Иво Атанасов: Има законови основания да се поиска прекратяване на мандата на директора на БНР

www.cross.bg | 13.01.2016

Членовете на Съвета за електронни медии не са потвърдили на редовното си заседание вчера акта за административно нарушение на предаването "Деконструкция", което означава, че това основание, послужило за сваляне на предаването от ефир, вече не съществува. Това каза в ефира на Националното радио Иво Атанасов от СЕМ. Той съобщи, че двама са гласували "за", двама "против" и един член на СЕМ не е участвал в гласуването. При два на два не можа да стане наказателно постановление и по този начин, ако това само е било основанието на г-н Янкулов за сваляне на предаването "Деконструкция", това основание вече не съществува, обясни той. СЕМ е разгледал отговора на генералния директор на БНР. В него той посочва и други мотиви, че системно това предаване нарушава Закона за радиото и телевизията, едностранчиво представяне на фактите, не се допускат опоненти, ограничава се свободата на словото. Общо взето, в този нюанс са аргументите за свалянето на предаването, каза Атанасов. Имаме законови основания да поискаме предсрочно прекратяване на мандата на директора на БНР, членът на СЕМ. Вие ще видите, като дойде стенограмата, относно процедурата по сваляне на предаване, че не е извървяна. В това действие на г-н Янкулов и на Управителния съвет аз видях вече основание в Закона за радиото и телевизията да се откликне на искането на протестиращите от 10-и май миналата година за предсрочно прекратяване на мандата на г-н Янкулов, тъй като вече имаме основание в самия Закон за радиото и телевизията, защото са нарушени принципите за радио- и телевизионна дейност. Затова предложих да открием тази процедура, но това не беше прието – имаше 1 глас "за", 1 "въздържал се" и 3-ма "против", коментира Иво Атанасов. По повод идеята за обединяване на БНР с БНТ по финансови причини, Атанасов заяви: Винаги съм бил против сливането на двата обществени оператора и сега, ако се иска становището на СЕМ, а ние имаме право да даваме мнение по законопроекти, моето гласуване ще бъде "против". Едва ли ще има намаление на разходите, по-скоро се преследват други цели, но това би изострило ситуацията в медийната среда, вместо да направи подобрение.
реклама

Оригинална публикация

Разговор с Кристина Христова и проф. Ивайло Дичев

БНР, Преди всички | 23.12.2015 | 09:46

Тема: Свободата на медиите
Гости: Христина Христова, Асоциация на европейските журналисти в България, проф. Ивайло Дичев, културолог

