www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 18.06.2015г.

www.m.mediapool.bg I 20.03.2015г.

Студиото на Russia Today в Лондон. Глобалният телевизионен канал е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада.

Европейският съюз е на път да започне първа операция в нова пропагандна война с Русия до дни, след като лидерите на ЕС дадоха официално одобрение за кампанията на среща на върха в четвъртък. Официални представители казаха за Ройтерс, че дузина експерти по връзки с обществеността и комуникации ще започнат работа до края на март в Брюксел със задачата да противодействат на, както казва ЕС, умишлената дезинформация, координирана от Кремъл във връзка с ролята и целите на Москва в Украйна и на други места в Европа.

Това е първият етап от план, който лидерите искат да бъде завършен до юни от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и който може да включва усилия за създаване и излъчване на програми на руски език, насочени най-вече към етническите руснаци в бившите съветски републики.

В момента тези общности следят предимно руските държавни медии, които имат по-големи бюджети за създаване на развлекателни програми и новини, отколкото местните медии.

Лидерите от ЕС, най-вече в балтийските държави, са разтревожени от това как Москва използва своите медии, за да печели подкрепа за възгледите и политиките си, с бюджети, в сравнение с които няколкото милиона евро на година, които според служители ЕС може да осигури, изглеждат нищожни.

Russia Today е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада

Редица западни политици и журналисти отдавна призовават за по-активно противодействие на пропагандата на руските медии и в частност на телевизионния канал Russia Today (RT), който се излъчва в 100 страни по света на английски, арабски и испански, а от миналата година и на немски и френски език. Бившият директор на британската BBC World Service Питър Хорокс, напуснал поста си през декември м.г., говори за финансовото превъзходство на руските новинарски държавни канали в "глобалната информационна война".

Бюджетът на Russia Today за миналата година е бил 445 млн. долара, по данни на в. "Ведомости". Заради финансовата и валутна криза, която разтърси Русия в началото на 2015 г., бюджетът на RT най-вероятно ще се окаже орязан.

Russia Today е основното оръжие на Кремъл във все по-ожесточената му информационна война със Запада. Главният редактор на медията има директна телефонна връзка с Кремъл.

В отделни европейски страни правителствата вече повишиха бюджетите на държавните медийни компании. Така например през т.г. Германия увеличи бюджета на Дойче веле с 9.3% до 294 млн. евро.

На срещата си, проведена в четвъртък вечерта, лидерите от ЕС се съгласиха да разширят икономическите санкции, за да окажат натиск върху Русия да изпълни мирното споразумение за Украйна. А в изявление от срещата на върха те "подчертаха, че е нужно да се даде отпор на продължаващите дезинформационни кампании на Русия", и натовариха Могерини със задачата да представи цялостен план до юни, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Според описание, разпространено между служителите от ЕС и видяно от Ройтерс, непосредствената задача на новия отдел в Брюксел е "да коригира дезинформацията и да проверява фактите", както и да "разработи представяне на гледната точка на ЕС чрез ключови послания, статии, авторски мнения, кратки данни, информационни графики, включително материали на руски език".

Персоналът ще бъде съставен от граждански служители, вече наети от институциите на ЕС или предложени от някои от 28-те държави членки.

Възвръщаемост на инвестициите

ЕС вече осигурява известна поддръжка за медии от общността и извън нея, включително чрез предоставяне на парични суми и техническа помощ в подкрепа на разнообразни културни програми и отразяване на дейността на ЕС.

Сега той може да обърне внимание на свързването на част от тази помощ с противодействието на руското влияние. "Ние може да поискаме по-голяма възвръщаемост за нашите инвестиции", каза пожелал анонимност служител, участващ в подготовката на плана. Финансираният от ЕС Европейски фонд за демокрация (ЕФД), който насърчава демократичното развитие в съседни региони, ще представи предложения по медийните въпроси на среща на върха на 21-22 май в Латвия, където лидерите от ЕС ще се срещнат с колегите си от Украйна и още няколко бивши съветски републики, които са съседи на Русия.

