www.trud.bg | 30.05.2012

Две рекламни агенции – “Д&Д” и “АПРА”, имат най-голям шанс да спечелят конкурса за рекламиране на санирането, стана ясно при отваряне на ценовите оферти вчера.

Притежаваната от Диана Дамянова “Д&Д” и “АПРА”, чиито съсобственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, участваха в конкурса обединени в консорциума “МРРБ консулт”. Те предлагат най-ниската цена – 442 750 лв. Това е с около 100 000 лева под офертите на останалите участници в процедурата.
Вместо 6 оферти, колкото бяха подадени, конкурсната комисия отвори 4, тъй като двама от кандидатите – рекламна агенция “Прима”, управлявана от Десислава Паунска и обединение “Опус” не са допуснати до етапа отваряне на ценови предложения. Дори двамата отстранени да са предложили по-ниски цени, това няма да се отчете.
Спечелилият участник ще рекламира санирането в продължение на 3 години.

Оригинална публикация

в. Всеки ден | 17.03.2012

Драги читатели,

В миналия епизод би представихме Елена Вълчева, която съчетава политическия или поточно институционалния пиар с корпоративния. Този епизод от вестникарския сериал на "Веем ден" за кралиците в бизнеса, който остава зад завесата на голямата игра, разказваме 3а Диана Дамянова. Тя залага главно на корпоративния пиар.

ПОВЕЧЕТО ХОРА се съобразяват е границите. За такива като Диана Дамянова пречки не съществуват. Именно това я прави от историк на профсъюзите техен лидер, а от синдикалист – работодател. Всяка от тези роли може да отрича другата особено като се има предвид, че всяка е карма за цял живот, но явно съчетаването им все пак е възможно.
Преди близо 20 години София е шокирана. Жената, която се е превърнала в символ на КНСБ – най-силния синдикат в България, изведнъж решава да мине от другата страна. Диана Дамянова обявява, че става бизнес дама – сиреч работодател.
При това не избира лесна територия, а неразорана целина. Решила е да се пробва в пиара. Ударът за публиката е двоен, понеже няколко души през същата тази 1993 г. се насочват натам и стават пионери в бизнеса
За разлика от всички тях тя никога не е била журналист. А това се смята за едва ли не задължително условие в бранша. Личният му състав показва – всички играчи в тази област са изкарали поне по 10-20 години из редакциите. За разлика от Диана, която започва като преподавател, после работи в Националния исторически музей. Хваща историята на синдикализма у нас като своя тема, защитава дори докторат. Така че за нея не е проблем освен вицепрезидент да бъде и говорител на КНСБ. Писмовен човек е. Работата й пасва и тя решава да я превърне в основна професия.
Покрай трите си години в синдикатите тя познава много хора, а нетуъркингът мрежата от контакти, е най-важното при връзките с обществеността. Избира си и конкретна цел – корпоративните комуникации, където работата би следвало да бъде по-чиста от тази с държавните институции.
Днес си спомня, че сред първите й клиенти, но отдавна вече извън контингента й, са начеващите в онези години строителни предприемачи братя Диневи. Случаен ангажимент за комисия към НЕК обаче се оказва съдба за нея.
Две десетилетия по-късно тя е сред емблемите на енергийния бизнес. Това пък заради двама клиенти, за които мечтае всяка агенция. Единият е "Лукойл", а другият е "Росатом" – сиреч проектът "Белене".
Диана и "Лукойл България", респективно Валентин Златев, за журналистите са нещо като синоними, което невинаги е най-приятната роля. На Дамянова се пада например нелеката задача да обяснява, че цените на горивата са в по-големия си процент акциз за държавата, отколкото петрол. А печалбата на рафинерията и бензиностанциите вече е нищожна. "Белене" също не е лесна работа за промотиране, когато цял вицепремиер и енергиен министър са срещу нея, а след аварията във "фукушима" – не само те.
Битките обаче не плашат нахаканата пиарка, която, когато се наложи, може да се поскара и на най-големия олигарх, ако смята, че тя е правата в спора.
Инфарктните моменти никак не са малко, понеже големите пиари са нещо като лекарите от Бърза помощ. Често трябва да реагират, преди да са имали възможност да помислят. Сред нейните клиенти навремето е примерно групата заведения, част от която беше и "Индиго". Или пък изчезналият от българския бизнес олигарх от времето на Костов – Славчо Христов. Което показва, че понякога и най-добрите комуникатори не могат да спасят неспасяемото – независимо дали става въпрос за ситуация или за репутация.
Това изобщо не означава, че се отказва от предизвикателства. Вярна на принципа, че човек трябва да обича не само работата, но и този, за когото работи, за да му се получават нещата, Дамянова поема кампанията на Вежди Рашидов като кандидат за депутат от ГЕРБ в Кърджали през 2009 г.
Естествено, всички й предричат тотален провал. Все пак това е непробиваемата крепост на ДПС. А Вежди не просто е представител на ГЕРБ, а е човекът, който вероятно най-много е критикувал доминиращата в родния му край партия. Ангажирана с каузата на приятел, Дамянова се бори докрай и успява да изтръгне заветния мандат
Когато Рашидов става министър на културата, тя му изпраща за съветник Ива Петрони, за да бъде сигурна, че има кой да се грижи за медийните му изяви. Защото отлично знае, че в най-бедното министерство кризите никак не са малко и никак не са за пренебрегване.
Заради това обаче Диана влиза в медиите, където я критикуват, че ще диктува на властта какво да мисли и как да действа. Дамянова казва в интервюта, че за беззъбите обвинения били виновни конкурентни пиар агенции, които работели с предишните две правителства. Точните й думи са: "пиар агенции, които обкръжаваха последните две правителства и сложиха зад гърба си пари за четири живота напред".
Това само подсказва какви войни се водят зад фасадата на големия пиар.

Стр. 19

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА, Невена ЛЮБЕНОВА | 05.03.2011

Ако ми дадат власт, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката, казва собственичката на агенция D&D

ДИАНА ДАМЯНОВА може да претендира за титлата професионална революционерка. в началото на 90-те години беше вицепрезидент на КНСБ и се бореше да превърне синдиката в основен фактор на промяната. През 1993 г. използва опита си като говорител и създаде първата агенция за връзки с обществеността D&D. За да покаже, че пиарът е важна част от управлението на компаниите, се "командирова" и 8 години беше директор в един от големите си клиенти – "Лукойл България". Сега е съветник на генералния директор Валентин Златев и зорко го пази да не се преекспонира в медиите. Твърди, че се е оттеглила от оперативното управление на D&D – работи само по 8-9 часа на ден. Планира да остави агенцията на племенницата си, защото синът й Мартин не проявява интерес.
Живее с режисьора Джеки Стоев и продуцира филма му "Летете с Росинант" – не защото иска да влезе в нов бизнес, а заради пълната неспособност на твореца да се оправя с пари. Обича да катери планини, през април ще покори връх Калапатар в Хималаите. Любовта към високото има от баща си – планински спасител. Осъзнава я в зряла възраст, а като тийнейджърка бунтарка избира да следва история в СУ. 4 години преподава в гимназия, после работи в Националния исторически музей и прави докторат. Темата му е синдикалното движение и така се озовава в КНСБ.

- Госпожо Дамянова, за 17-18 години не можахте ли да измислите българска дума за пиар? Преводът "връзки с обществеността" изразява ли същността на вашата работа?

- Не можах да измисля. Преди 17 години току-що бях започнала кариерата си и играех карти в интернет с една американска баба. Тя много говореше и все ме питаше какво работя. Казах: "Работя пиар". Тя отговори: "Ааа… Ти си baby-sitter на големи хора!". Така че единствената дума, с която бих заменила пиара, е baby-sitter (бавачка – бел. авт.), но тя също е английска, а българските не стават.

- В предишен текст за сп. "Мениджър" казвате, че за да си пиар, трябва да обичаш този, за когото работиш, и да се опиташ да го представиш като уникален. Това изглежда много трудно за всеки клиент. Как избирате компаниите и хората, за които работите? Отхвърляте ли клиенти?

- Това е изискване да си пиар в D&D, не знам другаде дали го има. Тук сме малко семейство. И освен това аз толкова много обичам себе си, че не успявам да се принудя за пари да извърша нещо, което Диана Дамянова не иска да извърши. Да, отказвали сме. При нас идват главно в беда. Много рядко идва клиент, който иска нормален пиар. Обикновено са с най-различни агенти, много добре си пиарстват. Обаче един ден идва драмата и започват да питат "Къде? Къде? Къде да отида?". И до 4 часа са в D&D. Когато дойдат и си излеят болката, събирам целия наличен състав и казвам: "Този кой го иска?". Ако никой не го поиска, не го вземаме. Защото, когато си в състояние на тревога, ти трябва абсолютно всеотдаен човек. Трябва ти някой, който 24 от 24 часа да работи за теб, който да ти дава привързаност и разбиране. в пиара "Аз съм на работа от 8 до 5" не може да доведе до резултат. Това е моето 100-процентово убеждение. Винаги съм смятала, че пиарът не е професия, а изкуство. И като изкуство той има нужда от вдъхновение.

- Как избирате хората, които работят за вас? Какви качества търсите?

