в. Капитал, Кариери I 2010-01-16

Ради Георгиев е новият управител на PR агенция "От до консулт". Той ще отговаря за цялостното позициониране на компанията, която е на пазара от 2004 г. През последните две години Георгиев е бил PR мениджър на ТВ2, а след това PR мениджър на PRO.BG Media Group, отговаряйки за PRO.BG, RING.BG и PRO FM. През 2008 г. временно е назначен и за маркетинг мениджър на ТВ2, преди телевизията да промени облика си. Преди това Ради Георгиев е работил за New Moment PR. Завършил е "Връзки с обществеността" в Нов български университет.

Оригинална публикация

в. Труд I Валентина ПЕТКОВА I 2009-09-18

Една елегантна жена слиза от автомобил и забързано тръгва по улиците въпреки високите си токове. Не бях виждала Дияна Дамянова от години и наистина съм впечатлена от прекрасния начин, по който изглежда. Не, няма ново гадже. Просто някогашната зам.-председателка на КНСБ за 20 г. извървя път, по който многократно е падала и ставала, но е успяла, както тя се изразява, “да стане човек”. Успешният й ход е пиар агенцията й, с която тя проправи пътя на т.нар. връзки с обществеността. Вторият й удар е работата й с “Лукойл”. Това лято се прочу като шеф на предизборния щаб на Вежди Рашидов. За пръв път от 12 г. в Кърджали, освен ДПС и ГЕРБ, успя да вземе депутатски мандат благодарение и на нея.

- Диана, участието ви в предизборната кампания означава ли, че връщате вкуса си към политиката?

- Не, просто помогнах на приятели в изборите. Вежди Рашидов е мой близък от 25 г. и аз му дължах това. Не беше политическа битка, просто трябваше в Кърджали да направим пробив. С гордост мога да кажа, че успяхме.

- Кое е онова, което коренно се е променило у вас?

- През тези 20 години преход узрявах и мога да кажа, че сега седя много вдясно. Слава Богу никой не ми дава управлението на държавата, защото бих я раздържавила. Абсолютно съм убедена, че бизнесът е този, който дава хляб на същия онзи пролетарият, когото много обичам.

- Вероятно, защото успяхте в частния бизнес. Случайно ли създадохте първата пиарска агенция у нас, или се получи, защото сте умна?

- Когато излязох от КНСБ, не знаех какво да правя. Лягах си вечер много омъчнена и се чудех каква ще е следващата ми стъпка. Докато бях в профсъюза, се оказа, че притежавам дарбата да бъда посредник в общуването между журналисти и институции. Установих, че има огромен трап между медиите и институциите, които говорят с терминология, която другите не разбират. Политиците все се оплакваха: “Аз това не съм го казал.” А на мен не беше ми се случвало да публикуват нещо, което не съм казала… Затова една сутрин се събудих с решението, че знам как да направя така, че да няма неразбиране между едните и другите.

- Хора, които ви познават отблизо, твърдят, че в онези години сте била доста необуздана?

- Оооо, аз бях много дива. Помня, че в деня , в който ме качиха на 11-ия етаж на КНСБ и влязох в кабинета на Петър Дюлгеров, бях обута с еспадрили и къси чорапки, везани от баба ми. С тези същите чорапки Кръстьо Петков ме заведе на конгрес на профсъюзите, на който, без много да съм наясно, бях избрана за зам.-председател по международната дейност, защото знам езици… По онова време често си позволявах да нахлувам в кабинета на Кръстьо Петков с ръце на кръста…

- Не сте се спирала пред нищо?

- Може да се каже. Няма да забравя как една вечер излизам от сградата на КНСБ съсипана от умора и някакви хора ме чакат, защотонепременно трябвало да говорят с мен. Опитах се да отложа срещата за другия ден. Те обаче заявиха, че е невъзможно, защото били от селскостопанската авиация, която на другия ден Министерският съвет искал да закрие. Изслушах ги и ги попитах имат ли самолети и могат ли на другия ден да кацнат на магистрала “Тракия” в Пловдив по време на заседанието на МС. Те викат – това е незаконно. Обещах им, че ще уредя въпроса. На другия ден няколко самолета кацнаха на магистралата и я блокираха. А министрите нямаше как да не ги забележат. За такова нещо днес биха вкарали някого в затвора… Сега не бих си позволила подобно действие, но по принцип съм страшен войник. Заловя ли се с някаква работа, захапвам и докато не я приключа, не се отказвам. Конкуренцията в нашия бранш стана голяма. Не знам по каква причина, но аз се профилирах в т.нар. кризисен пиар. В момента, в който някоя институция или фирма закъса, се обръща към мен. Оказа се, че умея да правя хубав имидж и в този смисъл “Лукойл” е едно от истинските ми достижения.

- Хъсът за работа, който притежавате, въпрос на характер ли е, или е нещо, което се учи?

- Семейната ми история е сложна. Бях осиновена от леля си, която беше режисьор в Народния театър. Така от 3 до 18-годишна възраст изиграх всички детски роли в театъра и израснах под прожекторите. Това беше моят огромен старт в живота ми. И когато през 1989 г. светнаха прожекторите и мнозина се оказаха под тях, имаше подготвени и неподготвени. Аз бях изключително подготвена, защото 18 години бях на сцената и нямах страх от камери. Напротив, публиката вдигаше адреналина ми.

- И сте щастлива, щом сте там, където ви е добре?

- Нищо подобно. Аз съм непрекъснато нещастна и с усещането за току-що произведен провал. Удовлетворението може да дойде, но едва на следващия ден, след като видя как е отразено във вестниците това, което правя. Имам изключително висока степен на критичност към себе си и висока степен на толерантност към това, което другите вършат. За тези 20 години не се е случвало да заспя, преди да съм прочела утрешните вестници, които излизат вечер. Така че това не е въпрос на характер, а е свръхпретенция, която ме принуждава непрекъснато да ръчкам. Навремето моят приятел Димитър Луджев казваше, че ако ме назначат за министър на войната, България веднага ще влезе в поне четири войни. Разбира се, с годините вече не правя глупости, някъде на 33 г. станах човек. Имам чувството, че на мен всичко ми се е случвало.

- И можете да намерите изход от всяка ситуация?

- Не, разбира се. Но имам дарбата не само да правя радикални предложения в кризисен момент, но и да ги отстоявам. И да поема целия риск. Всъщност, мястото си под слънцето извоювам не с гениалност, а с решителност. Поемам отговорност за нестандартни ходове, за които повечето хора казват – да питаме, да видим какво ще каже шефът и т.н. В това отношение съм джаста-праста. Но не предлагам безумни решения, а такива, за които знам, че са работещи.

- Тази решителност помага ли ви, или ви пречи в личния живот?

- Аз нямам много личен живот. От 16 години живеем с Джеки Стоев и ми е уютно на две места. Вкъщи, където се наслаждавам на тишина, и в планината с Ива Петрони.

- Откъде тази любов към планината?