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за прозрачност относно начина на взимане на решение на Управителния съвет на Българското Национално Радио за сваляне на ефира на предаването на Петър Волгин „Деконструкция”. Сигурно няма да изненадам слушателите, ако кажа, че ние, в Националното Радио, също настояваме за такава публичност и прозрачност, доколкото научихме за сведеното решение на Управителния съвет просто информативно. БНР е обществена медия и затова трябва да е ясно по какъв начин се свалят и слагат предавания. Така ще обобщя написаното от Асоциацията. Сега Кристина Христова ще каже повече за позицията. Здравейте!
Кристина Христова: Здравейте!
Водещ: Много е труден този разговор, доколкото той беше вкаран в двата полюса – соросоиди, грантаджии и путинисти. Така че дали ще можем професионално да се ориентираме по какъв начин е редно да се случват подобни наистина крайни, чух това да казва и Георги Лозанов лозанов вчера, решения, каквото е да бъде свален един водещ и едно предаване в обществена медия?
Кристина Христова: Ами, много Ви благодаря за въведението, защото именно това е и основната точка и в нашата позиция – да се излезе точно от това крайно противопоставяне, което много лесно може да се използва за всякакви цели, например за героизиране на жертви или за обвиняване в, както Вие казахте, путинизъм или соросоизъм. Всъщност, най-важното за една обществена медия е да се знае точно на базата на какви мотиви и след какви действия е взето решение за сваляне на едно предаване. Защото свалянето на предаване е една допустима практика, когато има силни нарушения на журналистическите правила, особено в една обществена медия. За мен това е абсолютно допустимо. Но е важно…
Водещ: Само че това се установява с поредица от действия, на които всички ние трябва да сме били публично свидетели, нали така?
Кристина Христова: Да, точно така. Но важно е да се знае какво преди това е направило БНР, ръководството на БНР преди да премине към сваляне на предаване, какви мерки е предприело, защото това предаване от две години съществува в Българското Национално Радио…
Водещ: Не, то съществува от много отдавна, от повече от две години… е това ръководство ръководство на Радиото, да кажа аз.
Кристина Христова: От много години, но от две години, исках да кажа… от две години по-скоро това, което ние забелязваме, е силно влошаване на качеството на предаването от гледна точка на това, че не се дава второ мнение. Това не е от вчера. Предприело ли е нещо БНР до този момент за това ясно нарушаване на журналистическите правила или не? Какви са мотивите точно на СЕМ също ми е много интересно да видим, публично да видим какви са точно мотивите, заради които е санкционирано Радиото. И на база тези ли мотиви сваля БНР предаването или по собствена преценка? И ако го прави по собствена преценка, а не под външен натиск, какво друго е предприело преди да мине към крайната мярка? Това е важно да се знае, защото иначе изглежда като един много авторитарен жест, което в една обществена медия не би трябвало да бъде…
Водещ: Сега, само да уточним, с тази публична позиция ли оставате или смятате да се възползвате от различни законови възможности, които съществуват, за да получите исканата от Вас информация? Защото ние чухме отговора на ръководството на БНР, че в ефира на Радиото цензура се казва пред „Деконструкция” и Петър Волгин. Няма да коментирам какво значи подобно признание от страна на едно ръководство. Но смятате ли да поискате тази информация от БНР, от СЕМ, за да бъде, да стане тя обществено достояние, пък и на нас даже?
Кристина Христова: Ами, разбира се, че ще я поискаме. Иначе, оставаме в едно…
Водещ: Говорене.
Кристина Христова: … да, говорене, в което… и противопоставяне на празни думи.
Водещ: Добре. Благодаря Ви! Това беше Кристина Христова с позицията на Асоциацията на европейските журналисти. Оттук нататък продължаваме с Проф. Ивайло Дичев. Здравейте, г-н Дичев!
Проф. Ивайло Дичев: Здравейте!
Водещ: Сега аз не мога да не си призная, че до голяма степен въпросът, който Вие зададохте вчера, тъй като този дебат върви и в социалните мрежи, няма спор по въпроса, беше свързан с… ще го цитирам: „Защо говорим за Волгин, а не за Янкулов и Управителния съвет на Радиото?”. И аз това искам да знам. Според Вас, защо е по-лесно да говорим за Волгин, а не за тези, които по силата на концепция и избор отговарят за това, което е Радиото?
Проф. Ивайло Дичев: Ами, вижте, първо, тук се смесват различни неща. Както обикновено, в нашите дебати няма желание за аналитично разграничение на темите. Първо, свобода на словото. Застрашена ли е свободата на словото, отнета ли е тя на Волгин? Ако някой го накаже утре за това, че той хвали Русия или нещо от тоя сорт, аз лично ще бъда един от хората, които веднага ще го защитя и ще протестирам веднага срещу това. Няма такова нещо. Той обикаля по медиите, разказва и т. н. Второ нещо, трудовия му ангажимент. Аз не знам той уволнен ли е или не. Мисля, че не е уволнен, нали?
Водещ: Не, разбира се. Но както се казва…
Проф. Ивайло Дичев: Не е уволнен. Значи, това би било друга тема. Това би било тема на профсъюзи, на там правилник и т. н. Сега, третото нещо, това, за което всъщност трябва да говорим, госпожата преди мен, г-жа Христова го каза съвсем ясно и тя е програмирането на една медия, в случая обществена медия, как става и кой носи отговорност за това. Естествено, че за това носи отговорност нейното ръководство. Г-н Янчулев лично трябва да ходи и да обяснява защо е позволил в неговата подопечна медия да се нарушава законът, както сега беше казано, и то години наред. Значи, има различни форми на въздействие – може да помогне на журналист, може да… Г-н Волгин може просто да се увлича, може да не знае, да няма достатъчно опит, Господ знае какво, нали. Ръководството на Радиото е това, което трябва да каже: чакай сега тук, ти трябва да каниш еди какви си хора, еди какви си хора. И ако той не реагира на тая работа, има някакви форми на наказание, предупреждение и т. н. Така че не знам защо подменихме разговора за програмирането и за облика на… програмния облик на една обществена медия с личните позиции на един журналист, които той има абсолютното право, разбира се, да има и да отстоява.
