сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20

Революцията в социалните медии поставя все повече работодатели пред дилемата "за" и "против" достъпа до тях на служителите в работно време. Скорошно изследване в САЩ показва, че 54% от компаниите налагат цензура поради страх от намалена производителност или риск за корпоративния имидж. Други фирми пък търсят професионален съвет с цел развиване на стратегии и поощряване на комуникационния опит на служителите в социалните мрежи. Според Трейси Армстронг от Adage, достъпът на служителите до социални медии в действителност може да има редица ползи за работодателя. Социалните медии например позволяват на служителите да намерят обща връзка и да подобрят отношенията с колегите си без разходи за работодателя, те са своеобразни мисловни "оазиси", еквивалент на ваканцията на работното място. Предлагат място за дискусии и споделяне на знания (воеобразен мозъчен тръст), а ограниченият достъп до тях е равносилен на това да забраните на служителите да използват телефона или електронната поща за връзка с приятели и семейството. С нарастващата употреба на смартфони, наи-вероятно служителите така или иначе ще получат достъп до социално-медийиите сайтове през мобилните си устройства, а забраната само би създала среда на укриване и недоверие. Попитахме представители на компании, опериращи на българския пазар, поощрява ли тяхната организация използването на социални мрежи в работно време и обмислят ли необходимостта от прилагането на определена стратегия относно този тип комуникация на служ и тел и те?
Петър Ганчев, мениджър "Тренинг и обучение" Addeco
Когато си мислим за Facebook, ние най-често си представяме тийнейджъри и студенти, играещи "Мафия". Със сигурност не си представяме инструмент за увеличаване на производителността, който може да подобри ефикасността и да намали разходите. Това впечатление за традиционните социални мрежи и инструменти до голяма степен е точно, но предубежденията не трябва да ни пречат да разберем и да се възползваме от потенциала на социалната свързаност. Те позволяват на организациите да отправят послания към избрани целеви групи и персонализирано да таргетират общности по интереси или общности, филтрирани по друг признак. Изграждането на социални мрежи може да помогне на бизнеса да подобри репутацията си с колкото може по-малко реклама. Работодателите ще се зарадват да узнаят, че работниците им не прекарват целия си работен ден във Facebook, MySpace и Twitter. Според последното проучване на MediaPost – 55% от офис служителите с достъп до Интернет имат регистрация в най-малко една социална мрежа, но само 43% я използват по време на работа, обикновено за по-малко от 30 мин. на ден. Още по-интересни са резултатите от изследването на Мелбърнския университет, които сочат, че лицата, посещаващи умерено сайтове с цел отмора са с 9% по-ефективни от колегите си. Реална заплаха от неконтролираното ползване на сайтовете за социални контакти и приложения от външни разработчици е не само опасността от попадане в спам списъци, но и от инфектиране на работната станция със зловреден код и последващото му разпространение. Бизнесът трябва да разработи и приложи политики, касаещи използването на Интернет по време на работа, достъп до сайтове за социални контакти и инструменти. Организациите са длъжни да обмислят последствията от стратегията си за социална свързаност и да се приготвят за оползотворяване на възможностите. Съвсем скоро социалните мрежи и инструменти ще се превърнат в бизнес необходимост по подразбиране.
Вилма Павлова, директор "Човешки ресурси* БТВ
Хората, които работят в БТВ са креативни, любопитни към новото и актуалното, което ги прави и активни потребители на социалните мрежи. Използването на този тип комуникационни канали може да бъде силен мотиватор за служителите. Възможността във всеки момент да влезеш в контакт с близки хора и приятели създава чувство на комфорт на работното място. Много често тези контакти са източник на идеи и знания, които пряко помагат в ежедневната работа.
Някои от най-големите мрежи, като Facebook, Linkedln и Twitter са сериозен източник за набиране на кадри за свободни позиции. В някои случаи изземат ролята дори на специализираните сайтове за търсене на работа. БТВ също поддържа свои блогове и регистрации в някои от социалните мрежи, което позволява по-непринудена комуникация по различни теми. Знаем, че социалните мрежи са част от настоящето и съвременния начин на общуване, в този смисъл се стремим да ги управляваме и използваме.
Росана Димитрова, специалист "Човешки Ресурси", Хюлет-Пакард
Хюлет-Пакард активно следи новостите в информационното пространство и поощрява иновативните решения и средства за комуникация. В съвременния бизнес, социалните мрежи са средство за постигане на по-високо качество на работа. Връзките ни с партньорите са по-топли и по-ефективни благодарение на тези платформи. Осигуряват интензивен обмен на идеи и константна информираност. Компанията намира социалните мрежи за един иновативен и съвременен метод за осигуряване на здравословен баланс между работните ангажименти и свободното време на служителите. Професионалистите от Хюлет-Пакард разчитат на социалните мрежи, за да се доближат до потребителите. Наскоро създадената ни страница във Facebook за броени седмици се сдоби с над 450 фена, които регулярно уведомяваме за новости, предстоящи събития и любопитни факти. Отделът по човешки ресурси от своя страна дава възможност на желаещите да следят актуални предложения за работа чрез алтернативни методи на комуникация като Facebook, Twitter и кариерния блог на Хюлет-Пакард.
Атанас Ошавков, директор "Правни и корпоративни въпроси" Каменица АД
Въпросът за "влизането" на служителите в социалните мрежи може да се разглежда в контекста на политиката на компанията за предоставянето и ползването на служебните ресурси за лични цели. Ползването на интернет само по себе си представлява предоставяне на ресурс или най-малкото на инфраструктура. Съгласно политиката на Каменица АД ползването на тези ресурси или инфраструктура за неслужебни цели е възможно извън работно време. От друга страна социалните мрежи навлизат все по-широко като инструмент за комуникация и предаване на послания, включително и на корпоративни и рекламни послания и инициативи. Доколкото компанията организира или участва в инициативи, които са представени в социалните мрежи, насърчаваме служителите да се информират или участват в тях онлайн.

