в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 2010-01-25 

Единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията, смята известният режисьор

Академик ХАЧО БОЯДЖИЕВ е известен български режисьор, роден е на 20 януари 1932 г. в София. Малцина знаят, че истинското му име е Имре. Родителите на майка му, която се казва Пирошка, се преселват от Унгария в България и тя започва работа като шапкарка на ул. "Леге" в столицата. Там я среща баща му – Димитър Соколов, известен столичен бохем, личен приятел на принц Кирил. Пирошка и Димитър се сближават, тя забременява и искат да се оженят. Обаче нейният баща – виден унгарски фабрикант, не й позволява да сключи брак със Соколов. Тя ражда Имре едва 17-годишна и е принудена да го даде за осиновяване. Хората, отгледали го с много любов, произхождат от богат арменски род. Кръщават го Хачадур Крикор Бояджиев. Детството му минава в Нови пазар, след което учи в Пловдив, а през 1951 г. идва в София. Завършва висша математика и театрална режисура във ВИТИЗ през 1958 г. В Англия защитава докторат по кино- и телевизионна режисура. Генерален директор е на БНТ в периода 1993-1995 г. В момента е режисьор на предаването "Полет над нощта", което се излъчва всеки петък по БНТ и БНТ САТ и Военния телевизионен канал.

- Г-н Бояджиев, през последните години в България ту се появяват, ту се закриват телевизии или пък се сменя собственикът им. Обществото като че ли не успява да разпознае сред тях своята медия. Та има ли днес обществени телевизии у нас?

- Има! Една. Това е БНТ.

- Казвате го, защото може би сте пристрастен?

- Не, не съм пристрастен. Българската национална телевизия си е държавна обществена телевизия. Такава, каквато е BBC, ARD, ZDF, RAI 1, RAI 2 и RAI 3.

- Кажете тогава какво означава телевизията да е обществена.

- Обществената телевизия служи на изискванията и потребностите на обществото. А задължение на държавата е да я финансира. За съжаление обаче държавата обръща повече внимание на комерсиалните телевизии, отколкото на националните. И е смешно да се говори, че държавата субсидира БНТ. Парите, които й дава, са нулеви.

- Как тогава оцелява националната телевизия?

- Оцелява със съкращаване на програми, с отсъствието на големи художествени произведения, които са задължение на телевизията… Но те преди всичко са задължение на държавата…

- Винаги ли е било така?

- Не. В последните 10-15 години много малко внимание се обръща на националната телевизия и на националното радио. Ще ви дам пример. Сега съкратиха някъде около 20% от миналогодишния бюджет на БНТ, дават й 60 млн. лева. От тях една четвърт – близо 15-16 милиона, са наем за предаватели на БТК – частна фирма. 750 хил. евро всяка година се плащат за наем на сателит – по един договор отпреди 3-4 правителства. Когато месечният наем е между 5 и 15 хил. евро, по договора, който е за 12 години, се плаща в пъти над тази сума. И за да се прекрати това, трябва да се плати цялата сума. Отгоре на всичко в Съединените щати и в Южна Америка излъчването на сателитния канал БНТ САТ е с 6 часа закъснение. Това само в България може да стане!

- Има ли как една национална телевизия да оцелява благодарение на рекламите, или това е в разрез с ролята й на обществена медия?

- В пълен разрез! Обществената телевизия ще оцелее, защото е задължително да я има, съгласно принципите и законите на Европейския съюз. Пример давам със ZDF и ARD – те са държавни обществени телевизии със 7 милиарда евро бюджет.

- А казахте, че за БНТ са предвидени 60 милиона…

- Да. Нека приемем, че сме малка държава. Но тая малка държавица – нашата, е с прекалено много телевизии. В Австрия има две или три програми и само една от тях е частна. А ние сме тъпкани с кабеларки.

- Колко телевизии са достатъчни за България според вас?

- Това е въпрос на търговски проекти. Не мога да бъда компетентен тук.

- А каква сума е необходима за една обществена телевизия, за да може тя да изпълнява функциите си както трябва?

- Ще ви дам пример. До 1989 г. имаше единствено Първа програма, Втора се създаде допълнително, по-късно. Та за Първа програма се отделяха 128 млн. лева, които правят към 600 млн. лева сегашни пари. От тези 128 млн. лева 40 милиона отиваха за игрални филми и се произвеждаха сериали за БНТ, 30 млн. лева – в студио "Екран" за документално и художествено кино, а останалите пари бяха предостатъчни за програмата.

- Липсата на средства ли е причината сега в БНТ да не се правят игрални филми и сериали?

- Правят се! Как да не се правят?

- Е, в по-малки количества отпреди…

- Причината е в парите. Сега например тръгна продължението на българския сериал "Клиника на третия етаж". И второ, става дума за качество. Моето мнение е (но то е все тая дали е мое или не, защото никой не чете и не слуша), че реклама в БНТ и в БНР не трябва да има.

- Изобщо?

- Изобщо. А трябва ръководствата на тези медии да заявят пред парламента, който гласува бюджета им, че за да бъдат сериозни държавни обществени структури, трябва да направят примерно 20 театрални спектакъла, 30 забавни програми, 40 детски предавания… Разбирате, че аз си измислям цифрите сега. Освен това всичките предавания с обществена значимост, където въобще реклама не може да има, но зрителят се нуждае от тях, трябва сериозно да се финансират. Защото телевизия не се прави само с пари, а се прави с много пари.

- В някои държави зрителите плащат определена такса, за да гледат обществена телевизия…

- Това тук не е възможно. В България до 1989-а за радио и телевизия имаше 12 лева годишна такса, която отпадна. Вече при толкова много кабелни и ефирни телевизии това не може да стане. Например във Великобритания – там такси "вървят". И гледам напоследък различни мнения от Европейската организация за телевизия, където реагират много остро на намалените бюджети на обществените телевизии. Защото единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията. Единствено! Всичко останало са формати, купени от разни частни фирми с цел печелене на пари.

- Вие сте известен режисьор, създател на българския мюзикхол, автор на много новогодишни програми… Съществува ли рецепта или формула за добро забавно предаване?

- Думата "рецепта" в случая е много неясна. Няма и формула. Има човек с фантазия, който прави предаване, което се харесва на хората, и толкова…

- Как се отнасяте към новите телевизионни формати? Гледали ли сте "Цената на истината", "Шоуто на Слави Трифонов", вечерното предаване на Иван и Андрей, танцувалните програми?

- Най-добре е нищо да не кажа… Напишете – "мълчание".

- Мислите ли, че зрителят иска телевизионните предавания да отразяват неговия характер, бит, начина му на живот…

- Това го прави БНТ.

- Някои може би предпочитат сериалите пред реалността…

- Кои сериали?

- Напоследък се излъчват много турски…

- Абе аз ги харесвам турските сериали. Защото те са на няколко крачки пред всички останали сериали, не искам да кажа пред "Дързост и красота", но в сравнение с латиноамериканските са огромни крачки напред. Е, има и италиански, и американски сериали, които вървят по БНТ. Те са много добри. Но лично аз не мога да вържа сериалите. Те са примерно 2113 броя! Ако накарам някой да разкаже в кой сериал какво става, никой няма да може. И затова те минават и заминават, но забавляват възрастното население на България.

- Какво днешните телевизии правят най-добре – информират, образоват, забавляват или манипулират?

- Обработват.

- Обърнахте ли внимание какво даваха на Нова година по телевизиите?

- Обърнах, да.

- И?

- "Мълчание".

- Смятате ли, че БНТ направи грешка, като плати на Горан Брегович почти всички пари, предвидени за новогодишната програма?

- Това е нулев бюджет за една новогодишна програма. Дали е Горан Брегович, Шарл Азнавур или Лили Иванова – няма значение. Важното е, че такава програма, на такъв площад трябва да бъде платена от общината, а не от БНТ. Защото това е мероприятие за гражданите на София. Тоест телевизията трябва само да го отрази, а парите да дойдат от общината.

- Водени ли са подобни преговори със Столичната община?

- Не знам. Не управлявам телевизията от 15 години. Но смятам, че госпожа Фандъкова трябва и това да има предвид занапред.

- Как според вас повлия демокрацията на развитието на телевизията? Много ли се промени тя? За добро ли е или…

- Като изключим проблема с бюджета и парите, смятам, че демокрацията помогна на телевизията и на журналистиката.

- Нормално ли е уличният език, пошлостта, чалгата да присъстват в медиите?

- За това голяма вина имат печатните издания, дори преди телевизията. И "перфектният" български език, който звучи от парламента. Тоест чалгализирането изключително вреди. Но това е временно явление.

- Какво мислите за днешните млади, които четат все по-малко, а ако го правят, голяма част от тях използва за целта интернет?

- Аз лично не боравя и не желая да боравя с интернет. Защото смятам, че на този етап интернет на 90% е фалшификат. Ползват го много активно разузнавателни и идеологически организации по света, за да си правят анализи. Не приемам интернет, защото смятам, че той ослепява младите хора. А и те там повече си играят, правят си закачки, пращат си поздрави… Интернет за мен е прогрес на технологията, но неправилно ползвана, която вреди на човека, на мисленето и на фантазията му.

- Все пак в предаването "Полет над нощта" използвате и този начин за връзка със зрителите…

- О, много активно го ползваме. Но това е заради шоуто, заради характера на предаването. Основно обаче използваме телефони. А телефонът е старо понятие, нали?

- Това, че продължавате да се занимавате с телевизия, какво ви дава – удовлетворение, наслада, държи ви във форма?

- "Полет над нощта" е мое задължение. Предаването се прави вече 8 години. Предназначено е основно за над 2 милиона българи зад граница, които редовно ни се обаждат. И това е контактът България – чужбина. Това е живо предаване. Трае 3 часа. Има особено силен интерес към него. И е единственото предаване, на което никой не може да определи рейтинга. Защото няма такава организация, която да търси рейтинг по целия свят, където живеят българи, които го гледат. Аз съм убеден, че в петък вечер имаме 2 милиона зрители.

- Това ли е най-важното за вас?

- Това е основното за предаването! "Полет над нощта" е най-българското предаване на БНТ.

- Има ли други програми или водещи, които да харесвате, или поне такива, които да ви вдъхват надежда?

- "Мълчание".

- На 20 януари имахте рожден ден, навършихте 78 години – да сте жив и здрав още дълго време! Как обикновено отбелязвате този ден?

- Нормално.

- Разкажете какво правихте?

- Изпих две ракии. Това е.

Стр. 8

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2010-01-25

Визитка

Родена е във Варна. Завършила е музикално училище с пиано, два факултета на Националната музикална академия – теоретичен и естраден. Носителка е на много награди от национални и международни конкурси. От 2001 г. до 2004 г. е вокалистка в "Шоуто на Слави" по bTV. През 2006 г. завършва престижния университет Бъркли колидж ъф мюзик в Бостън, САЩ. През 2008 г. издава в България първи самостоятелен албум – "Тя E". През 2009 г. певицата става преподавател в Националната музикална академия, прави и три турнета – две в САЩ и Канада и едно в България. В началото на 2005 г. Деси Добрева бе водеща на предаването "Полет над нощта" по БНТ1, а от 15 януари тя се завърна на екрана като лице на нощния блок.