Водещ: Забравяме и органа, който стои над Българското Национално Радио и Телевизия, този, който трябва да следи за всички тези баланси.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, органът трябва да взаимодейства с директора и с Управителния съвет. Какво общо има тук журналистът, нали? Той е служител на… Аз поне така си го представям. Как да Ви кажа? Отговорност за това, което представлява медията, носи нейното ръководство. Ако е нарушаван законът, разбира се, че това ръководство трябва да понесе тая отговорност. И тук по-големият въпрос, тук който трябва да поставим, е как искаме да изглеждат обществените медии у нас, защото наистина това, което в случая може да се критикува това предаване, е, че то изразява изключително крайни позиции, понякога непроверени, понякога неверни. Аз веднъж бях дълбоко възмутен от едно антрефиле на Андролова с откровено расистка насоченост, което беше за прокуратурата направо. Тези неща, нали, трябва да ги поставяме така на дневния ред. Искаме ли да има представителство на всички възможни чувствителности в нашата държава? Искаме ли в Радиото да има предаване на "Атака" например? Защо да няма на "Атака", нали? Искаме ли да има на тези, които вярват в извънземните, нали? Вижте, казвам, това последното го казвам, то е по-общият проблем. Заливат ни медиите и то включително обществените медии ни заливат с небивалици, с глупости. Скоро тук имаше, по БНТ имаше представена една мумия, която била мумия на извънземно, пък се твърдеше, че била рептил, нали. Всеки ден там има астрология. Оня ден имаше някакво предаване за богомилите, в което някакви съвършени глупости ни се говореха за това как богомилството било със същината на християнството и т. н. Значи, проблемът е генерален. Проблемът е за един по-голям, по-сериозен контрол, по-внимателно… контрол не политически, нали. Контрол, в смисъл на сериозност, на проверяване, на спазване на някакви етични, на някакви … принципи, особено на… понеже частните медии не може да се контролират, поне на обществените медии. Да имаме един център в нашето общество, където да знаем, да се обърнем за някак си за сигурни, еднозначни неща.
Водещ: Добре, ама как да стане това? Знаете от колко години се дебатира по този въпрос или аз така си мисля, че се дебатира. Ето, сега отново е актуална темата за закон за радиото и телевизията, който да обедини двете медии, пък да има някаква обща шапка. Тоест, това решава въпроса…
Проф. Ивайло Дичев: Ако може и тези, онлайн медиите, също да вкараме в това, ще бъде много добре.
Водещ: Чудесно ще ни се получи, да. Въпросът е, че аз от дебатите, които съм чувала през годините за радиото и телевизията, все са били свързани с някакви фискални моменти – кое да икономисаме, кое да направим. А този разговор, за това кой да носи отговорност за това дали обществото получава пълна и достоверна информация, сякаш не го водим. Виждате, че сега дори председателят на СЕМ влиза в политически дебат с Волгин, а не по професионален.
Проф. Ивайло Дичев: Да. Но основното нещо, пак се връщам към това, основният контрол тук, който може да се направи над обществените медии, е чрез техните ръководства. Очевидно е, че ръководството на Радиото не си върши добре работата в момента. Това е ясно на всички. Второто, някаква рамка трябва да се направи за начина, по който функционират БНР и БНТ, най-малко те. Но също така БТА. БТА, която може да се превърне в една онлайн медия и много сериозен източник на информация. Дайте да погледнем към BBC. Англия е страна с изключително комерсиални медии, едни безсмислици се пишат в местта като “The Sun”, като “Star”, такива медии има, които са много напред от нас в тая помия. Но обаче в тази страна има един такъв концерн, който е държавната структура BBC, към която се обръща човек, когато иска сериозна, сигурна информация. Дайте да видим там как е регулирано, как те успяват да удържат някаква сериозност, някаква научност, проверяване на факти, какви са принципите, по които те работят и да ги въведем като един принцип на работа на обществените медии. Като пак добавям, към обществените медии добавям различни сайтове на министерства и т. н. Нали, то това е цялата тая среда, нали, която… Сега няма да можем да регулираме частните медии, там пазарната стихия е твърде силна. Но все пак нека да имаме някакви такива точки, опорни точки в нашата страна, където да се прави сериозна журналистика, сериозна, към която можеш да се обърнеш и може да… Аз мога да Ви дам някакви идеи, ако искате. Вие сте много по-напред от мен, нали, но… Когато става някакъв дебат, когато се покани някакъв… двама души дискутират в някакво студио, единият каже едно, другият каже обратното. Журналистът в следващата секунда, след като свърши тоя разговор, веднага трябва да излезе един експерт, независим, неутрален, който да каже какви са фактите. Fact checking, нали, проверката на фактите. Това е първото условие, от което трябва да тръгнем. И оттук нататък всички останали неща.
Водещ: Само че, знаете ли кое ми се струва най-тъжното в това, което казвате? Абсолютно сте прав, че тези правила, за съжаление, трябва да бъдат създадени от законодателя или от някой, който не е в Радиото, защото ние няма как да си напишем сами правилата, все пак законите се спазват, а пък те нямат никакъв интерес от това, което се случва в обществените медии и това е от години, просто защото искат да ги използват.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, така е. Така е, така е. Но пак казвам, нали, за начало да направим разлика между обществени медии, частни комерсиални медии и вече жълти медии, които пък да правят, каквото си искат. Аз бих разграничил жълтите от комерсиалните с някакво ниво на ДДС примерно, де да знам.