Стр. 66 -67

в. Седем | Евгений ДАЙНОВ | 2010-01-20

Основните български медии залязват, тъй като много обичат да се правят на слепи, глухи или неразбрали. И колкото повече залязват, толкова повече се правят на слепи, глухи и неразбрали. Което е глупаво, но това е положението.
И въпреки това напоследък се оказва, че важни обществени теми успяват да пробият. Да станат национално значими и то – достепен, че дори да доведат до действие от страна на отговорните институции. Първото звънче беше огромното обществено негодувание по повод бездействието на Фонда за лечение на деца в чужбина. Получи се лавина, началниците на фонда бяха уволнени. Второто звънче е текущият скандал за абсурдите в митниците, който тръгна от публикация на журналист, изгубил 4 часа в Абсурдистан, за да си освободи тениски, купени по интернет от САЩ. Веднага "отгоре" обещаха да прекратят издевателствата.
По тези два случая съдим, че нещата дори в БГ-то полека се нормализират: възмутителни неща водят до възмущение и до необходимата промяна.
Под повърхността бълбука третият случай. Засега, тъй като се отнася за техен любимец, медиите мълчат като риби. Но случката набира скорост и би било добре да стане третата, довела до резултат.
Става дума за любимеца на главните редакторки, интелигента от Сирищник, красавеца ловджия Георги Първанов. От години в София се знае за неговите пристрастия към купонясване с мутрите. Прави го уж тайно – наема пиано-бар, затваря го за публиката – но тези негови купони се знаят и обсъждат. Знае се за неговата дружба и ловджийски похождения с овластени мутри, като например президентите на Русия и Узбекистан. Знае се и това, че точно когато най-малкото трябва да се скрие, ходи да бракониерства по вълци…
От няколко дни обаче тези знания придобиват ново измерение. Свидетел след свидетел проговарят за купон от 2003 година, когато върховният главнокомандващ е бил на рожден ден не с редови мутри, а с Маджо. Рожденият ден е бил на БСП звездата Евгени Узунов, наричан от Таня Дончева "банкера на мафията". Освен за Маджо ходят слухове, че там били и Маргините. Тези свидетелства не влизат в основните медии, но интернет арената е пълна с тях. Не е ясно, колко дъгло омертата може да бъде удържана, след като сред свидетелите са такива видни социалисти като Красимир Премянов. Но е ясно едно – дори и този път да му се размине, все някога Първанов ще потъне в някой подобен скандал. Все пак той от години има поведението на сатрап от Третия свят, чувстващ се най-комфортно сред крадци и убийци. Все някога това му битие ще го захапе изотзад, когато най-малко очаква.