Директорът на ЕФД Йежи Помяновски каза, че една от проучваните възможности е "по-голяма интеграция и сътрудничество" между съществуващите рускоезични медии в граничещите с Русия държави с цел да се споделя продукция, която може да се конкурира за аудитории с финансираните от Москва програми.

Служителят от ЕС каза, че може да бъдат включени специалисти, които да помогнат за създаване на програми, за да се привлекат хора, говорещи руски, които не следят съществуващите рускоезични медии, финансирани от Запада, като Би Би Си, Радио "Франс ентернасионал", "Дойче веле" и Радио "Свободна Европа". "Необходимо е да разпространим информацията извън кръга на обичайните заподозрени", каза той.

Все пак участващи в проекта служители от ЕС заявиха, че не могат да се надяват да се конкурират фронтално със скъпите новинарски и развлекателни канали, които Русия излъчва далеч от своите граници, нито с екипите, популяризиращи идеите на Кремъл в социалните медии.

Общността също така е ограничена от това, че не иска да бъде разглеждана като манипулатор на новините или да се захваща с явна "пропаганда".

"Няма да бъде ефективно и не е възможно да се противодейства на грубата пропаганда на Русия с нейните оръжия", каза друг служител от ЕС.

Оригинална публикация

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

 Оригинална публикация

IGM I 20.01.2015г.

На 18 ноември/вторник/ от 10.00ч. в Пресклуба на БТА /бул.Цариградско шосе №49/ ще се състои пресконференция по повод 10 годишнината на ЕКОПАК България на тема: „Иновации и постижения в разделното събиране на отпадъци от опаковки. Новото бъдеще – предизвикателствата пред нас.“
ЕКОПАК е първата лицензирана организация у нас за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Тя е лидер на пазара в дейността си с над 43% пазарен дял. Компанията прави сериозни инвестиции в разделното събиране, осъществява и провежда редица информационно-образователни кампании. ЕКОПАК също е основен доставчик на рециклируеми суровини в рециклиращата индустрия. Организацията е партньор на почти всички общини в България и заедно полагат грижи за едно по-чиста природа.
На срещата с медиите ще бъдат обсъждани редица значими въпроси, касаещи инвестициите в разделното събиране, информационно-образователните кампании, партньорството с българските общини и бъдещите перспективи за разработване на нови проекти и подобряване на инфраструктурата. Едното от тях е обявяването на нов конкурс за Общините в България с които ЕКОПАК работи.
В пресконференцията ще вземат участие Тодор Бургуджиев – изпълнителен директор на ЕКОПАК, Румен Шурлиев – технически директор и Мариана Петкова – мениджър ПР и стратегически проекти в ЕКОПАК.

На 10 октомври „ЕКОПАК България” АД стартира конкурс в национален мащаб под наслов „Моята зелена мечта за България”. В периода 10 октомври – 2 ноември 2014 учениците в страната ще имат възможност да изразят чрез авторски проект – разказ, есе, стихотворение или рисунка своята мечта за една по-красива и зелена България.

        Образователната кампания „Моята зелена мечта за България” е конкурс, в който могат да вземат участие всички ученици, независимо от тяхната възраст. Всяко дете трябва  предварително да подготви своята творба и символично да я закачи на едно от дърветата в пътуващата „Градина на мечтите” на ЕКОПАК. Така творецът ще се регистрира успешно за участие в конкурса. Всички творби ще се разглеждат и оценяват след края на конкурса от три членно жури в състав писателката Ваня Щерева, публициста Константин Вълков и художника Ставри Калинов. Стоте най-добри произведения от цялата страна ще бъдат наградени на 18 ноември 2014 г. а победителите ще се обявят на страницата на конкурса www.zelena.ecopack.bg .
„Градина на мечтите” започва своя път от град Русе. След това тя последователно ще премине през градовете Добрич – 11 октомври, Варна – 12 октомври, Бургас – 18 октомври, Хасково – 19 октомври, Враца – 25 октомври, Велико Търново – 26 октомври, Пловдив – 1 ноември и София – 2 ноември.