Г-жо Добрева, от януари сте водеща на "Полет над нощта" по БНТ1. Защо се съгласихте?

Може би защото съм водила предаването и преди. Чувствам екипа като семейство и всеки път, когато отида там, независимо дали като гост или водещ, съм като у дома си. С акад. Хачо Бояджиев се чухме още по време на турнето ми в Америка в края на миналата година, но реално обсъдихме поканата, когато се прибрах след Нова година, и с удоволствие приех.

Как се подготвяте преди ефир?

Водещият на "Полет над нощта" е и автор, така че давам много идеи – и за гости, и за начина на провеждане на шоуто. Предаването е насочено най-вече към българите в чужбина, за които часът на излъчване е удобен. Важно е да има интересни гости – хора, които самата аз бих искала да видя, неща, които и аз бих искала да науча. Когато поканя някого, правя сериозно проучване преди ефир.

С какво ви привлича телевизията в сравнение с музиката?

Нещата са свързани – телевизията е медия, а артистът не може без медии. Когато за пръв път се съгласих да бъда водеща през 2005 г., ми беше интересно дали ще се справя и ми хареса. Ролята на задаващия въпроси ми е приятна.

Три години бяхте вокалистка в "Шоуто на Слави" по bTV. Какво ви липсва от този период?

Много време мина оттогава – в началото ми липсваха хората от екипа -свиква се с тях, стават ти като семейство. Липсваше ми също начинът на работа, динамиката. Но пък, от друга страна, като свикнеш прекалено с едни и същи хора и ритъм на работа, има опасност да влезеш в рутината и да не излезеш оттам. Това беше и една от причините да искам промяна, да уча навън и да срещна различни хора и култури.

Поддържате ли контакти с екипа на Слави?

Да, почти с всички бивши и настоящи членове. Поне веднъж годишно се свързваме – или по имейл, или по телефон, или се виждаме. Миналата година успях да отида и на концерта им във Варна – там се видяхме, нахлуха спомени. Не знам по-новите им песни, но когато изпълняваха тези, които сме пели заедно, ми пламна сърцето – пяхме, крещяхме, беше много весело. С Алекс Раева също поддържам връзка.

Гледате ли телевизия сега, следите ли шоуто?

Въобще нямам телевизор. Когато започнах работа при Слави, също нямах и той ми беше подарил за един рожден ден, за да мога да гледам шоуто. Но се чувствам по-добре без телевизор. Бих искала нашите медии да са малко по-обективни и позитивни – може би тогава бих гледала. Също и ако бяха на по-високо културно ниво. Мразя риалити шоута – те са създадени с цел по-малко да мислят хората, докато гледат, а и езикът, който се носи от ефира, е на крайно ниско ниво. Недопустимо е в национална телевизия да се псува, да се говори на жаргон. Хората на екрана служат за пример, много деца копират държанието и езика, които виждат по телевизията. Обикновените телевизии в САЩ също не ми допадат – там има непрекъснато реклами, всичко е шоу, дори и новините, всичко е "брейкинг нюз", а може нещата да се представят по-спокойно и обективно.

Ще бъдете водеща три месеца. Какви са плановете ви след този период?

Имам доста работа по втория си албум, който беше планиран да излезе миналата година, но тогава имах много ангажименти – направих 3 големи турнета – две в Америка и Канада и едно в България. Новият албум ще бъде насочен към младите хора, по-танцувален, с поп музика, но няма да забравя и фолклорните елементи. Трябва да завърша и един руски албум, за който ще търся развитие на пазара в Русия. Чака ме и голямо пътешествие до Китай, но още не искам да говоря за него, все още е само проект. Представих руския албум през октомври с няколко концерта в Москва, в рамките на проекта "Слово и образ" между побратимените градове Варна и Москва. Един от концертите се проведе в училището на Светослав Рихтер – мой кумир като пианистка. Цялата зала беше на крака и пееше с мен! Концертът в българското посолство бе пред друга публика – дипломати, бизнесмени, повечето руснаци, и също мина добре. Там публиката е научена на уважение към артиста, за каквото в България можем само да си мечтаем… В България артистът е последната дупка на кавала, извинявам се, че го казвам по този грозен начин. Тук много от хората, които се грижат за националната култура, живеят много зле. Не говоря за жанра попфолк, който няма нищо общо с българската култура.

А в САЩ и Канада как ви посрещна публиката? Последното ви турне включваше 13 града…

Да, за 2009 г. това беше най-голямото турне на български изпълнител в Щатите. Много добре мина, доволна съм от организаторите, имах и късмет с времето – не изпуснах нито един полет. Учудих се от градчето Сейнт Луис, известно със своите джаз музиканти -очаквах да дойде малка групичка хора, но залата беше препълнена. В Канада също ме посрещнаха топло. А в Лос Анджелис пях в клуб на Родео драйв – Aqua Lounge в Бевърли хилс, и две вечери преди моя концерт на същата сцена бе пяла самата Бийонсе. Собственикът на клуба ми разказа, че тя е много земен човек и дори е пяла с микрофона на заведението, а аз си носех мой собствен.

Успяхте ли да се запознаете с изпълнител от нейния ранг?

С изпълнител не, но на концерта в Лос Анджелис присъстваха много важни хора – тъстът на Том Ханкс Алън Уилсън, който беше на една маса с няколко продуценти, и един холивудски актьор, който играе в момента българин в един холивудски филм – учихме го на хоро. Тези хора не се приемат за звезди и са изключително земни и нормални. На концерта имаше много млади хора, не се спряхме от хора, танци, накрая не ми стигаше въздух. Другият важен концерт беше в Бостън в една от залите на клуба FELT, където бях ходила, докато учех, и тогава се чудех дали някога ще пея там. Всички знаменитости, когато са в Бостън, ходят на това място.

В момента работите ли над проект за САЩ?

От 2008 г. не работя с продуцент и с всичко се занимавам аз. Преди известно време пуснах документи, за да работя с iTunes, които да продават моите песни по цял свят. Може би след два-три месеца ще има резултат. Иначе работя с различни музиканти и диджеи от САЩ. Повечето неща, които правя за американския пазар, въобще не достигат до България – те са на английски и за мой късмет няколко от песните вече се въртят по америскански радиостанции.

Интересувате ли се от политиката в България? Миналата година бяхте в листата на НДСВ…

Имам страхотна система за информиране – съпругът ми чете от 7 сутринта до вечерта по 10 пъти новините – във всички вестници и сайтове, и след това ми казва най-важното. Хем съм в крак с времето, хем не съм си напълнила главата с излишна информация.

Преди две години достигнахте до българския финал на "Евровизия". Дали ще успеем тази година да се представим на ниво, без скандали?

При нас, ако няма скандал, няма да сме ние, но се надявам Миро да се представи добре. Той е много добър изпълнител, има голям опит на сцена. България няма как да спечели, защото "Евровизия" е въпрос на политика, но може все пак да бъде малко по-напред в класирането.

Стр. 19 

Снимка: deltanews.bg

в. Атака | Емилия АНТОВА | 2010-01-25

Стоян Иванов е роден на 1 ноември 1962 г. в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Бил е учител, работил като журналист в различни издания, бил е програмен директор на Национална телевизия СКАТ. Общински съветник от АТАКА в Бургас от АТАКА. Депутат в 41-вия парламент от АТАКА. Зам.-председател на комисията по култура, гражданското общество и медиите.

- Г-н Иванов, вие сте зам.-председател на медийната комисия. На първо четене минаха поправките в Закона за радио и телевизия. Какво е важно да знаем за тях?

- Направихме хармонизирането на нашето законодателство с европейската директива за цифровизацията. Това трябваше да бъде направено много по-рано. Факт е, че предишният парламент не успя заради сблъсъка на много мощни лобистки интереси, които бяха свързани с възможностите за изграждане на т. нар. мултиплекс. За съжаление не създаваме изцяло нов закон за радио и телевизия, но такъв ще има и ще още тази пролет ще започне неговото изработване. Освен това с приетите промени се дава приоритет на продукцията, направена на български език: например на български филми, айде стига с тези безкрайни турски сериали.

- В новия закон ли ще влезе предложението на АТАКА за отпадане на новините на турски език от БНТ?

-Да, въпросът ще бъде разгледан в новия закон. Запознахме се и с европейската практика. Не е вярно твърдението на всякакви медийни папагали, че отпадането на новините на език извън официалния е нарушаване на правата на човека. В новия закон позицията на АТАКА ще бъде приета, надявам се, защото не представлява никаква дискриминация. Крайно време е да престане да се злоупотребява с този термин.

- Преди да станете депутат на АТАКА, вие сте работили дълги години за СКАТ – като разследващ журналист и като програмен директор. Гледате ли сега СКАТ?

- Гледам, макар значително по-рядко отпреди. Като журналист си давам ясна сметка, че право на всяка медия е да оценява дейността на политици, партии, държавни институции и да ги коментира от своя гледна точка. Това, което не разбрах, беше защо още в самото начало на работа на този парламент, веднага след като АТАКА заяви, че ще подкрепи правителството и не постави условия за постове и позиции, СКАТ започна нападки: отначало завоалирано, а после директно срещу АТАКА и срещу ГЕРБ. Още преди да е ясно как ще работи това ново правителство. Странно ми е, защото аз бях общински съветник от АТАКА в Бургас и година и половина работихме заедно с групата на ГЕРБ, а с кмета на ГЕРБ по-дълго време. Затова мисля, че атаката срещу Волен Сидеров е била предпоставена.

- Проява на гузна съвест ли е подкрепата на БСП, ДПС и НДСВ за Кристалина Георгиева като еврокомисар, след като представители на тези политически сили направиха всичко възможно да провалят "отвътре" кандидатурата на Румяна Желева?

- За да говорим за гузна съвест, трябва априори да предполагаме, че някой има съвест. Не съм много убеден, че точно тези партии имат съвест. По-скоро те си изпълниха задачата, спечелиха някакви точки за сметка на авторитета на България и сега вече спокойно могат да проявяват великодушие. Надявам се, че Кристалина Георгиева ще бъде един много добър представител на България.
Не съм убеден, че Румяна Желева беше възможно най-добрият кандидат на страната ни, но е факт, че провалът на нейната кандидатура беше предизвикан не толкова от личните й качества и недостатъци, отколкото от една злостна и добре обмислена кампания срещу нея. Най-неприятното е, че в основата на тази кампания бяха точно български политици и български партии. Нещо, което при други кандидати, които също се представиха не много убедително, не се случи. Представителите на техните страни в ЕП, независимо че принадлежат към партия от друг спектър, не атакуваха своите кандидати, напротив, подкрепяха ги. Единствено нашите евродепутати действаха като в оня виц за българския казан в ада, който нямал нужда от пазач, тъй като българите се топели сами един друг.