desnite.eu

Стр. 9

в. Класа | 2010-01-20 |

Президентът Георги Първанов подписа указ, с който назначи Бойчо Кулински за член на Съвета за електронни медии за нов мандат. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Бойчо Кулински завършва журналистика във ФЖМК на СУ през 1978 г. В същия факултет през 1994-1995 г. е и следдипломната му квалификация в сферата на рекламата и PR-а. В периода 1979-1986 г. работи в БНТ, а след това до 1997 г. – в БНР като редактор, ръководител на информационен екип, отговорен редактор и завеждащ "Връзки с обществеността и институциите" на БНР. Извън електронните медии работи като ръководител на рекламен отдел във в. "Сега", като медиен и ПР консултант. От 2002 г. е експерт в отдел "Мониторинг" на СЕМ.

Стр. 15

в. Труд | 2010-01-20 

Куп шефове на телевизии, агенции и вестници ще се превърнат в новинари за един ден заради "Дарик" радио. На 21 януари станцията празнува рожден ден под мотото "17 мига свобода". В 14,30 ч новините ще представи зам. главната редакторка на в. "Труд" Светлана Джамджиева. Шефката на БНТ Уляна Пръмова, началничката на новинарите в Би Ти Ви Люба Ризова, както и Сипва Зурлева от борда на директорите на Нова тв също ще информират слушателите на "Дарик" за последните събития през деня. Вечерните новини са поверени на Лили Иванова и Петко Бочаров.
Сред гост-водещите по "Дарик" ще бъдат министрите на земеделието Мирослав Найденов и на регионалното развитие Росен Плевнелиев.

Стр. 23

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Мария Стефанова е член на СЕМ от 2001 г. Завършила е руска и английска езикови гимназии в София и журналистика в СУ. Работи като водещ и репортер в програма "Хоризонт" на БНР, Канал 1 на БНТ, главен редактор на радио "Канал Ком". В последните няколко години е главен редактор "Новини" в телевизия "Канал 3"; водеща в радио "Експрес"; член на УС на БНР. Член на Съюза на българските журналисти. Мария Стефанова е президент при основаването на Международния дамски клуб "Зонта Интърнешънъл" – организация за изявени жени в професията, занимаваща се с подпомагане, благотворителност, усъвършенстване. От 2010 г. заема поста губернатор на клубовете "Зонта" в 8 европейски държави Годината отсега се очертава динамична за медииния регулатор. СЕМ трябва да бъде попълнен с двама души, избрани от парламента и с един от президента. Предложението за промяна на медииния закон, направено през декември от МС, въвежда европейската директива (ЕД) за аудиовизуални медийни услуги. Освен че терминологично ще говорим по друг начин за електронните медии и интернет, директивата дава по-широки граници по отношение на спонсорство и реклама, налага определени ограничения, регламентира частичното въвеждане на т.нар. product placement. Очаква се до една година да започне работа по нов Закон за радиото и телевизия, както и другите проекти, които касаят медийните регулатори – закона за публичното радиоразпръскване и за електронните съобщения. Тогава ще е и дискусията дали да се обединят СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията в структура, която да гарантира цифровата платформа на БНТ и БНР.

- Г-жо Стефанова, смятате ли, че е необходимо медийният регулатор да обхваща и онлайн съдържанието?

 - Факт е, че по цял свят има проблемно съдържание – такова, което застрашава децата или нарушава определени човешки права. Аз лично смятам, че услугите, които се предлагат в интернет пространството подлежат на частична регулация. Въпросът е изцяло в полето на обществените регулатори в съответните държави. ЕД за аудиовизуално съдържание предлага известно решение по този казус – ако в интернет се използват части от тв или радиосъдържание, то регулацията частично се пренася и там. Налагането на определени ограничения онлайн е въпрос на бъдеще. Дори да звучи стряскащо, редно е да мислим отрано за последствията от толкова разнообразно съдържание, предлагано свободно в интернет. Цялостна регулация на уебпространството обаче не е възможна и едва ли е правилно да се случва, би означавало животът ни като цяло да бъде регулиран.