Кампанията „Моята зелена мечта за България“ е част от инициативите на ЕКОПАК и общините в страната за популяризиране на разделното събиране на отпадъци от опаковки. Тя цели да развие у децата положително мислене и отговорно отношение към околната среда и спестяването на природни ресурси.

ЕКОПАК очаква всички млади творци да се включат в инициативата като разкажат или нарисуват мечтите си за едно по-зелено и красиво бъдеще.
Младите ентусиасти ще се състезават и за много атрактивни награди.
За да  научат повече подробности за инициативата на ЕКОПАК учениците могат да посетят интернет страницата на кампанията www.zelena.ecopack.bg

За допълнителна информация можете да се свържете с Марина Петкова, Мениджър Връзки с обществеността и стратегически проекти, ЕКОПАК, MPetkova@ecopack.bg

www.capital.bg I 05.12.2014г. 

След първото заседание на Комисията по култура и медии, Слави Бинев каза пред медиите, че не възнамерява да подава оставка като неин председател.
© Надежда Чипева

Слави Бинев проведе първото заседание на комисията по култура и медии и гласува срещу държавния бюджет

Министерството на културата, Българската национална телевизия и Българското национално радио отказаха да участват в първото заседание на парламентарната комисия по култура и медии вчера, въпреки че основната тема, разисквана там, пряко ги засягаше. Обсъждаше се Законопроекта за държавния бюджет на България за 2015 г. , внесен от Министерски съвет. В него е записан размера на субсидиите на трите институции. А те са недоволни от предвидените суми.

БНТ и БНР реагираха с декларация до медиите. Тяхното решение за неучастие в заседанието на комисията беше предшествано от острата реакция на представители на творческата индустрия, журналисти и неправителствени организации срещу избора на депутата от Патриотичния фронт Слави Бинев за председател на Комисия по култура и медии. БНТ и БНР първи излязоха с декларации срещу Бинев. Водещият на "Панорама" Бойко Василев откри предаването си в края на миналата седмица с предупреждението, че новият председател на комисията по култура и медии бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио "Реакция" също изрази позиция, реагира и Асоциацията на българските журналисти.

Въпреки напрежението в културните и медийни среди, протеста в градинката на "Кристал" , комисията за култура и медии проведе заседанието си и дори прие на първо четене държавния бюджет за 2015. Това стана с десет гласа "за" – основно на депутати от ГЕРБ и ДПС. Шестима народни представители бяха против (представителите на коалицията БСП/Лява България, Слави Бинев, Росен Петров от Български демократичен център) , а двама се въздържаха. Слави Бинев аргументира неподкрепата на бюджета с думите: "Секторът на културата е един от най-приоритетните за всяка държава, но това не си личи в бюджета. Четири процента от БВП се формира от българската култура, затова е несерозно в нея да се инвестира едва 0,4% от държавния бюджет. Гилдиите заслужават един достоен бюджет", каза Бинев. Той изтълкува поведението на Министерството на културата, БНТ и БНР като акт на неспазване на закона.

Защо не се явиха БНТ и БНР

Според ръководствата на БНТ и БНР не е възможно да има обективен диалог за бюджета на двете медии в ситуация, в която председателят на комисията "води преднамерена кампания срещу обществените медии с подвеждащи обвинения, пълна неинформираност и целенасочено разпространяване на манипулативни внушения". От БНТ и БНР са категорични, че са обект на редовни финансови проверки и опитът да се представи тяхната принципна позиция като страх от някаква ревизия само потвърждава опасенията от реваншизъм и намеса в работата на независимата обществена медия, се казва в тяхното отворено писмо. БНР и БНТ обясниха отсъствието си от комисия като знак на недоверие към възможността на председателя на комисията Слави Бинев да осигури обективно обсъждане.

"Бюджетите на обществените телевизия и радио са изключително важна тема, която трябва да се обсъди в обстановка, в която тежест ще имат реалните аргументи и факти. Най-същественият разговор е какви са последствията за обществото от намаляващия бюджет на БНТ и БНР в последните години, предвид ангажиментите им, съгласно Закона за радиото и телевизията", пише в декларацията на двете медии.

