www.blitz.bg | 2010-01-23

Димитър Павлов сяда до Ани Цолова като втори водещ на сутрешния блок на bTV. Медията преговаря с няколко журналисти да заемат стола на напусналия Николай Бареков, но Павлов е най-вероятният избор, съобщава „Стандарт”.
Продуцентите на сутрешния блок го харесали, заради доброто му представяне като водещ на танцовото шоу Dancing Stars. "Водим преговори с няколко журналисти, всички са външни за телевизията лица и не са от най-популярните тв фигури", заявил говорителят на медията.
Според запознати обаче, едно от имената, с които се водят преговори, е Миролюба Бенатова. Имало идея в блока да се вкарат повече от двама водещи, за да се разчупи сутрешното предаване.

Оригинална публикация

www.novini.dir.bg | 2010-01-23

Спорът колко да бъде българското по радио и телевизията е много стар – това каза в предаването "Седмицата“ на Дарик председателя на Съвета за електронни медии Мая Вапцарова по повод поредните промени в Закона за радиото и телевизията. По думите й регулацията се обосновава на две основни неща – свободата на словото и свободата на пазара.
Пред Дарик Вапцарова разкри какви нови мерки смята СЕМ да предприеме във връзка с цифровизацията:
Ние в СЕМ вярваме, че за да се вземе най-правилното и целесъобразно решение относно начина, механизмите и приоритетите на цифровизацията, трябва да се допитаме и до медиите. Ето защо ще обсъдим този деликатен, но нека не забравяме – задължителен, процес за българския медиен пазар с представители на медиите. По този начин ще гарантираме публичността на процеса, а също така ще подчертаем неговата приоритетност.
Друга положителна за българския медиен пазар промяна ще бъде преминаването на чуждестранните програми в регистъра на СЕМ. Досега те бяха в Министерството на културата. Това ни радва, но в същото време увеличава двойно нашата работа.
Друго наше решение е да удължим срока за подновяване на лицензиите на медиите. Решихме да предприемем тази стъпка, за да улесним медийния пазар в тези натоварени и несигурни времена. Очаквайте скоро публикуването на решението на нашия сайт.
Очакваме и стартирането на процедура по фокусиран мониторинг, който да увеличи ефективността на регулацията на медийния пазар. Към това нещо ще добавя и засилването на регионалните бюра по мониторинг на СЕМ.

DarikNews

БНТ, Новини в 20.00 часа | 2010-01-23

Журналистът Милен Вълков беше избран за трети пореден мандат за председател на Съюза на българските журналисти. За него гласуваха над половината от общо 73-та представители на журналистическите дружества.
Другите претенденти за поста бяха журналистката Светла Каменова и издателят Петьо Блъсков.
Старият нов председател на Съюза на българските журналисти Милен Вълков е работил дълги години в Българската телеграфна агенция като репортер и редактор. От 1986 до 1990 година е кореспондент в Египет, а след това е политически репортер в Народното събрание и Министерския съвет. В средата на 90-те е избран за генерален директор на БТА, а от 1997 година досега работи в агенция „София прес”. От април 2006 година е член на Съвета за електронни медии.

Снимка: Вестник "Стандарт"

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Борислав КАНДОВ | 2010-01-23 

Вместо да поиска по-добър механизъм за финансиране, БНТ заложи на лесното – повече реклама