- Усеща ли се липсата на РЗС в пленарна зала?

- Какво беше това РЗС?

- Преди дни Станишев каза, че вече няма проблем да работи заедно с Янев, защото и БСП, и РЗС били опозиция и трябва да се подкрепят.

- Връзката на РЗС с олигархичните кръгове на БСП е очевадна, така че каквито и игри да играят Янев или Станишев, не могат да заблудят тези, които следят внимателно политическите процеси в България. Смятам обаче, че ако така продължават нещата при Яне Янев, кръгове, които създадоха тази формация, сами ще откажат от отрочето си и ще тръгнат да създават друг проект. Такива сигнали вече има.

- Сега Янев се е съсредоточил в копиране поведението на АТАКА отпреди година, но тогава условията бяха други.

- В поведението на Янев никога не е имало нещо ново – той дори няма реална идея как да изглежда България. Иска да се смени конституцията. Чудесно, ама каква конституция? Иска Велико народно събрание (ВНС). Това означава разпускане на парламента, предизборни кампании, нажежаване на страстите, дестабилизация на страната, спиране на всякакви реформи, възможност на олигархичния капитал чрез медиите да манипулира българските граждани. И никакви гаранции, че ще имаме по-добра конституция от калпавата, която беше създадена от последното ВНС.
АТАКА предлага нещо много по-просто. Има много важни промени в конституцията, които могат да бъдат направени и без ВНС. Например, ако РЗС наистина искаше промени, можехме заедно да пристъпим към такива, които засягат съдебната власт. Първо, въвеждане на съдебни заседатели. За това не е необходимо ВНС – промени в законодателството са достатъчни. Второ – въвеждане на избираемост при магистратите. Съдебната система се превърна в една изолирана не от другите власти, а от цялото общество система. Една система, която както виждаме в случая с Красьо Черничкия, сама себе си избира и сама себе си контролира и не носи отговорност пред никого. Тя не може да носи отговорност пред парламента, но пред гражданите – да. Трябва да има възможност българският избирател да влияе върху конструирането на съдебната власт, а сега не може.

- В правната комисия в четвъртък от името на АТАКА внесохте предложение за мораториум върху промяна статута на земеделските земи. Как го приеха другите депутати?

- В различните комисии имаше опити за обструкции от страна само на ДПС. Но в крайна сметка правната комисия единодушно прие това решение. Мораториумът ще важи за зона А и Б на Черноморското крайбрежие, т.е. 2-километровата зона от брега по въздушна линия. Така не се дава възможност текстът да бъде атакуван юридически. Спираме временно възможността тези земеделски земи, придобити на безценица чрез замяна на брега на морето, да станат място за курортно строителство. През това време ще се подготви изцяло нов закон за опазване на земеделските земи, където ще има и нова тарифна таблица за таксите, дължими при промяна на предназначението на земи в непосредствена близост до морето. Ще приключат и проверките, които текат в момента, за това как точно са били извършвани тези замени. Надявам се да има преразглеждане на сделки, а ако има достатъчно данни за извършени престъпления от длъжностни лица, прокуратурата да бъде сезирана. Такива сигнали вече има и са образувани наказателни производства.

Стр. 13

e-vestnik.bg I 2010-01-24

До края на 2009 Дирк Фьоргер е ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер”. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

“В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.

Медиите като партийни говорители

В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция. Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

Бившите агенти

Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.

Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ. Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

Нож с две остриета

Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания” между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите…”

Оригинална публикация

сп. Жената днес | 2010-01-23 

Георги Неделчев е главен редактор на списание FHM, а от 2003 до 2007 г. бе начело на най-известното мъжко списание в света Playboy. Журналистическата му кариера е богата – работил е във вестниците"24 часа"и"Монитор", сп."Тема"и "Мач магазин".

Това вероятно е мечтата на всеки мъж – работата му да го среща непрекъснато с красиви и разголени млади жени. Кога престана сърцето ти да прескача при всяка сесия с нов модел и започна да гледаш на тях само професионално?

Изобщо не е преставало да прескача. И точно това ми помага да си върша работата с желание и без досада. Разбира се, професионалният ми поглед става все по-обигран и това неизбежно влияе. Все по-трудно се впечатлявам и е логично да е така. Важното е, че все пак винаги успявам да видя хубавото във всяка жена. После се опитвам да го изтъкна по най-подходящия начин.

Какви са личните ти критерии за красиво женско тяло? Влияят ли върху работата ти? Или пък работата ти е повлияла върху личните ти предпочитания?

Колкото и да ви се стори странно, критериите ми не са свързани с мерки и сантиметри. За мен хубаво е онова тяло, в което просто има хармония, чиято поза и жестове са естествени и издават самочувствие. Ако трябва все пак да отговоря по-конкретно: не си падам много по силиконовите продукти. Но и не съм против тях. Ако силиконът помага на жената да има самочувствие и да се изявява с по-голяма охота, значи трябва да сме твърдо "за".

Можеш ли да оцениш тялото на жената до себе си след толкова чужди женски тела?

Разбира се, учудвам се дори, че ви хрумва такъв въпрос. А и сигурно ще се съгласите (макар че може и да отречете), че за една жена няма нищо по-възбуждащо от това мъжът до нея да познава много други жени. Парадоксално, но факт!

Смяташ ли, че малките недостатъци в естественото тяло са по-симпатични от "тунингованите" навсякъде силиконови красавици?

Абсолютно да. Това поне е мъжката гледна точка. Жените обаче не са на същото мнение, или поне преобладаваща част от тях. Повечето момичета, които познавам, са в състояние да идеализират именно супертунингованите красавици от списанията. Опитът ми показва, че колкото по-хубава е една жена, толкова по-взискателна е към себе си. И пълна с фиксидеи, че има някакви неща за "оправяне". И обратното – по-невзрачните и семпли като визия имат някакво странно високо самочувствие, нещо като щит, който им помага да оцелеят в тази бясна женска конкуренция наоколо.

Имат ли значение самочувствието, образованието или друг вид културни натрупвания за красотата на една жена?

За мен да, категорично. Самочувствието е половината от красотата. Също така и интелектът. Именно комбинацията от самочувствие и "културни натрупвания" образуват онова нещо, което наричаме "чар" и което винаги е било по-важно от идеалните пропорции.

И разбира се: кое е най-красивото тяло?

За всеки човек – различно. И слава богу. Наскоро гледах филма с Брус Уилис "Двойници" (Surrogates). И си дадох сметка колко тъжен и скучен би бил светът само с идеални тела и лица по улиците и въобще навсякъде. В крайна сметка всеки човек рано или късно осъзнава, че тялото е просто една обвивка на душата. Тя е онова, което истински привлича. Но по-младите хора – и мъже, и жени, са склонни да идеализират тялото и изобщо физиката. Формата пред съдържанието. Това е съвсем нормално.