- Родният ми баща беше планинар и вероятно това ми е предадено. Едно от нещата, които ненавиждам, са коктейлите. На такова място обаче се срещнахме с Ива и на следващия ден направихме първото си изкачване на Витоша. Това беше преди 11 години. Оттогава не сме се разделяли. В петък вечер започва да ни пари под краката, палим колата и се махаме от София. В момента, в който върховете застанат над мен и нямам мобилна връзка с никого, съм щастлива. Случвало се е да вървим по 6-7 часа, без да си кажем дума.

- Не е тайна, че печелите добре, но и че не сте “материално момиче”. И все пак в това отношение как се промени животът ви?

- Имам нулево отношение към парите. Това, което изкарвам, инвестирам в трите деца, за които нося отговорност – сина ми и племенниците ми.

- А къщи, имоти?

- Живеем в жилището на Джеки – хубав апартамент на пл. “Славейков”. Кооперацията е стара и занемарена и като влезеш в нея си казваш – какъв бардак. В нашето жилище обаче виждаш нещо съвсем друго, тъй като го направихме прилично за окото. Преди време на гости ни беше английски кинорежисьор и попита в такава обстановка ли живеят българските режисьори. Отговорих му – не, така живеят българските бизнес дами… Преди 15 години случайно открих убийствена къща от дърво и камък в Странджа над Царево, на 4 км от морето. Погледнах и казах – искам я. Тя е днес гнездото ни.

- Оказа се, че за изборите в Кърджали са ви помогнали над 200 ваши лични познати, това ли е приятелският ви кръг?

- Приятелският ни кръг е от 2-3 семейства – Иван Кръстев, Ива и Йово и Гого Лозанов. Това е кръгът, в който живеем, но и с тях все по- рядко се виждаме. Моята голяма мечта е да имам свободно време, да си седя в къщата в Странджа и да варя сладко от дюли с прекрасен аромат.

Оригинална публикация

в. СЕГА, Електронно издание I Теодора ПЕЕВА I 2005-11-08

Преди да се посвети на "ЛУКойл-България", бившата синдикалистка създаде една от най-успешните ПР-агенции

Ако някога решите да работите с Диана Дамянова, трябва от самото начало да приемете три неща: че всяка битка е като трета световна война, че сроковете са от днес за вчера и че задачите на пръв поглед са абсолютно неизпълними. Няма значение дали става дума за покупка на рафинерия или за откриване на ресторант. Това се предопределя както от нейния експлозивен характер, така и от спецификата на работата й на специалист по връзки с медиите.
За мнозина това е изтощително. За Диана Дамянова обаче животът на скорост е обичайно състояние. Още като зам. председател на КНСБ тя винаги бе в центъра на най-драматичните битки. И още тогава бе любимка на журналистите. Защото има "голяма уста" и винаги "захранва" медиите с новини. Неслучайно това й се превърна във втора професия. Или по-скоро в поредната професия. Защото пътят на шефката на отдела за връзки с обществеността на "ЛУКойл-България"

започва като най-обикновена учителка по история.

При това не къде да е, а в столичния ромски квартал "Христо Ботев". И още тогава проличават организаторските й способности при изпълнение на невъзможни задачи. "Най-сложното нещо бе да събера класа си по време на мач. Има ли футболна среща, всички вкупом отиваха да продават семки на стадиона. А уволняваха всеки учител, чиито деца не се явяват на урок. Затова денят ми се състоеше от две части – през първата преподавах история, през втората ги събирах из квартала", спомня си с умиление днес тя. Трогателният ромски период продължил година.
После поработила като уредник в затворената Боянска църква. Междувременно успяла да се омъжи и да роди сина си Мартин. Когато дошло време да се връща на работа, се поогледала, поослушала и дочула колко прекрасно може да си живее човек, пишейки аспирантура по история. Идеята веднага й допаднала. От предлаганите теми най-лесна й се видяла тази за профсъюзните проблеми, кандатствала и спечелила. Това май е най-спокойният период от нейния живот, когато на никого никакви проблеми не е създавала. По една съвсем обяснима причина – изобщо не се вясвала в института по международни профсъюзни отношения. Но съдбата си е съдба – и това не минало незабелязано. Лично шефът на института Кръстьо Петков решил да провери що за птица е тази аспирантка. Обадил й се по телефона и попитал защо е този, меко казано, скромен интерес към разработваната тема. "Защото в България профсъюзно движение няма", отсякла в присъщия си стил Дамянова. Професорът замълчал – дали от мъдрост, или от сащисване, не е ясно. Но няколко години по-късно й напомнил прозрението и я поканил за свой заместник в КНСБ. "Нали твърдеше, че у нас профсъюзно движение няма. Ела сега да го създадем", й казал той. Дамянова нямало къде да мърда. И попаднала директно в новините.
По онова време, в началото на демокрацията, пролетариатът си бе напълно беззащитен. И синдикалната дебютантка

взела присърце ролята си на профсъюзна Жана д’Арк.

Като всяко предизвикателство, това веднага й се усладило – горещи спорове, драматични сблъсъци, тежки среднощни преговори. "Бях като куфар – сутринта в Русе, на обяд – във Варна, вечерта – в Хасково", спомня си тя. Разочарованието идва по друга линия – от особеностите на синдикалната номенклатура.
"Отговарях за международната дейност, а тогава беше модерно да се изразява синдикална солидарност. Няма да забравя един симпозиум в Индия. Всички профсъюзни босове дойдоха с чартърни полети, с куфарчета, с командировъчни от 225 долара на ден. И изразяваха солидарност с проблемите на индийските работници, получаващи половин долар заплата. Ето това не можах да преживея", казва тя.
За мнозина опитът й да се бори за лидерския пост в КНСБ бе резултат от неистовата й амбиция за власт. За нея обаче нещата стоят малко по-различно. "Аз си знаех, че си тръгвам от КНСБ. Просто исках да си отида сама, а не да ме изхвърлят "лошите". В най-розовите си планове аз печелех председателския пост и на следващия ден подавах оставка. Красиво", разказва Дамянова. Нещата обаче се оказват далеч по-прозаични. Профсъюзите може и да правят революции, но в тях революции не се случват. И Диана се озовава в най-мрачния си сън – на улицата, изхвърлена с гръм и трясък. Но котка по гръб пада ли.
През 1993 г. тя

продава дела си от вестник "Труд" и създава ПР-агенция

"D&D". Парите били разчетени за шест месеца оцеляване. "По профсъюзно време установих, че има нужда от преводачи между медиите и производителите на новини. Бях инвестирала много в професията на ПР – в КНСБ имах приемен ден за журналисти, от които научавах тънкостите на медиите – кога затварят вестниците, как се правят и т.н. Не бях чувала за такава професия, но реших, че няма начин да няма, след като има нужда", разказва тя.
Всъщност по онова време в България ПР изобщо не беше толкова моден, колкото е сега. Нещо повече – почти никой не вярваше, че с това могат да се изкарват пари. И мнозина предричаха провал на бившата синдикалистка. Защото не отчитаха една нейна особеност – умението да оцелява.
"В едно предаване по радиото разказах какви прекрасни неща ще правя. Обади се съпруг на моя състудентка, който имаше някакъв завод. Това беше първата поръчка. След като свършихме работата и му дадохме сметката, той я погледна и каза: "Тука сте забравили една нула." Никога не съм била особено силна във финансите", през смях си спомня Дамянова.
Разбира се, пътят на "D&D" съвсем не е осеян само с рози – има и провали, и моменти на застой. Но в крайна сметка сред клиентите на агенцията се нареждат едни от най-авторитетните компании – "Приста ойл", "Пепси", "Агрима", БРИБанк… Дори и митичният кръг "Олимп" в най-скандалния му период.