Съобщение на ЕК за прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение
За пръв път от доста време държавната БНТ успя да продаде цялото си рекламно време. И за пореден път поиска да продава повече с аргумента, че парите не стигат за издръжката на медиата.
Ръководството на телевизията даде гласност на исканията през седмицата, в която в парламентарната медийна комисия се обсъждаха на второ четене промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Текстът, регулиращ медийния пазар, бе ремонтиран (за 27-ми път), за да бъдат отразени в него промените, произтичащи от новата аудио-визуална директива, приета от Европейския парламент. В него се казва, че БНТ има право да продава 15 минути реклама на 24 часа програма, като само шест от тях – в праймтайма. За частните медии ограничението е 12 минути на час. Освен от рекламните приходи БНТ се издържа и от държавна субсидия, която за 2010 г. е в размер на 60 млн. лева. Това слага оръжие в ръцете на частните тв компании, които винаги са били против присъствието на рекламни блокове в обществения канал. Контрааргументът на БНТ е, че заради икономическата криза субсидията й е била намалена със 17% в сравнение с 2009 г. Така съставките за поредната война между държавната и частните медии бяха налице и взривът не закъсня. Но (поне засега) вълната отново повали исканията на държавната медиа. А всъщност проблемите й се коренят съвсем другаде – в модела, по който тя се финансира от държавата.
БНТ като играч на пазара
В началото на годината от БНТ се похвалиха, че са запълнили рекламното си време въпреки финансовата криза, която ограничи бюджетите на рекламодателите. До съвсем скоро не беше така. Според данните на изследователската агенция TNS/TV Plan дори през най-силния откъм рекламни приходи на БНТ юни 2009 г. (по време на парламентарните избори) телевизията успя да запълни едва 85% от 15-те си минути рекламно време на денонощие, отредено й по закон.
Запълването на рекламното време даде самочувствие на БНТ да разпространи становище, според което ограничението в ЗРТ за правото на медиата да излъчва само 15 минути реклама на ден е вече "неадекватно и остаряло". Това ограничение бе въведено през 1998 г. и тогава неговата цел беше да се поощри развитието на нововъзникващите частни телевизии. В момента обаче ограничението е "в разрез с практиките в ЕС, където държавните телевизии генерират около 50% от приходите си чрез продажба на реклама", твърдят от БНТ. Което е леко манипулативно изказване, тъй в някои държави членки обществените медии изобщо нямат право да продават рекламно време.
От друга страна, намаляването държавната субсидия на БНТ със 17% я връща на нивото от 2005 г., което няма как да й даде възможност да инвестира в качествена програма. "Годината, която измина, беше изключително тежка и наложи много сериозни съкращения на разходи, хонорари, възнаграждения по предавания. Предоговорихме бюджетите на външните продукции, съкратихме до минимум разходите за гориво, за производство, за мобилни телефони, за абонамент, за командировки. Повече няма накъде, санитарният минимум вече е достигнат. Ако не се намерят начини БНТ да се дофинансира тази година, тя няма да може да поддържа тази програма до края на годината и ще трябва да сваля часове програма", се казва в отговорите на екипа на държавната медиа до "Капитал".
Според предвиденото в бюджета субсидията на БНТ за 2010 г. е 60 млн. лв. За 2009 г. по официални данни телевизията е продала реклама за близо 12.7 млн. лева, според мониторинга на TNS/TV Plan. Реално тази сума е по-малка, тъй като от нея не са извадени търговските отстъпки, които се правят за големи рекламодатели. Пред в. "24 часа" генералният директор на медиата Уляна Пръмова коментира, че на телевизията са нужни още 20 млн. лв., за да поддържа нивото си. Телевизията има задължения към "БТК груп" за разпространение на сигнала, трябва да се направят инвестиции и заради предстоящата цифровизация. Тя предупреди, че финансовото състояние, в което се намира телевизията, ще я принуди да спира предавания.
Търговските телевизии в лицето на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) естествено шумно се възпротиви на исканията на БНТ и по време на обсъжданията на промените в ЗРТ ограничението от 15 минути на денонощие остана в сила.
Така БНТ за пореден път заора в дебат, от който никога досега не е излизала като победител, вместо да насочи вниманието на законодателите към реалния проблем – неефективното определяне на размера на държавната субсидия. Сега всяка година ръководството представя пред Съвета за електронни медии и медийната комисия в парламента в докладна форма какви разходи и инвестиции има и планира да направи. Думата има и Министерството на финансите.
Този процес има две огромни слабости – възможността за големи грешки в прогнозираните нужди на медиата и огромното влияние, което правителството може да оказва върху съществуващата като защитник и проводник на обществения интерес телевизия. За сравнение: във Великобритания бюджетът на Би Би Си се определя след широк дебат за срок от 10 години, което намалява влиянието на властимащите върху компанията. Друг възможен източник на приходи в момента се обсъжда в Испания, където обществената телевизия RTVE се финансира изцяло от държавата и където се обмисля въвеждането на нови данъци върху за частните тв компании (3% върху приходите), телеком операторите и отпускане на 80% от таксите, начислявани за използването на радиочестотния спектър в страната. По този начин правителството няма да определя сумата за финансиране на държавните медии и се гарантира по-голяма независимост.
Най-големият недостатък на настоящия модел на финансиране всъщност е, че той може да се окаже несъвместим с европейското право, което има строги правила за отпускането на държавна помощ за който и да било бизнес. Чехия и Словакия поетапно ще забранят рекламата в обществените си медии през 2012 г.
Колкото и да не му се иска на ръководството на БНТ, в дългосрочен план рекламите нямат място в обществения ефир. Просто няма как една медиа да претендира за обществен статут, докато се опитва да угажда на интересите на частния бизнес. А всяка демократична държава има нужда от независима телевизия, която да бъде коректив и на държавните управници, и на корпоративната машина. Всичко това означава само едно: БНТ ще трябва да излезе от що-годе комфортното си състояние и със силни, смислени и ефективни аргументи да извоюва бъдещата си независимост. Всъщност това е задача не само на все-още-държавната телевизия, а на всички. Защото в случая не става дума просто да се гарантира оцеляването на БНТ, а да се измисли такъв механизъм за финансирането и управлението й, който да защити независимите и свободни мнения в националния ефир.

