www.capital.bg I  8.07.2015г. 

Поправките ще дадат възможност на предложената от президента Бетина Жотева да влезе в регулатора

Депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт са внесли в парламента законопроект за поправки в Закона за радиото и телевизията, който променя правилата за избор на членове на Съвета за електронни медии. Той отменя изискването решението на Народното събрание и указът на президента за избор на нови членове на регулатора да влизат в сила едновременно. Текстовете ще бъдат обсъдени от парламентарната правна комисия в сряда.

Ако промените бъдат приети, това ще позволи на предложената от президента Плевнелиев Бетина Жотева, която в момента е говорител на външното министерство, да заеме мястото на Анюта Асенова, чийто мандат вече изтече. Изтече и този на Анна Хаджиева от парламентарната квота, но Народното събрание вече месеци бави новата си кандидатура. Това пречи и на Жотева да влезе в регулатора. Неофициално се коментира, че Патриотичният фронт упражняват натиск техен представител да заеме мястото от парламентарната квота.

СЕМ се състои от петима членове, като трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В миналото е имало няколко случая, в които парламентът се е бавил дори с години с избора си на кандидатура за СЕМ заради пазарлъци между партиите. Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета и парламентът трябва да посочи и негов заместник.

Промените в състава на СЕМ са ключови, защото догодина той ще трябва да избере нови генерални директори на обществените БНТ и БНР. И именно представителят на Народното събрание ще предопредели мнозинството в регулатора.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.04.2015г.

31,9% от радиослушателите смятат, че проблемите в медиата ще се разрешат ако ръководството си подаде оставката според изследване на "Сова Харис"

Вече месец и половина в Българското национално радио (БНР) има протести срещу начина по който се управлява медиата. Съветът за електронни медии (СЕМ) се опита да води разговор с протестиращите журналисти, ръководството на БНР и контрапротестиращите. В стремежа си да направи по-детайлен анализ на случващото се в радиото, регулатора поръча изследване на агенция "Сова Харис", което да покаже какъв е ефекта от протестите върху доверието в медиата.

Спроед представеното днес проучване близо две трети от хората – 64%, не знаят, че в БНР има конфликт и протест на служители срещу ръководството.  Изследването е експресно и е извършено в периода 9-12 юни чрез телефонно интервю между 900 пълнолетни граждани в цялата страна.

Директорът на "Сова Харис" Васил Тончев коментира, че конфликтът не заема централна част в 
обществения интерес. Информирани за кризата в националното радио са 36% от попадналите в изследването граждани. Според 32%, за да се реши проблемът, ръководството трябва да подаде оставка, а 11% считат, че то трябва да довърши мандата си (виж графиката).

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов конфликтът все още не се е отразил сериозно върху аудиторията на БНР, но вече има симптоми и тенденции, че той ще бъде разпознат от слушателите и ще рефлектира върху медиата. "Затова е важно да се реши кризата, преди да се отрази на доверието", добави той. Мария Стоянова, член на съвета, бе категорична, че  ръководството: генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет,  трябва да подаде оставка.

Председателят на регулатора припомни, че следващия вторник ще подаде оставкатат си. По рано той заяви, че повод за това е неразрешаването на конфликта между ръководството на БНР и журналистите. Ако обаче Янкулов си признае, че в радиото има криза и подаде оставка – своята и на управителния съвет, медийния регулатор няма да има повод да гласува оставката на председателя си Георги Лозанов.

Журналистите от БНР излязоха на протест заради решението на ръководството да намали наполовина хонорарите на работещите в медиата.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 04.05.2015г.

Президентът Росен Плевнелиев ще назначи за член на Съвета за електронни медии Бетина Жотева, съобщиха от прессекретариата му. В момента тя е говорител на Министерството на външните работи.

Бетина Жотева притежава дългогодишен опит в областта на медиите и връзките с обществеността. Професионалното си развитие започва през 1990 г. в Българска национална телевизия като водещ новини и редактор на международните новини, се отбелязва в съобщението.

В периода 2000-2005 г. е кореспондент на в. "Труд" и директор на бюрото на вестника в Брюксел. От 2005 г. до 2007 г. е консултант и анализатор към НАТО, а от 2007 г. до 2010 г. заема длъжността Първи секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на България в Европейския съюз, Министерство на външните работи. Работата й в НАТО и в Постоянното представителство на България в Европейския съюз й позволява да навлиза директно в проблематиката на европейския и световния обществено-политически живот, се казва в мотивите на президента.

В момента Бетина Жотева заема длъжността говорител на Министерството на външните работи, а през последните пет години работи в администрациите на четири български правителства. През 2014 г. е част от политическия кабинет на вицепремиера по икономическа политика и министър на регионалното развитие в служебния кабинет Екатерина Захариева и отговаря за медийната политика, връзките с обществеността и междуправителствените връзки в икономическия сектор. Била е директор на Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерството на финансите по времето на Симеон Дянков и директор на същата дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката в служебното правителство през 2013 г.