"D&D" има такава една голяма карма – да я търсят в кризи.

Много фирми си съществуват с един човек в ПР-отдела, който пуска факсове. Един прекрасен ден изпадат в криза и търсят ПР-агенция. Според мен една агенция малко може да бъде полезна на организация, която вече е изпаднала в криза. Работата на ПР е да предотвратява кризи. Затова той е ефективен, когато може да участва в управлението на една компания – когато се вземат решения. Тогава може навреме да предупреди къде ще избухне скандал и да предпази от грешни ходове", казва Дамянова.
Точно тези й думи предопределят новия завой в живота й – от две години тя е изоставила агенцията си и е поела дирекцията "Връзки с обществеността" на "ЛУКойл-България".

"С Валентин Златев се запознахме по телефона,

след като около година бях работила за негови фирми в България. След това се срещнахме и установихме, че можем да работим добре заедно. Затова не се изненадах, когато получих оферта "D&D" да работи с "ЛУКойл-България". Истински бях изненадана, когато той ми предложи да оставя бизнеса си и да стана чиновник в "ЛУКойл". Той не ме изнудваше във варианта – или-или, но ми предложи нещо доста повече от това да бъда ПР. И аз изпаднах в едно ужасно терзание – мога ли да работя само за един човек, струва ли си и т.н.", спомня си Дамянова.
Валентин Златев обаче дава железен аргумент: "Ти нали винаги си казвала, че ПР е част от управлението. Можеш ли да участваш в управлението отвън?" "Трябваше да призная, че не. Така се наложи да извадя руския от сейфа", завършва Диана.
Иначе през малкото си свободно време тя играе покер или бридж, или обикаля планините с журналистката Ива Петрони. "Дишам на височина над 2000 м", обича да казва тя.
От години живее с режисьора Джеки Стоев. За изумление на всички доста буйният й син Мартин в момента е влязъл в правия път и учи икономика. След това смята да се заеме с "D&D". Причината за внезапното му укротяване е красива и интелигентна девойка на име … естествено Диана. "Оказа се, че един мъж, колкото и да е див, когато срещне НЕЯ, влиза в правия път. Абе, аз съм родена под щастлива звезда", завършва Дамянова.
Едно не може да й се отрече, че умее да живее интересно. В крайна сметка животът е кратък и най-голямото предизвикателство е да го изживееш на един дъх, запомняйки всеки миг от него. За което се иска не само смелост, но и талант.

Оригинална публикация

в. The Sofia Echo | Miroslava KOSTADINOVA | 2009-12-04

Having appointed your public relations consultancy, your first task will be to sit down with them and draft your PR and communications strategy. You will also need to establish a routine for working with, and managing, your agency. And last, but not least, you’ll need to consider how you will assess the effectiveness of your PR efforts, to gauge the return on your investment, to measure your agency’s performance.
Successful PR, whether for a one-off event or for an ongoing programme over the longer term, requires the development of a workable communications strategy. This should set out the key objectives that you want your PR to achieve, the audiences you want to reach and the main messages that you want to get across to them, and the communication channels you intend to use to get your messages over.
Getting the PR strategy agreed and approved is one thing. Having the discipline to stick with it and follow through is another, and your company will need to allocate time and people to work with the agency to deliver against the strategy and ensure results – in other words, you’ll need to develop strong teamwork with your agency.
If your company does not have a dedicated communications manager, then you will have to appoint someone as the main point of contact for the PR agency, someone with the authority to manage and monitor PR activities.
Regular contact is essential for team-building and for ensuring that your PR requirements are being met. Meetings and conference calls enable both agency and client to jointly work through the PR programme, to ensure that the timetable of activities is fulfilled, and that deadlines are met.
Evaluating progress and performance is key to an effective relationship between PR agency and client. If both parties share a real understanding of what they want to achieve through their PR programme, they should be able to formulate a clear strategy with attainable targets. And the boss will want to know how much of a return is being generated from the communications budget. How do you do that?
There is no single answer. One crude but widely used measure is advertising-equivalent value, or AEV, whereby the physical amount of media space generated by PR activity is measured and then compared to the cost of purchasing the same amount of ad space in the same media. This method does arrive at a monetary value, but it is deeply flawed as it fails to place a value on editorial coverage, nor does it differentiate between positive, neutral or negative editorial coverage.
Other ways of measuring PR include comparing your own company’s media coverage with that of your competitors. Or whether your event was well attended. Or whether your store is receiving more customers. Did your order intake increase during a period of intense PR activity? Do your suppliers, partners and staff mention that they’ve read about you in the papers, or heard something on the radio, or visited the website? And if journalists are asking for more information about your company and its products or services, and asking more questions about what it is you do and why, and are then reporting objectively on your business then you know that your PR agency is working on your media relations.

* Miroslava Kostadinova is Country Manager (Bulgaria) at Cook Communication

Стр. 7

Karieri.bg I Константин ИВАНОВ I 2001-07-19

Младеж кани девойка на романтична вечеря. Ако след десерта той й каже, че е най-големият любовник на света, това е реклама. Ако й намекне, че тя има нужда от любовник и той е най-добрият за целта, това е маркетинг. Но ако преди младежът да е казал и дума, девойката признае, че е чувала, че той е най-великият любовник, това е PR.

Представата за дейността PR се мята между две крайности. И двете доволно погрешни. Романтичната заблуда издига PR-експерта в член на екипа за връзки с обществеността на президента от сериала "Западното крило" или пък в главен виновник за продължителните промоции в клубовете по черноморските курорти през лятото и в планинските центрове през зимата. Също толкова нереалистична е и представата, че връзките с обществеността са само писане на съобщения за пресата и организиране на пресконференции.

Най-често съдържанието на рекламните карета, търсещи PR-специалисти, съдържат

Изисквания като отличен английски

ориентация към работа в екип, комуникативност, презентационни умения, организираност, творчески идеи. В замяна на кандидата се обещава интересна и предизвикателна работа, възможности за професионално развитие, престиж и заплащане според нивото в сектора.