Снимка: Цветелина Ангелова, вестник "Капитал"

Стр. 33

в. Стандарт | 2010-01-22 

Значителна част от златния фонд на Българското национално радио вече е запечатана на DVD. Над 20 заглавия издаде Рекламно-издателската къща на БНР през миналата година. За творческия си принос звеното ще получи поощрителна награда "Сирак Скитник" за 75-годишнината на радиото, която ще бъде отбелязана в понеделник. В дисковете се представя и продукцията на музикалните състави на БНР – Симфоничния оркестър, Смесения хор, Вокалната група "Радиодеца", Оркестъра за народна музика, Биг бенда и Детския радиохор. Най-мащабният проект от миналата година е "Магията на Мадара". Той е създаден съвместно с Министерството на културата. Записите са направени в Голямата пещера в Националния историко-археологически резерват "Мадара". Пещерата е известна с великолепната си акустика и в нея са направени записите на най-известните български народни песни, а като фон се чува ромонът на "живата вода" в пещерата.

Стр. 9

в. Труд | Валерия ВЕЛЕВА | 2010-01-22 

- Росене, гледа ли шоуто на Слави, представено като “отговор-истина" за отношенията му с Борисов?

- И аз като премиера отначало гледах мача, но после превключих на Слави.

- Оценката ти?

- Чувствах се странно. Беше ми тъжно, че двама души, които са били много близки, могат да стигнат до такива отношения. Мисля, че г-н Борисов направи грешка, като каза, че Слави му е искал 50% от ГЕРБ.

- Защо?

- Не защото не отговаря на истината, а защото едно тв предаване винаги се храни от такива скандали. По целия свят за едно шоу е висока топка, когато премиерът те направи значим. Друг е въпросът, че Борисов вдигна високо топката, че Слави не можа да вкара гол. Просто не уцели вратата.

- Беше ли искрен Слави?

- Беше ми мъчно и тъжно да го гледам как се опитваше да играе роля, пък не успяваше да я играе… Ако кажа: Слави не бе искрен, означава че Слави е излъгал. А някои от обещанията на ГЕРБ наистина не са изпълнени: изборният кодекс не е готов, направиха и доста гафове.

- А за казуса “фифти-фифти" от ГЕРБ лъжец ли е премиерът, както каза Кулеков?

- Не бих нарекъл премиера лъжец. Както не бих нарекъл Сашо Диков кабелен журналист, както го определи редколегията на Слави. Защото журналистите не се оценяват от това в каква медия работят, а по това какво правят. И мисля, че Сашо е много повече журналист от други негови колеги. Истината е, че не Слави, а по-скоро сценаристите (аз и Тошко Йорданов) бяхме по-активни от него в идеята, че той трябва да направи крачката от телевизията към политиката.

- Кога се запознахте с Борисов и как?

- С Бойко Борисов ме запозна Емил Димитров-Ревизоро, когато бе шеф на митниците. Той е някакъв роднина на Евтим Милошев, който един ден ми казва: “В МВР има един главен секретар, работи много добре, иска да те запозная с него и да гостува в шоуто." Вече бях чул за Борисов пожарникаря, който играе много добре карате, чувах, че е човек с голям потенциал, че има кучета. Така дойде в шоуто. Там ги запознах със Слави. Моята близост с Борисов идваше от факта, че съм завършил Симеоновската школа, където той бе преподавател, докато аз бях студент. Имахме си лаф – той главен секретар на МВР, аз – бивш полицай, две години съм бил оперативен. След участието му в шоуто започнахме често да се срещаме с него. Виждахме, че Борисов се държи по различен начин от политиците и си мислехме: “Ето, този човек може да промени нещо. Защо не му помогнем?"

- Как виждахте помощта си за Борисов?

