Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

Българският медиен съюз с Eтична комисия

www.standartnews.com I 27.10.2014г. 

Българският медиен съюз вече има Етична комисия. Годишното общо събрание на БМС одобри състава на новото звено на 24 октомври. Етичната комисия е призвана да съблюдава приложението на принципите и нормите на висшия за организацията саморегулационен механизъм – Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз, приет в края на 2013 г.

С избора на Етичната комисия БМС поема своя ангажимент да отстоява както авторитета и високото призвание на българските медии, така и да защитава обществените интереси за обективна и честна информация, да спомага за повишаване на професионалните стандарти на българската журналистика, да подпомага обучението на млади и действащи журналисти в печатните и електронни медии.

За членове на Етичната комисия бяха избрани Кристи Стоянова (отговорен редактор на в. "Политика"), Иван Матанов (първи зам. главен редактор на в. "Стандарт"), Лилия Христовска (завеждащ правен отдел на в. "Преса"), математикът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Михаил Константинов, социологът и преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. Асен Йосифов, литераторът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Валери Стефанов, Мария Ангелова (зам. главен редактор в изданията на Санома Блясък България), Стоян Сираков (главен редактор на в. "Новинар"), Силвия Петрова (редактор във в. "Телеграф"), Теофан Германов (главен редактор на в. "Земя").

"Ние, членовете на Българския медиен съюз, считаме, че добрата журналистика е призована да познава нравствените императиви и да ограничава своята дейност в техните рамки, като по този начин запазва престижа на професията и защитава свободата на словото", се казва в съобщението на Българския медиен съюз.

 

 

Оригинална публикация 
 

Професионално-Етичен кодекс на Българските медии

в. Черноморски фар, Бургас | 20.01.2014

Свободата на медиите – електронни, печатни и интернет, е гарантирана в международните актове, по които Република България е страна, Конституцията, както и секторното законодателство, като всички те гарантират основополагащото право на свободно изразяване и разпространение на информация.
Ние, членовете на Българския медиен съюз, осъзнаваме своята отговорност към обществото, която медиите дължат на всеки един гражданин на Република България. Вярвайки, че изпълняваме нашите задължения честно, в съответствие с действащото законодателство и отчитайки нуждата от редакционна независимост, приемаме настоящите правила като възможност и задължение за въвеждане на ефективна саморегулация чрез приемане на единни стандарти, обединени в настоящия Професионално-етичен кодекс на българските медии.
I. Предоставянето на информация
1.1. Медиите следва да предоставят на обществото достоверна и проверена информация, без да изопачават или скриват факти и обстоятелства, без да манипулират общественото мнение, използвайки заблуждаваща или подвеждаща информация, като изискват от журналистите и редакторите спазването на тези правила.
1.2. В своята практика медиите следва да бъдат водени от основните принципи за защита на законните и неотменими права на гражданите и правото на обществото да бъде информирано, като търсят и намират разумен баланс между тези права и изискват спазването на професионално-етичните норми на професията.
1.3. Медиите са отговорни за своята работа пред обществото, закона и професионалните организации.
1.4. Работата на медиите е обект на обществена преценка – те са длъжни внимателно да разглеждат всички препоръки, забележки и/или критики, отправени към тях.
1.5. Медиите следва да спазват етиката на обществената изява и културния диалог, като се придържат към добрия тон и благоприличие в своята дейност.
1.6. В своята работа медиите следва да разграничават фактите от оценките, коментарите и/или предположенията, да се стремят да предоставят различни мнения и позиции в търсене на истината, да съобщават и/или отразяват точно и професионално събитията с оглед създаването на обективно обществено мнение.
1.7. В своите усилия да получат и/или да достигнат до информация (снимки, документи или други материали) медиите се задължават да не използват нечестни или незаконни средства, да не употребяват заплахи или каквато и да е форма на принуда.
1.8. В своята работа медиите трябва да уважават и да защитават личния живот на хората от неразумни разкрития. Журналистите и редакторите са длъжни да уважават правото на всеки човек на личен живот, здравен, семеен и социален статус, неприкосновеност на дома и личната кореспонденция. Публикуването на информация, която накърнява личния и/или семейния живот на някого, без неговото разрешение трябва да бъде оправдано от особено важен, надделяващ обществен интерес.
1.9. Медиите следва да се въздържат в своята работа от използването на средства за заснемане на хора от далечно разстояние, в тяхната частна собственост или заобикаляща ги среда, както и от употребата на скрити камери или микрофони, както и от публикуването на фотографии и/или други материали, които не отговарят на тези правила, освен ако няма друг начин за осигуряване на важна за обществения интерес информация. Дерогирането на настоящото правило може да бъде оправдано само и единствено при наличието на особено важен, надделяващ обществен интерес.
1.10. Медиите следва да проявяват специално внимание и отговорност при съобщаването и/или отразяването на инциденти, семейни трагедии, болести и други трагични произшествия, като уважават желанието на пострадалите от трагедията или попадналите в беда да не бъдат безпокоени при изразяването на тяхната мъка.
1.11. Медиите следва да проявяват предпазливост при разкриването на информация относно самоличността на жертви и/или свидетели на престъпления, на тези на сексуално насилие, както и относно жертвите на други трагични инциденти, освен с тяхното изрично съгласие.
1.12. При политически и/или граждански конфликти медиите следва да уважават гражданските права и свободата на изразяване на всички участници в конфликта и да се стремят да бъдат неутрални.
1.13. Медиите са длъжни да уважават правото на всеки индивид да живее в безопасна и сигурна среда, като се ангажират да не публикуват материали, които подбуждат към омраза, насилие и/или всяка форма на дискриминация. Медиите следва да се въздържат от публикуването на детайли относно расата, цвета на кожата, религията, пола или сексуалната ориентация, или относно каквито и да било други физически или умствени различия, недъзи или болести, ако тези факти нямат съществено значение и са неотносими към смисъла на информацията.
1.14. Медиите са длъжни да съблюдават конституционно прокламираната презумпция за невинност, като се въздържат от квалификации спрямо отделни лица, обвиняеми и/или подсъдими, преди произнасянето на съда с влязъл в сила акт.
1.15. Медиите са длъжни да проявяват специална отговорност спрямо децата и техните права, като не трябва да снимат и интервюират деца относно техния личен живот без присъствието на родител или настойник, отговарящ за детето, освен ако това не е от значим обществен интерес и не може да им навреди. В случай на сексуално или друго престъпление спрямо дете медиите нямат право да разкриват самоличността на детето, без значение дали то е жертва или свидетел.
1.16. Медиите не следва да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред, представляват цитати от официални документи или са точно възпроизвеждане на публични изявления.
II. Източници на информация
2.1. Отговорност и задължение на медиите е да защитават свободния информационен поток и правото на обществото да бъде навременно, коректно и всеобхватно информирано.
2.2. Медиите трябва да положат необходимите усилия да проверяват достоверността на информацията преди нейното оповестяване, като използват всякакви източници – за предпочитане идентифицирани такива.
2.3. Медиите имат право на равноправен достъп до всякакви информационни източници. В случай, че на медия е отказано правото на достъп до информация, то тя има правото да уведоми обществото за този факт.
2.4. Медиите имат право да не посочват източника на използваната информация, но в този случай те са отговорни за оповестената информация и нейната достоверност.
III. Защита на авторски и сродни права
3.1. Медиите трябва да уважават авторството на използваните и/или публикуваните материали, както и авторството на други журналисти и участници в медийната среда.
3.2. Съкратените или изменени текстове, които променят основния смисъл на оригиналния текст, могат да бъдат публикувани само с одобрението на техния автор. Текст без име на автора или текст, подписан с псевдоним, ще бъдат смятани за редакторски.
3.3. Плагиатството е несъвместимо с професионално-етичните норми на професията.
IV. Право на отговор
4.1. Медиите следва да предоставят право на отговор на засегнати от публикациите физически и/или юридически лица следствие на съдържащи се в публикациите неверни, неточни и/или подвеждащи факти или друга информация.
4.2. В 3-дневен срок от оповестяване на информацията засегнатото лице има право да поиска писмено от съответната медия право на отговор. В искането трябва да са посочени координати за връзка със засегнатото лице, оспорваните твърдения, аргументите и фактите, които са повод за оспорването.
4.3. Медиите са длъжни да публикуват/оповестят правото на отговор или достатъчно ясна и недвусмислена поправка в случай на доказване, че е използвана и публикувана невярна, неточна и/или подвеждаща информация, както и да поднесат своите извинения по подходящ начин.
4.4. Публикуването на правото на отговор е безплатно. То не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването или от обема на първоначално публикувания текст.
V. Редакционна независимост
5.1. Медиите трябва да разграничат своята търговска политика от редакционната такава, както и да не поставят в зависимост взимането на редакционни решения от лични, политически и/или финансови обстоятелства, които биха могли да повлияят на обективното и вярно отразяване на информацията.
5.2. Журналистите и редакторите не трябва да бъдат замесени в бизнес, стопански и/или финансови дела, които застрашават свободата на преценка и намаляват обективността на публикуваната информация, както и да не използват достъпа си до информация за лично облагодетелстване или това на трети лица, независимо от начина и целта.
5.3. Медиите не трябва да използват своето влияние за осъществяване на политически или икономически натиск, за постигане на лично облагодетелстване, както и не трябва да се поддават на политически и/или икономически натиск, който може да застраши свободата на преценката или обективността на информацията.
5.4. Рекламирането и всяка друга форма на платена информация трябва да бъдат ясно отличени от редакционното съдържание по начин, позволяващ на аудиторията да разпознае търговската комуникация.
5.5. Медиите трябва да зачитат правото на журналиста да пази репутацията, достойнството и почтеността на журналистическата професия.
5.6. Журналистите и редакторите трябва да избягват ситуации, които могат да доведат до конфликт на интереси – директни или индиректни, за да не компрометират себе си или професията.
5.7. Всеки журналист или редактор има право да откаже да участва в изготвянето на материали и публикации, чието съдържание противоречи на неговите убеждения или принципи.
VI. Взаимоотношения в медиите, между различните медии, между медиите и разпространителите на печатни издания или разпространители на съдържание
6.1. Медиите трябва да създават в процеса на своята работа взаимоотношения на професионализъм, взаимно уважение и лоялна конкуренция. В отношенията си с другите медии следва да проявяват коректност и добросъвестност, да не нарушават принципите на лоялната конкуренция и да не извършват действия, с които се уврежда (или би могло да се увреди) доброто име и репутацията на конкурентната медия.
6.2. Кратки извадки от материали или репортажи, публикувани в други медии, могат да бъдат използвани без разрешение, но задължително следва да бъде посочен първоизточникът. Цели материали от други медии могат да бъдат използвани и/или публикувани само с предварителното съгласие на медията, като задължително се посочват първоизточникът, от който материалът е взет, както и авторът.
6.3. Членовете на Български медиен съюз потвърждават позицията си, че обществото трябва да знае кой притежава и контролира съответната медия. Ето защо, в изпълнение на законовите изисквания те публикуват ежегодно и при промяна подробна информация за реалния собственик и информират министъра на културата. С цел да се създаде максимална степен на публичност на информацията Българският медиен съюз поддържа на страницата си в интернет подробен регистър за собствеността на неговите членове.
6.4. Всеки разпространител на печатни издания или разпространител на съдържание трябва да съдейства в работата си за създаване на коректни и добросъвестни отношения между медиите и разпространителите. Следва да бъдат предотвратявани всякакви действия, бездействия или практики, които имат за цел да толерират или ограничат разпространението на отделни медии или могат да доведат до нелоялни конкурентни практики.
VII. Заключителни разпоредби
7.1. Нарушаването на разпоредбите на този Професионално-етичен кодекс може да бъде оправдано само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
7.2. Действие или публикация е в "обществен интерес" по смисъла на този Професионално-етичен кодекс само когато е в защита на здравето, безопасността и сигурността на гражданите, съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт, и предпазва обществото от опасността да бъде сериозно въведено в заблуждение.

