение за вас всяка медийна организация в региона, ще се впишете в потока на постоянния шум и може да бъдете счетени за досадни сред журналистите, които се познават. Помислите за стесняване на историята, като определите кои репортери тя може би би заинтригувала най-много на първо място. Информирайте ги за нея в умно написано предложение за отразяване, според работата им. Качеството в маркетинговите кампании определено тежи повече от количеството. На едно сериозно бизнес издание например биха могли да се представят данни за представянето на компанията и мястото й в бранша и икономиката, докато на технологичен сайт може да се посочат параментрите на предложената услуга или разработения продукт. 

4. Отличете се, за да спечелите сърцето на журналиста. Технологичните репортери искат да пишат за вълнуващи компании, които правят различни неща. Всеки от тях се стреми да е първият, съобщил новината – за иновативен продукт или модерна услуга. Искат да анализират тенденции на пазара, да дискутират какво ще се промени, да говорят с лидери в индустрията. Често получават стотици предложения за отразяване на месец и от тях избират онези, които се отличават като различни. Не е трудно да се досетите: ще бъде избран този, чиито продукт е най-иновативен (или представен като такъв). Този род описание е най-вероятно да спечели вниманието на технологичните медии или бизнес репортерите и те да отразят фирмата ви. 

5. Не се дръжте промоционално. Информациите за компании, изпълнени със суперлативи, които звучат прекалено рекламно, не получават безплатно внимание. За да избегнете откровено търговското звучене включете в съобщението си интересни данни – за потребителите, бизнеса ви, пазара, съвети за хората, тенденции, които сте забелязали напоследък и ваш анализ на тях – въобще, всевъзможна информация, която би се прочела от читателите и би създала в медията добавена стойност. 

Съвети от списание Entrepreneur в САЩ

 

Оригинална публикация

 

Как да спечелите на своя страна журналистите

www.manager.bg I 19.03.2015г.

Да се "продадеш" на журналистите, така че да бъдеш споменат в история или да напишат за теб, остава трудна задача както за начинаещите в пиара, така и за дългогодишните професионалисти. Една погрешна стъпка може да изгори мостовете ти към репортера. 

Това смята Мелиса Томпсън – дългогодишен журналист от САЩ. Тя разказва в американското издание PR Daily, че в годините на комуникацията си с пиари на фирми и хора, до нея са били отправяни стотици запитвания за отразяване. На базата на опита си, определя 13 начини за представяне на продукт или услуга на журналист с цел отразяване в медиите. Ето какво съветва.

  • Преди да се обърнете към репортер, внимателно проверете какъв стаж има той. След това обвържете предложението си за история с ресора му. Ако сте представител на фирма за недвижими имоти, например, имайте предвид, че вече в бранша с темата се занимават доста репортери. Разберете кои са те и им предложете новина. Да бъдат на върха на информационната вълна е полезно и за самите тях.
  • Винаги уважавайте правото на репортера да отхвърли историята ви или да отложи работата по нея. Не го преследвайте с молби и търсения. Ако е заинтересован, той ще се свърже. Уверете се, че при първия си контакт, че сте му дали ясни данни как да ви открие.
  • Грижете се за връзките си с журналистите след като съвместната ви работа с тях е приключила. Поддържайте дълготрайни отношения. Ако някой от тях използва пиар информацията ви, направете го полезен контакт на фирмата завинаги. Покажете, че сте разбрали. 
  • Срещите очи в очи са най-добрата стратегия. Много по-работеща от електронната комуникация. Може да поканите репортера на кафе, на обяд. Ако ви откаже, уважете решението му – много медии налагат стриктни етични политики срещу приемането на подаръци от копроративни представители, та дори да става дума за едно кафе. 
  • Следете извънредните новини с набитото око на пиара – може да влезете в утрешните, ако предоставите информация, която да е свързана с тях и с потока на отразяване по темата. 
  • Опитвайте да поддържате приятелства с изпращане на картички. Въпреки че едва ли ще получите благодарствено съобщение, е много възможно журналистът да прочете картичката, да я запази и тя да му припомни за вас. Веднъж получих от един пиар представител картичка с посочено на нея едно от съобщенията ми в Twitter, което съвпадаше с темата, за която той ми предлагаше информация. Никога няма да забравя тази картичка. 
  • За журналистите скоростта е всичко. Повечето от тях работят под напора на срокове, в рамките на които трябва да открият надежден източник на качествена информация. Има голяма конкуренция между източниците им. Затова първият, достигнал автора, често създава историята. 
  • Не им губете времето. Те работят под натиска му и всеки опит за предлагане на информация, която не есвързана с търсеното от тях, предизвиква раздразнение, 
  • Никога не преувеличавайте. Ако ги излъжете в данни или определения, ще ви помнят винаги като източник, на който не може да се има доверие. 
  • Пишете лични съобщения, кратки и ясни, с обръщения по имена. Ще се отличите от множеството гласове в тълпата, опитващи да прокарат рекламата си. 
  • Грамотно написаният, личен, таргетиран отговор на имейл или телефонно обаждане ще ви открои. Ще покаже, че обръщате внимание на исканията и търсенията на журналиста, че той е важен в дневния ви ред. В графата "Относно" на имейлите си посочвайте възможни заглавия за материали. 
  • Предлагайте интересни истории, любопитни, полезни. Редакциите все повече търсят интелигентно и информативно съдържание, което да е поднесено любопитно, така че да се радва на онлайн интерес и кликвания, прочит на страниците на вестници и списания. 