Реакцията на СЕМ и БТА

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов и генералният директор на БТА Максим Минчев единствени участваха в заседанието на парламентарната комисия по култура и медии.
Минчев изрази притеснение, че в проекта за бюджет е записано, че телеграфната агенция получава трансфер на сума, а не субсидия, както е записано в Закона за БТА. Според него това е законово нарушение, което ще доведе до невъзможност медията да извършва дейностите си. В бюджет 2015 за БТА е предвидена сума от 4, 85 млн. лв., което е с около 300 хил. лева повече спрямо тази година. Агенцията реализира и собствени приходи от над 2 млн. лева от продажба на съдържание.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов се опита да защити БНТ и БНР, като каза, че бюджетът на двете обществени медии говори за подценяване на ролята им. Той уточни, че и бюджетът на СЕМ е намален, което поставя пред риск работата му. Средствата за догодина са 29.5 млн. лева, колкото са били първоначално и миналата година. След това обаче бяха отпуснати още пари. "Дейността на СЕМ е програмирана така, че той да работи на абсолютния минимум", каза Лозанов и добави, че през финасирането на БНТ, БНР и СЕМ властта обикновено се опитва да оказва натиск върху работата на обществените медии и независимия по закон регулаторен орган.

Росен Петров от Български демократичен център пък се застъпи за кино гилдията. Той не подкрепи бюджета в този му вариант и коментира, че "българският пазар е много малък, за да се издържат българските медии и кино на пазарен принцип. Между 2 и 4 млн. лв. струва един модерен телевизионен формат, затова намирам за смешно увеличението на бюджета за българското кино с 1 млн. лв.", каза Петров.

По всичко личи, че шареният състав на новата комисия по култура и медии обещава на творци и журналисти да не е скучно, както и тепърва да се водят битки на заседанията. 

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 23.10.2014г. 

Участниците в десетата световна среща на българските медии се снимат за спомен. СНИМКИ: БТА

Една от големите причини да сме на стотно място в световната класация за свобода на словото, е, че ние, представителите на българските медии, няма къде да направим големия дебат за тях и се отказахме от него.

С тази тъжна констатация генералният директор на БТА Максим Минчев закри десетата световна среща на българските медии.

Кметът на Цариброд Небойша Иванов и шефът на БТА Максим Минчев поставят цветя пред паметника на Васил Левски в града.

Затова участниците в нея, дошли в Цариброд, Сърбия, от 22 страни, отправиха апел към Съюза на българските журналисти (СБЖ) да бъде създадена секция за българските медии в чужбина. Както и да бъда възроден самият съюз, който е без председател, откакто преди 3 г. почина шефът му Милен Вълков.

Именно заради този голям дебат за българските медии световните им срещи, превърнали се в традиционни, трябва да продължат.

Един от най-големите проблеми за емигрантските ни медии се оказа финансирането. В Хърватия обаче нямат такива притеснения. Там държавата финансира изцяло българско списание, чийто екип списва 4 броя годишно и ги разпространява безплатно.

Чехия е признала българите за национално малцинство. Затова и тамошното Министерство на културата им отпуска средства чрез проекти. Двете български списания там – “Роден глас” и “Българи”, трябва сами да финансират 30% от разходите.

Медиите в повечето държави обаче се конкурират на пазарен принцип и разчитат на продажби и реклами. Те страдат и от друг проблем – “копипейст” журналистиката

Тя заема все по-застрашителни размери и се превръща в тумор – така Иван Петрински от в. “Български новини” (Гърция и Кипър) описа проблема с кражбата на интелектуален труд в медиите.

Всички участници в срещата се обединиха около мнението, че тази журналистика процъфтява в интернет сайтовете и краде от всички.

Много от тях не само не цитират първоизточника, но доукрасяват информацията и често я дописват с измислици. “Това вече хвърля кал по нашия авторитет”, смята Петрински.