Стр. 6

Българският медиен съюз публикува своя нов етичен кодекс

Дарик радио, Кой говори? | 20.01.2014

Водещ: Гостите ми днес. Емилия Милчева, управител, мениджър, главен редактор на Уеб кафе.
Емилия Милчева: Главен редактор.
Водещ: Добре. Спираме се на главен редактор. Еми Барух също така колега журналист на свободна практика. Двама медийни експерти – Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, университетски преподавател също така. Георги Лозанов както знаете председател на СЕМ. Не знам дали точно в това му качество днес присъства или по скоро в качеството му на медиен експерт.
Георги Лозанов: Каквото решиш.
Водещ: Добре, както обичайно. Здравейте. Казах на нашите слушатели, че имаме вече от тази сутрин втори етичен кодекс, ние медиите имам предвид. Припомних им също набързо, че преди около месец знаехме, че този кодекс вече е готов или се готви. Имаше около един месец празен (..), в който се питахме къде е. Това беше основната му характеристика, че отсъства, но днес вече е на лице и е публикуван на страницата на съюза, който го разписа така да се каже, Българският медиен съюз. Аз като научих тази сутрин това отворих да видя за какво става дума. Не мога да кажа, че го прочетох в детайли, но така най-общият поглед подсказва, че става дума за един кодекс като кодекс. Всичко в него изглежда етично, както трябва, защото както си казахме преди малко и с Орлин Спасов те етичните кодекси и по света са горе-долу едни и същи, не иска голямо усилие да заемеш един и да го приложиш тук, но иска ми се така като начало една въвеждаща фактология за ориентация на нашите слушатели. Как вървеше през последните години медийната саморегулация? Какво се случи? Откъде тръгна? Какво беше до вчера? Сега какво имаме? Защото мисля, че ако на нас като на журналисти това ни е ясно на слушателите едва ли им е така ясно, а е хубаво да се знае. (..) Георги Лозанов…
Георги Лозанов: Като най-възрастен.
Водещ: Каза, да, да те ползваме за каквото намерим за добре, ако може сега в това качество да припомниш.
Георги Лозанов: Ами това е един дълъг и труден процес, както се започват тези истории. Аз не съм сигурен, че съвсем точно по хронологически ще мога да го възпроизведа, макар че съм участник в него действително. Така организираната саморегулация в медиите в България започна преди десетина години по един проект и тогава основна институция, която даде тласък на този процес беше Съюзът на издателите, който се свърза с журналистите, с граждански организации, тогава с медийната коалиция и се създаде фактически първите комисии по жалбите. Защото един кодекс сам по себе си както се казва е текст. При текстовете обикновено (..), впрочем първият кодекс, който в България беше писан, нека споменем, беше написан от Веселка Табакова, Бог да я прости, още когато никой тука не говореше за (..) кодекси. Нямаше драми, нямаше нито един и не се знаеше. Така че тя това го работи още преди 20 години. (..) беше приет този кодекс и започнаха да функционират тези комисии по жалби, което значи че…
Водещ: (..) за електронните медии, другите за печатните.
Георги Лозанов: Което значи, че който има някакви възражения срещу публикации в тези медии или срещу тяхното поведение и счита, че това нарушава журналистическия кодекс може да се обърне към тези комисии като те дават предписания обикновено да се извинят или да спрат някакви практики и т.н.
Водещ: (..) комисии се стараеха през двата си мандата да работят добросъвестно.
Георги Лозанов: Да, да, няма никакво съмнение. Има сложен механизъм, по който тези комисии се избират, с гласувания от широка колегия и т.н. И те функционираха по някакъв начин. Разбира се започна да, преди това да кажа нещо, което също стана важно, за да се укрепи саморегулацията точно тези комисии, създадени по този кодекс, за който сега говорим, не по новия, а по стария, влязоха в закона за радио и телевизия или поне решенията на комисията (..) с електронните медии доби (..) тежест, защото ако медията не изпълни решенията на Комисията СЕМ е длъжен да санкционира тази медия. Така че по някакъв начин саморегулацията преля в регулация, впрочем това не е само български инструмент. Това усилва значението на саморегулацията и така се готвеше някак си България постепенно да даде по-голяма тежест, бавно, на саморегулацията пред регулацията. Регулацията даже да бъде по скоро в помощ.
Водещ: Не може да се каже, че постигнахме съвършенството, но се движихме по верен път и мисля, че и доста напреднахме.
Георги Лозанов: Тези комисии доста трудно работеха и започнаха да има една дезинтересираност към тях и слабо влияние на техните решения върху обществото. Най-големият смисъл на тази саморегулация е медиите сами да могат в диалог с обществото, така да се каже, да се регулират. Този процент затихна. И аз тук искам да кажа един първороден грях на цялата работа (..), който впрочем се възпроизвежда сега и в новата ситуация с новия кодекс. Това е, че там, както казах, основна институционална роля има съюза за издателите, т.е. собствениците. Саморегулацията е работа на журналисти даже зад гърба на собствениците и срещу собствениците.
Водещ: Да, но въпреки това. Но въпреки това в тези комисии имаше квоти и една част от членовете бяха избрани от журналистите, така че…
Георги Лозанов: Това беше, както казах, частично само.
Водещ: Може би да не влизаме в толкова подробности, защото страхувам се, че ще отегчим слушателите. Мисля, че е важно да кажем, че беше трудно да се почне някакво усилие да се саморегулират медиите. Започна неубедително, набра някаква скорост, вървеше, струва ми се, във вярна посока.
Георги Лозанов: После залезе. Залезе разбира се и през медийните войни.
Водещ: Цялата медийна среда започна тежко да се разкапва покрай тея медийни войни, в този смисъл може би и тежестта на това усилие да се прави такава, да се осъществява авторегулация, поолекна по някакъв начин и ето сега от един месец, по-точно от днес, защото днес вече можем да видим този кодекс другият медиен съюз- Българският медиен съюз, пак да кажа на нашите слушатели, които по-трудно се ориентират в тези наименования. Това са медиите, които гравитират около семейството на Пеевски или са тяхно притежание. Той има нов кодекс. Така, а пък междувременно председателите на двете комисии, които работят по досегашния, досега действащия кодекс се оттеглят от постовете си.
Георги Лозанов: Може ли само една дума да кажа, че този кодекс функционира на базата естествено на доброволното участие на медиите. Още тогава не всички медии подписаха този кодекс и това беше проява на едно вече започващо разделение в медийната сфера, което както виждаме днес е дошло до своята доста категорична видимост.
Водещ: Сега, ако искате сложете си слушалките, за да чуем колегата Кирил Вълчев. Здрасти Киро.
Кирил Вълчев: Добро утро.
Водещ: Здравей. Мисля, че е хубаво. Знам, че в седмицата така на дълго и на широко и ти и Радомир Чолаков обяснихте ситуацията около новия кодекс, около освобождаването на вашите постове като председатели, но е хубаво още един път да го кажем, защото така или иначе сме на този пункт. Защо, значи вие така се мотивирате с това, че досега сте работили за саморегулацията, сега не искате да работите за нейното компрометиране така да се каже, за саморазрушаването й.
Кирил Вълчев: Всъщност може да се каже, че не ние се оттегляме, времето ни оттегля и мандатът ни оттегля. Така или иначе още през 2012 година изтече мандатът на комисиите. Тогава започваше този процес на разделение и ние си дадохме сметка, че комисиите трябва да продължат да работят, затова и приехме удължаване на мандата, което удължаване обаче вече втора година тече и според нас е доста неуместно да продължим едно безкрайно удължаване на мандати. Така че така или иначе мандатът на комисиите изтече. Ние виждаме една възможност в своето оттегляне. Не бихме искали да бъдем пречка пред постигането на обединение. Обединение в две посоки. Първо по текста на това какъв кодекс ще спазват българските медии. Съгласете се няма две медийни етики. Това, което се вижда и във втория кодекс сега приет, няма особени различия с това, което беше прието преди няколко години в предишния кодекс. Става дума за това, че журналистите трябва да предлагат (..) информация, обективна, да търсят различни гледни точки, да закрилят децата, да щадят децата и може да е един безкраен списък да продължи от азбучни истини за това какво трябва да правят…
Водещ: Чакай Киро. Мисля, че заслужава обяснение това, което казваш. Оттегляме се, защото не искаме да бъдем пречка за обединяване на кого, на какво?
Кирил Вълчев: Да. Първата част е да се съгласим, че принципите, по които трябва да работят българските медии очевидно по тях не трябва да има (..) и няма, нали може да има в някакви детайли, нюанси, нека да видим…
Водещ: Точно така. Етиката е една. Това е безспорно.
Кирил Вълчев: (..) и да се съгласим около единен кодекс. Вторият момент е кой ще прилага кодекса? Ние смятаме, че трябва да бъдат единни комисии, че при положение, че по стария кодекс са изтекли мандатите, по новия все още няма избрани комисии, това е един подходящ момент след разговора за кодекса и какви са етичните правила, които трябва да се спазват, да постигнем съгласие и затова, лично аз например смятам, че няма смисъл да бъдат и две етичните комисии както досега- една за печата, друга за радиото и телевизията, защото, и електронните медии, защото на практика вече всички медии са електронни в една или различна степен. Вестниците също имат електронни издания. Тези различия за начина, по който всъщност се стига до публиката, не са от такова съществено значение, но това е също въпрос на дебат трябва ли да има различни комисии или не. Важното обаче е да няма комисии по различни кодекси.
Водещ: Добре, но сега значи двата кодекса имат свой инструментариум така да се каже, с двата кодекса предполагат всеки един от тях да учреди своите комисии, които да съблюдават спазването на кодекса, нали така?
Кирил Вълчев: Точно това предлагаме. Да седне журналистическата общност, да види двата кодекса, според мен и в двата могат да бъдат намерени недостатъци, да се обедини журналистическата общност около един кодекс и той да се прилага от единна комисия. Нещо повече, смятам, че трябва да се отиде по-далеч от това до което бяхме стигнали сега. От работата на комисиите, която впрочем и ти Пролет участваше знаеш, че най-разглежданите казуси бяха всъщност свързани с медии, които най-много спазват етичните правила. Става дума специално в нашата комисия за големите радиостанции, големи телевизии. Всъщност най-големите нарушители те не подписват кодексите, респективно…
Водещ: Не им се търси отговорност.
Кирил Вълчев: Според мен трябва да се отиде по-далеч. Когато има една авторитетна организация, комисия, която се произнася по медийни казуси няма да има никакво значение дали е подписал или не, някоя медия дали е подписала или не кодекса. Тя, тези комисии на практика имат силата да я наречем морална, една етична присъда и когато цялата журналистическа гилдия чрез своята комисия посочва, че в някоя медия подписала или не подписала, участваща или не, нарушава някакви (..) правила на етичното поведение в медиите това има голяма тежест независимо кой какво е подписал. Според мен, ако тръгнем на принципа, че всяка група медии ще си прави собствени правила, по които да работи, собствени комисии, ние се лишаваме от възможността да се произнасяме и за тези, които отказват изобщо да спазват правила.
Водещ: Добре. Киро много ти благодаря. Мисля, че беше ясно това, което ти каза, основанията ви, аргументите ви. Аз се притеснявам само, че няма да бъдат достатъчно дълго време тук при мен в студиото Георги Лозанов и Орлин Спасов, защото трябва да бързат към друг важен ангажимент. Затова нека да чуем сега какво мисли Орлин Спасов за цялата тази ситуация? Ето Киро предлага нещо теоретически изключително правилно и разумно. Виждаме ли го обаче като възможно в тази реалност на откровени, яростни медийни войни?
Орлин Спасов: Струва ми се, че доста трудно ще се получи, защото самата поява на този алтернативен кодекс беше в крайна сметка резултат от дълбокото разделение между българските медии, което през последните няколко години наричаме медийни войни. Бих искал обаче да се върна малко и по-назад във времето, когато през 2004 година беше създаден първият етичен кодекс. Той беше създаден в условията на голяма прозрачност по един проект, както каза Георги Лозанов, по ФАР. Участваха публични фигури, извести и резултатите бяха видими за цялото общество.
Водещ: Имаше обсъждане, имаше караници, имаше сърдения.
Орлин Спасов: Международни експерти бяха поканени и всичко това придаде една много голяма…
Водещ: Не мина безболезнено, но така или иначе имаше дискусия наистина и се роди нещо, което беше резултат от широко усилие.
Орлин Спасов: Разбира се. Точно така. Имаше видимост, имаше международна експертиза и това придаде голяма тежест на усилието, докато сега видяхме, че на тъмно някой, дори не знаем кой, някъде, не знам къде, написа тези нови правила, без да знаят експертите за какво става дума и аз се опасявам, че нямаше да бъде и публикуван този нов етичен кодекс, ако три неправителствени организации и фондация „Медийна демокрация”, Центърът за развитие на медиите и Асоциацията на европейските журналисти в България не бяхме написали едно писмо, в което изискахме текст на този кодекс да бъде предоставен на българската публичност, защото е важно какво мисли за качеството на журналистическата работа Българският медиен съюз, така че това е един хубав жест, че имаме тази публикация. Но от тук нататък започват важните неща.
Водещ: Хубавият жест е, че нещо което съществува е публикувано. Но хубав ли е жестът на създаването на алтернативен кодекс при наличието на един кодекс, който нищо му няма и който освен всичко и работи. Обаче рекламите налагат сега да (..) този разговор след тях и след новините. Много медийни кодекси, малко медийна етика. Това е мисля разговорът, който водим днес с две колежки журналистки Емилия Милчева от Уеб кафе и Еми Барух на свободна практика и с двама медийни експерти Орлин Спасов и Георги Лозанов. Малко може би отегчително, но беше необходимо в началото на разговора да разкажем на нашите слушатели как се развиваха нещата с т.нар. медийна авторегулация дотук у нас. Сега обаче мисля е време някак си да кажем защо наистина се получава това? Защо беше необходимо да имаме нов медиен кодекс и как всъщност той контрастира, меко казано, с отсъствието на медийна етика, колкото повече нея я няма толкова повече правила, поне като количество се натрупват. Еми Милчева.
Емилия Милчева: Преди малко един колега го каза много точно, че всъщност една определена медийна група, нека я наречем медийната група на Пеевски и Кръстева се опитва да узурпира и морала. Защо мисля така? Защото появата на нов етичен кодекс, т.е. на проект за нов етичен кодекс, беше предшествана от напускането на Венелина Гочева като председател на конкурентния, казвам го така, медиен съюз. За слушателите ще припомня, че в България има два медийни съюза- на печатните медии, в единият от които са медиите около групата на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, а в другия бяха, в ядрото му бяха издания, които навремето бяха собственост на германската вестникарска група ВАЦ – „24 часа”, „Труд”, „168 часа”, „Жълт труд” и т.н. още няколко по-малки медии. Така че с нейното напускане стана възможна едно обединение вероятно или преливане на медиите от конкурентния съюз под егидата на нова медийна група.
Водещ: (..) не се е случило.
Емилия Милчева: Все още не.
Водещ: Фактически нали, много е важно.
Емилия Милчева: Фактически не, да. Или по скоро де юре не се е случило, но предвид сходното отразяване и реакция по определени обществени теми и в едните и в другите медии вероятно е въпрос на време вестниците в България да се обединят под една егида и този етичен кодекс, който пак казвам не се различава особено от предишния, само дето е правен от други издатели или собственици, всъщност ще покаже, ще има един ефект чисто PR-ски, имиджов за пред не в България толкова, колкото да речем пред Брюксел, пред европейските институции, той ще каже ето виждате ли ние тук медиите, които толкова ни критикувате и толкова ни плюете правим и етичен кодекс, по който ще работят българските журналисти. За мен аз така прочитам новината от деня за новия етичен кодекс, който не е по-различен и т.н. И отново се поставя въпросът колко различен може да бъде моралът на журналистите, защото всъщност преди това, преди рекламите говорихме за авторитета и Киро каза за колко добре би било нали една етична комисия, съставена от уважавани, авторитетни журналисти. Ами дайте да си зададем въпроса, ако този етичен кодекс, новият решат да спазват да речем мнозинството от българските медии вероятно хората, които са собственици на тези медии ще сложат и журналистите в тази етична комисия. Някой друг път бих посъветвала всеки от нас да изброи трима безспорни авторитети журналисти като морал, не говоря като начин на писане, като слово, като публицистичен жанр или нещо друго. Като безспорен морал. Мисля, че е също толкова трудно, колкото да изброим трима политици с безспорен морал.
Водещ: Аз мисля, че ще намерим такива колеги. Въпросът е дали може да се стигне изобщо до такъв морал, дали това е целта на занятието, както се казва, или тя е съвсем различна?
Орлин Спасов: Вижте, аз, дадох си труда да проверя дали някъде в Европа или на други места има страни, в които медиите работят по няколко етични кодекса. Трябва да ви кажа, че няма такъв случай. И затова аз мисля, че отново сме малко на територията на българската екзотика. Виждаме, че сега една голяма медийна група има желание да направи нещо в тази посока. Различни могат да бъдат причините, част от тях коментирахме. Но аз и друг път съм казвал, че няма как да се реши този проблем, ако не се направи истински рестарт на саморегулацията, и той е необходим, защото както каза и доц. Лозанов, саморегулацията не е нещо, което е само по себе си, на голо поле, тя е свързана и със самата регулация. И затова трябва да бъде максимално широко подкрепена от колкото се може повече медии. Освен това тя не урежда само как функционират печатните издания, но и електронните .
Водещ: Какво означава да се направи рестарт?
Орлин Спасов: Според мен това означава обединяване на всички заинтересовани големи и по-малки медии, всички български медии практически, около една нова дискусия, която да доведе до преподписване, ако трябва, на сега съществуващия кодекс, или до изработване на един нов кодекс, защото трябва да кажем, че за 10 години настъпиха някои изменения, има какво да се промени в сегадействащия кодекс.
Водещ: Нека сме реалисти, възможно ли е това да се случи, пак ще кажа, в тази среда, в която нещата са подменени? В която наистина се водят войни, в която има разделения на медии, в която едни медии воюват срещу други медии, в която един медиен съюз източва друг медиен съюз. Еми Барух?
Еми Барух: Аз се питам по какъв начин разговорът, който ние водим близо 45 мин. интересува аудиторията или тези, за които ние журналистите работим. Защото ако регулация, саморегулация има смисъл, то смисълът е за да може хората, за които работят журналистите в ефир, или в печатни издания, или в електронни медии да могат те да получат един качествен продукт, да не бъдат манипулирани, да се ориентират в обществото, да знаят истината за нещата, които се вършат в т.нар. задкулисие и фактически да бъдат защитени от онова, което ние наричаме, което беше назовано, говорейки за медиите, като бухалки и инструмент за уреждане на някакви политически и икономически интереси. За съжаление, пазарът на медиите у нас е толкова малък, че в цялата тази конфигурация най-важният, т.е. консуматорът, човекът, за когото ние работим, той трудно, много трудно може да участва, взимайки, давайки тежест на една или друга медия, доверявайки се по един или друг начин на медиите, и той е пасивният консуматор на нашия труд. В тази, когато говорим за етичен кодекс, аз бих го сравнила с несъстоялия се дебат за НК. В една държава, в която няма върховенство на закона, по никакъв начни аз не виждам възможност какъвто и да е такъв инструментариум да има реален резултат. А в България, България е страна, в която няма върховенство на закона. И оттук нататък ние приказваме за една саморегулация от хора, които са икономически зависими в своята професионална битност и както каза Георги Лозанов, след като това се диктува от издателя, а не от журналистите, за какви правила, които могат да изискат журналистът да приеме професията си като мисия, можем да говорим?
Водещ: Мисля, че пръст в раната сложи Еми.
Орлин Спасов: Това, което каза Еми е много важно. Вижте, по принцип навсякъде и в други страни няма очакване всички медии да се присъединят към етичните кодекси, и не се и присъединяват. Защото има много булевардни, жълти, сензационни издания, които не работят на принципа на етичната журналистика, а обратно, работят на принципа на скандала, клюката, интригата и т.н. И големият проблем в България е, че когато говорим за вестниците, тук почти отсъства сериозна, качествена преса. И как ние ще имаме саморегулация в една среда, която до голяма степен е именно булевардна, жълта, базирана на инсинуации и т.н. И затова тук аз съм притеснен, защото отчасти и от тези среди излиза предложението за нов етичен кодекс. И затова говоря за рестарт. Мисля, че колкото и да звучи фантастично, все пак като страна, ако щете, ние се нуждаем от една такава трудна стъпка, за да можем най-сетне да имаме една сравнително нормализирана медийна среда.