- Практически едва ли той би могъл да извлече някаква полза. Но много сме обсъждали политиката. Харесваше ни това, че той говори ясно, умее да слуша, има допир с обикновените хора. И когато в един момент той натрупа такава харизма и влияние, че вече трябваше да направи крачка напред, ние го окуражавахме. Беше вече изоставен от НДСВ в МВР, където дойде червен министър и то силен човек като Румен Петков. Спомням си, бяхме в някакъв ресторант в Банкя – повече от час го убеждавахме да се кандидатира за кмет на София. Предполагам, че се е страхувал да направи тази крачка, защото тогава той бе сам имаше до себе си само един Цецо (днешния вътрешен министър Цветанов – б. а.). Давахме му кураж, но решението си беше негово. И като го взе, нека да не звучи просташко, си казах -този човек има топки! Да направи такава голяма крачка, да се хвърли в дълбокото и да изплува, значи е качествен!

- А като го убеждавахте да се откъсне от НДСВ, той упорстваше ли, или не?

- Много дълго! Беше ми писнало да слушам за царя и за лоялността към него. После, след като стана кмет, му казвах: “Нали не сбъркахме?" Това беше период на много близки отношения между Слави и Бойко.

- А откъде дойде разривът по между им? Възможно ли е да се е появила завист за това, че Борисов направи успешен политически проект?

- Попитай Слави. Аз самият, когато с него сме искали да направим нещо и не сме успявали, не съм завиждал, но съм съжалявал за пропуснати възможности. Истината е, че на Слави не му се занимава с политика. Той води шоу, прави концерти, това му е на сърце. Но когато се появи “Атака", му трих много сол на главата. Казвах му: “Видя ли, ти като не щеш да се занимаваш с политика, ето Волен Сидеров с едно предаване от СКАТ каква партия направи!" Много е тънка червената линия – да си бунтар журналист или да станеш част от политическата система. Волен успешно я прекрачи.

- Но не е ли загуба на ориентир да кажеш от екрана: Аз съм единствената опозиция, само аз критикувам?

- Да, това просто не е вярно. Слави живее доста изолирано. Той не гледа толкова телевизия, не чете вестници, сигурно не е видял интервюто на Светла Петрова в “Сеизмограф" с Бойко Борисов – той бе видимо изнервен от въпросите, които тя му задаваше. Да не давам други примери и с пресата, където Борисов е критикуван. По принцип в България, като дойде някой на власт, медиите го приемат благосклонно. Така бе с Виденов, с Костов, после с царя. Може би Станишев имаше лош късмет, защото управлението му бе странна коалиция. Същото сега е и с Борисов. Но любовта на медиите трае най-много две години После нещата се преобръщат и почваме да търсим гафове в правителството. Така ще стане и с Борисов. Е, неговите гафове започнаха по-рано, но Борисов е усвоил правилото на Ленин: две крачки напред, една назад.

- Ако това правило го владееха Костов и Станишев, много по-малко беди щяха да им се струпат на главите. Така ли е?

- Да. Слави не беше прав, когато каза, че Борисов не си признава грешките. Ходът назад е признание за грешка. Но самият Слави не си признава грешки

- В някаква степен си приличат с Борисов.

- В някаква степен? Ужасно си приличат! С тази разлика, че Слави не е имал времето и възможността да натрупа тая компетентност, която натрупа Борисов. Четири години той бе шеф на специалните служби. Това е най-кървавият пост в България Там се концентрират най-много интереси, противоречия, боравиш със специална информация. И да оцелееш след четири години, значи имаш качества. Затова винаги се чудех, когато го подценяваха и казваха: “Ха, пожарникар, какво ще направи?" Именно в МВР Борисов е научил истинските механизми, които движат държавата и икономиката, познава в детайли задкулисните интереси на възловите играчи, знае кои са добри и лоши.

- Като се прибави към това и двете школи – “Живков" и “Сакскобургготски", се получава доста солиден опит.

- Безусловно личи, че е усвоил някои подходи. Например това народно отношение с хората. Дори с начина, по който се облича, за което някога го критикуват, Борисов казва: “Аз съм един от вас." Нали ние винаги сме искали такъв човек – който да разбута системата. Като го махнат, кой ще дойде? Пак системата.

- Но ето, на шестия месец рейтингът на Борисов почва да пада!

- Със сигурност ще пада. Каква е разликата между телевизията и политиката? Това, което прави Слави, е ужасно трудно – всеки ден да е актуален, да гони рейтинг. Но едно е да гледаш на нещата отвън, да направиш два скеча, да кажеш три готини лафа, които можеш да ги кажеш за всеки политик, само им сменяш имената. В политиката не е така – няма как да угодиш на всички. Интересите са титанични. Винаги се изправяш срещу някого.

