Обявиха най-магнетичните брандове сред банките в България

Publicis Consultants MSLGROUP I 26.05.2016

Второто издание на класацията за бранд магнетизъм на Saatchi Brandworks и Pragmatica представя топ 10 на най-привлекателните марки в банковия сектор в страната

26 май, четвъртък, гр. София – ДСК, УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка са банките у нас, които имат най-голяма сила да привличат и задържат своите потребители. Това стана ясно от второто издание на класацията „Магнетичните брандове“ на стратегическото звено в Saatchi&Saatchi – Brandworks и агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica. То представя топ 10 на най-магнетичните брандове в категорията „Банки“:

1. Банка ДСК
2. УниКредит Булбанк
3. Първа инвестиционна банка (ПИБ)
4. Обединена българска банка (ОББ)
5. Райфайзенбанк (България)
6. Централна кооперативна банка
7. Юробанк България (Пощенска банка)
8. Алианц Банк България
9. Содиете Женерал Експресбанк
10. СИБАНК

„Силните брандове са не просто добре познати, а имат цялостен и единен имидж, при който отделните елементи работят в синхрон и се допълват в едно общо възприятие за банката. Брандовете, постигнали това единство в представянето си, печелят трите лидерски позиции в класацията.“, споделя Росен Терзиев, стратегически директор на Saatchi Brandworks
В сектор, асоцииран предимно с рационални избори, проучването измерва емпирично емоционалната нагласа на потребителите при избора на банка. Фокус на проучването са възприятията на потребителите относно банките – какво чувстват, как мислят, какво ги кара да предпочитат една банка пред друга. Проучването се позовава на резултатите от онлайн изследване, проведено на национално ниво сред представителна извадка от 600 души.

„Данните показват, че средно 31% от участвалите са неудовлетворени от своята банка, като в същото време, близо 90% от тях не биха сменили обслужващата си банка.“ – разкрива Диньо Маджараов, директор Изследвания на Pragmatica.
„Дори да не предприемат действия към промяна, тези близо 1/3 от потребителите насочват разговора за съответната банка в негативна посока. Подобен резултат влияе сериозно на имиджа на бранда, но също така представя и една възможност за промяна на възприятията на банката и подобряване дългосрочните взаимоотношения между бранда и потребителите." – според Георги Гавазов, управляващ партньор в Saatchi & Saatchi.
Първото издание на класацията „Магнетичните брандове“ представи топ 15 на най-магнетичните брандове кисело мляко, където лидер бе марката „Верея“. Силата на привличане на брандовете е изразена чрез индекс обозначаващ нивото на „бранд магнетизъм“ за всеки бранд в категорията. За повече информация и детайлен доклад на класацията „Магнетичните брандове“, посетете: http://saatchi.bg/brandworks/
За създателите на класацията
Saatchi Brandworks е стратегическото звено на рекламната агенция Saatchi & Saatchi насочено към създаване и изграждане на брандове на българския пазар. В този смисъл основен фокус на Brandworks е създаването и налагането на българския пазар на работещи брандове.
Pragmatica е агенция фокусирана в провеждането на маркетингови изследвания и добавяне на стойност чрез анализ и консултации. В работата си агенцията е водена от философията “Смисъл, а не просто данни”.
- – -
За допълнителна информация за класацията:
Росен Терзиев
r.terziev@saatchi.bg
0886 106 623

За допълнителна информация за метдологията на класацията:
Диньо Маджаров
d.madjarov@pragmatica.bg
0896 786 752

Най-магнетичните брандове кисело мляко в България са ясни

Publicis Consultants MSLGroup I 17.12.2015

Агенциите Saatchi Brandworks и Pragmatica създадоха първата в страната класация за бранд магнетизъм

15 декември, вторник, гр. София – Водещата рекламна агенция Saatchi&Saatchi и агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica, създадоха нова класация „Магнетични брандове“, която подрежда марките от определена категория продукти спрямо силата им да привличат и задържат потребителя. В първото й издание са представени 15-те най-магнетични бранда кисело мляко. Ето кои са те, според потребителите:

1. „Верея“ – 55,8

2. „Боженци“ – 44,7

3. „Бор-Чвор“ – 43,4

4. „Елена“ – 42,5

5. „На Баба“ – 40,4

6. „Домлян“ – 34,8

7. „Маджаров“ – 33,8

8. „Родопея“ – 33,3

9. „Пършевица“ – 32,0

10.„ЕлБи“ – 31,1

11.„Добрев“ – 27,3

12. „Чех“ – 25,9

13. „Лакрима“ – 25,4

14. „Ханско“ – 23,8

15. „Родопчанка“ – 23,3

 

