БТВ, Тази сутрин | 19.12.2013
Водещ: Добро утро на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ще си говорим за медийната година, която измина. България обаче съвсем скоро, преди три дни попада начелото на една класация в отрицателния смисъл отново за свобода на изразяване. Според международната организация „Индекс на цензурата” ние сме най-зле в ЕС.
Георги Лозанов: Да, това е трайна тенденция за съжаление, която продължава да се задържа. Тя е от доста години, от 2007. Малко парадоксално още (..) в ЕС. Като че ли решихме, че с медиите са решени проблемите, а те станаха все по, все повече се задълбочават. Свързани са с няколко неща, с разбира се, с прозрачност на собствеността и главно на финансирането, на собствеността и финансирането не е едно и също. С прозрачност на финансирането на медиите през държавните институции. Вие знаете тези фондове по комуникативни стратегии и т.н. Със спазването на професионални стандарти и с нивото на саморегулация. Много лична неприкосновеност и т.н. Много неща има, които дават тази картина със самочувствието на българския журналист, който все по-малко има усещането, че от него пряко зависи това, което той ще каже, (..) голямо влияние на собствените си и на други фактори върху журналистическото говорене и съзнание и мислене, заради което тези, понеже класации са резултат на анкети с журналисти и те отразяват така да се каже нашето собствено усещане за професията ни, ако се причисля към журналистите. Но заедно с това според мен има едни инерционен момент в тази класация, защото на мен ми се струва, че 2013 година поне, ако я отнесем към електронните медии и то към основните електронни медии, тези които формират в най-голяма степен обществено мнение в България, продължават да формират, е по-различна от тази инерционна тенденция все повече да падаме надолу и надолу.
Водещ: Какво се промени? С какво е различна?
Георги Лозанов: Ами какво се промени е трудно да се каже, но какво се случи може да се каже. Виждате ли 2013 прилича на 90-та година и на 97-ма. Години на голямо гражданско, сила на гражданските реакции и настроения, които излязоха на улицата още от зимата както знаете. От миналата зима, та до тази. И фактически медията постепенно, медиите постепенно, говоря за тези централни медии, се свързаха с тези граждански процеси и станаха част от тях, почнаха да им дават терен. Върнаха си критическия дух по отношение на политиката. И сега знаете ли, че всъщност, което една от, в медиен план от преките резултати от този процес, който виждат е, че няма вече за властта 100 дни медиен комфорт. И аз мисля, че оттук нататък например вече няма да има власт с 100 дни медиен комфорт. Влезе медията в едно друго отношение към властта, което впрочем е стимулирано и от присъствието и ролята, засилващата се роля на гражданската журналистика и на новите медии, на социалните мрежи. Вече не може да се прави журналистика някак си затворена само в собствената ти медия и в собствената ти медийна среда.
Водещ: Е (..) за нейния комфорт не е ли малко извратен от гледна точка на ролята на медиите.
Георги Лозанов: Винаги имаше такова очакване непрестанно, че първите 100 дни медиен комфорт и т.н. Даже почти неизречено правило. Вече няма това, да не говорим, че… Медията успя да влезе в духа на този процес, въпреки голямото подозрение, че може би няма го стори, защото имаше доста голямо напрежение между новите медии и техните аудитории и традиционната медия, говоря за телевизиите и говорещите радио програми. Едно раздалечение, което сега се сближиха и общо взето са в един общ граждански процес. Разбира се, това не значи, че няма маргинални медии, които по-странични, по-малки, които вървят в обратната посока и които пък силно се политизират. Това е една друга доста негативна тенденция бих я нарекъл за тази година.
Водещ: СЕМ съвсем колегиално е попитало своите колегиални органи ЕС има ли партийни телевизии в техните държави?
Георги Лозанов: Ами няма.
Водещ: Какво се оказа?
Георги Лозанов: Няма. Нормативно не е забранено на много места, както и при нас, но на практика това не се случва и много трудно се случва, защото вижте какво има един все пак стандарт, неписан, че медията трябва да поддържа различните гледни точки в обществото. Вярно, че това изискване е само за обществените медии, но една медия, която иска да стои централно, така да се каже да говори на цялата аудитория, няма как да се затвори в една гледна точка, а се забелязва такъв процес и даже не само в тези партийно обвързани медии или медии, които произвеждат партийни субекти, ами и в отделни водещи журналисти, които все повече се встрастяват в една гледна точка. Аз, включително и на територия на обществените медии даже. Аз не отричам това право, но много важно и другите гледни точки да звучат и затова една партийна медия по условие е екзотична птица е медийният свят особено на електронните медии. И в това отношение повече прилича на вестниците, които действително често са партийни и т.н. но електронните медии поддържат един вътрешен баланс и в това е тяхната, част от тяхната специфика, така че това също е странна тенденция, характерна. Тя е започнала в предишните години, но тази година доста се изяви.
Водещ: Има ли държави където са забранени партийните телевизии?
Георги Лозанов: Има където не са позволени. Мисля че Великобритания, отчасти Германия. Знаете ли не е въпросът и в партийните, тя, нищо че е партийна телевизия, тя една телевизия може да бъде политически ангажирана без по документи…
Водещ: Без да се финансира от субсидия например.
Георги Лозанов: да примерно или да принадлежи по документи.
Водещ: Кой ви мотивира да направите това запитване? Имате ли някакви намерения?
Георги Лозанов: Защото в това отношение сме странна, странна вече, така още един странен характеристика на нашата медийна среда и искахме да видим поне съпоставително спрямо другите държави. Вижте и освен това какво се получава, какво ни мотивира. Все повече медийната регулация не е национален, затворен национален процес и гледна точка. Например днес в Лондон се създава една група на европейските медийни регулатори, в която естествено участва и българският, която оттук нататък ще наблюдава състоянието на медийната среда въобще, не на национално ниво и ще може да реагира. Така че така да се каже от утре вече нашите национални медийни проблеми до голяма степен на ниво регулация престават да бъдат национални. И СЕМ в някакъв смисъл както пред закона, българският, така ще трябва да отговаря и пред европейските си партньори за състоянието на медиите и нашата реакция към това състояние. Така се движат процесите, но за мен е важно да кажа, че аз виждам една аналогия между тези три (..), които споменах. Между другото след 90-та година се освободи медийният пазар и започна свободното медийно развитие на страната. След 97-ма се създаде първият медиен закон, създадоха се обществени и търговски медии, разби се държавният монопол, започна нейната регулация и развитие. Струва ми се, че след 2013-та предстои също важна реорганизация на медийния свят в България.
Водеща: Традиционните медии затворена страница ли са?
Георги Лозанов: Не, не. Въобще не са затворена страница, но те именно ще влизат в по-сложни отношения с новите медии, все повече се говори за свързана телевизия, тя е свързана именно с тези нови форми на комуникация. Така че те вече.. Те не са затворена страница, а вече не са затворена система. Трябва непременно да са в отношение с новите медии и в тази посока ще са промените и в законодателството, и въобще в медийната среда, които за мен са оптимистични от гледна точка на свободата на словото.
Водещ: На финал само ни кажете, понеже ни питат много често по телефона, намалиха ли телевизиите звука на рекламата?
Георги Лозанов: Ами не всички и сега имаме едно устройство и вече, който не е намалил, но разбира се, в голямата си част намалиха, но който продължава да не е намалил ще бъде обект на санкция.
Водеща: Ще го глобявате.
Георги Лозанов: Да, най-просто казано.
Водеща: Добре.