Кариерата във връзките с обществеността започва най-често след връчването на дипломата за висше образование по специалностите PR, журналистика, филология, социология. "Най-добре е да си завършил българска филология или специалността "Връзки с обществеността" в софийския или в Нов български университет. По-важно е как пишеш, как акцентираш върху новината, а не дали имаш връзки в медиите. Трябва обаче да си с бърза мисъл и реакция, защото, изпуснеш ли момента, край… Трябва да познаваш клиента и конкурентите, да можеш да отсяваш важното от второстепенното", казва Даниела Осиковска от фирма Taurus Consultants. Известна е максимата, че PR-специалистът

Трябва да разбира от всичко

но някои допълнителни познания могат само да улеснят работата му. "Все още в PR-практиката у нас няма специализация по браншове, но безспорен плюс е да разбираш от лекарства, ако работиш за фармацевтична компания", обяснява Галин Бородинов от агенция PR Point.

PR-специалистът трябва да притежава и някои специфични умения. "Той трябва да съчетава уменията на пътуващ търговец и адвокат, на доктор, който при криза в комуникацията да предложи решение, на писател, за да може да адаптира стари стратегии. Трябва да е иновативен като борсов посредник, да е адаптивен, хитър, комбинативен, дипломатичен", изрежда Верислава Бенова, PR-мениджър в агенция "МАРК комюникейшънс".

Стъпките в PR-кариерата са три

Студентите по връзки с обществеността започват с летен стаж на позиция PR-асистент или помощник и изпълняват лесни задания, свързани с конкретна кампания. След това се издигат до PR-специалист и от тях вече зависят повече аспекти от работата в агенцията. PR-мениджърите ръководят екипите при една кампания и се стремят да разширят клиентската база на фирмата. "PR-професията е все още нова за България. Младите практици изминават по-бързо пътя в служебната йерархия, което видоизменя начина за професионално израстване. При малко PR-агенции в България дейностите на експертите са ясно разграничени. Често има преливане и обединяване на функциите на двете приети за основни роли – на PR-техника и на PR-мениджъра. Това придава още по-условен характер на отговора на въпроса за времето, вложените усилия и възнаграждението на труда", твърди Нели Бенова, PR-специалист в софтуерната фирма "Хемимонт-Смартком".

Условията на българския пазар влияят и в PR-сектора.

"Пътят до върха на кариерата може да отнеме само няколко години, което е и хубаво, и лошо: кариерата се развива бързо, но

Върхът не е много висок

Връзките с обществеността в България все още нямат достатъчно голямо значение, за да са възможни обичайните за Запада случаи, в които PR-мениджърът се издига до вицепрезидент и дори може да оглави компания с огромен бизнес", казва Галин Бородинов от PR Point. Интервюто за работа в PR-сектора не се отличава от останалите, макар че включва и задачи по разрешаването на специфични проблеми.

"То се провежда на три етапа. На първия се проверява дали кандидатът има правилното СV, придружително писмо и добри препоръки. След това се срещам с него, за да ми разкаже за професионалния си път, задавам му два хипотетични казуса за разрешаване. Следват една-две срещи с шефа на агенцията", обяснява Верислава Бенова от "МАРК комюникейшънс". Тя е интервюирала най-различни кандидати. "Беше дошла дори една 50-годишна дама от пресофиса на едно министерство с две пазарски чанти с краставици и домати. Ако е над 30-годишен, човек няма голям шанс за PR-работа, защото не може да се адаптира лесно, липсва му и бързината на мисленето", пояснява Верислава Бенова.

Големите PR-агенции имат база данни

и бъркат в тях, когато временно им потрябват допълнителни хора за изпълнението на определени поръчки. На развитите пазари често става наддаване за определени PR-специалисти, но в България ситуацията е различна. "Връзките с обществеността са все още в етапа на първоначално натрупване на хора и засега специалистите не се "въртят" между отделните агенции. Нивото на сектора не е достигнало степента на зрялост, в която PR-специалистите да могат да си търсят работа в чужбина", твърди Даниела Осиковска от Taurus Consultants. Освен експерти по реклама нейната консултантска фирма улеснява попълването на свободни места и в PR-агенциите. Показателно е обаче, че досега от тях не е постъпвала нито една поръчка за намиране на определен специалист.

Заплащането в PR-сектора досега не е било предмет на проучване, а самите фирми предпочитат да не съобщават подробности. "Заплатата не е абсолютна стойност, зависи от агенцията и от бюджета, за който работиш. Ако той е 40 хиляди, получаваш една сума, ако е шест хиляди – друга. В края на годината имаме бонуси", казва Верислава Бенова. Нейният колега от агенция "МАРК комюникейшънс" Дарин Стойков счита, че очакванията за високо заплащане в PR-сектора в България се насаждат още от преподавателите в университета. "Те казват на студентите, че това е нова и много популярна професия, че

Има глад за специалисти

споделя той. Засега това обаче се отнася за Съединените щати. Към 2006 г. Федералното бюро по труда очаква нарастване на работните места в американския PR-сектор с между 21% и 36% спрямо сегашното равнище. Средната заплата в бранша в момента е около 50 хиляди долара годишно, което е повече от средната заплата в страната и компенсира по-дългата работна седмица на американските PR-специалисти.

Българските им колеги могат да се занимават с връзки с обществеността както в PR-агенция, така и в специализиран отдел на дадена фирма. Професионалните предизвикателства на двете места са различни, както са различни и причините една компания да избере външна агенция или да предпочете "вътрешен PR-човек".

"Ако специалистът е добър, а фирмата – малка, е достатъчно да има вътрешен PR-отдел. Този вариант е за предпочитане и в големи организации, особено когато трябва да се управляват кризи, при които "вътрешният човек" знае най-добре как да реагира", съветва Даниела Осиковска от Taurus Consultants.

По подобен начин са разпределени PR-задачите в нефтената компания "Лукойл" в България. "Имаме вътрешен PR-отдел, който се занимава с ежедневни проблеми. Рафинерията "Нефтохим" също притежава отделна подобна структура, наемаме и външни консултанти за работа, която не може да се свърши от вътрешните", обяснява Диана Дамянова, директор "Връзки с обществеността и реклама" в "Лукойл". Според нея основният недостатък на вътрешния PR-специалист е, че той е част от системата. "Затова

Възможно е да загуби неутралност

и обективност. Когато те обслужва външна структура, тя гледа на едро и е в състояние да види обществения интерес. В същото време обаче външна PR-агенция трудно може да прави вътрешна комуникация, особено при бизнес с много разклонени контакти с персонала", смята Диана Дамянова.

Комбинирането на вътрешен PR-отдел с външна агенция е стратегия, използвана и от "Солвей – Соди". "Имаме вътрешен отдел, защото той може по-добре да осъществява комуникацията. За организирането на специални събития използваме обаче външна агенция. Веднъж или два пъти годишно PR-специалистите от всички компании на "Солвей" се събират в Брюксел, за да обсъдят развитието на общите комуникационни програми, обясни Пол Жакуо, изпълнителен директор на "Солвей – Соди".