Водещ: Да, това е интересно.
Проф. Ивайло Дичев: Тези, които се ангажират да спазват някакъв общ код на поведение, да кажем, да бъдат облекчени откъм ДДС. Но за обществените медии, които са на държавна издръжка, там е съвсем, съвсем друго нещо, нали. Просто, там трябва да има много ясно разписани правила. Сега това правило, което тук… в което се обвинява Волгин, че не кани различни гледни точки и т. н., не знам дали така трябва да звучи правилно. Постижимо ли е, не е ли постижимо не знам, нали. Аз лично бих гледал по-скоро програмната схема, като цяло.
Водещ: Ами, не. Защото аз това се питам сега, като съм Ви поканила Вас, трябва ли непременно да Ви поканя и друга гледна точка?
Проф. Ивайло Дичев: Аз мисля, че това е глупаво. Но трябва да… все пак трябва да има една палитра от различни гледни точки, различни…
Водещ: Така е, в рамките на програмата да се чуват, разбира се, гледни точки. Обаче, кажете ми, защо университетски преподаватели, като Вас и всякакви други хора над средния интелектуален елит – с извинение, ако някой се обижда от думата елит – също се подхлъзнаха по тази плоскост и оставят някакви хора, такива като мен например, да се чудят какви са – соросоиди ли са или путинисти? Аз трябва ли да правя този избор, според Вас, примерно по казуса „Волгин”? Можем ли за този казус да говорим извън тези две възможности?
Проф. Ивайло Дичев: Значи, то това е една абсолютна глупост с тия соросоиди. Нали се оказа, че Сергей Станишев е бил стипендиант на Сорос, нали, не знам дали си спомняте.
Водещ: Чух, да.
Проф. Ивайло Дичев: Това е абсолютна глупост, нали. Какво значи това? Кой плаща? Който плаща, той поръчва музиката. Ами, какво да кажем за частните медии? Примерно медиите на Пеевски, нали. Какво да кажем за тях? То там пък изобщо трябва да ги закрием, защото там те изразяват директно мненията на своя собственик, нали. Тази логика не е така добра. Аз друго бих Ви казал. Като гледаме палитрата на предаванията, гледните точки и т. н., първо аз бих поглеждал към цялата медия, като такава, дали тя покрива важните съдържателни позиции в обществото. Сега, примерно говорейки за Волгин, хубаво е да има предаване за хора с леви убеждения. Наистина има едно, така, твърде голямо присъствие на десни, неолиберални, либертариански, всякакви такива, и националистически, всякакви такива гледни точки. Малко са представени, така, хора с традиционно леви нагласи. Но значи ли това, че трябва да представяме хора с расистки позиции? Трябва ли да пускаме предавания с антиромска, антитурска и т. н. насоченост? Мисля, че това е… не е редно, нали. Не бива, защото тук има някаква отговорност, която да искаме, да държим държавата да бъде цяла, да бъде здрава. Значи, затова мисля, че трябва да се говори във вашата медия и в другите обществени места за това как да представим важните позиции в обществото без да издребняваме сега дали единият е поканен, пък после ще има обратна гледна точка, защото оттук отиваме в една друга беда, която имат нашите медии и това е дебатите, които се превръщат в пингпонг – единият казва едно, другият казва друго, единият казва едно, нали, и накрая се рипва, се казва: е, не можах да разбера.
Водещ: Нищо не можах да разбера от това, което…
Проф. Ивайло Дичев: Нали, трябва… медията, в крайна сметка, трябва да извади… да стигне до нещо, да стигне до някаква истина, до някакви факти. И това, мисля, че е основният принос, особено на обществените медии. Трябва да ни помагат да разбираме нещата. Да разбираме означава да стигнем до едно ясно, еднозначно, спокойно научно, каквото искате, мнение за случая.
Водещ: За съжаление, обаче в този случай малко по-трудно ще се стигне до подобни отговори, защото самото решение, някак си, е заченато с грях – спуснато, некоментирано, без предизвестие. И аз, не знам Вие дали така мислите, но според мен, политизирането и на този случай ще продължи. На нас много ни харесва да се делим, да се конфронтираме и да живеем взаимно от тази… това отричане.
Проф. Ивайло Дичев: Значи, аз пак Ви казвам, от една страна ми се струва, че трябва да има, във вашето радио трябва да има предаване с леви… ляв водещ. Има нови леви хора, мислещи, западно обучени, интелигентни, морални и т. н. Спокойно може да намерите такъв човек. Това е едното нещо, нали. Другото нещо обаче е темата с тези журналисти, които си правят кариера, които стават интересни на публиката чрез скандал. Вече имахме, г-н Лозанов го спомена Явор Дачков, който от този скандал в обществена медия отиде в частния сектор и така, натрупа много точки и стана много известен. Значи, има такъв жанр журналисти, които чрез много яростен сблъсък, яростна конфронтация си правят реклама. Това е нещото, което трябва абсолютно да се избягва, особено пък в обществените медии.
Водещ: Съгласна съм с Вас.
Проф. Ивайло Дичев: Такива хора не трябва да има.
Водещ: Така е, не трябва да си правим PR дори и от негативите, въпреки че, нали, тъкмо онова изречение беше така, че няма лоша реклама. Благодаря Ви! Ивайло Дичев.
Проф. Ивайло Дичев: Благодаря!
Водещ: Опитахме се да поговорим за това, което се случва около Националното Радио и начина, по който се стигна до свалянето на предаването „Деконструкция”. Дали нашето ръководство ще прецени да ни даде отговор на въпросите, които се поставят в публичното пространство, предстои да разберем. Аз припомням, че хора от Националното Радио от месец май протестират именно заради това, че решенията в БНР се взимат така, спускайки се отгоре, без обяснения и с репликата „ние ръководим, така сме решили”.