- А вие двамата със Слави защо се разделихте? Знам какъв мотор беше в шоуто. Беше му второто аз.

- Второто аз… защо? (Пауза) Може би характерите ни… Моята среща със Слави изигра огромна роля в живота ми. Научил съм много от него. И още имам сантимент към него, въпреки че съм тотално изтритан от историята на шоуто. Името ми дори не споменават… Както и да е…

- Значи много си грешен пред него?

- Грешен съм с това, че съм го напуснал. Той ми казваше: “Ей, ти ще станеш известен, това ще те промени…" Аз станах много бавно известен. Но почнеш ли да трупаш авторитет, започваш да имаш и собствено мнение. И той има собствено мнение. И тогава се появяват търкания. Изникват въпроси, по които, дето се казва, двама мъже в града няма как да се разберат… Не сме се карали въпреки нелепостите, които се пишат в жълтата преса. Не съм давал интервю за “Галерия", а какво ли не си измислиха там.

- Е, ходили сте заедно по гаджета…

- Ходили сме. Излизали сме по заведения. Но наркотици, тройки – това са глупости! Слави кафе не пие, та наркотици. Глупости! Но в един момент вече ми беше тежко, защото неговото присъствие е обсебващо…

- Не сте делили жени?

- Не сме делили жени, и пари не сме делили. В един момент ми стана трудно да се съобразявам с неговото мнение. А шоуто е негово и аз трябва съм винаги готов. Макар че дълги години съм го правил с удоволствие – бил съм винаги готов в 3 часа през нощта, в 4 часа, участвал съм във всички скандали като торпила. Имал съм много съдебни дела. В един момент това натежава.

- Ти ли направи първата стъпка за напускане?

- Да. Беше адски бързо и кратко. Отидох и казах: “ Решил съм да поема по свой собствен път". Говорихме десетина минути. И той ми каза: Нали знаеш, че като излезеш през тази врата, всичко свършва! Това беше. Оттогава нито сме се чували, нито сме се виждали. Дори и дяловете си уредихме чрез адвокати. Което беше по-добре за мене, защото по-лесно преговарям с адвокати, отколкото със Слави. Той е много харизматичен и въздействащ. Ти знаеш, правила си най-добрите интервюта с него, като те загледа така ококорено…

- Вероятно Слави е приел напускането ти като предателство?

- Със сигурност, доколкото го познавам, така е…

- А ти смяташ ли, че извърши предателство?

- Не съм го предал. Още имам сантимент към него. Просто исках да избера свой път на развитие, което нямаше как да се случи при него.

- Сега не ти ли е мъчно?

- А, мъчно ми е. Понякога, като гледам шоуто, си казвам: Ето това не трябваше така да стане. Още казвам “ние". Може би бъркам. Липсват ми турнетата, еуфорията… Но аз съм си направил съзнателен избор.

- А защо Слави живее изолирано?

- Не знам, питай го. Защото е тежко да водиш всекидневно шоу. Изолацията обаче не помага на никого, защото няма кой да ти даде отсрещната преценка и да каже: ти бъркаш.

- Ти беше ли човекът, който да му казва къде бърка?

- О, да. Много пъти. Често съм му казвал – ти победи, ти спечели…..

- Правил ли си му вятър, без да има основание?

- Сигурно!

- Бил ли си в ролята на паж?

- На хората отстрани може би така съм изглеждал. Поне такива преценки съм чувал. Пределно искрен съм сега с теб. В интерес на истината тези контакти, които имам сега, покрай Слави съм ги създал. Е, вече от две години сам си създавам контакти.

- Като гледах предаването, ми се струваше, че поведението на сценаристите е бутафорно. Макар че ги уважавам като творци. Защо се излагат така?

- Това са хората, към които изпитвам най-силни приятелски чувства. Особено към Тошко Йорданов. С него винаги сме били на един акъл… Бутафорно? Не забравяй, че Слави живее в един свят, а те – в друг, живеят по народному. Така че… И аз съм бил част от такива редколегии, сега не мога да се обърна срещу колегите си. Но, предаването си направи добра реклама.
Премиерът Борисов ще гостува в предаването на Росен Петров в неделя от 17 ч – б. р.