Проучването се позовава на резултатите от онлайн изследване, проведено на национално ниво сред представителна извадка от 600 души. Безспорно ясно става че силният бранд е един от основните фактори за постигане на траен пазарен успех в тази популярна сред потребителите група продукти. Данните показват, че повече от 80 на сто от българите консумират кисело мляко поне няколко пъти седмично. Над 90% от тези потребители купуват основно до три различни марки кисело мляко, най-често редувайки ги. Изследването разкрива също, че всеки четвърти потребител е лоялен към една единствена марка.
“Категорията, в която стартира инициативата не е случайна. Киселото мляко е знаков за България продукт, като по данни на НСИ средното ниво на консумация през последните 15 години се увеличава продължително. Авторската методология, която разработихме, е приложима за всички категории стоки за масово потребление, така че съвсем скоро очаквайте нови издания на класацията “Магнетичните Брандове”, каза Диньо Маджаров, управител на Pragmatica.
“Създадохме класацията “Магнетичните брандове”, защото вярваме, че притегателната сила на марките може – и трябва – да бъде дефинирана и развивана.” – казва Росен Терзиев, Стратегически Директор на Saatchi Brandworks.
„Бранд магнетизмът“, както се нарича величината на измерване, се формира от редица фактори и се пресмята като индекс от 0 до 100. Някои от ключовите фактори, които определят силата на привличане са това доколко познат е брандът, доколко свързани се чувстват потребителите с него и доколко биха го препоръчали. За повече информация и детайлен доклад на класацията „Най-магнетичните брандове в България“, посетете: http://saatchi.bg/brandworks/magnetic.brands/

За създателите на класацията
Saatchi Brandworks е стратегическото звено на рекламната агенция Saatchi & Saatchi насочено към създаване и изграждане на брандове на българския пазар. В този смисъл основен фокус на Brandworks е разбирането какво прави един бранд работещ в България.
Pragmatica е агенция фокусирана в провеждането на маркетингови изследвания и добавяне на стойност чрез анализ и консултации. В работата си агенцията е водена от философията “Смисъл, а не просто данни”.

- – -
За допълнителна информация за класацията:
Росен Терзиев
r.terziev@saatchi.bg
0886 106 623

За допълнителна информация за метдологията на класацията:
Диньо Маджаров
d.madjarov@pragmatica.bg
0896 786 752

Twitter чурулика и тук

www.capital.bg I 29.08.2014г. 

Социалната мрежа вече продава реклама и в България, но надали ще вземе голям дял от дигиталния бизнес бързо

Ако имаш да кажеш нещо, направи го по-най стегнатия начин. Мисли в 140 знака и нито запетайка повече. Това е основното правило в социалната мрежа Twitter. Ограничението явно допада на хората, защото за осем години микроблогинг платформата успя да събере 270 милиона души, които я използват активно всеки месец.

В България Twitter също успя да порасне значително. От четири хиляди потребители през 2009 г. (по неофициални данни) днес активните акаунти в платформата вече са над 30 хиляди. Всеки ден те публикуват по десет хиляди туита на български. За същото време обаче основният му конкурент Facebook спечели вниманието и огромна част от свободното време на над три милиона българи, а с това и интереса и парите на много компании. Досега Twitter беше по-скоро встрани от бюджетите за дигитален маркетинг. Това е територия на Google и Facebook.

От тази седмица обаче Twitter ще опита да промени това. Социалната мрежа отвори рекламната си платформа за 11 нови европейски пазара чрез партньорство с агенцията HTTPool. Сред тях е и България. Компаниите вече могат да показват кратките си послания на повече хора и да събират повече последователи срещу заплащане. А във фийдовете на потребителите скоро ще започнат да се появяват етикети "спонсорирано". Twitter едва ли ще привлече огромни рекламни бюджети веднага, но брандовете и рекламните агенции вероятно ще побързат да изпробват новата услуга.

