www.konkurs-agora.com I 13.03.2015г.

На церемонията, състояла се на 12 март в гр. София, бяха връчени наградите на Конкурс АГОРА за най-успешна инициатива, реализирана от читалище и мобилизирала местните хора за решаване на реален проблем през 2014.

Специално обръщение към участниците и гостите на събитието отправи Иван Иванов, зам.-председател на Народното събрание. От сцената на Конкурса той подчерта ролята на читалищата на местни граждански организации и значението им за развитието на общностите.

След тайно гласуване гостите на церемонията определиха голямата награда да бъде връчена на НЧ “Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски – 2011”, гр. Габрово за създаването на селски мол – Базар "Забравени традиции, живи вкусове" в града. Селският мол стартира през 2014 г. и до момента има реализирани четири издания. В него се предлагат стоки на производители от региона, които предлагат местната си, домашно произведена продукция в града. Като във всеки мол събитието е съпроводено от много музика и настроение, а в Селския мол също така се танцува и пее. Инициативата на читалището припомня на жителите и гостите на региона за Веселите пазари в Габровско от миналото.

На церемонията бяха връчени наградите и на петте финалиста категориите на Конкурс АГОРА 2014. Журито на конкурса определи това да са: Категория "Общност в развитие" за НЧ "Христо Ботев 2008", село Гарван, общ. Габрово за "НеЗабравено имане"; Категория "Солидарност и хуманност" за НЧ "Пенчо Славейков кв.Малашевци – 1919", гр. София за инициативата "Синьо лято 2014"; Категория "Изкуство и култура за развитие" за НЧ "Изгрев – 1930", с. Баничан, общ. Гоце Делчев за "Цветни приказки без край върху везаните пищюмали на Баничан"; Категория "Перспективи за израстване" за НЧ "Дружба – 1870", гр. Харманли, обл. Хасково за инициативата "Завръщането на рока и естрадата в града на Белоногата"; Категория "Най-продуктивно партньорство" за НЧ "Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски – 2011" за Базар "Забравени традиции, живи вкусове" – Селски МОЛ. Повече за тях: http://agora-bg.org/bg/news.html?newsid=421

За четвърта поредна година Министерство на културата присъди специална грамота за Принос в развитието на читалищното дело. Отличено с нея бе Ловчанско читалище "Наука – 1870 г." за инициативата “Люлякови музикални вечери – Ловеч 2014”, а наградата връчи д-р Силва Хачерян, държавен експерт в Отдел  „Регионални дейности”. “Люлякови музикални вечери – Ловеч 2014” са четири вечери, в които на различни сцени в града се представят Държавна опера Русе, балет “Арабеск”, Теодосий Спасов с оркестър, както и Плевенската филхармония.

Специалната награда електронен четец PocketBook Mini получи Народно читалище „Дружба – 1870”, гр. Харманли за инициативата Клуб „Читателски клас”. Наградата се дава за модернизирането на библиотеката и насърчаване на електронното четене сред децата и младежите в общността. От името на PockeBook наградата връчи г-н Галин Бородинов от агенция PR Point.

С това завърши шестото издание на Конкурс АГОРА, част от което станаха повече от 35 инициативи от цялата страна, оспорвали си местата в петте категории, както и голямата награда на конкурса.

Събитието се организира от Платформа АГОРА с финансовата подкрепа на Фондация "Чарлз Стюарт Мот", в партньорство с: Комуникационна агенция PRoWay, осигурила наградата в категория "Изкуство и култура за развитие";  Университетското издателство „Св. Климент Охридски", което по традиция връчи колекция от книги на финалистите; Хотел „Рамада София", който се погрижи безвъзмездно за тържествения вид на зала “Диамант”.

Конкурс АГОРА се реализира с медийната подкрепа на Българското национално радио, dir.bg, dnes.bg и информационен портал за НПО в България ngobg.info.

Снимка: Михаил Георгиев

www.24chasa.bg I 23.10.2014г. 

Участниците в десетата световна среща на българските медии се снимат за спомен. СНИМКИ: БТА

Една от големите причини да сме на стотно място в световната класация за свобода на словото, е, че ние, представителите на българските медии, няма къде да направим големия дебат за тях и се отказахме от него.

С тази тъжна констатация генералният директор на БТА Максим Минчев закри десетата световна среща на българските медии.

Кметът на Цариброд Небойша Иванов и шефът на БТА Максим Минчев поставят цветя пред паметника на Васил Левски в града.

Затова участниците в нея, дошли в Цариброд, Сърбия, от 22 страни, отправиха апел към Съюза на българските журналисти (СБЖ) да бъде създадена секция за българските медии в чужбина. Както и да бъда възроден самият съюз, който е без председател, откакто преди 3 г. почина шефът му Милен Вълков.

Именно заради този голям дебат за българските медии световните им срещи, превърнали се в традиционни, трябва да продължат.

Един от най-големите проблеми за емигрантските ни медии се оказа финансирането. В Хърватия обаче нямат такива притеснения. Там държавата финансира изцяло българско списание, чийто екип списва 4 броя годишно и ги разпространява безплатно.

Чехия е признала българите за национално малцинство. Затова и тамошното Министерство на културата им отпуска средства чрез проекти. Двете български списания там – “Роден глас” и “Българи”, трябва сами да финансират 30% от разходите.

Медиите в повечето държави обаче се конкурират на пазарен принцип и разчитат на продажби и реклами. Те страдат и от друг проблем – “копипейст” журналистиката

Тя заема все по-застрашителни размери и се превръща в тумор – така Иван Петрински от в. “Български новини” (Гърция и Кипър) описа проблема с кражбата на интелектуален труд в медиите.

Всички участници в срещата се обединиха около мнението, че тази журналистика процъфтява в интернет сайтовете и краде от всички.

Много от тях не само не цитират първоизточника, но доукрасяват информацията и често я дописват с измислици. “Това вече хвърля кал по нашия авторитет”, смята Петрински.

“Ако в България имаше журналистическа камара, която да изключва провинилия се и той повече да не може да упражнява професията, нещата с интелектуалните кражби може и да се променят”, смята Георги Лозанов, шеф на СЕМ. Според него в перспектива интернет ще стане обект на регулация. Дотогава обаче може да действат принципите на саморегулацията, като санкциите се прилагат през професионалните гилдии на солидарност.

Разбира се, такава гилдия засега не съществува. Обществената нагласа е, че интернет е зона на пълна свобода, обяснява Лозанов. На тази територия много силно се обезценява интелектуалният продукт.

Той обаче има силно проявление в списание “Българи”, което се издава в Чехия. Именно затова националният дарителски фонд “1300 години България” го награди с грамота и 1500 лв. за най-добра българска медия в чужбина. Миналогодишната носителка на приза Светла Кьосева, която издава в Унгария списание “Хемус”, покани световната среща да гостува в Будапеща. Има обаче още 5 покани, завърши многозначително Максим Минчев.

Оригинална публикация