- Какъв ще е ефектът върху медийния и рекламния пазар след синхронизиране на законодателството с Евродирективата? Въвеждането на т.нар. product placement ще даде ли възможност на български продуценти и телевизии да създават конкурентна тв продукция?

- Директивата би могла да се отрази само положително върху развитието на пазара. Не мисля обаче, че въвеждането на product placement-a има пряко отражение върху създаването на тв съдържание, макар че в известен смисъл сте права, доколкото увеличава обема на реклама. Повече трябва да разсъждаваме в посока колко процента ще бъдат заложени за производство на родна продукция, за да говорим за по-доброто качество и по-голям брой български медийни продукти. Според европейските изисквания и нашия медиен закон – 50% от продукцията трябва да бъде европейска. Сега се предлага едно разширение на този член, в което се казва, че 25% от тези 50% следва да бъде продукция, произведена от български външни продуценти. Съзирам позитивното намерение да дадем шанс на нашите продуценти да произвеждат повече и по-качествени продукти, но имам известни съмнения дали точно тази цифра (25%) ще бъде приета от народните представители.

- Страните членки на ЕС в различна степен възприемат и третират product placement-a. Някъде го разглеждат като възможност за нахлуване на вредно съдържание, други очакват, че ще даде конкурентно предимство на европейските продуценти и телевизии спрямо техните американски колеги, където рекламният режим е доста по-либерален.

- Не бих искала да се впускам в подобно сравнение, защото то е обречено на неуспех. Американският и европейският пазар са абсолютно различни и това трябва да се има предвид. Основите на европейската регулация са положени в различно време, различен е и извървеният път. Въпрос на много дълъг разговор, който обикновено започва оттам – защо в Америка правят реклами по време на новините, а в Европа е абсолютно забранено?!

- Необходим ли е нов закон за радио и телевизия?

- Определено да. Настоящият закон, който ще бъде променен с въвеждането на ЕД, работи от 1998г., много пъти е преправян, но си мисля, че поостаря, появиха се доста дупки в него. Работя с този закон вече 8 години, знам много добре къде са слабите му места. Промени се и терминологията, затова медийни експерти, юристи и всички, които ползват закона, заедно трябва да участват в разработването на новите текстове, които да го направят по-цялостен и съвършен.

- В кои посоки трябва да се работи?

- Грижата за децата от вредно съдържание, чистотата на българския език задължително трябва да бъдат покровителствани от закона, спонсорството и рекламата, начинът на лицензиране на медийните оператори, който ще е абсолютно различен с въвеждането на цифровизацията -всичко това се урежда частично с директивата, но не съвсем. Частта със санкциите е много важна. В България очевидно сме свикнали да се коригираме само когато ни бъркат в джоба. Санкциите трябва да са адекватни на съвременния начин на живот.

- Кои са акцентите в дейността на СЕМ през 2010-та? В каква посока ще се работи за усъвършенстване на регулаторната рамка?

 - Относно акцентите и посоките за усъвършенстване на регулаторната рамка, ще споделя личното си мнение, тъй като в края на годината обсъждаме приоритетите на съвета. Работи се активно по въвеждането и следвъвеждането на директивата, въпрос от особена важност, защото ни вменява много нови задължения – попълване на новите регистри на българските и чуждестранни оператори, внимателен мониторинг на радио и тв програми във връзка с новите изменения за product placement, спонсорство и реклама и т.н. И разбира се, най-важният приоритет – цифровизацията, как ще избираме програмите по вид и профил, както е записано в закона.

- За оптимизация на регулаторните режими се обяви политиката на новото правителство, но предвижданото съкращаване на членовете на СЕМ се отмени. Какво ще е бъдещето на регулаторния орган? Необходимо ли е създаването на конвергентен регулатор за гарантиране на цифровата платформа?

- Може да се каже, че би било полезно и за хода на цифровизацията. Трябва да се прецени кой успешно работещ модел на конвергентен регулатор ще работи в България, тъй като всяка европейска държава има и следва свой собствен опит в развитието на регулатора и на медиите. За цяла Европа развитието на търговските медии е нещо ново ( не повече от 20 години ). Аз лично смятам, че съдържанието е изключително важно и регулация под каквато и да е форма трябва да има, защото не сме дорасли още да няма регулация.

