в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-03-04

- Поздравления за старта, г-н Григоров. Засега Лора Крумова и Никола Стойнов се справят добре, защо се спряхте на спортен журналист за водещ?

- Търсихме комуникативен и с широки познания и интереси водещ, който същевременно познава добре телевизионната технология. Трябваше да стои добре в двойка с Лора Крумова и да е симпатичен на аудиторията. Коко Стойнов отговори в най-голяма степен на тези критерии.

- Какъв искате да е сутрешният ефир на Нова тв?

- Бърз, реактивен и близък до интереса на зрителите. Да събужда, информира и провокира. Скоро ще направим така, че да мислим заедно със зрителите си в сутрешния ефир – ще ги питаме за важна тема от деня, те ще ни отговарят и това бързо ще се вижда на екран.

Нова тв винаги е била в някакъв смисъл алтернатива на консерватизма в електронните медии и ще се опитаме това да е черта и на “Здравей, България”. Говоря за информационна алтернатива – повече гледни точки, повече възможности за зрителите да си направят и изводи, и избор на позиция по определена тема.

- Има ли нещо, което ви е дразнило, като сте гледали Лора и Милен? В каква посока ще са промените?

- Предаването досега отговаряше на друга концепция – нашата цел е да се конкурираме сериозно с останалите национални телевизии и да създаваме повече собствено съдържание – репортажи, разработки и т.н.

- Успявате ли засега, доволни ли сте от старта?

- Доволни сме и делът ни в сутрешния ефир расте. Изглежда революционно, но за 10 дни има ръст на аудиторията ни. Истината е, че има още много работа. Сега се вижда конструкцията, оттук нататък ще се пълни с нови неща.

- Защо започнахте с репортерския сериал за "оперативно интересните лица". Това ли трябва да гледа българинът сутрин?

- Българинът гледа оперативно интересни лица сутрин, обед и вечер. Гледа ги как заемат позиции в различните власти. Българинът за съжаление и гласува за оперативно интересни лица, и ги избира за народни представители, кметове и общински съветници. Ако зрителите имат повече информация, обобщена и добре разказана, освен че е интересна, може и да е полезна в бъдеще. Между другото първият сериал няма някакъв особен скрит смисъл – това беше просто една от идеите на екипа.

- Имате ли амбицията на всяка цена да вадите новини от гостите си, или ще коментирате и анализирате събитията от предишния ден?

- Ако имате предвид на всеки пет минути студиото на “Здравей, България” да се изпълва с радостни крясъци “Имаме новина!” – не. Целта ни е разговорите и събеседниците на предаването да са обърнати напред – към това, което предстои да се случи и какво следва от това.

- Защо Юлиян Вучков и Мон Дьо не остават при вас?

- Форматът на предаването предполага насищането с повече информация. Новините са нашето шоу.

- Защо не се разбрахте с Диана Найденова и какво ще стане с рубриката "Закуска за шампиони"?

- Не бих искал да вадя подробности от разговорите. Рубриката ще продължи с Лора. Първото излъчване беше добро, успяхме да подберем хора със собствено мнение и биографии, без да се занимават професионално с политика, като Пламен Константинов, Найо Тицин, Иван Михалев, Кънчо Стойчев. Получи се добре.

- Не дублирате ли пресклуба, който беше в БНТ?

- Трябва да гледаме напред и да търсим промяна във форматите. Пресклубът беше успешен формат за двете години в БНТ, сега трябва да се развива и адаптира към новата среда.

- Какво ще прави Иван Михалев?

- Ще работим по темите, по които той е силен – разследването. Ще се включва със самостоятелни материали и като коментатор.

- Съгласен ли сте с Георги Лозанов, че сутрешният блок като политическо токшоу е пред фалит?

- Вече е фалирал. Форматът, в който рано сутрин един водещ седи срещу един политик и 30 минути си говорят, е далече от динамиката на едно предаване, от динамиката, с която активните хора се събуждат. Това предполага много по-наситена информация, свързана с всекидневието, много по-бърза смяна на темите.

- Всъщност защо приехте да сте продуцент на сутрешен блок отново? Не е ли това връщане назад?

- Моята амбиция е да променям. За първи път работя в комерсиален формат в добрия смисъл на тази дума – не само да се съобразявам с рейтинги, а и да се променям с нагласите на аудиторията. Това е страшно предизвикателство, смятам колко телевизора са се включили и изключили на определени теми. Връщане назад няма.

- Има тенденция сериозната журналистика да отива в мрежата. Така ли е?

- Това са две теми – публиката и сериозната журналистика и медиите и сериозната журналистика. Ако на мен нещо ми е интересно, това не значи, че на публиката е интересно. Има и трети момент – определени журналисти започват да се иконизират и отказват да се адаптират към медийните реалности. Това само по себе си ги изхвърля от бизнеса. Живеем динамично и ако сам не тичаш напред – си умрял.

Стр. 23

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-02-23 

Нямаме готов български инвеститор за цифровизацията на ефира, казва шефката на културната комисия в НС Даниела Петрова от ГЕРБ

Даниела Петрова е юрист по образование. Работила е като преподавател, ст. асистент в катедра "Социални и правни науки" в Техническия университет във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Народен представител от юли 2009 г. Председател на комисията по културата, гражданското общество и медиите.

- Г-жо Петрова, за мнозина беше изненада решението ви да махнете забраната собственици на рекламни агенции да притежават телевизии. Какво наложи тази промяна?

- И със, и без поправката законът функционираше при липса на прозрачност. Т.е. имаше механизми да се заобикаля законът, използваха се офшорни рекламни компании, дъщерни фирми. Чрез такива фирми са се купували медии и се е постигала желаната цел. А с поправката ще има прозрачност и ще се стимулира бизнесът.

- Това не е ли признание, че държавата е безсилна да контролира спазването на закона? Неспазването на една забрана достатъчна причина ли е тя да се премахне?

- Законът отразява определен етап от обществените и бизнес отношенията. Към настоящия момент, след като се е променила ситуацията, трябва да се промени и нормативната уредба. Играчите на медийния пазар сега са големи мултинационални компании и те трябва да могат да играят прозрачно и съобразно законовата рамка, а не да търсят начини да я заобикалят. Из медийните среди се коментираше, че тази забрана е стопирала определени компании и е давала възможност да се намери способ да бъде заобикаляна.

- Не мислите ли, че забраната е имала своята роля – да възпрепятства монополизирането на пазара?

- Не знам каква е била идеята на предходната норма. Но към настоящия момент смятам, че вече има добра конкуренция и с новите промени за регулация, за участие в етични кодекси пазарът се развива динамично и вътрешно се регулира – дали на конкурентна основа или въз основа на етичните кодекси. Нека да видим как ще проработи нормата.

- Досегашният текст на кого пречеше?

- Нямаше такива конкретни оплаквания за пречене. Просто се преразгледа текст по текст законът и преценихме, че трябва да се промени.

- Казахте, че големите компании търсят начини да я заобиколят.

- Да, но това не е ничия инициатива. Това е инициатива на работната група към парламентарната комисия по гражданско общество, медии и култура, в която бяха депутатите на ГЕРБ и експерти от МК и МС. Предложиха я депутатите на ГЕРБ. Текстовете се разгледаха, обсъди се, че всъщност има развитие на доста от секторите на пазара. Затова се вкараха нови текстове за етичните кодекси, за регулацията, за рекламата – съобразно изискванията на една евродиректива.

- Нарекоха тази поправка "Гергов", тъй като Красимир Гергов много лобираше за приемането й. Дни след приемането й неофициално свързваната с него бТВ бе продадена за 400 млн. долара и според публикации той ще има контрол над 6% от новия собственик вече съвсем законно.

- Не знам за тази продажба. Не мога да коментирам. Винаги ще има облагодетелствани. Но в момента нито знам кои са купувачите, нито кои са играчите на пазара. Мисля, че няма пряка връзка между закона и това, което може да получи г-н Гергов. От интервютата, които даде той, след като законът влезе в сила, става ясно, че той няма такива претенции и желания. Различни неща се пишат и се говорят. Докато нямаме факти, не мога да коментирам хипотези. Освен това не познавам бизнеса на г-н Гергов, и г-н Гергов не го познавам. Възможно е той да се облагодетелства от тази промяна, но не съм убедена. Пак ви казвам, такива бяха мотивите на депутатите. Знаете че, комисията ни функционира от 7 месеца. Тя е с три сектора – култура, гражданско общество, медии. За 7 месеца ако мислите, че може да проучите на всеки бизнеса… Не казвам, че комисията не е добре подготвена, колегите много добре се готвят, стараем се да постигнем много добър продукт. Всяка законова норма решава определен казус.