Специалистът сам трябва

Да избере дали да се профилира

като работи за вътрешен PR-отдел, или да получава разнообразни задачи в PR-агенция. "Вътрешният PR-специалист познава еднакво добре и силните, и слабите страни на компанията. За него е не просто по-лесно, а задължително да намери най-добрия подход, решение или насока за разрешаване на даден проблем. При работата за една компания последователно се натрупва опит в някаква относително конкретна област", обяснява Нели Бенова, PR-специалист в софтуерната фирма "Хемимонт-Смартком". "Работата в агенция е интересна, защото в един и същ ден може да се наложи да работиш за банка, за неправителствена организация и върху проект, свързан със здравеопазването. В края на деня обаче остава съмнението, че е възможно да започнеш да се плъзгаш по повърхността на проблемите", казва Верислава Бенова от "МАРК комюникейшънс".

Без значение къде изберат да работят, бъдещето на българските PR-специалисти не изглежда мрачно. "Очаквам PR-пазарът да се развива постъпателно, макар че големият бум беше преди две години. Агенциите съвсем не са непрофесионални, първоначалното забавяне в развитието на сектора бе компенсирано от навлизането на много журналисти", обобщава Даниела Осиковска от Taurus Consultants.

Стъпалата нагоре

PR-асистент - Това е съвсем началната фаза в кариерата. Асистентът е помощник на специалиста и най-често прави мониторинг, като следи присъствието на клиента в медиите. Ако асистентът се докаже, възможно е в рамките на няколко месеца да се издигне професионално.

PR-специалист – Той разработва комуникационни програми. От него се очаква да е прецизен във връзките с медиите, непрекъснато да развива уменията си, да проявява инициатива.

PR-мениджър – Той ръководи и сплотява екипа, привлича нови клиенти и разширява бизнеса, следи за изпълнението на цялостната кампания, включително бюджета, планирането, творческите задачи.

Оригинална публикация

в. Пари | Светлана ЖЕЛЕВА | 2009-12-23 | 02:51:41

Най-добрите мениджъри са тези, които са добре подготвени, правилно си дефинират целите и умеят да работят с хора. Това са тези, на които собственото им его не им пречи да си свършат работата. Отличниците са най-добрите изпълнители, късметлиите имат краткотраен успех, а тези, които твърдят, че вторият е първият губещ, искат успех на всяка цена, смята Камелия Димитрова, управител на PR агенция Max Communications.

Принципи

Работата трябва да бъде преди всичко удоволствие, за да се върши с желание. Човек трябва е любознателен, да не спира да се учи и да не допуска мисленето му да стане шаблонно. Никога не съм искала да приличам на някого друг освен на себе си. И това е най-трудният път – да бъдеш самият себе си, убедена е Камелия.
На първо място за мен са близките ми хора и искам те да щастливи. Старая се да бъда добра майка и да съм близка с детето си. Ако от него излезе добър и щастлив човек – това ще бъде най-големият ми успех. След това идва всичко останало – любовта, приятелите, работата.

Екипът

С Ива Микова работим от няколко години заедно, запознахме се в здравната каса. Мисля, че се допълваме перфектно – тя е изключително организирана и разчитам на нейния професионализъм и преценка. Понякога няма нужда нищо да си казваме – всеки си знае каква е неговата част от работата и си я върши. И двете сме позитивни и работим с настроение. Не бих могла да работя с мрачни и неорганизирани хора.

Като на магия

Не съм съгласна, че успехът разваля – напротив, успехът трябва да те мотивира, да те зарежда и да ти показва, че вървиш в правилната посока. Може би разваля незаслуженият успех – този, който е дошъл благодарение на късмет или стечение на обстоятелствата, този, който е надхвърлил възможностите ти. Тогава човек се чувства неподготвен и не реагира адекватно. Но когато зад теб стои работа, целенасочени усилия и професионализъм, успехът може само да те радва и да ти даде сили за следващия етап. Много важно е да не се вземаш прекалено на сериозно. Случи ли се това – спукана ти е работата, убедена е Камелия.
Не съм от тези, които непрекъснато се доказват. За мен чуждата преценка не е от толкова голямо значение. Важно е как изглеждам в собствените си очи и съм доста самокритична. Даже прекалявам на моменти, признава тя.
Парите са хубаво нещо, когато ги имаш. Когато се превърнат в основна цел, нещата никога не се получават добре. Аз съм от хората, които никога не знаят колко точно пари имат. Сигурно затова в управлението на фирмата най-затормозяващи са ми счетоводните въпроси. Работата ми е начин на живот. Харесвам си я и съм от щастливите хора, които работят с удоволствие, твърди Камелия.

Неуспехът

Всеки има неуспехи, важното е да не са фатални. Винаги търся причината у себе си, дори когато не е така. Опитвам се да си коригирам грешките и да се уча в движение. Успехът и неуспехът са субективни величини – всеки има своята гледна точка и това, което е успех за едни, е неуспех за други. Зависи от целта, която гониш. Може да загубиш битката, но да спечелиш войната, или обратното. Нямам пораженско мислене, напротив – хвърлям се смело с нагласата "най-много да не стане", доверява Димитрова.

Трудното решение

Много ми беше трудно да се захвана само с PR агенцията. Винаги съм правила няколко неща паралелно и малко ме беше страх. Реших се на тази стъпка и не съм съжалявала нито за секунда. Смятам, че вървим в правилната посока и успехът няма да закъснее. Нямам много време, но релаксирам, като обръщам малко внимание на себе си. Ходя на парна баня и масаж, но най-често разпускам, като си пея в колата, докато шофирам. Страшно разтоварва, признава Камелия.
Агенцията
Агенция Max Communications е специализирана в обслужването на публични компании, осъществяване на връзки с медиите, връзки с институциите и връзки с инвеститорите. Агенцията има практически опит и в разработването на маркетингови, бизнес стратегии и стратегии за публична комуникация и реализация на проекти в областта на инфраструктурата и финансовата децентрализация. Фирмата е работила по разработването на проекти по програма ФАР, както и инвестиционни проекти, предоставяйки консултантски услуги. Някои от проектите на компанията са свързани с кампанията за корпоративна идентичност на Хофман ЛаРош – България, създаване на концепция и изграждане на информационен център на Центъра за градска мобилност към Столичната община.

***

Визитка

Коя е Камелия Димитрова

Управител е на PR агенция Max Communications.
Започва работа в сферата на връзките с обществеността през 1999 г. в пресдирекцията на Министерския съвет и работи там по времето на правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски.
По-късно става пресаташе на Агенция Пътища и директор Връзки с обществеността на Търговска Лига Национален Аптечен Център и Чайкафарма.
Две години е медиен съветник на Националната здравноосигурителна каса.
Магистър е по политология в СУ "Св. Климент Охридски".
Завършила е квалификационна програма по правителствен PR на USAID във Вашингтон през 2001 г. – съвместна програма с Държавния департамент на САЩ.
Била е хоноруван преподавател по комуникации и връзки с обществеността към Школата по публични финанси на Министерството на финансите.