- Като изключим едното от момчетата, всичко в тази агенция е отгледано самостоятелно от дете. Вземам ги, когато нищо не могат и гледат втренчено.
Когато току-що са завършили гимназии или са първи курс студенти. Правя огромна инвестиция да ги науча да работят. Всички в агенцията разсъждават в общ тон, защото са слушали съветите и крясъците ми в продължение на години. Тук съм създала общо усещане какво се прави в определена ситуация – ако сега минете в другата стая и зададете три въпроса, ще получите до 80% еднакви отговори. От младите хора, които вземам и отглеждам, 60-70% остават в агенцията. 20-30% си правят собствен бизнес, което е напълно разбираемо. Има хора, които напускат или освобождавам, но те са пренебрежимо малко. Има и категория "командировани". Много хора даваме под наем в институциите. Стигне ли се до мен като идея за външен пиар, аз виждам, че мащабът им е толкова голям, че те не могат да се ръководят само отвън. Тогава пращам собствен човек, който остава там, докато трае договорът. в момента има поне 10 командировани на различни места, по финансови институции.

- Значи затова се говори, че Диана Дамянова командва правителството?

- Диана Дамянова има нула човека в правителството. в Министерството на културата имаме Ива Петрони. Вежди Рашидов, когато получи предложението да се яви за кандидат на ГЕРБ в Кърджали, дойде тук. Ние сме приятели от 30 години. Командировах Ива да му направи кампанията. Оттам станаха неразделни и когато той се оказа министър, заяви, че без нея не прави нито крачка.

- Имате ли златно нравило като мениджър?

- Имам едно правило, което съм си го измислила аз и което повтарям на клиентите и на служителите си. То е, че в пиара трябва да се говори истината. Само истината. Единствено истината. И то само тази част от истината, която искаш медията да чуе.

- Коя е хигиенната граница, която никога не преминавате във вашия бизнес?

- Пиарът е като адвоката. При адвоката има съдии, пред които трябва да пледира. Пиарът има цялото общество, пред което трябва да пледира. И в двете професии има доза манипулация, която да доведе до това твоят клиент да блесне в добра светлина. Ти не можеш да го направиш бял, но можеш да покажеш най-доброто от него. Тази манипулация е честна част от професията. Стига тя да се затваря в понятието истина, аз съм напълно ок.

- А черният пиар?

- Аз нямам опит в черния пиар. Черен пиар може да прави някой, който има изключително много мангизи, защото той е много скъпо удоволствие. На мене не ми е възлагано. Но смятам, че бих се справила, ако го поема. Обаче преди да стигна до черния пиар, ще пробвам всичко останало. Струва ми се, че ефектът, който се постига от черния пиар, е по-малък от този, който се постига по друг начин. С много професионално око гледах тази кампания "Гласуваш за Борисов, избираш Костов", направена с огромен ресурс. Заклевам се, с този ресурс нямаше да допусна Борисов до такава победа. Конкретно в България черният пиар не работи. Държавата е малка и хората се познават. Наскоро отказахме поръчка от типа "на ви тез пари да изцапате едни хора!", което въобще не ни е в жанра. Ние сме тежка корпоративна агенция. Ако имаш голямо производство или голяма финансова институция – ще работим.

- На журналистите понякога им се иска да убият някой пиар, защото досажда да публикуваме новина, която не интересува читателите, или така "сресва" интервюто на своя шеф или клиент, че го докарва да изглежда по-скучен и от партиен секретар. Какво прави добрият пиар, за да "продаде" клиента си в медиите?

- Това е толкова сложен въпрос, че зад него стои като отговор цяла енциклопедия. Най-голямото умение в тази професия е да успееш да направиш убедително събитие, което да влиза от само себе си в медиите – поради своята важност и смисленост. в пиара и в киното има два начина да пробиеш. Единият е да кажеш нещо ново. Другият е по нов начин. Трябва да се каже нещо ново на хората и да се каже в контекст, в който медиите преди това не са срещали. Първото, което най-много мразя, е да свалям материали от медиите. И не го правя. Който дойде и ми каже: "Там ще ме публикуват, махни го!", аз му казвам: "Ходи се хвърли в Дунава!". Не работя това! И второто ми най-омразно е: "Пиленце, котенце, ще ми го пуснеш ли това със снимката на шефа!". Значи не става! По този начин някой приятел ще ти направи някаква услуга. Но пиаровският номер е цялата тази работа да изглежда важна. Групата за АЕЦ "Белене" сега се връща от някакъв семинар, който може да бъде представен изключително безмозъчно и изключително мозъчно. Ако представиш как 10 хил. работни места се откриват, ти си влязъл във всяка българска медия. И това е част от манипулацията. От онази манипулация за мирни цели. След като си произвел новина, медиите това работят – да я отразят. Най, най, най мразя да свалям и веднага след това най, най, най мразя да моля.

- Чували ли сте, че някои пиари подкупват журналисти? Истина или митове са това?

- Аз не съм плащала на журналисти. Мисля, че в "светския регистър" има такава възможност. На мен не ми е ясно дали, ако отидеш и дадеш пари на един репортер, той ще може да ти свърши работа. Ако ти я свърши, ще я свърши пак в събитието, което си произвел. Той не може да влезе на планьорка и да каже: "Аз тука ще пиша за нещо!". Той също трябва да се аргументира.

- Журналисти са и главните редактори.

- Аз главни редактори не съм купувала, но съм чела много вестници и съм виждала неща, които няма как да влязат. И в електронни медии съм виждала неща, на които им личи от 100 хиляди метра. Дали са платени, дали са пристрастия на главния редактор или на собственика, не знам. Помня за медии, които имаха списъци – това е разрешено, това е забранено от гледна точка на рекламодателите. Аз винаги съм се опитвала да правя едно нещо – да произведа събитие. Ако събитието ми фалира, тръшкам се, плача, рева, карам се с този, който го е произвел, защото не го е направил както трябва. Хората ми са много поощрявани и много мачкани едновременно. Аз търся вината за всичките си неуспехи в себе си и я намирам. в този смисъл всички ние тук сме настроени да даваме максимална част от себе си, но не и пари. Имайте предвид, че пиарът не е много добре платен. Много рядко корпорация е в криза и може да излее някакви пари. Огромната част от клиентите плащат пари, които покриват разходите с 10-15% печалба. в този смисъл аз като пиар агенция не мога да извадя такива пари. Знам за клиенти, които в беда казват: "Дай да ходим да го купим тоя проклет вестник!". Казвам им, че не говорим за този проклет вестник. Говорим за още 14 проклети вестника. Въобще не е това подходът. Освен това знам, че всяко нещо, което опитваш да постигаш професионално с пари, след това се връща върху тебе. Те продължават да искат пари. И пак. И пак.

- Коварен въпрос – каква е оценката ви за българските медии?

- Ще кажа истината, единствено истината и само тази част от истината, която искам да кажа. Българските медии не са това, което бих искала да бъдат, но са това, което са, и ние сме длъжни да работим в тази реалност. Ако ми дадат власт, сега, в момента, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката. Трябва да има някаква граница, критерий за добро и зло, който изключително често отсъства. Понякога започва една тема да се върти и се върти, върти – става като лавина, изключително огромна, въпреки че по съществото си е малозначителна. Ако има скандал, в медиите 4 месеца можеш да си вадиш хляба с него. Честно казано, съм се впивала в такива скандали и съм си вършила работата, защото знам, че тогава е много лесно. Взаимната обвързаност на медиите и това, че влизат в балон веднага, създава друга драма. И тя е, че изключително важни неща не могат да стигнат до медията. БВП се произвежда от икономически субекти. От тях има 4-5 души, които са допуснати да дадат интервю в своите области и които са определени за достатъчно важни. Това, което в света става с най-просто прессъобщение, тук става с кандърми по 10 дни. Разхождаме журналисти насам-натам, за да им покажем достоверността на едно събитие, което е разход и за нас, и за компанията. По-интересни са скандалите. И ние, пиар агенциите, се правим на кучета, за да успеем. Да доведеш някой министър, за да се види, че строиш нещо, когато то само по себе си би трябвало да влезе в новините – например първата такава фабрика се открива на Балканския полуостров. Икономическите новини влизат най-лесно и сигурно в политически контекст.

- Добре, няма ли движение в положителна посока?

- Започна да има все пак страници, които се водят бизнес, въпреки че невинаги са точно бизнес. Но най-труднодостъпна до медията остава икономическата новина.

- Българските компании разбират ли вече, че пиарът е съществена част от управлението?

- Даже преиграват. Сега вече компании и цели институции подчиняват дейността си на пиара. Пиарът е много важна част от системата на управлението, защото често казва: "Не го правете това, ще стане много лошо!". Той може да повлияе на решения, които биха се отразили негативно. Това всъщност е смисълът на пиара – да повлияе върху вземането на неправилни решения, бидейки в органите на уиравлението. Наскоро ми попадна някаква много голяма цифра на хора, които си вадят хляба с пиар в България. Леко сме преиграли. Станали са много от нула, колкото бяхме, когато направихме агенцията и ни питаха какво работим и ние самите не знаехме. Истината е, че няма никакво значение какво си направил, ако не си казал за него. Общественото мнение, политическото влияние, социологическото одобрение се набират на базата на това, което обществото знае за тебе. Трябва речитативно някак си да съобщаваш нещата за себе си на обществото. Така че тази професия си е за уважение. Тя е нова професия, родена от информационния век. Когато информацията определя решението ти, съвсем логично е много, много време да се отделя на пиара. Малко се работи пиар в интернет. Решила съм да мисля как интернет пространството да бъде ползвано, защото има огромна аудитория, която живее в интернет и не гледа стандартните медии. в следващите няколко месеца ще си хвърля усилията натам.