Емилия Милчева: Но ако един човек, ето, срещу един човек, една медия, медията Х пише една клевета за неговия бизнес, за това дали има сестра, като онзи известен наш фолклорен виц, какъв е неговият, това е единственото, което интересува читателите, или зрителите, или слушателите, да не бъде той оклеветен публично, говоря за човека, който може би в момента ни слуша, карайки такси. Какво може да направи той? Ако това е медия от групата на Кръсетва-Пеевски, ако това е медия от групата на Прокопиев, ако това е медия с национален обхват, подходът, маниерът, почеркът е различен. И хората са напълно объркани и незащитени по същия начин, по който те, както имаме прекрасни закони, които не се спазват, по същия начин вътре в тази джунгла на медиите, в които едни се борят срещу други, защото са слуги на различни господари, по същия начин хората, които четат, слушат и гледат, те са безпомощни.
Водещ: Искам да чуем и Георги Лозанов. Имам ли излаз според вас от тази ситуация?
Георги Лозанов: Тук се появиха, малко звучи утопично, но аз пак си представям, че единственият шанс е да може журналистите, и то на базата на вътрешните авторитети, които са създадени в професията, както и тук стана дума, трима честни и т.н., защото нашата гилдия, колкото и да е разпиляна и да е в сложни рамки от зависимости да функционира, има своя вътрешна йерархия и авторитети и общо взето хората се познават и знаят колко тежи гласа. И не е невъзможно все пак това журналистите да бъдат фактически тези, които да се ангажират с прилагането на кодекса. Текстовете на кодекса естествено, че няма…
Водещ: въпреки тежките икономически зависимости, в които са принудени да работят, в резултат на икономическите обвързаности на техните медии.
Георги Лозанов: Ако ние не стъпваме върху утопии, които да мотивират хората в една или друга посока, защото това е функцията на утопията, се обричаме на това да възпроизвеждаме една мрачна картина, да я разширяваме много и да я докарваме въобще до положението на страната в прехода и в тая точка да спираме отново и след това пак да тръгваме от конкретния проблем и да стигаме до общата рамка. Това го вършим непрестанно. И аз затова даже повече разчитам на утопически инжекции по отношение на средата, по отношение на мотивациите, за да може да се случи нещо. Иначе конкретно каква е ситуацията? Всъщност преди имаше един етичен кодекс и една малка част от медиите, главно жълти не го бяха подписали. Имаше някакво единство. Защото не текстовете са важни, тъй като има една Библия, пък имаше два синода. Нямаше никакво значение текстът. След това имаше ново обединение около нещо. След това започна вътрешно сериозно разделение в гилдията, като проблемът беше разделение между собствениците.
Водещ: На какъв принцип беше това разделение, или не принцип, защото тук принцип няма, по какъв признак и как да преодолеем този признак?
Георги Лозанов: Конкретни войни на ниво собственост. Не принцип на различни етики, а на икономически интереси.
Водещ: Управляем ли е този признак?
Георги Лозанов: Сега вече няма и разделение. Сега има отново обединение на базата на това, че единият съюз добива голямо значение, а пък другият го губи. Така че фактически сме извървели един кръг целия извън реалното поле на саморегулацията, защото реалното поле на саморегулацията, пак казвам, независимо, че в един период журналистите добиха значение в комисиите, после тази битка на собствениците до голяма степен унищожи работата на комисиите, но сега ако става дума за рестарт или за нещо друго, журналистите са тези, които трябва да се произнесат по това как да се саморегулират.
Еми Барух: Но понеже говорим за една територия, която е свързана с морала, и това е една доста абстрактна и трудно остойностявана територия, затова ние говорим за авторитети, нали, говорим за имена.
Георги Лозанов: Тези авторитети трябва да бъдат поканени, от тях да започне дебатът, за който става дума, от тях да започне конструирането на комисиите…
Еми Барух: Но аз искам да довърша…
Водещ: Те не могат да се самопоканят. От кого да бъдат поканени?
Георги Лозанов: Не, във връзка с единия текст или с другия. Иначе формално по Закона за радио и телевизия, който е единственият закон, пряко обвързан с текстове на кодекса, ние трябва да възпроизвеждаме като легитимни решенията на преди действащите две комисии, които досега са се оттегляли…
Еми Барух: Но аз искам само да довърша. Когато говорим за авторитети, за имена, за хора, които тежат, за хора, които продължават в практиката на собствената си професионална реализация онова, за което пледират, този нов етичен кодекс, абсурдно словосъчетание, той е свързан с името на човека, който изкара хиляди хора да протестират срещу него. Ето още тук имаме… Къде е авторитетът?
Водещ: Имаме гавра.
Еми Барух: Значи името на Делян Пеевски стана нарицателно за неморал. И ние вървим в момента в някаква джунгла, измислена от една мъглявина около тази персона, която се опитва да вмени на колегията определени морални норми. Къде са онези, можем ли да виним журналистите…
Георги Лозанов: Аз затова казвам, че журналистите трябва от себе си да извадят нормите и мотивите да ги спазват…
Еми Барух: А тези журналисти, които работят в медиите на Пеевски, какво? Това са хора, които всеки има конкретна фамилия да издържа, баба, дядо и хора, които са без работа, и ние им казваме: Г-да, ако имате морал, напуснете!
Водещ: Какво, от едната страна има някакви предложения за утопични може би, но все пак някакви решения, а от другата страна, Еми Барух и Емилия Милчева общо взето казват, че… да, груб реализъм. Някъде обаче трябва да се срещнат тези неща. Не можем да приемем, че така ще бъде. Нали, не можем да приемем, че така ще бъде?
Еми Барух: Аз ще се върна на това, което казах, трябва да се спазва, трябва всичко да започне със спазването на законите. и да има инструмент, който да налага тези норми да бъдат следвани…
Водещ: Ама законите не в медиите, а законите в държавата да бъдат спазвани. Благодаря много на Орлин Спасов и на Георги Лозанов!
За да има етика в медиите, какво би следвало да се случи в държавата?
Емилия Милчева: Мъглявината, за която говори Еми Барух всъщност и спазването на законите е свързано именно с разсейването на тази мъглявина около кръга и произхода на парите, с които Нова медийна група стана Нова медийна група. Ако имаше върховенство на закона в България, всеки би бил наясно откъде тези хора се сдобиха с тази медийна империя, която продължава да се разраства и не биха се усъмнили в нея, така както примерно никой не се съмнява как Тед Търнър е станал собственик на CNN. Всъщност именно в тази мъглявина и в тази подмяна на ценностите, които сега ще се опитат да дирижират, за това става въпрос. Представете си един етичен кодекс, който е направен от медийната група на хора като Делян Пеевски, Ирена Кръстева и техните изпълнители, и етична комисия, в която влизат журналисти, назначени от тези хора. Ами те ще разпънат на кръст всеки, който е дръзнал да се обяви срещу тях. Това означава, че утре, вдругиден, всеки един журналист в България би станал обект на критика или на порицание, наказание от този Страшен съд, в който монополистите са ясно кои са. Просто това не трябва да се допуска. Аз съм далеч от мисълта, че може да се…
Водещ: Какво значи не трябва да се допуска? Може ли да не се допусне? Те имат право да напишат своя кодекс, имат право да създадат тези комисии, които ще изпълняват кодекса и оттам нататък ще контролират, така да се каже?
Емилия Милчева: Ще узурпират медийното поле, което наистина вече ще е краят.
Еми Барух: За да може това да не се случи, може би единственият начин е ние наистина да изискваме, ние, кои сме ние, на обществото да има нетърпимост към цялата непрозрачност на важни процеси, които го засягат, каквато тема е собствеността на медиите. И именно собствеността на медиите е нещо, което може да бъде регулирано по начин… Не регулирано, може да стане ясно реалните собственици на медии кои са. Има ли медиен монопол, кой го държи, какви са неговите интереси?
Водещ: Както сме казвали вече неведнъж, просто отговорът на въпроса кой притежава определени медии не решава въпроса. Важното е какъв е произходът на тези пари. Защото ние и сега имаме неудоволствието да знаем кои са собствениците на въпросните медии, но това по никакъв начин не променя ситуацията.
Емилия Милчева: В един по-сатиричен план, ако бях обикновен наблюдател, а не журналист, който печели парите и доходите си, за да живее от тази професия, която много обичам, бих казала, че ни стигна проклятието на Волен Сидеров, когато кълнеше, помните ли, как кълнеше наскоро медиите и как крещеше в пълно изстъпление от онази малка трибунка във Варна как ние сме изчадия и всякакви такива неща. Нито един собственик на медии в България, нито въпросните медийни съюзи не излязоха с декларация, в която да осъдят поведението на този човек и просто да му бъде зашлевена една дружна медийна плесница. Това, за съжаление, не се случи.
Еми Барух: Ама такъв като него, такива като него са точно удобните инструменти за хората, които финансират медийната група като, както е известно собственикът на КТБ Цветан Василев, който поддържаше, поне така публично се говори, и една друга доста смущаваща одиозна фигура на журналист, който скочи в политиката, който заплашваше трактористите, че ще им реже гумите и казваше: Селяни, вървете си по селата и ми освободете жълтите павета за мен. Сега зад такива хора, които са инструмент на конкретни моментни политически интереси, ако ние се опитаме да разберем техния възход в медийното поле и оттам в политическото поле, ние ще проследим назад чии интереси защитават те. Това е целият проблем, около който ние обикаляме. Проблемът на това, че медиите са фактически не изпълняват основната си функция, а тя е да осведомяват хората за решенията, които се взимат от тяхно име и уж, в тяхна полза, а са се превърнали в инструмент за други интереси. И срещу това, прикритието на това е този въпросен нов етичен кодекс на българския медиен съюз на Кръстева – Пеевски.
Емилия Милчева: Иначе казано, по новините им ще ги познаете.
Водещ: Да се опитаме да си представим как би сработило това на практика. Тя Емилия Милчева горе-долу описа, но все пак, как би сработило това ново положение, че имаме един кодекс, който досега работеше с две комисии към него, по етика в електронните медии и в печата, пак да припомня, и ето сега се появява новият кодекс на тази групировка, която също би трябвало да създаде една комисия, която да отсъжда доколко етично журналистите и медиите си вършат работата. Това можем ли да си го представим?
Емилия Милчева: Ами да, ето например една малка медия, която откаже да подпише този кодекс поради причините, които досега говорехме, че никой не припознава хората, които са създали този кодекс, за носители на морала, и особено на морала в професията. Следващият залп от медиите, които са в групата, създала този етичен кодекс, ще бъде: ами да, те не искат да спазват, те не искат да бъдат етични, те не искат да имат морал в работата си. Изобщо ще последва една истерична кампания и по някакъв начин тези медии ще бъдат игнорирани и ще бъде обяснено на хората как те наистина не искат да спазват някакви морални ценности в професията. Просто ще бъдат заклеймени. Това мисля, че ще стане. Наистина тези хора ще узурпират и полето на морала, ще станат монополисти там. Даже не монополисти, а просто господстващо положение ще имат и ще диктуват кое е етично и кое не, кое е морално и кое не. Ако е морално да наплюеш един човек, защото… и не е морално да наплюеш друг, защото… Ето това ще стане, те ще раздават присъди. След всичко дотук те ще раздават и присъдите в професията. Това не мога да го понеса.
Еми Барух: Единственият шанс е, че все повече се разраства медийното поле в интернет. Т.е. интернет медиите, макар и бавно, макар и неравностойно, но по някакъв начин успяват да стигнат до все по-голяма аудитория и моята надежда е, че консуматорите на нашия продукт, хората, които четат, слушат и гледат, все пак ще намерят ориентири, които ще им позволят да разберат кой лъже и кой не лъже, казано с две думи.
Водещ: Аз си мисля освен всичко, че цялата тази нечистоплътна ситуация, зад която стоят, разбира се, икономически интереси и нищо друго, допълнително се задълбочава и се влошава от обективния факт в посока на това, че печатът, така или иначе, вестниците имат своя исторически, какво да кажем, крах, неизбежно върви натам. Което прави в още по-голяма степен зависими както отделните издания, така и хората, колегите журналисти, които работят в тях. Т.е. е много лош исторически шанс, че съвпадат всички тези неблагоприятни факти един до друг и един върху друг се наслагват.
Емилия Милчева: Ама ние сме страна на парадоксите. Да речем, да вземем една Великобритания или една нормална развита западна държава, там авторитетните и тежки вестници се купуват от една категория хора, които са средна, действително истинска средна класа. Тези хора имат потребност да четат уникално съдържание, уникални анализи, уникални коментари. Тук е обратното. Модерните и съвременни хора почти вече не четат вестници. Вестниците, техните тиражи се правят основно за хората от провинцията. Нека да си дадем сметка, поглеждайки за хората, които живеят в провинцията. Това са хора, които са ограничени от ниските си доходи, живеят, отново ще го кажа, между работата и дома си, нямат, т.е. немотията и мизерията, на която бяха обречени от прехода и от политиците, които ни управляваха в прехода, скъсяват хоризонта ти. Скъсяват го до телевизията, която гледаш и до вестника, който си купуваш…
Водещ: Евтиният вестник, до най-евтиния вестник.
Емилия Милчева: Знаеш ли защо, Пролет? Защото аз като човек, който толкова години също е работил във вестници, вестникът е стандарт. Навремето когато си купуваш хляб, кисело мляко и вестник, вестникът означава, че ти си човек. Сядаш като бял човек, сипваш си кафето. То даже е как да кажа, част от културата на един човек…
Еми Барух: Ритуал.
Емилия Милчева: Да, ритуал. А всички знаем, че живеем, благодарение на тези малки ритуали и привички. Отваряш си вестника и се чувстваш, как да кажа, издига се собственото ти мнение за теб като човек. Защото ти си дал пари за тази информация. Следователно си длъжен да я прочетеш от началото до край, независимо от коя страница започваш – дали от криминалната, дали от първата. Ти така или иначе го прочиташ докрай, защото ти си дал пари за него. Т.е. това те е издигнало в собствените ти очи. Не си потребил безплатна информация и вече… Как да кажа, то е символ на някакъв дребен статут, той може да е статут в очите на самия човек. И поради тази причина тиражите, на които сме свидетели в България, тази тенденция и при нас ще дойде, но ще дойде много по-бавно с отмирането на хартиения носител на информация, ако мога така да го нарека, затова в България става толкова бавно, благодарение именно на тези хора, които по причина на мизерия, по причина на това, че България е най-бедната държава в ЕС, и продължава да е такава през управлението на 3 правителства, независимо от кой цвят са, тези хора са ограничени в своя кръгозор не защото го искат, а защото така ги е направил животът. Много е жестоко, но е точно така. И никой не може да им се сърди на тях, но благодарение на тях става тази манипулация.
Водещ: Към тази безотрадна картина, която описваш сега, добавям и явлението Lafka, което е много важно. Казвайки, споменавайки какво се случва в градовете на страната, тук не е лошо да кажем на нашите слушатели, да им припомним какво предизвика появата на Lafka, което както знаем е притежание на „Булгартабак” – верига за разпространение на алкохол, цигари и вестници. В почти всички градове в страната този опит да бъде монополизирана тази търговия предизвика остри реакции от страна на търговци, някъде общинските съвети възразиха срещу това обсебване на пазара. Някъде успешно търговците успяха да си постигнат интереса, другите не успяха, но така или иначе този процес върви в момента в страната и това е в ущърб на страшно много хора, които имаха и имат все още своя бизнес с вестници, цигари, алкохол.
Еми Барух: Примерът с Lafka е много добър, защото това е отново един кристализиран модел за мафиотизирани практики, които законът в България, пред които законът в България, искам да кажа си затваря очите и позволява те да лавират вътре. Защото продуктът медия, както и продуктът цигари, които са продукти за масова консумация, и алкохол, те има опит това да бъде контролирано в ръцете на същата персона, за която говорим, че е продуцент на авторите на етичния кодекс на медиите, и опитите тази мрежа да бъде наложена да елиминира всичките останали разпространители и да стане избраният разпространител на медии, е демонстрация на незачитането на закона. Искам да кажа, че това с реакцията на хората срещу опита да бъде иззет разпространителският бизнес, разпространението на алкохол и цигари е много лесен пример, за да се покаже как се вършат удобни услуги на хората, които имат пари. Следете пътя на парите, както се казва, за да видите къде отиват те. И ще стигнем до същия псевдоморал, който се опитват медиите на тази група да ни предложат днес.
Водещ: Как се прави това, изкупуват се едни привлекателни места в ключови позиции в малки градчета или по-големи градове…
Еми Барух: Съобщава се, че големите хипермаркети и големи бакалии не могат да продават определени стоки, които би следвало…
Емилия Милчева: Започва се директно през общинските съвети и кметове. Тази инвазия започна по времето на ГЕРБ и продължи по време на настоящото управление. Територии, които са на хубави места, се гласува от общинските съвети да бъдат дадени на Lafka за дългосрочен период от време срещу минимални наемикато срещу това, тъй като знаем, че стои един голям конгломерат, те обещават определени инвестиции. Мога само да припомня, че се стигна и до абсурдни ситуации, ще ви дам пример с община Кърджали, където срещу предложението, което беше внесено от ДПС, гласуваха общинските съветници от БСП и ГЕРБ, заедно.
Водещ: Толкова е било драстично.
Емилия Милчева: Толкова беше драстично. Но въпреки това Lafka получи най-добрите места, като срещу това обещаха, както каза кметът Хасан Азис, да направят инвестиции в спирките. Те вероятно ще ги направят. И въпросът е, че всичко дотук е законно. Никой не може да оспори подобни решения. Това между другото за първи път се случи в Благоевград по време на управлението на ГЕРБ, от там тръгнаха. Не случайно, където е и една от фабриките на „Булгартабак”, и продължи в цялата страна. Сега няма наистина нищо незаконно. Въпросът е защо КЗК не се самосезира, тъй като благодарение на това настъпление, ако се погледне в национален план, вероятно ще се види, че конгломератът Lafka създава някакво монополно положение на пазара, затривайки изключително много дребни търговци, които благодарение на това прехранват семействата си, благодарение на продажбата на цигари, на продажбата на ракия, на продажбата на вестници. Иначе е перфектно замислено. Защото когато човек отива да си купува цигари, му е удобно и вестникът да му е под ръка, удобно му е и ракията да му е под ръка и изобщо 3 в 1.
Водещ: Като в тези лафки, както знаем, се продават онези вестници на съответния издателски…
Емилия Милчева: Точно така, предимно на Нова медийна група.
Водещ: Да, на Българския медиен съюз, който е автор на въпросния етичен кодекс, в който пък, тази сутрин преглеждайки го, мернах, имаше задължително за такъв кодекс един текст, който се отнася до разпространението, който по смисъл казваше, че разпространението на печата би трябвало да е на конкурентен принцип, без да ощетява, да е в щета на едни и в полза на други разпространители, което както пък практиката показва се бие и с действителността, и със…
Еми Барух: Това е целият цинизъм, в който живеем, защото ние оперираме, употребяваме едни красиви думи, които нямат нищо общо с действията, за които става дума, ние преставаме да вярваме по никакъв начин да вярваме на онова, което се говори. Ние също така на хора, които четат, слушат и гледат. След като този етичен кодекс е стерилно верен, но е изречен от хора, които в цялата си практика показват обратно поведение, обратно морално поведение, той няма никаква тежест, никаква стойност.
Водещ: Обратна стойност има и обратна тежест.
Еми Барух: Точно, обратна стойност. И освен Lafka нека да не забравяме, че има и достатъчно много безплатно тиражирани вестници, зад които също стоят подобни икономически интереси. Те се раздават в метрото, те се раздават по спирките, те стоят на места, където хората, които дори нямат пари да дадат 1 лв. или 0,5 лв. за вестник, могат да прочетат това, този хартиен носител, зад който стоят икономически интереси и манипулация.  