“Ако в България имаше журналистическа камара, която да изключва провинилия се и той повече да не може да упражнява професията, нещата с интелектуалните кражби може и да се променят”, смята Георги Лозанов, шеф на СЕМ. Според него в перспектива интернет ще стане обект на регулация. Дотогава обаче може да действат принципите на саморегулацията, като санкциите се прилагат през професионалните гилдии на солидарност.

Разбира се, такава гилдия засега не съществува. Обществената нагласа е, че интернет е зона на пълна свобода, обяснява Лозанов. На тази територия много силно се обезценява интелектуалният продукт.

Той обаче има силно проявление в списание “Българи”, което се издава в Чехия. Именно затова националният дарителски фонд “1300 години България” го награди с грамота и 1500 лв. за най-добра българска медия в чужбина. Миналогодишната носителка на приза Светла Кьосева, която издава в Унгария списание “Хемус”, покани световната среща да гостува в Будапеща. Има обаче още 5 покани, завърши многозначително Максим Минчев.

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 09.07.2014г.

Леда Аврамова е магистър по Връзки с обществеността на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има над 15 години професионален опит в международни и неправителствени организации. От 2005 г. до 2008 г. работи по проекти на Програмата на ООН за развитие и Фонда на ООН за население. От 2009 г. е ръководител на отдел „Връзки с обществеността” в БТА. Специално за Любословие и Андрей Велчев тя споделя своя ценен опит и “know how” . Разказва и значимоността на това да си грамотен във век на технологии и умението да плуваш в морето на инфорамционния поток.