ПЕТЪР ВОЛГИН В ПЪРВОТО СИ ИНТЕРВЮ СЛЕД СПИРАНЕТО НА “ДЕКОНСТРУКЦИЯ”: ГОГО ЛОЗАНОВ МИ ЗАПУШИ УСТАТА

в. Галерия | 22.12.2015

Петър Волгин е роден през 1969 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е водещ на "Деконструкция" по БНР – предаване, известно със своята опозиционност. Преди дни СЕМ състави акт на националното радио за административно нарушение заради издание на предаването, а после шефовете на БНР спряха "Деконструкция".

- Господин Волгин, ръководството на БНР скандално спря вашето предаване след натиск от СЕМ. Това удар ли е срещу свободното слово?

- Да, Управителният съвет на БНР е свалил предаването ми. Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щяха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медия, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".
Преди да ви спрат, СЕМ състави акт на БНР заради "Деконструкция". – Актът е съставен за изданието на "Деконструкция" от 21 ноември, посветено на терористичните атаки в Париж. Когато научих новината, останах много изненадан, защото разисквахме въпросите на външната политика. Ако говорехме за ситуацията у нас, е разбираемо да ме ударят, защото СЕМ е подчинен на управляващите, а моето предаване е опозиционно.

- В какво ви обвиняват от СЕМ?

- Те ме обвиняват, че съм критикувал неоконсервативната и експанзивна политика на Запада, политиката на висшите американски и европейски елити, както и българската позиция спрямо атентатите. В предаването нямало контрапозиция. Много е интересно, когато правиш авторски коментар, каква контрапозиция се изисква. Тук не става дума за обсъждане на конкретен казус, а за изразено мнение за процеси, случващи се по света. Другият нарушител е Калина Андролова, която прави коментар за поведението на президента Росен Плевнелиев. Аз също многократно съм изразявал своята позиция за неговата крайно недалновидна и глупава политика, когато става дума за международни отношения. Калина Андролова, общо взето, е говорила подобни неща. Черешката на тортата е атаката срещу Божан Петров, който прави сатирични коментари в предаването във връзка с актуални събития от българския политически живот. В санкцията на СЕМ се казва, че "с неговите традиционно иронични оценки по отношение на изпълнителната власт – най-вече на премиера, а в случая на външния министър и министъра на отбраната, също не е дадена възможност за различна гледна точка". За първи път чувам да се търси различна гледна точка на сатирата. Това явно е нов жанр, измислен в СЕМ. Може би, защото имат много умен председател, който постоянно иска да измисля нови жанрове в журналистиката.

- Запушиха ли ви устата?