Българският медиен съюз с етичен кодекс

в. Новинар | 20.12.2013 

Българският медиен съюз вече има професионално-етичен кодекс. Той бе подписан в сряда вечер на тържествена церемония в резиденция "Лозенец". В нея участваха над 100 дипломати, главни редактори на национални и регионални медии, издатели, журналисти и др.
В преамбюла на медийния кодекс е записано, че свободата на медиите е гарантирана от международните актове, Конституцията и секторното законодателство, като те гарантират основополагащото право на свободното изразяване и разпространение на информация.
"Ние, членовете на Българския медиен съюз осъзнаваме своята отговорност към обществото, която медиите дължат на всеки гражданин на Република България. Вярвайки, че изпълняваме нашите задължения честно, в съответствие с действащото законодателство и отчитайки нуждата от редакционна независимост, приемаме настоящите правила като възможност и задължение за въвеждане на ефективна саморегулация чрез приемане на единни стандарти обединени в настоящия Професионално-етичен кодекс на българските медии", пише още в кодекса.
"Нашето задължение не е само да насърчаваме мнението на критики и да отстояваме свободата и демокрацията", изтъкна председателят на Българския медиен съюз Валери Запрянов. Той подчерта, че подписването на етичния кодекс е отговорност към обществото.
"Не съм привърженик на закон за печата, след като сме коректив на обществото, то следва сами да се регулираме", допълни той.
"Това е медийното събитие на 2013 година", заяви изпълнителният директор на БМС Гриша Камбуров.
Благословия на журналистите в България даде и европейският митрополит Антоний.
След коледните празници кодексът ще бъде разпратен на всички български медии.
Българският медиен съюз (БМС) е най-голямата и национално представена медийна организация и обединява 35 издатели на 68 местни и национални медии.

Оригинална публикация

 

Гриша Камбуров, изп. директор на Български медиен съюз: Приемането на закон за печата ще бъде противоконституционно

в. Монитор | 04.12.2013 

Г-н Камбуров, в последно време много се говори за нуждата от допълнителна регулация на медиите, какво е вашето мнение по този въпрос?

Няма как да има еднозначно становище по теми, които са дискусионни все още в рамките и на голямото европейско семейство. Медийната регулация е една от областите, в които освен че няма координация на европейско ниво, но има и много различни практики във всяка една държава членка. Ако въпросът бе толкова еднозначен или решенията толкова лесни, щяха да са факт. Важен и аспектът на това кой говори. Внимателно следва да се огледаме и анализираме посланията – ако те идват от професионалната гилдия, е едно, но ако идват от близки до членове на регулатори организации – би следвало доста по-предпазливо и критично да приемаме идеите. У нас традициите на медийната регулация не датират много назад във времето, но за периода на своето действие системата се усъвършенства. Голям принос за това имат и нормите на европейското право, които са транспонирани на национално ниво. Общ белег на всяко секторно законодателство е, че то догонва развитието на самия сектор. В сектора на медиите и високите технологии няма как да е по-различно, а напротив, още по-ясно е изразена тенденцията. Считам, че няма нужда от допълнителна регулация както за печатните, така и за електронните медии. Нужен е професионален диалог по правоприлагането и бъдещото на регулацията. Правоприлагането на нормите е също толкова важно, колкото и самите те. Давам пример – печатните издания имат задължение в началото на всяка година и при промяна на обстоятелствата да декларират това в собствеността си както пред читателите – в редакционните карета, така и пред министъра на културата. Целта на въведеното изискване е да се достигне до желаната степен на публичност на данните за прозрачност на собствеността. Подобни са и текстовете, които ангажират платформените оператори да декларират пред СЕМ как уреждат правата на програмите, които излъчват. Можем да кажем, че работят, но в различна степен.

Напоследък се лансира идеята за нов медиен закон, който да включва и печатните издания. Имаме ли нужда от такъв?

Ако се спазват нормите на действащото законодателство, няма нужда от нов закон. Необходимо е да се помисли за нов регулатор с оглед на предизвикателствата, пред които сме изправени. Аналоговата ера за телевизията приключи, време е тя да си отиде и за регулацията като цяло. Бързата, навременна и експертна регулаторна сила. Все по-трудно можем да отличим традиционните медии от общия медиен поток и особено от този в интернет.
Задължително е да се мисли за регулация на сайтове и подобни в интернет. Вярвам, че традиционните медии винаги ще имат своето значимо място, но бъдещето е в интернет. Важно е още сега да се постави началото на определен вид регулация и в тази среда никой не говори за тежки лицензионни или регистрационни режими или за регулация на съдържанието. Необходимо е за онлайн медиите да важат същите изисквания, както към тези за печатните – на съответния сайт да е записано кой е действителният собственик, кой носи редакционната отговорност, както и възможностите за обратна връзка. Тази информация трябва да се подава и в Министерство на културата, което да я поддържа в публичен и лесно достъпен регистър.
А що се отнася до печатните издания, ще се обърна към Търновската конституция. Там още е заложен принципът на свобода на печата, който се представя като рожба на буржоазните революции. Едно от съществените постановления в този исторически документ, което го характеризира като най-демократичния за своето време, е чл. 79. Той урежда точно свободата на печата, която най-общо се изразява в забрана на цензура и липса на административни ограничения за издаване на печатни произведения. Този постулат е запазен и в сега действащата конституция в чл. 40. Предвид горното и във връзка с практиката на Конституционния съд, приемането на нарочен закон за печата или друг вид подобна регулация, би било противоконституционно.
Всичко това ни води до извода, че един нов медиен закон не може да бъде самоцел. Същите резултати, а и по-добри ще бъдат постигнати само с незначителни ревизии на действащото законодателство – Закона за радиото и телевизията, Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, а дори и в Наказателния кодекс. Ние сме готови да окажем експертна помощ при разписване на необходимите текстовете.

Чуват се и гласове, че тези норми следва да бъдат променени и чрез увеличаване на санкциите. Как да стане това, без да има направен анализ на приложението на действащите текстове?

Прекомерното увеличаване на санкциите не показва да е работещ механизъм, защото освен дисциплиниращата функция, може да се превърне в непосилна за плащане тегоба и да доведе до закриване на местни и регионални медии, което не трябва да се допуска. Определено обаче следва да има завишаване на санкциите за непредоставяне информация за действителния собственик, както и всякакъв подобен вид информация, която служи за идентификация. Трябва да бъде намерена границата на обществения интерес – пресечната точка между ясната информация за собствеността, плурализма във всичките му форми и лично осъзнатия ангажимент на всеки, дори и на този, който правоприлага.

Да разбирам ли, че вие застъпвате тезата за необходимостта от повече саморегурация?

Тази теза не е само моя. Това е тезата за нормалното развитие на сектора. Следва да е ясно, че не можем и не трябва да очакваме някой външно да дойде и да пренареди дневния ред, който сами си поставяме. От друга страна – саморегулацията е процес на самоосъзнаване в някаква степен. Следва ти, сам, доброволно да заявиш както пред обществото, така и пред себе си, че се задължаваш да спазваш определени професионално-етични норми. Норми, които си приел, и те правят част от една гилдия. Разбира се, тези норми не са универсални – няма как към едно таблоидно издание или лайфстайл списание да бъдат поставяни същите изисквания, както към един обществено политически ежедневник. Впрочем липсата на адекватна диференциация между двата вида издания е и част от причината за краха на първите етични норми у нас.

Общо е мнението, че към момента Етичният кодекс не работи. Какъв е вашият коментар?

Сам по себе си един етичен кодекс няма как да работи. Той е съставна част от системата на саморегулация. Наличието на документ, който се нарича кодекс, не е достатъчно. Напълно съм съгласен, че приетият през ноември 2004 година кодекс не изпълни своята функция, както и не я изпълнява към момента. Това обаче не е слабост на документа или на процедурата, а е обща слабост на средата. В много моменти си мисля, че това е дори умишлено. Членовете на етичните комисии са авторитети и добри професионалисти в своята област, но за мен е нелогично последните решения да са отпреди години или пък да има едно-две решения на година. От опита ми като два мандата председател на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация установих, че е необходима освен проактивност на самия орган и лична мотивация – да вярваш в идея, да работиш за идеята, да случваш нещата.

Как виждате бъдещето?