- След като вече нямат пречки, кои големи мултинационални компании биха могли да дойдат и да кандидатстват в процеса на цифровизация у нас?

- Всички големи телевизии. Но не мога да кажа кои, не познавам финансовите им възможности. Собствениците на всички телевизии са чуждестранни компании. И докато не стане факт новият закон за радио и телевизия, считаме, че за този период не трябва да има норми в закона, които биха спънали привличането на чужди компании в цифровизацията, в изграждането на мултиплекси.

- Така на тях няма ли да им се даде предимство?

- При положение че нямаме готов български инвеститор, който може да се справи с тази задача, ясно е, че ще бъде компания отвън. Не смятам, че има българска компания, която има тези сили и възможности да изгради мултиплекс. Трябва да има и преносна мрежа, и съответно устройства. Това е твърде сложен и дълъг процес, първата му част е техническата. Впоследствие като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми. Но първо трябва да се обявяват конкурси, не мога да се ангажирам кога точно ще стане това.

- Оптимист ли сте, че ще успеем с цифровизацията до 2012 г.?

- Имам опасения, че може и да не успеем да се справим. Защото опитът на европейските държави показва, че този процес е текъл и в рамките на 9 г. Въпреки това амбицията ни е да се направи голяма част от подготовката и да спазим срока. Надявам се, че през март ще се сформира работната група в МС, която да почне работа по новия закон за радио и тв.

- Какво ще съдържа той?

- Трябва изцяло да бъде сменена философията на закона, тъй като всичко трябва да бъде подчинено на цифровизацията. Именно в този период, ако някой някъде прецени, чуха се много становища от заинтересованите страни, може да се отреагира, да бъдат коригирани някои текстове и да се постигне добър за сектора закон. Трябва да има пълна прозрачност на собствеността на медиите. Всеки собственик на бизнес трябва да бъде известен, да е ясен, да има регистрация, да се знае кой е. Към настоящия момент не е така. Няма такова прецизно изписване на текстовете в закона, което да разкрие собствениците на медии. Едни получават лицензите, а други стоят зад тях в качеството на собствениците. Това е един от въпросите, които трябва да се решат в новия закон. Предполагам, че досега не е имало воля за това. Мисля, че сега обществото вече е на друг етап и трябва да се работи прозрачно. И да са ясни и отговорностите, и задълженията, и печалбите. По отношение на СЕМ е възможно регулаторът да остане един, т.е. СЕМ и КРС да бъдат обединени. Но не смятам, че сега е моментът за това. Другият вариант е двата регулатора да бъдат запазени. В някои страни обединяването на регулаторите е практика, въпрос на преценка е каква формула ще се приеме у нас. Лично аз не мога да преценя дали това ще се окаже добра форма. Може би трябва да се преструктурират СЕМ и КРС, да бъдат редуцирани съставите им.

- При дебатите по последните промени в закона имаше голям спор за квотата за външни продуценти. Първо МС предложи тя да е 25% от програмното време, после вие се отметнахте и записахте 12%, а БСП продължи да подкрепя първоначалната ви идея. Защо стана така?

- Това е договорено с продуцентите, направено е обсъждане, проведени са срещи, те са приели. В гилдията има всякакви мнения. В евродирективата е записано този процент да е поне 10% или съобразно преценката. 25% е била преценката на МС първоначално. Не мога да коментирам кой се е объркал. След това текстът е бил прецизиран и изцяло нормата е променена. Защото при 10% заедно с повторенията се получаваше число, което е по-голямо дори от 25% – около 50%.

- Защо не приехте да се увеличи рекламата в праймтайма на БНТ?

- По отношение на прилагане на евродирективата в обществените медии не трябва да има реклама. Към настоящия момент до изготвянето на закона, и съответно в криза, не може да бъде изцяло лишена обществената медия от реклама. Затова преценихме, че рекламата трябва да остане във фиксираните параметри, в които съществува. Това е причината да се запази, а не да се увеличава. Нещо повече, от изготвените и представени справки в МК стана ясно, че не се използва ефективно и сегашното време за реклама от БНТ. Въпрос на мениджмънт е да се използва даденото време. Имаме и месеци, в които има нулеви средства от реклама.

- А ще има ли промени при рекламата в БНТ в новия медиен закон?

- Предполагам, че ще има и там корекция към намаляване на рекламата и съобразяване с новото функциониране на обществените телевизии. Трябва да се прецени за какъв период и това да стане плавно. До изцяло изключване на рекламните блокове в обществената телевизия. Но ще си остане рекламата в предаванията.

Снимка: Юлиян Савчев

Стр. 14

в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-02-21

“Музикант къща не храни", са казали старите хора. Поговорката важи с пълна сила и за фронтмена на рок група “Ахат" Денис Ризов, само че при него придобива малко по-друг смисъл. Собственикът на телевизия “Тв гайд" и продуцент на предаването “Търси се…" по bTV безспорно има усет към бизнеса и умения в менажирането. Да, ама не може и едни спагети да свари. Не само че не може да готви, ами и е абсолютно скаран с техниката в кухнята.
“Един ден реших да си сготвя спагети, разказва за кулинарните си неволи той. – Много ги обичам с кренвирши. Купих си всичко необходимо, дори тенджерка и ренде, на което да си настържа кашкавала. Прибрах се вкъщи, сложих вода в тенджерата и я оставих на печката. Тогава се сетих, че не знам как се пуска котлонът. Пипах, натисках, не можах! Накрая се обадих в близката пицария да си поръчам." След няколко дни, без да иска, пипал пак нещо по печката и “открил огъня".
Пет години след като се е нанесъл в жилището си в комплекс в столичния квартал Симеоново, Денис си пече дори филийки на тостера. Прави и ароматни кафета с пухкава пяна.
“Не съм обзавеждал апартамента. Като го купих, всичко си беше тук – кухненските мебели, картините и цветята. Донесох си само масата, канапето и един матрак за спалнята", обяснява той.
Нанесъл се там, след като се разделил с бившата си съпруга Наталия Симеонова, с която имаха чудна къща в американски стил в затворено селище, построено от самия него.
Живее на първия етаж в тристаен апартамент с изглед към Витоша. “Купих си го, защото прилича на хотел. Много съм зает и имам доста неща за вършене. Рядко се случва да си остана вкъщи."
Когато работи у дома, Денис прекарва времето си в хола пред компютъра. Обстановката предразполага към творчески процес най-вече с интересния килим, който прилича на растлани есенни листа, и многобройните свещи с различни форми. Той обаче не е романтик: “Свещите ги паля единствено да убиват миризмата на цигари". Грижи се и за няколко саксии с цветя, които му помагат в борбата с цигарения дим. “Жестоко ми вървят цветята. Като дойдох бяха съвсем малки, а сега са много пораснали."
В свободното време обича да гледа спорт, предимно бейзбол, и сериали. Не турски и латиноамерикански, а поредици в стил “Калифорникейшън". “Като бях малък, изгледах “Робинята Изаура" и сега не си падам по семейните саги", уточнява той.
Чете и книги. Последните прочетени са подредени на лавицата под голямата плазма. Любим автор му е Лий Чайлд, пада си и по Джон Гришам. “Хегел, Кант,
Маркс и Енгелс ги свърших още в осми клас. Затова сега чета по-неангажираща литература."
За най-голяма изненада в дома на музиканта няма кът с избрана колекция от дискове. CD има из цялата къща, дори и в коридора, но не са подредени и сортирани по жанр като книгите. Подредени са единствено няколко копия от новия албум “2010" на “Ахат", който ще излезе след два месеца и ще съдържа 11 парчета. “В колата и в студиото слушам музика по цял ден. Като се прибера, разпускам с филми, цъкам си във “Фейсбук" или играя на плейстейшъна."
Свири и на пиано, което заема централно място в хола. “Не се занимавам професионално, просто си дрънкам", скромничи той. Върху пианото има два бели пингвина, които му подарила стилистката на “Търси се…" Елена Кръстева. Има и снимки на дъщеря си Вики, както и някои нейни рисунки. Детето често посещава татко си, рисува, лепи пъзели и играе с плюшени мечета. Денис пък й приготвя вкусен корнфлейкс.
На другите си гости предлага богат избор от алкохолни напитки. “Аз не пия никакъв алкохол, но барът ми е винаги зареден. Ако гостите ми решат да си махнат главите, имам всичко необходимо", уточнява той.
Последните гости, които му идвали, били двете водещи на “Търси се…" Миглена Димчева и Нели Хаджийска с гаджетата си и стилистката Елена Кръстева. За тях Денис пропътувал цели 65 км да купи храна от турски ресторант близо до Пловдив.
За рожден ден гостите не се събират в апартамента. Денис ги кани в студиото на “Харбър Айлънд Рекърдс", понеже наброяват около 400-500 души.
Гостната стая в жилището си бизнесменът е превърнал в гардероб. Най-важна е кожената му мантия, дело на Жоро Пентаграма.
До стаята гардероб е спалнята на музиканта, в която също има пълен дрешник. Там е и кантарът за мерене, който тегли в паунди. Реалното тегло в килограми се изчислява, като паундите се разделят на две и се извадят 10 процента. Леглото е оправено и застлано с чаршафи на бели мечки. “Аз съм покорителят на мечките. Чаршафите ги опъвам както едно време в казармата", спомня си Денис. До спалнята се намира и банята. Времетраенето на един душ на басиста варира от 20 мин до 1 ч и 20 мин.
В коридора е сложена статуя на Буда, която била част от обзавеждането на предишните собственици. Около нея висят пасове от участията на “Ахат" на различни фестивали и концерти.
Интересно обаче защо има пълна туба с бензин и каска, след като Денис не кара мотор? “Имах “Харлей Дейвидсън", но го продадох. Явно съм ги сложил тук преди четири години и те така си седят", обяснява той.
Има много слънчеви очила и колекция от бейзболни шапки, която се състои от около 200-300 бройки. По-голямата част от нея е в Америка. Обувките му също не се събират по шкафовете. Те пък са около 100 чифта, като преобладават ботушите.
***
Като “прави злини", обръща иконите с гръб
Сувенирите в дома на рок звездата са повече от интересни. Най-ценна му е иконата на 26-имата зографски мъченици, която е от българския манастир на Атон “Свети Георги Зограф". Тя му е подарена от бившия член на “Ахат" Божидар Главев, който стана свещеник. “Като ми дойдат гости и започнем да правим злини, обръщам мъчениците с гръб да не гледат", обяснява Денис.
Има и много плюшени играчки, по-голямата част от които са на дъщеричката му Виктория. Негова обаче е черната овца, личен подарък от световната шампионка по фигурно пързаляне Албена Денкова.
Любопитен атрибут е и чесалката за глава, която се използва за масаж на скалпа. “Аз си мислех, че това е уред за разбиване на яйца, ама се оказа, че било чесало за глава. Купих си го и ми е много приятно да го използвам", уточнява музикантът. Има и други видове масажори, като например за ръцете. Освен че масажира дланите, чудото “ти прави и жесток кеф на черния дроб".
Скъп подарък от Магърдич Халваджиян му е макетът на самолет бомбардировач.
Има и три порцеланови слончета, които са подредени съгласно древното китайско изкуство фън шуй – с гръб към вратата.

