Блондинка 90-60-90. Не, това не е пиарка

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

Деница Сачева, председател на БАПРА: Бойко Борисов обича да казва, че няма пиар, но ползва десетки съвети

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

 

Оригинална публикация 

 

Габрово отнесе голямата награда на Конкурс АГОРА 2014

www.konkurs-agora.com I 13.03.2015г.

На церемонията, състояла се на 12 март в гр. София, бяха връчени наградите на Конкурс АГОРА за най-успешна инициатива, реализирана от читалище и мобилизирала местните хора за решаване на реален проблем през 2014.

Специално обръщение към участниците и гостите на събитието отправи Иван Иванов, зам.-председател на Народното събрание. От сцената на Конкурса той подчерта ролята на читалищата на местни граждански организации и значението им за развитието на общностите.

След тайно гласуване гостите на церемонията определиха голямата награда да бъде връчена на НЧ “Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски – 2011”, гр. Габрово за създаването на селски мол – Базар "Забравени традиции, живи вкусове" в града. Селският мол стартира през 2014 г. и до момента има реализирани четири издания. В него се предлагат стоки на производители от региона, които предлагат местната си, домашно произведена продукция в града. Като във всеки мол събитието е съпроводено от много музика и настроение, а в Селския мол също така се танцува и пее. Инициативата на читалището припомня на жителите и гостите на региона за Веселите пазари в Габровско от миналото.

На церемонията бяха връчени наградите и на петте финалиста категориите на Конкурс АГОРА 2014. Журито на конкурса определи това да са: Категория "Общност в развитие" за НЧ "Христо Ботев 2008", село Гарван, общ. Габрово за "НеЗабравено имане"; Категория "Солидарност и хуманност" за НЧ "Пенчо Славейков кв.Малашевци – 1919", гр. София за инициативата "Синьо лято 2014"; Категория "Изкуство и култура за развитие" за НЧ "Изгрев – 1930", с. Баничан, общ. Гоце Делчев за "Цветни приказки без край върху везаните пищюмали на Баничан"; Категория "Перспективи за израстване" за НЧ "Дружба – 1870", гр. Харманли, обл. Хасково за инициативата "Завръщането на рока и естрадата в града на Белоногата"; Категория "Най-продуктивно партньорство" за НЧ "Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски – 2011" за Базар "Забравени традиции, живи вкусове" – Селски МОЛ. Повече за тях: http://agora-bg.org/bg/news.html?newsid=421

За четвърта поредна година Министерство на културата присъди специална грамота за Принос в развитието на читалищното дело. Отличено с нея бе Ловчанско читалище "Наука – 1870 г." за инициативата “Люлякови музикални вечери – Ловеч 2014”, а наградата връчи д-р Силва Хачерян, държавен експерт в Отдел  „Регионални дейности”. “Люлякови музикални вечери – Ловеч 2014” са четири вечери, в които на различни сцени в града се представят Държавна опера Русе, балет “Арабеск”, Теодосий Спасов с оркестър, както и Плевенската филхармония.

Специалната награда електронен четец PocketBook Mini получи Народно читалище „Дружба – 1870”, гр. Харманли за инициативата Клуб „Читателски клас”. Наградата се дава за модернизирането на библиотеката и насърчаване на електронното четене сред децата и младежите в общността. От името на PockeBook наградата връчи г-н Галин Бородинов от агенция PR Point.

С това завърши шестото издание на Конкурс АГОРА, част от което станаха повече от 35 инициативи от цялата страна, оспорвали си местата в петте категории, както и голямата награда на конкурса.

Събитието се организира от Платформа АГОРА с финансовата подкрепа на Фондация "Чарлз Стюарт Мот", в партньорство с: Комуникационна агенция PRoWay, осигурила наградата в категория "Изкуство и култура за развитие";  Университетското издателство „Св. Климент Охридски", което по традиция връчи колекция от книги на финалистите; Хотел „Рамада София", който се погрижи безвъзмездно за тържествения вид на зала “Диамант”.

Конкурс АГОРА се реализира с медийната подкрепа на Българското национално радио, dir.bg, dnes.bg и информационен портал за НПО в България ngobg.info.

Снимка: Михаил Георгиев