- Отдавна бодем очите на управляващите и президента. Затова Гого Лозанов най-вероятно е поръчал да спрат предаването. Вие си направете изводите на него кой му е наредил. Бяхме сред малцината, отправящи остри критики в национален ефир. В БНР и БНТ има редица предавания, в които се изразяват позиции в унисон с тези на властта, "Америка за България" и кръга "Капитал", които, общо взето, са едно и също. Там не съм чул за такъв лов на вещици, какъвто има при нас…

- Кога загубихте подкрепата от шефа на БНР Радослав Янкулов?

- Отношението на Янкулов към мен претърпя интересна метаморфоза през годините. В началото, когато СЕМ започна да ме атакува, той подкрепяше предаването и твърдеше, че екипът ми има право на своята гледна точка. В последната година обаче позицията му се промени. Изведнъж започна да се съгласява с критиките на СЕМ. Реши, че мнението на Георги Лозанов е по-важно от журналистическата свобода. Питал съм Янкулов на какво се дължи метаморфозата му, но до ден днешен нямам отговор.

- Какви са основните ви критики към Георги Лозанов?

- Когато журналистите в БНР излязоха на протести поискаха оставката на Радослав Янкулов, аз казах, че Георги Лозанов също трябва да освободи поста си. Защото той е отговорен за избора на Янкулов. Освен това, когато избухна кризата в радиото, Лозанов заяви, че ако тя не приключи до един месец, той сам ще си тръгне. Месец по-късно каза, че няма да си подава оставката, защото едни хора много го били помолили. Той бил толкова ценен, че ако напусне, цялата медийна регулация щяла да се срути. Георги Лозанов е проводник на политическа воля. Той е готов на всичко, само и само да запази поста си. Приказките му за свобода на словото и плурализъм в медиите са абсолютни глупости.

Стр. 1, 4 – 5

БНР свали от ефир “Деконструкция” на Петър Волгин

Offnews.bg I 21/12/2015

Управителният съвет на Българското национално радио е свалило от ефир предаването на Петър Волгин "Деконструкция".

Това съобщи във Фейсбук самият Волгин и добави, че не "е сърдит на хората в БНР".

Свалянето на "Деконструкция" идва след предупреждението БНР да отнесе глоба от СЕМ за 3 хил. лева.

По думите на председателя на СЕМ Георги Лозанов предаването на Петър Волгин системно отказва да спазва изискването за плурализъм на мненията, което е задължително за обществените медии. В регулаторния орган има оплаквания от съдържанието на "Деконструкция" – често се говори срещу Реформаторския блок и ГЕРБ, срещу НАТО, но тяхното мнение не намира място в предаването, добави Лозанов.

Ето какво написа във Фейсбук Петър Волгин:

Управителният съвет на Българското национално радио е свалил предаването "Деконструкция". Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи, СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щаха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медиа, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".

Оригинална публикация

Доц. Георги Лозанов: Изглежда, че властта се готви за промени в СЕМ и обществените медии

Offnews.bg I 16.03.2014

Смущаващо заседание проведе медийната комисия в парламента в сряда. Тогава членовете на СЕМ и УС на БНР бяха трябваше да дадат обяснения пред законодателя за това, че СЕМ е извикал на разговор генералния директор на БНР заради липсата на плурализъм в предаването на Петър Волгин "Деконструкция". Потърсихме за коментар председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов.
 
- Доц. Лозанов, от много години сте в медийната регулация. Спомняте ли си подобен прецедент – законодателят да вика регулатора (СЕМ), за да го порицава, че регулира журналист от обществена медиа?
 
- Не, не помня такъв прецедент. Разбира се, имаше опит привикването ни да се представи като форма на нормален парламентарен интерес към обществено важен медиен проблем. Но фактически бяхме там, за да ни се подскаже, че не бива да изпълняваме конкретните си регулаторни функции по отношение на конкретно установено нарушение на закона.
СЕМ осъществява различни типове мониторинг на обществените медии от гледна точка на изискването за плурализъм, например във връзка с протестите, с бежанците, въобще по водещите теми от дневния ред на обществото и много рядко установява отклонения. В този смисъл не само привикването, но и случаят с Петър Волгин няма аналог в практиката ни. Това личи и по сигналите до СЕМ за предаването му, които идват трайно и отдавна. 
 
- Да припомним как започна този казус. Още през януари създателите на "12 3" разкритикуваха Петър Волгин, че използва предаването за политически цели. 
 