Бетина Жотева притежава бакалавърска степен от Държавен университет – Будапеща, Унгария, и магистърска степен от Софийски университет "Св. Климент Охридски" по философия и философски науки. Владее свободно четири езика – английски, руски, френски и испански.

Мотивите на държавния глава да номинира Бетина Жотева за член на Съвета за електронни медии са професионалната й квалификация и богат опит, придобит през 25-годишната й практика в областта на медиите и връзките с обществеността. Друго основание са нейният авторитет, принципната и отговорна гражданска позиция. Професионалните и лични качества на Бетина Жотева са предпоставка, че като член на СЕМ тя ще се ръководи от интересите на обществото, ще защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Оригинална публикация

www.cem.bg I 07.04.2015г.

    На редовното си заседание на 07.04.2015 г. Съветът за електронни медии прие доклад във връзка с резултатите от наблюдението върху програма „ПРЕСС ТВ“ на доставчика на медийни услуги СД „Вис Виталис – Самарски и с-ие“.
    Наблюдението установи, че и двата записа, излъчени на 02.02.2015 г. и предоставени по наше искане от доставчика, отразяват коректно последствията от наводнението в западната част на града. Автор и на двата обекта е Георги МАНЕВ. В изнесената информация той се позовава на официални данни от община Казанлък за ситуацията в близост до магазин «Кауфланд», както и на свидетелствата на потърпевша от засегнатите предприятия на индустриалния парк.
     Без да иска да влияе на независимата съдебна власт, Съветът изразява общо становище, че репортерският разказ е изграден изцяло по заснетата от оператора картина. Фактите са представени коректно, съобразно професионалните стандарти и обществения интерес и правото на хората да бъдат информирани.  

Оригинална публикация

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 05.12.2014г. 

След първото заседание на Комисията по култура и медии, Слави Бинев каза пред медиите, че не възнамерява да подава оставка като неин председател.
© Надежда Чипева

Слави Бинев проведе първото заседание на комисията по култура и медии и гласува срещу държавния бюджет

Министерството на културата, Българската национална телевизия и Българското национално радио отказаха да участват в първото заседание на парламентарната комисия по култура и медии вчера, въпреки че основната тема, разисквана там, пряко ги засягаше. Обсъждаше се Законопроекта за държавния бюджет на България за 2015 г. , внесен от Министерски съвет. В него е записан размера на субсидиите на трите институции. А те са недоволни от предвидените суми.

БНТ и БНР реагираха с декларация до медиите. Тяхното решение за неучастие в заседанието на комисията беше предшествано от острата реакция на представители на творческата индустрия, журналисти и неправителствени организации срещу избора на депутата от Патриотичния фронт Слави Бинев за председател на Комисия по култура и медии. БНТ и БНР първи излязоха с декларации срещу Бинев. Водещият на "Панорама" Бойко Василев откри предаването си в края на миналата седмица с предупреждението, че новият председател на комисията по култура и медии бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио "Реакция" също изрази позиция, реагира и Асоциацията на българските журналисти.

Въпреки напрежението в културните и медийни среди, протеста в градинката на "Кристал" , комисията за култура и медии проведе заседанието си и дори прие на първо четене държавния бюджет за 2015. Това стана с десет гласа "за" – основно на депутати от ГЕРБ и ДПС. Шестима народни представители бяха против (представителите на коалицията БСП/Лява България, Слави Бинев, Росен Петров от Български демократичен център) , а двама се въздържаха. Слави Бинев аргументира неподкрепата на бюджета с думите: "Секторът на културата е един от най-приоритетните за всяка държава, но това не си личи в бюджета. Четири процента от БВП се формира от българската култура, затова е несерозно в нея да се инвестира едва 0,4% от държавния бюджет. Гилдиите заслужават един достоен бюджет", каза Бинев. Той изтълкува поведението на Министерството на културата, БНТ и БНР като акт на неспазване на закона.

Защо не се явиха БНТ и БНР

Според ръководствата на БНТ и БНР не е възможно да има обективен диалог за бюджета на двете медии в ситуация, в която председателят на комисията "води преднамерена кампания срещу обществените медии с подвеждащи обвинения, пълна неинформираност и целенасочено разпространяване на манипулативни внушения". От БНТ и БНР са категорични, че са обект на редовни финансови проверки и опитът да се представи тяхната принципна позиция като страх от някаква ревизия само потвърждава опасенията от реваншизъм и намеса в работата на независимата обществена медия, се казва в тяхното отворено писмо. БНР и БНТ обясниха отсъствието си от комисия като знак на недоверие към възможността на председателя на комисията Слави Бинев да осигури обективно обсъждане.