Стр. 17

в. Поглед | 2010-01-22

Задължителната квота за българска продукция в националните телевизии бе отменена вчера от депутатите в медийната комисия в парламента. В поправка, която бе окачествена като лобистка, се казваше, че минимум 50% от годишната програма на националните тв трябва да е произведена в ЕС, а 25 % от тях да е родна. Медийната комисия прие 50-те процента европейска продукция. Вместо предложените 25% обаче, Външната продукция трябва да е минимум 12 %, като задължително е единствено тя да е от "независими продуценти". Според депутатите, ако се запише конкретно български продуценти, това ще е дискриминация. Така те получават едва 2 % повече от досегашния минимум по закон.
"Това не означава, че загърбваме българската продукция, тя просто влиза наравно с квотата за европейска", обясни съпредседателката на ГЕРБ Искра фидосова.
Депутатите отмениха и поправката, която даваше възможност на БНТ да създава съвместни канали и продукции с частни лица и да ги излъчва чрез държавния мултиплекс след цифровизацията на телевизията. В последните поправки на ЗРТ отпада забраната притежателите на цифрови лицензи да се занимават и с рекламна дейност.

Стр. 2

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА | 2010-01-22 

ЕК ограничи допълнителните приходи за обществените оператори

През изминалата година ЕК прие съобщение, което изрично очерта рамките, в които обществените телевизии трябва да бъдат субсидирани за осъществяване на своите функции. Финансирането, което държавите членки могат да осигуряват за обществените оператори, не може да надвишава разходите, които са необходими за осъществяване на обществената функция на съответния оператор. Ако противното се случи, ЕК счита това са свръхфинансиране и налага санкция на съответната държава членка за непозволена държавна помощ.
"Ролята на Комисията е ограничена до проверка дали е налице очевидна грешка що се отнася до определението на обществената услуга в сектора на радио- и телевизионно разпръскване", пише в Съобщението на Комисията относно прилагането на държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието на 9 юли 2009 г.
Комисията не решава кои програми се предоставят и финансират като услуга от общ икономически интерес, нито поставя под съмнение естеството или качеството на определен продукт. В определението на мисията за обществената услуга би имало обаче очевидна грешка, ако то включва дейности, за които не би могло да се счита, че отговарят (съгласно текста на Протокола от Амстердам) на "демократичните, обществените и културните потребности на всяко общество". "По принцип такъв би бил случаят например при рекламата, електронната търговия, телевизионната търговия, използването на специални телефонни номера при игрите с награди, спонсорирането и мърчандайзинга. Освен това е възможна явна грешка в случаите, в които посредством държавна помощ се финансират дейности, които не носят добавена стойност за задоволяването на социалните, демократичните и културните потребности на обществото", конкретизира Съобщението.
БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления.
След приемането на Съобщението, рекламата в обществените телевизии вече е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
В Чехия и Словакия пък са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша. Обществените телевизии в тези държави се борят за вниманието на зрителите и рекламодателите, без да разчитат на удобната сигурност на подразбиращата се държавна субсидия.
Въпреки тези тенденции, БНТ настоява да бъде разблокирано рекламното й време. Същевременно, по официални справки за миналата година, БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време от 15 минути на ден. Има месеци, в които са продавани едва 3-4 %, което ръководството на БНТ не отрича. През декември е запълнено цялото рекламно време, но по това време на годината продажбите във всички медии по принцип се увеличават. Следователно БНТ има възможност и към момента ефективно да увеличи 3 пъти своите рекламни постъпления. "За съжаление няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с шест минути на час реклама. Ако това време е напълно продадено, регионалните канали и БНТ като цяло би трябвало да се радват на добри рекламни приходи", заяви изпълнителният директор на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори (АБРО) Гриша Камбуров в предаването "Тази сутрин" по bTV.
В писмо до Народното събрание пък българските кинорежисьори, оператори, филмови продуценти, артисти и филмови дейци също се обявиха срещу намаленото финансиране на обществената телевизия. "БНТ е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта, казват творците. Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси и реклама. Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма", завръшва писмото, подписано от председателите на асоциациите на кинорежисьорите, филмовите продуценти и българските оператори, както и от съюзите на артистите и филмовите дейци.
"БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време, но в същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче", категоричен е обаче медийният експерт Иво Драганов.
Просто решение на проблема с финансирането на БНТ предлага бившият генерален директор на медията Кирил Гоцев: "Рекламата в БНТ трябва да бъде напълно спряна, а държавата да увеличи субсидията, за да компенсира липсата на допълните приходи."
От националната телевизия обаче не са съгласни. Генералният директор на медията Уляна Пръмова продължава да настоява законодателят да възприема медията като търговски оператор. "Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия с промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали. Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране. То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време", се казва в съобщение на БНТ. От телевизията обаче са оптимисти, че в крайна сметка парламентът ще приеме тяхното становище. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Иска Фидосова обаче бе категорична, че няма как тези искания да залегнат в новия вариант на ЗРТ, тъй като няма внесени подобни предложения в Комисията за култура, гражданско общество и медии. Евентуално това може да се случи при изготвянето на съвършено новия медиен закон, работата по който ще започне в началото на февруари.