В Българския медиен съюз подхождаме с много внимание към процесите на саморегулация и най-вече прилагането на професионално-етичните норми. Със съжаление всички си дадохме сметка, че действащите етични правила не работят, а същевременно е необходима реално работеща система, която да ги прилага. Внимателно изучихме добрите практики в рамките на ЕС, като въз основа на тях изработихме и приехме Професионално-етичен кодекс. Той освен че не противоречи на приетия през 2004-а, напротив, в определени норми развива и допълва приложението. Предстои до края на годината да финализираме официално неговото подписване от нашите членове, като се надяваме, че към февруари 2014 година ще имаме работеща система, която да го прилага.
Предвиждаме публичното представяне както на нормите на кодекса, така и на правилата за неговото прилагане. Той е отворен и вярваме, че към него ще се присъединят и медии, които не са членове на БМС. Ще отправим покана до всички електронни, печатни и онлайн медии, защото е необходимо да бъде даден качествено нов старт на саморегулацията. Органите, които ще прилагат Професионално-етичния кодекс, също ще бъдат избрани в максимално открита процедура, в която ще поканим широк кръг професионалисти да участват или номинират участници. Желанието е миксът от експертиза в работните органи да е максимално допълващ се и работещ.

Какви са приоритетите ви за следващата година?

Работим интензивно по много задачи – през различните варианти за одит на тиражите, справедливото разпределение на публичния ресурс от информационните мерки на оперативните програми и работещата саморегулация. Предстои в началото на следващата година да започне работа новият сайт на БМС, който ще съдържа подробен регистър за собствеността. В него също ще поканим да участват всички медии. Работим и по подготовката на няколко национални кампании, а се надявам да направим и първите крачки в посока публичност на тиражите.
Макар и да сме сравнително млада организация, благодарение на активната ни работа, вярвам, че ще постигнем амбициозните цели, които си поставяме. Работим активно с нашите световни партньори от ENPA и WAN-IFRA. Доверието, което получаваме както от тях, така и на национално ниво, ни дава възможност бързо да се развиваме и черпим опит от най-добрите. Добрата подкрепа, която получаваме от нашите членове, ни дава самочувствието да работим още по-активно в защита интересите на гилдията. 

Стр. 16

ЯДЕН РЕВ КЪМ БРЮКСЕЛ ОТ СТОЛИЦАТА НА МЕДИЙНИЯ РАЗВРАТ В ЕВРОПА

www.bivol.bg I 6.06.2012 г. 

 
Етимологията на латинската дума медия (множествено число на medium) е средство, връзка, посредничество. Връзка между фактите и мненията от една страна и група от индивиди, интересуващи се от тях, да ги наречем общество. При това посредничество обществото очаква обективност, изчерпателност и безпристрастност в отразяването на фактите, както и плурализъм на представените мнения.
 
Какво се случва когато фактите се пренебрегват като директен източник, а медията става посредник на посланията на дадена властова или корпоративна структура? Отговорът е – агенция за връзки с обществеността или пропагандна структура. Мечтата на всяка пропагандна кантора обаче е да бъде възприемана като медия, а не като властови или корпоративен рупор. Ето защо пропагадните структури, които разполагат с пари, влагат много средства, за да изглеждат като медии. Също така влагат кеш, за да изместят истинските медии и да установят монопол над информационното пространство.
 
Защо не успяват обаче? Защото в едно отворено пазарно общество парите не са достатъчни. Не е достатъчен и професионализмът. Богатите пропагандатори могат да си напазаруват професионалисти на килограм живо тегло, особено в бедните страни. Но пак не успяват, защото автентичните факти и мнения имат свойството да устояват на пропагадната завеса, била тя под формата на цензура или на отклоняващ вниманието безмислен информационен поток. В крайна сметка те достигат до голям брой индивиди. Това работи дори и в затворените, тоталитарни общества. Чудесен пример е дисидентският самиздат при комунизма, който пробиваше безмилостната пропагандна машина на властта.
 
Това се е случвало и се случва защото сред групата индивиди винаги има такива, които предпочитат да живеят в истина, а не във възторжена лъжа, ретранслирана от пропагандните кантори. Докато ги има тези индивиди ще има и медии. Те може да са бедни, може техният носител да е свит, незабележим дори, в условията на монопола, но с упоритостта на китайска капка си пробиват път през информационните бентове на пропагандните могули.
 
Повод за това теоретично отклонение е новината, че бившата шефка на тотото Ирена Кръстева е публикувала отворено писмо, възмутена от факта, че не е поканена на среща за медийната свобода в Европейския парламент. Били поканени такива-онакива, сърди се тя, а представители на "Българския медиен съюз", в който членува нейната групировка не са сред поканените.
 
Писмото на Кръстева е адресирано до шефа на парламентарната група на евролибералите Ги Верхофстат, организатор на събитието. Парадокс е, че към същото политическо семейство се числи и Делян Пеевски, син на Ирен Кръстева, депутат от ДПС и по съвместителство главен цензор в притежаваните от Ирена Кръстева вестници.
 
Срещата всъщност е отворена за всеки, който пожелае да участва. Не е нужна покана, а предварителна регистрация, за да се получи пропуск за сградата на Европейския парламент. Покани са изпратени на лекторите и модераторите на дискусии, което е съвсем нормално. Но сред тях не личат имената на собствениците на "най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг", по думите на Кръстева.
 
Защо не са? Ами защото не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта чрез една корпоративна структура, която е събрала 70% от парите на държавните предприятия. Корпоративна търговска банка, характеризирана от американското разузнаване като "гнила ябълка", замесена в "пране на пари от престъпна дейност" и "кредитиране на свързани лица". С кредити от тази банка се купуват медии, превръщат се в ПР агенции на правителството и се установява монопол над разпространението. Резултатът е видим от чужбина – София е последна в класациите за медийната свобода в ЕС и всяка година уверено потъва надолу.
 
Съвсем правилно организаторите на срещата за свободата на медиите не смесват жанровете. Затова събитието в Европейския парламент се очертава интересно. Колкото до Ирена Кръстева и колегите и от самоназовалия се "Български медиен съюз", никой не им пречи да си организират друга среща. В Москва, в Пекин или в Хавана, с тамошните сестрински пропагандни централи да обменят опит за трудностите да се установи тотален монопол и ефективна цензура в условията на пазарна икономика и във века на интернет.
 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 18.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.02.2012