- Имаше доста критики относно дейността на СЕМ. Одитът на Сметната палата отчете слаб контрол на органа. Каква е вашата оценка за постигнатото дотук?

- Не смятам, че може да се премери толкова лесно и да се каже, че СЕМ не си е свършил работата. Първо, одитът на Сметната палата беше изключително и само върху надзора, а не върху цялостната дейност на съвета. Надзорната дейност е концентрирана най-вече в дирекция "Мониторинг". Да, имаме пропуски, но сме взели всички мерки, приели сме много правилници, следваме нови процедури. Количеството и качеството на актовете, които съставяме на медиите всъщност е най-добрата оценка за нашата работа.

- Какъв е пътят за превръщането на БНТ и БНР в обществени медии – дебат, който като че ли все още продължава?

- Мисля, че до голяма степен БНТ и БНР са се превърнали вече в обществени медии. Дали е завършил този процес – ако кажа да, винаги ще се намерят опоненти на подобно твърдение по простата причина, че парите на БНТ и БНР идват директно от държавата, което в очите на някои изглежда като директна зависимост. Смятам обаче, че не е правилно да се гледа на БНТ и БНР като на държавни медии.

- След съкращаването на бюджетите им, БНТ и БНР се борят за повече рекламно време. Трябва ли това да се допусне и според вас кой е най-добрият модел за финансирането на БНТ и БНР?

- Повече рекламно време едва ли, но трябва да се запази този смесен модел – да има реклама и да се дотира производството на обществени програми в двете медии. Това е най-добрият модел за България.

Стр. 4 – 5, 6

Dnevnik.bg I Ана НАЧЕВА I 2010-01-18

Фондация "Роберт Бош" и Ройтерс канят професионални журналисти да участват в програмата "Политическо и икономическо репортерство от Югоизточна Европа".

Ежегодната програмата включва два десетдневни курса във Великобритания и Германия. Журналисти, работили за Ройтерс, водят семинарите, а темите, които се обхващат са писане за формиращи се пазарни икономики и отразяване на компании и репортажи за пазари. Участниците правят и практически упражнения на базата на актуални европейски теми.

За участие ще бъдат избрани 15 журналисти от Югоизточна Европа. Кандидатите трябва да говорят английски език и да са професионалисти, които работят за утвърдена медия поне от две години. Необходимо е те да имат опит в областта на икономическата журналистика или да демонстрират силен интерес към икономически и политически въпроси.

Крайният срок за подаване на документи за тазгодишната програма е 14 февруари 2010.

Повече подробности може да прочетете на уебсайта на фондация "Роберт Бош" или на страницата на Ройтерс.

—-

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commons.

Фотограф: World Economic Forum

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 2010-01-18

Вестник "Експрес" от днес излиза под името "Засада" и с мотото "Жълтият спортно-криминален-шоу всекидневник". Промяната, която беше рекламирана на страниците на изданието през последните няколко седмици, се е отразила и на цената на вестника, въпреки че преди това според рекламата цената трябваше да остане непроменена. Първият брой на "Засада" днес се продава срещу 40 ст., а предшественикът му "Експрес" през седмицата вървеше по 30 ст.

"Засада" е издание на "Експрес БГ" АД, което е от портфолиото фирми на "Нова българска медийна група", притежавана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева притежава още всекидневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика".

Ниските продажни цени на "Телеграф" и "Експрес" станаха причина издателите на в."24 часа" – "168 часа" ЕООД, да подадат жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с искане да бъде направена проверка дали двата вестника на Кръстева се продават на дъмпингови цени. Отговорът на антимонополната комисия трябва да бъде обявен до два месеца.

Новата концепция за "Засада" нарежда изданието сред спортните всекидневници, каквито са още "7 дни спорт", "Меридиан мач", "Тема спорт" и "Топспорт".