- За да бъдем максимално полезни, бихте ли посъветвали читателите на "Мениджър" как да си изберат пиар компания? И кое е по-добре – собствен отдел ли да си направят, или да работят с външна агенция?

- Ако си много голям, трябва да имаш малък собствен отдел и външна агенция. Външната агенция има много важна роля, която малкият вътрешен отдел не може да ти даде – страничната гледна точка. Най-страшното на пиара в институциите е, че той прави някаква перманентна драма: "Ах! Снимката не е излязла добре!". Докато външният пиар има външната гледна точка и е по-обективен. Иначе станат ли си подчинени, пиарът и да иска да е обективен, шефът го мачка.

- Списание "Мениджър" прави мозъчна атака на тема "Образът на България по света". Какво е нужно, за да се подобри този образ?

- Синът ми, който се занимава с диджейство, наскоро имаше един английски диджей на гости. Той го посрещна на аерогарата. Първият въпрос, който задал гостът, бил: "Още ли имате конски лайна по улините?". Защото предишния път, като идвал преди 10 години, сме имали. Тогава си казах, че докато не се справим с отпечатъците на конете по улиците, работата ще бъде доста рехава.

- Нужен ли е на България кризисен пиар в момента?

- На България кризисен пиар не й е нужен. Тя трябва да се концентрира върху позитивния си пиар, защото е държава, по-красива от Швейцария. Просто е по-крадена от Швейцария. Вместо да се откраднат парите за пиар – да вземат да се влагат точно в него. Правителството има нужда от кризисен пиар, но то си има личен пиар в лицето на министър-председателя, който се справя много добре.

- Тази есен ще има президентски и местни избори. Каква кампания прогнозирате?

- Гадна. Много гадна. Такова ми е усещането от начина, по който почва. Ще бъде истински отвратителна и ще доведе до това 60% от българския народ да не гласува. Президентът си отива и не е склонен да иде да държи речи в университета, както обикновено става с българските президенти. Изборният резултат ще бъде категорично в полза на ГЕРБ или поне 80% в тяхна полза. Но ще гласува много малка част от народа.

- Да поговорим за вас. Какъв човек сте извън работата? Какво ви прави щастлива?

- Всичко над 2000 м височина. Играя бридж в интернет, с това си прекарвам вечерите. Не успявам да стана много добра, защото трябва да се самообявя за пенсионерка и да отделя 2-3 години, за да достигна най-добрите. Но играя прилично. Правя го с хъс, както всичко в живота. На тези години съм установила, че мога да се занимавам с нещо само ако ми е много интересно и виждам предизвикателство.

- Какво ви блазни още да постигнете?

- Да отида на световен шампионат по бридж. Да се кача на Калапатар. Здрава, в добро финансово състояние, с висока репутация, да предам агенцията след 6-7 години в ръцете на наследницата. После ще го ударя на живот.

D&D е агенция за проучване и връзки с обществеността. От 18 години се занимава с кризисен пиар, връзки с медии, връзки с неправителствени и правителствени организации, организира събития. Първи клиент – строителна компания "Динени & со" Последен клиент – "Росатом" Най-стар клиент – "Лукойл България" Най-зелен клиент – "Горичка" Най-артистичен клиент – Георги Стоев-Джеки

Стр. 52 – 53, 54 – 55, 56 – 57, 58 

в. Show | 21.09.2011 

Иван Гарелов, Мишо Михайлов, Нико Тупарев, Нидал Алгафари и бившата зам.-министърка на държавната администрация Мария Дивизиева са хората, които ще се облажат най-много от изборите, носи кулоарната мълва. Медийните експерти са поели пиар кампаниите на кандидатите за кметове и президент вместо доскорошните любими външни консултанти. Всички партии твърдят, че ще разчитат на собствени сили, но представители на предизборните щабове с охота се топят как са чули, че опонентите им ще платят милиони за експерти и пиари.
***
Официално за изборите средствата не надхвърлят разрешените по закон. В партийните централи обаче има отворени "черни каси", пълнени от големия бизнес, но до тях достъп имат само лидерите. Те са и единствените, които знаят точно колко ще им струват кампаниите и колко пачки ще бъдат раздадени в "пликове" под масата.
Неуспели кандидати за експерти твърдят, че на тъмно се харчат милиони, но нито кандидат-кметовете, нито общинските съветници могат да разполагат с тях, за да плащат на свои хора. "Всички пари за изборите се държат от партийните вождове. Те еднолично решават кой може да спонсорира кампаниите и на кого да се плаща за отразяване. От бюджета за изборите, който им се полага по закон, се отпускат символични суми, с които кандидатите да си отпечатат плакатите."
Парите за изборите обаче са по-малко от предишни години, категорични са всички експерти. Това личало от започналите кампании. "На този етап са много вяли. Правят това, което се е правило досега. Няма нито една интересна кампания, включително и за софийския кмет, което си е изненада. Има твърде много соцреализъм, а днешното време не търпи това. Хората вече са други, а не каквито бяха преди четири години", коментира пред "ШОУ" Максим Бехар.
За президентска кампания ЦИК гласува максимум до 2 млн. лева, а за местния вот партиите могат да похарчат законно 8 милиона. Според врели и кипели експерти по политически маркетинг една добра кампания за президент на България струва най-малко 4 милиона, от които три отиват за медии, реклама и пиар, а останалите са за наблюдатели, застъпници и купуване на гласове.
Колко да се похарчи за местния вот, зависи от населеното място.
Най-скъпо струват избори край морето и в планинските курорти, както и по местата, на които има концесии и могат да се получават обществени поръчки.
Едно от най-резултатните за партийните посредници по изборите пера от бюджета е това за сувенири. Най-големите комисиони са взимани от поръчителите на шапки, шалове, чаши, фанелки, химикалки и торбички.
Типичен пример в това отношение е пиар консултантът на претендента за столичен кмет Георги Кадиев – Мишо Михайлов. Като пиар на партия "Лидер" бившият говорител на Иван Костов поръчал толкова много картонени шапки, че след изборите в щаба били заринати от рекламните материали. От акцията на Михайлов се възползвали някои заможни застъпници на партията на Ковачки, които ги обрали, за да си палят камините с тях.
Може би от комисионната от картонени шапки Михайлов е горд собственик на къща в Барселона, бъзикат го опоненти.
Михайлов може да се похвали с изключителни "успехи" като пиар. Той успя да провали участието на Миро на "Евровизия", "намазал" и Костов.

Сивите кардинали на новата политика

Пиарите, както и социолозите, започнаха да се изживяват като Петата власт. Вместо да се съобразяват с клиентите си и да отговарят на реалните събития, те създават събитията и вкарват клиентите си в собствени политически схеми. Като легенда на "Позитано" се разказва подслушан разговор, в който на въпроса "колко ли е взел Андрей Райчев, за да лансира Меглена Кунева?", се получава отговор: "Нищо не е взел. Целта му е да си изработи собствени конструкции и да вкара политиците в тях."
Месец преди изборите обаче, вместо да трупат дивиденти, пиарите провалят най-личните кандидатури, показа проверка на "ШОУ".
Най-емблематичен е примерът на подведената от американските пиари на НДСВ "Лофтъс Маркуард" Меглена Кунева.
Кунева даде специално интервю за първото издание за новия тв сезон на предаването "Горещо". Кадрите с облечената в жилетчица от камилска вълна кандидатка за президент обаче се редуваха с почти голата Черна Златка. От това обаче спечели само плеймейтката, която затвърди образа си на мокър мъжки блян, а Кунева изглеждаше като истинска страстоубийка.
Независимият кандидат за президент е ангажирала за кампанията си "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард.
Меглена Кунева признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори, но те не работят за нея. Попитана дали те са й давали съвети, бившата еврокомисарка отговаря: "От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала "не". Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас, слушам инициативния си комитет. Предизборната платформа е изработена от мен и от инициативния комитет и нито една PR агенци няма нищо общо с нея".
От "Лофтъс Маркуард твърдят, че са само прия тели на екипа на Кунева нямат нищо общо с кампанията й. Те обаче казват също, че са правили кампанията на американския президент Барак Обама, а последните проверки показват, че само са носили кафетата в предизборния щаб. Чужденците не могат да се справят с форсмажорно събитие, каквото са избори в България, категоричен е пред "ШОУ" Красен Кралев. В България са се опитвали да правят избори гръцки, френски, английски, американски и израелски компании, но до една са си тръгнали с пълен провал и подвити опашки.
"Чуждите компании пристигат у нас с гръм и 1 трясък, искат страшно много пари и стига да се намери глупак, който да им ги даде, си тръгват след изборите ни лук яли, ни лук мирисали", казват политически анализатори.
Управляващата партия ГЕРБ също направи политически гаф. Те нямат пиар и сами си организират кампанията. Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането. Заблудени вероятно от факта, че Бойко Борисов сам си е пиар, в партията му явно смятат, че също нямат нужда от такъв. Ако обаче се бяха доверили на професионален медиен съветник, Цветан Цветанов вероятно нямаше да направи гафа с изказването за невзетите подкупи на Росен Плевнелиев и да вкара най-силния засега претендент за президент в капан да дава публични обяснения.
За най-добри специалисти по политически пиар и маркетинг в България са смятани Джими Найденов, Нидал Алгафари, Красен Кралев, Диана Дамянова, Моника Йосифова и Арман Бабикян. От тях обаче единствено Алгафари ще участва в президентската надпревара като пиар на кандидата Алексей Петров. По жълтите павета ще се разхождат още Михаил Михайлов и Иван Гарелов като пиари на Кадиев, бившата любовница на последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов – Михайлина Димитрова като медиен съветник на Ивайло Калфин. Старата имиджмейкърка на Стефан Софиянски Анна Гочева ще наставлява ОДС, дъщерята на генерал Бриго Аспарухов Светла ще гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Големите спецове са насочили усилията си към местния вот, където ще са и големите пари.
В провинцията обаче истинският харч ще бъде за купуването на гласове, което въпреки взетите предварително мерки няма да може да бъде овладяно.
Според експертите изборите на 23 октомври ще бъдат решени от националните телевизии, "жълтите" издания и интернет. Някои политици вече са хванали тенденцията. Затова и Меглена Кунева гостува в "Горещо", Румен Христов – в "Модерно", а президентът Първанов – в "Станция Нова".
Въобще – шоу на колела. Или пълна лудница.