Стр. 43

Снимка: Slusham.com

в. 24 часа | 2010-01-23

Бареков все по-често гледа към САЩ

• Чуждите вестници цитират блога на Инджев
• Коритаров вече не ще и интернет

Свалят ли те от екрана на Би Ти Ви, влизаш в онлайн журналистиката. Поне така се случи с трима от най-популярните мъже там.
Георги Коритаров, Иво Инджев и Николай Бареков едва ли щяха да минат в мрежата по собствена инициатива, ако все още се изявяваха в най-гледаната телевизия.
От тях само Коритаров успя да продължи тв живота си няколко години, след като бе харесан от Нова тв.
Бареков все още не се е отказал. Не е изоставил и професионалното си изкривяване винаги да има новина.
Сегашната е, че ще прави своя онлайн телевизия. “Проекта го движим с един приятел. Харесали сме си един домейн, но ще го кажа след 2-3 седмици", обяснява той. Новият канал щял да промени българския медиен пазар в интернет.
Бареков има една симпатична черта в характера си – винаги звучи оптимистично и гори от енергия в работата си.
Трудно ще го чуеш да се оплаква. “Няма от какво. Ето, почти всеки ден имаме хиляди импресии и уникални посещения в сайта", казва той.
Засега плановете му да става началник в други телевизии не се осъществяват. А и Бареков не бърза. “Помолих хората за отсрочка до есента. Длъжен съм да развия качествено проектите си онлайн, защото на тях ще разчитам да хранят мен и семейството ми. Ако отида сега в телевизия, няма да ми остава време за тях, защото, когато върша нещо, аз съм свикнал да не пестя сили. А и в която и телевизия да започна, ще се боря да съм първи. Ако нямам възможност, ще стоя настрана."
В момента наистина се е отдалечил от телевизията дотолкова, че дори не гледа.
“Преди сядах за новини и мачове, вече и това не ми е интересно."
Бившият популярен водещ на Би Ти Ви сега работи за 3 сайта, които са негови – bnews, bpost, news 4000. Последният е пловдивски и в него има новини от родния му град.
До 1-2 месеца в интернет ще се появят още няколко сайта на Бареков и съдружниците му. Единият е жълт и ще се нарича blife. Ще има два сайта за жени. “Токче" е за младите, а “Червило" ще е за утвърдени и зрели дами.
Gentleman ще бъде ориентиран към мъжете. Вероятно ще направи и пети сайт под името “Жълт спорт", в който ще се пише за спорта, но предимно откъм любопитната му страна, а не сухо изреждане на резултати от мачове.
Освен че разработва сайтове, Бареков преговаря усилено с рекламодатели. “В момента се боря за оцеляването си. Това е моят бизнес, с него изкарвам пари. За мен работят 40 души, как да ги оставя."
Още докато беше в Би Ти Ви, Бареков разказваше, че по Нова година ще отиде за дълго в САЩ. Задържа се зад океана 20 дни по празниците заедно със семейството си. През това време посетил и двудневен голям конгрес за бизнеса в интернет.
Той се върна в България седмица по-рано от съпругата си Евгения и сина си Николай. “Двамата останаха още няколко дни в Орландо и наскоро се прибраха", разказва той. Там живеят под наем, като са или в Ню Йорк, или в Маями.
Въпреки големите си планове да работи тук Бареков не спира да мечтае за САЩ. “Интернет бизнеса мога да го развивам и оттам."
Най-дълго съществуващият сайт от трите, станали популярни покрай собствениците си, е на Иво Инджев – ivo.bg. Краткото му представяне звучи така: “Личен блог на журналиста Иво Инджев. Независим обзор на българското политическо пространство."
В живота му има едни близо 5 месеца, в които Инджев не прави нищо. Стои по цял ден вкъщи, но не го свърта. От друга страна, не му отива някак си да тръгне да се моли да го публикуват тук и там.
“Направи си блог и пиши каквото искаш, никой не може да те спре", подхвърля му тогава Ива – едната му дъщеря, която работи в компютърния отдел на германския вестник “Билд цайтунг".
Тежките 5 месеца са след уволнението на Инджев от Би Ти Ви в края на октомври 2006 г. Тогава спира коментарното му предаване “В десетката" “заради излъчването на непроверени факти", съобщава тогавашният шеф на телевизията Албърт Парсънс. В едно от изданията Инджев е съобщил информацията от някакъв сайт, че президентът Георги Първанов имал апартамент, подарен му от някого.
Дни преди да му връчат заповедта за уволнение, Инджев формално подава оставка.
"Нямаше да си направя блог, ако не се беше случило така в моя живот", казва днес.
Инджев обича да бъде забелязван чрез работата си. Затова с удоволствие установява, че е направил първия политически блог у нас, който се издържа от читателите си. На страницата му в интернет има отпечатан формуляр, в който е посочена банковата сметка на сайта. Всеки може да го подпомогне с някаква сума, каквато му е по сърцето и джоба.
"Хора от цял свят пращат левчетата си. За тях блогът ми се е превърнал в кауза", казва Инджев.
Тази практика е отскоро. В началото журналистът бил против комерсиализацията на блога. Постепенно читателите сами започнали да предлагат подобни идеи. "Убедиха ме, че не е срамно. Написаха ми, че и самата Уикипедия се издържа по този начин." Така бил и против рекламите, но вече е на друго мнение и ги търси.
"Блогът не ме прави богат, нито мога да живея без заеми." Продължава да го пише, защото го възприема като кауза в подкрепа на независимата журналистика. А заради левчетата на читателите се чувства като нает на работа от тях.
"Има такава мантра – че няма независима журналистика. Където и да работиш, трябва да се подмазваш на гостите си, за да ги убедиш да дойдат в студиото ти, или да говориш с мазен глас на началниците си. Формално погледнато е така. Но се оказа, че може да се прави независима журналистика и при мен това е 100%."
Сам изброява доказателствата си:
- много по-активен е, откогато и да било. На ден пише и публикува по 3-5 статии. Трудно ще намери медия, в която да вземат наведнъж толкова негови неща.
- сам решава каква да е темата, как да я разисква и изобщо не му пука.
- посещаемостта на сайта му е с хиляди на ден, средно влизат по 5000-6000 души. Рекордът му е през септември миналата година, когато има 26 хиляди посещения. Причинени са от едно хапливо есе за Ленин, написано от него. Разхождал се Инджев веднъж по софийската улица "Свети Наум", когато зърнал сред храсталаците пано на Ленин, закачено върху стената на един блок. Върнал се вкъщи и написал “Ленин е тук, но се крие". И го прочели 26 хил. пъти
“Сайтът ми оборва твърденията, че хората не се интересуват от политика. А те не се интересуват заради начина на поднасянето й, както и от определени политици. Оказа се, че Бойко Борисов просто събра гласовете, които се търкаляха по улицата, докато другите си мислеха, че тези хора не се интересуват."
Миналата седмица Инджев отпразнува своеобразен юбилей – излезе 1000-та му публикация в сайта. Преди 3 години е убеден, че това е за кратко, докато намери друга работа. Сега вероятно пак се надява на нещо по-публично, но в същото време "лека-полека превърнах сайта в основно свое занимание".
Възнамерява да го развива с повече екстри, за да увеличи посещенията в сайта и така да привлече рекламодатели. Току-виж започне да издържа семейството си. А то е голямо.
Инджев е баща на 5 деца. Големите 3 са от първата му съпруга – германката Регина. Майка на 6-годишната Елена и 3-годишната Нина е оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.
Блогът на Инджев е популярен и в чужбина. В. “Ню Йорк таймс" го цитира на 24 септември 2009 г., показвайки какво пишат читателите му за избора на Ирина Бокова като шеф на ЮНЕСКО. След това самият Инджев е потърсен за интервю, като журналист, който работи в интернет. Френският в. “Монд" два пъти публикува негови статии, пуснати в мрежата.
Най-неподдържаният сайт е на Георги Коритаров. Последните материали в него са от декември миналата година. Те дори не са писани специално за сайта. Просто авторът е качил свои предавания от пловдивската обществена телевизия “Тракия".
Журналистът бе свален от сутрешния блок “Здравей, България" на Нова тв за “неспазване на журналистическия плурализъм". Това се случи след писмо, пратено до медията от шефа на “Лукойл" Валентин Златев. В него обяснява, че журналистът му е предложил сделка, която той е отхвърлил.
Няколко месеца през миналото лято Коритаров нямаше постоянна работа. Понякога четеше лекции в Пловдивския университет.
След това пусна сайта си, като същевременно започна да прави коментарно предаване с гости в тв “Тракия". За целта пътуваше всеки петък до Пловдив.
От началото на годината обаче не е в телевизията, не пише и в сайта.
“Като подскачаща мишка в кутия съм в интернет. Ако затвориш една мишка в голяма кутия, тя не знае, че не може да излиза и си мисли, че това е целият свят", казва Коритаров.
Според него интернет комуникацията е перспективна, бърза, масова. “Изгражда обществена мрежа от потребност за получаване на информация, за разсъждения, но за мен се оказа твърде анонимна. Чувствах я като изкуствена виртуална реалност. Не съм се отказал, но трябва да премисля начина си на участие."
Сега се е съсредоточил върху други проекти. Ориентирал се е какво иска да прави, но още му е рано да го обявява публично.
Със сигурност му се иска да се занимава с журналистика.
“Никога досега през 20-те години на преход България не е имала толкова голяма нужда от сериозна и аналитична журналистика. Никога през тези години не се е получавало толкова голямо противоречие между журналистическия и икономическия интерес на медиите. Сега има само шоу и развлекателни програми по телевизията", казва Коритаров.
Единствено чрез журналистически посредник могат да се дискутират сериозните теми, които засягат управлението и обществения интерес. “Ако тази потребност бъде осъзната, управлението само ще намери начин да поощри и подкрепи създаването на такава независима журналистика. Тя винаги е била партньор на политическата система не защото е безкритична, а защото дава алтернативи с анализите си", смята Коритаров.
Той обаче не си представя, че това може да се случи в интернет, или поне не сега. “Мрежата е като едно голямо дадзибао (стенен афиш с големи букви). Прекалено голям отдушник е. Сега обществото има нужда не от отдушници, а от посредник."

***
Текст под снимка

Иво Инджев накачулен от 5-те си деца. Вляво е съпругата му Росица Павлова.
Стр. 13, 16

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-24

За минута Борисов обясни как Слави се опитал да кадрува в партията му. За час шоуменът не отрече. Историята отвори пак темата за близостта на известните лица с политиците
Кой ще даде пари, за да бъде атакуван Циганина? – този въпрос задал през 2004-а Слави Трифонов на Кеворк Кеворкян по време на частна среща между двамата. Случката е описана във втората част от тайния дневник на водещия на "Всяка неделя" – "Кеворк проговаря", издаден през 2008-а. В сборника авторът отбелязва, че в същия период Слави му споделил плановете си един ден да влезе в политиката и дори да стане президент. Пак съм начело в рейтинга (въпросът на социолозите бил с кого българинът иска да отиде на море) – отбелязал Трифонов. – Но още е рано. Ще изчакам няколко години." Темата за осребряването на известността и за политическите амбиции на Трифонов стана отново актуална през последните дни. В интервю за Канал 3 пред Сашо Диков миналия уикенд министър-председателят Бойко Борисов каза, че преди време не се съгласил Дългия да определи половината от министрите на ГЕРБ. "Искаше ми 50 процента от партията. Казах му, че това няма как да стане." Според него затова сега шоуменът така яростно го атакувал от ефира на bTV. В отговор на друг въпрос Борисов допълни, че като кмет на столицата не позволил на Трифонов да строи в градинка, която бил купил. По-късно главният столичен архитект Петър Диков лаконично потвърди случката. Вестник "Стандарт" я доосветли с информация, че за петното Дългия вероятно е платил на скандално известната фирма "Софийски имоти" около 1.7 милиона лева и че точното местоположение на градинката било на кръста между булевардите "Черни връх" и "Джеймс Баучер".
Във вторник в шоуто си Слави Трифонов отговори на премиера. Той започна с уговорката, че с неудоволствие влиза в режим на обяснения, тъй като интервюто на Борисов с Диков било "жълт" разговор на политик с журналист, който още в началото се самоопределил като негов почитател. "Никога не ми е хрумвало да искам 50 процента от ГЕРБ, защото това не е баница и не е ООД – отговори бившият хъш. – Хрумвало ми е, че човек като Борисов може да бъде ракета-носител за промени в българския политически живот. Хрумвало ми е, че аз също мога да бъда такава ракета-носител. Хрумвало ми е, че чрез нас в парламента може да влязат достойни хора. Казвал съм му го, защото едно време бяхме приятели, и съм му казвал, че познавам хора, които могат да помогнат. С репликата за 50-те процента Бойко Борисов измества основната тема. Тя вече не е дали аз го критикувам, защото той не се справя, а става дали го атакувам, защото съм искал половината ГЕРБ и не съм я получил."
Слави и сценаристите не отвориха нито дума по втория въпрос, който на пръв поглед изглеждаше по-лесен за изясняване – молил ли е водещият кмета за услуги. Вместо това сценаристът Иван Кулеков изигра трагикомичен етюд накъде отива България, ако има лъжец за премиер. Шефът му каза единствено, че по онова бреме звънял на Борисов да го моли за нещо, но че той не си вдигнал телефона. "Основната промяна в поведението му дойде, когато стана кмет -заключи Трифонов. – Затова и промених отношението си към него. Първо, по принцип не харесвам министър-председателя, който и да е той. И второ, мразя хора, които все не са виновни, какъвто е случаят с Бойко Борисов."
Засега не искам да се занимавам с политика, а предпочитам да правя предавания, да пея песни и всички заедно да правим шоу, успокои сценаристите продуцентът. За по-нататък – ще видим, остави отворена вратата той.
След като Слави не харесва днешните в политиката и особено тези във властта, защо тогава иска от едни услуги, а пък други изобщо не усещат негативното му отношение? Именно в неговото шоу преди месец президентът Първанов обяви, че ще остане в политиката и след втория си мандат, като вероятно ще създаде нова партия. Коментарите след разговора бяха, че с въпроси за бъдещите планове на държавния глава Трифонов в никакъв случай не си вдига реномето пред публиката. Дни по-късно не по-малко комфортно на диванчето преседя и бившият вътрешен министър Румен Петков, поканен да коментира "Наглите"!, 2 и 3. Защо по ваше време МВР не постигна резултатите, които Цветанов постигна, попита в преамбюла Трифонов. Постигна, но не бяха толкова видими, отговори Петков. Добре, щом казвате, продължи по сценарий водещият.
Двутактовите разговори ядосаха дори колегата на Слави от bTV Светла Петрова, която публично коментира, че участието на политици в риалити и в развлекателни вечерни шоупрограми е сигурен знак за предварително договаряне на въпроси и за съгласуван PR. Слави се готви да става политик и в момента използва екрана да удари едно рамо на хората, с които в бъдеще ще се коалира, коментираха и други политически анализатори.
Слави може и да се готви, но това готвене продължава вече толкова дълго, че заприличва на продължение на известния криминален роман с променено заглавие – "Дългото сбогуване на Дългия". А през това време зрителите не могат да разберат защо известно време той харесва един или друг политик, а после изведнъж го намразва. Но проумяват друго – когато рейтингът на предаването му тръгне да пада, той тръгва да го вдига. Един път измисля актьорска вечер, втори -път – попфолк, трети път – трето. Общото между рубриките е, че в тях фикцията е по-важна от фактите. Проблемът е, че водещият понякога крие това. "Има само една истина казва той.
През 2008-а ексдепутатът Любен Дилов-син прикани бившия си колега и съдружник
Веднъж завинаги да се самоопредели в публичното пространство като шоумен, проектополитик, вече действащ политик, инвеститор или нещо друго. Поводът за писмото на депутата бе гневът на "Шоуто на Слави" по повод скандала "инвитро – инвиво". "Антония Първанова успя по брилянтен начин да ви подведе да подкрепяте един проект, който най-малкото съдържа подозрения за конфликт на интереси – написа Дилов-син. – Затова имам конкретно предложение – или си смени сценаристите, или излез на избори. Стани народен представител и поеми отговорност за делата си, не само за думите си, като разпределяш парите между диабетиците, онкоболните и бездетните майки. След което ще можеш да се порадваш и ти на определенията "боклуци, лайнари и предатели", на каквито аз се радвам сега."
Освен за безпристрастния поглед на Слави Трифонов към политиката и политиците пресният му конфликт с Борисов за пореден път отвори и темата за близостта на рейтинговите тв лица с гостите им. И за ползата на аудиторията от подобна близост. Преди повече от година Георги Коритаров бе отстранен, когато бизнесменът Валентин Златев офиииално се оплака на шефовете на медията, че журналистът го набивал да участва в съмнителна сделка срещу комисиона. Тогава първата реакиия на Коритаров бе също да се изкара жертва на жълт материал, за каквото намеква сега и Трифонов. Неофициално се чу, че Коритаров очаквал да бъде спасен от Борисов, с чието приятелство се хвалел. През ноември м.г. от ефира на bTV слезе и Николай Бареков. Тогава той натърти, че решението да си тръгне е негово. През седмицата обаче Сашо Диков съобщи в интервю за вестник "Труд", че Бареков му се бил обадил и се бил самопредложил за гост в Канал 3, където най-накрая щял да каже истината защо водещ от ранг като неговия бил изтласкан в интернет пространството.