Представете се с няколко думи на нашите читатели:
Самопредставянията са винаги несигурна, хлъзгава територия. Носят риск от проява на нескромност и предполагат вглеждане в себе си през собствените очи. А гледането навътре от личната камбанария изкривява картината. И все пак – аз съм PRпо професия, идеалист по призвание и оптимист по душа.
Какво е агенционната журналистика за вас?
Агенционната журналистика е тип дейност, чиито основни правила не са се изменили по същество с годините. Достоверност, точност, обективност и бързина са критериите за качество на работата на информационните агенции. Техният авторитет се основава на това, че търсят и представят фактите – казват какво се е случило, без да коментират. В безпристрастността е силата на този вид журналистика. Времето променя и развива нейните инструменти, но не и нейните принципи.
С какво се промени публичният облик на БТА през последните години?
БТА е по-открита в сравнение с предишни времена. Причина за това са не само изискванията на дигиталната епоха, която направи част от информационните ни продукти общодостъпни.
Отвъд рамките на основната си дейност – да разпространява изчерпателна информация за всички важни събития у нас и по света – за БТА добрите новини са мисия и кауза. Опитваме се да намираме и показваме позитивни неща и да дадем гласност на благородни, полезни за хората инициативи. Мрежата от кореспонденти, която имаме във всички областни центрове, е безценен ресурс в това отношение. Тя ни дава очи не само за проблемите на „България извън София”, а и за техните достижения, и за истории с чисто човешки поуки. Обикновено те се случват „по места” и извън фокуса на общественото внимание, а си струва да бъдат разказани. Работим много и по теми, свързани с българската култура и история.
Снимките винаги са били основно изразно средство на БТА и информационните агенции като цяло. Технологичният напредък вече им позволява да достигат много по-лесно до хората. Архивът на агенцията съхранява над 5 милиона кадри, на ден излъчваме над 600 снимки, вече имаме и собствен видеопродукт. Той е открит, безплатен за достъп на сайта ни. От няколко месеца работи СТУДИО БТА – в него представяме интервюта по актуални теми. Наред с личностите от новините, рубриката търси непознати лица и различни гледни точки към обществено значими проблеми Опитваме се динамиката, обновлението на емисиите и информационните ни продукти също да бъде част от променения ни публичен облик.
Събитията, които организираме, са неотменна част от дейността на БТА. Стремим се те да насочват погледите към конструктивното, да търсят разумни решения, да срещат разнопосочни позиции. Форматите са различни – дискусии, кръгли маси, семинари. Особено важни са ни културните събития. Изложбата „Родени свободни”, която представя българския възрожденски печат, е една от любимите ми наши инициативи. В нея събрахме, с незаменимата помощ на Националната библиотека, вестници и списания, издавани в Румъния преди Освобождението, заедно със снимки на техните редактори, издатели, сградите на първите печатници и машини. Интересно е образите в нея да се видят, а текстовете – да се прочетат; навярно това е причината за успеха й във всички 15 града, посрещнали я досега. Световните срещи на българските медиите по света, традиционно наше събитие от 10 години насам, са не само професионален форум, а място за среща и подкрепа на колеги, опитващи се да съхранят българското извън границите на страната.
Опазване и почит към историческата памет, търсене на национални каузи, обществено обединение – това са идеите, зад които БТА застава като институция.
Как БТА се защитава от copy-pasteкражби?
Трудна битка е тази и ежедневна. БТА се защитава с всички позволени от закона за авторското право средства.
Смятате ли, че PR определя дневния ред на новините?
PR е наука, превърната в последно време и в наши условия до голяма степен единствено в занаят. Връзките с обществеността са също и технология и като всяка технология могат да бъдат използвани с добри и недотам добри цели. Дневния ред на новините го определят разнопосочни интереси. Би било непочтено към колегите журналисти, ако отговоря на въпроса Ви положително. Да, PR се опитва да предлага теми и насока на мислене за тях в медиите. Дали им диктува дневен ред е въпрос на редакционна политика.
Кой са вашите принципи при работа с медии и журналисти?
Принципите ми са същите, каквито са принципите ми в живота – доброжелателност, откритост и коректност. Взаимното уважение е задължителна част от работата. Предлагам го и го ценя високо.
С какво PR различен от рекламата?
Това е подробно описано в учебниците, даже виц има по темата и едва ли ще кажа нещо ново. И PR, и рекламата са начини на казване –това е общото помежду им. Оттам нататък те са отделни елементи на единна система. Имат различни цели, специфика, методи, публики. Трябва да функционират в такова равновесие и взаимовръзка, че да бъдат полезни за цялостната система.
Имате ли модел на подражание или любим PRгуру?
Нямам модел на подражание. Избягвам да си правя кумири, дори в професионален план. Има хора, които ме вдъхновяват, но то е цялостно – заради личностните им качества и заради начина, по който общуват със света. В работата си отварям очите за добри примери. И за лоши също.
Какви са ролята, естеството и отговорностите на PR мениджърите?
Моето десетгодишно дете казва – „Искам работа като твоята: мислиш, пишеш, говориш по телефона и се виждаш с хора. Само дето всичко е много спешно.” Идеално определение – конкретно, разбираемо и изчерпателно. Извън шегата – естеството е да предоставят информация и да осигуряват организация, ролята им е да направят видим полезния ефект от работата на институцията, а отговорностите са като на всички – да си вършат качествено работата. Много важен е екипът, който им помага в усилията. Имам щастието да съм част от такъв екип.
Какво е интерактивен PR?
По дефиниция – PR на дигиталното общество, което общува основно в интернет. А иначе – интерактивният PRе по-трудният, но и по-ефективният PR. Интерактивността на всяка дейност придоби в съвременния свят елемент на задължителност. Особено в комуникациите – ако навремето е било важно основно какво казваме, и да го кажем достатъчно високо, сега е много по-сложно. В днешно време трябва много да се внимава точно как го казваме, какво ни отговарят и как отвръщаме след това. „Широката публика” на практика се превърна в израз без съдържание. Широката публика се фрагментира и този процес ще продължава. Ще има все по-значимо и осезателно разделение на множество публики със собствени характеристики. Интерактивният PRе чувствителен към техните различия; той не само говори, а и слуша с наострени уши. Иначе няма как да бъде успешен.
Допълват ли се журналистиката и PRили вече си пречат?
Това зависи от хората, които ги практикуват, от техния професионализъм, добронамереност и почтеност. Полезно взаимодействие винаги може да бъде намерено.
Селфи-журналистиката и селфи-PR- вредни ли са за професията?
Не мога да отговоря еднозначно. Факт е, че стават все по-популярни като модел. Би било хубаво, ако целите им са градивни. Дори от името е видно, че границата с изтъкване на лични заслуги и обслужване на собствен интерес е съвсем крехка. Говоренето за себе си е позитивно, ако повод за него е добро дело, което сме направили и от което полза биха имали и други хора.
Социалните медии износиха ли се като инструмент в PR?
Не са се износили, напротив, процъфтяват. Не са толкова далеч назад времената, в които се наричаха просто социални мрежи, а не медии. Възможността им да достигат светкавично и категорично до големи групи хора бързо ги превърна в инструмент на PR, това е нормално и закономерно. Силата на мрежите, като медии и не само, е в конструирането на реалности, включително фалшиви, на масово и индивидуално ниво. Доста подходящо средство за PR, особеноако решим да го употребяваме манипулативно. Критичното мислене не е у дома си в социалните мрежи, примери за това има много – от наглед безобидните измислени цитати до банкова паника. Но те имат мощен заряд и не мисля, че изхабяването им като комуникационен канал предстои в близко бъдеще.
Прессъобщение или пресконференция? Кое е по-ефективно?
Зависи от това какво искаме да кажем. Зависи и от това дали имаме какво да кажем. Съдържанието следва да определя формата, а не обратното. Прессъобщението и пресконференцията са части от класическия PR инструментариум. Като такива, те са и най-популярни, а и най-достъпни. Няма как тяхната ефективност да се мери сама за себе си, освен по чисто количествени критерии – трябва да бъдат мислени като част от цялост, а не изолирано.
Вашето пожелание за читателите на ЛЮБОСЛОВИЕ?
Да четат повече, отколкото пишат. Грамотността и мисленето са задължителни условия за успешно плуване в информационното море. А да се плува е важно, защото спасяването на давещите се е… знаете. 