"Бюджетите на обществените телевизия и радио са изключително важна тема, която трябва да се обсъди в обстановка, в която тежест ще имат реалните аргументи и факти. Най-същественият разговор е какви са последствията за обществото от намаляващия бюджет на БНТ и БНР в последните години, предвид ангажиментите им, съгласно Закона за радиото и телевизията", пише в декларацията на двете медии.

Реакцията на СЕМ и БТА

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов и генералният директор на БТА Максим Минчев единствени участваха в заседанието на парламентарната комисия по култура и медии.
Минчев изрази притеснение, че в проекта за бюджет е записано, че телеграфната агенция получава трансфер на сума, а не субсидия, както е записано в Закона за БТА. Според него това е законово нарушение, което ще доведе до невъзможност медията да извършва дейностите си. В бюджет 2015 за БТА е предвидена сума от 4, 85 млн. лв., което е с около 300 хил. лева повече спрямо тази година. Агенцията реализира и собствени приходи от над 2 млн. лева от продажба на съдържание.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов се опита да защити БНТ и БНР, като каза, че бюджетът на двете обществени медии говори за подценяване на ролята им. Той уточни, че и бюджетът на СЕМ е намален, което поставя пред риск работата му. Средствата за догодина са 29.5 млн. лева, колкото са били първоначално и миналата година. След това обаче бяха отпуснати още пари. "Дейността на СЕМ е програмирана така, че той да работи на абсолютния минимум", каза Лозанов и добави, че през финасирането на БНТ, БНР и СЕМ властта обикновено се опитва да оказва натиск върху работата на обществените медии и независимия по закон регулаторен орган.

Росен Петров от Български демократичен център пък се застъпи за кино гилдията. Той не подкрепи бюджета в този му вариант и коментира, че "българският пазар е много малък, за да се издържат българските медии и кино на пазарен принцип. Между 2 и 4 млн. лв. струва един модерен телевизионен формат, затова намирам за смешно увеличението на бюджета за българското кино с 1 млн. лв.", каза Петров.

По всичко личи, че шареният състав на новата комисия по култура и медии обещава на творци и журналисти да не е скучно, както и тепърва да се водят битки на заседанията. 

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

Политическият натиск и автоцензурата се задълбочават, показва изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"

Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.

SMS-ите на властта

Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.

Монопол над информацията

Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов. Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.

Собствеността – вечният проблем

Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.
 

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 23.10.2014г. 

Участниците в десетата световна среща на българските медии се снимат за спомен. СНИМКИ: БТА

Една от големите причини да сме на стотно място в световната класация за свобода на словото, е, че ние, представителите на българските медии, няма къде да направим големия дебат за тях и се отказахме от него.

С тази тъжна констатация генералният директор на БТА Максим Минчев закри десетата световна среща на българските медии.

Кметът на Цариброд Небойша Иванов и шефът на БТА Максим Минчев поставят цветя пред паметника на Васил Левски в града.

Затова участниците в нея, дошли в Цариброд, Сърбия, от 22 страни, отправиха апел към Съюза на българските журналисти (СБЖ) да бъде създадена секция за българските медии в чужбина. Както и да бъда възроден самият съюз, който е без председател, откакто преди 3 г. почина шефът му Милен Вълков.

Именно заради този голям дебат за българските медии световните им срещи, превърнали се в традиционни, трябва да продължат.

Един от най-големите проблеми за емигрантските ни медии се оказа финансирането. В Хърватия обаче нямат такива притеснения. Там държавата финансира изцяло българско списание, чийто екип списва 4 броя годишно и ги разпространява безплатно.

Чехия е признала българите за национално малцинство. Затова и тамошното Министерство на културата им отпуска средства чрез проекти. Двете български списания там – “Роден глас” и “Българи”, трябва сами да финансират 30% от разходите.

Медиите в повечето държави обаче се конкурират на пазарен принцип и разчитат на продажби и реклами. Те страдат и от друг проблем – “копипейст” журналистиката

Тя заема все по-застрашителни размери и се превръща в тумор – така Иван Петрински от в. “Български новини” (Гърция и Кипър) описа проблема с кражбата на интелектуален труд в медиите.

Всички участници в срещата се обединиха около мнението, че тази журналистика процъфтява в интернет сайтовете и краде от всички.

Много от тях не само не цитират първоизточника, но доукрасяват информацията и често я дописват с измислици. “Това вече хвърля кал по нашия авторитет”, смята Петрински.

“Ако в България имаше журналистическа камара, която да изключва провинилия се и той повече да не може да упражнява професията, нещата с интелектуалните кражби може и да се променят”, смята Георги Лозанов, шеф на СЕМ. Според него в перспектива интернет ще стане обект на регулация. Дотогава обаче може да действат принципите на саморегулацията, като санкциите се прилагат през професионалните гилдии на солидарност.