Стр. 10, 11

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 23.04.2011 

в. Банкер | 12.03.2011

Дянков рекордьор по сменени пиари, Цветков може да го изпревари

Трудно е да продаваш калпава стока, която ентусиазирано и неспирно се саморекламира. Без да оставя каквото и да е съмнение, че не е нещо особено.
В това незавидно положение са 80 на сто от пиарите на министри в правителството на Борисов. Класацията водят Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков, които не слизат от екраните и вестникарските страници. Тримата претенденти за любимец на премиера съвсем буквално са схванали евтините съвети на специалисти недорасляци, които казват, че ако не се появяваш в медиите, значи просто не съществуваш. Пристрастеност към този принцип пръв демонстрира Борисов, при това в началото изглеждаше и доста убедителен. Примерът се оказа заразителен, а имитацията на поведението му – твърде несръчна и глуповата. Министрите стигнаха до абсурда да се съревновават по продължително присъствие на екрана и брой публикации и снимки в пресата.
Едва ли професионален пиар би ги обрекъл на подобна преекспонация, от която се носи аромат на превтасало кисело зеле. Непрофесионалните напъни на изпълнителната власт да покаже полезността си ни накараха да поразровим биографиите на т.нар. шефове на дирекции “Връзки с обществеността" или още по-гръмко именувани “спецове по комуникации".

Важно е кой поръчва музиката

Най-често министрите назначават за шефове на дирекции за връзки с обществеността познати ресорни журналисти, които са успели да влязат под кожата им, или такива, които са смогнали да им внушат, че са най-добрите специалисти по пиар. Онези, които идват в изпълнителната власт от бизнеса и не са имали на разположение репортери, отразяващи дейността им, разчитат на приятели или съпартийци, готови да им помогнат. Затова голяма част от назначените за диригенти на връзките с обществеността въобще не си правят труда да търсят информация. Приели са, че тяхната задача е да я пазят, а с това да пазят и “своя" министър. От години има нещо изначално сбъркано около тая категория чиновници из министерствата. Вместо обществения интерес те най-често обслужват – в преносния и буквалния смисъл – работодателя си, т.е. съответния министър. И подобно на цигански оркестър свирят това, което поръчва плащащият.
А плащащите не пестят средства за медийния си комфорт. Във всяко министерство има между четирима и десет “специалисти", които се щурат из пресцентровете. Освен тях всеки шеф на ведомство се обзавежда и с поне един медиен съветник, който се надцаква с пиара – кой за повече командировки с министъра по света, кой за по-голямо влияние над журналистите. Обичайна практика е въпросните медийни съветници да са изпратени от разни агенции или да са достатъчно доверени лица на министъра. Толкова доверени, че винаги да могат да филтрират или прецакат информацията, която трябва да стигне до обществото.
“Правилното" отразяване на министрите се постига и чрез т.нар. медиапланове, което ще рече разпределяне на нескромен паричен ресурс между вестници, телевизии и радия, които са верни хроникьори на властта или трябва да станат такива. По оперативните програми също има пари за популяризирането им (красноречиви примери са земеделският министър Мирослав Найденов, който даде 6 млн. лв. за популяризиране на “селската програма", Трайчо Трайков с 8.7 млн. лв. рекламира България, а до 2015 г. се очаква да бъдат изхарчени 16.043 млн. евро за информиране на обществото за структурните фондове).
Все още има и министерства, които хвърлят пари из медии за т.нар. информационно обслужване, което на практика няма как да не е информационно затъмнение. Последната форма на купуване на медийна благосклонност са командировките на избрани ресорни репортери в чужбина.
Всичко това освен на министрите осигурява комфорт и на техните говорители, на които рядко се налага да отговарят на неудобни въпроси.

Финансовотранспортни рекорди

Финансовият министър Симеон Дянков успя за няколко месеца да натири двама пиари, докато случи на правилния човек. Най-напред край него припкаше проводеното от агенцията на Диана Дамянова D&D същество на име малкото Лили. То издържа само няколко месеца и след като го “напуснаха" от финансовото министерство, отпраши за Германия. На мястото на девойката дойде пиарката на Милен Велчев Таня Митова, която не издържа и година. Според твърдения на хора от ведомството Митова се чувствала изолирана и безгласна буква в министерството. От първи октомври миналата година пиар на Дянков е Бетина Жотева. Преди това тя бе говорител на Постоянното представителство на България в Европейския съюз.
Да се прави пиар на Дянков със сигурност не е лесна работа. Брад Пит с очилата набързо бе успял да си открие войни на всички фронтове – като се започне от президента и се свърши със синодалните старци от БАН. Сега финансовият министър изглежда поне по-адекватно – не обикаля от телевизор на телевизор, по-рядко играе на специалист по всичко и стиска зъби за обидни квалификации. Най-вероятно заслуга за промените в публичното поведение на Дянков има и настоящия му пиар. Макар че не се знае дали няма да му хрумне отново да потърси нов имиджмейкър.
Основен конкурент на финансовия министър в търсенето на най-добрия ваятел на властовия му образ е транспортният министър Александър Цветков, който подобно на Дянков очевидно търси такъв пиар, който да накара обществото да повярва, че е висок поне 1.99 метра.
През декември тихомълком бе изтикана шефката на Дирекция “Връзки с обществеността" Розита Михайлова, която Цветков лично бе поканил. Михайлова бе една от основните пиарки в пресцентъра на ГЕРБ по време на изборите, а преди това бе работила за няколко големи фирми. В момента тя е “командирована" в Национална компания “Железопътна инфраструктура". Оттам пък в пресцентъра на транспортното министерство е преместена Зорница Петкова, която има амбиции за израстване в службата. Засега е назначена за главен експерт в отдел “Пресцентър", където на щат се водят седем човека. На Петкова не й липсват и важните роднински протекции. Тя е снаха на синдикалния лидер Петър Бунев, който буни железничарите да стачкуват.
В края на миналата седмица след интриги си тръгна и поредният шеф на отдел пресцентър във ведомството на Цветков – Илиана Тончева. Журналистката от “Пари" спечели конкурс за тази позиция, но това не й помогна. Преди нея мястото освободи Вера Деянова, която остана в пресцентъра, но на по-ниска позиция. В момента Деянова е в отпуск по майчинство.
Отскоро Дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в транспортното ведомство се ръководи от Мария Маркова. Странно е, че въпросната специалистка е отбелязала в публикуваната в сайта на министерството биографична справка, че е специализирала във Федералното министерство на икономиката и труда в Берлин, а е пропуснала факта, че бе шеф на пресцентъра в икономическото министерство по времето на Николай Василев. Въпросната Маркова бе доведена от съученичката на Василев от езиковата гимназия във Варна Марияна Личева. Оказа се, че двете се познават от БНР.
В транспортното ведомство твърдят, че кадровик в сянка, включително и за пиарите, е шефът на кабинета на Александър Цветков Даниела Делева, която била и семейна приятелка на министъра. Може би това приятелство е затворило очите му пред явния конфликт на интереси при Делева, която до постъпването си в министерството е работила във фирма “Контракс".

Безгласните букви

Кой би могъл да спре Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов от необуздани медийни изяви? Или да им каже: “Не прави това"?
Тези тримата нямат нужда от пиари. Те сами са си говорители, имиджмейкъри, а както е тръгнало – съвсем скоро ще се окажат и единствени слушатели на казаното от тях. Защото все по-голяма част от обществото, което те се стремят непрекъснато да облъчват с пропагандни послания дори и да дава вид, че ги слуша не ги чува, тъй като вече не им вярва.
За пресцентъра на Министерския съвет Борисов си взе от общината Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община. Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цяла кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. Функциите му са сведени до това да свиква пресконференции.
По герберска линия се класира и говорителят на МВР Ваня Вълкова. На бившата общинска репортерка от БНР Цветанов беше обещал да я вземе във вътрешното министерство. След близо година работа Вълкова излезе в отпуск по майчинство. Тя бе назначена в началото на август 2010 г. след едномесечен период на “вникване “ в работата. За нея се говореше, че ще бъде назначена в пресцентъра още през септември 2009 г., но се появил неочакван проблем с образователната степен (може би не е била завършила магистратура). В сравнение с предишните шефове на службата Вълкова остави впечатление, че материята й е чужда. Заканила се е обаче до няколко месеца да се върне на работа, а в момента колежката й Керстин Бояджийска я замества. Според ресорни журналисти Бояджийска не се занимава с истински пиар. Задачите й се изчерпвали със записи на пресконференции и проследяване на точното цитиране на мъдрия шеф на министерството. Цветанов едва ли ползва съветите на професионален пиар и това силно личи по изявите му. Едва ли специалист би му препоръчал в поредния вихър на скандала с имотите му той да ходи “В джаза" и да бълбука за памперси, гинеколози и всякакви човещинизми. Подобна изява биха му препоръчали само жена му и приятелят му Веско Маринов.
Колегата му от земеделското министерство Мирослав Найденов блести не по-малко фалшиво в медийните си изяви. И той едва ли търси помощта на медийния си съветник Мирослав Иванов, който преди да отиде в държавното ведомство бе ресорен журналист във в. “Дневник". Найденов освен много пари за инфокампании за селските райони има и ново медийно ноу-хау. За да не се сърдят телевизии и вестници, че не са били поканени да отразят я някое изложение на селскостопанска продукция в Париж, я ловна изложба в Мадрид, придружават министъра посменно – на ротационен принцип.