Оригинална публикация

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 2010-01-19 

Тия дни разследващият журналист Димитър Златков ми разказа нещо интересно, чул го в новините на една телевизия. Случило се, понеже някакъв репортер просто се е сетил за един от законите на К. К.: “Включвай камерата и микрофона три минути преди събитието и ги изключвай три минути след края му."
Това действително е важно. Истината понякога се явява тъкмо тогава – в някоя изтървана, негримирана фраза, или в някакъв разчорлен жест на подмазване или антипатия.
След края на един репортаж с Румяна Желева оставили и няколко нейни думи, които днес изглеждат знаменателни: “Три метра назад! Ще ме снимате от там." На Митко му се чуло и някакво сравнение с Анджелина Джоли, но да не стигаме дотам.
А може би наистина това е нашата българска дистанция, от която се нуждаем, за да огледаме някаква персона, факт или събитие. Трите метра, които ще фокусират погледа ни, макар че за повечето репортери мътният поглед е по-изгоден. Виждаш някакви неясни очертания, но пък можеш на воля да си фантазираш, да си въобразяваш, че разговаряш с някой друг, да притуряш или отнемаш нещо от себе си, изобщо – теменужките са сини.
Три метра назад
Предпочитаната от други пък политици дистанция е липсата на всяка дистанция. В мелето доста хора се чувстват по-уютно, дишане уста в уста, а в паузите пробутваш небивалици. Бодичек с лъжи.
Властелин на мелето доскоро беше Янето. Огненото змейче на борбата с корупцията. А пък сега се оказва – според сведения на печата, понеже телевизиите нямат време за подобни дреболии, – че “затрил 195 сигнала, докато е бил председател на парламентарната комисия за борба с корупцията". Разбира се, “затрил" съвсем не е уместната дума. Можете да се сетите и за други.
115 сигнала пък изобщо не са били заведени – но не е ясно още колко са постъпили в комисията и са прибрани на подходящо място, за да сложат след време началото на новите конспиративни теории на змейчето и съдружниците му.
В този случай специално трите метра дистанция са абсолютно задължителни, за да не се опарите от огньовете и пушеците, които излизат от ноздрите му – вече имало репортерки с опърлени прически.
А на доста други репортери слухът им със сигурност е увреден от безкрайните словесни прескимбичвания на Янето – кълбо напред, кълбо назад по парламентарния мокет. Дори и разумът на някои може да се увреди от вече неразбираемите му превъплъщения, от разпокъсаните му страсти по Б. Б., когото любовно ослюнчва и сетне обругава с еднакъв плам. Както би казал Брад Мелцър, в ума му сякаш нищо не е написано с мастило – всичко може да се промени.
Огненият змей на празното говорене
В мелето истината много по-лесно и неусетно се стъпква или направо екзекутира. Всички сме свидетели на празното говорене и въпреки това ще бъдем смаяни, ако някой си направи труда да състави една антология на кьорфишеците, на словесните пиратки, които за кратко осветяват мрачните ни небеса.
Накрая човек започва да се отнася с подозрение и към наистина смисленото и важното, което понякога се прокрадва тук-там. Смисленото не е външно атрактивно и бързо оскучава репортерите, а и зрителите. Те са отвикнали от него. Щом не изпускаш огън през ноздрите си – чупка.
Три метра назад – и слухът ни може би ще стане по-чувствителен към неистините, провинциалните преувеличения или умишлените словесни покушения.
Вероятно сте забелязали, че продавачите на пиратки по правило се ползват и от едно друго предимство, освен че гледат като надрусани към истината. То е, че обикновено изнасят поредното си представление сами, без опонент в предаването.
Това пък е резултат от тънката сметка на някои водещи – да провлачват една история във времето, докато съвсем оставят без дъх истината. Но те за нея поначало и пет пари не дават.
Рубриката “Разговор с продължение", както много други неща, се появи за първи път във “Всяка неделя" преди двайсетина години. Но тогава змейчетата все още бяха в инкубаторите си, крайностите бяха изключени, макар задочните спорове да бяха ожесточени.
В “Полемика ВН" пък се дискутираше очи в очи. Някои битки бяха смъртоносни за репутацията на видни публични личности, срутваха се кумири, общата ни представа за живота ставаше по-плътна. Извън политическите дебати изключителен успех имаше сблъсъкът между проф. Чавдар Драгойчев и проф. Чирков – и главно заради тънката интелектуална игра, в която двамата въвлякоха зрителите.
Сега номерът на някои водещи е съвсем друг. Набелязваш си жертвата, привикваш поредното змейче палач, кандидати има предостатъчно, и започваш транжирането й, заедно с това унижаваш и истината. И през цялото време гледаш змейчето така, сякаш е самото слънце.
Ако жертвата не е съвсем загубила ума и дума и успее да се размърда изпод купищата неистини, с които е зарита, може и да поиска правото си на отговор. В повечето случаи обаче потърпевшите предпочитат да преглътнат горчилката от лъжливите обвинения. Единици са смелчаците, които настояват докрай. В телевизиите гледат на тях като на безумци, на редки екземпляри, които развалят безгрижното телевизионно дърдорене. И гледат да ги държат по всякакъв начин на разстояние от въпросното студио, където някой е аранжирал лъжите си.