Оригинална публикация 

 в. Капитал | 30.11.2013 

Или как информационната агенция си вкара автогол

Ако има нещо, което може да обедини журналистическата гилдия, това е подозрението, че някой може да принуди медиите да си разкриват източниците на информация. Затова беше възприето като масов самоубийствен акт на депутати намерението да задължат "всяка медия да декларира източниците си на информация". Според публикация на БТА, на която коректно се позовава bTV, а после и www.dnevnik.bg, това станало в сряда в парламентарната комисия по култура и медии.
Телеграфната агенция е цитирала Татяна Буруджиева, депутат от БСП, да казва, че "за да се гарантира достоверността на информацията, всяка медия, която няма кореспондентско бюро, трябва да предоставя договор с информационна агенция, т.е. да е ясно откъде получава новините си". А пък колегата й от ГЕРБ Лъчезар Иванов заявил, че "трябва да бъде защитено авторското право на източниците на информация" и казал: "Ние сме длъжни с това и на обществото, защото вече всеки пише каквото иска."
При по-внимателно прочитане не става ясно каква е връзката между първото изречение и цитираните депутати, но като се има предвид нелицеприятният прякор на представителя на ГЕРБ с намек за интелектуалните му възможности, човек си казва, че е възможно есенцията на изказванията да е такава. "Да, ама не", както казва дългогодишният служител на БТА Петко Бочаров. Оказа се, че дискусията в комисията е била заради оплакването на агенцията, че не е цитирана в публикации на медии, с които има договори. Особено често това се случвало в статиите с международни новини. Така нямало как да оправдае нарастващата нужда от държавно финансиране. Депутатите от БСП и ГЕРБ постигнали политическо съгласие, че по този начин не бива да се продължава, обясни Буруджиева пред "Капитал". "Може би някой от БТА в ентусиазма си се е опиянил", пошегува се тя. В случая ползата от коректното цитиране на БТА е очевидна – но не е в интерес на агенцията.

Оригинална публикация