Стр. 2 – 3

www.insurance.bg | 2010-01-22 

Депутатите от комисията гласуваха санкциите при нарушение на закона да бъдат увеличени с 50%

Кабелните оператори ще представят на всеки 6 месеца в СЕМ актуален списък на разпространяваните от тях български и чужди програми. Това реши парламентарната комисия по култура и медии с приетите на второ четене промени в закона за радиото и телевизията, предаде БНР.
Асоциацията на кабелните оператори оспори текста за двойния контрол, тъй като с него трябва да представят документи за авторските права на излъчваните телевизионни програми и при нарушение да заплащат глоби, каквито им се налагат и по закона за авторските права.
Депутатите от комисията гласуваха санкциите при нарушение на закона да бъдат увеличени с 50%, вместо скока със 100 процента при гласуването на промените на първо четене.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-21

Любомир Бенковски – Бенджи е роден през 1961 г. в Плевен. Зад гърба си има над 25 години стаж. Работил е като фотограф в Историческия музей в града. Бил е фоторепортер в едни от големите български регионални и национални медии. Работил е като кореспондент на БТА, оператор в Българската национална телевизия, както и в гръцка телевизия в Серес. В момента е регионален мениджър за Североизточна България на агенция „Булфото”. Повод за посещението му в Плевен беше воденият от него тридневен интензивен курс за фоторепортери и журналистическа фотография за Северна България, организиран от пресфото агенция “Булфото” и вестник “Посредник”.

- Бенджи, как възникна идеята да организираш такъв фотокурс?

- Идеята възникна преди около две години, когато организирахме първия такъв курс във Варна. Поводът беше това, което аз и много други мои колеги отбелязват в последно време – улесняването и дигитализирането на процеса на снимане и това, че фактът, че вече всеки носи фотоапарат в джоба си за съжаление не води до повишаване качеството на фотосите в българските издания. Много хора снимат, но са малко тези, които правят качествени репортажни снимки.

Оказва се, че гладът към качествени и обучени кадри в тази област е страшно голям – много често в изданията се взимат на работа като фоторепортери някакви хора, просто защото те не могат да вършат нещо друго. Някои им е дал фотоапарат и ги е излъгал, че са фоторепортери. Тези хора не са виновни, че не са научени и че няма кой да ги научи. Просто в България хора с такова образование няма. Доколкото аз знам, фотожурналистика се изучава само в Софийския университет – към факултета по журналистика и в Нов български университет. Но какво точно им преподават нямам никаква идея, още повече хората, които преподават там, не разбират от тази материя, защото за да преподаваш, трябва да си действащ фоторепортер, а не теоретик. Мисля, че дори Георги Лозанов преподава фотожурналистика в СУ. Нямам нищо против него – той е перфектен философ, изключително ерудиран и начетен, но вероятно не знае как се слага филм във фотоапарата. Общо взето това са мотивите за организирането на курса. Още повече че дори в нашата агенция започва да се усеща глад за кадри.

Аз лично имам необходимост от качествени фоторепортери във Варна, защото като регионален мениджър на "Булфото" нямам възможност да покрия всички случващи се събития, а съм длъжен да намеря хора, които да вършат тази работа. Така че идеята е тази – да имаме хора, на които да можем да разчитаме.

- Какви са ти наблюденията за реализацията на хората, преминали през този курс.

- Много обнадеждаващи – още от първия курс четирима човека се реализираха перфектно като фоторепортери. Участваха общо осем човека, което означава 50% реализация. Това за мен е много добре.

- Не се ли притесняваш от по-голяма конкуренция?

- Не, в никакъв случай. Аз искам в този бранш да има конкуренция, защото на този етап такава няма. Няма дори най-елементарни критерии. А ако има конкуренция, несъмнено ще се повиши и качеството на фотографията. Дори бих се радвал, ако някой от моите ученици ме надмине това ще бъде и най-голямото ми признание.

- А при добро обучение и нужното за целта желание от всеки човек ли може да стане добър фоторепортер?