“Стой си далеч от нас, какво толкова сме казали." Някои предавания и телевизии хитруват съвсем дивашки. Нарекат например някого “курва" и когато въпросната особа поиска право на отговор, ще разполага само с пет букви, за да опровергае лъжеца. Така тълкуват Закона за радио и телевизия и правото на отговор. Това си е истински интелектуален тероризъм.
От Коледа насам Светлин Русев имаше големи приключения с Нова телевизия. Накрая, преди два дни, излъчиха правото му на отговор. Но за жалост ефектът не беше особено добър. И обяснението е просто: разтеглиха във времето поредната дъвка на Карбовски, мотаха Светлин, зрителите забравиха вече лъжите по негов адрес, поради което някои от тях може би дори не са схванали в дълбочина монолога на художника.
На това се казва рук (обърни) капан. Принуждаваш един човек да се самообяснява, а ти се хилиш тихичко от ъгъла, където поначало ти е мястото. Игрички на провинциален мозък. Светлин е направил за българските художници от средата на 60-те години насам толкова, колкото следващите 10 министри на културата няма и да сънуват, дори всички до един да са от ГЕРБ. А вие го принуждавате да се оправдава – вместо да го поканите още в първото предаване заедно с опонентите му. Поначало телевизионният монолог няма особени шансове и никога не е имал, особено пък в сравнение с шармантен диалог, в който някои се надпреварват с лъжи.
Между другото, както са я подкарали хора като Карбовски, и той не е единствен, да плещят каквото им скимне за миналото, при следващото национално допитване може и Великата октомврийска болшевишка революция да се окаже събитието на ХХ век. Дотам ще ни докарате, идиоти, с претенциозните си напъни. А претенциозността и преднамереността не могат да ни доставят истината – изключено е.
Тия дни някакъв криминалист беше използвал в разговора си с Венета Райкова думата “джиткане" – предположих, че означава нещо като мотане. Лапацалата (думата е от речника на Найден Геров) джиткат без никаква мярка думите, без да си дават сметка, че всяка от тях е като куршум – така си казах.
Нямах особени надежди, но реших да проверя дали в речника на Геров не съществува “джиткане". Но за мое удивление я намерих – това е един уникален словесен музей на нашия език. Нещо като Центъра за поддръжка на Смитсоновия музей – сещам се за него, понеже сега и аз като вас се промъквам през новата книга на Дан Браун.
Джиткане идва от джерит, а пък това е игра, в която конникът препуска с коня си, скача от него и тича след това след него, за да го хване, преди да падне на земята.
Някои предавания, както и въпросното, са като тази игра, джерит – подгонваш фактите от една история, плющиш с камшика след тях, обаче без да се интересуваш дали отговарят на истината, а и изобщо не си правиш труда да ги настигнеш, да ги укротиш, осмислиш. Джиткаш с думите. Лъжата се смалява в далечината, а ти се хилиш щастливо.
Между другото командата “Три метра назад" се отнася и за видния евродепутат Мартин Шулц, шеф на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент. Според Шулц Б. Б. бил “бодигард на комунистически диктатор" и нямал право да ги поучава. Все едно че някое от нашите лапацала го казва.
Бойко никога не е бил бодигард на диктатора Живков – а на един немощен старец, вече на пределна възраст, който обаче доста по-добре “джиткаше" думите от мнозина днешни телевизионни ратаи.
Както и да е. В доста предавания трябва да бъдат назначени специални бодигардове, които да опазват истината – иначе тя ще бъде прегазена от произволно джитканите думи.
В това УБО – за който не знае, това беше охранителното управление за властимащите, сегашната НСО – трябва да се назначат и още една категория охранители. Охранители от безпределната народна любов – сетих се за това, когато по Би Ти Ви представиха с нескрит възторг Стефка Попова от Павел Баня – в случая поетеса, по повод Б. Б. Службата може да се нарича и УБОД – Управление за безопасност и охрана на думите.
Прекалено говорихме за огнедишащи змейове, та се сетих нещо.
Един нашенец след дни изнурително влачене из пустинята се довлякъл най-сетне до един оазис – зеленина, хлад, изобилна вода. И, о, ужас, един змей внимателно го гледал и изпускал от време на време по едно малко огънче от ноздрите си.
“Е, няма как – рекъл си човечецът, – трябва поне да опитам!"
Грабнал един прът и започнал. Млатили се доста време, накрая в една от паузите змеят отронил: “Какво искаш, бре, за какво е всичко това?"
“Искам да пийна водица" – отронил нашенецът.
“Ами пий, бе, кой ти пречи, защо се биеш" – рекъл змеят.
***
Текст под снимка Дори и разумът на някои репортери може да се увреди вече от разпокъсаните страсти на Янето по Б. Б., когото любовно ослюнчва и сетне обругава с еднакъв плам.
***
Текст под снимка
Продавачите на пиратки по правило се ползват и от едно друго предимство, освен че гледат като надрусани към истината. То е, че обикновено изнасят поредното си представление сами, без опонент в предаването.