Разбира се, такава гилдия засега не съществува. Обществената нагласа е, че интернет е зона на пълна свобода, обяснява Лозанов. На тази територия много силно се обезценява интелектуалният продукт.

Той обаче има силно проявление в списание “Българи”, което се издава в Чехия. Именно затова националният дарителски фонд “1300 години България” го награди с грамота и 1500 лв. за най-добра българска медия в чужбина. Миналогодишната носителка на приза Светла Кьосева, която издава в Унгария списание “Хемус”, покани световната среща да гостува в Будапеща. Има обаче още 5 покани, завърши многозначително Максим Минчев.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 17.09.2014г. 

Председателят на СЕМ Георги Лозанов няма избор – длъжен е да позволи на "Нова" да се откаже от мултиплекса за Diema Family
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Процесът на разпад на цифровизацията, очертал се още преди месеци, продължава. "Нова тв" сваля от цифровата мрежа (мултиплекса) една от двете свои програми, които излъчва в момента през неговата платформа – Diema Family+1*. За предстояща стъпка на телевизията в тази посока на медийния пазар се говори от доста време. Сега обаче събитието е официален факт. В края на март тази година bTV първа поиска от Съвета за електронни медии (СЕМ) да прекрати лицензите за дигитално излъчване на нейните канали Ring.bg+1 и bTV Lady+1. Сега в отлива се включва и "Нова тв".

Бунтът на пазара

Срещата на "Нова" с медийния регулатор се проведе във вторник. На нея мениджмънтът на медията е поискал да бъде изменена лицензията на Diema Family+1, като се промени срокът, за който е издадена. По този начин телевизията получава шанс предсрочно да свали една от програмите си от безплатния телевизионен ефир. "Diema Family+1 беше тестов проект и като част от стратегията ни за периодичен анализ на полтфолиото ни от канали ние решихме да оптимизираме съдържанието", коментираха пред "Капитал Daily" от ръководството на "Нова броудкастинг груп".

По закон медийните надзорници нямат и право да откажат подобно искане на тв каналите. Членът на съвета Анна Хаджиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява скоро да има стабилно българско правителство, което спешно да събере заинтересованите от цифровизацията страни и да реши под каква форма ще се развива процесът оттук нататък. "Очевидно е, че трябва да се мисли върху нов бизнес модел. На дневен ред е и въпросът с таксата, която БНТ плаща за обществения мултиплекс. Държавата трябва да даде отделен бюджет на медията, който да покрива таксата за дигитално излъчване", добави Хаджиева.

БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини.

Цифровата катастрофа

Още когато bTV поиска да свали нишовите си програми от мултиплекса "НУРТС диджитъл", членовете на СЕМ предупредиха, че моделът на цифровизация се нуждае от спешна промяна след задълбочен анализ. От май пазарът очаква министърът на транспорта да събере на заседание Органа по цифровата телевизия, но това и до днес не се случва.

Отдавна на ред стои и въпросът дали държавата ще се намеси по някакъв начин. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков неведнъж е предупреждавал, че е възможно да има проблеми с цифровизацията. Няколко пъти той е повдигал въпроса да се проведе дискусия по евентуалното въвеждане на понятието must-offer (по задължение) за телевизиите, след като е въведено такова must-carry (по право) за мултиплексите. С две думи – това би означавало телевизиите да бъдат длъжни да предложат канали за цифровия безплатен ефир, след като сами и яростно се бориха за лицензи за достъп до него. Подобно развитие би изправило създателите на съдържание пред ситуация, от която едва ли ще са особено доволни.

Принципно, за да е оправдана таксата, която и bTV и "Нова" плащат на мултиплекс оператора за излъчването на Ring.bg+1, bTV Lady+1 и Diema Family, медите трябва да са постигнали положителен ефект от цифровото предаване на каналите под формата на повишена аудитория, която да може да продадат на рекламодателите. Такава информация не се потвърждава от проучването на пазара, което "Капитал" направи. Тоест до момента bTV и "Нова" са давали пари за услуга, от която няма реална финансова полза. Вероятно това е и причината да поискат прекратяването на цифровите лицензи. Сумите, с които "НУРТС диджитъл" ги таксува, не са публично известни.

СЕМ е лицензирал над 30 програми за цифрово ефирно разпространение. Едва осем от тях реално излъчват чрез трите национални мултиплекса, като жителите на София имат още четири канала от регионалния мултиплекс. Вместо броя на тези програми да се увеличава, той застрашително намалява.

* (+1 означава, че тв програмата върви по безплатния ефир с един час по-късно от предаването през платените разпространители)

Оригинална публикация