 

Оригинална публикация

 

Зов за помощ

www.capital.bg I 23.012015г.

Глобата на Комисията за финансов надзор може да доведе до закриването на врачанския вестник "ЗовNews"

"Татко умираше от рак, те ми чупеха колата. След всеки критичен текст за висш представител на областната администрация автомобилът ми беше със спукана гума. Спираха майка ми на улицата, за да й обясняват каква съм и да я притесняват. После престанаха да я поздравяват." Такива истории разказва журналистка от малкия врачански вестник "ЗовNews". Подобни истории имат и други нейни колеги, които се опитват да правят независима журналистика в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Заплатите, които получават, са между 200 до 400 лв. месечно.

Редакцията на вестник ЗовNews" във Враца се намира на главната улица. Преди да влезем там, отиваме до най-близката сергия за вестници. Въпреки че според официалната статистика градът е с около 65 хиляди жители, там има четири хартиени издания. "Конкурент" е сложен на централно място на сергията, с цветен печат и 16 страници. Най-скъп от местните издания – 0.60 стотинки, и с най-висок тираж – по неофициална информация около 4 хил. броя. Разпространява се в целия регион. Местният фолклор твърди упорито, че от две години негов собственик е депутатът от ДПС Делян Пеевски. На няколко сергии в града продавачите казват, че "Конкурент" е най-продаван. Изпод купчината издания подават и непослушното дете сред врачанските медии – вестник "ЗовNews". То е с далеч по-скромен вид, черно-бял, с 8 страници и цена от 50 ст. По-късно в редакцията разбирам, че и "Зов" е бил цветен, но в печатницата им вдигнали цената и за изданието станало непосилно да излиза в този вид.

Каква медиа е "Зов"

До павилиона спира минувач: "А бе, ти разбра ли, че глобили "Шанс" със 100 хил. лв?" Вестникопродавецът се замисля и след дълга пауза казва: " Не "Шанс" бе, за "ЗовNews" става дума." Повечето хора в града дори не са чували за неволите на "ЗовNews" и за свирепата глоба, която им наложи Комисията за финансов надзор (КФН) миналата седмица. Нищо, че темата е на първата страница на изданието.

Санкцията е за издателя – врачанската фирма "Алпико пъблишинг" ЕООД, собственост на хирурга онколог д-р Георги Езекиев. Освен издател на "ЗовNews" той стои и зад четири сайта: http://vratzanews.com, http://www.vecherni-novini.bg, http://zovsport.com и електронния сайт към вестника http://zovnews.com. Санкцията е по обвинение в пазарни манипулации. Глобата е максималната по конкретния член от закона и се налага заради въпросителната публикация със заглавие "Първа инвестиционна пред фалит?", престояла около два часа на сайта http://zovnews.com на 27 юни 2014 г., когато пред офисите на банката във Враца са се извили опашки. За вестник "Зов" глобата на КФН е равносилна на убийство. С плаха усмивка журналистите казват, че сумата е равна на издръжката им за три години.

Управителят на "Зов" Мария Димитрова определя санкцията като парадоксална и будеща недоумение, защото дружеството досега не е било проверявано от КФН, а според юристи, с които се е консултирала, при първо административно нарушение налагането на максимална санкция е изключително рядко. Журналистите във врачанската медиа се питат атаката срещу "ЗовNews" сплашване ли е, или конкурентен опит за унищожение. Издателят д-р Езекиев коментира, че проблемите с вестника и за самия него винаги започват "преди избори". Над "Зов" не за първи път има натиск, който рефлектира директно и върху издателя. "Пращали са ми ГДБОП в болницата да ме разпитва. Изпратиха ревизори, които стояха две години в отделението и нищо не откриха. Само притесняваха екипа и пациентите", разказва медикът, който е началник на хирургичното отделение във врачанската болница. Обяснява, че вестникът, зад който стои, има обществена функция и винаги критикува местната власт, иска да е неин коректив. "Без свободни медии, които да казват истината на висок глас, нищо няма да стане, няма да има никаква промяна в тази страна. Това важи за всички. Независимо дали са големи или малки медии", убеден е Езекиев.