- По-скоро на първо място е желанието, макар че има и много хора с вроден усет за композиция. Според мен, нещата могат да се научат. Никога не съм бил привърженик на идеята, че фотографията е някакво изкуство и трябва да имаш талант.

Фотографията преди всичко е занаят и трябва да си добър занаятчия за да вършиш тази работа, а както всички знаем занаятът се учи. Оттам следва практика и желание. Но само с талант определено не става.

Фотографията е област, която се развива със страшно бързи темпове и е нужно да си в час с новите тенденции. Аз съм на 48 години и се дразня на мои колеги, които са закостеняли някъде около седемдесетте години на миналия век, за тях фотофилмът е върхът и от него по-хубаво няма. Ако един съвременен фоторепортер не умее да използва новите технологии, просто той няма място на пазара.

- Като говорим за модерни технологии, не мога да не попитам според теб до каква степен един съвременен фотоапарат от висок клас е отговорен за качеството на снимката?

- фотоапаратът е едно средство – колкото е по-модерен и има по-големи възможности, толкова по-голяма творческа свобода ти дава. Но ако ти не знаеш какво търсиш и как искаш да изглежда, колкото и модерен апарат да имаш, той няма сам да ти направи снимките. В нашите среди е много разпространен изразът, че задапаратното устройство, т.е. човекът, е далеч по-важно от който и да е фотоапарат.

Ще дам един прост пример ако дадеш цигулка "Страдивариус" в ръцете на някой, който не може да свири, не може да очакваш той да стане Паганини.

- Разкажи как тръгна тази страст по фотографията при теб.

- Стана случайно. Още когато бях в четвърти клас, на една ученическа екскурзия бях взел стария фотоапарат на баща ми, "Смена" 4. Когато се върнах и лентата беше проявена, се оказа че повечето от кадрите са се получили сполучливи и на фокус. След това се записах в кръжок по фотография към Младежкия дом. Причината е доста смешна – един приятел ми каза. че като се запишеш на някакъв кръжок, получаваш безплатен пропуск за вход в дискотека. След като започнах да посещавам курсовете, се оказа, че тази работа ми харесва. После се записах и в Плевенския киноклуб и така нещата, мога да кажа, просто се случиха.

Конкретно за фоторепортажа – това е една моя дългогодишна изстрадана любов, а не просто хрумване. Преминал съм през всички жанрове на фотографията – експонирал съм изложби в различни жанрове, занимавал съм се с абстрактна фотография, снимал съм фотомодели, работил съм в музей, където се снимаше всичко – от монети и паници до репортажни снимки. Но винаги интересът ми е бил насочен към репортажната фотография. Единствено тя може да запечата някой момент във времето и да го пренесе в бъдещето.

Докато другите изобразителни изкуства по-скоро предават настроенията на даден автор.

- Малко хора знаят, че си учил богословие. Има ли някаква допирна точка между богословието и фотографията?

- Всъщност към богословието ме привлече философската страна
на християнството, а не ритуално-показната част. В тази връзка смятам, че фотографията има доста общи черти с философията, защото когато снимаш, ти изразяваш отношение. Всеки един обект в кадъра има своето място и значение и мисля, че хората трябва да бъдат научени да гледат тези неща.

Защото за да видиш нещо, ти трябва да си научен да го виждаш.

Има един такъв експеримент – преди години група от изследователи откриват едно африканско племе, което никога не е имало досег със съвременния свят. Тези изследователи били изумени, когато установили, че хората от племето не възприемат изображение, прожектирано на телевизионен екран. Те не го виждат, защото никога не са виждали двуизмерно изображение и не могат да го възприемат.

Причината е, че не са научени на това.

- Доходен бизнес ли е фотографията, за този, който я практикува?

- В България – категорично не! Не съм забогатял от това и живея на квартира, фотографията е такъв занаят, от който няма да спечелиш, но няма и да умреш от глад. Ако говорим като цяло за фотографията, различните жанрове са различно платени – тези, които се занимават с реклама и снимане на модели, са добре платени. И това не е само в България, но и по света – най-много се печели от такава фотография, а най-малко – от репортажната.

—————————————————————————

В дебрите на фотожурналистиката

От 15 до 17 януари Плевен беше домакин на курс за фоторепортери и журналистическа фотография за Северна България, организиран от фотографска агенция "Булфото" и сдружение "Културни проекти", с медийното партньорство на вестник "Посредник". Лектор на курса беше известният фотограф Любомир Бенковски – Бенджи.