Стр. 4, 26 – 27, 28

сп. Тема | 2010-01-24

Г-н Диков, удовлетвори ви ли разказът на Слави Трифонов във вторник?

- Това бе едно от най-печалните предавания, които Слави някога е правил. Може би по-тъжно беше само уникалното му слагане на Георги Първанов и навеждането на водещия пред президента в буквалния и в преносния смисъл. Впрочем косвено това навеждане продължи и във вторник, когато неслучайно Слави не спомена президентската институция като власт, която трябва да се критикува. Той каза, че само министър-председателите не му харесвали.
Никога не съм си представял, че от един час 58 минути може да се убият с празно говорене и само 8 2 да се каже нещо. В тях Слави каза, че никога не е искал 50 процента от ГЕРБ. Но когато Кулеков избухна, че тогава България има лъжец за премиер, той отговори: "Разсъждаваш емоционално." Е, добре, защо Кулеков се развълнува от нещо, от което Слави трябваше да се развълнува, а самият потърпевш – не. Очевидно знае нещо, което не му позволява да е толкова разгорещен.

Защо Трифонов не отвори и дума за втората част от историята – за градинката срещу "Кемпински-Зографски"?

- Имам едно-единствено обяснение – историята с неосъществения бизнес проект е истина.

Жълто ли искахте да се получи интервюто с Борисов и за да му се подмажете ли, почнахте с встъплението, че сте негов фен?

- Слави не изигра много добре досадата, че е Господ бог, когото занимават с някакви кабелни телевизии и някакви жълти предавания и интервюиращи. Аз обаче приемам "зевсовото" му пренебрежение. Това, което не мога да приема, е, че след това той не се държа като мъж, Приказките, че е единствената опозиция на Бойко Борисов, издишат, след като не може да докаже по убедителен начин, че преди това не му е искал услуги.
За съжаление бунтарят Слави умря. Смешно е избирателно да си поставяш мишени – ще критикувам премиера и няма да закачам президента и Румен Петков. Това го разбират и сценаристите, които иначе винаги съм казвал, че са най-кадърният телевизионен екип. Тях най-много съжалявам, защото на тези момчета не им е лесно да се съобразяват с договорките на шефа си. Затова и напоследък работата на цялото шоу не върви. Издигнаха кандидат във Варна, някакво умно и способно момиче – провали се. Вярно, взе повече от 30 000 гласа, но пък пълният анонимник на ГЕРБ взе с пъти повече и би всички. Какво значи това – че вече не си факторът, който може да учи хората
какво да правят. Преди изборите Слави агитираше хората да не гласуват. Те обаче направиха точно обратното – излязоха и изметоха тройната коалиция. Гледах първото му шоу след 5 юли – всички в него бяха като препикани мушката. Слави още оттогава не харесва Борисов, въпреки че по онова време премиерът не бе подписал дори един лист хартия.
Да, аз не крия, че съм фен на Борисов. Но точно затова не крия също, че ще съм най-големият му критик, когато го виждам да бърка. Така ги разбирам нещата, може да съм наивен.

Защо някои от най-известните тв лица у нас се оставят да бъдат заподозрени в близки и нежурналистически взаимоотношения с политици, бизнесмени, дори с хора от подземния свят?

- Очевидно идва момент, когато решават да изкарат някой лев на гърба на по пулярността си. И не всеки път взимат правилното решение как точно да стане това. Така стана и с Жоро Коритаров, и с Бареков, и сега в случая със Слави. Иска им се да излязат извън рамките на това, което са.

От журналистическа гледна точка какво е хигиеничното разстояние между известния тв водещ и политика?

- При всички случаи – на малко повече от една ръка. Иначе се предполага, че в обсега лесно попадат чаши, вилици, лъжици. Всеки журналист трябва да си прави сметка в какви взаимоотношения влиза с обектите на журналистическия си интерес.
През седмицата бях в Музикалния театър заради историята около директора Борис Панкин. Още с влизането си казах, че може да гледат на мен като на страна в спора, защото бившата ми жена и дъщеря ми играят в негова постановка. Но им казах също, че съм отишъл при тях да дам възможност да кажат болката и недоволството си и че ще ги прекъсвам само тогава, когато нещо не разбирам, а не когато сипят обвинения към новия си шеф.