Стр. 15

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-02-16

Според телевизиите исканията им са неоснователни

Асоциацията на телевизионните продуценти настоява 25% от общото годишно програмно време да бъде отделено за оригинална българска продукция, произведена от независими продуценти. Това обяви изпълнителният директор на асоциацията Димитър Станчев. В повечето европейски държави телевизионната продукция, произведена от външни компании, варира между 40 и 60% от програмното време на националните телевизии, коментира Станчев. Според изчисления на асоциацията и в момента около 36% от програмите на bTV и Нова телевизия (с повторенията) са независими продукции. Продуцентите обявиха, че нямат конфликт с нито една от телевизиите и няма да предприемат по-радикални мерки в подкрепа на своите искания. Основната цел на гилдията е да се вземе предвид нейната позиция при подготовката на новия медиен закон, която ще стартира до два-три месеца. Телевизиите са наши партньори и стремежът на асоциацията е да не остави без работа хората, които работят за българските продукции, коментира Станчев. В активните периоди на годината заетите по проектите на продуцентските компании са около 4000 души, допълни той.

Ситуацията

Продуцентите поискаха 25% българска продукция от външни компании още преди да бъдат направени последните промени в Закона за радио и телевизия. Те изготвиха предложение, което беше подкрепено от културното министерство и Министерския съвет. То мина на първо четене в Народното събрание, но след това отпадна. Към момента законодателят е определил 12% от годишното програмно време на националните телевизии да е предназначено за предавания, създадени от външни продуценти. Добре е, когато проявяваш някакви претенции, да си наясно дали те отговарят на законовата база на общностно ниво, защото не може да искаш самоцелни неща, коментира за в. Пари Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Радвам се, че парламентът разгледа внимателно въпроса и осъзна какъв сериозен проблем можеше да стане, ако беше приет този текст, защото продуцентите не се делят по националност, всички се третират равнопоставено, допълни Камбуров. От bTV също подкрепят позицията на АБРО и намират исканията на продуцентите за неоснователни, коментираха за в. Пари от PR отдела на медията. От Нова телевизия се въздържаха от коментар дали искането на продуцентите е основателно или не. Средно около 15% се произвеждат от независими продуценти, коментира за в. Пари Олга Лозанова, програмен директор на Нова телевизия. Не можем да си позволим да снижим качеството на програмите независимо от кризата, това не влияе на обема продукции, които се реализират от независими продуценти. През последния сезон стартирахме няколко нови предавания, предстоят и още, допълни Лозанова.

Несъгласие

Считаме, че недоволството е напълно неоснователно и цялото напрежение е изкуствено създадено, коментира за в. Пари Огнян Димов, изпълнителен директор на телевизия Pro.BG. В държавите, които продуцентите непрекъснато цитират, високото качество на Гфодукциите, а не изкуствения праг, поставен от закона, е основният мотив за големия процент независими гфодукции. Ние вярваме, че българските независими продуценти могат да произвеждат качествени програми, които със своята привлекателност за зрителите и със своя потенциал ще ги направят желани. Това е начинът, а не мотивът, че с тях ще се запълва една или друга квота.
***
Влияние

АТП държи 85% от външните продукции

 - Асоциацията на телевизионните продуценти е учредена през януари 2009 г. от 13 водещи продуцентски компании на българския телевизионен пазар. Членовете на асоциа-цията произвеждат около 85% от външните продукции в националните ефирни телевизии, които влизат в домовете на над 2.5 млн. домакинства у нас.

 - Към момента в нея членуват 15 продуцентски компании, сред които Сиа, Олд скуул продакшън на Нико Тупарев, Междинна станция на Иван и Андрей, Глобал филмс на Магърдич Халваджиян, Дрийм тийм на Евтим Милошев и др. Изпълнителен директор на асоциацията е Димитър Станчев.

Стр. 22

в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-02-14 

Детският кошмар на участниците в “Мюзик айдъл” Димитър Ковачев, с прякор Фънки, скоро закръгли 50 под знака на Козирога. Шефът на най-големия промоутър в България “София мюзик ентърпрайсис” работи здраво върху предстоящия концерт на сър Елтън Джон в София на 13 юни. Остава му и свободно време за двете банди, с които свири – възродилия се динозавър “Турбо” и метъл машината “Елиън индъстри”. На преден план обаче са любимата му съпруга Тони и двете им деца Георги и Карла.

- С кои групи свирите в момента?

- С “Турбо” и “Елиън индъстри”. С “Турбо” правим нов албум, от който вече пет от общо десетте парчета са готови. Стилът е много интересен и съвсем различен. Още не знаем как ще се казва. Издаването му зависи от Христофор Захариев, който е и китарист на бандата. Това е едно възраждане на динозавъра “Турбо”, понеже групата е много стара. С “Елиън индъстри” албумът ни е вече готов и всеки момент трябва да излезе на пазара. Казва се Dysmorphophobia (психическо разстройство, при което човек е обсебен от понякога въображаем дефект на тялото си – бел.ред.). В “Елиън индъстри” “диригентът” е Здравко Минев. Скоро ще имаме участие в рок бар “Фенс”. Групата ще удари и по други клубове и после ще се готвим за фестивали. Това всъщност се отнася и за двете банди. Предпочитаме да атакуваме голямата сцена – фестивали не само в България, но и международни. По клубовете отиваме само за кеф.

- Вие лично колко китари имате?

- Някъде около 30. Свирил съм на всякакви басове. Любим ми става най-новият. Инструментите ми са винаги подбрани. Мога да кажа, че колекцията ми е много добра, въпреки че моите приятели ме питат защо изобщо ги събирам тези дъски.

- Откога сте приятели с Иван Несторов-Амебата?