Водещ: Вашингтон – станция на метрото. Студена януарска сутрин през 2007 година. Мъжът с цигулка и изсвири шест пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2000 души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите три минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди. След това побърза, за да не закъснее. Четири минути по-късно музикантът получава първия си долар. Жена хвърля монета в шапката и продължава да върви без да спира. Шест минути по-късно млад мъж се обляга на стената, за да послуша. После поглежда часовника си и хуква нанякъде. 10 минути по-късно три годишно дете спира, но майка му започва да го дърпа. Детето отново спира, за да погледне към цигуларя, но майката отново го дърпа. 45 минути по-късно – музикантът продължава да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. За един час той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза, никой не го аплодира, нямаше признание за него. Това е един уникален експеримент, който прави „Вашингтон пост” заедно със световно известния цигулар Джошуа Бел. Два дни преди това свирил в концертна зала с разпродадени билети със средна цена 100 долара. Един от изводите след експеримента – ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти на света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога с един от най-скъпите инструменти, струващ 3 и половина милиона долара, то за какво друго бихме имали време. Историята не е непозната. Публикувана е в „Капитал”. Имам спомен, че и аз съм я разказвала, не това обаче е важното. Интересно е, че тази история е споделя 86 хиляди 525 пъти и едно от споделянията е именно на Филип Харманджиев. Историята стана известна. Той я припомни тази седмица във facebook.com. Което ме накара да се замисля, ами ако нямаме време да разлистваме многото вестници, които има на пазара с хилядите рейтингови новини, за да стигнем до истинските, какво ще направим? Защо Ви припомних тази история ли? Защото вчера беше създаден Български медиен съюз, но отговорите бяха по-малко от въпросите. Интересно беше да бъдат видени на едно място издатели като Валери Запрянов и Димитър Друмев от една страна, редом до тях Дилян Пеевски и Мартин Радославов, който освен с другите си издания, е свързан и с „Уикенд”. Рекламистът Красимир Гергов, който пък не се слави с особено ласкави отзиви за част от издателите. Стана ясно и че се пише нов Етичен кодекс. Тодор Батков коментира, че дори на мач не се е радвал на такъв репортерски интерес. Чуйте и оценката на Тошо Тошев преди самото учредяване.
Тошо Тошев: Събитието, което видимо е развълнувало прогресивната обществена среда. Докато трае нашето заседание, ще помоля репортерите да ни оставят на спокойствие. След като приключим, ще имате възможност да зададете всички въпроси на ръководството на новия съюз. А сега Ви моля да оставите шефовете и представителите на тези структури, издателства, които ще правят новия съюз. Това се отнася и за репортерката на…
Водещ: Само да уточня, че „България днес” и репортерката, която именно беше помолена да напусне, е издание на Делян Пеевски. И така. За председател на новия съюз на издателите малко по-късно бе избран Валери Запрянов. Ето и на кого ще разчита той.
Валери Запрянов: Колеги, учудвам се от този голям интерес. Никога не ми се е налагало да говоря срещу толкова много колеги, които ме гледат в укор с фотоапарати и камери. Пред Вас е новото ръководство на Българския медиен съюз. До мен седи Светлана Шаренкова, Мартин Радославов, Тошо Батков и Димитър Друмев. Знаете кой какъв издател е, с едно уточнение, че Мартин Радославов, прощавай, ще ти купя наистина риза, представлява изданието „Географ”. Съюзът сега има 35 членове и са поканени няколко асоциирани членове. Колективни членове, но трябва да се проведат общи събрания и на следващото общо събрание съюзът да приеме желаещите да членуват в него. За членове на Управителния съвет бяха избрани Тошо Тошев, Делян Пеевски, /…/, Васил Захариев, Красимир Узунов, Бистра Георгиева, Гриша Камбуров и Иван /…/. Беше избран и контролен съвет в състав Красимир Гергов – председател, членове – Милена Дяконова, Гергана Данова, /…/ и Николай Малинов – издателя на „Дума”. Залата е наета от нас – инициаторите и кафето е платено от нас.
Водещ: В същото време в Европа BBC предупреди, че съкращаването в разходите на новинарския канал на BBC не трябва да доведе до влошаване на качеството. Може да се наложи новинарският канал на BBC да се откаже от втория си водещ, освен при представянето на извънредни новини от голямо значение. В същото време BBC Trust изрази мнение, че вътрешните промени в BBC са едновременно предизвикателство и възможност за начина, по който медията отразява международни новини. Едно от заключенията на ръководството, е че BBC трябва да свърши по-добре работа по отношение на рекламирането на парламентарния канал. Евро комисар Нели Круз започна сразяваща вербална атака срещу медийните закони в Унгария, заклеймявайки ги като дълбоко тревожни. Комисар Круз за цифровия дневен ред каза, че… Описа законите като прекалено рестриктивни и принуждаващи пресата към авто цензура. Сигурно си спомняте – повечето европейски експерти не спират да припомнят, че всъщност свободата на словото в Европа зависи от оцеляването на вестниците. Специалисти, новинари и ръководни кадри от няколко водещи световни медии, представители на академичните среди, медийни правни експерти и представители на организацията за свободата на печата – последната седмица проучваха бъдещето на професионалната журналистика в цифрова среда по време на конференция на ЮНЕСКО. Съветът на медиите след „Wikileaks” и „News of the World”се организира от международната неправителствена организация „Комитет за свободата на пресата” в сътрудничество с ЮНЕСКО. Тема от седмицата продължи да бъде разбира се и ACTA заради леко объркващия край. Какво казаха медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното ще чуем днес. Ще чуем и нещо повече за Гърция, защото темата бе доста подценена в медиите и се заключаваше по-скоро в хроника на подпаленото, отколкото в анализи и прогнози. Оценката не е моя, но ще я чуете малко по-късно. И на блогърите и медиите не се разминаха в оценката си за темите от седмицата. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Никола Попов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така – вчера бе основан Български медиен съюз. Ето как стана това.
: В момента се подготвя етичен кодекс, който да формулира рамката за членство и за поведение на изданията, които членуват в него. Някъде до 1 месец участниците на днешното събрание ще подпишат етичния кодекс и ще се задължат да го спазват. Не може да има много етични кодекси като не могат да се различават един от друг, защото принципите са ясни. Знае се какво означава морал, почтена журналистика, източници. Съюзът ще има свой етичен кодекс, който едва ли ще се различава коренно от етичния кодекс, който сме подписали. Но ще има – той ще бъде по-широк, защото тук ще членуват и Асоциацията на рекламните агенции, ще членуват разпространителите – те също трябва да имат свой етичен кодекс. Ще членува АБРО. Членуват всички, колеги забравих да Ви кажа, официално членове за българските медии в чужбина. Мисля да дам думата на Светлана Шаренкова. Тя говори по-добре от мен и ще обясни нещата.
Светлана Шаренкова: Като един от учредителите на Съюза на издателите в България на 16 ноември напуснах заедно с колегите си този съюз, който бяхме учредили преди 10 години и в момента в Съюза на издателите на България не членува нито един от учредителите. Единствено „24 часа” и „Труд” като издатели, но тогава, когато основавахме Съюза на издателите, Любо Павлов изобщо не е предполагал, че може да бъде издател на тези медии. Имахме намерение и в Съюза на издателите да тръгнем към едно обединяване на съюзите и разширяване на нашия издателски съюз, но това не се случи заради много голямата упоритост, с която Павлов реши, че трябва да оглави Издателския съюз. Поради тази причина ние напуснахме и сега създаваме Български медиен съюз. Надяваме се, че всички грешки, които сме имали, когато бяхме участници в другия съюз, ще ги избегнем.
:А сега давам думата на Димитър Друмев.
Димитър Друмев:Идеята на новия съюз е да обединява всички медии, защото много от проблемите са еднакви или сходни, въпреки че информацията е на различен носител. В новия съюз ще членуват и са поканени и интернет медиите, които стават все по-важни и чиято проблематика е сходна, но не е идентична с тази на печатните медии и на телевизиите например. Също така и компаниите за реклама, но те са също медия. Те също като разновидност на печатната медия също са поканени и някои от тези компании ще се включат. Едно от положителните развития е че учредителите на новия съюз се обединяваме около идеята да се създаде, най-вероятно в отделна организация, Одит бюро по тиражите, което въпреки че може би ще се казва „Одит бюро по тиражите”, тези организации съществуват във всички по-развити държави и те обикновено одитират читаемостта и посещаемостта, или гледаемостта на друг тип медии също, и това е една от пречките за развитието на българския медиен пазар – липсата на прозрачност. А това е една от целите на новия съюз. Така че надявам се да има скоро време и новини по този въпрос.
Водещ:И не само тиражи, а и продажби, колега, защото машината може да произведе много, особено когато е твоя. Въпросът е колко продаваш. Знаете, че напоследък най-тиражните издания са така наречените жълти издания.
Водещ:/…/ на собственик и управител на /…/ дружество, което създава списанията „Географ” и /…/ „Уикенд”, „Всеки ден” и други издания в тази група на този етап не са членове на съюза. Евентуално могат д абъдат присъединени при обсъждането на етичния кодекс. Казвам това пояснение, защото то е важно.
Делян Пеевски:Знаете, че в света, освен жълти издания, има и розови издания. Ако трябва да обяснявам цветово – където се казват същите любопитни неща, само дето не са измислени. Това е едно от условията – да няма измислена информация. Светлана Шаренкова беше човекът, който отговаряше при нас като зам.председател от предишния съюз – Съюза на издателите в България, за провеждане на „Черноризец храбър”. Разбира се цялото председателство се занимавахме с този конкурс и ако си спомняте, тази година тези колеги и издателства, които останаха в съюза, бойкотираха „Черноризец храбър”. Според мен те нямат никакво право да ползват тази марка. Морално право.
Аз не искам да прекъсвам, Господин Пеевски, но Господин Пеевски е председател на Съюза на вестникарите и разпространителите и в това качество беше поканен и беше избран съответно за член на управителния съвет.
Водещ: Освен това учредителите дадоха отговор и на въпроса защо се учредява Българският медиен съюз. В началото думата взе Тодор Батков.
Тодор Батков: Истината е, че нашият сектор – на медиите, независимо какви, е в тежка криза. Че в един момент съществуваха два издателски съюза на печатните издания. Все повече доминираща роля на пазара на печатните издания заемат жълтите издания. Факт е, че има сериозна криза в рекламния бизнес. Има тенденция на все по-голямо увеличение на относителни дял на рекламата в електронни медии за сметка на рекламата в печатни медии и т.н. Факт е – в тиражите и в продажбите цари пълна мъгла. Факт е, че когато ние медиите сме разединени, потънали в спорове или оттеглили се като нас в знак на протест от някого, няма това образование, това обединение, което да партнира на държавата по редица важни въпроси. Въпроси на законодателната власт, въпроси на изпълнителната власт. Пък вземете дори и ситуацията, която стана с ACTA. Виждате по какъв начин беше посрещната и виждате каква е реакцията на правителството. А ние медиите, които по дефиниция трябва да защитаваме свободата на словото, да гарантираме свободата на словото и да се борим срещу посегателства в какъвто смисъл отделни текстове на ACTA се явяват посегателства, ние мълчахме. Т.е. сайтовете и интернет, и улицата в добрия смисъл подтикнаха държавата да вземе това решение. Никой не реагира адекватно от страна на медиите, а най-малкото някакъв медиен съюз просто защото няма такъв. Или ако има – те да маргинални или спорят помежду си, или доминиращите издатели си решават бизнес спорове помежду си, клеветят се и т.н. Това не може да продължава. Ние сме демократична европейска държава в 2012 година, 21-Ви век. Няма аналог в Европа, сравнен с това, което е в момента в България – разединени издатели на печатни медии, почти никакво обединение на електронни медии. Нали така?
: Само на книга.
Тодор Батков: Да. Само на книга. Няма одит на тиражите. /…/
Журналист: Когато дадохте примера с ACTA – много колеги журналисти се изказахме за ACTA. Как си представяте официализиране от името на съюзна позиция на …?
Тодор Батков: Така, както сме бранили нашите права до сега и в другия съюз, така новият съюз ще брани правата на гилдията.
Журналист: А ще има ли етични комисии?
Тодор Батков: Естествено.
Журналист: А алтернативни?
Тодор Батков: В момента се пише етичният кодекс. Не мога да Ви отговоря.
: По същия начин стои въпросът и със защитата и грижата за подобаващо обществено отношение към журналистическия труд. Аз не съм журналист – аз съм издател. Вложил съм пари, нищо не печеля от това, че съм издател, но аз милея за журналистите, най-малкото защото аз съм син на журналист.
Водещ: Сега казвам добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Здравейте.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Всъщност два дни преди това събитие, което Вие чухте как се случи и защо се случи, Вие написахте, че истинската журналистика е на път да изчезне като динозаврите. Смисъл, че тя изчезва като динозаврите без да си дава сметка за това. До колко този нов съюз би могъл да и помогне?
Светослав Терзиев: Ами аз се безпокоя, че единственото вярно от всичко, което чухме към момента и имаше отношение към същинския проблем е, че журналистиката наистина е в криза. Но тази криза по никакъв начин не се решава чрез подобни издателски обединения, защото последната грижа на тези обединения е журналистиката. Техният проблем всъщност са собствените им /…/ и за това си размножават. В този целия дебат журналистите ги няма. Ако Ви прави впечатление, вече имаме два издателски съюза, но нито един журналистически синдикат. Защото Съюзът на българските журналисти дори по устав не се определя като синдикат, а се определя като творчески съюз. Както искайте го разбирайте. Но няма кой да защитава правата на журналистите и докато издателите се наговарят помежду си да си делят пазара, който все по-тесен става и за това и толкова много се карат, журналистите просто ги продават на пазара като овце, купуват се редакции. С тях се купуват и журналистите. Не им се дава никаква възможност да изкажат собствената си позиция и собственото си мнение, защото просто ги уволняват.
Водещ: По какво се различава българският от европейския модел? Вие го припомнихте миналата седмица. Смисъл припомнихте съответни издания и неблагополучия с тях.
Светослав Терзиев: Аз говоря иначе в своята публикация за общата криза на журналистиката, която не произтича от наши специфични проблеми, а тя произтича от цялостната трансформация на медийното пространство, за което медиите не бяха готови. Става дума за това, че журналистиката, преминавайки в интернет пространството, губи приходи. Защото в интернет тя все повече се превръща в безплатна или много ниско платена журналистика, тъй като журналистите, противно на широко разпространеното мнение и това е една масова заблуда не само в България, но въобще по света, не продават информация. На информационният пазар те не могат да продават информация. Защото не я притежават – тя няма и цена. Те обаче продават медийни продукти, които стават и медийни услуги, все по-евтини в сферата на интернет. И най-важното – те могат много лесно да се копират тези продукти. И по тази причина след като няма и защита на авторското право на журналистиката, за разлика от авторското право в художественото творчество, естествено журналистите и в случая медиите са нерентабилни. Те не могат да спечелят, не могат да се самоиздържат. И по тази причина фалират, както големи, така и малки медии. Въобще това е един процес, който засяга цялата медийна среда. И бъдещето е много неясно, защото не е намерен механизъм за самофинансиране на медиите. А след като те не се самофинансират, те губят опората си в обществото и престават да му служат.
Водещ: Всъщност вчера възникна и поредната схизма по отношение на етичния кодекс. Кой според Вас трябва да пише етичен кодекс и какво ще се случи с два етични кодекса? Макар че бяха направени, разбира се, уговорките, че няма как да се различават особено един от друг.
Светослав Терзиев: Това е едно безполезно упражнение, което е плод на амбициите на отделни издатели, за да изглеждат и те оригинални. Аз не виждам какво оригинално могат да напишат. Дори съществуващият етичен кодекс в България, по който и аз съм се трудил, не е някакво откритие, нещо оригинално. Той е базиран върху етичния кодекс на BBC. В този смисъл нещо кой знае какво няма да открият. А пък съчетаването на етичен кодекс на журналистиката с етичен кодекс на рекламодателите не е нищо друго освен признание на водещата роля на PR. Т.е. на платената имитация на журналистика, което и всъщност е една платена пропаганда и агитация. И в крайна сметка ще се подменят някои основни принципи с подобия, което ще бъде доста позорно, защото ще видим какъв нов кодекс ще напишат. И мисля, че това ще принесе само за разединяване на журналистиката, а не за съединяването и.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Ахилеас Лилов, добър ден.
Ахилеас Лилов: Здравейте.
Водещ:Всъщност ние искахме да си говорим като за начало за една малко по-подценена тема – какво се случва в Гърция, но петък следобед малко попромени нещата. Какво прави журналистите свободни? Нека да започнем от там.
Ахилеас Лилов: Ами какво ги прави свободни? Трябва да имат пари. Без пари нито журналистите, нито учителите, нито инженерите – никой не може да бъде свободен в днешно време. За съжаление, както каза Господин Терзиев, бизнесът в журналистиката – вече почти няма бизнес, както се казва. Журналистът се занимава с какво ли не, за да се изхранва, да изкарват насъщни – дето се казва. Така че за свободата първо, както се казва „Санчо, първо трябват парички.” Поне това е моето скромно мнение. Другото разбира се е една силна само организация, която в България липсва. Има много съюзи. Създадоха се още в началото на демокрацията. Имаше и стари от СБЖ-то, после „Подкрепа”, КНСБ и какво ли още не, но в крайна сметка в България няма една организация читава, която да каже, да тропне по масата и да се чуе нейният глас. Непрекъснато се появяват някакви декларации и някакви съюзи като този, който се появи, етични кодекси, но в крайна сметка не съм чул някой журналист да е бил уволнен, някой съюз или синдикална организация да се е появила и този журналист да е бил възстановен. Аз поне не се сещам за такова нещо.
Водещ:Е, има и някои изключения, но те са когато е имало прекалено груба политическа намеса. Историята помни тези случаи, но е безсмислено да се връщаме към тях. Господин Терзиев, кои са въпросите, които бихте искали да зададете по отношение на амбициите за написването на нов етичен кодекс?
Светослав Терзиев: Бих ги запитал дали ще включат една клауза, която не успяхме да включим в съществуващия в момента кодекс – например клаузата на съвестта. Тя е много важна, защото какво означава? Това означава, че не може издателят да упражнява насилие върху съвестта на журналиста и в случаите, когато една медия се продава или сменя ориентацията си, това е форма на насилие върху съвестта на журналиста. Той има право да напусне, както и сега му дават такова право, но това право е съчетано със задължението на издателя да го компенсира, защото принудително журналистът трябва да напусне медията, за да запази своята съвест. И тогава той трябва да получи обезщетение. Такава клауза съществува например във Франция. Т.е. ако искат да бъдат по-оригинални, да направят нещо повече – нека да включат такава клауза и тогава ще разберем какви са истинските намерения на издателите и дали са толкова загрижени за журналистите, както чухме от Господин Тодор Батков. Или са загрижени повече за управление на съвестта на журналистите.
Водещ:Истината е, че написването на новия етичен кодекс е възложено на Господин Димитър Друмев, който обеща другата седмица да гостува, за да поговорим малко по-подробно по този въпрос. Но като че ли ние имаме още въпроси, които да зададем. Останете с нас. Ще продължим след малко. Заедно с написването на нов етичен кодекс от вчера вече има и още промени. Те са свързани с разпространението. Чуйте ги от Тошо Тошев.
Тошо Тошев: Съюза на вестникарите и разпространителите се саморазпуска от днес. Направихме заедно и с тях този нов съюз.
Водещ:Всъщност достъпът до пазара е най-важният.
Тошо Тошев: Съюзът на издателите в България, в който до скоро много от нас членуваха, по същество не съществува. Съдът не признава и избора на негов председател.
Водещ:Отказва да го впише.
Тошо Тошев: Да. Там формално мен ме слагат за председател. Аз отдавна си дадох оставката,
Водещ:Кое ще направи словото ни по-свободно според Вас?
Тошо Тошев: Другите журналисти.
Водещ:Къде са те?
Тошо Тошев: В медиите.
:Какво означава редакционна политика?
Водещ:Шефът каза да не пишем за този – в превод.
:Аз мога да Ви кажа, че в моето издание няма такова нещо. Може би два или три пъти седмично аз звъня и се интересувам какво е челото, но от съдържанието никога. И с интерес го гледам преди полунощ, когато излиза в сайта. Не се меся, но какво означава редакционна политика? Това противоречи на етичен кодекс според мен.
Водещ:Така е. Аз за това Ви задавам този въпрос.
:Покойният ми баща в онези тежки години се стремеше, доколкото е възможно, да избягва такава редакционна политика. Те тогава си бяха регламентирани в член 1, нали така?
Водещ:Задното място по степен на свободата на словото какво Ви говори?
:Това е тревожно.
Водещ:Тревожно е, да.