- Не, няма връзка с тяхната реакция, нито с „12 3”. Там Волгин е един от водещите и колегите му възстановяват плурализма като цяло. Проблемът е с авторското му предаване „Деконструкция”, където престана да допуска мнения, различаващи се от собственото му. Именно за него са десетките сигнали, сред които и от 60 преподаватели в СУ. Те идват до нас близо година. Най-напред писахме до генералния директор и му ги препратихме. Това не даде резултат. После го поканихме на среща, протоколът от която вие публикувахте и дебатът напусна СЕМ. После аз отидох в предаването на Волгин, за да може в диалог пред аудиторията му да изясним какво значи плурализъм в обществените медии.
Всичко това е в сферата на „меката регулация” преди да преминем към финансови санкции, тъй като те спрямо БНР са слабо ефективен инструмент – по закон не ги плаща нарушителят, а медиата, т.е. съответната сума се прехвърля от една бюджетна сметка в друга.
В частните медии е съвсем друго, там законодателят не е предвидил изкисвания за плурализъм, не само в отделното предаване, но и въобще. Питат ме с политическа подозрителност, в смисъл – „знам те аз от кои си”, защо сте се захванали с Волгин, а не с Кулезич, която откровено работи за ГЕРБ. Може и така да е, но никой не и го забранява. Както никой не забранява на ТВ7, да речем, да стои зад „България без цензура”. Станахме свидетели на какво ли не – на телевизионни предавания, превърнали се в партии, на телевизии на партии, на депутати, водещи предавания, на водещи, пристанали в ефир на партийни лидери… Подобни случаи в Европа почти няма, та нищо чудно да влезем в учебниците – в урока за рисковете от либерализма.
И все пак, въпреки че нямат това задължение по закон, централните частни медии като bTV, като Нова или „Дарик” общо взето не се държат като Волгин – стремят се да спазват плурализма. Водещите на сутрешните блокове или на коментарните предавания канят събеседници с различни гледни точки, особено ако са в спор помежду си. Екзотичните поведения принадлежат или в последна сметка попадат в по-периферните медии.
Което съвсем не значи водещите да нямат собствено мнение, включително и в обществените медии. Но ако си решил да водиш предаване именно там, си длъжен по закон да осигуриш трибуна и на други значими мнения по темата, колкото и да не ги харесваш. Да не го направиш, е като да псуваш в ефир, та и по-лошо. Не разбирам защо Волгин, който твърди, че държи на плурализма като професионална ценност, очаква, че точно за него това не се отнася. И в програма „Хоризонт” се държи като водещ в маргинална частна медиа. Даже полу на шега го попитах дали не иска и той да направи от предаването си партия – „Деконструкция” с лидер Петър Волгин.
 
- Как си обяснявате факта, че след срещата с генералния директор в БНР Ви викат за обяснение в медийната комисия?
 
- Не мога да си го обясня. Това са тактики, които се раждат в партийните централи, а аз явно нямам сетива за тях. Но така или иначе след разговора с Радко Янкулов и след като бях в предаването на Волгин, в следващото издание той е допуснал и различна от неговата гледна точка. Направил го е с ирония, но дори и това приемам, ако тя започне да го вади от монологичния му ступор. Може би започва да дава резултат диалогът с ръководството на БНР, което на въпросната среща в парламента потвърди, че мисли в случая като СЕМ. А може би и диалогът с Петър Волгин, който има впечатляваща журналистическа биография и не виждам защо така безразсъдно я залага на една единствена гледна точка.
 
- По чия инициатива Ви призоваха в медийната комисия?
 