На война като на война

Някои пиари на министерства все още не са проумели, че откриването на война на колегите им от медиите носи най-малко ползи за техните работодатели. С най-безумни реакции е пиарката на Трайчо Трайков – Димитрина Христева, която винаги е готова да се скара на журналистите. Приела е за свой дълг агресивно да брани министър Трайков -от какво и да е и от когото и да е. На въпрос на “БАНКЕРЪ" как е била назначена за шеф на “Комуникации и протокол" Димитринка ни посъветва да й пратим писмено въпроси. Това е “най-префиненият" начин за избягване на отговор. Наша проверка установи, че Христева е бивш тоноператор в театър “София". Прелетяла е из кабелните телевизии “Европа" и “Евроком", а след това била за кратко и пиар на “Екопак". Христева, която започна като и.д. пиар в икономическото ведомство, в момента освен на щат като шеф на дирекция е и член на борда на дъщерното дружество на “Булгаргаз" “БулгарТел".
Не по-малко странни са и реакциите на несбъднатата заместник-министърка на външните работи Весела Чернева, която ще трябва да се задоволи със скромното пиарстване във ведомството на Николай Младенов. Професионалната си кариера Чернева започва като репортер на хонорар във в. “Демокрация" – още докато следва политология в Софийския университет. Тя е една от първите стипендиантки от България на фондация “Конрад Аденауер". Твърди се, че Иван Кръстев е препоръчал напористата политоложка на Николай Младенов.
Дъщерята на дългогодишната социална репортерка на “Труд" Соня Гълъбарова е говорител на министерството на Тотю Младенов.
Тази седмица правителството гласува създаването на дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на културата. Във ведомството на Рашидов досега имаше само такова звено. В решението е посочено, че няма да има нови назначения, което означава, че сегашният шеф на звеното Радка Петрова само ще стане директор. За имиджа на Рашидов се грижи Ива Петрони от агенция D&D.
***
Камен Ковачев: ВЛАСТТА СЕ ЗАНИМАВА ГЛАВНО С ПРОПАГАНДА

Д-р Камен Ковачев е дългогодишен университетски преподавател по журналистика, връзки с обществеността (ПР), реклама и аксиология на обществената комуникация. Повече от десетилетие ръководи първия в България отдел за връзки с обществеността, създател е на Българското дружество за връзки с обществеността и е неговия първи заместник-председател.

Г-н Ковачев, за първи път имаме министри, които си мерят рейтингите. Каква е причината и ролята на пиарите в тази надпревара?

- Въпросът предполага поне два отговора. Първият е, че понятието рейтинг няма много ясно определение в социологията – т.е. те си мерят нищото. Да направиш рейтинг означава да подредиш нещо или да го ранжираш. Съизмерването между министрите не е добра практика, тъй като те не би трябвало да са съвкупност от самосиндикално действащи единици, а би трябвало да са отбор. Но, както знаем, министър-председателят заяви, че той иска неговите министри да се мразят, т.е. той не желае те да извършват отборни усилия. И какво друго остава, освен да доказват колко са значими, за да не пострадат административно.

В тази ситуация каква е ролята на един министерски пиар?

- Българският министерски пиар трябва да бъде записан в “Червената книга", защото като правило в тези ведомства се назначават пиарки, главно на крехка възраст. Основното им достойнство е да бъдат много послушни. Не се очаква от тях да бъдат експерти. Те се превръщат в едни викачи на пресконференции.
Масова практика е един журналист да може да влезе в пряк контакт с който и да е държавник, като заобикаля пресцентъра. И ролята на пресцентъра е да знае кои са ресорните журналисти и от време на време да се обажда по телефона и да казва: “Ела на пресконференция". Това не може да бъде пиар, това е слугинаж.

Какъв би следвало да е добрият министерски пиар?

- Пиарът на един представител на изпълнителната власт би трябвало да отговаря да две условия -първо, да има експертни знания – аз не съм убеден от това, което виждам, че пиарът на правителствените лица има такъв потенциал. Второто условие е да има характер. Не виждам и намек за това някой да се опитва да подпомага публичните изяви на министрите и на премиера или да се опитва да ги дозира.

Какво означава да има характер?

- Един пиар би трябвало да каже: “Абсурдно е в един брой на вестник да има четири снимки на Борисов под четири различни текста, възхваляващи неговите подвизи." И той трябва да каже това най-напред на министър-председателя. Не може медиите да се превръщат в личния дневник на премиера и в лексикона на неговия пръв заместник. Много бързо хората, които биват преекспонирани, се изтощават имиджово.

Как ви изглежда сегашната комуникация на властта с народа?

- Комуникацията на настоящото правителство има характера на някакъв вид указания до народонаселението. Това правителство не говори с хората, а назидава народа. Повечето политически сили у нас не правят разлика между пропаганда и пиар. По своята същност тяхната комуникация си е чиста пропаганда, която за “благозвучие" и по западен образец те наричат ПР.

Стр. 12, 14

Списание МЕНИДЖЪР I 5.03.2011

БРОЙ 149

МАРТ 2011

 

EDITORIAL
НОВИТЕ ГОЛЕМИ 

ТЕМАТА
КОЙ Е БЪЛГАРСКИЯТ СТИВ ДЖОБС 

ПРОФИЛ
В ПИАРА ТРЯБВА ДА СЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА. САМО ИСТИНАТА. И ТО ТАЗИ ЧАСТ ОТ ИСТИНАТА, КОЯТО ИСКАШ ДА СЕ ЧУЕ 

ОТ КОМИКСА
КЪДЕ Е … ? 

ПОРЪЧАЙ В МАГАЗИНА

На корицата: Диана Дамянова, собственик на PR агенция D&D

Връзка към източника 

www.segabg.com I 14.07.2003

Почти всеки член на правителството има агенция, която се грижи за личния му имидж. Никой обаче не го признава публично, нито пък казва колко плаща за услугата. Със сигурност обаче от този бизнес се печели добре

Тази власт май твърде много разчита на PR-виагра, за да не се изложи. Доста консултанти и имиджмейкъри се навъртат около министрите, но отношенията на отделните министерства с PR-агенциите остават забулени в мъгла. Не е ясно как властта се разплаща за тези услуги, но се говори, че от държавния бюджет изтичат милиони.

Има поне

три начина властта да се отблагодари на съветниците си

Първият е, като направо сключи договори с определени агенции. Неудобство е, че ако услугата надхвърля 10 хиляди лева, трябва да се обяви търг по закона за обществените поръчки. Освен това винаги изглежда някак неморално да се плаща на външни хора, при положение че всеки министър има по 5-10 чиновници в пресцентровете си. А и тези пари трудно се отчитат, защото в бюджетите на ведомствата не са предвидени харчове за имидж.

Вторият начин е чрез средства по проекти от заеми от ФАР и Световната банка. Публична тайна е, че чрез тези програми щедро се пилеят пари както за т. нар. консултантски услуги, така и за разни презентации, семинари и други занимания.

Третият начин е може би най-опасният, защото е най-трудно уловим и доказуем. PR-ите вършат услуги на властта, а тя им се отплаща като обслужва интересите на техни клиенти. Според шефа на агенция "Кота 97" Джими Найденов това е т. нар. модерна корупция, разпространена както в Европа, така и у нас. При нея се продават права за тиражиране на влияние. Корупция има и тогава, когато един политик получи услуга, която струва 3000 лева например, а заплати за нея само 300. За остатъка се издължава по друг, нерегламентиран начин – назначения на хора на ключови места, даване на поверителна информация и какво ли още не.

Почти всички министри отричат да ползват услугите на PR-агенции и да им плащат за това. Повечето обаче признават, че имат много приятели имиджмейкъри, до които се допитват.

Социалният министър Лидия

Шулева ползва услугите на агенция "Янев и Янев"

С една от съсобственичките на агенцията – Елена Вълчева, я свързва старо приятелство. Министърката рядко предприема нещо без да се посъветва с нея. Агенцията обслужва и "Албена инвест", начело на която Шулева беше преди да влезе в правителството.

"Янев и Янев" получават пари за популяризирането на социални проекти, които обаче стартираха още при предишното правителство. Единият е "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата", финансиран от Световната банка, а другият – "Пенсионна реформа", субсидиран от Американската агенция за международно развитие. За тези проекти агенцията е избрана от СБ и ААМР.