Редакцията на вестник "Зов" е малка. В нея работят шестима журналисти заедно с управителя Мария Димитрова. "Не гледайте на мен като на началник. Тук всеки работи като репортер. Включително и аз. Освен това съм шофьор, фотограф и доставчик", казва с усмивка Мария. Това, че хората са малко, си има и предимства. Личи си, че се уважават, помагат си и всеки се стреми да е полезен на своите колеги.

Особености на пазара

Освен "Конкурент" и "Зов", които излизат от понеделник до петък, във Враца има още два вестника, които са по сергиите два пъти седмично – "Враца днес" и "Шанс нюз". Местен разпространител разказва, че има издания, които излизат на хартия, когато съберат пари: "Обикновено по избори или като излезе някоя обществена поръчка." Иначе малкият врачански пазар на пръв поглед изглежда конкурентен – на него има и три местни телевизионни канала, три радиостанции и десет сайта. Пазарен феномен са общинската телевизия и общинското радио, които са на директно подчинение на общинския съвет и получават финансирането си от него. Разнообразието създава привидно усещане, че регионалният медиен пазар е развит. Всички съществуват с много малки символични средства. "Медиите на този пазар са за обществен престиж, други ги финансират на инат или от суета", разказва бивш журналист от Враца, който е избрал друг път на развитие.

Местните вестникопродавци пък са много чувствителни към бизнеса си. През миналата година 165 от собствениците и наематели на магазини и будки за цигари, вестници и пакетирани изделия в града се обединиха, за да спрат Lafka (разпространителската фирма, зад която се смята, че стои Делян Пеевски). "Сдружение на собствениците на търговски обекти – Враца 2013" внесе писма до кмета и областния управител срещу разполагането на 25 павилиона Lafka. Инвестиционното предложение на "Табак маркет" към Враца е от повече от една година, откогато е и отпорът на местните търговци.

Най-големият проблем на местните медии е, че това са много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по бизнес и властово/политически зависими. Регионалните журналисти пък са едни от най-съдените. Те работят в малки градове, където всички хора се познават и много често им се налага да бъдат предпазливи в текстовете си. Това безспорно влияе на качеството на изданието, което трябва точно и безпристрастно да пише по различните казуси. А бизнесът със свободното слово трябва да има регламент да спазва етичните и професионални стандарти…

 

Оригинална публикация

Медии с фалшиви гласове

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

 

Политическият натиск и автоцензурата се задълбочават, показва изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"

Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.

SMS-ите на властта

Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.

Монопол над информацията

Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов. Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.

Собствеността – вечният проблем

Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.
 

 

 

Оригинална публикация 

България е лош пример за свободата на медиите

www.mediapool.bg I 03.11.2014г. 

"България е лош пример по отношение на свободата на медиите, а в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави. Това е най-лошата позиция в Европа и ЕС", каза на пресконференция в София Жерар Чоп – председател на швейцарския офис на международната организация "Репортери без граници".

Пресконференцията бе на тема "Свободата на словото в България – къде сме в Европа? И как да си върнем независимостта?". Тя е част от проекта "Демокрацията е процес", реализиран от фондация "Дарик" с подкрепата на швейцарския "Фонд за партньорство и експертна помощ".

Според Жерар Чоп най-големите пречки пред медийната свобода в страната са голямата концентрация на собствеността в медиите, която е гарнирана с пълна липса на прозрачност по отношение на собствеността. Отделно медиите и отделните журналисти са подложени на силен политически, икономически и търговски натиск. Медиите функционират в среда на постоянна корупция, нездравословна политическа и обществена среда, допълва швейцарският експерт.

"В разговор с български журналисти, те съобщават, че има много цинизъм, много автоцензура и силна липса на надежда. Симптомите не са никак добри. Журналистиката е огледало на обществото, следователно има още много какво да се направи. Дали трябва да се губи надежда и да се примирим – убеден съм, че не бива, нещата могат и ще се подобрят. В това отношение много може да помогне журналистическата солидарност", каза Чоп. Самият той е бил дългогодишен главен редактор на швейцарското обществено радио, а сега е медиен консултант и се занимава с оценка на качеството на швейцарските медии.