- Не знам, но говорител на цялата акция стана депутатът от БСП Антон Кутев. Смятам го за умен човек и се изненадах, че като законодател иска да води с нас разговор, в който именно законодателят не ни е позволил да участваме. Затова в комисията водихме разговор главно за това, че не можем да водим такъв разговор. СЕМ е независим регулатор и подлежи само на съдебен контрол. На никакъв друг, камо ли на политически. 
Таня Буруджиева изглежда усети парадоксалността на ситуацията и ми зададе по-принципен въпрос: дали двете разпоредби за обществените медии в закона – едната, която пази правото на всяко мнение, и другата, която изисква плурализъм във всяко предаване, не са в противоречие. Напротив, допълват се в кумулативната им приложимост. Волгин може да изрази каквото си иска мнение, стига да може да го защити в диалог, включително и с тези, които го отричат, за да може слушателят сам да вземе решение на кого да вярва. Другото е използването на ресурса на обществените медии за пропаганда.
Накрая казаха, че Волгин осигурявал плурализъм в предаването си чрез включването на слушатели. Само че неговата гледна точка е институционално защитена чрез ролята му в медиата и може да намери алтернатива единствено в други публични позиции от неговата страна на микрофона. Мястото на аудиторията е неравнопоставено спрямо тях, посланията й, ако не са предварително селектирани, са жертва на случайност и анонимност. Иначе, разбира се, е хубаво да се чува гласът й.
Навремето в сутрешния блок на Нова Милен Цветков така пренесе политическия праймтайм в ранни зори. Зрителите по телефона, особено по-възрастните, намираха утеха в това да споделят грижите си с него: „Миленчо, Миленчо…”.
Известно е обаче, че в бързането преди деловия ден политическото олеква, възприемането му е фрагментарно, няма време за аргументи, а само за емоциите, които правят скандала по-важен от това за какво е. Така че напоследък наблюдавах с експертна радост създаването на втори политически праймтайм в телевизионните програми следобед, където според световните традиции е мястото на коментарния пояс. Тъкмо си излязъл от проблемите на собствения си делник и си готов да вникнеш в посланията, които вече не те карат да се гневиш или да се самосъжаляваш, а ти помагат да се ориентираш. Самият Милен Цветков отдавна се пресели там, виждаме, че и Карбовски е решил да ползва този ресурс, но ключова роля в промяната на зрителските стереотипи изигра „Лице в лице” под редакторството на Уляна Пръмова. Така и не мога да намеря разумно основание точно сега предаването да бъде съкратено на половин час, но сякаш не ми е и работа да го търся.
 
- Да се върнем на отношенията Ви със законодателя. Не за пръв път членове на този парламент критикуват Вас и работата Ви. Очаквате ли това да доведе до конкретни действия от тяхна страна?
 
- За съжаление, май да. Атаките в парламента спрямо СЕМ се подреждат в логическа верига, на чийто край трябва да дойде изводът, че СЕМ не се справя и трябва да бъде сменен. А тъй като той има твърде специализирани правомощия, трудно разбираеми за масовия човек, срещу него е лесно популистки да се провокира хейтърска вълна: докога ще ни ядат парите, еле пък тоя с папийонката! Нищо, че всъщност ние се издържаме не от данъкоплатеца, а от такси и глоби. И нищо, че ако нямаше регулатор, да са останали две-три големи частни медии, които да са погълнали целия рекламен пазар и програмата им се състои само от реклами. Че обществените медии щяха да се управляват пряко от парламентарното мнозинство, каквито опити има и досега. И т.н.
За да смениш регулатора обаче, трябва първо да направиш някакви промени в медийния закон, я в името – НСРТ да стане СЕМ, я в изискванията към членовете му, я в нещо друго, както до сега все се случва. Само ГЕРБ не овладя докрай положението и днес трима от петте члена на СЕМ не са избрани през неговия мандат – двама са по време на тройната коалиция и един по време на настоящето управление. Но за наша чест явно пак не им харесваме.
Иначе аз съм готов да участвам в написването на един съвременен медиен закон – още през 2010-а лансирах идеи, които по-насетне бяха потвърдени и от препоръки на ЕС. Пък и дори в резултат на него за пореден път да бъда махнат от СЕМ. Но да не се надяват, че ще предлагам текстове за „парлама”, чиято цел е именно да бъда махнат, както и колегите ми или шефовете на обществените медии.
 
- Но пък топката за нов закон бе подадена към "уважаемите главни редактори" на срещата на правителството с медиите.
 
- Тази среща всъщност беше, отложена с месеци, следизборна пресконференция на управляващото мнозинство, с която то казва: свалете коланите, гражданската турболенция за властта свърши и ние вече ще я упражняваме със всички, произтичащи от това привилегии. А те по стар комунистически и посткомунистически обичай започват от медиите. Не случайно първата среща беше именно с тях и най-тиражираната тема беше именно за нов медиен закон. Нищо чудно, както твърдят конспиративните сценарии, той вече да е написан, а сега да му се търси експертна, гражданска и медийна легитимност. Старият номер на Том Сойер с оградата: и вие – каквото и да значи това, ще сте доволни, защото ще сте го написали, и ние ще сме доволни, защото ще сме разместили фигурите по дъската.
Г-н Местан говореше, че законът ще трябва най-после да за развърже Гордиевия възел между медии, бизнес и власт. Което значи да се дадат нови защити на журналистите, както спрямо собствениците им или тези, които ги финансират, така и спрямо самите политици. Тоест трябва политиците да могат да приемат закон против себе си. Затова е необходимо голямо и медийно, и обществено доверие в тях. Не че в момента го имат, но разговор като този, който проведохме в медийната комисия, руши и това, което нямат.

Оригинална публикация