- Вече забравих. Беше много отдавна. Имам чувството, че сме се родили заедно. Запознахме се на “Кравай”. Бях първи курс в консерваторията. Свирихме заедно в една банда на име Relance. Той държеше баса, аз пеех. И Петя Буюклиева беше с нас. Страшен купон! Не сме прекъсвали връзката помежду си и когато бях в чужбина. Иван направи “Ера” заедно с Любо Малковски. Аз ги запознах, понеже с Любо бяхме заедно в казармата. Пътувах, а те тук вилняха като “Ера”. Като се прибрах, веднага ме засмукаха и вече “еросвахме” заедно. Докато бандата не се разпадна. Не знам каква беше причината. Знаят я само Иван и Любо. Тогава бях в чужбина. През 1990 година се прибрах. Дръпнах Амебата и през 1991-а направихме “София мюзик ентърпрайсис”.

- Как се запознахте със съпругата си Тони?

- Запознахме се също преди много години на “Кравай”. Тя беше с кожено яке, заклета рокаджийка, болна на тема “Ю Ту”. Тони е наполовина чехкиня. Сега вече няма места като “Кравай” и Синьото кафе.

Расли сме и сме пасли там. “Кравай” беше много одухотворено място. Там се събираше цялата плеяда от рокаджии – Милена, Васо Гюров, Кирил Манчев, “Нова Генерация”, “Ер малък”, “Ахат”. Всичко е made in Kravai. Всяка вечер бяхме там, а след това отивахме на купон.

Мило и драго давах да отида и на лекции. Там беше 12-часов купон. От сутринта започваше страшна веселба. Отвсякъде свиреха контрабаси и пиана. А сега, колкото пъти мина оттам, е тихо като в гробница.

- Имате две деца. На колко години са?

- Георги е на 14, а Карла – на 6. Ние не сме амбициозни родители. Не смятаме, че децата ни ще станат министър-председатели или Панчо Владигеров. Не им досаждаме. Съвсем свободни са да правят каквото си искат. Никой не ги е заковал с пирони към пианото или цигулката. Нито пък ги бием с учебника по главата. Не бих казал, че имат отношение към музиката. На сина ми му дай компютъра, айпода и това е. Слава богу, мина периодът на бийт бокса и рапа. Сега повече се интересува от спорт, което сигурно е хубаво. Аз никога не съм бил отявлен спортист. Учи в икономическа гимназия. Сам искаше да отиде там. Подозирам, че е имал приятели, а не че е прегърнал икономическата наука. Дъщеря ми е още малка. Обича да рисува. Прави такива неща, от които може да ти настръхне косата. Виждам зайци, които са като вуду магия.

Направо да се уплаши човек. Сигурно на тази възраст е така. Конфликтът брат-сестра е голям. Не че само Георги е виновен. И Карла е като звяр.

- Промени ли се мнението ви за чалгата, след като бяхте жури в “Мюзик айдъл” заедно с две фолкпевици?

- С Есил Дюран и Мария имаме чудесни отношения. Те са страхотни сладурани. И до ден днешен сме прекрасни приятели, но дружбата ми с тях не е повлияла върху моето мнение за чалгата. Били сме колеги и сме работили професионално като музиканти, които оценяват музика.

Независимо какъв стил е, боклукът винаги е боклук. Както и хубавата песен си е хубава песен. Може да е с чалгаджийска мелодия, но когато е изпята вярно и с чувство, аз не я преценявам като фен, а като професионалист. В световен мащаб музиката е много напред. Лошото е, че България е страшно изостанала. Рок концертите станаха като класически концерти. Ходят само определени хора. Тъжно е, че тук чалгата размаза всичко. Това е музиката на българския народ. Истина е, че чалгата много се промени. Тя се превърна е съвременния български поп, който ще продължи да властва.

- Какво слушате най-често?

- Като си карам пикапа, си пускам кънтри, за да вляза в атмосферата на истинския тъпак. Иначе настолни неща – Fear Factory, Meshuggah, Slayer и т.н.

- Кого винаги сте мечтали да поканите в България?

- Една от мечтите ми беше AC/DC. Много исках ние да направим концерта им в София, но в бизнеса е така. След като ние не можем да го направим, ще го направи “Болкън ентъртеймънт”.

- Вие също работите върху мащабно мероприятие. Какво да очакваме на концерта на Елтън Джон?

- Ще бъде уникален концерт. Ще е направен и по различен начин. Ще сложим 5000 стола долу на терена, за да може да се създаде усещането за огромна зала. Елтън Джон ще дойде със собствения си бенд. Той е много консервативен като музикант. Заради негови лични проблеми се наложи да се промени датата от 6 на 13 юни.

- Напоследък много се шуми за предстоящия sonisphare фестивал, който ще се проведе в България тази година на 22 и 23 юни. Говори се, че ще гостува Великата четворка на траша – “Металика”, “Мегадет”, “Слейър” и “Антракс”. Истина ли е и кой го организира?

- Със сигурност не го организираме ние. Погледнато от бизнес гледна точка, това е изключително опасно. На 14 май има AC/DC. Публиката за двата концерта ще е една и съща. Мисля, че хората ще са затруднени да намерят толкова пари за билети.

- Остава ли ви свободно време?

- Имам доста свободно време. С Амебата си имаме задължения и всеки си ги върши. “София мюзик ентърпрайсис” е вече една добре смазана машина. В началото беше трудно. Правехме всичко двамата. Ако се върне времето назад, едва ли бих се заел с това, след като знам през какво сме минали. В интерес на истината и не сме постигнали много. Това че сме най-големият промоутър, е по-скоро морално удовлетворение, защото, материално погледнато, е трагично. Нашите приятели със същия бизнес в Румъния, Полша и Чехия отдавна са милионери.

- И за вас се говори, че държите спестявания в швейцарски банки.

- Това е тотална идиотщина. Ако беше така, сега нямаше да давам интервю, а щях да почивам на собствения си остров. Така се говори, защото хората мислят, че от един концерт се печели много. Не знаят колко поробващи са договорите и че промоутърът събира трохите. Всичко прибират агенцията и звездата. Парите дори нямаме време да ги видим.

- С какво запълвате свободното си време?

- Най-вече със свирене. Ходя по клубове с приятели. През уикенда по-често съм в офиса, отколкото вкъщи. Там са ми инструментите и цялата апаратура. С дъщеря ми често ходим на “Славейков”. Аз си купувам книги, а тя-хилядния чифт детски карти. Имаме купчина с изпокъсани карти вкъщи. Редовно ходим и купуваме нови.

- Какви книги четете?

- Обичам трилъри. Мога да кажа, че библиотеката ми “бълва кръв”. Философски и поучителни четива не харесвам. Нормален човек съм и не наблягам на сериозния жанр.

- Вярно ли е, че не пиете бира?

- Не близвам. Жена ми пие бира и това е достатъчно. Пия предимно концентрати, но и на вино не отказвам. Като мивка съм, но бира не обичам. Горчи.

- С какво се гордеете най-много?

- С това, че успях да свържа музиката, която свиря, с професията си и начина, по който си изкарвам хляба. Имам много приятели и животът никак не е лош.

Стр. 9

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-13

Тийзърът на "Мисия Лондон" стартира преди "Аватар" и вече са го гледали над 400 хил. зрители

Мина модата на риалити форматите и на адаптираните сериали

Да, пари за кино няма, но за какво ли има

Димитър Митовски е режисьор, художник, сценарист и продуцент. Роден е през 1964 г. в Пловдив. Завършва художественото училище за сценични кадри в Пловдив, а след това ВИТИЗ – филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев.
Заедно с Камен Калев е автор на късометражните филми “Върнете заека" и “Лошият заек", номинирани в “Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г.
В ролята си на художник създава групата “Ръб" в края на 1989 г. заедно със свои съмишленици. Групата е феномен в пловдивския художнически живот. През 1995 г. заедно с Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков създават групата “Диско 95" – също сред интересните художествени формации.

- Г-н Митовски, какво трябва да има в един филм, за да е хубав?

- Блондинки, коли, секс, Бонд, тупалки, извънземни, пари, сълзи, катаклизми, мексиканци, коне, Чарли Чаплин, наркотици, понички, ченгета, гангстери, смотаняци, брюнетки, карате, кръв, любов, омраза, Брад Пит, Джони Деп, супер герой, куче, прасе, гонитби, стрелба, пуканки, бира, звезди, Ален Делон. Струва ми се, че изпускам нещо, а може би и кралица?

- Кралица ще има и във вашия филм “Мисия Лондон". Вече се чуха предварителни хвалби за него. Става ли за гледане?