Друг участник в пресконференция бе експертът Тереза Ходлер, която е прекарала седем години в Русия след падането на комунизма. Тя признава, че е наистина много трудно за медиите да превключат от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса.

"Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени", каза г-жа Ходлер. Тя обаче споделя, че след идването на власт на Владимир Путин свободата на словото си е отишла.

"През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това – принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като "Независимая газета", но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская", коментира Ходлер.

Според нея проблемите в България не са толкова тежки, колкото в Русия, но има някои сходства.

Журналистът Асен Йорданов от "Биволъ" напомни, че след влизането на България в ЕС е започнал организиран процес на изкупуване и монополизиране на медии. "Процесът беше финансиран от една конкретна банка, която в момента се срива и предизвика криза", каза Йорданов.

По думите му това е илюстрация за пагубните порочни процеси, които протичат в българското общество. "Сега обаче нещата са много по-ясни вследствие на тежкия провал на КТБ и публичната информация за това. В битката за свобода на словото България няма да получи помощ от управляващите, в продължение на години те демонстрират само стремеж за овладяване и пресиране на медиите", каза той.

 

Оригинална публикация 

Емил Янев и Кин Стоянов от Радио София подадоха оставка

www.24chasa.bg I 02.10.2014г. 

"Подадохме оставка, защото журналистика се прави от свободни хора за свободни хора." Това каза вчера Емил Янев – журналист от програма Радио София. Доскоро той водеше няколко авторски предавания там заедно с Кин Стоянов, сина на Радой Ралин. Всички, включително и "Часът на инфохолиците", са вече свалени от ефир. "Взехме това тежко решение, защото атмосферата в радиото стана непоносима. Репортери, които стоят по 8 ч на ден на работните си места и им броят минутите, не могат да бъдат репортери. Наложи ми се дори да пиша обяснение защо периодично нарушавам трудовата дисциплина. Като т. 2 гласеше: "Информирахте ли прекия си ръководител, че ще отидете на зъболекар?", разказа още Янев. В подкрепа на двамата журналисти се изказа и бившият генерален директор на БНР Валерий Тодоров. 

 

Оригинална публикация 

Добрият пиар действа като журналист

www.manager.bg I 19.08.2014г. 

Вие сте пиар специалист, но не сте били журналист? Има някои тънкости, които е добре да знаете.
За да бъде успешен, всеки пиар трябва да познава или поне да има предвид какво търсят и какво не харесват журналистите. Има няколко похвата на мислене, писане на информация и поведение, които могат сериозно да ви помогнат, отбелязва американското издание Entrepreneur. Те са следните:
Представяйте историите си направо. Без дълги, безмислени и написани в административен стил въведения. Какво прави компанията ви уникална? Безбройните ваши конкуренти, които се борят за същата колонка или пространство с текст в интернет, също постоянно атакуват журналистите с информация. Запитайте се коя информация би накарала редактора да избере вас. Бъдете конкретни. Бъдете грамотни. Позволете си да влезете под кожата на журналиста за миг. И след това веднага излезте!
Направете представянето си перфектно. Имате 30 секунди. Точно толкова време ще ви отделят репортерите, когато им представяте говоримо или в писмен вид информацията, която искате да влезе в медиите. Бъдете бързи и кратки.
Подгответе се предварително. Факт: хората в медиите работят в много кратки срокове. Ако организирате събитие, бъдете сигурни, че ще ви помолят за допълнителна информация, още снимки, координати, които да им предоставите по телефона, лично или онлайн. Улеснете работата си и им помогнете със светкавичен отговор, като се подготвите предварително. Сортирайте на удобно място в компютъра си всички възможни файлове, които могат да ви поискат. Не пишете дълги прессъобщения с подробна, излишна информация за постиженията на компанията си. Не засипвайте съобщенията си с множество самохвални суперлативи, които дразнят. Не прилагайте снимки с огромен размер, които се свалят бавно от електронната поща.
Подсигурете връзката по още един канал. Сещате ли се за количеството електронни писма, които получавате в пощата си всеки ден? Умножете го по три. Горе-долу толкова имейли получават голяма част от репортерите, които искате да привлечете на вашето събитие или към вашата информация. Опитайте да установите контакт предварително, за да ви запомнят. Обадете се по телефона там, където смятате, че е подходящо.
Спазвайте обещанията си. Казвате им, че от вас ще разберат за „революционен, нов продукт“ или „супермодерна, неповторима услуга“? Правете го само ако сте сигурни, че имате с какво да докажете твърденията си. Не им обещавайте ексклузивна информация или разтърсващо интервю, ако няма как да им го осигурите. 

 

 

Оригинална публикация