Българските медии в чужбина искат секция към СБЖ

www.24chasa.bg I 23.10.2014г. 

Участниците в десетата световна среща на българските медии се снимат за спомен. СНИМКИ: БТА

Една от големите причини да сме на стотно място в световната класация за свобода на словото, е, че ние, представителите на българските медии, няма къде да направим големия дебат за тях и се отказахме от него.

С тази тъжна констатация генералният директор на БТА Максим Минчев закри десетата световна среща на българските медии.

Кметът на Цариброд Небойша Иванов и шефът на БТА Максим Минчев поставят цветя пред паметника на Васил Левски в града.

 

Затова участниците в нея, дошли в Цариброд, Сърбия, от 22 страни, отправиха апел към Съюза на българските журналисти (СБЖ) да бъде създадена секция за българските медии в чужбина. Както и да бъда възроден самият съюз, който е без председател, откакто преди 3 г. почина шефът му Милен Вълков.

Именно заради този голям дебат за българските медии световните им срещи, превърнали се в традиционни, трябва да продължат.

Един от най-големите проблеми за емигрантските ни медии се оказа финансирането. В Хърватия обаче нямат такива притеснения. Там държавата финансира изцяло българско списание, чийто екип списва 4 броя годишно и ги разпространява безплатно.

Чехия е признала българите за национално малцинство. Затова и тамошното Министерство на културата им отпуска средства чрез проекти. Двете български списания там – “Роден глас” и “Българи”, трябва сами да финансират 30% от разходите.

Медиите в повечето държави обаче се конкурират на пазарен принцип и разчитат на продажби и реклами. Те страдат и от друг проблем – “копипейст” журналистиката

Тя заема все по-застрашителни размери и се превръща в тумор – така Иван Петрински от в. “Български новини” (Гърция и Кипър) описа проблема с кражбата на интелектуален труд в медиите.

Всички участници в срещата се обединиха около мнението, че тази журналистика процъфтява в интернет сайтовете и краде от всички.

Много от тях не само не цитират първоизточника, но доукрасяват информацията и често я дописват с измислици. “Това вече хвърля кал по нашия авторитет”, смята Петрински.

“Ако в България имаше журналистическа камара, която да изключва провинилия се и той повече да не може да упражнява професията, нещата с интелектуалните кражби може и да се променят”, смята Георги Лозанов, шеф на СЕМ. Според него в перспектива интернет ще стане обект на регулация. Дотогава обаче може да действат принципите на саморегулацията, като санкциите се прилагат през професионалните гилдии на солидарност.

Разбира се, такава гилдия засега не съществува. Обществената нагласа е, че интернет е зона на пълна свобода, обяснява Лозанов. На тази територия много силно се обезценява интелектуалният продукт.

Той обаче има силно проявление в списание “Българи”, което се издава в Чехия. Именно затова националният дарителски фонд “1300 години България” го награди с грамота и 1500 лв. за най-добра българска медия в чужбина. Миналогодишната носителка на приза Светла Кьосева, която издава в Унгария списание “Хемус”, покани световната среща да гостува в Будапеща. Има обаче още 5 покани, завърши многозначително Максим Минчев.

 

Оригинална публикация 

 

 

MoveBG Онлайн Дебат: „Частни или обществени медии. Кои са по-плуралистични?“

www.movebg.com  I 10.06.2014

Кои медии са по-плуралистични – обществените или частните? Чие съдържание е по-информативно? На кого да вярваме повече? Финансиране и собственост – има ли значение КОЙ? Пазарът достатъчен ли е – като регулатор и като източник на финанси? Как можем да гарантиране независимост на обществените и частните медии?

На тези, но, най-вече, на ВАШИТЕ въпроси ще отговарят на 12-ти юни от 19.00 ч. Бойко Василев и Силва Зурлева по време на дебата на MoveBG „Частни или обществени медии?“. Дебатът е част от кампанията на MoveBG в подкрепа на „Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм“. Целта на инициативата е да задължи европейските институции да приемат, мерки в защита на медийния плурализъм (повече информация тук). За да се постигне това, трябва да се съберат 1 млн подписа на европейски граждани от най-малко 7 държави-членки, като за всяка ДЧ има минимална квота (България – 13 500).

Кампанията на MoveBG цели, освен подкрепата и популяризирането на инициативата и темата за плурализма, но и повдигане на важни въпроси от областта на медийната дейност пред общественото внимание. Също така, в нейните рамки правим опит чрез дискусия и рационализъм да достигнем до консенсусни решения по някои от проблемите на медиите.

Ако желаете да присъствате и да участвате като гости на дискусията в дома на "MoveBG", пратете заявка на e-mail contact@movebg.com със следните данни:

1) Три имена, e-mail и телефон за връзка;

2) Професионална област, в която се изявявате;

3) Какво ви е мнението по темата? (кратко)

4) Имате ли конкретен въпрос по темата към панелистите?
 

Оригинална публикация