:Тревожно е. Очевидно има цензура. Очевидно има редакционни политики, за които Вие споменахте. Очевидно има и – то е донякъде авто цензура, донякъде може би пряко влияние на най-високо ниво какво да се пише и как да се пише, което е тревожно. Това, което се случи с Мърдок в Англия, също е тревожно и това е недопустимо. Не може да бъде при нас.
Водещ:Смятате ли, че този съюз ще прекрати възхода на жълтите медии?
:Надявам се. Пазарът е свободно състезание, свободна конкуренция. Но надявам се поне, със създаването на съюза, да се възцарят някакви принципи на етичност между нас, уважение към истината и т.н. Това, което принципно отличава жълтите медии от сериозните медии.
Водещ:Всъщност при написването на предишния етичен кодекс участваха доста колеги журналисти. Сега как смятате да…?
:Сигурно по същия начин.
Водещ:Да конструирате…
:Сигурно ще бъде по същия начин.
Водещ:И така. Господин Терзиев, как според Вас можем да си обясним задното ни място по степен на свобода на словото? Ето, издателите нямат обяснения.
Светослав Терзиев:Ами би трябвало издателите да имат обяснение, защото те до голяма степен определят до колко медията ще има свободата да каже едно или друго, защото в момента обществото е позагубило тази възможност да влияе върху медиите, тъй като медиите не се финансират от обществото и съответно то няма и как да претендира какво да потребява от тях. Потребява, каквото му дадат. Тези, които решават, са всъщност издателите, които финансират медиите, защото медиите в България в момента, говоря за сериозните медии, за всекидневниците, от национално значение, не се самофинансират. Те не могат да се самоиздържат. И съответно някой трябва от друга дейност да отделя пари, за да ги финансира. След като той ги финансира, той може да определя и тяхната редакционна политика в зависимост от своите разбирания до колко свободата на медиите е полезна или не. Тъй че тези сдружения на издателите са още един показател всъщност какво е мястото на паричните фактори в нашата медийна среда. Не случайно, аз Ви казах, няма журналистически синдикат. Защото тяхната дума, на журналистите, не е толкова съществена, макар че се говори, че журналистите имат някаква роля и че щели да си пишат сами статиите и т.н. Това е просто едно хубаво пожелание, но няма как да се случи. Ако издателите наистина много се интересуваха от мнението на журналистите, нямаше да гледат така враждебно на всеки опит за тяхната само организация. Защото много добре знаем, че тези, които са новите учредители на сегашния втори медиен издателски съюз, има и такива, които дори гледаха зле на членството на своите колеги в безобидния Съюз на журналистите.
Водещ: Между другото може би по-различно ще се погледне на този въпрос, когато,дай Боже, се осъществи готвеното посещение на представители на „Репортери без граници”, защото тогава ще могат да бъдат задавани пряко въпроси към тях защо България е на това място. Нека сега да чуем обаче от Ахилеас Лилов как в Гърция се чувстват свободни журналистите, как си взаимодействат? Нека да излезем от репликата на Светлъо Терзиев – как си взаимодействат с хората? Едва ли само като пазарна мерна единица.
Ахилеас Лилов: По принцип в Гърция журналистиката има големи традиции, известни вестници от десетилетия излизат, които обаче вече започнаха и да фалират. Ето, един от най-големите вестници /…/ – символично в превод „Свободен печат” фалира. Което ще рече, че дори за свободните, известни, силни медии в Гърция вече е много трудно да преживяват, което се разпростира и върху самите журналисти. Разбира се свободата на словото в Гърция винаги е била доста ценена и винаги самите журналисти са се борили много активно и много успешно, за да защитават тази своя свобода.
Водещ:Какво я гарантира обаче тази свобода?
Ахилеас Лилов:Силната обществена подкрепа. Гръцкото общество, мога да кажа спокойно, че в Гърция има гражданско общество, винаги е подкрепяло справедливите протести, не само на журналистите, но и на да речем други отрасли или слоеве от населението. И винаги, когато да речем някой журналист или група от журналисти са поставяли някой наболял техен личен или професионален проблем, те винаги да намирали отклик сред хората, което неминуемо след това стига и до политическата класа и са се взимали някакви адекватни решения. Това мисля, че значи – гръцкото гражданско общество е един вид гарант за независимата журналистика в Гърция.
Водещ:Макар че ние би трябвало да сме скачени, като скачени съдове, медиите и гражданското общество, и до някъде липса на гражданско общество трябва да поемем като своя лична вина, като че ли.
Ахилеас Лилов:Не знам. Мен наистина ме радват тези млади хора, които виждам напоследък да излизат по улиците. Никой не ги организира. Някакви сайтове, както чух преди малко.
Водещ:Facebook.com е главната организация.
Ахилеас Лилов:Да, но се появява. Ето това е гражданско общество, може би.
Водещ:Господин Терзиев, дали ще ни подкрепят тези млади хора, ако ние се опитаме да защитим свободата на словото?
Светослав Терзиев: Ами тези млади хора живеят общо взето в друг медиен свят. Така да се каже само организиран и…
Водещ:А защо ние не сме част от този медиен свят?
Светослав Терзиев: Защото техните потребности са други вече. Не са вече тези, които традиционно са съществували. Средата е променена. Те имат възможност в много по-голяма степен и протестите им са такива – с пряка комуникация. А когато има пряка комуникация, няма нужда от посредник, т.е. от медии. И бедата е друга. Разбира се аз не искам да преиначавам нещата. Бедата е, че равнището на потребности вече е променено – може би не е това, което е било по-рано. В момента, колкото и да е странно, имаме едно не толкова образовано поколение, което търси повече развлечението, отколкото отговори на сериозните въпроси. И за него тази медийна среда е по-скоро една развлекателна среда. Т.е. променени са функциите, променено е предназначението. Разбира се това не означава, че младите хора не се информират и не разбират какво се случва в обществото. Не бива да ги упрекваме. На тях по начало им е присъщо влечение повече към забавления, към увеселения.
Водещ: За съжаление обаче няма да можем да си внесем гражданско общество в Гърция. Дори и тя да фалира.
Светослав Терзиев: Аз бях преди няколко години на конгрес на журналистите от северна Гърция и ми направи впечатление колко сериозно се отнасят към своите проблеми. Те имат същите впрочем проблеми, както о в България.
Водещ:И те в момента имат малко по-големи.
Светослав Терзиев:При тях в някаква степен даже се задълбочиха, защото наистина издръжката на медиите е един голям въпрос. Доколкото обществото потребява тази продукция, но не я заплаща, получава я безплатно, скъса нишката между обществото и медиите. Т.е. медиите нямат опора в обществото и съответно те престават да носят отговорност към него, защото друг има плаща. Знаете, който плаща, той поръчва музиката. И когато се получава една такава тенденция, нещата се обръщат тотално и в поколенчески аспект. Аз имам и наблюдения в средите на студентите, които се готвят за работа в медиите. Съотношението в момента е две към едно на подготвящи за PR спрямо подготвящи се за журналисти, защото въобще интересът към журналистиката е катастрофално намалял. Предпочитат да бъдат платени, така да се каже обществени коафъори, разкрасяващи образа на една или друга институция, на фирми, на партии.
Водещ:Едва ли обаче трябва да напомняме, че в повечето европейски конституции правото да бъдат информирани хората е именно защитено в тези конституции. Това едва ли е случайно. Благодаря на Светослав Терзиев от вестник „Сега”. След малко ще чуете една своеобразна класация на новините от седмицата от двама интересни събеседници – Иглика Трифонова и Алек Попов. Заради леко объркващия край през тази седмица ACTA продължи да бъде едно от водещите събития на седмицата. Какво казахме медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното, ще чуем сега.
Иглика Трифонова:Опитах се да прозра какво точно значи ACTA, защото мен ме касае директно. Ние, които правим кино, в последните години сме теглили абсолютно безвъзмездно. Това се случи и в Европа, въпреки че там вече се слага ред на това нещо. Тук, у нас, кино показът направо е разбит, защото като качат филма ти, всеки предпочита да си го гледа вкъщи. Харесваха ми физиономиите на младите хора, които излязоха да се противопоставят на ACTA. Явно това далеч не е съвършенѝ документ. Доколкото аз успях да си дам сметка, той защитава повече правата на разпространителите, което е една тенденция в света, за жалост – а не на хората, които правят изкуство. И това има някакъв предел, защото едни неща не могат да бъдат дистрибутирани, предлагани без край, ако самите те не се създават. Има страшна агресия в начина, по който говорят тези хора за правото си да теглят безплатно изкуство. Това не може да с бъде вярно. Толкова далеч сме отишли в тези бурни години, в които киното започна да се случва през компютъра и всеки да може да си го тегли. Оставям на страна ниското качество, на което често се качва. Стръвта, с която бързат да го качат, което приличаѝ на някаква истерия и кражба много повече, отколкото желание този филм да се види в истинските му качества като картина и като звук. Но вече се е случило едно раздразнение към творците, че имат претенция да им бъде заплащано за труда им. И не знам кога се случи, но това не е красиво нещо., Това е някакъв естетически проблем и то няма да завърши добре. Притесних се вчера, когато Трайчо Трайков, министърът, който пое вината някак си, според мен малко артистично, че „да съм прочел по-добре” каза той, „оттегляме подписа си върху ACTA”. И върху обяснението му защо го правят имаше едно изречение, в което той каза „не може авторските права на някого да са по-важни от правата и свободите.” Това ме ужаси, защото авторските права на някого са част от същите тези права и свободи, за които става дума.
Водещ:Кой от всички, към които медиите се обърнаха, за да търсят различна гледна точка, беше чел ACTA според Вас?
Иглика Трифонова:Със сигурност един мой колега, който е написал в интернет един текст днес – Людмил Тодоров, защото той скоро има премиера и взе решението сам да разпространява филма си. Със сигурност той беше прочел ACTA.
Водещ:Да, но „Паламуда” го няма като торент качен.
Иглика Трифонова:Няма го и слава Богу. Това му дава някакъв шанс да опита и да видим какво ще се случи, ако един човек дръзне сам. Това е много приятен прецедент.
Водещ:А ако трябва да направите филм? Жанрът какъв ще бъде?
Иглика Трифонова:Жанрът – поетично комедиен жанр.
Алек Попов: Това са неща, с които е по-добре да не се спекулира. Най-добре е човек обективно и спокойно да разглежда. Това, което следя с интерес се случва в Гърция, защото това е близка страна и протестите са интересни.
Водещ:А какво се случва там?
Алек Попов:Всички знаем общо взето или по-скоро никой не знае.
Водещ:Ами ACTA започна като драма и май завършва като комедия. По оценката на Иглика Трифонова и Алек Попов. Обаче Алек Попов каза нещо много по-важно. Никой не знае какво се случва в Гърция. Какво се случва в Гърция, Ахилеас?
Ахилеас Лилов: Ами, ако очаквате аз да Ви кажа отговора, който ще остави всички с отворена уста, няма да е точно така. Според мен всичките оценки, анализи и коментари, които се правят за Гърция, са верни. Смисъл, че всеки един от тези коментари и оценки съдържа нещо ценно.
Водещ: Къде се къса обаче нишката? Гърция ни е съсед. Би трябвало това да е много важна тема, а се оказва не рейтингова.
Ахилеас Лилов:Ами аз виждам просто, че новините, които идват от Гърция, идват от международните агенции, чрез кореспондентите, които имат някои медии в Гърция. Видях и няколко филма, направени напоследък, излъчени по телевизията. Но не знам дали може да се усети точно духа и това, което се случва в Гърция с тези няколко реда или с тези няколко минути, които се дават по телевизията. Това, което ми прави впечатление, дори зад сухата статистика, която всеки ден тече по интернет, това са коментарите на българите, на нашите българи. 99% от тях са толкова негативно, злостно настроени към съседния гръцки народ, че направо не мога да разбера това нещо. В Гърция отиват стотици хиляди българи всяко лято да почиват. Стотици хиляди българи там работят, изваждат си насъщния, къде по-добре или къде по-лошо. Не мога да разбера защо така голяма част от хората, които коментират или възприемат новините от там, ги възприемат толкова отрицателно. Мисля си, че за това има, не казвам вина, отговорност и самият премиер. Неговата тайна и вечна рецепта, когато им станат заплатите като българските, тогава ще се оправят гърците. Ето това, ако е стремежът те да станат най-бедната страна в ЕС и ако това е рецептата, не мисля, че ще ги спаси това нещо.
Водещ:Между другото сега се сещам, че преди доста време Бойко Борисов беше казал в Брюксел, че нас много ни интересува какво се случва в Гърция, защото сме съседи. Как да примирим двете тези?
Ахилеас Лилов: Ами как? С това, че всъщност от една страна трябва да ни интересува, от друга страна може би си казваме „нека те да видят сега какво е криза. На нас толкова зле ни беше толкова години.” Но истината е, че те може би в най-тежката криза няма да стигнат това, което ние сме били, защото Гърция измина този тежък период, който измина България от 90-те години насам през 50-те години – след тежката Втора световна война. Гражданска война имаше в Гърция. Милиони гърци 50-те и 60-те години напуснаха страната и се установиха в цял свят. После в Гърция, знаете, имаше военна хунта. Гърция също е имала много трудни периоди и това, което е постигнала в последствие, наистина е плод на много голям труд. Това, че казваме, че гърците са мързеливи или че българите са мързеливи, не трябва по никакъв начин да се…
Водещ:Тези обобщения никога не са били верни.
Ахилеас Лилов:Не са верни, но мисля, че трябва да разберем, че обикновените хора там са обикновени хора като тук, като в България. По една или по друга причина получават повече пари, по-добри доходи, но да не забравяме че гръцкият брутен вътрешен продукт в няколко пъти по-голям от българския. Някой ще каже „да, защото взимат заеми”. Със заеми или без, те произвеждат много повече, отколкото произвежда България. Това е истината.
Водещ:Но ми се ще малко повече да коментираме завръзката между медиите и гражданското общество в Гърция. Тръгнахме, докато вървеше песента, да гледаме колко струват българските вестници. Съботно неделни – те са малко по-скъпи разбира се. Българските са между 70ст и 1 лев, докато в Гърция как стоят нещата?
Ахилеас Лилов:Ами в Гърция цените на вестниците през седмицата започват от евро, евро и половина, което ще рече 2-3 лева. Съботно-неделните вестници, които са с доста дебели приложения, стигат до 3-4-5 евро. Значи правете си сметка – 10 лева струва един вестник. За това по принцип в Гърция, не казвам, че не се четат вестници, но в сравнение с това, което е в България, не е. Дори гърци като идват в България ми прави впечатление, че четат или четяха доскоро много вестници. В Гърция се информират повече по електронните медии, по радио, по телевизия, които са да кажем безплатни. Там няма кабелни оператори. Всичко се излъчва безплатно по ефира и за това не им се налага, и не купуват толкова вестници, което си има плюсове и минуси.
Водещ: Къде кризата е по-голяма по отношение на медиите? В Гърция по отношение на печатните или на електронните медии?
Ахилеас Лилов: Ами тя е повсеместна. Защото самите електронни медии, Ви казах, в Гърция няма кабелни оператори. Те не могат да разчитат на друго освен на постъпления от реклама. Кризата удари и печатните, и електронните медии. Закриват се електронни медии, както Ви казах, и един от най-големите вестници беше закрит, фалира. Намаляват се непрекъснато щатовете и самите гръцки журналисти казват, че това удря косвено,вече дори и пряко, по свободата на словото. Всеки си пази хляба. Прави съответните компромиси, които е длъжен да прави.
Водещ:Тази съботна сутрин не бяхме в компанията на семейство Григовори по БНТ, но сега можем да чуем и тяхната версия за най-важното от седмицата и разбира се коментара им
Иглика Трендафилова:Това е тема, по която според мен много хора се само цензурират.
Асен: Абе, не е комедия.
Иглика Трендафилова:И на мен не ми звучи като комедия. Може да се окаже трагедия в края на краищата.
Асен: Не е екологична, а политическа трагедия. За екологична съм почти сигурен, че няма да се окаже.
Водещ:Добре, ако трябва да определим пък жанра на ACTA, той какъв ще бъде?
Асен: Срещнахме една известна певица в едно известно заведение. Седнахме, помолихме я да седне при нас и я питахме „Какво мислиш за ACTA”? Тя каза „Кой ACTA?” Беше шега и от нейна страна. Тя знаеше за какво става дума. Там жанрът е международна конспирация, граничеща с психо тероризъм. Хора се договарят срещу много други хора да продължат да печелят едни много пари по най-лесния начин, по който са ги печелили примерно последните 70 години. Просто не сме последните 70 години и много е различен светът. Много са различни усещанията за бизнес, колкото и тъпо да звучи – за морал в бизнеса. Колко пъти можеш да пострижеш една овца?
Имаше доброволец да поеме цялата вина през седмицата.
:Според мен заслужено трябваше да си я поеме вината.
Асен: Абсолютно. Това е негова отговорност. Къорав карти не играе и т.н.
:Искам да призная – един добър акт.
Асен: Защитихме наше мнение.
:Между другото малко е смущаващо, че хората ни обвиняват, че имаме мнение и не могат да приемат, че журналист може да има мнение. Особено… Примерно за шистовия газ.
Асен: /…/ После ни погват по социалните мрежи. Що сме казали това? Що сме казали онова?
Водещ:Имате ли различни мнения?
:Гледаме да ги уеднаквяваме.
Водещ:Как става тази работа?
:Поспорваме и накрая някъде се срещаме.
Водещ:Имаше през седмицата драматични репортажи на тема „високи сметки за ток, за парно, заплахи за…”
: Там има една новина и това е поскъпването на газа с 27%. Поправи ме, ако не е толкова, на която не се реагира. След това се реагира на сметките. Ама те сметките са функция от това.
Асен: Тези, дето подскачаха тук да се спряло проучването за шистов газ, сега защо не подскачат? 27% е една трета, по дяволите.
: Едно от най-големите клишета, с които съм се сблъсквала в тази професия е, че идва някой и ти казва „хората искат да видят това.” Ама от къде този човек знае какво искат да видят хората, така и не съм разбрала до ден днешен.
Асен: И кои са хората.
: За това аз имам едно правило. Гледам, че и Асен го има същото – „добрият журналист трябва да се интересува от всичко и той трябва да е радарът, а не хората, които не са професионалисти в тази сфера.”
Водещ: Всъщност това е може би вярната рецепта – Ахилеас, за да бъдем заедно с гражданското общество.
Ахилеас Лилов: А има ли такова в България? Продължавам да се питам толкова години.
Водещ: Усмихна се ти на моята версия, че ще си внесем от Гърция, ако фалират. Между другото, шегата настрана. Докато слушахме Асен, ти каза, че всъщност единствените издания, книжни, които в Гърция са добре, са партийните.
Ахилеас Лилов: Партийните, защото партиите, както в България, получават много солидни субсидии от държавата и ги влагат в свои печатни издания. Наистина много сериозни, силни вестници са партийните издания в Гърция. Там не се среща някой вестник да каже, че е издание на еди коя си партия. Както и в България се знае, че има доста партийни вестници, но зад тях седят други собственици. Но на практика защитават позициите на една или друга сила, или фактор.
Водещ: Всъщност Светослав Терзиев в началото направи една хипотеза дали ще влезе клаузата за съвест в новия етичен кодекс. Според теб има ли смисъл в това?
Ахилеас Лилов:Ами няма смисъл според мен, защото…
Водещ:На фона на това, че има издания, за които хората говорят, да използваме този легален изказ, са партийни, а пък не са партийни.
Ахилеас Лилов:Ами, значи и другото, което говорихме, че вече ще има нов етичен кодекс. Значи те сега ще станат два етични кодекса.
Водещ:Схизма. Поредната схизма.
Ахилеас Лилов:Да. Един журналист с кой етичен кодекс трябва да се съобразява? После коя комисия него ще разглежда? На единия съюз или на другия съюз? И аджеба, както се казва, тези хора, които ще напишат този етичен кодекс и тези имена, които седят отзад – те имат ли морала да съдят, да кажем журналистите? Те могат да смятат, че имат този морал, но поне в общественото съзнание по един или друг начин са компрометирани.
Водещ:Всъщност сега въпросите са по-малко от отговорите. Предстоят много отговори да дадат тези, които създадоха вчера Българския медиен съюз. Техните нагласи пък търпеливо изчакаха да научат какви са по отношение на една бъдеща законодателна мярка. По-простичко казано – закон за печата. Това се опитаха да разберат от фондация „Медийна демокрация”, а пък ние бяхме така търпеливи да изчакаме и тях, за да обобщят резултатите. И така – според създателите на новия Български медиен съюз закон за печата не е необходим, но ето подробностите от Юлия Роне.
Юлия Роне:Това, което успях да разбера от интервютата, които направихме е, че по-голямата част от тях разчитат на една само регулация на печатните издания. Т.е. мнозинството се обяви против специален закон, който да регулира тези издания с аргумента, че в крайна сметка пазарът трябва да реши това. Също така на мен ми се стори доста интересен аргументът за самото обучение на журналистите, които трябва да бъдат обучавани в крайна сметка, не само в етичния кодекс на професията, това е ясно, но и в развитието на съвременните технологии и новата медийна среда. И в крайна сметка наистина това, което аз мога да изтъкна като обобщение на всички отговори, беше първо опиране на вече съществуващото законодателство и неговото по-ефективно прилагане и второ – разчитане на свободата на пазара и на решението на потребителите да отсеят кое е вярно, кое не, коя медия е сериозна, коя медия не е. Това беше доминиращата нагласа. Имаше разбира се различни мнения, но мнозинството от хората, които интервюирах, отговориха това.
Водещ: Ами това беше от нас в днешното издание на „Клубът на журналистите”. Разчитаме следващия път да научим малко повече подробности от Господин Димитър Друмев, който ще се занимава с написването на новия етичен кодекс. Хубав съботен следобед Ви желаем Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.          