Стр. 28

Дарик радио, Седмицата | 2010-01-23

Водещ: Следващият гост на „Седмицата” – председателят на Съвета за електронни медии Мая Вапцарова. Здравейте.
Мая Вапцарова: Здравейте.
Водещ: Впрочем, поводът е поредният дебат какво правим с радиото и телевизията с поредни промени в закона за радиото и телевизията. Те като че ли отиват вече към привършване. Основен спор на седмицата е колко да бъде българското по радиото и телевизията. Колко от това да бъде правено от независими български продуценти. Колко да бъде европейското. Общо взето надделя като че ли да е по-малко. Бяха заложени големи проценти. Парламентът не е склонен на такива крайни решения.
Мая Вапцарова: Знаете ли, това е един много стар спор. Още Тони Блеър когато напускаше своя пост започна този разговор. Не знам дали си спомняте. И този разговор за съжаление не беше коментиран абсолютно никъде. Но този разговор беше за това, че политиците или медиите. Той тръгна така: националното или пазарното. Все пак вие знаете, че регулацията се обосновава на две основни неща – свободата на словото и свободата на пазара. Така ли е? Обаче аз веднага бих прибавила към свободата на словото не свободата на медиите, а свободата на обществото. Какво ще каже? И оттук нататък като човек, който е бил режисьор, който е правил филми, писал сценарии, писал книги, все пак много би ми се искало да бъде направен един наистина реалистичен баланс по отношение на това, което е българско.
Водещ: Да, но парламентът решава, за да е ясно на слушателите, европейска продукция 50%, от тях половината българска, от тях още половината, или 12% външна продукция. Това добре ли е според вас или не?
Мая Вапцарова: В целия свят този проблем се разрешава. Например унгарците решават, да добре, от тези 50% 20 ще бъде унгарска продукция, чисто унгарска, а останалото, казват, ще бъде продукция, която… Не искам с това да кажа, че защитавам българските продуценти. Но разберете, че в дадената обстановка ние наистина вчера загубихме нашето аз. Азът на българина е загубен – нашата идентичност, нашата имунна система в цялата тази нова за медиите епоха. Защото метричната система по света е позната доста отдавна, но за нас просто това е една новост. Тя не преминава толкова плавно колкото всички ние я представяме. Тя все пак има тук-таме завойчета, на които се спира. И на базата на това, на мен ми се струва, че действително трябва да се помисли над това как да бъде върната имунната система на българина. Вие виждате, че просто всеки страда от чувство за малоценност.
Водещ: Тоест, вие очаквате от парламента дори по-високи проценти?
Мая Вапцарова: Аз очаквам едно по-обективно решение.
Водещ: Добре. Другият проблем е, обаче – вие сте органът, който трябва да го прилага. Целият проблем е как се мери това нещо. И в този свят, в който толкова се преплитат какво е български продуцент, например – този, който се е регистрирал в България и има българска фирма, но всъщност е една американска фирма с клонове в целия свят. Въобще реалистично ли е да се проконтролира пазенето на българското. Какво е българска песен? Тази, която звучи на български или е написана от български автор, или…
Мая Вапцарова: Аз съм за авторството на българина. За това да може той да се проявява. Но оттук нататък вие знаете, че досега тези прерогативи, които бяха само на Министерство на културата да речем по отношение на чуждите медии, които са в България, според новия закон ще бъдат прехвърлени при нас в СЕМ. Това го знаете. Това наистина означава една нова режисура в цялостното поставяне на медиите в България. Може би все пак, на мен ми се иска да се създаде някаква конкурентност, някаква собствена мисъл на тази страна, която е на този кръстопът и винаги може да ти даде възможност да мислиш с тези продуценти, които се явяват от другия свят, независимо европейски, американски, бразилски и т.н.
Водещ: Другият голям медиен дебат през последните седмици са парите за медии. Те обичат да ги наричаме обществени, те всъщност са си държавни защото държавата ги финансира от държавния бюджет. Къде според вас е балансът. В момента БНТ са недоволни от парите, които получават от държавата. В частния сектор в телевизиите са недоволни от това, че БНТ има според тях много реклама, която продава на дъмпингови, пак според частните телевизии цени, защото получава много пари от държавата. Вие за какво сте?
Мая Вапцарова: Точно това е другият въпрос, който щях веднага да ви кажа, че за да имаме продуценти, нали български, в истинския смисъл продуценти, които да произвеждат някаква българска продукция, трябва да бъде намерен и този баланс. Извинявайте, ама да речем СЕМ може да съществува само до юли месец защото и на нас ни отнеха 300 000 от бюджета. Сега, от всяка медия отнемането по принцип, вие знаете, че обществената телевизия изразява това, което що-годе е мнение на обществото и за което говорихме – свобода на медията и свобода на обществото, да речем. Но Дарик радио е едно доста обективно радио, което също ми е правило впечатление, че действително използва обществения глас. Аз не знам как се справяте вие с парите. Това е проблем на всяка медия.
Водещ: Важното е да не изпадаш в зависимост от една страна. Това е най-важното.
Мая Вапцарова: Точно за това исках да говоря. Трябва да се създаде според мен някакъв междинен съвет. Защото, аз бих искала да ви попитам, добре, знаете ли кое е важното? За мен е важно кой задава обществения ред, в смисъл какъв ще бъде дневния ред на обществото. Хайде отговорете ми и аз тогава ще ви кажа кой ще плаща. Защото това е в основата на нещата, според мен. И на мен ми се струва много важно да се създаде някакъв междинен съвет, който действително да постави на една реална основа, не да се създават странични проблеми КРС, СЕМ и частни, обществени оператори и т.н., който действително да знае реалната ситуация в България и да може да проведе битката.
Водещ: Всъщност с Костадин Паскалев по повод дискусията при президента, говорихме за визия, гледайки 10 години напред. Има ли България, да вържем с темата, по която говорим, какво ще стане с радиото и телевизията, има ли България финансов ресурс за 100 телевизии. Защото по сметки, които гледам че правят експерти, в този формат, в който най-вероятно ще се реализира цифровата телевизия в България, ще може да има на един мултиплекс 10, защото сме щели да прескочим сега този междинен етап, в който са по 4. 10 мултиплекса, отредени на България по 10 телевизии, това са 100. А кой ще плати за тях?
Мая Вапцарова: Да, по принцип завчера при приемането на медийния закон не беше погледната темата за маскери. Аз не мога да си обясня тази история. Вие знаете ли как беше решен проблемът с мултиплексите в Австрия?
Водещ: Как?
Мая Вапцарова: Да, добре, създаде се цифровизацията и държавата закупи и даде спомагателните кутии за мултивизацията ги даде на обществото. Сега, откъде ще намери България да речем такива пари? Затова казвам: кой плаща тогава? Това е вече едно тройно плащане, което… тоя народ вижте го как живее.
Водещ: А какъв е планът, впрочем, за цифровизация? Не СЕМ е водещия там. За пореден път правителството го променя защото просто закъсняват със сроковете.
Мая Вапцарова: Вие знаете, че сигурно още веднъж, защото чисто и просто няколко плана бяха създадени…
Водещ: Вие сега сте дали срок до 25 февруари тези, които искат да правят национални цифрови програми, да кандидатстват пред вас. Това реалистично ли е да стане или ще се наложи да се удължат?
Мая Вапцарова: Ние пуснахме на страниците на СЕМ да кандидатстват, но аз не знам дали ще могат да се справят. Може би голяма част от тях да са подготвени вече, но цифровизацията не е аналогична на аналоговото разпространяване. Има огромна разлика. Не знам, понеже ходихме и в комисията в Европейския парламент, до 5 януари се даваха обяснения като как да стане плавно решението от аналогово към цифрово разпространяване. Не знам кой е отишъл до 5 януари. Има и писмо до г-н Решидов, не знам дали е бил до 5 януари в комисията за обяснение като как да стане това разпространение. Но на мен ми се струва, че трябва да бъде изготвен съвсем нов план за цифровизацията и да стъпим на много реална основа по повод цифровото режисиране.
Водещ: И стигаме до проблема със съдържанието на програмите. Защото ако трябва да платиш за 100 програми, ще трябва да намериш кой да ти дава реклами. И тогава започва едно зверско конкуриране между тия, дето се рекламират и няма никакъв шанс да прокарваш ограничения например за вредните храни за деца. Защото големите корпорации, които произвеждат мазни с много „Е”-та храни, ще дават добри пари на тия много медии, които няма да могат да съществуват без тези пари. Как ще накараме тогава телевизиите? Радиостанциите излизат в голяма степен от регулациите от промените в закона за радио и телевизия, но как ще накараме телевизиите да не рекламират щастливи деца, които се тъпчат с чипс?
Мая Вапцарова: Точно това е големият проблем. Но вие знаете, че ние постфактум можем само да регулираме това, което се показва на екраните защото иначе ставаме цензури. Така че този въпрос също трябва да бъде решен с предварително предписание. Една просто превантивна форма, превенцията трябва да бъде решено като как може да въздейства с всичките. Дали да се направи един общ съвет с всички медийни представители защото това е един изключително важен проблем. Аз наблюдавах напоследък за биологичните храни и генномодифицираните, трябва да ви кажа, че това беше един ужас за мен. Как може да се рекламират генномодифицирани храни когато цял свят започва вече да роптае срещу тази история. Ние си променяме народа.
Водещ: Добре, трябва да свършваме. Да използвам това, че човек с вашата фамилия е в студиото, та да ви питам как гледате на избора за любовна история на ХХ век в тази класация на БНТ „Българските събития на ХХ век” с почти една трета от гласовете на българите, на връзката на вашия чичо Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова?
Мая Вапцарова: Знаете, че поетите са много влюбчиви. Ако проследите историята на Боян Пенев и на Яворов…
Водещ: Тази история бие яворовите примерно. Защо Вапцаров, според вас?
Мая Вапцарова: Тя е такава, каквото е било времето. Разбирате ли? Да, жената при Вапцаров е винаги една идея. Никой не може, според мен много малко хора са написали този изказ „и все пак, дори и мъртъв, ще идвам в съня ти като нечакан и неискан гостенин”. Това е просто разрешението на цялата негова визия по отношение на жената. „Не ме оставяй ти отвън на пътя” защото всичко може да се случи. „Ще дойда тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя; когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида”.
Водещ: Мая Вапцарова, председател на съвета за електронни медии в студиото на „Седмицата”. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-01-23

Водещ: Радиото излъчва мечти и реалности. Това е БНР на 75 години. Някога Петър Увалиев беше казал за мечтите днес, знаем всички, и реалностите са важни. Най-важното обаче е да бъде намерен балансът между мечтите и реалностите. И ние 75 години не се уморяваме да го правим. Какво, как, къде! Какво значат 75 години история? Как радиото се превърна в културна институция, какви са новите предизвикателства пред БНР? Къде може да се чуе и види рожденият ден на националното радио? За това ще говорим днес в „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. И разбира се, за свободата на словото, защото като обществена медия не можем да си позволим да забравяме, че доверието е по-важно от рейтингът. Рейтингът е преходен, а доверието е най-ценното, заради което си заслужава да работим.
Изяде ли кризата традиционния интерес на българина към науката – отговорът ще потърсим по-късно с главния редактор на списания „Осем” г-жа Ганета Сагова. Очаквайте в изданието днес и малка част от предстоящата премиера на най-новия ни (…).
В началото радиото и излъчвало мечти, а днес и реалности – добър ден на генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. 75 години, май, не стигат, за да бъде намерен балансът между мечтите и реалностите? Това е ежедневна работа. Какво значат 75 години история?
Валери Тодоров: 75 години история (…) всичко – миналото, сегашното и мечтите. Тоест ние сега с вас онова, което си мечтаем за утре, утре то ще е реалност, но важното е ние да успеем да го съхраним, за да разкажем за тази мечта с адрес утрешния ден, която ще могат колегите след нас да разкажат в звук или да опишат като случка. Така че винаги, когато си говорим за радиото, и то за националното радио, аз се опитвам да обясня, че ние не сме едно радио, което е в един апартамент с три стаи и колегите могат да се надвикват един друг и от едната стая може да направите пряко включване към другата. Радиото е много голяма къща. Това са 10 24-часови програми, шест музикални състава, много техника, технология. Ние записваме, съхраняваме, издаваме, тиражирани в ефир всичко най-ценно, което се случва в културния и обществения живот на страната. Никой извън нас не го прави. БНР е най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания. Тази сутрин имаше един прекрасен детски празник. Извън нас няма кой да го направи. Няма кой да покаже тази история на детските предавания, с които всички ние сме израснали. Вие знаете, че ние пристъпихме към осъществяването на един уникален продукт. Анимирахме 15 до този момент от най-популярните детски песнички с DVD и караоки. С това…
Водещ: Това е един от най-търсените продукти на радиото, в интерес на истината.
Валери Тодоров: Само през последните два месеца радиото издаде над 12 диска с различни жанрове – документалистика, музика, ето, детски предавания, DVD. Сред уникалните неща например е DVD диска със записите от мадарската пещера, с всички живи легенди на фолклора, няма да ги изброявам, за да не ги обидя, но първа е Любка Рондова. Така че това е едно богатство, което ние не само съхраняваме, но и възпроизвеждаме. Знаете, че най-популярните детски песнички са написани и записани тук в радиото. Написани са в редакциите, записани са в нашите студиа. Това е история, която никой няма право да отрича. Дори сега, когато говорим за конкуренция. С кого и за какво се конкурираме? Това е история, която не може да бъде конкурирана. Тя е наша, тя не принадлежи само на националното радио, а на страната. Защото когато опира и до издаване на някакъв продукт, за ме не е изключително трогателен този момент, опираме до авторските права. И ето, хора като Леда Милева например, като Христо Недялков, те казват, академик Христо Недялков, диригент, учредител на детския радиохор, те казват: ние нямаме претенции. Това е създадено тук при вас, за вас, за всички нас. Ето, дори едно такова отношение показва силата на институцията, отношението към институцията. Защото националното радио не е нито радио и само радио, то е една огромна институция. Ние имаме програми, които са институция. Ето програма „Хоризонт” е такава една голяма информационна институция. Програма „Христо Ботев” е една голяма културна институция, защото онова, което тя дава в ефир, дори с културните салони, които организирате, вие институционализирате най-значимите процеси в обществото, в културата. Вземете и самия факт, че БНР излъчва на 11 езика за цял свят. Ние имаме фен-клубове на Радио „България” в Латинска Америка, в Африка дори, което е удивително. В тези езикови редакции работят хората, които най-добре познават езиците в съвършенство. Те могат да говорят, да общуват, не само и просто да превеждат. БНР пусна в навечерието на празника и новия си сайт, който е уникален за страната и изобщо за европейската практика – 11 равностойни страници на всички езици, единият от които е арабски. Знаете колко е трудно за нас с арабските правила. Един сайт, която се посещава от над 900 хил. души. Като имате предвид, че през последните две години почти всички наши програми, не просто увеличиха, разшириха аудиторията си, някои удвоиха и аудиторията, и рейтингите си. Вие казахте, че рейтингите са преходни…
Водещ: Е, преходни са, да. Доверието…
Валери Тодоров: И доверието е преходно, но ние успяхме да увеличим доверието към нас. Онова, което успяхме да постигнем е всъщност връщането на интереса към онова, което наричаме обществен формат в радиоизлъчванията. Да, може някой да иска да слуша повече чалга, друг да иска да слуша джаз, рок. Радиата извън нас се форматираха главно в музикалните жанрове. Докато човек, който иска да получи информация, знание, да придобие представа от всички музикални, информационни жанрове, да разбере какво се случва в страната, и в политиката, и културата, той ще си включи програмите на националното радио. Дори да се изкуши да премине от „Христо Ботев” към „Хоризонт” или обратното, но все едно ще получи информация, която ще отговаря на вкуса му и на изискването му.
Водещ: Аз обаче искам да се върнем отново на темата за баланса между доверието и рейтинга. Има ли рецепта как се пази свободата на словото – ме попита преди време проф. Евгени Дайнов, тогава, когато стана ясно, че по индекс на свободата на словото сме заедно с Того. Да си припомним какво каза тогава проф. Дайнов.
Евгени Дайнов: Това се видя още 2001 г. Първите ми разговори с главните редактори на вестници. Разговорът беше следният. Тогава се изтъпани царят, избраха го хоратра и вестниците с пълно гърло взеха да викат долу двуполюсния модел, долу леви и десни, долу политиците, долу политиката, да живее царят, помните из вестниците честваха всякакви негови роднини от африкански династии, от арабски династии и каквото се сетите. Отивам аз да си приказвам с главни редактори на вестници. Викам, вижте сега, пичове, вестникът като такъв, първата медия, „Лондон Таймс” (?) излиза като политически лист, вие ако извадите политиката, ако продължите да викате из вестниците долу политиката, вие ще отрежете клона, на който седите. Не може да има вестник без политика. Тиражите катастрофираха, с пъти паднаха. След което имах някакъв друг разговор, преди три години, да речем, вече със зам.-главния. Отивам при зам.-главните, уж, по-млади, уж, по-оперени, викам, вижте сега, не може да има табу на тема Ахмед Доган, Георги Първанов и подобни. Не може. На мен ми е забранено, примерно на мен проф. Евгени Дайнов ми е забранено във водещи български вестници да пиша словосъчетанието Георги Първанов. И теглим чертата отдолу по същата гибелна пътечка тръгнаха телевизиите. Решиха да стават, да жълтеят. Решиха да правят риалитита, някакви жълти репортажи във вестниците кой как готви, кой политик как танцува. И цялата тази снежна топка се омота и рухна, и повлече цялата свобода на словото надолу, което също е изключително глупаво. Защото когато един сериозен т.нар. вестник или телевизия, значи първо са махнали, казали са долу политиката, общо взето са я махнали, второ, са въвели табу спрямо властта, защото си играят с властта. Аз не мога да разбера защо. Ще отиде ръководството на телевизии и вестници да си играят с властта. Но накрая те почват да жълтеят, да се правят на клюкарници, при което сменят условията на играта и се появяват истинските клюкарници, които моменталистически ги размазват откъм тиражи. Опитът на основните вестници да се жлътнат, но да запазят аудиторията, пожълтя целия пазар, появиха се огромните седмични жълти вестници, които направо ги изядоха откъм тиражи. Телевизиите пък се самоубиха, защото където и да включиш някакви танцуват или пеят, или правят някакви други простотии. Е как да не сме като Того. Не съм бил в Того, може би там има достойни хора, очевидно, щом са по-добре от нас с материала, ама това цялото нещо потъва. Медиите потъват от 2001 г.