"Янев и Янев" пое и PR-а на програмата за отпускане на царски кредити. По принцип Шулева развива активна дейност за популяризиране на идеите си. Платени страници, репортажи и програми има в столични вестници, по Българското национално радио и двете национални телевизии. Преди 2 месеца в "Държавен вестник" беше обявен конкурс за 50 филма, които да популяризират новата социална политика.

Министерството на здравеопазването имаше 8 договора

за консултантски услуги с 5 български и 3 чужди фирми. Например на PR-агенцията "Маг адвъртайзинг" трябва да бъдат платени 831 000 евро за медийно обезпечаване на реформата в болниците. Договорът е за 5 години и е единственият за PR-услуги, който още е в сила. Останалите подобни договори вече са приключили и платени, но това не ги прави по-малко скандални. Така например за обучение на журналисти PR-агенцията "Мотив" е получила 92 000 евро. Парите са основно за няколко семинара за журналисти и за служители в пресцентрове на здравната каса. Над 1.5 млн. евро пък следва да вземат консултантите на швейцарската ITS за съветите си за управление на информационната система на касата.

8 млн. евро за консултантски услуги и още толкова за обучение на кадри трябва да бъдат изхарчени по заем от Световната банка за здравната реформа у нас, съобщиха преди време от здравно министерство. За сравнение по същия заем за реформата в болниците се предвиждат едва 10 млн. евро. Парите са част от договора между банката и България за 63.5 млн. долара, подписан през 2000 г. Проектът е за общо 86 млн. долара, като остатъкът се осигурява от българското правителство. Те се инвестират в срок от 5 години, а ще се връщат на Световната банка до 2020 г.

Повече от половината от 8-те млн. евро вече са похарчени за консултантски услуги. На експертите се плащало за съвети в областта на финансите, мениджмънта и връзките с обществеността. Би трябвало да се обучават ръководствата на МЗ и НЗОК, медиите и лекари.

Преди време министър Божидар Финков показа 3 страници съвети как трябва да се оборудва кардиологична клиника.

"Ще паднете от смях, ако ги прочета",

каза тогава той. За творението трябва да бъдат платени 12 000 евро на българска фирма, чието име Финков не пожела да каже.

"Извън договорите по заема от Световната банка здравното министерство няма други отношения с PR-агенции", твърдят от ведомството.

"От година и половина работим само с една фирма, която има договор с Министерството на здравеопазването за информационното обслужване на реформата", казват от НЗОК. Фирмата е "Маг адвъртайзинг". Досега тя е издала брошура за правата на пациента, която се разпространяваше в кабинетите на личните лекари и по районните здравни каси. Предстояло и отпечатване на плакат за потребителската такса. Допреди 1.5 години обаче касата работела с повече PR-фирми.

В Министерството на икономиката неведнъж са ползвани PR-агенции

за консултации и съвети. След като Николай Василев се раздели с първата директорка на "Връзки с обществеността и протокол" Мариана Личева, назначи човек, на когото бе отделена функцията на мъртва душа. Реалната дейност по PR-а трябваше да извършва агенцията на Максим Бехар "M3 Communicaton". Постепенно обаче Бехар бе изместен от Димитър Найденов и неговата агенция "Кота 97". Твърди се, че заслугата за това е на зам.-министър Милен Керемедчиев, който и днес се ползва от съветите на Найденов.

"Кота 97" и "Маг адвъртайзинг" бяха натоварени да организира представянето на България по най-големите туристически борси по света – Москва, Берлин и Лондон. Служители на "Кота" правеха пресклипинг за министъра, даваха му съвети как да се облича и как да се държи, уреждаха интервюта. Практически

функциите на пресцентъра бяха иззети от външния консултант

След назначаването на Димитър Димитров за шеф на дирекцията "Връзки с обществеността" официално консултантските договори са прекратени. "По мое настояване не бе подновен договор с външна агенция, която до този момент бе давала съвети на вицепремиера Николай Василев. Моето убеждение е, че би трябвало директорът на дирекцията, който е и член на политическия кабинет на министъра, да знае най-добре какви са приоритетите в дейността и как те да се представят пред обществото", обясни Димитър Димитров. Според него по-лесно се търси отговорност за несвършената работа от човек, назначен в министерството и ангажиран само с него, отколкото от агенция, на която ведомството е само един от множеството клиенти.

Не така стои въпросът с подресорните на икономическото ведомство държавни фирми. "Булгартабак холдинг" например ползва поне 2 PR-агенции. Едната – "Нота бене", беше наета от скандалния шеф на тютюневия гигант Георги Попов и се занимаваше предимно с лъскането на неговия имидж. "Би трябвало да знаете, че търговските договори на търговските дружества са конфиденциални", заяви шефът на агенцията Иван Стамболов в отговор на въпроса действа ли още договорът. Той обаче призна, че доколкото все още е 2003 г., договорът му действа, тъй като се подновявал за всяка календарна година.

Прессъобщението за решенията на общото събрание на холдинга за 2002 г., което се състоя на 10 юли, бе изпратено от друга PR-агенция – "Икона комюникейшънс". Компанията обслужваше информационно "Булгартабак холдинг" по времето на предшественика на Георги Попов – Бойко Кишков. Днес "Икона" има договори със "София БТ" и "Благоевград-БТ".

Образователният министър

Владимир Атанасов също потърси помощ от агенцията на Джими Найденов "Кота 97"

миналата година. По идея на Найденов Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната и отговаряше на ученически въпроси, а последният урок беше проведен в НДК. Там образователният министър се срещна с ученици, на които им предстои матура и с техните родители. Тогава Атанасов беше освиркан и наречен "свиня".

Между министерството и "Кота 97" няма договор, твърдят от двете страни. Още миналата година Атанасов обясни, че от МОН не е отклонен и лев към тази PR-агенция. Джими Найденов също е категоричен, че екипът му е работил без пари в продължение на месец. Около 2 000 лева били разходите за отпечатване на разяснителни брошури за матурите, но тях агенцията ги осигурила от спонсори.

Бившият университетски преподавател Владимир Атанасов, за когото се знае, че не е богат, предложил да плаща някакви суми от джоба си в продължение на дълъг период от време, за да се издължи на агенцията. "Аз обаче отказах", разказа Найденов.

Със сигурност енергийният министър Милко Ковачев се допитва до много добър PR, извън чиновниците във ведомството си, твърдят специалисти, които разбират от професията. Според тях Ковачев реагирал адекватно в кризисни ситуации.

Максим Бехар не крие, че отдавна се познава с Ковачев, с когото имат общи приятели.

Милко Ковачев е женен за сестрата на Петьо Пунчев,

с когото Бехар е близък приятел от 20 години. "Разбира се, че не бих му отказал съвет, когато го поиска", признава Бехар.

От енергийното министерство официално твърдят, че не са наемали външна фирма, защото нямат бюджет за такива разходи. Двете регулаторни комисии в енергетиката и в съобщенията – Държавната комисия за енергийно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията, също не са наемали външни фирми за връзките с обществеността.

Столичното електроразпределение има договор за консултантски услуги с PR-агенция "Леа консулт". Той е за една година и е сключен след конкурс, обявен преди два месеца по закона за обществените поръчки.

През февруари и столичната топлофикация обяви конкурс за PR-агенция. Парите ще дойдат от Световната банка. Очаква се фирмата да бъде избрана всеки момент, но нейната дейност ще се съсредоточи единствено до големия проект за рехабилитация на мрежата и абонатните станции в столицата, което се финансира от Световната банка.

Докато шеф на АЕЦ "Козлодуй" беше Йордан Йорданов,

атомната централа се обслужваше от агенциите на Джими Найденов

Сегашното ръководство отрича да ползва външни услуги от такова естество.

Същият е отговорът и от министерство на транспорта и съобщенията. "Никога не сме мислили да наемаме външна фирма, която да гради имиджа на министерството или на министъра, защото смятам, че се справяме добре, с променлив успех, разбира се", каза шефката на пресцентъра Соня Момчилова.

Големите държавни фирми от двата отрасъла обаче използват PR-агенции. БТК например наема външни фирми, но обикновено договорите са кратковременни и само във връзка с някаква нова услуга или промяна на условията за работа с клиенти. За последно БТК има договор с агенцията на Диана Дамянова "Ди енд Ди". "Договорът е съвсем краткосрочен, защото сме в приватизация и не можем да подписваме дългосрочни договори", каза изпълнителният директор на телекома Бойко Димитрачков. Той обаче не уточни срока, но каза, че при избора на агенция са спазени всички законови изисквания. "Явихме се на конкурс и спечелихме. Договорът ни е до края на годината", обясниха от "Ди енд Ди".

"Финансовото министерство и другите администрации, които са под неговата шапка, не ползват услуги на PR-агенции и нямат договори с такива за обслужване и консултации", съобщи шефът на пресцентъра на МФ Татяна Митова. Договор с подобна компания е сключен само по проект, свързан с Националната агенция за приходите (НАП). Наета е PR-агенция, защото по договор за безвъзмездна помощ от японското правителство, предоставена през Световната банка, са били икономисани средства и се взело решение с тях да се изработи комуникационна стратегия за НАП. Миналата година по това време е организиран конкурс за изработване на такава стратегия като са приложени правилата на Световната банка за такива процедури. Четири фирми са подали оферти, а конкурсът е спечелен от PR-агенцията на Елена Вълчева "Янев и Янев". По правилата на конкурса максималната цена е била $20 000, а е победителят е предложил по-ниска оферта. Изработената комуникационна стратегия включва анализ на ситуацията и потребностите, стратегия за ефективни комуникации и разработка на графичен дизайн на лого.