Стр. 11

сп. Sign Cafe | 2009-12-24 | 00:00:01

Данни за държавата

Територия на All Channels: 500 м2 незастроена и около 400 застроена площ.
Местонахождение: София, ул. Ралевица 82
Население: 33 постоянно пребиваващи
Език: Англоезична разновидност на българския език със заемки от класическия каруцарски
Религия: Политеистична
Основен поминък на населението: Brand Experience
Дипломатически отношения: Fleishman Hillard

"Пари излишни за ремонти нямам", заявява бакшиша и спира колата на около 200 метра от КПП-то на АП Channels – малката държава, родила няколко от най-награждаваните комуникационни кампании в България и напоследък, Европа. С фоторепортера Иван слизаме неохотно, а шофьорът, кълнейки се, че идва тук за последен път, пришпорва таксито обратно към близкия бул. България. Прескачайки ловко локви и кучета, подминаваме строежа на бъдещ бизнес център и няколко необитаеми нови блока и достигаме крайната си цел: къщата, т.е. държавата с червената табела (така съседите, нечетящи латински букви, наричат мястото). На границата на All Channels и България ни посреща нашият гид Мъро, за който по-късно разбираме, че заема поста Творчески министър на републиката. "Посетите ли веднъж All Channels – подгрява туристически той – има голяма вероятност да дойдете отново или дори да поискате да останете". Изглежда като да си вярва. Той живее тук от близо година и е един от най-скоро заселилите се. А първите заселници са създали държавата преди повече от 8 години.
Научавам интересни териториални факти: столицата на All Channels – Офиса, е първата столица, застроена на три етажа – нещо, което, ако се замислиш, рано или късно очаква и нашата София. На първия етаж се помещава двореца на президента на републиката Александър Дурчев, както и бюрото на МВР, управлявано от местната Бойко Борисов, Мария Атанасова. Извън административните си функции, както и диктатурата над бъдещия университет на държавата – Alliance, разбирам, че тя е натоварена и с репресивни правомощия и следи доколко местното население спазва конституцията на държавата, включваща задължението всеки поданик да носи чисти офисни обувки на територията на столицата, персонално да мие чашата си от кафе в края на деня и собственоръчно да си изхвърля боклука, който е направил на обяд. "В дните преди Конституцията ние ги хващахме, че не си мият чашите, но от мениджмънта ги пускаха. Един нямаше осъден!", казва Мария и някак очаквам да врътне глава на 45 градуса с онази министерска комбинация от инат и мускулесто самообладание, но вместо това тя се усмихва и ми връчва чифт сини калцуни, които ще трябва да нося по време на престоя си в столицата.
Причината е прозаична: така населението на All Channels предотвратява проникването в държавата на калта, с която през този сезон водещата дотук улица Ралевица изобилства. Научавам още, че до Офиса се помещава малката, почти незастроена провинция Двора, в която лятно време кипи туристическа дейност при безвизов режим, влючваща алкохолни дегустации и барбекю-приеми с клиенти, приятели и почетни граждани на републиката (често наричани "фриленсъри", а в един частен случай – "Асерето"). В заключителните часове на тези светски приеми, научават възхитените ми уши, неизменно се слушат любимците на властта Sepultura и Художественият министър Милен разказва митичната по тези земи причта за хамстера и тиксото. Лично президентът на държавата г-н Дурчев често може да бъде забелязан в провинцията Двора, отдаден на любимия си лов на орехи, които разкъсва с голи ръце и яде, твърдейки, че са полезни за мозъка. Освен това в Двора се намира Министерството на транспорта, както и най-големият логистичен център на държавата – Склада, намиращ се под юрисдикцията на продукционната министърка Мария Николова.
За да бъде признат някой за пълноценен гражданин на държавата, той трябва да премине любопитен ритуал, наподобяващ нашето традиционно вадене на кръста от ледените води, което се случва на Йордановден: младата надежда се гмурка в кофата пред офиса и търси там важен документ, за чието изчезване носи отговорността. Всеки жител на републиката, започвайки с нейния създател и президент Александър Дурчев, пази жив спомена за своето лично бойно кръщене. "Всеки министър в All Channels е тръгнал от кофата – казва той. – Първо ровиш в малкото кошче, търсиш някое загубено брифче или бележки, после започваш да ровиш и в кошчетата на колегите. И така в един момент се виждаш в най-хубавия си костюм, заровен до кръста в кофата на булеварда, пред очите на цял рейс с туристи. Някъде тогава и разбираш, че в теб има хляб за министър в All Channels. Или за клошар."

НЯМА БОЖУРИ!

Ако АЛФ беше се приземил в All Channels, щеше да види проблем с класическата си реплика. В местния език, оказва се, не съществува дума за "проблем". Вместо нея тук използват думата "божур". Да береш божури, обяснява ми управляващият рекламен министър Мария Славова, означава да разрешаваш спешни ситуации, които внезапно разцъфват от нищото. Виждам, че божурите са засегнати дори в манифеста на републиката, който откривам разпечатан на едно бюро: "Нашето неписано правило е да зарежем всичко, когато някой се нуждае от помощ. Помни, че човекът с божур днес вероятно е този, от когото ще имаш нужда ти утре". А сега обратно към АЛФ: Извънземните се оказват чести посетители на държавата през годините на съществуването й. "Ядяха ни от чиниите, пиеха ни от чашите и после ги мятаха небрежно в мивката – спомня си Продуктовия PR министър Диди времената, преди държавата официално да ограничи извънземния достъп с поправка в конституцията – а веднъж ни оставиха и една кафява запетая върху тоалетната чиния. Това сложи край на дипломатическите ни отношения".
Точно както едно време левчетата бяха обезпечени със злато и всички активи на банката, жителите на малката държава обезпечават представянето си с активите на 6 международни награди и още редица български такива, сред които "Бизнес супербранд за 2007 -2008", 2 пъти "PR-агенция на годината" според в-к Капитал и поредица награди на БДВО, първата от които датира от вече далечната 2003-та. Предъвквайки тази информация, влизам в съкровищницата, където разглеждам статуетките и сертификатите по стените. Оставам удивен от добре оползотворената площ, побрала в себе си тенис корт, боулинг писта, бейзболно игрище, боксов ринг и дори игрище за голф (наричани още Wii sports pack). Научавам още, че на територията на държавната съкровищница министрите на АП
Channels провеждат работните си срещи или брейнстормват в студените дни. Пак там периодично действа и съветът на старейшините на държавата, съставен от 11 умни министерски глави, до една хрускащи солетки и фъстъчки, пийващи кафенца и водички.