- Премиерата предстои на 16 април и когато зрителите го видят, само те могат да преценят става ли за гледане, или не. За мен добрите филми са тези, които се гледат лесно и казват много. Винаги съм искал да снимам филми, които могат да се гледат от най-широка публика, а в същото време да носят послание с важните за мене неща. По същия начин се опитах да заснема “Мисия Лондон". Романът на Алек Попов е един от най-четените и любими в България, ще се радвам ако и с филма е така. Имаме много добри отзиви от тийзъра (кратък рекламен клип, чиято цел е да разпали любопитството на зрителя, без да казва почти нищо за съдържанието – б.а.) на филма, който стартира преди “Аватар" на Джеймс Камерън и вече са го гледали над 400 хиляди зрители. Хората го харесват и това е много добра индикация. Основният трейлър (рекламен клип, който показва накратко за какво става дума във филма – б.а.) стартира след броени дни в кината и по Би Ти Ви, както и външната рекламна кампания. Остава само да чакаме и ще видим.

- Защо няма хубави български филми? Държавата ли е виновна, че няма пари, или има и други причини?

- Държавата не маже да бъде отговорна нито за лошите, нито за хубавите филми. Тя може да бъде виновна само за това как се грижи за културата си, като киното е част от нея. Не съм съгласен, че няма хубави български филми. Те може да са малко, но ги има. Нека не забравяме, че България е малка страна и филмите, които се произвеждат, също са малко. Никъде по света няма място, където всички филми, които се правят, да са хубави. Когато произведените филми са малко, шансът за добър филм е по-малък. Да, пари за кино няма, но то за какво има? Не винаги парите са определящи, особено когато става въпрос за изкуство. Всъщност, сега като се замисля, не се сещам и за добър швейцарски филм, само за часовници и банки.

- Как се намират пари за филми? Вие как финансирахте вашия?

-На първо място трябва да имаш добър сценарий, тогава е много по-лесно да се намерят пари за филма. В Европа киното се подпомага най-вече от фондове за кино и повечето са държавни. Както споменах, киното е култура и национална идентичност, така че всяка държава е отговорна пред народа си какво прави в тази посока. В Европа най-разпространеният принцип за финансиране са копродукциите. Няколко държави се обединяват и финансират един филм. В “Мисия Лондон" освен пари от България има и от Англия, Унгария, Швеция и Македония Трудното при нас беше, че искаме пари от държавата, за да кажем, че тя не функционира както трябва. Трябва воля за такова нещо.

-Съюзът на филмовите дейци е недоволен от проекта за закона за киното, тъй като там се предвиждат данъчни облекчения за чужди филмови продукции. Това ще навреди ли на българските продуценти?

- Много странна реакция. Това може само да помогне на българския продуцент и не виждам начин да му навреди. В много държави по света тази практика е приета от много години и тя е доказала ефективността си. Таксовите облекчения биват няколко типа и са насочени в няколко посоки. Едни са пряко към продуцентите, а другите към инвеститори с високи доходи, които срещу инвестцията си получават съответни данъчни облекчения.И при двете системи обаче облагодетелстваните са лицата, създаващи и занимаващи се с кино. В конкретния случай идеята е, ако у нас дойде да се снима чужд филм, държавата да върне на продукцията процент от изразходваните на територията на България средства. Добрите страни са, че първо влизат пари отвън в държавата и се харчат у нас, голяма част от филмовия екип е нает оттук и българите, които работят в тези продукции, имат осигурена работа срещу добро заплащане, развиват се кадри в определена индустрия и още куп неща, свързани с кинопроизводството. Образно казано, не виждам нищо лошо Холивуд да харчи по няколкостотин милиона на година в България, а ние да им връщаме малък процент. Българските филми също си връщат пари, ако се снимат в държава с таксов кредит. И както винаги става при нас, докато се джафкаме помежду си, румънците вече са готови със закона си и ще го приемат всеки момент, а после ние ще цъкаме с език и ще се чудим защо американците не снимат в България.

- “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше сред първите 9 чуждоезични филма, от които трябваше да се направят номинации за “Оскар". Това показва ли, че идва поколението на добрите кинаджии?

- За съжаление “Светът е голям…" не можа да се класира в номинациите за чуждоезичен филм, но беше съвсем близо. Ако това се беше случило, несъмнено щеше да окаже влияние и да помогне за развитието на българското кино. А че новото поколение идва, това за мен е безспорен факт.

- Защо изчезват киносалоните в страната?

- Превръщат ги в молове, но добрата новина е, че в някои от моловете има кино.

- Започвате да снимате сериал за Би Ти Ви. За какво ще се разказва в него?

- Сериалът ще е съвременна семейна драма и ще разказва за живота на българите, какъвто е в момента. Такъв сериал наистина липсва и това е видно от интереса към турските сериали. Би Ти Ви, както винаги, се оказаха крачка напред и решиха да инвестират в продукт, който е по българска идея и ще бъде създаден в България. Ние си имаме национална идентичност и ни вълнуват нашите проблеми. Крайно време беше да се разбере, че адаптациите не са това, което може да отговори адекватно на зрителския интерес. Ние, българите, си имаме наша култура, наши мечти и желания.

- Как ви поканиха и чия е идеята за сюжета?

- Вече е ясно, че риалити форматите са на изживяване и телевизиите търсят алтернативи. Явно риалитито беше временна мода и като всичко временно омръзна на зрителите. Те искат да гледат истории, които ги карат да мечтаят, на които да бъдат съпричастни. Идеята за “Стъклен дом" е на Димитър Гочев. След края на снимките на “Мисия Лондон" се включих и аз, а по-късно и екипите на продуцентските ни компании СИА и “Камера".

- Колко серии ще бъдат излъчени, докъде ще ви стигнат силите?

- Актрисата Елена Петрова, която ще е в една от главните роли, каза в едно интервю: “Ние не искаме да остареем в този сериал, но ще е прекрасно, ако стане любим на зрителите!"

- Вие се пробвахте и в друг популярен жанр – риалити. Лесно ли се прави то?

- СИА е първата продуцентска компания, която инвестира в големите телевизионни формати. Беше доста отдавна. Аз като един от съдружниците в компанията винаги съм вярвал в успеха им, дори на моменти повече от другите ми съдружници. Сега времената са други и трябва да се мисли за нещо ново. Но ако някой ви каже, че нещо се прави лесно, не му вярвайте.

- Не ви поканиха за друг сезон на “Биг Брадър", защо, нисък рейтинг ли имаше шоуто ви?

- Рейтингът на “Биг Брадър 4" никога не е бил по-нисък от рейтинга на телевизията в момента.

- Ще се върнете ли отново към тв предавания?

- Никога не съм ги напускал. Разработваме няколко доста интересни и големи тв проекта, за които тепърва ще се чуе “Стъклен дом" също е телевизионен проект, един от най-мащабните и иновативни за България.

- Защо се разделихте с Нико Тупарев?

- Кой се интересува от това? Ние сме много различни и много еднакви. Това винаги ни е събирало и разделяло.

- Говореше се, че той изкарвал парите с тв риалита, а вие сте ги харчели за правенето на филми, така ли е?

- Винаги съм го казвал в Кан.

- Кои са вашите съдружници сега? Какви са задълженията на всеки във фирмата?

- Всичко е същото без един.

- СИА прави едни от малкото запомнящи се български реклами. На какво се дължи това?

- Желанието да правим нещата така, както се правят навсякъде по света, малко талант и перфектен екип.

- Правите ли политически реклами? Когато гледате такива, влияете ли се от тях?

- Изкуството и политиката нямат нищо общо и може би най- слабата картина на Пикасо е социалистическата.

- Иска ли ви се да влезете в политиката?

- Режисьор политик?

- Богати ли са продуцентите у нас? Вие богат човек ли сте?

- Никога не съм работил само заради пари.

- Какво образование имате?

- Майка ми ми казваше: “Димитре, учи, за да не работиш!" Завършил съм режисура във ВИТИЗ при Доньо Донев – един от най-великите български режисьори.

- Как се събрахте навремето в СИА? Каква идея имахте да правите бизнес у нас?

- Не се събрахме в СИА, събрахме се във ВИТИЗ. Разбира се, Никола (Тупарев – бел. ред.)се присъедини по-късно.

- Какви хора са родителите ви, някой от тях занимава ли се с кино?

- Съвсем обикновени и никой не се занимава с кино.

- Защо сте в Берлин в момента?

- Представяме филма “Мисия Лондон". Това не е премиера, а закрита прожекция, която е само за продавачи и разпространители. Филмът все още не е довършен, те го гледат без звук и надписи. Така се прави винаги. Това е важно за нас, защото ще ни покаже до някаква степен какъв е интересът навън. На практика сега показваме филма за първи път.