Нов медиен съюз. Интервю с Валери Запрянов и Мария Нейкова

БНР, Преди всички | 17.02.2012

Водещ: Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестниции списания да станат членове на нов медиен съюз, който ще се учреди днес. Създаването на този съюз има и своята предистория. За смисъла от новото формирование ще говорим с Валери Запрянов, който е на линия. Добро утро!
Валери Запрянов: Добро утро!
Водещ: Да уточним в началото, кои са изданията, които към момента влизат в този съюз? И какъв е смисълът от неговото създаване?
Валери Запрянов: Ами, трябва да Ви загубя много време, докато изредя всичките заглавия. Освен това, те са…
Водещ: Основните.
Валери Запрянов: Моля?
Водещ: Опитайте!
Валери Запрянов: Ами, влизат в-к „Стандарт”, влизат всичките списания на „Санома”, на издателство „Санома”. Влиза в-к „Преса”, влиза в-к „Тема”, влиза в-к „Новинар”, влиза в-к „Марица” и „Струма”. Влизат в-к „Земя”, „Монитор”, „Телеграф” и още много, много вестници. Освен това, влизат всичките провинциални вестници, сдружението на вестниците от провинцията участва също като асоцииран член.
Водещ: И формулата, доколкото разбирам, е отворена, тъй като поканата Ви е към всички, които се занимават с този бизнес и могат да се определят към вашия съюз.
Валери Запрянов: Абсолютно. Досега заглавията са около 40. Предполагам, че… защото постоянно има обаждане за нови кандидати да участват в това сдружение, предполагам, че ще бъдат някъде не по-малко от 50 заглавия до месец.
Водещ: Има и активен интерес, казвате?
Валери Запрянов: Да. Наистина активен интерес и то от медии от провинцията, не само от софийски, което е много хубаво. Хората имат нужда да се сдружават. Имат нужда заедно да решават професионалните си проблеми. Това е основата на един такъв съюз.
Водещ: Хората имат нужда да се сдружават, но в тази ситуация имат нужда и да се определят. Така че нека да ни кажете Вие как определяте формулата на вашия съюз?
Валери Запрянов: Вие сама казахте. Това е един отворен съюз. Съюз, който трябва да работи в името на професионалните предизвикателства, да може да ги решаваме. Много е труден този етап не само за икономиката на България. Труден е и за вестникарството. Появяват се интернет издания. Много е тежко в това време да оцелееш сам. Затова е по-добре наистина да се сдружим, да намерим точната формула.
Водещ: Но не споменавате, че създаването на този съюз идва като етап след протеста на издатели след избора на Любомир Павлов за председател на С ъюза на издателите в България, т. е. … Валери Запрянов: Това е широко известно.
Водещ: Тоест, има и някакъв друг смисъл в създаването на това сдружение? То дели…
Валери Запрянов: Разбира се. Ние се обединяваме след като се разграничихме.
Водещ: Така.
Валери Запрянов: Това е много важно.
Водещ: И това разграничаване съдържа ли в себе си „срещу”? Създаването на вашия съюз противопоставя ли се на нещо?
Валери Запрянов: Да. Противопоставя се и би трябвало да се противопостави на една корпоративна журналистика. Значи, ние сме против корпоративната журналистика. Това езалегнало в устава. Използването на вестниците и списанията за лични цели, за провеждане на лична битка срещу икономически формирования или срещу останали медии. Съюзът на българските издатели беше един, може да се каже, прекрасен съюз до влизането в него на някои лица. Голямата амбиция на Любомир Павлов да оглави този съюз го разби. В момента в списание „Тема” текат едни публикации за приватизациите с негово участие в дружества, общински. Навсякъде се появява една закономерност. Влиза се в дружество, приватизира се и след това в касата се оказва, че има повече пари, отколкотое струвало самото дружество. По същия начин стана и със Съюза на издателите. Да, ние си тръгнахме, но оставихме в касата 360 000 лева. Това не са малко пари за един съюз да може да работи пълноценно.
Водещ: Ще имате ли претенции към това, което сте оставили? В поканата за създаването на съюза, публикувана в пресата, имаше едно такова изречение, че предпочитате да насочите енергията си към създаване на нов действащ съюз вместо да се посветите на съдебни спорове. Слагате ли черта на това, което е зад Вас?
Валери Запрянов: Разбира се, слагаме черта. Сигурен съм, че някои от много малкото останали колеги в другия съюз ще ни подкрепят и ще дойдат след време. България няма нужда от два съюза. Но искаме да направим един истински действащ голям съюз, който да обединява много повече хора, а не един корпоративен съюз, който да събира само привърженици на някаква кауза, понякога доста икономическа.
Водещ: И все пак, дефакто ще има два съюза.
Валери Запрянов: Дефакто ще има два съюза. Имаше опасност да има три съюза.
Водещ: Да.
Валери Запрянов: Защото в България дефакто имаше два съюза, но г-н Пеевски и неговите заглавия, хората, които участваха в неговия съюз, решиха да се саморазпуснат, за да няма трети съюз.
Водещ: Това, че Делян Пеевски е във вашите редици, няма ли да донесе същите коментари за корпоративна журналистика.
Валери Запрянов: Много е трудно да обсъждаме един нероден Петко. Просто, трябва да оставим времето да покаже. При нас, за добро или за лошо, работата ни личи черно на бяло. Четете изданията, които участват в този съюз и ще разберете дали има някаква разлика.
Водещ: Добре. Какво ще бъде посланието от тук нататък? Така или иначе създаването на един съюз, какъвто и да е неговият подтекст, какъвто и да е неговият контекст, е свързано с определени конкретни стъпки, с формални действия. Така че, г-н Запрянов, какви ще бъдат първите стъпки на новия съюз? Какви са неговите планове, амбиции?
Валери Запрянов: Прекалено много са професионалните предизвикателства, прекалено много са проблемите, за да бъдат изредени, а и няма смисъл. Просто, трябва да работим заедно за бъдещето на професията.
Водещ: Добре. Останете на линия! Може би ще Ви е любопитно да чуете и другия наш събеседник по темата. Това е преподавателят във факултета по журналистика, медиен анализатор, доц. Мария Нейкова. Здравейте!
Доц. Мария Нейкова: Добро утро!
Водещ: Г-жо Нейкова, как Ви звучи това, което чувате? Според Вас, има ли място за два съюза на издателите в България? И тотално ли се раздели секторът?
Доц. Мария Нейкова: Не смятам, че секторът се е разделил. Това, че ще има два съюза на издатели, ще видим как ще действа. Но в България сме видели много неща да имат по две форми. По-важно е какво ще прави новият съюз, защото аз слушах много внимателно г-н Запрянов и откроих само две неща – че може би става дума за опит за подпомагане на професионалното оцеляване на печата. Той не го изрича пряко, но на мен ми се струва, че има предвид създаването, намирането на нова бизнес формула за съществуването на печатните издания. И въпросът за преодоляването на корпоративната журналистика си остава. Но аз проследих съобщенията за предстоящото учредяване в ранния следобед днес на съюза и там наистина акцент е поставен върху мотива да се решават професионалните проблеми. Много е важно да видим тепърва за кои професионални проблеми става дума, защото за мен има някакво смесване. От една страна се говори за оцеляване на печатните издания, от друга страна се говори изобщо за професията. Значи, ако говорим изобщо за професията, трябва задължително да погледнем последната класация на „Репортери без граници”, да видим изобщо въпросите, които от години само се говори за тях и няма никаква стъпка за решаването им. Какво се случва с прозрачността на собствеността на медиите? До къде може да стига медийната концентрация? Какви зависимости водят капиталите след себе си? Видяхме, че не работи Бюрото за одит по тиражите. Комисията за защита на конкуренция миналата година предприе някакви действия. След това се самоограничи и каза, че ще се занимава само с проблемите за конкуренцията в разпространението. Връзките на журналистите с политиците изобщо не се поставят на дневен ред. Тук оставям настрана, че самите български политици нямат хигиена на тези връзки. И последният, най-драстичен за мен, пример беше рожденият ден в края на миналата година на Тошо Тошев, когато той обяви създаването, тръгването на в-к „Преса” Ами, там беше цялото държавно ръководство. Това има ли значение, няма ли? Трябва ли да стигнем до скандала, който се случи миналото лято във Великобритания с Мърдок, за да почнем да правим комисии, които да изследват връзките между политиката и журналистиката. Това са изключително важни проблеми на професията. Дали съюзът ще има някакво отношение към тях? Това втрещи. Дори и сега да ми се каже – да ще има, трябва да мине време, за да видим какво ще се случва.
Водещ: Г-н Запрянов!
Валери Запрянов: Да, слушам ви.
Водещ: Ще бъдат ли във фокуса на вашето сдружение всички тези въпроси и по какъв начин?
Валери Запрянов: Някои от тях да, други не, защото уважаемата госпожа накрая направи един доста голям мишмаш, свързвайки Мърдок и политиците. Там нещата са съвсем други. Тя много добре знае. Във Великобритания големият скандал е за подслушване. И това е…
Доц. Мария Нейкова: Да, разбира се.
Валери Запрянов: Не виждам нищо лошо, ако…
Доц. Мария Нейкова: Не е само за подслушване. Там скандалът е за това, че Мърдок е влизал на “Downing Street” №10 още от времето на Маргарет Тачер и че е плащано на полицията и за много други неща.
Валери Запрянов: Така. Не виждам нищо лошо, ако един човек е градил кариерата си цял живот, градил името си и когато навършинякаква годишнина, на неговия рожден ден да дойдат бивши и настоящи министър-председатели, депутати, бивши, настоящи и т. н. Какво лошо има в това, че рожденият ден на Тошо Тошев е бил посетен от толкова много знакови фигури? Не мога да разбера.
Водещ: Според мен, това не е най-важното, което си струва да обсъждаме в момента. Но въпросът за прозрачността на собствеността е наистина важен и…
Валери Запрянов: Значи, ще бъде направен, както… Това са добрите практики на съюза на издателите, където имаше регистър на собствеността и всеки един от членовете ще участва в този регистър на собствеността.
Водещ: Тоест, това ще бъде регистър, който сега ще бъде създаден наново в новия съюз?
Валери Запрянов: Разбира се, разбира се. Добре…
Водещ: И всеки ще бъде задължен да се впише там.
Валери Запрянов: Хайде да кажем така, ще бъде дублиран. При нас няма да приемаме жълти медии.
Водещ: Как ще определите кои са жълти?
Валери Запрянов: Много ясно разграничима е линията и всички я виждат на вестникарската будка.
Водещ: Тоест, някое издание кандидатства за членство при Вас, Вие казвате – Вие сте жълто издание, нямате място тук.
Валери Запрянов: Да, да. Точно така, точно ака. Слагаме една разграничителна линия. Ако жълтите издания станат донякъде розови, както в много страни в Европа и не лъжат, не си измислят, а са папарашки, тогава да, нека са добре дошли. Но не да лъжат и да си измислят информации. Ние имаме да направим още много неща. Освен това, задължително до месец първата ни задача е да бъде създадено действително бюро по одит на тиражите, за да може да помагаме и на хората, които определят в кое издание какви реклами да влязат. Това са рекламодателите, това са рекламните агенции. Ние сме поканили за асоциирани членове рекламни агенции, дружеството, Асоциацията на рекламните агенции, за да могат да наблюдават нашата работа отблизо.
Водещ: Ще изисквате ли от всички свои членове да бъдат част от етичния кодекс на българските медии в случай, че не са го подписали?
Валери Запрянов: Това е малко по-труден въпрос. Дали да бъде направен нов закон за етичните медии или да бъде подписан стария. Повечето от участниците в този проект са подписали етичния кодекс.
Водещ: Но очевидно…
Валери Запрянов: Съществуващият етичен кодекс.
Водещ: Очевидно има настроения да се върви към промяна и то сериозна, доколкото разбрах.
Валери Запрянов: Има настроения да се прави нещо ново. Ако това се нарича промяна, да. Има интерес да се върви към промяна.
Водещ: Добре. Ще очакваме по-конкретната формула на тази промяна след създаването на съюза и отговарянето на неговите конкрени цели. Благодаря за този разговор! Валери Запрянов и Мария Нейкова преди създаването днес на Съюз на издателите.