Шестте диаманта в короната на All Channels

Silver Drum / PR – Corporate Social Responsibility) Golgen Drum New Europe | "От любов към живота" – кампания на AVON България срещу рака на гърдата 2008
Stevie Winner / Corporate Social Responsibility Program of the Year in Europe | The International Business Awards | "От любов към живота" – кампания на AVON България срещу рака на гърдата 2008
SABRE Award / Най-добра комумикационна кампания в сферата на здравеопазването! The Holmes Report | Национална кампания срещу рака на маточната шийка "За теб и тези, които обичаш" – GlaxoSmithKline 2008
Stevie Winner / Най-добра комуникационна кампания в Европа | The International Business Awards I "От любов към живота" – кампания на AVON България срещу рака на гърдата 2007
SABRE Award / Кампания, свързана с кауза I The Holmes Report I "От любов към живота" -кампания на AVON България срещу рака на гърдата 2007
SARRE Award / Благотворителни организации и организации с идеална цел | The Holmes Report I Национална кампания за превенция трафика на хора в България – КЕЪР БЪЛГАРИЯ 2006

От самото начало на разходката си цикля над въпроса "Що за животно е бранд експириънса", който е посочен като основен поминък на местното население и, не издържайки повече, поставям въпроса ребром на Управляващия министър на PR-a Ники. "Накратко – отговаря той – brand experience е умението да създадеш свят. Brand experience е точката, в която хората и марките си взаимодействат и това поражда съвместно изживяване. Всички жители на републиката участват в този ритуал и всеки има своя роля: представителите на пиарския клан, на рекламната раса, медийната клика, счетоводната каста, събитийните туземци и дигиталното племе – това, което ни различава, поражда химичната реакция, която ни помага да направим големия взрив".
Жителите на All Channels изповядват политеистична религия, в основата на която все пак стои познатото ни триединство, представено тук като Светата троица "Бранд – Бранд експириънс – Платформа за диалог с миряните". Ежедневно, минимум по 8 часа (но често доста повече), хората тук почитат своите богове. На всеки бог се кланят различни екипи, според потребностите му. Често се правят и жертвоприношения, в които се жертват идеи, уикенди и цели отпуски, както и тонове пропуснат сън – за което хората в All Channels твърдят, че не остава незабелязано от жреците на техните божества. Като любопитно отбелязвам и присъствието в списъка с боговете и на един на npo-боно бог, който всеки член на екипа почита и обича като свой: SOS Детски селища. Също така всеки жител на държавата притежава личен олтар, пред който може да се моли на спокойствие по цял ден, а в някои по-екстремни версии, приети основно в министерството на медийното планиране и купуване, и още по-основно в случая с медийната министърка Валя, да удря и челото си в клавиатурата на своя олтар, подобно на мохамеданите. Като хората от All Channels приключиха с дневната молитва, отидохме да пием бира в провинцията.

Универсална молитва…към всички богове на All Channels

Бронде наш, който си на рафто,
да се свети баркода Твой,
до дойде брифа нов Твой,
да бъде кампанията ти успешна,
както на бранд ауернес,
така и на продажби.
Хляба наш насъщен дай ни днес,
но недей кара ни да го
изработваме през уикенда,
(ако не се налага), и не въведи ни
е изкушение от конфликти на
интереси, но избави ни от лукавия,
защото Твой е бюджета,
тайминга и славата Твоя во веки
веков. Наздраве.

Което и беше официалния край на визитата ми по тези земи. Ето заключителните ми думи към теб и поколенията: заслужава си да посетиш All Channels, защото ще откриеш един свят с неповторим дух и екип, в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи. Но все пак и тук, хора раждат се, дишат, мечтаят; във тревоги и слънчеви дни, подир каквото там беше бягат. Всъщност не знам как да ти обясня защо всички тези хора идват в All Channels, остават и очевидно са щастливи, но е факт. Ако светът, който са си създали и в който живеят, е направен по подобие на онзи, който създават с така любимия си brand experience, нещата поне за мен се обясняват.

Стр. 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47
 

в. Пари | Красен КРАЛЕВ | 2009-12-22 

Рекламният сектор очаква трудна година

Годината беше трудна, но мисията беше възможна. Рекламният пазар в България се сви, но агенциите се приспособиха към новите условия – повече работа за по-малки бюджети. Това показва проучване на в. Пари сред мениджърите на рекламни и PR агенции. Очакванията за следващата година са раз-нопо сочни. Всичко зависи от това кога ще започне съживяването на икономиката, за да може да се възстановят маркетинговите бюджети на компаниите.

Спадът

Отминаващата 2009 г. е най-тежката от 1997 г. досега, не само за рекламния пазар у нас, казва Красен Кралев, президент и собственик на MAG Communications. Най-големият проблем беше невъзможността от страна на рекламодателите да предвидят размера на кризата и поради несигурност започнаха да работят на тримесечна база, а не на годишна, целейки по-голяма гъвкавост. Реалният спад, който се измерва към момента, е около 20-30% в различите сфери на рекламния бранш спрямо бюджетите за миналата година, коментира още Кралев. Най-голямото затруднение се поражда от междуфирмената задлъжняло ст, която е огромна в страната и това е о сновният подводен камък и риск за българската икономика и рекламния бизнес у нас.

Прогнозата

Следващата година ще бъде още по-тежка, защото към момента няма признаци за съживяване на икономиката, коментира Кралев. Финансовата криза в Западна Европа и Америка все още не е отминала и тези, които успеят да се адаптират към новите условия, ще минат успешно през този период. Моята прогноза е, че средните по големина фирми от рекламния бранш ще изчезнат, ще започнат съкращения и затваряне на компании.

Проблемите

Основните трудности пред рекламния бизнес са невъзможността за ясно планиране на годишна база и сегашните финансови условия. Планирането на парче не ни позволява да бъдем максимално ефективни при изготвяне на плана и разчетите. Междуфирмената задлъжняло ст също предизвиква сериозни неудобства – медиите и подизпълнителите искат авансови плащания, клиентите искат отложено плащане минимум от 60 дни и това създава най-голямото напрежение и затруднение. Клиентите ще искат от агенциите двойно повече работа при запазване на досегашните бюджети и възможно най-гъвкави форми на плащане. Част от нашата стратегия и цел е да не намаляваме приходите си, но за да я изпълним, работим два пъти повече и това е единственият начин да запазим обема на приходите си. Новите завишени изисквания към рекламните и медийните агенции няма да ни се отразят драматично. Винаги сме отговаряли на тези критерии. Рекламният пазар ще се възстанови на нивата от 2008 г. една година след възстановяването на фондовата борса и на икономиката в България. И следващата година най-активни ще останат компаниите в сферата на телекомуникациите, алкохола, бързооборотните стоки, прогнозира Кралев. Очаквам автомобилния сектор да се свие още повече, ще има затруднения и във финансовия и банковия сектор.

Стр. 18

Още по темата:

В PR бизнеса настъпиха промени, Мария ГЕРГОВА, управляващ директор на United Partners

Догодина маркетинг бюджетите ще растат, Светлана САВОВА, управляващ директор на V+O communications

Няма криза, има просто нови условия, Любомир АЛАМАНОВ, управляващ директор на APRA Porter Novelli

Надявам се 2010 г. да е по-смела, Калина ПЕТРОВА, съуправляващ мениджър на ПублисисДиалог

Дарик радио, Ники Кънчев Шоу | 2009-12-10

Водещ: Днес рожден ден има нашия приятел Максим Бехар. Вече беше поздравен от сутрешния екип от колегата Иво Райчев, но и ние искаме на живо да поздравим Максо. Макс, честит рожден ден.