Здрав пазар

"Брандовете вече са в Twitter. Без значение дали рекламната ни платформа е отворена във въпросните държави или не, те използват Twitter органично", твърди пред "Капитал" ръководителят на търговските операции на микроблогинг сайта за Европа, Близкия изток и Африка Кейт Лампе. Тя обяснява решението компанията да влезе на рекламния пазар точно сега със "стабилния интерес на марките." България едва ли е сериозен фактор в това решение, тъй като тук социалната мрежа остана по-скоро нишова услуга. Бърза справка показва, че най-популярните Twitter акаунти в България са на медии: @bTVBG (33.8 хил. последователи), @CapitalBG (26.8 хил. последователи) и @dnevnik (26.2 хил. последователи). А дори и най-силните корпоративни страници не се радват на особен интерес: @MobiltelBG например има малко под 5200 последователи, за @FiBank са 3264, а от кратките послания на @vivacom се интересуват 2238 души. Като цяло компаниите в мрежата са единици.

За да привлече повече и да ги превърне и в свои рекламодатели, Twitter ще трябва да направи по-сериозен маркетинг на услугите си. На въпросите колко потребители има в България, какви са те и как използват уебсайта Кейт Лампе отговаря лаконично: "Българският пазар е здрав." Според изследването Digitribe (на Publicis Modem Cybermark) 66% от интернет потребителите са "чували за Twitter, но не го използват". Само 2% от над 1100 участници в проучването използват социалната медиа всеки ден, 15% влизат там по-рядко от веднъж месечно, а 5% – между един и няколко пъти на месец. Друго изследване оценява как стоят компаниите в платформата. Повече от 30% от всички потребители на социални мрежи са регистритани в Twitter, а една трета от тях следят компании и брандове, показват данните на Perceptica и Pragmatica (виж инфографиката). Активните регистрации са около 30 хиляди, твърдят още от двете агенции. С други думи, Twitter засега предлага на брандовете да стигнат до сравнително малка, но специфична аудитория. Първите ползватели на мрежата в България са предимно т.нар. лидери на мнение сред своя приятелски, пък и сред по-широки обществени кръгове.

Какво предлагат

Осен гореспоменатите корпоративни акаунти в Twitter и досега имаше органични маркетинг проекти. "Ние имаме такива кампании, но не са много на брой", обяснява Георги Янакиев, който е Head of Digital в NEXT-DC. "Те винаги са риск за клиента", признава Янакиев. Основните Twitter постижения на агенцията са свързани с бранда Heineken. По-рано през годината марката имаше специална активация за концерт на Армин ван Бюрен. Хаштагът на кампанията #Heinekenintense се превръща в т.нар. trending topic (тема, по която се говори активно в мрежата – бел. авт.), а кампанията получава над 2000 туита и 200 участници. За мащабите на потребителската база това е голям успех, смята Янакиев.

Какво се променя за рекламодателите сега? Брандовете могат да плащат, за да стигнат до повече хора. Кой начин да изберат зависи от целите на кампанията. "Промотираните туитове увеличават покритието на хора, които се интересуват от вашето съдържание", обяснява Кейт Лампе. Това са обикновени органични туитове, които стигат до хора извън вашите последователи. Според стратегическия директор в Publicis Modem Cybermark Христо Ласков този формат е подходящ за промоции от типа "50% намаление".

"Промотираният тренд дава възможност на марките да започнат "разговор" или да подсилят вече съществуващия", казва още Лампе. Така компанията може да насочи комуникацията, свързана с определена тема. Третата опция, която Twitter дава, са промотираните акаунти. Чрез нея дори новосъздадените акаунти могат да достигнат бързо до повече хора, които се интересуват от дадена тема или организация. "Това би работило за известни брандове, например Coca Cola, които хората познават, но не знаят, че имат Twitter акаунт", смята Ласков.

Желаещите

"Вече имаме много обаждания и имейли, а във връзка с предстоящите избори дори имаме две запитвания за политически кампании", казва изпълнителният директор на HTTPool в България Венцислав Костов. "Това, което се случва чрез партньорството ни с HTTPool, е, че вече имаме локален търговски екип на място, който да помага с изграждането на стратегии и реализирането на кампании в Twitter", обяснява естеството на партньорството Кейт Лампе.

От агенциите смятат, че много брандове биха изпробвали рекламната платформа на Twitter, но едва ли ще вложат големи бюджети в това. Вероятно някои агенции обмислят първите кампании. "Със сигурност в началото няма да се отделят много пари, а ще се ориентират в ситуацията. Същото нещо се случваше с Facebook преди 3-4 години", припомня Георги Янакиев. Сега социалната мрежа държи десетки проценти от дигиталния пазар в България.

Ако сметнем механично, то за 100 пъти по-малката си аудитория от Facebook Twitter може да очаква и 100 пъти по-малко приходи от реклама в България. Освен в два случая: ако броят на потребителите порасне или социалната мрежа докаже колко ценна аудитория са те. 

 

 

 

Оригинална публикация