Стр. 14 – 15

в. 24 часа | 2010-02-11 

Новият продуцент на "Здравей, България" въвежда репортерски сериал от понеделник. Всяка сутрин по Нова тв от 7,30 ч ще гледаме по 10 минути коментари и анализи на една и съща тема.
Основен принос за сериала ще има новият водещ Иван Михалев, който е разследващ журналист. Според присъствали на сухите тренировки той стоял добре до Лора.
"Здравей, България" ще започва с 15 мин по-рано- в 7 без 15 и ще приключва в 9,15 ч.
Прогнозата за времето ще бъде представена по доста по-различен начин от Анчето, ще има и тематичен преглед на печата.
Освен Анчето от стария екип остава май само Люба Кулезич. Сериозната част ще е от 7,40 до 8,30 ч. Там ще има 3 модула, единият от тях за политика.Но няма да са сухо поднесени, а с много видеорепортажи. От 8,30 ч започват по-леките теми.
От понеделник Лора Крумова ще свиква с нов партньор.

Стр. 24
 

сп. Тема | Светослав ИВАНОВ | 2010-01-31 

Водещата на "Градски легенди" по Pro.bg Виолета Сечкова е най-новият независим телевизионен продуцент. Съдружник й е Емил Кошлуков.

Партиите се роят предизборно, а продуцентските къщи – следлицензионно. Актьорът Станимир Гъмов вече не е част от токшоуто "Сблъсък" и от компанията на Иван и Андрей "Междинна станция". През седмицата доскорошният "Културовед Гъмов" поясни, че най-вероятно скоро ще стане лице на ново предаване в друга телевизия. Гъмов отказа подробности за бъдещата си рубрика, но хора от бранша поясниха, че тя със сигурност ще е по TV7. Миналата пролет телевизията смени собственика си, след като създателят й Любомир Павлов я продаде на австрийски инвестиционен фонд. Негов консултант у нас е председателят на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. След сделката кабелната TV7 стана четвъртата национална частна ефирна телевизия у нас. През есента за неин директор бе назначена бившата шефка на bTV Светла Василева. След като зае
длъжността, в интервю за "ТЕМА" Василева поясни, че след зимата от старата TV7 ще остане само името, а всичко останало ще се промени по модела, по който тя е работила на предишната си позиция.
Предаването, на което Гъмов ще е лице, ще се прави от най-новата независима компания на тв пазара у нас – "Ноу фрейм медия". От екипа поясниха, че става дума за нов тип актьорско шоу, каквото досега не е правено в България, в което ще участват и други известни артисти и тв физиономии. Телевизията и "Ноу фрейм медия" са се договорили за още няколко шоупрограми и за една игра. Сред собствениците на новата фирма са бившата водеща на предаването "Градски легенди" по Pro.bg Виолета Сечкова и ексдепутатът Емил Кошлуков. Техни съдружници са други напуснали "Междинна станция" – бившият редактор на "Сблъсък", Music idol и "Това го знае всяко хлапе" Иван Радев и ексрежисьорът на тези предавания Станислав Христов. "Желанието ми бе да се събере екип от професионалисти, които познават отлично телевизионния процес и са в състояние да създадат качествен продукт без никакви компромиси – поясни Сечкова. – При нас има хора, работили за Music idol, Big Brother, Dancing Stars, Vip Dance, "Хванати в изневяра", които могат да се справят с всяка задача. Ще се занимаваме и с организирането на публични събития, с изработката на музикални клипове -изобщо с всичко, което една продуцентска къща би могла да прави."
В края на миналата година компанията обяви кастинг, срокът за участие в който изтече в средата на януари. "Ако смятате, че телевизията е най-желаната кариера за вас, виждате се като водещ на забавно, на публицистично шоу или на игра, ако искате да сте част от творческия екип на най-прогресивната продуцентска къща и да бъдете излъчвани в национален ефир, изпратете кратка информация за себе си, поне една снимка в цял ръст и координати за обратна връзка" – се казваше в поканата за него.
Сечкова поясни, че заради поетите ангажименти към TV7 "Ноу фрейм медия" засега ще съсредоточи основните си усилия към сътрудничеството с тази телевизия. Според бившата асистентка в "Сблъсък" през 2010-а на телевизионния пазар у нас ще се получат сериозни размествания, в резултат на които за нови фирми като нейната ще
се появят u други възможности. "Очаквам не след дълго да сме една от водещите продуцентски къщи в България" – обобщи тя.
Всъщност разместванията вече започнаха. През седмицата Ройтерс официално съобщи нещо, за което в телевизионните среди у нас отдавна се говореше – предстоящата сделка между американския милиардер Роналд Лаудер и австралийския Рупърт Мърдок за акциите на bTV. Според Ройтерс скоро първата българска национална частна телевизия ще бъде продадена за 500 млн. евро. В София обаче се чува, че западните журналисти са объркали вида на валутата. Няма спор обаче, че преминаването на bTV и на свързаните с нея bTV comedy и bTV cinema 6 ръцете на собственика на друг роден ефирен и кабелен канал – Pro.bg и "Ринг", ще доведе до изключителни преобразувания на телевизионния пазар, част от които ще засегнат и външните продуценти. Преди дни тяхната асоциация окончателно се прости с идеята законодателни промени да удължат задължителното време, което телевизиите трябва да предоставят на продуцентите. От големите независими играчи в сдружението не членува единствено Слави Трифонов. Въпреки това медийната комисия към Народното събрание отхвърли на второ четене предложението времето за тях да се увеличи от 10 на поне 25 на сто от общото програмно време (без в това да влизат повторенията) и прие далеч по-компромисните 12 задължителни процента.
Освен най-новата национална телевизия – TV7, със сигурност скоро за по-голям дял от рекламния пазар доста
по-решително ще се бори и Pro.bg, за която се очаква до дни да се "сроди" с bTV. Същата се появи в ефир преди повече от две години. След това заедно с "Ринг" тя бе купена за 172 млн. долара от Роналд Лаудер. Въпреки вече направените сериозни инвестиции 6 програмата (мачовете от българското футболно първенство, европейската Шампионска лига) засега тя все още не е на онова място сред най-гледаните бг телевизии, на което собственикът й със сигурност иска да я види. В края на миналата година от ефира на Pro.bg отпаднаха "Шоуто на Азис" и още куп програми. Засега от Pro.bg официално съобщават, че през пролетта ще се излъчи третият сезон на риалитито "Размяна на съпруги", който ще съдържа повече епизоди – 18, част от които ще са с известни хора. Телевизията набира и актьори за създаването на собствен сериал. Той най-вероятно ще е класическа сапунена любовна история.
Първоначално в програмата ще се излъчат два пилотни епизода, които ще тестват интереса на аудиторията. През март следобедното токшоу "Точно така" ще се завърне на екран, но с нов водещ – певеца Орлин вместо колегата му Светльо от "Хиподил". В тв средите се говори, че телевизията ще предостави и още два пояса от програмата си на външни продуценти и че в момента шефовете й събират идеи за нови предавания. Отделно от това каналът подготвя и ново семейно документално риалити, кастингът за което щял да започне до дни.

АВТОРА, АВТОРА

"Стъклен дом" за bTV

През февруари тръгват снимките на един от най-мащабните проекти на bTV. Частната телевизия се заема със създаването на сериал, чийто първи сезон трябва да е готов още през пролетта. Името на поредицата е "Стъклен дом", а жанрът е криминална драма. Изпълнителни продуценти са Димитър Митовски и Димитър Гочев от "Камера" ООД. Неотдавна двамата завършиха игралния филм "Мисия Лондон", чиято премиера ще е през март.
"Стъклен дом" ще се излъчва в праймтайма на bTV. Първият сезон ще е от 66 епизода. Сюжетът ще е съвременен, изпълнен с много динамика и ефектен монтаж, обещават от медията. В сериала ще участват някои от най-популярните български актьори, допълват оттам.
Поредицата ще пресъздава съвременната българска действителност. Зрителите ще следят историите в живота на няколко поколения, които преминават през драматични обрати, любов и интриги и стигат до комични и забавни моменти, но изцяло лишени от "сапунен" привкус.
Сериалът ще се снима с най-нова дигитална технология, която ще го доближи до изображението на кинолентите.