"Министерството на регионалното развитие и благоустройството не работи с PR-агенция и не възнамерява да наема такава, за да се грижи за имиджа на ведомството", казаха от пресцентъра на министър Валентин Церовски.

Земеделското министерство също не работи с агенции. Такава дори не е наемана покрай кампанията около преброяването на земеделските стопанства, което вече върви в страната, каза шефката на пресцентъра на Мехмед Дикме.

От външно министерство също отричат да ползват услугите на PR-агенция, макар че според конкурса по закона за обществените поръчки, обявен по комуникационната стратегия за присъединяването ни към ЕС, се готвят да направят точно това. В един от проектите, за който се кандидатства, се предвижда да се плаща на агенция, за да организира публични лекции на министрите Паси и Кунева, които да ни разясняват европейското бъдеще, да се плаща за публикации и за участия в тв и радио предавания.

"Моите най-големите PR-консултанти са таксиметровите шофьори",

твърди външният министър Соломон Паси. "15 минути разговор с шофьор се равнява на час и половина разговор с PR-консултант. А и накрая плащаш само за возенето", обяснява е той.

Паси, който е известен с прекалено много екстравагантни публични акции, има слабост към PR-а. Допитва се до приятелите си Максим Бехар, Максим Минчев, който доскоро беше пресдиректор на Атлантическия клуб, а сега е шеф на БТА, до Елена Вълчева и до хората, които разбират от избори като Миро Севлиевски и Евгени Михайлов.

Паси твърди, че на никой не е плащал за съвети и консултации. Той си признава, че не слуша и най-големите авторитети, ако идеята не му харесва. Най-мащабната му акция беше качването на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер в прословутия атлантически трабант. "Мнозина си мислят, че това беше случайно, но истината е, че това беше много добре обмислено упражнение", признава външният министър. Според него в такава ситуация е важно да се предвидят всички детайли. "Ако трабантът е паркиран на място, от което КАТ може да го вдигне, това ще провали цялата операция", казва министърът-атлантик.

За разлика от всички останали министри в кабинета, той се смята за почти професионален PR специалист. Първият му завършен професионален курс по политически маркетинг и реклама е през 1990 г. в Лондон. Минал е през всички политически централи, през BBC, през големите PR-компании, особено се е учил от "Сачи&Сачи". Голяма школа по PR е била и визитата на президента Бил Клинтън, когато е имал много тясна връзка с неговия екип. Най-голямата школа си остава Атлантическият клуб. "Можеш да си строшиш главата обаче, ако се опиташ да приложиш опита на една неправителствена организация директно към правителствена институция", обобщава Паси

Министърът на спорта

Васил Иванов-Лучано пък непрекъснато се допитвал до своите приятели

журналисти Явор Цаков и Джими Найденов. "Броя го за един от най-близките ми приятели, но отричам каквото и да било свое участие в изграждане имиджа на Васил Иванов-Лучано", казва обаче Найденов.

Шефката на пресдирекцията на правителството Цветелина Узунова е категорична, че не са ползвали външни услуги, защото нямали бюджет. Не е ясно кой организира и колко струват различните рекламни правителствени инициативи. МС категорично отказва да каже подробности около финансирането на кампанията "България Да – това е моята природа", например. Единственото обяснение, което дават, е, че инициативите били децентрализирани по области, а и повечето събития били безплатни.

Премиерът има сред приятелите си изявени PR-специалисти – Жак Сегала и Максим Бехар, но според запознати никога не се е обръщал към тях с молба за съвет в тази област.

Текст под снимки:

По идея на PR-а си миналата година образователният министър Владимир Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната.

Максим Бехар от години е познат и предпочитан събеседник от премиера Симеон Сакскобургготски. Той се среща с него не само в ролята си на председател на Българския форум за бизнеслидери, но и за да пият кафе. Нито веднъж не е споменал пред мен име на журналист, казва Бехар.

Културният министър Божидар Абрашев можеше да има и по-добър имидж, ако се бе доверил на професионален PR, а не само на съпругата си Люлина.

Външният министър Соломон Паси изненада всички, като се появи на правителствено заседание с такси. Оказа се, че това не е случайност – той смятал таксиметровите шофьори за най-добрите си PR-консултанти.

Бившият шеф на "Булгартабак" Георги Попов нае специална фирма, която да се грижи за имиджа му. Това обаче не го спаси от гафове.

Оригинална публикация

в. Десант I Пролетина НИКОЛОВА I 29.03.2010

След като бяха притиснати в ъгъла заради участието на деца в шоуто, шефовете му се обърнаха за помощ към фамозна специалистка по цензура

Ако на някой досега не е било ясно, от понеделник вече трябва да е научил, че поне в едно нещо България е на първо място в света. Това е “новият социален експеримент “фамилно риалити шоу Биг брадър”. За първи път от създаването на риалитито в Холандия преди повече от десетилетие някой решава да вкара в него не само цели семейства, но и децата им.

Това не се беше случвало в нито една западна телевизия не защото там не са искали да го направят, а защото регулаторните органи в Западна Европа са изключително бдителни и много строги. Подобен опит щеше да приключи безславно за шоуто, което най-вероятно щеше да бъде забранено за излъчване. А самата телевизия щеше да заплати такава солена глоба, че повече нямаше и да помисля да вкарва деца там, където зрителите очакват да има разврат, изневери, скандали и дори побоища. В бананови държави и някои балкански републики обаче всичко е позволено. Още повече, че шефовете на българската Нова телевизия са готови на какво ли не само и само да се оттласнат от дъното на зрителския интерес.
От повече от година частният ефирен канал върви стремглаво към последните места в изследванията на зрителската аудитория. Стигна се дотам, че в Топ 50 на общата годишна класация на пийпълметричната агенция ТНС/ТВ План за 2009 година нямаше нито едно предаване на Нова телевизия! Това очевидно е докарало до ужас шведските собственици на канала Ем Ти Джи, след като са се решили да направят у нас това, което никога не биха си позволили в родната си Швеция.
Продуцентът Ники Николов, чиято е основната заслуга за детската добавка в “Биг брадър”, твърди, че главната цел на шоуто била, моля ви се, да придобием представа за това как един мъж и една жена живеят заедно в българско семейство. Все едно българският народ живее в Патагония и не знае хала си. Но дори и така казано обяснението на Николов щеше да звучи благородно, ако не ставаше дума точно за “Биг брадър”. Шоуто, в което всеки малък скандал продуцентите раздуват до световна война, и в който дребния флирт те се опитват да организират непременно в сексуална сцена.
“След 89-а у нас няма нито един сериозен филм или сериал, който задълбочено да разкрива истината по темата (за българското семейство – б.р.). Нямаме създадени модели, на които съзнателно или подсъзнателно да подражаваме. Знаем абсолютно всичко за турското семейство, но почти нищо за нашенското”, се обяснява Николов пред “Стандарт”. Едва ли не цяла България трябва да му е благодарна, че той се е оказал човекът, който ще ни разкрие как точно живеем.
”Този "Биг брадър" ще се превърне в наръчник за щастлив семеен живот. Самият аз имам нужда от него”, споделя Ники Николов, който също има вкус към освободения живот – миналото лято заживя на семейни начала с Радост от предаването “Огледала”. Само че Николов се изправи пред един голям проблем, който вероятно не е очаквал да има в България, където апатията и послушните медии са единица мярка за манталитет. Седмици наред до старта на шоуто всякакви неправителствени организации, но също вестници, радиа, телевизии, интернет – агенции буквално се нахвърлиха върху продуцентите му заради участието на деца в него. Това принуди Николов да направи нещо, което също досега никъде не е правено – “Биг брадър” и Нова телевизия да се опитат да наложи цензура на колегите си от останалите медии, за да не може чрез тях неправителствените организации да продължат борбата си с шоуто. Не е ясно дали Ники Николов ще успее да ни обясни как живеем, но със сигурност втората му цел вече постигна успех. Като по команда, още в деня, когато шоуто започна, медиите изведнъж прекратиха критичния тон към него.
И няма как да е иначе, тъй като Нова телевизия възложи задачата по усмиряване на журналистите на голямата специалистка по цензура и притискане на медии у нас Диана Дамянова. Кака Диди, както тя обича да я наричат, макар отдавна да е прехвърлила какината възраст, е собственик на агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. Миналата седмица “Биг брадър” сключи официален договор с нея и й прехвърли изключителните права за медийно обслужване на шоуто. Това се случва въпреки, че Нова телевизия си има отдел за връзки с обществеността с петима души на щат, които получават заплата именно, за да вършат тази работа. Само че в момент, когато и водещият на риалитито Ники Кънчев признава, че неправителствените организации и медиите “ни създадоха много проблеми”, кака Диди е предпочитаният пресцентър.
Натрупала опит още в миналия век като вицепрезидент на КНСБ с обгрижване на послушните и шамаросване на непокорните ресорни репортери, Диана Дамянова навлезе във вихъра си като вицепрезидент на “ЛУКойл”. Едновременно с издигането си в компанията, тя създаде и агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. Самото съчетание “кризисен пиар” за Диана Дамянова означава не да информира медиите за фирмите, които обслужва, а да ги притиска по всякакви възможни начини да не пишат нищо критично за тях. Няма вестник, радио или телевизия у нас, който да не е ял попарата на кака Диди. Къде със заплахи, къде с финансов натиск, къде с шантаж Диана Дамянова успя да всели страх у цялата гилдия у нас. А нейните клиенти хич не са случайни. Освен “ЛУКойл” и неговия шеф Валентин Златев, тя обслужва фирми, около които е пълно със скандали. При Костов нейната агенция обгрижваше всички дружества от приятелския му кръг “Олимп”. И до днес затова я и търсят – защото знаят, че Диана Дамянова е специалистка по запушване на устите на медиите. Методите й на действие са такива, че към днешна дата никой и не помисля да пише нещо лошо за хората и фирмите, които Диана Дамянова обгрижва. Някъде да сте прочели например, че “Нефтохим” е замърсител и причинява масови онкологични заболявания в бургаска област и аномалии при новородени? Няма и да прочетете. Кака Диди се е погрижила.
Вече дори не е нужно тя лично да сплашва репортерите и техните редактори. Те сами си знаят, че видят ли под някое прессъобщение името “Ди енд Ди”, значи е по-добре да замълчат по темата. Ето защо от понеделник насам медийното пространство у нас изведнъж стана приятелски настроено към новия сезон на “Биг брадър”. А някои вестници, като издаваните от ВАЦ например, дори вече не само не се сърдят, че в къщата ще има деца, ми отразиха този факт с радост, задоволство и много шарени снимки. Всичко това се случи, след като в неделя прессъобщенията за “Биг брадрр” изведнъж започнаха да пристигат вече не с щемпела на пресслужбата на Нова, а подписани от Теодора Велева, специалист от агенцията на кака ви Диди “Ди енд Ди”. Оттук-нататък вече “Биг брадър” може да диша спокойно и пред него се е ширнала свобода да прави каквото си иска. Името “Ди енд Ди” дава гаранция, че ако ще няколко човека да направят групов секс пред погледа на дечицата в къщата, а Нова телевизия го излъчи, на страхливите и яли попарата на Диана Дамянова медии у нас не им остава нищо друго, освен или да замълчат, или да отразят оргията с радостна дописка.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | 11.07.2010