Стр. 16

в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-01-19

"БНР е най-големият продуцент на музика и детски предавания", похвали се шефът на националното радио Валерий Тодоров покрай 75-ата годишнина на медията. Генералният директор показа поредица от дискове, дело на издателската къща към БНР. Медията има намерение да организира и фестивал на анимационното кино в България.
"Модернизацията на радиото през последните няколко месеца включва цифровото излъчване, което БНР прави за първи път в България, както и 66 нови предавателя на ултракъси вълни", каза Тодоров вчера. Той представи и новия сайт на БНР, в който информацията се разпространява на 11 езика, включително и арабски.
Според проучване на маркетинговата агенция "Маркет линкс" през последните три години програма "Хоризонт" е спечелила 327 хил. нови слушатели. Завишен е интересът към обедния информационен блок. Програма "Христо Ботев" също е разширила слушателската си аудитория, най-вече в София. В момента най-голяма конкуренция на БНР били музикалните радиостанции.
Радиото подготвя и цяла поредица от
събития за отбелязването на своя юбилей. Тържественият концерт спектакъл на 25 януари ще се предава пряко по всички програми на БНР и по БНТ 1. На него ще бъдат раздадени и годишните награди "Сирак Скитник". Ще има и фото-изложба, подготвена от Иво Хаджимишев, представяща световноизвестни имена, гостували в БНР.

Стр. 29

БНР, Новини в 15.00 часа | 2010-01-18 

Всеки трети българин над 15 годишна възраст е слушател на програма „Хоризонт”. Това показва социологическо проучване на „Маркет линкс” в навечерието на 75-ата годишнина на БНР.
Високото ниво на доверие към БНР се запазва, въпреки свиването на радиоаудиторията през последните три години, сочи проучването. Генералният директор Валери Тодоров коментира:
Валери Тодоров: Бих искал да подчертая, особено сред онова, което беше направено и фактът, че се повиши авторитетът на Националното радио като обществена медия. Това е, може би, най-значимият резултат. Публиката се върна към обществения формат на радиоразпръскване и продължава да търси присъствието на Националното радио в ефира, в своя стремеж да получи повече, по-разностранна информация.
„Хоризонт” остана основната водеща информационна програма. Изследването отчита и нарастващо доверие към „Христо Ботев”. Регионалните програми също са сред най-предпочитаните, някои от тях безспорни лидери в регионите си. От 10-те най-известни радиопредавания у нас, шест се излъчват на вълните на БНР. „Неделя 150” е най-слушаното, следват „По първи петли”, „Хоризонт за Вас”, „12 + 3”, „Спорт и музика”, „Нощен Хоризонт”. Скорост набира и сайтът на радиото. Уникален, тъй като излъчва на 11 езика. Като обществена медия радиото залага на издателската дейност и продуцирането на компакт дискове. Две трети от рекламата е предоставена на неправителствения сектор. 75 години радиото навършва на 25 януари. Цялата 2010-а ще премине под знака на годишнината на първата електронна медия у нас и звуковата памет на България.