Стр. 46 – 47

Снимка: slusham.com

в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 2010-01-25 

Единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията, смята известният режисьор

Академик ХАЧО БОЯДЖИЕВ е известен български режисьор, роден е на 20 януари 1932 г. в София. Малцина знаят, че истинското му име е Имре. Родителите на майка му, която се казва Пирошка, се преселват от Унгария в България и тя започва работа като шапкарка на ул. "Леге" в столицата. Там я среща баща му – Димитър Соколов, известен столичен бохем, личен приятел на принц Кирил. Пирошка и Димитър се сближават, тя забременява и искат да се оженят. Обаче нейният баща – виден унгарски фабрикант, не й позволява да сключи брак със Соколов. Тя ражда Имре едва 17-годишна и е принудена да го даде за осиновяване. Хората, отгледали го с много любов, произхождат от богат арменски род. Кръщават го Хачадур Крикор Бояджиев. Детството му минава в Нови пазар, след което учи в Пловдив, а през 1951 г. идва в София. Завършва висша математика и театрална режисура във ВИТИЗ през 1958 г. В Англия защитава докторат по кино- и телевизионна режисура. Генерален директор е на БНТ в периода 1993-1995 г. В момента е режисьор на предаването "Полет над нощта", което се излъчва всеки петък по БНТ и БНТ САТ и Военния телевизионен канал.

- Г-н Бояджиев, през последните години в България ту се появяват, ту се закриват телевизии или пък се сменя собственикът им. Обществото като че ли не успява да разпознае сред тях своята медия. Та има ли днес обществени телевизии у нас?

- Има! Една. Това е БНТ.

- Казвате го, защото може би сте пристрастен?

- Не, не съм пристрастен. Българската национална телевизия си е държавна обществена телевизия. Такава, каквато е BBC, ARD, ZDF, RAI 1, RAI 2 и RAI 3.

- Кажете тогава какво означава телевизията да е обществена.

- Обществената телевизия служи на изискванията и потребностите на обществото. А задължение на държавата е да я финансира. За съжаление обаче държавата обръща повече внимание на комерсиалните телевизии, отколкото на националните. И е смешно да се говори, че държавата субсидира БНТ. Парите, които й дава, са нулеви.

- Как тогава оцелява националната телевизия?

- Оцелява със съкращаване на програми, с отсъствието на големи художествени произведения, които са задължение на телевизията… Но те преди всичко са задължение на държавата…

- Винаги ли е било така?

- Не. В последните 10-15 години много малко внимание се обръща на националната телевизия и на националното радио. Ще ви дам пример. Сега съкратиха някъде около 20% от миналогодишния бюджет на БНТ, дават й 60 млн. лева. От тях една четвърт – близо 15-16 милиона, са наем за предаватели на БТК – частна фирма. 750 хил. евро всяка година се плащат за наем на сателит – по един договор отпреди 3-4 правителства. Когато месечният наем е между 5 и 15 хил. евро, по договора, който е за 12 години, се плаща в пъти над тази сума. И за да се прекрати това, трябва да се плати цялата сума. Отгоре на всичко в Съединените щати и в Южна Америка излъчването на сателитния канал БНТ САТ е с 6 часа закъснение. Това само в България може да стане!

- Има ли как една национална телевизия да оцелява благодарение на рекламите, или това е в разрез с ролята й на обществена медия?

- В пълен разрез! Обществената телевизия ще оцелее, защото е задължително да я има, съгласно принципите и законите на Европейския съюз. Пример давам със ZDF и ARD – те са държавни обществени телевизии със 7 милиарда евро бюджет.

- А казахте, че за БНТ са предвидени 60 милиона…

- Да. Нека приемем, че сме малка държава. Но тая малка държавица – нашата, е с прекалено много телевизии. В Австрия има две или три програми и само една от тях е частна. А ние сме тъпкани с кабеларки.

- Колко телевизии са достатъчни за България според вас?

- Това е въпрос на търговски проекти. Не мога да бъда компетентен тук.

- А каква сума е необходима за една обществена телевизия, за да може тя да изпълнява функциите си както трябва?

- Ще ви дам пример. До 1989 г. имаше единствено Първа програма, Втора се създаде допълнително, по-късно. Та за Първа програма се отделяха 128 млн. лева, които правят към 600 млн. лева сегашни пари. От тези 128 млн. лева 40 милиона отиваха за игрални филми и се произвеждаха сериали за БНТ, 30 млн. лева – в студио "Екран" за документално и художествено кино, а останалите пари бяха предостатъчни за програмата.

- Липсата на средства ли е причината сега в БНТ да не се правят игрални филми и сериали?

- Правят се! Как да не се правят?

- Е, в по-малки количества отпреди…

- Причината е в парите. Сега например тръгна продължението на българския сериал "Клиника на третия етаж". И второ, става дума за качество. Моето мнение е (но то е все тая дали е мое или не, защото никой не чете и не слуша), че реклама в БНТ и в БНР не трябва да има.

- Изобщо?

- Изобщо. А трябва ръководствата на тези медии да заявят пред парламента, който гласува бюджета им, че за да бъдат сериозни държавни обществени структури, трябва да направят примерно 20 театрални спектакъла, 30 забавни програми, 40 детски предавания… Разбирате, че аз си измислям цифрите сега. Освен това всичките предавания с обществена значимост, където въобще реклама не може да има, но зрителят се нуждае от тях, трябва сериозно да се финансират. Защото телевизия не се прави само с пари, а се прави с много пари.

- В някои държави зрителите плащат определена такса, за да гледат обществена телевизия…

- Това тук не е възможно. В България до 1989-а за радио и телевизия имаше 12 лева годишна такса, която отпадна. Вече при толкова много кабелни и ефирни телевизии това не може да стане. Например във Великобритания – там такси "вървят". И гледам напоследък различни мнения от Европейската организация за телевизия, където реагират много остро на намалените бюджети на обществените телевизии. Защото единствено обществената телевизия е тази, която възпитава нацията. Единствено! Всичко останало са формати, купени от разни частни фирми с цел печелене на пари.

- Вие сте известен режисьор, създател на българския мюзикхол, автор на много новогодишни програми… Съществува ли рецепта или формула за добро забавно предаване?

- Думата "рецепта" в случая е много неясна. Няма и формула. Има човек с фантазия, който прави предаване, което се харесва на хората, и толкова…

- Как се отнасяте към новите телевизионни формати? Гледали ли сте "Цената на истината", "Шоуто на Слави Трифонов", вечерното предаване на Иван и Андрей, танцувалните програми?

- Най-добре е нищо да не кажа… Напишете – "мълчание".

- Мислите ли, че зрителят иска телевизионните предавания да отразяват неговия характер, бит, начина му на живот…

- Това го прави БНТ.

- Някои може би предпочитат сериалите пред реалността…

- Кои сериали?

- Напоследък се излъчват много турски…

- Абе аз ги харесвам турските сериали. Защото те са на няколко крачки пред всички останали сериали, не искам да кажа пред "Дързост и красота", но в сравнение с латиноамериканските са огромни крачки напред. Е, има и италиански, и американски сериали, които вървят по БНТ. Те са много добри. Но лично аз не мога да вържа сериалите. Те са примерно 2113 броя! Ако накарам някой да разкаже в кой сериал какво става, никой няма да може. И затова те минават и заминават, но забавляват възрастното население на България.

- Какво днешните телевизии правят най-добре – информират, образоват, забавляват или манипулират?

- Обработват.

- Обърнахте ли внимание какво даваха на Нова година по телевизиите?

- Обърнах, да.

- И?

- "Мълчание".

- Смятате ли, че БНТ направи грешка, като плати на Горан Брегович почти всички пари, предвидени за новогодишната програма?

- Това е нулев бюджет за една новогодишна програма. Дали е Горан Брегович, Шарл Азнавур или Лили Иванова – няма значение. Важното е, че такава програма, на такъв площад трябва да бъде платена от общината, а не от БНТ. Защото това е мероприятие за гражданите на София. Тоест телевизията трябва само да го отрази, а парите да дойдат от общината.

- Водени ли са подобни преговори със Столичната община?

- Не знам. Не управлявам телевизията от 15 години. Но смятам, че госпожа Фандъкова трябва и това да има предвид занапред.

- Как според вас повлия демокрацията на развитието на телевизията? Много ли се промени тя? За добро ли е или…

- Като изключим проблема с бюджета и парите, смятам, че демокрацията помогна на телевизията и на журналистиката.

- Нормално ли е уличният език, пошлостта, чалгата да присъстват в медиите?

- За това голяма вина имат печатните издания, дори преди телевизията. И "перфектният" български език, който звучи от парламента. Тоест чалгализирането изключително вреди. Но това е временно явление.

- Какво мислите за днешните млади, които четат все по-малко, а ако го правят, голяма част от тях използва за целта интернет?