Една пиар история на Диана Дамянова

Документален разказ за консултант, съсед и разрешително за офис

ИМЕТО МИ ВИНАГИ се е свързвало с разрешаване на кризи – политически, институционални, корпоративни. Затова е логично да разкажа една абсолютно емблематична за мен история. В моята агенция като цяло имаме широко разбиране за професията. Пиарът не е това, което пише в книжките и учебниците, а е всичко онова, което
лекарят и адвокатът не могат да направят за хората. Ако си мой клиент и виждаш, че не си за лекар или адвокат, обаждаш ми се, казваш "стяга ме тук и тук" и аз съм длъжна да реша проблема ти. Затова ми е толкова на сърце следната почти парадоксална случка.Тази история е от преди около 10 години. Имам един много любим клиент, с когото сме в прекрасни отношения и аз съм го научила да ме търси за всякакви неща и по всяка време. Обажда ми се той тогава, видимо притеснен, и ми разказва тази "съседска трагедия".Купува си човекът имот в престижен квартал на София, в една стара мраморна жилищна сграда, за да си направи офис за своя тих, но особено проспериращ консултантски бизнес. Влага, разбира се, куп пари, прави гигантски ремонт с всички възможни екстри. И точно по средата на ремонта, когато вече са вложени тези чудовищни средства за реновиране на жилището и превръщането му в офис, се събира домсъветът на кооперацията по инициатива на съседа отляво и решава, че в сградата не може да има офис. Нещо, което си е абсолютно тяхно право. Моят клиент започва поотделно да прави срещи с всички, за да им обясни, че това е един такъв тих бизнес, консултантски – не влизат, не излизат хора по всяко време, поддържат чисто, 5 души работят и въобще никой няма да разбере, че има офис. И хората казват, че те всъщност нямат нищо против, но съседът отляво е против. Въпросният съсед категорично заявява:
"Само през трупа ми!". И точно преди моят човек да отиде на лекар, защото вече е в прединфарктно състояние, минава през офиса и ми разказва тази история. Викам: "Виж, очакваш от мен повече, отколкото мога да направя, отиди при адвоката си". На мен наистина нищо не ми минава през ума какво мога да сторя в тази ситуация. А това, което чувам, няма нищо общо с пиара. Казвам му, ще преспя, пък може нещо и да измисля. За тези 24 часа той ми се обади поне четири пъти.
И така, аз на сутринта се събуждам с готово решение. Разказвам му какво съм намислила. ‘Ти си луда, това не може да стане." И се започва следният диалог между нас:
"Виж сега – днес е петък, програмата влиза в действие в събота в 14 часа. Това, което искам да знам, е на кого ще се обади съседът, за да протестира срещу твоя офис".
"Първо на мене, той има мобилния ми телефон."
"Добре, кажи му тогава: аз не отговарям за този въпрос, обърнете се към съпругата ми, и му дай моя мобилен, без много-много да му обясняваш коя съм."
Тук имам една огромна лична драма – бях предвидила операцията да протече около две седмици и да я заснема за себе си как се случва. Но тя за съжаление трая само четири часа. Към този момент моят син бе 16-годишен, скейтър и непрекъснато влачеше у дома приятелите си със скейтбордовете, облечени с възможно най-свлечените дънки. Както всъщност се обличат всички скейтъри. Викам аз детето и още десетина негови приятели и казвам: "Пишете". Ще ви давам по 10 лв. на ден, колкото дни трае операцията, а от вас искам следното. Точно в 14,00 ч. във въпросната кооперация влизат трима от вас със скейтбордо-ве, надуват колкото могат високо музиката и започват да карат в апартамента. Междувременно пускате една рампа от прозореца към улицата и започвате да се спускате по нея. Към 14,15 ч. идват още 7 ваши приятели на гости и тъй като не знаят на кого да звъннат, звънят поред на всички звънци. След още половин час се гоните из входа и без да искате, изпускате няколко бутилки бира между етажите. Това нещо го правите в събота и неделя, за понеделник ще мислим друга програма. Децата казват: "Няма никакъв проблем, действаме". А моят клиент през цялото време ме пита какво целя с това. Виж какво, му казвам, ако съседът поживее 10 дни на този кошмар, той сам ще се предаде. И програмата започна в събота, в 14,00 ч., както сме го предвидили. Всичко си върви по сценарий. След два часа детето ми се обажда и казва: "Мамо, изпускаме бирите по стълбищата на кооперацията и си тръгваме". Викам: "Някой обади ли се, каза ли ви нещо?". "Не, никой не се обади", отвръща синът ми. Мисля си – и утре е ден. Когато те си тръгват, в кооперацията вече е пълно мазало, съседът отляво отваря вратата, поглежда ги безмълвно, но не казва нищо. Точно след две минути ми звъни моят клиент: "Този се обади разтревожен: "Във вашия апартамент става нещо". Моят човек му казва: "Сега съм зает, не мога да говоря, обадете се на жена ми", и му дава номера на телефона ми. Онзи моментално ми звъни и ми разказва цялата история.
"Чакайте, чакайте – казвам. – Ние този апартамент го купихме за офис, но понеже кооператорите не са били съгласни, решихме да го дадем на детето. Ако знаете колко свястно дете е, но не му върви. Вече на седмо място му вземаме апартамент и все го гонят. А сега ще си е негов. Той е много добро дете, вярно, че е в малко по-такъв, буен период, но това преминава за няколко години."
"Ама чакайте, ама вие… знаете ли…" – на съседа вече му излиза пяна от устата. "Той е много добро дете -продължавам аз, – ако закъсате, и хляб ще отиде да ви купи, верно, малко е шумничък, но ще му свикнете." Двайсет минути след приключване на този разговор кооперацията се събира и единодушно разрешава офис в сградата. Събранието, разбира се, се случва отново по инициатива на съседа отляво. Има-няма за 300 лв. свършихме работа на клиента и му издействахме разрешително за офис, без адвокати, без съдебни споразумения, без нищо.
Това е моето лично, а и на колегите, с които работя, разбиране за пиара – трябва да измъкнеш клиента от калта, трябва да му помогнеш да си реши въпроса, ако все пак е поне частично прав. В случая този клиент беше сто процента прав. Сега, 10 години по-късно, е домоуправител на кооперацията и абсолютно всички са щастливи. И съседът отляво. Това беше клиент в криза, ние я овладяхме и разрешихме с възможно най-малко средства, за възможно най-кратко време. Пи-арът е особена професия, в която, за да си успешен, се изисква преди всичко да изградиш доверие с човека отсреща.
ДИАНА ДАМЯНОВА е собственик на "ДД Агенция за проучвания и връзки с обществеността". Родена е в София. Доктор по история. Работила е като преподавател по история, изследовател в Националния исторически музей и в Националния музей "Боянека църква". От 1990 до 1993 г. е вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България. От 1999 до 2007 г. е директор в "Лукойл България" ЕООД – управление на всички дейности, свързани с маркетинга, рекламата и връзките с обществеността. През 1993 г. създава "ДД Агенция за проучвания и връзки с обществеността" АД, която работи в областта на пиара, маркетинговите проучвания, консултиране, организиране на специални събития, реклама. Владее английски, френски и руски.

Стр. 100 – 101