Водещ: И така, попита ме тогава проф. Дайнов как опазваме свободата на словото в радиото. Аз се затрудних да му отговоря, вие имате ли отговор?
Валери Тодоров: Имам отговор разбира се. За да пазиш нещо, то трябва да е застрашено. Аз мисля, че словото при нас никога не е било застрашавано, затова и не е възниквала необходимост да го пазим. Колкото до сравнението с Того, аз съм с много резерви към подобни измервания, но цитирайки едно такова измерване, едно от най-авторитетните изследвания са изследванията на Държавния департамент на САЩ, както знаете, за свободата на словото. Като целта е разбира се да се помага за развитието на демокрацията. Това също не става безкористно, ако трябва да сме откровени като журналисти. Но така или иначе държавният департамент признава, че БНР е един от най-критичният събеседник на властите в България. Това вече четвърта година поред присъства в отчетите. За мен това, макар и косвен, е един критерий за онова, което БНР допринася за свободата на словото у нас. Има медии, в които възможностите за намеса са технологично заложени. Да речем, в печата би могло да се добави в последния момент всичко. В телевизията, ако не е живо предаване. Също това може да се случи и в радио, ако не е живо предаване. Но ето, ние с вас имаме за посредник един микрофон. Той улавя всичко. Той е изключително чувствителен към фалша, към премълчаването, към лъжата. В края на краищата, използвайки онова, което казва проф. Дайнов за клона, ама клонът, на който всички висим е слушателят. И когато почнем да режем този клон, т.е. да подценяваме своята аудитория, ще паднем всички. И много е важно, пак връщайки се към друг израз, кой какво готви, ние не готвим манджи, които да се харесат на някого или за да обслужим нечия трапеца. Ние отразяваме събитията, фактите, явленията във вида, в който съществуват, с критичния поглед. Може понякога да накърним неволно някоя гледна точка, но в рамките на 24 часа ние успяваме да представим всички гледни точки, всички позиции обективно. Ние издаваме в ефир, във всяка от програмите по пет-шест вестника всеки ден. Така че можете да прочетете всичко – и за свободата, и за несвободата, и за Того, и за Салвадор, и между другото и за България. (…) Съветските лагернозатворнически песни, една изключителна личност като писател, като поет, човек, който беше гост и в първо студио на националното радио, документалният запис на тази среща вече е на диск. Но преди това издадохме юбилеен диск с най-доброто от музикалните конкурси музикант на годината на предаването „Алегро виваче”, което навършва 20 години, и което заедно с вас е номинирано за наградите „Сирак Скитник”. Издадохме и диск, и книжка във връзка с конкурса Млади фолклорни таланти. Издадохме един уникален диск с четири детски песнички DVD и караоки и 16 аудио песни, също най-доброто от песните, с които сме израснали. Аз даже в момента се затруднявам да изброя всичко. Казах вече за диска от Мадарската пещера, който е уникален, който е в CD, в DVD вариант българска и английска версия.
Водещ: Сигурно е важно да кажем и за министър-председателите, защото това е едно доказателство как радиото не лъже. Техните думи показват техните дефекти.
Валери Тодоров: Не, радиото не лъже, то предава някои лъжи, които се случват, но ние казваме истината, посредничим за истината. Да, ето дисковете във връзка с обявяването на независимостта на България. Ние издадохме диск с гласовете на всички министър-председатели, уникален диск. Препоръчвам да го слушате. Ако сега извадим един от записите, без да назоваваме името на министър-председателя, и чуете лексиката, няма да повярвате, че се е случило преди примерно 50 години. проблемите са същите – корупцията, безгрижието в държавата и т.н. Едно към едно, дори езикът не се е изменил. Разбира се, сред онези неща, които ние сме издали, бих добавил, издаден е дискът с творбите на Дико Илиев, композитор Дико Илиев, които ние открихме, издадохме покрай фестивала на духовите оркестри, който организирахме. Като разбира се издадохме два сборни диска. Общо пет-шест диска се издадоха само с творчеството на Дико Илиев. В навечерието на юбилея издадохме и химна на независимостта, написан от Георги Шагунов, военен композитор, капелмейстор на Черноморския полк, който на един дъх през 1908 г. написва тази творба. Той е автор на 2500 творби, някои от които са военни химни. Ние издирихме партитурите, записахме, възпроизведохме. Знаете, че ние издирихме във Виена и издадохме примерно валса и марша, който написва Щраум във връзка с годежа и с коронясването на Фердинанд. Така че БНР е един от най-големите, всъщност може би най-големият… В понеделник, когато давахме пресконференция, на една дълга маса извадихме това, което сме издали през последните 7-8 месеца…
Водещ: Не стигна.
Валери Тодоров: Да. И аз пред колегите се учудих, викам, може би ние вече сме най-големият издател на мултимедийна продукция в страната.
Водещ: Изобщо не си заслужава да ви питам и колко голяма е опашката пред Първо студио за записи.
Валери Тодоров: Да, ние създадохме и два нови продуцентски центъра – в Пловдив и в Благоевград – заедно с големия медиен център във Варна. С това ние дадохме възможност в пръстен от около 100 км около София да има алтернативни студийни възможности, за да намалим опашката пред Първо студио. Разбира се, едно голямо наше постижение е и значителното разширяване на предавателната мрежа. Само за година, малко повече от година ние пуснахме в действие 66 FM предаватели. По съвпадение на числата точно толкова е построило радиото през предишната си история на развитие, преди тези предаватели да станат собственост на БТК, и преди тя да стане частна компания. Ние вече имаме мрежа от собствени предаватели, с което компенсирахме една грешка, която държавата извърши с приватизацията на БТК. Ние първи в страната стартирахме цифрово излъчване. Казвам го защото това се случи много преди да започнат дебатите около законодателството, технологиите. Ние дадохме пример как нещо може тихо, скромно, без много шум да се случи, то се случи.
Водещ: Макар че нашите срокове са до 2020 г. според повечето експерти.
Валери Тодоров: Да. Ето сега ние залагаме в плановете за цифровизация в законодателството тихо, спокойно цифровизиране на радиото, за да не догонваме сроковете, както се получава с телевизията. По този начин радиото от една изоставаща медия в техническо и технологично отношение, се превърна в лидер в някои от областите. Вие виждате колко и тук в радиото се смениха нещата. Вие сама сега като си говорихме си спомнихте, че преди две години имаше доста пишещи машини „Марица” в програма „Христо Ботев”. Вече няма. Хубаво е да съхраните няколко, защото ще трябват за музея. Вече, примерно една трета от нашите кореспонденти само разполагаха с компютри. Сега всеки от нашите кореспонденти разполага с мобилен интернет, мобилен компютър, записващо устройство. Може да предава от всяка точка на света.
Водещ: Това ли е най-голямото предизвикателство пред радиото, технологията, или има и нещо друго?
Валери Тодоров: Предизвикателствата са две. Едното сме ние, като кадри, като ресурс, а второто е технологията. Първо, идеята е технологията да облекчи максимално общуването и взаимодействието между различните структури. Защото 10 програми, 6 музикални състава, огромните студийни комплекси – това действително е едно солидно съоръжение. Изисква една изключително добра организация, синхрон. Това може да стане само с унифицирането на техниката, технологиите. Но това изисква едно огромно напрежение, защото едновременно с тази реорганизация на ресурса като… имам предвид техническо и технологично, и организационните мерки, които се вземат, изисква се и нов подход към подготовката на всеки от колегите. Трябва да свикнем да работим с новата техника. Стъписването, особено сред колегите с повече опит, е доста голямо. Това променя и философията на работа. Аз наблюдавах, когато ние с висока скорост въведохме в някои структури технологиите, имаше действително напрежение, но идва пък следващия момент, когато вие преодолявате това стъписване, изпитвате удоволствието от леката работа в една нова технологична среда. Ето например, помните старите радиостанции, подвижни радиостанции, които бяха цял автомобил. Помните, че от ужас една колежка беше седнала върху микрофона и затова не можа да се осъществи пряко предаване. А сега новите устройства, които ние внедрихме, те са с размер на кутия от мобилен телефон, с две GSM карти, с ISDM-връзка, предават от всяка точка. Монтирани са в автомобили, може да ги пренесете където си искате. Но най-важното е, че с тези средства нашите кореспонденти, нашите колеги и сътрудници могат да предават от всяка точка не само на страната, но и на света. Старите коли имаха ресурс до 30 мин, после батериите сдаваха, а сега вече нямате ограничения нито във времето, нито в пространството, имате ограничението на слушателския интерес, с който ние май с вас прекаляваме в момента.
Водещ: Всъщност накрая да ви попитам какво могат медии и слушатели заедно? БНР и слушателите какво можем заедно?
Валери Тодоров: Колкото повече искат слушателите, толкова повече ние ще можем. Защото ние можем много, когато от нас се иска повече.
Водещ: Оказва се, май, че слушателите искат повече музика, а пък и колегите вестникари бяха извадили такъв един акцент, че ще има нова програма музикална.
Валери Тодоров: Да, ще има нова програма музикална.
Водещ: Кога?
Валери Тодоров: Нека да не монтираме обратно коня и каруцата. Всичко това ще се случи, ще се случи едновременно с ускореното внедряване на технологиите. Колкото до това какво искат слушателите. Кой е казал, че те искат повече музика? Ами ако ние им говорим повече интересно? Представете си, че сега… сега радио се слуша много в автомобилите и покрай задръстванията, на които много благодарим, не знам на кого точно, може би на организаторите на движението, но представете си, че вие карате или стоите в една дълга опашка от автомобили – какво предпочитате да слушате музика или да ви говорят? Аз лично, знаете ли, колебал съм се какво искам повече. Защото музиката може да не е от тази, която искате да слушате. Но вие няма да си прехвърлите радиостанцията, защото знаете, че тя ще съобщи нещо интересно. Значи, дайте…
Водещ: Да продължим да търсим този баланс…
Валери Тодоров: Не, това е като темата за кокошката и яйцето, кой кого е снесла и изкарал на бял свят. Мисля, че музиката съпровожда говора. Те трябва да бъдат в баланс, защото хората искат и да им се говори, и да им е приятно, и да слушат музика. Когато им говорите приятно и интересно и им пуснете интересна музика, те ще слушат и едното, и другото. Така че мисля, нека да не теглим така чертата, но може би да дадем шанс на музиката.
Водещ: Да.

Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден сега ще кажа на главния редактор на списания „Осем” г-жа Ганета Сагова. Изяде ли кризата исконния интерес на българина към науката?
Ганета Сагова: Съдейки по това, че списание „Осем”, което вече повече от година е на пазара и неговият тираж не спира да расте, у мен остава впечатлението, че все пак хората обичат загадките, духовното, новите открития в науката. И донякъде е странен този феномен, защото как така на нас ни расте тиража, а в същото време виждаме, че расте гледаемостта на тези предавания, които са в другата крайност, другия поляритет. Говорим за тези сапунки по екрана, говорим за това, че няма…
Водещ: За едни игри.
Ганета Сагова: да, всякакви игри. Но странен е наистина този поляритет в момента, защото аз имам мои приятели, които започнаха да си изключват телевизорите и да четат основно книги, такива списания, да гледат предавания „Дискавъри” и тип, от които научават от тях нещо.
Водещ: Махалото май се връща обратно?
Ганета Сагова: Да. И явно, че както винаги, знаем източната мъдрост, че винаги има Ин и Ян, т.е. никога не може нещо да бъде изцяло черно или изцяло бяло. И в един момент аз съм сигурно, че нещата ще завият повече откъм бялата страна. Дай боже това са стане по-скоро.
Водещ: Наистина ли в Родопите броди мечият човек?
Ганета Сагова: О, това е една наистина много приятна тема, с която зарадвахме нашите читатели. Историята е много стара, тя е разказана от д-р Светослав Славчев, 22 години зам.-главен редактор на сп. „Космос”. Много е истинска, защото става въпрос за едни фотографии, които са занесени при тях в редакцията, и които показват едни огромни стъпки. След което тези снимки са дадени за експертиза в института по криминалистика в София, и за изненада на всички наши читатели, едно от мненията е, че вероятно става въпрос за т.нар. снежен човек.
Водещ: Всъщност да, защо трябва само популярно да бъде чудовището от Лох Нес?
Ганета Сагова: Да, и искам да спомена, че в следващия ни брой, който излиза на 8-и, ние имаме продължение по темата.
Водещ: И там сигурно има интересни неща?
Ганета Сагова: Невероятна човешка история , в която също става въпрос за среща с мечи човек.
Водещ: Искате да кажете, че има жив човек, който се е срещал с него?
Ганета Сагова: Ами той е починал, тъй като историята също е била доста отдавна, но неговият внук, много добре помни и я разказва от поколения на поколения тази история. И действително читателите ще бъдат изумени.
Водещ: Важно е като че ли да пазим историята си. Ето вие сте продължители на списание „Космос”, което аз помня от детството си. Националното радио в понеделник ще стане на 75…
Ганета Сагова: Използвам случая да ви честитя празника!
Водещ: Благодаря ви! Какво дава този дълъг житейски стаж?
Ганета Сагова: Ами давани една увереност, че каквото и да се случва, говорим за тези странни явления, странни интереси, които в един момент накланят везните в другата посока, това, което преди малко говорехме, в едни момент нещата ще си дойдат на място, и че има преходни явления, но непреходното остава, стремежът да бъде добри, да се развиваме, да прогресираме. И всъщност това е нашият естествен път.
Водещ: Сега ще се хвана за една мисъл. В последния ви брой все пак мистерии има. Цял живот като че ли на човек му харесва да има мистерии. Как обаче трябва да подхождаме към тези мистерии, така щото да не се окаже, че танцуваме едно лято?
Ганета Сагова: Ще използвам случая да перефразирам една фраза, която вчера сподели с мен един издател. Какво е езотерика и мистерии? И той казва, за мен това е което все още науката не е обяснила. Тоест с всяка измината година тази граница между едното и другото се отмества, и отмества, и всъщност разликата е, че хората, които четат и обичат тези неща са малко по-етични и добри, защото познават и другите закони на природата. Това е всъщност голямата разлика. Но ние виждаме, че в момента науката изцяло се е пренасочила към едни такива странни неща, които доскоро бяха научна фантастика. Ние почти във всеки брой имаме интервюта и срещи с известни наши учени, с физици, които казват, че в момента теориите, върху които те работят абсолютно по нищо не се разграничават с научната фантастика, която четяхме преди 5-10 години.
Водещ: Което само по себе си говори страшно много.
Ганета Сагова: Всъщност то говори, че това, което ние наричаме мистерии, то отдавна вече е влязло в лабораториите, върху това се правят научни изследвания, градят се хипотези и съвсем скоро ще имаме крайни доказателства.
Водещ: Крайни ли сме в отношението си към науката? Имайки предвид някои оценки, които напоследък станаха вестникарски заглавия по отношение на възрастта на учените ни.
Ганета Сагова: Ами тъжното е, че голяма част от младите действително предпочитат да заминат на Запад и да работят там в престижни университети, да се занимават с техни програми. И всъщност аз ги разбирам, защото те могат да се реализират там. Факт е, че някои от учените в България, и Лъчезар Филипов го каза неотдавна в едно предаване, действително клатят столове, което не е много подходящо за една малка страна, която ако иска да се развива, би могла да заложи точно на новите технологии, на прогреса, базиран върху новите крачки на науката.
Водещ: Още повече, оказва се, че даже финансовата криза, икономическата криза не е успяла да отучи българина от традиционното му желание да знае повече.
Ганета Сагова: О, за това категорично да, смятам, че е така. Но примерно аз не съм съгласна с едно закриване на института по тракология, за което сега станахме свидетели, тъй като ние знаем, че траките всъщност те носят голямата гордост на това, че ние сме българи, защото са оставили толкова много точно по нашите земи. И в един момент една такава новина мен действително ме шокира, когато я чух. Случват се доста странни неща. Да, ето примерно в последния брой ние пишем генномодифицираните организми, и необяснимо е за мен желанието на нашето правителство да позволи на наша територия да се отглеждат такива храни. Защото…
Водещ: Това е като да изпуснеш духа от бутилката.
Ганета Сагова: Да. Защо го правим, защо не продължим да си произвеждаме чисти храни, които един ден, знам, че ще струват примерно два пъти повече на пазара и ние бихме могли да пробием точно с това, че сме чисти, че до този момент сме се съхранили.
Водещ: Всъщност това е единствената ни полза от това, че имаме някои закъснения в графика на развитието си.
Ганета Сагова: Точно, т.е. понякога това, че ти не си толкова напред в науката и в технологиите може да се окаже предимство. Но просто трябва да има далновидни политици, които да мислят за това.
Водещ: Ето сега ще се опитаме да дадем едно такова доказателство, доказателство в звук. Какво се случва в 12.30 ч през един декемврийски ден на 1901 г. в Сейнт Джон, Нюфаундленд, и как тази случка повлиява живота на земята изобщо. Гласовете на Гилермо Маркони, Петър Увалиев, Николай Джунков, 100-годишната слушателка Ребека Нисим, гласове от 20-те години на ХХ в., от радиостанциите в Литва, Лондон, Кьолн, Загреб и Париж, и гласове от януари 2009 г., звучали по улиците на София са участниците в първия епизод в най-новия ни радиосериал, който ще може да слушате от понеделник, 25 януари, от 10.30 ч. Ето премиерата на една малка част.

Водещ: Не разглобявайте радиото, слушайте го и го оставете да бъде ваш приятел. А ние с Ганета да си поговорим и за това, което си казахме. Добре е да сме консервативни. Защо е добре да сме консервативни?
Ганета Сагова: Ами добре е, защото когато човек си пусне БНР, независимо коя програма, изпитва наистина някакво удоволствие, че може да намери вътре предаване за култура, за душата, за традициите на българите, за култура, една кутия с приятни изненади, която всеки път ти доставя някакво удоволствие, някакво блаженство. Аз лично много обичам да слушам БНР и зная, че и останалите слушатели, голяма част от тях са ваши фенове.
Водещ: А защо пък е важно да сме любознателни? За да не сме изненадани после?
Ганета Сагова: Ами разбира се. Всъщност прогресът на едно общество се гради точно на база на любознателните хора, на тези, които питат, които търсят отговори, а не на готово поднесени решения. Всъщност това е разликата между едно гражданско общество и едно робовладелско или както го наречем, едно заспало общество.
Водещ: Да, в живота няма само жълти истории. Даже жълтите истории са много малка част от живота като че ли и се отнасят до малък кръг от хора.
Ганета Сагова: И това ще мине.
Водещ: Това е много оптимистично и много ми харесва за финал, и това ще мине.