- Аз лично не боравя и не желая да боравя с интернет. Защото смятам, че на този етап интернет на 90% е фалшификат. Ползват го много активно разузнавателни и идеологически организации по света, за да си правят анализи. Не приемам интернет, защото смятам, че той ослепява младите хора. А и те там повече си играят, правят си закачки, пращат си поздрави… Интернет за мен е прогрес на технологията, но неправилно ползвана, която вреди на човека, на мисленето и на фантазията му.

- Все пак в предаването "Полет над нощта" използвате и този начин за връзка със зрителите…

- О, много активно го ползваме. Но това е заради шоуто, заради характера на предаването. Основно обаче използваме телефони. А телефонът е старо понятие, нали?

- Това, че продължавате да се занимавате с телевизия, какво ви дава – удовлетворение, наслада, държи ви във форма?

- "Полет над нощта" е мое задължение. Предаването се прави вече 8 години. Предназначено е основно за над 2 милиона българи зад граница, които редовно ни се обаждат. И това е контактът България – чужбина. Това е живо предаване. Трае 3 часа. Има особено силен интерес към него. И е единственото предаване, на което никой не може да определи рейтинга. Защото няма такава организация, която да търси рейтинг по целия свят, където живеят българи, които го гледат. Аз съм убеден, че в петък вечер имаме 2 милиона зрители.

- Това ли е най-важното за вас?

- Това е основното за предаването! "Полет над нощта" е най-българското предаване на БНТ.

- Има ли други програми или водещи, които да харесвате, или поне такива, които да ви вдъхват надежда?

- "Мълчание".

- На 20 януари имахте рожден ден, навършихте 78 години – да сте жив и здрав още дълго време! Как обикновено отбелязвате този ден?

- Нормално.

- Разкажете какво правихте?

- Изпих две ракии. Това е.

Стр. 8

в. Атака | Емилия АНТОВА | 2010-01-25

Стоян Иванов е роден на 1 ноември 1962 г. в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Бил е учител, работил като журналист в различни издания, бил е програмен директор на Национална телевизия СКАТ. Общински съветник от АТАКА в Бургас от АТАКА. Депутат в 41-вия парламент от АТАКА. Зам.-председател на комисията по култура, гражданското общество и медиите.

- Г-н Иванов, вие сте зам.-председател на медийната комисия. На първо четене минаха поправките в Закона за радио и телевизия. Какво е важно да знаем за тях?

- Направихме хармонизирането на нашето законодателство с европейската директива за цифровизацията. Това трябваше да бъде направено много по-рано. Факт е, че предишният парламент не успя заради сблъсъка на много мощни лобистки интереси, които бяха свързани с възможностите за изграждане на т. нар. мултиплекс. За съжаление не създаваме изцяло нов закон за радио и телевизия, но такъв ще има и ще още тази пролет ще започне неговото изработване. Освен това с приетите промени се дава приоритет на продукцията, направена на български език: например на български филми, айде стига с тези безкрайни турски сериали.

- В новия закон ли ще влезе предложението на АТАКА за отпадане на новините на турски език от БНТ?

-Да, въпросът ще бъде разгледан в новия закон. Запознахме се и с европейската практика. Не е вярно твърдението на всякакви медийни папагали, че отпадането на новините на език извън официалния е нарушаване на правата на човека. В новия закон позицията на АТАКА ще бъде приета, надявам се, защото не представлява никаква дискриминация. Крайно време е да престане да се злоупотребява с този термин.

- Преди да станете депутат на АТАКА, вие сте работили дълги години за СКАТ – като разследващ журналист и като програмен директор. Гледате ли сега СКАТ?

- Гледам, макар значително по-рядко отпреди. Като журналист си давам ясна сметка, че право на всяка медия е да оценява дейността на политици, партии, държавни институции и да ги коментира от своя гледна точка. Това, което не разбрах, беше защо още в самото начало на работа на този парламент, веднага след като АТАКА заяви, че ще подкрепи правителството и не постави условия за постове и позиции, СКАТ започна нападки: отначало завоалирано, а после директно срещу АТАКА и срещу ГЕРБ. Още преди да е ясно как ще работи това ново правителство. Странно ми е, защото аз бях общински съветник от АТАКА в Бургас и година и половина работихме заедно с групата на ГЕРБ, а с кмета на ГЕРБ по-дълго време. Затова мисля, че атаката срещу Волен Сидеров е била предпоставена.

- Проява на гузна съвест ли е подкрепата на БСП, ДПС и НДСВ за Кристалина Георгиева като еврокомисар, след като представители на тези политически сили направиха всичко възможно да провалят "отвътре" кандидатурата на Румяна Желева?

- За да говорим за гузна съвест, трябва априори да предполагаме, че някой има съвест. Не съм много убеден, че точно тези партии имат съвест. По-скоро те си изпълниха задачата, спечелиха някакви точки за сметка на авторитета на България и сега вече спокойно могат да проявяват великодушие. Надявам се, че Кристалина Георгиева ще бъде един много добър представител на България.
Не съм убеден, че Румяна Желева беше възможно най-добрият кандидат на страната ни, но е факт, че провалът на нейната кандидатура беше предизвикан не толкова от личните й качества и недостатъци, отколкото от една злостна и добре обмислена кампания срещу нея. Най-неприятното е, че в основата на тази кампания бяха точно български политици и български партии. Нещо, което при други кандидати, които също се представиха не много убедително, не се случи. Представителите на техните страни в ЕП, независимо че принадлежат към партия от друг спектър, не атакуваха своите кандидати, напротив, подкрепяха ги. Единствено нашите евродепутати действаха като в оня виц за българския казан в ада, който нямал нужда от пазач, тъй като българите се топели сами един друг.

- Усеща ли се липсата на РЗС в пленарна зала?

- Какво беше това РЗС?

- Преди дни Станишев каза, че вече няма проблем да работи заедно с Янев, защото и БСП, и РЗС били опозиция и трябва да се подкрепят.

- Връзката на РЗС с олигархичните кръгове на БСП е очевадна, така че каквито и игри да играят Янев или Станишев, не могат да заблудят тези, които следят внимателно политическите процеси в България. Смятам обаче, че ако така продължават нещата при Яне Янев, кръгове, които създадоха тази формация, сами ще откажат от отрочето си и ще тръгнат да създават друг проект. Такива сигнали вече има.

- Сега Янев се е съсредоточил в копиране поведението на АТАКА отпреди година, но тогава условията бяха други.

- В поведението на Янев никога не е имало нещо ново – той дори няма реална идея как да изглежда България. Иска да се смени конституцията. Чудесно, ама каква конституция? Иска Велико народно събрание (ВНС). Това означава разпускане на парламента, предизборни кампании, нажежаване на страстите, дестабилизация на страната, спиране на всякакви реформи, възможност на олигархичния капитал чрез медиите да манипулира българските граждани. И никакви гаранции, че ще имаме по-добра конституция от калпавата, която беше създадена от последното ВНС.
АТАКА предлага нещо много по-просто. Има много важни промени в конституцията, които могат да бъдат направени и без ВНС. Например, ако РЗС наистина искаше промени, можехме заедно да пристъпим към такива, които засягат съдебната власт. Първо, въвеждане на съдебни заседатели. За това не е необходимо ВНС – промени в законодателството са достатъчни. Второ – въвеждане на избираемост при магистратите. Съдебната система се превърна в една изолирана не от другите власти, а от цялото общество система. Една система, която както виждаме в случая с Красьо Черничкия, сама себе си избира и сама себе си контролира и не носи отговорност пред никого. Тя не може да носи отговорност пред парламента, но пред гражданите – да. Трябва да има възможност българският избирател да влияе върху конструирането на съдебната власт, а сега не може.

- В правната комисия в четвъртък от името на АТАКА внесохте предложение за мораториум върху промяна статута на земеделските земи. Как го приеха другите депутати?

- В различните комисии имаше опити за обструкции от страна само на ДПС. Но в крайна сметка правната комисия единодушно прие това решение. Мораториумът ще важи за зона А и Б на Черноморското крайбрежие, т.е. 2-километровата зона от брега по въздушна линия. Така не се дава възможност текстът да бъде атакуван юридически. Спираме временно възможността тези земеделски земи, придобити на безценица чрез замяна на брега на морето, да станат място за курортно строителство. През това време ще се подготви изцяло нов закон за опазване на земеделските земи, където ще има и нова тарифна таблица за таксите, дължими при промяна на предназначението на земи в непосредствена близост до морето. Ще приключат и проверките, които текат в момента, за това как точно са били извършвани тези замени. Надявам се да има преразглеждане на сделки, а ако има достатъчно данни за извършени престъпления от длъжностни лица, прокуратурата да бъде сезирана. Такива сигнали вече има и са образувани наказателни производства.

Стр. 13