Максим Бехар: Ники, много ти благодаря на тебе, на слушателите на Дарик и на всички, които смятат, че са ВИП-ове. Това са вашите слушатели всъщност. Всички тези няколко милиона слушатели на Дарик са ВИП-овете, които слушат доброто радио.

Водещ: Тръгна си Стефан Димитров, който навърши 60. И ти ли ставаш на 60, така разбрах.

Максим Бехар: Не, на доста По-малко, на 54, но се чувствам прекрасно.

Водещ: Гониш, гониш.

Максим Бехар: Да, гоня ги, факт. Всъщност когато станах на 50, не знам дали си спомняш, ти беше на рождения ми ден в Радисън, тогава казах, че започва обратното броене и по тази логика би трябвало да съм на 46.

Водещ: Точно така. Бенждамин Батън, невероятната история написана от Франсис Скот Фицджералд. Питах Стефан и сега сериозен въпрос и към теб. Това, което знам от Колегите и виждам с очите си – че те обичат хората. Защо?

Максим Бехар: Това е защото аз ги обичам много и във всяка една минута, във всеки един час, във всеки един ден това, което правя го правя с огромна обич. Не винаги по най-добрия начин, разбира се, понякога греша, често греша. Но го правя с огромна обич към хората, към моите приятели, към моите колеги особено, клиенти. И просто обичам света, обичам да живея и хората край мене.

Водещ: Много често работиш за големи марки, най-големите примерно в България. Какво е това усещане, как го възприемаш ти?

Максим Бехар: Първо доста голяма отговорност и второ голямо предизвикателство, което за мен е много приятно, тъй като големите клиенти, големите марки, големите компании вдигат летвата пред тебе постоянно и ти имаш предизвикателство да скачаш постоянно по-високо или да тренираш или да се учиш. Представи си, че преди 10 години си скачал 2 метра и сега скачаш пак 2 метра. Това е безумна скука. Това означава страхотна сивота. Има и такива хора, разбира се, да са живи и здрави. Въпрос на възприятие, въпрос на цели. Но ако аз тази година скоча 3 метра, искам догодина да скоча 3.50.

Водещ: Добре. За последно се видяхме професионално на сцената на ВИП Брадър, където представи голямата марка Лили Иванова. Какво още не знаем за нея?

Максим Бехар: Ами това също беше едно от големите предизвикателства, тъй като когато се видяхме с тебе деня преди заключителното шоу на ВИП Брадър аз ти казах, че съм аматьор и даже тази година ми върви малко на аматьорщина, не съм писател – написах книга, даже сега пиша втора. Не съм водещ, обаче продуцирах, или не съм продуцент, но продуцирах и водих част от феномалното шоу на ВИП Брадър тази година. Това беше голямо предизвикателство наистина. Не съм чак толкова близък с ВИП марката Лили Иванова. Само това, което мога да ти кажа, е че тя изненадва постоянно и съм сигурен, че следващата година тя ще изненада всичките тези няколко милиона фенове, които има в България.

Водещ: тоест не си човека ти, който е пратил НАП там, така да се каже.

Максим Бехар: Не, но поддръжаме много добри отношения с нея и аз съм с огромно уважение пред таланта й и пред начина, по който тя се държи пред публиката. Уважавам много Лили Иванова и колкото повече българи се стараят на тази възраст и с тези възможности да постигнат нещо повече, толкова по-добре ще бъде за България. Толкова по-бързо България ще бъде наистина в Европа. Ние сме в ЕС и винаги сме били в Европа, но всички знаем, че по отношение на стандарта, по отношение на пазара, бизнес развитието ни трябват още едно-две поколения.

Водещ: Така е. весел ден днеска и хубав купон. Пуснахме Джо Майър специално за теб, разбрахме, че ще ти свири довечера в офиса. Какъв му е хонорара?

Максим Бехар: Хонорара на Джо е тайна, обаче много оценявам това, което пуснахте сега за мен. Искам да ти кажа, че обичам радио Дарик, защото обичам колегите в него и хората в него. Те са едни от най-добрите ми приятели и това означава, чеобичам и слушателите на радио Дарик.

Водещ: Да, ама всяка сутрин се събуждаш с Дюзев и Райчев, тройка правите.

Максим Бехар: Първо се събуждам с Дарик в 7:01. Това са новините. И тогава в следващата 1 минута ми се включва Дарик до леглото. След това към 8 часа влизам под душа, където имам много сложна hi-tech уредба, която се командва от спалнята ми обаче, но вътре има 4 колони в самата баня и там слушам Дарик, там слушам Мишо и Иво и изпитвам огромно удоволствие, от години. знам всичките ви гости, знам всичките лафове, знам кой какво е казал и много се кефя сутрин. Зарежда ме и ми прави деня различен.

Водещ: Благодаря ти, Максим Бехар, честит рожден ден Максо о т всички нас, от цялото Дарик.

www.dnevnik.bg | 2009-12-07 | 16:22:28

Каква е причината за сливането на трите PR компании? Защо точно сега, като се има предвид трудната икономическа ситуация?

- Причините за това решение са няколко. Сливането беше планирано преди време и следователно не е реакция към глобалната рецесия. Основната идея на обединението е да използва по най-добрия начин ефекта на синергията между трите компании на Huntsworth – Trimedia, Mmd и Grayling, за да се конкурираме успешно на глобално ниво срещу другите световни комуникационни групи. Ключовата ни цел е да подпомогнем експанзията на компанията ни и да повишим качеството на услугите, които предлагаме на настоящите ни и потенциалните клиенти, споделяйки най-добрите практики и експертизи от различните пазари и региони.

По какъв начин сливането ще се отрази на дейността на Mmd в България?

- Структурата на екипа остава същата, процесите остават непроменени и ние ще продължим да държим на високото качество на услугите, които предлагаме. От друга страна, сливането ще осигури редица ползи на клиентите ни, включително разширено портфолио от услуги, по-задълбочена експертиза и басейн от идеи от глобалната компания Grayling.

Как се справя PR индустрията в рецесията глобално и как в Централна и Източна Европа? Можете ли да направите прогноза за развитието на бизнеса през 2010?

- Глобално забелязваме голяма консолидация в PR индустрията, предимно в сегмента на стандартния тип агенции, които не предлагат услуги с добавена стойност. Мисля, че това е видимо и в Централна и Източна Европа, където компаниите режат бюджетите си за стандартни маркетингови дейности, включително за PR. От друга страна, все още има нужда от услуги с добавена стойност като стратегически консултации, управление на корпоративните комуникации, управление на кризи и конкретни проблеми, public affairs и т.н.

През 2010 г. очакваме пазарите да започнат да се възстановяват, но най-вероятно това няма да случи в първите месеци на следващата година, що се отнася до Централна и Източна Европа, а по-скоро във втората половина на 2010 г.

Оригинална публикация

Още по темата: 

PR агенция Mmd става филиал на комуникационната компания Huntsworth